Category Archives: Духовни простори

СЕБЕ СИ ПОЗНАЙ

„Себе си познай!“ – това е надпис, стоял храмовете някога. Да познаем себе си днес е изключително важно. Това е една от първите стъпки в окултното учение. Да познаваме себе си, значи, да сме пуснали светлинката вътре. Да сме търсили, да сме мислили, чувствали… Страшно е. В началото. Защото собствените ни демони се крият умело и не искат светлината да се доближава. Има нещо много важно в познаването ни. Това е Любовта. Любовта към Всичко-То. Към себе си, съчетана с вярата, че някъде там вътре в мен има мъничка частица от Бог, която очаква преоткриването си… Атеистично е нали?
Много сме се объркали, много сме се изкушавали и продължаваме, но все пак, когато се пробуди онзи зов отвътре, започва подреждането на всичко…
Съденето, недоволството често срещани днес, въпреки християнското учение, което е налагано по-скоро, като догма, а не с Любов, с разбиране и с прошка…
Защото липсва „себе си познай!“ -
Ние не се познаваме. Не сме събудили съзнанието си и правенето на Добро. Не си задаваме въпроси като: „Защо постъпвам така?, Какво ме накара да съм лош?, Искам да направя добро, а защо не се получава?“… И сме разочаровани, и сме сърдити… На себе си, на другите, на света… А дойдохме, слязохме някога да се учим. Да се научим да берем плод от Дървото на Живота… Доброто и лошото вече ги знаем, има плодове на познанието и те са си тук, тормозят ни, изискват ни… А може да ни служат, да ги ползваме, като опит…
Недоволни сме, защото изискваме, а не разбираме. Не разбираме себе си. Стараем се да угодим, ставаме зависими от оценките, от желанието да ни приемат, да сме част от групата, партията, държавата… За това и често, като правим добро сме разочаровани, защото още смятаме, че трябва да ни се отплатят, да ни отвърнат (търгуваме просто), с „добро-то“…
„Доброто излиза отвътре навън и се връща вътре, а злото иде отвън и се връща навън. Това са прости процеси. Всяко нещо, което се връща към тебе, е добро; всяко нещо, което заминава от тебе, е зло – на него не възлагай нищо. Онова, което губиш, то не е реално; а онова, което не губиш, което се връща при тебе, то е доброто, то е реалното. Това е окултна философия. Разчитай само на онези мисли и желания, които излизат и се връщат при тебе.“ - Беинса Дуно-Три категории храни. Първото обещание
Питала съм се, защо да постъпвам, мисля и реагирам, като родителите си, например? Обичам ги, като всяко дете… Но те също правят грешки. И те са със своите си страхове, разбирания… Защо да повтарям нещо, което явно не е най-доброто? И те си имат свои битки, разочарования, разбирания… Защо да мразя или обичам, защо да приемам или отричам? Лоша ли съм ако не съм, като тях?..Имаме нуждата някой да ни обича, да отвърне на нуждите ни. Но ако може да не сме задължени. Това го иска всеки. 
Но идва време, когато сме сами. Сами да вземем решение и сами да поемем отговорност за това.
Казваш: „Никой не ме обича“. – Ти се заблуждаваш. Първо, ангелите те обичат. Когато те носеха от небето, те обиколиха земята три пъти с тебе заедно. Това не е ли обич? В едно предание се казва, че всеки човек, който слиза на земята, минава през специфична врата. Никой не може да мине през тази врата, освен онзи, за когото е определена. Тя е толкова малка и тясна, че и с микроскоп не се вижда. Като дойдеш до тази врата, ще я отключат и веднага след тебе ще я заключат – никой друг да не минава през нея. Ако друг някой си позволи да мине през тази врата, всичко е свършено с него; той скъпо ще плати. Не мислете, че лесно се слиза на земята. Само през една врата можеш да минеш и то само когато се отключи. Следователно на земята можеш да дойдеш само през една врата. Връщаш ли се на небето, можеш да минеш през много врати – откъдето искаш. Питате: „Вярно ли е това, или не?“ – За онзи, който знае и разбира нещата, това е вярно; за онзи, който нищо не знае, не е вярно. Давам ти пари, но ти питаш, истински ли са, или фалшиви. Иди в гостилницата, дай парите на гостилничаря и виж, ще ги вземе ли, или ще ги върне назад. Ако ги върне, фалшиви са; ако ги задържи и срещу тях ти даде ядене, истински са. Истината трябва да се провери.
Беинса Дуно – “Значение на удовете”
„Не приемай нищо лично-никой не прави нищо заради теб!“ – Дон Мигел Руис.
Така е, както и аз не правя нещо, заради другите. Реагирам различно, по мой си начин, защото имам определено виждане в дадения момент… Оглеждам с в другите и те в мен… Замеряме се с думи, с енергия, с глупост… Защото няма Любов! Нежна, прекрасна, безгранична! Защо да се сърдя на другия, на ближния? Значи да се сърдя на себе си, защото не разбирам душата си, и неговата…
Когато не се сърдя, а приемам и разбирам съм свободна. Когато отстоявам себе си, принципите и доброто вътре в мен, съм свободна! Независима!… От собствените си капани и гласове…
Всички имаме нужди, всички живеем в материален свят, плащаме сметки. Но това не е същината на живота ни. Не е нормално да сме роби на материята. Имаме и нужда от „храна за душата“. От нещо, което да ни освободи от материята, да ни даде надежда, вяра, че има повече от това… Търсим го… Понякога подсъзнателно…
„Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате. Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря. Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря.“
(Беинса Дуно)
Човек, който познава себе си, знае, че си има от всичко-добро и лошо… Често водим битки вътре в себе си, и вън даже… Те са нещо, което има за цел прочистване. Утихване и мир… Мирът е забравяне, заглушаване на всички гласове от миналото-гласът на възпитатели, родители, отхвърляне на остарели разбирания и догма!
Едва тогава, когато остане само тя, Любовта – „гола, нахална и млада!“ Без предразсъдъци и гордост! Едва тогава, когато я проявим без мисъл и очакване, иде щастието… Щастието да бъдеш! Да се радваш на живота, такъв, какъвто Е!
Погрешката ви в самовъзпитанието е, че вие всички си служите със старите методи и мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете тая илюзия. Никога човек не може да възпитава другите хора. Може да ги дресира. Човек само подбужда, подкрепя доброто, което е в него, оставено по свобода да действа. Престанете да се самовъзпитавате. Може да се каже: оставете доброто в себе си да постъпи свободно. Ако искате възпитание – подбуждайте доброто. – Б. Дуно – „Добре е“
Едва, когато нямах нищо, не служех на интереси, партии, пристрастия. Едва, когато душата ми премина през ада, който разпалваше кладите в мен, едва, когато притихнах, тогава и ада вън млъкна, изчезна! Когато забравих знания и смалих его-то си, тръгнах след Него! Чувах тихия шепот на душата си. Гласът, който казва, „Не бой се и върви след Мене!“
Тогава изчезват всяка сянка и страх. И е леко… Душата пее… Тогава се доверяваме на Бог! И спираме, отказваме се от контрола! Тогава започват чудесата, тогава разбираме нещо толкова важно – Не сме сами! Та ние сме заобиколени, прегърнати от една Разумна Вселена. Обичаща, даваща, прегръщаща… Любовта на Бог! 
“Само Божията Любов е Любов! Само проявената Божия Любов е Любов!” – Учителя
Мига, в който О,Съзнаем това Живота спира да е добър и лош. Тогава ставаме част от чудесата и ги правим видими…
„Моят Мир ви давам!“ -толкова чистота и красота, дълбочина и Виделина има в тези думи! В тези думи са събрани може би 2000 хиляди години живот и знания… Основа за следващия период. Ерата на Водолея!
Изживейте ги, усетете ги! Не мислете, че реакциите ни са излишни, че спираме да реагираме различно. Продължаваме да живеем, но без да съдим себе си, другите… Свободни сме! Да бъдем! И даваме Свобода! Не се страхуваме от промените и приключенията на Живота! Въпреки чисто човешките си реакции понякога.
http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/d181d0b5d0b1d0b5d0bfd0bed0b7d0bdd0b0d0bdd0b8d0b5-d0b5d0b7d0bed182d0b5d180d0b8d0bad0b0/%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B9-r628/

СУЛТАН МУРАД И ЛОДКАРЯ

sultan18.jpg
Един от турските султани, султан Махмуд, ходил инкогнито между народа. Веднъж си турил обикновени дрехи и обикновена чалма и излязъл като обикновените хора да се разхожда. Иначе ще има около него ескорт. Тогава той не би могъл да види нещата както трябва.
Той влиза в една лодка и казва на лодкаря:
„Прекарайте ме на другата страна на Босфора, за да се поразходя“.
Той попитал лодкаря във време на плаването:
„Как се поминате във вашия занаят?“
А пък лодкарят бил много умен, познал че този е султана преправен и казал той:
„Във време на султан Махмуд много добре поминавахме“.
Султанът му казал:
„Синко, този свят е един казан, който има 7 клупа. Хвани единия и ще поминеш“.
Лодкарят казал:
„Много хубаво изречение, я го напиши! Не съм учен човек, но като мед ми падна“.
Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така:
„Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки. Хвани едната дръжка и си гледай работата“.
Султанът си изкарал перодръжката и мастилницата от джоба и написал това изречение. И му го дал. Лодкарят казал:
„Много ви благодаря“.
Излезли на другия бряг. Султанът искал да плати, но онзи казал:
„Не, не! Аз благодаря за изречението“.
Той бил умен човек. Отива при всички лодкари и им казва:
„Ще ми съберете двеста лири“.
И почнал да ги назначава. Дал им висока служба. Те веднага му събират тая сума. Той им казал:
„Няма какво да се мъчиш на пристанището, да прекарваш хората от едно място на друго“.
Те му повярвали. За двеста лири той си направил хубави дрехи на пръв министър. Отива и намира един, който скоро бил уволнен и разбира законите. Казал му да напише един указ. Този чиновник направил указа и понеже лодкарят имал вече името на Махмуда, изважда листчето и казва на чиновника:
„Отдолу ще напишеш името на султан Махмуд, така както е писано тук“.
В указа пишело, че султанът уволнява старият министър-председател и назначава него на служба. Направил си една свита. И когато министър-председателя бил вътре в джамията, онзи му казал:
„Аз те арестувам“.
И взема мястото му, и управлява. Три месеца работи. И много добре работи. Всичко много добре нарежда. Бившият министър-председател написал на султана така:
„Ако има погрешка, няма ли прошка? Искам да зная погрешката си“.
Султанът попитал околните:
„Кой го затвори?“
Казали му, че младият министър-председател. Той казал:
„Кой е? Я го повикайте!“
sultanselim3.jpg
Онзи се явил пред султан Махмуд. Султанът го пита:
„Тебе кой те постави?“
Онзи изважда онова листче и му го показва. Султанът му казал:
„Синко, аз ти казах да хванеш единия клуп, а пък ти си хванал 7-те“.
Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав. Ако си учен, позволено е всичко да направиш. Този човек хваща стария министър-председател, който бил неспособен, туря го в затвора, и той управлява и управлява добре. Султанът бил доволен. Та казвам, верующите по някой път питат: „Защо работите вървят така?“ Ти дръж единия клуп на казана и не питай, какво се вари вътре. И защо го бъркат така, и това не питай. Като се свари, ако можеш да вземеш от свареното, добре.
http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/d0bfd0bed183d187d0b8d182d0b5d0bbd0bdd0b8-d0b8d181d182d0bed180d0b8d0b8-d0bed182-d183d187d0b8d182d0b5d0bbd18f/%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%BC%D1%83%D0%B4-%D0%B8-%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%8F%D1%82-r629/