Category Archives: Духовни простори

РУДОЛФ ЩАЙНЕР

В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос. Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
С епохата на материализма в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса, чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите, нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н. Днешната астрономия не признава каквато и да е връзка между човешкото физическо тяло и Космоса; тя изобщо не допуска, че в основата на пространствените отношения, констелации и т.н. лежат не физически, а духовни връзки.Обаче все пак в човешкото същество пулсират именно духовно-душевни сили, които са сплотени около Аза. И духовното наблюдение установява не една компактна сила, а необозримо войнство от духовни Същества, които се изявяват във формите на съзвездията, в движенията на т.н. подвижни звезди, в излъчващата се светлина от звездите и т.н.
Всичко онова, което живее в звездите като отражение на духовните Същества, се намира по отношение на човека в такава взаимна връзка, каквато, от друга страна, съществува между физическия човек и необходимите му хранителни вещества от земния материален свят. И затова човекът застава в най-близки отношения с Космоса именно тогава, когато осъществява нещо от това, което можем да наречем тайна на Луната.
Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна метаморфоза. Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск. Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: наполовина, четвърт и т.н. Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната – намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието. После цикълът отново стига до Пълнолунието.
Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи навън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление. Но по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие.
Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас. И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е моментът на Новолунието… Сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна, а тази страна или „фаза“ е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
Или иначе казано, веднъж Луната надвисва над нас в своя цялостен физически облик, а друг път – в своя цялостен духовен облик. Така че ние сме непрекъснато поставени в ритмичната смяна между физическата и духовна изява на Луната.

Няма налично описание на снимката.

Рудолф Щайнер. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството – трета лекция, изнесена в Дорнах, 21 април 1924
ТАГ  Рудолф Щайнер, мистерийна мъдост