Category Archives: Духовни простори

Върхове на ораторското изкуство

  речта на Ейбрахам Линкълн в Гетисбърг

Ейбрахам Линкълн: Трябва да заявим, че те не загинаха напразно
Публикуваме една от прочутите речи – образец на въздействащо и смислено ораторско умение. Това е речта на президента на САЩ Ейбрахам Линкълн, произнесена в Гeтисбърг на 19 ноември 1863 г. пред гробовете на загиналите войници. В битката при Гетисбърг, Пенсилвания по време на Американската гражданска война са се сражавали 170 000 души, седем хиляди са били убити.
Речта на Линкълн ще е жива, дори когато се забрави тази битка. И някога за тази битка ще си спомнят главно заради речта на Линкълн. През този ден в Гетисбърг и други оратори говорили дълго време, но всичко, което са казали, отдавна е забравено. Ейбрахам Линкълн говорил по-малко от две минути. Един фотограф се опитал да го заснеме по време на произнасянето на речта, но Линкълн завършил своята реч, преди той да успее да настрои примитивния си апарат от тези времена.
Речта на Линкълн била излята от бронз и поставена в Оксфордската библиотека като примера за това, какво може да се създаде с помощта на английския език. Всеки, който изучава ораторско майсторство, трябва да я научи наизуст. Публикуваме един от преводите на тази прочута реч на български език:
„Преди осемдесет и седем години нашите бащи основаха на този континент нова нация, отгледана в условията на свобода и предана на принципа, съгласно който всички хора са създадени равни. Сега ние водим велика Гражданска война, в която се проверява може ли тази нация или която и да е друга, възпитана в същия дух и предана на същите идеали, да съществува по-нататък.
Срещнахме се тук, на полето на една от най-големите битки в тази война. Ние дойдохме, за да отнесем частица от това поле като последно място за успокоение на тези, които отдадоха живота си, за да може тази нация да живее. Много правилно е, че го правим. Но равносметката говори, че не ние освещаваме и не възхваляваме тази земя.
Тези храбри хора, и живите и мъртвите, които се сражаваха тук, вече я осветиха и възхвалиха и го направиха много по-добре от нас. Със своите нищожни сили ние не можем нито да добавим, нито да отнемем нещо. Светът почти не ще забележи и не ще помни дълго това, което говорим тук, но никога няма да забрави това, което те направиха.
Ние, живите, трябва да се посветим на незавършените трудове, които сражавалите се тук благородно осъществяваха. Ние трябва да се посветим на решаването на тази велика задача, която още стои пред нас. Именно от тези хора, загинали с чест, ние трябва да възприемем дълбоката преданост към това дело, на което те тъй вярно служеха.
Трябва тържествено да заявим, че те не загинаха напразно, че с божията благословия нашата нация ще получи ново възраждане на свободата и че правителството на народа, управлявано от народа и за народа, никога няма да изчезне от лицето на земята”.
Дали Ейбрахам Линкълн, чийто баща е бил неграмотен дърводелец, а майка му – жена без никакви изключителни способности е бил надарен от природата с дар слово? Няма основание да се приеме такова предположение. Когато бил избран в Конгреса, като попълвал във Вашингтон официалната си анкета, на въпроса относно образованието си отговорил с помощта на една дума: „Недостатъчно”.
През целия си живот Линкълн не е посещавал училище и една година. Но той не си губел времето да общува с хора, които са били с равни или с по-ниски от него умствени способности. Той си избирал приятели сред интелектуалния елит, сред певците и поетите на всички времена.
Този самоук човек е обогатил своя ум с образците на истинската култура. Ейбрахам Линкълн е следвал педагогическия метод, който се е оказал единствено ефективен: като се е опирал на своята неизтощима енергия, насочена към постоянно попълване на знанията и към практическа дейност.
Речта на Ейбръхам Линкълн е публикувана в книгата „Как да развием самоувереност и да влияяем на хората при публични изказвания” на Дейл Карнеги. За съжаление не е отбелязано името на преводача.
Издава: Център по психология
Снимка: wochentage.akg-images.de;
http://cao.bg/%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D1%87-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC-%D0%BB%D0%B8/

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СМЕ НРАВСТВЕНИ?

За да можем да продължим да съществуваме.Светът е устроен така, че да еволюира.Еволюирането сега е свързано както никога с изискването на нравственост, с преодоляване на себе си,на своите отрицателни състояния. Следващата еволюционна стъпка, така както от първобитен човек сме станали интелигентентни и да станем духовни. За целта трябва да развиваме други качества, едно от тях е интуицията, която ще замести сегашните научни методи – организацията на обществото ще бъде друга- общото и там, не може никой да присвоява труда на другия например. Трябва да се развиват нови способности. Това става преди всичко с чистота, сила, воля, любов, съпричастност., защото е дълг на всеки човек. Той участва- иска не иска в еволюционните промени, като или подпомага или се обявява срещу тях, срещу плановете на Бога.Променяйки себе си към добро, той става пример и променя останалите, променя пространството със своя мисъл,чувство и действие.
За да бъдем щастливи- всички поели другият път в крайна сметка, един ден остават неудовлетворени, разочаровани от това, че това към което са се стремили, не ги е направило щастливи.Дори в самото преодоляване на себе си има много удовлетвореност.Кой оставил цигарите не се гордее с това? То дава увереност, че можем да направил още и така всеки ден.Ако имаш смелост да кажеш истината, когато ще ти коства материални блага или спад на престижа.Постепен човек вижда все повече красота в това, да може да отстоява добродетелите и от това се чувства щастлив,- става по- силен.
писателят Мария Герасова