Category Archives: Духовни простори

Малко преди смъртта си

  Майка Тереза ​​претърпява екзорсизъм

Майка Тереза, известен също като Благословена Тереза ​​от Калкута, е родена на 26 август 1910 г. в Скопие (съвременна Република Македония). Тя смята 27 август в деня, когато се кръсти, за  ”истински рожден ден.”
Тя е очарована от истории за живота на мисионери и техните услуги в Бенгал, и от 12 години е   убедена, че  трябва да се ангажира с религиозен живот.
Когато  е само на 18 години,  решава да се присъедини към сестрите от Лорето В Лорето, абатство в Rathfarnham, Ирландия,  учи английски език, а тя очаква с нетърпение да стане мисионер. От този ден, тя никога не е  видяла майка си или сестра си.
Young Майка Тереза.  Източник: Wikipedia / Public Domain
Young Майка Тереза.
Тя пристига в Индия през 1929 г., само година след като  напуска дома си и започва  послушничество в Дарджилинг, в района на планините хималайски,   тя   научава  бенгалски и преподава в училище Св Тереза. 
 Взема  първият си религиозен обет като монахиня на 24 май 1931 г. Тя взема тържественият си обет на 14 май 1937 г., като в същото време е   учител в манастира в училище Лорето в Entally, Източна Калкута. Тереза ​​служил почти двадесет години и през 1944 г. е назначена за директорка.
Сърдечни проблеми тормозят Майка Тереза, тъй като тя е остаряла. Получава първия си инфаркт по време на посещението  си на срещн с  папа Йоан Павел II през 1983 г., а вторите шест години по-късно.
Тя искаше да подаде оставка като ръководител на мисионерите на милосърдието през 1992 г., но монахините изразяват пълно доверие в нейното ръководство, така че тя продължава да служи като ръководител на Мисионери на милосърдието.
Президентът Рейгън представя Майка Тереза ​​с медал на свободата 1985 г. Източник: Wikipedia / обществено достояние
Президентът Рейгън представя Майка Тереза ​​с медал на свободата 1985 S
През следващите години, здравето на майка Тереза ​​се влошаваше. Тя   е претърпяла пневмония в Мексико и през 1996 г.  счупва ключицата си през април и  боледува от малария през август.
Трябвало да си направи сърдечна операция поради повреда на лявата сърдечна камера. Краят на нейните здравословни проблеми  били  близо, и тя започва да има проблеми със съня през нощта. През деня прави добрини, но през нощта   самият дявол притежавал тялото й.
Тя сваля оборудването за мониторинг в болница по тялото й, докато тя се мята наоколо.
Архиепископът Соуза също бе приет в болница по това време, и той споделя и същото на лекар, като Майка Тереза. Когато той е бил информиран за нейното нещастие,  казва: “Когато лекарите са заявили, че не може да намери медицинска причина за нея безсъние, мислех, че тя може да бъде бива атакуван от дявола … Исках да се успокои и да поиска един свещеник, в името на църквата, да извърши екзорсизъм молитва върху нея. “
D’Souza нарича местната свещеник Росарио Stroscio Сицилия за извършване на екзорсизма. На 79-годишният отец Stroscio, свещеник Римокатолическата и екзорсист, по-късно  е г казал “молитвата на екзорсизъм да изгони злите духове.”
Той заявява пред медиите, че в началото на молитвите Майка Тереза ​​  се държи странно, но тя беше спокойно в края на молитвата.
Архиепископът Соуза по това време спазвал   мълчание около екзорсизма, но четири години след Майка Тереза ​​умира и  накрая той говори за това.   Казва, че това доказва само човешката страна на Майка Тереза ​​и че това е просто доказателство за близостта  й до Бога.
Майка Тереза ​​от © 1986 Túrelio (чрез Wikimedia Commons-) Източник
Майка Тереза  
В крайна сметка, бихме могли да се запитаме как така една жена, която прекарва целия си живот в служба на Бог, може да бъде обладан от дявола? D’Souza казва Ройтерс: “Тъй като Майка Тереза ​​е свято лице, Дяволът може да се изкуши да я нападне.”
https://www.thevintagenews.com/2016/09/25/__trashed-9/
тагове: майка Тереза, дявола

ДУША С ОЧИ

1936089

В затънтена гора, в забравена от света хижа, живеели двама монаси.
След единия монах, когато той тихичко вървял през гората и събирал плодове, по-едрите зверчета тичали, а по-дребните: катерички, зайци, таралежи се вкопчвали с зъби и лапки в овехтялото му расо, увисвали като шишарки на елха и притваряли очички от блаженство.
А другият и хляб носел в гората да ги храни, и ласкаво им говорел, но те не само че не идвали при него, а го наблюдавали с подозрение скрити в храстите и зад дърветата.
-Защо така, братко? – сърдел се вторият монах. – Зло не им правя, а при мен не идват, както при теб!
-А ти какво си мислиш, когато не искат да идват при теб?
-Неблагодарни твари! Това си мисля! Храня ви, последният си залък ви давам, а вие, поганци, все едно, не ме обичате!
-Невъзможно е, братко, да заставиш да те обичат с каквито и да е дарове. И ако и да е възможно да скриеш от децата и от животните лошите си постъпки, то лошите мисли – не можеш. На тях душата им е с очи.

http://www.vdahnovenie.com/105510561048105810631048/157 

тагове: душа, очи

БЕЛЕЗИ НА ЛЮБОВ

Picture
Преди години в един горещ летен ден в южна Флорида малко момче решава да отиде да поплува в едно старо вирче за плуване зад къщата му.В бързината да се гмурне в студената вода той изтичал от задната врата оставяйки зад себе си обувки, чорапи и ризата, които е носил. Полетял към водата без да осъзнава, че като плува към средата на езерото един алигатор плувал към брега.Майка му, която била в къщата и наблюдавала от прозореца – видяла, как двамата се приближавали все по-близо и по-близо. В пълен ужас тя изтичала от къщата към водата и крещяла към сина си колкото силно можела. Чувайки гласът й малкото момче се стреснало и заплувало обратно към нея.Било твърде късно. Тъкмо, когато то я достигнало, алигаторът достигнал до него.От докът майката сграбчила момчето за раменете тъкмо, когато алигатора го захапал за краката. Така започнала една невероятна решителна схватка между тях.Алигатора бил доста по-силен от майката, но майката била твърде уверена да не го изпусне.Един фермер се случило да минава, чул писъците, изтичал от камиона си и застрелял алигатора. Удивително след седмици в болницата малкото момче оцеляло.Неговите крака били напълно страховити от жестоката атака на животното.И на раменете му имало дълбоки белези където отпечатъците от пръстите на неговата майка се впили в плътта му в опита си да удържи обичния си син.Репортера от вестника, който интервюирал момчето след преживяната травма, попитал дали може да му покаже белезите си. Момчето вдигнало крачолите на панталона и след това с очевидна гордост казало на репортера: „но, виж раменете ми. Имам страхотни белези там също. Имам ги защото мама не ме изпусна”.Вие и аз може да се идентифицираме с момчето. Също имаме белези. Не, не от алигатор, или нещо така драматично, но белези от болезнено минало. Някои от тези белези са неприятни за гледане и са ни създали дълбока скръб. Но някои рани са ни останали защото Той е отказал да ни пусне…(Той= Господ, приятел, мама…)Но понякога ние глуповато нагазваме в опасни ситуации. Вирът за плуване на нашия живот е пълен с опасности – и ние забравяме, че враг ни дебне да ни атакува. Когато решителната борба започне и ти се сдобиеш с белези от Неговата любов на раменете си, бъди много, много благодарен.Той не би и няма да ти позволи да пропаднеш.
http://www.vdahnovenie.com/105510561048105810631048/category/3d19c935be
тагове: белези, любов

Индийски монах е написал поема

  наречена ” За четвърти юли” и е починал на 4 години след това, на 4-ти юли

В Съединените щати, четвърти юли означава един от най-важните федералните празници, Деня на независимостта. Празникът се чества за приемането на Декларацията за независимост през 1776 г. и разделянето на тринадесет американските колонии от Британската империя.
В днешно време, Денят на независимостта е свързан с семейни събирания, които включват множество традиционни ястия, както и политическите церемонии, които празнуват богатата история на Съединените щати. Стихотворение на име “За четвърти юли” често може да се чуе по време на тези събития, тъй като то обобщава универсалната воля за свобода.  
Вивекананда в Чикаго, Септември 1893 г. От ляво, Вивекананда пише: “едно безкрайно чисто и свято – отвъд мисълта отвъд качества аз да ти се покланят”
Вивекананда върху платформата на парламент на религиите, Септември 1893 г.
Стихотворението е написано от индийски индуски монах на име Свами Вивекананда, ученик на известния индийски мистик Рамакришна. Вивекананда пътува по света и изнася лекции по философия индуски, и е първият индуски монах, който  популяризира практикуването на йога и философията на Веданта в западния свят.
Вивекананда пътува до Съединените щати през 1893 г., когато  представлява Индия и хиндуизма, в парламента на религиите в света. След това пътували в Съединените щати и Обединеното кралство и изнася религиозни беседи на Веданта.
Вивекананда бил изумен от Съединените щати и е особено развълнуван от духа на свободата, която той среща сред американците от края на 19 – ти век. Той разбира, че американската свобода е огледално освещаването на свобода и просветление и той иска да я постигне чрез  медитация и религиозни практики.
Вивекананда в Greenacre, щата Мейн (август 1894)
Той пише стихотворението  си “На четвърти юли” на 4 – ти юли през 1898 г., по време на пътуване в Кашмир, с група от своя английски и американски последователи. Групата празнува Деня на независимостта, и Вивекананда  чете стихотворението си на глас по време на закуска  през деня.
Вивекананда посветил живота си на стремежа към духовност и просветление. Той медитира всеки ден в продължение на няколко часа, и по време на един от неговите медитационни сесии, той получил видение, което му  подсказва, че ще умре, преди да  е навършил 40 -я си рожден ден.
Вивекананда в Ченай през 1897
Между другото, той умира на 4 -ти юли през 1902 г., на възраст от 39. Учениците Му го намерили мъртъв, след като той се оттегля в квартирата   за вечерната си медитация.
Причината за смъртта не е известна, но неговите ученици твърдят, че той е починал умишлено, като същевременно  е постигнал  ”махасамадхи.” Mahasamdhi е крайния етап на дълбока медитация, където йоги съзнателно оставя собствения си тяло.  Вивекананда се разглежда като духовен наследник на великия Рамакришна. Учениците   празнуват смъртта Му като момент с голямо религиозно значение.
авторизиран превод Мария Герасова – Спасова
 тагове: индийски ,монах,  Вивекананда