Category Archives: Духовни простори

Животът е изразена Любов

Животът е най-прекрасното и едновременно с това най- трудното нещо, което притежава всяко живо същество. Той е като една пътека, която води до някъде, но няма да разбереш докъде, ако не преодолееш пречките и препятствията по нея. Разбираш това едва, когато лошото отмине, отсееш нещата и осъзнаеш, че най- хубавото, което си струва всичко, е Любовта.
Любовта е най- красивото чувство у хората. Тя е стимул да живеем и да се борим, захранва желанието ни да преодоляваме всичко около нас. Любовта ни е нужна, за да бъдем по – добри.
Любовта е чувство вътре в нас и няма хора, които да не могат да го изпитат. Все пак, всички сме родени с любов, а това трябва да е стимул, за да я раздаваме.
Великото чувство се носи из въздуха – само трябва да се спреш за миг и да го усетиш – то е навсякъде! Във вятъра, който гали лицето ти; тревата, по която стъпваш; дърветата, под които вървиш; красивото небе, което обединява всички ни под един ,,покрив”. Дори, когато седиш у дома със семейството си, то е във въздуха около вас. Всяка подарена усмивка на хората по пътя е израз на любов. Любовта е красота: ,,Красиво е всичко, което гледаш с любов!” Тя превръща грозното, грубото и лошото в нещо прекрасно. Успява да стопи омразата само с мила усмивка, нежна дума или жест. Тя е всесилна. Всяка помощ, подкрепа, разбиране към хората е израз на обич.
Любовта и обичта в живота ни са в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова по – добри ставаме и натрупваме по- голям духовен опит. Който обича, вече е победил света и не се страхува, че може да изгуби нещо.Истинската любов е акт на пълно себеотдаване.
Монахът Томас Мертън е казал: ,,Духовният живот се състои в това да обичаш. Но да обичаш не значи да сториш някому добро, да помогнеш или да го закриляш. Ако постъпваме така, то ние възприемаме ближния като обект, а себе си – като мъдри и великодушни хора. Това няма нищо общо с Любовта. Да обичаш означава да се приобщиш към другия и да откриеш Божията искра в него.”
,,Всички сме ангели с по едно крило. И ние можем да летим само, ако се прегърнем силно.”
Трябва да се обичаме, защото ни обединяват толкова много неща. Сами не бихме могли да се справим в живота, но ако се обичаме истински, цялата ни история, действия и взаимоотношения ще се променят към добро. Така е – животът е изразена Любов.
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/izkustvo/445-sofiaruseva
 тагове: животът, любов

Индиански мъдрости за духовен баланс

Добрият човек вижда добри знаци. 
Родината е там, където се чувстваш добре. 
Детето е гост в дома ти – нахрани го, поучи го и го пусни. 
Всичко на този свят има своя песен. 
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи. 
Смърт няма. Съществува само преход между два свята. 
Животът тече отвътре навън. Следвайки тази мисъл,
ти сам ще станеш истина. 
Всичко на земята има своя цел. Всяка болест има лек,
всеки човек – предназначение. 
Дори мъртвата риба може да плува по течението. 
Ако забележиш, че яздиш мъртъв кон – слез. 
За да чуеш себе си, е необходимо да мълчиш с дни. 
Този, който мълчи, знае два пъти повече от бърборещия. 
Ако имаш какво да кажеш, повдигни се, за да те видят. 
Добре казаната дума е по-добра от
точно хвърлената томахавка. 
Човек е длъжен сам да прави стрелите си. 
Когато видиш, че гърмящата змия се кани да нападне,
удари я пръв. 
Погледни следите от твоите мокасини
преди да съдиш постъпките на другите. 
Разкажи ми и ще забравя, покажи ми и няма да запомня,
накарай ме да участвам и ще разбера.
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/zadushata/1068-indianski-madrosti
тагове:индиански, мъдрости, духовен, баланс