Category Archives: Духовни простори

Как да станем по- добри

Напоследък, нещо ни кара да бъдем по-добри. Дали това е наше желание, или предизвикателство от времето, което живеем?
Вероятно и двете.
Но какво ни липсва да бъдем щастливи? Защо замлъкнаха песните, хората и ръчениците? Духовно обединяване на нацията, а в основата на това студенина в общуването ни, липса на любов, доброжелателност, доверие, човечност. Няма я вече истинската любов. Взаимопомощта остана като символ на човешката добродетел, плодовете на проявление липсват. Търсим духовна храна – реално не намираме. Къде е вярата на човека в доброто – всепобеждаваща истина? Осъзнахте ли, че лошите обноски не предвещават нищо добро. Нужни са повече коректност и внимание в семейството, работата, на улицата, автобуса или на чашка кафе.
Има ключ, с който можем да отворим сърцето си. Той е промяната в нашето мислене, а това ще стане след като започнем да опознаваме себе си. Ежедневно контролираме всяка своя мисъл и действие. Не прави това, което не искаш да стигне до нас!
Хората са различни, но обединяващо е Любовта. Нима добрите думи и дела не са ни носили топлина? Трябва да я съхраним и запазим чиста, и да я предадем на другите в същия вид. Да се освободим от завистта, злобата, алчността. Когато сме искрени и безкористни, добрите думи идват сами. Подадената любов ще задължи отсрещния, да се отзове по същия безкористен начин. Няма абсолютно лоши хора. Колкото и лош да е даден човек някъде светлината на доброто мъждука, а ние трябва да я възпламеним.
Да обичаме родителите си. Те имат нужда от малко топлина, защото са в края на пътя си, по който и ние вървим. Примерът ще бъде урок на нашите деца. Не трябва да забравяме и нуждаещите се от помощ хора. Да обичаме наред с всичко растенията и животните. Отношенията ни към тях е тест за самите нас – за моралната, човешка добродетел.
Да издигнем символът на доброто! Да тръгнем смело с вяра! Тогава всички бариери пред нас ще паднат. Минали спокойно, недокоснати от падащите камъни ще стоим от другата страна на няколко стъпала по- високо от другите, тихичко изпълнени с Любов и Щастие ще повтаряме: “Колко сме щастливи, колко е хубаво всичко около нас?” А Светлината ще очертава пътя ни, по който все по-смело и уверено изпълнени с Любов към всичко и всички, ще я следваме неотклонно.
Доц. Пенка Костадинова