Category Archives: второ книга

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

ИСТИНИТЕ ЗА ЖИВОТА

КНИГА ВТОРА

Мария Герасова

АВТОРСКИТЕ ПРАВА СА ЗАПАЗЕНИ

Вместо предговор

Нашите срещи приятелю ще продължат и в тази книга. Копнея да ти доверя всичко онова, което получих от духовните учители за тази Вселена, което виждам, чувствам и преживявам.

Страданията закалиха духа ми, укрепиха вярата в Доброто.

Как виждам бъдещето ли? Онова бъдеще, в което са Чистотата, Истината и Свободата. Когато дойде то, ще освети цялата Вселена и ще разпръсне хиляди искри от онзи извор, който се нарича Знание и Мъдрост.

Повярвай ми, ще възтържествува Доброто и Любовта. Бори се за тях! Те имат нужда от твоя труд. Да тръгнем заедно и да обединим усилията си!

Нашето човешко единение ще се превърне в мощ и сияние, ще сътвори чудеса.

Бъдещето е пред теб, приятелю

Напоследък, Големият-малък човек се разболя от тежка болест, която хората наричаха апатия. Тя обхвана цялото му тяло и накрая получи хроничен характер. Позицията на бездушие, която беше заел сред тази динамика от хора и машини, го тласкаха към гибелен край. И без друго вълната така го привлече, че стресовете станаха негово ежедневие. Нервите му изострени след продължителните сблъсъци между по-малки и по-големи сили, като бръснач режеха сивото клетъчно вещество.

Сред приятелите си, той минаваше за човека-компютър. На него възлагаха бъдещото развитие на човечеството, въпреки че беше настроен на вълна съвременност. Това го караше да се замисли за уродливите плодове на своя труд.

В този късен следобед, Големият-малък човек бързаше да се слее с тълпата, за да почувства присъствието й, което напоследък така много му липсваше. Сгушен в яката на коженото си яке, зъзнеше пред мисълта за отсъствието си толкоз години.

Той се движеше, говореше, програмиран от някаква огромна машина. Чудовищните йи очи хищно го гледаха и настройваха на желаната от нея вълна.

Ако Големият-малък човек решеше да промени настройката, този огромен хищник излизаше от леговището си и бързо го отстраняваше от своя път. И тогава трябваше да избира: да бъде настроен както машината пожелае, или да приключи лъжливите сделки, които му предлагаше.

Но тъй като времето не беше в унисон с неговите мисли, той се примири.

Най-неочаквано някаква външна сила се намеси. Наслоената с години мътилка в съзнанието му започна да се размива от чистите вълни на идващата истина.

Неочаквано на хоризонта се появи ярка звезда и пулсиращите й лъчи се сляха с ритъма на сърцето му.

Той закрачи бързо сред навалицата. Срещу него вървеше детето, облечено в червен гащеризон. То протегна ръка насреща му и се усмихна.

Човекът пътува в бъдещето, чиято светлина озаря мрака. Ние крачим с теб, приятелю, за да се слеем с настоящето, което е наше минало и бъдеще. Ние го градим сами. Нашият код е раждането и влизането в ново раждане.

ЕДНО – единно начало

ДВЕ – мъжко и женско начало

ТРИ – дух, плът и Душа

ЧЕТИРИ – числова единица, тегло, инерция, разум

ПЕТ – път към единния Творец

ШЕСТ – шествие на етерната субстанция

СЕДЕМ – Селенско единство – делема на единния мир

ОСЕМ – озон, Селена, етер, маса

ДЕВЕТ – далновидност, единение, воля, еволюция, търпение

ДЕСЕТ – единно творение

ВСЕЛЕНА – Вселената и пространството, в което живеем: вечност, сила, единение, любов, етер, нравственост, “Аз”.

Преди години се озовах в голямата, светла зала с мраморен под. Учителят Исус ме гледаше иззад катедрата и ми разкри горните истини. С внимание Го слушах и си мислех: “Истините за Живота са така прости, но ние сами си ги усложняваме.”

Нечий глас ме накара да взема химикала и листа, и ръката ми сама написа:

О – път към съвършенството

+ – вяра в Доброто

________________________

Път за оцеляване на човечеството

Ние вървим по пътя и не виждаме нищо. Мисля си: “Истина и простота.” Тя е край нас, но ние не я чувстваме. Колко малко се иска. Да я прозрем и да тръгнем след нея устремени. Светът е толкова красив, а ние го изпълваме със страдание. Създаваме си грижи и така усложняваме Живота. Предизвикваме си мъки и се чудим: “Защо толкова много боледуваме!”

Истината е да не предизвикаме съдбата срещу себе си , защото всичко се запаметява и после се превръща в физична величина.

Попитах веднъж невидимият поет: “Кой си ти, който идваш тихичко на пръсти?” И чух думите:

“Аз съм този, който трябва да съм с тебе,

за да ти покажа где се крие Шамбала.

Тя е там, където вечен сняг белее,

там, на най-високия връх на Хималаите,

е царството на знанията.

Там, където Христо Проданов,

който жив е още, заедно с братята духовни,

учи в старата съкровищница знанията.

И ще дойде време и ще дойде пак при вас,

за да ви даде от тия знания

и ще го посрещнете с фанфари.

Христо Проданов е първият, който доброволно дойде. Намери вратата към нас. Досега никой не беше влизал. Но ние сме живи и охраняваме Съкровищницата. Много малко хора са ни виждали. Викат ни Великите Адепти. Мория е при нас, но в ново превъплъщение. Исус е при вас, но в ново превъплъщение. Блаватска е при вас, но в ново превъплъщение. Засега я пазим в тайна. Ще дойде време да излезе наяве.

Ние нямаме право да се показваме на хората, защото не е дошло времето. Даваме телепатични знания на нашите ученици, сред които си и ти. Отдавна те наблюдаваме и изпратихме от тук, за да даваш знанията. Ти си последният жив атлант, останал след атомната катастрофа. А сега те превъплатихме в ново тяло след клиничната смърт. Тя, както знаеш трябваше да се състои на тридесет и седем години. Ти се молеше да не бъде по път или в дома ти. Беше предупредила своите близки да не се страхуват и да те обръщат при залежаването ти. Но ние бяхме помислили за всичко. Тя се състоя на операционната маса, където излезе старата душа, за да се настани новата. При навлизането ти във физическия мир, знанията ти бяха натрупани на подсъзнателно ниво, защото душата е само интуитивност, т. е. подсъзнание. Там е твоят компютър и ти черпиш информация чрез него. Това са твоите знания, които носиш от Шамбала – градът на съвършенството. Трябва да ги дадем на хората! Така по-бързо ще настъпи Новото време и Новото човечество. Ще бъдат хората тия, които сами ще управляват себе си. Ще могат сами да се лекуват, да контролират енергиите си и ще използват съзнанието си за добри неща. Чрез него ще виждат всички същества около себе си. Така ще станат членове на Единното Космическо Семейство, където цари вечен мир, приятелство и взаимопомощ.

Сливам се с думите на невидимия поет и виждам моя любим учител Абраам Хатми пред пещерата. Над нея има камък, който излъчва хиляди искри със спектъра на Слънцето.

- Учителю, какъв е тоя камък?- питам.

- Нарича се лунен камък и отделя вечна светлина. Тя е бъдещата енергия на човечеството.

- Значи няма да има нужда от атомни централи? – прекъсвам го аз.

- Този камък съществува още от времето на атлантите – продължава той. Не си ли спомняш?

 

Абраам Хатми стои пред пещерата и не ме пуска да вляза.

- Не се ли спомняш потопа?- прекъсва ме той. Огромната огнена струя от страхотния взрив. Това беше 1101 година от атланския календар. Тогава беше на 34 години ти, великият воин на Атланта. Градът, в който живееше, се казваше Огромуел. Градът с островърхите кули, с позлатените покриви. С часовника с махалото в центъра. С шадравана с двете ангелчета разперили крила, сякаш ще литнат всеки момент.

- Няма е Спорт палас, където се събирахме – започвам да се сещам аз.

- Сега си брахман и нищо повече, един себеотдаден – прекъсва ме той. В момента на потопа ти беше космонавт. Летеше в безкрайното пространство с космически кораб. Тогава имаше и астронавти. За разлика от вас, те летяха с звездолети.

- Да, да. Тогава се намирах на дванадесетия етаж на островърхата кула и слушах лекции по космонавтика и левитация. Бях напълно релаксиран, когато навън стана страшно. Огнени вълни се вдигаха и всеки момент щяха да стигнат до нашия етаж. Настъпи паника. Погледнах през прозореца. Вълните носеха трупове на растения, хора, дървета и животни. Обзе ме ужас. Те се издигаха и всеки момент щяха да погълнат кулата. Какво да правя? Да скоча? От тук – нататък не помня нищо. Намерих се на бреговете на Индия. Как бях попаднал тук! Пред мен красиво момиче се усмихваше. Моята първа и последна любов. До този момент не познавах това чувство. Аз, великият воин на Атланта – Асклепий. То говореше на неразбираем за мен език. Момичето със сребърното гласче – така го нарекох. Заведе ме в своята прихлупена къщурка с едри люляци. Тук се запознах с бхагават брахман Ситху и той стана мой духовен учител. Научи ме да летя трансцедентално. Поведе ме из страната, която нямаше край. И аз станах негов послушен ученик. Той почина и ме остави в гнездото на осите – там, където смърдеше на човешка злоба. И те ме жилеха непрекъснато и не спираха. Започнах да проповядвам знанията на моя учител из обширната индийска страна. Наложи се да отрежа кестенявата си коса и да стана завинаги брахман. Започнаха да ме търсят, за да ме убият, но аз избягах в планината с онзи висок връх, наречена Хималаи. И останах при другите брахмани, които бяха дошли тук преди мен. Научих се от тях на трансцедентално броене. Свит между дърветата на планината, гледах дълго там горе към върха и броях звездите. Броях звездите и си спомнях за долината – за великата Атланта. Сега вече съм брахман Ситма-схан – един себеотдаден.

- Знаеш ли?- прекъсва ме Абраам Хатми. Сега ти си материализиран в женско тяло и носиш името Маги или Мари Шуан. Защото си между два свята. Отиваш там и се връщаш тук, за да почерпиш нови знания и да дадеш на хората.

- А защо избрахте женско тяло, учителю?

- Защото жените са по-силни и по-издръжливи. Обикновено те не хленчат и не се плашат.

Мисля си: “Моето тяло е тялото на Ситма-схан – великият атлански воин Асклепий. Задавах си много време въпроса: “Когато съм на високо, ми се иска да скоча там долу”. Не разбирах какво ме тласка към пропастта! Но вече имам обяснение. Потопът и скокът във водата.

 Глас от небитието

Чувам глас, който ме извежда от спомените.

- Маги, голяма е загубата ако забравиш, че си душа, част от тялото. Когато погледнеш отгоре, ще видиш една ефирна енергия, която се носи и се слива с песента на Вселената. Тя е като лека мъглица, преплетена с много ефирни нишки. Това са нишките на чувствата на душата, чувството за красота без усет. Когато дойде душата в храма се обновява. Обновяването става, когато тя даде разчет на своите действия на твърдата земя. Там душата е твърда, защото е примесена с елементи на земния мир. Това са елементи на мисълта и греха. Тя идва на земята, за да изкупи тоя грях чрез страданието. Страданието е филтъра, като изчиства душата от баластрата, което ще рече, от всички нечисти елементи на мисълта.

Замъглят ли се очите ти, значи се изхвърлят отрови от нечистата мисъл. Кладенчето е канала, по който тече лугата, която спомага да се омекоти отровата и така примесена, излиза по-лесно. Ако се запуши кладенчето, значи се е утаила много отрова и не може да излезе навън.

Боли ли те глава, нервите се свиват и токът, който тече по тях, дава на късо. В такъв случай, той трябва да се изправи, т. е. да се освободи свитият нерв, за да потече този ток. Това ще стане чрез концентрация на мисълта. Колкото за душата, тя се намира в Слънчевия сплит (Диафрагма). Тук са разположени хиляди нишки, по които тече флуидна маса и излъчва различни цветове, според настроението, характера, емоциите, географската ширина, надморската височина, сезоните, полюсите, психическия фактор, здравето, битовата среда, конфликтите с други същности, обмена на енергия.

- Чрез разумната дейност, вие непрекъснато възпроизвеждате енергия, която концентрирате по Варолиевия мост към гръбначния стълб и от там към Диафрагмата. Тя я приема наготово, преработена от съзнанието. Тази енергия не се излъчва, а непрекъснато се обновява. Така се натрупва и попива. Това ще рече, че се смесва с идващата нова отгоре, т. е. от съзнанието и така без начало и без край. Докато един Божий ден според определения код, тя излиза от етерния двойник, по-точно енерго-иформационното тяло, което е останало заедно с натрупаната до този момент енергия. Душата няма формата и подобието на етерния двойник.

Тя е закръглено, енергийно тяло с индивидуално тегло и инертна маса. Теглото е равно на годината на смъртта на физическото тяло. Инертната маса е равна на годината на раждане, плюс годината на физическата смърт.

Пример: роден през 1946 година и починал 1999 година. Инерната маса=1946+1999=3945 грама.

Душата не се вижда от несъвършения, а само от ясно зрящия като светещо кълбо, чиято мъглявина е в зависимост от духовното съвършенство.

- Но кой си ти приятелю, който изричаш такива истини? – обръщам се към непознатата същност.

- Аз съм Агарти, един от невидимата страна Агарта. Ние всички се наричаме Агарти и си имаме звезден код. Обръщаме се един към друг с кода.

Не виждам никого. Сякаш гласът идваше от дълбините.

Изведнъж лунният камък ме обгръща в многоцветната си аура и ме обзема приятно усещане. Абраам Хатми стои пред пещерата и разпръсква светлина. Сребристата му коса и брада излъчват достолепие. Искам да коленича пред него и да целуна нозете му. Той отгатва мисълта ми и казва:

- Маги, Ситма-схан, не се принизявай така! Ти трябва да имаш своята гордост и да бъдеш твърда, и неотстъпна!

Гледам го и не мога да проумея.

- Защо се изненада? – прекъсна ме той. Та нали и аз съм същност, която е стигнала до съвършенството и владее енергиите.

- А ние хората бихме ли могли да владеем енергиите?- питам.

- Разбира се, Ситма-схан.

- Как така Ситма-схан? Та нали аз съм Мария, т. е. Маги?

- Така е, но идвайки тук, ти вече си Ситма-схан. На земята си Маги, т. е. Мария.

- Нима тук не е земята?

- Тук е граничната бразда. Ивица между земята и Вечният мир.

- Можеш ли да ми кажеш, къде е Вечният мир?

- Маги, изненадано ме поглежда Абраам Хатми. Та нали сега ти си в него.

По- късно ще се върнеш във Вечният ад.

Спомням си думите на Учителя Исус:”Вие живеете във Вечният ад – земята. Там са мъките и страданията, там са болките и греховете. Вашите души се мъчат от болки. Те са под влияние на мрака. А мракът това е незнанието, в което живеете. Страдате, защото не можете да преодолеете себе си и да контролирате енергиите си.”

 Тайната на Фатима

Араам Хатми ме поглежда и се обръща към мен.

- Мари Шуан, знаеш ли каква е тайната на Фатима? Ще ти я разкрия, но ти трябва да патентоваш откритието, защото е материализирано чрез теб. Фатима, значи флуиден атом, тегло, инертна маса.

- Защо ми казваш това, Учителю?

- Защото това е тайната на Фатима, тайната на Душата. Фосфорисциращото вещество на флуида се нарича ферон и се възпроизвежда в ядрото на мозъчната клетка. От там, чрез невроните се отпраща по Варолиевия мост и се наслоява в ядрото на клетките на гръбначния мозък. Тук под въздействие на електромагнитни полета се възпроизвежда енергия – феронова (фосфор, етер, разум, озон, неутрон), която започва да свети под въздействие на фосфорисциращото вещество ферон. Ако разумът на човека е на по-висше ниво, мозъчните клетки възпроизвеждат повече ферон, който подобно на електрическия ток завишава киловатите си, т. е. килофероните си. Висшата добродетел, знанията и опитът обогатяват интелекта, т. е. разума и се стига до максимално завишаване на фероните, т. е. свръхпроизводство на флуиди, които излъчват така нареченото сияние. Флуидът съдържа ферон, има фосфорисциращо излъчване, т. е. фосфорисцира.

Година на раждането, година на физическата смърт – код на Душата и Кармата. Това е същността на вашето пребиваване на земята и в ефирния мир. Както литературата и изкуството. Изкуството Маги е началото в безкрая. Из- изток, кус- крайност на ума, ство – силата е теглото на волята. Това ще рече, изток е посоката на крайността на ума да владее силата, а силата е теглото на волята.

- Учителю, значи изкуството е посоката, към която тръгва всяка душа?

- Тя е свързана с неговата нишка Мария, нишка със земния мир. Изкуството е като пролетна река, която тече и се влива в океана на Живота. Тя е сребърна, защото е силно озонирана и преплетена с кристалите на чувствата. Около себе си образуват кристален пръстен, вграден в пирамида. Тя е четиристенна и образува два триъгълника. Наричат се триъгълници на мечтите. Затова мечтайте, без да се ослушвате! Мечтите изкристализират и разпръскват хиляди фотони – разноцветни, които светят и огряват разума. Разумът също е кристал, който образува шестстенна пирамида – Соломоновата звезда е в средата. Това е звездата на ума, който е разделен на две. Той е между началото и края – начало без край. Слива се с безкрайното пространство от ритми и мозъчни импулси. Мозъкът е Медиумът, който изпраща информация между външната и вътрешната среда, като изгражда диаграма от импулси. Импулсите отделят микровълни, които влизат в резонанс с микровълните идващи от други Медиуми  (мозъци), а също и други източници. Всички те образуват огромни диаграми от импулси, които излъчват непрекъснато микровълни. Образува се огромна мрежа от микровълни. Това е хаосът от излъчвателите Медиум, радио, земни. Те се преплитат с останалите и ги осветяват. Така се образуват сигнали по морза, които могат да се чуят като екот, стенание, съскане. Тъй като лъчите развиват огромна скорост, понякога се завъртат, т. е. пречупват и се получава съскане.

Изкуството е да живееш. Голямото изкуство е за големия човек. За човека, който може да живее разумно и трупа знания след знания, опитност след опитност. Това му предава смисъла на съществуването. Животът трябва да бъде осмислен и насочен! Ако живееш за красива идея и я защитаваш, ти си вече истински човек.

- А литературата, учителю?

- Тя е работа на ума и сърцето. Зареждане с енергия, от която има нужда всяка душа. Развиването на въображението и изграждане на образи чрез мисъл-форма. Най-доброто средство за зареждане с енергия е литературата, но този вид литература, в която вие сте творци. Четенето на литературни произведения не е творчество. По-добре се опитайте сами да изградите образи чрез мисъл-форма. Да създадете литературно произведение. Не е необходимо да е голямо. Може да е от няколко стиха. Тогава вашите нишки на ума ще започнат да фосфорисцират. Те светят само тогава, когато творите. Когато е подадена наготово информацията те пак работят, но без да фосфорисцират.

- Учителю Абраам Хатми, излиза, че трябва да творим непрекъснато?

- Да. Реализирайте идеите си, за да се зареди Медиумът ви с енергия и след това да се насочи, за да зареди Душата.!

- Виж ти, наистина е голям урок! Ако го знаеше всеки човек, би се замислил как да живее и твори.

 Духовната съкровищница

Исус  се движи леко, ефирно, а аз Го следвам в дългия мраморен коридор. Чувам тих, приятелски шепот. Учителят се е надвесил над мен.

- Бъди добра с хората, защото това ще те доближи до тях! Отдай Любовта си, за да се обърнат към теб!”

Той ме хваща за ръка и повежда. Утро е, а не изпитвам чувство за глад. Исус отгатва учудването ми и се появява сладкарница. Прозорците й греят от светлина. Вратата се отваря сама и ние влизаме. Върху стенен рафт от същата светлина са накацали различни по големина шишета. Приближавам. Невероятно! Бутилирани сокове – жълти, зелени, сини, оранжеви, бели, розови. Вземам една бутилка. На нея етикетче, на което пише: “Лимонов сок със съдържание на голямо количество витамин “Ц”. Действа освежаващо, стимулиращо, кръвоспиращо. Може да се използва при преумора, изтощение, авитаминоза, енергиен дисбаланс, оперативни интервенции, високо кръвно налягане, разширени вени, спазъм на съдовете.

Поглеждам Исус. Той спокойно отговаря:

- Виждам, че се учудваш, защото знаеш, че тук не съществува болка и умора. Но тава са експериментални сокове. За първи път се изпробват на земята и се създават от хората по идеи, дадени от нас. Всичко тук е в ефирен план, а това, че ги виждаш като истински, то е защото ги материализираш. Всяко нещо от етерна, може да се превърне във физическа величина. Величина, значи единица мярка за пространство.

- Учителю, защо за пространство?

- Защото всяко нещо е част от пространството. А то съдържа различни мерни единици. В крайна сметка всичко е въздух, наситен с различни елементи от Менделеевата таблица. Те са разнообразни, в зависимост от разположението на атомите в тях.

Мисля си: “Ето каква била истината! Съществува строга закономерност в природата. Всяко нещо има определен ред и това спомага за хармонията в него.”

В миг изпитвам желание да взема една бутилка от рафта и да отпия глътка – две. Исус ме поглежда, усмихва се и посяга към рафта. Взема бутилка, на която пише: “Ананас” и ми я подава. Странно, не изпитвах вече оная жажда, както до преди миг. Понечих да взема шишето, но то изчезна, сякаш се стопи. Бях отново сама и неочаквано долових вибрации. Някой застана до мен. Вибрациите ми бяха познати. Обърнах с към него:

- Приятелю, здравей! Отдавна не сме се виждали! Ти си Техникът.

- Да, засега нямам друго име, защото съм човекът на бъдещето. Нося ти писмо от твоите приятели. Ще ти го прочета в оригинал, а след това ще ти го приведа. Ето:

“Махала ура мана пати вута гама, мейли брахима чаша брама па. Гата майпа хата хачи. Вай ма ту тама ми та. Махалара ту шамала пита. Хампарута ва тана мия ми пачи вита феличи.” Което значи: “Мила сестро, ти си в безкрая. Литна като птица в пространството. Вече си нашата гвардия вечна. Като факел светиш и сочиш пътя далечен. Мила сестрице, ти разгада тайната на Фатима. Обичай своята родина. Върви без страх през пламъка към светлината.

Ние те обичаме, мила сестрице и се доближаваме към теб с любов. Подаваме ти духовната си десница, скъпа сестра – силна по дух и нежна като жена.

Твои верни приятели от седмо звездно ниво – нивото на висшия разум.

 

Капитан Хук, Кирил и Николай.

 

- Благодаря Технико!

 

- Мария, искам още нещо да ти кажа. Звездите също са ваши братя и сестри. Те ви сочат пътя. Когато кривните в тъмата, слизат в съня ви. Грейват над главите ви, за да ви кажат: “Внимавай, ти сгреши, но има време да поправиш грешката си!”

 

Поглеждам го. Вече влязох в резонанс с неговите вибрации. Стана ми приятно. Изпаднах в унес. Техникът започва силно да вибрира, откъсва се от мен и се стопява.

 

И отново видях Исус. Приближи ме и попита:

 

- Знаеш ли какво представлява човешкото тяло? – казва Той.

 

- Единство на физическото и духовното начало.

 

- След като плътта или физическата материя се изразходва, духовната излиза напред – продължавам аз.

 

- А какво представлява физическото тяло? – питам.

 

- То е субстанция от специален вид материя от йонизиращ слой молекули и атоми. Изградено е от клетки. Всяка клетка представлява квадратче. Обединени квадратчетата образуват килийки. Когато се обединят много килийки се образуват депата, така наречените биологични органи. В тях протичат обменните процеси на енергията. И според това каква функция изпълняват, те се наричат отделителни, кръвотворни и проводящи. Отделителни са бъбреците, правото черво. Кръвотворни са сърцето, черния дроб, слезката (далака) и стомаха. Проводящи са нервите, костите, очите, ушите, дихателните пътища, червата, дванадесетопръстника, жлъчните пътища, жлъчният мехур и гръбначния стълб. Мозъкът е Медиума, т. е. органа, в който се извършват всички психопроцеси, обединени чрез съзнанието и подсъзнането. Тук са килийките, центровете от неврони, които приемат информация отвън и отвътре, и я обработват. Подадената от Вселената информация не се преработва. Тя се подава директно на невроните на подсъзнанието и то по индукция я изстрелва към Центъра на мисълта.

 

- Има два вида неврони – приемащи и подаващи.

 

- Единият вид приемат информацията от Вселената или от Центъра на мисълта на дадена същност. Вътрешните неврони подават информация към съответните депа, а външните през тялото към Вселената- продължавам аз.

 

- И съществува един непрекъснат обмен между Микро и Макрокосмоса. Получената информация от други същности се преработва в Центъра на мисълта и се трансформира в енергия – една част отива в Макрокосмоса, а друга отива в Микрокосмоса. Това е процес без начало и без край, който осъществява нашата човешка цялост.

 

- А какво представлява духовното тяло? – питам аз.

 

- Пашкул от енергия (етерна), преработена чрез човешката мисъл и една какавида – Душата. Пашкулът се пука, когато какавидата се излюпи и се превръща в пеперуда, която литва в пространството. Душата – това е изграденият интелект, индивид (индивидуалност) или така нареченият “Аз”. Пашкулът е духовната енергия, която по време на физическата смърт излиза от тялото. Това е така наречената ефирна, етерна или мисловно-чувствена субстанция. Тя остава в пространството с мислите и чувствата на времето, в която е живяла. Чрез мисъл-форми, гради своите светове. Понякога отива и по местата, където е живяла и се среща с близките си. Така световете са един в друг, като тунела, където преминава тялото след смъртта.

 

От създаване на човешката цивилизация до наши дни, отделилите се мисловно-чувствени тела, живеят в своето време със своите близки. Тъй, че нищо не се губи в пространството. Световете съществуват такива, каквито са били със своите обитатели. След време Душата (индивидуалността) се изхлузва от мисловно-чувственото тяло и влиза в ново физическо тяло, за да гради нов свят. И така, животът на Душата е без начало и без край във Вечността, в хилядите светове, от началото на нейното създаване. Тя свети с различна светлина, според нивото, което си е изградила до този момент.

 

- А какво е зодия и защо са 12, Учителю?

 

- Това са човешките степени на развитие. Месецът и датата на раждане на физическата същност, зависят от завършеното ниво в предното превъплъщение. Ако човек е задържал развитието си, връща са на същото ниво. По време на почивката, а това става когато съблече физическата си обвивка, съзнанието се изтрие и гласните струни се прережат, т. е. когато се скъса сребърната нишка, по която тече жизнената енергия и свързва физическото с духовното (мисловно-чувствено) тяло.

Индивидуалността отива на съответното ниво в пространството. Там влиза в съприкосновение с други индивидуалности и започва да работи. Душата (индивидуалността) е заложена Кармено. Сега вече се решава бъдещото й превъплъщение, нейните контакти, часът и годината на раждането, а също е генетичната връзка.

- Нали всяка душа има генетичен код?

- Да. Душата е като пеперудата. Всяка има свой оттенък. Премине ли на по-високо ниво, тя започва да свети с по-ярки цветови нюанси.

- Много пъти съм си мислила, защо има различни дати на раждане в различните зодии?

- Мария и това ли да те уча? Тук логиката решава.

- Да, да… досещам се. Защото душите не са на еднакво духовно ниво.

- Разбира се. Ако в земното си съществуване тя стигне на по-високо земно ниво (духовно развитие), моментално преминава в по-горна зодия, но започва от дата. Примерно, ако по духовно ниво от съответна зодия са стигнали няколко души, тогава ще се родят на една и съща дата. Ако са на по-ниско ниво, отиват по-назад, по същия словоред.

- Но как се определя в коя зодия и на коя дата ще се роди?

- Има степенуване. Душите се нареждат по реда на развитието си. Те вървят в редица по двама. Тук става и прераждането на душите. По-напредналите се раждат от първо до петнадесето число, а по-изостаналите след петнадесето до края.

- Има ли връзка името с характера на човека?

- Името е набор от букви. Всяка буква има своя вибрация, която образува общата вибрация на думите, която го свързва със звездните братя. Броят на буквите дава звездният номер на кода. Примерно, ако името ти се състои от седем букви, седмица е и рождената ти дата. т. е. числата събрани (дата на раждане, година и месец), дават числото седем. Това е твоето следващо звездно ниво.

- И поради това имената са различни?

- Да, ако вие имахте понятие за имената и техния словоред, щяхте да се обединявате на общности по броя на буквите, и така да се приобщавате към звездните си братя.

- Излиза, че трябва да се търсим и обединяваме по двойки, според числото букви на името?

- Тогава нямаше да имате различия във възгледите си. Това важи за мъжката и женската половина. Трябва да търсите половинката си по своя словоред! Словоред, значи словосъчетание, което от своя страна значи правилен ред на редицата, а редицата е по двама.

- Учителю ти беше казал, че характерът се определя от очите, а чертите, на нивото на зодията. А има ли общо между име и същност, т. е. външен вид?

- Няма нищо общо. Външният вид се определя от нивото на душата. Ако свети с по-ярка светлина, той е по-неугледен, за да има разбирателство и обратното – красотата е в душата. Красивият човек обикновено носи по-тъмни нюанси на душата.

Кой знае защо тук си спомням един приятелски контакт преди година. Видях сравнително висока ефирна същност, която излъчваше мека, жълта светлина. Вибрациите бяха леко осезаеми. Попитах:

- Приятелю, как се виждате един друг? В земните си образи ли? Как контактувате, как се разбирате? Как се познавате?

- Не се виждаме в земните си образи и вас не виждаме във физическата ви същност. Всеки излъчва свои сигнали, по които се познаваме, когато контактуваме. Словото ни е мисловно.

- И аз ли контактувам по такъв начин с вас?

- И в момента как ме виждаш?

- Светиш с ярка светлина, но с малко тъмни краски в периферията. Това значи, че имаш нужда от зареждане. Знаеш ли кое е най-доброто средство за зареждане? Заниманието, което ти носи удовлетворение. Аз съм те виждал сред група човешки същности, грееше цялата и предаваше на другите. Такава искаме да те виждаме! В момента към нас се приближава брат Николай, познаваш го? Затова се чувстваш малко отпаднала. Ние се зареждаме от твоята енергия и влизаме в теб, т. е. се сливаме с теб. И изпитваме чудесен екстаз, който ти не можеш да проумееш. Само ако си извън човешката си същност, можеш да го усетиш.

Гласът затихва и видението се стопява. Оставя лека мъглица след себе си.

 Сънищата

Часът беше някъде около полунощ. Все още бях будна и сама в стаята. За учителя Кирил Философ, който се нарече още Странникът, си спомням винаги с любов. Той начеваше нашият разговор винаги с тия думи: “Скъпа сестра, силна по дух и нежна като жена.” Веднъж разговаряхме на интересна тема. попитах го:

- Защо сънуваме? А защо понякога не сънуваме?

- Сънят е сладко отсъствие, като дрямка. Ако твоето съзнание е блокирало, т. е. уморено, то и духовната ти същност по заповед на умореното съзнание, остава в физическото ти тяло. Тогава не сънувате. По време на сън, то излиза извън него. Когато си отпочинете малко, някъде около полунощ, а тук могат да се намесят и други души и да се вместят в подсъзнанието ти. Да влязат в разговор с теб. Поначало тяхното място е в подсъзнанието, тъй като при тях чрез филтъра е изчистено съзнанието от земното пребиваване и те действат на подсъзнателно ниво. Контактът се осъществява чрез интуитивното “Аз”. Така те влизат на вълна телепатия чрез вибросигнали, които излъчват микровълни. Ако тe не се излъчат в пространството, насочват се към съзнанието и когато ти се събудиш, спомняш си за съня, т. е. за контактите и събитията.

- Излиза, че нашето духовно тяло предначертава пътя на физическото тяло. Това ще рече, че събитията в съня, предстоят на яве. Или физическото тяло е огледало на духовното. Духовното върви напред, след него физическото заедно със съзнанието. Значи ли, че сънят е истинският ни живот? Физическото ни съществуване е една илюзия, или по-точно един сън.

- Така е Мария.

- Сега разбирам защо в земното си съществуване понякога сме тук уж с непознат човек, който сякаш познаваме. И гласът му е познат.

- Така е. Духовните ви същности се срещат по време на сън някъде в етера и една друга се поканват на гости.

- Скоро сънувах жена. След няколко дни я срещнах на площада. Запознах се с нея. Същата жена от моя сън – споделям с нея.

- Душите по време на сън се реят в етера. Ти можеш да влезеш в телепатичен контакт с тях, а ако заспиш – във визуално съприкосновение, стига те да пожелаят. Можеш да се свържеш с душите на починалите. Те могат да влязат във вашето подсъзнание и да дадат важна информация. Да ви предупредят за предстоящи събития свързани с вашето здраве, с неприятни неща.

- А защо понякога помним сънищата и по-често ги забравяме?

- Както ти казах, по време на сън духовното тяло излиза от физическото и скита в етера. Ако се събудиш в неподходящ момент и ти още си извън физическото тяло, тогава сънят не се помни.

- Някой хора умират по време на сън без да боледуват. Каква е причината?

- Имали са страшни сънища. Стряскат се и отварят очи. На този етап духовното тяло не се е вместило още в физическото и сребърната нишка се скъсва.

Мисля си, че и при мен се е случвало да умирам. Събуждала съм се изпотена, със силно сърцебиене. Е, намерих начин да се спася. Тук ще си позволя да го разкрия, може би това ще помогне на много хора.

- Добре, обясни на хората! – подканя ме Учителят.

- При подобни случаи трябва да се отпуснем до краен предел. Дясната ръка поставяме върху основата на шията, там където е кладенчето, а лявата върху сърцето. Дишаме дълбоко, като си казваме: “Дишай, дишай, дишай свободно, спокойно! Сърце тупти, тупти, тупти спокойно, ритмично!” Така, докато се успокоим напълно. Докато духовното ни тяло се вмести напълно в физическото и ни просветне.

Философът не възразява. Питам го:

- Учителю, как мога да си спомня някой сън?

- Щом се събудиш, отвори бавно очи! Изтегни ръцете си силно нагоре и си кажи: “Искам да се събудя и видя съня си! Мой приятелю помогни ми, за да си го спомня! ” Не бързай, ще си го спомниш постепенно.

Благодарих на учителя. Той се сниши и се сля с ефира. Все още чувствам неговото присъствие. Вибрациите му са леки, ефирни, действат като ласка. Изпитвам необикновена радост, когато е до мен. Нещо много силно ни привлича. Може би идва от духовната ни връзка, свързана с нишката на доброто!

Кирил Философ – Странникът, остави онова необикновено усещане на лекота в сърцето ми, която не можеше да се изрази с думи.

 Вълнения

Спомням си едно импровизирано радиопредаване, “Мисли на глас. То започва така:

Драги радиослушатели на програма “Зелен терен”. Нашите микрофони се намират в студио “Актуални проблеми”, от където ще имате възможност да чуете екопредаването “Мисли на глас”.Водеща ще бъде познатата на всички вас Весела Будилкова. Пейте и се веселете с нас! Както казва народът: “Който пее, зло не мисли. А аз ви казвам: “Право куме в чьорни очи.” Макар, че не сме свикнали да не си казваме нищо право в очите. Но тъй като днешното предаване е уникално- говорете, без да се страхувате!

А сега давам зелена улица на екопредаването.

Да започнем с нашия редовен слушател от град Пловдив. Той ни пише: “Драга редакция. С нетърпение чакам вашето предаване. Затова се обръщам към всички, които в момента са пред радиоапаратите. Търси се чиста съвест на човек, който е изхвърлил тяло край канала на село Марково. Тялото е на известната вам мериносова порода, която в момента е изплезила присмехулно език. Изглежда е предала Богу дух, когато е слушала предното ви предаване. И досега въпросният гражданин, не е намерил за необходимо да извести здравните власти, и случаят с овцата прие фантастичен характер. Двама непознати, наверно излезли от близката пивница, бяха я яхнали. И така, който знае подробности около случая, може да се обади в бюро “Разследване на неизяснени случаи!”

И нека да има повече такива предавания, за да държи будна съвестта на повече наши слушатели!

Ваш Волен Буденов

Благодаря на господин Буденов от името на всички и се обръщам към почитателите на предаването “Мисли на глас!” Обадете се в студио “Актуални проблеми!” Търси си чиста съвест! Аз мисля, ти мислиш, той мисли. Заповядайте да мислим! Както е казал големият поет: “Човекът е човек, когато е на път.” Ние да тръгнем на път, с мисъл за бъдещето! Пътят е дълъг, земята е малка. И ние сме тия, които ще я направим да бъде рай, където ще пеем и ще се веселим. Ах, защо не сме една Швейцария! Каква красота, каква романтика! И почти никакви автомобили! По улиците усмихнати лица и букети от велосипеди. Ех, че е хубаво! Яхваш своя велосипед, свиркаш си някоя весела песничка, с бодър дух и добро настроение, не усещаш как започва и свършва работния ти ден. Както казва народът: “Повече чист въздух, повече дълголетници.” А аз казвам: “По-малко бай Пейчовци!” Ох, не знам какво да правя с тоя човек! Помогнете ми бе, хора! Дали да дам обява във вестника! “Търси се човек срещу възнаграждение за денонощно дежурство на терасата, на изпаднала в беда жена!” Кошче няма ли си тоя човек, бе? Онзи ден, както си стоя на терасата и дишам чист въздух (колко е чист не знам), бай ти Пейчо ръси пепел през прозореца с лопатата връз косата ми, та пушек се дига. А да не говорим за конците, дето е почиствал килимите. Такива кичури ми направи, че във фризьорски салон не могат ми ги направи. Ама съм доволна, че ми спести и времето, и чакането. Казвам му аз на него: “Чакай бе, бай Пейчо! Не така бе, мой човек!” А той: “Не виждаш ли, казва, че съм решил да понаторя райграсчето. Добре, че е и булката да мие от време на време тераската, и водица да му плиска. Тъй де и той си има нуждица! Я виж, зеленинката е друго нещо!”

Момент драги слушатели – телефонът.

- Да, слушам. Познах те бай Пейчо, как да не те познах?

- Какво казваш? Искаш да ми изпееш една песничка? Защо не дойдеш тук? Подхлъзнал си с на динена кора и си счупил крака ли? Аха, някой ти я хвърлил връз главата? Тогава изпей я! Слушам, слушам… Ама, че кой не знае песента на бай Пейчо.”Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша?”

Чувате ли и вие драги радиослушатели? Това било любимата песен на бай Пейо. Хайде бай Пейчо, дочуване!

Нердене, Киро на Кирия. Аз греша, ти грешиш. Тъй и бай ти Пейчо. Бай Пейчо си е бай Пейчо. Да го оставим да мисли след днешното предаване. Ако и вие сте решили да мислите – мислете, това е полезно!

И така, нашето предаване е към своя край. Нека още веднъж изпеем песента на бай Пейчо! “Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша.” Обръщам се към всички за нов текст на песента! Ще бъде присъдена награда – “Мислител на бъдещето.”

- Обаждайте се, не се страхувайте!

- Мария – чувам гласа на Исус. Твоите вълнения трябва да бъдат вълнения на всички хора! Защото средата, в която живеете е замърсена, едно от нечистата ви мисъл, друго от нечистите ви деяния. Трява да се научите да мислите правилно и за добро. Тогава и деянията ви ще бъдат правилни.

- Излиза, че ние трябва да променим съзнанието си? Да мислим по нов начин.

- Така е. Това е лесно за човека, който е тръгнал по пътя на доброто. Запомни едно: “Желанието е ваше и вие сами можете да управлявате съзнанието си.”

- Следователно, ние сами сме господари на нашите мисли, чувства и деяния?” – прекъсвам го аз.

- Знаеш ли какво е Висш Космически Разум? Той съществува само във висшите космически сфери и е притежание на човека с новото мислене, а то е доброто. Това е разумът на всички същности, които са достигнали в земното си съществуване съвършенството на духа, на знанието, опитността, интелекта, морала и мъдростта. Преминали са през всички духовни сфери на развитие – през знанието и мъдростта на вековете. Всички те са свързани в една верига. Включени са във веригата на Великия Учител и Баща. Великият Творец на всички видимо и невидимо, на биосферата и стратосферата, на материята и антиматерията, на Битието и Небитието. Тук се включват и Духовните Учители – Великите Адепти на Космоса. Адепт, значи защитник и последовател на истината, пазител на знанията.

Тук е и великият Техник на бъдещето. Той съхранява всички най-нови технически знания и чрез свои ученици (духовни същности) ги изпраща на земните хора.

- Не съществува ли и още една верига?

- Да, така е. Това е веригата на Богородица – Майка – символ на Любовта и Духовността. В нея се включени светите праотци, работили за духовната просвета на всички същности. Сега работят тук, но изпращат знания и на земята.

Сещам се за Орфей и любовта му към Евридика.

Исус ме поглежда и казва:

- Орфей дойде на земята, за да въдвори своята правда. Той владееше словото и музиката на цялата Вселена. Пред него се прекланяше всичко видимо и невидимо. Когато засвиреше, цялата Природа се сливаше в една великолепна хармония, която се превръщаше в оратория на Вселената.

- Четох една книга за Орфей, как отишъл в Египет, да се учи в храма на Картнак. Спрял го египетският сфинкс и му задал не три, а тринадесет въпроса.

- Кой си ти и от къде си?

- Аз съм син на земята и на звездното небе.

- Коя е най- голямата истина?

- Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и боговете.

- Какъв е твоят път в живота?

- Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда на всички.

- Щастлив ли си?

- Аз съм нещастен, че изричам пророчества, но какво да правя, когато истината напира в гърдите ми.

- Кои тогава са щастливи?

- Щастливи са тези, които плават. Какво по-голямо удоволствие от това, човек да обикаля от море на море. Да вижда все нови и нови страни. Големи градове, а след това да се завръща в родината си с цели съкровища.

- Богатства ли търсят?

- Нисши са богатствата. Истинското съкровище е сърцето. Ние носим в своите сърца сълзите на всички живи същества, за да ги превърнем в усмивка.

- Коя е първата и най-голяма тайна?

- Само едно Битие цари в безкрайното пространство и дълбоко мисли: “Съпружество между човека и космоса” първата най- голяма тайна.

- Коя е втората тайна?

- Любовта. Моят Бог е Любовта. Тя държи свързани планетите и семейството. Тя е най-хубавото цвете и най-хубавата песен, които никнат в човешките сърца.

- Коя е третата тайна?

- Дарбата. Ние всички се раждаме, цъфтим и умираме. Но с музиката и песента може да се разсече времето. Народен герой и народен поет – това е пътят на безсмъртието.

- А какво е смъртта

- Моята песен се откъсва от струната, за да лети. Смъртта е празното гнездо, когато птицата отлита.

- Твоят урок?

- Отдай пламъка на сърцето си, за да светиш!

Исус продължава:

- Орфей е символ на свободата. Мечтата на човешката мисъл да лети в безкрая. Евридика не е човешки образ. Тя е стремежа на човека да преоткрие истината около себе си и над себе си. Орфей тръгва към Ада, за да открие Евридика. Свободният човек Орфей (обич, разум, флуид, етер, безкрай), отива да търси Истината, но тъй като не съществува там той не я намира. Защото Истината не може да се търси в земния живот. Истината е духа, пътувайки по спиралата на Живота, насочвайки се по лъча на Любовта, вечната Светлина, която огрява цялата Вселена. Но не Любовта в буквалният смисъл на думата (плътската), а сливането на душите, по-точно ефирният танц на Орфей и Евридика. Ето защо Орфей умира, за да може неговата любов към Свободата, да се възкачи на царствения престол на Истината.

В момента мисълта ми се рее във вечната памет, която е записана в книгите. В една от тях се казваше, че Сократ учел своите ученици и проповядвал една истина – Свободата и Добродетелта. Той разсъждава така за Душата: “Бидейки безсмъртна, след като много пъти се е прераждала и е видяла всичко земно, и всичко отвъдно, за нея няма нищо, което да не е научила. И не е нищо чудно, че тя може да си припомни онова, което всъщност от по-рано си е знаела. И понеже цялата природа е сходна, а Душата е научила всичко, което не й пречи, като си спомни само едно нещо, което впрочем хората наричат научаване. Да ти открие всичко останало, стига да си сърцат и да не падаш духом. Защото търсенето и научаването, наистина са в целостта си – припомняне.”

- Много философи са стигнали до истини, които са ви оставили в книгите. Колкото за Душата, тя е  вечната памет, която слага печат върху всяка човешка същност.

Всяко ваше деяние се запечатва в компютъра – съкровищницата на духа. Ако желаеш да вземеш информация от него, трябва да се настроиш на съответната вълна!

- А кой има право да черпи от тази информация?

- По закона на Вселенската етика никой няма право да черпи чужда информация, да узнава нейния код. Всяка информация получена без позволение е против закона.

- А имаме ли право да изпращаме наша информация и да въздействаме върху психиката на другите?

- Това вече е психотронна война. Който я разпалва, той ще бъде наказан по закона на Кармата, точка 2, който гласи: “Заболяване от психологически характер.”

- Исусе, има моменти, когато психиката на много хора е травматизирна и манипулирана от индивиди, които действат и подтикват към убийства и самоубийства.

- Психогенни убийци! Преди да направите нещо, мислете! Защото идва ден на възмездие. Всяко зло рекушира в този, който го е причинил.

- А има ли начин да помогнем на манипулираните?

- Само по пътя на добрата мисъл. Мислете за добро и разпръсквайте светлина над потъналите в мрака! Добрата мисъл е психогенна защита. Тя неутрализира отрицателната. Психозата е болест, която се разпространява и заема необятни територии от човешки души.

Страшно е да си мисля за тази психоза. Колко души се манипулират, без да усетят това. Силната личност не може да бъде манипулирана, защото знае истината и борави с факти.

- Учителю, напоследък се говори за психотронно оръжие.

- То е бацил на човешката мисъл. Може да се неутрализира чрез Доброто.

- А има ли възможност да бъде създадена машина, която да неутрализира?

- Тя се казва Машина на времето. Това е вашата мисъл, с чийто полет можете да се пренесете навсякъде. Ако овладеете левитацията (пренасяне през пространството) вие вече сте господари на себе си. Можете да се връщате в миналото и да отивате в бъдещето.

Спомням си за експеримента, който беше направен от индийски йоги над стадиона, когато левитираха над земята.

Учителят прочита мисълта ми и казва:

- Разбира се. Ще дойде времето, когато всеки човек, тръгнал по пътя на съвършенството, ще може да се пренася когато и където пожелае.

Оставам приятно изненадана.

Преди няколко дни създадох Асоциация за духовно усъвършенстване “Орфей и Евридика”.

- Движението “Духовното пречистване – път за спасение на човечеството”, трябва да се разраства, Мария!

- Учителю, то вече се разраства.

- Вече е време да обхване цялата планета!

- Но хората все още не са го осъзнали.

- Ще стане само чрез силата на Словото! Всеки осъзнал се, трябва да помогне на приятеля си! Тази гвардия на осъзналите се ще расте.

- Благодаря ти за съвета! Ще се постарая да го дам на другите човешки същности!

Любовта- пламъкът на сърцето

Сладкарницата се стопява, така както беше се появила. Ние вървим по мраморния коридор с Исус. Погледа ми привлича белезникава табелка върху една от вратите на съкровищницата.

- Да влезем! – подканя ме Той.

Влизаме, а пред нас дървено бюро и върху него мастилница с паче перо.

- Върху такова бюро са работили много философи през различните епохи – казва Божественият.

Вземам в ръцете си книга с дебела подвързия и чета: Аристотел, Бейкън, Демокрит, Декарт, Лаерти, Квант, Платон, Спиноза, Шелинг, Хелвеций, Холбаах, Хегел, Фойербах… Отварям на страница 199 и чета: “Георг Вилхелм Хегел (1770-1831). Най-изтъкнатият представител на немската класическа философия, обективен идеалист. Изходно положение на неговата философия е тържеството на Битието и мисленето. Развитието на действителността не е нищо друго, освен едно разгръщане на нейното самосъзнание във външен план. Поради което историята и теорията (логиката) на познанието, съвпадат с историята и теорията на Битието.

Разгръщам по-нататък и чета: “В царството на истината, философията се чувства като у дома си. Съзнанието бива теоретично или практично. В своите оръдия човек има власт над външната природа. Идеята за доброто е по-висша от идеята за природата. Оръдието – реална разумност на труда.” Разгръщам и продължавам: “Върху широката страна на мощта, наред с острия край на хитростта, разумът е толкова хитър, колкото е по-могъщ. Хитростта се състои изобщо в опосредстващата действителност.”

Изведнъж Исус ме прекъсва.

- Мария, знаеш ли що е Любов?

- Любовта е цялата Вселена. Без нея животът би бил немислим.

Той ме поглежда и подава някакъв пергамент. Поемам го и чета: “Не казвай, че имаш любов, след като се тревожиш само за себе си. “Драго ми е да го имам.” Това ти доставя удоволствие. Всичко, което досега си смятал за Любов свързано само с физическото влечение, в тази форма винаги има само едно домогване, едно посягане, едно заграбване и притегляне.Но тя ще придобие друга форма, ако се изпълни с изначалната огнена сила. А щом я разгориш, ще се превърне във вътрешно сияние. Което досега ти е оказвало съпротива и се е нахвърляло срещу теб, ще дойде и ще ти стане доброволен сътрудник. Изначалният огън на Любовта , може да стане живот в теб, за да може неговият живот, да породи един ден от Теб – Нов живот.”

Тук текстът свършва. Сгъвам на руло пергамента и го подавам на Учителя. Да знае колко много Го обичам и завинаги Той ще бъде моя най-добър приятел, с който ще споделям болки и радости. Никога няма да се отделям от Него.

В този момент се замислям върху човешките мисли и деяния. Ние трябва да бъдем господари на тях  собствената си съдба. Да упражняваме контрол на собствените си мисли. Това ще подпомогне развитието ни. Ако злоупотребява обаче със силата, чака ни възмездие.

Хората оценяват все повече и повече истинската стойност на своите сили – материални и нравствени. Силата на мисълта се отразява върху човешката дейност.

Удивителни резултати сочат опитите на професор Гейтс. Когато дъхът на даден човек се прекарва през тръба, изстудена в лед, за да се превърне във водни капки, той прибавя към тях родопсилен йод. Тези частици дават видима утайка. Когато човек се разгневи, до пет минути след това в тръбата се появява кафява утайка. Гейтс смята, че това е химическо съединение, образувано следствие душевните вълнения. Дадено на хора и животни, причинява възбуда.

Голямата скръб и мъки, отлагат утайки. Душевните вълнения на дразнения, злонещастия или угнетения, пораждат в организма вредни вещества, които са крайно отровни. Приятните вълнения пораждат химични вещества, които са източник на енергия.

Опитите на професор Джак Лоб от Чикагския университет показват, че мисълта притежава свойства, подобни на електричеството. Частиците на живата материя под въздействие на мисълта се променят от положителни на отрицателни и обратното.

Ето върху какво трябва да се замислим. Да се научим да контролираме действията и емоциите. Защото в крайна сметка отровените сме ние и тази отрова действа и се разпръсква в пространството около нас.

В този миг чувствам силен прилив на енергия. Влизам в резонанс с вибрациите на Исус. Идва ми на ум да напиша тези няколко реда и да ги предам на Учителя. “Исусе мой любими, учителю добри. Дари ми дважде сила, могъщество без власт!”

Той ме поглежда и се усмихва, сякаш прочита мислите ми.

- Мария, властта е пагубно нещо. Този, който я е пожелал и достигнал, забравя откъде е дошъл и къде ще отиде.

- Не ми е нужна такава власт, защото коства завист, алчност, лъжа и измама. Има и още един момент. Ако си добър, истинен, силен и неотстъпен, предизвикваш завистта на другите.

- Това качество съществува само на земята. Вместо да се обединявате в името на доброто, вие се разединявате. Изяждате се един друг, а от там вашите клетки се изразходват енергийно. Ето защо боледувате.

- Та нашите клетки са пълни с токсини (отрови), които тровят цялото ни тяло и от там ставаме по-тежки.

- Ето чети – подава ми пергамент Той.

Разгръщам и чета: “Не хаби излишно енергията, която ти дарява живота! Съумей да я овладееш! А как мислиш става това? Когато съумееш да овладееш, т. е. да обуздаеш страстите си. Тъй както се бориш с хищника – звяр, който иска да те погуби. Бъди благоразумна! Не се поддавай на хищника – звяр! Той ще ти устройва капани, но ти бъди по-хитра и навреме ги усещай! Така няма да бъдеш в ръцете му и той няма да може да те владее. Духът е над всичко. Той е цялата Вселена. Той говори и пее онази космическа песен, която кара сърцето да лудее и лети. Той ще ти разкрие тайните на Космоса, ако съумееш да работиш за неговото усъвършенстване. Лети дъще моя! Лети чрез своя дух! Знай, че така ще стигнеш до Мен. Не жали сили за духовното си обогатяване! Казвай винаги истината, макар да ти струва скъпо! Не жали себе си! Намери най-истинския път, за да стигнеш до Мен! Аз желая това. Желая всички, но не всеки може да разбере. Ти избра Мен и Аз ще те възнаградя! Работи и не се поддавай на меланхолия и скептицизъм! Върви уверено! Не влагай двусмислица в думите си! Дойде и твоето време. Ако решиш да се върнеш назад, ще видиш един път, по който вървят хора, клатушкайки се ту на една, ту на друга страна. В тях е бесът, който ги кара да вият от болка. Подай им ръка! Чрез твоята десница, Аз ще вляза в тях и ще ги излекувам. Те имат нужда от духовно изчистване. Бъди им приятел и любим другар! Не забравяй, че си се врекла да служиш на Доброто! Давай на стадото ми чиста, зелена трева! Това ще напълни празните им за духовна храна стомаси. Ще освежи нечистите им тела. Ще издуха нечистите им мисли. Тогава, Аз ще ги залея с благовонно масло (елей) и те ще станат съвсем нови, както новата пролетна природа, която крещи да бъде спасена, но няма кой да я чуе. Мисълта ви е нечиста. Замърсихте природата с чернилки. Скоро, тя ще се разбунтува. Тогава няма да има местенце, където да се скриете. Мислете, много мислете…

Ваш Бог и Творец – Бог на Истината.

Чета и препрочитам последните редове. Покъртително! Мисля си, какво ще стане, ако ние продължаваме да живеем така, без вяра, в пълно безразличие към всичко ценно! Няма ги песните, хората и ръчениците по мегданите и площадките. Няма я радостта от мига на изгряващото слънце и огнено-червения залез. Изчезна чувството за красота. Превърнали сме се в сиви човеци, на които само червеното циркулира. Изчезна красивата усмивка от лицата на млади и стари. Къде и остана тя? Може би се свря вдън земята! Не е дошло времето да я извадим от там, за да ни стане по-леко. Защото усмивката е тази, която излиза дълбоко от сърцето.

- Мария – прекъсва ме Исус. Когато падне зората, ще видиш там, на хоризонта старец, който чака. Това сте вие хората, които сте остарели от много мислене. Ако оставите нещата да вървят естествено, няма да бързате да остареете. Машините ви са износени. Мислите ви са замърсени. Имате нужда от почистване!

- И кой е виновен за това?

- Вие самите. Трябва да започнете да мислите по нов начин! Да придобиете ново съзнание!

- Какво ще стане с тия, които не желаят да тръгнат по тоя път?

- Те ще горят в огъня и ще потънат в мрака. Всеки, който тъне в незнание за себе си, върви само в една посока, без да се огледа и в други, той е обвит в тъмен воал.

Колко често съм се срещала с такива хора, които в очите ми са казвали: “Какви ги бръщолевиш?”

Спомням си. Веднъж правех импровизирана анкета сред група хора. Питах ги: “Знаете ли, че по земята съществуват отрицателни зони, които действат зле върху здравето? Те вдигаха рамене. Наложи се да им отговоря, че земната кора е разделена на правоъгълници с дължина два на два – север – юг и два на два и половина метра – изток – запад. Там, където се пресичат правоъгълниците, се получават лъчения подобно електромагнитните. Ако човек стои дълго време в тази пресечна точка, започва да боледува от неврози, инсулти, инфаркти, очни и ракови заболявания.

Учените са установили, че на дълбочина се пресичат водни жили, има подземни пещери. На това място се излъчва голямо количество отрицателна енергия, която действа пагубно върху здравето. Тези места се наричат геопатогенни зони. Особено опасни са ако се намират на пътни кръстовища. Затова тук катастрофите са най-чести. Доказано е, че се завишава притока на адреналин от надбъбрека към сърцето. Сърдечният мускул не може да отреагира толкова бързо на това свръхподаване и се парализира, а и от там и притока на кислород. Настъпва и моментна парализа на централната нервна система.

- Време е да обърнете внимание на тези зони! Те са причина за преждевременната смърт на много хора. Те загиват преди истинския си час.

- А тези, които са загинали от ръцете на убийци?

- Това са насилствени неща и тук няма пръст съдбата. Те си отиват без предупреждение.

- Какво става със самоубийците?

- Дълго няма покой душата им. Тя се скита безразборно в пространството.

- Затова ли, когато човек си сложи край на живота, за него няма място при другите починали? Погребват ги извън гробищата.

- Това е ваш обичай. Тази душа не е приета никъде и ще скита, докато намери друго тяло.

- Спомням си поговорката: “Бог дал, Бог взел.” Значи, тя е валидна и ние трябва да я спазваме?

- Такъв е Вселенският закон. За неподчинение, следва сурово наказание – слизане в Ада. Адът, както казахме, е на земята.

- Къде отиват душите на убийците и другите, които са извършили тежки престъпления?

- Те също се връщат в Ада.

- Излиза, че земята е мястото, където трябва да излежаваме наказанието си за извършено престъпление?

- Тя е място за несъвършените в духовно развитие. Тук душите идват, за да се учат. Без съзнание и физическо тяло, те не могат да се усъвършенстват.

- Колкото за убийците, те са за окаяние. Тежко живеят в астралното пространство около земята. Могат да се вселяват и обсебват други тела. Чрез тях да насищат жаждата си за мъст, алкохол и прочие.

- В случая няма истински психично болни. Те са обсебени от зли духове, които трябва да се изгонят.

- А как да се предпазим да не ни обсебват?

- Трябва да засилите психогенната си защита! Човек със силен характер, т. е. със силна воля, не може да бъде обсебен. Трябва винаги да сте будни! Да се борите със злото по пътя на Доброто и тогава ще имате здрава защита. Да се борите с порока, а той идва от греха. Давайте сметка на деянията си всеки Божий ден! Направените грешки не повтаряйте! Това се казва, “Разумен начин на живот.”

Много хора идват в кабинета ми и казват: “Нищо лошо не съм направил на никого, а Господ ме наказа.”

- Бог никога не наказва – продължава мисълта ми Исус. Той ви обича и ви изпраща болести, за да се осъзнаете, да не грешите повече. Не се оплаквайте, ако ви се случи нещастие, а го приемете с радост и изчакайте да премине! От този момент трябва да се замислите: “Как ще живеете в бъдеще!”

Спомням си за Лиляна. Един камион за малко да я прегази. Това и донесе ампутация на крака, увреждане на слуха и зрението. Една нещастница, останала до края на живота си саката. Виновникът е човека зад волана, който карал с превишена скорост. Едно недоглеждане и събитие с последствие за цял живот.

“Господи, какво беше съгрешила толкова, за да бъде нещастна!”

- Ето до къде води вашето съзнание – прекъсва ме Учителят. Не мислите навреме. Осъзнавате се тогава, когато стане късно, но не можете да се върнете назад, защото всичко върви във Вечността. Веднъж направена грешка, трудно се изкупува или изобщо не може. Станалото е станало, направеното е направено.

- Трябва да мислим за всяко нещо, за да не стане късно! Нали така Исусе?

Той ме поглежда и сочи към вратата.

 Споменът за срещата с Петя Дубарова

Не знам защо ми идва на ум за Петя! Често усещам нейните вибрации в моето мисловно-чувствено поле. Онази вечер преадде чрез мисъл-форма новите си стихове. Взех химикала. Това беше едно послание към мен, което гласеше:

Разгръщам страници в нощта,

когато паля огън.

Горя ще възпламеня,

не искам да умирам.

Иди при моята бреза,

под кичестите клони,

ще чуеш шепот в нощта

и ще се слеем двете.

Обичам те като сестра

и слизам да те видя.

С искрящи, плачещи очи,

ти любеща жена си.

Гори и възпламени нощта

и нека всичко да просветне.

И хора и коли,

в огън вечен да се слеят.

Колко младо си отиде това момиче! Каква жажда за живот присъства в стиховете му! Няма нищо вечно. Всичко се върти и преминава от едно състояние в друго. Битие – небитие, мрак – светлина, живот след живот и така в безкрая.

В момента е три часа след полунощ. Лежа на спалнята, а до мен внукът ми Жорко леко похърква. Изведнъж той се усмихна на сън и говори нещо неразбираемо. Затварям очи и започвам да вибрирам силно. Отделям се от тялото и се виждам с Исус, седнали на пейката, близо до вратата, на която пише: “Семейство, брак, деца. ” На нея е изобразено троично слънце.

Не съм продумала, а Исус подхваща:

- Слънцето е символ на Бога, Обединител – земя, луна, светлина.

- Защо в горния ъгъл е нарисувано кръгче, с точка по средата и полукръг?- питам.

- Това е Светлината, а тя е съвършенството. Хляба – духовната храна, а Слънцето е неговата аура. Аура, значи цвят в полето на астрала, който е поле на електричество и магнетизъм. Тук се чувстват силни вибрации. Тук е сетивното поле и чрез него се предава и приема информация, за мисловната и духовната ви дейност. Нарича се още енерго-информационно поле. Аурата е спектъра – дървото на Живота.

Спомням си за левитацията си над Кабиле, който се намира на около двадесет километра от град Ямбол. Видях подземен тунел. Пред мен се изправи с цял ръст катедрала. Ритуален храм с формата на арка и манастир на името на Света Богородица. Пред катедралата стоеше духовник, с одежди на патриарх. Шапката на главата му беше висока и към върха леко закръглена.

Исус ме прекъсва:

- От ІV до VІ век, Кабиле е бил град на преклонение. В християнската катедрала е бил най-могъщият организатор и обединител на всички религии – Вселенският патриарх. Катедралата се наричала “Капелата.” От цял свят мало и голямо идвало на преклонение и искало прошка за греховете си от патриарха.

- Реликвеният храм – светилище, кога е строен?

- Още по времето на прототраки. Първите жители на земята са атлантите – титани. Те населявали земите на Долен Египет, а това е Балканският полуостров, земите на Тракийската низина. Тогава низината носела името Атланта. Нейните жители – атлантите, бяха първите заселници. На глед високи два метра, яки, русокоси, синеоки.

- Духът покровител на Джендем тепе е същият на вид. Да смятам ли, че това е дух на древен атлант – титан?

- Титаните са най- съвършените атланти. Те владееха най-съвършенната военна и бойна техника. Левитираха там, където пожелаеха. До съвършенство познаваха силата на мисълта и я използваха за прогреса на своята нация. Познаваха и Машината на времето, чрез която се пренасяха на далечни разстояния.

Който овладее левитацята, за него не ще има граници в пространственото време.

Но тъй като атлантите – титани стигнаха до съвършенство и искаха да завладеят други светове, те тръгнаха срещу себе си. Най-съвършените от тях – мъдреците или учените за времето, усетиха приближаващата буря, което значеше нещастие за Атланта. Тогава екип от тези учени, с Машината на времето се принесоха в Хималаите. Построиха пещерни градове-държави, които осветяваха със светилото на времето – лунният камък. Засега те пазят  тайната му.

- И аз дълго време съм при тях. Научила съм знанията и в земния мир едно по едно си ги спомням.

- Ти наистина си Ситма-схан – един себеотдаден. Твоят дух скита между небесния и земния мир. Машината на времето се пази от учените атланти в Хималаите и чрез нея, те могат да става видими и невидими. Да се превръщат на хора от различни възрасти и още много други чудеса непознати за вас.

- Внедрена в човешкото си тяло, аз забравям своето истинско. Кажи ми, защо ми дадохте толкова изпитания? На земята живея при толкоз много несгоди.

- Ти си наш експеримент. Ние те изпратихме при хората, за да им предадеш учението за Доброто. Получили знанията, те ще стигнат до съвършенството. А един съвършен, умее да лети трансцедентално – чрез духа.

Спомням си един сън. Намирах се в някаква баня. Над мен душ. Облечена бях в дрехите си. От душа се подаваше книга. Мъжки глас ми каза: “Ти ще летиш трансцедентално!”

По-късно се намерих в кинозала. В един от междинните редове се появи реотан, с формата на триъгълник, на три реда. По средата реотанът грееше много силно, а в крайният ред беше побелял. Същият глас ми каза: “Това ще бъде твоята енергия в максимално завишаване!”

Събудих се. Не знаех какво да мисля. По-късно думите се сбъднаха. След клиничната си смърт, аз се научих да излизам извън тялото си и да се пренасям на различни места. Гледах отгоре градове и пространства. Станах лечител, който лекува чрез мисловна енергия. В някой случаи се завишава до такава степен, че се развиват близо 60-70 градуса. Пак си спомням развихрените води на Атланта. Хвърлям се от дванадесетия етаж на кулата и повече нищо не помня. Докато се видях в Индия. Ето от къде идва любовта ми към индийската култура, песни и ритуали! Умея да танцувам леко, ефирно, като индийско момиче, сякаш никога не съм живяла другаде.

- Мария – прекъсва мисълта ми Исус. Атлантите, които останаха живи след потопа, тръгнаха да си търсят покоища. Намериха убежища на върха на потъналата планина Хермес и започнаха да строят къщи – дворци.

- При срещата ми с духа на Джендем тепе, той сподели, че тук се намира потъналата Атлантида и върха Хермес.

- Останалите живи атланти построиха храмове, които се управляваха от жреците. Бяха на високо духовно ниво над останалите, владееха висшата енергия и съвършенството. Храмовете служиха за училища, където се учеха другите на тази наука. Вече не съществуваше Атланта. Новото население получи ново название – прототраки, а низината около Хермес – Тракийска. По-късно за по-лесно, те се нарекоха траки.

- Исусе, от книгите знаем, че един от най-учените тракийци е бил Орфей – вожд и жрец на траките. Неговият храм, в който е отгледан от жрицата, се намира в Кръстова гора, а главният със светилището на Рожен.

- На върха трябва да се построи храм на Орфей – символ на Свободата!

- Учителю, разкажи ми още нещо за историята на атлантите, по- късно траките!

- Както вече разбра, една малка част от живите атланти населиха земите около Тракийската низина, а други около Кавказ, Приволжието, Тибетската планина и Хималаите, а по- късно Мексиканският залив, пустинята Гоби и Сахара.

- Всеки атлант е побегнал нейде, само и само да се спаси.

- Така е. Те са се пригодили според условията на живот и са придобили белезите на околната среда. Хората са се оцветили, а родовете им са продължили да се раждат във вечността. Така са се оформили отделните култури и нации.

- Излиза, че българите са продължение на рода на траките?

- Както вече знаете, че преди траки са прототраки. Това е първото стъпало. Прото, значи преди рода. Културата на траките стигна до съвършенство и завзе цялата земя. Още по-съвършени бяха траките кендриси. Високи над метър и осемдесет, и яки на вид. Владееха конното изкуство и бойната техника до съвършенство.

- Има с какво да се гордеем. В миналото сме имали такава мощна култура и все още не можем да осъзнаем, какво сме представлявали и какво сме всъщност. В момента сме в пълно духовно падение. Но няма ли кой да осъзнае нашата силна мощ? За колосите – титани, за траките – кендриси. Лъвът балкански да зареве. Гората тихо да зашуми и запее онази песен хайдушка. За Индже, Ботев и Левски – синеокият Апостол, който осенява небесното пространство с думите: “Защо се срамуеш да се наречеш българин? Къде ти е българската реч и писмо?”

За Паисия, който се явява на небосклона с думите: “Радуйся, радуйся, булгарский народе! Скръбта ти ще бъде увенчана с радости.”

Толкова съм развълнувана. Моля да ме извиниш, приятелю!

 Храмът ще бъде “Дом на Светлината”

Мисля си за Джендем тепе. Тук ще бъде построен “Храм на Светлината,” който ще се нарича “Дом на Светлината.” Той ще обедини всички хора в името на Доброто. Хора от различни религии ще си подадат ръка, в името на една обща вяра – вярата в Бога, а Той е Любов.

Видях го целият в сияние. С шест врати и три стълби към всяка. Покривът му пирамидален, с многоцветно кристално стъкло, което разпръсква хиляди светлинки в храма, изваян целия от камък. Бял, с мраморен под, по който вървиш и стъпките ти кънтят. От междинните стени се издигаше листо от лотос – символ на знанието.

Бях чела някъде, че тракийките носели кафтани, с формата на лотос. Явно, че това цвете имало за тях голямо значение! Рисували с го и в картините си.

Около храма се вижда великолепна градина с много цветя. Няма го празния басейн, а около него панорамна сладкарница, където човек може да си отдъхне и пийне чашка ароматен чай. Чуват се детски гласове. От храма излизат много хора – духовници от различни религии, писатели, поети, художници. По-надолу в полукръг се виждат работилници на старите майстори и миниатюрни магазинчета със светещи витрини, където са накацали изящно изработени творби на българското изобразително изкуство и занаяти.

Чува се женски глас: “Ясене, ела детето ми!”

Днес е щастлив ден. Много гости от цялата земя са дошли в храма, да гледат уникалната изложба от космически творби. Писатели и поети ще четат свои произведения по случай идването на негово светейшество, Вселенският патриарх. Тази нощ хълмът ще се озари и хиляди фанфари и ракети. Настъпва Новата ера – ерата на чистата енергия и Висшият Разум. Човекът ще се освободи от оковите на злото и ще диша с пълни гърди. Ще се наслаждава от словото, което възхвалява новия град Йерусалим.

Там, някъде в миналото, което вещаеше само зло на земята и още назад, на този хълм се извисяваше величествен храм на Аполон Кендрийски.

Култът към божеството беше характерен за провинция Тракия. През ІІ – ІІІ век управляваха двама императори. Трети век не е по-рано от Спетимий и Калакала (198-211г.) и не по-късно от Максимовците (235-211г.).

Посвещението на божеството Кендрисос е отправено от дребни бакали и кръчмари. Култът беше свързан с официалната римска власт. Той е един от най-известните през ІІІ век. За територията на Филипополис имаше важно значение. Изобразяваха го върху монети, които се сечяха в Филипополис.

В чест на Аполон Кендрийски беше издигнат храма на върха на Джендем тепе. В него бе поставена статуята на императора. Около храма е обрасло с дървета. На ляво триъгълен фонтон, украсен с копие и щит, с четири колони на лицевата страна, с профилирани бази и крински капители. Между средните колони беше статуята на Аполон, гол с лък, опрян на лявата ръка и пантера в протегнатата напред дясна ръка. На фона на дългата страна на храма, статуята на тракийския Херос (конник върху поставка).

В ляво от храма на Аполон, стоеше друг по-висок храм, с четири колони, с корински капител и профилирани бази. Под него в подножието на хълма се виждаше част от малък храм с триъгълен фонтон, с профилирани бази и корински капители .

- Мария – прекъсна ме Исус. Много истини досега не сте разкрили. Всичко е минало, а вие сте в бъдещето. Това, което се говори тук е малко по-нова история. И така да се върнем назад! Започва великото преселение на народите. В Египет прииждат много хора, за да търсят убежище и покровителство. Всеки пренасяше нещо от местата, от които бяха дошли, по отношение на бит и култура. Така Египет стана силна и мощна държава. Населението беше пъстроцветно. Родовете започнаха да се кръстосват. Създадоха се нови родове, с нови външни белези. Започна и ново преселение на народите за завземане а нови пространства, т. е. нови земи. Постави се началото на завоевателните нашествия. Завоевателите завземаха все нови и нови територии. Варварските нашествия погубиха много родове, а от кръстоските създадоха нови.

- Тогава как се създаде българската държава?

- Това е много стара история. Тя остана в миналото. Вашите историци са стигнали до истините и всичко, което е написано от тях е вярно. Скоро време ще има ново преселение на народите, ще бъде създадена нова раса, която ще се нарича славянска и ще бъде водеща. В България ще намери почва, защото след всяко страдание, идва и радост. България ще премине в нов етап на развитие по отношение на селското стопанство, икономиката, и управленческата структура.

Ще се даде пълна автономия на градовете.

- Та нали едно време е имало малки градове – държави?

- Нещо подобно ще стане и тук. България ще бъде единна и силна държава. Пътят, по който ще тръгне, дори и не сте сънували. Остава още малко страдание и после Симеоновия златен век. Тя ще стане Духовен дом, където хората отцял свят без значение на цвят и религия, ще си подадат ръка. Тя ще обедини всички хора по земята, в името на Доброто.

Слушам и не мога да повярвам. Дали ще стане това някога? Ще го дочакам ли?

- Маги, ти забрави, че в полите на Тракия минава Библейския град. Тук е Долен Египет. Тук е пирамидата на Светлината, където се пазят скрижалите. Тук е генераторът, който ви храни с енергия. Не случайно Бог е избрал България за Духовна съкровищница.

Поглеждам Го изненадана.

- Значи затова напоследък ни се дадоха толкоз много страдания?

- Така е. Духовният ви спад е стъпало към духовния апогей.

- А защо около нас кръжат толкова много летящи обекти?

- Защото планетата трябва да бъде спасена. Те идват със строго научна цел. Има изградени екипи в областта на престъпността, лекарски, екипи по отношение на техническия прогрес, селското стопанство, икономиката и държавната власт. Във всички области в живота са пуснати екипи от учени, които работят. Ако ги срещнете по пътя си, не се страхувайте! Приемете ги радушно! Те идват при вас, за да ви помогнат. Приобщете ги към вас и към вашата работа! Те и вие взаимно ще си помагате. Защото ако вие не съществувате и те няма да съществуват. Към всяка човешка същност е прикрепена една духовна и работи в дадено направление. Понякога могат да бъдат прикрепени и по няколко духовни същности. Зависи от задачата, която трябва да изпълняват чрез вас.

- Излиза, че нашето физическо тяло е работна площадка. В нея идват работници и си отиват след като изпълнят задачата си? Следват нови и нови, и така докато сме на земята. Излезем ли от физическото тяло, тогава не ще изпълняваме подобни задачи, само че в обратен ред. В духовното си тяло ще отидем на работната площадка на дадено физическо тяло, което ще си намерим. Учителю, сами ли ще си избираме това тяло?

- Всяка Душа има определена насоченост според програмата на развитие, по отношение на техническия прогрес.

- А защо всеки път, когато идваме на земята, не изпълняваме една и съща задача?

- Защото Душата непрекъснато се усъвършенства. В зависимост в какво направление се е насочила, къде е заложено нейното дарование, тя ще работи в различни области.

- Излиза, че когато на земята сме били работници в даден завод, то като излезем от физическото си тяло, ще продължим да работим в същия завод чрез друго тяло в физическа обвивка? Ще живеем в нашия дом, само че в огледалния му образ (ефирния), където сме живели на земята, като използваме физическите тела на нашите близки.

- Така е. Разбира се, че няма други светове. Светът е един, с хилядите му обитатели. Един път в физическо тяло, друг път в ефирно.

Светлина от историята

Яви ми се, когато бях на Джендем тепе. Беше едър над два метра, облечен в ямурлук. попитах го: “Кой си ти?”

Гласът му като екот прозвуча в съзнанието ми и силни вибрации ме накараха леко да подскоча.

- Аз съм Омуртаг. Син на небето и хан на земята. Обич и мир. Това съм аз. Това е моето име. Навремето баща ми бил пастир. Както си пасял овцете, пред него се появил старец и казал: “Ти ще направиш чудеса. Ще спасиш цял един народ. Ще станеш силен и мъдър като Мен. Ще владееш бойните изкуства. Разумът ще бъде над всичко. Ще поведеш народа си и ще победиш.”

Изведнъж той се сниши, и се стопи. Отиде там, откъдето беше дошъл. Това беше миналото, а сега сме в настоящето. С Исус стоим на пейката в Духовната съкровищница пред вратата на историята. Той подава ръка напред и пейката изчезва. Вратата се отваря и ние влизаме вътре. Наново се пренасям в Кабиле. Виждам роби, които градят каменен зид. Пред крепостта се вижда ров и стена с огромна дървена врата, като във вътрешната страна се затваря с железен лост.

Учителят прекъсва мисълта ми.

- Мария, в Царичене има минерален извор. Тук, през времето на Омуртаг, на това място се издигаше баня, която беше облицована цялата с мраморни плочи. Фасадата и беше аркова, а купола закръглен, с формата на полуслънце. Влезеш ли вътре, мраморният под блестеше. Керамичните плочки по стените, също блестяха от чистота. По тях бяха накацали хиляди паунови птици, които къпеха телата си в кристалното езеро. Четири мраморни вани ухаеха на смола. В съседство имаше малко помещение с дървена скара и метли с целебна трева. Тук беше сауната.

В минералната баня идваше Омуртаг с дъщеря си Мария, за да я лекува. Момичето беше със силни болки във всички стави на тялото.

Поглеждам Исус и питам:

- Значи все още не е открита тая баня?

- Да. Има един град в България, който хан Омуртаг обичаше. Това е Плиска. Изследвайте го! Има все още неоткрити неща в него. Учете се от архитектурата и базиликата по време на старите майстори! Не ги забравяйте! Не забравяйте и старите занаяти! Чрез тях малка, но силна България ще се прослави. Един народ с такова минало, не може да бъде погубен. Духовните будители от миналото, които са тук, работят за духовния апогей на България.

- Кажи ми нещо за Мадарския конник!

- През тракийския период, в пустинните места, които заемаха днешните земи до Врачанския балкан, живееше гордо и независимо племе, с името мадари. Владееше до съвършенство военната техника. Конят за тях беше свято животно. Използваха го в бой, като придружител и в домашната работа. Те го овековечиха в бронзови монети. В тежка битка с шумерите, те ги превзеха и плениха голяма част от тях. Тъй като  земите им  бяха много плодородни, мадарите се настаниха и останаха завинаги тук. Изградиха  голямо селище, което нарекоха Мадара.  Конят беше най-добрият им приятел. В знак на почит го изобразиха върху скалата, за да  слави и предпазва от нещастие рода им. Нарекоха го божество. Той беше източник на сила и величие. Пред него се прекланяха и правеха жертвоприношения..

Спомням си за Борис І – царя български.

- Той беше велик цар – прекъсва мисълта ми Исус. Цар обединител, благ и добър баща, който трябваше да запази християнската вяра. Кръстът, с който покръсти първата българска нация, се намира в Кръстова гора. Ще дойде времето, когато ще бъде открит от най-чистия българин и поставен в дървено ковчеже. Пред него ще идват на преклонение от цял свят. Той ще бъде съхранен в Духовния дом на новия Йерусалим.

- Какво ще представлява новия Йерусалим?

- Това е градът на бъдещето. Тук ще бъде световния Духовен дом на планетата. В него ще се обединят всички чисти души, в името на Доброто – светлината, която огрява душите.

- Но това е общо понятие!

- В него хората ще бъдат равни, без цвят, религия и принадлежност. Ще станат Едно Единно Единство, в царството на Великия Наш Учител и приятел. Великият Баща на всичко видимо и невидимо. Бащата на Вселенския Разум на Мировете.

- Защо в библията този Разум се нарича Бог?

- Бог, значи братство и обич в Галактиките.

- Някой хора до такава степен го фанатизират, че ми става болно.

Спомням си когато бях в Пловдивската митрополия. Разговарях с няколко свещеника. Запитах единия:

- Какво значи вяра?

- Вярата е да си уверен, че Бог съществува.

- В миналото, а и в днешно време, в името на вярата убиват, лъжесвидетелстват и на всяка дума казват “Бог.” Влизат в църквата, кланят се пред иконата Му, а след това излизат и правят скандали, обиждат и пр. Нали в библията пише: “Не произнасяй името на Господа напразно!” Има хора, които и в църква дори не влизат, а животът им само е изпълнен с добрини. Кой е истинският вярващ?

Свещеникът ме поглежда и аз продължавам:

- Нима вярата не се крие в сърцето? Нима църквата на Господа не е в него? В името на Бога майки произнасят клетви към децата си.

Свещеникът ме гледаше и не можеше да отговори.

Може би ти, приятелю, който четеш тези редове, ще потърсиш сам отговор.

- Всеки, който иска да се доближи до Бога, нека да научи етиката на живия Бог! – прекъсва ме Исус.

Добрите обноски изискват да правиш това, което желаеш, но при условие, че го правиш изискано. Умението, да проявяваш такт, душевна елегантност и вътрешно възпитание. Усмивката, тя е ключът на всички човешки отношения. Усмивката сваля напрежението, заличава гафа, обезоръжава грубиянщината.

- Затова усмивката да не слиза от устата ви! Добрите обноски да ви спохождат навсякъде! Да умеете да живеете разумно! – продължава Той. Постъпвайте прямо и без увъртания спрямо другите! Когато се обръщате към някого с молба, трябва да избягвате всякаква категоричност, настоятелност и заповядване! Най- добре е да помолите: “Бъдете любезни, покажете ми моля, занесете го.” Всеки път, когато молбата се изпълни, трябва да благодарите! Спрямо жените, децата и възрастните, трябва да бъдете изключително вежливи! При всеки случай им отстъпвайте място, давайте им път! Проявявайте грижи, за да им бъде по-удобно!”

“Каквото повикало, такова се обадило.” От тона на обръщение към другите, често се определя тона и обръщението на отговора ви.

Тук разговорът ни се прекъсва от някаква ефирна същност, която показва нещо навън. Исус ме подсеща да излизаме.

 Каква е причината?

Прекосяваме с Исус коридора на съкровищницата и спираме пред дебела, кожена врата, която се къпе в лилава светлина. “Семейство, брак и деца” надписът, който ме кара да се замисля. Вратата се отваря както винаги сама и ние влизаме. Погледът ми грабва стенопис и красива жена с дете, изографисана на тавана. До нея стои мъж, протегнал ръце към детето.

В дясната половина на залата се вижда библиотека. Погледът ми привлича една книга, с кафява, кожена подвързия. Приближавам се към рафта и я вземам. На корицата пише: “Тайнството брак.” Разгръщам първата страница и чета: “Не е добро на човека да бъде сам. Да му сътворим помощник, нему подобен. (Бит. 2:18).

Самотата можелада отегчи Адам и да го лиши от най- близките и понятни средства за всестранно развитие на личността в любов и послушание към Бога.

И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена и я заведе и рече: ето, тази е кост от костите ми и плът от плътта ми. Тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си) и ще бъдат (двамата) една плът. (Бит. 1: 22-24). Постъпвайки така Господ ги благослови, съчетавайки ги в един брачен съюз.

Плодете и множете се – рекъл им Той, пълнете Земята.  (Бит. 1: 24).

Богоучреденият съюз на брака по този начин се явил необходимо условие за единението на Адам и Ева.

Посредством глагола “Да се прилепи”, Свещеното писание отразило обединението на техните физически и духовни интереси върху основата на любовта към Бога. Към Неговите заповеди и благословения. Такава двуединна любов им носела радост и единство в съвместния живот. При първия брак в Рая се появила и външната форма на изграждане на брачния съюз. Бог завежда Ева при Адам и според Йоан Златоуст изявява себе си като приятел на жениха. Адам, от своя срана с готовност приел Ева, казвайки: “Тя ще се нарича Жена! (Бит. 2 : 23). Жизнено утвърждаващ момент за тази форма станало Божието благословение към хората. При това благопожелание на Господа-Бога към съчеталите се са толкова значими, че човек не смее да се докосне до тяхната жизнено важна същност, според думите на Христа: “Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!”

Затварям книгата.

- Мария – прекъсва ме Исус. Бракът е свято нещо. Пред него всеки трябва да благоговее! Чрез брака двете половинки се сливат, за да се получи цялото и новото.

Усмихвам се. Какво ли иска да каже Учителят? Той долавя мисълта ми и продължава:

- Брачният съюз е връзка със света. Плод на него е новото, което влиза във всеки дом. То е любовта между двете половинки.

- Защо в наши дни любовта изчезна между половинките?

- Защото изчезна любовта ви към Бога. А Бог е вярата в Доброто. Станахте двулични и слаби духом.

Болно ми е да си спомня за любовта на нашето съвремие. Тя стана като спорта. Победа и после край. Търсим нова победа и така – до безкрай.

Семейството се обезличи. Взаимоотношенията в дома станаха обтегнати и всеки момент ще се разкъса нишката. Изчезна уважението между половинките и се създаде хаос в цялото. Това създаде хаос и в дома ни.

- Така е. Мисълта ви е нечиста и тъй като тя може да проникне навсякъде, то домът ви се насища с нея, притиска ви и мъчи.

В кабинета ми идват хора. Оплакват се, че не им върви в живота, защото някой им направил магия. Та нали магия не съществува! Ние живеем в омагьосан кръг. Не знаем нищо за себе си. Когато мислим със зло – сами си правим магия, т. е. предизвикваме злото срещу себе си. А когато мислим с добро тогава то идва при нас.

- Колкото до хаоса в семейството – той идва от взаимоотношенията ви. Живеете в напрежение и обиди. Нервите ви започват да се късат. Страхувате се от смъртта и когато се разболеете, започвате да треперите като лист на дърво, който всеки момент ще се откъсне и падне на земята. Смятате, че животът е само на земята и не желаете да се слеете с полета на вятъра, за да литнете с духа си в безкрайното пространство.

Мислено вземам в ръката си този лист, който е паднал на земята и духам върху него. Той започва да трепти и накрая затреперва.

- Листа е като хората – прекъсва ме Исус, защото за всяко нещо треперите. Първо за себе си, а след това за дома и децата си. Не дай Боже да счупите свидна чаша – започвате да плачете като малки деца. Така е, защото се пристрастявате към всичко материално. Вместо да се радвате, че живеете, вие си създавате излишна болка.

- Животът е красив и няма нищо по-хубаво от него.

- Но за някои хора няма нищо по-ценно от неодушевените предмети, с които не могат дори да разговарят. Те ги радват и им се кланят като на идоли. Почитат ги и ги слагат на най-видни места, за да им се любуват, а забравят за истинската стойност на Любовта.

- Какво е Любовта?

- Тя е Свободата, Истината, Чистотата – трите лъча Светлина, които обединени дават Правда.

Искам да се извиня пред теб, приятелю, че в предната част на книгата споменах тези думи! Но за мен са светиня, която трябва да се пази! Верую и пътеводител в трудния път по спиралата на Живота. Тежък е животът на Земята.

- Това е така, защото вие сами си го правите. Времето, в което живеете е изпитание за цялото човечество. Скоро злото ще бъде победено от новото съзнание на свободния човек.

Това ми напомня за трите лъча, които се спускат от Слънцето и близо до Земята се обединяват в един. Превръщат се в елипсовидно тяло с множество светлини и се слива с ефира.

Исус се доближава до мен и леко допира ръката си.

Мисълта – царица на Вселената

Вървим из залата. Доближавам Исус и питам.

- Учителю, Философът беше ми казал, че съня е съприкосновение с мисловния свят на душите.

- По време на сън, те влизат във вашето мисловно-чувствено поле, защото тогава бариерата е отворена. Не съществува съзнателен мисловен процес и душите влизат във взаимодействие с вашата мисъл на подсъзнателно ниво.

- Сега разбирам как починалите се явяват в съня ни и казват: “Предстои ти тежка операция, пази се от този човек и прочие. Явно, че те прочитат информацията преди нас и идват да ни предупредят.

- Така е, защото владеят телепатията. Тя съществува само на подсъзнателно ниво (интуитивно). Виждат образно мислите и така си подават и приемат информация. Мисълта е царицата на Вселената. Тя е навсякъде.

- Затова ли в Библията пише: “Господ е над нас, край нас и в нас?”

- Словото беше в началото и то е в края. А то се храни от мисълта.

- Има недъгави души, които не могат да боравят със словото.

- Те притежават храната, без дейното участие на словото.

- След като са влезли в недъгави тела, те продължават ли да грешат?

- Техните мисли са само форми, които се реят в пространството и влияят върху другите.

- Следва че мисълта е много по-важна от словото?

- Не е точно така. Храната на Вселената е мисловното слово. Хората, които не могат да говорят, владеят повече мисловното слово и образно виждат нещата. При тях е развито интуитивното усещане и телепатията. Така те напредват по-лесно в духовното си развитие. Физическият недъг предизвиква физическо страдание, което помага за изграждане на Висша добродетел, а тя е състрадание към другите.

- По този начин те изкупуват негативната си Карма.

- Техният живот е много по-пълноценен и изпълнен с радости.

За миг разговорът прекъсва. Чувствам приятни вибрации. До нас се приближава ефирно тяло, което излъчва млечнобяла светлина. За първи път го виждам. Някаква близост ни привлича.

- Мамо- чувам шепот.

- Аз съм твоята дъщеря Красимира.

- Но нали ти почина още през 1970 година?

- Виждаш ли ме? Аз съм непрекъснато около теб. Живея в твоите мисли и чувства. Радвай се, за да се радвам и аз!

Ефирното тяло затрептява и се стопява. Отиде там, където беше отишло преди години.

Какво нещо е мисълта! Обикаля в необятното пространство и се слива с мислите на другите същности. Нечии вибрации предизвикват неспокойство в мен. Та това е ефирното тяло, което ми беше казало, че земята е качена върху облак.

- Облаците са обединение на мислите ви – започва то. Когато се обединят чисти мисли, тогава те са бели. Съчетани чисти с черни – стават сиви и предизвикват дъжд. А когато с обединят само черни мисли, тогава облаците са черни и предизвикват буря.

Слушам го и си мисля: “Дали този път не казва истината! Добре е неговата теза да се провери! Тогава ще излезе, че ние сами си правим дъжда и бурите.

Исус поглежда и се усмихва. Не мога да разбера на кого от двамата! Ефирното тяло се смалява и стопява. Става ми някак болно за него.

Намираме се в залата, обляна в розова светлина. Един светъл лъч пада върху лицето на майката с детето и тя се усмихва. “Как е възможно изографисан образ да се усмихва!”

Учителят ме поглежда и шепне в ухото ми:

- Тук всичко е възможно. Усмивката се раздава даром.

Мисля си за усмивката на земята. Истинската, от сърцето е като еделвайса в планината. Настанаха тежки времена. Нямаш повод да се усмихнеш.

Хора, мили хора! Искам да дам всичко от себе си, за да се усмихвате!

Връщам се назад със спомените. Беше 2 март 1992 година. Чух глас, който ме накара да напиша следното:

Да бъдеш винаги добра,

да следваш своя път обречен.

Бъди така до края свой

и мисията твоя да изпълниш.

Когато си със мрачен нрав,

не можеш да работиш славно.

Когато се усмихнеш, знай,

в очите твои да проблесне,

една искра от взора твой

и падне на лицето братско.

Бъди ми винаги докрай,

такава, каквато те създадох.

Помни, че винаги съм с теб,

любимо мое славно семе

В тежък час ела при мен

и аз вратата ще отворя.

Над теб е Твоят Славен Бог,

единствен, истинен, божествен.

Ще грее в твоето сърце,

светилникът Му вечен!

Гласът идеше нейде из глъбините. И до днес не мога да разбера: “От къде дойде и къде желаеше да ме поведе!” Само едно знам, че искаше да ми помогне, за да израстна духовно. Напомняше ме откъде съм дошла и къде отивам.

- Увеличете тревните площи! Залесете с дървета и цветя пустеещите места край жилищата си! Съхранете водните ресурси! – прекъсва ме Исус.

- Има ли кой да чуе? Няма ги градините и цветята. Изсякоха дърветата. На всяко местенце строят блокове. Защо не се върнат старите къщи с керемидените покриви? С гнездата на птиците. С любовната игра на щъркелите. И многото светлина от белотата на стаите. Ще има много да мечтаем по отминалото, което можем да върнем сами. Колко е хубаво, че много хора започнаха да променят съзнанието си. Повече от тях получиха сензорни възможности. А има и такива, без възможности, които искат да навлязат в техните среди и да ги управляват.

- Това е насаждане на чужди мисли. Тези хора завземат духовната власт  и чрез нея управляват духа на масите. Те са опасни за останалите. Между тях има психопати, които са водени от нечисти сили в астрала. Имат мания за величие. Манипулират духа на другите и ги подтикват към желание за власт. Търсят нестабилни хора.

- Ето защо се насажда у хората такава психоза: “Трябва да се обединят екстрасенсите!” Но нали всички хора имат такива възможности. Само трябва да ги осъзнаят и развиват. Няма призвани и непризвани. Всеки има своя мисия на земята и трябва да си я изпълни!

- Насаждане на такива мисли е работа на Антихриста. Това е учителят на лъжливото учение за Доброто. Неговите водачи са настъпателни, лицемерни, обещават отговорни постове, заплашват хората със страх и подчинение. Под формата на обединение, те искат да завземат властта и чрез нея да управляват. Такива хора се наричат “грабители на души.”

- Нали имаме право на собствен избор? Силните по дух и вяра в Доброто, не могат да бъдат манипулирани.

- Разбира се. Техните редици ще се множат, защото в настоящият момент по-силна е гвардията на Антихриста. Тя заема големи територии от души. Това, което гради Христа, Антихриста го руши.

- Хората ще разберат истината и ще тръгнат по пътя на спасението. Тогава Антихриста ще отстъпи и ще се присъедини към тях.

- Исусе, трябва ли да призоваваме към обединение?

- Съществува еволюция и всяка Душа има своя Карма. Ако тя търси учителя, за да й посочи пътя, ще еволюира по-бързо. Не бъдете фарисеи! Не се подвеждайте от книгите! Търсете учителя!

Поглеждам Исус. За първи път не се усмихва.

- Земята трябва да бъде спасена – казва Той. Мобилизирайте се!

Утре е задушница. Раздава се жито. Та нали душите на починалите се внедряват в телата на децата, които се раждат в рода? Каква е гаранцията, че тези души не се намират на земята? Скоро след смъртта на баща ми, се роди моя внук Георги. Може и това е душата на баща ми!

- Трябва  ли да носим жито, Исусе?

- Душата гради хиляди мисловно-чувствени тела през земното си съществуване. Те живеят в пространството свой живот, със своето време.

- Излиза, че от създаване на човешката цивилизация до наши дни, живеят едни и същи души и те са изградили хиляди мисловно-чувствени тела. Световете са хилядите кръгове в недрото на земята, вградени един в друг. Преминавайки с Машината на времето, ние можем да се връщаме назад и да отиваме в бъдещето.

- Сами можете да си създадете машината, ако овладеете левитацията.

Мисля си: “Изучавам историята на света и човешката цивилизация. Преминавам през пространството и чрез трансцедентално летене, се връщам във времето на историята”.

- Това е левитация. А колкото до житото, то е символ на небесната манна. Раздава се за упокой на душата, когато още не се е вселила в друго тяло.

- Излиза, че когато правим упокой, ние се молим за изкупуване на част от Кармата, която е наслоила душата през настоящото и гостуване на Земята. Гостуване, съчетано с работа

- Мислено-чувственото тяло се радва на това. Но душата се отделя от него и отива в ново тяло с натрупаната Карма от предното пребиваване на земята.

Какще разберем дали дадена душа се намира в ново тяло?

- Ще вземете информация от нейния компютър по телепатичен път!

- Аз мога да я взема, а другите, които желаят?

-Ще направят три кръга един след друг с тялото си по посока на часовниковата стрелка. Ще произнесат името на покойника и ще изрекат: “Ти който си на небесата и на Земята. Прати твоя ангел, за да ми каже (упоменава се името), облечен ли е в друго тяло? Ще се получат силни вибрации по тялото ти. Ако душата е на Земята, ще почувства огнена енергия, защото душата се е кръстила с огъня на Земята. А ако не е на Земята, ще пролазят по тялото ти студени тръпки, защото е преминала през чистилището и се е сляла с ефира.

- Ако знаеха това хората, нямаше да раздават толкова храна. Така ли е Учителю?

- Ще дойде време, когато душите на починалите и душите на хората ще се виждат една друга. Ще си подават и приемат информация. Поначало те се виждат и контактуват но не можете да ги видите с физическите си очи.

- Значи, аз съм изпреварила времето? Влязла съм в бъдещето, след като ги виждам и контактувам с тях?

- Има и други като тебе. Не си сама в тази Вселена.

Потоп ще има ли на Земята? Тогава ли ще се слеят душите, както в Атлантида?

- Хората още не са стигнали съвършенството. Те все още не мислят за Добро. Когато Доброто се възкачи на престола и царува хиляда години, тогава ще настъпи потопа. С новото съзнание ще станете по-леки и по-ефирни! Съзнанието на Висшия Разум пречиства телата, а от там пространството между молекулите и атомите се разрежда.

- Във вестник от нас.” “Сияние” бях пуснала моята статия, “Няма да има по-добри от нас.”

- Напиши я в книгата, Мария!

Тя започва така: “Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с Природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност. Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, оная космическа сила, която те кара да летиш към незнайни висини, дефакто не съществува. Само някаква жалка следа от нея, върху бледоизпепелените лица с разплути туловища.

Духовен разпад. Опиум от страсти и спортен секс. А онази чаровница – културата? И тя сякаш преживява последните си дни. Отчаяни вопли и последни надежди. “Но откъде?” Кой се замисля сега! По- важно парчето хляб, а за какво ни е културата?

Един вътрешен глас ми казва: “Внимавай, че може да стане обратното! Но нали все още не е станало? И така ще търпим, но до кога? Нервите ми вече не издържат. А бе, къде се скрихте всички! Излезте от бърлогите си! Не виждате ли, че времената са тежки? Дайте, да си помогнем!

Знаете ли несъм по съветите, но ми се иска да кажа, че така не може да продължава! Уважение и взаимопомощ ни са нужни в тези трудни времена. А онова – черничкото, се е вмъкнало в нас и ако не излезе – лошо ни чака. Така ни притиска и не ни пуска, че ще ни задуши.

Погледни наоколо – всичко замря! Песните и музиката, хората и ръчениците, театъра и операта. Какви времена бяха! А сега, да не погледнеш наоколо. На всяка крачка се чуват ругатни или някой преследва някого. Няма го езерото с лодките и любовните двойки. Зеленината в градините ни се вижда изкуствена. Дори и Любовта и усмивката са изкуствени. А да не говорим за изкуството, само то не е изкуствено, защото идва от душата. Но няма кой да го оцени. Лошото е, че всички станахме изкуствени. Изкуствени станаха нашите близки и приятели. Опасявам се само и аз в скоро време да не стана изкуствена. Тогава по- добре да се самозалича.

Страданията казват, предизвиквали болка, а с нея се гради търпението. То от своя страна гради силата на мисълта. Силни сме да извикаме злото и да причиним болка някому. Кое мислите е по-добре? Да причиним болка, или чрез търпение да изградим в себе си добродетел? Не е ли добродетелта оная сила, която разтваря световете и се доближава до сърцето на недобронамерения? Колко малко ни е нужно, както казват американците след направената анкета, за най-интелигентна нация. Ние, българите, сме били на едно от първите места. А ако вмъкнем и културата, няма да има по-добри от нас…”

По повод на това Робрт Еберхарт казва: “Не се бойте от враговете си – в най-лошият случай те могат да ви убият. Не се бойте от приятелите си – в най-лошият случай могат да ви предадат. Бойте се от равнодушните – те не убиват и не предават, но с тяхното мълчаливо съгласие, съществуват на земята и убийствата и предателството.”

Чувствам силни вибрации. Нечие присъствие прекъсва разговора ни. Представя се за духа на Аристотел. Започва с думите:

- Дошъл съм да ти предам този пергамент.

Вземам и чета: “Казват, че всичко ново е забравено старо. Още от 594 година преди Христа, атинянинът архонт (един от деветимата избирани ежегодно най-висши служители с юридически и религиозни функции в Атина) – Солом, е заклеймил равнодушието като обществено зло. Един странен закон, който има следното съдържание: “Ако поради неразбирателство и несъгласие възникне раздор сред народа, и ако поради тази причина духовете се разпалят, двете страни грабват оръжие и започнат смутове, то онзи, който в подобно време, при подобни прояви на граждански размирици, не се присъедини към никого, а се отдръпне и отдели настрани от общото за всички благополучие в държавата, този човек ще бъде лишен от дом, родина, и целия си имот, да бъде изгнаник и заточеник!”

- Самото наличие на този закон и тежките санкции на нарушителите, не остават никакво съмнение, че равнодушието се квалифицира като престъпление – прекъсва ме Аристотел.

- Приятелю – обръщам се към него. В писанието си ти съобщаваш, че законите на атинянина Солом, били издълбани върху дървени плочи.

- И прикрепени към въртящи се оси – продължава Аристотел. Осветяваха ги с клетви и наказания, за да останат вечни.

- Учителю, – обръщам се към Исус. Нищо не се е променило и до днес. Равнодушието носи същото зло, както и в древността. Само дето нямаме закони, които да го санкционират и преследват.

- Закони трябва да има в една държава! – прекъсва ме Той. Но да бъдат истински и справедливи! Понякога се налага да бъдат строги, за да въздействат на масите.

- А виновникът може ли да бъде наказан със смърт?

- В закон а Космоса се казва: “Бог дал, Бог взел.” Така, че животът е даден от Твореца и всяка душа има код на раждане и смърт. Часът и датата са определени и никой няма право да върви срещу този закон!

- Излиза, че древните са били прави. На площада се събирало цялото население и само решавало как да накаже виновника. Режели уши, ръце, носове, в присъствието на всички. Така спирали злодеянията, кражбите и прочие.

- Това е така, защото животът ви е даден и никой няма право ви го отнема.

- Колкото до злодеянията – продължава Аристотел, всеки трябва да бди! Тълпата е тази, която може да накаже злосторника. Бъдете винаги будни! Не позволявайте никой да се гаври с вашата чест и честта на другите!

- Не е ли по-добре на злосторника да бъде отнета свободата за цял живот, без право на обжалване?

Скоро гледах филма “Грехове.” Един немски есесовец беше убивал невинни хора. Осъдиха го на доживотен затвор. Но положението в обществото, което си беше създал, парите, връзките, помогнаха след време да излезе от затвора.

- Всеки според делата си – прекъсна ме Исус. Нищо не може да остане скрито в пространството.

- Всеки, който е правил злини, рано или късно получава своето наказание.

Случи ми се много пъти да ме лъжат и да постъпват нечестно с мене. В крайна сметка съм оставяла сами да осъзнаят грешката си. Не съм аз тази, която да съдя.

- Мария, много истини си научила и затова ще страдаш.

- Съгласа съм с Теб, Учителю. Преди години бях смирена и какво получих накрая? Страдах и пак прощавах.

Дотук всичко написано звучи като приказка. Аз съм пред пишещата машина. Жорко играе на земята. От време на време разбърквам яденето с дървената лъжица.

- Защо бъркаш яденето с дървена лъжица? Ще ти дам по-хубава.

- С каквато и лъжица да разбърквам яденето, няма значение. То все пак трябва да се разбърка.

Замислям се: “Нима в нашето ежедневие ние не търсим лукса? Защо ни е? Дали ще бъде луксозна лъжицата или не – какво значение има?

Имам един колега Гълъб. При първото ни запознанство той ми каза, че сме били брат и сестра. Гълъб умее да левитира т.е. да излиза извън тялото си и да вижда в пространството. Един ден видя ефирното ми тяло да разговаря със старец, който ми подал някакъв лист. След това съм преминала през тунела. Превърнала съм се в лъч и не ме видял повече. Ефирното или така нареченото мисловно-чувствено тяло работи непрекъснато и предначертава пътя ни. Затова е така.

Не знам защо, в момента си спомням деня, в който получих послание във връзка с първата национална среща на Асоциация за духовно усъвършенстване “Орфей и Евридика!” Беше 26 март 1992 година – 16,30 часа. Посланието гласеше така: “Мили приятели, мили земни братя!” Бяха двама души – той, с черен редингот, бяла риза и черни панталони. Тя, в ефирна, бледонебесна, дълга до петите мантия. Краката им не се виждаха. “Ние бдим над вас! Ние сме с вас! Бъдете твърди докрай! Приемете нашата срещата, като първа стъпка за спасение на човечеството. Над нас и вас е виснала опасност. Космосът е замърсен от нечистата ви мисъл. Той е подвластен на нечисти сили. Трябва да помогнем! Зависи от нас и вас. Ако подадем правилен сигнал, Нашият Небесен Отец ще ни помогне. Не се страхувайте! Работете така, за да предотвратите разприте и злодеянията! Тръгнете по пътя на пречистването! Обречете се да служите на човечеството! Когато отидете горе, в планината, образувайте кръг на скалата! Това ще бъде знак за нас, че сте искрени и се вричате в честна служба на Доброто! Кръгът, който ще сключите, ще се нарича Кръг на Истината, на Светлината и Чистотата. Група от вашите хора да направи кръст по средата! Той ще бъде Вярата, с която сте дошли. Молете се да бъде спасена!

Да остане у вас непокътната! Допълнително образувайте триъгълник и на всеки ъгъл поставете по един човек! В 12 часа да отекне три пъти: “Спасение, спасение, спасение! Молете се! Сега е момента. Ние сме над вас, ние сме над вас, ние сме над вас, мили братя!

По нареждане на звездните ни братя, преди да отидем на Аязмото, трябваше да направим водосвет на Бачковския манастир, за спасение на човечеството. Всички се изкачихме до скалата, където беше иконата на Богородица Майка. Покровителка на децата с недъзи. Там трябваше да ходят майките и да се молят за децата си.

Беше чуден, слънчев ден. Тишина и приятно дихание на чист въздух. На поляната, обкръжена от дървета, блестяха снежни кристалчета. Никъде другаде не беше заснежено. Като пеперуди, трептяха жълти петна по снега. Пътека от жълта светлина прекосяваше поляната и се извисяваше към небесната вис. Слънцето се превърна в огромна, трилистна детелина. Зелената му аура обгръщаше цялата природа.

- Аом, аом, аом. Спасение, спасение, спасение! – произнесохме хорово.

Трите листа на детелината, се превърнаха в три човешки фигури. Дясната ту изчезваше, ту се връщаше.

Великата Света Троица заседаваше. Огромен жълт кръст от светлина силно пулсираше и отпращаше светлината си към нас. Виолетови нюанси, сменяха жълтото на Слънчевата корона. По лицата ни кацаха ту жълти, ту лилави светлинки. Когато в 12 часа сме произнесли,”спасение,” лампите в ресторанта три пъти загасвали и светвали. Това научихме, когато слязохме долу. С автобуса тръгнахме към Пловдив в 14 часа. През целият ден се чувствах омаяна и някак щастлива.

От този ден, Асоциация за духовно усъвършенстване “Орфей и Евридика,” стана авангард за духовно просвещение и възраждане на българският дух и култура. Нейната основна цел беше чистота и святост, както Апостолът Левски искаше чиста и свята република

Мисля си: “Какво значи чист и свят човек?” Той е човекът на светлината, а тя е Доброто и Истината. Любовта на всички хора по земята. Ще бъда ли жива да ги видя?  Или ще ги наблюдавам нейде отгоре в пространството, как вървят усмихнати и щастливи?”

- Ще дойде и това време – прекъсва ме Исус, ако повече хора мислят с Добро! Злото така ви е заслепило, че не виждате светлината около себе си. Пътят е духовното пречистване!

Приближавам до Него и целувам ръката Му. Той я издърпва и полага върху главата ми.

- Не се разстройвай Мария! Трябва да бъдеш силна!

В този миг ефирното тяло на Аристотел се разстила и стопява. Чувствам умиление към него. Пак съм в съкровищницата.

Поглеждам Исус и се усмихвам. Той също се усмихва и двете усмивки се превръщат в една, която огрява залата.

Незабравима и незрима

Когато човек се усмихва, той се чувства щастлив. Как бих желала всички хора на Земята да се усмихват!

С Исус все още сме в залата “Брак и семейство.” Погледът ми привлича дебела книга с кожена подвързия, на която пише: “Проблемът семейство.” Приближавам се към нея, вземам я в ръцете си и разлиствам. Чета: ” В резултат на това, че някой съпрузи стават по-небрежни в отношенията си спрямо своя брачен партньор, се стига до пренасищане в семейните връзки. Той от своя страна приема обикновено болезнено своя отклик за чувства и внимание, и съвсем неоснователно търси обяснение, и евентуално извънбрачна връзка. В такива моменти вместо да даде на партньора си да направи “емоционална пауза” и така да допринесе от себе си за освежаване на съпружеските взаимоотношения, ревнивецът започва обикновено да провокира “самопризнание”, да натяква, да контролира поведението на своя брачен партньор. Така най- често се стига до отчуждаване и дестабилизиране на брачната връзка. А когато в живота на младото семейство започнат да се месят и родителите, резултатите са по-неблагоприятни.

Някой приемат стабилността на брака като синоним на безконфликтност. Това е неправилно, тъй като той представлява един процес на развитие и е свързан с преодоляване на известни трудности и кризи. Не проблемите са заплаха за стабилността на един брак, а неспособността на съпрузите да се справят успешно с тях, за да ги разрешат без излишни стресове и усложнения. Поради това, не са редки случаите, когато конфликтите прераснат в кризисно състояние и водят до отчуждаване в семейството. Брачното съжителство е изключително деликатна и сложна област на човешките взаимоотношения. Поради това е необходим здрав съюз между две стабилни, зрели личности, за които равноправието не се разбира посредством войнстващи опити за самоутвърждаване, а да дадеш най-доброто от себе си на партньора, на семейството, на обществото.”

- В Духовната съкровищница всичко е съхранено – прекъсва ме Исус. Тук са останали истините, а лъжите са зачертани. Те съществуват само на Земята.

Спомням си. Преди известно време, Учителят ми напомни, че планината е тази, която облагородява и пречиства. Че трябва да излизаме често сред нея.

- Тя освежава нечистото ви тяло. Вятърът поема отровите, а дъждът ги измива – прекъсва мисълта ми Той. В моята “Импресия”, поместена във вестник “Сияние,” се говори за природата и нейната освежителна сила. тя започва така: “Казват, че планината облагородява човека. И аз подгонена от лъжливата игра на вятъра, се изкачвам все по-нагоре към върха. Като весели минувачи край мен преминават дървета, обсипани с бял, пухкав сняг и сякаш ми махат с ръце. Снежният въздух се плъзга по повърхността на ноздрите ми и изпълва цялото ми тяло. Превръщам се в балон и летя, летя, летя…Дума не може да стане, че ще спра.

Дъхът от прясна, горска пръст ме опиянява и пренася по железопътния коловоз, там- долу в панелния апартамент, където две детски очи ме очакват.

Някъде сред дърветата подскачайки на пъргави крачета, прииждат игриви мелодии. Пленена от техния ритъм, не усещам как пред мен се изпречва дървено павилионче, което сякаш ми нашепва: “Добре дошла на баба Яга!”

Баба Яга съществува само в приказките, но още тук-таме може да се намери нейно подобие.

Сядам задъхана на пейката и погледът ми се премрежва от безкрайната вис.

Изневиделица, облечена в сива, пухкава одежда, изкача катеричка. Подскача от клон на клон и прави купчинки върху снега. Нима и ние не сме като катеричката! Непрекъснато скачаме и се катерим. Има хора, които се катерят по отвес, други по наклон, а трети, изобщо не се катерят.

Мислите ми се реят и не забелязвам, как катеричката се е приближила до мен. Подпряла предни лапички, любопитно ме наблюдаваше с малките си бинокълчета.

Слушала съм, че някой катерички така са свикнали с хората, че вземали орехчета от ръцете им. Костеливите хвърляли настрани. В този момент съжалих, че не бях предвидила тази среща. Цял час я наблюдавах в захлас. В един момент тя се отдалечи, наново заподскача от клон на клон и изчезна от погледа ми. Аз отпивах на глътки от чистия въздух, който ми даряваше природата.

С Исус сме в залата и погледът ми привлича малката книжка. Приближавам се до рафта и я вземам в ръцете си: “Книга за Любовта”, от Бо Иин Ра. Разгръщам я и чета: “Свободата, от която твоята душа се нуждае, както дробовете ти от въздух, може да бъде дадена само от Любовта. Без Любов у теб ще загине зародишът, от който единствено можем да възкръснем за един растеж, не познаващ преди.”

“Виж ти, книгата на мъдреца е останала като вечна памет!” – мисля си.

- Така е – прекъсва ме Учителят. Семейството и Любовта трябва да са взаимно свързани, защото без нея, то не може да съществува!

Спомням си за моята миниатюра “Ало, бърза помощ.”

- Ало, ало…

- Какво сте се развикали бе, госпожо? Ушите ми и без това пукат. Слушам, тук е пожарната.

- Кой, кой, бърза помощ ли?

- Никаква бърза помощ не е. Тук е пожарната.

- Ало, някой се намеси в разговора ни? Ей ти, затваряй, че не чувам!

- Кой си ти бе, я затвори! Че я не си ме видял, я не си умрял!

Зъррр…

- Бърза помощ ли е? Мъжът ми…

- Да, кажете! Момент да запиша адреса! Генерал Колев номер…

- А бе, номерът е написан на пътната врата. Номер три.

- Ще чакате! В момента имаме много случаи.

-Ама моля ви, мъжът ми, по- бързо! Ей, че проклет телефон! Пак прекъсна.

Зъррр…

- Пак ли сте вие? Не разбрахте ли? Тук не е бърза помощ? Айде, тук е пожарната.

- А бе, господине и без това мъжът ми изгоря!

- Кой изгоря? Нищо не се чува!

Зъррр…

- Какво сте завикали бе, госпожо? Да, бърза помощ.

- Най- сетне! Той си замина.

- Кой си замина?

- Ами, мъжът ми. Елате да си го вземете!

- Ало, ало, кого да вземем?

- Оле, ле, всичко отиде…

- По-бързо! По-бързо! Мъжът ми полудя. Ало, бърза помощ, линейката, психиатрията..

- В Любовта е бъдещето, Мария. То е светло и прекрасно. Обичайте го! Стремете се към него! Приближавайте го! Пренасяйте от него в настоящето, колкото можете да пренесете! Вашият живот ще бъде толкова светъл и добър, богат с радости и наслаждения, колкото вие съумеете да пренесете от него в бъдещето.

Поглеждам учудено.

- Всичко е много просто – продължава Той. Когато пожелаете да имате нещо красиво да сте щастливи и радостни, вие го виждате като бъдеще. Но това бъдеще може да стане настояще стига да поемете инициативата, да го реализирате в мига, в който пожелаете. Постигнете ли го, то става вече минало. И така във вечността – минало, настояще, бъдеще, бъдеще, настояще, минало, без начало и без край.

- Излиза, че проблемите, които трябва да разрешаваме са едно настоящо – бъдеще – продължавам аз.

- Вашият живот е школа, която ви учи да живеете по-добре и по-правилно. В него съществуват закони, които трябва да спазвате! Отклоните ли се, влизате в противоречие с тези закони.

- Явно, трябва да живеем в унисон с природата. Да спазваме житейските закони, за да не боледуваме.

Исус ме прекъсва и повежда към вратата. Тя както винаги се отваря сама.

Пред мен се появява образа на Паисий – Хилендарският монах. Връщам се назад с времето. Беше 5. VІІ. 1993 година. Видях го на синевата. На фона на светлината той написа: “Послание на Паисия, чьорнам монахам.” “О, неразумний люде! Что се срамуеш , да се назвеш булгарин? Туй де е тук, се е булгарско! Булгарска земя е твоя. В ней си отрасъл, в нея чте умреш! Радуйся радуйся, радуйся, что си булгарин!”

- Велико име, велик народ – прекъсва ме Исус. България ще бъде Рай! Страданията предвещават новото, което идва. От тук е започнал света, тук ще свърши старото и ще дойде новото човечество, с новото мислене! Тук е била Атлантида и древните атланти – титани, силните и яки мъже. Владеели са висш пилотаж. Летели са до звездите. Левитирли са в небесното пространство.

Виж каква била работата! Затова Исус ме накара да създам Първият Духовен център, под егидата на Асоциация за духовно усъвършенстване “Орфей и Евридика – мисля си.

Вървим с Учителя в съкровищницата. Прекосяваме мраморният коридор и спираме. Тишина. Никой не се вижда наоколо. Обръщам се към Него:

- В земният си живот говорим за съзнание, а не знаем какво представлява.

- Съзнанието е субективно отражение на обективната действителност. Тя обхваща интелектуалната дейност. Включва сетивата и абстрактното подсъзнание, емоционалната сфера, а също творческите идеи, вдъхновението, изобретателската мисъл и открития. Свръхразвитите сетива на някой чувствителни хора, които наричате екстрасенси.

- А на какъв принцип се базира хипнозата?

- Тъй като подсъзнанието може да се влияе и управлява от съзнанието, то хипнозата е силата на внушението.

Мисля си: “В момента в моята практика при самолечение използвам команда, “Аз съм здрав!” Това е много силна методика и не са необходими лекарствени средства.” При него, командата отива на подсъзнателно ниво и действа нормализиращо и оздравяващо на всички органи и системи.

- Мария- прекъсва ме Той. Всяко заболяване е следствие нарушена дейност на клетките, тъканите и  органите, от външни фактори или от тяхното неправилно управление на подсъзнанието и нарушена ръководна роля на съзнанието. Следователно, всяко клетъчно смущение и заболяване, може да се лекува чрез правилна съзнателна дейност, която да направлява съзнанието по такъв начин, че то да внесе ред и хармония в клетъчната функция. Това ще подпомогне лекуването на много болести, с изключение на тия, които са за хирургична намеса.

- Нали напоследък се говори за операция без скалпел? За първи път тя се практикува от филипинските оператори.

- Една операция може да се избегне, ако навреме се открие причината и се лекува. От значение е профилактиката. Трябва да се създадат профилактични кабинети, които чрез биоскенер (скенер чрез очите и ръцете на човека ясновиждащ) да се огледа целия организъм на човека. Аз виждам този кабинет да се открие, само че трябва да има разбиране от страна на медицината.

Тъй като болестта има скрит (инкубационен) период от близо десет години докато се прояви, този кабинет и хората, които ще го обслужват, ще имат задачата да открият навреме заболяването и да го лекуват, докато още не се е проявило. Хората, също трябва да се научат, веднъж в годината да минават през него. Тук ще се дава насоченост за един правилен начин на живот и мислене. Така хората ще се предпазят от тежки заболявания.

В този миг пред нас се появява бледолилаво видение, с зелени краски по периферията. Тялото ми завибрира и влиза в резонанс с неговите вибрации. Започва мисловно-телепатичен разговор:

-Как се казваш? – питам.

- Нима не ме позна?

- Но все пак кой си?

- Аз съм Техникът на Бъдещето.

Този път наистина не можах да го позная. Бях озадачена от вибросигналите му. Различно цветово излъчване.

- Така е Мария- прекъсва е той. Вибросигналите могат да бъдат различни, според състоянието и настроението на тялото

Оставам изненадана. Идеше ми да го разцелувам. Приближавам до него и подавам ръка.

- Технико, нека станем приятели! Мога ли да се надявам на твоята помощ?

- Разбира се. Ние ще се срещаме още много пъти. Но да не стане като сега?

Навеждам глава.

- Та ние все още не се познаваме достатъчно – продължавам. Ако се срещаме по-често, няма да се забравяме.

- Ще идвам винаги, когато ме повикаш!

Става ми болно.

- Защо само когато те повикам?

Спомням си за всички хора на земята. Времената са такива. Никой за никого не се сеща, а да не говорим за изоставените ни близки. Хиляди стари хора – сами. Все пак някога ще направя нещо, което да облекчи тяхното страдание. Ако намеря съмишленици, ще създам приют за стари хора.

- Мария – прекъсва ме Техникът. Искам да ти разкрия, какво представляват енергийните полета?

Поглеждам го и той продължава.

- Това се отнася за вас – земните. Първото е биоенергийното и е на 10-20 см. около вашето физическо поле. Второто е емоционалното. То е израз на чувствата. Ако сте гневни – е червено. Ако сте с благородни чувства – синьо. Третото е менталното – нарича се още умствено или интелектуално. Четвъртото е интегриращото. Тук се обединяват всички енергийни полета. То е каузално или причинно-следствено. Съвкупност от качествата на личността, неговата творческа дейност и идеи. Петото е жизнено – става видимо и се фотографира. Шестото е духовното – то е обединяващо.

- Може ли да кажа и аз нещо за психичните енергии? Казват, че всяка планета е базова енергия.

- По-точно тя е принцип в природата на човека – прекъсва ме той. Здравето е хармония и ритмично взаимоотношение – обединение на тия енергии. Болестта се явява следствие неравновесието им. Тя може да има телесна проява, т. е. телесните органи не хармонизират или са нарушили функцията си. Може да има и емоционално-умствен характер – когато психическите енергии изпадат в конфликт и нарушен баланс.

- Те нанасят много по-голяма вреда на болния и заобикалящата го среда – прекъсва ме Исус.

- Но нали с радиестезични приьоми, можем да проверим какви планетарни енергии ни липсват? – продължавам.

- А колко са тия енергии? – пита Исус.

- Десет – бърза да отговори Техникът. Първата е Слънцето. Тя е символ на воля, целеустременост и импулс за живот.

- Втората е Луната – прекъсвам го аз. Тя е развито подсъзнание, силни спомени, склонност към създаване на навици.

-Третата е Меркурий – продължава Техникът. Тя е символ на логично мислене и възможност за духовно общуване.

- Венера е желание да си привлекателен, да се свързваш с другите и се привързваш към тях.

- Марс е физическа енергия – чува се гласа на Исус. Тя е символ на смелост, импулс за физическо осъществяване.

- Учителю, значи тя се отнася само за земните?

- Правилно се разбрала Мария. Тя е енергия на земята.

- Следващата е Юпитер – продължава Техникът. Тя е енергия на експанзия във всички посоки. А Сатурн е енергия на ред, дисциплина, време и граници, пресмятане и работоспособност.

- Уран е енергия на оригиналността, стремеж в новото и модерното – прекъсва ме Исус. Нужно е да се разчупят старите традиции и да се изяви собствена уникалност.

- Енергията на Нептун е желание за по-съвършен свят, духовни идеи, любов към каузата и всеотдайност.

- Плутон е последната енергия – продължава Техникът. Тя е преобразяване и отстраняване на онова, което е вредно за организма.

- Учителю, мога ли да споделя моя метод да определяне на липсваща енергия?

- С Техника слушаме!

- Нарисуваме кръг. Разпределяме го на десет части, като ги разделяме една от друга с чертички. Най-отгоре слагаме Слънце, а най-отдолу Луна. От Слънцето по посока на часовниковата стрелка, оставаме и останалите планети. След това започваме с махалото. Задаваме въпрос: “Липсва ли ни тази планета?” Ако се завърти по посока на часовниковата стрелка, което значи “Да,” за човека, който борави с дясната ръка, а на ляво, боравещ с лява ръка. След като установим липсващата психична енергия, трябва да си я набавим! Как ще стане това? Като си получим това, което ни липсва. Примерно Венера – Любов.

Признак на липсващата енергия е обща отпадналост, апатия, неразположение и нежелание за работа.

- Правилноси разбрала – прекъсва ме Исус. Ако другите усъвършенстват метода, ще могат сами да се лекуват. Тук не е необходимо кой знае колко.

- Но преди това трябва да се научат да боравят с махалото! Правилно да определят посоките. Да го насочват по заповед на мисълта си. Не искам да предавам уроци! Има цели книги за тази наука, с която са боравили още древните в Египет, Китай, Япония, Индия.

В този момент моето тяло започва да вибрира и излъчва ускорени сигнали. Връщам се в физическото си тяло. До мен внукът ми Жорко се усмихва на сън. Невинна, детска усмивка. Усмивка без умисъл. Защо понякога човек се усмихва насила? Колко сме жалки! Насилствената усмивка се забелязва. Така ние показваме истинската си същност. Защо де не се усмихнем от сърце? Ще ни стане по-лесно. Истинската усмивка казват, пречиствала въздуха около нас. Неутрализирала злото. Била ключ към всички човешки отношения.

Вчера пътувах в автобуса. Срещу мен стоеше красиво момиче. Гледаше през прозореца сериозно, но лицето му беше една усмивка. Наблюдавах го дълго и изведнъж се обърнах към него:

- Ето ти моя телефон, моля да ми си обадиш!

То ме погледна и се усмихна. Не знам какво беше си помислило за мен!

- Твоето лице излъчва усмивка и ми направи особено впечатление. Не се притеснявай! Обади ми се, ако обичаш! Искам да зная името ти!

- Гергана – отговори момичето. Не обичам такъв вид разговори, но вие също ми направихте впечатление. Ще ви се обадя след един месец!

Една усмивка, сред намръщените лица в автобуса. Тя излъчваше оная светлина, която трепти и разсейва мрака.

Пак съм в Духовната съкровищница. Около мен закръжават светлини – сини, бели, жълти и се сливат. Заиграват великолепен танц. В този момент си спомням разговора с композитора Бетховен.

- Знаеш ли кой е космическият танц? – пита ме той.

- От къде да знам?

- Той е ръченицата – отговори композиторът.

Замислям се върху Библейският град. Не случайно минава през България, родила велики българи – Левски, Ботев, Караджата. Дойде той – Апостолът, за да пренесе светлината от небесните двери. Човекът, със синевата в погледа.

Изведнъж тялото ми завибрира силно. Чувствам енергиен приток. Нечия ръка ме докосва. Няма го Техникът. Млечнобяло видение ме обгръща в светлина. Продължавам да мисля за Апостола.

- Левски е кодово име – прекъсва мисълта ми Исус. Л – любов, Е – единство, В – вяра, С – сила, К – красота, И – истина. Любовта е единство, вяра и сила. Красотата е Истина.

Мисля си: “Колко сме невежи!” Защо Апостолът слезе на Земята? Трябвало е да остави своите истини и да умре, защото не може да бъде разбран. Както и Константин Кирил с неговата философия – Вселенската азбука, азбуката на Живота. Както и Христос – тялото на Славата.

- Учителю , а защо слезе Паисий на Земята?

- Защото той трябваше да запали светлината на Словото, за историята на моята Земя, в която се яви Симеона – Просветителя. Който раздвижи духа на народа и го освети с знание. Отвори се широко душата на българина за знания.

- И написа “История славянобългарская” – продължавам аз. За тоя славен народ, толкоз силен и велик.

- Величествен като Балкана – продължава видението.

- Велик народ, велики хора. Това сме ние – българите.

Търпеливи и миролюбиви. Наследници на древните траки, чийто изкустни произведения обиколиха света. Тракийската култура стана една от водещите. Едва ли има такъв народ с такава култура и толкоз духовни будители!- прекъсвам го аз.

Исус ме поглежда и казва:

- Един народ, който може да се гордее със своето минало. Един народ, със сияйна история.

- Ако прибавим и добродетелта, няма да има равни на нас! Но тя потъна нейде дълбоко и да я намерим, трябва да поставим сонда. Най-верният детектор, който ще ни помогне да стигнем до там, е един мощен пулсатор, наречен Сърце. И една висша енергия, която може да разбие земните пластове, наречена Мисъл. Тя е дар от Висшия Космос, а той е владение на Светейшеството. Висш Разум, който се къпе в млечнобяла светлина и искрят хиляди струйки от вечния извор на Словото, но онова, истинското, което излъчва сияние и изпраща Любов към цялата Вселена.

Към мен се приближава видението и ми шепне:

- Мария, Мария, събуди се!

-Но аз не спя. Така будна не съм била. Хайде да се помолим на Светейшеството за спасение на България!

Повтаряй след мен!

За България Те моля,

Татко милостив!

Възроди я и спаси я

Ти от тоя срив!

Помогни и да излезе,

тя напред во век!

Че земя е плодородна

и е нужен лек!

Дай й Боже мощна сила,

на народа дух!

За децата й те моля,

да живеят с Твоя Дух!

Видението държи две торби.

- Защо ме гледаш така? – пита то. Аз съм ги материализирал.

“Колко сме нищожни и несъвършени ние – хората!” – мисля си.

- Ще ти разкажа една притча – продължава то. Слушай!

Някой си мъдрец казал, че човек носи две торби на рамото си. Едната се спуща отпред, а другата виси на гърба. В торбата отпред, той събира чужди грехове, за да ги осмива. Във втората отзад са натрупани собствените му, които не се виждат. Вървейки по пътя си, той наблюдава де какъв грях ще зърне и с удоволствие го слага в торбата отпред. В заслепените си духовни очи, обича да се занимава само с чужди грехове и вадейки ги от торбата, която носи отпред, за да ги критикува, не забелязва, че ги преработва за собствени и ги хвърля в торбата отзад. По този начин товарът в торбата със собствените му грехове вместо да става по-лек, с времето все повече и повече се увеличавали.

- Но нали всеки има право на собствен избор? Грехът така ни е притиснал, че не можем да дишаме спокойно – прекъсвам го.

Спомням си, когато бях в клинична смърт. Преминах през моста. Отвори ми се вратата на тунела и с небивала скорост преминах през него, привлечена от силен магнит – една сияйна Светлина, която ме очакваше с много Любов, на входа на Ритуалния дом. Той имаше форма на мидена черупка, която се делеше на тъмни и светли ивици от светлина. Паднах на колене. Бях толкова грешна, че не можех да я погледна.

Спомних си детството. Майка ми ме гонеше с чинията на улицата, за да ме нахрани. Най-много обичах вкусно приготвената яхния от фасул. Дробеше ми и ситни залъчета. Когато искаше да ме прибере в къщи, подмамяше ме с филия, намазана с олио, сол и пипер. И до днес ми остана любима храна. Интересно, малкият ми внук Жорко, също като мен често ми казва: “Бабо, намажи ми циганска баница! Моля те!

- Какво добро си направила на земята? – прекъсна ме тогава гласът на Светлината.

Какво можех да отговоря! До този момент бях полезна само на моето семейство. За другите не бях мислила.

- Ще се върнеш на Земята и ще помагаш на хората! – каза Тя.

А сега съм в съкровищницата. Кое ли беше това тайнствено видение?

- Аз съм твоят учител, вечен пазител – прочете мислите ми той. Дълго време живях в Тибет, Индия, Египет. От 19 век сме тук заедно с теб и от тогава не сме се разделяли. Един път ти си в физическо тяло, аз в ефирно, друг път аз съм в физическо, а ти в ефирно. Двамата образуваме цялото, кръга или образа на Светлината, като част от Мировия образ.

- Излиза, че двамата сме едно малко божество, което притежава хиляди възможности, без да подозира това?

- С теб сме Шуан, което значи двойственост или раздвоение – две половинки в различни тела.

Изведнъж тялото ми завибрира, като вибрациите постепенно завишават своята честота и влизат в резонанс с вибрациите на Ми Ту Шуан – моят учител.

Спомням си за Джурдано Бруно, който беше казал: “Трябва да търсим Бога не в човешките дребнавости и унижения, не в ненакърнимите природни закони. В блясъка на Слънцето и образа на нещата. В истинският образ на най-Висшият. Както става очевидно във вида на безбройните живи същества, които светят в незримото небе и живеят, и чувстват, и възкликват, в най-добрия, и най-Великия.

Изведнъж ефирното тяло на Ми Ту Шуан завибрира силно, разстила се и се стопява. Искам да бъдем завинаги заедно! Но всичко е вибрации и моментно сливане. Не се чувства онова насищане, както е в физическия свят. Живееш цял живот с един и същи човек. Привикваш с него и остава само приятелството. Любовта изчезва. Ако човекът до теб е конфликтен, съжителството ти с него става непоносимо. И за миг отсичаш: “Не мога да живея с него! А сега накъде?” Така след дългогодишен семеен живот, започваш да търсиш начин, как да се отдръпнеш, без да помислиш, че това е твоята реалност. Че Любовта в земният живот изчезва с времето. Че трябва да търсиш оная – истинската, която никога няма да намериш, докато я търсиш в плътта. Може би ако тръгнеш по един път, наречен “съвършенство”, тогава ще я намериш! Но това ти се вижда трудно и недостъпно или може би ще си речеш, че всичко това е фантасмагория. Че нашата реалност са само парите и нищо повече. Имат притегателна сила и те правят щастлив. Дали щастието съществува? Разбира се, ако го търсиш само в смисъла на парите. Те ще задоволят твоето материално съзнание, без да се замислиш, че има и още едно щастие: “Да бъдеш човек, но с главно Ч.” Да даваш, без да искаш да ти се върне! Прекаленото щастие е колкото едно нещастие, което те кара да бъдеш сив човек, изпаднал в пълна апатия и животът му няма смисъл. Тогава търсиш пътища или искаш всичко да свърши. “Ще си сложа край на живота!”- си казваш. А не се замисляш, че този живот е толкова красив и трябва да живееш до тогава, докато ти е определено! Че желанието е наше и ние сами си го градим. Какво ни остава тогава? Да живеем според нашето желание или да търсим път към съвършенството? Кратък е нашият живот на Земята. Докато се завъртим на 360 градуса и осъзнаем, че трябва да живеем разумно, за да стигнем върха на пирамидата – Мъдростта. Тогава ще се превърнем в божество, което не ще има нужда да слиза на Земята, за да седи близо до Отца си в Божественият мир. Защото на земята е Адът, където са болестите, страданията и греховете. Да търсим Добродетелта и когато я намерим, да я съхраним дълбоко в душата си. Защото тя е сияйна звезда, която свети на далечни разстояния и огрява цялата Вселена. Ето го Новото учение! То се вижда с главни букви на небосклона: Б В С – Благордсто в постъпките, Вяра в Доброто и Сила в Истината (истинска Сила)- пътя към съвършенството.

Обръщам се към Исус:

- Учителю, възможно ли е, това да стане на Земята, след като сме толкова несъвършени? След като властват парите, алчността да трупаме богатства и се надпреварваме – някой да властва над някого?

- Надпревара или съвършенство, сами трябва да избирате! – продължава Той.

- Не е така лесно. Хората не са еднакви и не мислят по един и същи начин.

-Ако тръгнете по пътя на съвършенството, а то е пътя на Доброто, няма да страдате!

Замислям се върху Живота на Земята. Живеем в един омагьосан кръг. Надпреварваме се да лъжем, да завладяваме все по-големи територии от души. Докато един ден спираме, прегърбени от тежестта на годините и греховете, и се питаме: “За къде всъщност сме бързали? И къде отиваме? Колко ни е нужно? Две на две и нищо повече. А какво ще остане от нашата физическа същност? Едно нищо в безкрая, част от Нещото – световният океан на Живота.

Тук Исус прекъсва мисълта ми.

- Ти принадлежиш на Нещото, а облечена в материалната (телестната) си обвивка, си Нещо със собствено нравствено равнище. Когато си в пространството, ставаш една малка частичка, без собствена принадлежност на Нещото. Излизайки от плътското си тяло, ти си вече Нищо, слято с другите Нища.

- Учителю, върху това начало без край трябва да се замислим! Откъде идваме и къде отиваме?

- Че вие сте една звезда, която веднъж свети на Земята друг път над нея. Тя е вашата Душа и има своя светлина, според духовното си съвършенство – продължава Исус.

- Как светят душите на несъвършените? – питам.

- Излъчва тъмни краски в пространството. Около тях е мрак. Мракът знаеш е сгъстена светлина.

- А как светят душите на съвършените или тия, тръгнали по техния път?

- Има нива и стъпала на съвършенството. С ярка светлина светят душите на добрите хора и мъдреците. Няма значение дали вярваш до фанатизъм в някакъв идол или Бог – Той е Любов. Любовта на всички души, които населяват пространството около теб и над теб. Тази Любов се нарича Всемирска – Единната Единица на Всемира. Равенство, Братство и Любов – Великата Света Троица, населяваща безкрая.

- Следователно, нашият показалец за съвършенство, трябва да бъде троичността. Всичко се крепи върху нея.

Без нея животът би бил немислим. Отца и Сина и Светаго Духа – Великата Вселенска Матер. Матерът на материята – енергията, основата на Живота. Живата Душа на Природата. Началото на Разума, като част от Словото – изворът на Живота.

- Радвам се за теб, момичето ми! Ти си Душа, облечена в плът, по която тече моята енергия в жилите ти. Моята кръв – кръвта на Спасителя.

- А в другите не тече ли?

- А какво те кара да се усъмниш? Нали те са твои братя и сестри? Като казвам братя, значи плътско тяло (грубата, грешна материя), а сестри – Душата (леката, ефирна материя). Вие сте част от Вселенският Разум. Един атом, който запълва клетките, по които тече Моята Живителна Сила.

- Велики Боже, та Ти си едно и също лице! Слезе на земята, за да видиш своите чеда, които си създал за да възкръснеш и покажеш, че Бог е Велик. Че Душата живее във Вечността, че смърт няма. Ти опрости греха на чедата си, даваш им страдания, за да изкупят греха и стигнат до Теб. Ти си винаги до тях и Ги галиш, без да почувстват това. Понякога им дърпаш ушите, затваряш им очите, за да ги избавиш от греха

- Как проумя това, Мария? – прекъсва ме Исус. Това е Словото на Истината и викът на Разума. Неговото ехо отеква надалеч, за да го чуят и глухите.

- Излиза, че глухотата е един вид наказание за тия, които не искат да чуят гласа на Словото? Гласът на Истината? Защо се раждат глухи деца?

- Защото трябва да изтърпят Кармено наказание. Душите на грешниците се трупат на опашка пред небесните двери, за да влязат в недъгави тела. Така изкупуват по-лесно своите грехове. В недъгавото тяло, Душата няма чувствата и емоциите на нормалния човек.

- Всеки си има Карма, Учителю.

- Мария – прекъсва ме Исус. Трудете се неспирно! Разумът и мисълта ви, да станат едно цяло! Защото то е образът на Светлината. Началото бе Словото. То е енергията, която запълва Вселената. Пийте до насита от тази енергия! Сливайте се с вибрациите на истинското Слово! Защото то запълва цялото ви тяло и тогава ще се слеете с образа на Светлината!

- Ами, ако се слеем с вибрациите на неистинското Слово?

- Тогава вие се сливате с образа на Мрака. Този мрак ще забули очите ви и никога не ще видите Светлината.

Идва ми да литна във висините, за да се слея с най- милият образ.

 Те са винаги с нас

Спомням си детството и баща ми. Оная вечер гледах концерт по телевизията. Пееха мексикански песни. Почувствах присъствието на татко. Той ме докосна по рамото и ми каза:

- Миме, помниш ли когато живеехме в Казанлък? С майка ти често ходихме в Розариума на танци. По онова време имаше дансинг, където се събираха младите и играеха. И ние, децата също играехме и весело подскачахме около родителите си. Модерни бяха тангото и валса.

- С майка ти печелихме овациите – продължи татко. Избираха ни за най-добра двойка по танци. Играехме валс, та тая вечер, ритъмът от телевизията ми напомни за ония времена.

Тази среща беше мигновение, което остави спомена ми за любимия и обичан баща.

Спомням си и още една среща. Преди известно време почина Лилито. Беше болна от рак на гърдата. Две години чрез психотерапия и удължихме живота. В крайна сметка Кармата си е Карма. Писано ли е, връщане назад няма. Последната седмица преди я навестих.

- Лили, кого виждаш, та се усмихваш?

- Татко – отговори глухо. Отива да вземе рокля, за да играя на сцената.

Преди боледуването си беше актриса в Кукления театър. Ето защо баща й дойде, за да й донесе рокля от ефирна материя, изтъкана от светлина. Дали беше достигнала Тялото на Славата?

След няколко дни я помолих да се върне в тялото си, а тя ми отговори:

- Мимче, не иска да се връщам. Тук е много хубаво.

Как ли не я молех, но не отстъпи. Остана завинаги там в незримото за нас.

На 13. VІІ. 1993 година в 14,15 часа направих първата си среща с нея в извънземното й състояние. Разговорът беше мисловно-телепатичен. “Муци – започна тя. Дойдох да те навестя. Да знаеш колко е хубаво тук. Но Толи го няма. Щастлива съм, че ме подготви за смъртта. За мен тя е освобождение. Сливане със Светлината. Колко е красива Тя! Какви багри излъчва? Спектър, в който се къпе твоето тяло и се слива с Нея. Ах, как е красиво и хубаво тук! Тишина и пълно спокойствие. Ефир и всичко в безкрая. Летя, летя и пея онази космическа песен, която се нарича “Мир. Нека всеки я поеме и се слее  с мен и всичко красиво! Муци, колко те обичам! Ти ме отнесе със своята книга тук. Всички я четем и пеем. Ах, каква песен! А сега да спирам. Ние пак ще се срещнем.”

- Това е светът на Душата – прекъсва ме  Исус. Съхранила светлината в себе си. А Светлината, както знаеш е Доброто, което е запазила.

- Значи Лили е от ония Души, които са съхранени?

- Ти изпроси от Мен тази Душа, за да си поживее още малко.

По Карма тя трябваше да дойде по- рано.

- Благодаря Ти. И да се молех за повече живот на Лили, той просто не й оставаше. Сега разбирам, защо се дават тежки болести. В такъв случай нямаме право да се намесваме в съдбата на тия Души, след като им е изтекъл срокът на Земята. Бог има нужда и от добри души, за да останат чисти и да се слеят с образа на Светлината.

- Не тъжете за тях, защото са винаги с вас, с мисълта си! Те са мислено-чувствени тела – казва Исус

На 19. VІІ. 1993 година, наново направих среща с Лили. Разговорът започна така: “Здравей Мимче! Преди малко бях при Толи. Дойдох да те навестя. Де да имах такава селска къщурка! Винаги съм мечтала. Мимче, започна да ми домъчнява за всичко на Земята. Няма го Толи до мен да летим. Вечер го галя, а той не ме усеща. Такъв е светът на ефира и меките ефирни пръсти, които галят, но няма кой да ги усети. Завивам ръце около главата на Толи, но той дори не ме усеща. Много ми е мъчно за това. Не знам, винаги ли ще е така? Искам да сме заедно с Толи! Да го чувствам, да го галя, да го любя до насита. Но уви. Това ми чувство в това състояние, не ми е познато. Аз съм само една малка мисъл-форма, сред хилядите като мен. Една безплътна, вечно скитаща се звезда. А сега да привършвам, защото листа ти свършва.

Скъпа Мимче, обичам те. Щастлива съм че те имам.”

Многократно се срещам с Лили и невидимите ми приятели. Колко много запознанства! Но това ще бъде тема на следващата ми книга.

Приятелю, можеш да ми пишеш! Какво те вълнува? С Учителя Исус ще се постараем да ти отговорим.

Замислям се върху прошката. Какво представлява тя? Трябва ли да прощаваме на хората, които са ни направили зло?

Според старозаветието “Зъб за зъб”, по моему, това е отминала вълна, а се казва: “Обичай врага си и му прости!” Да простиш или да не простиш? Ако изобщо не простиш, ще бъдеш ли спокоен?

Веднъж в кабинета ми дойде жена, която проклинаше починалата си свекърва, че била виновна за разрухата на семейството й.

Яви се духът на свекърва йи. Целият трепереше и излъчваше вибрации, които говореха, че се е разкаяла. Молеше снаха си да й прости, тогава щяла да бъде спокойна. А сега се скитала в пространството и нямала мир Душата й.

Стана ми жал за старицата. Как ли не молех снаха й да и прости. Но тя падна на колене и в иметоа на Бога наново я проклинаше.

Духът трепереше целият.

В крайна сметка нямах право да осъждам. Рано или късно след нашата смърт, ние осъзнаваме грешките си и искаме прошка. Ако не бъде дадена, Духът ни ще се скита години, за да търси човека, който трябва да ни прости. Затова трябва да си прощаваме, докато сме живи!

Веднъж правех открита анкета на учениците си от Открит университет за Вселенски знания, за прошката. Кънчо отговори така: “Всички наши травми и неприятни преживявания са въпрос на възприятия, от каквото естество да са. Ако човек е по-осезателен и по-ограничен, може да се разруши. Ако е разумен и гледа философски на нещата, ще оцелее. Изобщо трябва прощаваме, но прошката трябва да бъде осъзната! Да я чувстваме чрез нашите сетива.

- Вие трябва да прощавате – прекъсва ме Исус, за да може духът ви да бъде спокоен! Защото на един да не простите преди да си отидете от Земята, ще се скитате вечно.

- Прости, за да бъдеш простен! Ние грешим на всяка крачка с думи, дела и помисъл, както се казва в библията, че ни е срам да се гледаме в очите. Затова вървим с наведени глави. Истинският човек върви с гордо вдигната глава, без да претендира, че е нещо. Поздравява усмихнат приятели и близки.                                                                                                                                                                                                                                                                       – Законът на етиката гласи: “Не говори зад гърба на човека! Казвай истината право в очите му с усмивка!

 

И пак си спомням притчата за двете торби. За чуждите и нашите грехове.

- Правете добро и ако сте болни, ще бъдете излекувани

Това ме навява мисълта за разказа на Симеон Филипов: “Прави добро и ще бъдеш излекуван!” Двамата заедно сътрудничехме в радио Пловдив. Скоро научих, че през месец януари 1996 година е починал. На 24 VІІ 1996 година в 15,10 часа се създаде телепатичен контакт между двама ни. Бях в кабинета си, като чух тих глас: “Мария, Мария, обърни се да те видя! Аз съм чичко ти Филипов. Отдавна те търсих и най-сетне те намерих. Очаквах да дойдеш при радиото, но ти не идваше. Едва днес те видях и тръгнах след теб. Ти обеща, че ще дойдеш у дома. Чаках те, но ти не дойде при чичко си Филипов. Виждаш ми се малко умислена. Не знам защо? Моля те, желая всеки ден да ми четеш откъси от твоята книга. Помниш ли, заедно искахме да я издадем, но не се осъществи? Ще се радвам да започнеш да четеш. Слушам!

Твой чичко Филипов.

Поздрави всички, които вярват в Бог от мен!

И наново да се върнем към разказа. Бях го поместила в девети брой на вестник “Сияние, през 1993 година. Случаят е действителен. А доктор Николов, лека му пръст и нека да бъдат простени греховете му, не е вече между живите.

Започва така:

- Има Бог – със светнали очи възкликна доктор Димитров, с когото разговаряхме в кафето на главната в Пловдив.

- Има Бог! Той е в нас, в нашите сърца – отвърнах без колебание.

С доктора бяхме прекъснали връзката си близо три години. Като че ли сега, трябваше да се срещнем! Искаше да сподели голямата си радост, пред някой близък. Явно, намери го в мое лице!

- Преди години – продължи той, почувствах болка в гръдния кош. Трябваше да се обърна за помощ към колега – специалист. Навярно нямаше да ми каже истината! Кой ще подпише смъртната присъда на лекар, знаещ последствията. Помолих доктор Захари Николов да нареди на своя асистент – колега, да направи рентгенова снимка на моя близък. Фактически, това бях аз. На определения ден се явих пред асистента. Не ме познаваше. Беше млад кадър.

Снимката предвещаваше тежкото ми състояние, което можех да прочета. Прекарана пневмония, с петно на белите дробове – тенденциозно развиващо се! Не загубих самообладание. Някой ме подтикваше към живот.

Обиколих всички църкви в града. Горещо се молех на Бога, за да ми дари още малко живот да подпомогна растежа на двете си внучки. Един ден седнах на една пейка пред централна железопътна гара. Дълбоко замислен, не усетих, как до мен беше седнал възрастен човек с културна физиономия, хубав костюм, бяла брада и бастун в ръка.

- Имате някаква мъка, господине – започна той.

Разказах му всичко.

- Още утре, в продължение на два – три месеца, всеки ден правете по едно добро! – продължи той.

След това стана и се сбогува с мен.

Упорито се заех да изпълня поръчката. Два месеца изминаха, когато наново се срещнах с асистента. Направиха ми нова снимка.

- Неочакван резултат. Инфилтрат, в последна фаза на всмукване. Елате след месец! – каза той.

Измина повече от месец. Днес отново направих рентгенова снимка. От петното нямаше и следа. Споделих с доктор Николов, че снимката е моя. Името беше фиктивно. Скрих, за да науча истината. И му разказах всичко. Той се засмя.

- Има Бог- казах му.

- Бог е в нас. Той може всичко да върши! – отговори ми доктор Николов.”

- Бог е над вас, във вас и край вас – продължава Исус. Вие сте час от Неговия организъм и дихание. Част от Неговата Природа и Разум. Вече е време да създадете Съюз “Духовно възраждане – България!” Той ще обедини всички чисти и добри души, които милеят за духовния и икономически апогей на страната ви. Рано или късно, България ще бъде президентска република – новата форма на монархията. Нужен е силен човек, който ще я управлява и ще милей за нея. Идва златният век на Симеона – царя български.

Асоциация за духовно усъвършенстване “Орфей и Евридика” ще се превърне в Съюз “Духовно възраждане – България.”

- Но на мен ми е трудно да създам такъв голям съюз, Учителю. Как ще го ръководя? Ще имам ли сили? Достатъчно истинска ли съм?

- Не се страхувай! Ние ще работим заедно с теб и ще те напътстваме! Ще даваме идеите, а ти само ще ги реализираш!

Не бях в състояние да се съпротивявам повече. На 11.03.1995 година се състоя учредително събрание, а на 16. Х. 1996 година той беше узаконен.

Нечии вибрации прекъсват разговора ни. Та това е Кирил Философ, който се нарича Странникът.

- Мария – започва той. Вярата и Доброто трябва да бъдат над всичко!

- Но Доброто има различни аспекти. Някой може да убива и да каже, че го прави за добро. Кое все пак да смятаме, че е истинско Добро?

- Когато живееш така, че да не пречиш на другите! Това е един висш принцип. “Обичай и люби естествено, защото Божият закон гласи: не кради, не лъжи, не блудствай, дай на ближния, ако имаш една риза, раздели я на две!”

- Това означава, че трябва да се предържаме към Божиите заповеди.

-Те са закона на Вселенската етика. Който не ги изпълнява, търпи наказание по закона на Кармата, точка 3.

Тук разговорът приключва. Ефирното тяло на Кирил Философ завибрира и се стопява. Отварям очи. На леглото в спалнята съм. Три часа в полунощ е.

Време е да спрем нашата ефирна разходка! Моля да ме извинят моите приятели! Но ще имат още една прекрасна възможност, да продължим в следващата книга.

Ако желаете, можете да изпратите своите писма, на които ще отговорим в част – трета.

Край на втора част