Category Archives: Прославили България

Момчетата, които донесоха

 олимпийската слава на България в бокса


Ръкавиците, с които Моката постига успеха
Забелязали ли сте, че българинът традиционно е най – добър в силовите и индивидуалните спортни дисциплини? Това не е начало на анализ, който да обвърже въпроса с чертите на българския характер и да докаже, че трудният живот в България е научил всеки да оцелява сам за себе си. Целта на текста е да запознае читателя с най – големите олимпийски успехи в един от най – българските спортове – бокса.
Борис Георгиев в акция на ринга
Борис Георгиев в акция на ринга
Когато заговорим за олимпийска България, едно име заблестява особено силно в безкрая от звезди. Име, което прави първата крачка към изкачването на международните  върхове на най – големия спортен форум от българите. Пригответе се, защото на ринга излиза Борис Георгиев – Моката! Човекът, който преди 61 години завоюва бронз на игрите в Хелзинки. Най – ценният бронз в историята на българския спорт.
Големият боксьор е роден в Добрич на 6 март 1929. Той никога не е имал звездния живот на днешните спортни величия, но не изглежда като човек, на когото това би му липсвало. Борис е израснал в изключително бедно семейство с тежка съдба – баща му умира още докато той е в ранна детска възраст и оставя петте деца и съпругата си сами. С много борбеност, оправност и денонощна работа майка му, както казва Моката, успява да отгледа „деца за пример”. Бедността и тегобите не му позволяват да се отдаде на странична дейност, която да не помага за осигуряването на насъщния, чак до 16-годишна възраст. Тогава е направена първата крачка към триумфа през 1952 – бъдещата легенда за първи път влиза в боксовата зала. От този момент нататък това е мястото, в което Моката ще прекара огромна част от своя живот – първо в родния си град, а после в столичния ЦСКА. От представата, която добихме за добричлията дотук, едва ли някой се съмнява, че той тренира изключително всеотдайно. Тази отдаденост му носи 289 мача, в които не е бил нокаутиран никога; Борис Георгиев е шампион на България 8 пъти и на вътрешната сцена има само 2 загуби.
Историята на най – голямото му постижение – третото място в Хелзинки, е много интересна, изпълнена с обрати, неочаквани и драматични събития. Още преди началото на Олимпиадата, обстоятелствата не позволяват на боксьора да се състезава в неговата категория и той е принуден да се качи в полутежка (от 71 до 75 килограма).     Като капитан на отбора, Моката се съгласява да отстъпи категорията си на Петър Станков – друга боксова надежда за достойно представяне на игрите. Другият неприятен момент е, че в същата категория (от по- високата) се премества американската звезда Флойд Патерсън.
Ръкавиците, с които Моката постига успеха
Ръкавиците, с които Моката постига успеха
След всички размествания и стратегии идва ред и на мачовете. И при тях обаче не всичко протича безпроблемно. След победата в първия мач срещу западногермански боксьор, представящ Люксембург, Моката получава болки в китките, които го измъчват до края на олимпийския турнир. Въпреки това, следват още две победи срещу класни съперници от Великобритания и Германия, които осигуряват на българина битка за класиране на финала и медал! Този полуфинал срещу румънеца Тица е исторически за световния бокс, тъй като се превръща в причина за революционно решение, а именно да се увеличи броят на съдиите от трима на петима. Получава се един много равностоен и динамичен двубой, в който съдиите дават победата на българина с 2:1 гласа. Това обаче не означава мач за златото срещу Патерсън за Георгиев, защото единият от съдиите връща протокола си и дава своя глас за румънеца, което го прави и краен победител. Странната подробност, че въпросният съдия е американец, поражда съмнения, неподминати от европейската преса по онова време. Те се изразяват най – вече в обвинения, че реферът е искал да осигури по – лек съперник за сънародника си във финала. Патерсън очаквано и безпроблемно печели златния медал с нокаут. След време Моката разкрива и друг особено негативен фактор за загубата си: боксьорът е заставен от българската делегация да бъде масажиран непосредствено преди мача. Той никога не е приемал масажа като форма на подготовка или възстановяване. Въпреки настойчивото отказване от негова страна, в крайна сметка масажът е направен. Последицата е отпускане в краката на българския боксьор (играта с крака е едно от най – силните му оръжия), което се оказва фатално за крайния изход от битката.
Така за историята остава третото място. Наистина българинът е изключително близо до върха и макар че не го достига, успехът му има епохална стойност за българския спорт. Като прибавим към спортните талант и хъс и впечатляващите личностни качества на добричлията, получаваме представата за един истински джентълмен в спорта. Той не приема нокаута в бокса и го определя като „животински”.
С олимпийския огън
С олимпийския огън
Борис Георгиев е носител на орден „Стара планина”  1 – ва степен. Удостоен е с него през 2010 година, а от 1995 е почетен гражданин на Добрич. Признателността към успехите му става повод боксовата зала в ж.к. „Дружба” в столицата да носи неговото име. Моката е и факлоносец на олимпийския огън по пътя му към Атина 2004. Любовта към добруджанския край и към „Майка България”, както обича да я нарича той, е безкрайна и изпъква със своята чистота и неподправеност. Винаги се стреми да вкорени в младите боксьори убеждението, че те се бият за родината. Мотивация, която да им дава сили. И днес на 84 години, Моката продължава да посещава боксовата зала, а неговата енергичност е непокътната.
През 2013, 61 години и 15 олимпиади по – късно, България вече може гордо да се похвали с 18 качвания на почетната стълбичка на най – добрите боксьори. Най – благородният медал в тази дисциплина е спечелен за първи път в Мюнхен от Георги Константинов през 1972, а на последната Олимпиада отново боксът донесе единия от двата медала за България – третото място на Тервел Пулев. 18 – те медала отреждат на България престижното 15 – то място във вечната олимпийска ранглиста в един от най – българските спортове – бокса.
ЗЛАТНИ:
1. Георги Костадинов                       Мюнхен          1972
2. Петър Лесов                                   Москва           1980
3. Ивайло Маринов                               Сеул            1988
4. Даниел Петров                             Атланта          1996
СРЕБЪРНИ
1. Ангел Ангелов                                   Мюнхен      1972
2. Александър Христов                    Сеул            1988
3. Даниел Петров                             Барселона      1992
4. Серафим Тодоров                              Атланта          1996
5. Тончо Тончев                                     Атланта         1996
БРОНЗОВИ:
1. Борис Георгиев (Моката)              Хелзинки      1952
2. Александър Николов                    Токио    1964
3. Иван Михайлов                              Мексико        1968
4. Георги Станков                              Мексико        1968
5. Владимир Колев                                Монреал        1976
6. Ивайло Маринов                                Москва          1980
7. Свилен Русинов                                 Барселона     1992
8. Борис Георгиев                              Атина            2004
9. Тервел Пулев                                     Лондон          2012
https://www.bulgarianhistory.org/bulgarskata-slava-v-boksa/
 тагове: момчетаат, бокса