Category Archives: Литература

БОСНЕНСКИ АВТОРИ

ВИЛДАНА МОРАЛИЧ
 viki (1) – Копие Вилдана Моралич-Хасанович е родена през 1972 г. в Баня Лука. В същия град завършва началното си и средно образование и учи в колеж. През1993 заминава за Загреб, където през 1998 година се дипломира във Факултета по графични изкуства – в Отдела по дизайн. През 1999–2000 година работи като асистент в университета в Бихач, а през 2000 година се връща в Загреб, където за кратко време се занимава с журналистика.
От 2001 година до 2008 година работи като учител в Средното техническо училище за графични изкуства в Сараево. През 2013–2016 година е сътрудник в „Новото време“ (Сараево).
ШШШШШШШШШ! ПСССССТ!
Искам да говоря за нещо, което е
необосновано осъдено.
Тъжното мълчание,
преизпълнено напук,
се поддържа с луд страх.
(Какво е това, което в своята зала отново яростта обърква с добротата?!)
Страхуваш се
да не нараниш някого,
за да не смятат, че си някой хаторите,
 
който носи болка и яд,
гняв и белег
в сърцето си,
подобно на висулка с отрова.
Затова, че ти си Някой
и че си Някой Дух,
в близко време, съвсем наскоро, заклаха
стария ти баща.
На вратата на бялата босненска къща
набучиха на шиш
сините детски очи
на сина ти.
В процъфтялата пролет в двора ви,
в който на брат ти кожата на живо одраха,
го пекат като дивеч.
През лятото в запалените поля заровиха
майка ти, дъщеря ти, съпругата и сестра ти,
разсечени и разфасовани на парчета.
В продължение на години босненците плахо и смутено пълзяха
към мириса на лилавата роза,
тъй като веригата на човечеството
остави
стадо смрадливи
и пияни
зверове,
да оскверняват
това, което е почтено и целомъдрено.
И тъй като твоите и моите предци, и ти, и аз,
ревниво пазим от злото –
от своето
и чуждото,
от нашето и комшийското зло –
така, както всяка вена от Дамар;
каквато за нас е била перлата в сандъка
и какъвто е бил бисерът, скрит в пазвата ни,
от себе си да бяхме ги опазили!
От чуждите е мечта недостижима…
ЗОВ
Чуваш ли времето,
човече,
как виртуозно
се превръща
в звънкото ехо на камъка?
Гърбавият и износен калдъръм
на сокаците,
с обезглавените потоци от стъпки
по пътя към Края,
се сливат…
Чуваш ли времето,
човече?
Поспри!
Носещият глас,
който призовава
и глухо преминава, хуква
по пътя към едно ново начало.
Търкаля времето
по камъни
и улици,
пътува с вятъра
под навеса на сенчести дворове
с глас, който предупреждава
думите на истината
необратима….
Обгръща ни времето
и си отива,
и ние с него си отиваме.
Виж!
ПРИЯТЕЛЮ
Знам, че ти е тежко, приятелю,
докато гледам в нощта
пъстрите, улични светлини.
Докато гледам през прозореца
в калейдоскопа на мокрия град,
знам, че ти е тежко,
че улиците са толкова студени
и отекват в самота,
че погледът ти търси мир
някъде далече…
И се губи в тъмнината!…
Само засенчените
снежинки прах
в кадъра от сияйните очи
на лампите
се събуждат и трепват
замислено…
Вечността им ни обгръща
и си представяме,
че сме като снега
и че се роним някъде
из вечността на небето,
че като снега
плуваме
в коритото на вечността,
и като снега
се топим
отново във вечността.
Трептим,
като малки снежинки.
Танцуваме и стенем
в ритъма на живота;
във вълните на струните, които трептят,
като част от вечната хармония.
Знам, че ти е тежко, приятелю,
но, знай,
въпреки че
улицата е студена,
повярвай ми, никога, никога не си сам!
Повярвай ми,
като рояк снежинки
всичките живеем само
за Деня.
Превод от босненски: Латинка-Златна
МИРЯНА ТОМОВИЧ

DSCF7267

 Аз съм родена в Белград, Сърбия, на 24.06.1957 година. В Белград завърших основно училище, гимназия, Факултета по технологии, инженернахимия и външна търговия (за митничар). Други квалификации: TOEFL и GMAT, познаване на професионалния и бизнес английски език за кореспонденция, работни познания на немски, френски и латински и др. Работя като програмист. Имам зелена карта и Сертификат за бизнес компетенции в сферата на външна търговия, за работа в чужбина.
Писането не ми е професия. Пиша от ранна възраст, но до тези Седмимеждународни литературни срещи в Сараево никога не съм си мислила,че ще публикувам нещо в писмен вид от стиховете ми. Аз пиша, защото просто имам нужда да изразя това, което чувствам и мисля в душата си.
СМИСЪЛ И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Невидима съм.
Атом във Вселената
е моят живот,
само едно мигване във времето…
 
В по-голям смисъл нищо няма значение.
Моето постоянство не е трайно.
Значението на всички наши мисли и дела
са в уменията и разбирането на живота.
 
После от мене ще останат
написаните мои мисли в думи,
за да се борят с безсмислието на живота –
към това време, близко до другото време,
и на моста на светлината – до неговото сътворение!…
МЪДРАТА ДУМА
Като семето е, което вятърът носи
до плодородната почва;
слънцето я грее и дъждът я полива
до момента на изригването ù;
мъдрата дума
портата на ума за себе си отваря,
или плува безпроблемно, като ореол,
уж забравила
за потвържденията, спомените и възприятията.
 
Когато на подходяща почва никне,
тя развива силни корени
от растителност и борове с по-голяма
устойчивост; успешно и гордо
узрява в мъдрост;
като дърво дава плодове на ума
и разпространява нови семена
на поколенията,
учението и мисленето…
НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ
Търся себе си,
почти се изгубих.
Търся теб,
почти всичко загубих…
Страхувам се,
че няма да имам достатъчно енергия
за своите желания,
и въпреки това ги следвам.
Страхувам се
да се изправя
и своята немощ
аз самата
да спра и да победя.
Страхувам се,
че ще остана сама,
и без оправдание пред себе си.
Забравям колко мога,
какво мога и колко струвам.
Страхувам се,
че няма да има никой,
за да ми подаде ръка
и от тъмнината да ме изведе.
Моите мисли ще трябва сами да се разплитат
и в своето движение
просто инстинкта да следят…
В търсене на теб,
аз почти се загубих.
В търсене на себе си,
аз почти всичко загубих…
имитацията на живота,
изкуплението и спасението…
Превод от босненски: Латинка-Златна
МЕРСИДА ОСМАНБАШИЧ
Mersida 202 (1)
 Мерсида Садикович–Османбашич е родена през 1966 година. Пише проза и поезия. Нейните творби са включени в различни сборници и литературни списания в страната и чужбина. Те са преведени на словенски език.
Тя е съавтор на пиесата „Ще се видим в галерията на сенките”. Ангажирана е като отговорник и редактор в издателски проекти, които са част от Асоциацията за култура „Нова светлина” (КНС) и е една от инициаторите на
„КНС – международни литературни срещи“.
Служи като координатор на „Литературни кръгове – КНС” и постигна значителни резултати за насърчаване на литературни творби от млади автори, при изготвянето на книга с поезия за публикуване.
Има издадени две книги с проза:
          1. „В моята страна” – сборник с разкази (2007 г.)
          2. „Каменно перо” – сборник с кратки разкази (2011 г.)
          Живее и работи в Сараево.
ЛАВИНАТА ЗАПОЧНА
Чувам чука да отмерва крачките,
които маршируват по пътя на съновиденията,
отеквайки с меките тонове на сърдечния ритъм.
Те са парад на смела въздишка
през мъглата, опиянени от мечти
и от удивителната песен на славея.
Лавината започна.
Смелите поети на лавината
крачат към светлината чрез думите и времето,
които се топят в мечтата.
 
Крача с тях и аз.
Улавям крачката в съня си,
поглъщам думите на въздишките
и на мелодичните тонове,
които изпълват душата ми
и отварят сънливите ми очи, покрити с було.
Чувам чука на крачките си.
ЛАВАТА НА ЖИВОТА
Аз нося пролетта в мечтателните си гърди
и лъчите на слънцето в дланта на щастието,
и няма да допусна да бъде угасена жарта
на моите будни желания и чувства.
 
Аз нося въздишката на нощния дъжд,
която буди лицето ми от сънищата,
напоява топлите месеци
и изгаря от любов,
и на сърцето с песента
тупти…
 
Аз нося спомените на отминалите дни,
за да не скитат далече от въображението,
които проправят път към небесния свод,
струейки вятър, опиянен и ням.
Аз нося лавата на живота, като ключ в себе си.
ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ
Трепти птицата крещалец,
с разперени крила от дълги нишки.
Кънти ждрелото на миналото.
Барабанен звук заглушава ромона на реката,
който идва от извора на сълзите,
загубили отблясъците на слънчевия цвят.
Сълзата в окото пресъхна,
вените клокочат от музика
и я приспиват до ново пробуждане.
А ти разцъфти розите,
не спирай,
не убивай музиката в себе си!
И затанцувай последния танц
при посрещането на вечната Зора!
Превод от босненски: Латинка-Златна
 предоставя Мария Герасова- Спасова

МАКЕДОНСКИ ПОЕТИ

ЛЮБИНКА ДОНЕВА
 DSC_0056 – КопиеЛюбинка Донева е родена е през 1952 г. в село Соколарци. Завършила е Филологическия факултет към университета „Свети Кирил и Методий” в Скопие със специалост „Южнославянска литература”. Автор е на поетичните книги: „Дълбоката стая”, „Моята азбука”, „Подробности на светлината”, „Историята, която (не) следя преди печатане”. С отделни стихове е представена в няколко антологии за възрастни и в антология с авторски приказки за деца. Автор е също на Речник с остарели думи (в творчеството на Светлана Христова-Йоцич), както и на учебник по македонски език за ученици билингви с албански и турски майчин език (за втори гимназиален клас), и на учебник по македонски език, предназначен също за студенти билингви с албански и турски майчин език.Първата ѝ книга е отличена с награда. Любинка Донева е носител и напърва награда за непубликувано стихотворение, присъдена ѝ по време на международния фестивал „Стружки литературни срещи“ (2015 г.).
Член е на Дружеството на писателите на Македония.
 Живее и работи в Кочани.
АВТОПОРТРЕТ
Върху кожата живот
рисувам себе си,
а някой друг държи четката
и смесва боите.
Лявата страна ми я няма.
От дясната – първо
рисува окото ми
и веждата ми.
След това подчертава кожата –
ред бръчки,
ред бисери,
ред болка,
но бисерите падат и се търкалят…
Лявата страна ми я няма.
Тази, която ми я няма,
се търси
и пита високо къде е.
Добавя ми
отворена уста,
зачудена врата,
само влизат и
само излизат
думи,
източват се,
лазят
животинки. Размножават се
зрънца, семена,
някой друг,
не аз,
ги гали,
бичува.
Лявата страна ми я няма
Тази, която ми я няма,
пита високо къде е.
И плаче.
О, как плаче лявата ми страна=
А ТИ НЕ СИ ТОЗИ, КОЙТО МЕ ЗНАЕ
Хладен мрак се коти.
Черна грижа се търкаля
по пътя.
Нощта е тъжна,
а ти не си човекът, който ме знае.
Червен клон в съня
на чуждото утро шуми.
Твоята гола мъжественост умира.
Отдавна не е ръмяло,
за да тръгнем,
Но…
ти не си човекът, който ме знае.
В жилите ти давам нови цветове,
пръстен светлина
и един поглед.
Не може да ги убие случайността –
болката и на двамата ни познава.
Но…
ти не си човекът, който ме знае.
ВЪГЛЕНЪТ
Аз съм син на Слънцето
и само този, който ме е имал край себе си
и в себе си,
обхваща стъпките
на времето
и огневината.
Аз съм доказателството, че то е съществувало,
че Слънцето и вечността
са постоянни спътници на мрака.
Превод от македонски: Латинка-Златна
ПЕТКО ШИПИНКАРОВСКИ
SN851406 – Копие (2) Петко Шипинкаровски (1946) е писател и поет, публицист, драматург, есеист и литературен критик. Роден е в с. Будимирци, Битолско. Възпитаник е на Университета „Свети Кирил и Mетодий”, Скопие. Автор е на книгите:„Изкоренени души” (роман, 2003 г.); „Духът на войводата” (монодрама заТоле Паша, 2003); „Петра” (роман, 2005 г.); „Черна любов” (роман, 2006 г.); „Дъбовник” (роман, 2009); „Златни обеци за Мария” (роман, 2011 г.); „Децата на Мария” (роман, 2012 г.); „Сутришна молитва” (роман, 2015); „Когато тръгна Цвета за чужбина“ (романизирано монография, 2006);
„Стружки признания“ (романизирано монография, 2007); „Седнал на
Орлица“ (поезия, 2006); „Бели ветрове” (поезия, 2009); „Зломислие“ (пое-
зия, 2011); „Бели сутрини“ (поезия, 2013); „Очаквайте дъждовете (поезия,
2015); „Рудолф Арчибалд Райс за Македония и македонците” (проучване,
2006); Съавтор е на книгите: „Колекция събрани песни”Миладинови” (145
години от излизането на Бюлетин на народни песни от братя Миладинови,
2006); 17. „Известия есета и научни трудове”, 2010); „От един до друг бряг“
(антология на македонски и хърватски автори, 2014); „Когато животът е из-
куство, изкуството е живот” (есета, 2014).         
          Член е на Дружеството на писателите на Македония и на МНД, Битоля.
Той е главен редактор и отговорник на списание „Бранувања” (Вълнение)
и организатор на „Стружките литературни срещи” в Струга. Носител е на
множество награди и признания.
ВИДЯХ ТЕ
Нощ е!
Видях те, когато свали
ризата си как в тъмнината
се разтвори и
със златните си зърна равнината
освети.
Видях те.
Само за 130 удара на часовника
със златни и сребърни игли
погача от бяла светлина омеси.
На окъсаната видимост
остави кървавата си риза,
закачена на голямата скала,
и от голямата планина
я грабнаха птиците.
Видях те,
и когато със златната си рокля
покри моя двор,
горещо ме обля,
и тогава тук се роди августовският ден…
ЕЗЕРОТО
Езеро.
На палубата
водата се смее.
Вълните блестят в кремъка.
 
– Мед от устата ти капе! – каза езерото.
– Усмихни се, девойко, покажи си
белите зъби на вълните!
Нека топлият ветрец край теб да струи!…
Защо се чудиш? Целуни слънцето!
Затопли му постелята от старите времена! – пак каза езерото.
– Мило Езеро,
нека моите сълзи да донесат буря
и да премахнат копненията от копринените ми дрехи;
нека да намажат с мехлем студените ми гърди!
Аз ще спя гола, а бурята нека силно да яхне
снежните криле на ветровете.
 
– Не!
Ти имаш сърце, девойко, което може да събуди стар гранит
и кипяща кръв в сънищата му да предложи. –
каза езерото.
 
– Не! Водният часовник и календарът отмерват
безпощадно времето. От недрата нека да потече
сокът на лятната жега! – отговори девойката.
 
Езеро.
На палубата
водата се смее.
Кремъкът блести.
– Мед от устата ти капе! – отново каза езерото.
 Превод: Латинка-Златна
ТОДЕ ИЛИЕВСКИ
Tode 1678 – КопиеТоде Илиевски е роден в Мраморец, Охридско, през 1952 година.Той е поет за деца и възрастни, теоретик и преводач. Завършил е Филологическия факултет в Скопие.Член е на Дружеството на писателите на Македония, на Международната асоциация на писателите и публицистите на Естония и на Културния клуб „Номади” в Словения.
Бил e член на редакции, но и главен редактор на списания. Участва в поетични фестивали и литературни срещи на Балканите като поет, литературен теоретик или член на журито за присъждане на награди.
Автор е на 8 стихосбирки. Включен е в антологии и учебници. Превежда от славянски езици. Автор и съавтор на преводи на книги и публикации от български, руски, словенски, словашки, сръбски, украински и хърватски.
Негови материали са превеждани на много езици (албански, английски, български, японски, полски, румънски, словашки, словенски, сръбски, украински и хърватски).
 Получил е наградите: „Славянска прегръдка” (Варна, 2008); „Ванчо Николески” (2009); „ЕГНАТИА” („Елбасан”, 2010); „Свети Георги” (Русия,2013); „Литературнo перо” (Риека, 2014); „Писалката на Живодраг Живкович” (Зеница, 2015).
Включен е в повече от 40 антологии и алманаси, публикувани в Македония и в други страни.
ТРЕПЕТ
Сред житата разцъфтяват билки
Ясно е небето – рои звезди.
Светват, угасват – трепкат светулки.
В младите сърца любов гнезди.
 
Летежът от пера по-малко тежи.
Щурци и славеи песни ви пеят.
Светват, угасват… Това са целувки.
Толкова опиват, че не сте наясно.
 
Топлият вятър докосва потоците,
светват, угасват… Безсмъртни сте, нали,
и няма дълго да се укротите,
 
пиейки нектар от устните горещи.
От трепета най-вече мъдрост чета:
светват, угасват – извечният ритъм.
СКИТНИЧКА
Не ми трябва разкош за голяма слава –
аз съм задоволен и с добро здраве.
Като клошар на път тръгвам в зора.
Станцията моя е високата гора.
 
Зелените палатки и цветните килими
повече от моя дом те са ми мили!
Огледалото може извор да ми бъде,
гребенът от папрат много ми е свиден.
 
Там, където пасе самотната сърна,
със сърцето мога света да прегърна,
чувствувайки, че е прекалено хубав.
 
Знам, че съм роден вечно да те обичам:
буковата сянка и ягодката зряла,
с теб бих искал на две да споделям!
БЯЛА
Виелица – поздрав от снежната зима.
В палавост играе един бродиран шал.
Озвездени коси момичето има
и стъпките ù сякаш танцуват на бал.
 
Лампите бледнеят. Внезапно капка цъфва.
От руските приказки гледката е трептяща.
Когато снежинка на миглите кацва,
възбуда ли е това или целувка изгаряща?!
 
Пътят е неясен. Следата се заличава.
Снегът поскърцващ толкова ни е мил!
Сред бели ята радостта ни диша
 
и в унес стигаме пред къщният праг.
Усмивка след това в леглото ляга,
и в съня ни страстен все още пада сняг.
Превод от мадеконски: Латинка-Златна
 предостави Мария Герасова- Спасова