Category Archives: Литература

Дочка Василева

« СТИХОВЕ »

 

 

 

    е лекар, посветил свободното си време на музите на поезията и прозата.  Има издадени две книги с разкази „Пътуване към обратната страна на вината” (2011;2020г)   и „Думи зад оградата” (2020г); Стихосбирка  „Врабец между сезоните”  2023г; и „Миг преди червеното”  2024г; Освен това има публикации в централен и регионален печат, в сайтовете „Откровения” и „Стихове БГ”с псевдоним Довереница, съучастия в международните сборници на Еврочикаго: „Черга пъстроцветна” 2015г; ”Часовниковата кула”2016г, в периодичните алманаси на литературната група на гр. Г.Оряховица.Нейни творби са награждавани в национални литературни конкурси.Членува в Съюза на независимите български писатели.
 За да привикна с ритъма на бурите
Събирах думи – късни като есен,
танцуващи по тънката ми струна,
с носталгия по неуспяло равновесие
и непризната висша форма лудост…
 
Събирах думи – грапаво-бодливи,
причините на болката събудили,
скъсили най-щастливите ми мигове
със шепотните стъпки на сбогуването…
 
Събирах думи – камък върху камък,
с които ме замеряха заблудите,
а аз строях от тях въздушен замък,
за да предпазя себе си от срутване…
 
За да успея да остана права,
за да привикна с ритъма на бурите,
за да запомня или да забравя –
сезоните си нарисувах с думи.
 
Не се продава!
 
– Продава се! Продава се! Продава се!
Крещят табелките пред сгърчените къщи.
Нахалните лозници на забравата
дори гнездото щърково обгръщат.
 
Ни зверове, ни птици. Само вятърът
разтваря порти и премита дворове.
Дано разкъса някой тишината им,
че място има, но ги няма хората.
 
Копривата цветята е притиснала
и плочника, и спомена за стъпките.
От юг не се завръщат вече птиците.
Реди шосето – некролозни стълбове.
 
Трева покрива гробищните кръстове
и имена и дати заличава…
И чуваш само шепота на мъртвите:
– Не се продава! Не! Не се продава!
 
Неповторима и фатална топлина
Снежинките нослета любопитни
опират до стъклото на прозореца.
Със тънички гласчета ме подпитват:
– Наистина ли е опасно топлото?
 
Наистина. Повярвайте ми! Спрете се!
Но всеки на гърба си трупа знания…
И стичат се неовладени трепети
в пътечките на мокри очертания…
 
За миг видели и за миг докоснали
на забранения си плод повърхността.
С тръпчивия привкус на омагьосваща,
неповторима и фатална топлина…
 
 
Съставките за щастие са тайна
 
Невидимата част на всеки празник
не са блестящи чаши с гръмки тостове.
Нито блюдата, украсили масата.
Ни сменящите се лица на гостите.
 
Невидимата част на всеки празник
в албумите от снимки не присъства.
Неуловима като повей вятърен,
в небето дреха облачна разкъсал.
 
Невидимата част на всеки празник –
предчувствие за вино в зрънце грозде.
Букет очакване, усмивки, аромати,
все още непревърнали се в спомен.
 
Невидимата част на всеки празник.
(Рецептата я знае всяка фея.)
Съставките за щастие са тайна.
Аз цял живот се чувствам част от нея.
 
 
На бялата стена виси картина
 
Художникът я срещна във съня си.
Сърцето си във дланите ѝ сложи.
А разумът, преградите престъпил,
очакваше напразно невъзможното.
 
Тя не дойде… И празни си отминаха
вагоните на следващите сънища.
Той грабна четка, седна пред камината
и зарисува, с поглед, вперен в тъмното.
 
Самотникът рисуваше Сънуваната
и всеки щрих проплакваше под четката.
Потънал в лудостта на нарисуваното,
не я потърси във света на светлото…
 
На своя гняв той псетата насъска
след калните следи на грешни мисли.
Душата му надеждите разпръсна
и с черни краски нарисува липса…
 
А псетата залаяха разплакани… 
Сълзите им ръждясаха синджирите. 
Не бе това, което са очаквали… 
Но постепенно с тъмното привикнаха 
и със вкуса на празното в устата си…
 
… На бялата стена виси картина…
 представя Мария Герасова