Category Archives: Литература

ПИСАТЕЛЯТ НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ- ПЛАШКОВ

                  С* Т И*  Х*  О В*  Е                       

НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ С КНИГА (1)

Николай Тодоров Пеняшки – Плашков е роден на 28.03.1955 година. в с. Галиче, общ. Бяла Слатина, обл. Враца. Има две деца, три внучки и внук. По професия – машинен инженер. Живее в Добрич от 1960 година. След 1990 година  работи в областта на търговията,
маркетинга и рекламата, и в рекламните отдели на вестниците „Черно море”, Варна и  „Изберете”, Добрич.   В миналото е бил основател  и  председател  на  фондация „Образование, Изкуство  и  Култура”,  репортер  и  продуцент в бившата „Александър ТВ”, Добрич  в предаване за изкуство и култура, с водещ добруджанската поетеса Камелия Кондова.  Издал е сборник с разкази и стихотворения  „Жаден съм…” Неговите стихове   хайку и разкази, са преведени на английски, арабски, немски и руски.
Други  стихотворения  са  публикувани  в  литературен  вестник  „Антимовски хан”- Добрич, Антология  „Културна  Палитра” ЛИК – 2012, 2014, 2015 и 2017 година. заедно с произведения на известни български писатели от страната и от цял свят, в електрон-но списание „Литературен  свят”, литературен  сайт „Разкази”, списание за „Литера-тура  Е-lit info,  Литературен  сайт  Cheti Me . Други  негови  стихотворения  са  публикувани  в  електронна  библиотека  http://chitanka.info , на която е и сътрудник.  Има написани три пиеси: „Съседът” драма в три действия, „ПРОСТИ МИ”- камерна пиеса  (драма в  три  действия)  и „Сестрата, която иска прошка” – камерна пиеса      /драма/.
Николай Пеняшки е призьор в национален конкурс за „хайку” в софийското електронно издание  kafene.bg за 2006 година и за разкази към сайта jivotyt.com.
Той е още  фрийлансър,  копирайтър,  колумнист,  драматург, сценарист и журналист на свободна практика.
Член е на „КОНФЕДЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ”, „СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ”, което е основано  през 1899 година- клон Добрич  и  Дружество на краеведите „Отец Павел Атанасов”, гр. Добрич.
БЕЗ ТЕБЕ ЖИВОТЕ
За тебе копнея,
за тебе животе -
бляскав,
прекрасен,
мрачен
и съдбоносен.
За тебе животе
копнея,
всичко бих дал
и от нищо
не бих се отказал.
Без тебе животе
ни бих почувствал
майчина ласка,
бащина подкрепа
и сестрина обич.
Без тебе животе
няма любов
и няма омраза.
без тебе животе
липсва тръпката,
липсва любимата
и липсват децата…
Без тебе животе,
няма път
към смъртта. 
ХАЙКУ
*
Гадния комар

не даде спокойствие.
Пъпка на врата.
*
Перла проблясва
в разтворена мида.
Радост в очите.
*
Ято лебеди
плават в широка река.
Повдигат глави.
*
Дъждовни капки
върху есенни листа.
Низ от бисери.
*
Поройният дъж
изкъпа гората.
Семейство охлюви.
*
Охлюви пълзят
след обилния дъжд.
Пътека от слуз.
предоставя Мария Герасова
        

Готов съм на всички страдания,

  само тебе на света да има – ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ

Готов съм на всички страдания, само тебе на света да има - ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ
„В един студен дъждовен ден в печатницата на П. Р. Славейков влиза непозната жена. Висока, с разкошни руси коси. Идва от Букурещ с препоръчително писмо от Раковски… Моли Славейков да се застъпи за освобождението на мъжа й /революционер от Централния революционен комитет в Букурещ/, заловен и затворен в Терсаната, най-страшната цариградска тъмница. Сама и без пари в този безнадежден за бедните град, тя се нуждае от помощ.“
Така Любен Каравелов описва пристигането на Катерина Стойоглу в Цариград в края на 1867 г. и запознанството й с Петко Рачов Славейков.
По това време, вече 40-годишен, Славейков издава там вестниците „Гайда“ и „Македония“, автор е на десетки книги и е редактор на първия превод на Библията на български език.
Като вижда на какво дередже е Катерина, Славейков преценява, че вместо на мъжа й най-напред трябва да помогне на самата нея и я приютява в печатницата си като слугиня. На приятелите си благоразумно обяснява, че е негова роднина. Явно още в първия миг усеща, че русата красавица силно го привлича и че присъствието й близо до него ще стане повод за нездраво любопитство и клюки. Затова наема на Катерина стая в Ортакьой, а честите си отивания дотам оправдава с обяснението, че е влюбен в по-малката й сестра, която също е в Цариград.
Връзката му с Катерина обаче не остава тайна, но истинският скандал избухва, когато излиза статията му „Двете власти и двете касти“. Печатницата е разгромена, турските власти арестуват и двамата, н след като ги пускат от зандана, те заживяват заедно в Ортакьой.
Следва нов шумен скандал. Славейков е извикан в Българската екзархия и там му нареждат веднага да прекрати „скандалиозния“ си живот с Катерина и да доведе в Цариград законната си съпруга Иринка и децата. Той отказва. Уволняват го от всички места, на които работи. Добре, че екзарх Антим I проявява снизхождение и го праща в Македония, докато позаглъхне скандалът. После го урежда за даскал в Одрин, а накрая – в Стара Загора.
Катерина го следва навсякъде. Именно от онова време е стихотворението му „На Нова година“ /1876/, което той й посвещава:
Мило ми е твойто свидно име
и готов съм на всички страдания
само тебе на света да има.
Но ето че в Стара Загора пристига и Иринка с по-малките си деца. През всичките тези години до нея постоянно стигат слухове за любовните авантюри на мъжа й и тя едва сдържа в душата си вулкан от ревност, омраза и гняв срещу жената, която така нагло разбива семейството й и прави децата й нещастни. И още с пристигането си в Стара Загора Иринка устройва на благоверния си бурни разправии, за които разбира целият град.
Иринка с пет от децата
Притиснат между съпруга и любовница, Славейков ги настанява в отделни къщи на две съседни улици. Накрая все пак се разделя с Катерина, но това не успокоява Иринка. Тя продължава да кипи от ревност.
„Ожесточението на майка ви към мене, ожесточение вече безуместно и което няма никакъв резон подир прибирането ни, ме убива.“ – пише поетът до сина си Иван в Цариград. – Аз съм изложен всякой ден, ама всякой ден, на озлоблени и жестоки порицания, които са ме смаяли и привели в едно изнурение умствено и телесно, което прокоби лоши сетнини.“
От стихотворенията, които пише по това време, личи, че Славейков продължава да страда за Катерина и да мечтае двамата пак да бъдат заедно. И може би наистина са щели отново да се съберат под един покрив, ако през юли 1877-а ордите на Сюлейман паша не изпепеляват Стара Загора. Славейков се спасява само с дрехите на гърба си. Иринка също успява да избяга от града с децата си. Бедната Катерина остава да чака любимия да се върне и турците я съсичат.
Ако се съди по поезията му, Славейков изживява и други бурни любовни страсти. И все пак Иринка му ражда 8 деца. кога успява да навъди такава многолюдна челяд?
През целия си живот той постоянно скита от град на град и почти навсякъде се сдобива с любовници, а в Трявна, където Иринка е сама с челядта, се връща веднъж годишно, колкото тя да зачене поредното дете.
Славейков е на 25 години, когато се залюбва с Иринка , която е от много богатия Райков род. Тя не е красавица, не блести с интелект, но е работна и прибрана. Не се познава с Петко до сватбата им. Чува напетия даскал с големи устни и весели очи да пее в черквата и го вижда през прозореца, докато минава покрай къщата им. Мечтае си да се запознае с него, макар че добре знае за задевките му с други тревненски моми. Баща й, естествено, е против /за какво ти е този гол като пищов даскал?/, но тя бяга с Петко и накрая е принуден да вдигне бял байрак. Разправят, че по онова време даскалът е толкова беден, че приятели му дават назаем чорапи, за да се венчае. но тъстът, който иначе минава за голям скъперник, подарява на младите нова къща с цялото обзавеждане, плюс прислуга, която да се грижи за домакинството, а сетне – и за внуците.
Няколко дни след сватбата 25-годишния даскал пише на свой приятел:
То било хубаво нещо бе, братко!… Е, кой сега като мене? Либето ми ходи по двора, с нетърпение ме ожида да го целуна по устата.
Много скоро обаче Славейков разбира, че няма да бъде щастлив с Иринка. Тя е неграмотна и категорично отказва да се научи на четмо и писмо. Не се интересува какво пише той, нито пък какво върши като общественик, от какво се вълнува и за какво се бори. Още на деветия месец след сватбата ражда първото си дете и оттук насетне единствената й грижа са децата.
Нейна милост при друг стопанин, равен на нейното образование, щеше да е по-честита, нежели с мен, защото е умна и честна, и спестовна, с една реч – жена достойна, но не за мен.
Чудно ли е тогава защо много пъти през живота си той прави опити да се разведе с нея, но все нещо се случва в последния момент и така и си остава с Иринка до края на дните си. Даже по едно време толкова се обърква в терзанията си между нея и Катерина, че е на път да се самоубие.
Години наред той се разпокъсва между законната си съпруга и любовницата, между семейните задължения и голямото си лично щастие.
След Освобождението Славейков става един от водачите на Либералната партия, председател на Народното събрание, министър в няколко кабинета, почетен член на Българското книжовно дружество /днес БАН/, издава вестници – толкова е ангажиран с политическа и обществена дейност, че не му остава време да изневерява на жена си. Пък и самата Иринка повече не го тормози за някогашните му прегрешения – гледа си спокойно децата в софийския си дом на днешния площад „Славейков“.
Изследователите на живота и творчеството на стария Славейков споменават и други негови прегрешения. Едва 19-годишен – голям хубавец, с къдрави коси – той се влюбва в Севлиево, където е даскал, в много красиво момиче на име Марийка, щерка на известния чорбаджия Петко Зурлев.
В Трявна, където се премества след това, даскал Петко завърта главата на най-хубавата мома в града – Радка, също чорбаджийска дъщеря. Баща й обаче бърза да я задоми за попски син.
После в списъка на завоеванията му попада и още една тревненка – Аница, щерка на чорбаджи Никола Райков, на която посвещава стихотворение. В него между другото се казва:
Гиздаво момиче,
черните очички,
белите гърдички,
я ми покажи!
Вярно, без преструвка, 
сладичка целувка
я ми харижи!
Малко известен е фактът, че през 1884 година в Пловдив Славейков вика Иван Вазов на дуел заради друга жена.
Първата разправия между двамата е през юли 1880 г. и е предизвикана от прословутата фраза на Славейков:
Четох вашата „Грамада“. Това е последният проблясък на един угасващ талант!
По онова време Вазов, който е значително по-млад от Славейков, е единственият му литературен съперник. През следващите четири години те на няколко пъти си разменят остри реплики- 
Накрая Вазов изпраща гневно писмо до редакцията на поредния вестник, в който е оклеветен:
Колкото и да ме незачитате и презирате, нещо, което лесно си обяснявам, аз имам честта да ви кажа, че имам гордата амбиция да живея и да умра честен човек.
И настоява във вестника да бъде съобщено, че написаното там е „безсъвестна клевета“. Така се стига до дуела. Славейков определя мястото, но се оказва, че в случая освен за литература става дума и за жена – това е Пелагия, държанката на хърватина Перец, приятел на Славейков. Но младата дама предотвратява кръвопролитието, като отрязва и двамата. Историята приключва така: Славейков заминава на екскурзия в Родопите, а Пелагия се омъжва за руски полковник и изоставя Вазов.
Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев
http://chetilishte.com/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%B1/
 таг: Петко Славейков

ЗЛАТОМИР БОРОВНИЦА,

  2017-05-18_055719Златомир Боровница е роден на 3 февруари 1956 година в село Бежка,община Инджия. Пише поезия, проза и афоризми от 1975 година. Активнопише от 1999 година, когато се свързва с работата на литературния клуб„Мика Антич”, където е председател от 2000 година. Към днешна дата епубликувал двадесет книги с поезия, проза и афоризми.
Почетен член е на литературния клуб „Вихрушка” в Дервента (Република Сръбска – Б. и Х.) и на Асоциацията на сръбските писатели, Швейцария; на литературен клуб „Душан Матич” (от 2011 г. насам) в Чуприя (Сърбия) ина Сръбско-канадското дружество „Десанка Максимович”, Торонто. Член е на „Хърватското книжовно дружество” (ХКД) в Риека, Хърватия.
За литературните си произведения е получил няколко ценни награди.
Той живее и работи в Инджия.
АКО Е ИСТИНА
Ако е истина, че слънцето
само от изток изгрява,
тогава, тогава ти си моят Изток.
 
Ако е истина, че в Рая
само души обитават,
тогава, тогава ти си моят Рай.
 
Ако е истина, че поради любовта
кръвта във вените е вълна,
тогава, тогава ти си моята Любов.
 
Ако е истина, че човешката обич
ни превръща в послушни роби,
моля те, заповядай, заповядай да те обичам!
БАСТИОН ОТ ГОДИНИ
В живота ни сив
като кино е небето –
портата на Рая.
 
А зад нея розата,
красива и самотна,
градинаря чака.
 
Ароматът ù е примамлив,
грабва умовете
наблизо и надалече.
 
На розата пчела да бъда,
с нектара ù да се напия,
а после нека да умра!
 
Между нас съдбата
своята ръка е вдигнала –
бастион от години.
 Превод от сръбски: Латинка-Златна

 

 

ЗМАЙ ВРАНСКИ

 OLYMPUS DIGITAL CAMERA Казвам се Игор Станкович с псевдоним Змай Врански. Роден съм през 1977 година в Сурдулица. Завършил съм Академията на МВР в Белград.Живея и работя като офицер в МВР, Нови Сад.Член съм на няколко литературни дружества: СКОР в Нови Сад – председател,Литературен клуб „Мирослав Мика Антич” в Инджия и Литературен клуб „Душан Матич” в Чуприя.
Мои стихове са включени в алманасите „Черни улици”, „Нощта на Бохема”,„Милковичеви вечери”, „Цигански пожар”, „Панонски гълъб”, „Сръбскапоетична среща”, „Миньорски извори”, „Видовденски поговорки”,„Съзвездие” и в антологията „Поетична плитка”. Редактор и участник съм в алманаха „Съзвездие”, който публикуваме всяка година. През пролетта организираме арт колония Панонски бисери– място за срещи на хора от различни видове изкуства от цяла Сърбия и от чужбина.
Аз пиша поезия и проза, занимавам се и с музика – свиря на четири инструмента.
Имам издадени три стихосбирки: „Грижа на Ума” (2004), „Демола” (2005)и „Черен сняг” (2006), и един сборник с разкази: „Горчиви семена”.
Подготвям еротичен роман, примесен с популярна психология, който се касае за мъжкия поглед върху всички аспекти за отношенията между мъже – жени, а най-вече в сексуален аспект.
ЛИЧНО
Не говоря с теб, защото много ме боли,
когато чувам гласа на любовта.
Когато погледна в сънените ти очи,
аз пускам една сълза, да стопи камъка.
Мога да те докосна, но не искам,
защото сърцето ми ще спре да диша.
 
И когато някой ме пита не е ли по-добре
за два и половина пóлета да я забравя лесно,
поне преди тя да ми подаде ръката си,
пред другите да излизам с нея,
нали след всичко само тишината остава,
казвам му: „– Пусни ме, ще скоча от моста!”
 
Защото не минава и ден, без да мисля за теб.
Най-трудно е да се боря срещу себе си.
Когато поискаш да сложа край на всичко,
ела при мене – да се самоубия!
Само бенката на гърба ти да целуна,
и тогава нека всичко да изгубя…
ОСМИ ДЕН
Връщам се, майко,
не бъди тъжна!
Твоята рана
не е просто грозна!
 
Връщам се, татко,
запей ми кротко,
кървавите ръце да
измия с вода!
Връщам се, брате,
предай на всички!
Не им казвай само
колко много ме има.
 
Връщам се, сестро,
животът е хубав!
Чудесно го виждам,
ако да съм сляп!
 Превод от сръбски: Латинка-Златна