Category Archives: Литература

ПИСАТЕЛЯТ МАРИЯ ГЕРАСОВА

298655_286415644718957_1661233290_n
 ШЕПОТЪТ НА ВРЕМЕТО
Импресия
В мен бушуват мисли и не дават покой на душата ми. Летя с времето в минало и настояще,и спирам там, на най- високото място, където земята и небето се докосват и всеки момент ще се слеят. Всичко е синева и шепот. Шепотът на времето.От тук се вижда прекрасна панорама. Долу е великолепието от сгради, коли и дървета.Да,това е градът на спомените. Полетиш ли с тях, виждаш едно минало, което те кара да въздъхнеш.Но ти си в настоящето.А настоящето е изпълнено с много драматизъм и болка. Оглеждам се с широко отворени очи и за малко да се сблъскам с миналото. Бавно отпивам на глътки от чистия въздух и с любопитство се приближавам до каменната стела, на която е написано накратко.Да, забравих да спомена- Есенемас, Станимака, Асеновата крепост в обхват, по- точно площ от 12 хектара. Погледната от трите страни, почти непревземаема. Мисля си” Виж, доста интересно решение! Разбира се, че стратегическо е естествена защита от неприятели. Крепостта е построена още от 5 век преди новата ера, когато траките я използват като укрепление.
Римският император Юстиниян, я възтановява и тя е една от 300 крепости построена от него,срещу нашествието на славянските племена.”.
Продължавам да чета и с изненадана установявам, че след Клокотнишката битка 1230 година, преминава в пределите на Българската държава.Самият Цар Иван Асен е написал на каменната стела на входа й.
През 9-т, 11-ти и 13 век, претърпяла значително строителство. И ето я сега, доживяла до настоящето.Нейното присъствие тук,върху твърдата гръд на естествения скален масив,сякаш маха с ръка и зове:„Пътнико, поспри и ела да чуеш моята приказка”! Ехото подхваща думите й,а вятърът ги подема.Тя разказва за един велик император – силен и независим,който брани и повежда своите войни в битка за победа .
Но аз съм в настоящето.Замислям се за времето,в което живеем. Къде са онези силни мъже, да поведът народът си към победа, животът ни да стане по- добър?
Бавно слизам по нанадолнището и се озовавам на пътя, който ме зове, към моето домашно огнище
от книгата “Размисъл”
ИМПРЕСИЯ
Казват, че планината облагородявала човека. И аз, подгонена от лъжливата игра на вятъра, се изкачвам все по-нагоре и по-нагоре. Като весели минувачи покрай мен преминават обсипаните с бял, пухкав сняг дървета и сякаш ми махат с ръце. Снежният въздух се плъзга по ноздрите и изпълва цялото ми тяло. Превръщам се в балон, който лети, лети, лети… Дума не може да стане, че ще спре. Дъхът от прясна, горска пръст ме опиянява и пренася по железния коловоз, там – долу в панелния апартамент, където две топли, детски очи ме очакват. Някъде сред дърветата, подскачайки на пъргави крачета, прииждат игриви мелодии. Пленена от техния ритъм, не усещам как пред мен се изпречва дървено павилионче, което сякаш ми нашепва: “Добре дошла на баба Яга!” Наистина, баба Яга съществува само в приказките, но все още тук-таме може да се намери нейно подобие. Сядам задъхана на пейката и погледът ми се премрежва от безкрайната вис. Изневиделица, облечена в сива, пухкава одежда, изскача катеричка. Подскача от клон на клон, а след себе си оставя елхови иглички. Като малки струйки се ръсят и правят купчинки върху снега. Нима и ние не сме като катеричката! Непрекъснато подскачаме и се катерим. Има хора, които се катерят по отвес, други по наклон, а трети изобщо не се катерят. Мислите ми се реят и не забелязвам, как катеричката се е приближила до мен. Подпряла предни лапички, ме наблюдаваше с малките си бинокълчета. Слушала съм, че някои катерички така са свикнали с хората, че вземали орехчета от ръцете им. Костеливите хвърляли настрана. В този момент съжалих, че не бях предвидила тази среща. Цял час я наблюдавах в захлас. В един момент тя се отдалечи, наново заподскача от клон на клон и изчезна от погледа ми. А аз отпивах на глътки от чистия въздух, който ми даряваше природата.