Category Archives: Български език свещен

ПРАВОГОВОР ПРАВОПИС

Много често допускани досадни и дразнещи грешки
в ежедневното общуване:

  • “дЕкан” или ”декАн” - съгласно правоговорния речник ударението е на А! Изговарянето на “дЕкан” е аналогично на “нАука” или “учЕн” – ужасно! Въглеводородът с десет С-атома също се изговаря “декАн”!
    Правилно поставени ударения са още: аптекАр (а не аптЕкар!); антибиотИк (а не антибиОтик!) и т.н.
  • “Отдава” или ”Удава” ? Двата глагола означават съвсем различни неща. Примери: “Той изцяло се ОТдава на работата си” обаче: “Тази работа не му се Удава”; “Тя с готовност се ОТдаде на любимия си”; обаче: “Не ми се Удава да вдяна конеца в иглата” или “Органчната химия все нещо не ми се Удава, въпреки че аз й се ОТдавам с цялата си душа и сърце!”
  • “Взаимствам” - абсолютно погрешен глагол! Правилната дума е ”Заимствам”, защото произлиза от заемам, а не от нещо взаимно… Пример: “Авторът е заимствал (а не “взаимствал”) цели фрази от “Под игото”, за да докаже тезата си.” Или: “Схемите и фигурите са заимствани от учебника на Петров.”
  • “Случва се” - какво значи този безличен глагол?! Ще чуете по радио и телевизия високопарни излияния на фолк-певици от сорта: “Сега работя по един проект, който трябва да се случи до края на годината”; или пък някой министър ще рече: “Тази програма се случва с финансиране от Европейския съюз”. Програмите и проектите не се случват! Те се осъществяват или се провеждат. Случват се случки! Случват се събития. Според тълковния речник още: случвам, несв. и случа, св. – 1. Неочаквано намирам, заварвам. Напр. Случих евтини обувки. Случих го в добро настроение. Случих хубави чушки. – 2. Сполучвам, имам късмет. Случихме хубаво време. Случих с добра жена.
  • “често пъти” - абсолютна безсмислица! или казваме само “често” или пък “много пъти”, а може и “много често”. Сравни: “Той често (а не “често пъти”) казваше, че е уморен” или “Той много пъти ми е казвал, че е уморен.”
  • “между впрочем” - отвратителна безсмислица! Между кое всъщност? Имаше някога една тъпа смешка: “Каква е разликата между крокодила?” И отговорът: че е повече дълъг отколкото зелен!… Или казваме само “впрочем” или пък “между другото”. Сравни: “Впрочем той се оказа голям идиот!” (а не “между впрочем”) и “Между другото, той се оказа голям идиот!” Подобна гадост е също “имам НАпредвид”!!! Казва се просто “имам предвид”!
  • Звукът ”уЪ” - напоследък от глезотия или заради криворазбрана мода мнозина, дори разни водещи и “звезди” по телевизията, вместо “Л” изговарят “уЪ” или “Ъу”. Ето няколко ужасяващи примери:
    “Мюзик айдъУ
    “Веднъж, още когато бях много маука…”
    “Този човек е много уош!”
    “Времето в Бъугария ще бъде обуачно” – заслушайте се и ще се убедите колко често се случва (“суучва”?) това !!
    А фамилното име “Лулчев” звучи “Ууучев”… Ужас! Мога да дам хиляди примери. Дали не трябва да въведем нова буква в кирилицата?!
  • Журналисти и тв-водещи постоянно неправилно съгласуват по род и число миналите причастия в учтивата форма: “Вие ходила ли сте наскоро при избирателите?” или “Вие пушила(?) ли сте марихуана?”; Когато завършва на “л” в учтивата форма причастието винаги се съгласува само по число. Правилно е “Вие ходили ли сте при избирателите?” или “Вие пушили ли сте марихуана?” Също: “Вие изглежда не сте учили (а не “учила”) химия.” Друго е, ако завършва на “н” или на “т”, тогава се съгласува и по род! Например: “Вярно ли е, че сте пребита (а не “пребити”) на улицата (за жена)?” или “Вие сте наказан (а не “наказани”) с пробация (ако е мъж)”. Още за женски род: “Вие сте набелязана (а не “набелязани”) да получите голямата награда” или “Вярно ли е, че са ви писали оценка без да сте изпитана (а не “изпитани”)?”
  • Журналисти и политици постоянно бъркат думите ”число” и ”цифра”. Да се разберем: цифрите са само 10 (0,1,2,3…9)! А числата се състоят от цифри. Често слушаме: “Нека да говорим в цифри: за здравеопазване са дадени само 562 милиона”… Е да, но 562 е число! а не цифра!
  • Неправилно е названието “Фармацевтичен”, ако се отнася до факултет; правилното е “Фармацевтически” – сравнете с химически, физически, медицински, математически и т.н. Може да се използва “Фармацевтичен” в съчетание с други съществителни: например фармацевтичен термин, фармацевтичен завод и др. В самия указ за създаването му (1951 г.) факултетът е наречен съвършено правилно ” .://ochemist.losttribesource.org/pravopis.htm