Category Archives: Български език свещен

Заразни ли са междуметията?

Максим Стаменов
През последните години станахме свидетели на все по-натрапчивото навлизане в употреба на две междуметия от английски език – oops „упс“ и wow „уау“. Всички сме чували и изразявали оплаквания, че чуждите думи са прекалено много в българския език. И докато възприемането на заемки, например свързани с навлизане на нови технологии, е на практика неизбежно, заемането на междуметия изглежда наистина ненужно, след като си имаме свои и досега съвсем спокойно сме се справяли с тяхна помощ. В този смисъл английските междуметия могат да се разглеждат като паразитни чуждици, а неезиковите им съответствия в контекста на ситуациите, в които е подходящо те да бъдат употребени, като подражание на чужди модели – например да кажеш „Уау!“, за да изразиш театрално стъписване, когато за първи път видиш на ръката на някого в София новия часовник iWatch.
И това при условие, че си имаме такива кръшни собствени възклици (според квалификацията на акад. Беньо Цонев) като въх, бре и под.
За разлика от заеманите от странство мостри с нашенските може да се изрази като че ли всичко – и задоволство, и недоволство, и съжаление, и възхищение, и мъка, и радост.
Модата да се копират у нас междуметия от чужди езици не е от днес. Най-много такива в историческа перспектива сме заели от османски турски. И те могат да бъдат твърде живописни, но по друг начин, ако ги сравним с въх или бреафедерсън, аферим, ашколсун, вай, дур, евала, евах, йок, машалла, сакън, сиктир, сус, хайде, ядец (няма общо с българското яд), язък и т.н. От изредените само хайде е възприет у нас на общо основание. Иначе общият им знаменател за разлика от англоезичните, споменати по-горе, е, че рядко някое от тези междуметия има значение, идентично на това, което установяваме в самия турски. В много случаи при „нашите“ турцизми има „и още нещо“ откъм приписваното значение, каквото не е налице в оригинала (с други думи, за просто подражателство или не може да става дума, или то отдавна е надраснато).
Впрочем като говорим за надрастване, никой не е застрахован от неканено завръщане на „минало незапомнено“. В поредния турски сапунен сериал „С Русия в сърцето“ множеството главни героини (които се конкурират една с друга за вниманието и евентуално сърцето на главния герой Саид, въплътен от актьора Къванч Татлъту), когато общуват помежду си, издават понякога нечленоразделно възклицание във функцията на междуметие, с което сигнализират изненадата си от нещо, на което обръщат внимание в момента, като по такъв начин подканват и своите събеседнички да направят същото. То изглежда приблизително като произнасяне на две ъ с нещо като хълцане помежду им: „ъ-ъ“. Дали утре няма да чуем и у нас на улицата това подражателно прихълцване?
https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zarazni-li-sa-mezhdumetiyata/
Таг    заразни, междуметията