Азбука
Българският език се изписва на кирилица. Основно правило на българския правопис е съответствието на звук и буква и точно определените правила, по които това съответствие се променя. Има обаче и много изключения, тъй като изписването на думите в българския език не се прави напълно фонетично.
Правописни принципи
Основният правописен принцип, който се прилага в българския език, е морфологичният[1] – според него корените на думите, представките, наставките и окончанията се пишат еднакво във всички думи. Традиционният принцип също е застъпен – например в позиции, при които правилата за произношение позволяват използване на повече от една буква за описване на дадения звука („втори“ вместо фтори). Третият принцип е фонетичният. Според него, думите се пишат така, както се изговарят.
Запазването на традиционния правопис на думите играе значително по-слаба роля в българския правопис, отколкото при някои други езици (house вм. haus, bitch вм. bich и прочее например в английския), където заради запазване на стари форми на изписване на думата, отговарящи на по-стари нейни произношения, се получава разминаване в днешното изписване и произнасяне.
Всяка реч внася нюанси на произношението, които варират за различните говорители, общности и прочее, които нюанси обаче не се отразяват писмено. Например ако изразът „едва ли“ в речта може да се чуе или произнесе като „едвали“, то той изобщо не се пише слято. Тоест идеята за равенство между произношение и изписване е една доста обща и опростена визия, но в никакъв случай не е определяща за българския правопис във всяко едно отношение. Писменият български език не е абсолютно зависим от перформативността в речта, която никога не може да бъде толкова нормирана, дори в книжовния език, както писания текст.
Тези, които се предоверяват на горното правило, най-общо пишат неправилно думи като „сабрание“, „Авганистан“ и т.н., вместо „събрание“, „Афганистан“, които са коректните изписвания. Най-силно подобни грешки се забелязват при латинско изписване на думите в чатове, есемеси, интернет и други интерактивни медии, или още „шльокавицата“, поради което може да се предположи, че причината е в немарливостта и смесването на всевъзможни варианти на означаване на звук и буква. За по-подробни описания за причините за подобни видове грешки и фонетичните принципи, които им подлежат, вж. озвучаване на съгласни, редукция на неударените гласни в българския език.
Речници
Справки за правописа на думите, когато има съмнение или неяснота се правят в българския правописен речник, по възможност негово последно издание. За авторитетни издания на правописните речници се смятат изданията на БАН. Последният издаден правописен речник е „Официален правописен речник на българския език“, изд. Просвета, 2012
Най-често срещани грешки днес[ неясно? ]
[редактиране | редактиране на кода]
-
Неправилно изписване на множественото число, което завършва на „ии“, а не на „ий“: правилно е да се напише „гении“, а не „гений“; „гемии“, а не „гемий“; „случаи“, а не „(много) случай“.
-
Неправилно изговаряне на окончанията „а“ и „ят“. Пише се „приятелят“, но се изговаря [прия̀тел'ът], защото окончанието „ят“ е в неударена сричка. Пише се „долината“, но се изговаря [долина̀тъ], защото „а“ е в неударена сричка.
-
Често се греши употребата на буквата „ь“ при писане. Тя се пише само след съгласен звук и никога след гласен, нито в началото на думата (тогава се пише „йо“): „Пеньо“, „Теньо“, „синьо“, но „Йовчо“, „Българийо“.
-
Неправилно удвояване на н: грешно се изписва и изговаря свещенният; правилно е свещеният, защото нечленуваната форма за м.р. ед.ч. завършва на -ен (свещен); ако думата завършва на -нен, тогава н се удвоява – конен > конният.
-
Неправилно използване на бройната форма на съществителни имена в мъжки род, често допускана грешка от журналисти, политици и други коментатори в медиите. Правилно е да се каже „в левове“ и „стотици хиляди кубически метри“, защото се изразява неопределност, а не „в лева“ и „стотици хиляди кубически метра“, употребявайки бройната форма. Ако трябва да се посочи точно количество, тогава участва бройната форма – казва се „сто лева“ или „сто хиляди кубически метра“ (100 000 куб. м).
-
Неправилно съгласуване по род и число на неопределителните местоимения някой, някоя, някое, някои със съответните съществителни. Грешно се съчетава някой със съществителни в мн.ч.: някоѝ хора, някоѝ деца, някоѝ жени вместо правилните някои хора, някои деца, някои жени; грешни са съчетанията някоѝ жена, някоѝ дете вместо правилните някоя жена, някое дете.
-
Грешене на формата за мн.ч. на думата министър: Идеята се обсъжда на кръгла маса „Ведомственото здравеопазване – перспективи и развитие“ с участието на министърите на вътрешните работи, отбраната и здравеопазването. Правилната форма е министрите – гласната ъ се редуцира.[2]
-
Имена на райони, региони и местности, образувани от собствени имена, се пишат с главна буква: Скача броят на ухапаните от кърлежи във Варненско. Така и: Бургаско, Сливенско, Софийско, Пиринско, Видинско и т.н.
-
Грешно се пишат и изговарят думите лакът и съжалявам като лакет и съжелявам. Проверка: жал — жален — жалба.
Грешки при членуване
-
Съществителни имена, които означават лица и завършват на деятелните наставки -ар, -тел, -яр, а също така които окончават на -ѝ, се пишат с пълен член -ят и кратък член -я. Примери: герой – героят – героя, млекар – млекарят – млекаря, писател – писателят – писателя. Грешно е: млекар – млекарът – млекара. Думите катинар и пазар завършват на -ар, но не означават лица, затова се членуват с -ът и -а. Обаче следните следните десет съществителни се членуват меко: цар, крал, ден, сън, кон, огън, път, зет, лакът, нокът.
Грешки при употребата на предлози
-
Неправилно съчетаване на предлог със съществителното повърхност: Само преди месец астрономите съобщиха, че са наблюдавали как две комети се взривяват в повърхността на нашата звезда. Правилно е на повърхността.
-
Неправилно съчетаване на наречие с предлог: Нашата ДНК се изменя благодарение от разликите в кода ѝ, което я прави по-различна от тази на родителите ни. Правилно е благодарение на.[3]
-
Пише се в действителност, а не вдействителност.
Грешки на слятото, полуслято и разделно писане
-
неправилно изписване на „не знам“ като „незнам“ (още популярно като синдрома „незнам“). Правилото е, че отрицателната частица „не“, която пояснява глагола, се пише отделно от него.
-
неправилно изписване на наречия за време и за място: „до сега“ вместо „досега“, „от тук“ вм. „оттук“
-
неправилно изписване на представките „моно“ и „би“: грешното „моно-лингвистичен“ вместо правилното „монолингвистичен“, „би-лабиален“ вм. „билабиален“. Представките „моно“ и „би“ се пишат слято с останалата част на думата.
-
всички сложни прилагателни, образувани с представката световно, се пишат слято: световноизвестен, световноисторически, световнопризнат.
-
всички сложни думи, образувани с представката супер, се пишат слято, а не с тире, както често биват срещани.
Синтактични грешки
[редактиране | редактиране на кода]
-
В следното изречение: В същото време служителите в гражданска авиация обявиха, че ще стачкуват на 29 и 30 декември. грешката е в „гражданска авиация“, защото е сбъркан правописът, който в случая е зависим от контекста на изречението. Правилно е да се членува и да стане „гражданската авиация“, защото става въпрос за гражданската авиация като единно и обобщаващо съществително. Другото правилно изписване е без определителен член, но с главна буква – „Гражданска авиация“, ако това представлява някаква институция и тя е точно една – тогава не се употребява определителният член.
-
Неправилно съгласуване на частите в изречението: Засега бизнес отношенията между Кралство Саудитска Арабия и България не е на необходимото ниво, на което би трябвало да бъде, защото двете страни нямат дългогодишни отношения. Отношенията е дума в множествено число, а това означава, че и сказуемото, което изразява действието на подлога, трябва да бъде глагол, спрегнат в мн.ч. (3 л.). Така правилното ще бъде да се каже: Засега бизнес отношенията между Кралство Саудитска Арабия и България не са на необходимото ниво, на което би трябвало да бъдат, защото двете страни нямат дългогодишни отношения.
Пунктуационни грешки
-
„Един от лекувалите царя, д-р В.Цончев заявява пред Илчо Димитров: „Доколкото ми е известно отрова, предизвикваща инфаркт не съществува. След редакцията правилната пунктуация е: „Един от лекувалите царя, д-р В. Цончев, заявява пред Илчо Димитров: „Доколкото ми е известно, отрова, предизвикваща инфаркт, не съществува.“. „д-р В. Цончев“ има пояснителен характер, намира се в средата на изречението, затова се обгражда от двете страни със запетая; същото се отнася и за „предизвикваща инфаркт“; „Доколкото ми е известно.
-
Да разгледаме следното изречение, взето от сайта на Deutsche Welle на български: „При нас, в Полша имаме изпити през цялото време, а тук само в края на семестъра, през другото време човек дори може и да не ходи на курсовете.“ Тук грешката се състои в това, че в началото на изречението сложното обстоятелствено пояснение е разделено със запетая: При нас, в Полша. Правилно е: При нас в Полша. Така се пишат: тук в тно“ е в началото и се отделя с една запетая. Илюстративният материал е от статия в информационния сайт actualno.com.