Category Archives: Български език свещен

Истината за българския народ

Накрая каква е истината за българския народ? Основна част от нашата народност са траките, които са индоевропейци и са от бялата европеидна раса, а техни предци са пеласгите и са другата наша основна част. Пеласгите също са индоевропейци. Затова ние сме тракопеласги и сме един от най-древните народи на света, но не е чудно, ако се окажем и най-древния. Фактът, че сме тракопеласги показва, най-вече, езикът ни. Обстоятелството, че в съвременния български език има падежни остатъци, говори че тракийският език, в много далечното минало, е бил синтетичен и някой аналитичен език му е повлиявал в развитието му към аналитизъм. Такова влияние може да му даде само пеласгийският език, защото пеласгите са най-голямото предтракийско население на Балканите. Като между пеласги и траки не е имало драстична количествена разлика, защото тогава единият щеше да погълне другия. И сега щяхме да говорим или езикът на пеласгите и българският в момента щеше да е много по-аналитичен и оказал много повече аналитично влияние на езиците около себе си, или езикът на траките и нашият език би имал, все още, падежи и съответно езиците около нас биха имали много по-малко аналитично въздействие. По-надолу има специална глава, в която се разглежда влиянието на българския над другите езици около него.
Аналитизмът в езика на пеласгите е бил развит в немалка степен, защото успява да тласне към аналитизъм тракийската реч и оформилият се впоследствие симбиозата тракопеласгийски говор, добил също достатъчно добре развит аналитизъм, успява да устои на синтетичните езици около него и да ги придвижи към развитие на аналитичен строеж. Като се има предвид, че за изпадането на падежите са необходими цели хилядолетия, представете си колко хилядолетия преди новата ера се е получила тази симбиоза между траки и пеласги. За да може от езика на траките да изпаднат необходимото количество падежи и тракийският или вече тракопеласгийският език да почне да влияе на другите езици в посока аналитизъм. Горе долу може да се придобие някаква представа кога става смесването между пеласги и траки или кога започва формирането на българския народ. Зависи от времето, по което гърците идват на Балканския полуостров. Защото след нас идват те и нашият език започва първо да влияе върху тяхната реч. Но има и един друг факт, който ни помага да разберем кога е поставено началото на българския народ. Това е движението на прабългарите. Потомците на тези тракопеласги, които някои наричат прабългари, през 7 век от новата ера се връщат / по-осезаемо /, след дълги странствания, на Балканите – откъдето са тръгнали. Това се доказа с българския език, беше писано. Затова, не случайно, материалната и духовната култура на прабългарите съвпада с тази на траките – справка “Спароток” от blog.bg. Не случайно, Мадарският конник има много тракийски артефакти– справка “Спароток” от blog.bg.
И не случайно ДНК-то и антропологията на прабългарите са като на траките / тракопеласгите /. Ще припомним, че около 6000 години преди новата ера става потоп и Черно море от езеро се превръща в море. При такъв природен катаклизъм, естествено, има раздвижване на човешки маси и затова се смята, че една част от живеещите на Балканския полуостров хора се придвижват на изток към Азия. Представители на тези хора се явяват прабългарите. Видя се, че те се движат само всред синтетични езици и че езикът им е аналитичен. Защото, ако беше синтетичен, то времето от идването им на Балканите, 7 век от новата ера, до днес, или около 1300 години, абсолютно е недостатъчно да минат към аналитизъм. А те ни са били малко народ, за да бъдат претопени, така изведнъж. Сръбският език 1500 години търпи влиянието на българския и още си пази всички падежи. По надолу ще стане дума. Или излиза, че около 6000 години преди новата ера, от Балканите тръгва език, който е с достатъчно развит аналитизъм, за да се запази всред синтетичните езици и самите тях да ги тласне към аналитизам.
Към тези 6000 години преди новата ера, ще трябва да сложим още 6-7000 години аналитично влияние, което тръгналият от Балканите език е трябвало да претърпи. Защото ще видите от написаното по-долу, че първо има преходен период – когато се натрупват доста глаголни времена и след това започва изпадане на падежите, почти един по един, в продължение на хилядолетия. Като за изпадането на един падеж, приблизително, отиват над хиляда години – средно около 1600-1700 – /по-надолу в текста се вижда, откъде се вади това заключение /, за да се получи език с добре развит аналитизъм, който да може да придвижва синтетичните езици към аналитично развитие. А колко време трае преходният период е отделен въпрос. Или това обстоятелство ни кара да предположим, че смесването между траки и пеласги е станало между 15-10-то хилядолетие преди новата ера. Или тогава е започнало зачеването на българския народ. Като процесът на сливане не е задължително да трае хилядолетия. Някой и друг век е достатъчен, за да бъдат нещата завършени в голяма степен. Иначе езикът си се развива и влияе върху езиците, с които има по-големи контакти, за да може оформените вече българи да тръгнат с аналитичен език и да се върнат с аналитичен език след хилядолетия. Това се разбра от езиковата ситуация.
Ето едно по-ясно изразено пресмятане – българският език влияе върху гръцкия от близо 5000 години / защото гърците са на полуострова от около 3000 години преди новата ера – основаването на Микенската цивилизация /. В съвременния гръцки има 4 падежа, въпреки че 2 от тях, вече се стремят да изпаднат, но все още не са изпаднали. Или за около 5000 години са изпаднали 3 падежа, защото в старогръцкия падежите са били 8 със звателния, но без него са 7, а според съвременните схващания звателният падеж, вече не се смята за такъв. Или, ако разделим 5000 на 3 се получават средно между 1600 – 1700 години, необходими за изпадане на един падеж. Индоевропейските езици имат максимално към 7-8 падежа. Това означава, че на тракийската реч, търпяща влиянието на пеласгийската, са й били необходими поне между 4-5000 години време да изпусне 3-4 падежа и около 2000 години, а може би и повече за минаването към преходен период и натрупване на глаголни времена. Или като прибавим към 6-то хилядолетие преди новата ера / времето на Потопа / тези 4-5000 години и още около 2000 години за преходния период, се получават някъде към 12-13000 години преди новата ера. При това положение, спокойно можем да кажем, че българският народ се образува между 15 – 10-то хилядолетие преди новата ера. Невероятно, но факт, пред който и боговете мълчат. Като този факт затвърждава обстоятелството, че идването на гърците на Балканите е около 3000 години преди новата ера (Микена). Защото, ако се допусне, че стъпват на полуострова 1200 години преди новата ера, както някои смятат, аналитизмът в съвременния гръцки език щеше да е в много по-малка степен развит, това го показва най-вече фактът, че гърците за 5000 години изпускат само 3 падежа – средно по 1600-1700 години на падеж / беше писано /. И не само гръцкият изпуска един падеж за около 1600-1700 години, а и румънският език.
От написаното по-долу в главата “Показателната балканска езикова ситуация – влиянието на българския над другите балкански езици” ще видите, че румънският е продължител на латинския език. В латинския е имало 5 падежа без звателния – няма да повтаряме до втръсване, че звателният вече не се брои за падеж. В съвременния румънски има 4 падежа без звателния. Или румънският, като продължител на латинския, е изпуснал за близо две хиляди години / времето от идването на римляните на Балканите до сега / само един падеж. Този падеж се нарича Аблативен и съдържа в себе си няколко падежа. Но се брои за един и затова изпада средно за времето, за което изпада един падеж в индоевропейските езици. Няма да е уместно, ако някой се опита да спекулира с тази подробност.
Тези примери, с гръцкия и румънския език, ( защото времето за изпускане на падежи при румънския език, потвърждава времето за изпускане на падежи при гръцкия), много ясно ни показват за колко време индоевропейските езици си изпускат падежите. Това ни насочва, че е много вероятно при Потопа, от около 6000 години преди новата ера, българите / по-късно, наречени прабългари / да са тръгнали от Балканите на изток в Азия. Защото така се получават необходимите хилядолетия, за постигане на достатъчен аналитизъм в тракопеласгийския / българския / език, за да има влияние над околните езици тук на Балканите и над езиците, които прабългарите срещат по пътя. Или затвърждава се фактът, че между 15-то и 10-то хилядолетие преди новата ера се образува българският народ. Но дори и да не знаем със сигурност, кога прабългарите са тръгнали от Балканите на изток в Азия, то фактът, че индоевропейските езици изпускат един падеж за около 2000 гадини, ни насочва, много вярно, кога е станало образуването на българския народ.
По-горе беше казано, че индоевропейските езици, максимално, имат по 7-8 падежа. Махаме звателния, защото той вече не се брои за падеж и остават 6-7 падежа. Българският език, в момента, няма падежи, останали са само падежни остатъци. Отпаднали са 6 падежа. Умножаваме 6 по 2000 – горе долу необходимите години за изпадане на един падеж в индоевропейските езици и стават 12000 години. Към тях слагаме, около 2-3000 години преходен период, но това е много приблизително и се получават 14-15 хиляди години. От тях махаме 2000 години, които имаме от новата ера и се получава 13-14-то хилядолетие преди новата ера, време за образуване на българите.
Или за пореден път се потвърждава, че между 15-10-то хилядолетие преди новата ера се образува българският народ. В случая може да се фиксира най-ранното, възможно тръгване на българите от Балканите към Азия. Това е 6-то хилядолетие преди новата ера. Споменатият по-горе Потоп. Защото преди това, отивайки по-назад във времето, например към 7-8 хилядолетие преди новата ера, няма как да се развие необходимият аналитизъм в българския език, за да може той да устои на заобикалящия го отвсякъде синтетизъм и да упражни влияние. Или от 6-то хилядолетие преди новата ера, нататък към новата ера, е възможно българите, независимо при какви обстоятелства, не е задължително да е при някой потоп, да са тръгнали към Азия.
Петър Дънов може да се окаже прав, че сме най-древният народ на земята. Поне от индоевропейците сме най-древни. Тази древност, 15-10-то хилядолетие преди новата ера, и фактът, че език с добре развит аналитизъм / този на пеласгите / се слива със синтетичен език / на траките /, говори, че още от тогава българският език тръгва по пътя към аналитизма. Далеч, много далеч преди другите индоевропейски народи. Преди 2500 години Херодот – бащата на Историята, засвидетелства, че траките – с една дума ние българите –  сме били втория по многочисленост в света народ, след индусите. Това означава, че ако се бяхме запазили, сега трябваше да сме стотици милиони на територия, над 10 пъти по-голяма от днешната и една от първите сили на планетата.
Впоследствие една голяма част нас шества по света, създава силни държави и спасява Европа от гибел, полага началото на духовното възраждане на много страни в стария континент и е решаващ фактор в създаването на човешката цивилизация. Но сега този, някога, голям български народ – един от най-големите в света, стоящ в началото на човешката цивилизация, е наврян в миша дупка. Защо? Защото както е посочено, по-горе, никога в своето съществуване, всички българи не са живели в една държава. И в момента, българите в република Македония – над 50 % от населението и българите в република България, живеят разделени. Пропуснали ли сме шансовете си и дали трябва да продължаваме да живеем не дотам добре?
Разкриването на истината за нашия народ и изучаването на същинската му история, не е в интерес само на нас българите, а на целия свят. Защото след като сме един от най-древните народи, съвсем не е без значение и фактът, че сме били най-многобройни в света, втори след индусите. Че сме пропътували половината свят в създаване на държави, и сме родоначалници на човешката цивилизация, шествала в Европа и Азия, а може би и другаде – коптите в Египет и кабилите в Северен Алжир. Изучаването на миналото ни ще изясни белите петна в световната история и ще помогне на човечеството да изгради бъдещето си. А ние българите, ако не осъзнаем кои сме, ще бъдем един жив труп, който след време ще се разпадне. Трябва ли това да стане? Отговорете си сами. Но, за да се осъзнаем, трябва най-напред в учебниците, още за първи клас, да се напише новата истинска история. Каквото влезе в детската душа остава за цял живот.
Двете истини: “Народ без история не е народ” и “Съединението прави силата” са изцяло меродавни за българите. Историята ни е жестоко окрадена и до скоро ни лъжеха, че сме славяни-между другото, още няма официално опровергаване на тази лъжа. В момента се опитват да ни изкарат източноиранци. Което също е лъжа. Ние сме българи, потомци на тракопеласгите. Имената “траки” и “пеласги” са дадени от гърците. От хилядолетия стоим на нашата си земя, на която живеем в момента. Дори може да се направи смело предположение, откъде идва името “българи”. Наименованието “пеласги”, употребявано от гърците, сочи следното – звукът “П” е вероятен изговор на “Б” от гърците. В гръцкия език “Б” се предава с “МП” и се произнася като “П”. Двете съгласни “С” и “Г”, една до друга, спокойно може да изразяват преминаване на особената съгласна “Р” пред “Г” в “С”. И като се оправят тези работи се получава “беларги”- почти като българи. Но гърците, освен името “пеласги” са употребявали и формата “пелгари”. Което вече, съвсем точно, звучи като “белгари”или “българи”. Защото беше обяснено, че “Б” в гръцкия се предава с “МП” и под “П” трябва да имаме предвид “Б”, а в гръцкия език няма звук “Ъ” , който е предаден, чрез “Е”в случая. Или, без съмнение, изпъква името “българи”.

Много неща има, тепърва, да се разкриват за нашите деди в далечното минало. Защото е невъзможно народ, който само преди 2500 години е бил втори по многочисленост в света, когато Херодот засвидетелства този факт, и най-вече имащ културна и държавнотворческа същност, да не остави повече доказателства за себе си. Изглежда не всичко, което се знае за българите, се изкарва на бял свят.

подбра Мария Герасова

 

История на българския език

Българският език е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Той е официалният език на Република България и един от 23-те официални езика на Европейския съюз. На българския език говорят не само в България, но и в Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Турция и Украйна. Общ брой говорещи е повече от 9 млн.души.
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми (падежни остатъци има при местоименията, личните имена, съществителните и прилагателни имена от мъжки род в именителен падеж), възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на несвидетелски форми при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода. Следва да се отбележи, че това делене е условно и имената не отразяват различни езици, а само периоди в развитието на българския език, за които се откриват характерни белези.
Дописмен (праславянски език, до 9 век)
Обхваща периода между славянското заселване на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя Св. св. Кирил и Методий, във Великоморавия през 60-те години на 9 век.
Старобългарски («старославянски», «църковнославянски») период (9-11 век)
Обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на Първото българско царствопрез 1018 година. Според някои езиковеди началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост.
Среднобългарски период (12-14 век)
Приблизително обхваща периода от възстановяването на Втората българска държава до падането под османско владичество. Езикът на Второто българско царствое основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език. През този период са се извършили редица важни промени (разпада се поадежната система при имената, преход към анатлитична система и др.)
Новобългарски период и правописни реформи (от 15 век)
След XIV век българският език достига онова състояние, което му отрежда специфично място сред славянските езици. Езикът се оформя окончателно. Историческото развитие на българския език може да се опише като преход от синтетизъм (старобългарски) към аналитизъм (съвременен български).
След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната – Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. С това се подчертава разграничението между литературния език и западните говори.
Азбука и правописни реформи
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от византийскитемисионери Св. св. Кирил и Методий през 50-те години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. Някои букви в кирилицата са заети отгръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки съответствия, се използвали опростени варианти на глаголическите букви.
През 19 век Българското книжовно дружество утвърждава Дриновски правопис. След освобождението той е кодифициран с някои корекции в нормата известна като Иванчевски правопис с българската азбука от 32 букви. В 1921-1923 г., по време на земеделската власт, е въведен така нареченият Омарчевски правопис, много сходен с комунистическата реформа от 1945 г. С падането на земеделците от власт предишният правопис е възстановен. След Деветосептемврийския преврат е наложена Комунистическата правописна реформа от 1945 г., която е в сила и днес. От азбуката са премахнати буквите Ѣ (е-двойно) и Ѫ(голям юс).
Днес българският език се изписва на кирилица и само в специални случаи – на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата позволява надписите по пътните знаци в България да бъдат изписвани и на латиница и затова почти всички те се изписват и на двете азбуки. Същото се отнася и за табелите с имената на улиците.
Съвременната българска кирилица има 30 букви:
А а /a/
Б б /b/
В в /v/
Г г /g/
Д д /d/
Е е /ɛ/
Ж ж /ʒ/
З з /z/
И и /i/
Й й /j/
К к /k/
Л л /l/
М м /m/
Н н /n/
О о /ɔ/
П п /p/
Р р /r/
С с /s/
Т т /t/
У у /u/
Ф ф /f/
Х х /x/
Ц ц /ʦ/
Ч ч /tʃ/
Ш ш /ʃ/
Щ щ /ʃt/
Ъ ъ /ɤ/, /ə/
Ь ь /ʲ/
Ю ю /ju/
Я я /ja/
 http://bci-moscow.ru/bg/Education/Bulgarian/history_bulgarian_language/
тагове: история, български език