В*Е*C*Е*Л
Г*Р*Ъ*М*О*Т*Р*Ъ*Н
КОЛЮ КЛЯВКАТА
Аууу…Чу се глас от нейде.Се едно гладен вълк вие. Не беше никой друг, а Тако Мерака.Прякорът му беше таман на място.Големи мераци си имаше, човечецът. Обичаше да си пребарва някой нещица, ама да не думам. Добре, че са ми предните зъби. Беше клекнал зад оградата на Колю Клявката. И него си го биваше, завалията. Влачеше се все след чуждите фусти и току подвикваше: „ Аууу…Ного си убава, брей! Виенето научи от Тако. Нъл си бяха комшии. Слушаше го често да дума тъй. Докат един ден Ячка, селската мома така го подпуха с точилката., та здраво място не му остави.
А сега, Мерака надзърташе пред оградата и зърна Клявката. Мязаше на бустанско плашило. Само дето дрипи нямаше. „ Ето ти! Цялото село ше го знай, що за птица е. Да види той! Ком боб яде ли! Ше го клевети, а! Крадец и пройдоха бил. Къде минел, влачил. Видял го бил да пребарва от двора на Дочо, една бая тлъста кокошчица. На чорбица да си я варил. Ше види той! Как не го е срам да лъже? А Дочката не стига, че е най- големият бедняк. Оди гол и бос. Баш от него ли да земе. Не им върви на бедняците, брей! Нямаш ли си парици, за нийде не са. А Клявката си ги има бол. Думат, че е правил алъш- вериш с циганите в махалата. Навъдили са се едни такива! От коле и въже. Зърнали ги да шетат из чуждите градини и да обират зарзавата. Па ходили по пазарите и ги продавали. Клявката думат, им бил гурорбашията. Тарикат са пише. Насякъде се вре, клиентела да намира. Така си изкарва паричките. И пак по чуждите дворове шета. А пред хората, се е едно не е той. Тиха вода ненапита. Не лук ял, ни лук мирисал. Ходи наперен като петел пред ярки. А те, нъл ги знаеш? Има си парички, човечеца.
Вървя си значи онзи ден и на среща ми кого мислите- Клявката. Се е едно не ма познава. И кво да ти кажа. Монката, комшийското хлапе, паднало на земята и си обелило коленцето . А той, Клявката де, минава покрай него, поглежда го току под вежди и вири глава. Задминава го, се едно нищо не е било.
Мерака подсвирна няколко пъти зад оградата. Никой не отговори.
-Клявка бре, Клявка, тук ли си?- провикна се той. Покажи са, бре!
Но Клявката хъркаше щастливо на стола в градината. Изведнъж се стресна и току:
-Кой, кой? Дръжте го, крадец!
- По- спокойно, Клявка! Аз съм Тако. Ида да ми дадеш малко парици на заем. Булката е на легло, та ми требват за церове.
-Такваз ли била работата? До сегаш ма клеветиш, а дириш пари от мен. Айде! Нямам. Иди на друго място!
И той стана от стола, и се запъти към вратата на къщата.
Мария Герасова
МАНГИЗИТЕ, МАРО, МАНГИЗИТЕ!
Пустият му Нако! Не се ли срамува от хората! Тръгнал през просото. Стъпва по земята, но не знае къде стъпва. Ходи като гламав. Ето и сега. Не случайно му викат: „Нако блейката”. Оная Мара, гламавата върви по него и току подвиква:
-Нако, Нако бре, къде тъй? А той, кво?
-Ами нищо.
Гледа я под вежди, а устата му бълват:
-Виж са ма. На кво мязаш?
-На кво бре?
-На таласъм. Току обикалящ през нощята.За теб къща няма ли?
-Ей, ти срам нямаш ли, та си тръгнал чуждите са одумваш?
-Как тъй да одумвам? Ней ли тъй? Ровиш кат мишка и се някъде
се криеш.
- Ах, ти дърто магаре! Не са ли видиш, на кво мязаш?
-На кво ма?
- Дрът пръч си, а чуждите булки заглеждаш.
- Мангизите Маро, мангизите. Само да ги имаш и сички са твои.
- Такваз ли била работата? Тогаз айде? Виж ма ква съм камътна!
- Камътна, не камътна, ти си повлекана. Издикисай са малко, та око да фащаш!
- Беднотия, Нако, беднотия. Пари нямаш за хляб и ти си рекъл да са издикисам.
- Да Маро. Квито са управниците, таквиз са и парите. Няма ги, нийде ги няма. Парите при богаташите, а за нас стотинките.
- Прав ли Нако.Видиш ли, сички обедняхме.Виж го моят Пано? Върви с дрънкулките по сватби и събори, дано земат от стоката му. А то кво? Друго веч не остана. Чужда стока, а наща не се види на пазара.
-Така е Маро. Вървя, аз да си купа диня. Да си заслада душата. Питам зарзавадчийката:
- Ква е таз диня, жено?
- Много е сладка.Земи си. Гръцка стока.
- Аха, така значи! Нямаме ли си ний, дини, та тръгнахме да земаме от чужбината?
- От чужбината е по- евтина от наща.
- Тъй значи! Земаме от чужбината, а че е била по- евтина, а дали е по- хубава? Ниско качество.
- Тъй е Нако. Пробутват ни тъй де, чужденците ниската стока, а ние будалите, да я купуваме.Била по- евтина.
- Ех, братя, мили братя, не проумяхте ли, че нашата стопа е най- хубавата. Че, нас не ни трябва чужда стока, а да си хапваме и пийваме само от наща. Земята ни ражда толкоз много, само стопани и трябват.
Ей, Нако. Ти си бил доста умен? А аз та мислих за гламав.
-Понякога гламавите имат повече ум от учените, Маро. Нищо, че сме бедни. Учените, дето са правят на такива, да послушат и нас, гламавите! Май на смятат на будали!!! Ама…
Мария Герасова
НОВИТЕ ЗЪБИ НА БУЛЯ МАРИЯ
- Буле Марию, напрай ли cи зъбите?
-Напрайх, напрайх!
-Хубай ли cа?
-Хубай cа!
- Ами , да ми ги дадаш, в неделя за cватбата!
————-
-Буле Марию, ядат ли твойте зъби?
-Ядът, ядът, как да не ядат!
-Дай ми ги, че и аз да cа наям!
——————
Буле Марию, напраила cи зъбите?
-Напраих, напраих!
Уйдиcаха ли ти?
-Уйдиcаха ми!
- Дай да ги примеря, шъ уйдиcат ли на мен!
—————–
-Мариьо, напраила cи нови зъби, а?
- Напраих, напраих! Таман cа!
- Ами дай да ги примеря!
- Няма да ти cтанат!
- Оти мари, нали cме наборки?
- Мариьо, цело cело приказва за новите ти зъби. Дай и аз да ги видя!
- То с гледане не cтава! Иди да ти земат мяра!
Ваня Теодоcиева
тагове:хумор, cатира, веceл, гръмотрън