Съществува една особена категория хора, която цял живот се стреми да направи всичко по най-добрия, дори невъзможен, начин, да докаже съвършенството си или поне превъзходството си пред останалите. Да блесне със знания и с умения и всичко това, за да докаже най-вече на себе си, че може всичко, и то блестящо. Но в крайна сметка не се получава, защото въпросните хора никога не са доволни от себе си и след свършената работа вечно си казват: Можеше много по-добре! А реално то няма на къде повече. А ако случайно вземат, че харесат, това, което са направили, все ще се намери някой доброжелател, който градивно да ги изкритикува, че ливадата е прекрасно окосена, но по линията, която върви по диагонал от левия заден ъгъл на къщата, на около 30 см от оградата стърчи една тревичка. Изпитваното до този момент чувство на гордост от перфектно свършената задача (и принципно гордост от вечния стремеж към съвършенство) бива рязко пометено и заместено от вината, че не ставаме за нищо и наистина е можело много по-добре!

Перфекционистите са хора, които не успяват (почти никога) да са щастливи, удовлетворени, да изпитат истинска радост. Това качество влачи след себе си неизлекувана травма от несправедливост и върви ръка за ръка със страха да се изправиш пред недостатъците си.

Ще разпознаете перфекциониста по това, че губи много повече време да провери колко добре е свършил работата, отколкото реално е работил. Той проверява по 100 пъти дали някой от ъглите на покривката не е подгънат, дали едва забележимият камък на пръстена ще се върже с етикета на бельото, дали всеки косъм от прическата си е на мястото, преливат ли плавно от цвят в цвят и височина подредените по конец книги в библиотеката,… Не закъснява и изначалното съмнение в себе си, самонаказанието, ако случайно някой не е съгласен с него или му направи дори приятелска бележка, извинява се за всичко – дори когато звъни в център за услуги,  започва с: Безпокоя ви във връзка със…  А може би в характеристиките на телефонните оператори пише: Естество на работата –  постоянно безпокойство от виновни все за нещо граждани! Перфекционистът не умее да си почива. Той си чете ежедневно служебните мейли, дори да е на почивка на хиляди километри от офиса. Звъни да пита не го ли е търсил някой (разбира се той е на разположение 24/7 на служебния си телефон през цялата година), или дали от разстояние не може да бъде полезен с нещо. Това е човек, който се съизмерва с успехите си, които винаги подлага на съмнение и никога не се награждава за тях, или с несполуките си, които чудесно подхранват вечната неудовлетвореност от непостижимостта на съвършенството.

Живеем в свят на високи технологии, на които също се случва да се издънят, и то не рядко. Реално ли е човешкото същество да се съревновава с каквато и да е безкрайно прецизно програмирана машинка и какво в крайна сметка иска да докаже с това!? А всъщност може би е много по-лесно и удобно да се напъха в рамки, очертани от някой друг, да се самобичува, защото обожава да му е гадно – друго си е да те разяжда непрестанно вина отвътре (докато наистина те изяде целия), да избяга от действителността, защото тя не предлага нищо перфектно… и така до края на света!

Всъщност, ако това крайно мазохистично и нездравословно състояние носи някому върховно блаженство, кой би могъл да има нещо против желанието му за саморазрушение!?

 Искам,  имам необходимост от…

Запитвали ли сте се някога каква е разликата между това да искате нещо и да имате необходимост? Желанието, като логическо ниво, съответства на имам и на правя (примерно искам да ям шоколад, искам да правя гимнастика, да се разхождам, да мързелувам…), докато необходимостта – на съм (нуждая се от почивка, за да се заредя с енергия, да съм пълноценен).

Голяма част от желанията на хората не съответстват на нуждите им. Това е и причината те да се чувстват неудовлетворени, когато са приключили с изпълнението на определено желание. Случвало ли ви се е, когато сте разочаровани или изживявате силна отрицателна емоция, терапевтично да се втурнете по магазините и да си накупите какво ли не (дрешки и/ или обувки), от което нямате нужда, а просто ви харесва и компенсира негатива? За да намерите причината на това си състояние, се запитайте какви ви пречи да бъдете възникналият проблем.

*Емоция: бясна съм, че не ме поканиха с тях този уикенд!

 Реакция: Затова ще си остана сама в  къщи, ще си поръчам хиляда любими неща за ядене и ще си направя филмов маратон!

 Правилно зададени въпроси:

- Когато аз съм с тях (в добри отношения сме и сме заедно някъде), как ме кара да се чувствам това?

- Кое ми е важното в това общуване?

- Кои са другите начини, по които мога да постигна това състояние и да удовлетворя тази си необходимост?

 - Кой от всички начини избирам, за да я удовлетворя сега?

 - Готова ли съм да го направя и как ще се чувствам след това?

Целта е да възвърнете и да запазите вътрешния си покой. Нито хилядата любими вкусотии, нито филмите, нито каквото и да е друго НЕ необходимо нещо би компенсирало празнотата ви. Затова в шопинг терапията, няма нищо терапевтично. Ако ми кажете, че сте възстановили из основи похабените си нерви, пиейки валериан, имам основание дълбоко да се усъмня в отношението ви към себе си и не само.

Ние сме в състояние да познаваме единствено собствените си нужди. Никой друг не би могъл да ни отговори на горепоставените въпроси вместо нас. Нито пък ние да отговорим, ако някой ни ги зададе за себе си. Важното е да имаме смелостта да поемем отговорността сами да си помогнем, защото само така това ще има добри последствия за нас и резултати. В противен случай ще си влачим една нескончаема вина, без да знаем защо точно, и ще си ровим все по-дълбоко в ямата, докато самата тя ни погълне. Как ви се струва подобна перспектива!? Ако не я приемате особено радушно, знайте, че само вие можете да я промените, действайки различно – във ваша полза.

 Да простим на себе си и да се извиним на другите

Покрай еуфорията на житния режим, на наближаващите Великденски пости и на желанието да се поразтоварим физически и психически от зимата, случайно или не, от няколко дни насам се случва да работя с усещащи тежест хора, да попадам на всевъзможни идеи за олекотяване, с цел здрав дух в здраво тяло.

Много полезно и практически съвсем осъществимо ми се стори Месечното упражнение на канадския експерт по личностно развитие, Пиер Моренси.

Причините да се  чувстваме тежки. И стъпвайки върху причините,   Пиер защитава това, че, за да олекнем, най-важното е да си разтоварим психическия багаж, съдържащ вина, съжаление, угризения,… И всичко това се трупа по нас като  защитна броня, за да ни предпази от другите.

Всяко действие в миналото, което ни тежи на съвестта, е добре да го пуснем да си ходи. Е, няма да стане от сега за след малко, защото то си седи там от месеци, години,…

Първи етап

Вземете лист и напишете на него всички случаи, за които се сещате, че сте постъпили по начин, заради който след това сте се чувствали зле. Нека всяко изречение започва с: Извинявам се за това, че постъпих… С всеки написан ред, вие ще се освобождавате от вината или съжалението, защото това усещане излиза от вас материализирано. Така се освобождавате от нещо излишно, което отдавна мъкнете със себе си. Знайте, че правите това на първо място заради себе си!

 Опишете подробно всяко едно от извиненията и срещу него отбележете човека, на когото го дължите.

 Втори етап

Това е последващата част – да поискате извинение от човека, който мислите, че е пострадал от поведението ви.

Има хора, които нямат необходимостта да изразяват вербално извиненията си. Те се нуждаят по-скоро от това да простят на себе си. Което е и главната цел на упражнението. Но повечето пък искат да чуят от устата на отсрещната страна: прощавам ти!

Вие преценете кое би било по-ефикасно за вас. И действайте!

Накрая, просто изгорете листите с писанията. Това ще доведе до финалното освобождаване не само от вината, но и от натрупаните запаси навсякъде по физическото ви тяло.

Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?

И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?

 Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.

Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.

Чули сте да казват: “Радостта е по-велика от скръбта”, а от други сте чували: “Не, скръбта е по-велика.”

Но аз ви казвам, че двете са неделими.

Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

Наистина, вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.

Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.

Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.

Надя Евстатиева

тагове:

Винаги ми е била интересна темата за  СВОБОДАТА ДА ПРАВИМ РАЗЛИЧНИ ИЗБОРИ и за това, как да се възползваме от това наше право  да решаваме свободно. Право, с което се раждаме и е във възможностите ни да го използваме както намерим за удачно.   Промяната започва от самите нас. Как става вземането на решение да промените себе си? Първата и много важна стъпка е да решите какво искате да промените и защо. Понякога има неща, което вие искате да правите по различен начин, а понякога има неща, които искате да правите по-добре. Но помислете, „защо” искате да се промените.  Въпросът „защо” ви води до причината, дава ви мотивацията, стимула, колко силно всъщност е това ваше желание за промяна. Какви са „вашите” критерии за собствената ви промяна? Искате да се промените, за да се харесате на някого или на себе си? Помислете много внимателно. Това е нещо, което много често не се взема предвид в процеса на промяна. Тъй като често, ние получаваме обратна връзка от другите относно нашето поведение, как всъщност решаваме, кое точно поведение да променим? Променяме ли се постоянно, за да се харесаме на всеки? Не мисля, че е така. Така, че какви точно критерии използваме, за да вземем решение? Тези критерии всъщност стоят в основата на стратегията при вземането на решение, дали да се промениш или не.   Ако критериите са установени  –  правите избор. Ако не са установени, събирате ли още информация преди да решите окончателно. И най-после, колко всъщност информация е достатъчна? Как ще разберете? Какви са вашите критерии относно информацията? Откъде си я набавяте, от кого, кога и как? Ако някой друг реши да ви даде обратна връзка относно някое ваше поведение, каква е тя? Точна ли е? Как той или тя решава, че трябва да узнаете точно това? Изисква ли това ваше поведение наистина промяна и как разбирате това? Всички, тези въпроси са свързани със стратегията ви за вземане на решения и единствено вие можете да решавате за самите вас. Макар, че съм съгласен, че е полезно да получавате допълнителна информация отвън, съвсем не е необходимо да разчитате единствено на другите да ви помагат да се промените.  Често е полезно да има някой, който да ви асистира, но само по една причина: вашата физиология може да се калибрира отвън по-добре, отколкото вие можете да го направите сам. Но когато веднъж вашия мозък се научи как да го прави, вие можете винаги да го правите сами.  Важно е да помните, че  колкото повече упражнявате вашата лична свобода, толкова повече ще можете да ú се наслаждавате. Колкото повече се учите да си помагате сам, толкова повече ще се справяте с това. Колкото повече се учите как да бъдете по-добри в нещо, отколкото преди сте били, толкова повече ще успявате да бъдете. Ако ти е трудно сам, потърси подкрепа, не утеха. Много често ми се случва да срещам с хора, които имат чудесни идеи и с особено въодушевление споделят: Ще тръгна на плуване/ фитнес/ йога; Ще си боядисам стените в различни цветове и ще подредя стаята така, че да ми е уютно; Ще се запиша на курс по…; Ще изхвърля всички ненужни вещи и ще освободя пространство за себе си; Ще отида на място, на което никога не съм бил… Наистина чудесни! Но… само идеи. Във фолклора за напразно дадените обещания има израз, тръгвам с пълна кошница. Пълна, че и хубава е тази кошница, но защо ли повечето не смеят да бръкнат вътре, да извадят нещо, пък да им влезе в работа, да им олекне малко товарът. После да бръкнат за второ, за трето и така, докато намерят употреба на всички нещица. Ама не! Защо да е леко и лесно, като може да е тежко и трудно? Няма да ú разваляме фасона на кошницата, я! Колкото и да е добра и свежа, нереализираната идея се превръща в товар. Влачи съжаление след себе си, вменява вина. Хората са царе на великите планове. Ще го науча този език, пък ако ще да не спя! Е, хубаво, ама вече трета година въпросният ентусиаст не може да си избере школа и учител. Или: Искам да мога сама да си шия тоалетите и да знам, че ще съм уникална и оригинална! Да, но дамата не сяда дори едно ревю да изгледа, ей-така – за вдъхновение. Да не говорим за купуване на учебник. Много ми хареса изявлението на друг плановик: Толкова ми се ще да нарисувам няколко картини, ама като няма къде да направя изложба и кой въобще ще ми обърне внимание? В основата на това бездействено бленуване стои не толкова незнанието от къде да се започне, отколкото страхът, че нищо няма да се получи (или няма да е точно това, което трябва да е). Инициативните, смелите и хората, които рискуват, наистина са много малко. Останалата част имат нужда от някого, който да ги подкрепи, който да им даде тласък, да драсне клечката, от която ще лумне пожарът. И в това няма нищо нередно, срамно, недостойно… Повечето хора се боят именно от първата крачка и точно там имат нужда от външна намеса, която да заглуши гръмогласното его, крещящо с все сила: Не можеш! Няма да успееш! Ще се провалиш! Тази намеса идва винаги от човек, който ни обича и на когото му пука за нас, човек, който ще ни провокира, ще ни подтикне към действие, а няма да ни утеши, че не сме първите и последните, които са се отказали. Знаете ли каква е разликата между подкрепата и утехата? Наскоро четох Клариса Естес – латиноамериканска авторка, която дава удивително точна метафора за това: Ако цветето ви боледува, защото го държите в тъмен килер и му говорите успокоителни думи, това е утеха. Ако го извадите от килера и го сложите на слънце, дадете му да пие вода и после му говорите, това вече е подкрепа. Недостатъчно решителният човек – или затвореното в килера цвете – няма нужда да го информират за времето навън и за случващото се под слънцето, за да понесе по-леко изгнанието си. Той се нуждае от това да бъде преместен от едно място на друго. Неблагоприятните условия убиват. Нужно е да се промени средата, да се намери подкрепа. И ако вие сте от хората, които по една или друга причина не смеят сами да направят първата крачка, потърсете вашия човек подкрепа. Той няма да ви каже: Абе, къде сега ще се мъчиш с това!? или Някой ден…, Само ако можеше…, Не му е било сега времето…, Остави за когато ще си готов…, Когато си съвсем сигурен, тогава…, Веднага щом… А до тогава? Седим в килера и вехнем? Винаги съм призовавала към поемане на лична отговорност, към незабавно действие, към тoва да имаме смелостта да допуснем грешка и това да не е краят на света. Да, но наистина са много малко хората, които са готови да си счупят рамките, убежденията и да си сменят поведението от днес за утре. Затова предлагам и един много по-лек и плавен начин за преминаване към действие. Прибягвайте към него само в началото обаче. В момента, в който усетите, че пазите достатъчно стабилно равновесие, свалете помощните колелца на велосипеда и продължете сами! Усещането е невероятно! Успех!   PostCategoryIcon Публикувано в Личностно усъвършенстване | PostCommentsIcon 2 коментара » Обърни се назад, погледни напред, живей тук и сега! някои с нов ентусиазъм, други – готови за действие, трети с облекчение… Колко от нас седнаха в последните дни на 2010-та и си дадоха сметка за ползата от изминалата година: за най-приказните моменти, които имахме, за опита, който тя ни донесе, за сбъднатите пожелания, за нещата, с които не сме успели напълно…? А дали имаме вече идеи за една по-успешна и по-добра 2011-та? Предлагам ви един съвсем лек и действащ начин за годишна равносметка и планиране, който британският НЛП треньор Джейми Смарт прилага редовно и дава отлични резултати. За целта ви трябват 5 празни листа и химикал и няколко свободни минути. На първия лист напишете нещата, които свършихте и които ви се случиха през изминалата година; всичко за което сте благодарни. Тук не става въпрос само за доброто, а за всичко, благодарение на което сте влезли в новото десетилетие по-различни. На втория лист отбележете това, от което нямате повече нужда и искате да оставите зад себе си – лоши навици, ненужни предмети, спъващи ви ограничени вярвания, хора, с които искате да прекарвате възможно най-малко време. Третият лист е полето на вашите мечти за следващата година. Ако се затруднявате да направите това краткосрочно планиране, си представете, че една сутрин се събуждате и… се е случило чудо. По какво разбрахте, кое се е променило? На четвъртия си запишете всичко, което искате да добавите в живота си – опит, умение, знание, качества или ако щете повече време с любимите хора и други неща, които ви карат да се чувствате добре. Последния пети лист оставете за целите си. Бих искала само да припомня, че целите са мечти със срок, за които поемате лична отговорност, действате по тях, имате винаги план В. Не забравяйте, че можете да работите само по собствените си цели. Сега сложете първите 2 листа от лявата си страна, третият – пред вас, а последните 2 – вдясно. Ако сте левичар и бъдещето ви е вляво, а миналото – вдясно, подредете листите обратно. Това е малка част от линията ви на времето, вашата пътека на участъка от живота ви, който включва 2 последователни години. Можете да го правите всяка година. Останете сами със себе си няколко минути, прочетете написаното и визуализирайте това, което искате да ви се случи: вижте го, чуйте го, усетете го… и действайте! Поемете отговорност за това, че бъдещето ви е във вашите ръце и зависи от това до колко сте ефективни и автентични тук и сега. Успешна и щастлива 2011-та! Личностно усъвършенстване, НЛП в действие Започни от себе си С последната простичко казана история за 2010 искам да ви пожелая да отворите сърцата си за всички онези хора и неща, които ще ви развият, ще дадат посока на вашите цели, ще променят спиращите ви убеждения, ще изградят нови вярвания и ще осмислят вашите ценности! Истинският ключ към успеха е безусловната любов. А първата стъпка към него е промяната, която тръгва от вътре у всеки от нас. И то СЕГА (не утре, не в понеделник, не от догодина). За да видим нещата от друг ъгъл, по друг начин, е достатъчно само да сменим гледната си точка. Провокирайте себе си, експериментирайте и намерете вашите лични стратегии и инструменти, с които да ставате все по-успешни и щастливи! Ще бъдем отново заедно през следващата година, която, вярвам, за всички нас ще е пълна с безброй интересни и вълнуващи предизвикателства, неочаквани изстрелващи ни във висините събития и широки хоризонти, из които смело и волно  ще летим. УСПЕХ! Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят. Сега, в края на дните си, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример, щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света. Простичко казано | Интуицията – най-доброто ни сетиво Интуицията не е псевдометафизично понятие за обозначаване на екстрасензорни умения. Тя е най-доброто за всеки от нас сетиво, но хората, склонни да се подчиняваме на скептичното схващане, че щом не може око да го види и ръка да го пипне, не му обръщаме особено внимание и още по-малко му вярваме. Как тогава да си обясним моменталното привличане към едни и също толкова бързо дошлото нехаресване, стигащо понякога до непоносимост, към други, които виждаме за пръв път? Кое е сетивото, което ни подава сигнала? Как вземаме решение – виждайки, чувайки, пипайки, миришейки или вкусвайки го? Мислейки,  казвате… Добре. И винаги ли мисълта (егото) е улучила десетката? Колко пъти пак тя ни е саботирала и ни е слагала непреодолими рамки? В колко случаи сърцето ви е подсказвало едно, но умът съвсем различно, и после сте се терзали безутешно дни, седмици, години…!? Мога да продължа да задавам още много въпроси, които ще сринат репутацията на егото и неговата сетивност. Но вместо това предпочитам да понапиша нещо ЗА силата на интуицията, а не ПРОТИВ властта на мисълта. От край време шестото чувство се приписва на женския пол. В същото време се смята, че е под командването на дясното полукълбо, т.е. на творческото, фантазменото, символистичното,… Това полукълбо е силно развито при композитори, художници, архитекти, режисьори и всякакви творци. Можете ли да ми изброите няколко женски, познати на света, имена в тези професии? Особено преди ерата на еманципацията. Трудничко е, знам. Защо тогава с лека ръка лишаваме такава голяма част от човечеството от интуиция? Веднага чувам отговор: Защото мъжете мислят, а жените чувстват. Добре, масовите обобщения са, за да ни улесняват подреждането на информацията в главите. Но в случая на мен това не ми върши никаква работа, защото голямата част от моя кръг познати мъже са силно интуитивни. И познавам също толкова жени, при които на пиедестал е издигнат здравият разум. За жените е много по-лесно да развият усета си и да разчитат невербални знаци, защото в първите една-две години, докато отглеждат децата си, те общуват чрез тях главно интуитивно. И го правят всеки ден и по цял ден. Понякога и по цяла нощ. И това им помага много в отношенията им с останалия свят. Но от друга страна точно жените са способни да се филмират безобразно, благодарение на фантазиите, илюзиите и умението си да четат мисли. Интуицията, вътрешният глас, сърцето или както искате го наречете, е това, което ви дава сигнал при пръв контакт с някого, когато говорим за взаимоотношения. Тя ви изпраща послания и в момент на взимане на решение. Търсите жилище (да купите или да наемете) и изведнъж получавате усещането, че точно това е вашето. А то не е толкова по-различно от останалите, които сте видели. От къде идва това? Отивате на интервю за работа и ви канят от две места да започнете. На кое от двете ще отговорите с ДА – на това, на което сте се почувствали по-добре или на онова, към което имате дори и 1% резерви, дори без да знаете за какво точно? В състояние ли сте да ме убедите, че можете да получите абсолютно еднакви усещания за две различни неща, хора, събития? Е, ако не сте попадали на предизвикалия ми бурни дебати материал за емоционалните сфери, моля. Преди разговора с човека, заради когото го написах, и аз бях готова да доказвам. Но само глупакът и лудият не променят мнението си. Ако случайно имате проблем с интуицията, как сте с вярата в себе си? Мислите ли, че има хора, по-способни, по-заслужаващи и по-добри от вас? С какво точно ви превъзхождат? Ще ви помоля да си направите списък с всичките си хубави качества, умения, компетенции, познания, черти,… Не го показвайте на никого, бъдете мили и благосклонни към себе си и си признайте хубостите. Поставете си постижими и краткосрочни цели и при всяко изпълнение, си вдигайте летвата. Ако не успеете съвсем сами отначало, потърсете професионалист – терапевт, личен консултант, коуч, ментор. В работата си с хора често установявам, че интуицията им праща верния отговор, но те не искат да го чуят, защото понякога е смущаващ, плаши, противоречи на здравия им разум. Имайте предвид, че тя е най-верният ви приятел. А кой желае личното ви добро повече от вас самите? Шестото чувство представлява 90% от потенциала ни – подсъзнателното, докато другите 10 се поделят между очите, ушите, носа, езика и кожа. Сериозна цифра!!!… Имайки предвид, че всички те са различно развити, на някои им се падат по 0.9% или дори по-малко. Как да не им повярва човек – 0.9 срещу някакви си 90!… Да се научим да слушаме вътрешния си глас е безкрайно полезно умение. То се появява в чист вид, когато сме на 4-5 години. След което възпитание, образование, насаждани вярвания, страхове му запушват устата и само ние можем да го накараме да говори отново. Започнете да се наблюдавате, да се слушате, да разчитате телесните сигнали, които ви се подават отвътре. Не настръхвате без причина, не ви заболява внезапно глава, не започва сърцето ви да бие учестено, не ви се схваща кракът ей-така за разнообразие. Обикновено отговорът, който ни праща интуицията е най-простичкият. И затова не му вярваме, защото сме свикнали нещата да стават по трудния начин. Най-лесно влизате в контакт с интуицията си сутрин преди да станете или вечер преди да заспите. Започнете с елементарни, ясно поставени въпроси, на които търсите отговорите. Тя ще ви ги подаде, те са вътре във вас. Опитайте да медитирате пак по това време на деня или вечерта и състояние, да изпразните главата си. Не е лесно, особено в началото. Съсредоточете се върху дишането си и опитайте да не мислите за нищо. Добре е да имате до себе си тефтер и химикал, за да запишете спонтанно появилите се идеи в тези моменти. Не казвам, че става от днес за утре или това, което интуицията ще ви подскаже, винаги ще ви харесва. Но това е верният, добрият за всички нас  и наистина най-лесният начин да живеем осъзнато и пълноценно, без ако, трябваше, можеше, дали, не знам и всякакви други излишни драми. Осигурете си лично пространство и уважавайте това на другите Всеки жив организъм на земята има естествена нужда от пространство, за да живее и да се развива. Липсата на такова е противоестествена и води до биологичния край на засегнатото същество. Човекът се нуждае от физическо, емоционално и умствено пространство. Физическото са домът му и неговият личен кът там – стаята му, леглото му, бюрото му; работното му място; здравето му, храната му. Емоционалното пространство представлява желанията, целите, ежедневните избори, които прави, близките му, приятелите, усещането му за красота,… Умственото пък са мислите, вярванията и страховете, знанията и не на последно място моментните на усамотение, от които всеки има нужда, за да си направи инвентаризация и да продължи напред. Вероятно понякога ви се случвало да мислите, че това няма как да стане, особено живеейки или работейки с хора, чиито нужди са абсолютно различни. Примерно децата с бойни викове обръщат къщата с краката нагоре, когато имате нужда от тишина, за да си починете; не харесвате приятелите на партньора си, но той държи  на всяка цена да присъствате на общите им срещи; някои от хората, с които живеете, обичат да си складират разни вещи и, според вас, ненужни боклуци, както прави Гоголевият Плюшкин, а вие сте от тези, които изхвърлят всичко, което в момента не влиза в употреба. Заявяването и отстояването на личното пространство се възпитава от ранна детска възраст. Но тъй като родителите обикновено залитат към една от двете крайности – пълен контрол над детето или да прави каквото ще! – а да не забравяме, че единици са тези, които дават личен пример в тази насока, мисията придобива почти невъзможен характер. Таасертивните хора, усетили неизбежната необходимост от лично пространство, трудно успяват да се наложат в един объркан и нездравословен свят. Междуличностни взаимоотношения Излишни килограми!? – Всичко е в главата! PostDateIcon November 5th, 2010 | PostAuthorIcon Автор: Надя Колко пъти сте се хвърляли с небивал ентусиазъм към поредната появила се в пространството диета? Колко пъти сте се отказвали от нея, минавали сте на друга, прекъсвали сте я с тайната мисъл, че нищо няма да стане сега, ако изядете едно парче шоколад или сладкиш, или през цялото време сте мислили как само да свърши тази омразна диета и ще погълнете несметни количества от всичко, каквото си поискате? Колко пъти сте отваряли меню с фразата: Ох, от всичко ми се яде? Кога най-често мислите за ядене? – Когато сте си го забранили, естествено! Кога най-често изпитвате вина? – Когато сте престъпили забранената зона, разбира се! А колко пъти сте си давали сметка как реагира подсъзнанието ви на всички тези терзания, продиктувани от онези незначителни 10% от вашия потенциал, които цял живот се опитват да ви дават тон, без да са изпели нито един верен такъв!? Най-верният път към постигането на хармония между физическото, умственото и емоционалното тяло е работата с интуицията и удовлетворяване на техните истински нужди. За всичко това вече писах подробно, така че ще добавя само, че тялото най-добре знае какво, кога и дали изобщо иска нещо. Достатъчно е само да се научите да го слушате. Много по-лесно е в началото да започнете с учител, но съм убедена, че разчетете ли веднъж подаден знак или сигнал от тялото си, и сами можете да стигнете до превръщането му в навик, което автоматично ще ви избави от всички ненужни драми и вини. Ще ви изброя само най-често срещаните причинни за трупането на килограми, които нямат нищо общо с храната, която приемаме. Отбележете тези, които ще откриете у себе си и си излъчете 5-има победители: Към мен е имало високи изискания от страна на родителите; Страхувам се да не ме засрамят; Не умея да казвам НЕ; страхувам се да не нараня някого; Често се оказвам в ролята на помирител (между чука и наковалнята съм) Приемам всичко много лично; Случва се да се съмнявам във възможностите си; Важно ми е какво мислят хората за мен и как ме приемат; Имам склонност към това да спасявам света; Не приемам физическото си тяло; Не си позволявам неща, които ми харесват; Изпитвам вина, когато ям нещо непозволено; Не приемам и не обичам себе си; Сексуалният ми живот не ме удовлетворява; Бих искал(-а) да съм представител на другия пол; Умишлено се старая да не бъда привлекателен(-а); Мястото, на което живея, не е моето; Минават ми мисли, че по-добре да не бях се раждал(-а); Не обичам да споделям: знание, емоции, преживяно, опит…; Мисля, че все още не съм заел полагащото ми се място; Не мога да погледна всички части на тялото си в огледалото; Сдържам много емоции в себе си; Притеснявам се, че мога да не се окажа на нужната висота. Каквито и да са вашите причини фаворити, промяната им започва с тяхното приемане. Ако не харесвате определена част от тялото си примерно, не се отричайте от нея, защото тя ще си остане такава. Приемете я, гледайте я в огледалото. Едва когато се убедите, че я приемате и обичате, тя ще ви отвърне със същото и ще последва идеята ви за промяна. Бихте ли могли да промените примерно краката на ваш приятел? Как тогава искате да промените нещо, което не признавате, че е ваше и не го приемате като такова? Ако причината е друга, дайте си правото да се съпротивлявате, да бъркате, да се спъвате. Започнете с повторението на следната фраза, докато я превърнете в свое убеждение, което ще работи за вас: АЗ СЕ ПРИЕМАМ И ОБИЧАМ ТАКЪВ(-А), КАКЪВТО(-АТО) СЪМ ПОНАСТОЯЩЕМ. Започнете да се храните при почувствана нужда, а не по навик, за компенсация, пред телевизора, механично, от лакомия… И всеки път преди хранене си казвайте: На никого не съм длъжен(-а) да давам сметка за каквото и да било, единствено на себе си. ДА!, мога да ям каквото и когато искам. Но имам ли нужда от него сега? Готов(-а) ли съм да платя цената за това, ако то не ми е необходимо? Всичко е в главата! Влезте в контакт с нея, работете с интуицията си и се оставете тя да ви води, защото тя наистина знае верния път.

Мая Христова    

тагове:свободата, решаваш,                                       

Един слуга търсел край бреговете на Нил изгубена от господаря му вещ. Съзрял един ибис, лежащ между тръстиките, подритнал го с крак, а той проговорил с човешки глас:

— Изтощен съм… Моля те, донеси ми малко вода да пия и ме премести на сянка, за да се съвзема. Аз съм син на божествения ибис и ще ти се отблагодаря.

Слугата попитал по какъв начин ще му се отблагодари и ибисът отговорил:

— Ще изпълня три твои желания, но изпълнението им ще трае само едно денонощие. Ела утре сутринта, за да ти се отплатя.

Слугата дал на ибиса вода, пренесъл го на сянка и си отишъл.

На другата сутрин дошъл пак на същото място и заварил ибиса, че го чака.

— Кажи сега първото си желание, но най-добре е да поискаш умение, знание или мъдрост — посъветвал го той.

Слугата отговорил:

— Не, нямам нужда нито от мъдрост, нито от знание, нито от умение. Искам само за едно денонощие да живея като моя господар.

—Трябваше да поискаш умение, за да можеш по-добре да служиш на своя господар — отвърнал ибисът, — но аз ще изпълня първото ти желание.

Той махнал с криле, изговорил някакви тайнствени думи, и слугата на часа се намерил в спалнята на своя господар.

Подчинените му слуги го поздравили, облекли го в скъпи дрехи и го попитали какво ще им заповяда. Слугата-господар не знаел какво да заповяда, нито каква работа да им възложи и заръчал само обилно ядене.

Масата била отрупана с ястия. Той се нахвърлил върху вкусните храни и непознатите за него вина. Продължил с обяда, докато се проснал изтощен от преяждане и препиване. А в това време неговите слуги и роби, оставени без работа и надзор, нападнали хранилищата му, последвали примера на своя “господар” и се наяли и напили до припадък. Пияни започнали да се бият и чупят всичко и изпотрошили имуществото му.

На следващата сутрин слугата отново отишъл на брега, за да се срещне с ибиса.

— Кажи си второто желание — прошепнал му ибисът, — но най-добре ще е да поискаш знание или мъдрост.

— Нямам нужда нито от знание, нито от мъдрост — отвърнал слугата. — Предпочитам да изживея едно денонощие като фараона.

Ибисът въздъхнал и промълвил:

— Трябваше да поискаш знание, за да служиш по-добре на своя фараон в неговото управление, но аз ще изпълня второто ти желание.

Ибисът махнал с криле, тихо издумал тайнствени слова и ето че слугата се озовал в спалнята на фараона. Облекли го с фараонови одежди, закусил добре, а след това му докладвали, че е обещал да огледа новите напоителни канали и да даде напътствия.

Понесли слугата-фараон в красива носилка. Той гледал строежа и не знаел какво да каже. Не смеел да се издаде, че няма знания, а и не искал да се посъветва с никого. За да покаже, че е “фараон”, дал някакви напътствия за дълбочината на напоителните канали.

Веднага робите, ръководени от надзирателите, започнали да копаят. До вечерта увеличили дълбочината на каналите. Водата на Нил ги заляла и разрушила съоръженията. Хората щели да умрат от жажда и се разбунтували.

На другата сутрин слугата отново застанал на брега на Нил, където вече го чакала птицата.

— Кажи третото си желание, но най-добре е да поискаш мъдрост — посъветвал го ибисът.

— Не ми трябва никаква мъдрост — настоявал слугата. — Искам да изживея едно денонощие като теб, като божество. Искам да се кача на гърба ти, да ме носиш и да ми се подчиняваш.

— Трябваше да поискаш мъдрост, за да влезеш в контакт с боговете и да им служиш по-добре, а не това — тъжно промълвил ибисът и добавил:  — Ти допусна три грешки. Трябваше да поискаш като първо желание  — умение, като второ — знание, а като трето — мъдрост, за да служиш по-добре на господаря си, на фараона си и на боговете си. И тези качества щяха да се запазят и след изтичане на денонощието. Но ти предпочете преходните удоволствия. Все пак аз ще изпълня и третото ти желание…

Ибисът застанал до слугата, навел шията си, позволил му да се качи на гърба му, след това се издигнал високо, прелетял над Нил и го изтърсил в реката. Слугата полетял надолу, викайки изплашено, паднал във водата и бил разкъсан от крокодилите. От него не останало нито следа.

А ибисът литнал волно, освободен от задължението си да изпълнява неразумните желания на властолюбивия слуга.

предостави Или Иванова

тагове:прастара, приказка, за мъдростта

 За любовта

И рече му Ал-Митра:

— Кажи ни за Любовта.

А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:

— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.

И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.

И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.

На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.

Отвява ви от сламки и от плява.

Премила ви до бяла същина.

Омесва ви до податлива мекост.

И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

 Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

 Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.

Защото на любовта й стига любовта.

 Когато любите, не казвайте: “Бог е в моето сърце”, а казвайте: “Аз съм в сърцето на Бог.”

И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

 

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:

да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;

да познаете болката на твърде много нежност;

да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;

и да кървите драговолно, с радост;

да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;

да почивате по пладне в размишления за любовната нега;

вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;

и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

 За брака

 Тогава Ал-Митра проговори пак и рече:

— Учителю, кажи ни и за Брака.

И той отвърна с думите:

— Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.

Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.

Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.

Ала прегръдката ви нека охлабее – да можете да дишате.

И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.

Бъдете влюбени, но не с любов окови – а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.

Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;

давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.

Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.

Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.

Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.

 За децата

А една жена с детенце на ръце продума:

— Кажи ни нещо за Децата.

А той й рече:

— Вашите деца не са ваши чада.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.

Идват чрез вас, но не са из вас.

И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

 Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.

Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.

Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

 За радостта и скръбта

Тогава една жена помоли:

— Кажи за Радостта и Скръбта.

А той в отговор й рече:

Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.

Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.

И как ли би могло да бъде инак?

Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.

Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?

И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?

 Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.

Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.

Чули сте да казват: “Радостта е по-велика от скръбта”, а от други сте чували: “Не, скръбта е по-велика.”

Но аз ви казвам, че двете са неделими.

Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

 Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.

Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.

Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.

Гълъбът е символ на чистота, надежда и мир. В Китай това е знак на дълголетието. Двойка гълъбчета е символ на любов, в християнството е символ на Светия Дух и човешката душа. Рибата е раннохристиянски символ на Христос. Символ е на философията и мълчанието, но и символ на изпълнението на желанията, носещ изобилие и късмет. Рибката е символ на справедливостта и даването по заслуги. Фигурка на риба на бюрото спомага за успех в работата и учението.Шаранът сред рибите е символ на издръжливост и упоритост. Освен като коледен християнски символ, шаранът е и емблема на японските самураи. Камилата е символ на доброта и кротост. Добър подарък за жена или дете. Хипопотамът като символ на величие, мощ, ненаситност, непобедимост и миролюбие е популярен подарък за приятели.  Костенурката е символ на дълголетие, успех, здраве, търпение и постоянство. Символ на космическия ред. Стабилна защита от раздори и огън. Според фън шуй мястото на костенурката е в северната част на дома. Смята се за добър семеен подарък, а за възрастни хора – талисман, поддържащ тяхното здраве.  Делфинът е символ на спасение, промяна, бързина и любов, което по някакъв начин съответства на природните му качества, освен неговото дружелюбие и съобразителност. Делфините са приятели на боговете, символи са на предпазливост и внимателност. Котката е също символ на успеха. Котката носи късмет на къщата. Символ е на магическите сили на природата, символ на вечността, заради навика си да се свива на кълбо. Емблема е на независимост.  Кравата е символ на плодородие и благосъстояние. Млякото се асоциира със сътворението на света, а рогата ú - с Луната. Смята се за свещено животно.  Враната се смята за същество с вълшебен произход. Символ е на дълголетие, предпазливост, ум, ясновидство и предсказания. Зайците символизират плодовитост, ловкост, лукавство и хитрост. Сексуален амулет и лунен талисман на безсмъртието. Символ на женската плодовитост. Маймуната е символ на мъдър и благороден съветник. Тя има благородна душа, необикновен ум и голяма физическа сила. В китайската митология е смел и находчив персонаж.  Змия, крокодил (рептилии) – символ на мъдрост, олицетворява плодородните сили на земята и продължението на живота, обновлението. Популярни слуги на боговете на земята и плодородието, стражи на съкровища и богатства. Фалически символ, знак за мъжко достойнство и сила. Овен, агънце, глава, рога в повечето случаи са символ на настойчивост и упорито преследване на целта, но и въплъщение на доброта, емблема на богатство и символ на разсъмването (21 март е ден на пролетното равноденствие). Символ на оплодотворяващата сила (мъжки символ). Овцата е обаче и символ на кротост и селски идиличен живот. Бикът е символ на плодородието на земята и на неукротима сила. Най-разпространеният символ на сексуална мощ. Символизира животинската природа на човека.  Козелът е един от най-древните символи на жизнена сила и мъжество. Знак на воин, емблема на храброст и неустрашимост. Традиционен фалически символ.  Мечката е символ на добродушие и ситост, ярост, здраве и сила. Символ е и на нежни майчински чувства. За европейците мечката е царят на животните. Всяко нейно изображение е магически амулет, предпазващ от зли сили.  Мишката е символ на богатство и натрупване. Еленът е символ на грация и красота, символ на борбата със злото, емблема на благородния воин. Добър подарък за мъже, особено военни, пожарникари и полицаи.  Кучето е символ на дружба, бдителност и храброст. Емблема на светците, въплъщение на благородство, самоотверженост и достойнство. Тигърът е символ на благородство и щастие. Като талисман прогонва болестите и мъката от дома ви. Символ е на мощ и силна власт.  Мравката е символ на скромност, покорност, прилежание и трудолюбие. Символизира истинската мъдрост – умението да се отличи истинското учение от лъжливото.  Скорпионът е символ на самопознанието, знак на мъдростта и саморазрушаването на лъжливите идеали в собствената ни душа. Символ е на благородство и самотричане. Като амулет се използва за хора, страдащи от полови инфекции и полова немощ.  Жабата е символ на тайни знания и качества (уродството ú зад което се скрива прекрасна душа). Символ на натрупването и умножаването на богатството. В приказките жабата покровителства домакинската работа, закриля сръчните жени, занимаващи се с ръкоделие. Гущерът е символ на ловкост и трезв ум, заради умението си да жертва малкото в името на голямото. Символ на скрити богатства, както материални, така и душевни.  Пеликанът е символ на благородство и самопожертвование. Емблема на родителската любов или загрижеността на държавника за своя народ.  Добър подарък за семейство или държавен чиновник. Совата е символ на мъдрост и висши знания. Подарява се на ученик, студент, преподавател.  Корабът е символ на Земята, плуваща в безграничния океан на Космоса. Емблема е на достигането на целта и спасението. Ветроходен кораб или лодка са символ на независимост и стремеж към нови брегове – нови дела и идеи. Символ на щастието, което ще се сбъдне, ако се вярва в него и се очаква. Символ на надеждата. предоставил : Пламен Янков  тагове: символи, Фън, шуй, животните

Хъркането възниква когато мекото небце се движи  неконтролируемо  от въздуха, който  преминава през стеснените дихателни пътища. Тогава се произвежда характерния дразнещ ухото звук. Всеки 5-ти човек след 30 годишна възраст хърка постоянно докато спи. Обикновено хъркането се възприема като неприятно, но абсолютно безопасно звуково явление.

Храна за размисъл За полезните свойства на ореховите и лешниковите ядки се знае от незапомнени времена. Жреците на древен Вавилон са забранявали на простолюдието да яде ядки, защото се страхували от размирици. Във Франция ги раздавали по време на сватби, а в Англия обилната орехова реколта свързвали с раждането на повече момчета. У нас има поверие, че с горящ клон от орехово дърво се изгонват самодивите от люлката на новороденото.

  в лечението от хепатит Б

Благодарение на строителния бум в Република Корея неотдавна бе установено, че в древността корейците са мумифицирали телата на покойниците.

Открити мумии ще помогнат на учените да разберат повече за лечението на едно от най-опасните съвременни заболявания – хепатит Б, твърди професорът от Ерусалимския университет Марк Шпигелман.

Култът към предците, следван от корейците, налага тялото на покойника да се разлага по естествен начин, без да е подложено на каквато и да било намеса. Затова в Южна Корея не са очаквали да открият мумии.

В древността обаче е съществувал специален погребален ритуал – тялото на покойника се поставяло върху лед в периода на траура. Той продължавал от 3 до 30 дни. След това трупът се слагал в ковчег, покрит със смес, направена на основата на варта.

Така, благодарение на естествената мумификация, в някои случаи тялото се запазвало напълно от външно въздействие. Изследвайки мумиите, учени от университета Данкок и от Сеулския национален университет са успели да открият в черния дроб на една от тях, която е на около 500 години, образци от вируса на хепатит Б.

За по-нататъшни изследвания корейските учени са поканили проф. Марк Шпигелман, известен с постиженията си в палеоепидемиологията – дисциплина, изучаваща древните болести. Случаят е особено интересен, тъй като досега вирусът на хепатита никога не е бил откриван в мумии.

Учените предвиждат по-нататъшни изследвания на генома на древните образци на вируса. Те ще помогнат да бъде установено какви промени е претърпял хепатит Б по време на еволюцията си. Според проф. Марк Шпигелман изследванията ще дадат възможност да се получи информация, която ще помогне в борбата със съвременната модификация на вируса.

предоставил: Трифон Иванов

тагове: мумиите, помагат,, лечение, хепатит Б

  мумии от четата на Франкенщайн

  открили древноримски кораб