Месечни архиви: февруари 2014

ДОКТОР ПЕТЕРИС КЛЯВА. СМЪРТ НЯМА БР.101

    тя е само преход в друго измерение!

Човешкият мозък е квантов компютър, а съзнанието е програмата, зададена от Вселената

Петерис Клява е латвийски детски лекар, специалист реаниматор. Наред с ежедневната си практика на лекар, от 1985 г. той изучава глобалните въпроси, засягащи живота и смъртта, като през 2001 г. е инициатор и главен организатор на визитата на Далай Лама в Латвия. Предлагаме ви изключително интересно интервю с този доказан в своята област специалист, убедил се през г

– Д-р Клява, предлагам да започнем ударно, като ви попитам директно – какво е смъртта? Защо така ни плаши?
– Хората се страхуват от неизвестността и необратимостта на случващото се. Аз работя в детска реанимация и всеки ден се сблъсквам със смъртта, виждал съм стотици детски смърти. Това, което съм забелязал, е, че родители, които губят детето си, много рядко си задават въпроса: “Какво всъщност е смъртта?” В своята огромна мъка те си мислят само за това, че “никога повече” няма да видят и докоснат чедото си, те страдат много и това е разбираемо, устройват погребението, ходят на гробищата и години наред гледат снимки на детенцето си, което отдавна го няма. Мъката и тъгата им понякога са погубващи. Тези обаче, които си задават въпроса “какво е смъртта” и търсят неговия отговор, сякаш страдат по-малко, защото започват да схващат, че смърт няма. Има преход в друга форма на съществуване, сливане със същата бяла светлина, която вижда всеки, преживял клинична смърт. Много мъдреци знаят тази истина. Когато близък приятел на Айнщайн умрял, той записал в дневника си: “За нас, физиците, смъртта нищо не означава. Ти си отиваш първи, след теб идвам и аз. Минало, настояще и бъдеще – това е една натрапчива илюзия”. Децата понякога интуитивно усещат това. Аз лекувах едно осемгодишно момиченце… няма значение от какво, искам да ви кажа какви поразителни думи произнесе тя пред своите родители, малко преди да си отиде от този свят: “Мамо, тате, вие трябва да разберете, само не се плашете: нас ни няма! Когато Бог мисли за себе си, ние изникваме в неговия ум”. Момичето и Айнщайн всъщност говорят за едно и също: нашето материално съществуване в този свят е една голяма илюзия, а смъртта – тя е преход. Различни са нивата, по които може да се обяснява що е то смърт. Този сложен казус трябва да се обяснява така, че хората в отделните етапи от своето развитие да осъзнаят достъпната за тях част от информацията и това да им донесе утеха.Първото ниво – хората, понесли загубата, съгласно законите на своята религия приемат, че умрелият е попаднал в рая или в ада. Затова бързо закопават или кремират покойника, молят се за душата му, след време спомените избледняват и изчезват, и те си раждат нови деца. Това е нормален процес, поддържащ числеността на населението, човешката биомаса. Между другото, в понятието “човешка биомаса” няма нищо лошо – от нея израства всичко по-добро и по-ценно. Религиозният институт е полезен – той помага на тези, които са останали сред живите, да преживеят мъката, а на тези, които са си отишли от живота – да извършат прехода. На по-висока степен на развитие вече, когато главата не е заета с непрекъснати страдания или непоколебими религиозни убеждения. Когато в нея вече има достатъчно свободно място за възприемане на новото, тогава човек осъзнава, че смъртта е просто освобождаване от тялото и преход в друго измерение. При това


измеренията могат да бъдат много

И това в никакъв случай не са нито раят, нито адът…– А вие какво казвате на умиращите деца?
– Аз никога не казвам на умиращите деца, че ще умрат. И никого не залъгвам с обещания, че мога да удължа живота му. Опитвам се много накратко да посветя детето в истината: “Смърт няма. Ти излизаш от тялото си и преминаваш в друго състояние”. И детето получава от мен потвърждение на своето усещане за това, че ще съществува и след това, само че по друг начин.
– Някои неврофизиолози твърдят, че човешкият мозък съвсем не е източник на съзнание, т.е. той е само приемник на това съзнание. Вие какво мислите за тази теория?
– Проф. Стюарт Хамероф, анестезиолог и психолог от Университета в Аризона, и неговият колега от Оксфорд сър Роджър Пенроуз създадоха квантовата теория за съзнанието. Те смятат, че човешкият мозък е квантов компютър, а съзнанието е програмата, зададена, постъпила отвън, от Вселената. Душата е информация, натрупана на квантово ниво. Подобна гледна точка е заявена отдавна, но сега учените я поставят на напълно научна база. Носителите на съзнание, т.е. информацията – това са разположените вътре неврони – милиарди белтъчни микротръбички, на които по-рано се отдаваше скромната роля на арматури и транспортни вътреклетъчни канали. Но всъщност квантовата информация се натрупва в тях и не може да бъде унищожена дори след смъртта на тялото. След като тялото загине, тази информация се слива с Вселената. И съществува безкрайно дълго. Проф. Стюарт Хамероф нарича тази информация “душа”.


– Излиза така, че човек е биоробот с източници на външна енергия. Как се връзва това с факта, че човек е създаден по образ и подобие Божие?
– Аз не виждам противоречие: искрата на съзнанието в него е от Бога. За да се доближи и наподоби на Бог, човек трябва да разбере самия себе си, а това може да го постигне чрез любов, служене и уважение към другия човек. Тази идея обаче трудно може да достигне и до тези, които ни управляват, и до милиардите други, които живеят като риби, в неосъзнати съвкупления, заради което
40 000 деца всеки ден умират от глад

Би било добре да се доведе до знанието и разума всичко това, до масата народ, да се изкачи той на по-високо ниво от своето развитие. Процесът на развитие е бавен, сложен, но въпреки това – възможен. Познанията за смъртта ще променят нашия начин на живот. А ние ги отблъскваме от себе си. През средните векове в Европа под забрана бил сексът, затова пък постоянно са говорили за смъртта. Сега всички говорим за секс, под забрана остана темата за смъртта. Ако произнесеш в обществото тези думи, всички ще избягат от теб, сякаш ако не ги произнесеш, ще живеят вечно на Земята.

– Вие сте един от най-добрите детски лекари. Какво ви накара, какви събития ви провокираха да разучавате вечната тема за смъртта?
– В човешкия живот понякога има случаи, които е невъзможно да забравиш и неловко да разкажеш. С тях обикновено се сблъскват лекарите, летците и космонавтите: “Видях нещо необяснимо, но с никого не съм го споделил, за да не ме помислят за луд или наркоман; за да не ме изгонят от работа, от дежурство; да не ми забранят да изпълнявам полети” – така си казват някои хора, и те не са никак малко. Преди повече от 20 години, тъкмо бях започнал работа в реанимацията, когато в Даугавпилс в един дом избухна газова бутилка. Майката веднага загина, синът получи 90% изгаряния по тялото. Доведоха момчето в реанимацията. Сещате се, че беше невъзможно да спасим човек с толкова обширни изгаряния. Момчето беше обречено. Аз вървях по коридора с намерение да стигна до неговата стая – първата вдясно. Пред мен към същата стая се беше запътила “медицинска сестра” с бял халат, с дълги разпуснати коси. Аз си помислих: “Интересно, дали това е нова сестричка и днес е дежурна?” Само пет секунди след нея влязох и аз в стаята на обгореното момче. Но… там нямаше никого освен пациента. Аз обаче ясно видях младата жена в такъв странен широк халат, дълъг почти до пода.
Изведнъж мониторът показа бързо влошаване на състоянието на болния, сърцето му биеше все по-бавно. Започнах да го реанимирам, но момчето почина. И аз нямам никакво обяснение за появяването на жената в бяло, освен едно-единствено – майката на момчето беше дошла, за да му помогне да излезе от тялото си.

Още един случай ме тревожи от доста време. Тригодишно момиченце почина след сложна сърдечна операция. И няколко дни след това в празната стая сестрите и санитарките чуваха нейния плач. Дори и тези, които случайно се оказваха наблизо, без да знаят какво се е случило, дори и те чуха как момиченцето вика майка си. Детето не можеше да премине оттатък, в нашия свят на мястото на смъртта му го задържаха воплите и страданията на близките. И най-вече – на майката…

Яна БОЯДЖИЕВА

http://www.blitz.bg/article/37239
тагове: доктор, Петерес Клява, смърт, няма

ЖИВОТНОВЪДИ СЪЗДАЛИ КОТКИ, КОИТО ПРИЛИЧАТ НА ВЪРКОЛАЦИ БР.101

и се държат като кучета  

Заводчики вывели котов, выглядящих как оборотни и ведущих себя как собаки

Селекционерите на Тенеси създадоха нова порода котка със свръхестествени елементи.
Породата Lykoi има външен вид  на върколак , но се държи по-скоро като куче. Във връзка с генетична мутация на вътрешния късокосместа котка , Lykoi е без коса около очите , носа, ушите и муцуната , което му придава вид на върколак .

2

Името  Breed се превежда от гръцки като „котка – вълк. “ Всички останали части са покрити с кожа  и тялото е удължено. Според официалния сайт на породата , “ котките обичат да ловуват из къщата , и улавят на малки животни. Те се притесняват от непознати, но бързо се  отпускат и  намират общ език с тях. “ В създаването на тази порода  няма човешка намеса. Нейният   геном е естествена мутация.

1

Животновъдите могат само да го развиват .   Гоби , съпругата му Бритни и Patty Томас  са открили първите две котенца , и започнали да отглеждат породата. Ние трябваше да се увери , че котенцата са здрави и нямат генетични заболявания. Дерматолозите остават учудени от странния им скалп . Lykoi може дори да бъде плешив . Въпреки, че тестовете са показали, че това не е сфинкс . Сърдечни проблеми при котките също не са намерени. Те бяха абсолютно здрави.

4

Сега породата е много популярна . Много хора искат да имат коте върколак . И въпреки, че той изглежда доста страшно, но не е като другите котки. Животновъдите  са затрупани с искания за котета от  тази порода .

5

6

7

8

предоставила: Яна Тодорова

тагове: животновъди, създали, котки, върколаци

ПОДРЕДБА НА ДОМА ЗА ПРИВЛИЧАНЕ ПРЕДОСТАВИЛ БР.101

  на положителната енергия

… което ще ви донесе любов, късмет, щастие и успех

Илияна Николова

Снимка: architectureartdesigns.com

Снимка: architectureartdesigns.com

Както знаете, фън шуй е древно китайско изкуство за подредба на дома така, че да се балансира потокът от енергия, за да се подобри здравословното състояние на семейството, шансовете за успех, материалното благосъстояние и любовта в дома.

Поставянето на определени обекти на определени места в дома е от съществено значение за канализирането на енергията. Освобождаването на пространство и премахването на излишното натрупване на стари и ненужни вещи е началната стъпка във фън шуй. В противен случай енергийните потоци се задръстват и декорацията, която ще направите в последствие няма да има същия ефект.

Ако искате да промените дома си така, че да внесете мир, любов и просперитет, има няколко прости начина да го постигнете!

За хармония


Поставете големи купи с пресни плодове на кухненския плот и масата. Кухнята е помещение с голяма важност, тъй като там се събира обикновено цялото семейство, затова е добре постигането на хармонична енергия да започне оттам!

Поставянето на няколко портокала във фруктиерата ще ви донесе допълнително късмет!

За успех

Още по темата

Поставете вази със свежи цветя навсякъде в дома, където има врати и прозорци. Ако не разполагате със свежи цветя, можете да използвате картини или снимки на цветя. Те озаряват жилището, облекчават стреса, повишават производителността и творчеството, което може да бъде предпоставка за голям успех в бъдеще!

За любов

Сложете две купчинки от по няколко възглавници в двата ъгъла на спалнята. Можете да го направите и на дивана във дневната. Това ще внесе усещане за топлина, спокойствие, сигурност, обич и ще засили положителните ви емоции. Тази тенденция ще отвори пътя на енергията ви към любовта.

За щастие

Според преданията във фън шуй каквото видите преди да си легнете и каквото видите, когато се събудите – то ще повлияе в огромна степен върху живота ви. Затова не е добре да поставяте огледала, които отразяват директно леглото ви. Поставете снимки на вас и близките ви на нощните шкафчета – така първото нещо, което виждате ще са те.

За финансово благоденствие

Водата е източник на живот, енергия, богатство и късмет. Затова поставете малки съдове с чиста вода до вратите в жилището ви – най-вече до входната врата. Така ще засилите положителната енергия в дома си, което ще ви донесе богатство и късмет.

 http://www.az-jenata.bg/

предоставил: Асен Павлов

тагове: подредба, дом, привличане, предостави

18 ПРИНЦИПА НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ БР.101

 

на Шри Шри Рави Шанкар

Основателят на движението „Изкуството да живееш“ е както мечтател, така и практик. В зората на новото хилядолетие, той призовава за връщане към вечните ценности, общи за всички религиозни традиции.
 
Следва съкратен вариант на формулираните от него 18 принципа на Духовния живот.
 
1. БЪДЕТЕ УВЕРЕНИ В СЕБЕ СИ
Без увереност нищо не може да се постигне. Съмнението е пречка. Освободете се от негативните мисли. Преодолеете ли бариерата на съмненията, ще постигнете бърз напредък.
 
2. СПРЕТЕ ДА СЪДИТЕ
Сигурно откривате отрицателни качества в себе си, но не е задължително да се осъждате за това. Ако търсите поводи да съдите другите, това ражда ненавист. Около нас има толкова много осъждане и негативизъм, че това намалява осъзнатостта на хората по целия свят.
 
3. ХВАЛЕТЕ
След като престанете да осъждате себе си и другите, следващата стъпка е да похвалите положителното, което виждате. Когато хвалите себе си или другия, във вас се създава пространство, изпълнено с радост. Самото търсене на похвалата разширява съзнанието.
 
4. БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ
Във всички неща бъдете искрени. Не се заблуждавайте и не се опитвайте да заблудите никого. Духовното търсене без искреност е празно и безполезно. С искреността идват покоят, щастието и радостта.
 
5. ПОЕМАЙТЕ ОТГОВОРНОСТ
Духовният път не е бягство от отговорност, а поемане на отговорност. Колкото повече отговорност поемате на плещите си в живота, толкова повече израствате по пътя. Хората погрешно смятат, че пътят на духовното е бягство от тежък труд. Напротив, точно по Духовния път трябва да се върви енергично и ефективно.
 
6. ОСВОБОДЕТЕ СЕ ОТ МИНАЛОТО
Позволете на миналото да си отиде. Гледайте на него като на сън. Ще откриете, че не е необходимо да полагате усилия, за да бъдете в Настоящето. В момента, в който загърбите миналото, вашият ум от само себе си се закотвя в Настоящето.
 
7. ПРИЕМЕТЕ ТОВА, КОЕТО Е
Осъзнайте, че това, което е, Е. Приемането има два аспекта. Първият е приемането на настоящия момент такъв, какъвто е. Случило се е. Само когато вие приемате това, което е, идва покоят и тогава можете ефективно да промените нещо. Вторият аспект е да се приемат другите хора такива, каквито са.
 
8. ОСЪЗНАЙТЕ НЕИЗБЕЖНОСТТА НА СМЪРТТА
Всички ние един ден ще умрем. Но дълбоко в нас има нещо, което е безсмъртно и затова не можем изцяло да осъзнаем реалността на смъртта. Когато дойде осъзнаването, че някога ще умрем, бъдещето престава да бъде убежище и оставаме закотвени в Настоящето.
 
9. ПРИМИРЕТЕ СЕ С НЕПОСТОЯНСТВОТО НА ЖИВОТА
Всичко, което съществува около нас е непостоянно – ситуации, обстоятелства, емоции, хората. Ние си мислим, че ако признаем, че всичко е непостоянно, това ще намали ентусиазма ни и може да доведе до състояние на апатия. Но не е така. Правилното разбиране на непостоянството разпалва духа. Когато духът е разпален, чувствате подем и се раждат ентусиазмът и активността.
 
10. ДОВЕРЕТЕ СЕ НА ТВОРЕЦА
Доверете се на Всевишния и Безкраен Интелект, който е създал всичко съществуващо – от космическите тела до взаимодействието на гените, атомите и молекулите. Вижте единството на Творението. Осъзнайте, че всичко е живо. Чистото Съзнание е основата на разума, част от който сте вие и всеки друг човек на земята.
 
11.ОСЪЗНАЙТЕ ЕДИНСТВОТО НА ВСИЧКО
Когато човешкият ум е стресиран и напрегнат, той раздава оценки, съди, харесва, не харесва, поставя рамки. И по този начин се изключва от всичко съществуващо. Но това отделяне е невъзможно. Ако премахнем само една точка от кръга, той вече няма да е кръг. Вижте себе си като част от Цялото.
 
12. ВАШАТА СЪЩНОСТ Е ЛЮБОВ И ПОКОЙ
Когато осъзнаете единството на Мирозданието, не се налага да полагате усилия, за да обичате другите. Любовта е ваша природа. Любовта е това, което сте. Нищо друго не съществува освен любовта. И осъзнавате, че покоят е вашата природа. „Аз дойдох от покоя, аз съм в покой, аз ще се върна към покоя. Покоят е моят произход и цел. Аз съм покой, аз съм пространство, аз съм любов“.
 
13. ТЪРСЕТЕ БАЛАНСА
Търсете баланса между активност и почивка, между потапянето в света и обръщането към себе си, между говоренето и мълчанието. Ако през целия си живот не пророните дума, не означава непременно, че водите духовен живот. Вие сте надарени с глас. Надарени сте с таланти и способности. Използвайте пълноценно това, което ви е дадено, като добавите медитация и самовглъбяване.
 
14. БЪДЕТЕ САМООСЪЗНАТИ
Започнете с осъзнаване на чувството за собственото тяло, кожата под дрехите, мускулите и нервите под кожата, костите под тях. Не бъдете безчувствени като животно, което само яде, пие и спи. Наблюдавайте всяко усещане. Осъзнавайки собственото си тяло, вие се приближавате до осъзнаването на Духа, който е различен от тялото.
 
15. БЪДЕТЕ ЗРЕЛИ И БЕЗПРИСТРАСТНИ
Истинското осъзнаване идва със зрелостта или, може да се каже, с безпристрастието. Зрелостта и безпристрастието идват заедно. Вие не можете да бъдете зрели, ако не сте безпристрастни. Безпристрастието често се разбира погрешно като нещо вяло, скучно. Всъщност, когато сте безпристрастни, вие осъзнато общувате със Себе си. А зрелостта е лишена от трескавост. В нея има достойнство, свобода, разбиране, мистерия.
 
16. ОТКРИЙТЕ КРАСОТАТА
Открийте и разберете красотата на Творението, красотата във всеки човек, красотата вътре във вас и осъзнайте тази красота като природа на духа. Умът тича след красивото, оценява красотата, но има разлика между разбирането на красотата и желанието да я притежаваш. Само духовното осъзнава истински красотата. Когато забележите красота, знайте, че има дух. Ако някой е красив, то е защото има душа.
 
17. ПРЕКЛОНЕТЕ СЕ И ПОЧИТАЙТЕ ВСИЧКО В СВЕТА
Оценяването на красотата води до преклонение. Вие се прекланяте пред красотата, обожавате я. Почитайте всичко в света. Почитанието е нещо повече от емоция, то е отношение. То свидетелства за балансирано разбиране на живота. Когато има почитание, умът присъства сто процента в настоящето и идва чувството за святост.
 
18. ЖИВОТЪТ Е ВЕЧЕН
Последният принцип на духовния живот е осъзнаването, че животът е вечен. Това е в пълно противоречие с принципа на непостоянството, с разбирането, че всичко е тленно. Сега ние казваме, че животът е вечен и нищо не може да се случи с него. Истината винаги е противоречива.
http://adyulgerov.blogspot.com/2012/06/18.html
тагове: 18, принципа, духовен живот

ДИАБЕТНА РЕТИНОПАТИЯ БР.101

Рискът от диабетна ретинопания може да се намали с две основни мерки: стриктен контрол на кръвната захар и редовни профирактични прегледи на очите. За съжаление, дори и при редовни здравни грижи не винаги е възможно да се избегне или забави увреждането на ретината.

Изследвания досега са доказали, че поддържането на кръвната захар в норма значително намалява риска от развитието или влошаването на диабетната ретинопатия. Затова помага самото лечение при диабет, включващо инсулинова или друга медикаментозна терапия, спазване на диетичен режим и подобрена двигателна активност. Интензивната инсулинова терапия, която включва чест скрининг на кръвната захар и използване на инсулинова помпа, са добър вариант. Не е никак лесна задача да се придържа човек към определен стил на живот с тези мерки, но те в случая за жизненоважни.

Редовният скрининг, освен това, дава най-висока надежда за превенция от диабетната ретинопатия. При диабет тип 1 трябва да се проведат всички необходими очни изследвания до пет години след поставянето на диагнозата. При диабет тип 2 прегледите трябва да се осъществяват непосредствено след поставянето й. След това профилактични очни прегледи се правят най-малкото по веднъж на година. Честотата на прегледите зависи от степента на увреждането на ретината и останалите усложнения от диабета.

Бременността по принцип е фактор, който предразполага развитието и задълбочаването на ретинопатията при жените с диабет на инсулинова терапия. Този риск трябва да се дискутира със специалистите преди планирането на бременността. Препоръчва се провеждане на очен преглед преди зачеването и, после, в първото тримесечие.

Жените, които развиват гестационен диабет по време на бременността, не са в риск от развитие на диабетна ретинопатия.

Високите стойности на артериалното налягане, холестерола и затлъстяването допринасят за развитието и влошаването на диабетната ретинопатия, затова следва да бъдат взети мерки срещу тях. Тютюнопушенето също е сериозен фактор. Инфекциите влошават диабетната ретинопатия, затова трябва да се реагира и при тях. Лечението на катаракта оказва влияние и на ретинопатията, поради което е препоръчително да се дискутира вариантът за лечение и на двете.
Кога трябва непременно да се потърси лекар:

След като е поставена диагноза диабет е наложително да се проведе сериозен преглед при офталмолог.

Наблюдавате постепенно или рязко влошаване на зрението.

При наличие на диабет и планове за бременност.

Срещате затруднения относно контрола на кръвната захар.

предоставил: Пламен Павлов

тагове: диабетна, ретинопатия

КАК ДА БЪДЕМ ПО- ЩАСТЛИВИ БР.101

„Единение с живота“

1. Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент – в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие.
2. Изначалната причина на нещастието никога не е една или друга ситуация, а вашите мисли за съответната ситуация. Осъзнайте какви мисли мислите. Отделете ги от ситуацията – тя винаги е неутрална, винаги е такава, каквато е. Ето ви ситуацията или факта, ето ви и мислите ви за нея. Вместо да си създавате истории, останете при фактите. Така например, „фалирах“ е история. Тя ви ограничава и пречи да предприемете ефективни действия. „В банковата ми сметка са останали само 50 цента“ е факт. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила.
3. Вижте дали може да уловите, да забележите гласа в главата ви, може би в самия момент, в който той се оплаква, и го осъзнайте като това, което е: гласът на егото, един обусловен модел, една мисъл. И тогава винаги, когато забелязвате този глас, ще съзнавате, че вие не сте той, а сте този, който го осъзнава. Всъщност вие сте осъзнатостта, която осъзнава гласа. На заден план е съзнаването. На преден план е гласът, мислещият. Като видите, че задният план е основа на предния, ще се освободите от егото, от ненаблюдавания ум.
4. Накъдето и да погледнете, ще видите огромно количество обстоятелства – доказателства за реалността на времето – разваляща се ябълка, лицето ви в огледалото в банята в сравнение с лицето ви на снимката отпреди тридесет години – но никъде няма да видите преки доказателства, никога няма да изживявате самото време като такова. Винаги ще изживявате настоящия момент, или по-скоро това, което се случва в настоящия момент.
5. Защо се раждат тревога, стрес, негативност? Защото сте се отвърнали от настоящия момент. А защо сте се отвърнали? Защото сте сметнали, че има нещо по-важно от него. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно погрешно възприятие, и се ражда свят на страдание.
6. Хората смятат, че щастието им зависи от това, което се случва т.е., че щастието им зависи от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното, най-ефимерното нещо във Вселената. То непрекъснато се изменя. Те гледат на настоящия момент или като на дамгосан от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва, или като на белязан от недостатъчност – защото нещо все още не се е случило, а е трябвало да се случи. Така те пропускат по-дълбокото съвършенство, вътрешно присъщо на самия живот, съвършенство, което винаги е там, намира се отвъд случващото се или неслучващото се, отвъд формите. Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всички възможни форми и недокоснато от времето.
7. Колкото повече споделяно минало има в едно взаимоотношение, толкова по-присъстващи в настоящето трябва да бъдете: в противен случай ще бъдете принудени да изживявате отново и отново миналото.
8. Приравняването с материалното, сетивно възприемано тяло, обречено да остарее, увехне и умре с „аза“, винаги – рано или късно – води до страдание. Въздържането от отъждествяване с тялото не означава да го пренебрегвате, презирате или да спрете да се грижите за него. Ако то е силно, красиво и енергично, вие можете да му се радвате и да цените тези му свойства – докато ги има. Можете също така да подобрите състоянието на тялото, като се храните както трябва и като правите упражнения. Но ако не приравнявате тялото с това кой сте, когато красотата увехне, енергичността намалее или тялото изгуби способностите си, това по никакъв начин няма да накърни усещането за стойността ви или идентичността ви. Всъщност с отслабването на тялото вече е по-лесно измерението, непритежаващо форма, светлината на съзнанието, да просветне през изтляващата форма.
9. Човек не става добър, защото се стреми да бъде добър, а когато открива добротата, която е в самия него, и й позволява да излезе на повърхността.
10. Ако покоят е наистина това, което желаете, тогава ще изберете покоя.
предостави: Слави Иванов
тагове: как бъдем, щастливи, единение живота

СЪЩЕСТВУВАЛА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ НА СЕВЕРОИЗТОК ОТ ДУНАВ ПРЕЗ 680 г. БР.101

На територията на днешна Украйна.

Една голяма лъжа обикаля и до днес по нашите учебници по история. Според нея Аспарух дошъл с малката си орда от Приазовието и над делтата на Дунав се настанил временно при някаква местност Онгъл, чието име идвало от славянската дума „ъгъл“ (Иречек) и така се подготвил да нападне през 680 г. на юг от Дунав.
Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите българи след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век. Укрепеният лагер и едноименната местност се намирали в района на дунавската делта, но точното им местонахождение не е установено безспорно. Името се среща у византийските историци и хронисти Теофан Изповедник (под формата Оглос) и патриарх Никифор (под формата Онглос). Дълги години се смята, че това име означава „ъгъл“, но напоследък надделява мнението, че неговото старо тюркско значение е „укрепено място“. Предполага се, че укрепеният лагер на  прабългарите е бил на несъществуващият днес остров Певки.ЕТО КАКВИ ГЛУПОСТИ УЧАТ НАШИТЕ ДЕЦА

 
Велика България загубва от Хазария през 669 г. Всеизвестно е, че на запад Хазария стига до р. Днепър, но понеже през времето на социализма бе забранено да се пише за държавата на Кубрат, нямаме нито една книга, която да ни дава представа докъде са стигали на запад от р. Днепър българските земи, които не са превзети от Хазария през 669 г.? 
Според хрониката от ІХ в. на Теофан, след като хазарите превземат през 669 г. Велика България, Бат Боян станал техен „данъкоплатец“, а „Аспарух, преминавайки Днепър и Днестър и установявайки се при Ογλον, на реката течаща северно от Дунав, се заселил между първите реки и тази последната, намирайки се отвсякъде обезопасен и обграден: отпред от блата (очевидно има предвид широката делта на Дунав – бел. К.М.), а от другата страна защитен от реките (т.е. Днестър и Днепър – бел. К.М.).“ 
През ХІХ в. Иречек решава да видоизмени „ογλον„ на „ογγλον„  и да го преведе чрез славянски като „онгъл” (ъгъл).През 1905 г. е издадена за първи път българска хроника от ХІV в., превод на хрониката на Симеон Логотет от Х в. В нея българския тълмач превежда Крумовите αυλήν, като „дворове“, т.е. жилища.
Така става ясно, че Аспарух, след като напуска през 669 г. земите на изток от Днепър, установява жилищата си и на тези, с които напуска, от р. Серег, северния ръкав на Дунав до западния бряг на Днепър… 
Тази територия, ако имахме сериозно изследване за Велика България, щяхме да знаем, че е българска и тази българска земя остава независима от Хазарския каганат. Нещо повече, името на антите след Кубратовата България, вече не се среща в изворите suzhdenia.ruspole.info/node/3546,т.е. изследователите допускат, че те приемат името „българи“ и тази територия от Дунав до Днепър, след разширяването на юг от Дунав на българските земи през 681 г. и учредяване на столицата в Плиска, е окрайнината/украйна на България. 
Нещо повече, тя дори е носила името България, както става ясно от протокол от 16-тото заседание (9 август 681 г.) на VІ Вселенски събор, където презвитер Константин от гр. Апамея изрича следните думи: „Казвам се Константин. Презвитер съм на Светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България.“Презвитер Константин е умерен монотелит и до последно е смятал, че монотелитството не трябва да бъде обявявано за ерес от VІ Вселенски събор. А когато е обявено, той смята, че така Византия си е навлякла божия гняв и сочи „нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България!“
Мнозина изследователи си задават въпроса какво има предвид, понеже презвитера не казва „българите“, а „България“. И погрешно смятат, че на североизток от Дунав до Днепър не е имало България, а презвитера говори за Велика България като цяло. Но хазарите превземат териториите до Днепър на Велика България през 669 г., а превзитер Константин е от 681 г. и говори за България. 
 Ех, ако имахме летопис, който да ни дава повече яснота? 
  Оказва се, че такъв летопис има. Превода от ХІV в. на хрониката на Симеон Логотет, който е правен по същото време, когато е превеждана и „Манасиевата хроника“.
Симеон Метафраст или Симеон Логотет (на гръцки: Συμεών Μεταφραστής) е византийски светец, държавник, църковен писател-хронист, поет, историк и агиограф. Роден е в Константинопол, умира ок. 960 г.


През ХVІІ в. този български ръкопис е в Молдова. За ръкописа се грижели архиепископ Анастасий Кримка и молдовския воевода Василий Лупул, управлявал от 1634 г. до 1654 г.

В края на ХІХ в. летописа е вече в Санкт-Петербурската Академия на Науките и от 1898 до 1905 г. е подготвян за издаване.

„Симеон Метафраст и Логофет. Съписание мира от Бытия и летовник собран от различных летописец.“ Изд. В. Срезневский. СПб, 1905.


Препечатки в Лондон (London, 1971) и Мюнхен  (München, 1971). В нашата страна? Разбира се – не.То и на руски от 1905 г. е в забвение, нали ще вземе някой да прочете, че за тоя български преводач не съществуват „склавини“ (славяни) и навсякъде ги превежда „българи“ или пък може ужасено да разбере, че през 917 г. Симеон Велики не водил битка при Анхиало и р. Ахелой, а при Тутхони и реката на Тутхони…

Българската победа на Симеон Велики през 917 г. при Тутхони. Хрониката на Йоан Скилица

 Защото според този наш български преводач, българското име на Анхиало и Ахелой, е Тутхони, при това го споменава неколкократно… 
А най-интересното, във връзка с нашата тема е, че според българския преводач през 680 г. българския народ минал Дунав и се заселил край Варна, „отделяйки се от своеплеменните си.
България на север от делтата на Дунав.Сиреч, от онези отвъд Дунав, както впрочем отдавна знаем от Именникът на българските князе…Но това, което не знаехме, е че и през 680 г. териториите на северо-изток от Дунав са заселени от „своеплеменни“ и точно тази земя от Днепър до Дунав презвитер Константин нарича „България“.

Кирил Милчев

тагове: България, Украйна, Аспаруххроникаонгъла, Теофан,     
Симеон Логотеттутхони,

ШЕДЬОВРИ ВЪРХУ ПЯСЪК БР.101

Лилия Петрова  

Използвайки гребло, Амадор създава мимолетни произведения на изкуството по брега. Прекарва часове в създаването на шедьоврите си и знае, че приливът скоро ще дойде и ще отмие работата му завинаги.Насладете се на творбите му, съхранени само като фотографии.

 

http://www.highviewart.com/articles/view/1267
тагове: шедьоври, пясък, Амадор

ЖАН- ПОЛ- ГОТИЕ бр.101

„Треска в събота вечер“  

 

В модния спектакъл, носещ името „Треска в събота вечер“, лошото момче на френската мода показа емблематичните кожени якета и впити панталони от „Брилянтин“; хип-хоп визии с широки увиснали панталони и блузи с качулки; танго стил, акцентиращ върху роклите и полите на ресни.

Черно, бяло, червено, кремаво и кафяво са основните цветове в колекцията, а кожата е преобладаващата материя.

Да потанцуваме заедно с Жан-Пол Готие!

Снимки: fashion-with-style.com

АНИ

тагове: Жан-Пол- Готие

ИЗПОВЕД НА ЕДИН КЛОШАР БР.101

 

Колко ли пъти, срещайки погледа на някой бездомник, сте се питали какъв ли е бил животът му, дали е ималсемейство, професия… живял ли е някога другояче? В едно стихотворение се казваше, че очите, дори и в умората, говорят на всички езици. В тях се крие отпечатъкът на преживяното минало.

Какво ли е онова нещо, което може да ни накара да продължим, след като отпечатъкът избледнее, покрит от болката от смазани мечти, безпътица и самота?

Вижте изповедта на един клошар, която ни даде всички отговори и ни накара да се усмихнем… уж без причина!

„Отивам да си купя кафе. Пред мен човечец, леко потрепващ, леко прегърбен, около 70-годишен или толкова изглеждащ. Изсипва от шепата си стотинки и тихо казва: „Едно кафе.” Продавачката изсумтява, броейки ги: „По-жълти нямате ли? Освен това 2 стотинки не ви достигат.” Човекът си ги прибира обратно и понечва да тръгне. „Не ви ли е срам?” – изкрещявам на продавачката – „Аз ще платя кафето”. Поканих човекът на масичката, подадох му кафето и седнах до него. Стори ми се разстроен. Той ми благодари и изсипа шепата стотинки пред мен. Каза: „Вземете ги. Нека Господ ви дава здраве и дано винаги да имате да давате!”

Понечих да му кажа, че и само 2 стотинки да имам – пак ще ги дам, но замълчах. Вгледах се в топлите му очи и още педи да попитам каквото и да било, той започна да разказва: „Клошар съм. Не ме е срам. Не исках да излъжа продавачката. Не бях преброил правилно. Не винаги съм бил клошар. Бях пианист. Много пътувах. Имах всичко. Имах пари. Никога не ми беше хрумнало, че ще остарея, че животът ми ще се преобърне. Пострадах при катастрофа. Вече не можех да свиря и животът ми тръгна назад. Взех пенсия по болест, работех където каквото мога. Семейство и деца нямам. Сега съм с малка пенсия. Тя никога за нищо не ми стига.

Много обичам животните и един ден до една кофа за боклук стоеше едно гладно куче. Не беше от квартала. Огледах се, почудих се какво да му дам. Пари нямах да му купя. Без да се осъзная как, надникнах в кофата за да му потърся нещо за ядене. Намерих един хляб. Толкова ме беше срам от минаващите хора, но погледът на гладното куче впит в мен ме отрезви. Извадих хляба, взех една филия и му дадох. То го налапа сякаш никога не е яло. Започнах да му чупя, за да яде по-бавно. Паднаха няколко трохи и веднага долетяха гладни гълъби. Започнах да храня и тях. Изведнъж осъзнах, колко ми е леко на сърцето и колко съм щастлив, че все пак успях да ги нахраня.

На другата сутрин, кучето седеше до кофата и гледаше към блока ми. Но аз бях подготвен. Носех хляб, натопен в манджа от вкъщи. Нещо в сърцето ми се беше преобърнало. Започнах да забелязвам всички гладни животни в квартала ми. Преди ги подминавах без да се замислям. Реших, че няма нищо лошо да търся в кофите храна. Реших, че в името на животните не ме е срам. Така започнаха да минават дните ми.

Сутрин излизах, набавях храна от кофите и ходех да храня животните. Верният пазач до кофата за боклук, онзи първият дето нахраних, го прибрах в къщи. Той ме научи, че животът не свършва с парите. Така станах клошар. Освен храна, събирам вестници, кутии и ги връщам. Припечелвам стотинки и заедно с моята пенсия се оправяме някак си с моя верен другар!” Усмивка озари лицето му, усмивка искрена и топла, такава, каквато не съм виждала в нито един богаташ. Очите ми се напълниха със сълзи. „Вие току що ми предадохте урок от живота, господине! Благодаря Ви! Нека кафето е от мен!” – казах. А той отвърна: „Благодаря, че ме изслушахте госпожо! Благодаря за кафето и знайте – Животът е Чудо!Струва си да се живее!”“

Автор: Лола / beu.bg

тагове: изповед, един клошар