Сред химикалите е и окситоцинът, познат още като хормонът на любовта – към родителите и към интимната половинка. Интересен е фактът, че той се освобождава от близостта между между родител и бебе, а също така и по време на оргазъм.

При бебетата и малките деца до 2-годишна възраст изкривяването на долните крайници е често срещано и нормално явление, дължащо се на естественото скелетно положение на плода.

С израстването на детето крайниците постепенно се изправят. В някои случаи обаче се наблюдава абнормално разрастване на големия пищял, което води до изкривяване на крайниците.

За първи път заболяването се описва през 1922 г., но подробно изучаването му започва през 1937 г. благодарение на американския ортопед Блаунт, който определя невъзпалителния му произход.

Болестта на Блаунт спада към групата на локалните епифизарни дисплазии. При това заболяване се образува ъгъл между осите на бедрото и подбедрицата като се наблюдава деформация на подбедрицата навътре.

При някои бебета в растежната зона на долните крайници настъпва преждевременна осификация (натрупване на калций в хрущяла, което води до превръщането му в костна тъкан). В резултат на това големият и малкият пищял нарастват с различна скорост, което причинява прогресивна  деформация на коляното – краката се изкривяват навън и придобиват О-образна форма.

Заболяването има наследствен характер като доказателство за това е семейната анамнеза при повечето от пациентите.

Най-често болестта на Блаунт се диагностицира между 2 и 4-годишна възраст, когато скелетният растеж е най-бърз и изкривяването става по-ясно забележимо.

Макар и по-рядко болестта на Блаунт може да се развие при подрастващи с наднормено тегло.

 
Когато заболяването се развива при деца под 4-годишна възраст обикновено засяга и двата крака. При билатералното изкривяване двете кости на долния крайник образуват ъгъл помежду си и се ротират навътре като формират характерните О-образни деформации на долните крайници.

Когато болестта на Блаунт се развие в по-късна възраст, при деца над 11 години, засяга само единия пищял.

При децата под 4-годишна възраст заболяването обикновено започва без никакви оплаквания. В повечето случаи походката на детето изглежда напълно нормална. Неестествените движения се забелязват едва, когато изкривяванията са по-големи. Един от първите признаци, по които родителите забелязват болестта на Блаунт е изкривяване на долната част на крака.

Един от първите симптоми при развитие на заболяването при по-големи пациенти е наличието на болка по вътрешната страна на коляното.

Ако родителите забележат, че детето не стъпва правилно или има изкривяване на долните крайници, задължително трябва да се консултират с детски ортопед, който да определи причината и да назначи адекватно лечение.

предоставил: Асен Василев

тагове: болест, Блаунт, смптоми, диагностика, лечение

Eразъм Ротердамски – снимка Уикипедия

Еразъм Ротердамски (Desiderius Erasmus Roterodamus) е виден холандски мислител, философ, филолог, теолог и хуманист от епохата на религиозните борби между католицизма и протестантството. Но той е и обществен деец от епохата на Ренесанса, известен учен, който пише своите произведения в латински стил. Изготвя най-важните на времето латински и гръцки издания на Новия завет. Поставя основата за критичното разбиране на библейските текстове. Повдига важни въпроси, засягащи протестантската Реформация и католическата Контрореформация. Смятан е за основоположник и вдъхновител на християнския хуманизъм и пацифизъм, тъй като стремежът му е бил да спомогне за реформирането на църквата по мирен път.

Роден е на 28 октомври 1466 (или 1469) година в Ротердам или Гуда, Холандия. Истинското му име е Дезидериус Еразъм. Той е незаконен син на католическия свещеник Роджър Джерард. За майка му, Маргарет Роджериус, която е дъщеря на лекар, се знае малко. Получава най-доброто за времето си образование в редица монашески и полу-монашески училища, сред които и това в Девентер, където учи латински и реторика. На 13-годишна възраст остава без родители. Известно е, че Еразъм е имал един по-голям брат, Питър, който по-късно става монах.

През 1492 година бедността принуждава Еразъм да се установи в манастира. Той е ръкоположен за католически свещеник, но не е съгласен с всички принципи на монашеството. Проявява голям интерес към хуманитарните науки и през целия си живот остава “светски свещеник”. Три години по-късно със съгласието на епископа получава стипендия, която му позволява да отиде да учи в университета в Париж (1495-1499). Става близък приятел на италианския хуманист Публио Фаусто Андрелини, поет и “професор на човечеството” в Париж. Главните центрове на дейността на Еразъм са Париж, Лувен, Англия и Базел, но той никога не е бил свързан за дълго с никое от изброените.

През лятото на 1499 година Eразъм Ротердамски напуска Париж и отива в Англия, където става учител на младия Уилям Блаунт. В Лондон се запознава с принц Хенри и се установява в Оксфорд. Там се среща с богослова Джон Колет и слуша с голям интерес неговите тези за Посланията на апостол Павел. Твърди се, че Колет е оказал решаващо влияние върху Еразъм. Половин година по-късно той се връща в Париж. Но британските митничари конфискуват всичките пари, с които разполагал.

Докато изучава денонощно гръцки в продължение на три години, живее в постоянен недостиг на пари. Въпреки това Еразъм предпочита да живее като независим учен и да избегне всякакви формални връзки и въздействия, които биха могли да възпрепятстват свободата на неговия интелект и литературното му изразяване. През целия си живот е получавал многобройни покани и предложения за добре платени позиции в академичния свят, но винаги е предпочитал независимата литературна дейност.

През периода 1506-1509 година той е в Италия. Дипломира се като доктор по теология в университета в Торино. Посещава Болоня, Флоренция, Падова, Рим и прекарва известен период в едно издателство във Венеция. Междувременно се свързва с венецианския философ Джулио Камило, както и с някои други италиански учени. След това пътува до Англия, където работи като лектор по старогръцки език в Кембриджския университет. От 1515 година за няколко години е лектор в Католическия университет в Льовен. Става приятел на Томас Мор, а по-късно получава титлата кралски съветник. Eразъм Ротердамски търси убежище в Базел, където швейцарското гостоприемство му позволява да се развива и изразява свободно. Развива трайно сътрудничество с издателя Йохан Фробен. През 1513 година Еразъм отива в Германия.

Неговото най-известно произведение е “Възхвала на глупостта” – сатира, написана във формата на писмо до приятеля му Томас Ман, в която той пародира глупостта и невежеството. От Просвещението до началото на XX век тази негова сатира e най-превежданата и издавана книга в Европа (след Библията). През 1559 година всички произведения на Еразъм са включени в Индекса на забранените книги на католическата църква.

Eразъм Ротердамски умира на 12 юли 1536 година в Базел, Швейцария.

предоставил: Ангел Стоев

тагове: Еразъм Ротердамски, живот, дейност

1. При кървене от долния стомашно-чревен тракт, вероятно причинено от хемороиди, анална фисура, дивертикулоза или съдова ектазия, при която се сплитат кръвоносни съдове около ануса и започват да кървят, най-често се проявяват с изтичане на яркочервена кръв в изпражненията и по тоалетната хартия след дефекация. След извършване на акта по изхождане може да остане чувство за парене, сърбеж и болка няколко часа след това.

Съветите на специалистите при тези състояния са да се поддържат меки изпражнения, което да намали болката и кървенето. Гастроентеролозите съветват да се промени диетата и комбинацията от храни в менюто. Те препоръчват да се приемат повече фибри чрез овесени ядки и растителни култури, както и да се приемат поне 8 чаши вода дневно по 200 мл всяка. За облекчаване на болката препоръчват ежедневни бани, сутрин, на обяд и вечер, във вариво от смрадлика.

2. Аналната болка и сърбеж, протичащи с яркочервено изтичане на кръв от ануса и трудни позиви за дефекация с дълбоки напъни са симптоми на развита аноректална стриктура. Това е стеснение в ануса или стягане на аналните сфинктери, което се причинява от възпаление в региона или при минала хирургична интервенция. Някои пациенти споделят за проблема припрекомерен прием на лаксативи. За облекчаване на болката се препоръчва прием на аналгетици – метамизол, нимезулид и парацетамол. За радикалното лечение се препоръчва хирургическа ексцизия на стеснената област с рацепване на мускулните влакна и освобождаване на аналния пръстен от стриктурата.

3. При колит, болест на Крон и гастроентерит често се срещат някои много основни симптоми. Такива са появяващите се воднисти изпражнения или по-честите изхождания, които могат да се съпроводят с кръв и болково дразнене в областта на ануса. Болка може да има също така в долния коремен етаж, особено ако изхождането на кръв е обилно, обща слабост и неразположение, гадене, повръщане, а понякога и ставни болки. Кожните разранявания около ануса при форсираното изхождане на воднисти и кървенисти материи често е провокиращ фактор за усложнения с инфекции в зоната на ануса.

Специалистите съветват при поставена диагноза за гастроентерит да се приема обилно количество вода дневно – около и над 10 чаши по 200 мл. При колит и болест на Крон се препоръчва избягването на стресови ситуации, които да засилят производството на стрес-хормоните адреналин и норадреналин, както и повишаване секрецията на солна киселина в стомаха. Също така трябва да се избягват прекалено лютите и пикантни храни, както и пържените и много мазни ястия.

Билковите терапевти предлагат алтернативно лечение при колит -прием на една скилидка чесън дневно, който да намали чревните спазми, както и прием на чай от унгарска лайка, който заздравява чревната лигавица.

4. Друг особено чест причинител на анално кървене е появата на Мекелов дивертикул. Това е инвагинация на тънкото черво, което прилича на новопоявил се джоб. Причислява се към редицата на рисковите фактори, защото освен че протича с клинична картина на анално кървене с ярка или тъмночервена кръв, може да доведе и до внезапна перфорация на червото и развитие на животозастрашаващ перитонит, също така може да доведе до допълнително инвагиниране на червата около дивертикула, което да доведе до запушване лумена на червата и задържане на чревно съдържимо над нивото на запушване - илеус. Състоянието също еживотозастрашаващо и се нуждае от спешна оперативна намеса, както при перитонит.

5. Запекът, появата на твърди изпражнения, изтичането на ярка или тъмночервена кръвпри изхождане, както и неопределена болка в областта на корема или ануса, може да са симптомите на ректален пролапс, който представлява смъкване на част от лигавицата на правото черво през ануса, или инфекция на дисталните отдели на дебелото черво. Състоянията изискват както хирургично лечение, така и антибиотична терапия, която се назначава от специалист по гастроентерология или коремна хирургия. Често тези състояния се провокират от някои болести, предавани по полов път, най-вече гонорея и сифилис, прекалената употреба на лаксативи, нараняване на ректума при анален секс и тежка фаза на хемороиди, както и вродено отслабване на лигаментарния апарат в долния коремен етаж, алергии към някои лекарства и други.

Състоянията, които протичат с кръв през ануса при изхождане, сами по себе си се класифицират като спешни и се нуждаят от спешно диагностициране от лекар и започване на съответната терапия. Освен рискът от усложнения с инфекции и поява на хемороиди или тяхното утежняване, кървенето от ануса може да се причини от развитието на карцином на ректума или сигмата, които са двата крайни отдела на дебелото черво.

 предоставил: Трифон Николов

тагове: кръв, изпражнения, симптоми, лечение

тагове: кръв, изпражнения, ричини, лечение

Витамин В представлява съвкупност от 8 различни водоразтворими витамини, познати още като “витамин В-комплекс”.

Към този комплекс се отнасят витамин В1, В2, В3, В5, В6, В7, В9 и В12. Всеки от тях изпълнява различни функции в организма, но общото между тях е, че се отнасят към една и същавитаминова група.

Когато действат заедно, витамините от група В повишават защитните сили на имунната система, поддържат състоянието на нервната система, оказват влияние върху растежа и диференцирането на клетките, а също така влияят и върху регулацията на метаболизма.

Необходимият прием на комплеса от витамини, отнасящи се към В-групата, е около 3,5 мг на ден.

Тъй като тези витамини са водоразтворими, техният престой в организма е кратък и елиминирането им при предозиране се осъществява лесно.

Симптомите на витаминов дефицит са разнообразнизни – раздразнителност, липса на концентрация, болки. Но те съвсем не са задължителни, затова е необходимо да си осигурим ежедневния прием на витамини.

Витамините от тази голяма група се съдържат в картофите, бананите, зърнени култури като леща и бобови изделия, пилешкото месо, яйцата и рибата.

Голямото разнообразие от храни, които съдържат този комплекс от витамини, позволява набавянето им и от хора, които имат ниско въглехидратен режим на хранене.

Друг вариант, с който може да задоволите витаминовите нужди на организма си е чрез приемането на хранителни добавки, в които те се съдържат. Това обаче в никакъв случай не бива да замества балансираното и разнообразно хранене.

предоставил: Ангел Стоев

тагове: витамин Б, съдържание