Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си “спомняли”, че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващия двор.
В Германия и Австрия смятат 1-ви април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатаната бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).
В древността 1-ви април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще се хванат”, когато някой хитрец ги изпрати за “зелен хайвер”, но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите. Чудомир обичал да казва: “Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж”.
Още от най-стари времена по българските земи народните названия на този месец са свързани с „лъжовността“ на времето – през април тревата и дръвчетата могат да се излъжат от затоплянето, а след това да скове студ и да ги умори. В много краища на България април е наречен „Лъжитрав“, а старобългарската дума „лъжуняк“ доказва, че и прадедите ни са го считали за лъжовен.
