Monthly Archives: март 2014

НАЙ- ГОЛЕМИЯТ ЖЕНСКИ ЗАТВОР В СВЕТА

Най-големият женски затвор в света

Има места по света, в които жените, борещи се за правата си, плащат доста висока цена. Там те са обречени на самота – или изобщо не се омъжват, или се развеждат и губят правото да отглеждат децата си…

Едно от тези места е Саудитска Арабия. Суад аш Шамари се бори открито за правата на жените в тази страна и е основала организация с такава цел:
“Дълго време работех като журналистка и информирах за положението на жените в страната. След това обаче трябваше да избера: или продължавам да се прикривам зад написаното по факса и в интернет, или излизам пред обществеността и казвам какво искам. Аз съм два пъти разведена. Изгубих правото да отглеждам децата си, да се издържам и да имам дом”, казва Суад аш Шамари и добавя: ”Говорят, че обществото ни било религиозно-консервативно, но как е възможно такова общество да остави една жена и децата й на улицата!”.

 Жената – безгласна буква
Разводът в Саудитска Арабия води само до поредния вид опека, в която се намират жените в тази страна. Те са зависими ако не от съпруга си, то тогава от брат си, баща си или дори от собствения си син. За почти всяка официална крачка в обществото саудитските жени трябва да искат разрешение от мъжа, който отговаря за тях. Без значение дали става дума за банкови операции, за подписване на трудов договор или пък за постъпване в болницата:

“Най-важното ни искане е свързано с гражданските ни права. Жените в Саудитска Арабия могат да се възползват от малкото права, с които разполагат, само със съгласието на някой мъж. Аз съм на 40 години и не мога да пътувам без разрешение! Жените не могат да следват без разрешение, при това образованието е задължение на всеки мюсюлманин”, възмущава се Суад аш Шамари.

Само малки региони в Саудитска Арабия, в които живеят чужденци, правят изключение от правилото. Това са така наречените компаунди. Най-големият от тях се намира в източната част и е на нефтеното дружество Сауди-Арамко. Тук важат собствени закони. Уаежи Хоайда живее в този компаунд и е една от най-известните правозащитнички в страната. Тя ръководи организация, която защитава правата на жените:

“Тази есен отново 11-годишно момиче беше омъжено за 70-годишен мъж. Кога най-после ще се сложи край на това! Дали наистина нацията ни е заплашена, ако въведем минимална възраст за женитба? Има ли по-лошо престъпление от това да изключим децата от закона, преследващ изнасилванията. Защото точно за това става дума в дадения от мен пример – за изнасилване”, казва Уаежи Хоайда.

Живот като зад решетки
Саудитска Арабия се променя много бавно и мъчително. Преди няколко дни отново се заговори за правото на жените да шофират. “Този, който се страхува от това, че жените, които шофират сами, са застрашени от сексуално насилие, трябва не да забранява на жените да карат коли, а да се замисли над саудитската система на възпитание”. Това каза наскоро не кой да е, а внукът на доскорошния главен мюфтия в Саудитска Арабия. 

Феминистките в страната са категорични: онзи, който проповядва религиозните ценности, е длъжен да уважава и правата на жените. Уаежи Хоайда казва: “Написах статия под заглавие: “Саудитска Арабия – най-големият женски затвор в света. Ние сме затворнички в собствения си дом и ако искаме да излезем навън, сме контролирани от религиозната полиция. Аз не мога да напусна границите на държавата без разрешение – точно това е дефиницията за затвор.”

 Според анализ на изследователски център в Риад 40 на сто от темите в местния печат и повече от 50 на сто в саудитските сайтове са свързани с жените. Това все пак буди надежди. Саудитските жени все още нямат права, но за тях поне се говори и пише, при това в собствената им страна.

предоставил Златан Пеевски

тагове: голям, затвор, света

ВЕСЕЛИН ТОПАЛОВ БР.104

250px-Veselin_Topalov_Sofia_Airport_24.10.2005.pic-01Веселин Александров Топалов е български гросмайсторсветовен шампион пошахмат за периода 2005-2006 г., версия ФИДЕ и световен вицешампион за периода 2010-2012 г. Той е един от няколко шахматисти, оглавявали световната ранглиста след 1970 г. откакто световната шахматна федерация ФИДЕ официално приема коефициента ЕЛО като мярка за силата на шахматистите. Някои от другите са в хронологичен ред Боби ФишерАнатоли КарповГари КаспаровВладимир КрамникВишванатан Ананд и Магнус Карлсен. През април 2006 оглавява за първи път ранглистата на ФИДЕ с ЕЛО 2804 т., след отпадането от нея на отказалия се от състезателна дейност Гари Каспаров. Топалов отново води в класацията на ФИДЕ през юли 2009 с ЕЛО 2813 т. През юли 2006 и повторно през юли 2009 постига върховото си постижение от 2813 точки (виж Върхови ЕЛО постижения в шахмата), с което се нарежда на пето място във вечната ранглиста сред шестимата шахматисти, достигали някога ЕЛО над 2800 т. (Магнус Карлсен 2881, Гари Каспаров 2851, Левон Аронян 2830, Вишванатан Ананд 2817, Веселин Топалов 2813, Владимир Крамник 2811).

Носител е на Шахматен Оскар за 2005 г.

Веселин Топалов е роден на 15 март 1975 г. в Русе. На 8 години баща му го запознава с правилата на шахмата. На 12 г. вече е майстор на спорта. През 1989г. в Агуадиля (Пуерто Рико) Веселин Топалов става световен шампион за юноши до 14-годишна възраст. На 14 г. за световната си титла е удостоен със званиетомеждународен майстор. Пред 1990 година става световен вицешампион за юноши до 16 години в Сингапур.

През 1990 г. в Сингапур спечелва световната вицешампионска титла за юноши до 16-годишна възраст. От 1991 г. негов личен треньор и мениджър е Силвио Данаилов. Топалов става Балкански шампион за юноши през 1991 в ДуръсАлбания. През 1992г. получава от ФИДЕ титлата гросмайстор, като през следващата 1993 г. за пръв път попада сред първите 10 в световната ранглиста. Републикански шампион за мъже — през 1994 във Варна.

Веселин Топалов има победи над всички супергросмайстори в света. Победител е в редица турнири: МадридИспания — 1994, 1996, и 1997 г., Дос Ерманас (Испания) – 1996, НовгородРусия — 1996, Виена (Австрия) – 1996, АмстердамХоландия — 1996,Антверпен (Белгия) – 1997, Монако - 2001 и Дортмунд (Германия) – 2001 г. На световното първенство в Триполи (Либия) през 2004 печели бронзов медал. През март 2005 заема второ място на супертурнира в Линарес с равен брой точки с Гари Каспарови победа над него. След нея руският шампион се отказва официално от състезателна кариера и това е последната му партия.

Два месеца по-късно Топалов печели суперсъстезанието от 20-а категория „М-Тел Мастърс“ в София с резултат (+4,=5,-1) пред Вишванатан Ананд, Юдит ПолгарРуслан Пономарьов, Владимир Крамник и Майкъл Адамс. Средният ЕЛО коефициент на турнира е 2744, което го прави най-силния супер-гросмайсторски турнир за 2005 г.

предоставила: Мария Герасова

тагове: Веселин топалов, български, гросмайстор, шах, световен шампион

 

НИКОЛА СТАНЧЕВ БР.104

Спортната слава на България е едно от нещата, които ни карат да се гордеем, че сме българи. Макар, че днес спортните ни успехи са малко, достатъчно е да се поровим в постиженията ни от миналото, за да усетим духа на шампионите. Със сигурност със своята борбеност те показват на света какво значи да носиш български дух.

При първите си участия на Олимпийските игри българите не успяват да се класират на предни позиции, но това не ги обезкуражава, дори напротив – родните спортисти започват да тренират още по-усърдно. Така се стига до паметната Олимпиада в Мелбърн през 1956 г., когато Никола Станчев спечелва златния медал в свободната борба в категория 79 кг. Това го прави първия български олимпийски шампион. Подобна личност заслужава да бъде по-добре позната и затова сме посветили тази публикация на него.

 Никола-Станчев Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица, Бургаско. Още от дете наблюдава многобройните народни борби в Странджанския край. Въпреки това житейският път на Никола се пресича с борбата на сериозно ниво съвсем случайно. През 1949 г. младежът е привикан в Ямбол, за да свидетелства по дело. Във влака той се засича с борците от Грудово, които отиват на републиканско първенство. Изненадващо те го канят да дойде с тях. Никола има голямо желание да продължи към столицата, а освен това делото в Ямбол се отлага. За съжаление обаче липсата на каквито и да било финансови средства го възпрепятства. Младежът обаче е непоколебим и готов да направи всичко, за да стигне до София. Събира стотинки на гарата и в крайна сметка, макар и с известна доза късмет, успява да осигури сумата и заминава за столицата.

Още със стъпването си в залата той успява да впечатли своя наставник, който го нарича самобитен талант. След две години вече е привлечен в ЦСКА.  Влиза и в националния отбор, след което започват и международните му изяви. Първият сериозен успех  в кариерата на странджанеца е именно на Олимпиадата в Мелбърн.

Състезанието започва добре за Никола. Той побеждава с 2 на 0 точки един от фаворитите за спечелването на титлата, грузинеца Схиртладзе, от когото има три загуби преди това в Олимпиадата. В следващата среща Станчев се изправя срещу японеца Кацумарото. Всички очакват успех от българина, който има две победи срещу опонента в предишни състезания. Изненадващо обаче японецът го побеждава с туш. Тогавашният правилник позволява след една загуба даден състезател да продължи борбата за титлата, но при далеч по-тежки условия – до финала, а и на него включително, борецът трябва да побеждава само с туш.

Възможността за победа с туш във всички останали срещи изглежда невъзможна за специалистите, които очевидно не познават добре българския спортист. Никола Станчев показва, че за българския дух няма непреодолими препятствия. Важно е да се отбележи и заслугата на треньора Райко Петров, благодарение на когото борецът успява да изгради една много печеливша тактика.

В първата от трите си оставащи срещи Станчев трябва да се изправи Никола-Станчев-борба-300x166срещу западногерманеца Щер. До този момент той два пъти го е побеждавал по точки, но никога с туш. Германецът, за когото цел е равният резултат, се бори в пасивен стил, единствено пазейки се да не бъде туширан. Никола и неговият треньор предвиждат това в своята предварителна стратегия за двубоя. Българинът умишлено използва тактика, в която се прави на жертва и изглежда дори уплашен, оставяйки Щер да вземе инициативата в свои ръце. За всички специалисти изходът от този двубой е повече от ясен. Според тях с такава борба загубата на българина е неизбежна. Минутите текат, а странджанецът изчаква германецът да стане по-активен. Станчев дори поощрява Щер, като продължава да отстъпва. Така българинът изглежда вече лесна плячка, която при следващите няколко атаки само се защитава. Тогава от българската скамейка се чува „Давай!“. Като мълния Станчев се впуска в краката на германеца. Секунда по-късно гърбът на Щер се сгромолясва на  тепиха, затиснат от тялото на Никола. Това е туш, който дава начало на победната серия на странджанеца. Заради прекрасно измислената и изпълнена стратегия някои чуждестранни журналисти наричат двамата българи “големите артисти”.

Следващият опонент на нашия борец е шведът Лимбланд. 36- годишният спортист има солиден опит на тепиха, поради което трудно може да бъде надхитрен. Тактиката на българина няма как да бъде друга, освен да атакува мощно още от първата секунда, ако иска да спечели с туш. С голяма точност последвалото в срещата е описано от пратениците на “Народен спорт”:

Никола-Станчев-2-210x300 “Такава изтощителна борба малцина бяха виждали. Накрая и двамата бяха изчерпали силите си до такава степен, че само ако имаше някой да ги побутне, щяха да рухнат на тепиха. Само искрица сила бе нужна за победата! Искрица само!…  Намери я Станчев!  Кой знае от кое кътче на коравата му странджанска душа се появи тя, за да пламне последното усилие. Шведът бе туширан! Двамата борци лежаха в изнемогва и само по сияещото от щастие изпотено лице на българина можеше да се познае кой е победителят…”

След трудната победа Станчев достига до финала, на който му предстои да се изправи срещу още по-голямо препятствие. Там той среща смятания за непобедим американец Алън Ходж. Срещата започва, като пръв в партер е българинът. Ходж го хваща в най-добрата си хватка „вълчи капан“ и след секунди от носа на Никола потича кръв заради липса на кислород. С последни сили странджанецът удържа до почивката. Години по-късно той споделя: „В този момент щях да се откажа.“  Идва ред американецът да застане в партер. Станчев му прилага любимата си техника „Чарека“, с която печели 90% от своите срещи. С нея той тръшва непобедимия американец, като ударът в земята е толкова силен, че след обявяването на победата Ходж остава неподвижен на тепиха. Съдиите обявяват победа с туш на българина, а това означава златен медал и първа българска олимпийска титла.

След Олимпиадата Никола продължава да се бори. Единадесет пъти става шампион на България, като осем от тях в свободна и три в класическата борба. Печели и балканската титла. Петнадесет години е несменяем титуляр на категорията. След като се отказва от борбата, се заема с треньорство. Две-три години е помощник на Райко Петров в националния отбор. Въпреки своя опит той не успява да се утвърди на новото поприще. Животът след борбата не е никак лек. Той живее в малката си къща в село Твърдица, която има едва една стая. До 2003 г. преживява със скромна пенсия от 110 лв., а съпругата му Елена взема едва 50 лв.

Никола-Станчев-дом-300x225Общинската структура на СДС в Бургас и кметът на родното му село Сотир Йовчев решават да помогнат на великия българин. Те ангажират строителна фирма, която се заема с издигането на къща за бореца. Огромна помощ оказват Боян Радев и други изявени бургаски борци от миналото. Футболният национал Радостин Кишишев дарява 1000 лв. лични пари за къщата. Такава сума за първия олимпийски шампион гласува на сесия през май и Общинският съвет в Бургас.  За нещастие няколко месеца преди къщата да бъде готова, на 13 юли 2009 г. Никола Станчев си отива от този свят.

В знак на почит в село Твърдица е открит негов паметник през 2011 г. Никола Станчев е наречен от треньора Райко Петров „Гагарин на българския спорт“. Неговият колега и приятел Боян Радев го определя като „патриарх на големия български спорт“. Със своето уникално постижение от три последователни победи с туш на Олимпиада Станчев остава завинаги не само в българската спортна памет, но и в тази на останалия свят.

предоставила: Мария герасова

тагове:Никола Станчев, световен, шапион, борба

ПАИСИЙ ВЕЛЕЧКОВСКИ бр.104

160px-PaisiusПаисий Величковски (на украинскиПаїсій Величковський) (1722-1794) е украински православен светец от еврейски произход, родом от Полтава. Той се замонашва наАтон. Издирва намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превежда ги от старогръцки на църковнославянски език или поправя и допълва по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.

През 1763 г. се премества в Молдова заедно с 60 свои духовни последователи – монаси и послушници и основава школа. Там се превеждат редица аскетически произведения като “Наставление” от св. Исаак Сирин, “Въпроси и отговори” от св.Максим Изповедник, “Поучения” от Св. преподобни Теодор Студит, “Наставления” от авва Варсануфий и др.

Със своите преводи той слага ново начало на славянската аскетическа литература и възстановява исихазма след забрава от няколко столетия. Преди преводите на Паисий Величковски са съществували преводи на някои древни аскетически произведения, но те са вече остарели и редки. От грешки при многобройните преписвания често смисълът им е неясен или дори изгубен, а написаното в тях е забравено като ръководство за духовен живот.

Благодарение на трудовете на Паисий Величковски се появяват на църковнославянски език настолните книги за всеки монах “Добротолюбието”, “Лествицата” и поученията на св. Исаак Сирин – незаменими пътеводители за подвижнически живот. Преводът на “Добротолюбието” е завършен през 1793 г. и през същата година то е отпечатано в Санкт Петербург, като се превръща в една от най-четените духовни книги в Русия. До 1902 г. излизат 7 негови издания.

В школата на преп. Паисий Величковски работят редица българи, които след смъртта му се връщат в българските манастири и съживяват духовния живот – йеросхимонах Спиридон Рилски, Манасий Троянски и др. Тяхното влияние не е добре проучено.

предоставил : Тодор Маринов

тагове: Паисий Величковски, живот, славянска, аскетична, литература

ИЗУМИТЕЛНИ ФАКТИ ЗА МЕДУЗИТЕ /,=104

7 изумителни факта за медузите

Ако някога сте виждали медуза, а вие със сигурност сте, не можете да не си признаете, че това е една от най-изумителните гледки, на които сте ставали свидетели. Да, обаче външният вид на характерните за нашите географски ширини медузи далеч не е най-изумителното нещо за този биологичен вид. Заповядайте в следващите редове, за да се уверите сами в този изумителен факт:

1. Някои медузи светят в тъмното

Не някои, ами доста медузи са оборудвани с биолуминисцентни органи, които излъчват светлина. И докато за нас осветлението е начин да виждаме по-добре, за тях е способ за привличане на плячка и/или отвличане на вниманието на противника.

2. Медузите могат да се делят

Ако някоя медуза има късмета да бъде разполовена, двете й половини са в състояние да се възстановят и да създадат два нови организма. По подобен начин, ако една медуза е ранена, тя може да се клонира и да произведе стотици потомци.

3. Някои медузи са безсмъртни

В живота на медузата има две фази – фазата на статичния полип и фазата на подвижната медуза. Обикновено, когато говорим и си мислим за медузите, имаме предвид техния вид във втората фаза. Е, да, обаче има някои от тях, като Turritopsis nutricula, които могат да преминават обратно в първата си фаза по време на стрес. Те са напълно безсмъртни.

4. Медузите нямат мозъци

Вместо това имат мрежи от нерви, които усещат промени в околната среда и помагат на безмозъчните си стопани да реагират своевременно.

5. Медузи на прах се използват в хранително-вкусовата промишленост

Костенурките ядат медузи, големите медузи ядат по-малки медузи, но хората също ядат медузи. Преди няколко години група ученици в Япония измисли рецепта за солен карамел, в която имаше и медуза на прах. Големият въпрос е дали медузите са годни за консумация от вегани и вегетарианци при положение, че нямат мозъци. Медузите, не вегетарианците.

6. Медузите са особено добри в саботирането на ядрени реактори

В рамките на последното десетилетие пасажи от медузи са причинили спирането на няколко ядрени реактора. Ядрените реактори нерядко поемат големи количества морска вода, за да могат да функционират, а когато в тази вода е фрашкано с медузи, тогава тръбите на реактора лесно могат да се запушат и това да причини временно спиране за профилактика.

7. Медузите ядат фъстъчено масло

Много изумително, но факт. Двама акваристи в Тексас създават смес от морска вода и фъстъчено масло, за която се оказва, че е предпочитан източник на протеин за медузите. “Бихме искали да кажем, че сме провели експеримента си с най-благородна цел, но истината е, че просто бяхме любопитни да видим дали медузите ядат фъстъчено масло”, пишат изследователите.

предоставил:Петър Петров

тагове: изумителни, факти, медузи

МОХАМЕД / 570 — 632/ БР.104

downloadСъс скромен произход, Мохамед създава и разпространява една от най-големите религии в света и става извънредно ефикасен политически водач. Днес, тринайсет века след смъртта му, неговото влияние е все още много мощно и силно въздействащо. Повечето личности в тази книга имат предимството да са родени в средища на цивилизацията, във висококултурни и политически влиятелни нации. Но Мохамед, роден в 570 година, произхожда от Мека, град в Южна Арабия — по онова време изостанал район, далеч от всякакви средища на търговия, изкуство и наука. Останал сирак на шест години, той израства в скромна среда. Според ислямските предания е бил неграмотен. Икономическото му положение се подобрява, когато на двайсет и пет годишна възраст се оженва за богата вдовица. Независимо от това, когато наближава четирийсетте, все още липсват външни признаци, че е забележителна личност.

По онова време повечето араби били езичници, вярвали в много божества. Ала в Мека живеели малък брой евреи и християни и тъкмо от тях Мохамед вероятно възприема представата за един-единствен всемогъщ Бог, който господства в цялата Вселена. На четирийсет години Мохамед вече е убеден, че този исторически Бог (Аллах) влиза в досег с него (чрез Архангел Гавраил) и го е избрал да разпространява истинската вяра.

Три години Мохамед проповядва само на близки приятели и познати. После, към 613 година, се отдава на публични проповеди. Когато лека-полека спечелва привърженици, властите в Мека започват да го смятат за опасен. Мохамед се чувства застрашен и в 622 г. забягва в Медина (град на около 320 километра северно от Мека), където му предлагат служба със значително политическо влияние.

Това бягство, наречено Хегира, е повратна точка в живота на Пророка. В Мека той не е имал много последователи. В Медина те са далеч повече и скоро той добива влияние, което фактически го прави абсолютен властелин. През следващите няколко години, когато последователите на Мохамед бързо нарастват, се водят редица битки между Медина и Мека. Тази война завършва в 630 г. и Мохамед се завръща победоносно в Мека като завоевател. През останалите две и половина години от живота му арабските племена бързо се приобщават към новата религия. Когато умира в 632 г., Мохамед е вече истински управник на цяла Южна Арабия. Бедуинските племена в Арабия се славят като безстрашни воини. Ала те са малобройни и раздирани от разединение и междуособни битки, не могат да се мерят с по-големите армии на кралствата, установили се в земеделските райони на север. Обединени от Мохамед за първи път в историята и вдъхновявани от пламенната си вяра в едничкия истински Бог, тези арабски бойци се впускат в поредица от най-изумителните завоевания в човешката история. На североизток от Арабия лежи обширната новоперсийска империя на Сасанидите; на северозапад е Византия, или Източната Римска империя с център Константинопол. Количествено арабите не могат да се сравняват с противниците си. Обаче на бойното поле положението е съвсем различно и въодушевените араби бързо завладяват цяла Месопотамия, Сирия и Палестина. В 642 г. Египет бива откъснат от Византийската империя, а персийските войски са смазани при големите боеве около Кадисия в 637 г. и Нехавенд в 642 г.

Но дори тези огромни завоевания, постигнати под ръководството на най-близките приятели и приемници на Мохамед — Абу Бакр и Умар ибн ал-Хатаб — не слагат край на арабското нашествие. В 711 г. арабските армии вече са прегазили Северна Африка чак до Атлантическия океан. Оттам те се насочват на север, преброждат Гибралтарския проток и завладяват Кралство Испания.

По едно време се породили опасения, че мюсюлманите може да покорят цяла християнска Европа. Обаче в прословутата битка за Тур в 732 г. мюсюлманските войски, напреднали до средата на Франция, са съкрушени от франките. Въпреки всичко за по-малко от един век бедуинските племена, вдъхновявани от словото на Пророка, създават империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан и каквато светът не е виждал дотогава. И навред, където мюсюлманските войски стъпват, следва масово приобщаване към новата вяра.

Вярно, не всички завоевания остават. Макар че запазват вярата си в Пророка, по-късно персийците си извоюват независимостта от арабите. А в Испания след повече от седем столетия борба християните си възвръщат целия полуостров. Но Месопотамия и Египет, люлки на древна цивилизация, остават арабски и владеят целия северноафрикански бряг. Разбира се, новата вяра продължава да се разпространява през вековете далеч отвъд границите на първоначалните мюсюлмански завоевания. В наши дни тя има десетки милиони последователи в Африка и Средна Азия и дори повече в Пакистан, Северна Индия и Индонезия. В Индонезия тази нова вяра се оказва обединяващ фактор. Но на индийския подконтинент конфликтът между мюсюлмани и индуси все още е главна пречка по пътя към единението.

При това положение как трябва да се оцени цялостното въздействие на Мохамед върху човешката история? Както всички религии, ислямът упражнява огромно влияние върху битието на своите последователи. Тъкмо по тази причина всички създатели на големите религии заемат видно място в тази книга. И тъй като християните в света са горе-долу два пъти повече от мюсюлманите, на пръв поглед може да изглежда странно, че Мохамед заема по-предно място от Исус. За тази подредба има две главни основания. Първо, Мохамед е играл много по-важна роля за развитието на исляма, отколкото Исус за развитието на християнството. Макар че Исус е създал основните етични и морални норми на християнството (доколкото те се различават от юдаизма), Свети Павел е този, който разработва християнското богословие, той е главният прозелит[1] и автор на голяма част от Новия завет.

А Мохамед е създателят и на ислямското богословие, и на главните етични и морални принципи на исляма. Освен това той има ключова роля в разпространяването на новата вяра и в създаването на нейните обреди. На всичко отгоре той е авторът на мюсюлманското свещено писание — Корана, сборник от Мохамедови прозрения, вдъхновени според него свише. По-голямата част от тях са преписвани — повече или по-малко вярно — още докато Мохамед е бил жив, а дълго след неговата смърт са събрани в меродавен сборник. Следователно Коранът отразява до голяма степен достоверно Мохамедовите мисли и идеи.

Такъв подробен сборник с мисли на Христос не е достигнал до нас. И понеже Коранът е поне толкова важен за мюсюлманите, колкото Библията за християните, влиянието на Мохамед чрез Корана е огромно. Не е изключено влиянието на Мохамед върху исляма да е по-голямо от общото влияние на Исус Христос и Свети Павел върху християнството. От чисто верско гледище може да се каже, че въздействието на Мохамед върху човешката история е равнозначно на Исусовото.

И още нещо. Мохамед (за разлика от Исус) е водеща фигура както от религиозно, тъй и от светско гледище. Всъщност като двигателна сила на арабските завоевания той може да бъде поставен на първо място като най-влиятелния политически водач на всички времена.

За много от важните исторически събития можем да кажем, че са били неизбежни и щяха да се случат дори без определен политически водач, които да ги насочва. Например южноамериканските колонии вероятно щяха да извоюват независимостта си от Испания дори ако Симон Боливар не се беше родил. Но не може да се каже същото за арабските завоевания. Нищо от този род не се е случвало преди Мохамед и няма основания да смятаме, че би станало без него. Единствените подобни успехи в човешката история са завоеванията на монголите през XIII век, които се дължат главно на Чингис Хан. Макар и по-обширни от арабските, те обаче се оказаха нетрайни и днес единствените райони, заемани от монголи, са тези, в които те са живели преди времето на Чингис.

Арабските завоевания са нещо съвсем друго. От Ирак до Мароко се простира цяла верига арабски нации, обединени не само от вярата си в исляма, но и от общия си арабски език, история и култура. Мястото на Корана в мюсюлманското вероизповедание и фактът, че той е написан на арабски, сигурно са попречили арабският език да се разпадне на неразбираеми помежду си диалекти, което иначе би могло да се случи през изминалите тринайсет века. Разбира се, между арабските държави има различия и недоразумения, и то значителни, но частичното разединение не бива да ни пречи да видим важните елементи на единство, които продължават да съществуват. Така например нито Иран, нито Индонезия — и двете петролопроизводителки и с ислямско вероизповедание — се присъединиха към петролното ембарго през зимата на 1973/74 година. И не случайно всички арабски държави, само арабски държави участваха в ембаргото. Както виждаме, арабските завоевания през VII век продължават и днес да играят важна роля в човешката история. И тъкмо това несравнимо съчетание на светско и верско влияние ни дава правото да смятаме Мохамед за най-влиятелната фигура в историята на човечеството.

http://chitanka.info/

предоставил: Христо Манолов

тагове: велики, личности,Мохамед

КЛАУСТРОФОБИЯ БР.104

 download (1)Клаустрофобия е  тревожно разстройство, при което индивидът  изпитва ирационален интензивен страх от затворени и усамотени места. Индивидът, който страда от  клаустрофобия, може да получи панически пристъп, когато влезе в асансьор, автобус, самолет,  стая с много хора. Клаустрофобията е интензивен страх от това да не бъдеш поставен в клопка или ограничен  по някакъв начин, докато се намираш в малки и тесни пространства. Страхът се фокусира върху факта, дали ще имаш достатъчно възможност да избягаш и ще ти достигне ли кислородът в тясното помещение. Човек, който страда от клаустрофобия изпитва доста силна тревога или паническа атака, когато се намира в такива помещения.

 Симптомич

Изпотяване

Сърцебиене

Учестено дишане

Треперене

Замайване

Повдигане

Страх от припадък

Страх от наранявате или болест, докато се намира в затвореното пространство

 Хората с клаустрофобия  имат следното поведение:

Когато влязат в някоя стая веднага търсят къде се намира вратата. Винаги гледат да са близко до изхода. Чувстват се несигурни, когато  всички врати са затворени

Избягват да шофират или да се возят в кола, когато има силен трафик и са възможни задръствания

Използват стълби, дори да има асансьор. Това поведение не е резултат от желанието да правят гимнастика

Стоят близо до врата, на местата, където има тълпи, въпреки че пространствата са широки

Изпитват паника, когато вратата е затворена  и не могат да излязат

Клаустрофобията се развива в  ранната младост, в началото на 20-те години. Много малко хора търсят помощ за лечението й.Борбата с клаустрофобията е много изморителна.Това състояние ограничава човешкия живот. Хората, изпитващи клаустрофобия, не могат да развият бизнес възможностите си, защото трябва да пътуват със самолет, а това за тях е непосилно. Отказват се от посещения на театри и всякакви събития, които им предлагат престои в зали, където те се чувстват застрашени.

Какво причинява клаустрофобията?

Клаустрофобията се развива, когато мозъкът започне да свързва малките затворени места с предстояща възможна опасност. Това се получава в резултата на претърпян инцидент, например, преживяно нападение в асансьор или преживяна паническа атака в асансьор. 
Хората, страдащи от клаустрофобия винаги се връщат към първия си спомен на задушаване и  невъзможност да се отскубнат от ситуацията и всичко това предизвиква лимитиращото поведение и отбягване на затворените пространства.

 Лечение на клаустрофобията

Лечението трябва да бъде комбинация от различни техники и медикаменти – психотерапия, антидепресанти и анксиолитици, в съчетание с релаксиращи техники.

1.прочете възможно повече информация за състоянието 
2.правете малки стъпки, за да превъзмогнете страха. Започнете с използването на асансьор само за един етаж 
3.мислете позитивно, вярвайте в себе си 
4.учете релаксиращи техники, за тях попитайте  психотерапевта си и ги използвайте, когато се намирате в затворени  помещения

предоставил: Яница Пеева

тагове: клаустрофобия, симптоми, лечение

  

И АЗ ПОИСКАХ ОТ БОГ БР.104

ПРИТЧА

images (24)

Помолих Бог да отнеме гордостта ми.

Той заяви, че   гордост не се отнема. От нея човек се отказва.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми , прикована на легло от болест.

Той каза, че нейната душа е вечна, а тялото ще умре така или иначе.

Помолих Бог да ми даде търпение .

Той заяви , че търпението е резултат от изпитания. То не се дарява

– трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми даде щастие

Той каза, че ме благославя .

А дали ще съм щастлив- зависи от мен.

Помолих Бог да ме пощади от болка и страдание.

Той каза, че страданието отделя човек от светските грижи и го

доближава до Него.

Помолих Бог за духовно израстване .

Той каза , че Духът трябва да расте сам, но той ще се грижи за него,

за да даде плодове.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите така, както Той ме

обича .

И Бог каза : Ти най-накрая разбра какво трябва да поискаш ..

Аз помолих да ми даде сила и Бог ми прати изпитания, за да 

укрепна ..

Аз помолих да ми даде мъдрост, и Бог ми даде проблеми,  аз

придобих опит.

Аз помолих да ми даде кураж и Бог ми даде опасности за да ме

закали.

Помолих да ми даде любов , и Бог ми изпрати нуждаещи се от

любов и грижи …

Аз помолих да ми даде блага,  Бог ми даде възможности,                

за да постигна това, което искам .

Получих  всичко, което поисках …                                                            

Бог отговори на молитвите ми !

http://nepoznato.energetika-bg.com/2014/03/i-az-poiskah-ot-bog-pritcha/

 предоставил: Филип Тотев

 тагове: аз, поисках, Бог

 

OЩЕ ЕДИН ТАЕН КОД БР.104

откриха учените в ДНК 

Учените откриха у  ДНК втори- непознат досега – код. Използването на информацията, кодирана чрез този код ще промени коренно идеите на учените за здравето, мутации и заболявания, както и методите за диагностика и лечение.

Това революционно откритие е направено от екип, ръководен от д-р John Stamatoyannopoulos, доцент по геномика и медицина в Университет на Вашингтон и е публикувано в списание Science .

От  разшифроването през 60-те години на миналия век на генетичния код се счита, че той се използва изключително за записване на информация за протеини. Учените от UW били  изумени да открият, че генетичният код се използва за записване на два потока от информация.

В единия  поток е зашифрована информация за  конструирането на протеините, докато вторият обезпечава  клетката с информация за това как да запази контрола си  върху своите гени. Някои инструкции са написани върху  другите, и затова вторият слой на информация толкова дълго време остава незабелязан.

“ Вече повече от 40 години  ние изхождаме от предположението, че  влияещите върху генетичния код промени в  ДНК засягат само синтеза на протеини“ – казва д-р Stamatoyannopulos за откритието си.

“ Сега ние знаем, че това фундаментално изходно положение за четене на човешкия геном ни представя само половината от цялата картина. Ние получихме нови данни, които ясно показват, че ДНК е невероятно мощен механизъм за съхраняване на информация, от който  природата се възползват по напълно от неочакван начин“.

http://nepoznato.energetika-bg.com/

предоставил Тодор Христов

тагове:  още един таен код ДНК, учените