Месечни архиви: септември 2014

ЧУДОТО НА КРЪСТОВА ГОРА БР.121

 
krgora.jpgВидях цялото небесно царство. В ширина около четири метра и дъга колкото Балкана. От кръста надолу слизаха Св. Богородица и Иисус Христос. Над главата им малък, къдрав облак. На него беше кацнала голяма птица, с разперени крила. В страни от тях, високо над главите им, ангели с разперени крила, дълбоко нарязани. От страната на Св. Богородица малко по-назад, жена с лента през челото и още други като нея. От страната на Иисус Христос само мъже. Всички бяха боси, засмени, в златни дрехи, които се вееха като златна паяжина. Това продължи около 15 минути и от кръста слезе обло, светло кълбо, като пълна месечина. Никой друг не го видя.
Севдалина
тагове: Чудото,Кръстова, гора

КОЙ Е ДЕРФИЙСКИЯТ ОРАКУЛ? БР.121

В Делфи, разположен в подножието на планината Парнас, се намирал прочут храм на Аполон, където жрицата Пития, давала прорицания от името на бога.
 
Защо древните почитали много божества?
 
temple.jpgВ древността, хората зачитали много божества. Всяко нещо, което имало чудодейна сила, те наричали божество. Прекланяли се пред скалата, която криела тайни. Пред камъните, които имали силата да лекуват.
Още Орфей, древният вожд и жрец на траките, използвал родопския кристал, който лекувал. Музиката и песните му карали всяко живо същество да се заслуша и прекланя.
Ето защо, траките се прекланяли пред кристала и го смятали за божество, което има невероятна сила.
Божества били и цветята, които имали целебно действие. Както лотоса, който бил свещено цвете, защото то карало към размисъл древните траки и го смятали за божество на мъдростта. Дори и жените му носели рокли с формата на лотос.
Египтяните, почитали котката за свещено животно. А защо е било така? Защото, тя взема токсините от организма на човека и изчиства тялото му. Лекува инфарктно и инсултно болни. Ето защо, тя се е смятала за божество.
Или всяко нещо, което криело тайна и имало някакво въздействие, което древните не можели да сиhera.jpg обяснят, те го наричали божество и му се прекланяли. Правели му жертвоприношения.
На преден план, съществува култа към почитане на божествата.
 
Речник на божествата
 
Тезей – обожествен гръцки герой, син на Еней, прочут с победата си над Минотавъра. Счита се за основател на атинската държава.
Херакъл – /лат. Херкулес/ – гръцки герой, приет в числото на боговете. Син на Зевс. Извършил 12 подвига и се прочул. Родният му град е Тива.
Хера – /римската Юнона/ – съпруга на Зевс. Царица на боговете. Покровителка на брака и семейството.
издирил: Мария Герасова
тагове: кой, Делфийски, оракул

ЗНАТЕ ЛИ? БР.121

znaete-li-che-300x336 
& Кестените са отлично средство против молци. Затова ги нанизваме на връв и връзките окачваме при дрехите.
& Ръцете не се напукват, ако след работа се изплакват в малко винен оцет.
& Пресолените ястия могат да се поправят, като към тях се прибави суров картоф ,да поври няколко минути.
& Лимонът пуска повече сок, ако преди употреба, го пуснем да постои една минута в гореща вода.
& Потъмнелите огледала се чистят най-добре с парцал, натопен в каша от стрит тебешир, вода и оцет.
Таня Петрова
тагове: знаете, за какво

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ КНИГАТА НА ВЕСА ГАДЖАЛОВА БР.121

 

“Галиш ма, севдин, ни галиш, барем ми китка проводи.”

 gaidari.jpg
Който веднъж е бил в моята планина,
усетил е дъха и аромата на златиста смола,
когото борове докосвали го с длани
и Орфеев глас със нежност го погалвал,
не би забравил никога вълшебството на песента й.
Нейната магия безвремието разрушава,
с медния звън на радостта от живота,
с пламъка от огнището,
избухващ и пречистващ душата. 
 
Това са думи на една голяма българка. Българка, с името Веса Гаджалова, авторката на книгата, събрала и съхранила любовните народни песни на Давидково и Манастир.
“Село, на мойто босоного детство!
Гнездо на синята ми непокорна младост!
Приех от буките ти шеметно наследство.
На внуците си завещавам да го пазят.”
 
Това е нейният призив към идните поколения.
На 8.02.1890г. се слагат основите на новото село Манастир. Това събитие народният певец увековичил в песен.
 
Граница на Енихан сторили
за турце и за българе.
Давудьво е турско останало,
турско тегло край нема.
 
Хайде щим, холан, да идем
в мазъна село ще сторим.
В мазъна среде горъна
до Бекираговски чифлици.
 
За да усетиш завладяващата красота и хармония на селата Давидково и Манастир, за да оцениш непреходното богатство на фолклора и традициите им, трябва да поживееш там, където те са се родили и до днес съпътстват ежедневието ни. Така пише в книгата си тя.
Една книга, дълбоко завладяваща, събрала песните на Родопа планина. На селата Давидково и Манастир. Всеки, който се докосне до тях, не може да не ги обикне.
Emилия Казанджиева
 тагове: представяме, книгаат, Весела Гаджалова

ЕПИКУР БР.121

Епикур
 epikur.jpgТой е роден в селището Гаргет, близо до Атина през 311г. пр. н. е. Заедно с една Атинска колония, родителите му се преселват на остров Самос, където баща му известно време е учител.
 През 324 г. или 323г се завръща в Атина.
 Образованието му започва при Памфил от Навистан – последовател на Демокрит и се запознава с атомистичното учение.
Установява близки отношения с Ксенократ и Теофаст, чрез които се запознава с идеите на Платон и Аристотел. След това е преподавател в Колофон, Мититена и Ламисак в Мала Азия, където спечелва привърженици на атомистичното учение.
В Атина остава до края на живота си. Основава философска школа, известна като
“Градината на Епикур”. На входа и стоял надпис: “Гостенино, тук ще прекараш добре времето си, тук е върховно благо –  удоволствието”
Тя е организирана на демократичен принцип. В нея се допускат представители на различни прослойки, а също и жени.
Епикур умира през 270 г. пр. н. е.
 
Цитати  *  Мисли * Афоризми
* При философски спор повече печели победеният, защото умножава знанията си.
* От копривата извличай нишка, а от пелина лек.
* Навеждай се само, за да вдигаш.
* Проявявай повече ум, отколкото самолюбие.
* Всяка вечер се питай, каква добрина си направил.
* Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата пълно буре, в градината свежо цвете.
* При всяко желание си поставяй следните въпроси: Какво ще стане, ако пожеланото от мен се сбъдне и какво, ако не се сбъдне.
* Когато забогатееш, променяш и грижите си.
* Поука, вместо омраза, усмивка, вместо презрение.
  
Материалът издири Павел Павлов
тагове: Епикур, философ,гръцки, Горгет

НЕЩО ИНТЕРЕСНО ЗА ШАХА БР.121

6ah.gifПрез 1884 година, известният по това време шахматист от полски произход Адолф Житогорски, посещава Виена и на връщане за Лондон, решава да направи едно малко пътешествие. Ще посети свой роднина- търговец, който живее в Истанбул. Тъй като най- прекият път от Виена за столицата на Османската империя- така наричана тогава /, минава по Дунав, Житогорски избира маршрута Виена- Русе- Варна- Истанбул. Когато се връща в Лондон, Житогорски пише на свой прятел, че българите също играят шах, но освен известния на всички ни шахмат, при тях се играят две разновидности на шаха, наречени “Боляр- шах” и “Абагорен шах.”
   Според мен, твърде скоро след посещението на Житогорски в България, тези наши местни варианти на шахмата са изчезнали, асимилирани от модерния, западен шахмат.
   За наченката на “асимилация“, говорят и правилата, описани от Житогорски. Едва ли по време на Средновековна България в “Боляр-шах” са съществували съвременни правила за рокада и за двоен ход на пешката. За бързата асимилация на нашия шах, според мен е допринесъл факта, че на простолюдието заето с непрекъснат селскостопански труд и страдащото от турското робство по това време, не му било до игри. Тези, които са играели шах, интелигенцията и търговците, още по времето на своето следване в чужбина, са се запознавали с модерния, западен шахмат и постепенно са изоставили, българския вече не модерен за тях шахмат.
 
Материалите в тази рубрика са предоставени от един голям приятел, който радее за българското .С изключителна вещина и старание, той изучава миналото, като бавно върви по следите на древните цивилизации.
 
Руси Иванов  
тагове: нещо, интересно, шаха

ВКУСНО БР.121

images (6)Орехови мъфини                                                                                                         Орехови мъфини

1 ч.ч. захар

3 яйца

1 ч.ч. прясно мляко

1 ванилия

2 ч.ч. брашно

80 г орехи – почистени и смлени

1 бакпулвер

0,5 к.ч. олио

Начин на приготвяне

В голяма купа смесваме сухите съставки и ги разбъркваме внимателно. Добавяме останалите продукти и приготвяме средно гъста еднородна смес.

Намасляваме дъното на формички за мъфини и отгоре изсипваме сместа.

Печем на 200 градуса, около 20-25 минути.