“Галиш ма, севдин, ни галиш, барем ми китка проводи.”
Който веднъж е бил в моята планина,
усетил е дъха и аромата на златиста смола,
когото борове докосвали го с длани
и Орфеев глас със нежност го погалвал,
не би забравил никога вълшебството на песента й.
Нейната магия безвремието разрушава,
с медния звън на радостта от живота,
с пламъка от огнището,
избухващ и пречистващ душата.
Това са думи на една голяма българка. Българка, с името Веса Гаджалова, авторката на книгата, събрала и съхранила любовните народни песни на Давидково и Манастир.
“Село, на мойто босоного детство!
Гнездо на синята ми непокорна младост!
Приех от буките ти шеметно наследство.
На внуците си завещавам да го пазят.”
Това е нейният призив към идните поколения.
На 8.02.1890г. се слагат основите на новото село Манастир. Това събитие народният певец увековичил в песен.
Граница на Енихан сторили
за турце и за българе.
Давудьво е турско останало,
турско тегло край нема.
Хайде щим, холан, да идем
в мазъна село ще сторим.
В мазъна среде горъна
до Бекираговски чифлици.
За да усетиш завладяващата красота и хармония на селата Давидково и Манастир, за да оцениш непреходното богатство на фолклора и традициите им, трябва да поживееш там, където те са се родили и до днес съпътстват ежедневието ни. Така пише в книгата си тя.
Една книга, дълбоко завладяваща, събрала песните на Родопа планина. На селата Давидково и Манастир. Всеки, който се докосне до тях, не може да не ги обикне.
Emилия Казанджиева
тагове: представяме, книгаат, Весела Гаджалова