Фолклорни мотиви от стената

Художничката Елисавета Консулова-Вазова превръща дома си в редакция на женското списание “Беседи”

През 1922 г. по улица “Хан Крум” все още пасат овце. Това са първите спомени на Екатерина Консулова-Вазова от мястото, където година по-късно тя и съпругът є Борис Вазов, най-малкият брат на народния поет, ще вдигнат дома си.
Днес дворът на двуетажната къща е потънал в цветя. Същите, които Елисавета Консулова-Вазова рисува с любов в много от своите картини. 
Когато през 1902 г. младата художничка завършва втория випуск на Рисувалното училище като ученичка по живопис на проф. Ярослав Вешин, всички гледат на художниците и артистите като на  “карагьозчии” – “хора, които излизат иззад завесата, за да показват срещу заплащане разни дяволии и мурафети”. А когато една жена хване боите и четките, в очите на околните тя е още по-различна. 
Елисавета е 10-годишна, когато семейството є се мести в София от родния є град Пловдив. Баща є Георги Консулов е извикан в столицата,

за да оглави спиртната фабрика в квартал Княжево

Сподвижник на Левски, той е не само родолюбив българин, но и високообразован и предприемчив. Георги Консулов бързо се замогва в столицата и успява да построи две къщи – едната на ул. “Дунав” № 3, а другата  на ул. “11 август”, където се настанява семейството му. 
Дългогодишната възка между художничката и юриста Борис Вазов завършва с брак през 1906 г. въпреки упоритите опъвания на баба Съба. Тогава Елисавета пре-късва преподавателската си дейност по рисуване в девическата гимназия и открива собствена рисувална школа в ателието си на ул. “11 август” № 3. Елка, първата дъщеря на семейството, се ражда през 1907 г. Две години след нея се появява Бинка, а през 1911 г. и Ана. Въпреки че Елисавета е потомка на стар възрожденски род, не приема патриархалното разбиране за мястото на жената в кухнята. Тя е модерна, свободолюбива, различна… Докато гледа отстрани засуканата си снаха, авторът на “Под игото” изобщо не може да повярва, че тя не дърпа папироси. За да се докаже пред девера си, Елисавета три дни поред пуши цигара след цигара. В замяна на това пък Иван Вазов є позволява да го рисува на открито. 
“Ателието на мама беше на последния етаж. Тя рисуваше сутрин, когато е много светло и слънцето огрява модела є”, разказва днес 97-годишната Бинка Вазова, дъщеря на Елисавета и Борис Вазови. Кабинетът на баща є пък е в съседство с трапезарията, в която буквално кипи животът на семейството. Там се намира семейното пиано, но известният политик и журналист не протестира срещу шума, въпреки че работата му като сътрудник на вестниците Ден”, “Балканска трибуна”, “Слово”, “Заря”,  “Вечер”, “Днес”, сп. “Слънце”, а на два пъти и като главен редактор на в. “Мир” изисква пълно съсредоточаване.
След семейния престой в Прага, където Борис Вазов е дипломат,  Елисавета се отдава изцяло на просветителска дейност. През 1934 г. тя превръща дома си в редакция на вестник “Беседи”. Вестникът прераства бързо в списание, а на седмата година се преименува в “Дом и свят”. Елисавета е репортер, редактор, коректор и уредник на изданието. Дъщеря є Бинка, която наследява таланта на майка си, често го илюстрира вместо нея. Елка пък прави кройките, които се прикрепват към фолиото на всеки брой, но за да се убеди, че наистина “стават”, преди това ги изпробва. Шие по тях панталони, рокли, поли… Всички заедно подготвят за експедиция новоизлезлия брой. Домашната помощница

Петра вари в голям казан лепило

с което затварят здраво пликовете с новите списания. А на какво ниво се е списвало женското издание, говорят имената на авторите му – Александър Балабанов, Дора Габе, Екатерина Каравелова, Елисавета Багряна, Димитър Талев,  Елин Пелин, Йордан Йовков, Борис Вазов.
Списанието обаче не “разбогатява” семейството. Въпреки че в много български домове го чакат с нетърпетние, то едва се издържа. “Тате казваше, че презира парите, но правеше сметка на всяка стотинка вкъщи”,  разказва Бинка Вазова, която също посвещава живота си на изобразителното изкуство, а до ден днешен не е спряла да записва на компютър спомените си. Докато майка є се занимава с издателска дейност, господарка в кухнята им  е намръщената Петра. Всъщност по-скоро тя отглежда трите дъщери на Елисавета и Борис Вазови. Обучена от издателката на женското списание на  всички домакински тайни, Петра е истинско семейно богатство, на което двамата общественици могат напълно да се доверят.
През 1939 г. Елисавета Консулова-Вазова оглавява основаното от нея дружество “Български дом”, което съществува до 1945 г. Неговата главна цел е да “повдигне домашната култура на българската къща”. Само за две години то набира членска маса от 400 души. Идеята е да организира не само елитните дами на столицата, които да работят върху духовното си издигане, но и да ги научи да управляват разумно семейните финанси,

да държат чист, спретнат 
и приветлив дома си

Дружеството популяризира модерните технологии за поддържане на дома.
Елисавета Консулова-Вазова основава заедно с Александър Божинов, Борис Денев и Атанас Донков първия наш куклен театър. По това време съпругът є Борис Вазов е председател на дружество “Славянска беседа”. По нейно настояване той отпуска зала, в която да се събират на седянка жените и децата. Художничката заимства идеята от Германия, където често пътува покрай картините си. Голямата жилищна криза у нас по това време лишава хората от възможността да се събират на едно място. А в залата на “Славянска беседа” жените започват да се  засядат  веднъж седмично за по 2-3 часа на ръкоделие, приказки, музика, репетиции и чай. По време на тези седенки се ражда идеята за създаването на кукления театър. Дамите започват да шият костюми на куклите, а талантливият арх. Атанас Донков дялка от дърво сценичните марионетки. Актьорите Йордан Черкезов и Мара Пенкова първи се явяват на сцената с куклите в ръце, а първата детска пиеса е написана по народни мотиви от Черкезов. По това време само децата на чешките емигранти могат да се радват на оживяващите приказни герои. Чешкият предприемач Прошек превръща един от салоните на бирената фабрика в театрална сцена.
Първите кукли в родния детски театър са облечени в национални носии. Елисавета благоговее пред родния фолклор. Още като дете седи редом до баба си пред тъкачния стан и се учи сама да подрежда хармонично багрите, наподобяващи родната природа. Знае всяка шевица от кой край е. Където и да отиде, винаги носи със себе си освен статива и боите и някоя тъкана покривка, възглавничка, черга. По-късно ще “облече” дори ателието в дома си в разноцветни килими, за да я топлят с багрите си. Поклонничка на всичко автентично българско, тя настоява  килимни мотиви да се включат като национално богатство в специален албум. Заедно с Дечко Узунов, Иван Лазаров и други наши творци е сред учредителите на комисията за събиране и проучване на произведенията на българските занаяти към Министерството на търговията, промишлеността и труда.
След 1946 г. на третия етаж в мансардната се настанявапроф. Стефан Консулов, известен наш биолог и дългогодишен председател на Просветния съюз, брат на Елисавета. Професорът търси топлинка в този оживен и шумен дом, след като жена му Руска е прегазена от руски военен камион. Консулов работи върху получаването на луга от морската вода. Провежда опитите си в специално уреден кабинет в ИСУЛ. Там получава вещество, което служи за изобретяването на известната паста за зъби “Поморин”. Стефан Консулов умира през 1955 г. – недооценен и огорчен.  6-и състав на Софийския народен съд го осъжда  за това, че е критикувал Съветския съюз във вестници и в списания. В края на живота си професорът почти се самоубива, тъй като отказва да взема предписаните му лекарства. “Оставил съм доста неща на България… Грешката е тяхна, че не можаха да ме използват повече”, казва в края на живота си проф. Стефан Консулов пред приятеля си Змей Горянин и съпругата му Соня Димитрова.

Борис Вазов оглавява за втори път в. “Мир” през периода 1935-1938 г., а през това време обновява облика на вестника и въвежда нови рубрики, свързани с чистотата на езика, посветени на здравните проблеми, на търговията, финансите и данъците, дава път на политическата карикатура и фотографиите. През 1938 г. съветът на акционерите го сваля от длъжност поради спадналия тираж на вестника. Обидата на Вазов е огромна. След 1944 г. пенсията му е отнета. В продължение на десет години той и

семейството му 
преживяват в мизерия

Едва през 1954 г. СБЖ му отпуска незначителна пенсия. Но макар и заобиколен от нищета, дългогодишният депутат в шест парламента не спира да се труди. До последно седи в кабинета си и пише статии и спомени… Умира през 1957-а, година след като двамата с Елисавета са отпразнували златната си сватба. Две години по-късно съпругата му издава книга за детството и юношеските години на поета Иван Вазов, писани от нея по мемоарите на Борис Вазов. 
Елисавета рисува почти до края на живота си. Често поставя обекта си на светло местенце на стълбите и изважда грижливо подбраните си четки и бои. Зарязва статива едва седмица преди смъртта си през 1965 г. 

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=151&aid=3928

тагове / женско, списание Беседи