Monthly Archives: ноември 2015

Страдате ли от уморени очи? бр.149

 

Освободете напрежението след цял ден пред компютъра

С ежедневното взиране с часове в монитора на компютъра, телевизора и смартфона, очите се изморяват доста. А често и стават сухи и зачервени.

Оказва се, че проблемът със сухите очи си има медицинско название. Синдромът на “сухото око” или наричан от лекарите синдром на слъзната дисфункция е често срещан проблем.

В какво се изразява той?

Очите не произвеждат достатъчно сълзи, за да се хидратират. Обикновено има две причини за сухи очи – повишено изпарение, което се среща по-често при млади хора и е повлияно от редица фактори като климатични условия, замърсяване, цигарен дим, климатици, компютърния екран и т.н., и понижена продукция на сълзи.

Обикновено зрението намалява и се замъглява. Появяват се парене и сърбеж с усещане сякаш имате нещо в окото. Очите са зачервени и често изпитвате невъзможност да поглеждате към силна светлина, както и страдате от главоболие. Ако се появи подобен проблем и при вас, не го пренебрегвайте, защото може да доведе до сериозни щети в зрението.
 
 

Какво издава цветът на очите за здравето ви?

 
Ние ви препоръчваме на равни интервали от време да премествате погледа си в най-далечната точка на стаята или да гледате през прозореца. За да облекчите проблема, може да се доверите и на няколко естествени средства за защита. 

Зелен чай

Сварете си една чаена лъжица зелен чай за пет минути. След това го сложете в хладилника, за да се охлади. В изстудената течност топнете две топки от памук и изстискайте колкото да не тече. Поставете ги върху клепачите за около минута. След това накиснете памука отново и наложете очите втори път. Това ще овлажни очите. Ако го правите всеки ден, ще забравите за сухите очи.

Синапено масло

Синапеното масло се справя със сухотата в очите доста бързо. Изберете си бутилчица с тясно гърло. Когато усетите дразнене в очите, махнете капачката и вдишайте миризмата на синапа. Очите ви ще се насълзят веднага. Възможно е да използвате синапеното масло директно върху очите. За целта трябва да си набавите висококачествено масло. С чисти ръце нанесете малко от маслото по краищата на очите и затворете очи – ще ви потекат сълзи. 

Глицерин

Качественият глицерин ще овлажни очите. Може да си го набавите от аптеките. Нанесете го по клепача. Използван през ден, глицеринът ще възстанови водния баланс на очите. 

Вода и лавандулово масло

Вземете купа с топла вода, капнете в нея 2-3 капки масло от лавандула и ги смесете добре. Използвайте водата с лавандула, за да си миете очите всеки ден. 

Възползвайте се от натуралните средства за успокояване на очите, но ако те ме помогнат, не се колебайте да се консултирате с лекар.

 

http://www.missbloom.bg/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5-and-%D1%84%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%81/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/18356/articles/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%87%D0%B8-/article.aspx

 тагове: уморени, очи

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.149

В* Е* С* Е* Л

Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ* Н

Позитивни-мисли

 

ДА ЗАТЕГНЕМ ДИСЦИПЛИНАТА!

smile3501

- Защо бе, защо още си тук? Ни го ли виждаш, оня? Вирнал си опашката на коня и тича ли тича.

- За кой говориш, Кирко?

- Как за кой?Не го ли виждаш, прилича на на коня на Петката. И той, горкия е вече остарял, но още го бива.

- Кажи тъй,  Ломка.А аз какви ли не си помислих.

 -Най- после се сети, Петка. Отдавна искам да те  питам нещо, но не смее. За оная даскалка, дето задиряла съседът.

- Коя даскалка, бе Ломка?

- Как коя? Не я ли знаеш ? Цялото село говори за нея, а ти да не знаеш.

- Като не знаех, нали сега научих? Казвай де!

-Той, нашичкия май е луднал  по нея.Виж го, в общината работи, а се излага. Май и властниците си нямат акъл. Едно време беше друго. Хората бяха морални. Нямаше ги такива като него. Като дойдат на влас, се самозабравят. Мислят, че всичко е тяхна. Пък стигнаха и до жените. Май смятат, че и те са техни…

- Прав си , Ломка.Който намаже от властта, забравя за такива като нас. Задиря чуждите булки, а знаеш ги и тях. Щом някой има повече парички и хоп, скача върху коленете му. Така и наща даскалица. Мислеш ли, че го обича. И тя си има семейство, но хич  не и пука.

- Какви времена  настанаха, Петка. Моралът се затри нейди. Виж ги, на. Вече не се знай, кой при кого спи. Мъж ли е, жена ли е…

- Ей, не искам да си мисля. Момичетата от малки зачеват. Млади и стари хукнали като бесни. И тогава, касво ще остане от нас? От хората де.

- Ами, аморалисти. Ще се навъдат ей такива, повече ненормални и ще управляват света. А как ще го управляват, не мога  да си представя. Не ги ли виждаш младежите. Обикалат като гламави. Псуват, говорят вулгарности, смъркат  трева, не почитат майка и баща. Не знам какво ще излезе от тях!… Как ще създават семейства. А какви деца ще се раждат!

- Ох. Не искам да мисля, защото косата ми настръхва.

- Давай, ние дето се броим на пръсти и все още сме нормални, да се хванем за ръце и да направим нещо!

- Ами какво нещо?

- Да затегнем дисциплината…

- Как ще я затегнем.

- Да започнем от нас- възрастните. Да върнем морала и любовта. Да променим и отошението между учителите и учениците. Да гласуваме нови закони. Да се уизучават нови дисциплини.

- Какви дисциплини имаш предвид?

 -Ами едно време се изучаваше дисциплини, които възпитаваха децата ни на добро. А сега.. Никой не се е замислил за това.

-Да, така. Много ненужни предмети,  нито един, как да се учим на добро.

-Ами, ето от какво имаме нужда. Не да се говори навсякъде за пари и секс, а да учим децата си на добро още от малки.

- Хайде, сега да тичам към къщи, че май ще ме подгонят. Ще ме питат къде се шляя толкова време?

ВЪЗМУТИТЕЛНО НАЛИ?

newsm10

Вече не издържам. Не мога да викна дори на глас, че ще ме чуят ония, нали ги знаете и ще ме вкарат право в лудницата. А тя, лудницата де, казват, не била за нормални хора. Май всички скоро ще полудеем. Не виждам ли какво става наоколо. Ще  срещнеш някой, който залита ту на една, ту на друга страна. Скоро излязъл от кръчмата и обикаля улиците Такива  като него бол. Просто е забравил, къде е домът му. А на оня ъгъл   младежите….  Летат в някой друг свят. Нито вижгдат, нито чуват. Отивам до тях. Хващам единият за яката, а той  взе че се търколи на земята. Мисля си. Как се промени младежта ни! Всичко дойде май от запада. Разни хипита, петли, прическите им значи. А да не говорим с какви цветове. Това младежи ли са? Не приилчат на хора. Онзи например, дето сви в ъгъла. Не го ли виждаш? Надул се  като някой пуяк, а пък и прическата му пуешка. Всички тия, дето ги виждам, в скоро време ще ги поканя и ще спретна едно ревю.Ревю от екземпляри, които напълниха главана. Вече не може да се види  нещо красиво, облечено прилично. А тия, тука, да ти падне шапката, дето я нямам. Слагам я само когато времето се застуди.

 До мен се приближава младеж, с петльова прическа.

- Ей, лелче, кво ма гледаш? Не съм ли готин?

Поглеждам го.

-Тръгвай си мойто момче. Защато, като те гледам такъв един, иде ми …

-Какво ми е, лелче?

- Не се ли виждаш, малкия? Смятам, че ако се пострижеш, поне нула номер, ще изглеждаш по- добре.

- Такава ли  била работата. Ами, мода.  А аз вървя в крак с нея.

- Аха.

- Айде, лелече. Чао, че бързам. Приятелите ме чакат в кафенето.

Ех, няма ли да срещна един нормален младеж, та да ми останат очите след него! Да си кажа: „Ето на,това е момче.” Няма ги вече такива. Виждаш ли го онзи младеж с момичето. Двамата обути в дънки и целите  с дупки. Сякаш са излезли от бойното поле.  Модерно било.  Не мога да  приема тази мода.  А онова момиче, с късата пола. Толкова къса, че още малко ще се видят пликчетата. й. Възмутена съм, но няма кой да ме чуе. Май трябва родителите им да се намесят! А те, като се намесът, кой ги слуша… Никакво възпитание.  А казват, че възпитанието идвало от родителите. А сега младежите израстнаха по улиците. Няма кой да ги контролира. Ох, омръзна ми да ги гледам. Скитат по улиците. Дори по пейките правят секс и никой не им обръща внимание. Как искаме да ги променим, като сме ги изоставили, търчим ли търчим, а те, младежите де, кой да ги възпитава! Ето, това е… Защо лежат по затворите? Защо още от малки крадат и мамят. Гледат те в очите и те лъжат. Възмутително, нали?…

 Мария Герасова

тагове: хумор, сатира, едно

АЛЕН ДЕЛОН БР.150

 Дивите са неукротими и сами

Ален Делон: Дивите са неукротими и сами

Най-сините очи на киното днес празнуват 80 години

Ален Делон e роден на 8 ноември 1935 година в градчето Со, Франция. Като дете на разбито семейство, бъдещата звезда има бурно и тежко детство – постоянно го изключват от училище. В началото на 50-те години се записва в армията и заминава като парашутист от френските военноморски сили за Индокитай. В средата на 50-те, вече обратно в родината, сменя какви ли не занятия: келнер, продавач, носач на пазара.

В киното дебютира през 1957 година с филма на Ив Алегре  „Quand la femmes s’en mele”. Съвсем скоро получава предложение за контракт с американското студио Selznick, което отклонява. 1960-та – вече получава международно признание за ролята си във филма на Лукино Висконти „Роко и неговите братя” (1960). 1961-ва се качва и на театралната сцена в Париж с „She’s a Whore”, под режисурата на Висконти. През 1964 е сред основателите на продуцентската компания Delbeau Productions, която произвежда късометражни филми;

Без предварителна професионална подготовка, Ален Делон се появява, за да олицетвори образа на младите, енергични и често лишени от морал мъже. Със спиращата си дъха на жените външност той е предопределен за роли на нежни и романтични герои и поне в началото на кариерата му за него се говори като за френското превъплъщение на героя, създаден в Америка от Джеймс Дийн.

Първият му изключителен успех идва с ролята на Том Рипли в пропития със жега трилър на Клеман „Plein soleil” (1960). Делон представя психологически портрет на циничен млад убиец, който се опитва да открадне самоличността на своята жертва. Напълно различна роля му предлага Висконти в „Роко и неговите братя”. В този филм Делон играе всеотдайния Роко, който прави най-големи саможертви, за да спаси своя безхарактерен брат. След още няколко филма в Италия, Делон се завръща към криминалния жанр в „Mélodie en sous-sol” (1963) с Жан Габен. Тази твобра е класически образец на жанра и се различава не само по силния сценарий, но и по отличната игра на Делон и Габен.

Едва в края на 60-те години красивият и опасен Делон започва да се превъплъщава в тихи, психопатични гангстери, които се взират в камерата като котка, хипнотизираща мишка. Неговата по-сурова и груба страна е използвана за първи път с успех от Жан Пиер Мелвил в „Самураят” (1967). През 1969 актьорът има голям успех с гангстерската драма „Борсалино”, на която е и продуцент, като дребен гангстер, който заедно с героя на Жан Пол Белмондо става крал на подземния свят в Марсилия през 30-те години.

През 1968 Делон е замесен в скандал с наркотици, секс и убийство (на негов бодигард), който индиректно засяга и известни политици и други личности от шоу бизнеса, но в крайна сметка всички обвинения срещу него са свалени. В края на 60-те години създава компанията Adel Film. През 1970 започва да продуцира сам, като първата му работа на това ново за него поприще става филмът „Борсалино”. От 1976 със „Завръщането на бумеранга” става известен и като сценарист, а през 1981 дебютира и като режисьор с филма “За кожата на едно ченге”.

Уважението на критиците Делон печели с нетипичните си роли в „Господин Клайн” (1976) на Джоузеф Лоузи, в който актьорът играе брилянтно коварния главен герой, както и в арт-филма „Една любов на Суан” (1984). Делон има син Антъни (който играе в няколко филма) от първия си брак с Натали Делон и по-малки момче и момиче (Ален-Фабиен,1994, и Анушка, 1990) от Розали – жената, с която живееше доскоро .

Лични цитати:

“Искам да ме обичат така, както аз се обичам”

“Аз правя много добре три неща: работата си, глупости и деца”

“Аз съм видял всичко и съм получил всичко. Но истинското щастие е в даването”

„Жан-Мари Льо Пен е мой приятел. Той е опасен за политическата система, защото е единственият, който е искрен. Казва на глас това, което много хора си мислят тайно и което политиците предпочитат да премълчат, защото са демагози или страхливци. Льо Пен, с всичките му добри и лоши страни, е вероятно единственият, за когото интересите на Франция стоят по-високо от личните.”

Черното лале

с Роми шнайдер

http://vbox7.com/play:439a79dd&start=49

 http://nbox.bg/lubopitno/item/12526-alen-delon-divite-sa-neukrotimi-i-sami.html

тагове: Ален Делон

Вижте писмото на Георги Марков бр.150

 до поета Любомир Левчев

Вижте писмото на Георги Марков до поета Любомир Левчев

 

Пълният му текст се публикува за първи път

“Ако един ден историята потърси достоверни свидетелски показания, вероятно би се позовала на мен с повече доверие, отколкото на хората около теб.” Писмото е написано на 8 април 1974 г. Пълният му текст, сверен с оригиналния машинопис на писателя, се публикува за първи път.

“Драги Любо,

Много мислих дали въобще да ти пиша това писмо, защото не храня никакви илюзии, че то може да промени нещо. Зная, че известни неща са отишли толкова далече, че връщането назад е равно на смърт. Зная също, че опитът да направиш равносметка на чужд живот, те поставя в положение на съдия, който се е самоназначил, и че съденето е далеч по-лесен процес от разбирането. Зная, че освен инфлацията на парите, нашето време ни предлага жестока инфлация на думите. Зная каква ще бъде реакцията ти, когато това писмо, записано от монитора, бъде поставено една сутрин на бюрото ти – леко ще потръпнеш, ще ти стане неприятно, ще се изчервиш… и дълго време няма да се решиш да го прочетеш. Зная какъв ще бъде отговорът ти – американското, английското или китайското разузнаване са ми платили да “ударя” по авторитета ти (въпреки че аз няма да ти задам глупавия въпрос: “Кое разузнаване ти е платило, за да бъдеш това, което си?”). И независимо от ясното ми съзнание за безполезността на това писмо, аз мисля, че все пак някой трябваше да ти го напише, за да ти покаже или окаже вниманието, което заслужаваш.

Това писмо не е отправено към един председател на Националния съвет на Отечествения фронт и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. А към един поет, с когото ме свързват дългогодишни спомени. Ако поетът е мъртъв, аз му дължа надгробно слово, ако е жив – дължа му честитка за рождения ден.

Вярвам, че в редки моменти на внезапна трезвеност си спомняш нещо от времето, когато бяхме заедно. Например, нашето четене в Ловеч или нашите смешни уроци по италиански, или онези приказни нощи в Боровец край камината и Луис Армстронг, чиято музика ни беше по-близка от цялата партийна идеология, и ако тогава някой се опиташе да ти каже, че той е идеологически диверсант, ти би го ударил. Това беше времето, когато критиците-ветропоказатели не желаеха да споменават името ти, а те поставяха в “и други”. Това беше времето, когато ти беше далеч от дяволската стълба на Христо Смирненски. Аз не ще ти припомням други моменти от тези години, когато много неща ни сближаваха и съвсем малко разделяха. Знам, че част от твоята драма е добрата ти памет. Но аз не ще се въздържа да спомена две картини от твоето преображение, на които бях свидетел. Знаменитото гласуване в Съюза на писателите на 12 април 1968 г., когато ти застана на трибуната заекващ, пламнал от срам и неудобство, за да спасяваш кауза, в която дълбоко не вярваше. Трябва да ти е било много тежко да изпълниш поръчението. Съмнявам се дали пребогатото заплащане след това те е компенсирало. И другата картина, когато в края на същата година двамата отидохме на високопоставената вечеря в Боровец, където сякаш посоките ни бяха предопределени. Аз направих много лошо впечатление на нашия високопоставен домакин с невъздържаността си, а ти спечели – с благоразумието си. Тази нощ, в която избраха Никсън срещу Хъмфри, аз видях как дяволската стълба се спусна пред тебе и ти без колебание сложи крак на първото стъпало. А дяволът от върха се смееше. После вече не те видях. В мое отсъствие дойде главното ти редакторство на “Литературен фронт”, дойдоха стъпало след стъпало, но не стихосбирка след стихосбирка. Критиците се надпреварват да те превъзнасят, вестници и списания са залети от хвалебствия, писани от хора, които не желаеха да те признаят. Хора, които никога нито са те разбирали, нито са имали необходимата интелигентност да отидат отвъд лозунгите в поезията ти.

Не зная какви са били личните ти мотиви, за да се откажеш от дървото на поета и да се прехвърлиш върху стълбата на кариерата (искам да кажа – асансьора). Може би си смятал, че имаш нужда от простор и че властта ще ти го даде. А може би и ти като всеки простосмъртен си решил, че животът се живее веднъж и че е за предпочитане да бъдеш богат кмет, вместо беден поет. Това си е твоя работа. Въпрос на избор. Или на предопределеност. Мъча се да си представя как ли изглеждаш сега. Сигурно си понапълнял, гласът ти е понатежал, но лицето ти си е запазило детските черти. Може би си придобил онзи професионален навик на някои наши ръководители да гледаш хората, без да ги виждаш, и да ги слушаш, без да ги чуваш. Защото това идва от закона на Стълбата. Не съм сигурен и не зная много неща около тебе. Но има едно-единствено нещо, в което съм сигурен – че ти не си щастлив. Това ясно личи от последните ти стихове и от статиите ти, които по повод или без повод пишеш, това личи от експлозията на гняв и безсилие, на болезнено съзнание и тъпо самодоволство, на бунт и на раболепие. Би ли могъл да си представиш Христо Ботев като доверен камериер на Мидхат паша?

Преди време ми казаха, че неотдавна си правил опит за самоубийство. Прощавай моята жестока нетактичност да спомена това, но аз искам да бъда напълно обективен и да нарисувам образа ти такъв, какъвто е. Моята позиция и фактът, че мога да казвам точно това, което мисля, без някой да ме цензурира, съветва или коригира, ми дават възможност, която нито един в държавата под твоята стълба няма. Така че ако един ден историята потърси достоверни свидетелски показания, вероятно би се позовала на мен с повече доверие, отколкото на хората около теб. И сега вече стигам до сърцето на твоя конфликт и на нашия конфликт. Въпросът е за вярата. Наистина.

И нека ти кажа, че поводът за това писмо за съжаление не е последната ти поема, а статията ти във вестник “Народна култура” под заглавие “Верую на новия човек”.

Първото ми впечатление от тази статия е, че ти не си пишеш статиите, а си имаш човек да ги пише, а ти само ги подписваш. И веднага щях да ти дам съвет да го замениш този твой служител с някой, който би имал поне малко уважение към читателите, защото все пак, макар и много рядко, някой прочита тия вестници и тия статии. Бих искал за момент да ти заема моите очи и да те накарам да прочетеш това произведение, бих искал за момент да ти върна твоите очи отпреди десет години, за да почувстваш знака за равенство между поета Любомир Левчев и журналистическия еквивалент на Рачко Пръдлето. Един поет може да вярва в едно или друго, може да приема една вяра и да я отхвърля, да бъде герой или предател, да отстоява или да изменя, да бъде защитник или нападател, да обича или да мрази – все едно какво и колко пъти. Един поет има право да бъде всичко с изключение на едно – няма право да не бъде поет!

Но въпросът е преди всичко за вярата. И позволи ми да те запитам направо – наистина ли вярваш в това, което си написал. Защото за съжаление статията си я писал ти. Защото в равната локва от безсмислени думи, която уморен партиен агитатор е излял, използвайки всички умопомрачителни клишета на провинциалните вестници, аз видях капки от собственото ти мастило, думите на луд защитник на отдавна превзета крепост, който, свършил патроните, крещи срещу чуждите войници. Но те не му обръщат внимание. Никой не го взима насериозно. И това съвсем го влудява.

Или да вземем думите ти, че “Солженицин е белогвардейска отрепка”. Аз не ще разисквам с тебе дали оценката ти за Солженицин е вярна, защото ти знаеш много добре, че той не е нито белогвардеец, нито отрепка. Но онова, което ме порази, беше тази експлозия на омразата ти спрямо човек, който е това, което ти не си и не можеш да бъдеш. Ти не можеш да понесеш съществуването на един честен човек, защото той става еталон на собственото ти безчестие и напълно искрено, дълбоко ти го мразиш. Той е твоето отрицание. Той не те познава, нито ще те познава, но неговото присъствие на този свят смачква болезненото ти самолюбие и превръща “Чайката”, в която се возиш, в твоя катафалка. И ти крещиш с думи, които дори последното чираче на Кочетов или остатъкът от някогашен махленски стражар не би си позволил. А аз зная, че ти би дал всичко скъпо за теб, за да бъдеш на негово място, за да бъдеш непокорната, гордата съвест на цял един свят. Ах, как би желал да бъдеш на негово място! Затова твоята омраза към него е лична и съвсем глупаво се опитваш да се прикриеш зад брадата на Карл Маркс, като се изкарваш за най-предан защитник на социализма и по този начин караш твоето общество да ти хонорува личната омраза. Впрочем това е много характерно за хората около теб. Те искат предаността да им се плаща, искат “идеализмът” да им се плаща, искат “героизмът” да им се плаща, искат да им се плаща загдето “вярват”, забравяйки простото правило, че един вярващ не е повече вярващ, след като му се плати за вярването.

Но тъй като ти не вярваш в нищо, твоето заплащане се предявява по параграф “омраза”. Наистина, ти си все същият “неверник”, който сега пише за “Веруюто на новия човек”.

Моля те, прочети това, което си писал. Или искаш аз да ти го прочета. Ти говориш, че буржоазията нямала никакъв морал. Бих те посъветвал да попиташ майка си, ако поне вярваш на нея. Далеч съм от мисълта да защитавам буржоазията, но нима ти смяташ, че не си буржоа? Нима думите на Маркс, които цитираш, че буржоазният морал бил покупко-продажба, не важат главно за тебе и за твоето общество, което е прекопирало всички дяволски черти на буржоазния свят, без да запази нравствените задръжки на морала му. Ти знаеш много добре за какво говоря. Ние нямаме друг случай в историята на целия буржоазен свят като този, който ти си забравил да категоризираш в твоето “Верую”. Хора, които по заповед се кланят на едного и го смятат за вожд, след което по заповед го оплюват, предават и убиват, след което по заповед го реабилитират и му издигат паметник, след което по заповед го забраняват и след което по заповед изпращат големи венци на гроба му. Знаеш ли къде е улица “Трайчо Костов”? Тя е в квартал “Лозенец” и е една много стръмна улица. И затова на мен ми звучат така странно и весело твоите думи, че “буржоазната идеологическа диверсия се стреми да руши нашите морални ценности”. Какво каза? Чии морални ценности? Какви морални ценности? Казват, че къртиците край Панагюрище измрели от смях.

Но аз пак се връщам на въпроса за вярата. Беше време, когато ти наистина вярваше, беше време, когато ти би се потресъл от статията, която десет години по-късно ще напише твоят двойник, беше време, когато твоята вяра не се разхождаше по страниците на нечистоплътни вестничета като “Народна култура”, а стоеше в кръга на твоята интимност, беше време, когато ти произнасяше думите социализъм и комунизъм със свещенодействието, с което Солженицин днес се прекръства. Беше време, когато ти вярваше, че всяко голямо обществено преобразование започва с личния пример, че не партията прави комунистите, а комунистите правят партията и че обществото не е уплашено инстинктивно стадо, а хармонична структура от високо съзнаващи личности.

Къде отиде всичко това? Къде отиде твоята вяра? И въобще вярваш ли в нещо, тъй като веруюто ти е доказателство за отчаяно бездънно недоверие.

Или може би аз преувеличавам, може би просто съм те сбъркал. Може би ти просто като всички други систематично и трудолюбиво си разигравал играта на думи и званието “поет” да е било само най-ниското стъпало на блестящата ти кариера… Не, това не вярвам.

Знаеш, че винаги съм бил фанатичен оптимист. Не защото съм вярвал, а защото съм искал да вярвам. И сега искам да повярвам, че един ден, една най-обикновена сутрин ти ще се пробудиш, поетът ще се пробуди, ще издържи сътресението на първия действителен контакт със себе си и шокът, който ще последва, ще го накара да скочи от стълбата, за да се върне там, където му е мястото, където никой не ти плаща за вярването, а за невярването си плащаш ти!

Твой: Георги Марков”

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга Анкета и сборникът с разкази Между деня и нощта. През следващата 1962 г. излиза Мъже, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите Победителите на Аякс, Портретът на моя двойник и Жените на Варшава, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман Покривът. През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа”. През август 1974 г. неговата пиеса „Архангел Михаил” печели първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат Есета и Задочни репортажи за България. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

http://nbox.bg/culture/item/4478-vizhte-pismoto-na-georgi-markov-do-poeta-lyubomir-levchev.html

тагове:писмото,   Георги Марков 

 

ИКОНИТЕ У ДОМА – ПРАВИЛА И СЪВЕТИ БР.149

Иконата е един от най-предпочитаните подаръци за новодомци. Освен, че пази дома и живущите в него, иконата е символ на вярата и те приближава до Бог. Вижте какво трябва да знаете за иконите у дома – полезни съвети и правила.

Иконите у дома - правила и съвети

Редно е във всеки християнски дом да има поне една икона, която да закриля семейството и да пази дома. У нас, спазвайки законите на източно-православния канон, иконата трябва да бъде закачена на източна стена или ъгъл, така че да е с гръб към изгрева. Мястото не трябва да е тайно, а напротив – всеки, който прекрачва прага на дома, да може да вижда иконата.

В случай, че вкъщи нямате такава стена, или пък тя е по-малка, има прозорец на нея или не е удобна за закачане, тогава може да изберете всяка друга стена вкъщи, но ако спазвате няколко условия. 

До иконата не трябва да има картини, снимки, рамки с други послания, гоблени, часовници или украшения. Освен това иконата не трябва да се държи в близост до радио или телевизор.

В някои семейства има икона с кандило. По традиция то трябва винаги да гори, както гори вярата на човек в Бог, но в много домове от съображения за сигурност кандилото се пали само на празници или за кратко сутрин.

Добави описание

Задължителна за всеки християнски дом е иконата, изобразяваща Христос. Тя трябва да е най-голямата и да стои над всички останали. Следващата в йерархията е иконата на Богородица, която стои в ляво на тази на Христос.

Много семейства имат икони на светец, който техният род почита.Най-често това е светецът, на който е кръстен главата на дома. Според руските традиции вкъщи задължително трябва да има икона на Свети Николай Чудотворец. У нас пък за защитник на дома е избран Свети Иван Рилски.

Вижте също: Чудотворните икони на България

Може да сложите и икона на Свети Мина – покровител на семейството. Ако в семейството има млада майка или бебе, домът се нуждае от икона на Богородица с младенеца. Ако пък има болен или човек, който дълго е боледувал и се е излекувал, тогава ви трябва икона на Свети Пантелеймон.

Добави описание

Помнете, че не е важно да спазвате толкова строго правилата и съветите за иконите у дома, колкото е важно да вярвате и да черпите духовна сила от тях.

http://zadoma.rozali.com/dom/ikonite-u-doma-pravila-i-suveti.html

 тагове: иконите, дома

ЧУДОТВОРНИТЕ ИКОНИ НА БЪЛГАРИЯ БР.149

Вярата често е опора за мнозина, изпаднали в тежко положение. Ежегодно хиляди вярващи се стичат към различни храмове и манастири да се помолят на чудотворни икони за здраве, щастие и успех. Вижте някои от чудотворните икони на България.

Чудотворните икони в България

Често на различни големи християнски празници хората тръгват на път в търсене на Чудо. Най-често го намират в манастири и църкви, където се съхраняват чудотворни икони.

Добави описаниеСв. Богородица в Бачковския манастир

Иконата Св. Богородица в Бачковския манастир е една от най-известните у нас. Вярващи от цяла България се стичат да се помолят за изцеление. Смята се, че Света Богородица помага на бездетните жени. Най-много струпвания на хора има на втория ден от Великден. Тогава иконата се занася в местността Клувията, където се отслужва молебен. Тук има лековит извор и параклис, до който се стига след изкачване по каменни стъпала. Майките, които търсят изцеление на децата си, могат да се запалят свещ и да се помолят за здраве.

Кога: Иконата се изнася от манастира на втория ден на Великден.

Къде: Бачковски манастир, село Бачково, на 10 км. от Асеновград Най-лесният начин да стигнете до тук е с кола или с организиран транспорт.

Св. Богородица Млекопитателница в Русе

В църковния музей до Катедралния храм в Русе. Св. Богородица Млекопитателница е копие на икона, която се пази в Хилендарския манастир в Атон. Според вярващите силата на тази икона се крие визцелението на ракова и сърдечни заболявания.

Кога: Празникът на чудотворната икона е на 12 януари
Къде: До Русе има редовен транспорт от всеки по-голям град. Катедралата „Света Троица“ се намира в центъра на града.

Добави описание

Зазиданата икона в Лопушанския манастир

Една от новооткритите икони, за които се вярва, че имат лечебна сила, е тази в Лопушанския манастир. Историята около нея е особено интересна. На жена от София случайно й се присънило, че на точно определено място в стените на манастира е зазидана икона. След разговор с игумена на манастира, жената успяла да го убеди да разбият посоченото от нея място. Само след няколко удара попаднали на кухина в стената, където била скрита и иконата на Света Богородица, завита в старинен месал. Иконата има сребърен обков, което е знак, че в миналото е изцелила някого. Иконата можете да видите в Лопушанския манастир.

Къде: Лопушанският манастир се намира край село „Георги Дамянова“ (известно като Лопушна). Селото се намира северозападно от Берковица и западно от Монтана. 

Портаитиса – почитана от Ванга

Добави описаниеСмята се, че иконата Рождество Богородично е копие на първия лик на Богородица, изрисуван от от евангелист Лука. Това е една от четирите икони, на които баба Ванга често се молела. Иконата се пази в Роженския манастир и според вярващите може да изцелява тежки заболаявания. Наричат я още Портаитиса, Дверопазителка, Пазителка и Панагия. Легендата разказва, че, ако човек допре ръка до нея, земята се разклаща.

Иконата е обкована със осветено желязо, а около лика на Богородица има 10 по-малки изображения, които символизират лечебните й чудеса.

Кога:Вярващите идват тук специално на 7-ми септември да помолят за опрощение на греховете си и нощуват тук. На следващия ден се прави шествие с иконата, благославя се и се раздава курбан.

http://travel.rozali.com/bulgaria/chudotvornite-ikoni-v-bulgariia.html

тагове: чудотворните, икони, България

Измир – родното място на Омир бр.149

Третият по големина и един от най-красивите в Турция. Измир е малко позната дестинация в любимата на много българи Турция. Затова решихме да ви разкажем малко повече за града, който се смята за родното място на Омир.

Измир - родното място на Омир

Накратко за Измир

Измир е третият по големина град в Турция и важен туристически център в страната. Тук живеят около 4 млн души. Смята се, че на територията на днешен Измир са живели хора преди 3 000 години. Един от най-любопитните факти за Измир е, че се смята за родното място на Омир.

Вижте също:

Не правете това в Турция – 7 правила>>>

Измир съчетава в себе си светски живот, история и много красиви гледки. Тук ще откриете много модерни сгради, много история и красива древна архитектура. Вижте кои са местата, които задължително трябва да посетите в Измир.

Любопитно: В Турция наричат града “Красивият Измир” заради уникалните гледки, които предлага

Забележителности в Измир

Площад Конак е най-популярната забележителност в Измир и главният площад на града. Известен е с часовниковата си кула, построена преди повече от 100 години

Измир - родното място на Омир

Асансьорът на Измир е построен през 1907 г от местен жител. Целта му е била да помага на гражданите да се придвижват от подножието на хълма до върха му, където са били домовете им. В миналото този Асансьор е бил задвижван чрез силата на водата, а днес се задвижва с електричество. Заслужава си да се повозите, както и да обядвате или вечеряте в ресторанта на върха на хълма с панорамна гледка към Измир.

Алсанджак е район в Измир, където има много малки и тесни улички, с много барове, магазинчета и ресторанти. Заслужава си да обърнете внимание на къщичките от Османската ера.

Кемералти е пазар в Измир и друга забележителност за любителите на шопинга. Пазарът

Кадифекале в буквален превод кадифеният замък е архитектурна забележителност в Измир. От площада до Кадифекале са около 1 км. Можете да стигнете до него както пеша, така и с автобус. 

Измир - родното място на Омир

wikipedia

 http://travel.rozali.com/po-sveta/izmir-rodnoto-miasto-na-omir.html

 тагове: Измир, родното, място, Омир

Цистит по време на бременност бр.149

Циститът представлява възпаление на пикочния мехур. По време на бременността жените са предразположени към такъв вид инфекция.

Цистит по време на бременност
Цистит по време на бременност © Сн.: iStock.com

Когато говорим за пикочни пътища, се имат в предвид – уретрата (пикочен канал), пикочният мехур, уретерът, бъбречното легенче.

Женският хормон прогестерон действа отпускащо на гладката мускулатура на пикочните пътища, което причинява застой на урината и улеснява проникването на бактерии от чревния тракт нагоре по пикочния канал. Това се дължи на анатомична особеност – близостта на уретрата до ануса. При жените разстоянието е около 7-8 см. Натискът   на уголемената матка води до смущения при изпразването на пикочния мехур, а оттам до везикоренален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към бъбреците).

Състоянието е опасно за бебето, защото може да предизвика спонтанен аборт или преждевременно раждане.

При липса обаче на симптоми за пикочна инфекция е възможно наличие на АСБ (асимптомна бактериурия). Това е състояние, при което има наличие на бактерии от един вид >100 000 в 1 ml урина, но няма клинични признаци.
Изследвания показват, че от 20% до 40% от бременните с АСБ, ако не се лекуват, развиват пиелонефрит (бактериално възпаление на бъбрека и неговото легенче).

Затова се препоръчва още при регистриране на бременната да се направят изследвания и при положителен резултат да се проведе съответното лечение. С такъв скрининг може да се избегне заболяването – остър пиелонефрит.
Лечението на АСБ се провежда с антибиотици в продължение на 5 – 7 до 10 дена след направена антибиограма. Препоръчват се антибиотици от групата на Цефалоспорините 2-ро и 3-то поколение.

Остър пиелонефритсе получава по-често в последния триместър на бременността. Клиничните признаци са покачване на температурата, обилно изпотяване, повръщане, мускулни и ставни болки.   Усложненията могат да се избегнат при своевременно и ефективно лечение. При неадекватна терапия има риск за майката и за бебето (преждевременно раждане и пренатален морталитет).

Децата на бременни, претърпели цистит, често се раждат с по-ниско тегло.

Вижте също:

Болките по време на бременност>>>

 

Цистит по време на бременност

 

Симптомите за цистит (възпаление на пикочния мехур) са:

  • постоянни позиви за уриниране;
  • парене и болка;
  • кръв в урината (хематурия);
  • висока температура.

Появят ли се такива признаци по време на бременността, непременно се консултирай с наблюдаващия те лекар, за да бъде предприе нужното лечение.

Своевременната диагностика и правилен курс на лечение ще ти спестят евентуални притеснени усложнения. От съществено значение за твоето здраве е приемът на достатъчно течности, както и доброто и правилно провеждане на личната хигиена.

http://semeistvo.rozali.com/bremennost-problemi/cistit-po-vreme-na-bremennost.html

 тягове: цистит, бременност