На Острова през 1962 г.

Определяли парк „Отдих и култура” като явление в световната практика

Владимир Балчев

    Навремето местността Седемте братя била известна на всички пловдивчани. Намирала се между храма „Св. Харалампий” и сегашния мост на бул. „Априлов”. През втората половина на XIX край Марица празнували деня на славянските просветители Кирил и Методий. „Там дохождаха и всички ония, които имаха куража да се наричат българи и българки –  пише в спомените си Михаил Маджаров. –  Там, под откритото небе, с песни и със слова, с игри и с веселия се прославяше народният празник.” Името на местността идва от седемте вековни бряста, израснали на широка поляна край брега на река Марица. В миналото край тази поляна растяла буйна лонгозна гора. Там братята на брястовете били не седем, а стотици. По-късно дърветата били изсечени, на тяхно място се появили зеленчукови градини.  

    За величествените лонгозни гори по двата бряга на река Марица пишат и старите пътешественици.  Из тях – свидетелстват османските регистри от XVI и XVII век – се отглеждали соколи за ловните подвизи на султана. В началото на ХХ век бреговете на древната река започнали да се оголват. Лека-полека усилията на дърварите завършили с пълен успех – от буйната растителност не останало нищо. Корекциите на Марица довели до унищожаването на островите в територията на града. Най-големият от тях бил при стария дървен мост, който според преданието бил построен от завоевателя на Пловдив Лала Шахин паша (на това място сега е пешеходният мост). Френският дипломат Филип дю Френ-Кане пише през 1573 г.: „Край града реката образува красив остров, пълен с високи дървета, под които се чуват разнообразните песни на огромен брой птици.” Изчезнали са и дърветата, и птиците… 

План на Пловдив от 1878 г. с обозначение на островите в река Марица.

Към средата на миналия век се оказало, че по течението на река Марица е останала една-единствена лонгозна гора – тази при Царския остров край Пловдив. За нея са гласувани три закона от Народното събрание. Първият е приет през 1892 г. Тъй като жителите на село Мечкюр (сегашният квартал Прослав на Пловдив) нямали пасища, молели държавата да им предостави 500 декара мера, като в замяна те отстъпят на държавата острова. Няколко месеца по-късно депутатите разрешили на българския княз Фердинанд да закупи гората край Марица. Така се появило името Княжески остров. Новият имот на монарха бил поддържан от работниците в близкия държавен разсадник. През 1922 г. цар Борис III решил да продаде лонгозната гора на село Мечкюр. Това станало факт през пролетта на 1924 г. Както пишат тогавашните вестници, лонгозната гора на площ от 1000 декара, била продадена за сума далеч по-малка от действителната стойност на гората 

    Третият закон е от края на 1936 г. Той предвиждал източната част на Царския остров да се превърне в парк за отдих на пловдивчани. Пловдивският кмет Божидар Здравков настоявал към парка да се присъедини също младата дъбова гора при Държавния разсадник. Започнали преговори с Министерството на земеделието, но още преди завършването им, Божидар Здравков наредил гората да се пази от въоръжена охрана и там да се пусне стадо сърни. Тъй като охраната трудно се справяла с бракониерите, кметът издействал средства за поставянето на ограда. За две-три години сърните се увеличили, в гората се заселили няколкостотин фазана. След отстраняването на Божидар Здравков от кметския пост, гората била изоставена, оградата – разграбена, а фазаните – избити. Преместили сърните на Бунарджика. Кучетата на съветските войници разкъсали част от тях през 1944 г., а останалите се разбягали.

 
Ученици от Френския колеж в Пловдив на излет до Царския остров през 1903 г. 

 Може да се каже, че по времето на Божидар Здравков, пловдивската управа за пръв път осъзнала какво богатство е лонгозната гора. През 1937 г. близо до нея тържествено бил открит Ловният парк, а кметът предричал, че гората ще стане голямата атракция на града.  Пророчеството като че започнало да се сбъдва през 1943 г., когато село Мечкюр било отделено от община Фердинандово (сегашното село Първенец) и присъединено към град Пловдив. Нормативният акт бил публикуван в „Държавен вестник”, но неизвестно защо не се пристъпило към неговото прилагане. Това станало едва през 1969 г. 

Първите проекти за уреждането на бъдещия парк били изготвени още през далечната 1936 г. Седем години по-късно техническата служба при общината се заела да изготвя нов проект. През 1947 г. вестниците публикували решението на Пловдивския градски общински съвет –  гората в „Острова на свободата“ трябва да се превърне в добре уреден народен парк. Десет години по-късно вече се говори за Народен парк “Отдих и култура”. Същинското строителство стартирало през пролетта на 1960 г. Тогава били оформени подстъпите към парка. До него трябвало да води голяма алея с воден канал, който през лятото да дарява пловдивчани с прохлада, а зимно време да се превърне в ледена пързалка. Вестниците тръбят, че Пловдив ще има най-красивият парк в страната. Екзотичната лонгозна гора и площта на парка, който обхващал 2 800 декара, се сочат като явление в световната практика. 

Възпитаници на Еврейското училище в Пловдив на излет до Царския остров през 1926 г.  

 Проектът от 1964 г. включил в парка и терена на някогашния държавен разсадник ( сега там е изоставеният розариум). Начертан бил грандиозният проект за парк на народите, който предвиждал засаждането на екзотични растения от различни континенти. Оформени били първите части от парка. Оказало се, че пришълците виреят чудесно при българските условия. По-късно, при изграждането на розариума, екзотичните растения били изкоренени. 

Проектите от  70-те години на миналия век предвиждали изграждането на летен театър, тракийско селище, старобългарска крепост, виенско колело, делфинариум, лятна читалня, лятна дискотека… Последвали нови два проекта, съставили се нови авторски колективи, появили се нови разработки. След разработките, започнали корекции. Проектите погълнали много средства, а за лонгозната гора не била отделена нито стотинка. Дърветата започнали да съхнат, появили се някакви вредни плесени, които съсипвали дървесината.

Последният проект датира от 1984 г. Той бил изготвен от „Софпроект” след продължителни проучвания. После бил преработван няколко пъти, преминал през „ситото” на всички възможни  инстанции,  като получил тяхното одобрение. Малко след окончателното му завършване той станал ненужен, тъй като било наредено да се търси място за гребен канал. Тоест пак се почвало от нулата. Странно е едно – всеки проект започвал с думите, че център е лонгозната гора, около която се ситуират и гребен канал, и заведения, и зоокът, и спортни обекти. А точно тази най-важна част на парка  незабележимо е умирала пред погледите на проектанти, специалисти и чиновници.

Ловния парк през 1939 г.    

Едва тогава за първи път в официалните документи се появява признанието, че парк „Отдих и култура” се изгражда с мижаво финансиране и се разчита единствено на безплатния бригадирски труд. Намеква се също, че поддръжката на толкова голяма територия не е по силите на Пловдовската община. 

След този тъжен разказ идва ред на един логичен въпрос – тъй като от някогашната лонгозна гора са останали само няколко жалки остатъци край оградите на помпените станции, има ли някакви надежди да възродим поне частично предишното величие на гората? 

Мястото й западно от гребния канал все още е свободно. От нас зависи какво ще се появи там. 

Самодеен колектив от 50-те години на миналия век.

На излет край Марица през 1940 г.

Край река Първенецка, 1966 г.

Съзтезание на гребната база през 1963 г.

Царството на рибарите, 1974 г.

http://podtepeto.com/besedka-za-grada/plovdiv-imashe-edinstvenata-longozna-gora-kraj-marica-no-ne-ya-opazi/

тагове: единствената,  лонгозна, гора,    Марица 

Ясновидецът Влайо Жечев от новозагорското село Коньово предсказвал бъдещето много по-успешно от Ванга, но пророчествата му донесли само неприятности.

Това твърдят негови близки пред „168 часа“. 
Легендарният феномен Влайчо Желев, или дядо Влайчо, е роден на 15 август 1894 година в Коньово, Новозагорско. Никой не пише за него приживе, но сред народа дядо Влайчо е изключително популярен. Наричат го Безсребреник, защото не вземал и стотинка, и казват, че ясновидската му дарба била по-силна от тази на Ванга.
Едва 10-годишен, Влайчо предрича Балканската война. „Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: Много знаеш…“, пише в спомените си феноменът.
Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос
Тогава го наричат чичо Влайчо, а на 28 години вече от уважение към способностите му се обръщали към него с „Дядо Влайчо“.
Когато войната избухва, обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой – не. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 година. Отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го праща в тила, да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. Странникът крачи отпред с храната, а магарето – след него.
След завръщането си от фронта става последовател на Петър Дънов. Сам той започва да създава сказки на различни теми, прави първите опити за окултни тълкувания, пише стихове и откровения. Макар че се жени, Дядо Влайчо не живее със съпругата си – отдал се е на целомъдрие.
Силата на дарбата му се отключва след тежко боледуване през 1920 г. Необикновен сън отвежда духа му в бяла мраморна стая, където го очакват учениците на Господ. 
„Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях: „Ще го върнем на Земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде? Те избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път“, разказва Влайчо пред роднините си.
През 1938 г. по височайша покана в двореца във Враня Влайчо се среща дори с цар Борис III. Посредник на срещата е царският съветник Любомир Лулчев. Царят живо се интересува дали ще има наследник на трона. Пророкът предрича,че престолонаследникът ще е от мъжки пол. Неблагоприятно е предсказанието за перспективите пред наследника като цар на България. Говори се, че прогнозата на Влайчо била: „Нито ще е цар, нито ще е царствен!“ Затова, въпреки че познал пола на детето, нямало начин пророкът да се хареса на височайшата особа и си останал непризнат и недолюбван. 
Легенди се носят и за срещата му с Ванга при Петър Дънов от онези години. 
„Ти, брат Влайчо, какво виждаш за сестра Ванга“, веднага поставил въпроса Дънов. Петричката пророчица току-що се била омъжила. „Ти скоро се омъжи, сестра Ванга, но виждам, когато не е далеч времето, че ще останеш вдовица. Домът ти ще стане като клуб и много хора ще идват“, веднага изрекъл той, а ясновидката от Рупите останала потресена. Дънов накарал Ванга да предскаже бъдещето на Влайчо. Тя започнала да обяснява, че той обича природата и да гледа пчели, но ще дойде време вместо да събира мед, него да приберат. И се оказва права.
Заради популярността му сред народа комунистическата власт започва да го притеснява
още в първите години след 9.09.1944 г. Карат го да се признае за „шарлатанин“ и да се откаже от твърденията, които не са в съгласие с материалистичната марксическа идеология. Амбициозен началник на милицията в Нова Загора дори решил с практически експеримент да докаже, че Влайчо е лъжец. Започнал да пише цифри на гърба на цигарена кутия и карал ясновидецът да ги отгатва. Без колебание феноменът му казал кои са цифрите, а милиционерът само изпсувал и захвърлил кутията.
Пуснали го, но след случката започнали да го следят още по-усилено. Следват обиски и нови задържания, докато накрая му намират вина. Провинението му е, че в едно от виденията си през 1947 г. Влайчо предвижда с точност скорошната смърт на Георги Димитров. Въпреки че познал датата, заради това пророчество комунистите го обявяват за народен враг. 
И ясновидецът попада в шестгодишен ад. Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния концлагер „Белене“. Откаран е там само три месеца след кончината на Вожда – през месец ноември на 1949 г. Откаран е там само два месеца след кончината на Вожда – през месец ноември на 1949 г. По свидетелства на бивши лагеристи надзирателите не спирали да го измъчват. Още в самото начало милиционерите го изправят на плаца в центъра на лагера. Времето било доста студено. За назидание дядо Влайчо е съблечен чисто гол пред погледите на останалите лагеристи. След това е вързан за предварително подготвен кол. Плисват върху разтрепераното му тяло кофи с ледено студена вода. Някакъв милиционер-садист, облечен в топла шуба, започва да се подиграва с ясновидеца, отнасяйки се подигравателно към дарбата му, мислейки че страдалецът е шарлатанин. 
Тракайки със зъби, дядо Влайчо промълвил : „Не си губи времето с мен, а побързай за вкъщи! Там сега имат много по-голяма нужда от теб.“Милиционерът започва да му се подиграва отново, заявявайки му, че скоро той ще се нуждае от свети Петър. Изглежда този жесток човек е мислел да остави Влайчо да умре. Но тогава дотърчал роднина на садиста и му съобщил, че боледуващото му от месеци дете е починало.
Потресен, коравосърдечният надзирател се затичал към вкъщи. Но само след около минута, набегом се връща при клетия мръзнещ – разтрива го и го загръща в топлия си кожух. 
Влайчо може би е един от малкото световни феномени, които могат да предсказват и собственото си бъдеще, защото в свои записки пише, че ще се измъкне жив от ада на комунистическите лагери.
През 60-те години в. „Работническо дело“ организира национален конкурс – анкета за ясновидци. Първенец е новозагорецът, докато пророчицата от Рупите остава втора.
Едва тогава комунистическата власт започва да го търси за съвети. Лично Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си. Той обаче й разказва мрачни неща както за баща й, така и за бъдещето на страната. Въпреки това й казва, че ще има опит за атентат срещу Тодор Живков, като има предвид организирания от Иван Тодоров-Горуня. 
За дарбата му най-добрите свидетелства са от хората, които са пращали многобройни благодарствени писма, съхранени до днес в специален музеен кът, посветен на пророка в родното му село, казват близките на ясновидеца.
Повече от 20 години наследниците му се опитват да надникнат в тайната на агентурните разработки, да узнаят кой и за какво е донасял срещу провиделеца и лечителя, но досието му остава под ключ в архивите на Сливен, Стара Загора и София. 
„Искаме да разберем защо е бил репресиран. Арестуван е в Ямбол, оттам го пращат в Бургас, откъдето пък е изпратен в Перник. Работил е в мините – в Бобов дол, но никой не казва защо. 6 години – общо и в Белене – 1949 г. – 1955 г. В самите мини е спасил хора от срутване – казал им днес да не ходят и те наистина го послушали и се спасили. Срещата с царя действително се е състояла. Лулчев го е завел в двореца като посредник
Бях 13-годишен и също бях в София по това време, но подробности за разговора им не съм чувал. Освен това със сигурност мога да кажа, че царят е идвал и в нашето село и е присъствал на някаква сватба, като е дарил златни пари на булката, но не зная дали специално за среща с чичо, казва пред „168 часа“ единственият наследник на пророка, неговият племенник Жечо Жечев. – Вярно е и за срещата с Ванга и Дънов, но също не зная за какво са говорили. Оставил е предсказания и за цели години – времето, политиката и т. н. Уважава Ванга. В автобиографията си пише за нея като за „миличката сестра Ванга“. Вярно е също, че е предрекъл смъртта на Георги Димитров, но едва ли това е причината да го изпратят в лагер. Поводи можеха да се намерят много, защото както преди 9.09.1944 г. при него идваха да се крият партизани, след това пък приютяваше горяни.“ Съпругата му Мария Жечева, която е автор на книга за ясновидеца, също потвърди необикновените факти около феномена. 
„Имаме много благодарствени писма, защото освен като пророк той се е изявявал като лечител – много хора е излекувал, даже се явявал в сънищата им, уверява Жечева. – Например на една жена, на чиято гърда излиза нещо и трябвало да я оперират и през нощта се явява и й казва за някакво лекарство и тя се излекува. Жената е още жива.“ 
В работата си по книгата тя се е срещала с мнозина свидетели на дарбата на Влайчо:
„Книгата не съм я писала за пари, а само за да се знае за него. За съжаление после я преписаха и романизираха, като са добавени различни неверни неща и измислици. В същото време голяма част от чудесата са истина. Отговаря на истината случаят с милиционера в Белене, чието дете е починало. Той е от пазарджишкия край и потвърди случката и пред нас. Началникът на милицията в Нова Загора също свидетелства за това, че го е изпитвал, и накрая от яд е захвърлил кутията с цигари.“
„Беше много скромен, с четвърто отделение, но ни е оставил и своя автобиография. В нея пише: „В Европа Ванга е втора, а първи е – многоточие, явно е искал да каже за себе си – разказва Мария Жечева. – Познаваше всичко. Действително, като отидеше някой при него, той излизаше и го викаше по име.
На опашката нямаше ред. Извикваше хората според нуждата им. Била съм свидетел как казва: „Да влезне Георги от Раднево!“, а хората протестират и ги питам какво става а те казват този Георги дойде сега преди малко и веднага го прие, а ние чакаме. И когато дядо Влайчо излезе от вкъщи и го изпрати, тогава им каза: „Недейте да протестирате, защото този мъж има болна жена и трябва да я отведе веднага до София при определен лекар. Направо познаваше имената на хората и се обръщаше към тях. На нас също е познавал. Каза, че децата ни ще се изучат и наистина – дъщеря ни е лекарка, а синът ни стана инженер“, разказва Жечева. 
„Много интересен е случаят с партизанския командир Чочоолу, който въпреки че не вярва на такива неща, дойде у нас“, споделя още тя. – И на него позна. 
Той търсеше някакво изгубено дете Чичо му каза, че детето се намира край еди-кое си село в един стар голям кладенец за поливане и отиват и го намират. Чочоолу много се учудил, че наистина има такива познания. Както по-късно един инженер от Стара Загора ми е разказвал, Чочоолу извикал един кореспондент от вестник „Септември“ да опише този случай. След излизането на статията много народ вече тръгна у нас. А на хората, които идваха за помощ, никога не вземаше пари. Даже когато му пращаха пари с писмо, той отговаряше на писмото и връщаше обратно парите с отговора. 
Много помагаше и на ТКЗС-то. Той работеше в ТКЗС-то накрая като пчелар и почти не вземаше пари – по-точно вземаше по-малко, за да има за другите да им се повишат заплатите. Имаше едно заболяване на захарното цвекло. Той се срещна с председателя и агронома и им каза: „Вземете мерки срещу тази болест, защото в противен случай нищо няма да вземете от това захарно цвекло.“ Те го послушали и през тази година село Коньово става национален първенец в производството на захарно цвекло“, споделя Жечева. – В лагера искали да го убият и го карали да излезе извън очертанията на лагера, за да го гръмнат. Но той се обърнал към тях и им казал: „А, момчета, аз нямам намерение да бягам
– щом сте ме довели, значи тук ми е мястото, и се върнал. След това, за да му отмъстят, го затворили за една нощ при два много буйни коня. Особено едната кобила била много опасна. Вкарали го вечерта при тях и на сутринта били сигурни, че вече е убит. А той прегърнал най-лудата кобила и рекъл – ще има едно мъжко конче. Разказва ми го един от Пазарджишко, който е бил лагерист в Белене. 
„Присъствал съм на много от чудесата и нямам никакво съмнение в дарбата му. Запазили сме и някои от предсказанията му по години, но не всички, защото самите ние не сме смятали, че ще дойде време, когато тези неща ще представляват интерес“, допълва съпругът й Жечо Жечев. 
Въпреки мъченията в лагерите Влайчо доживява до 87 години. През целия си живот той живеел като аскет – без много ядене, алкохол, цигари, месо и похот. Винаги казвал на хората 
да се радват на трудностите, защото те са двигател на живота
„Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине“, добавял той.
Говори се, че малко преди да си отиде от този свят през 1981 г., пророкът на народа, както вече го наричали, разказал какво вижда за следващите десетилетия. Той обяснявал, че ще има политическа промяна и комунистите няма да управляват България. Имал видения, че ще има екологично замърсяване, че все повече ще стават районите, в които ще има негодна почва. Затова давал съвети да се ядат повече плодове и зеленчуци, които виреят на високо. По този начин нямало как да поемем от отровите на земята.

http://www.168chasa.bg/article/4146895

тагове: пророкът, дядо Влайчо