Monthly Archives: февруари 2016

КИРИЛ МАРКОВ БР.155

8800305_orig

НА УЧИТЕЛЯ

Научи ме ти да обичам доброто.

Ти думичка сричаше заедно с мен.

Чертички и буквички кат пишех с перото,

ти мен ме подкрепяше с обич, засмян

 

За лятото,с теб се разделяхме с радост.

 Със радост ни сбираше пак есента.

Живееше с мен във немирната младост,

очи ми отваряше ти към света.

 

Аз знам, че ти благодарност не искаш,

 че дал си на мене от свойто сърце.

човек да изваяш от всеки ти искаш.

Със обич аз бих те носил на ръце.

 

И днес аз когато те срещна,

със почит направям аз крачка встрани.

Аз шапка ти свалям, с покслон те посрещам,

защото аз знам, учител си ти.

 предоостави: Мария Герасова

 тагове:Кирил Марков

 

ЖИВОТЪТ БР.155

Животът на всеки човек е разнообразен и неустоим, стига сам да положи усилия за начина си на живот и да изгради здрава основа под нозете си. Човек се учи от грешките и постъпките си и попада в различни кръговрати на съдбата, но тук и дава искрица топлина.

 Всеки от нас си задава много въпроси: “Какво е правилно?”, “Какво е грешно?”, “Какво е добро… лошо и т.н.?”. В последствие разбираме самата истина, която ни подсказва, че отговори на тези многобройни въпроси няма.

 Животът ни изправя пред различни обстоятелства, вкарва ни в огнени пламъци, клопки и капани, но самият той ни и спасява от тези лоши неща. Човек, докато е жив, се бори със самия себе си, ала единственият виновник за тази безкрайна война, според него, е дело на живота. В последствие стига до заключение, че съдбата е единствена заподозряна в това отношение. Мъничко е нужно на човек да се усмихне, ала много повече му трябва да завърти живота си на 360 градуса. Тази безкрайна война на алчност и безхаберие, това незнайно чувство за виновност и грях са единствените причини за човешкото прозрение в реалността…

 Понякога следваме своята философия на живот, но в следващия момент полагаме клетва с душата и сърцето си и продължаваме да дирим спасение в битието. Когато не се вслушваме в съветите на близките си, тогава се обричаме на желана смърт. Именно поради тази причина хората посягат на живота си, защото войната е развълнувала в широк спектър главата му…

 Определена философия на живота според мен няма и просто не може да съществува. Всеки човек е самостоятелен и единствен познайник на окултното. Ние не сме роботи,  за да следваме определени правила за бит и култура, за живот и смърт, а философията на живот, мисля, е точно това – правила, норми и закони, с които човек доверява самия себе си…

  Животът е като манастир! Всеки ден сме изправени пред молитвите си и заблуждаваме себе си, че сме щастливи!!!

  Животът е просто мит, легенда, знание…

  Животът е Рай!!!

  Животът е миг като вечност

 предоставил: Яким Петров

 тагове: Животът

15 невероятни неща да знаете за нероденото бебе бр.155

Man слушане на корема бременна съпруга

1.ВАШЕТО БЕБЕ ИМА ЗАБЕЛЕЖИМА СЪРЦЕБИЕНЕ САМО ШЕСТ СЕДМИЦИ СЛЕД БРЕМЕННОСТТА.

Акушер представяне ултразвук бременна пациент на цифров таблет

2. ВСИЧКИ ОТ ОСНОВНИТЕ ОРГАНИ НА ВАШЕТО БЕБЕ (НА СЪРЦЕТО, БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ, БЪБРЕЦИТЕ, МОЗЪКА, И ЧЕРВА) СА ОФОРМЕНИ И ФУНКЦИОНАЛНА ОТ 10 СЕДМИЦИ 

Бебе спи върху гърдите на майка си

 3.ВАШЕТО БЕБЕ ЩЕ СЕ РОДИ С 300 ОТДЕЛНИ КОСТИ, НЯКОИ ОТ КОИТО ЩЕ СЕ СЛЕЯТ. ВЪЗРАСТНИТЕ ИМАТ 206 КОСТИ В ТЕЛАТА СИ.

Доктор дава бременна жена ултразвук

4.ДВИЖЕНИЕ 4.БЕБЕТО ИГРАЕ КЛЮЧОВА РОЛЯ В РАЗВИТИЕТО, КОЕТО ПОМАГА ДА СЕ ОФОРМИ СЪВМЕСТНА СТРУКТУРА И ДЕФИНИРАНЕ НА ОБХВАТА НА ДВИЖЕНИЕ НА КРАЙНИЦИТЕ.

Мама гледа новородено в болница

5. БЕБЕТО МОЖЕ ДА РАЗПОЗНАЕ ГЛАСА СИ ИЛИ МАЙКА СИ ПРИ РАЖДАНЕТО.

Бременна жена се възхищавах ултразвукови снимки

6.СЕДМИЦИ БЕБЕТО ВИ Е ЗАВЪРШИЛ НАЙ-КРИТИЧНАТА ФАЗА НА СВОЕТО РАЗВИТИЕ.

Бременна жена докосва корема

7. ДО 10 СЕДМИЦИ  ВИЕ НЯМА ДА МОЖЕТЕ ДА ГО ПОЧУВСТВАТЕ ОЩЕ, НО ВАШЕТО БЕБЕ ЩЕ РЕАГИРА  ПРИ ДОКОСВАНЕ

Новородено бебе държеше ръката на майка си

8. ДО 13 СЕДМИЦИ, БЕБЕТО ВИ ИМА СВОИТЕ СОБСТВЕНИ УНИКАЛНИ ОТПЕЧАТЪЦИ.

Майка и дъщеря гледа бебе сканиране

9. КАТО МОМИЧЕ? ДО 18 СЕДМИЦИ, МАТОЧНАТА КУХИНА И МАТОЧНИТЕ ТРЪБИ СЕ ФОРМИРАТ 

Младите хора в двор партия

10. С ОКОЛО 23 СЕДМИЦИ БЕБЕТО ВИ ЩЕ СЕ СТРЕСНЕ, АКО ТОЙ ИЛИ ТЯ ЧУВА СИЛЕН ИЛИ ВНЕЗАПЕН ШУМ.

Бременна жена и партньор у дома

11. В СЪОТВЕТСТВИЕ РИТМИЧНО ПОЧУКВАНЕ, ИДВАЩИ ОТ УТРОБАТА  ОЗНАЧАВА, ЧЕ БЕБЕТО ВИ ИМА СЛУЧАЙ НА ХЪЛЦАНЕ.

Бременна жена докосва корема си

12. НА ОКОЛО 27 СЕДМИЦИ, БЕБЕТО ВИ ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ПРАКТИКУВА ДИШАНЕ, ВЪПРЕКИ ЧЕ НЕГОВИТЕ ИЛИ НЕЙНИТЕ ДРОБОВЕ НЕ СА ПЪЛНЯТ С КИСЛОРОД

Бременна жена в цъфтяща градина

13. ДО 28 СЕДМИЦИ БЕБЕТО ВИ ЩЕ БЪДЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА МИРИШЕ ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА, КОЕТО МИРИШЕТЕ.

Новородено бебе да лежи на легло

14. КОГАТО СЕ РОДИ БЕБЕТО, НЕГОВИТЕ ИЛИ НЕЙНИТЕ ОЧИ ВЕЧЕ ЩЕ БЪДАТ 75 НА СТО ОТ РАЗМЕРА НА  ВЪЗРАСТНИЯТ.

Доктор подаде нов роден бебе на майката 

15. САМО ПЕТ ПРОЦЕНТА ОТ БЕБЕТАТА СЕ РАЖДАТ НА ДЪЛЖИМАТА ИМ ДАТА 

 авторизиран превод: Мария Герасова

 

Супер забавни илюстрации с баби бр.155

Олга Громова (Ольга Громов) е от Москва, Русия и работи като илюстратор на книги и списания. В свободното си време обича да рисува карикатури, в които главен герой е добрата, грижовна и винаги усмихната баба.

“Имах точно такава баба. Родителите ми бяха по цял ден на работа, а баба ми у дома, винаги наблизо. Тя беше много весела, забавна, с невероятно чувство за хумор. Най-близкият човек за мен”, споделя Олга.

Добавили сме още няколко илюстрации за цвят, които сме сигурно, че ще ви харесат също. 

Разгледайте!

Снимки: Ольга Громов

Почистване на офиса
Общуване в мрежата
Преди сън
Място за оплаквания на пациенти
Уикенд със семейството
NEO
Патрул
На обучение
Продавачка на гъби (или на любов)
На скрито място
Месарка
Любимец
Нова руска художествена литература

Най-накрая пролет

 

http://www.highviewart.com/super-zabavni-ilyustratsii-s-babi-1385.html

 тагове: супер, забавни, баби

АУМ БР.155

Всички знаем древноиндийския йогически знак “Намасте” – духовен поздрав с вдигане на двете ръце събрани пред гърдите или пред челото.
Според съвременната интерпретация на ведическия санскрит, намасте означава “прекланям се пред теб”.
Всъщност поздравът “намасте” има древнобългарски корен и е от земите на северозападна България. 
На Ма Аз-та е оригиналната дума, където поздрав се отдава На МаАз (човекът на Ма, Древнобългарската богиня на Природата и Материята). Всяко човешко същество е било считано от Древните българи Ма Аз, а оттук и българите по тези земи са наричани Мизи / Мази – хората на Ма. От този най-древен български период и град Мездра в Сeверозападна България е запазил своето име – Mездра е всъщност МаАзДаРа – Мездра, град дарен на Мазите / Мизите. Достатъчно е да се разходи човек до Mездра и още в началото на града ще го срещне праисторическото кале. Почти всеки град в Северозападна България има своето кале. Кале означава Укрепено високо в планината свято място, изградено от камъни. Самата дума кале означава Към Светлината (КъЛа). 

Където и да са се разселили Древните българи след Библейския потоп в Черно море, те са разнесли със себе си своето почитание към Древнобългарската Богиня Майка Ма. От този култ към Ма са възникнали и наименованията на Маорите (Ма-орите/ората/хората), Маите и много други племена. Дори и върху Великденските острови е запазен култа и почитанието към Древнобългарската богиня Майка, наричана Ма в най-дълбоката ни древност. Каменните колоси, наречени Моаи са всъщност фигури на древнобългарски жреци, пренесли на далечния остров българските ритуални танци на жреците, облекли животински или птичи маски с пера на главите си. Ясно могат да се видят сцени от тези български жречески танци, изобразени на гърба на Моаите, както и древнобългарски рунически знаци. Моаите са били хората на Ма, Богинята майка на плодородието. 
По този начин е образувана и древнобългарската дума свастика – суазтика. Суазтика се е наричал талисмана, който човек е трябвало да носи С Aз, със себе си винаги, за да получи протекцията на слънцето, наричано още Бог СебАзи / Бог БаЛ. 
Древните българи са считали Ма Богинята Майка на Съществуванието, на Материята. Затова за тях “съществувам, бивам” е било аналогично на това “да бъдеш с Ма”. Оттук е произлязъл и основният ни древнобългарски глагол “съм” – Съ Ма (с Майката на Съществуванието). От него пък е произлязъл и основният глагол на английския език днес – “am” т.е. съм. 
От друга страна самата Йога е Древнобългарска и името й е древнобългарско. Йога произхожда от глагола Йок, съществителното Иго със значение на “свързвам, впрягам, дисциплинирам”. Това е и значението на Йога в санскрит. 

Ошо Алия

ОМ е древнобългарска дума, една от най-древните в света и означава Богинята – майка. И днес съществува във всички езици по света, които водят своето начало от българския език – ма, ум, ом.
Магическата сричка АУМ обаче, има още по-дълбоко религиозно значение според Мандукя Упанишад: 
- АУМ означава Божествената Троица, за която се пее в древните родопски песни, събрани във Веда Словена. 
Като А – е за Богинята Брама / БъРаМа (Създателката на живота, Бременната с живота), 
У – е за Богинята Весна (Вишну) – (Поддържащищата Живота, Проникващата навсякъде и във всичко, от древнобългарския глагол “вес, вис” – нависвам, нахвърлям плод) 
М – е за Богинята Сива / Шива (Пробразителката на живота, Богинята на смъртта и разрушението и новото раждане, СиВа означава Със Ва – същността на Бога; “си” на ведически санскрит има значението на Устременият, Благословеният; “си” в българския език е приставка в думите “сила, син” и също придава значението на проправящият пътя, устременият)

Ошо Алия

 тагове: аум

 

ПОЛЕТ НАД СЕДЕМ ПРЕКРАСНИ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ бр.155

Полет над седем прекрасни места в България

Родината ни несъмнено е една от най-красивите страни по света. Във всяко кътче на страната ни могат да бъдат открити пейзажи, които да спрат дъха на пътешественика, да пленят завинаги сърцето му и да го накарат да се размечтае. Нека заедно полетим над някои от най-прекрасните места в България. Сигурни сме, че ще ви проковираме да ги посетите и сами, ако вече не сте го направили.

Синеморец и Силистар

Белкемето – арката на свободата

Полет над Варна

Потопената църква в Жребчево

Бреговете на нос Емине

Кръстова гора

И за финал – прекрасните Рилски езера

http://uspelite.com/polet-nad-nai-krasivite-mesta-v-bulgaria/

 тагове: седем, прекрасни, места, България

Да избягаш на края на света в приказното село Селце бр.155

То тъне в изолация и анонимност, смълчано сред горите на Стара планина, далеч от политически дразги, икономически кризи, медийно любопитство и най -вече ….от действителността.

DSC_0631 (2)

За него няма информация в интернет, туроператорите го игнорират, затова е и terra incognita за туризма. Но озовеш ли се тук, накрая на разбития път, пъплещ като змиорка нагоре към билото на планината, ахваш от изненада. Защото пред неподготвения ти поглед изниква не поредната изоставена махала с изтърбушени, навяващи тъга постройки, а село за чудо и приказ с добре поддържани къщи и окосени дворове с грижливо обработвани цветни лехи. Добре дошли в село Селце.

008

Сякаш няма край тясната асфалтирана ивица, която се промушва сред планинските чукари на ръба на бездната с ширналата се в подножието й долина. Тихо и безлюдно е наоколо. Поглеждам недоверчиво към GPS-а – този път въобще има ли край? Едва 14 км. отделят Селце от най-близкото населено място – град  Мъглиж, но ето че вече повече от 30 минути мъчително се изкачваме нагоре.

DSC_0594 (2)

Автомобилът спира най сетне на малък площад с местния хоремаг, заключен с катинар, разбира се.  Затова пък ни посреща низ от спретнати къщурки в старинен стил. Повечето са по на 100-150 години, но не се предават на времето. Други пък са прясно ремонтирани и се кипрят кокетно насред тучната зеленина. Има и чисто нови вили, но трудно ще ги различиш от останалите къщи във възрожденски стил с типичните дървени чардаци и каменни основи. Жужат пчели, пеят птички, а от далечината долита бръмчене на косачка. Двама старци, седнали на припек, мълчаливо проследяват разходката ни, разминаваме се с двойка дезориентирани като нас германски туристи.

005

Оказва се, че селото си има туристически комплекс с басейн и ресторант, както и няколко къщи за гости. Те обаче не се рекламират, а посрещат „ само отбрани приятели и близки“- уверява ме Куман Тотев, който от 5 години стопанисва една от тях. Научаваме още че Селце наброява едва 7 постоянни жители, все възрастни хора, но през лятото населението набъбва до 20-на, заедно със случайно попадналите гости и с виладжиите. Мълви се, че сред щастливите собственици на вили има и наши държавници, които отдъхвали тук в пълна анонимност. А иначе обезлюдяването на Селце започва още през 50-те години на 20 век.

DSC_0626 (2)

„По време на „развития социализъм“ решили че ще правят язовир в средата на пътя между гр. Мъглиж и Селце – разказва Куман Тотев. Населението се опасявало, че селото ще остане под водата. За щастие строителите установили, че основите на скалата, която трябвало се използва за изграждане на  язовирната стена, са нестабилни и се отказали. Но първоначалните им намерения вероятно подплашили хората и те започнали да се изселват “.

003

В наши дни туристите започват да откриват това миниатюрно късче от рая, ревниво пазено в тайна. Наскоро дори българка и германец се венчали в ресторанта на туристическия комплекс, за радост на местните, които твърдят, че от 50 години в селото не е имало сватба. Но оживлението е само през лятото. Зимата в този край е сурова и …самотна. Ресторантът затваря, вилите опустяват, в Селце остават 10-на души, които разчитат на домашното стопанство и натрупаната в мазето зимнина. Защото тук хоремагът отваря само вторник и петък, а стоките се доставят по предварителна заявка – предимно олио, ориз, захар, безалкохолни напитки и хляб. Покритие има само един от мобилните оператори и то от точно определено място.

002

Хората се жалват, че с въвеждането на цифровизацията вече не ловят и телевизия. А новините си предавали от уста на уста в пазарен ден, когато се събират в хоремага. Не хващат ни звук, ни стон и от радиоприемниците си. „Направих си  8 – метрова мачта, на която вдигнах антена и използвам автомобилен приемник, който е по-чувствителен, за да слушам програмите БНР “ – споделя Куман Тотев. Но не се оплаква. Защото и зимите тук си имат своя чар.

001

„ Понякога, пътят става по-хубав отколкото през лятото, защото снегът и ледът така запълват дупките, че си като в бобслей – не можеш да излезеш от улея – караш смело надолу. А като падне големият сняг сме оставали по 7 дена без  ток, без път и без телефон! Веднъж оцеляхме с едно червено вино. Как гласуваме ли? Нямаме бройка за кмет, нито за кметски наместник и от Мъглиж ни пращат бусче за да слезем до урните в града „

006

Такъв е днешният ден на Селце. Покрай виладжии и туристи селото постепенно се събужда за нов живот. Миналото му обаче е обвеяно в мъгла и забвение. Знае се само, че първоначално се е намирало на друго място, но впоследствие жителите му се пренесли тук, на брега на Селченска река. Разказват още, че през 18 век чума тръшнала населението, затова изолирали заразените в местността, която и до днес се казва „Чумави колиби“. Най-голямата забележителност е църквата „Св. Иван Рилски“. Не е ясно кога точно е изградена, но се говори, че тук са пренощували мощите на светеца – небесен покровител на българския народ. Храмът е изоставен на произвола на времето и се руши. Сега обаче местните събират средства за ремонт. Покривът е вече подменен. Предстои измазването на дуварите и реставрация на стенописите. Вярата се завръща, а с нея и надеждите за по-добро бъдеще.

Материалът е изготвен със съдействието на Таня Апостолова от община Мъглиж.

Пътешествия без край . Венета Николова