националната гордост, изтъкана от цвят и красота

Китно сгушен в полите на Западна Стара планина, почти на границата със Сърбия, се намира скромният по размери град Чипровци. Там жителите са малко на брой, но славата на това древно тракийско селище се носи по цял свят, заради прословутите ръчно тъкани чипровски килими. В този район основен поминък е бил, и все още е, рудодобивът. Във вековете, Чипровци е заемал челни позиции по отношение на златодобив и златарство за Балканите, а дори и за Европа. Именно, заради златарския занаят и килимарството, градът е бил относително съхранен по време на турското господство и е успял да се превърне в културен център. 

От сътворяването си до днес, първите килими са претърпели промени. За периода от 17-ти до 18-ти век, са характерни няколко основни цвята, контраст между топли и студени тонове, геометричните мотиви преобладават. Традицията по създаването им може да се търси около Възраждането и развитието на занаятите, като отдалечеността на Чипровци е била в основата технологията и краските, фигурите да се запазят толкова самобитни.Това е така нареченият конструктивен период, в който се избистря технологията. 

Следващият период е декоративният – от 19-ти век до Освобождението. Тук се наблюдава възход на килимарството, разнообразява се цветовата гама, правят се нови фигурални комбинации, пресъздават се природни елементи – птици, животни, растения, небесни тела и други. Процесът на създаване излиза извън границите на града и се разраства в съседните селища. Нараства и обемът на продажбите. 

Интересен е фактът, че един от основните купувачи е Османската империя, а килимите са се ползвали от армията и от турците при молитва.

Последният период започва след Освобождението и продължава до наши дни. При него килимарството вече е не само израз на субективната творческа мисъл, която пресъздава бита, празниците и културата. Килимите стават по-плътни и тежки, изключително съобразени със съвременните тенденции и изисквания. Започва използването на химически бои и препарати, тъкат се нетипични мотиви – чуждестранни, приемат се поръчки от клиенти, а произведенията придобиват световна известност и печелят златни медали и първи места по международни изложения в Пловдив, Лондон, Брюксел и красят всеизвестни музейни колекции. 

сн.: Петьо Гергов

сн.: Петьо Гергов

Чипровските килими отразяват бита, културата и дълбоката душевност на своите създателки. Ръчно изработени по старовремска технология, с цената на много физически труд, майсторлък и въображение, те са се превърнали в символ на времето и епохите, поколенията и традициите. Да, точно чрез предаване от поколение на поколение технологията им на тъкане е достигнала до наши дни. Днес тези двулицеви ръчно изработени шедьоври, красят по-често чуждестранни домове, отколкото нашите – българските. Може би това се дължи не само на високото им качество и неповторимост, но и на високата им цена. Тя от своя страна е оправдана от трудоемкостта и сложността на процеса на производство. 

Какво не знаем още за Чипровските килими:

Изработката на един килим отнема средно около два месеца ежедневен труд.

Тъкат се ръчно на вертикален стан;

Изработени са от естествени материали – вълна и памук;

Използват се естествени багрила за оцветяване на тъканта им;

Те са двулицеви (еднакви от двете страни), което е част от майсторлъка;

Първоначално са били в червено и/или черно, а в последствие основни преобладаващи цветове са: кафяво, червено, зелено, синьо, жълто, охра;

Преобладават геометричните форми и тези, символизиращи бита и природата;

Гладки са и са практични, защото задържат минимално количество прах по повърхността си;

Здрави и издръжливи във времето са и сякаш стават все по-хубави с годините;

Перат се само на ръка, със студена вода и четка, на равна повърхност и със специален препарат за вълна;

Следва да се съхраняват с предвидените за съответната вълнена материя, средства и да се оставят на проветриво и слънчево място поне веднъж в годината.

През март 2013 година българското Министерство на културата представя кандидатура „Традицията на производство на Чипровски килими“ пред ЮНЕСКО. В края на 2014 година кандидатурата е одобрена и технологията на създаване на чипровските килими е вписана в списъка за световно нематериално наследство. Към момента традициите по създаване на тези килими продължават да се обогатяват и предават наследствено. В крак с развитието на технологиите продажбата на готовите изделия се извършва и в интернет сайтове, което допринася за разпространението на тези културни богатства, каквито всъщност са чипровските килими.

http://www.hera.bg/s.php?n=4157

 тагове: Чипровските, килими

Тази статия срещнах съвсем случайно в интернет. Това е моят  първи учител, за да израстна и стана писател. Човекът с голямото сърце- Никола Джоков.  Той беше нашият ръководител, в Литературен клуб на Здравните работници- Пловдив.  

Поклон Учителю пред голямото ти сърце.

  (1934-2000)

Никола Благоев Джоков е роден на 28 март 1934 г. в гр.Септември.

 

1948 г. – завършва прогимназия в родния си град, след което учи в Пловдив

1952-1953 – работи като дружинен ръководител в гр.Септември

1953-1955 – следва в Пловдивски учителски институт

1955 г. – студент в СУ „Св.Климент Охридски”; по време на следването работи на половин щат във вестник „Студентска трибуна”

1962 г. – работи във вестник „Комсомолска искра”, гр.Пловдив – зам.гл.редактор и завеждащ културен отдел

1.ХІ. 1969 г. – редактор на българска литература в редакцията на издателство „Христо Г.Данов”

     

Автор на книгите „Точно време” (1966 г.), „Търси се мефистофел” (1970 г.), „За водата, както и за любовта” (1975 г.), „Новели по пижама” (1983 г.), „И малко любов за утре” (1986 г.),  „Гордо и весело” (1989 г.), „Куцата балерина” (1995 г.) и „Ние талъсъмите” (1999 г.).

 

Един разказ от “Новели по пижама”

Четвърти идентичен случай

Имах един хавер, Минчо Фалът, голям футболист беше, въпреки, че е докосвал топката по-малко от всеки от нас дори.

 Той беше футболист със стратегическо предназначение и щу институти е сменил, и щу гаджета – не е за разправяне.

 Та играеше Минчо Фалът в институтския отбор, без да рита топката. А треньорът все си го котка. И не сама това, ами като наближи краят на семестъра, хукне този треньор от преподавател на преподавател да заверява книжката на моя хавер.

 И винаги успяваше. Треньорът де, но то е все едно, с други думи с Минчо всичко си беше наред. И винаги Минчо си имаше стипендия, а се хранеше в специален стол, и гаджетата се лепяха за него.

     – Ние не сме звезди – викаше Минчо – ние сме работяги. Работата му беше наистина специална:трябваше да изкара от нервите някой от противниковите играчи. И то най-добрия, предварително посочен му от траньора. Посочи му треньорът жертвата, лепне се до него Минчо и за оня няма оттърване.С тази цел е ходил и в Русе, и в Свищов, и във Варна, и в Габрово. И дар слово имаше тоя Минчо. Никога не започваше направо с псувните. Няма такова нещо. Ще подхване той работата отдалеч, ще каже нещо за баба ти, за другата рода по женска линия, а ако не държиш дип на родовата чест, ще се прехвърли и на гаджето. Хили се най-благородно, а разправя такива подробности, такива подробности, ум да ти зайде, докaто набелязаната жертва не издържи и го ритне. И реферът, нали това му е работата, показва най-напред жълт картон или направо вадеше червения, а след десетина минути и Минчо, преструвайки се на контузен, напускаше терена. Пускаха тогава на негово място някой от резервите…

 Краят на кариерата му дойде след мача в Габрово.Ония подразбрали какъв е номерът, та привлекли в отбора някакъв глухоням студент. А Минчо не знаеше, че точно на такъв ще налети, въртеше се около него, хилеше се и му говореше, а оня също се хилеше.Минчо пак му приказва, оня се хили, накрая Минчо не издържа и го ритна. Това, че го ритна е нищо, но нервите му след този мач окончателно рухнаха и на следващата среща той започна да псува и рефера и треньора…

http://zagorovo.blogspot.bg/2014_02_01_archive.html

тагове: Никола Джоков

  активен участник в Юнашкото движение и изявен спортист

Гимнастически дружества „Юнак” се създават с цел да възпитават сбор от универсални ценности за хармонично развитие на младежта, съчетани с нашите традиции и родолюбието на следосвобожденска България. Най-добре тя е изразена в думите на Тодор Йончев (eдин от основоположниците на съвременното физическо възпитание, учител в София през 1895 г. той основава първото Гимнастическо дружество, инициатор и за създаването на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“ през 1898 г.) по време на учредителния конгрес на съюза:

 

„…Моята цел с тези гимнастически дружества бе да се даде възможност на нашата младеж, вместо да се предава на разточителен живот, да се грижи за уякчаването и подкрепването на физическите си сили. Защото само този може да проявява свободно волята си, само този може да бъде господар на себе си и е в състояние в даден момент юнашки да се брани. Щастлива е тази държава, която се състои от такива граждани. Там подлостта и страхът не могат да виреят. А това е най-сигурната гаранция за дълготрайността на един народ и за неговото икономическо и културно процъфтяване… Гимнастическите дружества са едничкото училище, което може да събуди и повдигне юнашкия дух, стига да се подхване и води както трябва.”

 

Така той очертава следните основни направления в идеите на „Юнак”: 

 

1. Телесно и здравно развитие на личността. 

2. Нравствено възпитание и изграждане характера на младото поколение. 

3. Предвоенна подготовка на младежта за решаване на българската национална кауза. 

4. Насърчаване на социалното общуване сред обществените класи на основата на патриотизма. 

5. Духовно и културно възпитание на младежта, приобщаване към европейските ценности и идеи.

 

Юнашкото движение в Македония и Тракия съставлява важна част от борбата на нашите сънародници за национално самоопределение и противопоставяне на чуждата пропаганда. Под ръководството на Даниел Бланшу в Солун се учредява Гимнастически съюз на отоманските българи, който по същество е част от нашето юнашко движение, но съобразен с особеностите на легално съществуване в условията на Османската империя.

    

Възприел тези идеи, Иван Вардарски тренира упорито и постига завидни резултати. Той е един от най-атрактивните атлети през 20те и 30 те години на ХХ век. Обикаля страната и представя пред ученици и членове на дружествата „Юнак” умения на силов атлет. Разработва система от упражнения за физическо укрепване. Пропагандира идеите на дружество „Юнак” сред младите хора, показвайки практически резултати от физическата активност, за което получава стотици благодарствени писма.

 

 

На 15.02.1929г. Иван Вардарски гостува на учениците от Народна смесена прогимназия гр.Карнобат. Предлагаме Ви дописката, в която е отразила неговото поещение и благодарственото писмо.

Български шампион в гр.Карнобат 

От няколко дни в града ни пребивава българския известен много на запад шампион – атлет, г-н Иван Георгиев, 26 годишен, тежи 110 кг. На ръст нисък, набит и извънаредно мусколест, родом от гр.Скопие.

Г-н Георгиев е поканен да изнесе няколко атлетически номера на юнашката вечеринка, която ще бъде на 16 вечерта в салона на модерния театър. 

Г-н Георгиев бе тъй любезен и ни разправи как е отпътувал от Сърбия където напоследък се е състезавал с големите сръбски шампиони Сава Райчинович и Пенгечиев, при които състезания той е вземал победата. Убидени сърбите от тая му победа устроили заговор против Георгиев, което му е било донесено. Последния, за да избегне нещастието, което е било неминуемо ако пристои няколко дни повече – веднага напуснал Сърбия и се отзовал в София.От там в Стара Загора при неговия брат. 

Нашият атлет е взимал много победи във Франция, Германия, Унгария и др. Г-н Георгиев ще престои в България не повече от един месец, след когато ще замине за Америка, където е поканен-ангажиран от компанията Костанц-Морие Южна Америка. Нашият шампион прави чудеса с много интересните упражнения, например счупване на телеграфен стълб на раменете си с тяжест от 30 души на двете страни.Изкривявание на железна релса.Минавание през гърдите му 15-20 автомобила пълни с хора и др.тям подобни.

Шампионът наистина, че в България е още неизвестен със своите си атлетически чудеса и нечувана сила, тъй като той е от скоро време в страната ни. Всеки случай, той ще използва времето до заминаванието си като съвместно с юнашките организации ще изнесе някои и други игри, от които ще имат полза учениците.

                                              Снимки на Иван Вардарски

 
Автомобил минава върху Вардарски

С колеги от  Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“

Демонстрация

 

 

 

                            Със семейството

 

Демонстрация на чупене на каменна плоча на главата на И.Вардарски

http://zagorovo.blogspot.bg/2014_02_01_archive.html

 

тагове: Иван Георгиев вардарски

тагове: две, системи, тренировки

Асен Златаров е роден на 4 февруари 1885 г. Баща му – Христо Златаров, е активен хасковски възрожденец, който полага клетва пред Левски при създаването на хасковския революционен комитет. Умира, когато синът му Асен е 15-годишен. Това силно повлиява на живота на момчето. Той се старае да притъпи болката от загубата на баща си с книгите. Асен Златаров се посвещава на науката – следва в Швейцария, дипломира се в Женева през 1907 г., след това става асистент на проф. Пенчо Райков във Физико-математическия факултет на Софийския университет, прави изследвания върху процеси, водещи до заболявания, синтезира вещества с лекарствена цел, насочва към открития. Той е основноположникът на биохимията у нас. През 1918-19 г. излизат двете му поеми – стихотворения в проза “Цветя за него” и “Песен за нея”. И двете поеми са подписани с псевдонима Аура, който става знак на поетичното творчество на Златаров. Като художник на словото Аура оставя труд, който разкрива възможностите му за творческо осъществяване и в областта на белетристиката. През 1927 г. е публикуван романът “В града на любовта”. В неговото богато творчество има множество статии – портрети за най-значителни български писатели, повечето от тях близки, познати и приятели на автора. Това са работите за Христо Ботев и Иван Вазов, за Яворов и Пенчо Славейков и др. Опознал дълбоко не само творчеството, но също така и интимния свят на портретуваните, Златаров оставя с тези свои работи точни характеристики и оценки, които и днес не са изгубили значение. С първите стъпки на своето културно-обществено проявление Златаров тръгва по пътя, който отвежда към сърцето на народа. Богатата му многопосочна дейност в служба на народа, на живота, на човечеството го издига до равнището на най-големите хуманисти на неговото време: Анри Барбюс, Ромен Ролан, Бернард Шоу, Максим Горки и други. На 22.12.1936 г. във Виена след операция от рак проф. д-р Асен Златаров почива.

http://www.haskovo-bulgaria.com/bg/page_238_104.html

 тагове Асен Златаров, биохимията

тагове:хамелионът, цвета

БОГЪТ ТВОРЕЦ НА ВИДИМИЯ И НЕВИДИМИЯ СВЯТ

Светът е чудно устроен .Всяка заран, слънцето изгрява от изток, свети и грее цял ден, а вечер се скрива  на запад. Зиме, всичко е покрито със сняг и природата е като мъртва. но настъпва пролет. Природата се пробужда. Поникват треви и безброй цветя. Гората гола през зимата се раззеленява.Овощни дървета разцветяват. Птички веселят гори и поля с радостни песни. Поточета весело бълбукат. Ниви поникват. Всичко около нас е красиво и пълно с живот. Дойде ли лято, храните започват да зреят. Зреят и овощните дървета.Градините са пълни със зеленчук.Когато пък настъпи есен, човек прибира плодовете на своя труд и се готви  за зимата. За зимуване се готви и цялата природа.

Какъв чуден ред има във всички промени, които наблюдаваме в природата! И никой човек не може да го измини.

А колко е красив светът! По него сде издигат високи планини и се разтилат широки полета.  Реки и потоци текат и следват пътя си към просторни морета и океани. Какви  животни, цветя и растения има по света! А нощем по небесния свод светят безброй звезди. Всяка от тях се движи по своя път. По свой път се движи и нашата земя и месечината. Как чудно е устроенцелият свят, който виждаме.!

Отначало светът не е съществувал. Само един Бог е съществувал.Той пожелал и от нищо създал света. В начало светът бил неустроим. Мрак и пустота се разтилали навсякъде. Бог създал най- напред светлината. След това създал земята и водата по земното кълбо.По Божия воля се появили едно след друго всякакви растения и животни по сушата, различни риби- в моретата, птици- във въздуха. Най- сетне , Бог създал човека и с него увенчал Своето творение- света.

Бог създаде и невидимия свят. Земята и всичко по нея, слънцето, месеца и всички небесни светила наричаме  видим свят, защото можем да го видим. Има и невидим свят. Това са ангелите.Те са Божии служители. И невидимият свят е Божие творение.Бог го създал преди видимия свят.

Отначало, всички ангели били добри и изпълнявали Божията воля. Един от тях обаче се възгордял и искал да стане равен на Бога. Той успял да примами и други ангели. Бог ги наказал. Възгорделият се ангел били наречени сатана, т.е. противник, понеже се противопоставил на Божията воля. Наречен бил още дявол, т. е. клеветник.

Как изповядваме вярата си в Бога. Христовата църква е установила да изповядва своят вяра в Бога така:

Вярвам в един Бог , Отец, Вседържател. Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

С тия думи изказваме, че вярваме в един Бог, а не в много богове, както вярвали някога езичниците. Ние наричаме Бога Отец, т.е. Баща на всички ни. За Него казваме , че е Вседържител, понеже държи всичко в своята власт и всичко в света става по Негова воля. Ние наричама Бог Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо, защото е създал целия свят.

 Предоставя Мария Герасова

 тагове: свещена, история, Вехтия завет

  Мохамед Али – спортистът на века