Monthly Archives: юли 2016

Епископски надпис бр.165

  откриха археолозите в Пловдив

Епископски надпис откриха археолозите в Пловдив

 

Археолозите, които изследват Голямата базилика в Пловдив, попаднаха на уникален надпис. Текстът е на гръцки, съдържа думата епископ и част от неговото име.

Базиликата има два пласта мозайки от различни периоди на късната античност. Разкритието помага да се потвърди датировката на базиликата, както и важната й роля в духовния живот на древен Филипопол.

 http://novinite.bg/articles/99638/Episkopski-nadpis-otkriha-arheolozite-v-Plovdiv

 тагове: епископски, надпис, археолозите, Пловдив

Мистериозни технологии в древна Варна бр.165

Мистериозни технологии в древна Варна
Преди 8000 години цивилизацията в древна Варна са използвани мистериозни технологии. Пълна мистерия е как е ставало снаждането на един златен лист с друг при това без да личи. Шефовете могат да се видят само под микроскоп.
„Това е била една изключително загадъчна цивилизация. Има едни биконични гривни, които не са ляти като цяло, а са изковавани като лист, който е снаждан с изчукване. Така единият слой прониква в другия слой”. Това разказа историкът от Варненския музей Валери Кинов пред  в.168 часа, цитиран от Днес.бг.  „Моето мнение е, че това е ставало на молекулярно ниво, защото снадката и шевът не се виждат. Трябва да го гледаш на микроскоп, за да го видиш“, категоричен е Кинов.
Според него златото е много чиста проба и затова е било изключително трудно за обработка.
„Откривателят на Варненския некропол, моят приятел, покойният Иван Иванов ми каза, че за някои от предметите е викал 13 отлични златари”, допълва Кинов. Идеята му била да установят дали могат да постигнат това ниво на изработка. Само двама са казали, че могат да го направят. Това е изключително трудно, защото златото е почти 24 карата и е много меко.
Другата технология, която предизвиква недоумението на учените са мънистата от червен планински кристал.
„Той е изключително твърд. Освен, че са шлифовани, десетки стотици мъниста са и пробити“, казва историкът. Според него версията, че древните са го правили с медна игла като са въртели мънистото в пясък, не издържа.
„Това означава, че цялото племе, за да пробие не десетки стотици такива дупки, а само сто, е трябвало по цял ден да пробива дупки. На смени. То не е трябвало да се грижи нито за храна, нито за лов, за нищо“, казва Кинов.
Според него това означава, че цивилизацията „Варна“ е имала други технологии,  за да пробие планинския кристал, с които съвременната наука все още не е наясно.
„Далеч съм от мисълта, че са познавали лазерни технологии, но при всички случаи не са въртели денонощно мънистата в пясък, за да може в един момент да ги пробият“, смята историкът.
Учените и до днес продължават да изследват технологиите и свастиката от глинената чиния със златно покритие.
„Свастиката е на соларен символ, срещан в неолита – казва Кинов. – Много странен знак, може и да е на 9 хил години. Някои го свързват с двете пръчки, с които доскоро се смяташе, че е открит огъня. По научен път доказахме, че това е ставало когато лък се завърта с корда, прави се нещо като първобитен стан, след което се завърта една пръчка и тя разпалва огъня.“ Кинов посочи че след като експериментът е направен, той е показан и в учебния музей.
Предметите показват, че тази свастика има различно движение – в някои случаи се знакът се движи наляво, в други надясно.
„В източните религии се говори, че зависи от посоката, в която се върти свастиката. В едната е позитивната сила, а в другата – тъмната. Неслучайно Хитлер избира тъмната. Самата свастика символизира въртенето на галактиката,“ казва Кинов.
Той е убеден, че древните са били наясно с движението на небесните тела. В пещера във Франция има стенописи на 40 хил. години, на чийто таван е изрисувано цялото съзвездие от онова време.
„Има загадки, които съвременната наука не може да обясни. Tрябва да се простим с мисленето си, че онези, които не са имали коли, са по-тъпи от нас, много често ние сме на по-ниско ниво от тях“, казват археолози.
В артефактите се откриват и предмети от метал, който е смес между злато и сребро. В природата се намира изключително рядко.
Предизвикателство пред учените е да установят как древните са знаели къде какви камъни да копаят, как да ги разтопят, за да извлекат тези ценни метали от тях. Според проф. Иван Маразов жреците са притежавали тайното знание, което се е предавало по наследство. Само ограничена загадъчна каста е знаела как да обработва рудата, за да я трансформира в ценен метал.
Древно съкровище скрито под Аладжа манастир
Валери Кинов от 20 години проучва легендите за Аладжа манастир, недалеч от Варненския некропол. Братя Шкорпил пишат, че там са заровени несметните съкровища на Аладжа манастир и на още 12 манастира.
„Те били скрити там заради турските нашествия“, казва историкът. Според него е естествено за такова място под покровителството на боговете в трудни времена хората да крият най-ценните си неща.
„Така те ще бъдат съхранени от боговете и предпазени от разграбване – казва Кинов. – Оттам започна и моят интерес към тези легенди.“
Досега учените нямат яснота точно къде са тези лабиринти. Самият манастир е построен върху огромна скала.
Затова той се е заел с амбициозната задача древните тайни, до които се докосва, да представи в комикс. Главен герой в него е мистичният покровител на Аладжа манастир Рим Папа.
Според легендите той живее от хиляди години в подземията под манастира. Събужда се веднъж в годината, напролет и тръгва из околността. На всеки срещнат той задавал няколко въпроса: „Има ли още пръчки за каране на коне? Жените раждат ли още? Кравите телят ли се?“ Когато му казвали, че това го има, покровителят на манастира казвал: „Има още време.“ След това той отново потъвал в подземните лабиринти.
Кръстници на манастира стават гагаузите, които са християни, но говорят турски.
„Вероятно именно те пренасят легендата във времето“, допуска Кинов.
http://lechiteli.bg/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD/
 тагове: мистериозни, технологии, древна, Варна

АНТИКИ БР.165

400 години от красиви, исторически, и Мощен глобуси |  Това абсурдно страхотно луна глобус е направена от художника Джон Ръсел в 1797. Британската библиотека |  WIRED.com:

Глобус на 400 години

<3 <3 <3 1770 Таблица часовник с Планетариум часовник планетариум снимката долу е абсолютно произведение на изкуството.  Тя е направена през 1770 в Париж .:

часовник с планитариум

Античен преса за изцеждане на пране миене |  Пералня;  Американската преса за изцеждане на пране, The Wonder Washer, включително с вана и преса за изцеждане на пране ...:

антична преса за изцеждане на пране

"Франция антични Eugene Русел-DOUTRE Silver Vu ~ erumeiyu лъжица" Koh Kong, Фуат Coconfouato [антични осветление и антични мебели] френски антични туба комплект емайлирани керамични съдове посуда --kitchen--:

 френскски антични лъжици

Грамофон ... трябва да има един ден!  Единственият музикален плеър, който носи справедливост да Jazz ♥:

 античен грамофон

Античен Салон Aquarium викторианска консерватория |  иБей:

 античен викториански аквариум

Art Nouveau Peacock викторианска Bridge лампа и Shade:  

викториянске лампа

Antique decanter of ruby red glass set in intricate metalwork (1700's-1800's). I love this!:

антична гарафа

Трябва Scrapcards: красива опърпан шик часовник:

 уникат

Толе полилей лилии 4 Arm италиански полилей с монтаж на таван, Romantic Home, Вила Chic, дрипав Chic, при Ageless Alchemy от agelessalchemy на Etsy https://www.etsy.com/listing/269408011/tole-chandelier-lillies-4-arm -Италиански:

уникат

Cherub украсени недвижими цигулка украсен изтъркан затруднено френски шик украсени цигулка w / преклони музикален инструмент декор дома Анита дизайн Spero:

антика

тагове: антики

Човекът без кръв – Мирин Дажо бр.165

Човекът без кръв – Мирин Дажо

Мирин Дажо посвещава живота си да докаже на хората своите свръхспособности.

Истинското му име е Арнолд Герит Хенсом. Роден е на 6 август 1912 в Ротердам. Дажо е холандски дизайнер, художник, станал известен със своите свръхспособности. .
Остри игли и ножове преминавали през сърцето му, белите дробове и далак, понякога през няколко органа едновременно, без кръв. Той казвал, че предметите просто се дематериализират вътре в него, и затова не му нанасят вреда. От време на време остриетата били посипвани с отрова или били ръждясали. В реч в Цюрих, за да докаже на публиката, че това не е измама, Дажо бил пробит с три кухи тръби, през които тече вода.

Неговият помощник отбелязвал телепатичните му способности, а лечението на хора ставало в присъствието на лекари. Хората често припадали от това, което виждали.

Правени са рентгенови снимки, на които се виждали пронизаните с шпаги вътрешни органи. След изваждането им от тялото му оставали само малки точици. Подобни проучвания са провеждани и в Базел и Берн.

 

Dajo-3

 

 

Драстичните промени в живота на Мирин Дажо настъпват в Arnold през 1945 година, след което той започва да вярва, че тялото му е неуязвимо. И решава да покаже на всички, че той е физически здрав. На първата си реч Дажо изял парче стъкло и погълнал шест остриета .Както самият той призна, тези неща никога не са оставали тялото му и били безналични вътре в него..

Напусна работата като дизайнер на 33-годишна възраст и се премества в Амстердам и започва да демонстрира по кафенета и барове своите способности. Скоро за него започва да говори за целия град.

Изпълненията си, Марин Дажо не прави заради слава или богатство – той искал да покаже на света, че има нещо по-голямо, отколкото реалността, и човек може да съществува отвъд материалния свят.

Хората трябва да разберат, че има висша сила, Бог, който дава тези способности като ясен знак, че има нещо повече отвъд материалистичния мироглед. Той е твърдял, че носи послание за мир и материалистичният път на човека води до нищото.

Dajo-2

В Амстердам Арнолд Хенсом взема псевдонима Dazho Mirin (Esper. Daĵo Mirin, от mirindaĵo ), което означава „чудо“.

Следващата стъпка, която предприема е да намери агент за организация по кафенета и клубове, по-късно в театри и църкви и всичко това, за да предаде своето послание към човечеството.

След като намерил агент профилът на чудотвореца бил изпратен за разглеждане от Университета в Лайден, за да получи лиценз за извършване на феноменалните си способности.

Първото научно изследване е проведено от професор Карп Netherl Carp, д-р Бертолд Netherl. Bertholt, и Stokvis ( Netherl. Stokvis ).

Лицензът, който му бил издаден удостоверявал, че Мирин Дажо може да изпълнява свръхестествените си умения в частни клубове заради необичайно си умение.

Демонстрациите на неуязвимост обаче започнал да провежда не под формата на шоу, а във вид на лекции, като най-напред се представи на хората от неговия свят.

Неговият верен сътрудник – Дирк Ян де Гроот казва, че Дажо има три ангели пазители, които го охраняват и го пазят от изпитанията на които подлага тялото си.

Дажо можел да се потопи във вряла вода без дори да се зачерви кожата му, да не говорим за изгореното .

Остри спици преминавали през сърцето му, белите дробове и далака, понякога през няколко органа едновременно без капчица кръв. В реч в Цюрих за да се докаже на обществото, че това не е измама, Дажо се пробива с осем кухи тръби, чрез които се доставя вода.

Феноменалният мъж можел също да става невидим и да се материализира.

Същевременно Дажо остава обикновен човек. Състоянието му, казва той, е неговото състояние да се активира и деактивира.

Телепатичните и лечебни способности на Дажо също са регистрирани неведнъж, като изцеленията били правени пред очите на наблюдаващи лекари.

През 1947 Мирин Дажо отива на турне в Швейцария където демонстрира таланта си в Цюрих в кантона болницата в присъствието на много лекари, лекари и журналисти.

Направените му рентгенови снимки показали, че мечът прониза вътрешните органи . След отстраняване на мечовете от тялото му, кръв нямало, а по тялото му останало само малки точици. Подобни проучвания бяха проведени в Базел и Берн .

Независимо от факта, че кинжалите и рапирите с които бил пробождан не му причинявали никаква вреда, зрителите често падали в несвяст . Някои зрители получавали и сърдечен удар. Това довело до забрана на изпълненията в големи зали и Дажо трябвало да се ограничи с изпълненията си на невероятните гледки из кафенета и барове,

http://lechiteli.bg/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B0%D0%B6%D0%BE/

 тагове:човек, кръв, Мирин Дажо

Тайната на столетниците – бира, бекон и секс -табута бр.165

Тайната на столетниците – бира, бекон и секс-табута

Искате ли да дожиеете до 100 години? Тук съвет може да получите от дълголетниците. Ето от тайни на няколко столетника, които показват, че когато генът ти е як, никакъв вреден навик не може да те сломи. А може би причината е във факта, че нещата, които ни правят щастливи и способни да преодоляваме стреса всъщност повече ни помагат, отколкото ни вредят. Дори да са вредни.

Джийн Калмет

Тя е доживяла до 122 години и 164 дни, с което държи рекорда за най-продължителен, при това доказан човешки живот. Джийн (на снимката) пие вино, яде по един килограм шоколад на седмица и пуши от 21 до 117-годишна възраст. Тя кара колело до 100-годишния си рожден ден.

Елизабет Съливан

През март 2015 г. Елизабет навърши 104 години. Тя споделя, че дълголетието си дължи на газираната напитка Dr Pepper, която е особено популярна в САЩ.

Агнес Фентън

Тя е на 110 години, който навърши преди 3 месеца. Казва, че тайната й е три бири на ден.

Клеър Мидмор

Тя официално е най-възрастната девственица в света. Живее до 108 години като споделя, че именно въздържанието е причина за дълголетието й.

Пърл Кантрел

През 2013 г. тази 103-годишна жена, която остава вдовица на 38-годишна възраст и отглежда сама 7-те си деца заяви, че нейната тайна се казва… бекон.

Паулина Спаньола

Тази 100-годишна жена твърди, че обожава да пие бира. „Пия по една на обяд, още една вечер и последната е точно преди лягане“, казва тя.

Сусана Джоунс Сусана твърди, че обича да похапва бекон с яйца./източник Profit.bg

http://lechiteli.bg/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B8/

 тагове: столетниците, бира, бекон

Дископатията и алергиите идвали от Космоса бр.165

Дископатията и алергиите идвали от Космоса
Сензационно изследване, свързано с еволюцията на човека, публикува екологът Елис Силвър. Теориите на американеца са на път да преразгледат кардинално теорията на сър Чарлз Дарвин за произхода на човека. Според Силвър човешкият род не е от Земята, а като посаден тук.  Като начало в своето изследване ученият насочва вниманието към факта, че човекът уж се счита за венец на еволюцията, а всъщност е най-кекавото създание в биосферата. Хомо сапиенсът страда от редица хронични болежки, но масово от проблеми с опорно-двигателния апарат, стави, гръбначен стълб, дерма. Тази патология се наблюдава независимо от пол, възраст, социален статус или етническа принадлежност. Според зоологът човекът страда, защото се е зародил и развивал в условия с доста по-ниска гравитация, отколкото земната. Както знаем на луната трябват много по-малко усилия за да се извърши дадено физическо движение. Ученият изтъква като доказателство за твърденията си и кожните проблеми, които са с размерите на епидемия. „Кожата ни не е пригодена за дълго излагане на слънце и получаваме слънчеви изгаряния, петна, и рак при прекомерни дози радиация. Това подсказва, че родното място на човечеството е малко по-отдалечено от Слънцето, отколкото Земята. В същото време никой друг вид на нашата планета няма този проблем“, обяснява Силвър.
По думите му въпреки, че човекът се смята за най-развития вид на планетата и за венец на природата, всъщност той се оказва най-неприспособеният към околната среда организъм. Тук Силвър наред с високите нива на хронични заболявания сочи и смъртността в родилните домове. „Новородените при хората са с толкова големи глави, че често при раждане умират и самите бебета и техните майки. Факт е, че човешкото раждане е най-опасното и болезнено от всички начини за поява на бял свят сред земните обитатели“, изтъква изследователят. Като заключение той заявява, че наистина при
DNKчовека се наблюдават редица аномалии и патологии, които не се срещат при никой друг коренен животински вид на планетата. Тук изниква логичният въпрос, ако всичко това е вярно, то от къде се е пръкнал човекът в тази част на галактиката. Елис Силвър сочи и това. Неговата смела хипотеза е, че родината ни е Алфа Центавър на около 4,37 светлинни години от нас. Днешните индивиди носим ДНК-то на първите заселници, пратени на нашата планета за различни грехове. Така се оказва, че съвременното човечество, както и неговите древни разклонения като неандерталци и изправени човеци, са получени от кръстоската с извънземни раси. Продуктът е доставен на Земята преди 60-200 хиляди години и оставен да оцелява. Силвър включва в обосновката на своята сензационна хипотеза и научни изследвания, които сочат, че според биологичния ни часовник оптимално за нашата жизнена дейност е денонощие от 25 часа
.http://lechiteli.bg/%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE/
 тагове: дископатията, алергиите, Космоса

Откриха подземен океан бр.165

Откриха подземен океан

Екип от учени от университета в Евънстън, Илинойс, е открил огромен подземен океан, който вероятно е основният източник на вода, от който я черпят световните наземни водоеми. Новооткритият резервоар е на дълбочина от приблизително 700 км под земната повърхност, пише сп. NewScientist, позовавайки се на информация от учените.

Океанът се съдържа в огромна синя скала, долепена до мантията на планетата, а обемът на водата в нея вероятно е приблизително три пъти по-голям от този на целия наземен световен океан. Специалистите не изключват възможността това да е главният източник на вода за планетата, който на принципа на скачените съдове да регулира нивото, тъй като вече в течение на милиони години световният океан запазва приблизително един и същ обем.

Учените са установили, че основната част от скалата се намира под територията на САЩ. Сега те ще проучват дали тя не обикаля цялата планета, както и дали няма други подобни на нея на други места под земната повърхност.

Експертите са изследвали сеизмичните вълни на над 500 земетресения, използвайки данните от 2000 сеизмографа и изучавайки структурата на Земята под повърхността.

„Земетресенията карат Земята да отеква като камбана в продължение на дни“, така описва процеса Стивън Джейкъбсън, ръководител на проучването.

Специалистите са били подготвени предварително за това как биха реагирали вълните при преминаването през вода и дори създали лабораторен експеримент, който да онагледи какво се случва в подобна подземна скала с вода, за да са сигурни в откритието си.

Данните им показват, че „скалата се намира между горния и долния регион на мантията, като температурата и налягането са идеални, за да изтискват вода от скалата, „сякаш тя се поти““, коментира Джейкъбсън. След това водата преминава през подземните слоеве и се трупа там.

http://lechiteli.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD/

тагове: падземен, океан

Кир Велики – завоевателят, променил историята бр.167

Кир Велики – завоевателят, променил историята

В средата на VI в. пр. Хр. един ирански народ, който дотогава не влизал в сметките на “силните на деня”, започва своя буен възход. Персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Ахеменидската империя – колосален, пъстър конгломерат от народи, култури, бит, религии… Държава на толерантност, в която липсват каквито и да било расови, национални и религиозни предразсъдъци. Феномен, непознат дотогава, и който не е повторен никога вече в историята. Простираща се от бреговете на Средиземно море до долината на р. Инд и от Причерноморските степи до Персийския залив, тази огромна монархия включва в състава си над 70 народи и племена. Под властта на шаховете се раждат, живеят и следват своите съдби милиони хора. Новата световна империя осигурява мир и просперитет на обитаващите я народи в течение на близо две столетия – до момента в който от запад се появява армията на Александър Велики.
Създателят на Персийската империя, Кир II, е представител на царствения род Ахемениди, властващ над областта Парсуа1 и гр. Аншан2. Неговите предшественици – митичният Ахемен (ок. 700-675 г. пр. Хр.), Теисп (675-640 г. пр. Хр.), Кир I (640-600 г. пр. Хр.) и Камбиз I (600-559 г. пр. Хр.) управляват племената парсуа първоначално като васали на Елам, а в последствие на могъщата Мидийска империя. Малкото персийско царство постепенно израства като сериозна сила и по времето на Камбиз I вече е придобило достатъчно влияние и мощ, за да внушава респект сред политическите сили в Предна Азия. Това добре разбира владетелят на Мидия Астиаг. Той решава да се сроди с могъщия си васал, и дава дъщеря си Мандана за съпруга на Камбиз I. Влизайки в мидийското царско семейство, персиецът придобива още по- голямо влияние и авторитет. А от този брак ще се роди бъдещият завоевател на Азия…
По това време – началото на VI в. пр. Хр., големите сили на епохата – Вавилония, Мидия, Египет и Лидия изграждат новия международен ред. А вавилонците и мидийците, в съюз със скитските племена, току-що са съкрушили една световна империя и поделяйки трофеите, разпределят сферите си на влияние в Близкия Изток. След гръмовната победа над Асирия, могъществото им нараства неимоверно много. Те са новите господари на света. Сякаш нищо не заплашва хегемонията им. Но, всъщност, се оказват колоси на глинени крака. Господството им ще трае твърде кратко – едва половин век. Слабостта им се проявява, когато се сблъскват с новата, свежа сила на персите. Човекът, който ще застане начело на тази сила и ще промени статуквото, вече се е появил на бял свят… И на четирите велики сили им е съдено да влязат в състава на Ахеменидската империя.
Житейският път на Кир II до възкачването му на трона е обвит в митове. Науката не разполага с никакви сериозни източници за раждането, детството и младостта му. Едно от сведенията с които разполагаме е на Херодот. Но това, което ни разказва сладкодумният древногръцки историк е само една красива легенда. Преразказваме накратко нейното съдържание:
Царят на Мидия Астиаг (585 — 550 г. пр. Хр.) имал дъщеря на име Мандана. Маговете предсказали, че родният и син ще свали Астиаг от трона и ще покори цяла Азия. Изплашеният Астиаг решил да промени съдбата и дал дъщеря си за жена на своя васал, персийския цар Камбиз, твърдо убеден, че сред персите не може да се роди бъдещия завоевател на Азия. Мандана родила син и го нарекла Кир, а маговете повторили предсказанието на Астиаг. Тогава мидийския цар заповядал на велможата Харпаг тайно да убие внука му. Но Харпаг не желаел лично да си цапа ръцете с кръвта на младенеца и възложил тая задача на царския пастир Митрадат. Последният, като разбрал кой е всъщност малкия Кир, го подменил със своя мъртвороден син. Митрадат и съпругата му Спако отгледали и възпитали младия Кир като техен собствен син.
Когато Кир навършил 10 години, неговите връстници по време на игра го избрали за свой цар. Само един от тях, синът на знатния мидянин Артембар, не желаел да се подчини на сина на един прост пастир. Тогава Кир наредил да бият непокорния с бич. За тази постъпка на Кир докладвали на царя, и в двореца станало ясно, че той е синът на Мандана и внук на Астиаг. Маговете успокоили царя, като заявили, че предсказанието се е сбъднало: Кир вече е избран за цар, и Астиаг няма от какво да се страхува. Астиаг оставил внука при себе си, но Харпаг, който не изпълнил заповедта му, жестоко наказал. Той заповядал тайно да убият синовете му и с тяхното месо нагостил нищо неподозиращия баща.
Минавали години. Кир пораснал и в 558 г., след смъртта на баща си Камбиз, заел персийския трон. Персите трудно понасяли мидийското иго, и Харпаг, жадуващ за отмъщение, убедил Кир да вдигне въстание срещу Астиаг.
От това време датират първите надеждни източници и историята на Кир престава да бъде легендарна.
В 553 г. пр. Хр. той организира въстанието срещу своя дядо и сюзерен Астиаг, което продължава 3 години и приключва с пълния разгром на Мидия и включването ѝ в състава на новата Ахеменидска империя. Първите бойни действия обаче не вещаят нищо добро за персите. В началото Астиаг изпраща срещу тях една армия под командването на Харпаг. Но до сражение не се стига. Мидийският военачалник изменя на господаря си и преминава с войниците си на страната на Кир. Тогава Астиаг решава да поеме нещата в свои ръце и начело на голяма армия потегля срещу бунтовниците. В кръвопролитно сражение, продължило два дни, персите са съвършено разбити. Кир с малка част от армията си успява да се спаси. Ахеменидът не се отчайва. Решен да доведе борбата до край, той мобилизира всички сили на царството си срещу могъщата Мидия.
Следващото грандиозно сражение ще реши изхода на войната. То се състои в самото сърце на Персия – под стените на Пасаргада. Раздразнен от дълго проточилия се метеж, Астиаг възнамерява веднъж завинаги да приключи с него. В 550 г. пр. Хр. мидийският суверен вдига всички войски на империята и потегля към столицата на непокорния си внук. Кир го очаква, готов за последна схватка. Двете армии се сблъскват със страшно ожесточение, битката продължава почти през целия ден, като накрая мидийците принуждават персите да отстъпят. Въпреки този успех, на Астиаг му е рано за триумф – персийската армия не е разгромена и се оттегля в пълен боен ред. Сражението продължава с нова сила на следващия ден. Този път Кир предприема устремна атака и печели блестяща победа. Мощта на Мидия е съкрушена. Персите пленяват целия вражески лагер, заедно с множество мидийски велможи, командири и войници. Цар Астиаг успява да се измъкне и бяга в столицата Екбатана. Не успява да се задържи дълго на власт. Пред приближаващата персийска армия, мидийските първенци преценяват, че е в техен интерес да се отърват от неудобния владетел. Астиаг е свален от трона и предаден на Кир, който се отнася великодушно към своя дядо. Персиецът влиза тържествено в Екбатана, приема върховната власт над Мидия и титлата Цар на царете. С този грандиозен триумф Кир поставя началото на Ахеменидската империя. Едва ли обаче трябва да разглеждаме победата над Мидия като завоевание. По-скоро може да се определи като смяна на династията, което довежда до обединение на двата ирански народа, перси и миди, в една държава, а от там и до неимоверното нарастване на нейното могъщество.

http://www.burgasnews.com/istoriya-i-arheologiya/101084-kir-veliki-zavoevatelyat-promenil-istoriyata

тагове: Кир Велики, Персия,,Ахемениди, Мидия

МОРФОЛОГИЯ БР.165

Морфология (от гр. морфѐ – форма и лόгос – наука) – наука за думите като части на речта. Морфологията изучава думите изобщо (напр. не същ.име компютър, а съществителните имена въобще), техните граматични признаци, особеностите на техните форми и употребата им в езика.

Граматично значение на думата: уча – гл., 1л., ед.ч., сег.вр., III спр.

учител - същ. име, м.р., ед.ч.

учителите - същ. име, м.р., мн.ч., чл.

 най-непокорната - прил. име, ж.р., ед.ч., чл., степ.

 кого - въпр. мест., м.р., ед.ч., вин.п.

1. Морфологичен анализ

Прилагателните граматичен и граматически са абсолютни синоними.

♦ Да направим морфологичен анализ на думата, означава да  определим думата като част на речта и граматичните ú признаци. За целта  използваме приетите съкращения, като след всяка съкратена дума пишем точка, а след всяка граматична категория – запетая.

На първо място винаги записваме към коя част на речта принадлежи думата, а след това – граматичните ú признаци.

необятен - прил. име, м.р., ед.ч.

♦ ♦ Всяка изменяема част на речта е свързана с  граматични признаци, които трябва да определим и запишем::

♦ Съществително име: определяме

http://gramatika-bg.com/chasti-na-rechta/morfologichen-razbor-analiz.html

 тагове: морфология, анализ