Monthly Archives: април 2017

МЕДИАТОР

Животът ни е  изпълнен с много проблеми. Като започнем от взаимоотношенията на родители и деца, и стигнем  до неразбирането на работното  място.  Проблемите  не винаги се дължат  на умишлени действия на някоя от страните.Понякога дори не можем да си обясним причините за тях.Но ако се вгледаме по-внимателно, можем да открием и собственият си принос. По някога трудно успяваме да управляваме мислите и емоциите си.
А както казват древните, най- добрия подход към проблемите е, да ги идентифицираме още преди да са се изострили. Профилактиката е много важна при предотвратяване на болестите,  а също така   в междуличностните и професионални отношения. В случая, стигаме   до директно противопоставяне и тогава е много трудно да дадем крачка назад, и постигнем разбирателство.Има различни способи за разрешаване на конфликтни ситуации.Един  от най-  недооценената  сред тях е медиацията- извънсъдебното разрешаване на спорове.
Тя се препоръчва за най- тежките и проблемни отношения, защото позволява на страните по спора свободно, и в неформална форма да изложат своите гледни точки пред неутрално лице-медиатор. В случая да  се постигне определено ниво на доверие и съгласие. Медиацията има своята подробна регламентация и в българското право.
565EBC55F897EF49AA35A9092ECA6D51Даг Хамершелд /1905-1961/ е шведски икономист и държавник. Баща му е юрист,университетски преподавател и министър-председател на Швеция /1914-1917/.Изучава лингвистика, литература и история в университета на Упсала/Швеция/, където получава степен по хуманитарни науки /1925/, икономика /1928/ и право /1930/.
През 1935 година защитава докторска дисертация по политикономия. Говори английски,френски и немски.
През 1941-1948 година е президент на Шведската банка и през 1945 година подписва първото търговско споразумение с Великобритания. През 1947 година представлява Швеция на организираната среща по „плана Маршал“ и  през 1948 година става министър на външноикономическите връзки.
Хамершелд отстоява неутралитета на Швеция между Изтока и Запада.Обявява се против членството на Швеция в НАТО, но  е за участието й в Организацията за европейско икономическо сътрудничество.През 1950 година става председател на „Обединено кралство“-Скандинавия-британско-скандинавска организация за икономическо сътрудничество.”
В 1953 година става председател на шведската делегация в Общото събрание на ООН. Същата година е избран за генерален секретар на ООН. По време на Суецката криза през 1956 година, предлага на ООН създаването на умиротворителни сили и само за 48 часа организира първия военен контингент.Успява да убеди Египет,Франция,Великобритания и Израел да приемат въоръжените сили на ООН и с това допринася за уреждане на конфликта.
По време на втория си мандат като генерален секретар,работи за трансформиране на организацията в активен център за водене на преговори,където се провежда превантивна дипломация..
В  1960 година решава да посети провинция Катанга в Конго /Африка/,за да се срещне с водача на сепаратистите там и да посредничи за разрешаването на избухналия в Конго конфликт.
Самолетът,с който лети,катастрофира и той загива заедно с всички пасажери на борда.
Медиаторът Хамершелд става първата и единствена досега личност, която получава посмъртно Нобеловата награда за мир през 1961 година.
 Автор: Георги Караджов    
 таг: медиатор 

 

 

 

9 важни истини за взаимоотношенията бр.183

  които ще те накарат да се замислиш

vajni-istini-za-vzaimootnosheniqta-evolife-bg
Всеки ден срещаме нови хора и от всяка среща извличаме нещо важно за себе си. Някой ни изпитва, някой ни използва и поднася урок, друг ни помага да придобием нови умения, а някой ни прави по-добри и                  това е най-ценното.
  • В отношенията получавате това, което давате
Не разчитайте, че в отговор на капризите си, обвиненията и обидите, ще получите усмивки, прегръдки и признание в любов. Ако искате разбиране, опитайте се сами вие да разбирате отсрещния. Всичко се връща – това е една проста формула, която работи от вечни времена.
 
  • Не трябва да се борите за място в живота на който и да е човек
Насила мил няма да станете! Много хора забравят тази проста и много мъдра истина. Никога не се опитвайте да извоювате за себе си пространство в живота на друг човек. В края на краищата, вие не можете да знаете със сигурност, дали той има нужда от това.
  • Всички хора се променят и това е нормално
Потребностите, мислите и дори убежденията на хората с времето се променят. Така че, ако някой ви казва, че сте се променили, не се обезкуражавайте и не търсете недостатъци в себе си. Може би тези промени, напротив, са във ваша полза. Няма нищо страшно в това, че интересите ви се разминават с тези на най-близкия ви приятел, а общуването се проваля. По-добре е отвреме-навреме да си разменяте приятелски думи и да запазите топли спомени, отколкото да се опитвате да изтръгне от взаимоотношенията онова, което не е останало и да храните раздразнението вътре в себе си. Бъдете искрени.
 
9-vajni-istini-za-vzaimootnosheniqta-evolife.bg
  • Над отношенията трябва да се работи
Отношенията не се изграждат от само себе си. Те изискват активното участие на всички действащи страни. Искреност, взаимност и уважение – това са основите, без които всяка връзка се срива.
  • Трябва да умеете да прощавате
Мнозина вярват, че прошката е признак на слабост. Но израза „прощавам ти“ съвсем не означава „аз съм твърде мек човек, затова не мога да се обиждам и ти и за в бъдеще можеш да продължиш да ми проваляш живота, а аз няма да ти кажа нито дума“. Той означава: „Няма да позволя миналото да разваля нашето бъдеще и настояще, затова ти прощавам и забравям всички обиди“.
  • Споровете са загуба на време
Колкото по-малко време прекарвате в спорове с хората, които ви дразнят, толкова повече време ще ви остава за общуване с хора, които обичате. Ако спорът е възникнал между вас и близък човек, овладейте се. Не позволявайте на гнева да ви завладява, в противен случай може да произнесете думи, за които ще се срамувате до края на живота си. Понякога стабилна връзка може да се съсипе само от една невнимателна дума.
  • Вие не можете да промените другия човек
Човек е в състояние да промени само себе си, но в никакъв случай някой друг. Затова трябва да се научите да възприемате близките и скъпите ви хора такива, каквито са. Ако нещо коренно не ви устройва, бъдете честни и кажете за него направо. Може би този, когото обичате, ще поиска да се промени заради вас.
  • Отсъствието на някои хора в живота ви всъщност може да ви е само от полза
Не се страхувайте да променяте обкръжението си. Трябва да умеем да се отказваме в живота си от тези хора, които внасят в него дискомфорт. Ако в последно време получавате от някой „добър” приятел само предателства и обиди, то трябва да престанете да се придържате към миналото и да прекъснете отношенията.
  • Ценете хората, които са близо до вас
Не забравяйте да казвате на близките си хора, че са ви ценни. Отделяйте им достатъчно внимание. Може би отношенията ви някога ще приключат, но дори и ако нещо не трае вечно, това не означава, че не трябва да губите време за него.
http://evolife.bg/9-vajni-istini-za-vzaimootnosheniata/
 тагове: 9 важни, истини, взаимоотношения

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.184

*ВЕСЕЛ  *** ГРЪМОТРЪН*

18056446_1331763540234747_3485183745123729494_o

КАНДИДАТ ЗА РОБОТ

 Кико: О, Геро, здравей!
Геро: Здрасти, Кико.
Кико: Как я  караш?
Геро: Да кажем тип, ама топът хич го няма, завалията.
Кико: Недей така, бе!
Геро: Да знаеш как ми е завъртяла главата една!
Кико: Как бе, жена ти не се ли досеща?
Геро: Какво да се досеща? Та тя ме гони от къщи.
Кико: Ей, шегата настрана!
Геро: За теб шега, ама за мен истина. Знаеш ли, кара ме да стана робот?
Кико: Такава ли била работата? Ами, аз отдавна съм станал.
Геро: Май, че и двамата се печем на един огън?
Кико: Да бе, като робот се чувствам най-добре. Слагам гуменото топче в устата и шапка на тояга.
Геро: Как гумено топче?
Кико: Ами гуменото топче, мой човек, помага за по-малко говорене.
Геро: Тъй ли?
Кико: И трябва да се учиш от мен! Вместо да се шляеш на чашка по кръчмите.
Геро: Знаеш ли? Чашки има малки и големи. Зависи каква ще си избереш.
Кико: Каквато и да си избереш, все е чужда.
Геро: Стига, стига! Кажи, какво правиш като робот?
Кико: Първо слагам дрехите в автоматичната пералня. Трябва да внимаваш, щото вместо праха, сложих детето!
Геро: Чакай! Как така бе Геро? Толкова ли не ти сече пипето?
Кико: Сече, не сече, добре, че беше жената.
Геро: И…
Кико: Ами, пералнята се върти, изчишкваш детето. След което изваждаш дрехите и от време на време поглеждаш яденето на котлона. Накрая простираш. Може и жена ти, за да не разберат комшиите!
Геро: Виж го ти, нашият!
Кико: Какво нашият? Да не искаш да ми се смеят?
Геро: Това и баба го знае.
Кико: Да, ама после включваш прахосмукачката. Изсмукваш праха от килима и я изчистваш, като внимаваш за някой чуждо влакно! След това я слагаш в леглото!
Геро: А, бе, ти да не спиш с прахосмукачката?
Кико: Как бе Геро? Тя е специална. Става за столче.
Геро: А сега, де!
Кико: На всичко отгоре събирам и сметта от кошчетата. След което (това движение е праволинейно). Може да се използва и противогаз до мястото на предназначение.
Геро: Чакай, Кико! Ти забрави най-важното!
Първо – поставяне на женска перука.
Второ – обличане на рокля.
Трето – завързване престилка около кръста.
Кико: Ле, ле… Геро! Каква еманципация!

АЛО, ИМАТЕ ЛИ ВРЪЗКИ

- Ало, “Сам си направи?”
- Имате грешка. Тук е “Направи си сам.”
- Тъй де, “Направи си сам.”
- Да, кажете!
- Ало, имате ли връзки?
- Какви връзки ви трябват?
- Ами, дълги.
- Я, не се занасяйте! Тук е магазин, а не бюро за създаване на връзки.
- Разберете, връзките ми са къси.
- Не ви разбирам.
- Жената не иска да ме вижда.
- Ало, ало, не се чува.
- Абе, в ред ли е слуховият ви апарат?
- Препарат за пране “Перла”? Не, нямаме.
- Каква “Перла” ви гони? Казах, защо не си сложите слушалки на ушите?
- Слушалки за апарат за кръвно налягане ли? А, отдавна няма. Ало, ало, ако намерите, обадете се и на мен! Знаете вече номера.
- Никакви слушалки не ми трябват! Казах, дайте ми дълги връзки, че моите са къси!
- Не разбрахте ли най-сетне, че тук е “Направи си сам!” Ей, че нахален човек!
- Тъй кажете. А пък аз си помислих, че нямате връзки. Я по-добре да си купя нови обувки…
 писателят Мария Герасова- Спасова

Въпроси, на които може да не получим отговор бр.183

Източник: Thinkstock/Guliver
Въпреки еволюционното развитие и напредъка в технологиите, има исторически мистерии, които никога няма да бъдат разгадани. Понякога това е така, заради изгубен артефакт или археологически обект.
В други случаи е така, защото е малко вероятно да се появят нови доказателства или вече съществуващите такива са твърде неясни, за да помогнат на учените да стигнат до консенсус.
Липсата на отговори само прави тези загадки по-интересни. Ето някои исторически загадки, които може никога да не получат окончателно обяснение.

Кой е бил Джак Изкормвача?

Източник: Getty Images/Guliver
През 1888 г. Джак Изкормвача убива най-малко пет жени в Лондон и осакатява телата им. Редица писма, вероятно от Изкормвача, са били изпратени на полицията,   с цел да   да намерят серийния убиец. Наименованието „Джак Изкормвача“ идва от тези писма.

Кой е Джак Изкормвача, остава тайна завинаги

Изкормвачът така и не е разкрит, а през годините е имало не малко заподозрени. В книгата  излязла преди няколко години  и се предполага, че жена на име Лизи Уилямс е Изкормвача, но други експерти поставят това под сериозно съмнение. Малко вероятно е истинската идентичност на Джак Изкормвача да бъде разкрита някога.

Кой уби Джон Кенеди?

View image on Twitter
Това е може би най-голямата мистерия в американската история, която никога няма да бъде разкрита по начин, отговарящ на всички въпроси. На 22 ноември 1963 г. президентът Кенеди е застрелян в Далас от Лий Харви Осуалд. Два дни по-късно, преди Осуалд да се изправи пред съда, той е застрелян от собственикът на нощен клуб Джак Руби
Руби твърди, че е искал да пощади първата дама Жаклин Кенеди от „неудобството от изправянето на Осуалд пред съда“. Според някои анализатори, Осуалд не е бил единственият стрелец, замесен в смъртта на Кенеди, но е малко вероятно да се появят нови доказателства и да разберем със сигурност кой и защо е убил Джон Кенеди.

Какъв всъщност е бил Исус?

Исус Христос
Исус ХристосИзточник: Thinkstock/Guliver
Най-ранните оцелели евангелия датират от II в., почти 100 години след као Исус е живял. Липсата на оцелели текстове от I в. за Исус поставят пред учените редица въпроси.
Кога са били написани евангелията? Колко от тези истории наистина са се случили? Какъв е бил Исус в истинския живот? Археологическите проучвания на Назарет, родния град на Исус, разказват за средата, в която е израснал той. Въпреки, че нови проучвания могат да дадат по-добра представа за личността Исус, малко вероятно е да узнаем какъв наистина е бил той в реалния живот.

Къде е гробницата на Клеопатра?

Клеопатра
КлеопатраИзточник: GettyImages/Guliver
Древните автори твърдят, че Клеопатра и нейният любовник Марк Антоний са погребани заедно в гробница през 30 г. пр. н. е. Според Плутарх, гробницата е разположена близо до храма на египетската богиня Изида и е „висок и красив“ монумент, пълен със съкровища, изработени от злато, сребро, изумруди, перли, абанос и слонова кост.
Местоположението на гробницата обаче остава загадка. През 2010 г. бившият египетски министър на антиките Захи Хауас направи разкопки в район близо до Александрия, който съдържа редица гробници от епохата, в която Клеопатра е управлявала Египет. Направени бяха много интересни открития, но гробницата на Клеопатра не беше сред тях.
https://vesti.bg/lyubopitno/zagadki-i-misterii/vyprosi-na-koito-mozhe-da-ne-poluchim-otgovor-6068103
 тагове: въпроси, отговори

Натякването бр.183

Защо натякваме и защо не трябва?

Натякването присъства в отношенията между повечето двойки, и не само. Има и случаи, когато просто не можем да спрем. На какво обаче се дължи този навик?Според психолозите непрекъснатото напомняне засяга чувството ни на сигурност и доверие, което можем да гласуваме на другия. Когато се опасяваме, че близкият ни няма да изпълни молбата ни, продължаваме да напомняме. Това обаче дразни и провокира отказ за съдействие, от което се заражда един порочен цикъл на натякване и неизпълнение на обещания. Ако в една двойка партньорите са с различни характери –единият е организиран, а другият върши задълженията си, включително личните, когато може, няма да бъде изненада, че ще се стигне до сериозен конфликт.Постоянното напомняне е по-характерно за жените, тъй като главно върху техните рамене лежи отговорността за дома и семейството. Те са и по-чувствителни към появата на проблеми във връзката. Когато жените искат нещо и не получават отговор, те бързо осъзнават, че нещо не е наред. Многократното напомняне, както вече се спомена, влошава нещата.Мъжете също носят вина, тъй като не винаги дават ясен сигнал, че до тях е достигнала молбата за съдействие. Често липсата на отговор от тяхна страна е, защото все още не знаят отговора или са наясно, че той ще разочарова нежната им половинка.Малко повече разбиране един към друг ще се отрази благоприятно на връзката, препоръчва Хауърд Маркман – професор по психология в Университета в Денвър. Натякването е враг на любовта, категоричен е
той. http://www.puls.bg/health/relationships/news_9375.html
 таг: натякването

НЛО инцидентът, който подлуди румънско селище бр.183

Спирането на тока и появата на странния светлинен феномен в небето, за който жителите на Нанещи ще си спомнят още дълго време
През 2001 г. в селището Нанещи, разположено в източната част Румъния, се случва необикновено събитие.
На 30 юни към 22:30 ч. внезапно прекъсва електрозахранването и цялото селище потъва в тъмнина.
Това не е голяма изненада за жителите на Нанещи.
И друг път се е случвало да спира тока, но са го възстановявали бързо, в рамките на половин час. Този път остават на тъмно повече от час. В селището живее и пенсионираният професор по филология Танасаш Агафитей, който пръв дава свидетелски показания за случилото се.
Той излиза от къщата си, за да провери дали цялото село е все още на тъмно. Тогава вижда червеникава светлина в небето, която сякаш се приближава от север.
Агафитей решава, че е самолет, но светлината приближава, остава няколко секунди неподвижно в небето, след което от нея излизат концентричен кръг светлина, разделен на отделни сегменти. Кръгът започва да се върти все по-бързо и да се разширява постепенно, приближавайки се към земята. Той става толкова широк, че вероятно обхваща цялото селище.
Проф. Агафитей смята, че някой си прави шега с някакво високотехнологично устройство.
По същото време агромеханикът Димитри Жужал се прибира към Нанещи с колелото си. Той също забелязва странните светлини над селото и как се разширяват. Наблюдава в продължение на няколко минути, чудейки се какво става.
Странното събитие е видяно от почти всички жители на селището.
На другия ден проф. Агафитей съобщава за случилото се на пресата и в няколко печатни издания излиза информация за необикновеното събитие. Сформирана е комисия за изясняване на ситуацията. Един от участващите в нея е сержантът в оставка Георгиус Кохал,който е председател на румънската Асоциацията за изследване на Неидентифицирани аерокосмически феномени.
Източник:  
Кохал споделя, че един от основните проблеми при подобни случки в Румъния е, че хората отказват да говорят за случилото се,опасявайки се, че ще ги помислят за луди. Но при събитието в Нанещи, свидетелите са много. Поне 50 души признават, че са видели светлините в небето, а седем от тях дават официални писмени показания.
Комисията, разследваща случая, разглежда няколко възможни варианта. Един от тях е, че светлинният феномен е причинен от геофизични процеси в земните недра. Нанещи е разположен в силно земетръсната област Вранча. Има доста свидетелства, че над такива области, особено преди земетресение, се наблюдават необясними светлинни феномени в небето.
Най-скорошен пример затова е земетресението в италианския град Акуила през 2009 г., когато има свидетелства за странни светлини в небето. Учените предполагат, че те възникват в резултат на силно електромагнитно поле, появяващо се при тектоничното движение на някои скални пластове. Тази теория за случилото се обаче отпада, тъй като през 2001 г. в сеизмичната област Вранча не е регистрирана голяма сеизмична активност.
Другото предположение е, че това може да е феномен, като северното сияние.
През 2001 г. слънчевата активност е била в своя максимум и е възможно, макар и малко вероятно, полярно сияние да се наблюдава и доста по на юг от северната полярна окръжност.
В крайна сметка нищо не е доказано със сигурност
По време на разследването излиза наяве още един интересен и необясним факт.  
Електрическата компания, която поддържа мрежата на района, не е регистрирала прекъсване на електрозахранването. Според нейните отчети, уредите не са отбелязали подобно нещо и не е регистриран проблем. Жителите на Нанещи твърдят, че са били без ток близо два часа. Също така, те са виждали отблясъка от светлините на съседните селища, които явно са имали ток.
Няма как да не се направи връзка между двете събития – спирането на тока и появата на странния светлинен феномен в небето, за който жителите на Нанещи ще си спомнят още дълго време.
https://vesti.bg/lyubopitno/zagadki-i-misterii/nlo-incidentyt-kojto-podludi-rumynsko-selishte-6068338

ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ БР.183

Фото албум

ПРОСТАКЪТ БР.183

Простакът е трагикомично лишеният от всякакви навици за възпитание. Той не е само противен. Той е и особено вреден. Защото много често се движи от кръчмарските ругателства и словесните заплахи до грубите физически действия, побоищата, а понякога и убийствата. Той не е само много примитивен в мисленето, в поведението. Оказва се и зъл до жестокост. Може да ни напсува на публични места, а даже и да ни пребие за най-малкия ни опит да укорим разгръщането му сред хората. Много е злопаметен. И отмъстителен. Ще ви злепостави, а дори и ще положи всички усилия да ви лиши от обективните възможности да живеете нормално само защото сте казали част от страшната истина за него преди много години. Той редовно преминава от своето беснеене към сатанинското си наслаждаване на чуждите нещастия и преди всичко на страдащите сред противоположните му хора. Любимите му средства да се подрежда са свирепите клюки, зверските изнудвания, подлите удари зад гърба.
Простакът мрази всички освен себе си.
Измъчва и децата си, особено когато те отказват да му бъдат слуги и се чудят как да се отърват от деспотичния му натиск върху тях. Той нерядко е расъл в примитивно семейство. Обикновено родителите му са го подтиквали не да стане миролюбив човек, а да запомни, че трябва да тъпче, ако иска да не бъде мачкан.
Простакът не познава интелигентния хумор. Той свързва смеха само с разкъсващата го страст да се гаври с хората. Доволен е не само когато ги насилва, а и когато ги унижава. Тогава показва, че ги взема под свое покровителство не защото има добро разположение към тях, а защото те са някакъв път към личните му изгоди. Той няма приятели. Има само спътници. Сближава се най-вече със силните зли хора, но и със слабите сред готовите да го обслужват безшумно срещу обещанието му да ги спасява от преследващия ги противник. Най-много го карат да изпада в истерия не само заелите се да го изобличават, а и онези, които не са му сторили нищо лошо, но блестят с ума си, с таланта си, а често и с високите обществени признания за приносите им. Защото той често е колкото самодоволен, дори безпаметно влюбен в себе си, толкова и склонен да се вкисва и да се чувства като отровен, щом установи, че някои го превъзхождат, че обществото го сравнява с тях и остро осмива опитите му да минава за фактор в живота. Защото той мре да наплюе, но и да командва обкръжението си, а ако може и голяма част от обществото, дори от нацията си. Предпочита да го мразят, а не да го поставят между смешните и жалките кресльовци. Редовно поставя себе си не само над пряката му околна среда, а и над целия народ, над държавата.
Простакът често попада между престъпниците тъкмо защото няма никакви психически и морални задръжки. Но той често се оказва ту вулканично безогледен, ту смайващо страхлив. Вилнее като луд пред слабите. Но си глътва езика пред далеч по-дивите от него. Бои се особено от най-мощните сред богатите и сред овластените.
Не само смешно, а и
напълно безполезно е да си губим времето, като се опитваме да променим простака
или поне да смекчим денонощното му вилнеене с миролюбиви средства. Можем да ограничим разгръщането му поне за известно време само ако го уплашим и му покажем, че можем да бъдем още по-свирепи от него, че ще му отмъстим, ако се осмели да ни мачка. Тогава той нерядко се стряска и даже започва да се лигави в дървените си усилия да любезничи и да ни стане съюзник.
Простакът редовно ни напада, без да сме го предизвикали с най-безобидни думи и реакции. Нахвърля се върху нас дори ако му се усмихнем искрено, особено ако сме негова противоположност, ако се оказваме възпитани, тактични, миролюбиви, дружелюбни. Тогава той веднага ни поставя между превзетите глезльовци и започва да ни крещи. Достатъчно е да не хареса одухотворената ни физиономия, хармоничните ни обноски, интелигентните ни прояви или нашите представи за градивната политическа дейност. Тогава вече той освирепява. Обсипва ни с хули чак докато ни извади от равновесие. Тогава вече той поражда най-рязката ни самоотбрана, освен ако сме мижитурки, сноби, парвенюта или малодушни и безлични същества.
http://www.artnovini.com/art-mix/21-grama/1764-philosophia-na-givota-prostakat-tankovete-jertvite-ricarite-na-gneva.html?start=1
 таг: простакът