Monthly Archives: май 2017

ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

 Резултат с изображение за честит празник 24 май
Върви,Народе възродени!Към светли бъднини върви!
Език свещен на нашите деди,
език на тайни,мъдрости вековни,
език на Тази,дето ни роди
за радости и подвизи чутовни.
Език–магия,който те ругае
съдбата в ада черен ще го прати,
а който те залюби ще узнае
най-древните духовни  кръговрати.
И ще премине огън и позор,
през хули и от чужди и от “наши”,
да стигне в междузвездния простор,
до знание,което мрака плаши .
Вземете,хора,святата магия!,
и тя ще стане звездно вдъхновение,
пред идните да мога да разкрия
най–слънчевото земно сътворение!
 подготви Мария Герасова- Спасова

Другият Пловдив. Тихият и аристократичният

07ac42b2c2695ff681476b3c125e0081491ca6dc
Пловдив. Най-старият жив град в Европа. Тръгнеш ли да го обикаляш, три дни няма да ти стигнат. Пловдив има много лица, кое от кое по-хубави. Обаче не всички са познати дори и на самите пловдивчани. Има кътчета този град, където просто се потапяш в тихата атмосфера на едни други времена, където се връщаш назад в годините далеч от шумните тълпи туристи.

Може би най-биещото типично пловдивско сърце, е в тесните улички между Сахат тепе и Бунарджика. Там, където двете тепета нежно слизат в равнината или пък стремглаво се изкачват във висините. Уличките са тихи. В центъра на града си, но сякаш не си в онзи пулсиращ и туптящ град. Далеч си от него. Старите къщи ти говорят и разказват своите истории. Много са видели, много са преживели. Всяка една от тях може да ти разказва с часове с приятния си глас своята история, да те върне назад във времето и да те успокои.

А градините в дворовете? Разкошни! Друга дума просто е неуместна да опише красотата на цъфналите цветя, на зелените храсти, на добре поддържаните дворове, иззад чиито огради надничат любопитно теменужки, здравец, петунии, божури и рози. Те са най-многобройни, най-цветни и най-гиздави! Просто няма двор без тях. Такава величествена красота дават на старите къщи, че сякаш ходиш в някоя приказка. Уж си в Пловдив, ама не съвсем…

Другият Пловдив. Тихият. Непознатият. Там, сгушен между двете тепета. Онзи Пловдив, носещ в себе си типичния дух на пловдивския аристократизъм, на величието на една отминала епоха. Ако искате да се потопите в аристократизма и величието на стария Пловдив, хванете любимия си човек или семейството си под ръка и идете там – по улиците “Виктор Юго”, “Александър Екзарх”, “Фритьоф Нансен”, “Никола Козлев”, “Май”, “Йосиф Шнитер”… няма да изброяваме всичките. Просто хващате някоя улица и започвате своята тиха разходка назад във времето и годините.

Няма и опасност да се изгубите. Може само духът и мислите Ви да се изгубят. По Пловдив. По онзи тих и аристократичен град. А кой знае? Може и сърцето Ви да се изгуби в широките дворове с най-гиздавите рози на старите къщи…

http://www.glas.bg/639619/drugiyat-plovdiv-tihiyat-i-aristokratichniyat

ХРАМ „СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА” – ПЛОВДИВ

pic1

През 304 г., на мястото където днес се намира църквата, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Преди тях заради вярата си пострадали и 38–те Пловдивски мъченици. Ето как станало това: „ Началото на ІV в. след Христа е! Летен ден. Тримонциум. Акрополът. На форума шуми пъстра многолюдна тълпа. Слънцето се е издигнало на зенита и лъчите му жарят сгради и улици, храма на Аполон. Йеринархът (държавният служител на реда) изрича на висок глас някаква заповед към градската стража, после всичко притихва. Чуват се само тежките стъпки на стражите, които водят пленници. Тридесет и осем мъже, смазани от бой, оковани един за друг, пристъпят бавно, но главите им са гордо изправени. Напуканите им от жажда устни ронят тиха песен, непозната за тълпата. Процесията спира пред назъбените кули на крепостния зид, където е изходът на града, Хисар капия. Там 38–те мъже чакат мига, в който ще настъпи неизбежният им край. Защо? Защото са дръзнали да се противопоставят на волята на Диоклециан Август, римски прицепс, автократор, господар на света. Те ще умрат защото са прегърнали „омразната и  противодържавна” за Рим вяра, защото са повярвали в Спасителя Христос. Всички те са доведени от близки на Тримонциум селища, но сред тях има и двама траки, от самия град. Това са Севериан и Мемнос, двамата храбри воини на Августа. Здрави, снажни мъже със светли коси и сини очи, сини като родното небе над тях. Под късите им хитони се виждат жилестите ръце и нозе на войници. Една след друга главите на християните се търкулват на земята. Една, две, три, четири…..тридесет и осем….. Пръски алена кръв оросяват крепостния зид. И никакъв ропот, нито молба за милост. Последни са двамата траки Севериан и Мемнос. Защо са последни? Защото така е заповядал проконсулът на Тракия – Хораций. Той знае, че те са храбри легионери от центуриона на неговия наскоро загинал син и тайно се надява, че тези най-смели и честни воини ще се отрекат от Христа след като видят с очите си грозната смърт на тридесет и осемте…… Но напразно!  Кръвта на Севериан и Мемнос, които от жителите на Тримонциум първи приели Христовата вяра, оплисква земята там, където днес се издига яката каменна снага на храма „Св.Св. Константин и Елена”. След тяхната смърт, споменът за подвига им заживява в сърцата на жителите на града, а когато броят на християните нараства, легендата за Севериан и Мемнос се предава от поколение на поколение. Когато кръстът засиява и в древния град, на лобното място изниква малка бяла черквица, в която намират покой душите на първите мъченици – християни на древния град Пловдив.”  
През 313 г. по времето на император Константин Велики бил издаден Миланския едикт, който позволявал да се строят християнски храмове и повелявал да се върнат земите на християните. Така християнството било признато за официална религия в Източната Римска империя, а гоненията срещу християните били прекратени. Според проучванията на археолози и историци, храмът до Хисар Капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на Светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари. Така бил построен първия храм на Господа в града на тепетата, и той бил в чест на светите мъченици Севериан и Мемнос. „По този начин, споменатата част от Акропола, още през античния период се превърнала в раннохристиянско светилище”. Когато името на император Константин започнало да се записва в пергаментовите листове като име на светец, жителите на града решили да посветят съществуващия храм на него и на майка му царица Елена и така храмът останал през вековете с името „Св. Св. равноапостолни Царе Константин и Елена”.
След този период няма почти никакви сведения за историята на този древен храм. За него споменава чак през 1578 г. немският богослов Стефан Герлах. През османското владичество, на мястото на големия древен храм, съществувала малка, дървена църква, еднокорабна, без купол и камбанария. Тя била изгнила и порутена, с малка врата, през която дори нисък човек трудно можел да мине. Това се обяснявало с факта, че през османското владичество, били наложени значителни ограничения относно размерите на християнските култови средища.
През този период храмът бил многократно разрушаван и после пак въздиган. Има сведение, че през 1810 г. настоятел станал видния абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. След едно от последните опожарявания на тази светиня през края на ХVІІІ в., кирпичените стени на храма били в руини. Моравенов започал да събира средства за възстановяването. За двадесет години той събрал 200 000 гроша – една солидна сума, напълно достатъчна за плануваното начинание. През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успял да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на църквите „Св.Св. Константин и Елена” и „Св. Неделя”,  които били възстановени по едно и също време. Този ферман разрешавал на българите да си строят нови храмове. В следствие на това били съборени останките на стария и през 1832 г. бил издигнат новия храм. В този си вид църквата „Св.Св. Константин и Елена” е достигнала до наши дни.
Новопостроеният храм бил един от най-големите за своето време, с размери 26 на 17,5 метра  и височина – 8 метра. Той е с архитектура типична за ХІХ в. дело на известния майстор от Брациговската школа Петко Петков – Боз. Представлява трикорабна базилика, с два реда по пет колони между корабите. Колоните са богато украсени с капители и са свързани помежду си с кобилични арки. Средният кораб е висок  8 метра, а двата странични – 6 метра. Таваните на страничните кораби са плоски, обшити с красиво изрисувано дърво, а средния – сводест, също с дървена обшивка. В западната част се намира главния вход на църквата. До него богомолците стигат минавайки през притвора, който е с открита колонада. Над него се намира балкона  или т. нар. емпория, който бил нещо ново за времето на построяването на храма. Той представлява етаж, издаден на вън чрез еркери, предназначен за женско отделение. По онова време в храмовете жените се молели отделно от мъжете, за да не ги смущават. Отвън има две външни стълби, богато изрисувани, по които жените се качвали, за да достигнат до предназначеното за тях отделение. На изток е Светият Олтар с полукръгла абсида.  Църквата е с три Свети Престола, но сега действащ е само един – централният. Уникален по своята същност е и иконостасът на храма. Той бил изработен във Виена. Запазена е една разписка от 17 март 1836 г., според която става ясно, че майстор на този иконостас бил Йоан Пашкула от с. Мецово ( Епир – Гърция). Според сведенията на историка Александър Пижев, този майстор, който изработил уникалния иконостас на църквата, по принцип в работата си се придържал към балканската православна традиция, но „резбовал и по виенски образец”(3). Според друг историк д-р К. Апостолидис пък, „за първообраз на иконостаса послужила олтарната преграда на Виенската православна църква „Св. Георги”. Иконостасът е направен изцяло в бароков стил, но особено го подчертават като уникален неговата позлата и полихромна украса. Завършен е през 1836 г., но позлатата му е направена по-късно. Първият ред от иконостасните икони били дело на известня български иконописец Захари Зограф, който от 1836 г. до 1840 г. живял и работил в Пловдив. Той е изписал и царските икони на Господ Иисус Христос, Св. Богородица, Св. Йоан Кръстител и  Св.Св. Константин и Елена. Иконата на Св. Варвара е дело на Станислав Доспевски. През 1848 г. в храма е творил и Никола Одринчанин. Негово дело е иконата на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Тук се съхранява и чудотворната икона на Св. Цар  Константин и Св. Царица Елена от ХVІ в. Дълги години тя била притежание на семейството на ктитора Тодор Моравенов, който я подарил на храма след неговото обновяване през 1832 г. От ХІV-ХV в. са и старите иконостасни икони, които днес са изложени в иконната галерия, намираща се в двора на църквата. Йоан Пашкула резбовал още балдахина над Светия Престол и Архиерейския Трон. Димитър Станишев от Дебърската школа пък изработил т.нар. проскинитарий, намиращи се в средната част на храма. Църквата била цялостно изписана през 1864 – 1866 г. от Стефан Андонов и Атанас Гюдженов от Пазарджик. Те първо направили позлатата на иконостаса, след това изрисували стенописите на храма, включващи сцени от живота на Спасителя, Св. Богородица и светиите. Стенописът  от нартиката на храма, представлява знамението на Св. Цар Константин и е от 1865 – 1866 г. Същите майстори изрисували притвора и двете външни стълбища към балкона. Благодарение на завършилите през 1990 г. реставрационни работи на храма, продължили цели 17 години, днес църквата „Св.Св. Константин  и Елена” е един от пловдивските храмове, чиято оригинална стенопис е изцяло запазена.
През 2001 г. в чест на 38-те Пловдивски мъченици, избити при император Диоклециан през 304 г., в храма е поставена за поклонение икона на тези Пловдивски мъченици. Тя е изписана е от Дечко и Елена Дечеви, а извън двора на храма, върху каменния зид, е поставена паметна плоча, която свидетелства за събитията, свързани с тяхната мъченическа смърт. Във връзка с това, храм „Св.Св. Константин и Елена”, отбелязва като храмов празник освен 21 май, когато се почита паметта на Св. Св. Константин и Елена и свой втори храмов празник на 20 август, когато се чества паметта на Св. 38 Пловдивски мъченици.
През 50 –те години на ХХ в. при направените разкопки под абсидата на храма били открити някои забележителности като правоъгълната кула свързана с отбраната на източната крепостна порта – Хисар Капия. Също и костницата съхраняваща костите на десетки поколения знатни пловдивчани. Днес те са погребани в общ гроб от източната външна страна на храма. Върху общия им гроб има поставена мраморна плоча, надписът на която свидетелства за тях.
Църковният двор е ограден със здрав каменен зид, достигащ  от 6 до 8 метра височина, завършващ с тежък тухлен корниз. Построени са и няколко допълнителни сгради в двора, които придават манастирски вид на комплекса.
Над източната дворна порта е сградата на Божигробския метох, построена през ХVІІ – ХVІІІ в. В продължение на десетилетия в него се установявали монаси, изпращани от Йерусалим за набиране на помощи от града и провинцията. До нея се намира и т. нар. клисарница, която „живописно се е надвесила над Хисар Капия”  .
През 60–те години на ХІХ в. в северозападния ъгъл на двора е построена 13 метрова камбанария, която е на пет етажа и има две камбани – малка и голяма. Голямата камбана е гръцка, с диаметър 96 см. и датира от 1871 г., а малката е с диаметър 60 см., дело е на прочутия леарски род Велеганови и е от 1925 г. В южната част на двора се намира и някогашното енорийско училище. Сега то е преустроено в иконна галерия, където като постоянна експозиция са изложени различни образци на иконното изкуство. В тази експозиция най-стари и ценни са творбите от ХІV – ХVІ в., включващи старите иконостасни икони на храма, съществуващи от времето преди възстановяването му. Има също така произведения датиращи от ХV – ХVІІІ в. дело на представителите на възрожденските иконописни школи – Христо Димитров, който бил родоначалник на Самоковската школа, синовете му Димитър и Захари Зограф, внука му Станислав Доспевски, майстори от Тревненската и Одринската живописни школи др. Пред енорийското училище, долепена до каменния зид на храма, се  намира и някогашната свещеническа къща, където навремето е живял председателят на храма със семейството си. Днес тя е реституирана от Община Пловдив.
От северната страна на храма, срещу камбанарията съществува и днес малък свод, под който се вижда  иззидана с камъни дупка. На това място се е намирало някога църковното аязмо с лековита вода. По спомените на вярващи, посещавали храма по онова време, тази лековита вода помагала на бездетни съпрузи и душевноболни. Душевноболните били завързвани с тежка желязна  верига, която висяла на зида до самото аязмо, и след като ги обливали няколко пъти със студената вода, те се подобрявали. По време на комунистическия режим в България, аязмото било затрупано и затворено с дървен капак.
От месец юли 2007г. по инициатива на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, храмът е постоянно действащ. Назначен е свещеник, който редовно да извършва богослужение и да обгрижва енорията при храма.
 
Днес църквата „Св. св. Константин и Елена” представлява ценен религиозен, исторически и културен паметник в града на тепетата. Затова тя е и най-посещаваният от български и чуждестранни туристи, православен храм в Пловдив.
http://www.pravmladeji.org/node/230

ДНЕС Е КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

Image_6231785_126

На 21 май църквата почита паметта на св. св. Константин и Елена.
Константин се смята за първия християнски римски император. Преданието разказва, че неговата майка – царица Елена, отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
Според поверието св. Елена носи градушка в ръкава си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето.
Традициите на празника повеляват да се изпълняват нестинарски танци.
В огнената жарава играят само призваните, в които се е вселил духът на светеца. Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство.
Подготовката им започва от сутринта. Те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Всеки носи различни дарове като печено агне, хляб, ракия и вино. Младите палят голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана.
Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести.
Мъжете, които си харесат булка на 21 май, са късметлии, защото съпругите им ще са добри домакини и ще ги дарят със синове.
Днес имен ден празнуват Елена, Елеонора, Константин, Константина, Костадин, Костадинка.
 тагове: Константин, Елена

АКТИВНОСТ

Животът ни става все по-уреден и комфортен.Съхраняваме храната си в хладилници.Гледаме новините  от света и у нас, по модерни телевизори и в интернет. За минути можем да се доберем до търсена от нас информация.Светът ни сякаш е на един „клик“ разстояние.Кликът на мишката на компютъра.
Социалните мрежи ни дават възможност да комуникираме в реално време с хора, от всички краища на света.Удобствата са толкова много,че някои от нас дори губят мотивацията да излизат извън дома си и да се срещат с други хора.Нормалното човешко общуване остава на заден план.“Виртуалния“ свят на информационните технологии, ни обгръща отвсякъде.Точно в такава среда, започваме да чувстваме липсата на реален допир с действителността. Тя често е различна от картината, която ни предават  средствата за комуникация.А и ние сме социални същества.Дори и най-модерния компютър, не може да замени общуването с друго човешко същество.
Сетивата ни сякаш закърняват, за истинската красота на заобикалящия ни свят.Ние се движим и мислим по-малко.Постепенно губим творческите си способности, а функциите на организма ни закърняват. Всичко това е идеална среда за болести и психологически проблеми.
adrianEdgar Adrian /Едгар Ейдриън/ /1884-1977/ е английски  електрофизиолог и носител на Нобелова награда по физиология и медицина през 1932 година.През1928 година доказва наличието на електричество в нервните клетки.Установява, че възбуждането на кожата от постоянен дразнител, първоначално е доста силно,но постепенно намалява с времето, докато сензорните импулси преминаващи по нервите от точката на контакт са с постоянна сила, но честотата им намалява с времето.В резултат на този процес чувствителността на мозъка към тях намалява.
 Той издига идеята и изработва карта на осезанието на човека. .Тя показва модела на реакцията на човешкия мозъка и на отделните части на човешкия организъм, при задействане на системата на осезание.Разкрива, че тази система е изградена от сензорни  неврони и показва връзката  ú с двигателната система на човека.
Детайлно изучава електроенцефалограмата- метода за изследване  на електрическата активност на мозъка.Един от резултатите на тези изследвания, излага в лекцията си при получаването на Нобелова награда.Нервите извършват своята дейност икономично и с най- малко възможно изразходване на енергия.
След 1934 година, усъвършенства електроенцефалограмата, като допринася за диагностиката на епилепсията и локализиране на мозъчните увреждания. Има голяма заслуга за диференциране на функциите на малкия мозък.
През 1950-55 година е президент на Лондонското кралско дружество.Става член на повече от 40 научни дружества и организации.
За своите научни постижения, получава благородническата титла- първи барон Ейдриън.
Със своите забележителни открития, Ейдриън показва механизма на функциониране на човешкото осезание и връзката му с другите системи на човешкия организъм.
Той разкрива и как „активността“ може да подобри човешките функции и дори да преодолее физиологичните и психологичните ни проблеми.
Автор:Георги Караджов      

 

 

 

Трапеза за 5000 души на фестивала „Табиет Пловдив“

  Места за 5000 гости са подготвили организаторите на Балканския фестивал на вкусове и ритми „Табиет Пловдив 2017“.  Атракции за деца и възрастни, кулинарни и музикални изненади изпълват  богатата програма на проявата.  Тя продължава от 18 до 21 май в  Международен панаир Пловдив. През цялото време входът и паркирането са  безплатни, както и концертите на звезди от България, Сърбия и Гърция.

          Пловдивчани ще се потопят в атмосферата на балканския начин на живот, ще опитат впечатляващия микс от вкусна храна, хубави напитки, темпераментна музика, танци и забавления. Има луна парк, люлки и различни игри. За децата са осигурени аниматори. В изложбената зона може да се купят биопродукти  и деликатеси директно от производители.
          Налице са всички компоненти за приятно прекарване на времето, обобщи Янислав Енчев от името на организаторите –  „Хайнзбург“ и „Балкан Мюзик“. Техни партньори са Община Пловдив и Панаирът.
          Тук са изявени готвачи от нашия град, от други региони на страната и от чужбина, за да може хората да опитат различни кухни, подчерта известният ресторантьор Пламен Данаилов, по чиято инициатива кулинарно-музикалният фестивал гостува в Пловдив. Посетителите ще дегустират гръцки специалитети и  сръбска скара, приготвена от четирикратния шампион майстор Миро. Демонстрации може да се видят всеки ден от 12 до 13 часа, а презентации – в четвъртък и петък от 20 часа. Към вкусните ястия се добавя и колекцията от над 40 марки бира, като само наливната е шест вида.
          И храната, и напитките са на  достъпни цени, макар да се предлагат от реномирани заведения и фирми, заяви Пламен  Данаилов.
          Също толкова изкушаващи са и забавните състезания – надяждане с кюфтенца и надпиване с бира,  турнири по белот,  табла и шах.  Интересни са танцовият уъркшоп и фолклорната панорама, където ще се представят над 15 трупи. На детската сцена ще има забавни игри, състезания с тротинетки, спортни надпревари, песни, танци и работилници.
          Музикалните изненади на гостуващите звезди  са  от 19 и от 21 часа. Невероятните изпълнения на Николай Славеев и  атрактивната програма на  състав „Пловдивъ“  дават старт на поредицата от горещи концерти в първия ден.  След тях на сцената излизат Гъмзата и неговото брас шоу.
          Втората вечер започва с Виктория Куприна и Георги Величков и ще продължи с възпламеняващите изпълнения на известния сръбски певец  Драган Коич-Кеба.  20 май е посветен на Гърция, като първо ще пее Андреас, а после -  Никос Кетикидис, наричан „ангелския глас на гръцката музика“.
            Маратонът от балкански ритми  ще завърши на 21 май с космическия глас на Валя Балканска и нейни гайдар Петър Янев, с изпълнения на Ваня Вълкова и оркестър „Млади тракийци“,  с песните на очарователната  Нели Петкова.
Табиет Пловдив-снимка-18.05.2017На снимката:  Кулинарни виртуози от реномирани ресторанти са готови да посрещнат 5000 гости на кулинарно-музикалния фестивал „Табиет Пловдив“.

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МУЗЕИТЕ (18.05.2017)

10

На 18 май (четвъртък) отбелязваме поредното издание на Международния ден на музеите. Събитието се организира от Международния музеен съвет (ICOM). В инициативата участват над 30 000 музеи в повече от 120 държави по целия свят. Всяка година проявата преминава под различно мото. През 2017 то е: Museums and contested histories: Saying the unspeakable in museums., а официалният превод на български е: Музеите и оспорваните истории: да кажем в музеите неизразимото. Идеята е да се провокира разговор по теми, които стоят като неизказани табута в обществото и пречат на хората да съжителстват мирно и пълноценно.
На 18 май Регионален исторически музей – Пловдив отваря всичките си експозиции със свободен вход. Специалното събитие, с което музеят се включва в международната инициатива, е фотографската изложба „Метаморфозис” на Алберто Стайков, която ще бъде подредена в Музеен център за съвременна история. Авторът е професионален фотограф, който приема за своя лична кауза да дава възможност на незрящите да се докосват до визуалното изкуство и сами да създават такова. В изложбата са включени 8 черно-бели фотографии, едно огледало и един видео портрет, представящи незрящия тенор Ивайло Донков. Към творбите има текстове, които са написани със симпатично мастило и могат да се разчетат само със специално осветление.
ФОТОГРАФСКА ИЗЛОЖБА “МЕТАМОРФОЗИС”
Алберто Стайков
18 май (четвъртък) – 30 юни 2017
Информация за журналисти: Алберто Стайков ще бъде в Музеен център за съвременна на 18 май и ще бъде готов да се срещне с Вас и да отговори на Вашите въпроси след 12:00 часа. Авторът ще остане в Пловдив до неделя, за да ръководи допълнителните инициативи към изложбата, които ще се проведат на 20.05 и 21.05 за Европейската нощ на музеите – имате възможност да си уговорите интервю с него през всичките 4 дни.
Информация за посетители: Изложбата ще бъде открита официално на 18 май от 17:30 ч. в Музеен център за съвременна история на ул. “Ангел Букорещлиев” №14, но гражданите и гостите на града ще могат да я разглеждат още от 10:00 ч.
Концепция на автора:
От раждането ни до сегашното ни състояние претърпяваме безброй физически и психически промени, които ни правят това, което сме. Всекидневието и различните медии ни затрупват с много информация, която малко или много ни моделира спрямо нейните изисквания като ни прави консуматори, а всеки е това, което консумира.
Всички искаме един по-добър свят, но всички искаме той сам да се промени, а това не е възможно. За да се промени светът, трябва да започнем промяната от самите нас, променяйки начина ни на мислене, който ще промени начина ни на действие и така – докато постигнем идеалния ни свят. Ежедневието, в което живеем, проблемите, стресът ни отклоняват от правия път.
Въпросите в изложбата не са случайно зададени, за да могат да въздействат по -дълго време. Дали то ще е достатъчно, за да променим заобикалящата ни действителност? Зависи от желанието и възможностите на всеки един от нас в това общество, но най-важното е, че всичко зависи от самите нас.
Алберто Стайков, 2013
Творбите:
Изложбата се състои от 8 черно-бели фотографии, едно огледало и един видео портрет.
За автора:
АЛБЕРТО СТАЙКОВ е роден през 1974 година в София. През 1999 г. завършва художествена и приложна фотография в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със степен бакалавър, а през 2010 г. започва магистратура по фотографско изкуство в НБУ, където  се дипломира през 2013. Като съвременен автор основните теми, в които твори Алберто са човешките визуални патологии, като се фокусира върху най вече върху това което като зрящи не успяваме да видим. Правил е изложби в Съединените aмерикански щати, Колумбия и България.
ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА МУЗЕИТЕ (20.05.2017 срещу 21.05.2017)
На 20 май (събота) ще се осъществи и Европейската нощ на музеите. Неин традиционен организатор е Министерството на културата и комуникациите на Франция, а инициативата обикновено преминава под патронажа на Международния музеен съвет (ICOM) и ЮНЕСКО. В проявата се включват над 4 000 музея в 40 европейски държави. Идеята за случването на Европейска нощ на музеите идва от отбелязването на Международния ден на музеите и цели превръщането на честванията в истински международен фестивал, който подчертава важната роля на културните институции за развитието на обществото. Регионален исторически музей – Пловдив се включва с инициативата с две образователни програми към изложбата „Метаморфозис” в Музеен център за съвременна история, изложбата „Руско-турската война представена в пощенските картички” в експозиция „Българско Възраждане” (къщата на Димитър Георгиади) и свободни посещения на експозиция „Съединение на България от 1885 г.”
ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ КЪМ ИЗЛОЖБАТА „МЕТАМОРФОЗИС”
Двете образователни програми към изложбата „Метаморфозис”, открита в Международния ден на музеите, ще се осъществят в Музеен център за съвременна история на ул. „Ангел Букорещлиев” №14. И двете ще бъдат представени и ръководени от Алберто Стайков – автор на изложбата.
На 20.05 (събота) посетителите ще могат да си направят изображение или портрет, които са нарисувани със светлина. Музеен център за съвременна история ще отвори врати от 18:00 часа, а специалната инициатива ще започне веднага щом се стъмни достатъчно и ще продължи до полунощ.
На 21.05 (неделя) Музеен център за съвременна история ще работи от 10:00 до 17:00 часа, а между 14:00 и 15:30 ч. Алберто Стайков ще демонстрира как се правят селфита и как се снимат портрети на хора. Децата и техните родители ще имат възможност да приложат наученото на практика. 
ИЗЛОЖБА „РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ПРЕДСТАВЕНА В ПОЩЕНСКИТЕ КАРТИЧКИ”
На 20.05 (събота) експозиция „Българско възраждане” на ул. Цанко Лавренов” №1 ще работи от 9:00 ч. до полунощ, а входът ще бъде свободен след 18:00 ч. На 21.05 (неделя) експозицията ще работи с нормално работно време и стандартни цени за билети и услуги. В експозицията ще бъде подредена музейната изложба „Руско-турската война представена в пощенските картички”, посветена на 140 години от Руско-турската война и Освобождението на България.
СВОБОДНИ ПОСЕЩЕНИЯ НА ЕКСПОЗИЦИЯ „СЪЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ 1885 г.”
На 20.05 (събота) експозиция „Съединение на България от 1885 г.” на пл. „Съединение” ще работи със свободен вход между 18:00 часа и полунощ, а посетителите ще имат възможност да разгледат постоянната експозиция в сградата на Областното събрание на Източна Румелия и временната изложба „Пловдив по пътя към модерния свят”, открита на 6-ти септември 2016 г.
Връзки:
http://network.icom.museum/international-museum-day | Международен ден на музеите
http://nuitdesmusees.culturecommunication.gouv.fr/Programme | Европейска нощ на музеите  
Пламен Цетелязов

6

2

Главоболието и първият шиен прешлен атлант-каква е връзката

 Огромен процент от хората от двумесечното бебе до 90 годишните имат проблеми с първия шиен прешлен.Той има два шипа,които влизат в основата на черепа и позволяват движение-
то на главата напред назад,а вторият прешлен /аксис /-движи главата вляво и вдясно.Това е уникална конструкция за движение на главата ни.При проблеми с атланта се получава дълъгсписък с болести-главоболие,световъртеж,панически атаки,тахикардия повишено кръвно,у бебето-колики,когато спи само на едната страна.Зоната на атланта е важна зона,която  контролира положението ни в пространството.Много хора страдат от леки травми на атланта.
Дисфункцията на атланта силно влияе не само на главата и мозъка ни,но и на вагуса и сърцето,но и на цялата ставна система,и специално за развитие на плоскостъпието,има връзка и с епилепсията,ДЦП онкологията.Защо при раждане на главата ,тя се сгъва напред на бебето?Така се нарушават енергетичните потоци,които преминават през отвора на шийните прешлени.притискат се съдовете и нервите.Медицината смята,ченяма проблеми с атланта,няма сколиоза,кифоза,той винаги стои идеално,което не е така.Тук минава гръбначният канал и междупрешленните нерви,ако се притискат се получават много проблеми-аутизъм,хиперактивност у децата от нарушеното кръвоснабдяване,в началото е крива шия до ДЦП
към една годинка.Методът се нарича корекция на атланта,който е патент на руснаците.
Или да се масажират съответните точки на ходилата /су джок/терапия-в основата на големия пръст на краката и на дланта.
http://radostinalassa.blog.bg/technology/2017/05/09/glavobolieto-i-pyrviiat-shien-preshlen-atlant-kakva-e-vryzka.1545962

Плуване

Плуването е начин за придвижване във водата,посредством движение на тялото.
Усвоимо е от човека и всички животни.Освен прекрасен начин за поддържане на физическа форма и активност,плуването е и спортна дисциплина.То е сред спортовете на първите модерни олимпийски игри през 1896г. в Атина.През 1908г. в Лондон е основана Международната федерация по плуване.Днес плуването е вторият по популярност индивидуален спорт в света. Според някои експерти в далечното бъдеще плуването ще стане популярният спорт на планетата. Умението да плуват помага значително на хората да практикуват много други дейности и спортове като водни ски,водна топка,риболов или гребане. Плуването може да се извършва в специални плувни басейни-25-метрови или 50-метрови (понякога наричани олимпийски), или в езера,реки,море или океан. Водата може да бъде много опасно място за хора,които не умеят да плуват, особено ако е студена,има прилив или вълни.В много страни бебетата са обучавани да плуват почти веднага след раждането си с което се предодвратява страха от водата в по-късна възраст. 
 http://marina97.blog.bg/sport/2017/05/12/pluvane.1546437
таг: плуването

История на тениса в България

1896 г. се смята за рождената дата на тениса в България. Тогава в София се създава първата тенис организация в страната – Софийски тенис клуб, който построява и първото игрище. През 1911 г. е учреден и Българският спортен клуб, в който водещ спорт е тенисът. В следващите години броят на игрищата в България се увеличава и тенисът започва да се развива освен в столицата и във Варна, Русе, Видин, Бургас, Ямбол, Пловдив, Казанлък. Първият турнир по тенис се провежда през 1911 г. за купата „Ромеро и Досмет“. Държавни първенства се организират от 1925 г. Година по-късно български тенисисти участват в първата международна среща в Будапеща срещу Унгария. През 1927 г. се провежда първият турнир за жени за купа „Кора“.
http://tennisblog.blog.bg/sport/2017/05/13/istoriia-na-tenisa-v-bylgariia.1546623