Monthly Archives: май 2017

ТАБЕЛИ ОТ ПАРИЖ БР.185

Ribeauvillé, Елзас, Франция:
Ribeauvillé, Елзас, Франция
Locronan Бретан - Картел colgante де Уна jabonería ен Bretaña, Francia .:
  Картел colgante де Уна jabonería ен Bretaña, Francia
Katzenthal, Route Des ВИНС, Елзас:
Katzenthal, Route Des ВИНС, Елзас
, Елзас, Франция, Европа:
жаки и призрачен Нелсън  
, Елзас, Франция, Европа
Франция, китното село Riquewihr в Елзас:
Франция, китното село Riquewihr в Елзас
Ice cream sign - enseigne de glacier à Kaysersberg, Haut-Rhin:
магазин за сладолед  Горен Рейн Франция
Мон Сен Мишел ........... ............... ФРАНЦИЯ SOURCE LAPHOTODUJOUR.HAUTE.COM ..:
Мон Сен Мишел    ФРАНЦИЯ
Свети Иполит (Дуб):
Мон Сен Мишел - Нормандия, Франция:
Мон Сен Мишел – Нормандия, Франция
La просто:
Джулия Дън  
La обикновен
*):
 Bonjour и Merci
 тагове: табели, Париж

УКАЗАНИЯ И МАСКА ЗА КОСА БР.185

Канелена маска за коса

Всеки мечтае за красива и здрава коса, но за съжаление тя често търпи промени и има нужда от помощта ни, за да възвърне своята жизненост. Предлагаме ви тази изключително аромата и изкушаваща маска за коса с канела.
Канелата е била използвана в продължение на векове в аюрведическата медицина. Тя подпомага растежа, премахва пърхота и е естествен начин за леко изсветляване на косата.
За да си приготвите канелена терапия просто смесете 2 супени лъжици канела с топъл зехтин и нанесете на косата. Оставете да подейства 20-30 минути, след което измийте косата по обичайния начин.

Грешки, които да не допускате, ако боядисвате косата си сами

Боядисването на косата в домашни условия е доста смело начинание, което може да бъде завършено успешно, стига да знаете как. За да ви улесним, ви представяме списък с най-често допусканите грешки и съвети как да ги избегнете от коафьорките Стефани Джонсън, Джули Фийтърман и Беки Стърм.
1. Искате драстична промяна на цвета
“Това е най-лесният начин да се озовете без време във фризьорския салон, харчейки голяма сума пари за корекция. Начинанието ви би се увенчало с успех единствено, ако имате научни познания за боите. В противен случай не препоръчвам драстични смени на цвета в домашни условия”, казва Джонсън пред sheknows.com.
2. Избрали сте си грешния цвят
Големият проблем с боите за коси, които стоят по рафтовете на магазините е, че понякога създават грешна представа за цвета. И се получава така, че резултатът е коренно различен от това, което сте си представяли.
Например: Вземате си боя, на която пише, че цветът е златист, но след като вече сте се боядисали, се оказва, че стои оранжево.
Професионалистът обаче знае как да смеси багрите така, че да направи цвета по-плътен. “Затова е добре да потърсите съвет от стилист или да откриете нюанс, който съвпада с вашия тен”, съветва Фийтерман.
3. Не знаете правилата
Сигурно ще попитате: “Какви правила?”. Боядисването на косата е и изкуство, и наука. “Златното” правило е, че не се нанасят различни цветове един върху друг.
“Ако цветът на вашата коса е, да речем, тъмен шоколад, но търсите по-светъл тон (например меденозлатист), не си мислете, че новият цвят ще смекчи стария. Всъщност, нанасянето на новия ще направи така, че косата ви да изглежда още по-тъмна, оставяйки ви с по-светли корени”, обяснява Джонсън.
4. Мислите, че боята за коса не е перманентна
Това е една от най-големите заблуди, според Фийтърман. Защото повечето от боите си остават перманентни, независимо какво пише на етикетите.
“Цветът може и да избледнее, но си остава, а това се отразява на косата при следващото боядисване. Затова е много важен първоначалният цвят, който ще изберете, независимо дали го рекламират като перманентен или временен”, казва Фийтърман.
5. Не се боядисвайте, когато сте в емоционален стрес
Може и да ви звучи странно, но е факт. Раздяла, нова работа, уволнение – това са все неща, които могат да изкарат жената от равновесие, но не е добра идея да си го изкарвате на косата.
Последиците от това, което ви се е струвало страхотна идея след няколко чаши вино вечерта, на сутринта може да са катастрофални. Защото изпразването на кутията с черна боя няма да направи нищо друго, освен да ви накара да си запазите часове при фризьора за три месеца напред, за да си върнете отново цвета. “Боите за коси, особено тъмните, са много силни”, казва Джонсън.
6. Не нанасяте боята равномерно
Това е най-коварната грешка, защото няма как да разберете, докато вече не е станало прекалено късно. Това е и голямата разлика при домашното боядисване и това във фризьорските салони.
“На практика, самобоядисването е гаранция за неравномерно нанасяне на цвета на тила. Най-видимо е при жени, които се опитват да изсветлят малко цвета или да станат блондинки”, обяснява Фийтърман.
Най-добре е или да се обадите на приятел, който да ви боядиса, или да се консултирате със стилист дали е добра идея да минете една тоналност по-долу.
7. Боядисвате се прекалено често
Повечето жени хващат боята и четката всеки път, когато имат нужда само от ретуш (коригиращо оцветяване), за да си спестят едно ходене във фризьорския салон. Тази спестовност обаче създава друг проблем – цветовете се застъпват.
Ретуширането е успешно само тогава, когато се боядисват израсналите косми – задача, която изисква професионално обучение. “А застъпването на цветовете води до тъмни краища и светли корени. Честото боядисване пък прави косъма чуплив”, казва Беки Стърм.
8. Използвате обезцветител
Това е гроляма грешка, според специалистите. “Премахването на вече съществуващ перманентен цвят е нещо, което трябва да бъде оставено в ръцете на професионалисти, защото не е еднократно действие”, казва Джонсън.
“Превръщането на брюнетката в блондинка например е продължителен процес. Не си мислете, че ще минете само с обезцветяване. Тук става въпрос за тоналности, предишен цвят, начин на живот, навици и още много неща, за които истинският професионалист ще поговори с вас, когато решите да се изсветлите”, допълва тя.
http://www.highviewart.com/krasota/greshki-koito-da-ne-dopuskate-ako-boyadisvate-kosata-si-sami-7957.html
 тагове: указания, маска, коса

Пиков час в различните страни бр.185

 уникални снимки, които никога не сте виждали

Venice, Italy

Пиков час – каква е първата ви асоциация?

Огромни задръствания от автомобили… Бездушна тълпа, движещата се като стадо… Изневерени хора, които са по-страшни и от най-жестокия звяр в джунглата…

Следващите уникални снимки показват какво е да попаднеш в пиков час в 12 коренно различни страни по света.

Снимки: brightside.me

Beijing, China

Dhaka, Bangladesh

Chhattisgarh, India

Train attendants at work in Tokyo, Japan

Siem Reap, Cambodia

London, Great Britain

Moscow, Russia

São Paulo, Brazil

Taxi park in Kampala, Uganda

Palermo, Italy

Train ride in Bangladesh
http://www.highviewart.com/cvetno/pikov-chas-v-razlichnite-strani-unikalni-snimki-koito-nikoga-ne-ste-vizhdali-8056.html
тагове: пиков, час, различни, страни

Невидимата светлина, която излъчват растениятабр.185

Като всяко живо нещо на нашата планета Земя, и растенията имат енергийно поле около себе си, което ние не може да видим.

28-годишният американец Крейк Бъроус (Craig Burrows) използва UVIVF фотография, за да направи уникални снимки на растения, разкриващи светлината, която излъчват.

UVIVF (Ultraviolet-Induced Visible Fluorescence) или “Ултравиолетово стимулирана видима флоуресценция”.

Да разгледаме!

Снимки: cpburrows.com

http://www.highviewart.com/eko/nevidimata-svetlina-koyato-izlachvat-rasteniyata-unikalni-snimki-7809.html
 тагове: невидимата, светлина, растенията

20 неповторими рокли в природни цветове бр.185

Социалната мрежа за артисти Аrtpeople представи колекция от рокли, вдъхновена от природата.
Колекцията е дело на дизайнерката Лилия Худякова, която създава внушителни колажи за проекта “Мода и Природа”. Тя напомня за неразривната връзка между непокътнатата природа, естествената красота и въздействието, което те оказват върху човека. Въздействието е толкова голямо, че ви оставя без дъх и ви омаява толкова, колкото и самото природно явление.
Снимки: Instagram
 
http://www.highviewart.com/moda/20-nepovtorimi-rokli-v-prirodni-tsvetove-3033.html
 тагове: 20, неповторими, рокли, природни, цветове

Дивите на Азия бр.185

  висша мода от Georges Hobeika за пролет-лято 2017 

Джордж Хобейка (Georges Hobeika) представи колекцията си висша мода за сезона пролет-лято 2017 г., която носи името “Дивите на Азия”.
Мистична духовност, положителна енергия, топли цветове - това е континентът Азия, отразена в модната линия на ливанския дизайнер.
Да видим пълната колекция от 40 модела. 
Снимки: georgeshobeika.com
http://www.highviewart.com/moda/divite-na-aziya-vissha-moda-ot-georges-hobeika-za-prolet-lyato-2017-g-7407.html
 тагове: висша, мода

Рисунки на глухонеми деца бр.185

  превърнати в модна колекция

Джентиан Минга (Gentian Minga), главен редактор на списание “Living Albania” и дизайнерката, Мирела Нурс (Mirela Nurce) обединиха сили за създаването на специален проект с мотото “Хора с увреждания, но с неограничени таланти”.
Използвайки цветните рисунки на глухонеми ученици от Тирана, Албания, дизайнерката сътворила цяла модна колекция. Тя отпечатала творбите на децата върху копринени и вълнени тъкани, както и върху различни аксесоари – чанти, чадъри и др.
За да достигнат до по-широка аудитория, в началото на декември известни личности от Албания представили оригиналните тоалети на специално ревю. Те дефилирали ръка за ръка с детето, автор на конкретната рисунка, превърнала се в част от колекцията.
Да видим кадри от оригиналната модна линия.
Снимки: Boredpanda.com
http://www.highviewart.com/moda/risunki-na-gluhonemi-detsa-prevarnati-v-modna-kolektsiya-4410.html
 тагове: рисунки, глухонеми, деца, модна, колекция

ПОЕТЪТ И ПИСАТЕЛЯТ МАРИЯ ГЕРАСОВА

293800_411901978836989_1748973759_n

И НЕКА ДА Е ВЕЧНО

Една светулка в нощната тъма.  
Прорязва мрака.
О, Господи,  едничък мой
 Ела, за да ме стоплиш.
 
С образ чист
С очите на дете.
Магнит.
С любов безкрайна.
 
Ела при мен
Всред нощна тишина.
Аз искам топлината твоя
да ме сгрее.
 
Когато чувствам  те до мен
Душата ми ще литне.
Щастлива съм, че вярвам в теб
И нека  да е вечно.  
ГОРДОСТ
Обичам те, Българиьо.
Обичам твойте планини зелени.
Обичам твойте извори студени.
 И  слънцето над нейната снага.
 
Обичам  твойта  дъхава природа .
Обичам твоя горд  балкан.
Обичам твойте мили  хора .
Обичам, българският дух.
 
Обичам твоите поля зелени.
 Обичам  ваклите стада.
Обичам   гордата Родопа.
 Горда българка съм аз
ТЯ НЯМА ИЗМЕРЕНИЕ И НИКОГА НЕ Я КУПУВАЙТЕ!
Кой е отговорен за теб, за мен, за хилядите като нас? Това е нашият Аз, колкото силен и колкото слаб да е той. „Обичам те”- казва. Уважавам твоите принципи, а зад гърба ти не е същия. Говори ласкави думи, убеждава вярващите наивници, а когато си тръгне, сякаш не е бил той. Един ден те среща на улицата, отминавайки с онова безразличие на весел човек и с някакъв невероятен жест отсича: „Гледай си работата! Не те познавам!” Но кой е той? Коя си ти? Това е твоето безразличие към съдбата на ближния. Размисли ли се: „Дали го обичаш? Дали зачете неговото истинско Аз?” Нали и той е човек, но с главно Ч? Ето го. Той върви пред теб. Изведнъж се спъва и пада на земята. Потича кръв от челото му. Но ти го отмина, без да му подадеш приятелска ръка. Какво направи за него? Какво направи от беззащитното животно, което беше пронизано от куршума на ловеца в гърдите? Ти го взе със себе си, за да си направиш кожух от ценната му кожа.
Божичко, ела и дай разум на Аза, който се крие в този човек! Моля Те, Господи! Прости му, защото не знае какво прави!
Покой, пълен покой е в душите ни. Безразличие и отвръщение към всичко ценно в живота. Дори и не съществува този красив букет от цветя, който ти подаряват. За теб е важна цената на букета като парична стойност и питаш: “Колко струва?” А не питаш с колко любов ти беше подарен. Нима обичта може да се купи с пари? Нима любовта може да се купи с пари? Ти дори не усещаш как приятно ухаят неговите багри. Лек прашец полепва по ноздрите ти, но не го усещаш. И все това безразличие. Дори градината от рози до теб ухае и ти не усещаш това ухание. Луташ си и все търсиш нещо, което никога няма да намериш.
Къде е тя – Любовта? Дали наистина съществува? С какво може да се измери? Явно само с левове и валута – така смяташ ти. Тя е някаква мистична принцеса от приказките, която може би някога няма да се измерва с пари!
Това е твоята истинска Любов. Това е Любовта към цялата Вселена. Любовта към всички хора по света.
МОНОЛОГ
Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни висини, де факто вече не съществува. Само някаква жалка следа от нея, върху бледо-изпепелените лица с разплути туловища.
Духовен разпад. Опиум от страсти и спортен секс. А онази чародейка –  културата? И тя сякаш преживява последните си дни!
Отчаяни вопли и последни надежди. “Но откъде?” Кой се замисля сега? По-важно е парчето хляб, а за какво ни е културата?
Един вътрешен глас ми казва: “Внимавай, че може да стане обратното!” Но нали все още не е станало? И така ще търпим, но докога? Нервите ми вече не издържат. А, бе, къде  се скрихте всички? Излезте от бърлогите си! Не виждате ли, че времената са тежки?
Дайте да си помогнем!
Да си подадем ръце!
Знаете ли, не съм по съветите, но ми се ще да кажа, че така не може да продължава! Уважение и взаимопомощ ни са нужни в тези трудни времена! А онова – черничкото, се е вмъкнало в нас и ако не излезе, лошо ни чака! Така ни притиска и не ни пуска, че ще ни задуши.
Погледнете наоколо – всичко замря! Песните и музиката, хората и ръчениците, театъра операта. Какви времена бяха! А сега,  да не погледнеш навън. На всяка крачка се чуват ругатни или някой преследва някого. Няма го езерото с лодките и любовните двойки. Зеленината в градините ни се вижда изкуствена. Дори Любовта и усмивките сякаш са изкуствени. А да не говорим за изкуството. Само то не е изкуствено, защото идва от душата. Но няма кой да го оцени. Лошото е, че всички станахме изкуствени. Изкуствени станаха нашите близки и приятели. Опасявам се  и аз в скоро време да не стана изкуствена. Тогава по-добре е да се залича.
Страданията, казват, предизвиквали болка, а с нея се гради търпението. То от своя страна гради силата на мисълта. Силни сме да извикаме злото и да причиним болка някому. Кое мислите е по-добре? Да причиним болка или чрез търпение да изградим добродетел у себе си? Не е ли добродетелта онази сила, която разтваря световете и се доближава до сърцето на недобронамерените?
Колко малко ни е нужно! Както казват американците след направената анкета за най-интелигентна нация. Ние, българите, сме били на едно от първите места. А ако вмъкнем и културата, няма да има по-добри от нас…
тагове: стихове, размисли

БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ БР.185

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 Антон Глогов

34.  За отрицанието

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, а силата на разрушението искаше да го разруши.
Като сътвори най-сетне и жената, силата на сътворението й рече:
“Всичко това сътворих за теб. Нека прочие бъде то твое, което значи и мое, защото аз ще остана да живея навеки само чрез теб”.
И така, всичко на земята биде създадено само за радостите на жената, заедно с това за радостите на самата сила на сътворението.
После, обаче, мъжът, в който се бе въплотила силата на разрушението, дойде при първата жена и биде приет от нея. Така от жената земните радости, които бяха и такива на силата на сътворението, станаха радости и на мъжа, за да започне трагедията на жената, трагедия едновременно и за самата сила на сътворението за изгубените радости, които станаха радости и за мъжа и за силата на разрушението, вече пълна владетелка чрез мъжа над цялото человечество.
Преизпълнен така от радости при трагедията на жената, мъжът помисли, че всичко сътворено  в света, включително и самата жена, е само за него. При нейния опит, прочее, да си възвърне първоначалната свобода за радости, той в своя бяс й рече:
-Ти си създадена за мене и трябва да ми бъдеш подчинена, защото същността на света съм аз, мъжът, а ти добиваш същност само след проявяването на моята първосъщност.
Така мъжът отрече жената като същност за человеческия род, с което отрече и силата на сътворението като същност за человека.
От тогава започна най-голямата трагедия за самия человечески род, защото в него зацарува силата на разрушението чрез отричане от мъжа творческата сила на жената.
Насърдчена от тоя успех, силата на разрушението, проявена в бяс на отрицание, взе в своята власт отделните человеци, които станаха самолюбиви и горди, обладани от чувство на презрение към подобните си и от стремеж да подчинят по-слабите и да ги превръщат в роби.
Следователно, всяко отрицание на мъжа спрямо жената или на жената спрямо мъжа, или всяко отрицание на человек спрямо человек, както и всяко отрицание към каквото и да било учение за человеческата общиария, се считат като едно от най-силните проявления на силата на разрушението.
Защото в общиарията всеки человек трябва да бъде преизпълнен само от творческата сила на силата на сътворението, тъй като всички общиарци, без разлика на пол, са равни помежду си, както са равни по между си всички человеци.
Това означава, че всеки опит за създаване на неравенство в общиарията чрез каквото и да било отрицание, е опит на силата на разрушението да проникне и по този начин в человека. Пропитият с толкова отрицания человек в общиарията се наказва съгласно най-строгите повели на общиарското учение.

 35. За мировата радост, за мировата скръб и за детето – бог

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Велико бе делото на силата на сътворението, защото тя сътвори и слънцето, и земята, и всичко на земята, включително и жената.
От всички красоти най-великото дело на силата на сътворението бе жената, защото тя притежаваше творческите красоти и на слънцето, и на месеца, и на звездите, и защото в нея трептеше негата както на синкавините, така и на всички други красоти във всемира, за които тя бе и радост, и свръхкрасота, и свръхтворчество, и вечност.
Дойде, обаче, първият грях на жената и радостта на всемира се превърна в скръб.
Защото и скръбта на жената, както и първорадостта беше след първия й грях пак мирова: скърбеше слънцето, скърбеше месеца, скърбяха звездите, скърбяха всички мирови творения за своята първорадост, загубена чрез жената, която първорадост сега беше се превърнала само в скръб.
Скръбта на жената беше понятна за всички мирови създания, освен за мъжа.
Защото мъжът като животно в първичност, беше само пол, и за него жената не бе друго, освен пол на неговия противопол, който като първичност бе пол на бяс.
И заживя така жената след грехопадението си, сама в собствената си скръб, както по-рано живееше сама в собствената си радост.
Това не беше само скръб на жената, а скръб и на силата на сътворението в нея.
И освободи се после жената от тази скръб, защото силата на сътворението, не можейки повече да бъде при бяс на пол, се прероди в дете.
Така остана завинаги: силата на сътворението при бяс на пол, да се преражда в дете.
Защото детето не знаеше нито грях, нито скръб.
А скръбта започваше само от грях в грях или при грях.
Така най-великата и първа радост на всемира и на силата на сътворението остана да се изразява за человеците като радост само в малките, чрез жената.
Защото малките бяха творения на силата на сътворението и чрез тях тя се изразяваше като непобедима сила за человека във вечността срещу силата на разрушението, която употребяваше всичко, за да унищожи човека на земята.
С тия последни творения и пресътворения силата на сътворението в деца се продължи отново радостта на жената в първичност, защото силата на сътворението не искаше да остави жената, макар и при грях, само в скръб.
Защото радостта и скръбта на жената, като творчество бяха и мирова скръб и мирова радост.
Така силата на сътворението искаше да създаде за жената и нейния пръв Бог, към когото тя да се обръща в своята скръб, защото скръбта беше тежка и за самата сила на сътворение, чието последно и велико творение в красотата бе жената, която от първорадост бе преминала вече в скръб.
И създаде се тогава този пръв Бог и за жената и за человека на земята, който Бог остана единствен, защото е най-великият Бог на силата на сътворението, чрез който се възвръща първорадостта за човека, и който и за силата на сътворението, и за жената, и за человека се нарече: дете.
За жената този Бог бе и слънцето, и месеца, и звездите, и радостите, и всички още радости, от които я създаде силата на сътворението.
За него проливаше жената всичките си сълзи, към него бяха отправени всичките й надежди, към него-пръв и последен нейн Бог.
Защото за нея този Бог-дете бе не само красота, но и невинност, тъй като силата на сътворението бе създала в невинност всичко във всемира.
Този Бог биваше разбиран от всичко във всемира, освен от мъжа. Мъжът не само не го зачиташе, но дори и посягаше на него, защото богът на мъжа не беше бог на невинност, а бог само на разрушението и на бяса.
И поведе се тогава най-страшната борба между силата на сътворението и силата на разрушението: борба между Бога на человека в невинност и Бога бяс на животно-человека.
И продължи тази междучеловеческа борба, в която бесът на силата на разрушението хвърли всичките си сили срещу невинността на силата на сътворението. Тази невинност съществуваше във вид на дете или във вид на други человеци, смирени и трудолюбиви, но заробени от человеко-животните, наречени господари, преизпълнени от бесовете на силата на разрушението.
И този, обаче, пъклен опит на силата на разрушението да унищожи человека и человечеството биде разкрит от общиарията, в която най-сетне трябваше да зацарува невинността на детето-бог не само за жената, но и за мъжа, пресътворен и прероден в невинност и в чистота, за да стане чист като дете, невинен и съвършен человек в съвършената всеземна человеческа общиария, в която да няма и най-малката следа от силата на разрушението.

 36. За последния человечески бог

Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко, включително и жената, а силата на разрушението искаше да го разруши.
Всичко от творенията на силата на сътворението запази своето величие, освен жената в първичност, защото жената бе наистина най-голямата от всички красоти на силата на сътворението, но заедно с това тя цяла бе от нежност, чиито трептения винаги извикваха противопола.
Това свойство на жената бе и греха на силата на сътворението при сътворяването на жената.
Силата на сътворението после изкупи този свой грях, защото от началната и първа, тя се превърна за человека само в една малка сила, и се предостави да бъде пресътворявана и прераждана чрез жената, която си остана в своя грях.
Защото жената, която в първичност бе само чиста любов без пол, след греха се превърна в любов само на пола към противопола, и така се нарече жената на мъжа или жена на силата на разрушението, олицетворена в мъж.
Така бе с първата жена.
Така после биде с всички жени на земята.
Защото чистата любов остана само на силата на сътворението, а жената след грехопадението си вече биде лишена от нея.
Но бесът на първия мъж преди грехопадението на жената не бе само за нейния пол, а и за чистата й любов, която той искаше да премине в него.
След грехопадението й, като изгуби жената своята първична чиста любов, бесът на мъжа се още повече усили, защото той още търсеше от нея тая любов.
И усилваше се все повече и повече бесът на мъжа, който не преставаше да търси от жената любовта й в първичност, но като не я намери в беса си, той се обърна така към жената:
- Жена, извън пола, ти не си никаква любов; ти си само груб пол.
Това, което мъжът каза на жената бе една истина, която, обаче, биде последвана от една неистина, най-страшната за света. Защото от тогава за мъжа любовта се състоеше само в неговия пол, който зацарува в него с най-голям бяс.
От тогава, колкото по-необуздан биваше половия бяс на мъжа, с толкова по-голяма настойчивост мъжът уверяваше, че това е съвършена любов и многобесието за разрушение, което се проявяваше в мъжа чрез половия бяс, биваше считано за бяс на любов, чрез която се изразява най-голямото величие на мъжа.
Това величие на мъж пред пол в бяс биваше толкова по-голямо, колкото повече жени имаше мъжът, жени-робини.
Тези жени-робини не бяха, обаче, за творения и за пресътворения на человека, а само за пол. И гинеше така жената за человеческия род, като робиня само за пол. И тържествуваше силата на разрушението, че ще може безпрепятствено да извърши своето най-разрушително дело, с което преследваше унищожението на человеческия род.
Защото останеше ли жената за человеците само за пол, но не и за любов към творчество, за раждане и за прераждане на человека, человечеството щеше да престане да съществува.
И тази, обаче, най-скрита замисъл на силата на разрушението биде разкрита от общиарията, която не можеше да търпи робството на жената само в пол и само в пол, и която не можеше да допусне мъжът да бъде за человечеството само пол и само в бяс на пол.
Разкри се прочее, от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се възстанови между мъжа и жената равноправие и да не носят жената и мъжът друго име, освен името человек или другар.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се възвърне в жената първичната й любов, вдъхвана в нея от силата на сътворението и чрез жената да се предаде и на мъжа.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да бъдат мъжа и жената в радост само от взаимната си любов, от любов към пресъздаване на малки, т.е. деца, бъдещи човеци, предназначени за нови творения и пресътворения.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да се счита вече нито жената собственост на мъжа, нито мъжът собственост на жената, което означава изчезването на всяка лична собственост за человека, освен тази на всеземната человеческа общиария, собственост всеравночеловеческа и всеземночеловеческа.
Разкри се от общиарията тази най-скрита замисъл на силата на разрушението, за да няма вече на света разноверия, тазнонародия, и разноцарствия, за да няма господари и роби или робини и да няма вече на света други богове или лъжебогове, освен този на всеземната человеческа общиария под името: Бог и богочеловек на равенството, на любовта, на творчеството, на творенията и пресътворенията за създаване на най-съвършения человек за творчество и за създаване на най-съвършената творческа всеземна человеческа общиария.
Край
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.185

 В* Е* С* Е* Л   

Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* ЪН

Angelushev_Ganjo

ТАКСИТО

 А, ето го и него. Сякаш нас чака. 
- Шефе, ще ни закараш ли на “Освобождение”?
- А, бе, ние все още не сме свободни, но карай да върви  На кой номер?
- Номерът е ясен, но портфела ми остана в приятелката- пошегува 
се  Ася.
- Аз пък забравих кафето си в моята- продържи шегата младият човек.
- Теб, май съм те виждала някъде?
- Да, бе. Как не? Аз живея в Столипеново.
- Не ми приличаш да си от там!
Шегичка, госпожо. Видях, че вие се шегувате, пък реших и аз.
- Хайде. Качвайте се! Тръгваме. Варда! Тъй, както сме   подхванали
 тоя лаф, ще обършем май губите в асвалта? 
- Ей, вие, бягайте от тук. Не виждате ли, че идва кола?
 Брей тия, хора, бе!. Ослепяха.И кола да мине през тях, пак  няма да им пукне.
- Какво да им пукне, момче?
-  Май не им се живее!
- Ами да не е лъжа?
- Да. Да… Няма работа. Парите не стигат. Сега  освен да крадеш и лъжеш, не виждам нищо друго.
- Разбира се, че е така. Ще си вървиш и пееш.   
- Сега са  на мода богатите Изкарват си паричките  на готово. Без да работят. А бедните  да се ровят по кофите… Парченцето хляб ще ги нахрани.
- Май много се увеличиха клошарите, а?  Пък и някой казват, че имали и деца.
- Да са живи крадците, че ги ограбиха!
- Май много ви дотегнах. Спирам вече. Поне си казах, това, което мисля.
- Казвай, момче! Пък  дано ти мине болката! Сега, тя е болка на  повечето хора, освен крадците.
- Да бе. Мотополите ни одраха кожицата. Я виж- тока, водата , парното и какво ли не още.
- Одраха  ни и още как!!!
- Госпожо, госпожо.  Радвам се, че и вие имате чувство за хумор. А пък  аз, като ви гледах, мислих, че сте от ония. Дори си виках на ум :”Ако  ме захване, тая, няма да си  намеря място.”
- Спокойно, момче! Всички се печем на един огън.
- Благодаря ви, че поне ме изслушахте. Защото  май вече никой не слуша. Че ако слушаха, нямаше да бъдем на това дередже.
- Разбира се. Сега, никой за никого не мисли.
- Карай да върви! Шапка на тояга!
 - А, ето, че пристигнахме. Колко струва?
- На вас 3 лева, за хубавия разговор.
- Пък си бил много честен, защото като теб са много малко.
- Поне не съм алчен. И да нямам ,съм си такъв.
 - Ето, вземи 4, па се почерпи за наше здраве!Пък се радвам, че  те срещнах.
БЛАЖЕНИ СА ВЕРОЮЩИТЕ
Говори, ако си нямаш друга работа. В говорилнята имат нужда от много говорене. Слушателите, все парчета, тъй де, все психопати. Ще те слушат до спукване. Блажени са верующите. По- добре иди в лудницата! Там поне лудите ще те гледат и ще пляскат с ръце. Може би пък да ти провърви. Да срещнеш някой арогантен, който ще ти подаде ръка и ще те наругае. Тъй значи. Ти си най-добре, защото говориш, а не знаеш какво говориш. Само мрънкаш, като онова коте от покрива. То поне си знае песента. Една и съща. Мрън, мрън, мрън, мрън и все така. А ти мрънкаш, но нямаш покритие. Мрънкай си! Няма кой да те слуша. Аз съм на друга вълна. Мисля повече. Винаги съм усмихната, а някой мислят, че съм луда. Какво да правя? Нека си мислят. Аз пак ще се усмихвам. А ти да му мислиш. Вече започна да си говориш сам, щото няма кой да те слуша. Ама аз съм виновна, че все още те слушам. Та ти давам стимул. Ако не спреш, май и аз ще полудея. Ще отидем и двамата в лудницата. Нали ще бъдем будали? Та те са луди за връзване. А лудите са за никъде. А никъде къде е? Ей там, на боклука. Щото боклуците много ги има. Цели купища. Пък да внимаваме, да не влезем в тях, щото ще станем мръсни! Виж, на мръсните е мястото на говеждия пазар. Говедото си е говедо. Никой не може да му каже две. Две, значи едно и още едно. Едното отива при другото. Тогава ще станат две говеда, та ела ги търси! Хукват да пасат трева. Ама и тревата става. Ще им нахрани търбусите, но те пак са си говеда.
А сега да си дойдем на думата. Наоколо е пълно с говеда и боклуци. Говедата хукнали с пълни търбуси и право в реката. Не се удавили, а се окъпали. Че кат лъснала онази ми ти козина. Ама и мравчиците си ги бива. Налитнали на чистото. Хапели, хапели, та кръв потекла. Кръвта привлякла мухите. И какво станало тогава? Едно разплуто туловище. Докато един ден напълно се разплуло и потънало в земята. Просто изчезнало.
 писателят сатирик Мария Герасова- Спасова

 

 

 

 

                                                                   

.