Тази рецепта дава невероятни резултати при много случаи, в които искаме да подпомогнем активизацията на силите на организма ни в справянето му с различни болестни състояния, за освобождаване от токсини и шлаки. Съчетани са изключително мощни средства като горещата вода, лимона, чесъна и меда.

Искам да ви срещна с един човек, когото много журналисти от по-старото поколение все още помнят. Познавахме го, защото завеждаше Международния отдел на СБЖ и вероятно доста колеги са прибягвали до неговата помощ. 

Малцина обаче знаят, че той е син на едно от големите имена в българската журналистика, оставило и до днес следа, и дал идеята да се родят нови издания – Христо Чолчев – издателя на „Вестник на жената” и сп. „Жената днес”. Та думата ми е за Атанас Чолчев.
Срещнах се с него в най-духовния храм в София – Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Държелив въпреки годините си, с будна памет и все така сладкодумен, както го помня от някога. Разговорихме се за баща му и той, връщайки назад лентата, разказа за своята фамилия в интервю за сайта на СБЖ.

Защо баща ви, г-н Чолчев, решава да започне нещо ново в българската журналистика – издаването на „Вестник на жената”, и то в едно трудно за страната ни време? Кое го накара да се впусне в това предизвикателство?

Баща ми беше едно момче от село, израсло в бедност и минало през всичките перипетии на вестникарството. Бил е словослагател, кореспондент по време на войните и след това през 1923 г. решава да започне да издава свой вестник. Преди това обаче пак работи в две частни издателства.

Разбира се, ползвайки опита на други страни като Германия, той започва това си начинание с голяма любов. Помня е, че той всяка седмица, говоря за годините от 1933-та нататък, имаше един ден, когато се затваряше в кабинета си и от 10 ч. сутринта та чак до разсъмване на другия ден четеше вестника не като собственик, а като коректор. Четеше дума по дума, а не само заглавията, и смятам, че и това му помогна да се издигне и да контактува с най-големите писатели по това време.

Беше много ерудиран човек, а семейството ни беше здраво. Майка ми Пенка Чолчева пишеше книги, завеждаше кулинарната рубрика на вестника, практичните съвети и двамата бяха прекрасен тандем. Е, не сме живели в разкош, защото той харчеше много пари. Даваше за родното си село Свежен, издържаше винаги по един двама свеженци, които имаха желание да учат.

Да не говорим пък за срещите с писателите, когато след работно време сядаха в заведението, което наричаха „Втора шуменска”. Отбиваше се там, защото самият казваше, че разговаря с писателите, но беше задължен и да им плати сметката. Знае се, че преди 9 септември писателите бяха много бедни.

Баща ми изпитваше и голямо уважение към майка си и сестра си. Педантично им изпращаше всеки месец сума, за да ги издържа на село. И това не му тежеше, и никога не се оплакваше. За брат си, който беше в Гърция, по онова време с усмивка казваше, че е чиновник и не изкарва нищо.

Беше купил печатница, която искаше да обзаведе и да издава сам вестника, но тя изгоря. Посрещна това с думите, че по-хубаво, че е изгоряла, защото щели да му я национализират и да го пишат след 9 септември богаташ. По-късно понякога ми казваше: „Наско, това не е социализъм, което е сега. Друго е социализмът.”

Преди Девети баща ми все пак беше заможен човек, но след това изпадна и майка беше тази, която го издържаше. Нейните книги се търсеха много. Издаваше готварските си книги в стохиляден тираж. В Съветския съюз излизаха в трийсет хиляден тираж. Тогавашният директор на издателство „Техника” казваше, че ако не е Пенка Чолчева, отдавна да са фалирали. Важното беше, че издържаше баща ми.

Той обаче с голямо удоволствие пишеше на пишещата машина нейните рецепти, които издаваше. А тя беше много търсена и почти не смогваше. Спомням си, че тя заедно с един писател Марков, зет на художника Стоян Венев, започнаха да издават книги по райони. Ходиха до Благоевград, след което тя го помоли да я освободи, защото не можеше да пътува непрекъснато.

Защо днес такива големи имена в българската журналистика като Христо Чолчев са забравени и е необходимо да се правят научни конференции, за да се припомни за тях? Търсят ли ви днес колегите, интересуват ли се от литературното наследство на баща ви, което е оставил за занаята?

Предполагам, че не е само той забравен. Забравен е и Владо Василев, който казваше на пишещите кой от тях става писател и кой не. И баща ми към края вече беше такъв експерт. Работеше много с жените писателки. Това бяха Дора Габе, Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Мария Грубешлиева…

След промените май беше направен опит отново да се издава „Вестник на жената”?

Никой не е правил опит. Фактически баща ми беше човекът, който даде насоката на сп. „Жената днес”. И го казвам съвсем смело. Дарина Бояджиева беше първата главна редакторка на списанието, но явно си имаше проблеми. Всичките неща, които се публикуваха там, бяха под давлението на баща ми.

Той направи рубриките на „Вестник на жената”, включи ги и в „Жената днес”. Разбира се, по-нататък започнаха да си работят самостоятелно, а той се водеше технически сътрудник.

А имате ли впечатление от днешните т. нар. женски издания? Кои от тях се доближават до стила на Христо Чолчев?

Няма такива. След 10 ноември направих с двама колеги издателство и издавахме книги за дома. Една библиотека от десет книжки на годината. В нея ползвахме рубриките на Христо Чолчев от „Вестник на жената”. Това бяха кулинария, практични съвети, подреждане на дома, жената майка. Всичките тези рубрики ги издавахме и наистина имахме добър успех – три – пет хиляди тираж.

Докато преди 9 септември „Вестник на жената” излизаше в 45 хиляди. Той се разпространяваше не само в градовете, но и по селата, и навсякъде беше добре приет, защото имаше голям тематичен обхват. Беше много търсен вестник.

Някой от рода ви продължи ли делото на баща ви? Пое ли по пътя на журналистиката?

„Вестник на жената” започна да го издава в. „Отечествен фронт”. Писаха ме за главен редактор, а баща ми като собственик и основател.

След това се създаде една група около Любен Генов, не искам да се връщам назад, защото е минало много време. Но докато списвахме вестника, те отидоха в патентното ведомство и го патентоваха. По този начин доведоха вестника от шест цифрен тираж до фалит.

Започнаха да го издават като всички други вестници с пикантни истории. Когато аз им написах писмо да се придържат към „Вестник на жената”, те едва ли не ми казаха да си гледам работата и започнаха да си го издават сами. Е, съдих ги, но не става тази работа със съд. Те имаха възможностите и хората около тях.

Ако това, че съм бил издател се смята. То продължи две години, а на третата цените се сринаха и фалирахме. Тази библиотека можеше да съществува, си мисля. Както и „Вестник на жената”, ако бяха спазвани традициите на стария вестник. Имаше всичко в него, а баща ми си беше социално насочен човек.

Не искам да ме разбирате криво. Все пак работих в СБЖ, завеждах Международния отдел, но имах отношение към журналистиката. Не съм обаче членувал никога в съюза, макар, че имах тази възможност.

Какво си спомняте за баща си? Какво ви е говорил като журналист?

Винаги ми е казвал, че журналистите трябва да са скромни. Неговото амплоа беше да помага на хората. Спомням си, че в неделя отиваше в сладкарница „Цар Освободител”, където се събираха писателите, но нямаше уиски и ракия, а пиеха по кафе. Ние децата ядяхме бяло сладко. Тогава бяха съвсем други настройките на писателите.

 

 

Снимки: Иван Василев и личен архив

предостави: Александър Чолчев

  което често получаваме от най-близкото си обкръжение

Най-вероятно почти всички в някакви ситуации сме се оказвали жертви на този вид емоционално насилие, без дори да разберем. Основната цел на психологическата манипулация „гаслайтинг“ е да накара човек да се съмнява в обективността на своите възприятия и на трезвата си преценка, а оттам и в самата действителност, да се усъмни в емоционалната си стабилност и дори в своята нормалност. А крайната цел на „насилника“ е да получи власт над жертвата си.

Все повече хора по света се интересуват от „интуитивното хранене“. Неговата методика е разработена от д-р Стивън Хоукс, който страдайки от наднормено тегло, постоянно се измъчвал с глад и тежки диети. Но резултатът винаги бил един и същ – бързо връщане на старите килограми. Докато накрая професорът решил да опита нещо ново – просто спрял да яде, когато не е гладен.

  От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота

„Като цитираме другите, ние цитираме себе си.“

„Паметта е огледало, което скандално лъже.“

„Аз осъзнах, че търсенето е моят символ, емблемата на тези, които излизат през нощта без нищо в ума, разрушителите на компаси.“

„Ние повече не вярваме, защото е абсурдно. Но трябва да вярваме, именно защото е абсурдно.“

„Суета е да вкараш в историята нещо различно от самата история.“

„От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота.“

„Нищо не е по-комично от приемането на сериозността като ценност, която трябва да характеризира цялата важна литература.“

„Така си я караха, Пънч и Джуди, привличаха се и се отблъскваха, както и трябва да бъде, ако човек не иска любовта да свърши като картичка или като романс без думи. Но любовта, тази дума…“ – из „Игра на дама.“

„Ако яснотата на мисълта води до бездействие, не ставаше ли тя подозрителна, не прикриваше ли една особено демонична форма на слепота?“ – из „Игра на дама“

„Музиката – меланхоличната храна за душите на влюбените.“

„Охлювът живее по начина, по който аз искам да живея. Той носи своя дом винаги със себе си.“

„Само ако живее абсурдно човек може да се отърве от цялата тази вечна абсурдност.“

„Човешката история е тъжният резултат от това всеки да се грижи само за себе си.“

 от интернет

 тагове: мъдростите, живота

Всички ние сме наблюдавали танца на нестинарка с боси крака върху горящи въглени. Чудим се, дали изпитва болка, или има някаква тайна рецепта за неутрализирането й. Според обичая, нестинарският танц се практикува на празника на Св.Св. Константин и Елена. Танцуващите стъпват върху нагорещената жарава с иконата на двамата светци в ръце. Каква е същината на тайнствения ритуал? На какво се дължи чудото, по краката на нестинарите да няма изгаряния?

Малко история

Нестинарството е един от най-древните български обичаи, възникнал още преди хилядолетия. Някои свързват появата му с Дионисиевите празници, а други с траките и техния култ към слънцето. Особено разпространен е този обичай в началото на 20-ти век в български и гръцки села в Източна Тракия, част от които след 1913 г. попадат в България, а останалите в Турция. Гръцкото население, останало в Турция, се преселва в Гърция и така пренася със себе си този ритуал. 

Според произхода на думата „анастенария” от гръцки това означава „въздишане, пъшкане”, с което се свързва поведението на нестинарите по време на транс. Друго обяснение води към гръцката дума „хестия” – огън. 

В момента в България автентичният нестинарски обичай е съхранен само в едно село в Странджа – с. Българи. В миналото обичаят се е практикувал и в други села в България и Гърция – Бродилово, Кости, Граматиково, Сливарово, Кондолово. Днес нестинарството се практикува на много места в страната като туристическа атракция.

Според някои историци ритуалът е чисто езически, но носенето на християнските икони, опровергава това твърдение. Нестинарите си били подложени на големи гонения през 1913 г. Много нестинари в гръцкото село Кости се отказват от ритуала. През 40-те години на 20-ти век нестинарските танци са съхранени само в три села – Кости, Граматиково и Българи, където се запазва и до днес. По време на комунистическия режим нестинарите отново са подложени на гонения. Чак в началото на 90-те години на миналия век ритуалът се възстановява.

Макар да се счита за чисто български, подобен танц се среща и сред други народи. Според една легенда в Италия съществували хора, които ходят по нагорещени въглени, без да се нараняват. Подобен ритуал е съществувал в Япония и Китай, в Алжир, Мароко, Мала Азия, Сибир, Африка и на някои острови в Тихия океан. На Балканите съществува от хилядолетия. Преодолява гоненията от страна на християнството, така и от страна на комунизма.

Как протича ритуалът

Сутрин рано в деня на Св. Св. Константин и Елена започва процесия от нестинари. Трима младежи носят иконите до най-близкия свещен извор, наричан аязмо. Всички жители на селото участват в процесията. На аязмото иконите се освещават и се играе хоро с гайда и тъпан, водата от извора се счита за лековита през цялата година. Шествието продължава до параклис, където се пазят иконите през нощта. Тук нестинарите прекарват цялата нощ, слушат непрестанното биене на тъпана и изпадат в транс, започват да танцуват, като носят свещени предмети – кърпи, кандила, икони. 

На площада на селото се пали голям огън, който се поддържа през целия ден от най-старата нестинарка или нестинар, които вече не танцуват. Вечерта се разстила жаравата с диаметър около 2 метра и дебела 5-6 см.

Най-напред най-възрастните нестинари обикалят 3 пъти жаравата, минават я веднъж на кръст и започват да танцуват. По време на танца нестинарите издават пронизителни викове, държат иконите на светците и нерядко правят предсказания. 

Чудото

Състоянието, в което изпада нестинарката се нарича „прихващане”. След като получи „прихващането” нестинарката все едно изгубва изцяло контакт с околния свят. В този пристъп тя танцува възбудена, обхваната от халюцинации, произнасяйки непрестанни въхкания. С нарастване на напрежението, „прихващането” й засяга и останалите, а първите влезли в жаравата нестинарки, постепенно излизат от това състояние и прекратяват танца. Самият ритуал отстрани погледнат представлява непрекъснато прехвърляне на възбудата от една на друга или повече нестинарки, което създава впечатление за някаква свръхестествена сила, която се вселява в „избраниците”, прави ги неуморими в странната игра върху парещата жарава. 

Интересен факт е, че след танца нестинарите нямат никакви наранявания по краката. Това е една от най-големите загадки и в това се крие магията на този ритуал. След направени медицински изследвания на нестинарите се установява, че кожата на краката им е нежна, без следи от изгарания. Любопитно още е, че паднали в огъня предмети, като кърпи например, не изгарят. Свидетели твърдят, че дори има случаи, в които нестинари са падали в огъня, изправяли са се и продължавали без никакви последствия. Нестинарите не могат да обяснят своята дарба и я определят като дар от светците.

Силата на вярата

Според жителите на село Българи разковничето е в силата на вярата. Те смятат, че човек не може да се научи да танцува, ако не е роден да бъде нестинар. Те вярват, че Господ ще ги опази, защото са добри и на никого не желаят злото. За успешния танц спомагат духовната подготовка, студените крака и монотонната музика на тъпана и гайдата, които им помагат да изпаднат в транс. Има научни доказателства, че в състояние на транс нестинарите предсказват бъдещето. Историчката Валерия Фол описва в своя книга пророчество, което чува от гръцки нестинар през 1993 г., който предрича войните в бивша Югославия.

Според психолози, които изследват състоянието на танцуващите, нестинарката изпада в хистероподобен пристъп, при който се осъществява вид анестезия спрямо жарта. Нестинарството се предава по наследство. Именно заради това „наследственото предаване” може да се счита като наследствено предаване на определен тип нервна система.

Танцът върху огъня се счита и като молитва към небесните сили за сполука, плодородие и предпазване от болести. Според едно вярване огънят е в състояние да унищожи и изчисти всички злини, както от човека, така и от земята. Все още не се знае със сигурност, дали нестинарството е магически танц и нестинарите крият своята тайна, или наистина силата на вярата им помага да преодолеят физическата болка. Именно това го прави уникално и неповторимо явление и до ден днешен..

http://www.hera.bg/s.php?n=3206

 тагове: нестинарството

Какво е важно за откъснатите цветя? 

Свежият, чист въздух – далеч от тютюнев дим дава по голяма дълготрайност на цветовете.
Температурата в стаята не трябва да бъде висока, а най-добре ги дръжте в прохладна стая.
Преди да ги потопите, почистете от най-долните листа стъблото. Те ще създадат по бързо бактериална среда и водата ще замирише много бързо. 
За да намалите развитието на бактериите можете да добавите консервант за цветя, който е достъпен в специализираните магазин. Той съдържа бактерициди и хранителни вещества, забавящи увяхването на цветята. 

В домашни условия за да удължите живота им можете да използвате тези бабини рецепти: Сладък консервант: В съда с вода поставяме 1/2 ч.л бяла захар. Подходящ за рози, фрезии, люляк, лилии Кисел консервант: В 2 л вода разтваряме 2 с.л оцет или добавяме 1 аспирин. Подходящ е за по-голяма част от цветята: хризантеми, момина сълза, калии.

За да може да не се запушват стеблата на цветята и да могат да поемат достатъчно, кислород е нужно стеблата да бъдат отрязани косо, под течаща хладка вода. Колкото по дълго е стеблото, толкова по-висок трябва да е удължения разрез.

Акация – не комбинирай с други цветя. Потапяме цялото стъбло във вода
Гербер – не се реже, а се прекършва. Потапяме във вода 6-10 см
Лилия - сменяме водата често, периодично подновяваме разреза. Потапяме цялото стъбло.
Фрезия – потапяме цялото стъбло във вода. Препоръчва се да не се комбинира с други цветя
Карамфили – сменяме водата като се замъти. Не се препоръчва добавяне на консерванти.
Лалета – веднага след откъсване поставяме в една трета на стъблото вода. 
Момини сълзи – оставяйте място между отделните стръкчета. Поставяйте на място с повече светлина. Добавете малко оцет или аспирин във водата.

Ето, че днес знам как да поддържам любимите ми хризантеми, максимално дълго. Те са от цветята които издържат най-дълго, без особени грижи. Сменям водата всеки ден, за да не загниват стеблата, които отрязвам на косо и потапям на около 10-15 см. Разредявам листата им, особено в частта, където са потопени във вода.

Грижете се и за вашите букети, за да ви радват по-дълго.

http://www.hera.bg/s.php?n=103

 тагове: живот, цветя

  според Зигмунд Фройд

Изключително значими и интересни са тълкуванията на Фройд за сънищата и най-вече за връзката между спането и сънищата. В повечето случаи се възприема, че сънищата са онези, които пречат на съня, които не дават възможност на индивида да отпочине психически. Според Фройд, сънищата са точно обратното – те са онова, което успява да запази спането от каквито и да било смущения.

Според Фройд нищо никога не се случва случайно, нито в реалния живот, нито в сънищата ни. Той е първият, който проявява интерес да разгадае въпроса със съня – защо сънуваме определени неща, какво означават и изобщо имат ли връзка с нещо или са просто действия на психиката ни, които не се съчетават с нищо от нашия живот?

Зигмунд Фройд твърди, че в основата на всеки наш сън, стои неизпълнение на някакво желание от деня. Неговата оценка за съня е, че всеки от нас се опитва и полага усилие да живее под определени правила, да изпълнява определени норми. В тази връзка не всички норми ни харесват, но се чувстваме длъжни да ги изпълняваме, за да можем да бъдем част от обществото, да не се почувстваме отритнати. И това е причината да сънуваме – в състояние на физически покой, в главата ни нахлуват онези, желания, които са се породили през деня, но които по едни или други причини, не сме могли да изпълним.

И тъй като не всяко желание може да бъде изразено буквално – някои блянове могат силно да разконцентрират и объркат човек, те се появяват в нашите сънища под формата на символи, на знаци. Частите на съзнанието, според Фройд, могат да бъдат характеризирани на три части – Его, То и Суперего.

Его – това е моралната част от нас и нашето съзнание

Суперего – цензор на То, прилага морала на Его

То – първичните желания на всеки индивид, онези които не са подкрепени от норми, от правила

То успява да се появи само тогава, когато „пазачите” на съзнанието (Его и Суперего) отсъстват. През деня Суперего и Его потискат То и вашите желания, могат да бъдат показани само вечер, чрез сънищата. Знаците, които съзнанието ни дава по време на нашите сънища, представляват нещо като цензура на То, на вашите желания, защото те могат да бъдат притеснителни и неразбрани.

Зигмунд Фройд смята, че понякога хората не успяват да запомнят сънищата си, защото веднага след като се събудим от сън, Суперего поема своята функция и не ни разрешава да „върнем” неприятните картини, успява да запази самосъзнанието ни.

За да има смисъл тълкуването на сън трябва да приемем, че сънищата са резултат от психичните дразнители. Разбира се ние вече знаем, че дори когато нещо възниква като част от телесен дразнител, то просто се вмъква от психиката във вече създадения сън.

В случай, че имаме колебания дали сънувалият си спомня сънят или не, приемаме че това, което ни разказва е абсолютно достатъчно и не се интересуваме дали е забравил или променил нещо. Това е така, защото важното е това, което е останало като спомен и то е материалът, с който се работи независимо дали изглежда логично, свързано и смислено. Ако в съня е добавен елемент, това също е показателно за смисъла на съня.

За да бъде разтълкуван един сън, е необходимо да се приложи така наречената техника на свободните асоциации (обяснена е в края на текста). Това се обяснява с факта, че според Фройд значението на съня е известно на сънувалия го независимо, че той не го знае или не може да си го спомни. Техниката на свободните асоциации позволява, психоаналитикът заедно с пациентът да върви по пътища, оформени от психичния живот на пациента, чиито указателни табели са елементите от съня. Крайната точка на тези пътища и следователно на тълкуването е разкриване на смисъла на съня, т.е кой е психичния дразнител, който смущава спането.

Първоначално тълкуването започва с въпроси насочени към смисъла на съня според сънувалия го, какъв би могъл да е произхода на съновидението, какви интереси засяга и др. Важно е да се отбележи, че в случай на поява на обяснение е задължително да се приеме първото дадено обяснение, колкото и несвързано да звучи то.  Според автора тази техника не е много добра – разглеждането на съня като цяло. Той смята, че съновидението е съставено от отделни значими елементи. Затова е по-добре да бъде разглеждан по този начин, а чак на края да се направи обобщение, ако такова е възможно. По-късно ще стане ясно, че сънищата като цяло може да са резултат от няколко различни, но свързани по между си латентни мисли. Поради, което ако има възпроизвеждане на свободни асоциации и сънят се разглежда цял, не е лесно да се определи към кой елемент точно са насочени асоциациите.

Ако по време на тълкуването, сънувалия твърди , че няма никакви идеи трябва да се настоява и да бъде уверяван, че все пак нещо трябва да му хрумне. Техниката на тълкуването е свързана с това, че анализиращия трябва да настоява докато в един момент на анализираният му дойде някаква идея. Обикновено първите идеи са свързани с това, какво е продуцирало този сън. Според Фройд най-често това е събитие или случка от предходния ден, която е направила силно впечатление на сънуващия. Може да бъде спомен от нещо, което се е случило в минал етап от живота. Всичко това, може да накара човек да се върне назад във времето до момент, който е много отдалечен от настоящата ситуация.

На кратко – техниката за тълкуване на сънищата е чрез анализа да се достигне до първопричината за възникване на съня. Според Фройд сънищата представят конфликти (психични дразнители) от несъзнаваното, по един приемлив начин. Именно това, дава възможност на човек да продължи със спането си, тъй като ако конфликтът се разгърне в реалния си мащаб по време на спането, човекът би се събудил, което ще прекъсне почивката на организма.

Тълкуване на сънищата се използва в психоанализата, защото се смята, че сънищата възникващи по време на психоаналитични процес и тяхното тълкуване ще осветли работата на психоаналитика с пациента, т.е ще подпомогне тяхната работа за разрешаване на поставените от клиента проблеми.

––––––-

Значение на цветове според Фройд

Според наблюденията на Зигмунд Фройд числата и цветовете, които сънуваме, могат ясно да посочат подсъзнателните ни мисли и желания, ако бъдат изтълкувани.

Червено – символизира агресия, страст и опасност. Тъй като е с цвета на кръвта, червеното може да е символ и на живота;

Оранжево – ако този цвят се повява в съня ви, означава, че от известно време не се чувствате добре и имате нужда от повече позитивизъм в живота ви;

Жълто – символ е на интелигентността. Ако се появява в съня ви, означава, че се преструвате и имате нужда да изразите истинската си същност;

Зелено – по принцип символизира природата, но ако се появява в съня ви, свидетелства, че сте в застой и имате нужда от личностно развитите

Сиво – това е цветът на депресията. Появявайки се в съня, този цвят показва, че сте загубили посоката си. Означава, че се чувствате загубен и не знаете накъде да поемете;

Синьо – ако видите в съня си друг човек, облечен в сини дрехи, означава, че подсъзнателно смятате, че си приличате. А по принцип синият цвят в съня показва, че трябва да поставите някакви основи в живота си, за които да разчитате на интуицията;

Лилаво – символизира мистерията. Лилавите неща в съня са неща, за които не знаете почти нищо и имате силно желание да ги изследвате;

Черно – черното в съня най-често се свърза са смърт, но това не означава непременно, че смъртта е физическа. Може да е загуба на нещо, на което много сме държали. Черното се свързва с голяма мъка и страдание, през които трябва да преминем;

Кафяво – кафявото е цветът на земята символизира дисциплината;

Бяло – символизира невинността, радостта и мира;

Златисто – този цвят в съня ви показва, че имате подсъзнателна нужда от промяна;

Сребърно – този цвят в съня ви маркират неща, на които много държите;

Значение на числата :

1 – символ на единството, но и на самотата;

2- символ на конфликт, но в някои случай може да говори за обвързване;

3 – символизира завършеност. Може да означава също и че сте третата страна между хора, които са в конфликт;

4 – символизира цялостта. Може да означава, че напълно сте завършили психическото си развитие или развитие по друг важен въпрос;

5 – символ на промяната. Често е знак, че започвате нещо от начало;

6 – може да символизира конфликт, но и завършеност на нещо, тъй като е сбор от тройки;

7 – показва, че е време да промените нещо около себе си. Може да е знак и за конфликт около вас;

8 – символизира безкрайността и един вечно повтарящ се цикъл;

9 – означава, че сте готови да приключите с нещо в живота си;

0 – същото значение като 1;

Ако в съня ви се появяват трицифрени или четирицифрени числа, съберете ги, докато получите едноцифрено и погледнете значението му.

http://magnifisonz.com/2016/12/09/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B7%D0%B8%D0%B3%D0%BC%D1%83%D0%BD/

Носрат Песешкиан (1933 – 2010) е професор, специализирал неврология, психиатрия, психотерапия и психосоматична медицина, създател на позитивната психотерапия.  Роден е в Иран и живее в Германия от 1954 г. Получил е психотерапевтичното си обучение в Германия, Швейцария и САЩ. Той предлага различна перспектива към индивидуалната история на всеки клиент под формата на притчи, поговорки, в които пациентът може да разпознае себе си и да създаде по-сигурна самооценка и капацитет за справяне с предизвикателствата на реалността.

Търговецът и папагалът

Един ориенталски търговец имал папагал. Един ден птицата съборила шише с олио. Търговецът се ядосал и ударил папагала с пръчка отзад по главата. Оттогава папагалът, който по-рано проявявал интелигентност, престанал да говори. Перушината на главата му опадала и скоро оплешивял. Един ден, докато седял на рафта в магазина на своя господар, влязъл плешив клиент. Видът му силно развълнувал папагала. Пърхайки с криле, той подскачал наоколо, кряскал и накрая за изненада на всички проговорил отново: „И ти ли събори шишето с олио и те удариха по тила, че вече нямаш коса?“

Сенки върху слънчевия часовник

Един източен владетел решил да зарадва поданиците си. Те не знаели какво е часовник и той им донесъл от едно свое пътуване. Неговият подарък променил живота на хората. Те започнали да различават частите на деня и да разпределят своето време. Станали по-точни и подредени; вече можело да се разчита на тях. Работели повече, произвели много блага и заживели по-добър живот. Когато владетелят умрял, поданиците се зачудили как да го почетат за постиженията му. Тъй като слънчевият часовник символизирал щедростта на краля бил причина за успеха им, те изградили около него чудесна кула със златен купол. Но когато куполът се извисил над слънчевия часовник, лъчите на слънцето вече не стигали до циферблата. Сянката, показваща времето на поданиците изчезнала. Часовникът – ориентацията за тях – бил закрит. Един поданик не бил толкова точен, на друг вече не можело да се разчита трети не бил вече трудолюбив. Всеки тръгнал по пътя си. Кралството се разпаднало.

Царят и неговият сън

Един източен цар имал заплашителен сън. Той сънувал, че му падат всички зъби един след друг. Обезпокоен, повикал своя гадател. Той изслушал внимателно съня и се обърнал към царя: “Трябва да ти съобщя тъжна вест. Така, както губиш на сън зъбите си един след друг, така ще загубиш всичките си подчинени.” Тълкуването на гадателя ядосало много царя. Той заповядал гадателят да бъде хвърлен в тъмница. Тогава накарал да повикат друг гадател. Той изслушал съня и казал: “Аз съм щастлив да ти съобщя една приятна вест. Ти ще станеш по-стар от всички свои приближени. Ти ще ги надживееш.” Царят се зарадвал и го възнаградил богато. Царедворците били много учудени. “Ти не каза нищо по-различно от твоя беден предшестваник . Защо тогава той беше наказан, а ти – щедро възнаграден?” – попитали те. Гадателят отговорил: “Ние двамата еднакво възприехме съня, но важно е не само какво ще кажеш, но и как ще го кажеш.”

Ориенталска История

Ризата на щастливия човек

Един халиф лежал смъртноболен в своята копринена постеля, заобиколен от хекимите, лекарите на неговата страна. Те били единодушни, че само едно нещо може да излекува и спаси халифа: да се постави под главата му ризата на един щастлив човек. Пратеници се пръснали на всички посоки да търсят по всички градове, села и колиби щастлив човек. Но всеки, когото попитали за щастието му, имал само тревоги и грижи. След като вече били загубили надежда, пратениците срещнали един овчар, който, докато пасял стадото си, пеел и се смеел. Възможно ли е да е щастлив? “Не мога да си представя човек, по-щастлив от мен”, отговорил овчарят, смеейки се. “Тогава дай ни ризата си!” – извикали пратениците. “Нямам” – рекъл овчарят. Незадоволителната вест, че единственият щастлив човек, когото срещнали пратениците, нямал риза, накарала халифа да се замисли. Три дни и три нощи не допуснал никого до себе си. На четвъртия ден той наредил да раздадат на народа копринените завивки и скъпоценните му камъни и, както разказва легендата, от този момент той оздравял и станал щастлив.

Любопитните и слонът

Довели един слон за изложба, но тъй като било нощ, го оставили в едно тъмно помещение. Хората прииждали на тълпи, а тъмнината не им позволявала да видят слона. Затова посетителите се опитвали да разберат как изтлежда той, като го опипвали с ръце. И понеже слонът бил огромен, всеки успял да пипне само част от него и се опитал да го опише според усещането си. Един от посетителите, който хванал единия крак на слона, обяснил, че слонът е като дебел стълб. Втори, който докоснал бивните, описал слона като остър предмет. Трети, който хванал ухото, смятал, че слонът наподобява ветрило. Четвърти погалил слона по гърба и заявил, че е равен и гладък като кушетка.

ПЕПЕРУДАТА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:

– А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори. Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:

– Кажете, каква пеперуда имам между дланите си – жива или мъртва?

Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка или да я пусне да излети и по този начин да направи обратното на онова, което би казал Майстора. Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:

– Всичко е в твоите ръце.

Трудността да угодиш на всеки.

Под жаркото слънце по обед,  един баща  сина му и магарето им преминавали по прашните улички на малък град. Бащата седял на магарето, а синът  го водел. ,,Горкото дете, казал един минувач-колко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. Как може този човек така мързеливо да седи на магарето, като вижда, че детето му  капва от умора.” Бащата взел присърце забележката, скочил от магарето и качил на него момчето. Не след дълго друг минувач казал: ,,Какво е това безобразие. Малкият нехранимайко се е разположил като султан, докато горкият му баща подтичва отстрани.” Момчето го заболяло от чутото и помолило баща си да седне зад него на магарето. ,,Виждали ли сте такова нещо-скарала им се една жена. Каква жестокост към животното. Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали като на диван-горкото създание!” Смъмрените се спогледали и без да си кажат и дума слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето и един странник им се присмял: ,,Благодаря на небесата, че не съм толкова глупав. Защо разхождате това магаре, като не върши никаква работа, не ви служи за нищо, поне да носеше единия от вас.” Бащата пъхнал шепа слама в устата на животното и се обърнал към сина си и казал: Каквото и да направим няма да угодим на хората, все някой е недоволен. Мисля, че трябва да знаем кое е добро или не за нас самите.

 http://magnifisonz.com/2016/07/28/%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B8-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85/

 тагове: лекуване, притчи