Брак и женитба

Няма съмнение, че след някоя и друга година разрешителните за встъпване в брак ще се продават като разрешителните за притежаване на куче – валидни за период от дванадесет месеца, без да има закон, забраняващ подмяната на кучетата или притежаването на повече от едно животно наведнъж. Олдъс Хъксли (1894-1963), британски писател, поет и публицист

Във всеки брак, във всяка институция се проявяват конфликти. Все още преобладаващият в културно отношение стандартен образ се изразява по следния начин: свободният човек се бори не за съхраняване на общността, а горд и самотен побягва от нея – като класическият герой от уестърните. Застъпвам се затова, във филми, по телевизията или в литературата да бъде поставяна по-добра оценка на онези, които при конфликти устояват, вместо да побягнат. Удо Ди Фабио, роден през 1954 г., немски юрист и университетски преподавател

Що е брак? – Примка, която природата ни слага.

Когато нямаш никакви заблуди, трябва да виждаш в брака предимството да бъдеш гледан на стари години или в случай на болест и да си имаш домашно огнище. Трябва също да вземеш предвид и неприятните страни на брака: разходи, грижи за децата, упоритост, прищевки, остаряване или грозота след няколко години, лъжи, изневяра, лудешки желания, истерични припадъци, любовници – пъкъла и дявола.

Балтазаре Грациано нарича четиридесетгодишния мъж „камила”, защото имал жени и деца. Младежите, които се женят, стават товарен добитък на жените си. Дори и за най-добрите измежду тях жената е младежко прегрешение, което те влачат след себе си цял живот.

Жененият мъж носи цялата тежест на съществуването, а нежененият – само половината. Който се посвещава на музите, трябва да избягва брака.

Философът се нуждае от времето си. Всички велики поети, които са били женени, са били нещастни. Дори на Шекспир два пъти са били слагани рога.

Щастливите бракове са твърде редки, защото естествената цел на брака не е щастието на сегашното поколение, а на бъдещото.

Често браковете по любов завършват нещастно, защото осигуряват щастието на бъдещото поколение в ущърб на сегашното поколение: „Който се жени по любов”, казва испанската поговорка, „ще живее в страдание”.

Всеки мъж, който се подчинява на брака, сиреч на оная тъй изгодна за противната страна капитулация, се задължава да бди занапред тази капитулация да бъде зачитана, с цел този договор да не загуби нито за ден силата си, ако другите свикнат да го спазват с пренебрежение.

Законите, които уреждат брака в Европа, допускат, че жената е равноправна с мъжа, а тази изходна точка е съвсем погрешна.

Въпросът дали е по-добре да се оженим или обратното, се свежда в много случаи към знанието дали нуждата да се любим е по-силна от нуждата да се храним.

Между философите и поетите, онези, които са женени, се занимават повече с личните си работи, отколкото с благосъстоянието на науката и изкуството.

Мъжът може лесно да създаде по стотина деца на година, стига да има толкова жени на разположение. Напротив, жената, дори да би имала толкова мъже, пак не би могла да роди повече от едно дете на година, с изключение на близначета. Именно затова мъжът търси винаги други жени. Когато жената остава вярна и привързана само към един мъж, природата я подбужда по нагон и без размишление да се стреми да запази при себе си този, който трябва да я храни и да покровителства малкото й семейство.

От това следва, че верността в брака е естествена за жената и следователно прелюбодеянието на жената е много по-непростимо от прелюбодеянието на мъжа, именно поради последиците си и защото е противно на природата. Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ

Не гледам на брака като абсолютна необходимост. Поне не в традиционната му, официализирана форма. За мен по-важна е любовта и взаимното доверие, които са по-силни от всяка форма на брак. Аз съм за свободата на личността и това не съдържа в себе си никаква форма на принуда или официализиране на връзката чрез чиновник в общината или църковен служител. Не мисля, че подписът в сградата на общината, пред общинския чиновник или при свещеника биха направили една връзка по-крепка и смислена. Проф. Коста Костов, началник на Клиниката по белодробни болести във ВМА

Ние доказахме, че по природа човек не е моногамен. Един такъв разрив с господстващото учение може да не се харесва на учените от мейнстрийма.Кристофър Райън, американски психоаналитик и сексолог

Семейство

Един от любимите ми филми представя една семейна история – именно „Кръстникът”. В много отношения това е история за преживяванията на американските имигранти, същевременно това е история за натиска, които семейството и традицията упражняват върху идентичността. В сцена от филма Майкъл Корлеоне разказва на годеницата си, че иска да се откъсне от гешефтите на семейството си.

Но след това различни обстоятелства оказват влияние върху него и го карат да се върне в семейството. Очарователна е тази история, тъй като тя изразява нещо от този човешки опит. Вижда се как Майкъл Корлеоне се бори да спечели свободата си, но накрая това не му се удава. В това има известен трагизъм. Намирам, че това е една разтърсваща история. Майкъл Сандел, роден през 1953 г. в Минеаполис, преподава право и политическа философия в Харвард

Артур Шопенхауер, немски философ: „Всички велики поети, които са били женени, са били нещастни”

Общественото развитие доведе до едно променено схващане за семейството. Красиво звучащите, извоювалите си най-напред одобрение думи „семейството е там, където са децата“, са наполовина верни, наполовина грешни. Вярно е, че децата имат нужда от общност, за да не израстват изолирани и без чувство за сигурност. Но семейството има за предпоставка едно благонадеждно партньорство и съпринадлежност, които изцяло се развиват в брака. Да мълчиш за тази предпоставка е нарушение, първо, на основния закон и, второ, на човешкия опит.Kардинал Карл Леман, роден през 1936 г., католически духовник

Нашето определение за семейството не твърди „семейството е там, където са децата”, а „семейството е там, където родителите поемат трайна отговорност за децата и децата за родителите”. Трайността на тази отговорност не е произволна, не се включва и изключва, считам това днес за решаващото. Тя показва какво значение добива в нашето застаряващо общество отговорността на децата към родителите.

Няма нищо по-лично от това да изградиш семейство. Тук политическото настойничество няма място. Трябва да създадем възможности за свобода на избора – това предполага респект спрямо различните жизнени проекти. Уважение към жизнения проект, при който родителите се посвещават изцяло на възпитанието на децата. Както и към жизнения проект, при който мъжът и жената искат да съчетаят семейството с професията.

В центъра на нашето общество е семейството. А в центъра на семейството са нашите деца. Ето защо ние правим всичко за спойката на нашето общество, за да поощряваме съвместния живот между поколенията. Отговорността на родителите за децата и на децата за родителите. Уважението спрямо различните жизнени проекти на хората.

Социалдемократите казват: семейството е там, където са децата. Това е едно от най-безсмислените изречения, които съм чувала някога. Семейството не е нито на улицата, нито на спортната площадка, нито в детските ясли. Семейството е там, където децата поемат отговорност за родителите и където родителите поемат отговорност за децата. Без отговорност няма семейство.

Точно по тази причина, а не от случайност, бракът и семейството са под особена защита на основния закон. Точно по тази причина ние казваме с цялата си толерантност: „Еднополовите жизнени партньорства няма и не бива да получават подкрепата на държавата“.

Но ние казахме ясно: партньорствата, които са претърпели неуспех, както и майките, които отглеждат сами децата си, както и бащите, които се грижат за децата си, без да живеят заедно с майката, също принадлежат към нашата представа за семейство.

Вярвам, че хората обичат да се обвързват. Никога не бих си помислила например, че всички, които са разведени, изграждат от това някаква философия, а по-скоро ще разгледам този факт просто като несполука на една връзка. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

В епохата преди индустриалната революция семейството е голямо и животът се върти около дома. Домът е мястото, където се извършва работата, където се грижат за болните и се обучават децата. Тук е мястото за забавления на семейството. Тук се грижат за възрастните. Голямото семейство е центърът на социалната вселена.

Упадъкът на семейството като мощна институция не започна с д-р Спок или със списание „Плейбой”. Той започна, след като индустриалната революция отне повечето функции на семейството. Трудът беше прехвърлен във фабриката или в канцеларията. Болните бяха отведени в болници, децата  – в училища, а семейните двойки – в кината. Старците отидоха в старчески домове. След като всички тези задължения излязоха извън семейството, остана „семейното ядро”, поддържано не от функциите, извършвани от неговите членове, а от психологически връзки, които твърде лесно се прекъсват.

Третата вълна отново дава власт на семейството и на дома. Тя възстановява много от изгубените функции, които някога са правили семейството толкова важно за обществото. Домът става все по-силен, а ролята на семейството нараства.

Но това са много различни семейства – някои са семейни ядра, други са големи фамилии, състоящи се от няколко поколения, някои са резултат на повторни бракове, някои са малки или бездетни, някои раждат деца, докато са млади, а други създават деца в зряла възраст. Това разнообразие от семейни структури отразява многообразието, което срещаме в икономиката и културата след демасовизирането на масовото общество на Втората вълна.

По ирония на съдбата, без да го съзнават, много радетели на „семейните ценности” не допринасят за укрепване на семейството, когато настояват за връщане към миналото. Те се опитват да възстановят стандартизирания модел на Втората вълна. Ако наистина искаме да укрепим семейството и отново да превърнем дома в централна институция, трябва да забравим периферните проблеми, да приемем многообразието и да върнем важните задачи на домакинството. Алвин Тофлър, роден през 1928 г., американски писател и футурист

http://cao.bg/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B1%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE/

 тагове: брак, женитба, семейство, дом

Георги Вернаца,Жорж Вернаца е български дипломат.Georges Stephane Andre Vernazza е роден на 8.12.1855г.в Одрин в левантинско семейство.Семество Вернаца играе важна роля в политическия и икономически живот на Османската империя.Левантинци,приели католицизма и заселили се в Одрин ок.1800г.Баща му,Антоан Вернаца е роден в Одрин 1821г.През 1860г.е вице консул на Франция в Одрин.Известно е писмо с автограф на френския генерал Joseph Charles Cassaignolles,учасник в Кримската война до Антоан Вернаца.От брака на Антоан с Emilie Cocchino се раждат 5 деца-три момчета и две момичета.Момчетата-Георги,Жан и Еторе правят кариера в дипломацията и банковото дело.Георги Вернаца замимава за град Ним,Франция, за да учи в College Assomption,от 1871 до 1875г.По препоръка на френския консул в Пловдив,Еме Адриен Лангле/Aime Adriene Langlais-1840-1883/постъпва на работа във Външно министерство на Княжество България.Ето как италианският журналист Вико Мантегаца го представя през 1886г“В Министерството на Външните работи,чиновниците освен министъра,главния секретар и директора на политическото отделение,г-н Вернаца,не са повече от 15.Вернаца е,личи си от името му от италианско потекло,макар и по поданство,френец.Той е един вид вице министър и дължи това положение особено на обстоятелството,дето владее отлично няколко езика,включително и нашия.И заради това министрите дохождат и си отиват,г-н Вернаца си остая.“Определено г-н Мантегаца греши,защото качествата и познанията,както и контактите на Георги Вернага са много по големи от знанието на няколко езика.Неговата дейност във Външното министерство на Княжество,а по късно и Царство България не е изследвана от българските историци.Откъслечни данни получаваме от Симеон Радев,Петър Нейков и др.Известни са преговорите му с американския пратеник Дикинсон по повод аферата Стоун.През 1901г.Вернаца получава“Grand Croixde Ste Anna“от руския император.През 1909г.е награден с Възпоменателен кръст за независимиостта от българския цар Фердинанд.Георги Вернаца прехвърля 40 години,когато се жени за Аделаид Бадетти/1873-1953/,потомка на друга влиятелна левантинска фамилия от Одрин.Свидетели са сестата на булката и съпругът й,Anton Elder von Winter,австроунгарски консул в Одрин.Уинтер е дипломат от кариерата,по късно директор на Австрийската дипломатическа академия.Братът на Георги Вернаца е френски консул в Солун,а другият подуправител на клона на Отоманска банка в София.Други членове на фамилия Вернаца работят в банковия сектор на добри позиции.Интересна е родствената връзка на Георги Вернаца с френския консул и археолог Шарл Шампоазо.Той е женен за Виржиния Филомена,която е па баща Бадетти,а по майка Вернаца.Георги Вернаца умира в София на 25.02.1914г.Оставя вдовица и три дъщери.Те живеят в София.През 1924 година Мария Луиза Вернаца се жени в София за Емануел Пол Фаланга.Няма информация кога вдовицата и най малката му дъщеря Клементина се устанавяват в Истанбул,където живеят до края на живота си-Адел умира 1953,а Клементина през 1973.Клементина Вернаца Сюркуф/Clementine Elisabeth Vernazza- Surcouf/ е кавалер на Почетния легион.Левантинската фамилия Вернаца е представена в България от Георги Вернаца-дипломат,Еторе Емилио Нектор Вернаца-банкер,арх.Вернаца,Едуард Вернаца и др.Днес техни потомци са пръснати по целия свят.

http://dianakolarova.blogspot.bg/2015/04/blog-post_15.html

Мегалитните коплекси в България са с различно предназначение. Едни са календари, други обсерватории, трети резонаторни кутии за осъществяване на ментална комуникация, а има трансформатори и енергийни генератори. Официалната наука определя възрастта на мегалитите от 3 до 5 хиляди години (медно-бронзова епоха), но редица изследователи смятат, че някои каменни съоръжения са на повече от 10 000 години и се отнасят към неолита.

Мадара е най-централното от всички свещени мяста за българската цивилизация, защото обединява духовно и практично-енергийни функции. В близост до Шумен и Плиска се намират долмени, които са част от една и съща много древна култура по нашите земи.

Конникът на Мадара е само врата към подземни и небесни селения, за което говори и цялата конструкция на пещерите, нишите и олтарите. В подножието на скалите се намира една туристическа атракция, наречена Скален манастир „Свети Кирик”. Мястото е закътано, вдълбано перпердикулярно на основната мадарска стена, която гледа на Запад. На пръв поглед нишите са заупокойно място, но както на мното от сакралните места прави впечатление, че има нелогични за доказването на такава теза елементи. Нишите са сравнително плитки, имат оточна система, която се състои от отвор и последваща по-ниско от основния хоризонт вана. В скалния манастир, ако това е било манастир или молитвено място, не биха поставили гробове. 

Големите корита са две, разположени север-юг, като главата би трябвало да сочи север. Отворът на ваната е голям, но очевидно е бил запушалка, подобна тези в съвременните бани. Целта, обаче, тук е била не външната, а вътрешната хигиена. Както и при комплекса Лина над село Бойково в Родопите, коритото има резка, която отбелязва докъде да бъде поставена течност.

Тъй като нишите са ориентирани север-юг и са издълбани вътре в скалата, най-вероятно са били използвани през пролетното, есенното или зимно равноденствие.

Загадка остава течността, която вероятно е целяла да охлади тялото и да го доведе до определено медитативно състояние.  По-навътре до ръба на скалата вече има издълбана по-широка вана със същите особености като тези в затвореното помещение. Но тук се появават знаци, които недвусмислено говорят, че това не е дело на българите от Средновековието, а на много по-ранната им култура.

На почти еднакво разстояние в полупосоките на запад се намират две двойки изгладени каменни огледала. Плочите са поставени една срещу друга, като на гърба на едната се забелязват странни знаци. Такива плоскости има и при комплекса Лина, където те са в четирите посоки на света. Обикновено плочите не се забелязват, защото се сливат с околните каменни структури. Нещо повече наблизо се намира и триъгълен фронтон, чието място не е било на земята, както е днес.

Цялата конструкция е първичната форма на т.нар. „Козиреви огледала”. Николай Козирев е руски учен, който в средата на миналия век открива, че когато във висок цилиндър от специална алуминиева сплав влезе човек, времето и пространството се променят до неузнаваемост, като това се дължи на принципа на подобието, тъй като мозъчната „кутия” сама по себе си е резонаторна станция.

При изкривяване на пространството човек може да предаде или да получи съобщение, както и да изпревари или да забави времето 
Древните са знаели този принцип и са използвали най-съвършеното устройство – каменното. В камъка има силиций, който кодира информация, подобно на компютъра. 

Всъщност древното българско устройство е имало за цел да покаже на посветения не само собствената му съдба, но и тази на общността. За проучването на по-глобални процеси са се ползвали услугите на специално обучените жрици и жреци, които явно съвсем грамотно са влизали в Акаша, за да прогнозират или избегнат конкретни събития. Известно е, че траките са ползвалиспециално вино – зейла за гадаене, което всъщност не се пиело, а се е преливало през свещените ритуални предмети, докато „запомни” настоящето и го изпрати като послание в бъдещето. Колкото и да е невероятно нашите предци са били дотолкова навътре с физическите закони иквантовата физика, че са извели закономерности, които са ги използвали за сакрализация на живота с цел неговото съхранение.

Скалните ниши като Глухите камъни, например, също са използвани като резонаторни кутии. Те наподобяват музикална скала. Възможно е в тях да са поставяни кристали или други ритуални предмети, които да променят пространствено-времевия континуум. 

Обемният резонатор представлява резонансна колебателна система, в която се произвежда енергия, без да се губи такава.

Създателите на мегалитите са разглеждали тази конструкция като обем на подходящо вещество с желаните физико-химични свойства, като са използвали затворената или почти затворена повърхност – долмени. Формата и размерите са близки до т.нар. свещена геометрия. Те са съгласувани с използването на еластичната акустична вълна и резонансните свойства на физико-химичните свойства на камъка. Това е относително прост пасивен излъчвател. 

Как са се използвали тези съоръжения?
Един от начините е чрез акустична вълна, но пак е необходимо да има познание и не само – колкото и да е странно нужна е любов. Без любов към Твореца и творението това знание е излишно. При експеримент еластичната акустична вълна образува фигури, чиято форма се определя от размера на обекта и дължината на вълната. Това означава, че словестни формули, както и звукове влияят върху тези структури и нещо повече – последните реагират. Можем с известна условност да кажем, че ни отговарят.

Рудолф Щайнер открива, че музиката е проекция на духовните измерения, но всъщност това се знае много преди това от нашите предци.

Резонаторите от камък действат на основата на връзката между българския език и музиката. Практиката да се нарича водата, както и да се пеят народни песни е начин за възпроизвеждане на божествена хармония. Най-вероятно именно Орфей създава устройство, наречено археометър, по–късно преоткрито от Сент – Ив Далведър, който патентова музикален еталон, показващ приложението му в архитектурата и изкуствата. Според преданието Орфей е омагьосвал хората и е влияел върху цялата природа. С други думи божествената хармония се възпроизвежда в материята чрез слово и музика. 

Наскоро учените от БАН Таньо Танев и Ангел Манев оповестиха принципите на действието на археометъра като направиха експеримент през публика. Според тях българският език е пряко свързан с начина, по който трябва да се преакордират музикалните инструменти, така че да се следва честота от 432 херца, благоприятна за човека. Те свързаха българските букви с музикални тонове и проектираха музикалното звучене на отделни изречения и фрази.   

Тъй като е доказано, че между каменните блокове на долмените – каменните къщи, се образува поле, което намалява гравитацията, става очевидно, че създателите на тези съоръжения освен това са искали да снижат нейното въздействие. Възможно е тогава менхирите, долмените и мегалитите да са от времето на атлантите или малко след започване на прехода към новата цивилизационна посока, т.е. преди повече от 20 000 г. до 13 000 г. По тяхно време гравитацията е започнала да става проблем, които вече знаем са имали сериозен ръст.

Несъмнено все повече факти дърпат назад във времето произхода на човечеството, а има достатъчно на родна почва, които показват всемирното значение на българската древна култура.

 Елица Димова

тагове: моите, милички

подбра Мария Гарасова- Спасова

падбра  Мария Герасова- Спасова

„Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл“, казва апостол Павел в днешното апостолско четиво.

От този и по-долните цитати става ясно, че разделението, раздора и неединомислието не са неестествени и за ранната християнска църква, когато апостолите били още сред вярващите. Апостолът моли, не наставлява и не заповядва, а моли всички от църквата в Коринт да говорят едно и също, да няма помежду им разцепления, но напротив – всички да бъдат съединени от една и съща мисъл. 

В Патерика се разказва следната история. 

Имало двама братя по дух: дякон Евагрий и свещеник Тит. Те имали помежду си велика и нелицемерна любов, всички околни се удивлявали на тяхното единодушие и безмерна любов. Ненавиждащият доброто дявол, който винаги ходи,… като рикащ лъв и търси кого да погълне (1 Пет. 5:8), възбудил помежду им вражда и такава ненавист вложил в тях, че те започнали да се отдалечават един от друг, не искали да се видят в лице. Много от братята ги молили да се помирят, но те не слушали нито дума от братските съвети. Когато свещеник Тит отивал с кадилницата дякон Евагрий бягал с тамяна; когато Евагрий не бягал, Тит не го кадял с тамян. И така пребивавали те много дни в греховния мрак. Дори и преди да приемат Светите тайна Христови Тит не поискал прошка, а Евагрий не спрял да се гневи. 

Веднъж обаче Тит силно се разболял и бидейки в предсмъртно състояние поискал от дякон Евагрий молба: 

„Прости ми, заради Бога, брате мой, за това, че ти се гневях“.

Евагрий обаче отвърнал с жестоки думи и проклятие. Старците от манастира, виждайки, че Тит ще умре нсила накарали Евагрий да се помири със своя брат. Виждайки го, болният паднал на колене и отново казал: „Прости и благослови, отче мой!“, но немилостивият и лош дякон отказал да прости и в присъствието на всички казал: „Никога няма да се простя с него, нито в този, нито в бъдещия век“. Казвайки тези думи Евагрий паднал в ръцете на старците и починал. И не могли отците нито ръцете му да приберат, нито устата му да затворят. Болният Тит в същия час станал и бил така че все едно не бил болен въобще. Всички се ужасили на внезапната смърт на единия и бързото оздравяване на другия. С много плач бил погребан Евагрий. Устата и очите ми останали открити, а ръцете разтворени. Тогава старците попитали Тит: „Какво означава всичко това?“ А той отговорил: „Видях ангели, които отстъпваха от мен и плачеха за душата ми, и бесовете, които се радваха на гнева ми. Тогава започнах да се моля за моя брат  да ми прости. Когато вие го приведохте към мен, видях немилостив ангел, държащ пламенно копие, и когато Евагрий не ми прости, ангелът го удари и той падна мъртъв. На мен ангелът пък ми подаде ръка и ми каза: „Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лук. 6:37). 

Според думите Спасителя светът ни ще овехтее, когато изчезне и оскъдее любовта помежду ни. Според отците на църквата последните времена хората ще се отчуждят един от друг, дори най-близките ще станат съвсем чужди. Брат ще предава брат си, приятел, приятеля си… Баща синът и майка дъщерята. Всичко ще стане наопаки и любовта не ще се завърне в човешките сърца.

Тогава думите на древния Диоген: „Търся човек“, ще придобият съвсем различен смисъл, защото хората сами ще престанат да бъдат човеци. По думите на един от отците на църквата в последните времена хората

„ще са готови да заподозрат всички във всичко; няма да считат никого достоен за помощ и съжаление, състрадание и любов. Ща спрат да общуват, ще се затворят в своите обиди и коварство, ще кроят планове за сладка мъст, ще плетат безкрайни долни интриги, ще сеят драконови зъби на чуждата нива, забравяйки, че Земята е една за всички и каквото посееш, това и ще пожънеш“.

А в апостолското четиво от днес апостол Павел казва на хората да бъдат единомилени сиреч да бъдат единодушни, единодействени, да бъдат в съгласие помежду си. Единомислен не означава обаче да споделяш мисълта на другия и да я приемаш, но означава още така да сториш, че да можеш да живееш в сговор, солидарност и единство. Да се научиш да се сплотяваш и най-вече да се научиш да обичаш, защото и единомислието, и единодействието, солидарността, търпимостта и сговора идват, когато в нас се загнезди и вкорени любовта. 

Ако успеем да не осъждаме ближните си, да не се усъмняваме в тях и в тяхната честност спрямо нас. Ако се научим да не бъдем толкова мнителни и да не се страхуваме от интригите, които могат да не плетат. Ако се научим така да обичаме, че само да даваме и никога да не изискваме в замяна, то тогава и ние ще започнем да прощаваме. Ще успеем да простим на обидилия ни, на пренебрегналия ни, на забравилия ни. Ще се издигнем от пепелта на злобата и ще бъдем в чистотата на любовта. Простим ли – ще заобичаме и то истински. И не е вярна мисълта, че щом си простил на някого всичко това означавало, че с този човек всичко е приключило. 

Не е приключило, а тепърва всичко започва отново. Отначало. Щом простиш ти изтриваш всичко, като че все едно си писал на пясък. Простиш ли листа на сърцето ти отново става бял и в отношенията ти с този човек започва ново начало. Всичко е както преди, но и е различно, защото е ново. Само този, който не е прощавал така не знае за какво говоря. 

Простим ли, ще заобичаме, а заобичаме ли, ще живеем в единомислие, единодействие и сговор или казано иначе ще живеем според закона Христов. Този, който се е обрекъл да следва Христос в живота си може да очаква тежки дни. Да… ще бъде преследван, ще бъде тормозен, ще бъде унижаван, пренебрегван и то не от чужди хора, а от близките си, защото както казва Христос: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни.“ (Мат. 10:34-36). Нашите домашни са нашите врагове, приятелите ни също. Най-близките ни са тези, които могат да ни навредят, но могат и да ни помогнат да се спасим. Както казва една народна мъдрост: „В тях е и ножа и хляба“. Но само ако сме изпълнили живота си с Христос, само ако сме станали истински християни, тогава и не бихме усетили враждата, а напротив интригите, ще се превърнат в подвизи, обидите в благословии, злото в любов и омразата в прошка. 

Това е пътят от нас зависи дали ще се решим да тръгнем по него и да станем такива, за каквито сме и призвани – сънаследници на Небесното Царство. 

Автор: Ангел Карадаков

 https://dobrotoliubie.com/2017/07/30/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0/

невероятни артефакти от Египетската цивилизация

 Край бреговете на Египет с помощта на водолази, египтолозите са открили уникални находки, за които се смяташе, че се загубени и е невъзможно да бъдат открити. Говореше се, че древният град Хераклейон е загубен под морето за добро. Но 1200 години по-късно, на сравнително малко разстояние от залива на Абукир, най-после бяха открити безценните находки от древния град.

Градът датира от около 6-и век преди Христа и притежава някои от най-красивите артефакти, които бихте могли да си представите. Грандиозни статуи на богове и богини, издълбани от червен гранит, съкровища от злато и редки камъни, сложни храмове и огромни стечки.

Находката е обект на редица проучвания, като заявки за отделни артефакти са направени вече от редица от най-големите исторически музеи в света.

http://portal12.bg/Arheolozi-otkriha-na-dynoto-na-okeana-neveroyatni-artefakti-ot-Egipetskata-tsivilizatsiya-SNIMKI-.p3208