Monthly Archives: септември 2017

ПРИТЧА ЗА ТАЛАНТИТЕ

 1158983

(Матей: 25; 14 -29)

За да покаже нагледно, че всеки трябва да се труди и грижи според  дарбите, които Бог му е дал, Иисус казал следната притча:

- Един богат човек тръгнал за чужбина. Той повикал слугите си и им раздал имота. На единият дал пет таланта, на другия- два, а на третия един, всекиму според силите.След това заминал.Първият слуга вложил петте таланта в работа и спечелил още пет.Същото направили втория, който получил два таланта- и той спечелил също два. А онзи,който получил един талант, отишъл и го закопал в земята.

След време господарят се завърнал и поискал сметка от слугите.Пристъпил първият слуга и казал

- Господарю ,ти ми даде пет таланта. Ето. Аз спечелих от тях още пет.

- Добре.Верни служителю,- отговорил господарят. – Понеже си ми бил верен в малко, назначавам те на по- голяма длъжност. Радвай се заедно с мене!

Пристъпил вторият слуга и рекъл:

- Господарю, ти ми даде два таланта. Ето, аз спечелих с тях още два.

Господарят похвали и наградил и тоя слуга.

Най- после дошъл третият слуга  и казал на господаря:

- Господарю.Аз знаех, че си жесток човек, жънеш гдето не си сял. Затова зарових твоят талант в земята и ето, сега ти го връщам.  

Господарят се разгневил и заповядал да затворят ленивият служител.,а таланта дал на първия слуга. После казал, че на достойния, макар и  да има ще се даде още , а на недостойния, макар и да няма, ще му е вземе и онова което има.  

От тази притча става ясно,че трудолюбивите винаги припечелва, а ленивите губят и това, което имат.

 представя Мария Герасова- Спасова       

Ние имаме нужда от подадена ръка!

Случайно научих за болките на слепите хора в Изгрев. Срещнах жена, която възмутително сподели: ” Тук има много слепи, а пътят до техните жилища е в окаен вид, Ще паднат и ще получат такива травми.”

Реших да отида до комплекса в “Изгрев” и да разговарям със слепите хора.Уверих се в истинността на думите на непознатата жена. Пътят беше чакъл и камъни Помислих си:” Горките хора! Дай Боже да не се случи нищо с тях”и продължих по чакълестия път. Блоковете бяха наредени близко един до друг. Стигнах до крайния. На пейката седяха няколко слепи жени и един мъж. Представих се и започнах разговор с тях. В думите им се четеше болка. Една от тях започна. Не попитах за името й. Тя започна така:

- Няма кой да ни помогне.Много пари се харчат от Съюза, а ние какво, виждаш, как сме?

Гледах я и болка сви сърцето ми, а тя продължи:

- Ето, виждаш ли? Няма кой да оправи пейката ни. Целият ден сме тук, на нея. Къде да отидем?седим си тук и си живеем този тежък живот.

Другата сляпа жена, която беше седнала до нея продължи:

- Виждаш ли отсреща каналният отвор за водата. Ние не го виждаме, но го чувстваме.Капакът, който го затваря е доста по- високо от отвора. Ако се спънем, не знам, какво ще стане с нас!

Да, виждах го. Той беше точно пред вратата на блока.Помислих си: “Горките, дали има някой, който да дойде при тях и да им помогне! “

В този момента се  намеси и другата сляпа жена,която стоеше на пейката.

- Остави си. Пътят ни е в окаен вид.А градината отсреща. Цялата е обрасла.Вътре има змии и комари, които ни хапят, когато сме тук, на пейката. Няма любов,няма обич. И това ни липсва. Ще си останем така, докато си умрем. Няма кой да се погрижи за нас. Сякаш сме изоставени от всички.

Да се замислим за тези хора! Как можем да им помогне?А може би има някой, който да отиде при тях и да им подаде ръка!

Мария Герасова

 

 

-

 

 

 

УСТОИ

Смутени сме от несигурността на съвременния свят.Климата ни поставя на все по-сериозни изпитания.Тайфуни и урагани с „нежни“ имена нанасят огромни материални и морални щети, дори и на най- големите, и силни държави.Има страни,които със своите действия поставят под съмнение нормалното съществуване на цели региони на земята.Тероризма завладява все по-големи територии и модерния световен ред има опасност да изгуби своите ориентири и опори. В този случай, това се отразява и на всеки отделен човек.Стресът и страхът заемат все по-голяма част от нашето съществуване Необходимо е  да се случи нещо сериозно,за да се върнем към  по-стабилно и предсказуемо битие.

Историята показва,че в периоди на големите катаклизми и промени, човечеството се връща към своите корени.В тях се стреми да намери средствата и механизмите,с които да преодолее проблемите и да начертаем пътя напред.Това е болезнен,но необходим процес,както за света като цяло, така и за всеки един от нас.Корените,без които нашия свят е немислим, обикновено наричаме устои.

eratosten-235x300Ератостен /276-194 г.пр.н.е./ е древногръцки астроном и географ.Роден е в Кирена /Северна Африка/.Получава своето образование  в двата най-големи научни центрове на античността- Александрия и Атина.Служи,като възпитател на наследника на египетския владетел Птоломей III Еверхет.Около 225 година става завеждащ прочутата Александрийска библиотека.Той е един от най- много странните учени на античността Занимава се с астрономия, физика, математика, етнография,филология, философия.

Пръв измерва дъга от меридиана и определя размерите на земята с много близки до съвременните стойности.Пресмята разстоянието от Земята до Слънцето и Луната.

С голяма точност определя наклона на еклиптиката- много близка до съвременната стойност.Съставя каталог от 675 неподвижни звезди.Един от първите каталози в историята на астрономията.

Основоположник е на научната хронология. Той определя и въвежда в практиката понятието високосна година.

Прави географско описание на целия известен дотогава свят и изработва най- добрата карта на света на своето време, и  влиза в историята на математиката с многобройните си математически изследвания.

Със своя живот и научно дело, Ератостен  се превръща в един от строителите на устоите на съвременната наука.

Автор Георги Караджов

ТОВА ИСТИНА ЛИ Е?

Сърцето ми ще се пръсне от болка.Такава болка, която не знам, как  ще излезе от там!  Намирам се пред Община Пловдив и виждам двама възрастни  хора, седнали на малките столчета. Стана ми тъжно за тях и ги приближих. Реших да  ги заприказвам. Двамата бяха облечени прилично.

-Ти как се казваш и на колко години си?-заговорих първо  възрастният човек.  

- Митко- отговори той и съм на 62 години.Сестра ми ме изгони, след като направи ремонт и отиде в чужбина. Живея близо до часовника на Джумаята над аптеката.

- А ти госпожо?- обърнах се към старата жена, избръснала  косата си нула номер.

- Веса и съм на 72 години. 

Малко трудно я оприличих  на жена и се притесних да не сбъркам.

- Живея така вече пет години, продължи тя. Зетят ме изгони от къщи.

- А с какво се храните и обличате?- обърнах се към двамата.

- И двамата сме пенсионери- отговориха заедно.

- А къде спите?

- Тук, на пейките до общината.

- Как смятате да живеете за бъдеще?   

- Може да ни дадат една мака стаичка от общината, за да си изживеем живота, колкото ни е определен от Бог - отговори Митко.

Веса поклати глава, в знак а съгласие.

Двама стари хора, бездомници, изгонени от техните близки.Толкова много ме трогнаха техните разкази и реших, че ще направя нещо за тези стари хора. А вие, които четете този разказ, можете да ме подкрепите.

 Мария Герасова – Спасова

.

Щанд на работилница за „Стъклени вълшебства”!

Уважаеми приятели, в рамките на Есенният панаир на занаятите на Малката главна (до б. магазин “Урал”) е разположен щанда на работилницата за „Стъклени вълшебства” към Дома за възрастни с умствена изостаналост “Свети Врач” – Пловдив. Посетете го, за да ще намерите и закупите уникални бижута, изработени от стъкло, метал и кожа с главен майстор Иван Станев, а в артерапевтичното Ателие за изработка на коледно-новогодишни сувенири и бижута от стъкло се включват според възможностите си и много от потребителите в специализираната общинска институция за предоставяне на социални услуги на лица с умствена изостаналост.

предоставя Мария герасова

image-0-02-04-bf68a9166076667ad52c29c327253e86367e8c5c9a5cd5070b41591cca2961c7-Vimage-0-02-05-da628dd2369a691d1077c070cc89d086490f264b1dc37915a7291c627002ba5d-V

Чудна приказка оживява на Малката главна

©

Есенният панаир на занаятите ще се проведе от днес до 24 септември на Малката главна в Пловдив. Организатори са община Пловдив, ОП “Туризъм”, ОИ “Старинен Пловдив”, Регионална Занаятчийска Камара- Пловдив и Регионален етнографски музей – Пловдив. Участници: 70 български майстори – занаятчии. Ще бъдат представени и демонстрирани над 20 занаята: металопластика, дърворезба, художествена обработка на дърво, тъкачество, плъстене, грънчарство, художествена керамика, ножарство, стъклопис, свещолеене, шекерджийство, изработване на кукли от текстил , художествена плетиво, килимарство, изработване на художествени тъкани, кошничарство, звънчарство, изработване на народни музикални инструменти, изработване на изделия от кожа.

Програма:

10.00-18.00 ч. – Демонстрации и базар на ул. “Райко Даскалов”
16.00 ч. – Опознавателен тур “На гости на старите занаяти” на ул. “Стръмна” 1,1А, 2 и 3 и Бакалова къща. Сборен пункт пред църквата “Св.Св. Константин и Елена”.
17.45 ч. – Дефиле от площада пред Регионален етнографски музей – Пловдив до площад “Римски стадион”, в съпровод от Духов оркестър – Пловдив.
18.00 ч. – Откриване на Есенен Панаир на занаятите с изпълнение на група за народни танци “Китка” – Раковски.
19.30 ч. – Майсторска вечер

22.09.2017 г. /петък/ 

10.00-18.00 ч. – Демонстрации и базар ул. “Райко Даскалов”
13.00-15.00 ч. – “Елате да майсторим заедно” в работилниците на Бакалова къща и “Улица на занаятите”

23.09.2017 г. /събота/ 
10.00-18.00 ч. – Демонстрации и базар на ул. Райко Даскалов (старата Узун Чаршия).

24.09.2017 г. /неделя/ 
10.00-17.00 ч. – Демонстрации и базар на ул. “Райко Даскалов”.

https://news.plovdiv24.bg/748047.html

ДНЕС Е ВЯРА НАДЕЖДА И ЛЮБОВ СВ. СОФИЯ

Днес православната църква почита светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. На днешния ден се отдава почит и на добродетелите, които те олицетворяват в живота на християните – мъдростта, вярата, надеждата, любовта.

Според преданието, през втората половина на ІI в. в Рим живяла благочестивата християнка София. Трите й дъщери носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Благочестивата жена ги възпитавала в любов към Исус Христос.

Майката и дъщерите й не скривали своята християнска вяра и я изповядвали открито.

Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато те дошли, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко, а майката била принудена да гледа нечовешките страдания на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време.

Не издържали и на изтезанията

Трите момичета били умъртвени от изтезанията, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.

Три дни след кончината на децата си умряла и майка им, която също била погребана при тях.

Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя е изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

Днес имен ден празнуват всички, които носят името Вяра, Любов, Надежда, София (означава – мъдрост), Верадин, Верин, Драган, Драго (мил, обичан), Драгой, Драгомир, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Севда.

Днес празнуваме и Деня на град София.

Снимка на МАРИЯ ГЕРАСОВА.

 тагове: Вяра, Надежда, Любов,Св. София

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛАРИ

Използвайки и съобразявайки се със Слънчевия и Лунен календар, с техните методи на отразяване на времето и факта, че древните автори и оставените от тях писмени исторически паметници, в които са датирали събития според времето (периода) в което живеят можем да дадем следната хронология на известните ни днес  исторически и природни събития,свързани с живота и развитието на изначалните и древни хора, родове, племена, народи и общности, култури и цивилизации, включително и на нашите преди.

55 хил. г. п. н. е. В резултат на стотици хиляди години еволюционно развитие се появява напълно изправеният човек в Лемулия на юг и в Африка на север.

50 хил.г. пр. н. е.- Достигната е висока степен в развитието на протоисторическия креманьонец  в Лемурия, Алантида и северна Арктика. Крупна природна катастрофа променя земните полюси, разкъсва земната суша в Лемурия на две континентално части- Му и Слънчевия остров, а част от Атлантида потъва. Появява се океанът Му (сегашният Индийски океан), който залива огромна територия от сушата на Лемурия. Предците на древните българи – първобългарите от родовете на Имен (Първи) и Синд остават върху територията  на империята материк Му, а част от тях- етиоли-кушити се преселват далеч на Север  при родовете и племената  а първобългарите кимери край Асгард. Името на племето мурдаси  достатъчно ясно говори за техния произход от империята Му и добавката аси, дошли от по- нататъшното  и пребиваване  на север.Последвалите по- късно промени в климата, силни заледявания и застудявания, и последвали ги затопляния, водят до крупни разселвания  на всички древни човешки индивиди, родове и племена, в това число и на ари,аси и именци.

35 хил. г. пр. н. е.- Ледников период, по време на който предците ни от Север, населяват планините в Урал, а именците в Кавказката планинска верига,а през 33 хил. г. пр. н. е. населяват Голям (Мала Азия) и Малък (Балканският полуостров).

30 хил. г. пр. . е.- Китаите (тюркмени), живееше в района на Алтай, нападат арии и аси  в района  на Волго- Уралието , но са разбити. Голяма част от тях търсят убежище при имените в Мала Азия.

20 хил. г. пр. н. е.- Афроазиатски семитски племeна (араби), разбиват имениците при река Куврат (Ерат)  и в Мала Азия,  и ги принуждават  да отидат заедно с преселилите при тях китаи, като последните при преминаването им през Балканския полуостров се заселват там под името”тор- мени”  (хора на владетеля). Имениците начело с владетелският род Дулу (Дуло) се преселват далеч на изток, в Манджурия. Преминавайки през земите на арите, част от тях остават да живеят при тях.Началото на Първата величествена азиатска епопея  (епоха) на нашите древни предци продължава повече от 18 хилядолетия.

д. и. н. Сергей Иванов

предоставя Мария Герасова- Спасова

ЛЕПТАТА НА ВДОВИЦАТА

(:Марко 12; 41- 44; Лука 21; 1- 4)

Когато излязъл от от храма, Иисус седнал срещу кутията, в която богомолците пущали пари за храма. Мнозина минавали и пущали в en13apr40-43-Bible-video-images-4кутията, кой колкото  желае. Богаташи важно се спирали,  бавно разтваряли тежки кесии и пущали в кутията, кой повече, кой по- малко.Но ето, че се  задала една бедна вдовица.Тя се спряла смутена пред кутията и срамежливо пуснала  в нея две лепти(около две стотинки). Когато отминала, Иисус казал на учениците : “Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна в кутията най- много.Защото другите даваха от излишека, а тя даде всичко, що имаше- цялата си прехрана.”

Добротворството е една от първите християнски добродетели. На земята има много бедни и нуждаещи се люде. Като им помагаме, ние изпълняваме своя християнски дълг. С това доказваме, че наистина сме проникнати от Христовото учение.

Когато помагаме някому, трябва да правим това искрено и от сърце.Не е важно, колко даваме, а как го даваме.

 предостави Мария Герасова- Спасова

СВЕТЛИНА

Светлината е от голямо значение за нас, защото с изгрева на слънцето се събуждаме за нов живот.Лъчите му ни следват през целия ден.Зареждат ни и ни подават енергия. Слънцето и за всички нас има голямо голямо значениe и силно въздействие.

Човекът,който ни кара да се усмихваме дори без да желаем, излъчва светлина.Щастливото събитие е като светлина в тунела.Постижението след положени неимоверни усилия и несгоди „осветява“ съществуванието ни. Комплиментите, за нашата помощ или подкрепа, които получаваме от другите за нашата помощ или подкрепа, също съдържат „светлинни“ елементи.

Да изгрее на хоризонта на успеха и реализацията, за всеки от нас е трудна задача.Понякога са необходими години на упорит труд,себеотрицание, и неотклонно следване на целта. Накрая,когато се появят светлините на прожекторите и застанем в центъра на вниманието, усмивката озарява лицето ни.

73d8ca7d2aПиер Бугер/1698-1758/ е френски учен, един от основателите на фотометрията.Роден е в Льо Кроазик/Бретан-Франция/. Той е един от най-многостранните изследователи на своето време.Изследванията му обхващат геодезията, хидрографията, гравиметрията,оптиката,теорията на корабите. Пръв определя понятието количество светлина.Въвежда принципа на градация на светлината.Конструира фотометър и разработва методи за измерване силата на светлината.

През 1729 година открива закона за отслабване на светлината в среда. Изобретява хелиометър и първия практически използваем фотометър.

Същата година провежда първите опити за измерване на количеството топлина,което земната повърхност получава от слънчевите лъчи.

През 1746 година публикува първия трактат в научната история за конструиране на кораби.В него наред с другите постижения, за първи път се обяснява използването на метацентъра,като мярка за стабилността на кораба.С това спечелва   прозвището „бащата на корабостроенето“.

Става член на Парижката АН /1735/ и на Кралското дружество                        /Лондон-1750/.

За да разбереш светлината,първо трябва да я опознаеш и изследваш. Откритията на Бугер „осветяват“ същността на светлината,като физическо явление.

 Автор:Георги Караджов