Monthly Archives: октомври 2017

ПИСАТЕЛЯТ НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ- ПЛАШКОВ

                  С* Т И*  Х*  О В*  Е                       

НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ С КНИГА (1)

Николай Тодоров Пеняшки – Плашков е роден на 28.03.1955 година. в с. Галиче, общ. Бяла Слатина, обл. Враца. Има две деца, три внучки и внук. По професия – машинен инженер. Живее в Добрич от 1960 година. След 1990 година  работи в областта на търговията,
маркетинга и рекламата, и в рекламните отдели на вестниците „Черно море”, Варна и  „Изберете”, Добрич.   В миналото е бил основател  и  председател  на  фондация „Образование, Изкуство  и  Култура”,  репортер  и  продуцент в бившата „Александър ТВ”, Добрич  в предаване за изкуство и култура, с водещ добруджанската поетеса Камелия Кондова.  Издал е сборник с разкази и стихотворения  „Жаден съм…” Неговите стихове   хайку и разкази, са преведени на английски, арабски, немски и руски.
Други  стихотворения  са  публикувани  в  литературен  вестник  „Антимовски хан”- Добрич, Антология  „Културна  Палитра” ЛИК – 2012, 2014, 2015 и 2017 година. заедно с произведения на известни български писатели от страната и от цял свят, в електрон-но списание „Литературен  свят”, литературен  сайт „Разкази”, списание за „Литера-тура  Е-lit info,  Литературен  сайт  Cheti Me . Други  негови  стихотворения  са  публикувани  в  електронна  библиотека  http://chitanka.info , на която е и сътрудник.  Има написани три пиеси: „Съседът” драма в три действия, „ПРОСТИ МИ”- камерна пиеса  (драма в  три  действия)  и „Сестрата, която иска прошка” – камерна пиеса      /драма/.
Николай Пеняшки е призьор в национален конкурс за „хайку” в софийското електронно издание  kafene.bg за 2006 година и за разкази към сайта jivotyt.com.
Той е още  фрийлансър,  копирайтър,  колумнист,  драматург, сценарист и журналист на свободна практика.
Член е на „КОНФЕДЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ”, „СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ”, което е основано  през 1899 година- клон Добрич  и  Дружество на краеведите „Отец Павел Атанасов”, гр. Добрич.
БЕЗ ТЕБЕ ЖИВОТЕ
За тебе копнея,
за тебе животе -
бляскав,
прекрасен,
мрачен
и съдбоносен.
За тебе животе
копнея,
всичко бих дал
и от нищо
не бих се отказал.
Без тебе животе
ни бих почувствал
майчина ласка,
бащина подкрепа
и сестрина обич.
Без тебе животе
няма любов
и няма омраза.
без тебе животе
липсва тръпката,
липсва любимата
и липсват децата…
Без тебе животе,
няма път
към смъртта. 
ХАЙКУ
*
Гадния комар

не даде спокойствие.
Пъпка на врата.
*
Перла проблясва
в разтворена мида.
Радост в очите.
*
Ято лебеди
плават в широка река.
Повдигат глави.
*
Дъждовни капки
върху есенни листа.
Низ от бисери.
*
Поройният дъж
изкъпа гората.
Семейство охлюви.
*
Охлюви пълзят
след обилния дъжд.
Пътека от слуз.
предоставя Мария Герасова
        

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

8300 г. пр. н. е. Край на ледниковия период. Поради благоприятни климатични особености , са създадени предпоставки  за изграждане на първата (макар и не състояла се докрай древна цивилизация) на човечеството преди библейския потоп, известен в писмените анали на историята – Варненската цивилизация. 
5000 г. пр. н. е.  Природен катаклизъм (потоп) в Черно море слага край на Варненската цивилизация.
В края на последния ледников период Вюрм(8300 г. пр. н. е.) настъпва затопляне и повишаване на водите в световния океан. В следствие на установено от сеизмолозите голямо земетресение,  се разрушава сухоземната връзка между Европа и Африка и се образува Гибралтарският поток при Пиринейския полуостров, през който нахлува огромно количество  вода от Атлантида.Много  от малките острови и големи площи от Северна Африка са залети.Образуват се Дарданелите и Тракийският Босфор, чрез които в Черно море преминава солена морска вода и то престават да бъде питеен източник.
 На около 3- 4 години след края на ледниковия период, хората извършват една от най- значителните  революции, в своята история- преход от събирателство към производство на храни.  Повече от два милиона години човекоподобни видове и човеците са осигурявали  храната си чрез събиране на растения или  или чрез съчетаването  им с лов. Този начин на живот не позволявал на племената да се застоят на едно място, защото постоянно са се  изчерпвали запасите от събраната храна или са се премествали стадата животни.
Постепенно, значителен брой хора поради измененията в климатичните условия слизат от планините и се заселват в равнините по поречията на водоизточниците- реки, езера и морета,  и в предпланините.
Със завършване на ледниковия период се започва  борба  за  завладява не на подходяща територия за развитите на земеделието и животновъдството. 
 д.и.н. Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

 

ОТ ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

1158983
Прощална беседа.На трапезата Иисус се обърнал към учениците си със следните прощални думи:
- Деца, Мои,още малко съм с вас.Ще Ме дирите, но не ще можете да дойдете там, където Аз отивам.Нова заповед ви давам: обичайте се един други, както Аз ви обикнах!По това ще ви познаят, че сте Мои ученици. 
Петър Го попитал: “Господи, къде отиваш? Иисус му отговорил: Където Аз отивам, ти не можеш сега да дойдеш, но после и ти ще дойдеш.” Петър рекъл: “Господи,защо да не мога да дойда? Готов съм, живота си да дам за Тебе.” Но Иисус му казал: “Живота си ли ще дадеш за Мене? Истина, истина ти казвам: преди да пропее петелът тази нощ, ти три пъти ще се отречеш от Мене.”
После се обърнал към всички и продължил:
- Да, не  се смущава сърцето  ви. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте! Защото, Аз съм пътят, истината и животът. Никой не дохожда при Отца, освен Мене. Аз отивам, но няма да ви оставя сираци.  Ще дойда пак пак  вас. Ще ви изпратя и утешители, Духа Светаго, който ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко. що съм ви говорил. Пазете Моята заповед: Обичайте  се един други, както Аз ви обикнах. Няма по- голяма любов от тая, да даде човек живота сина своите близки.Ето, настъпи часът, когато ще се разпръснете и ще Ме оставите самичък. Но Аз няма да бъда самичък, защото Отец е с Мене.Това ви казвам, за да имате мир в Мене. В света ще бъдете скръбни, но дерзайте, защото Аз победих света!
 предоставя Мария Герасова- Спасова

 

Днес е Петковден

 

Днес е Петковден
Днес е Петковден. Православната църква чества деня на света Петка, наречена още Българска. Във всички епархии на Българската православна църква ще бъде почетена паметта й.
Преподобна Петка е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
https://fakti.bg/bulgaria/265060-dnes-e-petkovden

Подновиха археологическите проучвания

на „Източната порта на Филипопол“ 40 години след разкриването й

iztocna_porta_8

 

„Източната порта“ е сред най-значимите обекти в безценното културно-историческо наследство на Пловдив. 90 на сто е проучена, но искаме да я възстановим в нейния пълен блясък.“ Това заяви кметът на Пловдив инж. Иван Тотев при старта на археологическите разкопки.
Обектът е разкрит през 1976-1978 г. от археолозите Лилия Ботушарова Елена Кесякова. Добре запазена и почистена е широката 13 м централна улица /една от най-широките в Римската империя/, архитектурните елементи в римо-коринтски стил, тротоарите и останките от прилежащите сгради.
„Най-много ни интересува частта от портата под насипа, който в момента осигурява достъп до обекта. Оттук е бил пътят към Константинпол, императори са минавали под триумфалната арка на това място, отивало се и към пристанището на река Марица“, посочи инж. Тотев.
„Източната порта“ е обект с много висок потенциал за възстановка във вертикален план, тъй като имаме чудесно съхранена архитектура – база и капители“, потвърди археологът Мая Мартинова, ръководител на екипа от Регионалния археологически музей, който извършва проучванията.
Според запазени надписи строителството се датира към 172 г. при император Марк Аврелий, открит е също сектор на крепостна стена с две кули от късната античност.
По думите на археолог Мартинова самата порта по план е трипилон – с основен централен вход и два малки входа. Има данни, че в нея е интегрирана по-ранна почетна арка, която вероятно е построена по времето на император Хадриан и се свързва с негово посещение в града. Останките точно от тази арка се почистват в момента.
Очаква се до края на археологическия сезон проучването на обекта да приключи, като за целта са отпуснати 20 хил. лв. Кметът Иван Тотев е категоричен, че ако се наложи, ще бъде осигурено допълнително финансиране. С археолозите дори е обсъждана промяна в уличната регулация и нова организация на движението, за да се разкрие цялата красота на обекта.
Паралелно с археологическите проучвания предстои да се разработи проект за реставрация, консервация и социализация на обекта, който да се съгласува в Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/. Като част от проекта ще се включи изграждането на информационен център. За целта с решение на Общинския съвет междувременно беше закупена къща в съседство, като идеята е в нея да има панорамна тераса с изглед към „Източната порта“.
„Очакваме следващата пролет Министерството на регионалното развитие и благоустройството да отвори специална програма за паметници на културата, по която да кандидатстваме за финансиране с вече готовия и одобрен проект“. По оперативна програма „Региони в растеж“ предстои да обновим инфраструктурата в цялата прилежаща зона, включително и ул. „Цар Иван Срацимир“, която свързва „Източната порта“ с Малката базилика“, обясни инж. Иван Тотев.
Той подчерта, че възобновяването на работата по обекта 40 години след неговото разкриване стана възможно след като в края на август с решение на Министерския съвет Община Пловдив получи правото да управлява за срок от 10 години комплекса „Източна порта на Филипопол“ с мотивите, че предоставянето му на общината ще позволи реставрация, експониране и управление, които да спомогнат за развитието на културния туризъм.
От „Източната порта“ през ул. „Цанко Лавренов“ е един от входовете към Стария град. Преди три години на площад „Александър Малинов“ бяха изградени кръгово кръстовище и паркинг за автобуси. За много туристи това е първото място, което виждат при посещението си в града, и е важно какво ги посреща, смята инж. Тотев.
Интерес към разкопките веднага проявиха група туристи от Австралия, които поздравиха кмета на Пловдив Иван Тотев за красивия град.
iztocna_porta_7 iztocna_porta_6 iztocna_porta_5 iztocna_porta_4 iztocna_porta_3 iztocna_porta_2 iztocna_porta_1
http://www.plovdiv.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD/

ПРИНЦ

Казват, че мнозинството управлява   света.Фактите,като че ли, го потвърждават.В държавите с демократични системи, партиите получили най- много гласове, съставят правителство и са най-влиятелни.Дори,  в страните с по-авторитарно управление,  по-голямата част от хората   приемат, да бъдат управлявани по този начин.А дали е действително така?
Ако изследваме по- подробно историята и историческите процеси, установяваме различни закономерности. Първоначално,  най- напредничавите и продуктивни идеи се подкрепят от едно просветено малцинство.С течение на време, то успява да убеди останалите в полезността, на защитаваните от тях тези и позиции.Неусетно, новото и прогресивното се налага и всички го възприемат,като даденост.
Така, че да не бързаме да отхвърляме предложенията на отделни хора или групи,само защото не се възприемат веднага.Това не винаги означава, че са вредни за развитието.Напротив, доста често, именно програмите на тези „самотни“ гласове печелят срещу конкуренцията и стимулират нашето развитие.
 Lucien_Bonaparte_hiresCharles Lucien Bonaparte/Бонапарт/, принц на Canino и Musignano /1803-1857/ е френски биолог и орнитолог. Той е роден в Париж            /Франция/. Син е  на Люсиен Бонапарт- по-младия брат на прочутия Наполеон Бонапарт и отгледан  в Италия.На 29.06.1822 година се  жени за братовчедка си Зинаида, от  която има 12 деца.Сред тях е бъдещия кардинал Люсиен Бонапарт. 
След женитбата напуска Италия в посока Филаделфия /САЩ/, за да живее с бащата на жена си Жозеф Бонапарт.Открива мустакатото шаварче- птица,която има широко разпространение /включително в България/.
През 1826 година се завръща в Европа, а  следващата 1827 година прави сравнение между птиците на надморската височина на Филаделфия и италианските видове.В 1828 година семейството се заселва в Рим /Италия/,където Бонапарт организира няколко научни конгреса,преподава и пише трудове върху американската и европейска орнитология.
В периода 1832-1841 година  публикува труда си за животните в Италия.Открива и описва нов род гълъби- Зинаида, на името на своята жена. През 1845 година е избран за член на Американското антикварно общество.
През 1849 година е депутат в Римското народно събрание и участва в учредяването на Римската република.Взима и участие в защитата на Рим срещу 40 000 френска армия.След разгрома й по заповед на Луи Наполеон Бонапарт напуска града и се заселва в Марсилия /Франция/.Посещава Англия и Шотландия,където прави методическа класификация на птиците в целия свят. През 1850 година му  разрешават да се върне в Париж,където остава до края на живота си.Там през 1854 година и назначен за директор на Ботаническата градина.Преди смъртта си успява да публикува първия том, който описва птичия свят на света.
Принц по рождение, Люсиен Бонапарт е живото доказателство за значението на „синята кръв“.

 автор:Георги Караджов    

 

 

10 невероятни ползи

 от сока от нони   

Сокът от нони се добива от плода на тропическия вечнозелен храст Нони (Morinda Citrifolia), известен още като индийска черница. Среща се в Южна, Югоизточна Азия, Полинезия, Таити, Хавайските и Карибските острови. Споменавана е още в аюрведичните текстове. Плодовете на нони се използват от хиляди години в медицината за подсилване на имунната система и детоксикиране на тялото. Наричат нони „Кралицата на плодовете“ поради уникалната и неповторима възможност да подкрепя и регенерира всички органи и системи в организма и да гарантира виталност, жизненост и добро здраве. Съдържа множество мощни антиоксиданти като витамин С, витамин А, витамин В3 (ниацин) и желязо. Поради многото позитивни ефекти върху организма, на много хора може да се стори, че нещо магично се случва с тях.
Австралийският модел Миранда Кер пие Нони сок от Таити от 14 години и е едно от нещата, без които не може, особено когато й предстои тежък ден. Тя споделя: „Сокът от нони не само е страхотен за кожата, но и за цялостното здравословно състояние.“
Сокът от нони е най-богатият природен източник на проксеронин, което в организма се превръща в ксеронин и играе ключова роля в обмяната на всички протеини (белтъчини), гарантирайки правилното реализиране на биологичната им функции. Белтъчините са основата на живота. В човешкия организъм хормоните, ензимите и антителата са белтъци и наличието на ксеронин определя правилното функциониране на тези важни за цялата обмяна в организма вещества. Наред с това белтъчините изпълняват транспортни и структуроопределящи функции – изграждат структурата на костите, кожата, коста, ноктите, очите и всички органи в тялото на човека.
Д-р Ралф Хайнике пише: „Без ксеронин няма живот. Едно на вид просто лекарство има необикновено широк диапазон на биологично действие – а именно: понижава високото кръвно налягане, премахва спазмите, премахва язвите на стомаха, облекчава състоянието при артрит, подпомага възстановяването при разтегнати сухожилия, предотвратява депресии, нормализира храносмилането, понижава наркозависимостта, забавя развитието на предраковите клетки.“ Според д-р Хайнике плодовете на нони е добре да се разграничат от други натурални средства, именно поради наличието на проксеронин, стимулиращ изработването на ксеронин, без който няма живот.
Приемът на сок от нони е важен, за да се противопостави на естествената загуба на микроелементи при обмяната на веществата, на бедното на полезни вещества хранене, на боледуването и изтощаването на организма, на стреса и натоварения начин на живот, на възрастовите изменения в процеса на стареене. Наред с фундаменталното значение на ксеронина за правилното функциониране на белтъците, сокът от нони доставя широка палитра от аминокиселини, ензими и полизахариди. Благодарение на съдържащият се дамнакантал се подпомага образуването на Т- и В- клетките, потиска се растежа на туморите, възстановяват се увредените тъкани в резултат на развитието на раков процес. Увеличава
10 ползи от сока от Нони
Облекчава състоянието при артрит: Д-р Ахуя от Фортис Хоспитъл казва: „Основното оплакване при пациентите, страдащи от артрит , е болката. Различни изследвания споменават, че сокът от нони спомага за облекчаване на болката и намаляване на увреждането на ставите, причинено от артрита, заради аналгетичните му свойства.“ Ако водите здравословен начин на живот и пиете ежедневно сок от нони, можете да сведете артритните болки до минимум.
Намалява риска от подагра: Подаграта е разновидност на артрита, която е причинена от пикочната киселина, кристализирала в ставите. Д-р Аншул Бхатнагар от Барта Хоспитъл казва: „Изследванията сочат, че сокът от нониможе да намали концентрацията на пикочна киселина в кръвта и така да намали риска от подагра.“
Дава енергия: „От хиляди години сокът от нони се  ползва за борба с отпадналостта, дава енергия и подобрява цялостното състояние на организма.“, казва д-р Ашутош Гаутам, Мениджър клинични операции и координация в болницата в Байданят.
Овлажнява кожата: Дерматологът Дийпали Бхардваж твърди: „Сокът от нони е богат източник на антиоксиданти и нанесен върху кожата, я овлажнява.“ Освен това изглажда бръчките и възстановява кожата.
Противопоставя се на възрастовите изменения в процеса на стареене: Искате ли кожа като на Миранда Кер? Сокът от нони е пълен с витамин С и селен, които се свързват със свободните радикали, запазват еластичността на кожата и обръщат вредните ефекти от стареенето.
Облекчава раздразненията на скалпа: Д-р Рийма Арора, дерматолог от Делхи споделя, Независимо, че няма много медицинска литература за сока от нони, можем да кажем, че, тъй като се добива от плода нони, има антибактериални и противогъбични свойства, спомагащи облекчаванато на раздразненията на скалпа.
Предпазва от рак: „Сокът от нони съдържа цяла банда от нутриенти, борещи се с рака“, казва д-р Бхатнагар. Според Националния център за интегративно здраве, „Нони показва имуностимулиращи и подпомагащи борбата с рака свойства.“ Националният онкологичен институт финансира изследване за използване свойствата на нони при превенция и лечение на рака на гърдата.
Подсилва имунната система: „Засилването на имунната система е още един от полезните ефекти на нони.“ добавя д-р Ахуя. Скополетинът в сока от нони има антибактериални, противовъзпалителни, противогъбични и анти-хистаминови свойства, които катализират имунния механизъм на тялото.
Намалява стреса: Според клиничния нутриционист Байрън Ричардс, „Сокът от нони помага за преодоляване на стреса и намалява неговото влияние.“
Помага при настинки: Изследвания показват, че сокът от нони има антивирусни свойства и помага да се отървем от кашлица, температура и болки в тялото.
Д-р Нейл Соломон, споделя за Ню Йорк Таймс: „Много често ми задават въпроса: ‘Кой трябва да приема нони и за какви заболявания?’ Отговорът ми е следният: ‘Нони е забележително профилактично и лечебно средство, което може да се прима при почти всеки здравен проблем и по което и да е време. Ако направите това, ще видите как може да се преобрази животът Ви.’“
http://green-shop.info/10-neverojatni-polzi-ot-soka-ot-noni/
 тагове: сока, нони

Мигел де Сервантес:

 Честността е най-добрата политика

„Всеки от нас е син на своите дела.“
„Когато главата боли, цялото тяло страда.“
„Колелото на съдбата се върти по-бързо от перките на мелницата, а онези, които бяха вчера на върха, днес се изхвърлени в прахта.“
„Който не знае как да използва щастието, когато идва, не трябва да се оплаква, когато отминава.“
„Живейте в хармония със съвестта си и оставете хората да казват каквото искат.“
„Единственият начин да се преодолее любовта е да се избяга от нея.“
„Всичко в света може да бъде коригирано, с изключение на смъртта.“
„Всеки човек трябва да бъде съден по делата му.“
„Всяка комедия, както всяка песен, има свое време и място.“
„Многословието обикновено поражда скука.“
„Човек, което пие твърде много, не пази тайни и не изпълнява обещания.“
„Честността е най-добрата политика.“
„Любовта носи такива очила, през които медта изглежда злато, бедността – богатство и капките огън – перли.“
„Истината понякога се огъва, но никога не се пречупва и се издига над лъжата, като масло над водата.“
 
„Ревността е като телескоп – прави малките предмети големи, джуджета – гиганти, подозренията – истини.“
„Любовта се ражда внезапно и жестоко.“
„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.”
„Свободата е на върха на копието!”
„Нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо, както учтивостта.”
„Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето.”
„Свободата е най-висшето благо!”
„Нека този, който е дал, мълчи; да говори този, който е получил.“
„Нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо, както учтивостта.“
„Раздразнената и притисната към стената котка се превръща в тигър.“
„Съвършено невъзможно е да напишеш произведение, което да удовлетворява всички читатели.“
МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС – испански писател, роден на 29 септември 1547 г. Неговият „Дон Кихот“ е смятан за първия съвременен европейски роман,  определян е като един от най-добрите образци на художествената литература. Влиянието на Сревантес върху формирането на испанския език е толкова голямо, че той често е наричан „езикът на Сервантес“. Приема се, че е починал на 23 април 1616 г.
 http://www.skif.bg/index.php/edno-kam-edno/3630-migel-de-servantes-zhenite-se-otnasyat-s-prenebrezhenie-kam-onezi-koito-gi-obichat
 тагове:Мигел де Сервантес

Дворецът на Диоклециан

 Дворец на Д

Дворец на Д
Дворецът на Диоклециан е една от най-величествените римски руини. Въпреки че първоначалната структура е променена през Средновековието, трансформациите служат за увеличаване на привлекателността на това завладяващо място.
Император Диоклециан се оттегля в родното си място (Salona, близо до Сплит ) и решава да построи този монументален укрепен дворец. Той започва през 295 година. Дворецът е построен от лъскави бели камъни, добити от остров Брач, а строителство е продължило 10 години. Диоклециан финансира вноса на мрамор от Италия и Гърция, както и на колони и сфинксове от Египет.
Руините на двореца на Диоклециан, построен между края на III в. и началото на IV в. сл. Хр., могат да бъдат открити навсякъде в града. За построяването на катедралата през Средновековието са били използвани материали от древния мавзолей. Романски църкви от XII-XIII в., средновековни фортификации, готически дворци от XV в., ренесансови и барокови резиденции оформят останалата част от защитената зона.
Разположен между класическата и средновековната християнска цивилизация, Дворецът на Диоклециан е сборник от всички стилове, които го предшестват.
предоставя Мария Герасова – Спасова

Готов съм на всички страдания,

  само тебе на света да има – ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ

Готов съм на всички страдания, само тебе на света да има - ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ
„В един студен дъждовен ден в печатницата на П. Р. Славейков влиза непозната жена. Висока, с разкошни руси коси. Идва от Букурещ с препоръчително писмо от Раковски… Моли Славейков да се застъпи за освобождението на мъжа й /революционер от Централния революционен комитет в Букурещ/, заловен и затворен в Терсаната, най-страшната цариградска тъмница. Сама и без пари в този безнадежден за бедните град, тя се нуждае от помощ.“
Така Любен Каравелов описва пристигането на Катерина Стойоглу в Цариград в края на 1867 г. и запознанството й с Петко Рачов Славейков.
По това време, вече 40-годишен, Славейков издава там вестниците „Гайда“ и „Македония“, автор е на десетки книги и е редактор на първия превод на Библията на български език.
Като вижда на какво дередже е Катерина, Славейков преценява, че вместо на мъжа й най-напред трябва да помогне на самата нея и я приютява в печатницата си като слугиня. На приятелите си благоразумно обяснява, че е негова роднина. Явно още в първия миг усеща, че русата красавица силно го привлича и че присъствието й близо до него ще стане повод за нездраво любопитство и клюки. Затова наема на Катерина стая в Ортакьой, а честите си отивания дотам оправдава с обяснението, че е влюбен в по-малката й сестра, която също е в Цариград.
Връзката му с Катерина обаче не остава тайна, но истинският скандал избухва, когато излиза статията му „Двете власти и двете касти“. Печатницата е разгромена, турските власти арестуват и двамата, н след като ги пускат от зандана, те заживяват заедно в Ортакьой.
Следва нов шумен скандал. Славейков е извикан в Българската екзархия и там му нареждат веднага да прекрати „скандалиозния“ си живот с Катерина и да доведе в Цариград законната си съпруга Иринка и децата. Той отказва. Уволняват го от всички места, на които работи. Добре, че екзарх Антим I проявява снизхождение и го праща в Македония, докато позаглъхне скандалът. После го урежда за даскал в Одрин, а накрая – в Стара Загора.
Катерина го следва навсякъде. Именно от онова време е стихотворението му „На Нова година“ /1876/, което той й посвещава:
Мило ми е твойто свидно име
и готов съм на всички страдания
само тебе на света да има.
Но ето че в Стара Загора пристига и Иринка с по-малките си деца. През всичките тези години до нея постоянно стигат слухове за любовните авантюри на мъжа й и тя едва сдържа в душата си вулкан от ревност, омраза и гняв срещу жената, която така нагло разбива семейството й и прави децата й нещастни. И още с пристигането си в Стара Загора Иринка устройва на благоверния си бурни разправии, за които разбира целият град.
Иринка с пет от децата
Притиснат между съпруга и любовница, Славейков ги настанява в отделни къщи на две съседни улици. Накрая все пак се разделя с Катерина, но това не успокоява Иринка. Тя продължава да кипи от ревност.
„Ожесточението на майка ви към мене, ожесточение вече безуместно и което няма никакъв резон подир прибирането ни, ме убива.“ – пише поетът до сина си Иван в Цариград. – Аз съм изложен всякой ден, ама всякой ден, на озлоблени и жестоки порицания, които са ме смаяли и привели в едно изнурение умствено и телесно, което прокоби лоши сетнини.“
От стихотворенията, които пише по това време, личи, че Славейков продължава да страда за Катерина и да мечтае двамата пак да бъдат заедно. И може би наистина са щели отново да се съберат под един покрив, ако през юли 1877-а ордите на Сюлейман паша не изпепеляват Стара Загора. Славейков се спасява само с дрехите на гърба си. Иринка също успява да избяга от града с децата си. Бедната Катерина остава да чака любимия да се върне и турците я съсичат.
Ако се съди по поезията му, Славейков изживява и други бурни любовни страсти. И все пак Иринка му ражда 8 деца. кога успява да навъди такава многолюдна челяд?
През целия си живот той постоянно скита от град на град и почти навсякъде се сдобива с любовници, а в Трявна, където Иринка е сама с челядта, се връща веднъж годишно, колкото тя да зачене поредното дете.
Славейков е на 25 години, когато се залюбва с Иринка , която е от много богатия Райков род. Тя не е красавица, не блести с интелект, но е работна и прибрана. Не се познава с Петко до сватбата им. Чува напетия даскал с големи устни и весели очи да пее в черквата и го вижда през прозореца, докато минава покрай къщата им. Мечтае си да се запознае с него, макар че добре знае за задевките му с други тревненски моми. Баща й, естествено, е против /за какво ти е този гол като пищов даскал?/, но тя бяга с Петко и накрая е принуден да вдигне бял байрак. Разправят, че по онова време даскалът е толкова беден, че приятели му дават назаем чорапи, за да се венчае. но тъстът, който иначе минава за голям скъперник, подарява на младите нова къща с цялото обзавеждане, плюс прислуга, която да се грижи за домакинството, а сетне – и за внуците.
Няколко дни след сватбата 25-годишния даскал пише на свой приятел:
То било хубаво нещо бе, братко!… Е, кой сега като мене? Либето ми ходи по двора, с нетърпение ме ожида да го целуна по устата.
Много скоро обаче Славейков разбира, че няма да бъде щастлив с Иринка. Тя е неграмотна и категорично отказва да се научи на четмо и писмо. Не се интересува какво пише той, нито пък какво върши като общественик, от какво се вълнува и за какво се бори. Още на деветия месец след сватбата ражда първото си дете и оттук насетне единствената й грижа са децата.
Нейна милост при друг стопанин, равен на нейното образование, щеше да е по-честита, нежели с мен, защото е умна и честна, и спестовна, с една реч – жена достойна, но не за мен.
Чудно ли е тогава защо много пъти през живота си той прави опити да се разведе с нея, но все нещо се случва в последния момент и така и си остава с Иринка до края на дните си. Даже по едно време толкова се обърква в терзанията си между нея и Катерина, че е на път да се самоубие.
Години наред той се разпокъсва между законната си съпруга и любовницата, между семейните задължения и голямото си лично щастие.
След Освобождението Славейков става един от водачите на Либералната партия, председател на Народното събрание, министър в няколко кабинета, почетен член на Българското книжовно дружество /днес БАН/, издава вестници – толкова е ангажиран с политическа и обществена дейност, че не му остава време да изневерява на жена си. Пък и самата Иринка повече не го тормози за някогашните му прегрешения – гледа си спокойно децата в софийския си дом на днешния площад „Славейков“.
Изследователите на живота и творчеството на стария Славейков споменават и други негови прегрешения. Едва 19-годишен – голям хубавец, с къдрави коси – той се влюбва в Севлиево, където е даскал, в много красиво момиче на име Марийка, щерка на известния чорбаджия Петко Зурлев.
В Трявна, където се премества след това, даскал Петко завърта главата на най-хубавата мома в града – Радка, също чорбаджийска дъщеря. Баща й обаче бърза да я задоми за попски син.
После в списъка на завоеванията му попада и още една тревненка – Аница, щерка на чорбаджи Никола Райков, на която посвещава стихотворение. В него между другото се казва:
Гиздаво момиче,
черните очички,
белите гърдички,
я ми покажи!
Вярно, без преструвка, 
сладичка целувка
я ми харижи!
Малко известен е фактът, че през 1884 година в Пловдив Славейков вика Иван Вазов на дуел заради друга жена.
Първата разправия между двамата е през юли 1880 г. и е предизвикана от прословутата фраза на Славейков:
Четох вашата „Грамада“. Това е последният проблясък на един угасващ талант!
По онова време Вазов, който е значително по-млад от Славейков, е единственият му литературен съперник. През следващите четири години те на няколко пъти си разменят остри реплики- 
Накрая Вазов изпраща гневно писмо до редакцията на поредния вестник, в който е оклеветен:
Колкото и да ме незачитате и презирате, нещо, което лесно си обяснявам, аз имам честта да ви кажа, че имам гордата амбиция да живея и да умра честен човек.
И настоява във вестника да бъде съобщено, че написаното там е „безсъвестна клевета“. Така се стига до дуела. Славейков определя мястото, но се оказва, че в случая освен за литература става дума и за жена – това е Пелагия, държанката на хърватина Перец, приятел на Славейков. Но младата дама предотвратява кръвопролитието, като отрязва и двамата. Историята приключва така: Славейков заминава на екскурзия в Родопите, а Пелагия се омъжва за руски полковник и изоставя Вазов.
Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев
http://chetilishte.com/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%B1/
 таг: Петко Славейков