Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, които ни съпътстват докато сме живи, които не бива да загърбваме.

Всички  знаем, че  на първо  място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението и толерантността.
Не бива да забравяме, че животът не е само красота и осеян с цветя, и рози. Житейският ни път е изпълнен с много трудности и всевъзможни други препятствия.
Човекът  се учи още от утробата на майката, като  бебе и така до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празноти-
те, дори никога не ще ги допълни.
Не напразно  бащата на  философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.”
Самият той с Платон полагат основите на философията. Сок-рат  се стреми да подтикне  хората  да  размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима ”аз знам  че нищо не знам” е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек общувайки с другите, търси правилните отговори и  определение  за  понятията  като  ”Добро”, “Справедливост” и “Достойнство”.
В  добродетелта се  крие вечната истина, че човешкото  позна-
ние  е  безгранично  и  колкото  повече научаваме,  разбираме че
предстои още много какво да се научи.
Трудно се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара да прекарваме стотици часове в мислене и решаване на различни  проблеми от  всякакво  естество. И когато даден проб-лем се разплете и стигне до финал, се появява следващия, който чака да бъде разрешен .
Бих  определил човека като като празен съд, който е почти за-
пълнен,но все още има празно място, което трябва да се допълва.
За да се случат или не,нещата имат винаги своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.

1
Случват се и неща, които  не  очакваме, дори и не желаем; на-
пример – болести, нараняване, влюбване, разлюбване, загуби  и т.н., неща които тестват душата и нашето вътрешно “его”.
Срещаме различни хора в живота.
Всеки  има своя начин на поведение, загуби и т.н.; неща които тестват  нашето  вътрешно „Аз”, и ни изграждат, и оформят като
като  личности. Зависи  от самите  нас …, дали  ще  се поучим от грешките, които са от съществено значение.
Съществуват и  други  конкретни моменти, и неща, които съ -
що тестват,  определят  нашето поведение, психиката; и отклика към  съответния  събеседник, но не и да се поддаваме на антаго-
нистично  поведение  спрямо  другия. Въпреки това съществува антагонизъм във всичките му проявления.
Дългият и труден път на  тестване на личния живот- с всички-
те  му  етажи, подробности и  аспекти, които моделират, и съще-
времено оформят характера на отделната личност.
Както и да  живее човек, никога не  ще  избегне неочакваните,
трънливи, и жестоки неща, които ни заобикалят.

 Николай Пеняшки

  В ДНЕШНИЯ ЗАБЪРЗАН СВЯТ?

Когато говоря за писаното слово, за неговото тълкуване, значимост, място в обществото и общественото развитие, бих го определил като пъзел, поради неговата разнопосочност от послания. То трябва да намери своя читател или публика. Имам предвид различните възрасти, прослойки в обществото с техните изисквания, вълнения, стремежи и взаимоотношения.
Писменото слово, това е книжното тяло – книгата.

За да си отговорим на въпроса, има ли място книгата в днешния забързан свят – света на свръхтехнологиите и компютрите, най-напред  трябва  да сме наясно с въпроса: „Какво е книгата?”
Книгата – „художествена, техническа, икономическа и т.н.” е извор на знания, които ще обогатяват нашия кръгозор, и ще ни служат за цял живот в нашата работа, за да се чувстваме качествени хора и достойни граждани.

Тя е дала мъдрост на нашите родители, дедите и прадедите ни. Книжното тяло е прозорец към вселената, света и ни дава възможност за откриване на нови светове, да се вгледаме в себе си, да опознаем и разгадаем както своя, така и заобикалящия ни свят. Книжното тяло ни разкрива един коренно различен свят, в сравнение с този, в който живеем. Книгата обогатява нашата култура, формира  мирогледа, съзнанието, подобрява речта на човека в писмена и наративна форма.

Книгата е израз и на еволюцията на човешкия ум. На база на еволюцията на човешкия ум, се развива и усъвършенства книгата – от глинената плочка, папирус, пергаментов свитък до съвременния ù вид, включително и електронен вариант.

Терминът „книга” в днешния съвременен век на глобални технологии е тъждествен с така наречената on-line книга.
Световната класическа литература  предлага изключителни творби, които са образец за истинска културна ценност. Българските книги са неразделна част от съкровищницата на човечеството. Едно от тези незабравими произведения е „История Славянобългарска” на Паисий Хилендарски, която е изключително и неоспоримо доказателство за силата и достойнството на писаното слово.

В днешния забързан и динамичен век въпреки съществуването на множество медии, вестници и списания, книгата заема своето достойно място. Въпреки динамичното развитие на методите и средствата за масова комуникация и информираност, удоволствието да се прочете една книга остава на първо място. Универсалността на една стойностна литературна книга не може да бъде заменена от какъвто и да е информационен носител или предаване.

Художествената литература оказва изключително важно значение върху мисленето, начина на живот, общуването и взаимоотношенията между различни прослойки в обществото. Тя повишава нивото на културата, която е огледало на всеки народ.

Николай Пеняшки – Плашков 

 

 

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

ЦИЦИЯ
Буля Пена седи в кухнята и плете терлици. На кюмбето се ва-
ри боб.
Гледа с весели очи Стоян и му каза.
- Стоене, Стоене, … децата ни донесоха два заека.
- Е па-а-а убаво са направили!
- Убаво, ама за тех сакат пари.
Стоян се почесва  по  тила, разтворил  замислените си  очи и отговоря.
- Нема стане та-а-а! Че им дадеме едната женска зайкиня, за да им народи още…

 Николай Пенешкии

Миглена Миткова е родена на 18.01.1985г. в гр. София, но голяма част от живота си прекарва в Шумен, родния град на родителите ѝ. Завършва в София магистратура “застраховане и осигуряване”, което е и настоящата и професия. От малка се възхищава на поезията и обича да прекарва часове в четене на стихове, а в юношеска възраст написва и няколко стихотворения. Малко преди да се роди синът ѝ, Миглена започва да пише по-активно, като се насочва към детската поезия. В момента публикува стихове в сайтове за лично творчество, както и в личния си блог за детска поезия.” 

ПРИКЛЮЧЕНИЕ ЮНАШКО

Крачат учениците напети -
днес минават втори клас, за трети!
Гордо към родителите стъпват -
веч` на възрастните не отстъпват!
Само Сашко пак напреде тича
(мирен да стои не му прилича)
и подскача весело към мама.
Ала тя го среща с вест голяма -
той пораснал е и му приляга
в къщата на баба да помага.
Цяло лято ще се гледат двама
(моля, моля, да не прави драма!).
Нос провесва Сашко и посърва…
С баба да стои не му отърва,
но минава мисъл през главата -
хич не вижда тя без очилата!
Вечер цайсите той ще ѝ крие,
тайно от компотите ще пие,
но от портмонето най-напред
левче ще скатай за сладолед…
Речено и сторено – наш Сашко
почна приключение юнашко!
Всеки ден си взима сладолед,
даже в петък си похапна пет!
Ала във задачката не смята -
баба знай къде са очилата.
Вечер късно, Сашко щом заспи,
стриктно тя парите си брои…
“Сашко, от портфейла ми вземи
за две чушки и ориз пари!
После, ако ти остане ресто,
може сладко. Но да не е често!”
“Слушам, бабче!” – Сашко е доволен,
пак минава номерът подмолен.
И от свойта баба Параскева
той си взима цели десет лева!
Старата обаче се досеща,
бързо прави супичка гореща.
Щом от магазина той се връща,
тъй ухае цялата им къща!
“Хайде, Сашко, идвай на обяд,
сили трябват ти дорде си млад!”
Олеле, сега я той закъса…
Супите на баба му върхът са,
ала вече му е зле – от пладне
осем сладоледа той изяде!
“Чакай, бабо, аз да ти разкажа…
Истината цяла ще ти кажа!
Щом се връщах днес от магазина,
леля Веселка край мене мина,
спря се морно и се поогледа…
Носеше тя осем сладоледа!
И се притесни – ще се стопят…
Даде ги на мене за из път.
Аз нали добър съм, не отказах
и сега коремът ме проряза…”
Баба под мустак се поусмихна,
но за да се скрие, ужким кихна.
“Веселка – такова съвпадение,
с нея ще си правим угощение!
На обяд я днес поканих аз,
чакам я след мъничко пред нас!”
Сашко се смути, позавъртя се,
замъгли се погледът му ясен,
после за учудване на всички,
рукнаха в очите му сълзички!
“Бабо, аз виновен съм, признавам!
Ти прости ми, мило-драго давам!
Ще те слушам, цял ден ще помагам,
вечерта навреме ще си лягам!
Няма вече никога така
скришом аз парички да крада!”
Баба се подсмихна благо, благо
(внучето от всичко е най-драго),
ала за урок заслужил бе
вънка двора той да измете.
Вечерта с усмивка тя го гледа -
изразходил осем сладоледа!

ШАРО И КОТАН

Седнали са да умуват
днес животните на двора,
вече се разгаря спора,
силен глъч се чува там,
че не могат да измислят,
да решат и да премислят
кой най-умен е от всички,
Шаро или Котаран.

 

Петльо важно се обажда, 
перушината приглажда
и гласът си извисява
над останалия двор:
“Нека думата да взема
и под форма на поема
с доводи неоспорими
да приключа този спор!

 

Шаро маха със опашка
щом подхвърлиш му тояжка,
лае силно ако някой
в двора влезе неразбран.
И кокошките ще пази
ако невестулка лази
или през нощта в обора
тихо вмъкне се Лисан.”

Отдалече глас надава
блага млекодайна крава 
и в защита на Котака 
казва следните слова:
“Всяка сутрин нас ни храни
щедро нашият стопанин,
а във благодарност ние
му отделяме храна.

Той от млякото ми вкусно
не пропуска да си кусне,
а кокошчиците пъстри
вечер снасят му яйца.
Ала мишките сивушки,
помежду си близки дружки,
нощем във мазето влизат
и без срам крадат храна.

Тук Котан ще се намеси
и когато тез принцеси
се промъкнат във хамбара,
мигом ще им скочи той,
че не може безнаказно
и без труд, и безобразно
ти на другите храната
да отмъкваш все без бой!”

Тук животните във двора
в глас един се съгласиха
и проблемът общ решиха
щом признаха си без свян,
че сред тях най-умни двама,
пък макар и не най-дружни,
но на всички много нужни 
са и Шаро, и Котан.

 ВЕЧЕРНА БРОИЛКА

ЕДНА луна е тази нощ изгряла,

ДВЕ облачета пък се в нея гушат.

ТРИ птичета пак пеят до отмала,

а ЧЕТ’РИ охлювчета тихо слушат.

 

ПЕТ весели светулки се прескачат

с ШЕСТ падащи листенца от дървото.

А СЕДЕМ мравчици пъплят в тревата

с ОСЕМ зрънца – храница за гнездото.

И ДЕВЕТ рака тракат мързеливо

с по ДЕСЕТ крака върху камен бряг.

А ХИЛЯДИ звезди блестят лениво –

тъй приказна нощта ще бъде пак!

БАБА ПЪРГАВЕЛКА

Имам баба пъргавелка -
весела, засмяна.
Млада е и хубавелка,
също като мама!
Всеки ден след мене тича
и умора няма,
“баба” ли да я наричам
или е измама?

Гледам думичката “БАБА”
днеска във буквара
и до нея нос подава
строго тетка стара…
Знам, че има много дни
днес до първи клас,
но кажете кой греши -
букварът или аз?

ЧАСОВНИК

Нов часовник имам аз,
цял ден гледам го в захлас!
Ала нищо не разбирам,
той пък бърза и не спира -
тики-така, тики-така,
все стрелкичката му трака.
Как, щом тича тъй напред,
ще науча “шест без пет”?
Вий над мене се смилете,
друг часовник ми купете
само със една стрелка -
“Хайде, време за игра!”.

Автор: Миглена Миткова, София

 

 

 

 Иван Желязков

Кратко резюме за тези, които не обичат дългите писания

Човешката реч е най-големият информационен код и с него не могат да се правят никакви фалшификации, защото се употребява от изключително много носители във всеки момент. Структурата / граматиката / на езика се явява един от най-трайните компоненти на речта. За основни промени на граматиката са необходими цели хилядолетия. Затова структурата / граматиката / на езика най-вярно определя произхода на даден народ и е гарант за истинността на другите доказателства, най-вече поради факта, че не може да се фалшифицира – беше обяснено защо. Ето как българският език определя произхода на българите :

Езиците по света са два вида – синтетични и аналитични. Като развитието е от синтетизъм към аналитизъм. Това се постига, чрез влиянието на аналитичния език над синтетичния. Българският език е аналитичен и през цялото си съществуване се движи всред синтетични езици, върху които има влияние. Почти всички балкански езици търпят въздействието на българския. Така наречените прабългари също се движат само всред синтетични езици. Езикът на прабългарите не е бил синтетичен, защото няма как само за няколко века да мине към аналитизъм. Прабългарите, по-осезаемо, идват през 7 век на Балканите. А в писмените паметници на средновековна Дунавска България, вече от 15 в. се забелязва цялостен аналитизъм. Има отделна глава в написаното по-долу, където този факт се коментира.

Разбра се, че прабългарите не са били няколко десетки хиляди, а много повече. Траките също са претърпели аналитично влияние от тези преди тях на полуострова – пеласгите. Или имаме аналитичен тракопеласгийски език, който влияе върху другите. Прабългарският е наследник на тракопеласгийския, защото тръгвайки от Балканите на изток в Азия и по-късно завръщайки се, той не среща друг аналитичен език. Или няма как на Балканите да бъде привнесен аналитичен език отвън. Всички езици, които са си имали работа с тракопеласгийския, както и с прабългарския / като негов вариант / и до ден днешен не са преминали към аналитизъм, въпреки че имат придвижване в тази насока. Единствено персийският е минал към аналитизъм, но това е по-осезателно чак през 6 век от новата ера.

Естествено, има и други индоевропейски езици, минали към аналитизъм, като германските и романските, но те не са имали големи взаимодействия с българския и преминават, по-осезаемо, към аналитизъм много по-късно. Индийският “хинди” също е минал към аналитизъм. Но и за него не е доказано, че е имал големи взаимодействия с българския. Освен това, този език стои малко встрани от Памир, докъдето са стигнали българите. Тук в нашия район – на Балканите, само съвременният български език е с цялостен аналитизъм. Този факт ясно говори, че българският език е наследник на тракопеласгийския и че българите са тракопеласги. Защото аналитизмът в съвременния български език няма откъде другаде да дойде освен от езика на пеласгите и траките. Като чрез закона, по който се развиват езиците и езиковата ситуация, в миналото и днес, може приблизително да се определи времето на формиране на българите. Между 15 – 10-то хилядолетие преди новата ера – тук на Балканския полуостров, колкото и чудно да е за някои. Това показва законът, по който се развиват езиците. Както и езиковата ситуация, в миналото и днес. Човешката реч е най-голямата информационна система и никога не лъже. 

https://www.astrohoroscope.info/balgarite.htm#1

 тагове: Български, език

Ряпата е незаслужено забравен зеленчук с много ползи за здравето. Непретенциозна е и може да се отглежда навсякъде.Произхожда от Средна Азия, но се отглежда като зеленчукова култура отпреди 4 000 години в Китай, Япония, Египет, Гърция и Рим. Римският философ Плиний Стари, смятал ряпата за една от най-важните храни на своето време.Ряпата има леко горчив и пикантен вкус, в зависимост от сорта. В ряпата се съдържат захари, целулоза, малко ненаситени мазнини и белтъци, но много ензими, микроелементи и витамини – калий, калций, желязо, мед, цинк, витамин

А.Пийте сок от ряпа, за да сте здрави. Без значение дали е бяла, червена или черна ряпа, тя е изключително полезна за организма.

Сокът от черна ряпа срещу кашлица е забравено, но добре познато на бабите ни средство за облекчаване на състоянието при кашлица, при загуба на гласа.

Ряпата съдържа високи нива на антиоксиданти и фитонутриенти, за които се смята, че намаляват риска от развитието на рак.

Ряпата има противовъзпалителни свойства, които се считат за ключови за предотвратяване на инфаркти и сърдечни заболявания.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/riapata-edin-nezasluzheno-zabraven-zelenchuk-video-2056268

 тагове: ряпата, забравен, зеленчук

Това е историята на двама музиканти, които се съревновават за монетката на малко момиченце.

Момичето пък наблюдава ту единия, ту другия в зависимост от това кой прави кой се старае да я впечатли повече. Накрая е толкова ядосана, че не може да вземе решение, че пуска монетата си в един канал.

После взима цигулката от единия музикант и изсвирва красиво соло, което й носи една торба с монети от случаен минувач. Тя предлага монетите на двамата изпълнители, но само ги залъгва, а всъщност ги изхвърля в близкия фонтан.

“One man band” е изпълнено с музика кратко филмче. Прекрасно е пресъздадено преминаването от един музикален стил на друг при смяната на гледната точка между двамата изпълнители, а след това съчетаното им свирене. Обратът настъпва, когато момиченцето показва незнаен завиден талант, което доказва и главната теза на продукцията, а именно че същността е по-важна от стила.

http://chetilishte.com/one-man-band/