ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА БР.199
Leave a reply
Monthly Archives: декември 2017
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ
Животът си тече тихо,както се казваше в заглавието на един филм.Следваме рутината на деня.Часовете за хранене се редуват с работа,почивка,сън и пак всичко отначало.Сякаш нищо не се случва, а ние просто се плъзгаме по повърхността на живота.За наше щастие или нещастие се случват и неочаквани събития.Те ни извеждат от равновесие,предизвикват нашите способностите,нарушават стереотипите,които следваме.
Човешката реакция на тези „необичайни“ явления е различна.Някои се предават,други се поддават на изкушението на новото и губят всичко.Има и такива,които разглеждат такива състояния,като възможност- да променят начина си на живот,професията,родното си място,дори държавата,където живеят.Обикновено за „катаклизмите“ в човешкото съществуване използваме обобщаващи понятия.Едно от тях е земетресение- природното явление, което поразява изненадващо земния живот и природа и може да доведе до неизброими бедствия и страдания.
Борис Борисович Голицин/1862-1916/ е руски княз,физик и геофизик.Завършва Морската академия в Санкт Петербург /1886/ и Страсбургския университет /Франция-1890/.Завежда физическия кабинет на Петербургската академия на науките /от 1894/, а от 1913 година е директор на Главната физическа обсерватория.
Основните му изследвания са в областта на метеорологията и сеизмологията.Решава най- важната задача на сеизмологията- определяне епицентъра на земетресението, по данни от една сеизмична станция.
Конструира първия електродинамичен сеизмограф и разработва неговата теория.Създава много сеизмични уреди,които се използват и до днес по целия свят.
Решава въпроса за скоростта на разпространение на сеизмичните вълни, на различни дълбочини под земята.
Открива възникването на вторични сеизмични вълни, в резултат на земетръсната активност.Пръв въвежда понятието „температура на топлинното излъчване“/1893/.
През 1898 година става академик, президент на Международната асоциация по сеизмология, а през 1916 година член на Лондонското кралско дружество.
Признат е за основоположник на руската сеизмология и един от създателите на модерната наука за земетресенията, в световен мащаб.
Умира в разгара на едно от най- големите „земетресения“ на нашето време-Първата световна война.
Научните му изследвания сякаш „предвиждат“ турбуленциите, които ще разлюлеят неговата родина и света през размирния 20-ти век.
Борис Борисович Голицин може да бъде наречен “ловеца на земетресения”.
Автор: Георги Караджов
РОДА ДУЛО
Присъствието на рода Дуло в указания регион, се потвърждава от множество топоними, като:Ад Дуло, Дауло, Дуала- бад, Дияло, Долейб, Доло, Доуле, Дула, Дуло- Бурти, Дулу, Дила, Дуала, Далол, Туала, Ал- Туала, Тула- бад, Тола и др.
Съхранени са също така производни на топониим “Танг- ра” , като Тангер, Тангедр, Тангура, Танжура, Тангла,Тангола, Донгола, Дангита, Дангара и др.
Племената, живущи на Балканите и в Мала Азия са от индоевропейската група. Първобългарският клон на тази група от племена, така наречените именци, се състои от три групи първобългари. От тях трако- кимерийците след преселването от VI и IV хил. пр. н. е. остава на Балканите и развива самостоятелна култура. Другите две са индоиранците, българи- бактрийци и хони (хунори).
При това разделение на протобългарските групи,индоевропейци не са вклюени в общностите на племена произлизащи от протобългарското коляно, но в последствие не оказващи влияние върху българския елемент, най- големи от които са шумерите и белите индианци (маи инки).
При трако- кимерийците и индоиранците се срещат племенни групи с идентични имена.
Хоните са индоирански първобългари, които след настъпване на демографския бум, се разделят в три посоки. На юг- където създават културите-Мохенджо Даро и Харапа, на североизток- северно от Китайските планини и северозапад- в Югоизточен Урал.
Първите индоирански преселения от протобългарската група на хоните към Средна Азия, извършват придвижването си от Балканите на Изток, съвместно с шумерите. При тези два народа се среща 90 процентов антропологичен пантеон и идентичен 12 годишен календар, както се среща и в създадените по- късно от хоните градове- држави Мохенджо Даро и Харапа.
Дугата протобългарска група индоирански племена са така наречените българо- бактрийци- саки, скити, масагети. И двете групи са от Симовото коляно на първобългарите.
А племената от третата протобългарска група трако- кимерийците(кутригури и утигури) траки, фриги, мизи, гети- пелгаси са от Иафетовото коляно първобългари.
д.и.н. Сергей Иванов
предоставя Мария Герасова- Спасова
ЛИТУРГИЯ НА ПО- РАНО ОСВЕТЕНИТЕ ДАРОВЕ
В първите християнски времена, християните били гонени.Не всякога, те можели спокойно да извършват светата литургия.Затова била установена кратка литургия, на която християните се причещавали с дарове, осветени по- рано при друга литургия.Редът на тази литургия бил изложен писмено през IV век, от римския папа Григорий Двоесловов. Литургията се нарича, литургия на по- рано осветените дарове.Тя се свързвала с вечернята и се извършва, и сега всяка сряда и петък през Великия пост. Светите дарове- Агнецът- за тази литургия се освещава на Златоустовата или на Василиевата литургия.
Литургията на по-рано осветените дарове няма проскомидия. Не се извършва и литургия на огблашените. Вместо херувимска песен, пее се:
Сега заедно с нас,небесните сили служат невидимо: защото, ето влиза Царят на Слаавата, ето извършената тайна жертва тържествено се придужава (от тях- ангелите). Нека пристъпил с вяра и любов, за да станем участници на вечния живот.Алилуя.
Великият вход се прави мълком. Свещеникът излиза с дискоса и св. чаша от северните врата, минава по солея покрай иконите и през царските врата, влиза в олтара.В това време, всички богомобци са коленичили и в храма владее пълна тишина. Този е най- тайнствения момент в лиургията. Понеже, даровете са осветени по- рано, всички молитви и песни за освещаване на даровете са изпуснати. Направо след великия вход, вярващите се приготвят за причещение. При отпустната молитва се споменува името на св. Григорий Двоеслов.
предоставя Мария Герасова
СТЕФАНОВДЕН БР.197
Честити именните дни на: Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.
Това е третият ден на Коледа, за който хората казват, че “затваря кръга” на старата година.
На Стефановден семействата се събират на обща трапеза с местни ястия. В някои райони на България младите семейства отиват на гости на кумовете, кръстниците или на родителите си.
Според народния празничен календар дните от Коледа до Йорданов ден, когато според народното вярване, се явяват караконджоли и други демонични сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да не се излиза навън нощно време (след залез слънце до първи петли), защото именно тогава бродят злите сили. Седенки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.
подготви Мария Герасова
ЛАТИНКА-ЗЛАТНА БР.199
Латинка-Златна е родена на 27.12.1957 г. Живее в Ловеч.
Има издадени девет стихосбирки: „Жена на Природата(1993); „Избраница на Слънцето”(1998); „Родопски чанове”(2004); „Нишан” (2006); „Свян” (2008); „Мелодия в зелено”(2010); „Сияние”(2011); „Дихание” (2012); една двуезичната книга на български и сръбски език „Дъх на мечти”(2015). Също така има издадени преводни книги: двуезична поетична книга от босненски на български eзик „Гравитацията на поезията” (2015) от Ибрахим Османбашич; двуезична поетична книга от македонски на български език „Магичен кръг” (2015) от проф. д-р Христо Петрески; петезична антология на съвременна поезия „Гласове от Балканите” (2016); двуезичен Алманах на съвременна македонска поезия (2016), двуезична поетична книга от сръбски на български език „Небесни птици” (2016) от доктор по икономика Лиляна Фиат; двуезична поетична книга „Вик” (2016) от македонски на български език от проф.д.н. Васил Тoциновски, триезичен Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия (2016); двуезична поетична книга „Частици хематит” (2016) от македонски на български език от Борче Панов; двуезична поетична книга „Любов, пресъздадена в тишина” (2017) от македонски на български език от Ристо Ячев и двуезична поетична книга „Имане” (2017) от босненски на български език от Мубера Исанович.
Нейното име е вписано в „Атлас на българската литература” (1878-2012), том Трети. Носителка е на много международни и национални награди. Нейни стихове са включени в над 40 международни антологии и алманаха и 15 национални алманаха, и са поместени в международни списания, в централния и местни вестници.
На 1 ноември 2011 г., в Деня на будителите, е удостоена с Почетен знак на град Ловеч за спечелени първи награди в международни литературни конкурси, за принос в развитието на съвременната поезия и литература и издигане престижа на Ловеч.
На 21 ноември 2012 г. от Изпълнителното бюро на Централния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса е удостоена със званието „Почетен член”.
На 05.04.2016 година е отличена с две награди от Съюза на писателите в Сърбия и в чужбина – „ПЛАКЕТ” за забележителните ù резултати от различни конкурси, фестивали и събития извън Съюза и „ДИПЛОМ” за изключителния ù принос в Съюза.
През 2017 година на 8. Международни литературни срещи в Сараево е отличена с признанието „КНС ПЕРО”, в категория „Международно културно сътрудничество”.
Латинка-Златна е била председател на международно жури за хайку поезия (2012) и член на международно жури за хайку поезия (2013) на Мелнишките вечери на поезията в България.
Превежда стихове от босненски, македонски, сръбски и хърватски език.
Нейни стихове са преведени на сръбски, руски, полски, македонски, украински, арабски и др. езици.
Редактира книги, пише репортажи, рецензии и публикува фотографии.
Член е на Съюза на независимите български писатели и на Съюза на писателите в Сърбия и в чужбина.
Стихове от новата поетична книга „Небесна” на Латинка-Златна, която се очаква да излезе от печат през месец януари 2018 годинИа
И УТРЕ ПАК ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН
1.
И утре пак ще дойде ден.
С дъха на Пролет
ще дойда аз при теб.
Ти, който знаеш езика на звездите
и другаруваш с тях,
ще ме посрещнеш
с топъл хляб и сол,
в нозете ми ще разлееш
небесен огън
и над Рожен ще ме вдигнеш на ръце.
Родапа в зелената си светлина
ще ни обгърне
и в буйните си бисерни потоци
ще ни къпе.
В дъхтящото си на билки и смола обятие
ще ни люлее…
Перелик и Снежанка ще ни милват.
И омагьосани с музиката на Орфей
ще литнем…
Ще избухнем в Слънце.
И утре пак ще дойде ден,
който от днес започва!…
2.
Сто години ще пътувам към тебе.
Плевели, избуяли от предателства,
злоба и завист, ме спъват…
Плевели отвсякъде никнат
и покълват.
И земетръси ме люлеят…
Сто години ще пътувам към тебе…
Ще ме чакаш хиляда?!
Звездоброецо от планетата Любов,
времето бързо се търкулва…
Искам само да потъна
в прегръдката ти
и да присъствам светло
в Деня ти.
Вече си литнал към мене?
Ще успеем ли да се срещнем
преди залез?
- Ще се справим!…
3.
Родопа във вълшебната си люлка ме люлее
и бди над моя сън.
Потоците й бисерни целуват челото ми.
Зелената й тишина вибрира във косите ми…
по тялото ми.
А топлият южняк благоухания
на смола и билки ръси.
Към мен пристъпваш тихо.
Шептиш ми нежно:
„Латинка-Златна Чиста,
позволи ми да дишам въздуха ти.
Безсмъртниче любимо!”
Думите ти звучат като лирата на Орфей,
молитвено.
Помилвах те…
Звездоброецо, усмивката ти е
с цветовете на дъгата.
По лицето ти звездички бели чуруликат…
Светиш!…
От звъна на чановете се събудих.
И цялата Вселена с ехото запя:
„И утре пак ще дойде ден,
който от днес започва!…”
ЛЕТИ СЪС ПОЛЪХА НА ВЯТЪР СВЕЖ
В мен влюбени -
тъй както в тебе аз:
безумно, беззаветно, без взаимност.
Ангар
Лети, лети, поете-птица,
към обетована мечта лети!
Пътуването ти към мен
ще бъде дъъъъълго.
След теб ще бягат
в сто пòлета – милион бразди.
И къщи със дворове.
Океани, планини…
Големи, черни облаци;
светкавици и урагани –
сто стихии.
Ще бягат те
под милиард звезди…
Помни!
Изключиш ли двигателите си,
ще паднеш.
Но ще ме търсиш ти.
И питаш ме къде?
На дъното на седмото Небе!
Не знаеш как да ме обичаш?!
Вземи със себе си доверие.
Усмивката си –
топлина от длани.
Тъгата си от есента вземи!
И песните си, с полъха
на вятър търсени!
Защо крилата ти запърхаха?…
БЯЛА ПРИКАЗКА
Градът блести от светещи елхи,
изпълнен с радост и надежди.
От планината неженалтов звук
край нас трепти…
Във въздуха омагьосани танцуват
снежинки-бели пеперуди
и закачливо, с меките си устни,
докосват миглите ни.
Пред витрина, отрупана с парфюми,
дрехи, чанти и цветя
гласът ти кадифен ме гали:
“Любима, подарък скъп си избери
и запомни нощта на чудесата!”
Помилвах те –
и ангели от лицето ти
се усмихнаха!
Горещата ти длан прегърна мойта длан
и тръгнахме нататък…
А вятърът наду цафара…
Приятелю, сложи си шала!
САМО НА НЕБЕСНА СЕ ПОЛАГА
Музиката ти ме хваща за ръка
и ме води в един прекрасен
и вълшебен свят.
Влиза в кожата ми,
като гальовна нежност
и като магия.
Обгръща душата ми
и я вдига нагоре,
пълна с ритми и хармония.
Кой може да се похвали,
че му правят всяка вечер
виртуална серенада, кажи?
– Само на Небесна се полага!
Автор: Латинка-Златна, Ловеч
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО БР.197
Настъпи светлият християнски празник Рождество Христово! Наричан у нас още Коледа или Божич, този ден възвестява рождението на Сина Божи Иисус Христос.
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария и съпругът й – дърводелецът Йосиф, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), където е роден Йосиф.
Патриарх Неофит отслужи празнична литургия за Бъдни вечер
Патриарх Неофит отслужи празнична литургия за Бъдни вечер
Благословена да бъде и днешната празнична вечеря
Преди това римският император Октавиан Август е издал заповед за преброяване на населението в империята, като всеки е трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не намерили място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете си. Там, в яслата, се родил Иисус.
В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенеца Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
В българската традиция празникът Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер – последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те са облечени празнично, с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят “шарени тояги”.
Коледа се отбелязва на 25 декември и като официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.
Названието “Коледа” произлиза от латинската дума calendae – “първият ден от месеца”. Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда – Коленда.
таг: Рожденство Христово
Що за хора са мормоните? бр.198
Те са единственото религиозно течение, възникнало на американска земя. Дълго време са били преследвани, често са били иронизирани. Днес обаче в редиците на мормоните крачат и много известни личности – Мит Ромни например.
Стотина мъже и жени присъстват на църковна служба в центъра на Манхатан. Тя се провежда във величествена белокаменна сграда точно срещу Линкълн сентър и Нюйоркската опера. От покрива на сградата над Манхатан се извисява ангелчето Морони, свирещо на тръба – символът на “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. Помещението е с голи стени, в него няма да откриете нито един кръст. Защо ли? “Ако майка ми е умряла от нож, аз няма да тръгна да си окачвам ножове в хола”, обяснява един от присъстващите и уверява, че мормоните предпочитали да съхранят спомена за живия Исус.
При мормоните църковната служба е просто meeting - среща. Млада жена взима микрофона, за да разкаже какво духовно изпитание за нея е било преждевременното раждане на племенницата й, а бащата на детето споделя с аудиторията как на втората си среща с бъдещата му съпруга е ял стари макарони, от които после му прилошало. Няма никакви духовни лица, които да водят службата. Присъстващите са предимно семейни хора с деца. Повечето мъже носят тъмни костюми и бели ризи, сложили са вратовръзки.
Прави добро!
Млад мормон-мисионер в действие
Сред посетителите се забелязват и няколко тъмнокожи, което си е истинска новина в една страна, в която все още има религиозни храмове за бели и тъмнокожи. Централният момент в “срещата” е поднасянето на хляб и вода (мормоните не пият алкохол). Хлябът и водата олицетворяват за мормоните Божията плът и кръв. Накрая всички изпяват една песен за Божията любов - мормоните вярват, че последователите на Христос са длъжни да предават тази любов, вършейки само добрини.
Това, че мормоните трябва да правят само добро, е един от централните елементи в тяхната вяра. И наистина – нито една друга религиозна общност в Америка не дава толкова много пари за благотворителна дейност, сочат официалните статистически данни.
Едва ли обаче има друг по-ярък отличителен белег на мормоните от тяхното мисионерство. Мисионерските им пътешествия превръщат младежа (обикновено на възраст около 19 години) във възрастен, в зрял човек. Винаги по двама те обикалят от врата на врата, за да вербуват нови последователи. При мъжете мисионерството продължава обикновено 2 години, а при жените – 18 месеца. Мнозина от тях определят времето, посветено на мисионерство, като едно от най-вълнуващите неща в живота си въобще.
Фалшивият екстаз е чужд на мормоните: при тях не пеят чернокожи изпълнителки с пищни ханшове, както в южните американски щати, и никой не танцува необуздано на улицата със светото писание в ръка, както правят евреите на един от своите религиозни празници. Но също и ритуалите са кът при мормоните: те не използват кадилници с тамян иили празнични звънчета, не коленичат и не носят религиозно облекло. С изключение може би само на прословутите им боксерки, които обаче и без друго не се виждат.
Като всички останали американци
Един от най-известните мормони – Мит Ромни
Не всички мормони са с републикански убеждения. По-скоро консервативно е отношението им по някои от най-горещите обществено-политически теми в момента: абортите и еднополовите бракове, които мормоните отхвърлят. Мормонската вяра е единствената, която е възникнала в Америка, а не е внесена отвън. Затова звучи малко парадоксално, че техните последователи дълго време са били преследвани в САЩ – но не заради проповядваното от тях многоженство, което междувременно е отхвърлено, а от чисто егоистични подбуди и прояви на нетолерантно отношение.
Днес “Църквата на Исус Христос на спасителите от последните дни” постепенно излиза на светло. А заедно с това се оформя по-ясно и образът на хората, от които е съставена религиозната общност на мормоните: млади семейства, възрастни двойки, вдигащи много шум деца. Те са бели, но също така чернокожи или латиноамериканци, имат малко странни религиозни разбирания и се наричат помежду си “братко” и “сестро”. Тоест, едни съвсем нормални американци.
АГ, ДВ, АП, ХЩ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел
http://www.dw.com/bg/%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-16262796
Ибн Халдън бр.198
“Правителството е институция, която възпрепятства несправедливостта, различна от тази, която се ангажира.”
Ибн Халдун, ал-Мукаддима (пролегомена). Ибн Халдън е ранен арабски историк и социолог. Той живее 1332-1406 (732-808 според мюсюлманския календар), а основната му работа “Въведение в световната история” (al-Muqaddima или Prolegomena) от края на 1300-те години има редица систематични идеи за цивилизациите, възходът и падането на династиите и използването на властта; както и уникални исторически записи. Той е роден в Тунис в арабско семейство с андалуски произход и берберски корени. Той е живял драматичен живот в арабския свят на времето от Мароко до Мека, както като учен, така и като политик. Например, той преговаря с монголския завоевател Тимур Ленк / Тамерлан по време на обсадата на Дамаск през 1401 г. В този трети философски чай от есента на 2017 г. Петър Валенщайн и Даниел Огден ще обсъдят мислите на Ибн Халдун за мира, войната, властта и промяната, както и значението му днес. 
Даниел Огден е изследовател и учител по утопични идеи, в продължение на много години в университета в Упсала и сега в университета в Малдарлейн. Петър Валенщайн е първият притежател на председателя на Dag Hammarskjöld в изследването на мира и конфликтите (1985-2012 г.) и сега е старши професор в университета в Упсала.
https://soundcloud.com/reginateatern-reginateatern/philosophy-tea-171212-ibn-khaldun
Златното правило на обноските бр.198
На “ти” или на “вие”? До неотдавна общоприетата форма на обръщение в службата или към непознати хора беше “Вие”. Днес тя като че ли вече излиза от употреба. Това обаче не прави общуването по-лесно. Тъкмо напротив.
С какво трябва да се съобразяваме, за да минаваме за хора с добри обноски? Това най-добре знае експертът Ханс Михаел Клайн. Той е председател на германското дружество “Книге” и организира семинари за добри маниери, в които видно място заемат и формите на обръщение. В личния и в професионалния живот важат съвършено различни правила, казва той: “В личната сфера по-възрастният е този, който може да предложи да си говорите на “ти”. В службата дали формата на обръщение ще е “ти”, определя по-висшестоящият в йерерхията.” Когато се срещнат двама равнопоставени, например шефове на отдели, служителят с по-дълъг стаж е този, който може да предложи свойското “ти”.
Не говори на “ти” с шефа си!
Общуването на “ти” има много разновидности. В Хамбург например е възприета особена форма на общуване между началник и подчинен. Учтивата форма се съчетава с малкото име: “Маркус, бихте ли свършили тази работа?”. Хамбургското “ти” се използва в асиметричните контакти, сиреч когато шефът се обръща към подчинения си. Не е прието обаче подчиненият да говори на “ти” с шефа си. Това е признак на лоши обноски.
Баварците пък комбинират неофициалното “ти” с фамилното име: “Господин Хубер, ела незабавно в кабинета ми!”. В политическите среди е разпространена още една разновидност на неформалното общуване: социалдемократите например си говорят на “ти”, защото се чувстват като част от общество на единомишленици.
И в общуването – като във всичко – е важен най-вече балансът