Monthly Archives: януари 2018

Георги Киров Абаджиев

Георги Киров Абаджиев е опълченец-поборник български  офицер, (генерал-лейтенант). Командир на 12-а пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915 – 1918). 
Георги-Абаджиев

Биография 

Георги Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара / дн. Стара Загора /. Негов по-малък брат е юристът Стефан Киров. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак.
През Руско-турската война (1877 – 1878) Георги Абаджиев е опълченец в 7-а опълченска дружина. На военна служба постъпва на 18 август 1877 година. След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в офицерско звание подпоручик. На 9 юли 1881 година е повишен в поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI- а Старозагорска дружина. На 9 септември 1885 г. е повишен в звание капитан, на 17 април [1887] г. в майор.
На 2 август 1891 г. е повишен в звание подполковник, на 14 февруари 1900 г. е в полковник. Назначен за командир на XXI- и пехотен Средногорски полк. Последователно е командир на 18-ипехотен етърски полк (6 март 1890 – 15 ноември 1894) и на II- а бригада от VII- а пехотна Рилска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913) 

По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия с която взема участие в Лозенградската операция (Селуолу, Гечкели) и Чаталджанската операция. На 14 септември 1913 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.

Първа световна война (1915 – 1918) 

В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) се числи към щаба на 7-а пехотна рилска дивизия, на 30 юли 1916 година е назначен за началник на 12-а пехотна сборна дивизия, а на 15 юни 1917 – на Бургаския укрепен пункт 
На 14 май 1937 година е повишен в звание генерал-лейтенант.
Генерал-лейтенант Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 година в София.

Военни звания 

Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (ноември 1879, преименуван)
Поручик (9 юли 1881)
Капитан (9 септември 1885)
Майор (17 април 1887)
Подполковник (2 август 1894)
Полковник (14 февруари 1900)
Генерал-майор (14 септември 1913)
Генерал-лейтенант (14 май 1937)

Награди

Княжеский орден „Св. Александър“ V ст. (1888)
Знак „За 10 години отлична служба“ (1889)
Княжеский орден „Св. Александър“ IV ст. (1891)
Знак „За 20 години отлична служба“ (1900)
Народен орден „За заслуга“ на обикновена лента (1901)
Народен орден „За военна заслуга“ III ст.н (1905)
Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
Военен орден „За храброст“ III ст., 2 кл. (1913)
Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове
Народен орден „За военна заслуга“ II ст.

Чуждестранни 

Орден „Лъв и слънце“, Персия (1901)
Медал „За бойни заслуги“, Османска Империя (11 май 1917) 
Орден „Железен кръст“ II клас, Германия
Орден „Железен полумесец“, Османска империя
Орден „Сребърен лиакат“, Османска империя
„Кръст за военна заслуга“ 2 кл., Австро-Унгария       
от Уикипедия

Стефан Бобчев представя

  в четири тома българските юридически обичаи

“>Стефан Бобчев представя в четири тома българските юридически обичаи

Автор: Атанас Коев

На 20 януари (2 февруари по нов стил) преди 165 г. във възрожденска Елена се ражда Стефан Бобчев – виден български обществен деец, политик и държавник от края на XIX и началото на ХХ век. Той оставя следи и като много добър юрист, фолклорист, публицист и журналист.

Първоначално той учи в родния си град, в прочутата по това време Даскалоливница, а след това продължава образованието си в императорската медицинска школа в Цариград.

Постепенно в турската столица младежът влиза в средите на видни български обществени и църковни дейци и книжовници, като П.Р. Славейков, Иларион Макариополски, Тодор Бурмов, Драган Цанков, Тодор Икономов, Стефан Стамболов, Стоян Чомаков и др. Бобчев става член на редица наши общества като „Македонска дружина“, печатарско дружество „Промишление“, „Благотворително братство“ и др.

В качеството си на председател на „Македонската дружина“ видният еленчанин посещава последователно Солун, Битоля, Велес, Кюстендил и София, като впечатленията си от бита, общественото устройство и учебното дело описва в няколко дописки отпечатани във вестник „Право“ през лятото и есента на 1873 г. Те са озаглавени „Из пътните ми впечатления“.

Бобчев сътрудничи активно на вестниците „Македония“ и „Напред“, редактира списанията „Читалище“ и „Ден“ и превежда на български език повести, разкази и учебни помагала. По съчиненията на мадам Фюре съставя „Съкратена османска история“.

През 1876 г., след поражението на Априлското въстание Стефан Бобчев е подложен на преследване от страна на турската полиция и поради тази причина е принуден да емигрира в Одеса. Есента на същата година, по настояване на Одеското българско настоятелство заминава за Сърбия като официален негов представител в лагера на генерал Михаил Черняев.

Поради противоречия със сръбските власти напуска Белград и се отправя за Влашко, където в периода 1876-1877 г. редактира вестник „Стара планина“, като на изданието сътрудничат Иван Вазов, Константин Величков, Григор Начович и др. видни наши публицисти.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Бобчев е чиновник за особени поръчения при канцеларията на княз Черкаски. Като такъв той съставя „Материальi для изучение Болгарии“ и пише труда си „ Руско-турската война от 1877 година“.

В периода 1877-1880 г. видният еленчанин следва право в Московския университет, където се сближава с руските славянофилски среди. В резултат на това до края на живота си остава привърженик на идеята за културно, икономическо и политическо сътрудничество между славянските държави.

По време на следването му в Москва у него се оформят интересите му към фолклора. Най пълно те са представени в 4-томния „Сборник на българските юридически обичаи“, съставен и издаден от самия него.

В него той разглежда различни правни традиции в българското общество от едно време – като собствеността върху вещите, наследяването, границите на имотите, свързването в брачен съюз и пр. (б.р.).

Ето една любопитна извадка от неговия сборник: “…има таквиз “Ахрянски села”, гдето потурчаванието в нищо не е изменило старонародните обичаи, гдето хорото се играе, многоженството се счита за грях и има се за грехота, ако не се колят курбани на старите чарковища и “грамади” (могили, кургани). Така правят помаците в Чепинско, Неврокопско, Юте-юс [селата върху наклонността на Родопите към Бяло море по пътя за Скеча (Ксанти)] и Дари-дерско”. 

През 1880 г. Стефан Бобчев се завръща в България и се установява да живее в столицата на Източна Румелия – Пловдив, където започва работа като съдия. През 1883 г. той е избран за председател на Върховния административен съд в автономната област. В периода 1884-1885 г. е директор (министър) на правосъдието в Източна Румелия. Избиран е за депутат в Областното събрание.

След съединението на Княжество България с Източна Румелия се преселва в София и продължава активната си обществено-политическа дейност. По време на събитията, свързани с детронирането на княз Александър Батенберг и контрапреврата на Стамболов срещу офицерите русофили, Бобчев емигрира първо в Цариград, а след това в Одеса, откъдето се завръща през 1894 г. след падането на Стамболовия режим от власт.

Той става един от основателите на консервативната Народна партия, като последователно е избиран за депутат в периода 1894-1898 г., 1901-1908 г. и 1911-1923 г. съответно в 8, 9, 11-13, 15-20 Обикновено Народно събрание и в 5 Велико Народно Събрание.

Докато се намира в Източна Румелия, Бобчев сътрудничи активно на вестник „Марица“ и участва дейно в редактирането на списание „Наука“ и вестник „Новини“. Впоследствие в Княжество България той е един от основателите на списанията „Юридически преглед“ и „Българска сбирка“.

Някои от псевдонимите, под които публикува творбите си, са Батю Звездан, Стойков, В. Бежан.

Будният еленчанин взема участие в учредяването на Юридическото дружество и на Дружеството на българските писатели и публицисти. Избран е за частен хоноруван доцент по българско и славянско право и по история на каноничното право в Юридическия факултет на Софийския университет. Той е основател, пръв директор и дългогодишен преподавател по съвременна политическа и социална история в Балканския близкоизточен институт, по-късно Свободен университет.

Като изявен представител на Народната партия, е назначен за министър на народното просвещение в правителството на Иван Гешов в периода 1911-1912 г. След това от 1912 до 1913 г. е изпратен за пълномощен министър на България в Санкт Петербург. В периода 1902-1910 г. е председател на Славянското дружество у нас.

От 1881 г. е дописан член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а от 1884 г. е негов редовен член. Дописен член е на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага, на Полското научно дружество в Лвов, както и почетен доктор на университета „Ян Коменски“ в Братислава.

Стефан Бобчев умира в София на 8 септевмри 1940 г., оставяйки ни огромно по обем и твърде разнообразно по съдържание книжовно наследство.

http://www.desant.net/show-news/43387

ТРАНСНАЦИОНАЛЕН

През първата половина на 20 век, триумфира националната държава.И двете световни войни се водят за доминация на едни държави над други.Резултатите и от двете са толкова тежки и драматични, че налагат преразглеждане на колективната система за сигурност на света.Създават се Организацията на обединените нации, Европейския съюз,НАТО.Бившите вече социалистически страни създават Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор.Намалява ролята на отделните държавни образувания, за сметка на наднационалните обединения.
След падането на Берлинската стена, сме свидетели на разширяване на Европейския съюз и НАТО и изработването на многостранни договори,които обвързват голяма част или всички народи на нашата планета по глобални теми,като промяната в климата,трансграничната престъпност или свободната търговия.Тези процеси в пълна сила се отнасят и до международното икономическо сътрудничество и развитие.Обсъждат се теми,като обща данъчна политика или общ банков надзор на страните членки на Европейския съюз.
imagesJohn Harry Dunning /Джон Данинг/1927-2009/ е британски икономист.Получава бакалавърска степен от Университетския колеж на Лондон/Англия/.През 1964 година създава и оглавява катедрата по икономика в университета на Рединг/Великобритания/.Там създава Редингската икономическа   школа в областта намеждународния бизнес.  Данинг е признат за баща на нова област на икономическото познание- международния бизнес и бизнес отношения.През 80- те години на 20 век, той разработва и обосновава, тъй наречената еклектична парадигма или съкратено модела OLI- клон на икономическата наука, който анализира поведението в международните бизнес отношения.
Според него, тази парадигма включва три елемента:                   
 - предимства по отношения на собствеността
- гарантиране на специфични предимства на приемачите,които искат да ангажират международно финансиране на своите проекти във връзка с притежаването и управлението на придобитите и произведени активи
-предимства на локацията-осигуряване на повече недвижими,естествени или създадени ресурси с оглед получаване на конкурентно предимство при международно финансиране.
- предимства от интернационализирането на пазара-гарантиране на по-големи нетни печалби при обмен на стоки и товари между повече от една държава.
Този модел доминира съвременните изследвания,в областта на икономическите дейности с международен елемент.
John Dunning успява да дефинира съвременната транснационална икономическа среда!
автор: Георги Караджов      
 
 
 

ВКУСНИ РЕЦЕПТИ

923f463166f8685b34a65ce13c8212c8

ДА ВИ Е СЛАДКО

Кренвирши в тесто

Продукти: 300 г кренвирши (дебърцини или ловджийска наденица), 250 г картофи, 2 яйца, 3 с.л. брашно, 1 к.ч. растително масло, 1 ч.ч. майонеза, 3 стерилизирани краставички, сол и черен пипер на вкус.
Приготвяне: Картофите се сваряват и се обелват, прекарват се през преса и се омесват с брашното, едното цяло яйце, жълтъка от второто яйце и малко сол. Тестото се разточва на кора, в която се загьват поотделно кренвиршите. Намазват се с разбития белтък от второто яйце, поставят се в тавичка със сгорещената мазнина и се пекат. Готовото предястие се поднася с майонеза, в която са прибавени дребно нарязаните краставички, черен пипер и сол на вкус.

Ароматен ориз

Ароматен ориз
Продукти:
2 с. л. зехтин
1 глава кромид лук
2-3 скилидки чесън
200 г ориз
300 мл вода
1 кубче зеленчуков бульон
1 ч. л. кимион на зърн
1 пръчка канела 
1 ч. л. захар
1/2 ч. л. смлян черен пипер
Приготвяне:
• Лукът и чесънът се наситняват.
• Зехтинът се загрява в тенджера с дебело дъно (2-3 литра) или в голям тиган (~ 30 см ).
• Прибавя се лукът, чесънът, кимионът, канелата и се запържва на среден огън за около 3-4 минути.
• Изсипва се оризът и се запържа за още 2 минути, като се разбърква често.
• Прибавя се 1 кубче зеленчуков бульон, разтворен в 300 мл вода, захарта и смленият черен пипер.
• Сместа се разбърква и се довежда до кипване.
• Огънят се намалява до минимум.
• Тенджерата или тиганът се захлупват с капак, оризът се оставя да къкри 15 минути.
• Маха се от огъня като не се маха капака още 10 минути.
• Внимателно се разбърква оризът с вилица (може да се махне канелената пръчка).
• Ароматният ориз се покрива с кухненско руло или чиста кърпа (за да попие излишната влага) и се захлупва за още 5-10 минути.

Руло от моркови

Руло от моркови
Продукти:
50 г моркови
4 яйца
1 с. л. краве масло
175 г крема сирене тип Филаделфия
1 връзка магданоз или копър
1 скилидка чесън
сол 
смлян черен пипер
Приготвяне:
• Фурната се загрява на 180 С.
• Огнеупорна тава се застила с хартия за печене.
• Яйцата се разделят на жълтъци и белтъци.
• Морковите се обелват и се настъргват на едро ренде.
• Задушават се в сгорещеното масло за 5 минути, след което се охлаждат.
• Прибавят се жълтъците, солта и пиперът.
• Тестото се разбърква.
• Белтъците се разбиват на твърд сняг и се изсипват при морковите.
• Внимателно се разбърква отново тестото и се изсипва в тавата.
• Оформя се правоъгълник с размери 20х30 см.
• Рулото от моркови се пече 12-15 минути.
• Изпеченият блат заедно с хартията се обръща върху друг лист хартия за печене.
• Покрива се с навлажнена кърпа и се оставя да се охлади.
• Внимателно се отделя хартията от блата.
• Отгоре равномерно се разпределя предварително разбърканото крема сирене със ситно нарязаните магданоз и чесън.
• С помощта на долния лист хартия, блатът се навива на руло.
• Рулото от моркови се покрива със “свежо” фолио и се оставя да се охлади напълно.
• Нарязва се на шайби и се поднася.
http://www.nabore.bg/statia/palneni-kambi-1998-19

БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО

Съюза на запасните офицери в България се създава с Учредителен конгрес в град София на 2- 5 май 1908 година.Огромно е общественото значение на организацията, особено в епохи, когато националната ни съдба  е поднасяла дни на разруха, отрицание и дезорганизация, преминавайки през дни на победи и триумфи, до дни на безпътица и ноционални катастрофи. В такива мменти, Съюзът на запасните офицери се е изправял като непоклатим стожер на родолюбието, дълга и любовта към Отечеството, около които са се сплотявали  здравите сили на на гражданството и с общи усилия са подпомагали  държавата да преодолее явилите се премеждия  и опасности. Девизът на организацията – “България над всичко”, изразява най- добре същността на тази патриотична организация. 
Малко по- рано,на 28 октомври 1907 година в Русе се учредява  Дружеството на запасните офицери и от тази дата започва летописът  на русенското дружетво. То наброява 334 члена, като за инициатор на това събитие предполагме,че е генерал- майор Христо Дандаревски, основател на Съюза на национално ниво и негов председател, в периода ноември 1910- март 1911 година. Орган  на новосъздадения Съюз през 1908 одина става вестник “Военен глас”, който в първия си брой  от 15 авгусг 1908 година дава информация за учредителния конгрес. На Конгреса присъстват 34 делигати от 11 клуба, между които и Русенския клуб, предствляван от зап. полк. Дюлгеров и зап. к- н д-р  Караджов, койо ни кара да приемем, че първият председателле именно полковник Дюлгеров.След Конгреса, русенци избират ново ръководство, което се озаглавява от зап. полк. Данев. Вестник “Военен глас”е основния източник на информация за ранните години на русенското дружество. Така научаваме за основаването  на Окръжно взаимно-спомагателно и научно дружество”Защита” на запасните офицери и приемане Устава на 25 януари 1909 година  (Двата съюза – на запасните офицери  и на запасните подофицери се обединяват в обща Федирация през 1922 година) за приемането на запасните офицери за редовни членове на Офицерските събрания, за числения състав и на финансовото състояние на дружеството. В бр. 60/1909 година (Сливнишката епопея)  във военния клуб в Русе е била дадена вечеринка с лотария, за която негово величество Царя, подарил” няколко хубави и скъпоценни предмета и 1000 лева за фонда  на Военния музей.На Русенското запасно войнство е предоставено  място във Военния клуб.Приет е 2 май- денят на св. Цар Борис- Михаил за патронен празник на организацията. По времето на войните за национално обединеине 1912- 1919 година, целият офицерски копрус  е мобилизиран и Съюзът почти не фукционира. След унизителният Ньойски договор, България и Българската армия са  на колене.
Но по инициатива на Пловдивското дружество на запасните офицери, СЗО е възстановен  със свикания Първи извънреден конгрес на 16 май 1920 година. 
Мария Герасова от сп. “Военен гглас” бр.12(247)- 2017г.

ТОВА Е ПЪРВАТА НИ ИЗВЕСТНА ПИСМЕНОСТ

Някога, преди 7500 години шумерите, заедто с останалите племена от първобългарите пренасят от своята  прародина  в Месопотамия  писмеността и започнали да записват  своето минало, мисли и слова. Това е първата ни известна писменост. А писмеността е паметта на човечеството. Ерих фон Деникен твърди, че древните митова са най- старите запазени разкази за древинте времена, за събиитята и светогледа на онези, които поставят началото на същенската цивилизация.
Саргон I Стари – първият семитски цар владетел на Вавилон пише: “Чернолаглави хора управлявах, над тях властвах.”
Нашите предци веднага след първото преселение  са на територията на Месопотамия, както я наричат гърците. Името ù означава земя между две реки- Тигър и Ефрат. Ето част от атмосферата край река Ефрат през хилядолетията, които ни делят от  Месопотамия, описани в предговора на книгата “Митове и легенди от древен Египет и Месопотамия” от чешкия писател Едуард Патришка. 
” Днес вече знаем, че царят, за когото разказва тази легенда наистина е живял. Наричал се е Саргон и е основал велика империя. Днес вече моем да четем и древното месопотамско писмо, потънало в хилядолетна забрава, както египетското.”
Обърнем ли се с гръб към реката, ще видим градина със стройни финикови палми. В древността, както и сега,финиковата палма  била голяма благодат  за този край. От сока на формите още тогава умеели да правят мед и оцет. Костилките използвали за храна на добитъка и за топливо. Не отивали напразно и листата и ликото. А палмата, макар и да не притежав изключителни качества, винаги е била отглеждана в тази страна, която изпитвала  недостиг от дърво и камък.
Минаваме през палмовата гора и още от далеч виждаме града., неговите високи стеени, укрепления. В древния град можем да влезем през врата  от кедрово дърво, обковано с мед.Оживените улици се огласяват от викове на търговци, а  удари на чукове, дрнчене, звън, свистене на точиларски колела ни подсказват, че приближаваме към работилниците на занаятчиите. Вдигнем ли глава ще видим необикновени постройки. Високо над къщите на града  се издига стъпаловидна кула на храма- зикуратът, който смайва върващите със своето могъщество. Най- прочута и най- голяма е била кулата на град Вавилон- Вавилонската кула. Според старите легендии, тя е била построена от боговете, в чест на най- висшия от всички богове на Вавилон- Мардук,за да живее той на върха й.Всъщност,  кулата са я строили роби, които в ония времена са работили на всички големи строежи.Около храмовете  се издигат сгради, които при големи празници се изпълвали с поклонници. Те приспивали в тях и се готвили за свещеното шествие.
к.и.н. Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова

СЪДЕНЕТО НА ИИСУСА ХРИСТА

(Матея 28; 57-75; Марко 53- 72; Лука 32-; 34- 71; Иоан 18; 13- 28)
Учението и делата на Иисуса Христа били така спасително за човеците,че трябвало всички да Го обичат и почитат. Но еврейските първосвещеници и книжници  Го намразили, защото изобличавал лицемерието им и безпътния им живот.
Те завиждали на Христа, защото народът се радвал на делата Му, с жадност слушал учението Му  и търсели помощ от Него. Омразата на еврейските първенци  се усилила  най- вече при тържественото посрещане   на Спасителя в Иерусалим. След това тържество,те  се събрали в дома на първосвещеника Канафа и решили да го уловят с измама  и да го убият. На помощ им дошел Иуда Искариотски, който им предал своя Учител и Господ за тридесет сребърника. Това станало в Гетсименската градина след Тайната вечеря.
Иисус пред първосвещеника Ана. Като уловиили Иисус в Гетсимерската градина, войниците Го завели в дома на бившия първосвещеник Ана.
Ана сметнал, че ще може да намери в думите на Иисуса  някакво обвинение, та почнал за Го разпитва какво учение проповядва и кои са учениците Му.
- Аз открито говорих на света; проповядвах ви винаги в синагогата  и в храма, гдето се събират иудеите- отвърнал Иисус.- Скришом нищо не съм говорил. Защо питаш Мене? Питай ония, които са Ме слушали.Ето, някой от тях  са пред вас.
Още не доизрекъл, един от слугите Го ударил по лицето и казал:
- Ако говорих зле, докажи това, а ако ли добре, защо Ме биеш?- кротко казал Иисус.
След това, Спасителят замълчал и не отговорил ни на едно питане.
Ядосан от мълчанието Му, Ана Го изпратил вързан при зетя си Канафа.
Отричането на апостол Петра.Когато наближили къщата на стария първосвещеник Ана, апостолите Иоан и Петър се присъеденили към тълпата, която вървяла подир Иисуса и влезли в двора. Там имало накладен огън,

Rembrandt_St Peter denial_1660 Edited

около който стоели слугите и се греели. Отишъл при тях и Петър.Вртарката се вгледало в него и казала:
- Не зная и не разбирам какво ми говориш,- казал Петър. 
Познал  го и един от слугите на първосвещеника, но Петър пак отрекъл, че е Иисусов ученик.
Приближил се до огъня и друг слуга, вгледал се в Петра и казал:” И ти си Иисусов ученик. Аз те видях с Него в градината.Пък и говорът ти показва, че си от Галилея.
- Кълна се!- изивкал  Пеър, никога аз не съм бил Негов ученик. Аз дори не Го познавам.
При тези думи, той протегнал ръка към небето да се закълне и неволно погледнал  към мястото, гдето стоял Иисус   вързан, пазен от войниците. Погледите им се срещнали, в този миг някъде пропял петел.
Петър си спомнил думите на Господа: “Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от  Мене”,- и тежко станало на душата му. Излязъл вън и горчиво заплакал.
 предостави Мария  Герасова- Спасова

Зам.-кмет на “Тракия” става шеф на “Старинен Пловдив”

Зам.-кмет на "Тракия" става шеф на "Старинен Пловдив"

Досегашният зам.-кмет на район „Тракия“ Йордан Илиев от днес вече заема длъжността директор на Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“. Илиев е пловдивчанин, завършил е хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, магистър е по българска филология. Учил е английски, френски, руски, старобългарски, старогръцки и латински. През последните шест години е бил заместник кмет при г-н Костадин Динитров в район „Тракия“. Самият Димитров също беше дошъл, за морална подкрепа при представянето на Илиев пред журналистите днес.
Йордан Илиев е избран за директор на АИР „Старинен Пловдив“ директно от градоначалникът Иван Тотев: „От година и нещо обяснявам какво трябва да се случи в Стария град. Не може да отвориш „Trip Advisor“ и да да можеш да си купиш сто продукта от всеки едни европейски град, а на страницата на Пловдив да няма нищо. Направихме конкурс, търсихме човек, който да ни обясни как Старият град ще стане видим в европейско измерение. Искахме конкретни политики, а всеки говореше общи приказки. Видяхме, че няма такъв човек и понеже аз нося отговорност за града още две години, назначих на работа Йордан Илиев, тъй като той притежава нужните качества“, обясни кметът Тотев и подчерта, че да имаш биография, не означава, че можеш да управляваш толкова сложна структура като „Старинен Пловдив“, особено след сливането с ОП „Туризъм“.
Предизвикателствата пред новия шеф на резервата са големи, очакванията също. Той ще трябва да се изправи срещу гражданите, които продължават да се противят на решението за „автомобилния режим“ в Стария град и да наложи продажбите на билети за историческите обекти в туристическите информационни центрове, където на този етап билети няма.
Желанието на местната управа е “Старинен Пловдив” да започне да привлича и частни инвеститори. Първата задача за Илиев ще бъде да реши проблема с трафика в източната част на резервата.
https://arhiv.marica.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BC-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%88%D0%B5%D1%84-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-news838081.html

УЛИЦА ИВАН ВАЗОВ ЩЕ БЪДЕ ДВУПОСОЧНА

Улица „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде двупосочна, пешеходната зона става 15 метра. Това заяви пловдивският кмет Иван Тотев при представяне на проекта за новата визия на „Иван Вазов“, който предстои да бъде съгласуван с Националния институт по паметниците на културата.
Видът на настилката и начина, по който ще изглежда тя, ще е подобен на квартал „Капана“, което означава – паважна настилка на едно ниво, с маркирани бордюри, заяви Тотев. Той уточни, че се запазва 6 метровата пешеходна зона от страната на библиотека „Иван Вазов“. 
Оставяме седем метра за автомобили – две платна по 3,5 метра, допълни Тотев. 15 метрова пешеходна зона ще има от страната на Тютюневия град, която да създава усещането за площадно пространство. В участък от него ще може да се преминава, но без да се паркира, обясни пловдивският кмет. 
Той допълни, че по улица „Иван Вазов“ ще има зони за временно спиране на автомобили. Те ще са до МБАЛ „Свети Мина“, до начално училище „Патриарх Евтимий“ и до Музикалното училище. Паркингът в края на улица „Иван Вазов“ се премахва и мястото там ще се превърне в изцяло пешеходна зона. 
Освен „Иван Вазов“ – започва и работа по улица „Отец Паисий“, а също и карето между улиците „Филип Македонски“ и „Гладстон“. Премахваме косото паркиране на „Отец Паисий“. Там ще се паркира успоредно, което ще намали броя на местата за паркиране. Увеличаваме тротоара от страната на Главната улица, обясни Тотев. 
Градоначалникът подчерта, че политиката на Община Пловдив е да се увеличават пешеходните пространства и намаляване на зоните за паркиране в централната градска част. Алтернативите, които администрацията ще предостави са по-модерен градски транспорт, увеличаване на велоалейната мрежа и изграждане на буферни паркинги. 
http://bnr.bg/plovdiv/post/100920559/uvelichavat-peshehodnata-zona-krai-ulica-ivan-vazov

Честване на 140 години от Освобождението на Пловдив

паметник Бураго

Кметът на Пловдив инж. Иван Тотев кани пловдивчани и гости на града на възпоменателно тържествено честване по повод навършването на 140 години от Освобождението на Пловдив от османско робство.
Събитието ще се състои на 16 януари 2018 г, вторник, от 11 часа пред паметника на Капитан Бураго в Дондуковата градина на Пловдив /градината зад Централния дом на младоженците/. Слово по повод годишнината и събитията от 1878 година ще произнесе историкът от Регионален исторически музей – Пловдив д-р Видин Сукарев. Водещ на тържеството ще бъде Златко Павлов. В официалната церемония, организирана от Община Пловдив, ще участва почетна рота, венценосци и военен духов оркестър. Паметта на загиналите за свободата на Пловдив ще бъде почетена с падане на колене и минута мълчание. Ще бъдат положени венци и цветя на паметника на легендарния Капитан Александър Петрович Бураго .
В Дондуковата градина в 10.30 часа (преди възпоменателното честване), Комитет „Родолюбие“ ще представи възстановката „Живи картини от Освобождението“.
В 11.45 часа в Музейния център за съвременна история на улица „Ангел Букурещлиев“№ 14 ще бъда открита изложбата „Българското опълчение през погледа на опълченеца Стефан Кисов“. Тя е естественото продължение на преиздадения след 115 години труд на полковник Стефан Кисов. Дело е на Национален музей „Шипка-Бузлуджа“. Организатор на представянето в Пловдив е Регионалният исторически музей в града.
Очакваме ви!
ДАТА: 16 януари 2018 г., вторник
МЯСТО: Паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина
10.30 ч. – Възстановка на Комитет „Родолюбие“ – „Живи картини от Освобождението на Пловдив“, защитата на българите от черкезките и башибозушки набези, героичния подвиг на капитан Бураго, посрещането на Генерал Гурко.
11.00 ч. – Поклонение пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина. Официално слово. Полагане на венци и цветя.
Участват: Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци
Представители на Комитет „Родолюбие“
СЛОВО: д-р Видин Сукарев – историк, Регионален исторически музей – Пловдив
ВОДЕЩ: Златко Павлов
МЯСТО: Музеен център за съвременна история, ул. „Ангел Букурещлиев“ №14
11.45 ч. – Откриване на изложба „Българското опълчение през погледа на опълченеца Стефан Кисов“. Експозицията е естественото продължение на преиздадения след 115 години труд на полковник Стефан Кисов и е дело на Национален музей „Шипка-Бузлуджа“. Организатор на представянето в Пловдив е Регионалния исторически музей. На вниманието на пловдивското родолюбиво гражданство ще бъдат показани снимки, униформи и оръжие на 7444 български опълченци, тръгнали от Кишинев да се бият за свободата на Родината си. Изложбата ще бъде открита с изпълнения на Девическа хорова формация „Евмолпея“, с диригент Рада Славинска.
ПРИСЪСТВАТ: Народни представители, Кметът на Община Пловдив, зам.-кметове, районни кметове и представители от общинската администрация, Областният управител на област Пловдив, представители от Областната администрация, Председателят на Общински съвет – Пловдив, общински съветници, Командването на Пловдивския гарнизон, представители на армията, Българската православна църква, политически и обществени организации, медии и граждани.
untitled-12
http://www.plovdiv.bg/%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-140-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/