Monthly Archives: февруари 2018

ПРАОТЦИТЕ

Докато бъдещите славянските племена- праотците на руснаци и поляци живеели в Монголия и Вътрешна Монголия, а други сродни им племена в пустинята Гоби, то част от иделцие се преселили в Европа, а друга част в Западен Кавказ край езерото Балхаш и планинския масив Белуха. После те завладели част от Такламакан и на юг достигат Сърдаря, Амударя и Инд, откъдето изтласкват праотците на киркизите. Така те стават владетели на Памир и Каракум.
През това време праотците на маджарите населяват земите на днешна Източна Монголия,а на монголите . днешната територия на Манджурия.
Траките населяват земите на днешен Тибет и в сравнение с останалите племена имали високоразвита култура, т. е. притежавали уникални познания за Космоса и законите на Вселената.
Останалите първобългарски племена се наричали господари на Небесните планини, имали своя писменост, притежавали най- точния календар и познавали колелото. И не само го познавали , но го използвали за направата на колесници. 
Част от тези племена в продължение на хилядолетия живеят изолирани от останалия свят,поради последиците от Космическата катастрофа и Потопа от 9570 г. пр. н. е. През този дълъг период от време, те под ръководството на древните траки  превръщат тези  в център на висока духовна и материална култура.
Племената са били обособени по родов и езиков принцип. Вождовете им са притежавали неограничена власт и според светогледа пирамидата на управлението му следват духовните водачи- мъдреците на племената които образуват Съвет на старейшините. Тези старейшини са пазители и разпространители на знанията. В този свят влизали астролози, астрономи, гадатели, лечители и т. н.
Вождът на племето в мирно време упражнява светската власт, а по време на война е военачалник на войската.
д.и.н Сергей Иванов
 предостави Мария Герасова- Спасова

ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНУРС

001

След реализираните на три национални конкурса за детска рисунка “Носията”, Съюз “Духовно възраждане- България” реши да постави началото на Международният детско- юношески конкурс за рисунка ” Нашите традиции и обичаи”.
Целта на конкурса е да обединим децата по света, да изградим любов към традициите и обичаите и да знаят за тях.
РЕГЛАМЕНТ
1.Размер на рисунката- не по-малко от 35/50 см.
2.Материал и бои по избор.
3.Техника- живописни,графични,смесени и авторски техники.
4.Критерии на журирането:
а.оригиналност на идеята и техниката
б.творческа интерпретация с оглед спецификата на избраните теми
в.пресъздаване на националните народни празници и обичаи,чрез свободно избрана композиция
г.възрастови групи- 
първа – от 9-11
втора- от 12-15
трета- от 16-19
Адрес:Пловдив 4006
ул. “Иван Вазов” № 25
Съюз “Духовно възраждане- България”
Мария Герасова
gsm 0896997080

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Четвърти член от Символа на вярата. Иисус бил Син Божий и нямал никакъв грях. Всред греховния свят, един Той бил безгрешен. През живота Си правел само добрини на човеците. Между думите и делата Му имало пълно съгласие.
Водачите на еврейския народ вървели из лош път.За тях нямало нищо свято. Те били слуги на тъмнината и злото, и затова не могли да търпят  светлината на Христовото учение. Спасителят постоянно откривал нечистите им  дела и явно ги изобличавал, преди народа. Затова Го намразили, наклеветили Го като бунтовник и Го осъдили на смърт.
Иисус Христос, като Бог, имал възможност да избегне  страданията и смъртта, но Той доброволно поискал да пострада,за да спаси със смъртта Си всички люде. Това станало през времето, когато римския управител на Иудея бил Пилат.
Учението на църквата за страданието и смъртта на Спасителя е разкрито в четвърти член от Символа на вярата, който се чете тъй: 
” И биде разпитан за нас при Понтия Пилата, и страда, и биде погребан.”
Девета Божия заповед:За да осъдят Иисуса,книжниците и фарисеите довели в съда лъжливи свидетели. Техните неверни показания дали основание на Канафа да обвини Спасителя  в богохулство  и да иска смъртта Му. 
Лъжесвидетелството е тежък грях. В девета Божия заповед е казано: “Не лъжесвидетелствай против ближния си.” С тая заповед, Бог ни забранява да лъжесвидетелстваме и да клеветим когото и да било. Особено важно е свидетелството ни пред съдилището, когато сме повикани да изповядаме тържествено истината и да възстановим правдата. Голям грях е, ако излъжем и вкараме заблуда съдиите. Чрез лъжливо свидетелстване можем да погуби невинен човек, та да върши нови престъпления. Тая заповед иска от нас да бъдем честни, да държим на думите си и да говорим само истината.
предостави Мария Герасова- Спасова

АРХЕТИП

Понятието тип има широко приложение в нашата съвременност- от типа облекло,което носим до типовете филми театри, хора, които гледаме или познаваме….Типологията в днешното общество е разнообразна,често противоречива, а понякога неразбираема.Дори специалистите трудно сe ориентират в нея.Необходими са ясни и прозрачни критерии за оценка и диференциация на „типологичните“ особености на съвременното общество.Някъдеq в тази зона се появява понятието архетип.Нещо като тип,но със свои неповторими особености.Едно от значенията му е прототип.
За да се създаде ново изделие или произведение на изкуството, създаваме негов модел,който да съдържа основните елементи на бъдещото ни творение.Въз основа на него, започваме да добавяме останалите щрихи,за да получим един завършен образ.В психологията,това понятие придобива още по-широко значение.То се разглежда като идеален образец или фигура- част от колективното несъзнателно начало на човешката психика. Архетипът не може да се контролира от човешкото съзнание и нахлува в него чрез сънищата, фантазиите, халюцинациите.
Weizäcker Photoshop KopieCarl Friedrich von Weizsacker /Карл Фридрих фон Вайцзекер/1912-2007/ е германски физик и философ.Той е син на дипломат,по-голям брат на бивш президент на Германия.Доведен баща на бивш генерален секретар на Световния съвет на църквите.Правнук на министър председателя на провинция Баден-Вюртенберг.
През 1929-1933 година следва физика,математика и астрономия в Берлин,Гьотинген и Лайпциг.Ученик е на великия физик и философ Вернер Хайзенберг.
 През 1937-39 година с Ханс Бете открива един от двата основни процеса на синтез,които протичат в и дават енергия на звездите.Формулата на Бете-Вайцзекер обяснява връзката между свързващата енергия на ядрото,атомната маса и другите ядрени свойства на веществото.
През 1938 година развива теория за образуването на Слънчевата система.Според нея,  слънцето и планетите произлизат от газов облак съставен от 99% водород,хелий и 1% по-тежки елементи.Тази теория е общоприета в съвременната астрономия и астрофизика.
Той е един от най- важните участници в германския ядрен проект, оглавен от учителя му Хайзенберг.По- късно пише „Ако искахме Германия да спечели войната, то този проект щеше да бъде успешен“.От 1957 до 1969 година е професор по философия в университета на Хамбург /Германия/.Основава изследователска фондация,която работи върху връзката между западните науки и източната мъдрост.Развива теорията на архетипните обекти- аксиоматично конструиране на  квантовата механика от различията между емпирично наблюдаеми двоични алтернативи.
Последните му изследвания са основата на дигиталната физика.Тръгнал от физиката, Вайцзекер навлиза във философията,за да разкрие „комплексните архетипни,” основи на човешката мисъл.
Автор:Георги Караджов      

 

 

МЛАДЕЖИ ВРЪЩАТ ЖИВОТ НА ДЕТСКИЯ ДОМ ПОД МЛАДЕЖКИЯ ХЪЛМ

Младежи връщат живот на Детския дом под Младежкия хълм (ВИДЕО и СНИМКИ)
Mухъл, изтърбушени мебели, мишини и смрад на тоалетна, това представляваше до миналата седмица сградата Детския дом на Младежкия хълм
Представяляваше, защото миналия уикенд двама младежи запретнаха ръкави, за да облагородят мястото и да го върнат към живот.
Концепцията на новият-стар Детски дом е насочена към младежките организации и създаване на спортно учебна зона.
Постройката, която дълго време бе част от Общински Детски Комплекс – Пловдив е построена в началото на 80-те години (1982) на миналия век, криейки в себе си стотици спомени. От 2011-та година тя не функционира за дейности, а 6-та година вече е оставена на произвола, като ненужна и стои заключена. Външният й вид подсказва видно, че е нужен е основен ремонт, а вътрешната част е в изключително окаяно състояние. 
От няколко години идеята за връщането на живота на детското селище е подета от Антон Тодорв, който заедно с приятелката се захванаха в ръце, за да може отново мястото да привлича най-малките. Двамата ентусиасти, от години се занимавта с младежки дейности, а той бе част опт създаването на младежката група към Фондация Пловдив 2019 при управлението на Кирил Търпов. В момента той е наемател на мястото, което започва да гради напрактика от нулата.
Миналият уикенд двамата разчистват всички стаи от двата етажа, които са с площ около 100 квадрата, а под неразбориите излизат куп антики, които Антон смята да запази, като част от историята на Детския дом. Смята да започне с лек ремонт на фасадата и покрива, след което да направи и топлоизолация, но за това са нужни много средства. 
Първото нещо след премахването на боклуците е да оправил електрическата инсталация на обекта. Основната му идея е да създаде спортни съорyжения отвън, както е било и неговото детство, без да пресъздава мястото в същия му вид, както е било навремето, а да бъде обновено с нови идеи от младите на Пловдив.
Чуйте какво сподели Антон Тодоров пред каремата на mediacafe.bg:

http://mediacafe.bg/novini/mladite-i-obshtestvoto/Mladezhi-vrysthat-zhivot-na-Detskija-dom-pod-Mladezhkija-khylm-VIDEO-i-SNIMKI-14239

ХРИСТИНА ХРАНОВА – ЕДНА ОТ МЪЧЕНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Христина Хранова е родена в средата на XIX в голямо патриархално семейство. Нейният живот и делото ѝ я определят като родолюбива българка, сподвижница на Васил Левски, родоначалничка на българското акушерство и водното спасяване у нас. За съжаление нейното име и живот са известни само на шепа историци и родолюбиви българи и тънат в забвение. Цел на настоящата статия е да си спомним за нея и да отдадем дължимото уважение на тази мъченица на България. През целия си живот тя поставя Родината над собствените си интереси. За съжаление през последните години от героичния си живот, тя е болна, немощна и забравена от „синовете на България”  (членове на Народното събрание), достойната българка е подложена на глад и нищета. Намират се благодарни и родолюбиви българи, които ѝ помагат. Едва в 1918 г., няколко години преди нейната кончина, ѝ е отпусната пенсия от 60 лв. (толкова е струвал един метър хасе). Тя умира забравена, през ноемврийската есен (14.11.) на 1922 г. Погребват я стари бойни другари, в гроб без паметник, гроб отдавна „заличен”…, който днес никой не знае.
Христина Хранова
Христина Хранова
Според някои автори Христина Хранова Ценкова е родена в далечната 1852 г. в Клисура, а според други – една година по-рано, през 1851 г. Спорове има и за родното ѝ място. Изброени са Клисура, Самоков и София. Според нас в бъдеще това може да стане обект на нови проучвания, но не е чак толкова важно. По-важното е да възкресим делото и да запазим жива паметта за тази велика жена – една от мъчениците на България.
Бягайки от робските безчинства в селото си и с надежда за по-добра прехрана, семейството ѝ събира покъщнината и напуска родното място. Заселва се и заживява в югоизточните покрайнини на София, някъде около днешната черква “Св. Седмочисленици”. По това време тя е около 12-годишна.
Баща ѝ, Храно Овчаря, се радва на голямо семейство – 18 деца,от които 12 сина и 6 дъщери. Христина е най-малката и кат очели е наследила най-много качествата на баща си – решителна, любознателна, буйна, свободолюбива.Учила четмо и писмо в училището на Йорданка Филаретова, тя е будна и съобразителна девойка. В училище е добра ученичка, но когато случаят я изправя пред възможността да бъде помощничка на Левски, тя изобщо не се колебае, защото пази жив спомена за зверствата на турския башибозук в родното ѝ село, където по чудо оцелява.
Преоблечена като мъж, тя снове от София до Ловеч и обратно, разнасяйки пощата на Четвъртия таен революционен комитет със седалище в Панагюрище. След време тя пише в спомените си: „Аз пренасях, преоблечена като мъж, писма на I-вий Софийски, на IV-тий Панагюрски и на VIII-ий Ловченски комитет по заповед и указания на великияЛ евски (през гори и планини, деня и нощя, в хубаво и в лошо време).
Не минава много време и до Хранови достига грозната вест, че опасният за турската власт баш комита Васил Левски е заловен и осъден на смърт. Христина без колебание се решава да отиде на обесването. Преоблича се като овчарка, намята ямурлук, взима гега в ръка и отива близо до мястото на екзекуцията, за да види Апостола за последен път и да се прости с него. Когато той увисва на бесилото, още по-гореща ярост закипява у нея да отмъсти на турците за скъпата жертва.
Идва пролетта на 1876 г. и Христина активно се включва в подготовката на въоръженото априлско въстание. Заминава за историческото село Батак, за да вземе участие в бунта. С пушка в ръка се сражава срещу многобройните и озверени турски аскери. Развихря се страшното варварско клане. По чудо оцеляват няколко жени, между които е и тя. „В деня на грозното Баташко клане аз се намирах в самата черква, гдето загинаха толкова невинни и се избавих по едно чудо.”
Още несъвзело се от ужасите на потушаването на Априлското въстание, до семейството на Храно Ценков достига радостната вест, че Сърбия е обявила война на Турция. Повечето от братята ѝ са сред доброволците в дружините на българските войводи и заминават за Сърбия да помагат във войната. Четирима от тях не се завръщат в бащиния дом.
Не минава и година, и Русия обявява война на Турция. Тогава останалите живи братя на Христина заедно с нея потеглят от София за да се присъединят към българските опълченци. Храбро се сражават при Шипка, Шейново и Стара Загора. Хр. Хранова пише: „Когато удари часът на Освобождението, аз с оръжие в ръка, наред със славните опълченци, воювах при Шипка, Шейново и Стара Загора…”.Там някъде, незнайно къде, загиват нейните шест братя.Десет стават жертвите, дадени от семейството на Храно Ценков пред олтара на отечеството.Всички с една надежда: да помогнат на България.
В руската армия има много лекари и фелдшери мъже, но сестрите и самарянките са съвсем малко и трудно смогват да прибират пострадалите сред сражения и да се погрижат за тях. Веднъж един фронтови лекар познава, че под войнишката униформа, с която е облечена Христина, се крие жена и я повиква да му помага при превързването на ранените и обслужването на болните. От руските лекари тя е научила, че в Киев има акушерски институт, а те я уговарят да го завърши, защото в новоосвободената държава ще има нужда от много дипломирани акушерки, каквито дотогава са липсвали.
„След като изпълних свещения си дълг към Отечеството, мислейки, че жената в тежки моменти може наравно с мъжете да помогне на родината си, аз заминах да се уча…”.
Като даровита ученичка ѝ отпускат стипендия и тя заминава за Русия. Ученолюбивата девойка избира това, с което ще бъде полезна за „родните си сестри”, т. е. – учи за акушерка. През 1881 г. успешно завършва курса на „Повивалний институт” (Акушерския институт) при Имперския университет „Св. Владимир” в Киев и получава диплома.
Христина Хранова (седнала) като курсистка в института в Киев (вероятно 1879 г.)
Христина Хранова (седнала) като курсистка в института в Киев (вероятно 1879 г.)
По това време (1879 г.), докато тя учи, от Русия се завръща друга голяма българска патриотка – знаменоската на въстаниците в Панагюрище – Райна Княгиня, която също е завършила акушерство. Но тя се захваща с тази професия години по-късно.
Христина се завръща в България и на 15.X.1881 г. започва акушерската си практика, когато е назначена от столичната община и започва работа на новото си поприще – става първата дипломирана акушерка в България – родоначалничка на българското акушерство.„Аз станах акушерка, пише в спомените си Христина, и като такава  в течение на ред години помагах на хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и достойни дъщери. Моята ръка изтегли из недрата на родилките не по-малко от 3 462 живота…”
Трябва човек да знае как се е гледало на „учените” акушерки някога, за да разбере за какъв подвиг става дума. Повечето жени предпочитали т. нар.баби – неуки, но с опит. Хората са казвали: избабила детето. Защото все още бабите, както през турско време са помагали на родилките. А дълга е била и съпротивата на непросветените семейства, недоверието им в младите акушерки! Трудни са първите стъпки в работата ѝ. Тя ходи по домовете на родилките, за да им помага при раждането, но – само, ако я повикат. А това в началото се случва много рядко. Тогава започва сама да издирва бременни жени и да им предлага своята помощ. Първоначално се установява на работа в София, после отива в Лом, където не остава дълго. През 1884 г. се премества в Силистра.
Хр. Хранова често е прекъсвала работата си, защото е смятала съдбата на страната ни и за своя съдба. Когато по време на Сръбско-българската война сръбските войски нападат в гръб България от западната ѝ граница след Съединението през 1885 г., тя грабва пушката, която си пази от сраженията при Шипка, Шейново и Стара Загора, и отново е на бойната линия заедно с мъжете. Ранена е в лявото коляно. „Ала когато сърбите, след Съединението, заплашиха свободата на Отечеството, аз пак не се стърпях, грабнах пушката и се отзовах на границата и като доброволка (в отряда на полковник Николаев, по-късно – генерал) взех най-живо участие в сраженията при Драгоман, Гургулят и Сливница. Аз бях една от първите в редовете на фелдшериците (фелдшерките) на бойното поле. За това съм наградена със съответствующите медали …”  Не ѝ е било удобно да добави, че не е знаела сън и почивка – ту като храбър боец, ту като прославена медицинска сестра. Наричали са я „майка на героите”.
След края на войната тя отново се отдава на акушерското си призвание. Голяма част от парите, с които ѝ се отблагодаряват по-заможните съпрузи, тя раздава на бедните родилки, от които изобщо не взема възнаграждение.
Към 1900 г. е на работа във Варна и покрай акушерството полага и основите на българското водно спасяване. Възхищава хората със своята „състрадателна душа”, с рядката си смелост.
Корицата на юбилейно издание за Хр. Хранова от 1906 г.
Корицата на юбилейно издание за Хр. Хранова от 1906 г.
Може би, защото е обичала морето, тя е била отлична „плавачка”- да припомним, че жените по това време се топят в морето или в реката (ако им се позволи от родителите им или от съпруга им) само до глезените, при това – с дрехите.
По онова време в Морските бани на града не е имало спасители, пък във водата са ставали нещастия. И тя се изявява като първа българска „морска” спасителка „неканена и редовна”. След време ще „отчете” в дневника си: „Спасих през тия години, между другото, не по-малко от 54 давещи се от явна смърт… По непредпазливост или по случайност… из вълните на Черно море… през разни сезони на морските къпания …”
Спасява „мъже, жени и деца”. През всичките осем години, когато е в морския град, тя спасява от удавяне 54 души. За истинското ѝ самопожертвование – варненци са ѝ дълбоко признателни и по тяхно предложение, през 1907 г.  тя е наградена със сребърен орден „За гражданска заслуга” и парична премия от 50 наполеона.
Навярно тя е и първата неофициална българска състезателка по плуване, за нея се разказва: при облози за дълго надплуване  (въпреки своите 50 години) е побеждавала млади моряци. Твърди се, че е участвала в плувния маратон Варна – Галата. Обичала е и да се шегува, веднъж маскирана в женската баня, като „черно чудовище”, внезапно се появила откъм морето, при мъжката баня и какво – стотината изплашени мъже набързо се разбягали …
Някога издатели и книжари са отпечатвали пощенски картички за заслужили българи, които днес оценяваме като документи с рядка историческа стойност. През 1911 г. е издадена пощенска картичка и за Христина Хранова, по повод празнувания двоен юбилей-30 години „непрекъсната” акушерска работа и 60 години от рождението ѝ. Тя е в опълченската си парадна униформа – достолепна, побеляла, трогателно сериозна. Една от мъчениците на България.
При избухването на Междусъюзническата война патриотизмът на Хранова отново закипява. За пореден и последен път, тя ще тръгне с пушката си да брани свободата и независимостта на родината, въпреки, че по това време (1913 г.), навярно е била малко над шейсет годиншна.  „…и аз отново наденах войнишкия си шинел и се сражавах при Куманово, Егри-Паланка, Кочани и Джумая. Сега обаче аз  почувствах за пръв път, че силите започват да ми изневеряват.  Стари недъзи ме заставиха да оставя милата си пушка в ъгъла…”
За участията си във войните на България и за всеотдайния ѝ труд тя е наградена и с военни, и с граждански отличия. Информацията за тези награди също е оскъдна. Според документите тя е наградена с „Орден за граждански заслуги” – сребърен и Почетния знак на Червения кръст за участието ѝ във Сръбско-българската война (1885 г.).
Христина Хранова с ордените и медалите, с които е наградена – фото “Карастоянов”, София, бул. “ЦарОсвободител”.
Христина Хранова с ордените и медалите, с които е наградена – фото “Карастоянов”, София, бул. “ЦарОсвободител”.
На една от снимките, които се съхраняват в Музея по история на медицината във Варна, тя е с 6 ордена и медали. Те са трудно различими върху старата черно-бяла снимка, но отчитайки начина, по който са подредени, вида на формата и лентите им,  Стоянова  изказва предположение за отличията, с които е награждавана:
Войнишки знак на Ордена за храброст IV степен с мечове;
Орден за гражданска заслуга VI степен сребърен без корона;
Възпоменателен кръст за независимостта;
Възпоменателен медал за Сръбско-българската война (1885 г.) сребърен – (той е бил връчван на лица, взели пряко участие в военните действия);
Възпоменателен медал за Сръбско-българската война (1885 г.) бронзов (oсвен на военни е бил връчван на служители на Червения кръст – лекари, милосърдни сестри и граждански лица със заслуги към армията);
Почетен знак „Червен кръст” с лента, начална емисия, който според „Свидетелство от БДЧК” ѝ се дава за войната от 1885 г. и за заслуги към болни и ранени.
Кога точно е била награждавана с тези отличия също е трудно да се каже, но на снимките до 1906 г. тя е само с две от тях – Възпоменателния медал за Сръбско-българската война 1885 г. и Почетния знак „Червен кръст” с лента. Според повечето автори през 1907 г. е наградена с „Орден за граждански заслуги”- сребърен, за големите ѝ заслуги към България. Възпоменателният кръст за независимостта е учреден през 1909 г., връчван на бивши поборници, опълченци и доброволци във войните за Освобождение и Обединение на България. Тогава  с него е удостоена и Хр. Хранова. Тя присъства в списъка на наградените под номер 11477 като доброволец – участник в Сръбско-българската война (1885 г.) от София.
Малко радост изпитва Христина в личния си живот. Завинаги остава самотна и не успява да се задоми.Сигурно самочувствието ѝ респектира мъжете – какъв съпруг при жена, която държи в спалнята си пушка!
Макар войнишката ѝ куртка да е украсена с отличия, оттук нататък я чакат теглила.Тиха, някак незабележима, а здравето ѝ непрекъснато отслабва – „и ето ме днес – руина”. Натиска я „крайна беднотия”.
Тъй като невинаги е била на държавна работа, не успява да получи държавна пенсия, а няма семейство и близки, при които да се подслони, временно я приютяват милостиви познати хора, които още не са забравили добрините ѝ, затова и толкова често сменя квартирите си в София (където се завръща за да доживее старините си).
Приемали са я като „народна жена”.  Благодетелка не само с професията си ами и с всичките си средства, винаги покровителка на най-бедните. За себе си сякаш не е мислила. „От друга страна, понеже работих повече от хуманни подбуждения, а не за лични материални облаги, аз не можах да спестя средства за преживяване…”
Не се надява на могъщи покровители, а сама пише писма до Народното събрание: „Стара, немощна, недъгава – аз несъм в състояние да изкарвам прехраната си и медлено се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когатосъмпринуденадагладувам; зъзна от студ… Никой няма да склопи моите старчески очи, когато дойде часът на смъртта ми. Но поне спасете ме от страдания и лишения до тоя върховен час… Аз не искам много. Помогнете, колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на майка България!…”.
Какво ли е коствало на тази велика жена да напише тези редове? Тя, която с пушка в ръка се е борила за тази власт, тя която е извоювала победи на бойното поле, помагала е на бедни и нуждаещи се, да се моли на колене пред новопоявилите се политици и държавници.
Дълго не се трогват сърцата на „синовете на България”. Най-после в началото на март 1918 г. (10 г. след подадената от нея молба)  Народното събрание ѝ отпуска „пожизнена народна пенсия” от 60 лева месечно, като горе-долу толкова е струвал един метър плат хасе. Или с пенсийката си тя е могла да си купи килограм сирене, килограм захар, един сапун за пране, както и всеки ден по един черен хляб… Около четири години не е гладувала. Умира  през ноемврийската есен (14.11.) на 1922 г. Както пише неин биограф: погребват я „стари бойни другари, гроб без паметник, гроб отдавна „заличен”…, който днес никой не знае.
При произнасяне името на Христина Хранова у нас се надига гордост, сподавена от чувство на тъга. Гордост защото тя е била винаги там където е имало нужда от нея-на бойното поле и в различни градове от страната. Работи безотказно повече от 30 години като акушерка – най-напред в София, после в Лом, в Силистра и най-дълго – във Варна, цели 17 години.Тъга, защото въпреки че отдава младостта и живота си за България, на старини, както и мнозина други родолюбиви българи, тя е изоставена от царското правителство да доживява дните си в мизерия. Макар че през 1911 г. е било организирано тържествено честване на тридесетгодишнината от нейната дейност като акушерка и е била наречена „Майка на героите“, като е била издадена и юбилейна пощенска картичка с лика ѝ, „понеже не била работила на държавна работа, а само на общинска и на частна практика“, не ѝ е отпусната никаква пенсия. 10 години по-късно през 1918 г., четири години преди нейната кончина тя получава мизерна пенсия от 60 лв.
За съжаление тя е забравена още приживе и затова днес трябва да поправим тази несправедливост. Дали ще успеем? Това зависи от нас, настоящото и бъдещите поколения, които могат и трябва да запазят жив спомена за тази велика жена и мъченица на България.
https://nauka.bg/hristina-hranova-edna-ot-mchenitsite-na-blgariya/

Най-красивите манастири в света

Най-красивите манастири в света

 

Манастирите не са само религиозни сгради – те са изключително красиви здания с богата и интересна, някои от които можем да наречем архитектурни шедьоври.
Всяка религия и националност има свой стил на оформяне и украса на своите манастири.
Вижте една класация на най-красивите манастири в света:
Манастир Тигрово гнездо, Бутан
Намира се на хълм на 700 метра над долината Паро.
В него има 7 храма. Той е отворен за посетители, макар че, за да стигнат до него, те трябва да се катерят или да се возят на муле по стръмните планински пътища.
Грегориу, Атон, Гърция
Основан е през 14-ти век. Намира се на Атон.
През 1779 година монасите Габриел и Грегорий украсяват стените. На негова територия има много параклиси, тук се пазят и много реликви от различни епохи. Тук са изложени мощите на Патриарха на Константинопол Св. Нифон.
Юмбуланг, Тибет
Това е една от първите сгради, издигнати в Тибет и първият дворец. 2000-годишната сграда била разрушена по време на революцията, но построена отново през 80-те години.
По стените може да видите изрисувани сцени от историята на Тибет.
Мадона дел Сасо, Швейцария
Намира се високо над Локарно – красив залив на езерото.
Построен е в чест на Дева Мария през 1480 година.
Нгафечуанг, Бурма
Намира се в езерото Инле. Построен е през 1850 година. Тук има много статуи на Буда и много котки.
До него се стига с 25-минутно пътешествие по лодка.
Градац, Сърбия
Построен е през 13-ти век и се намира на 20 км от Раска. Църквата има готически елементи.
Метеора, Гърция
Изглежда сякаш е кацнал на скалите. Това е най-големият манастир в Гърция и е под закрилата на ЮНЕСКО.
Монсерат, Испания
Намира се в планината Монсерат в Каталуния. Тук може да видите причутата статуя на Девата от Монсерат. Олтарът на църквата е от злато.
Попа Таункалат, Бурма
До върха се изкачвате по 777 стъпала. По пътя ще ви срещнат гладни маймунки, така че носете им нещо за хранене и си пазете вещите – крадат.
Св. Михаил, Украйна
Намира се в Киев. Построен е през Средновековието, но е разрушен от комунистите през 1934 година.
През 1999 г. е реконструиран.
 https://profit.bg/klasatsii/mezhdunarodni/nay-krasivite-manastiri-v-sveta/

ПСИЕНЕРГИЯТА, ИЛИ ЕНЕРГИЯ НА МИСЪЛТА

Във Вселената съществува Единен информационен център, който приема и подава енергия по микровълнов път, на принципа на телепатични сигнали. Както вече казахме, в човешкия мозък се намира „Центъра на мисълта”, който има функция да разпределя мислите на чисти и нечисти, следствие което енергията тръгва по пътя на кръвта и се настанява в клетките на органите. Да си представим само, какво ще стане, ако излъчваме само нечисти мисли? Нечистата енергия (токсична), а тя съдържа радий, се настанява в клетките и започва да ги руши. А щом като клетката е непълноценна, съответно настъпват изменения в органите и те започват да се изразходват, т. е. да боледуват. Тук веднага можем да си зададем въпроса: „Какво представлява лечението на екстрасенсите?” Екстрасенс, значи човек с завишена чувствителност, или със силно поле на излъчване. По-точно, със силно електромагнитно поле. При своето лечение, те използват енергията на мисълта, чрез силата на Любовта. Ето защо, за да помогнем на някого, да отнемем болката му, значи да дадем голямо количество Любов. Това се казва, да направиш Добро. А седемте висши Космически енергии, които правят чудеса са: Любов, Сила, Вяра, Истина, Чистота, Свобода и Мъдрост. Седемте кръга или седемте стъпала, по които трябва да тръгнем и вървим уверено. Какво представлява пирамидата? Знания, Опит и върхът Мъдростта. Всичко започва от Знанието, от което се натрупва Опит, а Мъдростта сама идва. Това трябва да помним и винаги да търсим Мъдростта!
Всяка мисъл гради форма. Колкото по-съвършен е човешкият разум, толкова по-съвършени форми гради. Да вземем художниците, музикантите. Колкото по-голямо въображение влагат, те творят и създават съвършени форми. Ще вземем следния пример: Искаме да изградим къща. На лице е идеята. Изграждаме плана и правим проучване. Всичко става чрез мисъл-форма. Когато всичко в мисловен план е готово, превръщаме го във физична величина. Ето как  двата свята Духовен (Мисловен – мисъл-форма) и физичен, са паралелни и не могат един без друг, за да има разбиране между двата, т. е. да има хармония и да не живеят в противоречие. Това ще стане като влагаме разум в мисълта си. От тук става ясно, че каквато мисъл-форма се вложи, такава ще се материализира, т.е. ще се превърне във физична величина. А каква е нашата мисъл? Това са желания, недоброжелания, идеи, обещания – изпълнени и неизпълнени, форми на отмъщения, заклинания, закани, лъжливи елементи. Това е нашият Ноев ковчег – Нещо, Обединяващо, Единната, Вселена. Ковчег – мисъл-форма, която е градеж на нашата Карма. Сам по себе си Ной значи Нещо, Обединяващо, Безкрая. Чертичката отгоре е понятие за безкрай.
Като пътеводител на Кармата се явява Желанието, което ще рече, че духовното ни ниво се гради чрез желанието ни да творим. Ако ние не желаем да се учим, да се усъвършенстваме, ако не желаем да сме добри, да лъжем, да мамим, да крадем и всички други пороци, а те са разкрити в Десетте Божии заповеди. А също и да даряваме много Любов, това се нарича Желание. Убийствата и самоубийствата също са наши Желания.
По закона на Кармата, чрез Провидението, което е нашия Учител, не спазваме закона на Доброто, а то е Кармата, ще страдаме ако не в момента, то след време. Първо се дава болката, а тя е тази, която кара сетивата, т. е. сърцето да страда. По пътя на нервните окончания чрез нервен импулс, болката се предава на съзнанието. То я преработва чрез размисъл. Тъй като тази мисъл идва от състраданието, то тя преминава по пътя на пречистването от токсините на нечистата мисъл, следствие което страдащият придобива голяма сила. Силната мисъл, изгражда сила у човека, както казва Фройд: „Силният Аз”.
От друга страна осъзнаване на болката, изчакването й да премине, поражда търпение, а то от своя страна изгражда силата на духа (волята). Честите страдания правят човека силен и от тук се изгражда състрадание към другите. След като човек знае що е болка, той ще прояви състрадание, а то изгражда Добродетел. Човек, който не знае що е страдание, той не може да проявява Добродетел. Този, който не може да съчувства на другите, не може да притежава качеството.
 Мария Герасова от програмата “Овладей себе си”

18 позитивни мисли за всеки ден

 които ще подобрят настроението ви

 18 позитивни мисли за всеки ден, които ще подобрят настроението ви

 
Щастието е вдъхновение, увереност, сила, любов, вяра, надежда… Всеки от нас е щастлив по свой собствен начин. В хубавите моменти се нуждаем от близки и приятели, които да споделят радостта ни.
В трудните, отново от тяхната подкрепа, но и от позитивни мисли, които да ни върнат увереността. Споделяме с вас 12 позитивни мисли за всеки ден. Защото и добрите дни се нуждаят от нотка вдъхновение.
„Денят, в който хванете идея, в която да се влюбите
дори и идеята да е малка – този ден е красив.“ Дейвид Линч
„Животът започва в края на зоната ви на комфорт.“ – Нийл Доналд Уолш
„Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще тръгваш натам.“ – неизвестен автор
„Когато си на път да се откажеш и сърцето ти всеки
момент ще се счупи, спомни си- ти си идеален! Бог не прави Грешки!“ Бон Джови
„Щастието е само на една мисъл разстояние.“
„Където и да отиваш, отивай с цялото си сърце.“Конфуций
„Спокойното море не прави опитни моряците.“ – Франклин Рузвелт
„Какво бихте направили, ако не ви беше страх?“ – Шерил Сандберг
„Бъдете толкова добри, че да не могат да ви игнорират.“ – Стив Мартин
„Баланс не е нещо, което се намира. Това е нещо, което създавате.“ – Дж. Кингсфорд
„Най-доброто отмъщение е огромният успех.“ – Франк Синатра
„Всичко трябва да е в умерени количества, включително и умереността.“ – Джулия Чайлд
„Животът е твърде кратък, че да си позволим лукса да имаме негативни мисли.“
„Големите неща се състоят от поредица от малки неща, които са събрани заедно.“ – Винсент ван Гог
„Да бъдеш щастлив никога не излиза от мода.“ – Лили Пулицър
„Каквото и да решите да направите, уверете се, че това ви прави щастливи.“ – неизвестен автор
„Не губете една минута в това да не бъдете щастливи, ако един прозорец се затваря, тичайте към следващия… Или разбийте вратата.“ – Брук Шийлдс
„Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти,
да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва,
а не тебе — никога вече.“ Халил Джубран
http://lifetime.bg/18-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%89%D0%B5/
 тагове:18 позитивни, мисли

ХУМОР И САТИРА В ЕДНА

 ВЕСЕЛ*** ГРЪМОТРЪН

characters-6

ВАЛУТНА ИСТОРИЯ
Напоследък, моята приятелка Лили облича все скъпи тоалети. Променя цвета на косата си. Изобщо, стана неузнаваема.
Гледам я днес на улицата с два големи куфара, а косата и силно тупирана, прибрана в кок, с финтифлюшки в страни.
- Къде така? – питам.
- Знаеш ли, откакто останах в къщи, се чувствам окей.
Слушай, ще ти кажа нещо под секрет, но между нас да си остане! Два, три пъти в месеца ходя в Югославия.
 ” Виж ти!”- мисля си. А хората говорят врели не кипели.
- Ела някой път с мен!- сепна ме тя.
- Идеята ти, Лили не е лоша, ама…
- Какво ама? Знаеш ли? Когато отидох за първи път в Югославия, насила свалиха палтото ми и натикаха в ръцете ми, ей Богу, цели седемдесет долара.
- Откъде да знам? Та, ние скоро не сме се виждали.
- Това е нищо. Ако знаеш, шапката ти ще падне. Пътуването до Югославия ми коства четиридесет и пет лева. С шофьора на автобуса сме сие. Ти, като че ли не ме слушаш, а?
- Защо? – отговарям. Разбрах, че си спечелила долари.
- От тук купувам разни дреболии, а там ме чака оная мъжкарана, на която пробутвам стоката и тя ми брои доларите… Веднъж преминах границата с десет комбинезона на гърба си. Митничарят ме изгледа. “Ха, сега де! Спукана ми е работата”- мислех си. Но всичко мина окей.
- Така значи, успя да го измамиш?
 Наново я гледам. Колко малко съм познавала тази жена!
- Миличка, ти пак се замисли? – прекъсва ме тя.
- Продължавай, продължавай! – настоявам.
- Знаеш ли, каква шега ми направиха напоследък? Пробутаха ми фалшиви долари. Сега знаеш съм решила, такава стока да им пробутам, та дълго да говорят за мен!…
ЗАГАДЪЧЕН СЛУЧАЙ
Матю Балдъзов беше от ония странни хора, които с право можем да наречем необикновени. В негов стил беше една малка подробност, която го отличаваше от другите – черната папионка на врата му.
И ето, в този слънчев петъчен следобед, той прекоси добре оформената с правоъгълни, базалтови плочи площадка на жилището си. Беше леко прегърбен, с наведена глава. Този път, папиотката липсваше от врата му. Нечий истеричен глас го накара да се спре. Ослуша се. Нямаше никой наоколо. Но все пак, някой му се надсмиваше. “Да, така значи, ти си било мое вътрешно гласче! Познах те, миличко!” Наистина. Сънят му се превърна в действителност. А уж, сънищата не познавали, а? – догаждаше гласно той.
Кой можеше да помисли, че всичко ще започне от загадъчното изчезване на диригента Стати Миленчев! Това беше раздвижило духовете на музикантите.
В момент, когато всички оркестранти бяха задрямали лениво по столоветe на авансцената, чистачката кака Минка беше влязла възбудено и в ръцете си държеше бял, измачкан лист. Когато почистваше кошчето за смет в стаята на диригента, беше го намерила там, небрежно захвърлен. А сега бързаше да съобщи новината.
През това време, бащата му лежеше проснат по гръб върху бялото болнично легло. Пред очите му зееше яма. Огромно чудовище беше разперило грамадните си пипала и в момент, когато го сграбчи, нечия нежна ръка държеше китката на лявата му ръка.
В този момент, на вратата се появи прочутият диригент. Сестричката се извини, завъртя закръгленото си задниче и заситни към коридора.
Оттук натам, всичко се започна около едно бяло видение в женски образ, което беше действителност. У стареца се завърна старата мания за превъзходство. Той се превъплати в образа на млад господин  и се превърна в галантен ухажор. Бялото видение в женски образ, усили своите грижи над стареца. Горното копче на престилката  й беше винаги разкопчано и се подаваше бял бюст, който го заслепяваше. Зениците на стареца се разширяваха, след като  погледнеше през улейчето, което се спускаше надолу.
Един ден, сестричката дойде много разтревожена, с насълзени очи.
- Горката Сиси! Моята малка Сиси! Отиде си чедото! Консерватория завърши, никаква известност! Ех, Сиси, Сиси, ще си вехнеш в глухата провинция! – и се наведе над стареца.
Не мина много време, диригентът Стати Миленчев се появи в болничната стая. След месец в камерният оркестър се случи нещо, което още веднъж раздвижи духовете на музикантите. Диригентът просто връхлетя на авансцената и обяви разгорещено:
- Това е новата ви колежка, Сиси Парадикова.
Едно добре закръглено, прелестно същество с извънстандартно бюстче, на което горното копче на блузката беше разкопчано, се появи неочаквано. На другия ден, първата цигулка Матю Балдъзов, беше изместен от Сиси Парадикова. 
писателят сатирик Мария Герасова   / Весела Будилкова /