Съвети за лесно преодоляване на бебешкия бр.202 път
Вашият коментар
Месечни архиви: февруари 2018
Ако човек овладее дишането си,бр.201
става господар на съдбата с
Снимка – Pixabay
Дишането е най-жизненоважната и най-несъзнателната ни функция. Знаем, че без храна и вода може да издържим няколко дни, но без въздух няма да оцелеем дори и няколко минути.
За живота дишането е много по-важен процес от храненето, а според Свами Рама – основател на Хималайския международен институт за наука и философия на йога – „Дишането е мостътмежду тялото и ума“.
За да си набавим храна и течности, са нужни финансови средства, за да дишаме, те не са необходими. Въздухът е безплатен, ние го получаваме даром от природата, той е неизчерпаем. Затова може би не го оценяваме напълно.
Според древните традиции дишането, а не храната, дава първоначалната енергия на организма. Преди хиляди години древните китайски лечители стигнали до извода, че „въздухът е склад, в който са натрупани енергии“ и затова съветвали: „Ако се разболеете, дишайте дълбоко“.
А според стара санскритска поговорка – няма болест, която да не може да се излекува с дишане. От правилното и дълбоко дишане зависи и продължителността на човешкия живот.
Коренните американски жители – индианците, са наричали въздуха „царството на мисълта“ и са учили децата си от ранна възраст да дишат бавно и дълбоко, като са им обяснявали, че това ще им даде нови сили и устрем, ще ги ободри и стимулира повече от храната и водата, която ежедневно приемат.
Вождът Сиатъл на племето дуом от Тихоокеанския Северозапад е казал, че „за червенокожите въздухът е скъпоценен, защото всички неща са изпълнени с един и същи дъх, както животните, така и дърветата, и човека„.
Древните гърци са били отлични оратори тъй като преди да започнат да говорят, поемали дълбоко въздух и през цялото време са дишали плавно и ритмично. Според суфистите да управляваш дишането си означава да насочваш своята енергия, там където пожелаеш.
Известният руски учен д-р Вл. Волков определя дишането като най-важната дейност за човешкия организъм. Според него, тренирайки дишането си, ние тренираме фотосинтеза на дихателните пигменти и даваме възможност в организма да проникне повече светлина.
Научаването на пълноценно и правилно дишане е най-ефективното средство за вливане на нова и свежа енергия в човешкото тяло. Продължителното и бавно вдишване създава Ян-енергия – тонизираща и положителна, а продължителното и бавно издишване създава Ин-енергия – отпускаща и отрицателна.
Дишането на всеки човек е различно. Повечето хора дишат несъзнателно, а трябва да се диша осъзнато. Болният човек диша бързо, а здравият – спокойно, ритмично. Всички сме забелязали, че когато сме изненадани, задържаме дишането си, а когато сме изплашени, го ускоряваме.
Когато сме разтревожени или обезпокоени, въздишаме тежко – това е самозащитна реакция на организма, при която неволно вдишваме дълбоко и издишваме дълго. Бързото и плитко дишане, така наречената хипервентилация, е обичайна реакция при стресови ситуации, с които се сблъскваме всеки ден.
Бързото дишане води до бързо окисляване на кръвта, а това – до натрупване на утайки по кръвоносните съдове и като следствие – до тяхното стесняване и запушване, до главоболие, болки в гърлото и носа, потиснатост, лошо настроение, депресия и много други.
Потъмняването и набръчкването на кожата се дължи също на неправилно дишане. Никога не заспивайте с покрита глава, защото вдишвате отново изхвърления от вас въглероден двуокис.
Бързо, плитко, шумно и повърхностно – това е неправилно дишане. Правилно дишане значи да поемаш въздух дълбоко, да го задържиш известно време, бавно и безшумно да го изкараш навън, като в това трябва да участват не само белите дробове, но и коремните мускули. Извършва се плавно, дълбоко, спокойно и с определен ритъм. Освен, че ще ви успокои, то ще облекчи гръдния кош и гръбнака ви.
Когато дишате равномерно, дишането е много по-ефикасно, защото всяко вдишване осигурява много повече въздух и жизнена сила. Както е казал древния мъдрец Ван Дзу Нюе: „Който умее да диша правилно, той ще бъде здрав и жизнен“.
При силна уплаха, страх и стрес древните лечители са препоръчвали няколко дълбоки и бавни вдишвания. Кислородът, който вдишваме, е необходим за преработването на поетата храна и превръщането ѝ в енергия. Кислородът, пренасян чрез кръвта и кръвоносните съдове, отива до клетките, където изгаря вида храна, от която се нуждае клетката – мазнина, глюкоза или белтъчина.
При лошо дишане този кислород е по-малко и изгарянето е по-лошо. Милиардите клетки в нашия организъм се нуждаят от кислород, за да живеят. В същото време те се нуждаят от кислород и за да изхвърлят отпадъците, в това число и въглеродния двуокис, които биха били изключително вредни, ако останат в организма. Затова плиткото дишане, при което използваме само горната част на белите дробове, а много рядко средната и почти никога долната им част, е вредно.
Замърсеният въздух, който остава в долната част на дробовете и топлата влага, която е в него, подсигуряват идеални условия за развитие на микроби.
Автор: Дик Дерик
http://lifetime.bg/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BE%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B5-%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%BE/
тагове: човек, дишането
КОИ СМЕ БЪЛГАРИТЕ И ОТКЪДЕ ПРОИЗХОЖДАМЕ? БР.201
Пред бъдещите български историци предстои нелеката задача да се върнат към обективната научната проблематика за произхода на българите и тяхната антична и късно-антична история до 680 г.
Що се отнася до онези, които твърдят, че сме траки или славяни, аз въобще не отричам, че по дунавските земи и на Балканският полуостров е имало траки, имало е и славяни…Преди това е имало и готи, явно много от тях са останали. Но нали говорим за създадената през 680 г. държава с името България?
Готите създават няколко държави в Европа. И в Тулуза и в Италия, но само държавническият талант на Аспарух и Тервел е успял да създаде държава на юг от Дунав. Независимо от опитите на готските вождове от ІV в. до VІ в. Аларих, Атаулф, Гайна, Теодорих Триария, Теодорих Амал…готите не успяват никога да създадат своя устойчива държава на Балканите, а така много са искали. И явно неслучайно още историкът Касиодор през VІ в. носталгично решава да вмени, че миналото на старото тракийско племе гети е предистория на готите. Да се твърди днес, че сме по произход траки, означава, че историческата мисъл не е пораснала от времето на Касиодор, за когото готите са траки…Простоватият по-късен готски историк от VІ в. Йордан е бил поне простосърдечен, той добродушно преразказва готските легенди за произходът им от Скандинавия, но преписва от Касиодор и произходът им от траките-гети. За разлика от българите обаче, немците днес нямат шизофренична история за своя произход и въпреки, че е съблазнително да се изкарат древните траки-гети, обективно са написали, че произхождат от Скандинавия. А биха могли да кажат, че са траки, нали готите заселват земи на юг от Дунав още от 375 г. и чак към 484 г. напускат Балканите?
Очевидно е, че много хора тълкуват етническата история или сталиниски, т.е. като единство на език и общество, или „арийски”, т.е. като кръвно родство, или пък териториално, много от днешните унгарци, понеже живеят по земите на стара хунска Панония, искат да се пишат даже в паспортите си хуни. Изобщо, добре би било онези, които пишат „кои сме българите” да ни запознават преди това с философията, която влагат в понятието за етност, на което вменяват единство от кръвно или глотогенетично (езиково-диахронно) естество. Раковски например е имал също страст към глотогенезата и дори търси някакъв български език „самскрит” (сам скрит), но е имал и уважение към летописите и когато хаджи Найден Йоанович от Пазарджик му даваавтентичен възрожденски ръкопис (най-старите данни, които дава анонимният възрожденски хронист за „гимери и кимери”, е че те са „изидоша первое от овиа страны, и еште пред Алезандром Македонскимъ”), намерен от него преди 1856 г. в Атон, където пише, че българите произхождат от кимерийци, Раковски добросъвестно го публикува през 1865 г. в „Българска старина” (книгата е издадена в Букурещ) и става първият български историк, който отстоява кимерийският произход на българите…
Даже не е знаел за Прокопий Кесарийски, който още в VІ в. пръв пише за такъв произход, явно заемайки сведения и легенди от самите утигури (= българи), които са посещавали по съюзнически дела Юстиниан І в Константинопол.
Учените днес признават деятелността на утигурите Грод и Синдалх, а кимерийската им генеалогия, разказана от Прокопий, пропускат…
Публикувано от Kiril Milchev
Уникално: Паметник на песен се идигна в наше село бр.202
Мемориалът за „Интернационалът” е построен през 1977 г. в Драганово, Великотърновско по случай първото изпълнение на пролетарския химн в България
Когато публикувах във вестник „Поглед”, бр.11/ 13 март 1972 г., своята статия „Кога и къде у нас за първи път е изпълнен „Интернационалът” не очаквах, че на страниците на вестник „Антени”през 1974 г. в три различни броеве през февруари, април и юни ще бъде обогатено това мое съобщение с първите преводи на международния работнически химн „Интернационалът” на български език от Любен Дюгмеджиев през 1919 г. а преди това и от Васил Карагьозов през 1909 г. като студент в Гренобъл.
Вече е безспорен факт, че „Интернационалът” е дошъл в България още през 1897 г. направо от Франция, или 8 години преди официалното му отпечатване с ноти и руски текст в „Червен календар”. През есента на същата година в будното село Драганово, Горнооряховско за пръв път в България се разнесла неговата великолепна мелодия на френски език… Историческият документ, от който се съди за първото изпълнение на международния работнически химн в България, е писмото на Михаил Михов, съратник на Димитър Благоев, изпратено от град Лил, Франция на 20 май 1897 г. до годеницата му Ана Киселкова, станала по-късно съпруга на Кръстьо Раковски /племенник на Георги Сава Раковски/. В него той пише: „Що чини това хлапе /брат му Никола 20-годишен е народен учител в Драганово/, аз не знам – знам само, че като му изпратих нотите на „Интернационала” – той ми писа, че това било една великолепна мелодия, вълните на която вечер се раздавали и разнасяли по Драгановските баири, т.е. Колю вечер е пеел като излизал на разходка с другарите …”
След направената проверка в Централния исторически архив, Музикалната академия и Народната библиотека „Кирил и Методий” не се установи по-ранно изпълнение на работническия химн, затова по случай 80 години от това изпълнение в Драганово през 1977 г. беше издигнат и открит паметник на тази революционната песен по проект на скулптура Боян Радославов. Паметникът е направен от железобетон и неговите пластични гънки изразяват вълните на песента, чиито бронзови куплети са изписани върху него. През 1979 г. секретарят на Съюза на българските журналисти Благомир Сираков доведе в Драганово софийския кореспондент на „Московски новости”, който след като видя паметника и се осведоми за историческата справка, месец по-късно публикува в „Московски новости” новината, че издигнатият в Драганово паметник е единствен паметник на песен в света, която от 1922 г. до 1944 г. е бил химн на Съветския съюз.
Песента „Интернационалът” по текст, написан през 1871г. от парижкия комунар Йожен Поатие /1818 – 1887/ и с музика на Пиер Дегейтер /1848 – 1932/ е изпълнена за пръв път на 23 юни 1888 г. в гр. Лил, Франция от хора на печатарите „Лира” под ръководството на Пиер Дегейтер по време на печатарския празник. В Драганово вече близо 40 години се издига единственият паметник на тази революционна песен, която в края на 19 век е била изпълнена от учителската организация „Сам си помагай” под ръководството на Никола Михов.
След завършване на висшето си образование в Брюксел с докторат по статистика и посветил две десетилетия /1912–1932/ по издирване от европейските библиотеки на исторически източници за България, оставяйки 17 тома библиографско наследство, той е признат за патриарх на българската библиография, а през 1949 г. е избран за член на Българската академия на науките.
На 18 март 2018 г. се навършват 141 години от рождението на академик Никола Михов. На 18 март е и денят на Парижката комуна. Нейните идеи бяха въплътени във величествения марш на работническата класа. Какво интересно съвпадение! Като имаме предвид, че Никола Михов е първият българин, изпълнил „Интернационалът” на българска земя.
Паметникът в Драганово
Академик Никола Михов
Акад. Никола Михов (седнал в средата) сред свои бивши ученици в село Драганово
Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица
http://www.nabore.bg/statia/unikalno-pametnik-na-pesen-v-nashe-selo-2937-14
тагове: уникално, паметник, песен
История на електростатиката бр.202
Около 600-ти век a. С гръцкия философ Талес открили, че ако триене парче растителна смола, наречена изкопаеми кехлибар в гръцката Електрон, този орган придобита собственост на привличането на малки обекти.
Theophrastus (310 г. пр.н.е.) прави проучване на различните материали, които са в състояние да произвеждат електрически явления и написа първия трактат за електричеството.
В началото на 17-ти век първите изследвания на електричеството и магнетизма започнаха да подобряват точността на навигацията с магнитни компаси. Британският истински физик Уилям Гилбърт използва за пръв път думата „електричество“, създадена от гръцкия термин „електро“ („амбър“).
Италианският йезуит Николо Кабео анализира експериментите си и първи коментира, че има силови сили на привличане между определени тела и отблъскване сред другите.
Около 1672 германският физик Ото фон Гурике изгражда първата електростатична машина, способна да произвежда и съхранява статична електрическа енергия чрез триене. Тази машина се състои от сферична топка, пробита от пръчка, която служи за завъртане на топката. Ръцете, приложени върху топката, създадоха по-голям товар, отколкото досега
През 1733 френският Франсоа дьо Фей Cisternay предложен за съществуването на два вида електричество, положителен и отрицателен заряд, се посочва, че:
* Кехлибарът отърка обекти отблъскват.
* Обектите, които се търкат срещу стъклена пръчка, също са отблъснати.
* Въпреки това, предмети, търкани с кехлибар, привличат предмети, които се разтриват със стъкло
През 1785 г. френският физик Шарл Кулон публикува трактат, в който за пръв път е описано в количествено електрически сили, законите на привличането и отблъскването на статичните електрически заряди формулирани и салдото на усукване се използват за измервания. В негово чест наборът от тези закони е известен с името на закона Кулон. Този закон, както и по-дълбоко чрез теоремата на Гаус и извличането на концепциите за електрическо поле и електрически потенциал математически разработване, описва почти всички електростатични явления.
През следващия век се наблюдава значителен напредък в изучаването на електричеството, като например динамичните електрически феномени, произвеждани от движещите се заряди в проводящия материал.
, И накрая, през 1864 г. шотландският физик Джеймс Клерк Максуел обединява законите на електричеството и магнетизма в ограничен набор от математически закони.
авторизиран превод Мария Герасова
Сватби от един друг свят – обичаите в село Рибново бр.202
Рибново е китно планинско село в България, което сякаш непринадлежи на модерния свят. Там времето тече по различен начин и сватбените традиции оживяват всяка зима – цветни, весели и приказни.
На това място живеят български мохамедани, които имат свои уникални ритуали, задължително присъстващи във всяка сватба. Хората тук сключват брак през студените месеци от годината, защото тогава се завръщат от гурбет. Легендата разказва, че в миналото момчетата не виждали булките до самата сватба и били неопитни. Лицата на невестите им били рисувани и покривани с пайети. За да се научат бъдещите съпрузи на нежност, те трябвали да махат една по една пайетите много внимателно. Този ритуал се спазва и до днес.
Всъщност, сватбите в Рибново траят два дни и жителите спазват строго традициите си. Подготовката за сватбата започва още от раждането на дете в семейството. Ако е момче, се събират пари за построяването на къщата, където то ще живее с любимата си. Ако е момиче, родителите започват да събират чеиз – купуват се мебели за дома, жените тъкат и плетат, за да осигурят всичко за бъдещето на детето им.
На първия ден от сватбата хората от селото минават през къщата на булката, за да я поздравят. Семейството й пък изважда чеиза и го подрежда на улицата, за да могат всички да го видят. Телевизори, дивани, хладилници, пъстри килими, одеяла и дрехи са изложени дори и през нощта. Междувременно, в дома на младоженеца се празнува. Цялото му семейство и приятелите му се събират и отбелязват заедно празника.
На втория ден щастливата двойка отива на площада, следвана от цветно шествие. Цялото село присъства на сватбата, облечено в най-хубавите си дрехи. Традицията отново е спазена – рибноволийци носят елеци, обшити с пайети, шалвари, бели ризи и чорапи. Площадът се обагря в различни цветове. Хората се хващат на хоро и танцуват под звуците на оркестър.
Идва времето и за най-интересната част от сватбата – рисуването на булката. В Рибново младоженките се наричат „бели булки“ именно заради този ритуал. Бъдещата съпруга за последен път се връща в дома си като неомъжена и там започва магията.
Младоженката влиза в стая, в която могат да присъстват само жени. Тук една от рибноволийките, която се занимава с гелини (изрисувани булки), намазва лицето на момичето с бял крем и върху него лепи разноцветни мъниста и пайети. Ноктите на младоженката се боядисват в червено. Другите жени я обличат в шарена рокля, а последният детайл към тоалета й е булото. Така булката сякаш се скрива от света. Смята се, че тази маска я пази от злите уроки, които може да й навредят през прехода от моминския към семейния живот. Жените от селото не си спомнят кога и как е започнала традицията с гелините, но продължат да спазват ритуала.
Булката излиза със затворени очи от дома си, пред който са се скупчили хора, а от къщата се хвърлят бонбони. Младоженката раздава дарове на новото си семейство, докато чеизът й потегля за бъдещия й дом.
С настъпването на нощта двойката се отправя към къщата на младоженеца, където ги очаква ходжата, за да ги венчае.
В Рибново хората се женят помежду си, запазвайки общността и традициите си. Сватбите тук са уникално събитие – смесица от цветове, пайети, щастие, музика и мъничка доза магия.
http://travel.spisanie.to/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/8455-%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B1%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE#!prettyPhoto
тагове: сватби, обичаи, село Рибново
Доколко можем да променим навиците си бр.201
Казват, че навикът е втора природа. И както са ни нужни 20 и повече години, за да изградим зрялата си личност, така развиваме навици, които ще останат с нас за цял живот. За жалост голяма част от тях не са нито полезни, нито здравословни, пише obekti.bg. Някои дори вредят дългосрочно на живота и връзките ни с хората. Какво можем да направим по въпроса? Представяме ви позицията на психолога д-р Джон Грохол, изложена в статия за PsychCentral: Един навик не са променя нито бързо, нито лесно. Ако нещо е учено в продължение на повече от 20 години, вероятно ще изисква също така значително (ако не и същото) количество време това нещо да бъде „отучено“. Изглежда по-трудно, отколкото е, защото е процес, а не нещо, с което просто да се събудиш един ден и да си кажеш „Ей, днес ще правя всичко по съвсем различен начин!“ Става ли по-трудно с годините? И да, и не. Да, в смисъл, че промените като цяло се случват по-трудно в по-късна възраст, защото животът ни става по-удобен и по-познат. А какво представлява този живот, ако не сбор от нашите начини на поведение, мисли и чувства, на всички неща, които сме научили и вградили в себе си през годините? И това е интересно: Разберете на каква възраст е вашето тяло като направите това просто упражнение (СНИМКИ) – четете тази и още полезни новини на zdrave.to Не мисля, че за по-възрастните е по-трудно – смятам, че е доста трудно за хората на всяка възраст да променят навиците си. Хората просто свикват с познатото, защото в него намират комфорт. За повечето хора да се откажат от познатото в полза на непознатото е страшно и трудно. Хората отбягват страха и страшните ситуации и това е причината повечето хора да не обичат промените (и да не се справят добре с тях, когато ги срещнат в живота си. Какво можем да променим? Най-лесните за промяна неща са най-дребните и най-простите неща, които значат най-малко за един човек. Например, за един това може да е да добавя по чаша портокалов сок към закуската си или да излиза на разходка поне три пъти седмично (в сравнение с нито веднъж). За други може да бъде да четат поне по две новинарски статии от начало до край. Истинският ключ към промяната на навиците не е да сменим съществуващите рутинни дейности с други, които да не се променят никога повече, а по-скоро да си поставяме предизвикателства всеки ден – или поне веднъж седмично – като опитваме нещо ново и малко по-различно. Реалността е, че повечето хора не могат да променят значително много в живота си без сериозно усилие и време. Не можете да искате или да очаквате от някого да промени всичките си навици, дори това да е от полза за неговото здраве и щастие в дългосрочен план. Като човешки същества сме устроени така, че се чувстваме твърде удобно в добрите стари навици.
https://www.blitz.bg/zdrave/dokolko-mozhem-da-promenim-navitsite-si_news579247.html
тагове: промяна, навиците
Santiago Ribeiro exhibits at Times Square, бр.201
New York city and in the historical center of Moscow
Having accompanied all the activity of the artist of Coimbra, Santiago Ribeiro, including in the great screens of Times Square in New York, we have now announced his participation in the International Exhibition „Prize of Visionary Art“ in the center of the great Russian city Moscow.
The international project „Visionary Art Prize“ will be held in the historical center of Moscow, in one of the best exhibition venues in Moscow – in the „House of Artists of Moscow“.
The dates of the exhibition: March 27 – April 1, 2018.
Santiago Ribeiro will be the only surrealist artist to participate in this important event in the Russian capital as well as the only Portuguese. Having been invited by his friend the Russian artist Oleg Korolev.
In the 2018 Visionary Art Prize project, are included artworks in the styles of Visionary Art, Mystic Symbolism, Cosmismo, Fantastic Realism, Magical Realism
The artworks are produced in genres of painting, graphics, sculpture, digital art, textiles and non-woven.
Project Art Curator Artist Oleg Korolev Project Producer Vise-President of the Eurasian Art Union Fedor Filkov Organizers: Eurasian Art Union, NextArt Global Art Agency
ABOUT THE CONTINUOUS MULTIMEDIA EXHIBITION ON TIMES SQUARE GIANTS SCREENS
Art of the artist Santiago Ribeiro it is on display at Times Square in New York and heads to Coimbra, Portugal Surrealism Now 2018
He is the surrealist artist of the 21st century best known in the world and his activities in the biggest multimedia place of the Globe show us this.
It is the only surrealist artist in the world to have this pioneering initiative.
In New York we can Follow the multimedia exhibition of Santiago Ribeiro’s art in Times Square, it will now head to the ‘International Surrealism Now’ exhibition in Coimbra, Portugal, having also been featured in Paris at the “Osmosis-Kiraméki Transfigured!” event along with cultural icons and renowned artists.
Portuguese surrealist painter Santiago Ribeiro has been featured since July 2017 at the Thomson Reuters and Nasdaq OMX Group at Times Square in New York City, and will remain highlighted throughout 2018.
“As usual, every time, I do something different and innovative and the idea of exhibiting in Times Square, New York, shows how media and new technologies are a modern way to divulge our art.” – he said. declared Ribeiro.
Born in Coimbra, Portugal, Ribeiro attended art classes at Escola Avelar Brotero and the Escola Superior de l’Education in Coimbra.
He has organized and participated in numerous individual and collective art exhibitions in Portugal and abroad. Ribeiro’s work has been featured at the U.S. Embassy in Lisbon, in the Portuguese American Journal, in Digital Meets Culture, Pressenza fr, metroNews.ru , Pravda in Portuguese, The Herald News, Associated Press , EFE, APA ots, AAP, and many other publications can be seeing on the link
Its sponsors include the Bissaya Barreto Foundation, Câmara de Coimbra and the North American MagicCraftsman studio.
He has devoted his life to painting and promoting 21st century surrealist art, through exhibitions around the world in Berlin, Moscow, Dallas, Los Angeles, Mississippi, Warsaw, Nantes, Paris, Florence, Madrid , Granada, Barcelona, Lisbon, Belgrade, Monte Noire, Romania, Japan, Taiwan and Brazil.
Ribeiro is also the mentor of the ‘International Surrealism Now’ exhibition project where the city of Coimbra will open its doors this year at the Edifício Chiado Museum and Coimbra House of Culture in Portugal in November.
The world’s largest surrealist art exhibition of the 21st century with 107 surrealist artists from 45 countries and five continents will participate.
Countries that will be represented include: Algeria, Argentina, Australia, Austria, Azerbaijan, Belgium, Brazil, Canada, Chile, China, Colombia, Croatia, Czech Republic, Cuba, Denmark, Finland, France, Germany, Hungary, Iceland, Indonesia, Iran, Ireland, Israel, Italy, Japan, Mexico, Morocco, Netherlands, New Zealand, Nigeria, Philippines, Poland, Portugal, Romania, Russia, Serbia, Slovenia, Spain, Sweden, Turkey, United Kingdom, United States, Ukraine, Venezuela and Vietnam.
provides :Mariq Gerasova
Николай Няголов (живопис) и Николай Савов (скулптура)
1 – 20 март 2018 г.
В деня на най-българския празник, Баба Марта, в галерия „Аспект“ за пръв път заедно се представят двама обичани пловдивски творци – живописецът Николай Няголов и скулпторът Николай Савов. Представители на едно поколение и на една школа – тази на Великотърновския университет, двамата са свързани не само професионално, но и чисто приятелски.
Идеята за съвместната изложба дойде от Николай Няголов: след успешната им обща изява в галерия „Форум” в София пловдивската публика също да има възможност да се наслади на едно споделено от двамата преживяване. В тази връзка може да тълкуваме символично дори заглавието на картината на Няголов, която той реши да постави върху плаката и поканата – „Споделена ябълка”
В изложбата в „Аспект“ ще бъдат експонирани приблизително двадесет и пет картини и десетина пластики. Творбите и на двамата са плод на работата им през последните една-две години и не са показвани пред публиката в Пловдив.
Николай Няголов се презентира с картини предимно среден и малък формат, няколко от които са показани за пръв път на изложбата в София, а останалите ще имат своя дебют в пространството на галерия „Аспект“. Тематично живописните му платна продължават да изследват идеята на предишната му изложба, наречена от него „Серендипити”, а именно – да търси и пресъздава в картините си щастливите случайности, доброто и позитивното, да ни убеждава, че да споделяш, е нещо прекрасно и обогатяващо.
Бронзовите пластики на Николай Савов са обединени в три цикъла: „Пазителите”, „Движещи се обекти” и „Времето”, като в последния представя уникални пластики часовници.
Съвместната изява на двамата адаши в галерия „Аспект“ ще продължи три седмици. Изложбата може да бъде видяна до 21 март 2018 г.
предоставя Мария Герасова
ПРЕСЕЛЕНИЕТО
В историческата хроника, племената са наречени „конни- народи“, а от други индоевропейски, според езика, който говорят-индоеврапейски. В библията, те са обявени за потомци на най- големия син на Ной- Сим.
Природните катаклизми след 4200 г. пр. н. е. принуждават протобългарските племена да преминат Аралско море. Придвижването им е представлявало грандиозен керван от хора, коне, камили и други животни. Носели са със себе си храна и вода, и са били следвани от стада коне, едър и дребен рогат добитък. Минават през земите на каситите,защитени на север от Каспийско море, а на юг от Елбруските планини и стават господари на огромни територии. Границите на тези територии се разпростират на север- връх Арарат, в чийто подножие минава река Тигър и на юг от днешен Багдат (Иран), град Керманшаб, Техеран и Елбруската планина.
Тук започва нова епоха в живота на тези протобългарски племена. Както се вижда, те се настаняват в самия край на IV хил. пр. н. е., още преди последния Потоп, в близост региона на Месопотамия.
В това време е извършено преселение на значителна група от именци от Балканите и иделци от Волго- Уралието, които владеят държавата Самар.
През този период от земите южно от Арабския полуостров пристигат протошумерски племена, които за разлика от тези , които са дошли от Шотландия и Балканите, не познавали коня.
Според историческата хроника, по- късно от сирийско- месопотамската степ нахлуват асирийци, вавилонци и финикийци, т. е. семитските племена.
Същевременно, тук нахлуват и „новите народи“- араби и евреи, а от Балканите- етиопците.
д.и.н. Сергей Иванов
предостави Мария Герасова