Monthly Archives: юни 2018

ЦАРИЦА БАСТЕТ

Савей заедно със семейството на Авасалом, ковчега със скрижалите и чашата,  прекосяват река Ефрати и попадат в земите на ходоните. Между древните българи- худони и Да- видовото коляно е осъществен династичен брак , след което библейските племена прекосяват Кавказките планини и се заселват трайно в земите на Странджа и Сакар планина.
Тук те се заселили отвоювайки земя от траките и престояли няколко десетилетия. Преди напускането от тях на Балканския полуостров  към Мала Азия,тяхната царица Калиностра  поставя начело  за военачалник Худоносор, по произход от древните българи– худони, наричани балхарис, който взема жена от от царското коляно на Давид.Неговата дъщеря Бастет умира млада  около 920 г.пр. н. е. и последното й желание  е да бъде погребана там, където е родена. Изпълнител на волята й е бащата  й  е Худоносор.
В траурната процеса учасвуват българи- худони, израилтяни, египтяни, асирийци и други, които се връщат и остават да живеят в родината на Бастет, в тракийските земи на Странджа и Самар. Ето го и самото предание:
“Народите са тръгнали от Египет по вода и суша.С кораби са пътували знатните, посветените,богопомазаните, техните верни слуги и малко войска. В специален кораб е била мумията и копие  от злато на царица Бастет.Били натоварени златната чаша на Давид, седемте дара, писмената история на народите , чиято царица е била тя. Тази история се отнасяла за две хилядолетия назад  и предсказание за тяхното бъдеще две хилядолетия напред. Имало е и други безценни богатства.Корабът е бил охраняват от други корабии и се движел покрайбрежието от Египет до река Марица. 
Придвижването на войската и народите е станало по суша. При похода са използвани и коне, камили, магарета и всякакъв вид животинска тяга.Водени били много роби, а също така и едър и дребен рогат добитък.
Войската била съставена от народи, обединени в едно, но в числово отношение преобладавала  прабългарската конница.Военачалник на обединената войска  бил вождът на прабългарите, който носел златен жезъл.”
Саркофагът е сложен в нашите земи от хора дошли от Египет, в една нощ, при пълна тишина и зарит в огромно количество пръст. Участниците в това събитие са избити на място. И така е скрита тайната, заложена в прочутите надписи върху скрижалите (каменни блокове)- едно хилядолетно към нашите бъдещи откриватели.послание.
д.и.н.Сергей Иванов
 предоставя Мария Герасова

АПОСТОЛИТЕ ПЕТЪР И ИОАН

Първи проповедници на Христовото учение и уредници на Христовата църква вън от Иерусалим, били апостолите Петър и Иоан. Те познавали отблизо Иисуса Христа, защтоо ходели постоянно с Него  и били свидетели на Неговите дела. И двамата присъствали на планината Тавор  и видели божествената слава  на Спасителя.Когато Иисус бил хванат в  Гетсиманската градина и поведен на съд, само Петър и Иоан останали да следят, какво ще стане на любимият им Учител.
Апостол Петър, както повече ученици на Иисуса  бил рибар от град Нитсанда, на брега на Генисаретското езеро повикан от брат си  Андрей  да стане ученик на Иисуса, Петър напуснал занаята си, тръгнал след  Спасителя  и станал един от най- ревностните  проповедници на Неговото учение. Проповядвал заедно с Иона  в Самария – а по- сетне  в Антохия , Вавилон,Рим и др. места, между иудеи и езичници.  Навсякъде поставял духовни пастири – епископи и свещеници на новите християнски църкви, за да ги поучават и извършват  богослужението. През целият си живот апостол Петър  служил усърдно на славата на Господа и в полза на ближния. Винаги бил пример на мъжество  и твърдост, като без страх  изповядвал Христа  пред иудейските първосвещеници.  Накрай принесал себе си в името на вяра в Иисуса,  като приел мъченическа смърт  в Рим, във времето на жестоки гонения  на християните, император Нерон. Той бил разпънат с главата на долу, по негово собствено желание, защото се смятал недостоен да умре като Учителя си.
От апостол Петър са останали две съборни послания, в които се разяснява учението на Спасителя.
Апостол Иоан бил най- обикновен ученик  н Иисуса. Тих и кротък, той обичал Спасителя от все сърце.Когато  Христос умирал на кръста, нему поверил да се грижи за пречистата Му майка.
След слизането на Светия Дух над апостолите, Петър и Иоан проповядвали заедно.После се разделили  и апостол Иоан проповядвал сам в Мала Азия. За неговата твърда вяра, християните го наричали “стълб на църквата” Римският император Домициан  заповядал да го хвърлят  в котел с вряло масло, но останал невредим.Тогава дошла заповед да го оковат във вериги и да го изпратят на заточение.
Апостол Иоан доживял до дълбока старост. На преклонени години, когато не можел вече да ходи, карал да го носят в църкви и всеки ден им поверявал своето любимо изречение:”Чеда, обичайте се един друг!” 
Той ни е оставил едно евангилие, три послания и книгата “Откровение”, която разкрива в картини  бъдещата съдба на света.
Понеже в своето евангилие  излага възвишено учение на Спасителя, като на Бог  Слово, за Син Божий, апослол Иоан ббил наречен Богослов.
 предославя Мария Герасова

ЕНЬОВДЕН

Църквата почита днес църковния празник Рождение на св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден или летния Ивановден.
Заченат с Божията намеса, св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на св. Йоан е подсказано “свише” – родителите му – Захарий – юдейски свещеник, и Елисавета, вече на преклонна възраст – получават вест, че ще имат син.

Българите наричат празника Еньовден, още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден “слънцето играе или трепти”, когато изгрява.

Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

Снимка на МАРИЯ ГЕРАСОВА.
 https://frognews.bg/novini/dnes-enjovden-rojdenie-ioan-krastitel.html

ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ

Интелектуалците са особена вид хора.Държат се възпитано,говорят умно,рядко избухват.Предпочитат да слушат,не бързат да дават оценки.Понякога са неразбрани, дори от тези,които поддържат гледната им точка.Толкова често подчертават принадлежността си  към интелигенцията,че отблъскват не малко от „не интелигентните“хора. Тяхното съществуване е едно от доказателствата,че знанието не винаги носи щастие.Независимо дали ги приемаме,отхвърляме или сме безразлични към тях, животът ни би бил различен без тяхното присъствие.
Днес,това понятие добива и негативен смисъл.Не рядко, масовите средства за комуникация се опитват да ни представят за интелектуалци индивиди,които трудно могат да бъдат определени,като такива. Критериите за „интелектуалност“ се размиват и губят своята обективност.Широката публика започва да гледа с подозрение на „умниците“,които не покриват дори елементарните изисквания за знания и умения.Необходимо е отново да преговорим базисните основи на „интелектуалността“, за да имаме обективни и безпристрастни оценки за нея.“ Интелектуалният“ елемент е важен в днешния информационен свят. Без него няма как да погледнем отвъд фактите и събитията, и да си изградим автентична картина на нашата действителност.
 250px-PorphyryПорфирий/ Porphyry//234-304/5/ е античен философ,учен и мислител.  Роден е в прочутия град на античността Тир /днес в Ливан/.Произхожда от стар и богат тирийски род.Според някои съвременни изследователи, историята на Тир е тясно свързана с тази на траките.Той е учил в Атина и Рим. През 263 година, в столицата на Римската империя се запознава със създателя на неоплатонизма- Плотин, който става негов учител.През 268 година сериозно обмисля възможността за самоубийство,но е разубеден от Плотин.
В 270 година, след смъртта на учителя си, оглавява неговата школа в Рим.Жени се за Марцела- вдовица на негов приятел.Той е истинският систематизатор на идеите на Плотин,защото бащата на неоплатонизма не водил записки на своите беседи с ученици.
Неоплатонизма е едно от най- големите постижения на философията, с огромно влияние върху съвременните изкуство и култура.
Според Порфирий, първоизточника на съществуването- единното съществува отвъд ума и е постижимо само в ирационалния екстаз.Той счита, че от човешките състояния най- близо до екстаза се намира съня.
Счита, че ума се състои от два свързани елемента- външен,устремен към сетивния свят и вътрешен,насочен към умозрителните същности.За Порфирий, екстаза е лицесъзиране на бога,но мистиката и окултизма имат смисъл,само ако са потвърдени от разума и логиката.Той е един от най- големите учители на великия католически религиозен мислител Аврелий Августин.Огромното му творчество обхваща трактати по филология,математика,астрономия,физиология и реторика.За съжаление, голяма част от трудовете му са изгубени или унищожени.
Така живя и твори Порфирий- признат за последния интелектуалец на античността!
Автор: Георги Караджов

 

 

 

Генерал-полковник Август Кабакчиев

Резултат с изображение за Генерал-полковник Август Кабакчиев

На 17 май 1914 г. в София е роден Август Христов Кабакчиев.
През 1927 г. емигрира в СССР, където от 4 февруари 1933 до 6 октомври 1944 г. служи в Съветската армия. Завършва Военноинженерната академия „Н. Е. Жуковски“ като инженер-механик във ВВС. Активно участва във Втората световна война. Изпълнява редица авиационни длъжности: началник на моторен цех, инженер по производството в авиоремонтен завод, военен представител в авиационен завод, инженер по ремонта в авиодивизия, заместник-командир по инженерно-авиационната служба на 64-ти гвардейски авиационен полк. Лично участва в летателните и експлоатационни изпитания на самолет Пе-2. Завършва участието си в Отечествената война на СССР като гвардейски инженер-майор в състава на 2-ри прибалтийски фронт в боевете край Рига.
В България се завръща през 1944 г. и служи в Българската армия до 1982 г. Главен инженер на авиацията(1945 – 1954), заместник-командващ ВВС, заместник-началник на Генералния щаб на БНА, заместник- министър на отбраната, заместник-председател на Държавния комитет по планирането.
Извън военното дело Август Кабакчиев е активен общественик и въздушноспортен деятел, председател на Българската авиационна федерация, вицепрезидент на Международната авиационна федерация и член на Международната спортна комисия. Генерал-полковник от запаса. Умира на 6 май 1999 г
http://bgnasledstvo.org/bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D1%87%D0%B8%D0%B5%D0%B2/

Как се женеха пловдивчани по време на социализма

от Ива Модова, Trafficnews.bg
Дрон, фойерверки, екстравагантни фотосесии, деликатеси и скъпо шампанско – нещата, без която нито една съвременна сватба не минава. Но не такава е била картината по времето на социализма. Мнозина ще се върнат назад, много назад във времето и ще си припомнят как са си казали „Да” с любимия човек. Други пък ще си спомнят разказите на родителите си каква венчавка са имали и ще се заровят в семейните албуми.
Ще се върнем назад във времето и ще ви покажем как пловдивчани са се женили през 1970-те .
По време на развития социализъм да живееш на семейни начела е било немислимо. И не само, защото партията не е разрешавала да се уронва социалистическия морал, а и заради ергенския данък, които с всяка изминала година се е увеличавал.
Пловдивчани са чакали с нетърпение някой от родата да се зажени, защото се очертавало ядене и пиене на корем, танци и много забава.
Месеци наред са продължавали приготовленията. Роклите и костюмите са се шиели при частни шивачки, тъй като бутиците по онова време били нещо непознато. Бели, прави, тук-там с перли и дантела са били тоалетите на пловдивчанките. Булките задължително носели воал, а понякога и шапки. Ръкавиците са били неизменна част от стайлинга на невестата.

Еднотипни били гримът и прическите. Преди сватбата фризьорите са ходели в дома на булката. През 1970-те повечето дами са били с кок, а в много редки случаи косата е била на букли.
Гримът е бил лек – червило, руж и спирала. Той е бил поставян от самата младоженка, или от нейни приятелки.
В деня на бракосъчетанието приготовленията започвали от ранни зори. Масите в домовете на влюбените са били разпънати и отрупани с леки мезета за гостите. Както и сега, булката е била извеждана с музика, а пред дома й се извивало хоро, в което се включвали всички съседи.

  
  
А пък колите – цяло чудо било младоженците да пристигнат с „Чайка“. Това било сигурен знак, че не са случайни, а в родатата има някоя важна особа от Окръжния комитет на БКП. Типичните возила са били Лади, Волги, Варшави и разбира се Жигули. Повечето гости пък  били превозвани със специално наети автобуси.  Колата на булката е била украсявана с ленти и цветчета.

В Пловдив младоженците можели да си кажат „Да” на три места - в Младоженския дом в центъра, този в Стария град и във вече несъществуващия в Кършияка, на булевард „Васил Априлов”.
По време на соца църковните бракове били забранени със закон. Това обаче не пречело много двойки тайно да се вричат един на друг и пред Бог, само че попът идвал в къщи.  

След официалната част в съвета идвало времето и на веселата част. В Пловдив традиция било да се правят пищни сватби в големите ресторанти на хотелите. Семействата на булката и младоженеца събирали най-малко 200 гости, канели се роднини до девето коляно.
Било недопустимо да пропуснеш някоя далечна леля или братовчедка, защото после може да се окаже, че половината рода не ти говори.
Пет са били местата, достатъчно големи да поберат всички сватбари, като най-предпочитан, но и най-скъп е бил „Тримонциум“.  Той е следван от хотелите „Марица“, „България“ и „Лайпциг“, а по-късно във времето и от Новотела.
 
Музиката била на живо, изпълнявана от оркестъра на ресторанта. Предимно се е слушало естрада, естествено традиционни хора, а при по-претенциозните – и джаз. Западните парчета били по-трудно достъпни.
И докато едни пеели и танцували, други наблягали на яденето и пиенето. Редена салата и мешана скара било менюто на 90 процента от сватбите от тази епоха.  За пиене се сервирали вино и ракия. Ако в родата имало някой международен шофьор, на масата на младоженците се приземявала и бутилка уиски. 
И преди, както и сега, младоженците минавали сред гостите за т.нар. даряване. На сватбата младото семейство се снабдявало със сервизи (поне 5 броя), прибори за хранене, завивки, покривки и китеници за 50 години напред. По-близките роднини дарявали пари, които нижели на огърлица, с която гиздели булката. На най-заможните сватби огърлиците били от двайсетолевки, при по-бедните – двулевки. 
През последните десетилетия се появиха много модерни ритуали, заимствани от западните венчавки – хвърляне на букет, сваляне на жартиер, рязане на торта са част от забавните обичаи. По времето на соца обаче това е липсвало в програмата.

Типичните сватби през 70-те и 80-те са били дневни. Тържеството е продължавало най-късно до 17-18 часа.  След това всички са ходели на гости у младото семейство. Предварително домакините са заредили масите с мезета – луканка и кашкавал, и празникът продължавал до сутринта.
По време на социализма също е имало фотосесии, но те се провеждали в студия. Най-големите в Пловдив били седем, които са се намирали в центъра на града. Младите са правили снимки и на открито. Задължителните места за фотографиране били паметникът на Альоша и Братската могила. Там те поднасяли и позирали скромно до комунистическите монументи.
  
http://plovdivtime.bg/news.php?id=1623&lang=bg

Уникална снимка показва Сахат тепе в края на XIX век

Фотография: Ретро Пловдивъ
Една от най-старите фотографии на Дановия хълм (Сахат тепе), заснета от Бунарджика, ни дава интересни сведения за епохата. В края на ХIХ век почти цялото място между двата хълма е било заето от турски гробища.
Часовниковата кула, която е построена през XVI, е в най-стария ни познат вид, след това тя претърпява още четири основни реконструкции, за да добие настоящия си архитектурен облик.
По това време все още съседният хълм, върху когото днес е кацнала телевизионната кула, е имал отделно название – Топлар тепе. Там е имало топ, вързан на верига за скалата. На пост до оръдието е стоял страж, който следял за пожари в града и известявал населението с топовен изстрел (а по-късно с камбанен звън), че някъде са лумнали пламъци. Оттам се произвеждали салюти и при големи градски празници. До него е бил разположен барутният погреб. Върху двата хълма няма нито едно дърво, много по-късно пловдивчани ще ги залесят.
Двамата мъже с кучето стоят приблизително на мястото, където днес се пресичат булевард „Руски“ и улица „Божидар Здравков“. По-късно изниква цял квартал, където са разположени също Пловдивската пожарна и училище „Алеко Константинов“.
http://plovdivtime.bg/news.php?id=1781&lang=bg

ФОТООКО Когато Бунарджика събираше 4 хиляди на опера

Елате да гледате опера на открито. Преживяването великото изкуство да излезе извън театралните пространства  – пред мавзолея или на Царевец, е неповторимо и революционно. С такива послания ни атакуваха мениджърите на големи музикални институции в годините на демокрацията.
Да, ама не! Нито е революционно, нито е патент на столичани. Пловдив е правил подобни впечатляващи продукции още от 1965 г. А снимките и разказите на свидетелите пазят този спомен жив.
И така… Денят е 5 юни, спектакълът е „Аида“ – част от Вердиевите оперни вечери в рамките на Майски културни тържества на Хълма на освободителите.
Представлението било толкова мащабно и като продукция, но и като реклама, че фестивалните покани се раздавали в собствен, издаден за събитието плик. По-късно един от запаметените кадри се превърнал в първата картичка с оперен сюжет.
Хълмът събрал неописуемо множество. Оркестърът на Пловдивската опера бил подсилен от музиканти и от Държавен симфоничен оркестър – Пловдив. Участвали хорове и на други музикални институции, а заедно с тях – доброволци, войници.  Диригент бил Кръстю Марев, режисьор на спектакъла Георги Първанов, художник на продукцията – Михаил Михайлов, хореограф – Богдан Ковачев.
Ролята на Аида била поверена на София Попова,  Амнерис – Ана Ангелова, Амонасро – Николай Смочевски, Радамес – Никола Николов, Цар – Васил Марчев, Жрец – Костадин Костов, Жрица – Валентина Александрова, Вестител – Христо Христов.
След година представлението, създадено от постановъчния екип, но с малки промени в солистичния състав, било повторено. На 15 юни 1967 г. Хълмът на Освободителите отново бил оперна сцена. Спектакълът отново бил „Аида“, но с режисьор Бохос Афеян.  
Фестивалът продължил до 1975 г., а изиграните представления били многобройни и разнообразни – „Дон Карлос“, „Трубадур“, „Княз Игор“. Общо 18 на брой – 11 пъти „Аида“, 4 – „Трубадур“, 1 – „Княз Игор“ и 2 пъти – „Дон Карлос“. Художникът на част от продукциите  Михаил Михайлов твърди, че е имало случаи, когато в оперните спектакли участвали 945 души.
Под тепетата на емблематичния пловдивски хълм гастролирали големи артисти като румънския баритон Дан Йордакеску, румънското мецо сопрано Маргарита Радулеску, Маргарита Лилова, Пенка Дилова, Надя Афеян. До тях на импровизираната сцена пеели солистите на Пловдивската опера Георги Велчев, Соня Хамерник, Асен Чавдаров, Михаил Чомаков, Стоян Попов, Владимир Тодоров, Райна Кошерска, Беатрис Бояджиян, Минка Лолова, Петър Бакърджиев, Асен Траянов, Таньо Божков и много други.
В логистично и организационно отношение Вердиевите вечери на хълма нямали равни на себе си. Публиката на определени спектакли е надхвърляла 4 000 души. Редовно участие е имали хоровете на на Старозагорската  и на Русенската опери.
На хълма гостувала и Кишеневската опера през 1971 г. с „Лебедово езеро“, „Синият Дунав“ и „Кармен сюита“.
 
Историята за операта на Бунарджика ни разказа д-р Андрей Аврамов Андреев –  български музиколог, педагог и общественик. Други истории за музикалната история на Пловдив той разказва във „Възрожденският Пловдив и музиката“.  Снимката от „Аида” на Бунарджика е дело на дългогодишния фотограф и деец на Пловдивското певческо дружество Кръстьо Лазаров-Къната през 1970 г. Тя се превръща в картичка – първата, която запаметява музикално събитие
http://plovdivtime.bg/news.php?id=1732&lang=bg

Ехо от детството в Стария Пловдив

Хлапе прескача смело дувар в Стария Пловдив. Баба му седи, подпряла замислено глава в дъното на двора. Действието се развива в една от разкошните възрожденски къщи на Трихълмието. Тази иконична фотография от 1970-те години показва как е вървял животът по това време.
Разкошните домове на някогашните търговци и индустриалци са национализирани след 9 септември 1944 г. и в тях са настанени многолюдни семейства на общински наем. Къщите губят блясъка си, някои са занемарени и започват да се рушат. Навсякъде се чува весела глъчка и игрите не спират до късно вечерта.    
http://plovdivtime.bg/news.php?id=570&lang=bg

Археологически разкопки на Античния театър от 1968 до 1979 година

Пловдивският Античен театър е един от най-добре запазените амфитеатри в целия свят. Построен е по времето на римския император Марк Улпий Траян (98 – 117) сл. Хр. и е разкрит при археологически разкопки от 1968 до 1979 г. от Археологически музей Пловдив.
Точно тези разкопки са показани на снимката.
Театърът е единствената запазена антична сцена по нашите земи. Зрителните места са ориентирани на юг, към античния град в низината и Родопа планина. В план театърът е полукръг с външен диаметър 82 м. Откритото зрително пространство – кавея, включва 28 концентрични реда мраморни седалки. Те са разделени от пътека – диазома на два ранга. Във височина двата ранга са пресичани от тесни радиални стълби, които разделят кавеята на трапецовидни сектори – керкиди. Зрителните места обграждат сцената – орхестра, която е с форма на подкова и диаметър 26,64 м.
Входовете – пародоси – към орхестрата, отначало – открити, по-късно – засводени, свързват кавеята със сценичната постройка. Подземен проход със засводен коридор започва от центъра на орхестрата, преминава под сценичната постройка и излиза извън сградата. Втори засводен проход преминава под централния сектор на високия ранг и свързва кавеята на театъра с Трихълмието. Над него е изградена ложата за почетните лица. Те са надписвани по подобие на театрите от Римската империя.
Реставрацията на римския театър в Пловдив е призната за едно от най-добрите постижения на българската консервационна школа. Намесата е ограничена в границите, определени въз основа на щателни изследвания и от изключване на предположенията. Реконструкцията е направена строго по метода на анастилозата, а новият материал е видимо отбелязан. Днес театърът е център в силуета на южната част на Трихълмието, една от емблемите на Пловдив и функционираща сцена за класическа драма, танци и музика.
http://plovdivtime.bg/news.php?id=1128&lang=bg