НОВОВАЛОНСКОТО ЦАРСТВО
Вашият коментар
Месечни архиви: август 2018
Снежана Фурнаджиева – Юбилейна изложба бр.213
В навечерието на препълнения с културни прояви септември галерия „Аспект“ отбелязва с изложба юбилея на Снежана Фурнаджиева. На 30 август в 18.30 часа всички нейни приятели и колеги са добре дошли да поздравят сърцатата председателка на Дружеството на пловдивските художници. Не би било преувеличено да се каже, че тази юбилейна изложба е изстрадана от авторката и отложена през миналата година заради претърпяната от нея контузия. През 2018-а Снежана води битки на толкова фронтове, че едва успя да се подготви, преди да изтече юбилейната ѝ година.
В експозицията художничката представя 20-ина разнообразни по формат картини, като над 10 са нови, рисувани специално за изявата ѝ в „Аспект“, и който е запознат с нейната работа като председател на Дружеството, ще разбере какви неистови усилия ѝ е коствало това. Тя не се страхува да влиза в битки и пререкания, когато трябва да отстоява интересите на гилдията; неуредиците и напрежението по строежа на новата зала на Дружеството и по подготовката за „Пловдив 2019“ ангажират изцяло времето и силите ѝ, затова и изложбата трябва да бъде оценена подобаващо.
„И колкото и напрегнат и заплетен да е животът ми в този момент, в него винаги присъстват любовта, мечтите и духовното преклонение пред изконните житейски ценности“ – споделя художничката. Затова и платната са своеобразна компилация от ретроспективни елементи и нови търсения, свързани с динамиката на днешния ден.Изложбата може да бъде видяна в залите на галерия „Аспект“ от 30 август до 11 септември.
Олга Петрова
предоставя Мария Герасова
ЖИВОТЪТ НА ЦЪРКОВНИТЕ ОТЦИ И УЧИТЕЛИ
КАТО ПОДРАЖАНИЕ НА ЖИВОТА НА ИИСУСА ХРИСТА
Щом християнството почнало да се разпространява между евреи и езичници, водачите на последните му обявили жестока борба. Те видели, че Християнското учение ще измести техните вяри и ще направи големи промени в света, та почнали да гонят и преследват неговите проповедници.
Срещу учените езичници, които със своите съчинения искали да подронят основите на християнството, явили се бележити църковни писатели, които оборили заблужденията им и доказали правотата на Християнското учение. Тия велики писатели богослови, църквата почита като свои отци и учители. Те усърдно работили за уредбата на църквата и за разпространяване на християнството. Някои от тях пропътували морета и суши , и излагали живота си на опасности.Когато кротките съвети не помагали, светиите отци и църковни учители възставали със смела реч против най- силните властници. Когато било нужно, те укорявали царе и царски любимци за техните беззакония. За да бъдат тъй- смели против проповедниците на умиращото езичество, много им помагал техният праведен живот, против който никой нищо не можел да им каже.Някой от тях раздавали всичкия си имот на бедните и прекарвали живота си в пост и молитва.
Мнозина от църковните отци и учители били пращани на заточение, други умирали мъченически, но никой не се отказал от вярата, нито се съгласил да говори против съвестта си. В тежките минути на живота си, те се спомняли думите на Спасителя „Който претърпи до край , той ще се спаси“. И без страх посрещали смъртта. Една от най- големите им грижи била да проявят колкото си може сърдечна любов към ближните, милост към страдащите, утеха към нещастните.Някой от тях съставили трогателни молитви и песнопения, с които прославната църквата си служи и до днес.Тържествените литурги, които слушаме в църквата, са съставени от св. Васииля Велики и от св. Йоан Златоуста.
През целия си живот, светиите отци служили на Бога и подражавали живота на Спасителя.
предоставя Мария Герасова
БАЛАНС
Живеем в неспокоен свят.Информационният поток ни залива със своя обем и съдържание.Работното ни място е препълнено с нови технологии-лаптопи,компютри,принтери,смартфони, айфони….Привикваме да правим по няколко неща едновременно.Дори почивката ни често е свързана с организирането на пътувания до далечни и непознати места.Стигнем до желаната дестинация, вече сме изморени и ни трябват дни,за да се възстановим.Не ни остава време за неща,които имат значение за нас. Примерно, дали сме избрали работата,за която мечтае . Дали сме реализирали в пълен обем своите възможности.
По моему е необходимо да се дистанцираме от злободневието на деня, и да обърнем нужното внимание на нашия живот и цели.Налага се да бъдем спокойни,уравновесени,балансирани, за да дадем реална оценка на нашето положение и набележим тяхната перспектива.В противен случай рискуваме да се изгубим в динамиката на ежедневието и да пропуснем шансовете,които се откриват пред нас.
Роберт Барани /Barany/ /1876-1936/ е австрийски физиолог и отолог. Завършва медицина във Виена/1900/.От 1903 работи в университетската ушна клиника. През 1909 става доцент по ушни болести.Пръв в света започва клинични и експериментални проучвания на вестибуларния апарат у човека органа на равновесието във вътрешното ухо/. Предлага уреди и методи за изследване на вестибуларния апарат, наречени на неговото име.Проучва функциите на малкия мозък. Разработва оригинални оперативни методи за хирургически операции в него.
През 1914 година получава Нобелова награда по физиология и медицина, за изследванията си в областта на физиологията и патологията на вестибуларния апарат.
През Първата световна война е мобилизиран в армията.Попада в руски плен и в 1916 година е освободен, като отива в Швеция,за да получи Нобеловата си награда.
От 1917 година до смъртта си е професор и директор на Отологичния институт към прочутия университет Упсала /Швеция/.
Той е много добър пианист.Негов любим композитор е Роберт Шуман.
Университета на Упсала учредява в негова чест Златен медал, за изследвания в областта на вестибуларната физиология и патология.
Научното дружество по отология в Упсала, е наречено на неговото име.
В забързаното и драматично време на турбулентния 20 век, Барани полага основите на съвременното научно разбиране за физиологичния и физически баланс на човешкия организъм.
Георги Караджов
СЕЛО МАРКОВО
Село Марково се намира в полупланински район. Разположено е на 5 километра южно от град Пловдив в северното подножие на рида Чернатица, в така наречената „Родопска яка“. Преходноконтинентален климат с алувиални, алувиално-ливадни и хумусно-карбонатни почви. Земеделската земя в землището на с. Марково възлиза на 18 000 дка. Основната култура, отглеждана в землището на селото, са лозята, като тук се намира най-големият масив на мавруд в България.
В много по-малка степен вече са застъпени черешовите насаждения, на фона на масивите, съществуващи допреди 15 години между Марково и двете съседни села: Първенец и Белащица. Свързва се с Пловдив посредством два пътя: един водещ към кв. „Коматево“ и един към Район Южен. Още два асфалтирани пътя водят съответно към тържище „Родопи“ и към с. Първенец.
История
Над селото се намират уникални каптажи още от римско време, от които се е водоснобдявал древният Тримонциум.
Според преданието, когато през XIV в. турците нападнали Пловдив, един от пълководците, сполучил да намери част от водоснабдителната система, по която града се водоснабдявал с вода от Марково. С разрушаването и прекъсването на водоснабдяването се ускорило превземането на крепостта. За награда Султанът подарил Марково заедно с цялата му околност на пълководеца си за негово и на наследниците му владение. Последен владетел от тоя род бил известния пловдивски първенец турчин хаджи Измаил бей (Исмаил бей). Части от акведукта могат да се видят и днес. Това са руините, намиращи се на транспортния „Коматевски възел“ в град Пловдив.
Данни за селото има още от преди Освобождението. В един турски 
регистър от 1576 г., селото съществува под името Маркува. За името съществуват три хипотези. Според една легенда, името на селото е дадено от самия Крали Марко. Според втора, едно семейство от село Павелско, носещо фамилията Маркови, се заселило тук и то дало името на селото. Според трето предание, името на селото идва от тракийската дума „мар“, което ще рече вода (оттам и името на на местността “ -Марата.
– мястото, където е римският каптаж) и турската дума „кьой“ – село, сиреч „село при вода“, по-късно е побългарено на Марково. Това е по-приемливата хипотеза и е обяснима с това, че римляните са каптирали именно извора в местността „Марата“, намиращ се на около половин километър югозападно от селото, за да водоснабдяват Тримонциум. Този извор се използва и днес.
Най-вероятно селото възниква от постоянно заселили се ратаи и работници, работещи на двата големи турски чифлика, които закупили земята от бейовете. Християнското население се увеличава от жителите на вече несъществуващото село Захридево, което се намирало на пет километра североизточно от Марково, напуснали го по време на чумната епидемия през 18 век.
Има сведения селото да е посещавано от Васил Левски и Захари Стоянов, като последният е пренощувал в Марково на гости на Нася Ханджията (Атанас Бакалов) и там успяват да създадат комитет от няколко души. В навечерието на въстанието, обаче Наси изказал всичко, каквото чул и видял, как са го посетили и прочее, на хаджи Исмаил бея.
След Руско-турската освободителна война, през селото минава делегация от пловдивските консули на Великите сили на път за Инджекароското ханче в Централните Родопи. Целта им била да се срещнат с капитан Петко Войвода – защитника на мирното християнско население. По това време той водил битки с разбунтувалия българите-мюсюлмани в Родопите англичанин на турска служба Сенклер паша.
По времето на Третото Българско царство турското население постепенно напуска Марково и се изселва извън пределите на страната, продавайки имотите си на новозаселили се българи, които пристигат от селата в планината, главно от Добралък и Косово. Много заможни граждани също купуват имоти в селото като това дава възможност за оформянето му като летовище. След 1915 г. при преселването на арменци в България, много от тях си изграждат вили в селото, като преди 1944 г. броят им достига над сто. След 9 септември 1944 г. строежите на вили продължават, като в селото се оформят две вилни зони – едната по-голяма, югоизточно, а другата по-малка – западно от него.
Религии
Населението е източноправославно. Църквата в селото се нарича „Света Троица“ и е построена през 1865 г. В землището на селото има няколко параклиса: „Св. Георги“, „Св. Атанас“, „Св. Тодор“, „Св. Неделя“ и „Св. Никола“. В центъра на селото се намира новопостроеният параклис „Вси български светии“.
Обществени институции
В селото има основно училище „Св.Св. Кирил и Методий“, чиято сграда е построена 1921 г. Първото училище в селото датира от 1870 г. Читалище „Алеко Константинов“ е основано през 1901 г.
Културни и природни забележителности
Непосредствено над Марково започва парк „Родопи“, в който се намират курортите „Здравец“, „Студенец“ и „Бяла черква“. В дефилето на потока, на километър от селото,се намира местността „Манчевото“ (още известна като „Ремсова поляна“),която е прекрасно място за отдих.
Поляната е благоустроена: има маси, пейки, огнища, навес, чешма и сцена. Наоколо е заобиколена от големи дъбове, чиято сянка дава прохлада през летните горещини. До нея може да се стигне по няколко пътеки, пресичащи ручея „Марата“ с дървени мостчета, или по горски път, за желаещите да я посетят с автомобил. Над нея има хълмче, на което се намира параклисът „Св. Георги“. На билото на един от върховете, разположени югозападно от селото, е разположен друг параклис – „Св. Атанас“. На поляната около него, благоустроена от ТД „Руен“, са разположени маси и пейки за туристите.
Над селото се намира връх Калоян. Нарича се така заради преданието, че при един от походите си, Цар Калоян е разпънал своята шатра в подножието му. От върха, като на длан, се вижда Горнотракийската низина. Този връх се използва често за делта- и парапланеризъм.
Южно от селото се намира местността „Калето“ (още „Зандана“, „Калояново градище“), разположена на едноименния връх. Там се забелязват останки от римска крепост, която е охранявала древния път от Пловдив през Централни Родопи към Беломорието. Навремето същия този път бил настлан с каменни плочи, които впоследствие жителите от околните села, използвали при строежите на домовете си. В поречието на „Марата“ се намират деистващи и досега два каптажа от Римско време които са водоснапдявали древния град Тримонциум.
Редовни събития
На 18 януари в местността „Свети Атанас“ се събират почитащи празника Атанасовден от три села: Марково, Първенец и Извор.
На 14 февруари марковци празнуват Трифон Зарезан. В деня след Тодоровден, една седмица след „Сирни заговезни“, в селото се празнува кукерски (станчинарски) празник.
На 3 март марковци, заедно с браниполчани, отиват на поклонение на паметника на 18-ти Вологодски полк, водил сражения с отстъпващите турски сили южно от Пловдив.
На 6 май, (Гергьовден), се провежда събор в местността „Манчевото“.
Всяка година на празника „Свети Дух“ се провежда общоселски събор в центъра на Селото.
Личности
Иван Сивинов – куклен актьор;
Трифон Неделчев – художник;
Вичка Николова – народна певица;
Вълчан Петров – художник;
Николай Паунов – автомобилен пилот.
Никола Певичаров – художник.
Веселин Кузмов -кмет, музикант виртуоз (човекът оркестър)
Иван Хаджийски ? музикант
Георги Бояджиев – Бояджана – художник, син на Златьо Бояджиев
Димитър Хубенов-играча – футболна легенда;
Диана Иванова – народна певица, преподавател в музикалната академия
Славчо Хорозов – футболист, легенда на Ботев Пловдив
информацията е взета от интернет
Дворецът Шонбрун бр.213
Замъкът Шонбрун (Schonbrunn Palace) е невероятен дворцов комплекс, с който Австрия се гордее пред света. Шонбрун е една от най-големите забележителности на Виена, а като такава той официално функционира от далечната 1860 година. Към комплекса на Шонбрун влизат невероятно красиви градини, най-старата зоологическа градина в света и още куп други интригуващи структури, които правят Шонбрун едно от неповторимите места в австрийската столица.
Като един от най-добрите образци на архитектурните стилове рококо и барок, от 1996 година Шонбрун е включен в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Дворецът и градините в Шонбрун отразяват вкуса, вижданията и интересите на Хабсбургите. Основите на замъка с аположени през 1696 година, а целият комплекс е завършен през 1713 година.
Прекрасният дворец е издигнат по нареждане на Император Леополд I, който три години след началото на строежа вече се е настанил в новоиздигнатата средна част. Шонбрун е служел за лятна резиденция на Хабсбургите, които избрали да издигнат своето забележително имение на мястото на предишна ловна хижа.
Името на замъка Schönbrunn се превежда като прекрасен кладенец. То идва от воден кладенец, който се използвал от императорския двор във Виена. През следващия век членовете на австрийската императорска фамилия прекарвали летните си ваканции и лова в Шонбрун. Той сериозно пострадва по време на турската обсада, като бил толкова разрушен, че е изглеждало невъзможно да бъде възстановена конструкцията му.
От оригиналния дворец Шонбрун не оцелява много през следващия век, защото всеки император добавял или променял по нещо от интериора и екстериора. По нареждане на императрица Мария Тереза Шьонбрун е префасониран в стил рококо. В края на т.нар. епоха на Тереза е истински център на Австрийската империя и императорската фамилия. По време на окупацията на Наполеон, в Шонбрун се намирал щабът на императора.
През лятото в дворцовия театър на Шонбрун се провеждат музикални спектакли и концерти. Във вътрешността на замъка е разположен малкият швейцарски двор, където се намира императорският параклис. В този прелестен дворццов комплекс може да видите още и панорамната площадка на Мария Терезия „Глориет”, Къщата на палмите, Къщата на пеперудите и великолепната Виенска зоологическа градина, която енай-старата в света. Тя води началото си от далечната 1569 г., когато императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II купува мястото, където сега се намира паркът на Шонбрун.
Императорът се вълнувал от новооткрития зоопарк и започва да диктува не само начина на отглеждане на диви животни, но и на редки и екзотични растения. С право е наречен на основателя на аранжировката на градини Шонбрун. Паркът на Шонбрун е направен по френски образец с подрязани дървета, митологични скулптури, а особено забележителен е фонтанът на Нептун.
Сред любопитните факти за Шонбрун е, че в една от залите е свирил 6-годишният Моцарт. В целия замък Шонбрун има 1440 стаи. В интерниорно отношение замъкът се отличава с изключителна величественост. По тавана може да видите невероятни рисувани фрески, към които е добавена златна орнаментика. Красиви и големи кристални полилеи висят от таваните на залите.
материалът е заимстват от интернет
Американски архитекти правят Базиликата световен шедьовър
Валентина Йеремиева
https://www.ma
Музей от световна величина с мултимедия, дигитални интерактивни програми и ценни архитектурно – исторически факти ще бъде открит през есента догодина в Пловдив по време на Европейската столица на културата. Уникалната експозиция от античните мозайки ще бъде разположена на две нива и ще представя на посетителите древната Ранно – християнска епископска базилика, строена през 4 – 5 век. Американският архитект Лий Сколник и неговият екип от дизайнери ще помагат на фондация „Америка за България“ и Община Пловдив да превърнат античния храм в атрактивно и живо място.
Целта е да намерим интересни истории от епохите на античния Филипопол и Средновековието, когато на мястото на Базиликата е било гробище, и да ги разказваме на посетителите, сподели Лий Сколник. Архитектът подчерта, че при възстановяването на националния паметник на културата ще се използват модерни технологии, но при изричното запазване на автентичността на ценното мозаично изкуство. Епископската базилика ще бъде отворена и за часовете по история на ученици.
Вече е издадено строително разрешение, работата на Базиликата продължава с твърдото ни убеждение, че проектът е важен не само за Пловдив, но и за целия свят, увери президентът на фондацията Нанси Шилър. „Америка за България“ осигурява 8 млн. лева инвестиция, още толкова са осигурени и от Община Пловдив.
Реставрацията на Базиликата е още едно доказателство как Пловдив пази богатото си културно – историческо наследства,коментира зам кметът Александър Държиков
https://www.marica.bg/amerikanski-arhitekti-pravqt-bazilikata-svetoven-shedxovyr-Article-149926.html
Китай поема щафетата
за следващия световен конкурс Spirits Selection by Concours Mondial
Пловдив предаде домакинството на следващия град, в който ще се проведе световния конкурс.
На специална церемония днес в рамките на провеждащия се международен конкурс за високоалкохолни напитки Spirits Selection by Concours Mondial de Bruxelles, на който Пловдив е домакин бе извършено предаването на символната чаша на следващия град, който през 2019 година ще посрещне следващото издание на престижния конкурс.
Домакинството от името на Пловдив предаде заместник-кметът по култура и туризъм инж. Александър Държиков. Прие го кметът на град Лвианг г-н Уанг Ливей (Wang Liwei) от китайската провинция Шанкси, който предвожда и официалната делегация на Народното правителство на градовете Лвианг и Фенян (Lvliang и Fen yang City) от китайската провинция Шанкси, пристигнали в Пловдив специално за конкурса и с мисията да приемат високата чест.
Освен символната чаша, заместник-кметът Александър Държиков връчи на кмета на Лвианг и плакет от името на Кмета на Пловдив инж. Иван Тотев със символа на „Пловдив – Европейска столица на културата – 2019“.
Събитието се състоя в залата, в която се провеждат дегустациите, в присъствието на всички международни експерти и официални гости.
По традиция, преди приемането на домакинството бе излъчен кратък промоционален филм за новия град – домакин, а кметът г-н Уанг Ливей произнесе тържествено 10-минутно слово.
В края участниците в церемонията по предаването си направиха снимка за спомен, заедно и с организаторите г-н Бодуа Аво, Председател на Concours Mondial de Bruxelles и създател на Spirits Selection, г-н Тиери Хейнс, Директор на Spirits Selection и г-жа Меглена Михова, „Пробежекс“ – представител на Spirits Selection и Concours Mondial в България.
https://dcnews.bg/kitay-poema-shtafetata-za-sledvashtia-svetoven-konkurs-spirits-selection-by-concours-mondial/#.W36ewahCVsg.facebook
20 невероятни ретро снимки на жените с водолазни коне бр.213
в Атлантик Сити от началото на 20-ти век
В началото на ХХ век шоуто, наречено „The Great Carver Show“, се превръща в център на атракция в Steel Pier на Атлантическия океан. Това странно шоу включваше кон, с млада дама в бански костюм на гърба му, скачайки от висока платформа в басейн, с вода под нея. Платформите са на височина до 60 фута и конят трябва да скочи в резервоар само на 12 фута дълбочина. Само за сравнение, професионалните водолази, които се състезават на Олимпиадата и на други световни първенства, се гмуркат от височина 32,8 фута в басейн с дълбочина 16 фута.
Шоуто било опасно, но все още изключително популярно, привличащо множество тълпи. Може би затова се смятало за развлечение в онези дни.Актът на шоуто бил прост. Конят се качвал на платформа, която се издигала на височина, варираща от 30-60 фута. Ездачът се качвал на коня, а след това правел скока и се потапял долу, в басейн с вода.
Идеята за шоуто е разработена от Уилям Док Карвър. Той твърди, че тази идея възниква в резултат на злоупотреба. Карвър прекосявал веднъж мост над Платената река в Небраска и изведнъж мостът се срутил. Конят му скочил във водата мигновено. По времето, когато конят плувал към брега, Карвър използва опита си, от „гмуркане на кон“ като средство за забавление.
Докато Карвър имал подробен план на „Гмуркане кон“ като търговско шоу в съзнанието му, той знаел, че няма бъдеще като изпълнител. В резултат на това, той убедил дъщеря си Лорена да поеме практиката с конете.
Конете били обучени да се гмуркат три до четири пъти в дните на изпълнение. Всеки кон е бил уникален и имал собствен стил на гмуркане. Един от конете издържал 5 минути да гледа чайките и след това се гмуркал. Докато друг кон просто се втурвал към платформата и скачал, без да спира или да чака водолаза.
Сонора Уебстър се присъединява към шоуто на Карвър през 1924 г. и в крайна сметка се омъжва за сина на Карвър. След смъртта на създателя през 1927 г. те го правят като основна атракция на Steel Pier в Атлантик Сити, Ню Джърси.
През 1931 г. Сонора е ослепена от удар при скок. Обаче не била обезкуражена. Нейната слепота просто засилла зрелището на шоуто, докато продължила десетилетие да се гмурка.
Загрижеността за благосъстоянието на животните води до намаляване на популярността им през втората половина на 20-ти век. И все пак, шоуто за гмуркане с кон, продължило в края на 70-те години, преди да бъде затворено, заради разлагащото се състояние на Steel Pier.
авторизиран превод Мария Герасова
Отвориха офертите за „Бунарджика“
вижте кой ще работи на обекта за 2 милиона лева
