За развитие на Младежки хълм, град Пловдив Създаване традиционен фестивал „Пловдив чества своята древност“
Района на Младежкия хълм и самият хълм е едно изключително природно образувание .Това е най – високия от седемте гранитни хълмове около, които е построен Град Пловдив. Неговия силует се вижда от 50 км .и винаги е бил символ за гражданите на града.Притежава уникално енергийно излъчване. Учени радиолози са измервали високи хармонични за човешкото съзнание вълни. Хората го посещават, за да си починат и заредят с неговата енергия. Това място винаги и било почитано и чествано като портал към боговете от народите, които са живели около него. Минавали са цивилизации ,но знанието че това място е специално, присъства в народната памет и до ден днешен.Този район пази спомен за културното развитие през вековете. Намерени на останки на храм посветен на бог Дионисий.от 3- 4 век преди н. е.. От писмени източници има сведения за празнични чествания . Това са били много различни по своята форма прояви. Почитането на боговете се изразявало чрез изживяване на духовни мистерии. Те са се изразявали с възхвала на човешкото тяло .Затова са били организирани спортни игри с различни дисциплини . Подобни на олимписките игри. Било е важно да се вземат и възхварят и поуките от живота. Представяли са се древногръцки антични драми. Чествали са божествените качества в човека на интелигентността и физическата сила. Била е възхвалявана красотата във всичките и форми. Чрез архитектурата , скулптурата и живописта. Този култура е положила основите на изграждането на античния град. Те са били здрави и изящни, защото са стигнали и до нас в своя красив и солиден вид. . Ние можем само да си представим. Как е протичал живота на нашите древни съграждани За това ако искаме да създадем възстановяване на тази епоха ще трябва да вземем най-важното от тези векове . Това е задачата ни и в днешния ден . Почитането на Мъдростта , Знанието за духовната и физическата красота и сила.Какво може да допринесе днешния ден в дългосрочен план за да се възроди дългостранен интерес към вълшебството на атмосферата на Младежкия хълм? – Определено ще бъде хубаво начало, ако се работи за показване уважение към неговата силна енергия. Да стане място на хармонични изживявания. Нека си представим ,че е взето решение за развитието на това место. Да се създадат символични контакти с вековете . С тези ,които са минали и тези които предстоят. Нека си представим че е свършена огромна организаторска работа .
Тома Нинов
След тежка болест, хората от цял един народ са засегнати.Представете си. Всички са ослепели. Само много малка част са запазили зрението си. Хората вървят без да виждат къде. Спъват се и падат по каменистия път, по който вървят.А пред жилището на някой от тях, бетонова плоча, закрива водната яма. И какво ще направят разбира се? Може би ще паднат и няма да могат да станат. А другите като тях ще отидат при тия, които са останали зрящи и ще ги молят да им помогнат. Но уви. Всичко е по старому. И слепите вървят и падат. Кръв тече от коленете им и все така.
Това е една действителност. Така е със слепите хора от комплекса в квартал „Изгрев“ на улица “Вратцата” Те живеят тук, в изключително неблагоприятни условия. Болно ми е за тях. Преди време написах статия за тях. Ходих при кмета на квартал Изгрев Търсих истината, за да помогна на тези беззащитни хора. Казват им незрящите. Свили се в своите бърлоги, т. е. малките си жилища в комплекса и едвам кретат. А аз се чудя къде да отида, за да им помогна. Реших да се кача по стълбите, без някакво заграждение да се хванат, за да се предвижат нагоре.Вътре е съвсем окаяно. Стана ми болно и сълзи напираха в очите ми. Болката стягаше гърдите ми. Почуках на първата врата и ми отвори едно незрящо семейство. Не искам да споделям какво видях вътре в жилището им. Бяха започнали със собствени средства да правят ремонт. Те споделиха своята болка от това, че сякаш са изоставени от съдбата и няма кой да им помогне. Почуках на друга врата, но не ме поканиха да вляза. Само видях една невзрачна атмосфера. Очите ми се напълниха наново със сълзи. Тръгнах си с болката и решението някак си да покажа чрез своя материал, животът на тези незрящи хора. Слязох и пред вратата за малко да се спъна. Една голяма плоча покриваше водопроводната яма. Съзрях група незрящи беше се скупчила и разговаряше оживено. Приближих се и се представих. Те споделиха, че утре ще има избори за нов председател на Съюза на слепите. Попитах ги:“Доволни ли сте от стария председател?“ Всички ми отговориха в един глас: „Какво да ви кажем! Вие поне сте зряща и виждате по какъв път вървим. Добре, че е нашата комшийка-зряща от съседния блок, та идва да ни помага.“ Замислих се“Нека да има повече такива хора като тази възрастна жена, която я боли за тези хора.“ Аз също се възхищавам от нейната добра и милостива душа.
Един от мъжете каза в групата:“ Нека средствата, които постъпват в Съюза, да бъдат насочени към нашите минимални пенсии. Кажете ни. Как да живеем с тях?“
Не знаех как да им отговоря, защото виждах, че от първата ми среща с тях и написаната статия от мен, нямаше никаква промяна.
Нека всички да се замислим! Ако бяхме на тяхното положение!!!
Мария Герасова- издател и гл. редактор на вестник „Сияние“ председател на „Съюз Духовно възраждане- България“.
26 септември – 16 октомври 2018г.
На 26 септември в галерия Аспект своята първа самостоятелна изложба в Пловдив открива младата художничка Ваня Годжелова. На фона на все по-оредяващите редици на стойностни млади творци в областта на изобразителното изкуство, нейното присъствие в е като глътка свеж въздух. Възпитаничка на АМТИИ и ентусиазиран учител, Ваня през последните няколко години настойчиво и категорично отстоява своето място в гилдията. През 2015г. тя получи втора награда от Конкурса за млад автор, организиран от галерия Аспект, но първият ѝ сериозен пробив е поканата и участието ѝ в миналогодишните Есенни изложби в Стария град,
Днес, понатрупала опит и самочувствие, художничката е готова да се изправи пред взискателната пловдивска публика с двадесетина платна, мислени и създадени от нея специално за пространството на галерията. „Най-често в живописта ми акцент е природата. Обичам спокойствието, което създава в мен тя, обичам невероятните гледки, които разкрива. Природата е изключителен майстор на цветове, нюанси и контрасти, остава само да се вгледаш в нея и тя дава готови шедьоври, ако успееш да се абстрахираш от цялото напрежение, което ни е обзело тук, в града. Природата е единственото нещо, което има смисъл да оставяме да оказва своето влияние върху нас. Показала съм я, такава, каквато я чувствам, пречупена през моето светоусещане“ – споделя Ваня. Тя не крие своето пристрастие към творчеството на немските импресионисти и фовистите и това е видно в пулсиращия колорит на картините ѝ – силни контрасти, чисти и ярки цветове, експресивен начин на работа. Пречупени през нейното възприятие, цветовете на природата достигат своя предел, сияят, искрят и превземат погледа и въображението Освен пулсиращо-цветните пейзажи, които помним от Есенните изложби и участията ѝ в общи изложби, за пръв път тук Ваня представя едно различно направление: мащабни платна на цветя в хиперболично едър план, въздействащи по-скоро като настроение, отколкото като конкретика. Постигайки чисто декоративно звучене, тези картини излизат от рамката на предметността и биват възприемани изцяло сетивно. Играта на цветовете, изведената до крайност яркост, това, че съзнателно художничката избягва да затваря платната си в рамка, създават у зрителя освежаващото чувство за свобода и простор, витализират и обживяват пространството. Ваня не крие предпочитанието си към големите формати, но в експозицията присъстват и средни по размер картини, приканващи публиката да отнесе със себе си у дома частица от жизнерадостния свят на художничката.
Изложбата се открива на 26 септември /сряда/ в 18.00 часа и ще бъде на разположение на пловдивчани до 16 октомври.
Олга Петрова
