Monthly Archives: януари 2019

Загадъчното Колело на гигантите бр.218

е толкова старо, колкото Стоунхендж

Снимка: ​Hebrew Wikipedia user אסף.צCC BY-SA 3.0Wikimedia Commons
“Колелото на гигантите” е древна, загадъчна и масивна структура, която се намира в онзи участък от Голанските възвишения, окупиран от Израел, пише IFL Science.
Досега се смяташе, че тази структура датира от около 3000 г. пр.н.е., но нямаше ясни доказателства за това. Ново археологическо проучване обаче потвърди тази възраст, което означава, че мистериозната мегаструктура от неолита е поне толкова стара, колкото и Стоунхендж.
Монументът е открит след Шестдневната война от 1967 г. и се състои от около 42 000 вулканични скали, подредени в пет концентрични кръга, някои от които са пълни, а други – не. Всъщност, структурата е толкова мащабна, че може да се види в цял вид само от въздуха. Нещо повече, в района има и други подобни структури, които попадат в територията на Ливан и Йордания.
Структурата, чието име на арабски означава “Каменната купчина на дивата котка”, има и друго популярно название – “Стоунхендж на Леванта”. И също подобно на известния паметник в Англия, тук има най-различни теории за произхода на кръговете. Някои считат, че това е астрономически календар, а други – че е светилище и място за срещи. А може би всичко заедно.
Възможно е мястото да е типичен погребален комплекс от древността, защото в монумента се намира вероятна погребална камера и комплексна гробница, която е точно в центъра на дългата 159 метра структура.
Не е невъзможно мястото да е ранна постройка, дело на зороастрийците – религиозна група от Персия, която се появява през 6 век пр.н.е. Според това обяснение, тук са били излагани телата на мъртвите, за да може дивите птици и животни да ги изядат.
Самият Стоунхендж е построен преди около 4500 години и Колелото на гигантите изглежда е възникнало по същото време. Засега за него не знаем нищо повече и тази близкоизточна мистерия си остава едно голямо бяло петно за науката.
https://www.obekti.bg/misterii/zagadchnoto-kolelo-na-gigantite-e-tolkova-staro-kolkoto-stounhendzh

Животът е кратък, а светът е широк бр.218

    места, които да посетите през 2019 г

Сао Мигел, Азорските острови. Снимка:  Boule / Shutterstock

“Пътуването те променя. Пътувайки през живота си, оставяш малки следи. В замяна животът и пътуването оставят следи в теб.”

Антъни Бурдейн

Не можем да не се съгласим с този цитат. Животът е твърде кратък, за да го пропиляваме в бездействие. Почерпете вдъхновение от този материал, изберете си дестинация и планирайте пътешствие през настоящата година!

Чивита ди Баньореджо, Италия

Снимка: Massimo Santi / Shutterstock

“Подводният водопад” в Мавриций

Снимка: Myroslava Bozhko / Shutterstock

Червеният плаж в Панджин, Китай

Снимка: Dashu Xinganling / Shutterstock

Кристалната пещера Svínafellsjökull, Исландия
Снимка: Haim Rosenfeld / Shutterstock
Райското пръскало, България
Сhttps://www.obekti.bg/zemya/zhivott-e-kratk-svett-e-shirok-20-mesta-koito-da-posetite-prez-2019-gнимка: Miroslav Trifonov / Shutterstock

Суеверия бр.218

Суеверия

Петък 13-ти, наричан още “черен петък”. Според нумеролозите числото 13 “страда” заради неговата позиция след 12, което се смята за най-хармонично, за знак на съвършенство – има 12 месеца в година, 12 зодиакални знака, 12 богове на Олимп, 12 племена на Израел, 12 апостоли на Исус. Петък е денят, в който разпъват Исус. Суеверието вероятно има връзка и с лунно-слънчевия календар, който трябва да има по 13 месеца в някои години, докато Григорианският и лунният ислямски календар винаги имат по 12 месеца в годината. Немалко хотели са без 13-и етаж или 13-а стая. Във Формула 1 няма болид с номер 13. Улиците във Флоренция нямат номер 13. 12 и половина или 12А звучи доста по-нестресиращо. На 13 април 1970 г. експлозия на кислороден резервоар обърква плановете на совалката Аполо 13 за кацане на Луната.
 
Подарен часовник ти отмерва живота
Това суеверие идва в Европа от Китай. Зловещо е, но се смята, че с тиктакането си часовникът отмерва времето ти на земята и едва ли не е покана за твоето погребение. А да подариш часовник на гаджето или на жена си, означава също, че стрелките започват да отмерват времето ви заедно. За да се неутрализира ефектът на това поверие, е достатъчно за часовника да дадеш някоя монета. Това задължително се прави и ако ви подарят нож. Така се приема, че всъщност сте си купили въпросната вещ и отрицателното й въздействие се загубва.
Не празнувай 40-годишнина
Предупреждението важи особено за мъжете. Свързано е с мистиката на 40-те дни след смъртта, която се среща във всички религии. Честването на 40-ия рожден ден се смята за подигравка със смъртта и може да донесе на юбиляря болести и дори преждевременна смърт.
Конската подкова e символ на късмет
Подковата е може би най-известният талисман за късмет, успех, богатство в един дом и ритуалът със закачането на входната врата е популярен в цял свят. През Античността я сочат за свещен символ. Да “обуеш” коня, е струвало доста пари и хората са вярвали, че намирането на подкова е голям успех. Дори оприличават формата с тази на символа на египетската богиня на плодородието Изида. Турските народи пък виждат в нея полумесец, затова ѝ носила късмет. Китайците и индийците пък оприличават формата на подковата с извивките на свещената змия Нагендра. Келтите са смятали желязото за благороден метал, способен да предотврати нещастие. Намерена подкова се поставя на видно място вкъщи, за да привлича като магнит доброто. Смятало се, че подкованият кон е защитен от вещици и зли духове, тъй като желязото ги прогонвало. Подковата е сухопътен талисман, но ако се закачи към мачтата, над вратата на каютата или под палубата, то късметът ще е спътник и на кораба. Фрегатата на прочутия адмирал Нелсън е имала закачена на мачтата подкова.
Не палете 3 цигари от 1 огънче
Поверие гласи, че е на лошо да се палят три цигари от една кибритена клечка или от едно пламъче на запалка. Това става актуално през Първата световна война, тъй като през нощта пламъче служило за ориентир на врага и ставало мишена. Щом забележат началното огънче, те се подготвят за стрелба, прицелват се във втората запалена цигара и вече при изстрела третият пушач пада убит.
Черна котка да ти пресече пътя
Това е един от баналните примери на суеверие, който се среща у много народи. В древни времена котките са смятани за почти свещени животни. През Средновековието нещата се преобръщат на 180 градуса и в тях се припознава дявола. Това е епохата на епидемии, разнасяни от плъховете, а най-близо до тях стои котката, т.е. и двете животни са приносители на зарази и инфекции. Затова в западната култура черната котка е символ на лоша поличба. Хората вярвали в съществуването на вещици, които, за да се прикрият, се превръщат в черни котки. И ако ви мине черна котка път, то значи вещица ви пресреща, т.е. чакайте злини и проблеми. Черните котки са смятани за изгорени на кладата вещици през Инквизицията. И историята има пръст – по пътя за битката при Ватерло Наполеон попада на черна котка и, както знаете, претърпява поражение, което води и до рухването на империята му. В Англия обаче котката не се смята за предвестник на страдание, а напротив – на щастие. В Северна Африка черната котка е символ на добър късмет, а черното куче носи лош късмет. Черните врани също са смятани за лош знак.
 
Не яжте направо от ножа
Ядете ли направо с нож, ставате зъл и лош. Не вземайте и нож, който сте намерили, защото ще ви донесе само неприятности. Въобще се смята, че всяка чужда вещ, намерена на пътя, не трябва да се пипа и носи в дома, защото носи енергията на собственика, която може да е лоша. Подарят ли ви нож, платете го символично с монета – острите предмети се купуват, а не се приемат като дар. Ако падне нож на пода, чакайте мъж да дойде на гости. Думата “нож” не се изрича в морето, за да не пререже моряшкия късмет. Но моряците забиват нож в мачтата за късмет в плаването.
 
Разпиляна сол – ще има кавги
Днес солта е много евтина, но някога универсалната подправка се продавала на цената на златото. Солта била показател за благополучието на едно семейство и я слагали на масата само когато гостували най-знатни гости. Разсипването на сол се приемало като върха на разточителството, а също и за неуважение към домакините. Битуват няколко версии за поверието, че солта носи нещастие. В картината от Леонардо да Винчи “Тайната вечеря” Юда Искариотски е изобразен с обърната солница пред себе си. Много етимолози смятат, че този детайл е причина за суеверието. Но солта присъства в религиозните церемонии и много преди Юда. В някои източни страни дори са правили т.нар. солени договори – вождовете сключвали съюз, като поръсвали сол в устата си.
Счупеното огледало е на нещастие
Това е едно от най-разпространените суеверия. Някои даже говорят, че разбито огледало вещае 7 години нещастие в дома. Или на колкото парчета се е разбило огледалото, толкова години вещае нещастие в любовта. Смята се, че огледалото поема част от енергията на човека, който всекидневно се оглежда в него. Особено вечерно време. Пред огледалото той невинаги е в добро разположение на духа, понякога е сърдит, обиден или направо озлобен, затова счупеното огледало освобождава напластената от години негативна енергия и в семейството започват неприятности. Предлолага се, че това суеверие възниква от древните представи за отражението на човешката душа. И душата заедно с огледалото се разпръсква на парчета, страда и човек или умира, или се лишава от възможността след смъртта си душата му да отиде на небето. Този предразсъдък се корени в Средновековието. Първите стъклени огледала се появяват във Венеция и са много скъпи. За да се заставят девойките на заможните родители, а и техните селски слугини, да боравят внимателно със скъпото огледало, било измислено и поверието – счупиш ли го, чака те нещастие.
Не минавай под стълбите
Преминаването под стълбите, опрени на стената, по целия свят се приема за лоша поличба, така че повечето хора, които са наясно с признаците, опитват по всякакъв начин да я избегнат. Някои вярват, че опряната на стената стълба, стъпила на пода, образува триъгълник, който е олицетворение на Светата Троица. А преминаването оттам прекъсва баланса и нарушава хармонията.
Почукай на дърво
Мнозина извършват този прост ритуал почти механично по няколко пъти на ден, за да предотврати беда или да се развалят уроки. Смята се, че като чукне на дърво, човек се защитава от посегателства. Затова в някои страни за сигурност хората дори носят в чантата си малко парче дърво. Суеверието идва от древността, когато нашите предци са вярвали, че добрите духове живеят в дървета и по всяко време могат да ги извикат на помощ с почукване. Но освен езическото обяснение има и религиозен смисъл. Старите християни вярвали, че като докоснат повърхността на дърво, те викат на помощ Исус, Който е бил разпънат на дървен кръст. Оттук е и обичаят беглец да търси закрила в Църквата. В мига, в който той докосне дървената порта на храма, се смята за спасен и църквата го взема под закрила.
http://oracul.bg/blog/

КОАЛА БР.218

Коалата  е двуутробно растителноядно животно, живеещо по дърветата само и единствено в Австралия.Тя е единственият запазен представител на семейство.Коалови   (Phascolarctidae). Въпреки че външно прилича на мече, коалата няма нищо общо с мечките, освен че е бозайник. Тя е двуутробен бозайник, приспособен за живот по високите евкалиптови дървета, които също се срещат само в саваните в Австралия. Сива козина покрива цялото ѝ тяло. На лапите си има здрави нокти. Храни се с евкалиптови листа. Коалата е много любвеобилно животно.
Преглед на изображението източник
Разпространение и местообитания Ареалът на разпространение на коалата приблизително съвпада към този от 1750 г. в годините на откриване на австралийския континент. Днес обаче е силно фрагментиран в резултат на масово им избиване в началото на 20-ти век и намаляване на местообитанията. В Куинсланд например благодарение на разрастването на населените места ареалът се е смалил с около 30%.Той започва от север при платото Атертън в Куинсланд, преминава през Нови Южен Уелс и достига на юг при крайбрежието на щатите Виктория и югоизточния ъгъл на Южна Австралия. В тази дълга около 2500 km ивица на изток и юг достига до океанското крайбрежие на Австралия. На запад преминава през Голямата вододелна планина и достига до западните равнини и свързаните крайречни среди, осигуряващи подходящи местообитания за вида.В началото на 20-ти век южните популации почти били изтребени от хората с цел добив на ценните кожи. След забраната за отстрел на много места коалите били реинтродуцирани в старите си местообитания във Виктория и района около Аделаида. Коали били интродуцирани и на нови места като поречието на река Мъри и още 12 острова като най-големите от тях са Кенгуру, Френч, Филип и Магнетик. На местата където коалите са интродуцирани и реинтродуцирани генетичното разнообразие на индивидите е много малко, понеже те са възникнали в резултат на инбрийдинг от малко привнесени индивида.Тасмания и Северната територия не са обитавани от коали. Съществуват сведения, че те са изчезнали от територията на Западна Австралия преди около 10 хил. години.Местообитанията на вида обхващат умерени, субтропични и тропически гори и полупустинни общности обрасли с евкалиптови видове. Разпространението на вида също се влияе от надморската височина и температурата на средата.
 от интернет

Анри де ла Тур де Оверон, виконт дьо Тюрен бр.218

(11.09.1611 – 27.07.1675г.)
 
Роден на 11.09.1611г. в Седан , втори син на Анри де ла Тур де Оверон, виконт на Тюрен, херцог на Булон и принц на Седан, от неговата втора съпруга Елизабет, дъщеря на Вилем Мълчаливия, принц на Оранж. През 1625г., на четиринадесет годишна възраст, постъпил в личната охрана на своя чичо, щатхолдера Морис Насау и по време на войната за Нидерландска независимост получил своето бойно кръщене. Фридрих Анри Насау, който наследил своя брат Морис като щатхолдер и принц на Оранж, дал на Анри титлата капитан.
Първата му голяма битка под френски флаг била при ла Мот, в Лорен, под командването на маршал де ла Форш, през 1634г, където мъжеството по време на последният щурм, спечелило на Анри повишение в ранг генерал – майор (maréchaldecamp). През 1635г., Тюрен служел под командването на Луи де Ногаре, кардинал да Ла Валета в Лорен и по поречието на Рейн. Французите успели да вдигнат обсадата на Майнц ( 8.08.1635г.), но трябвало да се оттеглят към Мец, поради недостиг на провизии. По време на отстъплението, Тюрен кръстосал шпаги с прочутия имперски пълководец Матиаш Галас и успял да докаже своята храброст и талант.
В началото на 40те години на 17ти век служил в Италия под командването на Оркур и Тома Савойски и се проявил като опитен военоначалник, превземайки редица градове. През 1643г, няколко месеца преди да се завърне във Франция получил титлата Маршал на Франция и му било поверено командването на армията на Сакс – Ваймар. Достигал тридесет и две годишна възраст, Тюрен бил служил под командването на четирима велики пълководци – Принца на Оранж, Сакс – Ваймар, кардинал Ла Валета и Оркур, всеки от които имал принос за изграждането на цялостния талант на Тюрен. През следващите 4 години, Тюрен служил под командването напринца на Конде в Германия, където двамата постигнали редица значителни успехи. Тюрен и неговите шведски съюзници провели блестяща кампания, увенчана от битката при Засмархаузен на 17 май 1648г. след която, Бавария, подложена на огън и меч, се принудила да сключи окончателен мир и да излезе от войната.
Избухването на Фрондата поставило Тюрен и Конде един срещу друг. Тюрен разбил принца при Арас, понесъл поражение при Валенсиен, но постигнал окончателна победа при Дюните (1657г.), с което сложил край на войната между Франция и Испания.
След като почти разгромили холандците през 1672г., французите е оказали във война срещу голяма антифренска коалиция. Конде и Тюрен този път действали заедно и успели да отбият множеството атаки от страна на австрийци и прусаци. На няколко път Тюрен бил надхитрЕн от опитният имперски пълководец Монтекукули, ала в крайна сметка опитът и храбростта му дали необходимото предимство, и той успял да изтласка врага от френската земя. След сложен низ от почти шахматни ходове, Тюрен принудил Монтекукули да даде сражение, в неизгодна за империалистите позиции. По време на първата размяна на залпове, на 27 юли, 1675г., Тюрен бил убит, а новината за смъртта на великия маршал, хвърлила Франция в траур.
Тюрен е може би един от най – успелите хугеноти във френската история. Въпреки трудностите, които лутеранското му вероизповедание му създавало, Анри успял да се пребори с подозрителността на Ришельо, а след това и на Мазарини, които не можели с лека ръка да доверят командването на армията на един “еретик”. Друга трудност, с която Тюрен се борил цял живот, бил говорният дефект който имал. Едва след петнадесетата си година, той успял да преодолее вроденият си недъг, което само увеличило упоритостта и решителността, която той не спирал да проявява до края на живота си.
Хронология
11.09.1611г – Роден в Седан
1625г. – Служи под командването на Мориц фан Насау
1634г. – Участва в обсадата на Ла Мот
08.08 1635г. Участва при деблокирането на Майнц
1639 – 1643г. – Служи в Италия при граф Оркур и принц Тома Савойски
19.12 1643г. – Назначен за Маршал на Франция
Август, 1644г. – Сражава при Фрайбург
03.08 1645г. – Сражава се при Нюрдлинген
07.05 1648г. – Побеждава имперската армия при Засмархаузен
07.04 1652г. – Участва в битката при Гиен
25.07 1654г. – Побеждава Конде при Арас
1656г. – Победен от Конде при Валенсиен
17.06 1658г. – Побеждава Конде при Дюните
1674г. – Побеждава анти-френските коалиционни войски при Синзхайм
1674г. – Побеждава съюзниците* при Ензхайм
05.01 1675г. Разбива Фридрих Вилхелм при Тюркхайм.
27.07 1675г – Убит при Зазбах.
* – Става дума за антифренската коалиция, с която Луи XIV воювал във Фландрия и Холандия. В нея влизали Бранденбург, Австрия, Нидерландия, и някои от малките държави на Свещената Римска Империя.
Битката при Дюните
Френската армия и английските й съюзници се подреждат в няколко линии. Левият фланг е защитен от морето, а на десният е разположена артилерийска батарея и мускетари. Испанците също заемат позиция в няколко линии. Конде разполага своите френски части в левия фланг на испанската армия и оставя в резерв по – голямата част от конницата си. Резерва на Тюрен се състои от швейцарска пехота и конни части. Лявото крило на французите, където се сражават и англичаните, взема предимство над испанците, докато от дясно, Конде успява да унищожи френските предни линии но е спрян от швейцарците. Тюрен използва конния си резерв, обгражда испанците от ляво и в центъра и ги разгромява. Конде предпочита да избегне загубите и се изтегля с остатъците от армията си, запазвайки добър ред.
https://belizarius.wordpress.com/biographies/turenne/

НАПРАВЕТЕ СМЕС ЗА ПАНИРАНЕ ПО 7 НАЧИНА БР.219

 

 ÐÐ°Ð¿Ñ€Ð°Ð²ÐµÑ‚е смес за паниране по 7 начина - изображение
Един от начините да приготвите месото по здравословен начин е като го панирате. Така то се изолира от мазнината, с която се приготвя и претърпява възможно по-малка термична обработка. Освен чрез пържене, може да приготвите панираните хапки и чрез печене на фурна. Трябва да се действа бързо и на висока температура, тъй като с времето панировката се размеква и се отлепя от продукта. Когато стане готово, не изваждайте панираното месо от тигана с вилица, защото при набождането изтича част от сока му. A eто как може да приготвите смес за паниране по 7 начина:

каша от яйца и брашно;
последователно потапяне първо в брашно, после в яйца и накрая в галета;
масло и трохи от сух хляб;
каша от яйца, брашно и бира;
гъсто тесто за палачинки;
разбити яйца, брашно и галета, смесена с настърган кашкавал;
каша от яйца и брашно, направена с газирана вода.
На вкус прибавете билки и различни подправки: чесън на прах (или стрит), черен и червен пипер, ситно накълцан магданоз, босилек и др.
https://saveti.framar.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-7-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Около 200 красиви хора танцуват и минават през града бр.218

 и осветяват зимата с ярки цветове на мощните си леки шапки. Или има повече зад този стар обичай?

От Робърт Енгеле с любезното съгласие на Kleine Zeitung
Glöcklerlauf

Около 200 красиви хора танцуват на 5 януари през Stainach Снимка: HERMANN KAINZ
Glöcklerlauf

Традицията на Stainacher Glöcklerlaufs съществува от 1930 г. 
Снимка: HERMANN KAINZ
 
В ранната вечер на 5 януари белите облечени Glöckler марш през последната Raunacht в навечерието на Богоявление в Stainach. Най-младите мъже с единични мъже имат кални звънци, привързани към бедрата, а над главите си носят силни дървени рамки, които са покрити с цветна хартия и осветени отвътре чрез запалване на свещи. Истинско произведение на изкуството, което се предава като ценни наследствени вещи в семейството, но носенето им е чист труд, тъй като те тежат до 20 килограма. Целта на Glöckler е Stainacher Hauptplatz, където те ще управляват своите кръгове и спирали. Около 200 “Schönperchten” в различни групи от Glöckler групи, така наречените минувачи, блестят в тъмната нощ със своите цветни светлинни шапки. Мотивите показват големи цветни звезди, сцени от църквата и селските години, Зодиакални знаци, както и регионални, особено на Grimming. Тези колоритни светлини обявяват, че сега дългите нощи на зимата бавно свършват и слънцето се връща постепенно. От известно време паспортите на жените и децата обогатяват шума и суетата на Stainacher Glöckler
Тази традиция съществува от 1930 г., когато Фолцшъл директорът Франц Зеентлейтнер я донесъл от родния си град Ебензее в Стейнах. Още през 1904 г. главният лесовъд на Адмонтер Йозеф Дерлър въвежда този обичай в Триен, казва Ханс Хьодл в новата си книга “Щирските обичаи”. Старата и новогодишната нощ, която беше публикувана тази есен от Щирия (29.90 евро).
Самият Ебензее познавал Glöcklerlauf още от средата на 19-ти век и смятал, че при звъненето на камбаната и Лихтеркаппен, гигантите от замръзване и зимните призраци трябва да бъдат изгонени. Към него през 1924 г. се присъединява стирианският фолклорист Виктор фон Герам и в него – в духа на Цайтгайста – се вижда останалата част от древните германски обичаи. Но всичко това е минало. Фолклористът и университетският професор Франц Гришофер и директорът на музея Ебензее, историкът Франц Гилесбергер, стигнаха до нови сензационни находки, които не водят до мистични зони на най-дълбокото минало. Също така пише и Ханс Хьодл: От втората половина на 19-ти През 19-ти век, варенето на солниците на Ebensee се нагрява с въглища вместо с дърво – благодарение на новата железопътна линия от въглищната мина на Hausruckgebirge до Salzkammergut. Но това остави безработни около 900 дърводелци и ги принуди да просят. Но тъй като те са горди, те също искат да предложат на хората нещо за своите подаръци – спектакъл. ”Сложили са белите си физиологични облекла и са създали прости капачки от опаковъчните кутии на солниците, които през годините стават все по-артистични”, съобщава Hödl. Името “Глоклер” идва от думата “Клокен”, което означава “чукане”, което означава чукане на вратите на къщите, което от своя страна е било първоначалното попечителство и просия обичай. звучи като.
 аавторизиран превод Мария Герасова

Бака хора в Камерун бр.218

Трудно е да си представим живота в 21-ви век без мобилни телефони, автомобили, интернет и други неразделни атрибути на съвременния свят. Но има хора на Земята, които са запазили традиционната структура на живота си без място за постижения на цивилизацията.
Говорим за различни племена, които населяват отдалечените кътчета на Африка, Америка и Океания. В Бенгалския залив например има най-мистериозното племе, живеещо в света – Сентинеле. Сега ние почти не знаем нищо за тях: тези хора яростно се съпротивляват на контакт с външния свят и убиват всеки, който наближава своя остров. Учените могат да изследват живота и културата си само на безопасно разстояние и да правят снимки от лодки и хеликоптери.
 
Бака хора в Камерун, © AirPano

Бака хора в Камерун 
© AirPano
 
Напротив, има по-приятелски племена в света. Въпреки че не приемат навиците и технологиите на съвременния живот, те са готови да се свържат, да покажат тайните на собствения си живот и дори да приемат посетители. Хората от Бака, обитаващи тропическите гори на Централна Африка, са сред тях. Най-голямата им общност, наброяваща около 30 000 души, се намира в Камерун.
Както и много други представители на африканския народ, Бака са миниатюрни със средна височина от 120-150 cm. Съществуването на такива малки хора за първи път се споменава от Омир, който ги нарича „пигмеи“ (което означава „хора с размер на юмрук“ на гръцки). В днешно време хората са склонни да избягват този термин, тъй като понякога се смята за унищожителен. Няма обаче един термин, който да го замени.
 
Бака хора в Камерун, © AirPano

Бака хора в Камерун 
© AirPano
Хората от Бака нямат свои собствени селища: като ловци-събирачи и с полуномадски начин на живот, те често се преместват от едно място на друго. Те строят колиби от клони и листа на всяко място, на което пристигат, а по-късно се преместват в други места в търсене на храна. Когато останат по-дълго на определено място, те започват пчеларството и отглеждат банани.
Риболовът е първото нещо, на което малките деца се учат от родителите си. А за риболова те използват различни съвременни методи: единият от тях извлича отровни съединения от растенията и разпръсква този химикал на повърхността на водата. Той лишава рибата от кислород и ги кара да изплуват на повърхността. Друг метод за събиране на риба е риболовът на язовири, при който водата се отстранява от преградена зона и рибите се вземат от откритата почва. За лов, Бака използва отровени стрели и капани.
 
Бака хора в Камерун, © AirPano

Бака хора в Камерун 
© AirPano
След успешното придобиване на храна, Бака изпълнява ритуален танц в чест на свещения горски дух, наречен Дженги. Церемонията е съпроводена с барабан и многогласно пеене. Церемонията по иницииране на млади момчета се нарича още Дженги, но това събитие е тайно и не е толкова известно за него. Но знаем много повече за отношението им към смъртта, което се счита не само за трагедия, но и за нещастие за бака. От племето се изисква да се моли на Дженги и да танцува около трупа, покрит с отломки, цяла нощ. След дългата нощ на танците, селяните се отклоняват от мястото, където са били настанени, за да избягат от проклятието.
Бака хора в Камерун, © AirPano

Бака хора в Камерун 
© AirPano
Докато живеят в самоподдържаща се система, Бака не се сблъсква с много съвременни болести. Традиционната им медицина включва предимно билкови лекарства; тя е толкова известна, че дори небака търси своите лечители за лечение.
Друга уникална характеристика на Бака е техният собствен език. За разлика от езиците на съседите си, Бака успешно са запазили своя език, който идва от различно езиково семейство. Някои от представителите на Бака също говорят езиците на другите африкански племена и дори френски – националния език на Камерун.
 
Бака хора в Камерун, © AirPano

Бака хора в Камерун 
© AirPano
За съжаление, традиционният начин на живот е застрашен: обезлесяването ги лишава от възможността да се движат от едно отдалечено място в друго. Все повече и повече те трябва да влязат в контакт с повече „цивилизовани“ съседи: някои хора разменят плячката си и произвеждат за промишлени стоки, други показват живота си на туристите, някои хора се опитват да изпратят децата си на училище, но се сблъскват с известни трудности към постоянно движение. Неотдавна пред Бака се появи и друга заплаха: след като се озоваха близо до селото с бар, те откриха алкохол, който засегна тяхната демография. Вместо да извършват традиционните си дейности, те стават все по-заинтересовани да прекарват времето си в един бар. Освен това, тялото им не е подготвено да усвоява алкохола. Като резултат,
Панорамите на AirPano, заснети в Камерун, ще ви отведат в живота на тези интересни хора – последните свидетели на миналото, които се опитват да спасят своите исторически традиции и постепенно да се предадат на агресивната цивилизация.

 авторизиран превод Мария Герасова

Духовно лечение бр.218

•Има много начини за лекуване. Един от тях е Вярата. Ако вярваш, ще 
оздравееш. (82, 200)
•Приложете   Вярата   в   живота   си,   за   да   видите   нейните   резултати.
Вярата усилва здравето. В бъдеще ще се търсят лекари за здравите хора, а
не за болните. (17, 93)
•Вярата е сила, която постоянно расте и се увеличава превръща се в
Знание. С Вяра човек може да се лекува от всякакви болести. (24, 75)
•Вярата е една опитност,  набрана от миналото,  една мисъл,  която е
свързана с живата материя. Следователно всякога, когато човек повярва, се
образува   една   обща   възможност,   чрез   която   живите   сили   на  Природата
протичат   към   него.   Безверният   човек   е   изолиран   от   самата   Природа.
Безверието   говори   за   един   човек,   който   няма   никакво   съобщение   с
Божествения свят. (48, беседа „Ще бъдеш жив“, 7)
•Аз   казвам:   здравословно   слабият   да   обича.  Правете   опити   в   това
отношение,   да   се   уверите   в   истинността   на   закона.   Ако   страдате   от
ревматизъм, треска или някаква друга болест, обикнете някого. В скоро време
здравето   ви   ще   се   подобри.   Колкото   по-скоро   оздравеете,   толкова   по-
правилно сте проявили обичта.
•Закон е:  Любовта премахва всички слабости и недъзи.  Тя е особено
космическо течение,  което минава през всички живи същества.  Колкото по-
правилно се приема и предава тази енергия, толкова по-здрав е човек. (6, 53)
•Да лекувате един човек  по духовен начин,   то  значи да се намерят
причините на неговата болест, да се отстранят те и той никога повече да не
заболява. (56, беседа 12, 25)
•Ако   някой   е   болен,   не  може   да   диша   добре,   нека   се   обърне   към
Слънцето и дълбоко в душата си пожелае да се свърже с него, да приеме от
енергията му. Няма да мине много време и той ще се обнови и засили. Който
веднъж  само   е   приел   слънчевата   енергия   в   себе   си,   той   е   опитал   вече
нейното благотворно влияние върху мислите и чувствата си,  както и върху
всички клетки на своя организъм. (85, 48)
•Има два начина за лекуване:  стар и нов начин.  Съвременните хора
обикновено се лекуват по стария начин – с лекарства, с бани и т.н. Този начин
на лекуване е бавен и дава микроскопически резултати. И аз лекувам по този
начин.  Аз не лекувам хората по новия начин.  Защо? – Защото те още не са
готови.  Новият   начин   е   духовно   лекуване.  Ако   излекувам  някой   човек   по
духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече,
а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота.  За онзи,  който е
готов, духовното лекуване моментално дава резултати. (22, 56-58)
•За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига
по два начина: чрез концентриране на мисълта и чрез молитва. Някои мислят,
че   като   метод   молитвата   е   лесно   приложима.   Зависи   каква   ще   бъде
молитвата. Ако се молите механически, никакъв резултат няма да постигнете.
Следователно концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за
ограждане   на   човека,   за   да   се   запази   от   лоши   външни   условия.  Щом  е
ограден, човек не се простудява и нищо чуждо отвън не може да го нападне.
(54, 345-346)
•Отивам при един болен приятел да  го видя.  Той ми  казва:   „Моята
работа е свършена, но поне ми отвори път. Ръцете и краката ми не държат,
няма да оздравея.”  Аз   се  усмихвам и му   казвам:   „Стани от  леглото.”  Той
става. – “Опитай се да ходиш”. Той започва да ходи из стаята. Като направи
това няколко дена наред, оздравя напълно.
•Вярата лекува.  Тя не  търпи никакво  колебание.  За да се лекуваш,
нужна е Абсолютна вяра. (132, 280)
•Лекарствата,   които   лекарят   предписва   на   болния,   имат   сила
дотолкова, доколкото е неговата Вяра. Щом е така, човек може да се лекува и
без лекарства. (37, 312-313)
•Когато сте нервни,  направете следното упражнение:  седнете на стол
пред  масата,   изправете   тялото   си   добре   и   турете   ръцете   си   на  масата.
Дръжте ръцете си в това положение около 10-15 минути, като концентрирате
мисълта си,  първо,  към палците,  после  -  към показалците,  след това  - към
средните,   към безименните и най-после  -   към малките пръсти и на двете
ръце. После турете дясната си ръка върху лявата, след това – лявата върху
дясната   и   пак   концентрирайте   вниманието   си   към   пръстите.   Като
съсредоточите вниманието си към пръстите,  свържете се в съзнанието си с
всички   добри,   здрави   хора,   които   имат   чисти   и   благородни   сърца,
философски умове, с дълбоко разбиране на Живота. Щом се свържете с тия
хора, повдигнете мисълта си към Бога и всички заедно се помолете.
Който направи този опит,  той ще има резултат, ще събере силата на
колективната молитва. Какво по-голямо благо за човека от това, да се свърже
с всички добри хора по лицето на Земята и заедно с тях да отправи молитвата
си към Бога. Тази молитва непременно ще бъде приета. (100, 139-140)
•Вярата може да лекува,  но всички хора не се лекуват с Вяра.  Значи
Вярата е на степени. (63, 315)
•Докато болният се съмнява,  той сам поставя препятствия в пътя на
своето лекуване. Щом престане да се съмнява, болестта си отива. Закон е: за
каквото мисли човек, за него се държи. Престане ли да мисли за това нещо,
то губи вече силата си. Това, в което човек вярва, то има сила за него. (149,
186)
•Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в
Божествения   свят.   Значи   молитвата   е   духовно   дишане,   т.е.   зреене   на
Божествените   блага.   Като   отправя   сърцето   си   към   Бога,   човек   диша   от
еликсира на Живота.
Като заболеете, обърнете се, първо, към Бога, после – към своята душа
и най-после – към лекаря. Вие вървите по обратен път и затова не успявате.
(30, 66)
•Христос   посочва   на   хората   общия  метод,   чрез   който  могат   да   се
лекуват всички болести.  Вярата,  като разумен принцип,  всякога може да си
послужи с онези елементи в себе си,  чрез  които да се противопоставя на
всички болести, специално на нервните. Достатъчно е чрез Вярата човек да
отстрани от ума си тази мисъл, която го безпокои и смущава, за да успокои
нервната си система. (30, 125)
•Да се лекуваш по Божествен начин, това значи да измениш живота си,
да водиш чист и свят живот. (137, 117)
•Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието като метод на
лекуване,  като метод на работа върху себе си. От каквато и да е болест да
заболеете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да
се дигнете от  леглото  си  здрав и бодър.  Висшите  сили на съзнанието  се
насочват към вашия организъм и започват да му въздействат,  докато стане
обрат в тялото ви, вследствие на което всички енергии потичат нагоре, вземат
обратно движение. При това положение чуждите вещества в организма, които
са   причина   на   болестите,   изчезват  моментално,   както   изчезва   прахът   от
повърхността на барабана. (39, 158-159)
•Съединете   се  с   всички   хора  и  кажете:   „Всички  хора  по Земята  са
добри,   всички   закони   са   правилни,   няма   изключения.   Смъртта   е   нещо
преходно в света.“ Ако приложите този закон в ума си, няма да мине 1-2 или 3
часа,  или (според сериозността на болестта) няколко дни и болестта ви ще
изчезне. (135, 151)
•Ако наистина живее във вас идеята на Любовта,  вие ще можете да
лекувате. Любовта е сила, която лекува. Ако искаш да лекуваш някого, но се
усъмниш дали ще го излекуваш, Любовта ти е слаба. (82, 55)
•Като   заболееш,   намери   десетина   души   здрави   хора,   обикни   ги   и
започни да им услужваш колкото можеш. След 2-3 дена и ти ще бъдеш здрав.
Ако и здравите те обикнат, толкова по-добре за тебе. (112, 178-179)
•Вярата е колективен закон.  Сам човек не може да лекува, но ако се
съединят няколко души, те могат да лекуват. (71, 339)
•Няма болест, която да не се подчинява на Вярата. Като се излекуваш,
не бързай да разказваш на хората как си се излекувал.  Ще мине известно
време,  можеш да приложиш същия метод и към Другите.  Ако разказваш на
хората как се лекуваш,  преди да видиш резултат,  болестта ти ще се върне
отново. (129, 202)
•Ако човек иска да бъде здрав, трябва да бъде положителен в своите
вярвания.  Той ще прави опити и ще се увери в това.  Някой път можете да
имате малък  бодеж в  гърдите си или в  гърба си,  или болка в стомаха,  в
главата си;  направете един опит,  да видите доколко е силна вашата Вяра,
доколко можете да премахнете болката си в името на тази Вяра. Кажете тъй:
„В името на моето верую, в името на моя Господ, в когото вярвам, заповядвам
на тази болест да излезе.” Ако болестта ти те послуша, значи имаш Вяра. (48,
беседа „Давам власт”, 30)
•Ако човек изключи от себе си насилието,  лъжата и злото,  той ще се
свърже   с  Божественото   начало   в   себе   си.   Тогава   всички   болести,   всички
недъзи в тялото, ума и сърцето ще изчезнат. (99, 37)
•Когато тялото на човека заболее, той може да се лекува с Истината.
Докато не обича Истината,  човек никога не може да бъде физически здрав.
Щом обикне Истината, той възстановява здравето си и тялото му придобива
съответно ухание. Ако дълбоко в душата си човек реши да обича Истината и
ако абсолютно изключи лъжата от себе си, от каквато болест и да страда, той
може да се излекува. За здравето на сърцето се препоръчва Любов. Любовта
е единствената   сила,   която може  да   уравновеси   състоянието   на  сърцето.
Когато изгуби умственото си равновесие,  човек изгубва съответното ухание.
За да го възстанови, като метод той трябва да приложи Мъдростта. (74, 360-
361)
•Любовта   лекува   всички   болести.   Тя   повишава   трептенията,
вибрациите на човешкия организъм и с това го прави способен да издържа на
външните   влияния   и   на   влиянията   на   микробите.   Когато   човек   се
демагнетизира, той губи своята жизнена енергия и лесно заболява. При всяко
демагнетизиране   става   пропукване   на   известни  места   в   двойника,   отдето
изтича голяма част от жизнената енергия на човека. Когато това пропукване
се запуши, човек оздравява. Всяка дума, която излиза от Любовта, служи като
мазилка, с която се запушва и най-малкото пропукване на нервната система.
(85, 143)
•Който   вярва,   той  ще   бъде   здрав.   Вярата   е   връзка  между   Бога   и
човешката душа. (143, 11)
http://petardanov.com/index.php/topic/8925-11-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/#gsc.tab=0

ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.216

 ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

ИНЦИДЕНТ ВЪВ ФИРМАТА”ПЕЕЩИТЕ ПЕТЛИ”
- Боят ти е малък – изсъска нечий глас край ухото на Патламаков. – беше гласът на Разбойников.
   Патламаков се озърна, но освен котаракът Чичо, който беше се излегнал върху дивана  и сладко, сладко похъркваше, не се виждаше никой друг.
   Чу се “мяу, мяу” и той отвори очи. Направи два акробатични скока във въздуха и тупна върху краката на Патламаков. Той го хвана за опашката, завъртя го няколко пъти и го върна на предишното му място. ” Аха! – сети се той. Значи, ти си било, мое вътрешно гласче! Не ме оставяш на мира. Да, да…”
   Преди два дни духовете във фирма “Пеещите петли” бяха възбудени. Някой беше пуснал слух, че той, Патламаков, бил от ония.
- Браво, колега. Пък, аз си мислех, че не си от тях! – беше Разбойников.
   В този момент,  Патламаков притвори очи и замахна във въздуха. Ръката му се стовари върху чистачката, Пепито. Тя също замахна с метлата, която беше в ръката ù. Той залитна и тупна на земята. Когато отвори очи, над главата му Пепито обтриваше лицето му с мокра кърпа. 
- Какво стана, бе колега?- кресна в ушите му Разбойников. – Май са ти много слаби, ангелите, а?
   Патламаков го изгледа с такъв поглед, че косата ти да настръхне. Разбойников отскочи настрани и обърна гръб.
   От този ден, мълвата се разнесе из цялата фирма. Хората шушукаха, че той, Патламаков, наистина бил от ония. И всички питаха, кои ония,  пък и кой беше оня, който го обвиняваше?
   Един ден, директорът Кантарев излезе пред вратата на стаята си и заяви:
- Моля. Дочух някой неща, които не отговарят на истината. Господин Патламаков е един изключително честен и работлив човек. Не искам да хвалебствам за него. Но кажете, има ли някой, който да се оплаче от него? Да е говорил зад гърба на някого, да се е присмял? А вие като сте го подбрали, направихте го на пух и прах. Ще припадне. Как няма да припадне. Нека при мен да дойде Разбойников! Чакам го в кабинета си! – и той затвори вратата. 
   Не мина много време и Разбойников почука на вратата на директора.
- Викали сте ме, шефе?
- Как можеш да се обръщаш така към мен? Нямам ли си име?
   Разбойников наведе глава и се извини.
- Сега да си дойдем на думата! – продължи Кантарев. Искам да знам, кой ти позволи да говориш така, за колегата си? Човек, който говори нещо, трябва да е сигурен в това. Какви са тия, ония? 
- Ами, дочух го от Пепито.
- Аха, така звачи? Чул недочул и хайде, клюката се разнесе. Ами, ако за теб се разнесе тая клюка, а?
- Лоша работа. Дано не се разнесе!
- Е, тогава. Обясни ми, какво значи ония!
- Не знам, господин Кантарев.
- Ето и в това те хванах. Не знаеш, а говориш.
- Виновен съм. Моля, да ме извините, господин директор!
- Че няма да те извиня, няма! Прави благодарение, че съм добър човек и няма да те уволня! Но ще ти отрежа една трета от заплатата за три месеца, да знаеш! Друг път като говориш, да е на място и с доказателство! А сега ми извикай, Пепито!
- Добре, господин директор. Благодаря, че все пак ме оставяте на работа!
- Нали и ти си човек. Имаш жена и деца. Виж го времето!? Просяците са много.  А, ти си квалифициран инженер, пък и съм доволен от работата ти, затова те оставям. А сега бягай да я извикаш!  
   Разбойников излезе с вдигната глава. Олекна му на сърцето. И той забърза да потърси Пепито. Намери я в деловодството. Тъкмо бършеше праха по рафтовете на секцията с документите.
- Пепи, тичай при директора, че те вика!
-  Не знаеш ли за какво?
- Хайде, отивай, че те чака!
   Пепито изми ръце и излезе навън.
- Вика ли сте ме, господин директор?
- Ела тук, Пепи!  И на теб да ти се накарам!
- Защо да ми се карате?
- Какви са тия клюки, дето ги пускаш за Патламаков?
- Това ли било? Кой Ви каза?
- Има ли значение, кой ми каза?
- Тогава ще Ви кажа. Чух я от Борито, който го видял с някакъв як бабаитин да се разправя. И реших, че той е от ония, бабаитите.
- Значи такава е била работата? Видяла си го и веднага, че той е такъв. Кой ти  даде право да съдиш другите? Кой с кого ще излиза и ще се среща? Може да го е питал за нещо.
- Прав сте, господин директор. Наистина сте прав. А аз си помислих…
- Помислила си и право пусна клюката. В такъв случай, ще получиш наказание. Освобождавам те от работа, но по взаимно съгласие.
- Ама, аз. Моля ви, господин директор!
- Освобождавам те, защото ти непрекъснато всяваш интриги  и клюки във фирмата. Това не ти е за първи път. Отдавна, те наблюдавам. И си вземи поука!  Този път връщане назад няма! Хайде, подай си молбата!
- Ама, аз, аз, аз…
- Това е. Хайде!
 писателят сатирик Весела Будилкова / Мария Герасова