Весела Будилкова   /Мария Герасова/

 

КАКВО Е ЧУДО СТАНАЛО

КНИГА

ПРЕДИСЛОВ

Времето казват е такова. А, ние хората какви сме? Нали такива, каквито сме изградили себе си, през дългото си пътуване   да се променим. А как да се променим? Нали зависи от нас, самите. А май много не ни се иска. Тъпчем само на едно място, без да видим, че има други, по- хубави места. Каква природа имаме…. земята. Пътуваме, пътуваме и не можем да разберем, че трябва Каква красота. .. Слънцето ни се усмихва от горе, а ние сякаш не го виждаме. Махаме  с ръка и гледаме към него с мрачен поглед, и не отговаряме на усмивката му. А нямаше ли да ни е по- леко, ако се усмихнем. Усмивката, казват сваляла  замърсената дреха  от нас.  Правила ни по- бодри и здрави. А ние не искаме да проумее тази истина. Погледите ни са помътнели. Гледаме злобно. А кой ни е виновен за това? Пак ние, самите. Май  вече  е време да се усмихнем и да тръгнем  с усмивка по пътят, който е нашият живот. Тогава чудото ще  стане. Когато се усмихваме и мислим за добро.

От автора

ЕХ, ГАНЕ, ГАНЕ

Тъй ли? Ами тъй. Как да не е тъй, като чудото е станало.. Чудо ли? Ами чудо, де… Наша Гана тръгнала на пазар, па си забравила парите. Че като отишла на пазара . Ни пари, ни чанта. Па се чуди горката . Що да стори? Как какво? Нали си е хитруша, се ще измисли някой магария. И какво мислите. Да си турне нещо скришом, па да не я види никой.    И,  мярка  се тя покай зарзаватите и поглежда скришом към зарзавадчийката.  „А, сега де, що да сторя, па да не ма види?”Взема един домат от масата и го оглежда. Ту от едната, ту от другата страна. Дърпа една торбичка от другите и пъха домата в нея. Взема друг домат. Пак го оглежда и го пъха в торбичката. „А така, де… Нека да станат келце, па тогаз- мисли си, тя .” Взема няколко домата и ги пъха наново в торбата.   А наоколо се е насъбрал доста народ и вземат ли вземат от прясната стока. Наша Гана  пъха още няколко домата в торбата и… . временце  е да се тръгне. Оглежда  се  с насмешка към  масата, дето се е натрупал народът , обръща гръб и лека, полека, беж  да я няма. Ама, не е тъй. Един як мъжага  от опашката край масата я зърва и я хваща за чантата

– Ей, ти, накъде тъй? Ние да не сме будали, че даваме пари за стоката, а? Айде. Връщай доматите!

– Ама аз…

– Какво аз? Айде, щото видиш ли го, оня?

– Да, да, чакай малко!

– Няма чакай ,връщай стоката, че…

И Гана, както си е страхлива се оглежда боязливо и тръгва . Онзи , якия е пуска, и отива към масата. Но Гана нали си е хитруша  побягва и се шмугва в големият магазин.    Там никой няма да я забележи ,дори. И якичкият.   Оставя торбата в шкафчето на входа. Щрака ключа и започва да се разхожда важно, важно  покрай щандовете.  Вече се изплъзна от погледа на якичкия. Спира ту пред един, ту пред друг щанд, като че ли ще вземе нещо. Но  нали я знайте. Туй е нейната игра на криеница.  Продължава да си играе на котка и мишка. А мишката  си  е хитричка и се вре по  скришните  местенца , щото  котката да не може да я хване. Така и Гана. Поогледа се тук и там и като вижда, че оня, якичкия де,   не се вижда никъде, въздъхва няколко пъти с облекчение и беш към изхода. Отваря шкафчето, взема   торбата и.. .  бърза към спирката. Нали си имаше карта за автобуса, сега никой не можеше да я спре..

-Ох-  с облекчение въздъхва тя  и се качва  в спрелия автобус.

24.май 2015 11,25 ч. неделя

ОТ НАС ЗАВИСИ ДА СЕ ПРОМЕНИМ

Де  сей  чудо видяло, наш пазар без чужда стока. А наша нямаме ли си? Да бе. Имаме си, но къде е?  Била скъпичка и нащи хора не я купуват. Обедняхме,  братче обедняхме.  И затова купуваме чуждата стока. Не  видите ли. Отивам на пазара да си купя лимони. И какво мислите. Вчера бяха  евтинки, а днес, 3,60. Ами, сега… Пък не мога да не купя. Провеждам си лечение с лимони за кръвното. Как няма да го вдигам? Аман от всичко…Не мога  да издържам, братче. о става. Едните лъжат  и мамят, другите крадат и богатеят, а Където и да ида, стока бол, но как да купиш, като е толкова скъпа? Не можем да храним децата си, братче. А народът ни, за  него да не говорим. Болен е народът ни, човече, болен. Питаш ли, защо е болен. Как да не  е болен, като няма какво да яде. Едно, че храната е скъпа, друго всичко стана изкуствено. Земята ни се натрови. И скоро и ние ще станем изкуствени. Ще сe превърнем в балони и ще летим, за да забравим, това, коетда не говорим за  третите, дето си нямат какво да ядат. Обикалям си значи онзи ден  на пазара  и преглъщам, като гледам ония ми ти  плодове. Но, аз съм забравила за тях. Повече витамини казват.  Имало ги само в плодовете, а откъде? И май така ще си живеем, ако не стане някакво чудо. Ама, чакай! Май чудеса няма, ако сами не си ги направим. Само ми е жал за децата.Станаха агресивни , наркомани, крадци, измамници. Израснаха по улиците.А никой не пита, защо е така? Ами, не ни ли е ясно? Оставихме ги без любов, защото изчезна любовта в семейството ни. Отчуждихме се, братче, отчуждихме.  Вместо да търсим причините, ние ги отминаваме и обвиняваме другите. Ех, време, време. Ей, живот, живот.  Живот като компот без плод. На дъното на буркана се мярка само някакво парче  от развален плод и нищо повече . Май като нас, хората. Развалихме се и вече не ставаме за нищо. А как да ставаме, като отчаянието ни гони. Как да не ни гони, като вече станахме като просешка тояга.  Време е да се вдигнем  на крак и да поемем всичко в ръцете си. Защото поне ръцете ни са станали яки от многото дигане по митинги и стачки.  Щото всичко ни дотегна, а така не може. От нас зависи да се променим.

26 май 2015г. 22,12ч.  вторник

 

ЩОТО КРЪВТА МИ ЗАКИПЯ

Ох, нямам думи, до къде стигнахме. Срещам се значи с една  позната в градската градина и какво сподели с мен, да ти настръхне косата. Ще ме попитате, значи. Какво толкова има? Ами как да има, като не знаем какво е спирка…

-Каква спирка, бе мила? – питам моята позната.

– Знаеш ли? Отивам, аз в моето ранчо, а там е зеленчуковата ми градина.

– И какво?

– Как какво? Цялата градина … Като я видях, започнах да охкам, да плача на глас и не мога повече?

– Какво не можеш, повече?

– Гърлото ми засъхна да се дера  и да плача.

– Значи,  нещо много лошо ти си е случило?

– Как да не е лошо. От лошо, по- лошо.

– Казвай, казвай, та да ти олекне! Щото споделена болка не е болка.

– Права си, мила. Ето какви са нашите хора. Всичко я карат по български.

– Аха…

– Тъй, да си дойдем на думата.

– Казвай де, казвай. Не я увъртай!

– Чакай малко да си отдъхна, щото ми стана болно на душата. Да  не  искаш пак да заплача?

– Казвай най- сетне, щото както я караме, май вече ми омръзва!

– Е, де… Ще ти кажа, ама не знам и ти какво ще кажеш.

– Е, и…

– Ами, отварям вратата на зеленчуковата градина и що да видя.

– Това е друго. Слушам. Става ми интересно.

– Ами целите стебла на доматите отрязани до корен и на земята се виждат само доматите.

– О хо… Виж го тоя умник.

– Не се знае кой е точно, но това, което е сторил, не прилича дело на нормален човек.

– Така е. Но всичко може да  се очаква. Аз мисля, че е някой завистник. Пък такива ги има много.

– Права си мила. За това не бях помислила. В съседната градина има една жена, която ме гледа с такива очи, чак косата ми настръхва.

–  Светът е станал един такъв… Злобата надделява  у хората. Завистта също. Тъй както ми разказваш, смятам, че е един от ония злобари, които не могат да си направят нещо свястно и злобеят на тези, които са постигнали нещо добро.

– То, човек си е такъв, какъвто си е.

– Ех, тази злоба, мила…. Не може да  се изкорини из основи. Както твоите домати. От тук личи, с каква злоба го е направил.

– Хайде мила. Май много се увлякохме. Време е да си тръгваме, щото кръвта ми закипя!!!

23.06.2015г 19,54ч, вторник

ВЪН ОТ СЕЛОТО!

А сега де…. Не го ли виждате, бре хора?  Ами тоя, Петко Шайката. Познавате ли го? Как да не го познавате. Той е най- личният в нащо село. анал юздите на магарето Марко и дърпа ли не дърпа. А то горкото, потънало в пот   така реве, та пушек се дига. Чак

Вървя си значи, аз   онзи ден. Гледам го, нашият.  Хв тъпанчетата ти да се спукат. А Шайката, хич не  му пука. Продължава да дърпа. А наш Марко нали си е инат, реве, та реве.

– Сус бре!-  с пълен глас вика Шайката.

Марко сякаш се стресна, навири уши и доближи муцуна до лицето на стопанина си.

Е, Петко си е Петко, а прякорът  му Шайката заслепява със своята уникалност. Шайка кай, Шайка.  И тъй, не щеш  ли  ха, нагази   в локвата. Цап и целият  се накваси с тиня , чак сухо място не му остана. До  него селския пазач, дето пази сливите.  Свали шапка и дълбоко се поклони  на Петко.

-О,   Шайка, къде тъй, мой  човек? Да не тъй повлякъл Марко, та си станал такъв убосник!

– Не бре, Арче. Недей  да думаш тъй!

-Думам не думам, работата  май върви на там.

-Как да върви натам. Не стига, че селския кмет не си гледа работата. Я виж, селото на кво е замязало!

-Прав си Шайка. Кметът ни е един такъв убостник, че не гой грижа за стадото си.

– Кво стадо думаш, бе  Арче?

– Тъй де, тъй де, людете де …

– Аха, тъй кажи! А аз си мислих, че сий купил стадо овце.

– Да бе. Май и ний сме като овцете. Дето ни закарат, там вървим.

– Е хей…

– Какво е хей? На мен ми омръзна да вървя със стадото и май скоро време ще избягам, па нека ма търсят.

– Тъй ли? Да не мислиш, че и на мен не ми е омръзнало да вървя като овцете?

– Ей, май започваме да се осъзнаваме?

– Що думаш?  Браво на теб.

–  А сега с Марко отиваме право при кмета. И ако не ме разбере, Марко ще го ритне по задните части и вече дим да го няма. Не ни трябва такъв кмет.
-Съгласен съм с теб. Щом не мисли за хората.  Вън от селото!

4       юли 2016,  17,45, събота

 

ЗАСЛУЖЕНО Я НОСИШ

-Що  думаш, ма   Мине? Нямаш ли си друга работа, та другите одумваш?

– Немой тъй, бре Колка!

– Как не мой?  Не тъ ли видя? Цял ден обикаляш къщята и а за този, а за онзи.

-Че обикалям ,обикалям. Туй мий работата. Надзиравам людите, Колка.

– Надзираваш ги, значи? А нямаш ли си друга работа?

– Туй мий работата. Кметът ми нареди да ги наглеждам, щото скоро идат изборите  и нъл знайш?

– Какво да знам?

-Онзи, Шапкарят  се шмугне ту в къщата на Капраля, ту в къщата на Сливаря. Нещо си шушнат. Човек не мож ги разбра.Ама, аз ше са скрия зад чардака на Пеньовата къща и ше слухтя, кат нащо  псе. Ем ше слухтя и като рипна, здраво местенце  няма да оставя на Шапкаря.С точилката ше го налагам по гърбината, па да види тогаз! Ше види той, как надумва людите!

– Е хей, ма Мине. На голям ербап са пишеш. Не си ли мислиш, че къвто е як, ша та хване за гръкляна и гласът ти няма да са чуе.

– Ей, май туй не си помислих… Тогаз само ше слушам и  ше отида при кмета, да му река, как шушукат и готвят нещо, да го свалят.

– Затуй ти рекох, че си от ония, дето слухтят и доносничат. Всички клюки на селото знаеш.Кой   кривнал настрани, кой   отровил  селското псе, кой бил барабана, че оня, Завалиевия зет изгонил жена си и не знам си още какво…

– Нъл за туй кметът ма назначи за селска клюкарка. Туй е голяма титла.

– Заслужено я носиш. Браво на теб…

– Заслужено, я… Друга кат мен няма.

– А сега да търча, че кметът ма чака…

12 ли 2015г. 23,14ч. неделя

–

ПА ДА ОСТАВИМ НА СЪДБАТА

-Е хей… Виж го ти, нашияІ

– Здравей  артлик. Как я караш?

-Ей на. Вървя си и си свиркам с уста.

-Брей… Друга работа  нямаш ли си?

– Как да си нямам.Свиркам си, да не плача.

– Защо бе, мой човек?

-Как защо. Онзи, комшията, знаеш го?

– Казвай, казвай. Какво комшията?

– Ами не е човек, а от ония зверове,  дето живеят в джунглата.

– Тук няма джунгла.

-Ами, как да няма? Хората така се озвериха… Агресия брат, агресия…По- лошо от война.

-Прав си приятел. И аз тъй си мисля.

– Ето, разбра ли сега? Пияни шофьори правят на парчета колите си. Убиват що срещнат по пътя си.

– Да,да. Жал ми е за децата. Що деца си отидоха. Отнеха им живота, когато трябваше да растат и да живеят.

-Знаеш ли, а колко такива пияндури са на свобода?

– Парите брат, парите…

-А пък напоследък са се  навъдили едни…

– Казвай бързо! Какви едни?

– Какви  ли? Обирджийки… От РУМА. Направили са си добре сметката.

– Ами  нали ги заловиха?

– И още как. Обирали парите на що народ. Пострадали милите.

-И за старците не им пукало…

-Обирали, обирали и трупали в банките. Станали милионери.

– Ами, ти не знаеш ли за оня просяк?

– Кой бе?

– Дори и не си чувал. Ходил по улиците окъсан и развлечен, а като умрял ,намерили под дюшека му пачки с пари.

-Е хей… И на това си му кажи живот.

– Широк живот, тесни гащи. Шапка на тояга.

– А, забрави да кажеш за вашият комшия.

– За него ли? Ами взел, хванал беззащитната ми булонка. Кученцето де.Отрязал му най- жестоко главата. И го хвърли от терасата, та падна горкото долу, в градината.

– Не продължавай, щото кръвта ми кипна, а сърцето ми ще изскочи от пазвата!

– Виждаш ли? Не знам какво да правя с него… Май е за лудницата. Да вика и крещи, щото сърцето му да се върне на мястото си.

– Тъй е. Май го е загубил някъде сред тълпата и не може да си го намери.

-Един ден ще го намери. Рано или късно съвестта проговаря. Туй не може да му се размине. Съдбата е справедлива. Тя напомня.

– Хайде сега да тръгваме. Па да оставим на съдбата…

19.юли 2015г 10,07ч събота

 

ХА СЕГА. ОСТАНИ СИ СЪС ЗДРАВЕ

-Па така. Па не така. Щото така каза Панката.

– Тъй ли? А пък, аз  да не знам.

– Какво има да знаеш, Коко?

– Как да няма? Щото не изпускам нищо.

– Аха… Тъй значи? Не изпускал нашият нищо.

– Айде, де. На баламурник ли ме смяташ?

– Къв ти баламурник?Ти си цял шаран за връзване.

– Ей… Недей тъй, бе Панка,  че ако те хвана не шаран, а лъв  ще стана.

-По- полечка Коко! Не  се яри, защото ярките бързо отиват във фризера!

– И ме плашиш отгоре на всичко? Не ме ли видиш? Метър и осемдесет съм.

– Виждам, виждам, но акъла ти е в гащите.

– Как, не   се  ли срамуваш от себе си, да думаш тъй?

– Как да се срамувам? Нито жълта книжка имам,нито съм превъртял. А ти?

– Какво аз? Ами аз съм си аз. И на никой не давам отчет.

– Браво Панка. На това се казва ярбап човек.

– Че съм ярбап, ярбап съм. За никой не ми пука. Да му мисли само оня, дето ме обиди!

–  Прав си, Коко. Такива ги има много.А някой дори се забравят, щото не могат да спрат.

– Ти да не ме слагаш в това число?

-Не, аз, туй…

– Какво аз, туй?

– Не искам да те обидя. Нали си мой човек?

– Мерси за сега. Па нека да си останем такива…

– Евала, Панка. На това се вика приятел. Ха сега. Остани си със здраве.

26 юли 2015 г 13 ч неделя

–

НАЛИ ДОЙДОХА НОВИ ВРЕМЕНА?

Има една поговорка”Когато цъфнат налъмите и от теб ще стане човек”. За човек да ни говорим, а за хората. Хора много, но човеци, особено с главно „Ч”, хич ги няма. Защо  казвам   така ли? Ами как да не казвам? Не ги ли виждаш какви са? Ами под път и над път, пък и навсякъде…   Виждаш го онзи, с рунтавата глава?  Върви си значи. Крачи си с онази походка, като че ли всичко му е в ред. Да, ама не му е, защото криви ту на дясно, ту на ляво. Залита като пиян и хич не му пука ,че другите го гледат. Да бе, да бе… А  ха, още малко да падне. И къде мислиш, ами в онази яма на пътя, а тя е пълна с кал. Май тази кал я донесе онзи, от горната махала! Мангото де… Не го ли видиш, него? Колко боклук  е захвърлил около  казаните за смет. Хич не му пука, че всичко ще отиде по него. Ей, на. Преди години хепатит тръгна  от махалата.  Пак от Мангото. Няма ли кой да ги оправи тези хора. Да отиде при тях, да ги просвети. Инак са умни, макар че са неуки. На ли ги гледам. И бързо се оправят. Какви къщи дигнаха в махалата. За чудо и приказ, а ние сме рекли, че са неуки. Дали всичко се учи в училище, а? На човек му идва отръки или просто си остава неук. Да не говорим колко неуки от нащи станаха бизнесмени. А ела сега да ги видиш. Вирнали глави, сложили черни очила и постоянно в баровете и в казината. Нали и те  са неуки, а? Ами  май трябва да се сложи ситото- работниците им изкарват парите. Водят ги на четири часа, а те, милите работят 9- 12. Да им плащат значи по- малки осигуровки. А парите от работата къде отиват? Пак при онези, щото са много хитри. А хората нека да нямат достатъчно пари да си нахранят   семейството. Че всичко е скъпо, скъпо е.  Всеки гледа да изкара по някой лев. Нали дойдоха нови времена…

Ха сега, наздраве, така се казва , за комшията и неговата работа.

31.юли 2015т 13,52ч петък

ХАЙДЕ, ДА СИ ПОМИСЛИ!

 

Бръмммммммм. Някой бръмчеше зад гърба   на Бомбата. Той се обърна и  кой мислите зърна? Ами  Зънзата, от отсрещния блок.Той беше вирнал глава,   косата му щръкнала,  а само тук- таме някой кичур близваше челото му.Потичваше и   пръхтеше,  като кончето на Коста Свирката. Онова, кльощавото, дето няма какво да го храни стопанина му. А той, горкия обедня. Изгониха  го от  работа.

-Ей, приятел  – присмехулно подвикна Бомбата. Къде тъй, бе мой чорап?

–   По- полечка, Бомба? Че ако  се развъртя, така ще те  зашлевя, та името си  не можеш да кажеш!

-Не видиш ли, че се шегувам?

– А, бе, шегата настрана! Не ми е до шегички!

– Защо бе, брат?  Не забрави ли колко добри приятели бяхме?

– Бяхме, ама сега не сме. Откакто завъртя оная далавера, забрави се  бе, Бомба. За теб вече няма приятели. А да не говорим за братя.

– Чакай,чакай! А ти май забравяш за твойте далавери?

-Какви далавери ,бе Бомба. Върша си работата, пък и давам по някой лев на ония, та да не  ме закачат.

– Такава ли била работата? А на мен викаш, че съм далавераджия? Какви ти далавери? Мен са ме налегнали ония, с дебелите вратове и работя за тях. Ако не работя, няма да имам хляб и  ядене. Децата ми ще гладуват.

– Да, да, разбирам. Май двама се печем на един огън. Ако не правим далавери,  ще гладуваме и ще обикаляме по казаните.

– Така е.Сега парите са при крадците и далавераджиите. Крадат и мамят, живеят  на гърба на другите. Вземат наготово от пожънатото жито.

– Тъй им е по- лесно.Без да работиш, да вземаш наготово от другите. Широк живот, тесни гащи.

– Като ми каза за гащите, видиш ли оня, просека де. Целият окъсан, чак гащите му висят.

– Знам то,  Зънза. Знам го. .А какъв беше навремето. От ония, как ги наричаха? Аха, кредитните милионери. Крадеше, лъжеше , мажеше и накрая стана  на  просешка тояга. Ходи по подлезите и проси милост. Тъй ще стане с всички, дето искат лесно да забогатеят. Съдбата си знае работата.  А оная , Равносметката, не търпи такива като тях. Ще им дойде времето и ще видят тогава…

-Хвана ме страх, Бомба. Май трябва и ние да си помислим, щото не се знае и какво ще стане с нас…

– Тъй, тъй  Зънза. Хайде да тръгваме и да мислим,  щото времето си тече!

–   Да си вървим, Болба, че ще ни стане тясно в къщи.! Нали ги знаеш, жените? Те са като халите и от нищо не има пука…

– Хайде, па си помисли!…

 

ТАКА ЛИ Е?

 

Чудо ли? Ами чудеса няма. А ако  ги има, дали  са чудеса? Да, да, Помня едно такова, с  бай Пандо- заравадчията.  Както си вървя,   ето го и него? Ами същия, бай ти Пандо.  Навел глава. Овисил нос, сврял глава в качулката, цял вампир. Човек не може да го познае. Престилката отпред  го опасва.  А краката му не държат.Май беше забравил да я свали! За къде е този човек, а? В кой век живей? Май е  от  ония, дето скоро са излезли от пещерите? А  те са за чудо и приказ. Такъв е и бай ти Пандо. Да му се чудиш и маеш. Дали пък да не го спра, а! Приближавам се до него , а той ме гледа така кръвнишки, че чак сърцето ми да изскочи от пазвата. По едно време така ми прилоша, чак да се свлека на земята. Нищо, нищо.  Ще му се усмихна, та да разбере, че не ме е страх от него. Така и направих. Приближих  го, а той ме хваща  за ръката и така ме стиска, че чак искри  изскочиха от очите ми.

-Ей, момиче, внимавай, щото ако те хвана, няма  да   остане нищо от тебе!

Отскочих в страни и се завъртях като пумпъл . Не мога да го разбера. Какъв  е тоя, бай ти Пандо? Да се чуди човек. Ето ти едно чудо.За чудо станаха и другите  хора… Не  можеш да ги разбереш. Непрекъснато   вървят напред, назад, въртят се  и място не могат да си намерят. Нещо им става… Не знаят на кой свят са. Тъй де… Май  светът стана такъв. Всички се побъркаха. Не могат да мислят правилно. Все бързат и не виждат, кой минава край тях. Виж ги, какви са!   Остарели  са   рано, рано.   Жал ме е за тях, но не мога да им помогна,  ако те сами не си помогнат. Май накрая няма да се познаят, щото както виждам, ще  тръгнат със старците и ще ги гледат  право в очите без да знаят, че и те вече са остарели на трийсет. Щото един много мислил , мислил и от много мислене си отишъл . Така ли е? А сега де. Да бягам, да се  прибера по- бързо, щото жената, децата…

 

НАЛИ  ТАКОВА Е ВРЕМЕТО?

-Хайде бе. Като, че ли не те познавам. Ти си от онези, дето се правят на не знам какво си…

– Ти ли бе, Фъки?. Името ти е таман.

– Така ли? А пък да знаеш, моето име, ми го даде Пейката.

– Кой е тази Пейка, бе Фъки?

– Как не го знаеш? Оня, бе, Надутия.

– Не знам  такъв надут.

– Е хей, виж го ти, нашичкия… Не знаел, кой е надутия?

– Не знам, бе брат.Как да го знам?. Надути много, а ти  ми думаш за  някой. Не  се сещам. Казвай, казвай де!

– Ще ти кажа, ама да не речеш,че не го пзнаваш?

– Онзи  Шишко, от седмия етаж.

– Ей, най- после разбрах. Той бил комшията, а аз  какво не си мислих.

– Виж го? Наближава стоте кила. Мързи го, бе, мързи го.

– Тъй ли? А пък, аз си мисля, че е по далаверите. Нали го гледам как върви.

– Не знам как върви, ама и аз мисля, че е от  далавераджиите..

– Сега се разбрахме най- сетне.

– Ето, така те искам. Да се разбираме, щото от разбирателството по- добро няма.

– И аз така мисля. А онзи , Шишкото , дали така мисли?

– Е, там не мога да гадая. Щото и вече близките ни не могат да ни познаят. Така см се променили… Просто нямам думи.

-А бе, че сме се променили, променили сме се. Времената станаха едни, такива.Парите не стигат. За къде по- напред?

– Тъй, тъй… Да, ама онзи Шишкото  хич не му пука. Живее си животеца. Гледа си душицата.

– Да ,бе. Нали си прави далаверите и си взема париците от будалите като нас.

– Че сме будали, будали сме. След като вярваме на такива шмекери  като него.

– – Ей, чакай, чакай! Какво е казваш, шмекер.

– Ами тарикат.

– Тарикат майка не храни. Остава си за цял живот такъв, ама…

– Да, да. Поне да бягаме далеч от такива, щото посотянно ще ни лъжат. Нас,будалите.

– Така е. Като сме будали и си мълчим, ще ни тъпчат такива,като него.

-Хайде, да вървим, че главата ме заболя от много приказки!

– Такъв е живота, брат. Да можеш да  говориш, да лъжеш и да правиш далавери.

– Уф, стига, стига. Аз ще си остана такъв, какъвто съм си. Айде, чао брат. Нали  такова е времето?

27.09.2015г 13,30ч. Неделя

 

БАЙ ТИ КОКО

Тоя ли? Ами, кой друг? Срещам го значи, него, бай ти Коко. И какво мислите. Ами вирнал нос, сложил черните очила, нали слънцето пече ли, пече. И хич  не му пука, че минавам край него. Прави се, че не ме познава. До вчера бяхме   познати, а сега толкова се е променил, дори и близките си не може да познае. На тежкар се пише, нашия… Откакто  стана шеф  в девятката, порасна му работата. Да кажеш, че е учен. Не завърши дори средно, а се пише на шеф. Колко, като него нямат никакво образование и станаха шефове, я на фирма,  на фондация, я на някаква още неизвестна партийка. Но нали са напористи, качиха се  едно стъпало  нагоре и се мислят за кой знае какви. Не мога да му се начудя , на  тоя  бай ти Коко…  Тича  ту тук,  ту там и като че ли гони вятъра. А вятъра си  духа и не се знае къде отвява. Дали на изток, на запад, на север  или на  юг? Нека си духа, но бай Коко никак не му върви да го гони. Къде ли ще го отвее? Май никъде. Ще си стои на едно място и ще си мисли, че прави нещо.Какво нещо, бе хора? Не го ли виждам, че не става за нищо. Не знае колко е две и две, а тръгнал да става шеф. Шеф- деригент, значи, на симфоничният оркестър. Оркестърът си свири, защото музикантите са учени. Но бай Коко, хич го няма. Отгоре на всичко, лекции изнася. Какви ти лекции? Ами тъй. Все едно и също. Като един папагал е назубрил наизуст  и  е  напълнил главата си със чужди мисли.  Предава ги  на хората, все едно, че са негови. А и те, тръгнали да го слушат. Мислят го за много  учен. Де да ида та   да им кажа, че има само осми клас и нищо повече. Пък лидер иска да става, в новата партия. Там май всички са като него!… Все за едно и също думат. „Ние, казва, сме най- добрите. Искаме този и онзи да си идат . Не им е мястото тука. Нека ние победим, тогава ще видят!” Ах,завалиите.Да си мислят, горките, че ще победят. Докато не отидат на училище, да се научат на наука, никога няма да победят. Победата  ще е за силните. А кои смятате са силните? Ами истинските. Тия, дето не лъжат и мамят. Тия, дето имат достатъчно ум в главата си и знаят, как да го използват, но за добро.

А бай ти Коко си мисли, че може да победи и то умните.

4.10.2015г 20,20ч .неделя

 

ГОЛЕМИ СМЕТКИ, МАЛКИ ХОРА

Е хеййййййй. Така не може мой човек!  Вървя и се ядосвам на Симката. Не го ли виждате?   Виснал нос към земята, като че ли  гимиите са му потънали.Затичвам се и спирам до него. Той ме гледа и сякаш не ме вижда.

– Здравей Симка. Къде тъй?

– Май не те  помня?

– Как тъй, бе Симка?  Видяхме се на главната. Не помниш ли?

– Хайде, давай по- нататък! Казвай сега!

– А бе, човек, много си разсеян. Къде ти е умът?

– Прав си брат. Така ми е повял вятъра. Вее вее и не знам къде ще ме отвее.Че до теб ли ми е сега, да те помня.

– Много си ми интересн Симка. Аз още   помня името ти , а ако те питам, ти няма да  кажеш моето.

– Хайде, казвай, като си рекъл. Как се казваш?

– Ами, Иван. Иван от съседния   блок.

– Аха… Май съм те виждал. Сега си спомням. Отгоре на всичко се срещнахме  на главната и там разбрахме, че сме от един квартал.

– Е, най- после да се сетиш.

– Да бе, брат. От време на време изключвам . Преминавам на ниски обороти. А когато премина, не ми говори. Отивам някъде другаде.

– Май при ония, извънземните ли?

– Не бе, не бе. Хваща ме яд  и не мога да мисля.

– О хооо. Виж го нашия Симка. На кого те е яд, ако не е тайна?

– Ами на ония, дето стоят на високо.

– Абе, кои са ония, дето стоят на високо?

– Не се ли досещаш? Големците, дето не мислят за нас, как живеем.

– Ей, най- после… Как да не се досещам? И мен ме е яд на тях. Станахме на просешки тояги. Обикаляме като гламави по улиците и забравихме кои сме.

– Още сме хора, но ако още малко продължи така, ще ни хванат бесните и ще им теглим чертата.

– Каква черта, бе Симка?

– Чертата на сметките. Ще видим тогава, колко струват техните сметки.

–  Да бе. Големи сметки, малки хора. Загубили са ума си и не могат да го намерят.

– Да. Ако го намерят,  ще си спомнят времето, когато са били като нас.

– Е, това искам. Да си го спомнят и да  започнат да мислят.

25октомври 2915г 22,10ч  неделя

 

ДА ЗАТЕГНЕМ ДИСЦИПЛИНАТА!

– Защо бе, защо още си тук? Ни го ли виждаш, оня? Вирнал си опашката на коня и тича ли тича.

– За кой говориш, Кирко?

– Как за кой?Не го ли виждаш, прилича на на коня на Петката. И той, горкия е вече остарял, но още го бива.

– Кажи тъй,  Ломка.А аз какви ли не си помислих.

-Най- после се сети, Петка. Отдавна искам да те  питам нещо, но не смее. За оная даскалка, дето задиряла съседът.

– Коя даскалка, бе Ломка?

– Как коя? Не я ли знаеш ? Цялото село говори за нея, а ти да не знаеш.

– Като не знаех, нали сега научих? Казвай де!

-Той, нашичкия май е луднал  по нея.Виж го, в общината работи, а се излага. Май и властниците си нямат акъл. Едно време беше друго. Хората бяха морални. Нямаше ги такива като него. Като дойдат на влас, се самозабравят. Мислят, че всичко е тяхна. Пък стигнаха и до жените. Май смятат, че и те са техни…

– Прав си , Ломка.Който намаже от властта, забравя за такива като нас. Задиря чуждите булки, а знаеш ги и тях. Щом някой има повече парички и хоп, скача върху коленете му. Така и наща даскалица. Мислеш ли, че го обича. И тя си има семейство, но хич  не и пука.

– Какви времена  настанаха, Петка. Моралът се затри нейди. Виж ги, на. Вече не се знай, кой при кого спи. Мъж ли е, жена ли е…

– Ей, не искам да си мисля. Момичетата от малки зачеват. Млади и стари хукнали като бесни. И тогава, касво ще остане от нас? От хората де.

– Ами, аморалисти. Ще се навъдат ей такива, повече ненормални и ще управляват света. А как ще го управляват, не мога  да си представя. Не ги ли виждаш младежите. Обикалат като гламави. Псуват, говорят вулгарности, смъркат  трева, не почитат майка и баща. Не знам какво ще излезе от тях!… Как ще създават семейства. А какви деца ще се раждат!

– Ох. Не искам да мисля, защото косата ми настръхва.

– Давай, ние дето се броим на пръсти и все още сме нормални, да се хванем за ръце и да направим нещо!

– Ами какво нещо?

– Да затегнем дисциплината…

– Как ще я затегнем.

– Да започнем от нас- възрастните. Да върнем морала и любовта. Да променим и отошението между учителите и учениците. Да гласуваме нови закони. Да се уизучават нови дисциплини.

– Какви дисциплини имаш предвид?

-Ами едно време се изучаваше дисциплини, които възпитаваха децата ни на добро. А сега.. Никой не се е замислил за това.

-Да, така. Много ненужни предмети,  нито един, как да се учим на добро.

-Ами, ето от какво имаме нужда. Не да се говори навсякъде за пари и секс, а да учим децата си на добро още от малки.

– Хайде, сега да тичам към къщи, че май ще ме подгонят. Ще ме питат къде се шляя толкова време?

30. октомври 2015г 22,28 пегък

 

ВЪЗМУТИТЕЛНО НАЛИ?

Вече не издържам. Не мога да викна дори на глас, че ще ме чуят ония, нали ги знаете и ще ме вкарат право в лудницата. А тя, лудницата де, казват, не била за нормални хора. Май всички скоро ще полудеем. Не виждам ли какво става наоколо. Ще  срещнеш някой, който залита ту на една, ту на друга страна. Скоро излязъл от кръчмата и обикаля улиците Такива  като него бол. Просто е забравил, къде е домът му. А на оня ъгъл   младежите….  Летат в някой друг свят. Нито виждат, нито чуват. Отивам до тях. Хващам единият за яката, а той  взе че се търколи на земята. Мисля си. Как се промени младежта ни! Всичко дойде май от запада. Разни хипита, петли, прическите им значи. А да не говорим с какви цветове. Това младежи ли са? Не приилчат на хора. Онзи например, дето сви в ъгъла. Не го ли виждаш? Надул се  като някой пуяк, а пък и прическата му пуешка. Всички тия, дето ги виждам, в скоро време ще ги поканя и ще спретна едно ревю.Ревю от екземпляри, които напълниха главана. Вече не може да се види  нещо красиво, облечено прилично. А тия, тука, да ти падне шапката, дето я нямам. Слагам я само когато времето се застуди.

До мен се приближава младеж, с петльова прическа.

– Ей, лелче, кво ма гледаш? Не съм ли готин?

Поглеждам го.

-Тръгвай си мойто момче. Защато, като те гледам такъв един, иде ми …

-Какво ми е, лелче?

– Не се ли виждаш, малкия? Смятам, че ако се пострижеш, поне нула номер, ще изглеждаш по- добре.

– Такава ли  била работата. Ами, мода.  А аз вървя в крак с нея.

– Аха.

– Айде, лелче. Чао, че бързам. Приятелите ме чакат в кафенето.

Ех, няма ли да срещна един нормален младеж, та да ми останат очите след него! Да си кажа: „Ето на,това е момче.” Няма ги вече такива. Виждаш ли го онзи младеж с момичето. Двамата обути в дънки и целите  с дупки. Сякаш са излезли от бойното поле.  Модерно било.  Не мога да  приема тази мода.  А онова момиче, с късата пола. Толкова къса, че още малко ще се видят  гащичките й. Възмутена съм, но няма кой да ме чуе. Май трябва родителите им да се намесят! А те, като се намесът, кой ги слуша… Никакво възпитание.  А казват, че възпитанието идвало от родителите. А сега младежите израстнаха по улиците. Няма кой да ги контролира. Ох, омръзна ми да ги гледам. Скитат по улиците. Дори по пейките правят секс и никой не им обръща внимание. Как искаме да ги променим, като сме ги изоставили, търчим ли търчим, а те, младежите де, кой да ги възпитава! Ето, това е… Защо лежат по затворите? Защо още от малки крадат и мамят. Гледат те в очите и те лъжат. Възмутително, нали?…

10 ноември 2015г 20,35ч вторник

 

ХАЙДЕ ДА СИ ИЗБЕРЕМ ПЪТЯ!

Ох. Омръзна ми от тези оратори… Не ги ли виждаш? Пишат се на не знам какви си, пък и дават съвети на будалите. Как да не са будали, че им вярват. Говорят им ласкави думи. Обещават им какви ли неща, чак това, че не знам какво си и че те са не знам какви са. Вярвате ли им,а? Знам, че народът е казал: ?” Този, който говори много,   върши малко”. Не е ли така? Навярно, сте съграсни с мен? Аз поне  не давам лъжливи обещания. Само казвам истините, право в очите. Защо обичам  Чудомир ли? Ами, с  него сме съграждани, пък го обичам, че пише така, както народът казва: „Право куме, в чьорни очи”. Бил прав, нали? Ето и аз. Обичам този израз  на яве и на сън. Нали има една такава песен? Е, да не  се увличам. Пък обичам да казвам истината право в очите. Защо да овъртам, както някой люде. ” Едно казват, друго вършат”. Не ги обичам, тия. Има хора, дето ги обичат, защото и те са такива. Аз поне си знавм своето. Казвам, защото, то е в мен и не искам да го крия. Така съм спокойна, пък и съвестта ми е чиста. Може  някой да не е довелен, че му казвам това, което мисля, но в крайта сметка не живея за хората. И така, да си дойдем на думата, без да шакалкавим. Знаете ли, какво е „шакалкавим”. Ами, без да оврътаме. Да си кажем истината право в очите. Тя, истината както знаете е само една. „Право куме в чьорни очи”. Е, сега разбрахте лил, какво искам да ви кажа. Да бъдем силни и да си казваме истината право в очите, макар да ни боли. Пък съвестта ни, както казах, ще бъде чиста и няма да ме мъчи. Ех, не мога да си представя хората, дето не си казват истината? Ами, те са си такива. Човек или е истински лъжец или се ражда с истината. Не е ли така, според вас? Хайде, много да не говорим, защото някой ще  се засетнат.Според мен, истинсксият човек няма да се  засегнет, защото истината са фактите. А фактите са действията. Така се доказва истината. Ама май, истината боли,а? За мен, тя е един голям факт, който може да  притежава само силнят човек. Но май, ние се обезсилихме и вървим по кривата пътека. А тя е да излъжем, да  замажим . Просто, да скрием истината. Старите хора казват тъй” „Човек сам си избира по кой път да тръгне”. Така е…

Хайде, да си изберем пътя!

26.11.2015, 15,42ч. Сряда

 

 

 

СИГУРНО НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ДА КАЖЕТЕ?

 

А хааааа. Така ли се говори на по- големите, а ? На кого заповядваш? Не можеш ли да кажеш „Моля те”?
Но май не знаеш какво значи това? Чувам все вулгарности да бълва устата ти. Айде, не искам! Нали ги виждам да скитат по улиците, дрогирани, пияни до козерката. Все отбор юнаци.Не искат да ни слушат и това си е то…Та нали, ако ни слушаха, нямаше да са такива, а щяха да си кротуват и да си вървят по правото. И какво? Това право ли е? Знаят си своето и от нищо не им пука. Пълнят дискотеките . Люлеят се под звуците на плейбека сред дим и цигари. И летят на някъде. Нямам думи. Не ги виждам, утре… Ще скитат по улииците без дом и подслон, щото парите им отиват за алкохол и наркотици . Хей, вие, младите, накъде? Май искате да потънете ей там, в онова блато? И тогава не ви виждам.Ще се заличите от земята. Искате ли това? Кажете го на глас, поне да го чуят другите! Аха, така значи? Така ви е по- лесно а? Тате носи, мама меси, да живеем ний… Хайде, мислете, докато не стане късно! Че когато стане късно, светът ще се срине пред вас. Косата ми настръхва, като си помисля. Виждам една земя, напукана, а нейните жители къде са? Ако не се промените, миличките ми, ето… Само не знам, искате ли земята да запустее и да изчезнат нейните жители? Не разбирате ли, че вие сте тези, които можете да я запазите. Разбирате ли? Всичко зависи от вас. Хайде, заедно да извикаме! „ Земя, обичаме твоя свят и нека останем при теб!”Искате ли? Кажете де? Май мълчите? Сигурно не знаете какво да кажете?

12.2015г 15ч  вторник

 

ТОГАВА ЩЕ РАЗБЕРАТ

Което си е така, така си е. Ама да речете, че не е така. Ами давайте, кажете на глас, какво мислите! Хайде де! Аха, значи мълчите, а? Кажете бе, хора ли сме или животни? Виждаме онзи, дето краде и убива и, пак си мълчим. Да, да… Мълчим тук, мълчим там, мълчим навсякъде. А той си върши  злодеяние и пак мълчим.    Ако, го хванат  и съдят, тогава?… Ама той  нали е мънгизлия, брои стотарките и виж, не могат го тикна в пандиза.Така е… Там лежат малките риби. Имам един приятел, който ми разказа нещо интересно. Двама братя, цигани откраднали джи ес ем. Ем. Били  с  качулки.  Момчето, от което го откраднали,  не ги познало. Наблизо бил едно приятелче, българче. И какво мислите? Ами, те- циганите де, набили него и вместо двамата хитреци,  осъдили приятелчето.   До ден днешен лежи в пандиза без вина..Излежава  присъда вместо крадците. Горкото момче!е. А ония, големите крадци, дето крадат и грабят,  няма ли да ги тикнат в пандиза, а? А аз нямам какво да кажа.Боли ме за хората, които са ограбени. Кой ли не ги граби? Ще кажеш, че са будали, като се дават да ги крадат. Не са будали, ами  са много търпеливи.Май започнахме да се надигат.!   Акълът  ми  започна да идва? Казват, че чашата започнала да прелива?  Будалите  започнали   да изтрезняват след дългото  опиянение.Нали дълги години живяха в летаргичен сън? Май сънят вече се превръща в действителност?  Така им се пада на ония , крадците де!. Да ги хакнат в пандиза и всичките им парички да се дадат на гладните и жадните. Не ги ли виждаш- колко просяци се навъдиха? Докато ги има ония, дето крадат, просяците ще стават още повече. Затова, нека хванем крадците за яките, за да видим кирливите им ризи! Май няма кой да им ги изпере? Нека да им ги свалим, та да останат голи. Когато са голи ще започнат да мръзнат о и тогава ще разберат, как мръзнат хората!…

17.2015г 15,15ч, четвъртък

 

 

 

 

И АЗ ТЪЙ МИСЛЯ

-Ох, мила моя майно ле… Какво е чудо станало! Станахме на просешка тояга. Хайде брат да тръгваме, че както ме е подхванал вятърът,  не знам къде ще ме завее.

-Как тъй бе, Борка? Вятърът си духа. Ний да не сме вятър?

– Вятър и още как,  брат. Говорим едно, а вършим друго. Кажи сега де? Не сме ли като вятъра. Докато духа тук, духа другаде.

– А, тъй ли било?

-Тъй е Борка. Ние май сме много вятърничеви.

– Най- сетне се усети.  Ами, ако не сме вятърничеви, нямаше да сме тъй.

– Защо нямаше да сме тъй?

– Защото сме непостоянни. Казваме едно, вършим друго. А да не  говорим колко лъжливи обещания даваме.

– И кво?

– Да ти кажа ли нещо?

– Казвай, казвай. Май…

– Какво май? Ще ти споделя нещо, което се случи с мен. Определяме си среща с един  колега, щото трябва  да вършим важна работа.

– И какво?

– Как, какво? Ами, отивам аз на срещата и какво мислиш?

– И…

– Точен съм значи там, а от него и следа. Чакам близо половин час и нищо. Обаждам му се по джи ес ема а той, ами това, ами онова. Оправдава се значи.

– Ей,май на нещо ми мирише?

– Недей да ти мирише! Вместо да се обади, да ми каже, че няма да дойде, а той ме праща за зелен хайвер.

– Какво думаш бе брат? Какъв е този зелен хайвер?

– Не разбираш ли? Имали ли зелен хайвер? Тай и той.

– Аха, сега разбирам.Такива като него са бол. На това се вика човек без достойнство. От нищо не му пука.

– Тъй е Борка. Да знаеш в какви смешни ситуации съм изпадал. И то заради такива, като моят колега.

– Виждаш ли, брат. Докато ги има  такива като него, сме за никъде.

-Ех, Борка, Борка… Прав си мой човек. Знаеш ли колко такива ги има. Заради тях светът се обръща наопаки. Вървим с  главата надолу.

-Надува ме смях, брат.Хем ми е смешно, хем ми се плаче.Няма ли най- сетне да ни дойде акъла, та да мислим какво правим?

– И аз тъй мисля. Ама май другите не мислят като нас?…

19.декември 2015г. 19,11ч. Събота

 

 

 

ВСЕ ПАК СИ ВЗЕМАШ ЗАПЛАТАТА

 

– Май  не виждаш достатъчно? Гледаш на една страна и не мислиш? Ей, за теб се отнася!

– Кой си ти, та  ми заглуши тъпанчеатта? Викаш и няма мяра  гласа ти?

– Аз ли? Май не ме позна? От данъчните съм. Забрави ме?

 – И да те помня, пак ще те забравя. Пишеш се на голям тарикат, а всъщност си от ония будали, дето се правят на не знам какви си….

– Ей. Не ме обиждай, щото не знам!

– Какво не знаеш? Такива като теб с лопата да ги ринеш.

– Е хей, виж го нашечкия!

 – Какво нашечкия? Такива  като теб под път и над път.Обирате данъците на хората… Всички сте един дол дренки. Чудите се  как да вземете по- големи данъци. Ние хора ли сме или животни?

– Това ли било?

– Ами да. Това е било. Хората изнемогват от непосилните данъци. Превиват гръб и на вас пак не ви пука.

– Ами над нас са по- големите шифове.Те нареждат, ние изпълняваме.

– Ай де де… Не  се оправдавай! Всички сте в кюпа. Знаете си кирливите ризи.

– И пак съм виновен.

– Разбира се, че си виновен. Ако нямаше такива като теб, светът щеше да бъде друг.  Карате я по старуму. Не приемате новото.

 – За какво  ново говориш? Така  е по- добре.

– Аха.. Тъй значи? Така ви е по- добре, а? Лъжите, мажите, щото всичко ви е наред. Получавате си заплатичката и не виждате другите. Всички сте от едно тесто.

– Ей, не ме обиждай! Тестото е различно и ние сме различни. Паричките не ми са кой знай и съм стриктен в работата си. Знаеш, каквото ти нареди началника, ти изпълняваш. Да  не мислиш, че и аз не се възмущавам, ама няма как?

– Ето на, дойдохме си до думата. Щом като се възмущаваш, защо си там?

– Натискам се, защото ако напусна, няма да мога да храня семейството си.

 – Виж го, нашия. Нямало да може да храни семейството си! А  тия, дето ходят по улиците и нямат храна? И те ли трябва да плащат данъци? Ето, на. Виждаш ли, докъде стигнахте вие и другите като теб? Твоите шефове?

-Прав си, мой човек.

– Какъв твоя човек съм? Да не вземам данъци от бедните. Данъците трябва да бъдът според хората. На бедните трябва  да се вземат по- ниски данъци. А какво правят твоите шефове. Затова народът ни ще  се превъне в просешка тояга. Да му мислят бедните, а? Шапка на тояга…

– Е така я. Тук си прав. Да не мислиш, че и аз съм кой знае колко богат?

– Все пак си вземаш заплатата.

– Така е. И аз се преобщавам към теб. Нека шефовете да се замислят! Справедливо ли е бедните да плащат данъци колкото богатите?

 25 декември2016г, 15,16ч . петък

 

 

ХАЙДЕ ДАВАЙ!

-Златен и готин си, приятел.

– Защо бе, Дан? Виж какъв съм снажен!

– Ай, ай… Снажен бил. Хората гладуват а ти, я се виж,

 тлъстичък…

– Такъв съм си. Такава ми е натурата.

–  Не ми ги говори такива.Натурата ли? Тлъстниката си идва с яденето.

– Май доста се угояваш? Виж какъв си станал!

– Ей, не говори така Дан! Жената така си ме харесва.

– Харесва не харесва, но я ме виж мен!

-Да бе, Да бе. Станал си на кожа и кости.

– Ей, ей… Станал съм тъй знаеш ли защо?

– Кажи де? Слушам.

– Защото гладуваме. Цялото сеемйство гладуваме Дан.

Как да не гладуваме. Парите не стигат.Само жената работи. Какво искаш да не гладуваме?

– Такава ли  била работата?

 -Такава я. Това да не е малко?

– Разбирам приятел.

– Ето. Най- после ме разбра. А ти?

 – Аз ли? Имам фирма, но никак не върви.

– Защо,  Дан?

– Плащаме големи данъци За кого по- напред?

– Ей, аз пък си мислих.

– И да мислиш и да не мислиш така е.Имам и работници. Едва им плащам заплатите,а за мен каквото остане.

– Ей и при теб било тежко.

– Така е. Колкото повече  получаваш, толкова повече ти вземат.

– Ох, ох, и аз се   вайкам, но от вайкане файда няма.  Не знам вече какво да правя? И   питаш, защо  толкова много  хора да ровят по кошовете. Циганите са по- добре от нас.

– Прав си Дан.Умни са завалиите. Като нямат пари крадат  и така се хранят.

– Как да не крадат. Деца бол, за тях няма работа, нямат образование.

– Да, да. Кой се грижи за тях?Ккавото и да стане, все  те са виновни.

-Онзи ден съм в автобуса. Прибирам се от работа. Минаваме покрай училище и какво мислиш? Снежни топки летят към прозореца. Шофьорът каза, че преди няколко дни  с такива счупили стъклото на автобуса.

– Как бе, Да?. Снежните топки не са толкова тежки?

– Да, ама хитреците, децата де, вътре сложили камъни.

– Истина е. Много са хитри.

– И знаеш ли, хората в автобуса пак набедиха циганите. А това бяха българчета.

– Ето какво било!  До къде стигнаха децата ни…

– Видя ли сега, когато изчезна любовта в семейството. Натирихме децата си по улиците и те се  превърнаха в хаймани и престъпници. Затова  затворите са пълни  с младежи.

– Прав си Дан. Вчера ходих в съда да  за проверя нещо. И знаеш ли какво?

– Кажи де!

 -Ами там , зад желязната врата бяха затворили няколко младежи. Добре облечени и красиви момчета. Стана ми тъжно Дан.

– И на мен ми стана тъжно. Ето, това са бъдещите хора. Какво  е и ще бъде нашето общество…

– Ако не стъпим здраво на краката си. Да ангажираме млади и стари да работят за доброто, няма да стигнем  до никъде.

– Така е. В миналото поне имаше доброволни отряди. Затова престъпността беше в намалени размери. А сега какво е!…

– Хайде Дан. Да идем там и да им кажем „време е да направим това,  което отдавна не сме направили.  Ние сме силни, само да се обеденим.

– Хайде, давай!

 9 януари 2016г. 11,7 ч. събота

 

ШАПКА НА ТОЯГА

-Е хеййй, нали ти казах , а?

– Какво ми каза, да не мислиш, че мога да знам?

– А бе, ти на какво се мислиш?

– Аз ли? Ами нищо.

– Така значи? Пишеш се, че четеш мислите?

– Аз ли, нещо подобро.

– А си казвал на комшийката, че четеш мислите на другите? – Такава ли била работат?

– Не ме е разбрала. Казах й, че май се шегува с мен.Че трябва да се види каква е. А тя.

– Какво тя… Така се стресира и помисли ,  че знам какво мисли.

– А ха, разбирам те. Гузен негонен бяга.

– Така е, мой  човек. На такива като нея, така  им се пада, та като говорят, първо да помислят.

– Най- после загрях.Искаш, да я накараш да  се замисли накъде е тръгнала.

– Така е.  Не я познавам много, но май за никъде не е.

– Защо, да е заникъде?

– Ами, защото така е повяхнала и  посърнала, а не вижда себе си.

– Да, да. Съжалявам за мъжа й.

– Защо бе, Кама?

 – Ами отрепал се е от работа. През дена на едно място, а вечерта на друго. Парите не им стигат.

– Така ли?

– Ами как ще им стигат, като тя е вечно по кафенетата. Крак връз крак, цигара в устата и кафенцето. И все по луксозни кафенета.

– Така не им виждам края. Как ще им стигат парите. А отгоре на всичко и дъщеричката им. Така върти закръгленото си задниче, с къса да не гооврим до къде поличка, толкова вталена, че всеки момент ще  се пръсне.

– Ето, това е. Докато другите дъщери работа  не могат да си намерят. Техните също, а тя…

– Е хей. Карат си я значи, тъй. По леката по меката.

– Тъй да се каже. Горкичките…

– И аз така мисля. Наистина са горкичките. Да ги съжали човек.Както я карат, ще тръгнат под кривата круша.

-Да бе. Търкулнала се е крушата, намерила си похлюпака.

– Ха,ха, ха…

– Тъй е Кама. Всичко си е за смях.

– Дано се намери някой, който да подхване дъщеричката  й. 

Такива като нея знаеш ли  какво им трябва?

– Казвай, казвай!

– Ами да ги хване за ушите и право там… 

– Аха…

– И да видим тогава къде ще ходят. Мястото им е в къщи. Да вършат някаква работа.

– Така е. Нали виждам днешните момичета. Не могат да шият, да готвят да шетат. А едно време беше друго. От малки родителите ги учиха на всичко.

– Не знам, като се оженят какво ще правят, щом ксамо висят по кафенетата.

– Майките, майките са виновни, че ги учат така.

– За съжаление са мъжете. Вече си смениха задълженията. Те поеха къшната работа, а жените забравиха къщите си и все по кафенетата.

– Е хей… Шапка  на тояга. Ами ако продължава така, не знам накъде ще тръгне света.

15януари 2016г. 18,42ч петък

 

 ПРАВ СИ ТРЪНКА

 

– А ха. Такава ли била работата? А пък, аз си мислих…

 – Какво си мислил? Да не би , че съм голям разбойник?

 

– Май ти сам си го каза.

– Как,  аз, ама…

– Така ли? Да не би да казваш, че не беше ти? Нали те видях?

– Къде си ме видял , бе Трънка?

– Ами минавах случайно покрай онова място и…

– Какво място? Да не си се припознал?

– Как да се припозная? Отдалеч се виждаш с твоята тромава фигура.Ходиш като мечок. Пък и лапите ти са едни такива?

– Какви са? Те са на бачкьор. Бачкям  цели 12 часа  по строежите.

–  Знам, знам. Язък ,че имаш висше, а работиш  като черен работник.

– Така е. Сега никой не те пита, дали имаш образование. Виж ги ония?

– За кои говориш, Трънка?

– Ами ония, с многото парички.

– Такава ли била работата? Ами, да.

– Като пример ще ти дам моя комшия. Завърши осми клас едвам и, едвам всичко приключи. Ама сета, ела го виж. Вирнал глава, издикисал се с лъскав костюм, като че ли излиза от модно ревю. А отгоре на всичко си сложи вратовръзка.

– Е хей… Голяма му е работата.

– Прав си Трънка. Че е голяма, голяма е. Завъртя такива далавери, че не може да си приброи паричките. Отгоре на всичко кара черен джип. Където мине , мацките бягат след него. На тълпи, на тълпи.

– Ей, истина ли казваш?

– Да не е лъжа. А брат му лежи в затвора заади него. Той краде, а набедиха малкото му братче.

– Горкото… Без вина, виновно.

– Така е. Не виждаш ли колко невинни хора лежат по затворите? Поне двама зам такива.

– Идва една циганка при мен и ми казва: „Затвориха го ,бе бате. Затвориха го,  щото с комшията се сбиха зарад една кокошка.  Казаха, че я откраднал.

– Значи, такива лежат по затворите, а? Щом като е циганин, лесно го тикнали в затвора.

– Така е. Няма ли си парички…

– А бе циганите и те са хора.  Между тях ими и добри и лоши. Нима ние, българите сме много добри. И при нас е същото. Добрият си е добър, лошият си е лош.

– Мъчно ми е, че са се навъдили много лоши хора. Правят само злини на другите.

– И на мен ми е мъчно, но както се казва, желанието си е наше. Ами, ние сами си  избираме, да сме добри или лоши.

– Прав си Трънка. Пък и доста умен. Проумяваш истината.

– Как да не съм прав? Не съм седнал.

– Е хей… Пък те избива и на шега?

– Защо да не се шегувам? Светът се крепи на шегата. Но онази, коята те кара да се усмихнеш от сърце. Не на празно  Първи април е световен ден на шегата. От вечни времена, хората са се шегували и животът им бил по- лек.

– Да, да. А сега, хората са се намръщили, кото че  гемиите са им потънали. Гледат те накриво и са готови всеки момент да те разкъсат.  Май мислят, че  за нещо си им виновен.

– Тъй тъй… Амакакто сме се разбъбрили, виж станало пладне, а в къщи жените ще ни гълчат. Хайде, хайде да си тръгваме!.

– Хайде, Трънка. Па пак  да се срещнем на сладка приказка…

3 февруари 2016г 19.07ч.- сря

 

ОХ МИЛИТЕ, ТЕ

Моля моля. Да не говоря, че съм много възмутена. Как да  да не съм възмутена, като я виждам какво прави.Прави та прави и…  Как да не  прави, като има кой да й обръща внимание.  Гледам я и не мога да й се нагледам.  Върви си наща и не можеш я позна. Оная ми ти къса пола. А блузката. Деколтето и слиза толкова ниско, че още . О, не, нека да не говорим… Бай Пандо минава край нея и цъка с език. „ Кученце, маценце. Такива ми ти работи. Ей, миличката. Коя майка ти е родила, та се фръцкаш тъй? Я виж, Кали?  И тя е на твойте годинки, но скромността й личи.”  А маценцето обръща къдрокосата   си глава и плюе веднъж на земята.

-Не  се  ли виждаш  къв пръч си, а си седнал да се занасяш? Айде, чупка, че ако ми закипи, не знам…

А бай ти Пандо нали си е страхливичък, дори от мишките в стаята се плаши, обръща гръб и право в близкото кафене. Виж го ти, нашият. Не си види годинките, ами с младите се занася! Такъв е животът. Младите правят кръстоска  със стнарчоци, като бай  ти.Пандо. Нали е мангизлия? А сега парите владеят света. Без пари ли си, за нищо не си. Виж го онова,  Марчето! Скита се по улиците  като гламмаво   Търси някой  да  й даде хляб.  Хм, обедняха хората, обедняха… Някой дори няма  какво да  ядат.Затова и Марчето. В къщи има болна майка, а баща  й пиендела.  Взема на вересия пиячка. Как да не е  пиендела, като търси, търси и не може да си намери работа. А инак е с  висши. Инженер по образование.Пропи се, горкичкият. Виж го, станал е кожа и кости. Добре, че болната му жена получава пенсия , та да напълнят празните си стомаси.  Но три гърла за кого по- напред? Ето защо,  Марчето  скита по улиците.  И  тя има висше,  а  за къде?  Скоро й обещаха работа, но още пет като нея.  И тогава?   Май скоро ще започне  да рови по казаните! Станала е една…  Горката.   Вече  е на годинки. Време е да се задоми, но кой ще я вземе такава! Няма съмочуствие, горкото момиче. Изгуби го там в нищетата. Какво да яде?  Хайде, да не умуваме! Тежко ми е за нея, но не мога да й помогна, ако не си помогне сама.Да я оставим… И какво?  Ето го и Ването. Облякла новата си премяна и праши на някъде.

– Къде бе, Ване?- питам я аз. А тя ме поглежда намръщено и думичка не  обелва. Браво на нея. Какво ли се чуда? Май всички тръгнахме на  някъде и не знаем къде А как ми се иска да виждам усмивки по лицата на всички. Но  изчезнаха някъде! Просто се стопиха. Може би ако слънцето  ги жегне, ще подскочат и ще се завъртят по   часовниковата стрелка, после   обратно, напред, назад и пак напред. Искам да тръгнат само напред и да не се  страхуват.  Да  гледат слънцето право с очите си,  и да се усмихват.  Да. Това е животът. Но има ли кой да те слуша. Хайде, хайде, мини му метър. Така казват хората. Ама метърът може да бъде къс и дълъг.  Ох, ох и много ох. Ето и Кинчето. Навела глава, като че ли гимиите и потънали. Горкичката,  изгуби вярата в хората. Много ми е мъчно и за нея. За всички ми е мъчно. Но не знам. Май трябва да викна с пълен глас: „Стегнете се бе, хора. Животът е наш и  трябва да го живеем!

 Ето, това е. Другото е за останалите.

9.февруари 2016г. 8, 46ч вторник

–          

 

И СИ ПОМИСЛИ!

-Така ли? Защо мислиш, че не е така?

-Аз ли? Кажи ми Рад, защо пое този път?

– Не мога да те разбера. Какво искаш да кажеш?

– Ами, пътя на наркоманията.

– Ох, това е дълга история.

– Ех, Рад. Какво момче беше!

– Да, бе. Знаеш ли, че си много готин?

– Май не знам. От теб го чувам.

– А ха… Виж го нашия?

– Учудваш ме Рад.

– Защо бе, готин?

– Е, стига с това, готин. Защо са тия номера?

– Май не ме разбираш? Питам те нещо, а ти не отговаряш

– А, за онова ли? Да, сега това е модерно.

– Кое бе? Наркоманията ли?

– Да, за него става въпрос.

–  Когато няма кой да ти обърне внимание.

– За какво говориш?
– Ами за нащи. Майка, баща…

– Ето каква била работата? Сега най- после разбрах.

– Разбра ли? За това ти говоря.

– Горкият ти.

– Защо горкият? Нащи ме изгониха от къщи и заживях по улиците. Какво друго може да правя?

– Прав си, Рад.  Тръгнал си по улиците. А защо те изпъдиха? Защо не си потърси работа? В това е спасението.

– Може и да си прав, но  мен не ме бива да работя.

– Ей, не говори така!Само мързеливите не искат да работят.

– Ами може би си прав.

– Прав съм значи. Имаш пари  за наркотици, а мога ли да знам откъде са?

– Ами има много дилари. А имам и приятели. Те ме приютеха при себе си.

– Тъй значи? Лесно ти е да вземаш наготово? Приятелите са до време. И един ден оставаш на улицата, съвсем сам.

– Айде, бе. Не говори така.

– Как да не говоря така? Ами това си е истина. Хайде, намери си добри приятели и те ще те научат на друго. Бори се Рад. Бори се с нарокотиците и си намери работа. Тогава животът ти ще стане лек и няма да скиташ по улиците

– Знаеш ли? Май, че си прав. Ще си помисля.

– За сега ще се разделим Рад. Пък пак ще се срещнем. И си помисли!…

15.февруари 22,02ч.понеделник

 

 

ДЕРБИ

 

   Драги телезрители. Нашите камери се намират на градския стадион, откъдето ще ви предадем така очакваното дерби между футболните отбори „Стрела“ и „Искра“.

Предаването ще води обичаната от вас – Веселка Будилкова.

   Над главите на играчи и зрители падат едри, дъждовни капки и удрят къде ли не. Внимание… и една от тях хвърчи към якичкия полицай. Той замахва с палка и тя се стоварва върху главата на близкия зрител. Плешивкото подскача и в този момент получава шут по задните части от фен на „Стрела.“ Охо… Неуспешен удар и кракът му се заклещва в седалката.

    И… съдията свири начало на мача. Внимание… топката лети във въздуха и пада върху крака на Леваков. Шут… Вече е в крака на Бубеков. Той я овладява и Зоето от „Искра“ го фаулира с крак.

   Съдията показва жълт картон. Момент, момент, драги зрители! От трибуните някой вика:

– Я го, оня! Не го е срам! О, у, о, у…

– Кой бе? Оня, на стадиона ли, а? – намесва се и дългучът.

– Ей, бягай от там, бе! Тук да не ти е лудницата?

– Не видиш ли, че е психар? – обажда се шкембелията от публиката.

– Я, хайде, чупка! – заканва се фен на „Искра.“

     Драги зрители. Виждате ли го? Гол-голеничък. Обикаля стадиона. Внимание…

 хуква към страничния съдия. Момент, момент! Дърпа дрехите му. Е, хей! Май, иска да го съблече! Ето го и съдията. Крещи. Започва да бяга към съблекалнята. Мачът спира. Да отдъхнем за миг! И наново. Хвърчат димки. Олеле… Една пада върху главата на главния съдия и той замахва с юмрук.

– О, у, о, у – чуват се гласове  от трибуните.

   И в този момент феновете на двата отбора нахлуват в стадиона. Момент, момент, един от тях пада върху съдията. Някой свири, подмятат се палки. Леле… каква олелия! Браво на полицията! Феновете летят обратно към трибуните.

   Мачът продължава. Остават още пет минути извън регламентираното време.

Край. Резултатът е реми – един на един.

 

 

 

КАНДИДАТ ЗА РОБОТ

 

Кико: О, Геро, здравей!

Геро: Здрасти, Кико.

Кико: Как я караш?

Геро: Да кажем тип, ама топът хич го няма, завалията.

Кико: Недей така, бе!

Геро: Да знаеш как ми е завъртяла главата една!

Кико: Как бе, жена ти не се ли досеща?

Геро: Какво да се досеща? Та тя ме гони от къщи.

Кико: Ей, шегата настрана!

Геро: За теб шега, ама за мен истина. Знаеш ли, кара ме да стана робот?

Кико: Такава ли била работата? Ами, аз отдавна съм станал.

Геро: Май, че и двамата се печем на един огън?

Кико: Да бе, като робот се чувствам най-добре. Слагам гуменото топче в устата и шапка на тояга.

Геро: Как гумено топче?

Кико: Ами гуменото топче, мой човек, помага за по-малко говорене.

Геро: Тъй ли?

Кико: И трябва да се учиш от мен! Вместо да се шляеш на чашка по кръчмите.

Геро: Знаеш ли? Чашки има малки и големи. Зависи каква ще си избереш.

Кико: Каквато и да си избереш, все е чужда.

Геро: Стига, стига! Кажи, какво правиш като робот?

Кико: Първо слагам дрехите в автоматичната пералня. Трябва да внимаваш, щото вместо праха, сложих детето!

Геро: Чакай! Как така бе Геро? Толкова ли не ти сече пипето?

Кико: Сече, не сече, добре, че беше жената.

 

Геро: И…

Кико: Ами, пералнята се върти, изчишкваш детето. След което изваждаш дрехите и от време на време поглеждаш яденето на котлона. Накрая простираш. Може и жена ти, за да не разберат комшиите!

Геро: Виж го ти, нашият!

Кико: Какво нашият? Да не искаш да ми се смеят?

Геро: Това и баба го знае.

Кико: Да, ама после включваш прахосмукачката. Изсмукваш праха от килима и я изчистваш, като внимаваш за някой чуждо влакно! След това я слагаш в леглото!

Геро: А, бе, ти да не спиш с прахосмукачката?

Кико: Как бе Геро? Тя е специална. Става за столче.

Геро: А сега, де!

Кико: На всичко отгоре събирам и сметта от кошчетата. След което (това движение е праволинейно). Може да се използва и противогаз до мястото на предназначение.

Геро: Чакай, Кико! Ти забрави най-важното!

Първо – поставяне на женска перука.

Второ – обличане на рокля.

Трето – завързване престилка около кръста.

Кико: Ле, ле… Геро! Каква еманципация!

 

МАГАЗИН ЗА РЕЗЕРВНИ

– Ало, магазин за резервни части ли е?
– Дааа.
– Трябва ми автомат за затваряне на дупки.
– Не можете ли да говорите по-високо?
– Казах, имате ли автомат за затваряне на дупки?
– Кой калибър ви трябва?
– А бе, откога дупките се измерват в калибър?
– Говорете по-високо! Каква машина, за малки или големи дупки?
– На мен ми трябва автомат, а не машина за правене на дупки.
– Ами тъй кажете!
– Какво тъй кажете? Не стига, че скоро си взехме апартамент…
– Ало, тук не е бюро жалби. Нямаме автомат за запушване на дупки. Апартаментът панелен ли е?
– Такъв е. Не стига, че не му дават гаранция след време, ами е пълен с дупки. Със съседите става директно предаване.
–  Автомат можете да си потърсите в „Направи си сам“!
– Знам, че ще си направя сам, ама… Олеле, мале, от съседите тече вода през дупките…
– Ало, водснабдяване и канализация? Елате незабавно! Носете и понтонна лодка!

 АХ, ТАЯ МЛАДЕЖ

   Белята вървеше преплитайки крак о крак, сякаш беше единственият оцелял воин от Никофоровата армия. От време на време поспираше и устата му изпускаше по някоя благословия: „Ох, как ме нареди това копеле! Ненаситник, хищно животно, орангутан! Направи ме на бостанско плашило. Няма здраво местенце по мен. Чак кокалите ми болят. Гадината му с гадина! Неговата кожица!… В шадравана ще го натикам! Да може да отрезнее пиянската му мутра! Не се вижда какво е магаре, а другите седнал да поучава. Ама и на мен не ми пука от нищо. Хубаво го наредих. Изстисках го като гъба сюнгер. Шмекер се пише, а? Мисли, той да води хорото. Няма го майстора! Само с едно не мога да се помиря, че този път така лесно се предадох. Сега не ме бива и за вторични суровини. Язък на новите ми дънки! Колко зор видях да ги изкрънкам от татенцето. Бая соленко му излязоха. Колко труд положи да намери долари! А колко плати, да не говорим! Бива си ги наш`те търговци, дето въртят търговийката! Не е майтап работа това, играят си с огъня, ама кога ли ще ги подпали? Но тяхна си работа, всеки отговаря за себе си.
Ох, ох, ох… ето, че и късметът ми върви! А сега и водичката ще ме освежи. А да поумия наваксаната си физиономия, че не знам как ще се прибера в къщи! Тъй ми се пада, като не си знам мярата! А, бе, то и аз съм си виновен… Събрал съм се с една тайфа от кол и въже. Грешка няма в тях – юначаги. Да стоиш и да им се наслаждаваш на разпиляните мисли. Казвам им аз.
– Приберете се, бе, момчета! Стига сте скитали по баровете и закачали младите мацета!
А те , юруш върху мен. „Ти си такъв, ти си онакъв! Ти не си съвременен!“ Врели, некипели. Знам ги аз!  Всички искам да ме подхлъзнат върху динена кора. За приятели се пишат, а?…
А онова рошавото магаре, като го хвана, като го заритам, чак на отсрещната стена ще го залепя! Да виси вместо афиш, та да му се наслаждават! Неговата кожица! На ербап се пише, а?…

 

В ТОВА Е ИСТИНАТА

– О, Златен, как си?
– Не съм Златен, доларов съм.
– А пък аз съм паричен.
– Ей, май двамата сме от един дол дренки?
– Де сей чуло и видяло, наш пазар без долари?
– Слушай, аз не съм от битака!
– Може и да не си, ама като те гледам… всичко е от там.
– Виж, дрехите ми стоят, но е от тялото. Една приятелка ми рече, че глезените ми били като Аполон.
– Че ти много ниско слизаш, бе!
– Слушай, Златен! Жената е срамежлива. Все надолу гледа. Да, ама инак е спортна натура.
– С китките как е? Движили ги, движили ги? А?
– Движи ги бе, движи ги. На всички митинги все това прави. Тренира.
– Айде бе и там ли? Браво!
– Върти ги, върти ги, та пушек се дига. Палци върти. Горе-долу, горе-долу.
Ама, ти защо питаш за китките?
– Ядат ме бе, брат, ядат ме. И в къщи ме ядат, и вънка ме ядат, и навсякъде ме ядът. Слаби ми били китките, хъ…
– Тренирай бе, човек, тренирай! В това му е майката! Ходи на митинги! Викай, палци върти! Ти се върти! Всичко върти! Хем гласните си струни ще оправиш, като Николай Гяуров ще станеш. Хем китките ти твърди ще станат, като каратист ще удрят. Нали знаеш? Навън пари искат. Тук е безплатно. И най-вече, не иска мислене. У… горе… долу… горе… долу…

 

  КАКВО Е?

 

ЛАСКАТЕЛСТВОТО – сънотворно, седативно, психотерапевтично, понижаващо температурата, противовъзпалително, съдоразширяващо и обезболяващо средство.

КАК ДА ТОНИЗИРАМЕ НЕРВНАТА СИ СИСТЕМА?
1. Системно правете гимнастика на устата си като бърборите непрекъснато!
2. Постепенно увеличавайте силата на натиск на собственото си мнение върху другите!
3. Поддържайте висока температура на въздействие!
4. Правете ежедневен масаж на наранените си сърдечни участъци!
5. Освежавайте мозъчните си клетки в барова обстановка на кънтящ плейбек!
6. Заспивайте под лекарски контрол!
Всичко това ще помогне за доброто ви настроение…

 

 АЛО, БЪРЗА ПОМОЩ

 

– Ало, ало…

– Какво сте се развикали бе, госпожо? Ушите ми и без това пукат. Слушам, тук е пожарната.

– Кой, кой, бърза помощ ли?

– Никаква бърза помощ не е. Тук е пожарната.

– Ало, някой се намеси в разговора ни. – Ей ти, затваряй, че не чувам!

– Коя си ти бе, я затваряй, че я не си ме видяла, я не си умряла!

   Зър…

– Бърза помощ ли е, мъжът ми?

– Да, кажете, момент да запиша адреса! „Генерал Колев номер?“

– Номерът е записан на пътната врата. Казах, номер три.

– Ще чакате, в момента имаме много случаи!

– Ало, ама ви, мъжът ми, по-бързо! Ей, че проклет телефон, пак прекъсна!

   Зър…

– Пак ли сте вие? Не разбрахте ли, че тук не е бърза помощ! Айде затваряйте, че тук е пожарната!

– Абе, господине и без това мъжът ми изгоря.

– Кой изгоря? Нищо не се чува.

   Зър…

– Какво сте завикали бе, госпожо? Да, бърза помощ е.

– Най-сетне, той си замина.

– Кой си замина?

– Ами, мъжът ми. Елате и си го вземете!

– Ало, ало, кого да вземем?

– Олеле… Всичко  отиде…

– По-спокойно! Какво отиде?

– По-бързо, по-бързо! Мъжът ми полудя. – Ало, бързо помощ, линейката, психиатрията…

 

НЕОБИКНОВЕН ИНЦИДЕНТ

  Напоследък във фирмата Инженеринг-Космос бунгал, ставаха невероятно странни неща. Преди два дни плановичката Глория просто излетя от кабинета на директора Карабойчев и се намери в прегръдките на Янев, който стоеше наблизо. В първия момент тя се уплаши. След това хвана главата си с две ръце и прихна така да се смее, че Янев я изгледа смаяно.

     Моментално се пръсна слух, че Глория, такова-онакова, спала с директора. Предположи се, че всичко идвало от това, което подхвърлила пред една колежка: „С Карабойчев ще се разберем! От един месец ни обещава, а сега не иска и дума да изрече…“

   Два часа по-късно пред очите на всички, директорът се появи в необичаен вид: с кариран каскет, подстриган нула номер. До него Пеню Топозчийски жестикулираше оживено. В горното джобче на сакото му загадъчно се подаваше кичур от косата на Карабойчев. По всичко личеше, че тук се крие някаква загадка, която не предвещаваше нищо добро.

    И ето, на другата сутрин Пеню се яви в службата и възбудено обяви: „Победа… Премиалните ще ни бъдат изплатени тази седмица.“

   Разнесе се шепот. Чуваха се отделни хихикания. По едно време Янев се осмели и пристъпи до бюрото на Топузчийски, ухилен до уши:

– Браво, колега! Колективът те поздравява.

– Защо? – учуди се Пеню.

– Как така „защо“? Ти си бил голям смелчага бе, Топузчийски! Вярно ли е, че заради нашите премии си оскубал перуката на шефа?

   Всъщност никой не можеше да допусне, че Пеню обожаваше старата си професия. Наскоро си купи вносна ножичка и от време на време подстригваше избоялата грива на някой приятел. Изглежда бяха подшушнали и на Карабойчев. Напоследък такъв ужасен косопад беше го налегнал, че не знаеше къде да се дене. Пък и жената на Пеню работеше в козметичен салон, все с нещо можеше да му помогне. Ето защо той беше го извикал при себе си.

  А Глория, горката, нахлу в кабинета точно тогава, когато Топузчийски привършваше с подстригването на шефа и тъкмо пъхаше кичура в джоба на сакото си. Беше решил да го постави в рамка над бюрото си.

 

 

БЛАЖЕНИ СА ВЕРОЮЩИТЕ

    Говори, ако си нямаш друга работа. В говорилнята имат нужда от много говорене. Слушателите, все парчета, тъй де, все психопати. Ще те слушат до спукване. Блажени са верующите. По- добре иди в лудницата! Там поне лудите ще те гледат и ще пляскат с ръце. Може би пък да ти провърви. Да срещнеш някой арогантен, който ще ти подаде ръка и ще те наругае. Тъй значи. Ти си най-добре, защото говориш, а не знаеш какво говориш. Само мрънкаш, като онова коте от покрива. То поне си знае песента. Една и съща. Мрън, мрън, мрън, мрън и все така. А ти мрънкаш, но нямаш покритие. Мрънкай си! Няма кой да те слуша. Аз съм на друга вълна. Мисля повече. Винаги съм усмихната, а някой мислят, че съм луда. Какво да правя? Нека си мислят. Аз пак ще се усмихвам. А ти да му мислиш. Вече започна да си говориш сам, щото няма кой да те слуша. Ама аз съм виновна, че все още те слушам. Та ти давам стимул. Ако не спреш, май и аз ще полудея. Ще отидем и двамата в лудницата. Нали ще бъдем будали? Та те са луди за връзване. А лудите са за никъде. А никъде къде е? Ей там, на боклука. Щото боклуците много ги има. Цели купища. Пък да внимаваме, да не влезем в тях, щото ще станем мръсни! Виж, на мръсните е мястото на говеждия пазар. Говедото си е говедо. Никой не може да му каже две. Две, значи едно и още едно. Едното отива при другото. Тогава ще станат две говеда, та ела ги търси! Хукват да пасат трева. Ама и тревата става. Ще им нахрани търбусите, но те пак са си говеда.
А сега да си дойдем на думата. Наоколо е пълно с говеда и боклуци. Говедата хукнали с пълни търбуси и право в реката. Не се удавили, а се окъпали. Че кат лъснала онази ми ти козина. Ама и мравчиците си ги бива. Налитнали на чистото. Хапели, хапели, та кръв потекла. Кръвта привлякла мухите. И какво станало тогава? Едно разплуто туловище. Докато един ден напълно се разплуло и потънало в земята. Просто изчезнало.

 

ПЪК ДА МУ МИСЛЯТ  

– Ей, защо си кахърен, мой човек? Гемиите ли ти са потънали?

– Как да не съм кахърен? Булката кривна, па ела да видиш!

– Какво да видя, Димка?

–  Ами, хванах ги дибюдис, голи, на наща спалня.

– Как тъй?

– Ами тъй. Представяш ли си ква  наглотс, пък баш в къщи.

– С кой, бе?

– Ами с Павката. Нали го знаеш? Дето се шляе, като муха без глава по улиците.

– За него къща няма ли  си?

– Май си няма, щом ходи по чуждите.

– Е хей… Да му се наслаждаваш на завалията.

– Ум си няма, горкият! Май умът му паднал в гащите!

– Как в гащите?

– Ами тъй. Все по чуждите булки ходи.

– Нали си има булка?

– Има, няма, той си знае своето. Знаеш, едно магаре свикнало ли е да реве, се си реве.

– Аха… Хем реве, хем бере.

– Какво  бере, бре Димка?

– Бере в чуждото лозе.

– Тъй, тъй, брат ми.

– А ти, не го ли  натупа едно хубаво, та да види къде се е наврял?

– И да го натупам и да не, той си знае своето.

– Значи, тъй ще го оставиш?

– Намислил съм друго. Па нека тогава да се оплаква на арменския поп.

– Казвай, казвай!

– Ще го хвана някой ден без да очаква. Ще го съблека дибюдис гол и ще го разкарвам из мегдана.

– Виж, това ми харесва.

– Чакай, чакай да довърша! Ще взема касетофона и ще му пусна кючеци. Тогава нека се кълчи.

– Страхотна картинка, брат!

– Хем ще се кълчи, хем ще му доведа селското магаре, Марко. Да го подгони из мегдана, па тогава да види как се ходи по чужди булки.

– За смях ще стане пред цялото село, Димка.

– Тъй му се пада! Има си такава засукана булка, а на чуждите налита.

– Какво се чудиш? Такива времена настанаха, та никой не ти мисли за морал. Не се знае, кой при кого ходи. Кое е чуждо, кое е твое.

– Май повече на чуждото налита!

– Нали знаеш? Чуждата кокошка е ярка. Па е по-сладка.

– Хъ. Каква ти ярка? Пак си е кокошка. Да не е по-различна?

– Да. Ама за него е по-различна. Щом като търси другите.

– Ще го пипна, аз! Па нека да види тогаз, на кого ще налита… Не се ли види на кво мяза.

– Направи го, брат, направи го! На таквиз като него, така им се пада! Дето развалят чуждите семейства. Семейството е голяма работа. То трябва  да се тачи. Мъжът трябва  да е за пример на децата.

– Тъй, тъй, на какво е заприличало? Любов, хм. Любовта трябва да е в семейството. Другото какво е? Не е ли проституция? Все едно, даваш тялото си под наем.

– Ей, ей, по-тихо, че ако те чуят другите!

– Какво като ме чуят? Не е ли вярно? На всяка крачка, ги засичам. Като Павката.

– До къде стигнахме! Затова са разводите. 

– Тъй е, я… Хората се женят вече по сметка, а любовта хич я няма. И да я търсят, няма да я намерят. Да са мислили на времето, като са се женили!

– Затова и децата тръгнаха по улиците. Защото я няма любовта. И я търсят там, сред дим от цигари и наркотици. Сред безразборен секс.

– Да, да. Тъй е. И абортите станаха толкова много, че  не могат да се преброят. А после…

– И после, не можели да имат деца.

– Ох, стана ми тъжно на душата, като си помисля.

 – Тъй е, брат. Ако не си вземат от поука, се ще е така. Пък, животът им бил виновен…

– Хайде сега.  Остани си със здраве! Пък да му мислят!

 

 

 ОМРЪЗНА МИ

Ох, няма ли да свърши това? Не им ли омръзна на нашенците! Викат, кряскат, прегракнаха и пак продължават. Няма ли работа за тях! Митинги, митинги, все същото! До идат при ония от властта, та да им кажат какво искат! И мен ме вълнува бе, хора. Много ме вълнува. Ето на. Чужденците ще могат свободно да купуват земите ни. За нас какво ще остане? Само огризки и кокали. Къде ще сеем житото си? Ще бъдем зависими от чужденците за залче хляб. Ами плодовете и зеленчуците! Кожата ми настръхва като си помисля: „Какво направиха и от нашата енциклопедия?“ Дати, събития, имена. Все за ония с дебелите вратове и не знам кои си. Сега е времето да си на власт и да имаш много пари. Нали?

   Пък на улицата слушам само псувни и вулгаризми. Изроди се нацията ни бе, хора! А по телевизията и радиото? Кой кого убил, къде има престъпления и убийства. Нали гледам децата ни. От малки играят ония игри, нали се досещате – стрелят с автомати и убиват. И тогава? Какви ще станат като пораснат?

   И още нещо. Имаме толкова богатства – нефт,  газ, злато , желязо и още, но не искам да изброявам всичките. Дадоха ги на  чужди хора за шепа пари. Вместо да спрем всичко това. Какво?!! Ето защо трябва да отидем при властниците и да разговаряме с тях по човешки. Не е ли вече време да ни разберат? А може би!!

 

 

 

 РАЗМИСЪЛ  В НАСТОЯЩЕТО

 Ох, не мога да издържам повече така. Къде отиваме, бе хора? Май бързаме за онзи свят, а? Ами поне там ще бъде тихо и спокойно. Няма да ги има тия размирици. Тия викове и крясъци. Улиците  се изпълниха с тълпи, от които човек не може да вземе думата. Виж бе, виж я, оная майка с бебчето! Хукнала и не може да спре. А детето пищи. Иска мляко. А може ли сега да седне на тротоара и да го накърми? Не, тя е забравила за гладното стомахче на бебчето и наред с другите вика: „Давайте, давайте! Махайте се бе, оттук! И какво? Като се махнат? Ще настъпи хаос. Та той и сега  го има. Но ще бъде още по-голям. „Дайте силна ръка!“ – някой се провикна. Но къде е тази силна ръка? Силите на всички отслабнаха. Ръцете виснаха надолу. А други ги  вдигат, за да се заканят някому. Дайте, дайте да се усмихнем! Та поне усмивката ще успокои страстите ни. Знаете, с викове и пищене заникъде. Хайде да помислим! Как да ни стане по-леко? Имате ли идея? Ако имате, да я кажем гласно! Всички сме объркани. И властта, и хората. А може би има изход? Мислите ли? Ами да си подадем ръце и да премахнем враждата! Миналото си остава минало, а да гледаме в настоящето! То има нужда от нас. А какво е сега нашето настояще? Едно голямо нищо, което е под въпрос. Кой ще мисли за нас? Ако не се стегнем и започнем да мислим правилно и за добро, никой не може да ни помогне. Враждуваме един срещу друг. Убиваме близките си. И търсим причината в другите. За всичко сме си виновни  само ние. Дайте да се стегнем бе, хора!  Вместо да пълним улиците и да крещим, да отидем при тях и да им кажем: „Ние сме с вас.  Нека  си подадем ръце  и да работим заедно, но не само за нас, а за доброто на всички хора!“ Така ще излезем от батака. Нужни са общи усилия! Хайде да поемем пътя, който ни е определен!

 

–

 

ОСТОНИ СИ СЪС  ЗДРАВЕ

Пустата му Гана! Ходи, ходи и все не знае къде ходи. Скита се като гламава и обикаля кошовете. Няма ли си дом, тая жена, бе! Разправят, че на времето била една от най-богатите жени в квартала. Знаете ли как  е забогатяла, а? Станала кредитна милионерка. Пари, коли, магазини със супер стока. Ама на ти. Който е много алчен, тъй му се пада! Имаше, ама сега няма. Мъжът и я остави, а виждате ли я на какво прилича? Ходи със старите си протрити дрехи. Продадоха ù всичко на търг. Имаше три апартамента. Всичко замина. А каква беше… Вървеше наперено като петел и кокошките  се навъртаха около нея.  Много бяха, брей! Все приятели се пишеха. Хранеше ги, поеше ги и все на коктейли. Живот си живееше завалийката, пък и те. А сега, май изчезнаха! Отидоха си. Не, по-точно като прелетни птички  литнаха в друго гнездо. Тинчето я видях в бара при Панчето. Той пък не се полакоми. Взе си барче под наем и сега си върти бизнес. Ама какъв ти бизнес, бе! С куп далавери. Хванал се е с ония далавераджиите и всички в кюпа. Печелят си паричките, а будалите вечно в бара висят и когато вече ходят на четири крака, Панчето им обира паричките, усмихва им се с оная невинна усмивчица и ги изпраща чак до вратата.

– Е, утре пак да дойдете – подканя ги той. Още имам от оная водчица.

   А водчицата беше първо качество менте. Затова често виждах някой клиент мъртво пиян да пада на пода. Дори един от тях се натрови и едвам го спасиха. Няма ли контрол за тия хора, брей! Какви питиета дават на клиентите си? Май скоро някой ще даде богу дух! Тъй де! Далаверката си  е друга работа. Даваш ментето, вземаш паричките, а другото не те интересува. Животът на другите не ти е мил. Гледаш твоя и се наслаждаваш на будалите. Щом като идват при теб, нека си идват! Какво, че им даваш водчица менте. Наблюдавам аз отстрани Панчето  и му се възхищавам. Щом като може, да краде! Щом като няма съвест, да дава водчица менте! Нали повечето в този бизнес са далавераджии! Умеят са те излъжат. Като те гледат с онзи лисичи поглед и ти се усмихват, с онази ехидна усмивчица, така ти вземат паричките. Ето, мярна се и Гана.

– Дай една водчица, брат! Видиш ли го оня отсреща, той ще ти плати, защото ми е длъжник. На времето ми взе уж на заем 5000 лева  и само му видях опашката. Май доста е забогатял! Пък и с онова рошево маце! Седнала върху коленете му и не ù пука от никой. За нея няма ли морал, бе? Не го вижда какъв дядка е, но нали е мънгизлия, та няма да му седна  на коленете! Но и той ще си намери майстора! Както я е подкарал, май ще тръгне по моя път и ще  се правим компания! Ха, ха, хай, дай още една водчица, за негова сметка! Ха, наздраве, мой човек!

   Оня погледна плахо към нея и наведе глава. Навярно мислеше, че  не го е познала! Но какво ти! Гана хукна право към него.

– На кво се мислиш, бе мой човек? Давай парите или ще викна полицията!

   Той се озърна, явно търсеше някой. Свали мацето от коленете си и забърза към бюфета. 

– Колко да ти дам, момче?

– Сметката струва 15 лева.

– Хайде, ето ти 20, пък се почерпи!

   Той хвана мацето за ръката и двамата излетяха като хали от бара.

   Гана се приближи до Панчето и се усмихна.

– Ето, че и плати за мен. Мерси, мой човек! А твоите мънгизи са в повече и нищо не ти струва да ме почерпиш. Хайде, остани си със здраве!

  

 

 ИНЦИДЕНТ ВЪВ ФИРМАТА „ПЕЕЩИТЕ ПЕТЛИ”

– Боят ти е малък – изсъска нечий глас край ухото на Патламаков. – беше гласът на Разбойников.

   Патламаков се озърна, но освен котаракът Чичо, който беше се излегнал върху дивана  и сладко, сладко похъркваше, не се ниждаше никой друг.

   Чу се „мяу, мяу“ и той отвори очи. Направи два акробатични скока във въздуха и тупна върху краката на Патламаков. Той го хвана за опашката, завъртя го няколко пъти и го върна на предишното му място. “ Аха! – сети се той. Значи, ти си било, мое вътрешно гласче! Не ме оставяш на мира. Да, да…“

   Преди два дни духовете във фирма „Пеещите петли“ бяха възбудени. Някой беше пуснал слух, че той, Патламаков, бил от ония.

– Браво, колега. Пък, аз си мислех, че не си от тях! – беше Разбойников.

   В този момент Патламаков притвори очи и замахна във въздуха. Ръката му се стовари върху чистачката, Пепито. Тя също замахна с метлата, която беше в ръката ù. Той залитна и тупна на земята. Когато отвори очи, над главата му Пепито обтриваше лицето му с мокра кърта. 

– Какво стана, бе колега?- кресна в ушите му Разбойников. – Май са ти много слаби, ангелите?

   Патламаков го изгледа с такъв поглед, че косата ти да настръхне. Разбойников отскочи настрани и обърна гръб.

   От този ден мълвата се разнесе из цялата фирма. Хората шушукаха, че той, Патламаков, наистина бил от ония. И всички питаха, кои ония,  пък и кой беше оня, който го обвиняваше?

   Един ден директорът Кантарев излезе пред вратата на стаята си и заяви:

– Моля. Дочух някой неща, които не отговарят на истината. Господин Патламаков е един изключително честен и работлив човек. Не искам да хвалебствам за него. Но кажете, има ли някой, който да се оплаче от него? Да е говорил зад гърба на някого, да се е присмял? А вие като сте го подбрали, направихте го на пух и прах. Ще припадне. Как няма да припадне. Нека при мен да дойде Разбойников! Чакам го в кабинета си! – и той затвори вратата. 

   Не мина много време и Разбойников почука на вратата на директора.

– Викали сте ме, шефе?

– Как можеш да се обръщаш така към мен? Нямам ли си име?

   Разбойников наведе глава и се извини.

– Сега да си дойдем на думата! – продължи Кантарев. Искам да знам, кой ти позволи да говориш така, за колегата си? Човек, който говори нещо, трябва да е сигурен в това. Какви са тия, ония? 

– Ами, дочух го от Пепито.

– Аха, така звачи? Чул недочул и хайде, клюката се разнесе. Ами, ако за теб се разнесе тая клюка, а?

– Лоша работа. Дано не се разнесе!

– Е, тогава. Обясни ми, какво значи ония!

– Не знам, господин Кантарев.

– Ето и в това те хванах. Не знаеш, а говориш.

– Виновен съм. Моля, да ме извините, господин директор!

– Че няма да те извиня, няма! Прави благодарение, че съм добър човек и няма да те уволня! Но ще ти отрежа една трета от заплатата за три месеца, да знаеш! Друг път като говориш, да е на място и с доказателство! А сега ми извикай, Пепито!

– Добре, господин директор. Благодаря, че все пак ме оставяте на работа!

– Нали и ти си човек. Имаш жена и деца. Виж го времето!? Просяците са много.  А, ти си квалифициран инженер, пък и съм доволен от работата ти, затова те оставям. А сега бягай да я извикаш!  

   Разбойников излезе с вдигната глава. Олекна му на сърцето. И той забърза да потърси Пепито. Намери я в деловодството. Тъкмо бършеше праха по рафтовете на секцията с документите.

– Пепи, тичай при директора, че те вика!

–  Не знаеш ли за какво?

– Хайде, отивай, че те чака!

   Пепито изми ръце и излезе навън.

– Вика ли сте ме, господин директор?

– Ела тук, Пепи!  И на теб да ти се накарам!

– Защо да ми се карате?

– Какви са тия клюки, дето ги пускаш за Патламаков?

– Това ли било? Кой Ви каза?

– Има ли значение кой ми каза?

– Тогава ще Ви кажа. Чух я от Борито, който го видял с някакъв як бабаитин да се разправя. И реших, че той е от ония, бабаитите.

– Значи такава е била работата? Видяла си го и веднага, че той е такъв. Кой ти  даде право да съдиш другите? Кой с кого ще излиза и ще се среща? Може да го е питал за нещо.

– Прав сте, господин директор. Наистина сте прав. А аз си помислих…

– Помислила си и право пусна клюката. В такъв случай, ще получиш наказание. Освобождавам те от работа, но по взаимно съгласие.

– Ама, аз. Моля ви, господин директор!

– Освобождавам те, защото ти непрекъснато всяваш интриги  и клюки във фирмата. Това не ти е за първи път. Отдавна, те наблюдавам. И си вземи поука!  Този път връщане назад няма! Хайде, подай си молбата!

– Ама, аз, аз, аз…

– Това е. Хайде!

 

 ТАКСИТО

– А, ето го и него.

– Шефе. Ще ни закараш ли на „Освобождение“?

– А, бе, ние все още сме свободни, но карай да върви. На кой номер?

– Номерът е ясен, но портфейлът ми остана в приятелката – пошегува се Ася.

– Аз пък забравих кафето си в моята – продължи шегата младият човек.

– Теб, май съм те виждала някъде?

– Да, бе. Как не? Аз живея в Столипиново.

– Не ми приличаш да си от там.

– Шегичка, госпожо. Видях, че вие се шегувате, пък реших и аз. – Хайде! Качвайте се!  Тръгваме. Варда! 

– Тъй, както сме подхванали тоя лаф, май ще обършем гумите в асфалта!

– Ей, вие, бягайте от тук! Не виждате ли, че идва кола? – Ех, тия хора, бреййй. Ослепяха. И кола да мине през тях, пак няма да им пукне.

– Какво да им пукне, момче?

– Май, не им се живее!

– Ами, да не е лъжа?

– Да, да. Няма работа, Парите не стигат. Сега, освен да крадеш и лъжеш, не виждам нищо друго.

– Разбира се, че е така. Ще си вървиш и пееш.

– Сега са на мода богатите. Изкарват си паричките наготово. Без да работят. А бедните да се ровят по кофите… Парченцето хляб ще ги нахрани.

– Май много се увеличиха клошарите, а? Пък и някой казват, че имали и деца.

– Да се живи крадците, че ги ограбиха.

– Май много ви дотегнах? Спирам вече.  Поне си казах това, което мисля.

– Казвай, момче! Пък дано ти мине болката! Сега тя е болка на повечето хора, освен крадците.

– Да, бе. Монополите ни одраха кожицата. Я виж – тока, водата, парното и кво ли не, още.

– Одраха ни я и още как?

– Госпожо, госпожо. Радвам се, че и вие имате чувство за хумор. А пък аз, както ви гледах, мислех си, че сте от ония. Дори си виках наум: „Ако ме захвани тая, няма да си намеря място.“

– Спокойно, момче! Всички се печем на един огън.

– Благодаря ви, че поне ме изслушахте! Защото май вече никой не слуша! Че ако слушаха, нямаше да бъдем на това дередже.

– Разбира се. Сега никой за никого не мисли.

– Карай да върви! Шапка на тояга!

– А, ето, че пристигнахме! Колко струва?

– На вас 3 лева, за хубавия разговор.

– Пък си бил много честен! Като теб са много малко.

– Поне не съм алчен. И да нямам, съм си такъв.

– Ето, вземи 4! Па се почерпи за наше здраве! Пък се радвам, че те срещнах.

 

 

 

 

ДА СЕ НАУЧАТ НА ТРУД И ВЪЗПИТАНИЕ

 

Ех. Какво да ти кажа? Не мога да си  намеря място. Ще ме запиташ защо, нали? Как защо? Защото не го ли вижсдаш, онзи?Разперил   ръце  над света и от нищо не му пука. А хаааа. Да, ама, някой ще му намери цаката. Тръгнал Нашият през просото. Сложил крак връз крак и си павка цигарата. Стои си той, там, в онова кафене и гледа с оня мътен поглед и  не вижда  ония, дето играят на дасинга. Разиграли са се, разбисували са се и няма спиране. А Нашичкият, нямам думи. А ха, май се раздвижи! Скок, подскок и право  на дасинга. Рипа, тропа, май скоро е дошъл от селото, та си мисли, че е на мегдана  и селската музика му подражава. Е хей, бива си го, значи. Кой да ти гледа. Всички скачат, сякаш са на седмото небе. А на Нашечкия това му трябва. Може да скача само,  ела   г о виж! Сякаш селското магаре Марко реве, та се къса и той като него. Ох, горкичкят той.Тук ли му е мястото? Пък и другите. Ама, нали е на мода  дискотеката? Диско, диско и хоп. Остава   само ритъм без съдържание. А какъв ти ритъм! Подскачаш като щъркел, въртиш задни части и всичко ти е наред. Абе, май не ти е всичко, щом като още мама и тате те хранят. А ти се шляеш по кафенетата и дискотеките.  Така е, това ти е животът? Да, тъй да се рече. Ох, ох и много ох… Няма ли да ти  дойде акъла, та да си изкарваш сам хляба?  Ама  като си рекъл не, та не. Хубаво ти е да си живуркаш тъй. Ето и Нашечкия. Живурка си и той тъй.Майка му се трепи на три места, а баща му на две. Стабилно семейство, работари, а Нешечкия е вече на трийсет. И няма да му уври акъла. Родители за пример, а той се превърнал в хаймана. По цели ноще кисне по дискотеките, а през деня не можеш го накара работа да подхване. Сънят май го  е налегнал! Горките му родители. Не е лесно да имат такъв син. Пък и отгоре на всички цяла агресия. Заповеди раздава из къщи. А майка му е със синки под очите. Юмруците му играят по нея, ако не му даде парички. Гледа, когато го няма баща му.   Ей, момче, къде ти е акъла, та биеш тази беззащитна жена? Не се ли срамуваш от годините й? На мен ми ври и кипи отвътре и ми идва да го хвана за ушите и да дърпап, дърпам и до го закарам право в пандиза. Да види той, кой ще бие. Разглезиха се  те, разглезиха. Виновни са родителите, че им дават пари, да се шляят по кафенетата и дискотеките. Да ги тикнат в трудово- възпитателни  училища. Там им е мястото. Да се научат на труд и възпитание.

6.март 2016 18,55ч. Неделя

 

ТАКВИЗ МИТИ РАБОТИ

Ей, ей, чакай малко! Къде тъй? Не виждаш ли кой минава край теб? Май забрави от къде идваш? Ех, човече. Искаш да надпревариш времето. Недей така! То , времето си тече само. Пък и онзи, до теб.Върви като смахнат. Моля, внимание! Идва кола. Ами, като че ли хич  не ти пука? Така е, като гледаш, ама май не виждаш. А пък що да виждаш. Светлината на фанфарите те ослепи. А, че си на престола, а този до теб се върти като пумпъл   и ти служи безропотно. Превърнал се е на пионка. Какво да кажа? Човек без мозък.Ох, ох и много ох. Май от охкане няма файда. Да бе. Навъдили са се едни от коле и въже.Пък да не говоря за теб. И ти си от тях.Правиш се на работар, а хич те няма. Добре, че другите работят за теб.А ти лъжеш и мамиш. От нищо не ти пука. Нали зад теб са ония, с дебелите вратова. Май все още ги има. Мислех, че се стопиха в тълпата, но съм се лъгала. Аз им викам- „Белите”. Други правят бели, а те право скачат не на място. Само някой да гъкне и тежко му. Ето. Такива ми ти работи.Ама май и такива трябва  да  има… Та в някой да всяват страх.Щото, както си я караме, не знам накъде вървим? Май вървим, ама под кривата круша. Щом като крушата е крива, не може да  се изправи. Тъй и ние. Пък и главите ни омекнаха като крушата. Започнаха да се люшкат като ветропоказатели. Ту  насам, ту натам. И не знам до къде ще му излезе края!Ей, люшкането е голяма работа, мой човек…Зависи кой те люшка.Виждаш ли ги ония?Времето им изтече, а те все още се люшкат на столовете. Ония, дето се въртят, се едно са на виенското колело. Нагоре- надолу и пак нагоре, надалу.И какво? Накрая ще останат надолу. И тогава не ги виждам.Някой ще ги подгони и те вече ги няма. Ще се молят като просяци за милост, но няма да ги има будалите. Дори и ръка няма да им подадат.Така им се пада! И те като теб.Умувете им хвърчат нанякъде и скоро ще хвръкнал от столовете и тогава не знам. Виждаш ли онези птици? Те летят, но си свиват гнезда. А тези като теб, вече и гнездо не могат да си свият, защото прелитат безцелно. Летят, летят и не могат да спрат.Хвърчат от клон на клон, пък отгоре на всичко  ги чупят.  Омръзна ми от такива като теб. Хайде, вземайте си пердушините и дим да те няма. Таквиз ми ти работи.

2.април 2016г. 17,20ч. Събота

 

АМИ ИСКА ЛИ ПИТАНЕ

– Виж го нашият? Къде тъй бе Въчка?

– Къде ли? И аз не знам Тумба.

– Е хей… Не тъй бе, мой човек!

– Как не тъй? И ти  да   си на  мойто дередже…

–  Какво ти е дереджето, Тумба? Къвто си якичмък, не ми мязаш да ти е нещо.

– Тъй ли мислиш?Нямам думи да говоря. Знаеш ли на къв огън се пека?

– Казвай. Айде, де!

– Ами онзи, нали го знаеш, от съседната улица. Вчера минава покрай мен и като ма запуха. Виж, целият ме засиин. Не ми остави здраво местенце. Та сега ходя от кабинет на кабинет.

– Да. За съжаление си. И…

-Ами като си нямам парички, не мога да си платя.

– Горкичкият. Де да бяха ония времена…. Да се прегледаш , да ти направят изследване и ако  се  наложи и някоя операция, всичко без пари. Пей сърце. А сега какво е? Навсякъде трябва да плащаш. А дали имш с какво, никой не те пита. И да умираш, умирай си. На никой не му пука за теб.

– Съгласен съм с теб, Тумба. Където и да идеш, все пари ти искат. Като че ли животът е само пари. А кой ти мисли, че отиваме в две на две. Там  няма да ти искат пари. Няма да земаш нищо със себе си.

-Да. Ама кой да ти мисли? Пари, пари и все пари. А като ги нямаш не можеш да си купиш един хляб.

-Така е. Един приятел ми сподели скръбната си вест. Нямал пари да плати операцията на жена си и тя вече си отишла на онзи свят.Според теб това живот ли е?

– Косата ми настръхва като си помисля до къде стигнахме?

– Никой не му пука за нас. Някой си живеят, а други страдат.

 

– За съжаление, времето е множго тежко. Хората си умират, защото нямат пари да си купят лекарства. Да си платят за преглед. А да не говорим колко гладуват. .

– Обедня народът ниТумба. Обедня. Жал ми е за децата ни, защо скитат по улиците безцелно? И те като нас- възрасните. Не могат да си намерят място.

– Така е. Пари ни липсват, любов ни липсва и какво тогава да правим, Тумба?

– Ами иска ли питане? Да отидем. Да ги хванем за ушите и да ги закараме в гората. Нека там да разберат, че трябва да станат хора и да помислят за нас, Че ако помислят, животът ни ще бъде рай.

6 април 2016г.21,45ч сряда

 

ХАЙДЕ, СТИГА СМЕ СИ ДУМАЛИ!

 

Гледам го аз, нашия и не мога да повярвам.Върви и прави тегели- ту напред, ту назад. А, сега де…Това той ли е или го бъркам с някой длуг! Не, не, същият без разлика.Къде ли по туй време? Още не се е мръкнало, а той излиза от кръчмата.

.Ей, Катал, къде тъй?

– Аз ли? Ами за никъде и у дома.

– Май си се наваксал толкоз рано, а? Кажи де, кажи!

– А бе видяхме се с Къртача и какво мислиш? Право в кръчмата. Не усетих как се смръчи. Е като я захванахме, една. От дума на дума. Надрусахме се до козирката. Е, вече нищо друго не ни остана.

– Как тъй бе, Катал. Що думаш? Поне на теб ти е наред всичко. Имаш си добра и  работна жеичка. Тя работи до спукване, а ти цял ден се шляеш като муха без глава.

– Ей, не тъй,  бе Смок, че ака те хвана, ще те  разпердошиня!

– По- полечка, по- полечка, че не видиш ли кой е до нас?

– А ха… Виждам, виждам. Кога е дошъл?

– Това е негово височество кварталния. Забрави се той, забрави. Не помни какво беше, какво стана.

– Тъй, тъй. Всички се страхуват от него. На тежкар се пише.

– Ами, тъй е. Не знае, че цял живот няма да е такъв. Пенсионира  ли се, всичко ще го забравят кой беше.

– Съгласен съм с теб. Нали го виждам оня големец. Голяма фукара беше, а като се пенсионира, крилата с които легеше, се пречупиха. И сега. Вече е нищо.

-Всички вървим натам, Катал. Доката се сринем и вече забравяме кои сме. Ама сега, се едно не сме ний.

-Годинките отлитат, брат. Летят и не спират. А ние се лъжем  и си мислим, че сме кой знае какво.

– Ох, не ми говори, щото косата ми настръхва като си помисля. Толкова се променихме, па не можем да се познаем.

– Настръхва, не настръхвай, тъй сие.

– Ето, затова се отбивам често в кръчмата, та дано забравя, какви времена дойдоха.

– Айде, да не му мислим толкоз. Щото един мислил, мислил и ритнал капата.

– Ей ,чакай малко? Каква е тази капа?

– А бе, отишъл на оня свят.

– Тъй кажи, де! Пък аз си мислих…

– Те не се ли сещаш, че вички сме затам. А забравяме, че отиваме. Трупаме, трупаме и не знаем защо. Вместо да си седнем на задните части и да си гледаме живоеца,  вървим срещу бурята.

– Ама тая буря може да ни завлече и никога да не ни остави.

– Прав си, брат. Ще ни влече, ще ни влече и един ден няма да се върем.

– Айде, стига сме си думали! Да тръгваме, че както си се наваксал,  булката  ще те запуха с точилкятя. Пък квата е яка…

13 април2016г. 19,19ч сряда

 

АМИ И ВИЕ

Наистина. Как да не е чудо за  хубост и приказ. Стоя си аз спокойно в автобуса, а кого мислите виждам? Ами комшийката Пепа. Слиза тя от таксито  и право към автобуса. Видях го с очите си.бе, хора. Какво мислите? Ами шофьорът спира автобуса на спирката, а тя горката пред вратата. Ама, нали нашичкият си има достатъчно култура и съчуствие, пък изфуча пред очите й и дим да го няма. Гледам го аз, нали съм в автобуса и цъкам с език. Брей, какъв човек, какво чудо? Така да се каже. Май се направи на чукнат, все едно не я вижда   и автобусът забръмчава. Ех и искаме  да имаме хора… Ако всички са като него, не знам докъде ще стигнем? Май под кривата круша. Нали обичам да казвам , че кривата круша не може да се изправи. На вид сочна, а вътре червива. Как да се яде? Та и нашечкият. Май както я подкарал, не знам къде  ще стигне! Така ами… А в мен напира бунт в гърдите ми и нямам думи.  Пък и кондукторката си я бива. Една оперена, май и агресивна. Минава край теб, все едно че не си човек. Не  те вижда. Такива като нея под път и над път. Накъде вървят т ия хора, брей! Просто не знам.Май доста има като нея. Викат, кряскат и се надпреварват кой над кого. Забравиха си главното „Ч”. Толкова се смалиха, че още малко ще стигнат нанадолнището. Ама, карай да върви. Нали така му думат. Карай, карай, ама ще стигнат до  никъде. Май вятърът ги е завъртял така, че не могат да спрат.Пък като дойде вихрушката, не ги виждам.

Спрете бе, хора! Стига това безразличие! Не ви ли стига всичко което става, ами и вие…

9 май 2016г 19,57 ч петък

 

ДИМ ДА ТЕ НЯМА

Дай Боже, сляпо да прогледне- така казват хората. А аз казвам „Право куме в чьорни очи“. Как да не го казвам, като ги гледам онези, дето едно мислят, а друго казват Така и с Монката Като ми рекъл: „ Виж го оня, Сланинката!  Та виж го!“                                     А, бе какво да го видя? Човек като човек. Наперил перчем и гледа отвисоко. Как да не гледа, като всичко си има човечецът. Пък отгоре на всичко обича и чуждичкото.    Гледам го аз, все по банкетите. Лапва ,пийва ,без да плаща. Обикаля по масите и току свива я някой сандвич, я някоя сладка и ги пъхва в чантата. Горкичкият. Не му пука, че го гледат. Нали си е доста алчничък и нахален! От такива хора има нужда държавата ни…  В обратният смисъл на думата. Да го кажем по- интелигентно. Да обират хората. Е, сега разбрахте ли, защо Монката се възмущава? Сланинката, та Сланинката. Целият се тресе и има доста сланинка за рязане.Май ще е по- добре да вземем дряновата тояга, та да удряме, удряме и сланинка няма да остане.   Като голата тояга…  Само кожа и кости, па да го видим тогава. Една мърша, дето я ръфат кучетата. Нека я оглождят и тогава няма да го има. Не ни трябват такива като него. Нямат място при нас. Хайде Сланинка, вземай си партукешите и дим да те няма. Втръсна ми от теб. Хайде, бързо, че не мога да те гледам!

21 ай 2016г 16,27 събота

 

ХАЙДЕ, ОСТАНИ СИ СЪС ЗДРАВЕ

Хем се перчи, хем не му пука. Не е ли така? Гол  и бос ходи, а все за хората дума.  Ей го на. Идва насреща. Дай да го спра, па тогава ще видим!

-Как си Мъни?

-Хич ма няма Сипи. Лутам се като гламав, а булката се ме гълчи.

– Какво те гълчи бе мой човек?

– Вика ми никавник. Пройдоха. Хаймана и още какви ли не ми наговаря.

– Ами може би е права. Защото като те гледам така, на скитник си се превърнал . Обикаляш улиците. Работа нямаш ли си? Май те мързи, а?

– Не думай така, бе Сипи! Как да си нямам? Да обикаляш улиците не е ли работа?

– Аха, тъй значи? Обикаляш, а ма джобовете  ти са празни. Ти не се ли храниш?

– Как да се храня? От къде пари?

– Пари ще имаш, ако работиш. А ти все  се оправдаваш, че работа няма.

– Тъй е.

-Тъй е, ама не е тъй. Работа няма само за мързеливите. Не си тръгнал да си търсиш. От обикаляне нямаш време.

– Ей, не ме обиждай тъй!

– Не те обиждам Мъни, а ти казвам истината. Хайде, утре да отидем до колегата Робев . Отдавна търси работници за строежите. Само да кажеш и веднага ще те назначи.

– Да, ама аз търся нещо по- така. Пък да дават повече  парички.

– Без да работиш няма парички. Нали знаеш : „Трудът краси човека“  От  работата се пълнят джобове.

– Хайде, хайде не говори повече!Наслушал съм се от тези приказки. Не ги ли виждам фирмите. Не дават пари. Назначават те за три месеца временно, а ако не им отдиса,   на добър ти  път.

– Хайде, Мъни, утре ще те чакам, щото време е да спреш да се  въртиш като   муха без глава.

–  Остани си със здраве, Сипи. Па утре ще видим.

21май 2016г 17,06 ч събота

 

НЕ ГО ЛИ ВИЖДАШ?

Eй. Може ли тъй? Както си  я  подкарал, до къде ще стигнеш? Гледам те вчер и се чудяа в автобуса. Качи се в автобуса и седна до мен. А сега де. Мисля си. Виж го тоя . Не  се ли срамува от себе си, пък за другите да не говорим. Оглежда се като лисица. И ха. Да, ама не влиза в капана.   И  кондукторката, какво си мислите?  Стои си спокойно. Добре, че не го вижда.  А сега де. Какво ще стане? А той поглежда през прозореца на автобуса и се прави на разсеян.  Аха, май никой не го наблюдава! Спокоен си е завалията. Не му личи да е от ония .Гледам го и нещо бушува в мен.  Ей, нашичкият… Другите ,  да не са  будали, че си купуват билетчета, а  ти май   си най- умният?     Гледам, гледам, а той все едно, че ме няма.Идва ми да му река: „Купи си билетче, мой човек!“   Нали никой не го забелязва?  Светът е станал един ,а   още ги има такива като него.  Прави се на дръж ми шапката. А шапката му е на главата. Не иска да я сваля, щото ще го познаят от какъв дол дренки е. Ох, ох и много ох. Омръзна ми от такива като него. Прави ни на будали. Пък и кондуктоката. Нали не го вижда? Защо да му пука. Той си е такъв. Ако го свалят от единия автобус, отива на другия и  все ще се прибере.

Виж, че обедня народът ни, обедня. Но да правиш другите на будали, това хич не е добре.  Искам да го спипат и да му наложат такъв бой, че да не може да каже името. Пък нека да видим, друг път ще се качва ли без билет? Май той си е такъв. За  него боят не важи.

22 май 2016г 17,53ч. неделя

 

И НЕ МИ СЕ МЯРКАЙ ПРЕД ОЧИТЕ
Бръмммммммммм….. като че ли изпод земята се чу нечие бръмчене. Мухата кръжеше с неустоим ритъм и огласяше тишината на стаята. Напевното и бръмчене събуди Коко Перчемлийски, който леко похъркваше върху бюрото. Той притвори очи и се закани. “ Шът, шът, нахалнице недна! Не виждаш ли, колко сладко бях си подремнал? Ти си като моя Пейчо, нахален до ента степен. Все покрай шефовете се вре. Току им шушне нещо и изкривената му усмивка се запечатва върху лицата им. “
– Кой се вре между шефовете?- от някъде искочи Пейчо.
– Ти ами, кой друг? Доносник такъв! Все този си присвоил парички, онзи ощипал Венчето по закръглените части, трети не знам си какво и твоята сладка устичка непрекъснато нещо избълва, като помийна яма. Пускаш такива клюки, че чак главата ти да се завърти. Не се ли виждаш на какво си заприличал? Станал си 50 кила от непрекъснатото си кръжене ту при този, ту при онзи. Кръжиш като тая муха и не намираш мира, докато не пошушнеш нещо на шефовете.
– Аз ли? А ти все стоиш на стола и намирах махна на другите.
– Май и двамата сме, все отбор юнаци!
– Ей, Пейчо… Внимавай какво говориш! Като стоя, дали съм наклеветил някой, дали съм му взел паричките, дали, дали и още дали?… А ти, я се виж?
– Да, ама за мен не говорят, че задявам младите мацета от цеха. Виж ги и те? Все се увъртат около теб, нали си мънгезлия? Пък и отгоре на всичко си и от по- малките шефове. Синът на големия шеф…
– Как можеш да клеветиш? Те сами идват при мен. Никой не ги е канил.
– Никой не ги е канил ли? Не виждам ли, как флиртуваш с тях. Като си шеф, голяма работа! Можеш да си позволиш всичко. Не даваш отчет пред никого.
– Това,теб не те засяга!
– Да, ама от такива като мен, шефовете имат нужда. Да знаят, какво става в цеха. Другите са се свили и се страхуват да гъкнат. Щото а са гъкнали, а са изхвръкнали като топка.
– Сега разбирам. Че ти си станал човек от нов тип. Клюката е основният ти принцип.Така, си ценен кадър.
– Най- после разбра. Че, аз съм ценен човек.
– Ценен си, ама тъй както обикаляш без да работиш, гледай и ти да не изхвръкнеш като топка.
– Аз ли, аз ли… Гледай да не отида при жена ти, па тогава да ти е як гърбеца!
– Защо да ми е як. Аз съм мъжа в къщи, а тя трябва да е жената, която да върши всичко. Оставил съм я да гледа децата и да се грижи за къщата.
– А ти? Да гониш мацетата, да ходиш по коктейли и не знам си какво още…
– Ами, това ми е работата.
– Това ти е било работата? А жена ти да си седи в къщи и да не вижда бял ден, така ли? Май ще ти излязат криви сметките? Един ден вече няма да я има.
– Защо?
– Как защо? Ще и омръзне да гледа такъв мъж и ще си хване чукалата.
– Какви чукала?
– Ами, не си ли чувал това, „Дим да я няма“.
– Няма да го направи заради децата. Не виждаш ли, какъв е станал света?
– Да, да. Станал е. Семейството не се зачита. Жената не се зачита. Ами, кой тогава да се зачита? Май всеки е тръгнал през къра, за гони дивото, а питомното си остава в къщи.
– Добре, че ми каза! Няма геле в теб. Поне казваш истината.
– Казвам я разбира се. Право куме в чьорни очи. Не знаеш ли, че това е моята любима песничка?
– Не, не знаех. Но кумът го няма. Той остана на сватбата.
– Да. Ама както си я подкарал, май ще има нова сватба?
– Ти не се грижи за това! Виж себе си, че такъв като теб, никоя жена няма да те вземе.
– Я не обиждай! Мислиш, че като си шеф, трябва да обиждаш другите?
– Шеф съм я.
– Виж го, ти, нашия! Сега шефовете са на мода. Всичко е тяхно. Дори и животица да биха ти взели, няма да им пукне.
– Учи и ти, пък стани шеф!
– Ти да не би да си учил? Добре, че е баща ти. Минаваш на сухо покрай него. Пък и си станал шеф.
– Хайде, стига си плямпал! Че ако не беше баща ми, досега бих те изхвърлил от цеха. Дим за те няма.
И не ми се мяркай пред очите.

 

ВЪЗМУТИТЕЛНО, НАЛИ?

Каквото повикало, такова се обадило. Е хей, защо са тези думи.?Нали ти казах, че оня хубосник, дето стои като пън пред нас е един никавник. Хвани го за краката, та го върти, върти, та  да не може да си каже  именцето. Маай, ако му знаят името, ще стане за смях пред хората. Ама, на ербап се пише! Като рекъл: „Кво ма гледаш ма? Я чупката, че ако та хвана, на пух и прах ше та направя!“  Да не мисли, че някой ще го послуша. Аз например. Вървя си право по пътя, а той не знае в какъв свят се намира. На тарикат се пише и толкоз. Да не мисли, че ние ядем само лук и не виждаме какво прави? Цял ден се шляе като гламав и обикаля кафенетата. А от де парички? Пак от портфейла на бедната му майка. Горката, ходи да се трепе по цял ден да изкара някой лев, а той, виждаш ли го, магаре за женене и не хваща никаква работа. Онзи ден казват, хванал горката си майка и така  удрял главата й  в стената, че тя паднала и дума не можела да каже. Взел и всичките парички и пак по кафенетата. Това човек ли е? Дори ръка не и подал, а тя лежала на пода. Добре, че била комшийката. Влязла и я заварила просната  и едва дишала.И така спасила я. а такъв като сина й, мястото им е в затвора. Да лежат там и да знаят, кога   собствената си майка са били. Хем мързелуват, хем бият. Нека някой да бие и тях, та да видят какво е болка.Възмутително нали?

16.юни 2016г. 18,36ч четвъртък

 

МАЙ ОТ СВЕТЛИНА ИМАТ НУЖДА

Ах, ах и много ах. Как да не ахкам, като виждам накъде върви светът. Не ги ли виждам ония? Тръгнали през просото. Вървят и газят лука. Как да не го газят, като смятат, че всичко  е тяхно. Светът бил техен. Да, ама светът е за всички. И всеки има право да прави това, което трябва. Ех, ония завалии… Правят си каквото искат. Секс до екс, пари бол, ама от чуждия джоб. И смятат, че това е животът. А ние какво да правим? Къде да ходим? Дали да ги хванем и да ги сложим там и да ги закачим на онзи перон, та да не мърдат. Тогава няма къде да отида. Тогава и кражбите ще намалят, пък и любовта ще стане космическа. Космическа ли? Ами да, тя е само истинската. Ей, ей, чакай малко! Не  се цели в голямото! Щото голямото може да ти стане малко солено. Солено ли казваш? Ами да, защото от солта ти става много солено, ако прекалиш с нея. Чакай, чакай… Не така бе човек!  Знаеш ли? Онзи май прилича на тия, дето искат много, но нямат съдържание. А за да имаш съдържание, трябва да имаш ум в главата. Нали така? А те, горките умът им хвърчи ей там, някъде. И те не знаят къде? Живеят в безвъздушно пространство и не виждат накъде летят. Ах, ах и много ах. Както е тръгнал така светът, не знам до къде ще стигнем… Май ще се превърнем в балони и ще литнем. Ще летим, ще летим и не знам къде ще отидем. Хайде бе! По- добре да си седим долу, на земята и да имаме повече ум. Щото ако го имаме, светът ще бъде по друг. Слънце ще грее и ще озарява душите ни. А там, където има слънце, животът  е светлина. Май от светлина имат нужда, онези! Нека ги освети , та да си помислят накъде са тръгнали.

 

ЩЕ ОГЛУШЕЕМ ОЩЕ ПОВЕЧЕ

Как да не се ядосвам. Ще се ядосвам, я… Вчера се срещам с моята приятелка. Вили. И какво мислиш, вика ми тя:

– Да знаеш,Мария?

. Гледам я учудено. А тя показва заканително юмрук-

-Ей, ей, чакай Вили! За мен ли е този юмрук?

-Не бе не. За ония…

– Казвай, казвай. Кои ония?

– Слушай, па тогава питай?

– Е хайде, разказвай!

-Не знам от къде да започна. Май, като ме приеха в болницата. И знаеш ли?

-И, какво толкоз?

– Как, какво? Май всичко е за…

– Хайде, продължавай!

– Ами приеха ме в болницата. Нещо, не ми са добре ушите. Чувам много трудно.

– Така ли?

– Ами така, но не ушите, а очите ми започнаха да изследват.

– Защо тъй, бе, Вили?. За какво очите?

– Ами, тъй решили. Тъй, тъй съм била в болницата трябвало и очите.

– Ама, ти да не се шегуваш?

– Как да се шегувам. Истина е , Мария.  Да не влизаш в болница. Ще ти изкарат какви ли не болести.

– Май се досещам. Клиничните пътеки и още нещо…

– И аз тъй мисля. До къде ще стигнем,а  ? Май е време да дърпаме ушите на някого, за да видят очите им по- добре. Щото ако продължаваме да си мълчим, ще оглушеем още повече.

29.юни 2016г. 20часа сряда

О ЛЕ ЛЕ. ПОСЛЕ НЯМА ВИНОВНИ

 

– Болно ми е Еми, болно ми е.

– Защо ти е болно, Краси?

– Ами как да не ми е болно? Не виждаш ли какво става около нас?

– За какво говориш? Не те разбирам.

– Щом не ме разбираш, ще ти  го кажа. Нали си чула „Право куме в чьорни очи“?

– Как да не съм го чула. Май някой кум направил нещо?

-Да бе и още как.

– Казвай де, казвай! Не го увъртай!

– Щом искаш, ще ти го кажа, ама май някой…

– Ти да не се страхуваш да го кажеш!

– Аз ли?  Защо да се страхувам от истината.

– Не виждаш ли болници, линейки?

– Това ли била. Това всичко го знаят.

– Видя ли сега? Затова ми е болно.

– Навъдили са се много частни болници, а линейките работят в тяхна полза.

– Да бе, да бе.  Всичко е за пари. А не мислят, че народът ни обедня. Тъй ще си умрем по улиците…

– Права си Еми. Едно време беше друго.

– Съгласна съм с теб, Краси. Че беше, беше. Болниците бяха държавни. Хората се лекуваха без пари.

– Пък и заплатите бяха достатъчни.

– Сега и да умреш не можеш да си платиш, за да влезеш да те лекуват.

– Аз имам приятелка, която ми разказа една случка, косата ти да настръхне.

– Слушам, цялата съм слух.

– Ами, майка й получила силни болки в стомаха. Охкала, пъшкала. И мойта приятелка я завела в поликлиниката. А майка в момента не работила и нямала осигуровки.

– И…

– Ами какво и. Нищо. Казали й, щом не може да плати лечението, няма да я приемем в болницата.

– Брей, до къде стигнахме..

– Чакай, чакай. Върнали се в къщи и майка й починала в ръцете на моята приятелка.

-.Браво на тях!

– Направили й аутопсия и какво мислиш?

– Казвай, казвай!

– Спукан апандисит. Масивен кръвоизлив.След което остър перитонит. И до тук. Вече я няма.

– О ле ле… После няма виновни.

– Виновни сме си ние, защото допуснахме това да се случи.

–  Май има нужда  да върнем миналото.

Тогава хората ще си живеят спокойно и ще се лекуват безплатно.

-И няма да има сълзи и ходене по мъките, Еми.

9     юли 2016г 16,10ч. събота

 

–

ТОГАВА ДА СИ ПОМИСЛИМ

-Не е ли чудо, Ване?

– За какво чудо говориш, Слав?

– Как за какво? За това,как хората пият с шепи лекарства.

– Аха, такава ли била работата?

– Такава я.

– Да бе, да бе.

– Какво е това нещо? Преписват ти лекарства и накрая нищо не ти помагат.

– Тъй, тъй. Нали я виждам моята комшийка.. Пие пие и няма спиране.

– Знаеш ли Слав. Чух от Мая нещо интересно.

-Казвай де?

– Ами тласнали много напред производството на лекарства. Дори някой лекари… Да не говорим. Хората говорят.

– Ох, не ми се говори. Накъде върви светът? Тъй както е тръгнал, хората ще се натровят от многото лекарства. А да не говоря, ще се превърнат на наркомани към лекарствата.

– Моята комшийка така е свикнала с тях, че няма спиране. Това не е ли наркомания,а ?

– Да, да. Възмутена съм от това голямо производство..

– Слушай сега. Един човек бил много болен. Отишъл при  доктора и му казал: Докторе, много съм болен. Препиши ми нещо,да ми минат болките!

– И какво?

– Ами, докторът му преписал хапчета и му казал. Отиди си в къщи и ела след една седмица.

– И.

– Ами човекът изпил хапчетата и отишъл при доктора след една седмица.

– И.

– Веднага започнал: Докторе, какви хапчета ми изписа, че вече съм много добре. Нямам никакви болки.

– И

-Ами докторът му отговорил: Изписах ти само аспирин. Вярата, човече, вярата, те излекува.

– Сега разбираш ли, Слав. Не хапчетата, а вярата лекува.

– Разбирам. А хората се тровят толкова много. От сега нататък. и аз ще се лекувам така. Тогава няма да имам болки. Не им искам хапчетата, не им искам чудото. Само тровят хората и си вземат паричките.

– Така е, Слав. Така е. Време е хората да разберат да вземат хапчета само в краен случай.. А аз от собствен опит знам, че хапчетата не лекуват, а само тровят. Какво става с черния ни дроб.

-Аха, хвана ме на темата. Та това е кръвното депо и всички отрови отиват там. И накрая.

– Ами, май трябва да си помислим, щом като вземаме цели шепи  хапчета!. Едно изписват не помага, друго изпитват не помага и накрая какво.Едно голямо нищо.

– Тогава да си помислим…

26 юли 2016 8,22ч. вторник

 

 

 

ДАНО ДАЙДАТ ПО- ДОБРИ ВРЕМЕНА!

-Eей…. Къде така бързаш?

– О, Пламка, не те познах. Май вече започнахме да се забравяме? – Прав си. Ний вече забравяме себе си, па да не говорим за старите си приятели.

– Така е. Помниш ли Лилито?. Вървя си аз, онзи ден и някоя мацка вика след мен.Обръщам се, а тя.

– Не ме ли позна, Пламка? Аз съм Лилито. Как да те позная. Станала си толкова елегантна, та човек не може да те познае -Толкова ли съм се променила?

– Толкова ли съм се променила? Казваш го сякаш искаш да ми се присмееш.

– Не се обиждай бе, Пламка. Аз само така.

– Е, та мен ли така? А бяхме гаджета. Казваше, че много ме обичаш, пък изчезна някъде.

– Е, не се сърди! Бях малко по чужбината, па сега си купих и кола и апартамент.

-Значи, по чужбината? Вече си богата и не познаваш дори мен, Пламката ?

– Знаеш ли, имам си ново гадже. Запознахме се в Канада. Французин е и е доста богат.Много ми помогна.Дойде да види България, пък след това отиваме във Франция. Там ще е сватбата.

– Добре си се наредила. А сега, се едно, че не ме познаваш.

– Недей така бе, Павка. Не виждаш ли, че времената станаха едни, такива?

– Какви едни такива? Хората се промениха. Някой да направи зло на някого, да го обиди. Дори и нащи близки.Забравихме ги.

-Тъй, тъй.Прав си. Аз отдаван не бях си идвала в България.Та за какво да идвам.Дали работа и пари има? За.това ли учих толкова. Дори Оксфорт завърших и ако бях останала тук, най- много да мия чиниите в някой ресторант.Това живот ли е?

– Да, да. Аз също завърших университет, а сега работя на автомивка. Мия колите.И с тия пари, никога не мога да помисля да имам кола.Само ще ги мия и ще им се радвам..

– Ей Павка, Павка.Няма ли да стане някакво чудо? Та да ни светне на очите. Всичко да ни е слънчево.И да си живеем живота без да се мислим, че пари нямаме, че няма какво да ядем.

– И аз така искам.Тежко е на старите.Като гледам баба ми.Горката, с нейната пенсия от 160 лева. За къде да отиде. Всичко е скъпо. Парите и стигат само да се плати разходите, а за ядене.. – Ох, не искам да мисля. Дано дойдат други времена, та като остареем, ако сме живи и на крак, да ходим дори и на екскурзии в чужбината. Виждаш ли ги чужденците?

– Виждам ги. Възрастни, а идват и на нашето море, и по екскурзии. Казват, че държавата се грижи за тях.

– Сега трябва да работим и да вземаме добри пари, за да внасяме по- големи осигуровки. Та като остареем, да вземаме по- големи пенсии. -Да, да. Приказваш хуморески. Кой ти дава много пари, та да внасяме големи осигуровки. Не виждаш ли?

– Да. Собствениците слагат младите на четири часа, за да им плащат по- малки осигуровки. Ако продължаваме така, не виждам как ще съберем стажа.На някой дори не внасят осигуровки. Вземат ги на работа за няколко пробни месеца и хайде. После други и пак други, за да не плащат осигуровки.

– Косата ми настръхва.Ти поне си добре.Богат мъж, ще те храни. Няма да мислиш за нищо.

– Да, ама аз съм свикнала да работя.Обичам сама да си изкарвам хляба.

– Е. това е похвално.Ние българите сме работари. Особено, жените. Сега работят най- много те, а мъжете си почиват в къщи.

– Такъв е животът. Нали?

– Такъв е, ама…

– Хайде, много се заговорихме!

– Да. И аз казвам хайде.Та дано се срещнем скоро и да ми разкажеш интересни неща! Разбра ли сега, мой човек?

– Да, разбрах, ама да му мислим….За сега довиждане и до нови срещи

– А дано дойдат по- добри времена. –

м. юли 2016г

СМЕХЪТ НА ВРЕМЕТО

 

Весела Будилкова

 

 

 

 

(Мария Герасова)

 

 

 

 

 

 

 

ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ

Ами, сега, накъде? Така се питаше  Магито от магазина за обувки.  Уволниха я, пък не знаеше защо? На нейното  място сложиха едно младо маце.                                                                                                 – Вижте , бе, хора? Не  се ли срамува горкичката?        С какво ме превъзхожда? Големите и цици ли, или тлъстото  задниче? Но на шефа такива му харесват. А аз. Все пак си падам,още  съм запазеничка. Наистина, самичка съм и няма кой да ме защити. Мъжът ми си отиде на оня свят и няма да се върне вече. Затова си мисли моят шеф, че може всичко да си позволява като съм сама. Но ще види той!…

И докато си    мислеше горката Маги, шефът и Плаченков беше се  разположил удобно  в огромното кресло и погледът му витаеше някъде в пространството. Мислеше си, как ще дойде новото  маце. Пък е толкова апетитно. Ще я свали набързо. Нали ги знаеше младите!?Дай и малко дю шеш и са готови да легнат в  леглото ти. Ще я заведе сред природата. Ще си направят малък  пикник и готово. А после ще я има когато  си поиска. Така се беше задълбочил да витае в пространството, когато нечий глас го стресна.                                                                            -А, бе ти на кво се мислиш?  Да не си паднал от Марс? Не видиш ли, че всичко тук е станало анархия!? Никой не знае кой какво прави. А ти ни най – малко.

-А,  а… Излезе от сънното си състояние  Плаченков.  Ти за кой се мислиш , байовия?

– Аз ли, аз ли? Един от вашите. Но вече всичко ми е дошло до гуша. Пък ти, я се виж, на какво си  замязал!

– Как на какво? Тук, аз съм шефът.

– Така значи? Шефът. На  него всичко му е позволено. Да  гони хората , които му пречат.  Иска млади мацета, така ли?

– Ей, ей. Не ме обиждай, че ако те хвана,  не знам на какво ще ми заприличаш!

– Тъй ли! Виж го ти, нашият шеф! На бабаитин се пише. Но аз като кажа на жена ти, тогаз всичко ще ти стане тясно.

– Ей,  байовия! Недей така! Нека да не се караме  Готов съм на всичко за теб.

-А, сега си съгласен на всичко. А когато те молих да ми помогнеш с малко пари, за  да купя лекарство на жената, ти ме изгони и ме заплаши, че  ще ме изхвърлиш.

– Сгрешил съм. Прости ми  байовия! Повече няма…

– Сега тръгвам, пак ще се видим !

27.12.3013г 21 ч- петък

 

 

ФРЪЦЛАТА

 

Златната тя. Стои си милата в автобуса и все едно  не е тя.

Изведнъж, като че ли нещо и прещракна и тя поде с   пискливия си глас глас:

-Не  тъ ли е срам, ма! Тук си седнала да ядеш. Засрами са? Сички пътници та гледаш. А ти си ядеш  тъй сладко.

Така озвучаваше с приятния си тембър,  в обратния смисъл на думата фръцлата.

Кондукторката в автобуса я гледаше с искрящ поглед, но без да повиши тон  се обърна към  нея:

-Госпожо. Аз съм тук от дванайсет часа на крак, а  ти ми правиш забележка. Нямам ли право а се нахраня?

– Виж са, ма!- продължи фръцлата.

-Какво да се видя? Аз съм на работното си място и не съм мръднала от тук. Всичко ми присяда.

– Тъй значи? Май нарушаваш работната дисциплина?

– Така ли? Аз мисля, че не . Виждаш, че моята столова е в автобуса. Ти може би се храниш в уютния си апартамент, а аз тук, на бързо.

– Тъй значи. Пък ма обиждаш?

– Кой те обижда мила? Това е така. Както те гледам, май цял живот не си хващала работа.

– Тук май си права. Имам  добър и богат мъж.

– Ето, виждаш ли? Ако си изкарваш парите като мен и работиш   по 12 часа без прекъсване, тогава няма да говориш така.

– Сега разбирам.  Хайде да слизам, че в къщи ма чакат. А аз не съм са прибирала целият ден.

– Милата ,едни бачкат целият ден, а други си гледат кефа!

– И ти май са раздрънка?  Говореше  интелегентно, а сега…

-С такива като теб, така трябва да се говори. По друг начин няма да те разберат.  Хайде слизай, че озвучи целият автобус! Какво ще кажат пътниците?

– Каквото и да кажат, не ми пука. Никой не ма познава.

-Не  те познава, но ще те запомнят. Такива като теб се помнят дълго.  Не знаеш какви ги срещам тук?

– Хайде чао. – и фръцката забърза към вратата на автобуса.

-Ако още една  като нея дойде тук, вече няма да издържа- гласно изрече кондукторката.

31.01.2014 20,17ч. петък

 

НАЛИ ТАКА?

-Петре, Петре бре. Не  ти ли е  срам, бре човек?. Виж са на  какво  мязаш? По цел ден скиташ, работа не  хващаш. Чуждите люде одумваш и себе си не  видиш. Гледам те, аз издалеко и ти се наслаждавам на гламавата  глава. Дигнал си я значи, като  че всичко ти е наред. А не се  видиш колко си  затънал до гуша ,брат. Превърнал си се в парцаливко. Гол, бос, мръзнеш от студ, но  хич не ти пука. Думаш, че господарите ти  са виновни. Трупали си паричките, а за людете не  се сещали.

И аз мисля тъй, Петре. Щото  народа гладува, а те  нали си имат парички , коли , пък и грамадни къщи. Цели палати.  Цял симфоничен оркестър да се побере  в тях.  Мислят се за царе, значи. Другите да работят за тях, а те да живеят с многото пари.  Онзи ден видях на земята паднала  старица. Цялата трепери от студ,  Познах я.   Баба Ванчи. Живееше доскоро  на третия етаж, до нас. Но остана сам самичка горката.  С пенсия от 115 лева. Не можеше да си плаща задълженията за месеца, а да  не говорим за  храната  Гледам я, горката , кожа и кости  е станала.  Изритаха я на улицата. Взеха и всичко.

Имаме трима милионери в блока, но никой не се сеща да и помогне.  Така ще си умре по улиците, горката. Отгоре на всичко , гледам онзи. Васко, дебелото шкембе, така му викат. Минава си значи покрай нея и тропа с крак.

-Ставай  ма, дърто! Кво си са проснала тук!

А тя, горката го поглежда  със сълзи в очите и нещо фъфли със беззъбата си уста. Той я рита грубо с крака и тръгва.

Да, ама времето си тече. Нали го знаете, Пепито? За голям ербап се пишеше, завалията. И какво стана! Крал, крал, ама накрая краденото излезе на бял свят. Взеха му всичко. Легна болен на легло. Заохка, запъшка. Хвана го ракът и си отиде. Отиде си, както  майка го беше родила.  Гол, голеничък. Да не стане  това  и с Васко… Като е милионер, дали е човек, с главно Ч? Щото природата не търпи малките човеци с многото пари.

А нашият Петър ще си остане такъв, докато не разбере, че трябва да работи. А когато работи, човек, ще има парички за всичко. Само господарите трябва да разберат, че   вече е време да   се грижат за  хората си. Нали така?

12-02.2014г. сряда 12,35 ч.

 

ДАНО КАЗВАШ ИСТИНАТА

-Кой, аз ли? Май грешиш.  Ей, къде тъй?- чу се дрезгавият глас на Пецата.

– Кой с ти,бе? Че тъй …

– Какво тъй?

– Как какво тъй?

– Ами онакъй. Ти от кой  отбор си?

– Ами от нащи. Ония специалните.

– Кои сте ви бе? И специални се пишете.

– Ние сме от специалните части.

– Има и такива значи, специални части,а ?

– А бе ти за какъв се пишеш? Не разбираш ли, какво е специални части?

– Да бе. Като те гледам не ми приличаш от тях.

–  Не съм от полицията. А аз съм специален.

– Аха, сега разбирам. Ти си от ония, дето ги пазят, щото  крадат и мамят  слабите и беззащитните.

– Пък и имате охрана. Все яки. Май екип от вашите специални?

– Ей, не  ме обиждай!

– Кой те обижда. Май от истината  те боли? Нима не ги познавам такива като теб?

– Айде  тръгвай, щото не  ме познаваш!

– Нали те виждам. Не приличаш на нищо, а се жребчиш.

– Айде бе. Тръгвай, че ако те запухам няма да остане нищо от теб.

– Знам, знам. Такива като вас само плашат. Забравили сте човека в себе си. Озверели сте се. Мислите само за пари и да грабите.

–  Май си прав. И ние сме хора.

– Ха,ще дойдеш на мойта.? Я виж колко гладни и жадни хора има. Вървят по улицата и сами си говорят. Ама как да не си говорят. Никой не мисли за тях.

-Ахаааа.Ти май ме накара да се замисля. И аз имам сърце и душа. Да да .. .

-Ето, тъй ми харесваш. Май и вие ще си седнете на задните части.

– Да, брат. Мисля си, че и на мен може да ми се случи.

-Браво.Иди кажи на ващи, ония специалните, къде  са тръгнали.  Да  не бързат за оня свят. Защото там няма пари, коли и жени. А само души, които  се обичат.

-Да да. Тръгвам и ще им кажа. Айде чаоооо.

– Чао брат. Дано казваш истината.

2.03.2014г. 22,26ч. неделя.

 

НЯМА НО!

 

-Златен си мой човек. Къде беше толкова време? Изчезна май от хоризонта?- чу се гласа  на Стефката.

– Как да ме няма, бе Стефка. Тук съм. Къде да ходя. Стоя си и тъпча на едно място.

– Тъй ли? Пък аз си мислих…

– Той си мислил, а?

– Аз пък  тръгвам, ти  стой тук!

– Хайде, хайде, ти ли ще ми казваш?

– Извинявай Златен.

–  А, ха… Най- после се сети, а?

– Как да не се сещам. Нали си ми приятел. Да  не те познавах,  такъв буен. Се на бой налиташ.

-Аз ли, бе? Налитам там, дето трябва. Виждаш ли ги , ония! Бият, грабят и се  едно не са те. Мирен ли да стоя? Те да ме грабят, а аз да мълча. Така ли?

– Прав си, Стефка. И аз ги виждам, но не мога  да илеза на глава с тях.

– Да, бе. Ако стоим така и мълчим, те ще бият и ще грабят.

– Така… Започвам и аз да се замислям.

– Не се замисляй , а действай!

– Малко  ме е страх, защото са все дебели вратове.

– Ако ни е страх и от тях, тогава ще е все така.

– Да. Но…

– Няма но! Ами действай! Хайде до нови срещи.

17.03.2014                   57ч. понеделник

 

ТИ СИ ДОБРО МОМЧЕ

-Такава ли била работата, готин?- чу се гласа  на Павката..

– Хей, кой си ти, че така ми викаш? Аз си имам име.

– Тъй ли миличък?

– Виж  го ти, нашия. Изненадваш ме. Навсякъде чуваш ругатни и грубости, а ти си май човек от бъдещето?

– Какво бъдеще те гони? Как се казваш, мой човек?

– Сега пък мой човек. Да  не съм ти рода?

– Брей, виж го нашият? Пецито бе, Пецито съм. Тъй ми викат. Вече  си забравих майката и бащата.

– Браво. Така ми харесваш.

– Е, и… Значи така ти харесвам. Аз пък си мислих, че ме бъзгаш.

– Как да те бъзгам? Какво е това?

– Бъзгам, значи подигравам.

– А ха… Вече ми стана ясно. Това май е   улична дума. Чувам го от онези, нали ги знаеш?

– Кои бе?

– Ами ония, от улицата.

– Вече ми става ясно. На мен не ми харесват тия. Баща ми и майка ми не са ме учили на това.

– Виж го , нашият синковец! Слуша майка си и баща си.

– Кой слуша майка си и баща си?

– Ами ти.

– Сега разбирам. Моите родители са изключително възпитани.

– Ха, ха, ха. Останали ли са още такива?

– Да, приятел.

– Какъв приятел съм ти аз? Моите хич ги няма. Изоставиха ме и раста по улиците.

– Как хич да ги няма?

– Щото баща ми е пиеница, майка ми не  се прибира в къщи.  Сега разбра ли?

– Съжалявам. Ами на теб харесва ли ти да си такъв?

– Как не. Мога ли да бъда друг?

– Може разбира се. Желанието е наше.  Ако послушаш разума си, можеш да станеш най- готиният човек.

– Тъй ли? Моите приятели се растат на улицата. Цяла тайфа сме. Все отбор момчета.

– И те ако са като теб.

– Как така като мен? Да не би да съм лош?

– Не си лош, но насила се правиш на такъв.

– И  на мен ми омръзна да съм такъв.

– Тогава се прибери и си намери работа,  и добри приятели. Не гледай родителите си! И те могат да се променят, но май нямат желание.

– Май си прав? Това е добра идея. Ще е добре пак да се срещнем. Ти  си добро момче.

26.03.2014 19ч сряда

 

ХАЙДЕ, ДИМ ДА ТЕ НЯМА!

Симеон  Безимеников    беше се разположил върху фотьойла в кабинета   и леко похъркваше. Изведнъж,отвори уплашено очи. В  тях  засветкаха искри и той   подскочи ,  сякаш някой го подгони.    „Какво, какво? Твойта  кожица…Ей ти, малката.. Ела ми по наблизо, пък тогаз да му мислиш!-  наруши тишината дрезгавият му глас.  Една муха отнякъде  беше се вмъкнала и кръжеше  из стаята. Безимеников свали едната си обувка и я запрати към мухата. А тя продължаваше своето нахално кръжене и все, че нищо не  се случва.

– Такива сте вие, малките животинки. Нахални и невъзпитани. Знаете само своето летене и изхвърляне на  мръсните си  цвъцки. Цък, цък и готово. Кацате от място на място, а не мислите  дали ви искат. Вие сте като оня,  от  магазина. Сложил си  нашия на витрината трепкащи светлини и една въртяща се кукла. Отгоре на всичко я облякъл в лъскави парцалки. Мисли си, че светлинките и лъскавите парцалки ще привлекат клиентите му.    Май е забравил, че вече на никой не му трябва лъскаво. Виж ги ония, големите значи. Надуват се като пуяци и са все в лъскаво. А като са в лъскава, къде е умът им  а, миличка? Пари жени, коли и пак пари,  жени и коли. И ето , изведнъж се сриват, катастрофират и се  превръщат  в пръст. Покриват ги набързо и какво остана от  тях?. Къде са парите, жените и колите? Колите  са в моргата, жените бягат при другите като тях, а парите за кво им са? Казват, такъв е живота. Но май трябва да го живеем  така, че да  ни  помнят за дълго. Ще кажеш и лошото и доброто се помни. Да ама, лошото бързо се забравя. Тъй, че май трябва да се замислим, щото лошите са много. Добрите се топят сред тях.   Гладът, гладът  накара хората да се променят. Тъй, че лошите станаха повече.Ох, мила моя… Нямам думи, като си помисля. Аз горе- долу се  запазих, но ми е жал за другите. Забравиха Бога а отидоха при мамона.  Май в това е причината. Ако имаха вяра,  щяха да  са по- добри.

Какво ли съм забъбрил с теб. Без друго  няма да ме разбереш. И ти  си като тях. Не  спираш да кръжиш.  Се да ухапеш и да   причиниш болка.  Ако имаше душа и да знаеш какво е болка, никога няма да я причиняваш на другите. Разбра ли сега   Хайде, дим да те няма! Щото ми омръзна от всички  като теб. И захвърли другата си обувка.

29.03.2014 19,17ч събота

 

И  СИ ПОМИСЛИ, БАЙОВИЯ!

– Бабаитен се пишеш ,а? Не та лий срам от ората, бре? Рекъл и изрекъл. А не са видиш на кво плашило си.

– Аз ли?- закани се Прашката с пръст. Ти  за кой ма смяташ бре? Туй да не тий  Семката. Иди и думай на него.   Баш  сте си лика и прилика. Се удумвате другите, а не видите  вази си.

– Как тъй бе, Прашка?

Не напразно тий прякора.  Топчето.  Топчето, значи, черешовото, дето гръмна и дигна людете  на   въстание.

– Внимавай Прашка, та да не  гръмне по теб  и тогаз не знам какво ше остане от теб.

– Ей, ей, по- полечка, Топче! Не се перчи толкоз! Да не изкарам кирливите ти ризи?

– Кои ризи, бре?

– Мойта булка постоянно ги пере .

– Пере, не пере, ама пак са кирливи.

– Тъй значи! Решил си да ма ядеш. Яж ма,  де, яж ма!  Ама ,аз като почна, местенце няма да ти оставя.

– Ами, аз имам голям челяк, ей там- горе. Кат му река…

– Какво кат му речеш. Та и  той е челяк, ама  май малко се е забравил, че е такъв. Нъл ги знам, аз онези, кат него.

–  Ей, ей, май и от тях не  тъй страх.

– Как да мъй   е страх? Ако мъй страх, по- добре да са удавя в реката, та  да  ма изядат рибите.

– Ей, на голям челяк са пишеш. Такива им думат, принципни.

– Тъй ли, не принципни, а човечни и  то истински.

– Браво, браво , на истинския челяк, кат теб!

– Ти кво са подигравиш бе,Прашка? Кат не можеш да бъдеш челяк, хващай гората, па живей с животните. Поне  ше  са научиш да бъдеш челяк.  Видиш ли ги тях? Нямат ум и разум, но  са задружни. И в  трудните моменти поне си помагат .

– Такваз ли  била работата?

– Такваз, я…

–  Е, аз не мога да бъда такъв.

– Можеш, как да не можеш? Само да искаш. И теб тъй майка родила. С любов  тъй кърмила и на любов тъй  научила.

– Значи, искаш да стана кат теб.  Във ващо семейство   сички са едно. А мойто, от коле и въже. Баща пиендел, майка мързелана. Кой да ма научи   на добро.

– Може  да   са  таквиз,  но челяк са променя. И ти можеш да са промениш, без да ги гледаш кви са.

– Май ми раздвижи мозъка? Може и да помисла. Айде, че приятелите ма чакат в кръчмата.

– И си помисли байовия…

30.03.2014 13,10 ч. неделя!

 

ИНЦИДЕНТ ВЪВ ФИРМАТА”ПЕЕЩИТЕ ПЕТЛИ”

 

– Боят ти е малък – изсъска нечий глас край ухото на Патламаков. – беше гласът на Разбойников.

Патламаков се озърна, но освен котаракът Чичо, който беше се излегнал върху дивана  и сладко, сладко похъркваше, не се виждаше никой друг.

Чу се „мяу, мяу“ и той отвори очи. Направи два акробатични скока във въздуха и тупна върху краката на Патламаков. Той го хвана за опашката, завъртя го няколко пъти и го върна на предишното му място. “ Аха! – сети се той. Значи, ти си било, мое вътрешно гласче! Не ме оставяш на мира. Да, да…“

Преди два дни духовете във фирма „Пеещите петли“ бяха възбудени. Някой беше пуснал слух, че той, Патламаков, бил от ония.

– Браво, колега. Пък, аз си мислех, че не си от тях! – беше Разбойников.

В този момент,  Патламаков притвори очи и замахна във въздуха. Ръката му се стовари върху чистачката, Пепито. Тя също замахна с метлата, която беше в ръката ù. Той залитна и тупна на земята. Когато отвори очи, над главата му Пепито обтриваше лицето му с мокра кърпа.

– Какво стана, бе колега?- кресна в ушите му Разбойников. – Май са ти много слаби, ангелите, а?

Патламаков го изгледа с такъв поглед, че косата ти да настръхне. Разбойников отскочи настрани и обърна гръб.

От този ден, мълвата се разнесе из цялата фирма. Хората шушукаха, че той, Патламаков, наистина бил от ония. И всички питаха, кои ония,  пък и кой беше оня, който го обвиняваше?

Един ден, директорът Кантарев излезе пред вратата на стаята си и заяви:

– Моля. Дочух някой неща, които не отговарят на истината. Господин Патламаков е един изключително честен и работлив човек. Не искам да хвалебствам за него. Но кажете, има ли някой, който да се оплаче от него? Да е говорил зад гърба на някого, да се е присмял? А вие като сте го подбрали, направихте го на пух и прах. Ще припадне. Как няма да припадне. Нека при мен да дойде Разбойников! Чакам го в кабинета си! – и той затвори вратата.

Не мина много време и Разбойников почука на вратата на директора.

– Викали сте ме, шефе?

– Как можеш да се обръщаш така към мен? Нямам ли си име?

Разбойников наведе глава и се извини.

– Сега да си дойдем на думата! – продължи Кантарев. Искам да знам, кой ти позволи да говориш така, за колегата си? Човек, който говори нещо, трябва да е сигурен в това. Какви са тия, ония?

– Ами, дочух го от Пепито.

– Аха, така звачи? Чул недочул и хайде, клюката се разнесе. Ами, ако за теб се разнесе тая клюка, а?

– Лоша работа. Дано не се разнесе!

– Е, тогава. Обясни ми, какво значи ония!

– Не знам, господин Кантарев.

– Ето и в това те хванах. Не знаеш, а говориш.

– Виновен съм. Моля, да ме извините, господин директор!

– Че няма да те извиня, няма! Прави благодарение, че съм добър човек и няма да те уволня! Но ще ти отрежа една трета от заплатата за три месеца, да знаеш! Друг път като говориш, да е на място и с доказателство! А сега ми извикай, Пепито!

– Добре, господин директор. Благодаря, че все пак ме оставяте на работа!

– Нали и ти си човек. Имаш жена и деца. Виж го времето!? Просяците са много.  А, ти си квалифициран инженер, пък и съм доволен от работата ти, затова те оставям. А сега бягай да я извикаш!

Разбойников излезе с вдигната глава. Олекна му на сърцето. И той забърза да потърси Пепито. Намери я в деловодството. Тъкмо бършеше праха по рафтовете на секцията с документите.

– Пепи, тичай при директора, че те вика!

–  Не знаеш ли за какво?

– Хайде, отивай, че те чака!

Пепито изми ръце и излезе навън.

– Вика ли сте ме, господин директор?

– Ела тук, Пепи!  И на теб да ти се накарам!

– Защо да ми се карате?

– Какви са тия клюки, дето ги пускаш за Патламаков?

– Това ли било? Кой Ви каза?

– Има ли значение, кой ми каза?

– Тогава ще Ви кажа. Чух я от Борито, който го видял с някакъв як бабаитин да се разправя. И реших, че той е от ония, бабаитите.

– Значи такава е била работата? Видяла си го и веднага, че той е такъв. Кой ти  даде право да съдиш другите? Кой с кого ще излиза и ще се среща? Може да го е питал за нещо.

– Прав сте, господин директор. Наистина сте прав. А аз си помислих…

– Помислила си и право пусна клюката. В такъв случай, ще получиш наказание. Освобождавам те от работа, но по взаимно съгласие.

– Ама, аз. Моля ви, господин директор!

– Освобождавам те, защото ти непрекъснато всяваш интриги  и клюки във фирмата. Това не ти е за първи път. Отдавна, те наблюдавам. И си вземи поука!  Този път връщане назад няма! Хайде, подай си молбата!

– Ама, аз, аз, аз…

– Това е. Хайде!

 

ТАКСИТО

 

– А, ето го и него.

– Шефе. Ще ни закараш ли на „Освобождение“?

– А, бе, ние все още сме свободни, но карай да върви. На кой номер?

– Номерът е ясен, но портфейлът ми остана в приятелката – пошегува се Ася.

– Аз пък забравих кафето си в моята – продължи шегата младият човек.

– Теб, май съм те виждала някъде?

– Да, бе. Как не? Аз живея в Столипиново.

– Не ми приличаш да си от там.

– Шегичка, госпожо. Видях, че вие се шегувате, пък реших и аз. – Хайде! Качвайте се!  Тръгваме. Варда!

– Тъй, както сме подхванали тоя лаф, май ще обършем гумите в асфалта!

– Ей, вие, бягайте от тук! Не виждате ли, че идва кола? – Ех, тия хора, бреййй. Ослепяха. И кола да мине през тях, пак няма да им пукне.

– Какво да им пукне, момче?

– Май, не им се живее!

– Ами, да не е лъжа?

– Да, да. Няма работа, Парите не стигат. Сега, освен да крадеш и лъжеш, не виждам нищо друго.

– Разбира се, че е така. Ще си вървиш и пееш.

– Сега са на мода богатите. Изкарват си паричките наготово. Без да работят. А бедните да се ровят по кофите… Парченцето хляб ще ги нахрани.

– Май много се увеличиха клошарите, а? Пък и някой казват, че имали и деца.

– Да са живи крадците, че ги ограбиха.

– Май много ви дотегнах? Спирам вече.  Поне си казах това, което мисля.

– Казвай, момче! Пък дано ти мине болката! Сега тя е болка на повечето хора, освен крадците.

– Да, бе. Монополите ни одраха кожицата. Я виж – тока, водата, парното и кво ли не, още.

– Одраха ни я и още как?

– Госпожо, госпожо. Радвам се, че и вие имате чувство за хумор. А пък аз, както ви гледах, мислех си, че сте от ония. Дори си виках наум: „Ако ме захвани тая, няма да си намеря място.“

– Спокойно, момче! Всички се печем на един огън.

– Благодаря ви, че поне ме изслушахте! Защото май вече никой не слуша! Че ако слушаха, нямаше да бъдем на това дередже.

– Разбира се. Сега никой за никого не мисли.

– Карай да върви! Шапка на тояга!

– А, ето, че пристигнахме! Колко струва?

– На вас 3 лева, за хубавия разговор.

– Пък си бил много честен! Като теб са много малко.

– Поне не съм алчен. И да нямам, съм си такъв.

– Ето, вземи ! Па се почерпи за наше здраве! Пък се радвам, че те срещнах.

 

 

А ТИ СИ ПОМИСЛИ!

– Златен си, миличък. Много си готин. Така завъртя главата  на  шефа,   че нямам думи.

– За кого говориш Перчемлиев. Май това си ти, а?

– Аз ли? Аз съм вълк единак. Виждаш, все   съм сам.

– Да. Ти си все сам, но мисълта ти ,като че ли кръжи наоколо?

– Как да кръжи?

– Кръжи ами . Не виждам ли как играят очите ти. Май нещо ти липсва?

– Знаеш, че светът е такъв и май много неща ни липсват.

– А сега де. На теб поне нещо липсва ли ти? Имаш си всичко.

– Да, имам си всичко, но много бачкам. Освен туй ходя и другаде. Дори пренасям багаж по чуждите къщи. Знаеш, на тез хора им викат хамали. Гордея се с това. А ти?

-Аз ли? Бачкам си само тук.Ама, май скоро няма да издържа. Работя по девет часа , а  ме водят на четири Шефовете по този начин плащат малки осигуровки и не се виждам, кога ще се пенсионирам.

– Да  Владка. Тук си прав. Вместо цял ден, ни се води половин. Така както я караме, не знам наистина кога ще се пенсионираме.

– Ей, не разбра ли?

-Нали  затова бачкам другаде. Изкарвам си паричките, ама и там пък хич не ми плащат осигуровките. Дават ми пари на ръка.

– Няма оправия в таз държава, брей!

– Няма  да има като ги търпим, шефовете де. Управниците ни били криви, а ние какви сме? Май гледаме от тях. Говоря за шефовете, де.

– И те си вземат паричките, а не мислят за нас. Май всички се научиха на готово. Да печелят бързи пари.

-Така е. Ама на всички им дойде до гуша. Няма да ги търпим. Май вече им дойде времето. Да се махат от там, шефовете де. Фирми а ?

-Не е ли време президентите на фирмите предварително да бъдат проучени за морал  и интелект. Виж ги на, навъдили са се все такива неуки. Пък и командват.

– Тормозят ни, брат. Тормозят. Като, че ли светът е техен.

– И на мен ми дойде до гуша от тях.   Хайде  да спираме. Аз отивам да бачкам, че хамалите  ме чакат , а ти са  помисли!

5.04.2014                        3ч. събота

 

ЗАТОВА ПИЯ, ЗЪНКА

-Кой , аз ли?- чу се приглушения гласът на Тачката. Явно не беше си доспал след снощната запивка, та все още не можеше  да проумее кой е този, дето го безпокои.

-Аз съм, бе, Тачка. Не  ми ли позна, Зънката съм.

– Ей, кажи тъй, Зънка. Пък аз си мислих, че някой иска да ме претрепе.

– Защо да те претрепе? Каква магария си направил?

– Остави си , брат! Снощи така се натрясках, чак до козирката. Не помня как съм се прибрал.

– Тъй ли? А аз от снощи ти звъня. Никакъв те няма.

– Прав си Зънка. Напоследък никак ме няма. Скитам се като гламав и аз не знам защо.

– За теб работа няма ли, та си тръгнал по кръчмите?

-И туй е работа.  Храня с енергия   тялото си.

– Аха. Тъй значи. Енергия  за тялото! А само каква е?

-Как каква е? Много си е хубава, тя.

– Браво на теб. Значи алкохола бил енергия, а?

-За мен е такава. Кара ме да не мисля за проблемите.

– Та ти имаш ли проблеми?

– И още как? Булката ме  напуска, Зънка?

– Тъй ли? Ами защо така?

– Казва,че съм пиандела и  се по късните часови съм се прибирал.

– Ех, брат. Пък моята не може да ме понася в къщи. Вика ми, Зънка- Не ти  ли омръзна, та все в къщи седиш и работа не похващаш.

– А ти?

– Ами, аз нали бачкам. От сутрин до вечер и като се прибера сядам на дивана и вече съм заспал.

– Браво на теб. Затова  и твойта може да те изпъди някой ден. Като не и обръщаш внимание и не и помагаш.

– Прав си , Тачка. Съжалявам я, но не мога  да направя нищо. И тя  бачка в една шивашка фирма. По цял ден се трепи, пък като се върне в къщи, започва наново.

– Е, виждаш ли? Май и двамата се печем на един огън. И накрая жените  ни виновни.

– Ох… Мойта поне си кротува и нищо не дума. Ама виждам, тежко и е.

– Какво  да се прави, че  времената станаха  тежки. Парите не стигат, а ония горе…

– Какво ония горе.

– Оляха се, брат. Забравиха, че и тях майка е родила. А, че тази майка гладува. Че много майки гладуват.

– Тъй е Тачка. Жал ми е за тях. Пенсиите им не стигат за хляба, щото са колкото да си платят месечните задължения за ток, вода и прочие. И накрая,  глад ги чака.

-Прав си Зънка. Я виж чужденците. Щом се пенсионират, обикалят света. Държавата  се грижи за тях.  Работили са цял живот, но сега пък  са доволни.

– Ех, живот, живот. Красив си живот, но няма кой да те оцени.  Едни грабят и живеят охолно, а други си броят стотинките.

–  Затова пия, Зънка. Пия, да се напия, та да ми   олекне  на душата.

-И внимавай, че  да не останеш сам, пък тогаз ще видиш…

– Е хайде, брат. Да си тръгвам, че  не  знам как ще се прибера.

19.05.2014г. 18,52ч- понеделник

 

НАЛИ Е НАДЕЖДАТА

Ох,   миличкият, той  ! Не знае какво ще стане. Ами и аз не знам какво ще е след време и какво ще стане Но знам едно. Каквото и да стане, пак ще сме ние, но променени, а може би с нова фасада.Ще се присадим в новото време, а какви ще сме, това само Бог знае.

-Ей,ти ,  какво думаш?- чу се дрезгавият глас на Фъшката.

– Аз ли? Ами, то времето си показва. Станахме едни, такива…

– Какви едни такива. Нали сме човеци?

– Да, ама хич не ни бива. Вървим, крачим и бягаме и не знаем къде.

– О, хоооо, виж го ти, нашия! Дори не може  да се спре.

– Абе спирам се, ама не знам защо. Щото като се спра, отвява ме вятъра и гледам на далеч.

– Къде на далеч, бе, човек?

– Ами, ей там, горе…

– Аха, виждам, че те вее вятъра на бял кон.

– Какъв бял кон те гони? Аз съм си нормален.

-Както виждам, май си се доближил до ония, нали ги знаеш?

– Не разбирам какво искаш да кажеш?

– Как да не разбираш? Много ясно ти го казвам. Май   си луднал.

– Аз ли?

– Ами  ти  я.

– Ей, ей,  не думай тъй, че като те фрасна, ще станеш на пита. Та ще те омеся и право във фурната.

– Недей така, мой човек. Не видиш ли, че времето стана  такова. Та  и  ние, като времето. Обърнахме се наопаки и свикнахме  да вървим  тъй.

– Браво на теб. Да не мислиш, че и аз съм като теб. Вървя си и си свиркам. Правя се, че  не виждам никой и нищо.

– Ох, Фъшка  Браво на теб. И аз искам така, ама не мога.

– Защо да не можеш.? Можеш, стига да искаш.

– Ами, кажи как?

– Как ли? Запушваш си ушите, затапваш си устата и шапка  на тояга.

– Ами, кой ще говори вместо мен по митингите?

– Стига с тия митинги! Друга работа нямаш ли си?

– Да, ама аз съм пръв там. Викам, крякам и пак си е тая.

– Видя ли сега? Май разбираш, че от тях няма файда, щото няма кой да те чуе.

– Абе,  тъй си е, ами  нали е надеждата. Добре, че тя ме крепи. Тя е като онова, на небето, което ме грее. Голяма красавица е.

– Прав си Фъшка. Без надеждата сме за никъде.

– Нали ти казах, че е така? Така е и още как.

– Нали сме още живи, пък животът ни все нявга ще се оправи. Добре, че е надеждата…

11.06.2014г 22,17ч сряда

 

ХАЙДЕ, БРАТ!

-Брей,  брей, как  я виждаш тая работа?  Не ги ли е срам, нашите, та са тръгнали през просото?

– Кво просо думаш, бе  Сламка?  Кви пет лева?

– Май се за пари мислиш, Янка?

-Как да не мисля? Не видиш ли, децата са гладни, няма хляб да  нахраня гладните им стомаси?

– Такваз ли била работата?

– Такваз ами, как инак?

– Инак ли? За инака има цяр. Видиш ли онзи, Дечко? Кръстосва улиците като гламав и обира парчетата хляб по контейнерите. На какво замязахме,   Сламка? Да ходим по контейнерите и да обираме хляба от тях.

– Тъй е Янка. Обедняхме, брат, обедняхме. Няма работа, няма пари.

– Тъй, тъй. Не видиш ли и банките започнаха да фалират, фирмите и тях хич ги няма. И те замират,а за наща родна култура тури и пепел.  Като, че ли някаква огромна машина иска да унищожи културата ни.

– А да не говорим за децата ни. Скитат по улиците немили, недраги. Ей на, какво остана от семейството.

– Да, съгласен съм с теб. То едвам крети. Няма никаква ценностна система у младите. Тук таме се намират някой  млади  хора., дето се радват на красивите  неща. Но  те  се броят на пръсти.

– Не знам кой е виновен за това, но ми иде да ида там, горе и да викна с пълен глас: „И вас майка не ви ли е родила, та се  забравяте?Не е ли вече време да слезете долу, при  хората и да им подадете ръце! Тогава няма да има гладни и жадни. Да помислите и за младите! Дайте им работя, та тогава няма да се шляят по улиците.

– Съгласен съм с теб. Младите вече няман ценностна система. Животът за тях няма смисъл. Всичко им е безразлично. А любовта, онази велика сила изчезна от тях. Тук- таме някой се сеща за нея.

– Ей и на мен ми е дошло до гуша. Толкова сме много, но  не можем да се справим с малкото. Не виждат ли, че станахме на просешка тояга? Май на ония, горе, сърцата им слязоха в гащите. Там стоят на топло и не мислят за другите, че им е студено?

– Хайде да се хванем за ръце и  да идем там- горе, па да ги попитаме: „Докога ще е така?”

– Хайде, брат!

29.06.2014г- 20,15ч неделя

 

ЩЕ ДОЙДЕ ТОВА ВРЕМЕ

 

-Тъй ли? Пък аз си мисля, че е готин човек- изрече Богито.

– Ей, ей, защо си против него? Нали бяхте приятели?

– Бяхме, ама сега не сме.Какъв приятел ми е той?

–  Не говори тъй за приятел!

– Ти май не впасваш какво ти казвам, Арти?

– Защо да не впасвам? За мен приятелите са нещо  много.

– Аха, защото не си срещал такъв, като моя.

– Е, тук си прав. Моите приятели са все отбор юнаци. Нямам думи за тях.

-Ето, дойдохме си на думата. Отбор юнаци, значи много.

– Тъй ли? Моят приятел е май от тези, дето много се слагат.

– Казвай, казвай,   къде  се слягат?

– Ами слага  се на мойта, Ари. Как ти се струва, а?

– Не мога да те разбера. Мойта, твойта, нащта, ваща и  тъй нататък…

– Абе, мойта, жена.

– Разбрах де, разбрах. Значи верен човек се пише? Иска да стане част от  вашия дом.

– Ей, най- после разбра!

– Как да не разбера? Нали съм умник. Ама  малко не ме бива в  сметките.

– Туй не е кусур. Видиш ли ги ония- големците? Не могат да смятат, ама си кротуват. Дърпат конците към тях и ги е страх да не си загубят мястото.

– Кое място, бе Боги?

– Кое място ли? Ами , онова, дето  командват, а не могат да смятат.Някой дори не са учили много, ама пак са там- горе.

– Аха, сега те разбирам. Се някога това място ще им изстине. Пък тогава да ги видим…

-Не знам дали ще дойде туй време!

– Ще дойде, ще дойде. Видиш ли, тълпите  се надигат, щото ги разбраха.

– Тъй е. Вече не могат да мълчат. Но дано се осъзнаят,  щото още го няма онова съзнание при тях.

– За кое съзнание говориш?

– Ами, за  новото. Дето ще говорят само истината, а лъжите ще останат в миналото. Ще ги заключат със сто катинара, та да не излизат наново на бял свят.

– Ей, ей, това ми харесва. Дано дойде това време, щото тогава няма да ги има ония отгоре…

30.07.2014г 20,53 ч. сряда

БЛАЖЕНИ СА ВЕРОЮЩИТЕ

пародия

Говори, ако си нямаш друга работа. В говорилнята имат нужда от много говорене. Слушателите, все парчета, тъй де, все психопати. Ще те слушат до спукване. Блажени са верующите. По- добре иди в лудницата! Там поне лудите ще те гледат и ще пляскат с ръце. Може би пък да ти провърви. Да срещнеш някой арогантен, който ще ти подаде ръка и ще те наругае. Тъй значи. Ти си най-добре, защото говориш, а не знаеш какво говориш. Само мрънкаш, като онова коте от покрива. То поне си знае песента. Една и съща. Мрън, мрън, мрън, мрън и все така. А ти мрънкаш, но нямаш покритие. Мрънкай си! Няма кой да те слуша. Аз съм на друга вълна. Мисля повече. Винаги съм усмихната, а някой мислят, че съм луда. Какво да правя? Нека си мислят. Аз пак ще се усмихвам. А ти да му мислиш. Вече започна да си говориш сам, щото няма кой да те слуша. Ама аз съм виновна, че все още те слушам. Та ти давам стимул. Ако не спреш, май и аз ще полудея. Ще отидем и двамата в лудницата. Нали ще бъдем будали? Та те са луди за връзване. А лудите са за никъде. А никъде къде е? Ей там, на боклука. Щото боклуците много ги има. Цели купища. Пък да внимаваме, да не влезем в тях, щото ще станем мръсни! Виж, на мръсните е мястото на говеждия пазар. Говедото си е говедо. Никой не може да му каже две. Две, значи едно и още едно. Едното отива при другото. Тогава ще станат две говеда, та ела ги търси! Хукват да пасат трева. Ама и тревата става. Ще им нахрани търбусите, но те пак са си говеда.

А сега да си дойдем на думата. Наоколо е пълно с говеда и боклуци. Говедата хукнали с пълни търбуси и право в реката. Не се удавили, а се окъпали. Че кат лъснала онази ми ти козина. Ама и мравчиците си ги бива. Налитнали на чистото. Хапели, хапели, та кръв потекла. Кръвта привлякла мухите. И какво станало тогава? Едно разплуто туловище. Докато един ден напълно се разплуло и потънало в земята. Просто изчезнало.
ЗЛАТНОТО ПОКРИТИЕ

Наскоро,  моята най-добра приятелка Гери,  се върна от Америка с прекрасна картина.

Като я гледах, се наслаждавах от мисли, така че слюнката весело подскачаше в гърлото ми. Накара ме да се изправя с краката нагоре, след това да се обърна както си бях и да подсвирна оптимистично с уста.

На бледожълтият фон на картината бяха нарисувани три обемисти ябълки, които подтикваха моето творческо въображение към нови надежди. Някъде, в дълбочината, процъфтяваше илюзията за сочен и вкусен плод на моята изобилна трапеза.

Изобилна трапеза, ха… Но в друг свят. Да кажем, в света на приказките.

Поне въображение имам достатъчно, да се видя след десет години. Един човек с озлобени очи, който ще стане съмишленик на надеждата. Човек, който ще може да събере в багажника на колата си в компания с вехтории и ще тръгне по света, за да ги продава за някой друг долар.

Каква вятърничава лудост! Изобилна трапеза, ха… Но без златното покритие на парата, пардон, конвертеруемата, която няма стойност, като че ли никак не върви! Но ако я имаше, чрез изкуственото въображение, че работиш много, ще си сложиш капелата и ще тръгнеш по света с нови надежди.

 Моята приятелка, сещате се,  дето ми донесе картината, разказа интересен парадокс. Представете си, една Танзания, която и на картата трудно може да се намери, родили се дете, тутакси му пускат в кесията двадесет  хиляди долара. Тогава,  нека да му е лошо, е хей…

А нашите деца , дори нямат изобилие на трапезата си!…

 

 

 

ДАНО ИМ ДОЙДЕ АКЪЛА, НА ОНИЯ

Е хеееееееее. Така   ли си мислите, че и аз съм като ония, а….- огласи нажиженото пространство   Перко. Озърна се, но никой нямаше наоколо. Усмихна се и леко изкриви уста. Уф… Мама му стра, баща му се кара, за една цигара.

-Кой се кара, брат? Нали нямаш баща?

– Аз така си думам. Омръзна ми всичко. Дойде ми до гуша.

– На кой ли не му омръзна? На всички, освен ония, дето са навирили глава.

– Да тъй е , брат.

– Перко, виж на какво съм заприличал?

– Да. Виждам. Станал си на кожа и кости.

– Станал съм на просешка тояга и няма къде да  се дяна такъв.

– И мен глад ме гони, ама няма накъде.

– Как няма накъде. Ей на…

– А, бе, ти май шега ти се мисли,а?

– Каква шега те гони, брат? Мен главата ме е завъртяла на 180 оборота, а ти.

-Кой не го върти главата. Вече започна всеки ден да ме боли. Малко ли работи ми се натрупаха. Вече не мога да се оправя с нищо.

– Е, такива времена настанаха. Всички се печем на един огън.

– И ти ли? А пък аз си мислих…

– Виж го нашият! Така си мислил. Кажи ми къде да се дяна! Всичко е тръгнало наопаки.

– Не  те разбирам. Защо наопаки?

– Ами, всичко е тръгнало през просото.

– Какво просо те гони, брат? Просото е  на нивата, а ние още не сме го събрали.

– Прав си.За  да се събере, трябват хора. А хората вече нямат сили.

-Ех, да можех…

– Какво да можеше?

-Да  сложа ония на пазара, та да ги продам. Да видим тогава, кой ще ги купи!

-И тогава!?

– Ами тогава, вече няма да ги има. Като няма кой да ги купи, ще си отидат завинаги и няма  да се върнат.

– Аха… Браво а теб, та не те е страх да го кажеш. А можеш ли  да го направиш?

– Как няма да го направя. Омръзна ми вече. Глад, мизерия и заприличахме на просяци. Бъркаме по мръсните кофи и вече забравихме как се живее.

-Тъй е брат. Хората започнаха да умират по улиците, щото нямат пари да си купят лекарства.  А виж, ония, с големите шкембета!

– Затлъстяха им и душиците, та не могат да  дишат. А за гледане, хич ги няма.

– И да се ядосваме, те си карат по старому. Не им пука от нищо.

– Иде ми да хвана една дрянов тояга, пък да ги запухам, местенце няма да си намерят.

– Те местенце си имат. Пък и са пълни портфейлите им. С  тях имат застраховка.

– Тъй е. Парите правят всичко. Имаш ли парички, светът е твой.

– Твой, ама, един ден няма  да ги има в този свят.

– Хайде, щото както сме се раздумали, слънцето ще зайде.

– Хайде, чао, брат. Па дано им дойде акъла, на ония…

23.08.2014г. 11,15ч петък

 

ДОКАТО НЕ  СЕ СТЕГНЕМ

Вървя си значи, аз по главната и представете си, кого виждам Нашеницът, досущ истински, както е на снимката. Наперил се като гривест петел  и все едно няма никой. Наближих го, а той ме гледа с някакво пренебрежение. „ Виж го, ти- мисля си.- Май не ме позна”.  А бяхме добри приятели. Израснахме заедно, но… Така се е наконтил, като буржоазно   парвеню. Пък и златни  ланци сложил на врата си. На всеки пръст златен пръстен, дето блестят и замъгляват очите. Отгоре на всичко с черни очила, през които  да не   гледат другите.

– Ей, Монка. Не ме ли позна? Аз съм Злати, мой човек. Израснахме заедно, а сега като че ли минава край теб някой, който не познаваш?-

-Ти ли си бил, Злати? Не можах да те позная.Времето така ни окастри.  Виж, какъв българин си станал!

– Станал съм, я. А ти май миришеш на чуждо.

– Тъй, тъй. Много години съм в Канада. Занимавам се с бизнес. Търгувам , Злати.

– Е хей… Значи си станал бизнесмен, а?

– Тъй да се каже. Тъй припечелвам, та да има парички. А ти, как я караш?

– Сигурно се досещаш. Не мога да ти кажа нищо хубаво. Работя, но едва скатавам двата края.

– Тъй ли? Мислех, че и ти се занимаваш с бизнес?

– Как да се занимавам с бизнес? Ей на, колко фирми фалираха. Тук, нищо не върви.А пък законите са едни…

– Ела с мен, в Канада?

-Ти казваш, че си добре, но Канада е чужда страна. България е нашата майка. Колкото и да е трудно, камъка си тежи на място. Ще дойдат по- добри времена и всичко ще се уреди. Само се иска от нас търпение и работа. Виждам, че в скоро време ще настъпят промени. Хората вече не могат да търпят всичко това. Надигнаха глави.

– Тогава, дай Боже да стане по- добро.!

– Зависи от нас, самите да стане по- добро.

– Да, да…

– Трябва да намерим истинските хора, които да поведат България. Народът ни толкова се е отчаял, че нищо не му е пред  очите.

– Тежки времена настанаха, Злати.

– Тъй е Монка. Като са тежки, ние сами можем  да си  ги направим да станат леки.

-Тъй, тъй, Злати. Тогава няма да ходим по чужбината да си изкарваме хляба, а ще запретнем ръкави и ще си стоим на мястото.

– Нашата България е толкоз красива страна. Имаме си всичко, но нашите богатства отиват в чужбина, вместо да си останат тук и да ги ползваме ние.

– Няма закони, Монка. Изнесоха всичко от България. Останахме без заводи и фабрики.И земята ни вече продават на чужденците. Какво остана за нас? Внасяме плодове и зеленчуци отвънка, а нашите къде са?…

– Тъй е Злати. Децата ни и те бягат в чужбина, не само и ние.

– Докато не се стегнем да работим. Да не крадем , лъжем и мамим, няма нищо да се оправи..

– В това е истината, Монка. А сега да се разделяме и да започваме.

24.08.2014г 20,14ч неделя

 

ПЪК ДА МУ МИСЛЯТ!

-Ей.Защо си тъй кахърен, мой човек? Гимиите ли  ти са потънали?

– Как да не съм кахърен? Булката кривнала, па ела да видиш!

– Какво да видя, Димка?

– Какво ли! Ами хванах ги дибюдис голи, на наща спалня.

– Как тъй?

– Ами, тъй. Представяш ли си ква наглос, пък баш в къщи.

– С кой бе?

– Ами с Павката, нали го знаеш? Дето се шляе  като  муха без лава  по улиците.

– За него къща няма ли си?

– Май си няма, щом ходи по чуждите.

– Е хей… Да му се наслаждаваш на завалията.

–  Ум си няма,  горкия! Май, умът му паднал в гащите.

– Как в гащите?

– Ами тъй. Все при чуждите булки ходи.

–  Нали си има, булка?

– Има,  няма, той си знае своето.  Знаеш, едно магаре свикнало ли е да реве, се си реве.

– Аха… Хем реве, хем бере.

– Какво бере, бре Димка?

– Бере в чуждото лозе.

– Тъй, тъй. Брат ми.

– А ти не го ли натупа едно хубаво, та да види къде се е наврял?

– И да го натупам и да не, той си знае своето.

– Значи, тъй ще го оставиш?

– Намислил съм друго. Па нека тогава да се оплаква на арменския поп.

– Казвай, казвай!

– Ще го хвана някой ден, без да  очаква. Ще го съблека дибюдис гол и ще го разкарвам из мегдана.

– Виж, това ми    харесва.

– Чакай, чакай да довърша! Ще взема касетофона и ще му пусна кючеци. Тогава нека се кълчи.

– Страхотна картинка, брат!

– Хем ще се кълчи, хем ще му доведа селското магаре Марко. Да го подгони из мегдана, па тогава да види как се ходи по чужди булки.

– За смях ще стани пред цялото село, Димка.

– Тъй му се пада. Има си такава засукана булка, а  на чуждите налита.

– Какво се чудиш? Такива времена настанаха, та никой не ти мисли за морал. Не се знае, кой при кого ходи. Кое е чуждо, кое е твое.

– Май, повече на чуждото налита?

– Нали знаеш, чуждата кокошка е  ярка.  Па е по- сладка.

– Хъ. Каква ти ярка? Пак си е кокошка. Да не е по- различна?

– Да, ама за него е по- различна. Щом като търси другите.

– Ще го пипна аз!Па нека да го видя тогаз, на  кого ще налита… Не се ли види на кво мяза.

– Направи го, брат, направи го! На таквиз като него, така им се пада! Дето развалят чуждите семействата. Семейството е голяма работа. То трябва да се  тачи! Мъжът трябва да е за пример на децата.

– Тъй, тъй. На какво е заприличало? Любов, хм. Любовта трябва да е в семейството. Другото какво е? Не е ли проституция? Все едно даваш тялото си под наем.

– Ей, ей, по- тихо, че ако те чуят другите!

– Какво,  като ме чуят. Не е ли вярно? На всяка крачка ги засичам. Като Павката.

– До къде стигнахме! Затова са толкова много разводите.

– Тъй  е, я… Хората се женят вече по сметка, а любовта хич я няма. И да я търсят, няма да я намерят. Да са мислили навремето, като са се женили.

– Затова и децата тръгнаха по улиците. Защото я няма любовта. И я търсят там сред дим от цигари и наркотици. Сред безразборен секс.

– Да, да. Тъй е. И абортите станаха толкова много, че не могат да се преброят. И после…

– И после, не можели  да имат деца.

– Ох, стана ми тъжно на душата, като си помисля.

– Тъй е, брат. Ако не се вземат  от поука, се ще е така. Пък животът им бил виновен…

– Хайде, сега. Остани си със здраве! Пък да му мислят!

 

28.08.2014- 11,37ч. Четвъртък

 

ДА Е КАКТО  КАЖЕШ!

 

Ах, тоя негодяй! Пъха се дето не трябва. Гледам го, аз онзи ден. Върви си по главната. Наперил пера и сякаш нищо не го засяга. И да те види, глава обръща. Тъй е… Накривил шапка и забравил що е право. Май скоро ще дойде и неговото време… Па да види тогаз, кой крив, кой прав. Се другите му виновни. Тоя бил такъв, онзи бил такъв. Главата му се в чуждите кривини. А не види кирливите си ризи. Потънал целият в мръсотия. Главата му не се вижда от нея. Май е събрал всичко, що е мръсотия. Целият вони от нея, но пак се пъха.  Ох, толкова много смърди, че не се диша, но пък не ще да се види.

Подвиквам, а той дори не се обръща. Затичвам се и спирам.

-Здравей, аркадаша. Къде така?- думам.

Той ме поглежда с острия си поглед и май иска да ме сплаши. Мисля си: „Колко ли други като мен е  искал да сплаши? Но май мен  няма да успее. Ще му тегля такава благословия, че местенце няма да си намери. Айде, по- добре  е да го хвана за кирливата риза и да го дигна.  Па ще го  въртя,въртя,  та  да забрави хорските кривини. Да запомни, кога съм го въртял и да бяга от мен като ме види.” Но сега ще го оставя и   дойде ли времето му, ще види тогаз…

–  Няма ли да спреш тая игра на гоненица, аркадаша? Докога ще я караш така?- продължавам.                                                                                                                                     -Я си гледай работата!- поглежда ме той с кръвинишки поглед.

-Не те  ли е срам, да се пъхаш се в хорските работи?

– Кой, аз ли се пъхам? А ти…

– Какво, аз? Аз съм си аз. Знам само себе си. Другите не ме интересуват.

– Аха, виж го нашия!… На тиха вода недопита се пише.

– Ми, такъв съм си. Стоя си  в къщи. Ходя на работа. Челедта си гледам и хората ме обичат.

– Значи за светец се пишеш?

– А, бе. И на мен ли намираш кусура? Виж, го нашия…

– Да бе, да бе. Какво, виж го нашия? Нямам си никого и затуй.

– Какво затуй? Ами, гледам другите.

– А ха… Не можеше ли да гледаш себе си?

– Как да се гледам, мой човек?

– Ха, сега де! И станах твой човек?

– Айде, бе. Защо се сърдиш?

– Не  се сърдя, но нямам нищо общо с теб.

– Тъй, тъй. Ти си един особняк. Се в къщи стоиш.

– Стоя, не стоя, такъв ми е нравът. Такива са били родителите ми, че тъй са ме възпитали. Е хей… Какви времена бяха тогаз. Родителите ни скромни, строги и ни възпитаха да станем добри чеда. А сега, я ги виж! Родителите учени, а чедата им…

– Прав си брат.

– Аз израснах по улиците. И какъв станах? Уличник. Не се спирам на едно място и все в другите  виждам.  Няма да намеря някой. Затуй устата ми е се отворена  и търся някой да я затвори. Но няма, мой човек, няма.

– А… и самокритичен си бил.

– От истината не ме боли. Поне това си харесвам. Може да съм уличник, но все пак и аз съм човек.

– Браво на теб. Карай я така, пък ако намериш и свястно момиче, челяд да създадете и на добро да я  учите. Знам, че все някога ще се промениш… Виждаш ми се, добър човек си.

– Мерси, брат. Да е както  кажеш!

 

28.08.2014г  13ч- четвъртък

 

ПРАВ СИ, ПЕРКА

 

Зън зън Ганке ле, зън байовата,  хоп троп момите, рип байовите- чу се гласът на Перката.

-Ей, много си весел, Перка. Къде тъй?

-Аз ли? Никък не ми е весело, но си пея да не мисля.

– А, ха. Нали знаеш онази песничка: „Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша?”

– Де да беше тъй, Свирка. Ама…

– Май, голяма мъка те мъчи?

– Как да не ме мъчи. Булката запраши на  нейде. Синът хайманосва по улиците, а на мен какво ми остана. Освен да си пея песничка и да си свиркам с уста.

– За теб работа няма ли си? Та тъй…

– Как да си имам? Уволниха ме, брат. Дойде един такъв, вратлест и нареди на шефа да прочисти фирмата. А, аз бях на първо място. Нали съм без никой.

– Такова е времето, Перка. Сега ако си нещо и на някого  няма да ти изстине мястото.Се ще си там.

-Прав си Свирка. Всички се пишат шефове. Мислят си, като си

шеф, си голяма работа. За теб всичко е позволено.  Стоиш си на

бюрото и командваш.

– Но блажени са веруищите, Перка. Се някога и на тях ще им дойде времето.

– Дойде не дойде, ама те все си стоят на мястото. А изгони ги, де!

– Тъй, тъй. Здраво са се закотвили, дори и корени пуснали.

– Ох, не знам докъде ще стигнем ний, дето си нямама нищо и никога!

– На просяшка тояга, Свирка. На просяшка тояга. Поне тояга ще си имаме. И като баба Яга от приказките ще я  яхнем и ще литнем. Поне, там, въздухът е наш.  Всичко е без пари. Няма да плащаме нищо. Ще си летим на воля и ще си пеем весели песнички. Ще се усмихваме и ще викаме с пълен глас: „Ей живот, живот, колко си красив!”

– Хайде, хайде , Перка. Не се увличай, че ще паднеш. И къде, пак на земята.

– Да, земята ни е толкоз  красива, само да ги няма тия, дето ни доведоха до просяшка тояга.

– Прав си, Свирка. Не зависи ли от нас да се преселим  в техните спални и да си полегнем на спокойствие. Да лежим, да лежим, та да си починем. Като се приберат в къщи, за тях няма да има място да си полегнат. Ще ги подгоним, нека да отидат където искат. По улиците на скитат, та да видят, как ние скитаме. Хляб да нямат, да видят как ние хляб нямаме. Нека стомасите им да останат гладни, та да видят тогава… А ние да викнем с пълен глас: „ Разбрахте ли сега, какво е да си гладен  и жаден”.

-Браво, Перка. Ако има и други като теб, няма да има гладни и жадни…

 

30.08.2014г. 12,12ч събота

 

ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

 

-О, хо…, кого виждам! Къде се загуби толкоз време, Заре! Хич те няма!

-Аз ли? Ами  скитам по света и у дома.

-Май пръстите те сърбят, щото имаш толкоз пари, та да скиташ?

-А,бе нямам си, нали затова тръгнах. Да си изкарам някой лев, та да има за хляб.

-Значи, тъй била работата?

– Тъй ами, не инак. У дома имам пет гладни гърла и ме чакат да им донеса хляб. Булката я уволниха от работа, кой да храни децата?

-Тъй, тъй… Работа трудно се намира. Освен ако не си помогнеш сам. Сега и вишист да си, пак трудно се намира работа. Нали моят, малкият, Стоянчо завърши българска фиология, но закъде ти… Няма работа и си стои в къщи.

– Ето, видиш ли, Заре? Тежки времена настанаха. И главата да си чукаш, да  лопаш и тропаш, все тая.

– Тъй е Трайка. Затова  скитам по чужбината. Но и там не е леко. Трудно се намира работа. И там скиташ, тропаш и ако намериш някой който да ти помогне, ще си намереш работа. Аз имах късмет. Срещнах стар приятел в Ирландия  и той ми помогна да започна в един завод.

– Какво работиш, там?

-Ами правим дюнери. Научих се и да работя на машина.

-Е, това е добре.

– Да. В завода има три цеха- за зеленчуци, месо и  хляб.

– Поне ще се специализираш.

– Да. Когато ме приеха, обучиха ме в трите цеха, а след това ме оставиха в зеленчуковия. Но съм довален. Работим пет дена в седмицата и получаваме добри  пари.

– Браво на теб.

– Да, ама каква работа. Непосилна. Дори сега съм в отпуск. Дойдох да видя дечурлигата.

– Е хей… И тук може да стане така. Но трябва да се върнат заводите и фабриките, та да има работа за всички.

– Да, Заре. Помниш, тогава. Имаше продукция, повече износ, по- малко внос. Имаше пари за всички. Не гладувахме. А сега само внос и държавата  ни обедня. Пробутват ни второ употреба вносни стоки на ниски цени и ние нали обедняхме тичаме да си купим, да се облечем. А да не говоря какво е на пазара за плодове и зеленчуци…

– В Ирландия не е така. Храната е евтина, а също и стоките. Всичко е стойностно.

– Така трябва да стане и у нас, Трайка.

-Знам, че и това ще стане. Трябва, който отиде навън, да се върне с валута и да я внесе тук. Да развие бизнес, за да даде хляб на другите.

– Знаеш ли? Това е добро идея.

– Как да не е добра.Поне няма да гладуваме. Ще има хляб за децата ни.

– Мисля си, понякога.Защо стана така, че обедняхме?

– Защо ли? Защото всички не мислят като нас. Искат бързо да забогатеят, без да работят.

И на чий гръб, всъщност?

-Ами, пак на нашият гръб. Работиш, работиш до спукване и  накрая, за нищо. Поне е така с тези, които работят. А за другите, нищо. Дори няма работа.

-Айде, айде, недей, че ме заболя главата. Тя  и без туй ме боли. Пари и за лекраства нямаме, а да не говорим, колко хора си отиват, защото  не могат да отидат на лекар и да си купят лекартва.

-Ех, брат. Не ми се говори вече. Всичко ми е дошло до гуша. Някой ден ще ме задуши и повече няма да мога да говоря.

-Ако имаше някой, който да види истината, нямаше да ни задушава, а ще дишаме  с пълни гърди. Ще се усмихваме и ще си пеем весели песнички.

-Така е. Гладът ни кара да бъдем мрачни и злобни. Злобни към ония, дето имат всичко и не ни дават да се усмихнем.

-Дай Боже да го разберат.

– Ще го разберат, когато на главата им дойде същото.

-Сигурен съм, че всяко зло за дабро.

 

30.08.2014. 13,36ч събота

 

ДА НЕ МИСЛИШ, ЧЕ МЕ Е СТРАХ

-Като му дойде времето и това ще разбереш, Знакомится. Присмял се й хърбел на щърбел. Пък и инересно име имаш.

– Такъв ми е прякорът, Зевс.

– А пък твоето е много гръмогласно. Зевс, какъв бог си?

– Как да не съм бог. На толкова хора работа давам.

– А пари даваш ли им?

– Давам им.И още как?

– Даваш им, ама защо се оплакват от теб. Много си ги бил лъгал?

– Ти слушаш ли се какво говоиш?

– Слушам се. Хората така говорят.

– Я кажи, какво говорят!

– Ами, работили по десет, дванайсет часа, а се водили на четири.

– А, такава ли била работата?

– Такава. И накрая  кога и каква пенсия ще получат? Някой дори скоро тряба да  се пенсионират.

– Ех, Знакомится… Какво да се прави с такива закони. Нали трябва да има пари и за нас.

– Добре, тогава. Като има пари за вас, къде отиват. Имаш си жилище и коли. Отиват по коктейли, пиене, ядене и жени.Другите какво да кажат?

-Зевс, внимавай, че хората ти доста са се наострили. Искали да стачкуват.  Търсят справедливост.

– Справедливост ли? Нали работят и си получават редовно парите?

– Получават, ама колко? Дали ще стигнат да си покрият всички разходи. Пък имат си и семейство. Затова помисли ли?

– Хм… Ти не му мисли вместо тях!

– Какво да не му мисля. Нали и аз съм в кюпа. И нашият шеф е такъв, като теб.

– Мълчи Знакомится, да не те чуе, щото тогава ще ти изтине мястото!

– Какво като ми изтине. Да не мислиш , че ме е страх като теб, а? Дори се страхуваш да не чуят другите. Хайде, върви при тях и ги зарадвай, че ще им увеличиш заплатите! И за теб ще има, пък и за тях. Ще могат да нахранят семействата си. Да облекат и обуят децата си.

– А, бе, ти кой си да ми казваш?

-Аз ли, един като теб и тях. Един като всички хора по света. Не сме ли устроени едакво? Ти  да не си по- различен от другите. Не помниш и, че навремето беше като тях. Чукаше от врата на врата, да си намериш работа? А сега: „Вижте ме, аз съм шефът”. Добре,че отиде в чужбината.

-Добре, че отидох.

– Е видя ли сега? Трябва да разбереш истината. И да се върнеш в миналото. От какво имаше нужда? Ето, от какво имат нужда твоите работници. Дай им, за да имат и ще бъдат доволни!

 

30.08.2014г 14,32ч събота

 

ДОБРОТО И ЗЛОТО ВЪРВЯТ РЪКА ЗА РЪКА

Вървя си аз, весело си  подсвиркам с уста и кого мислите виждам- Нонката. Оклюмал глава, като че ли гемиите му потънали. Стана ми жал като го гледам така и спирам пред него.

-Къде така, Нонка? Май нещо те мъчи?

-Как да ти кажа, Павка. Връщам се от работа. Представи си  само. Работя работя и нищо.

– Как така нищо, брат? Не си гладен и жаден.

– Не съм, ама парите едвам ми стигат.

-Аха… Как така не ти стигат?

– Остави си. Плащат ми колкото да преживея, а за другото да не говорим.

– За какво друго, Нонка?

– Знаеш ли, ако се разболея, не мога да отида при лекар.

– Защо да не можеш?

– Ами, осигуровки няма, договор няма. Представи си, за какво работя.

– Разбирам те, приятел.

– Шефа ти не го ли е страх? Работиш при него, все едно, че не работиш. Знаеш ли, някой може да подшушне на властите и не му мърда глобата.

– Ти май говориш хуморески?

– Защо бе, Нонка?

– Виждал ли си шеф, който притежава почти  цял град и парите му  бол, да го глобят.

– Такава ли била работата?

– Такава, ами.

-Майко, майко. Затова сме в такъв хал!Навъдиха се едни такива.

– Навъдиха се, я… Сякаш всичко е тяхно. Власт, пари и още не знам какво си.

– Чакай, чакай, настръхва ми косата!

– Как няма  да ти настръхне. А съм гъкнал и прав ми път. Пък тогава съм на улицата.

Ще започна да си говоря сам и ще се превърна в ей, онзи, виждаш ли го на стнимката?

-Коя снимка бе, Нонка?

– Шегичта, Павка. Шегичка. Малко ли са снимките по улиците.Шетат и обират чуждите вехтории по казаните.

– Аха, сега разбирам. Ония бездомници, дето няма къде да се дянат.

– Усети се нашичкият! Усети се.

– Да бе, да бе. Обикалят улиците и са се превърнали на бустански плашила.

– Ето Павка, докъде води гладът. И на още  нещо ще се превърнат. Пък скоро време може и да ги  няма на тази земя.

– Какво говориш, мой човек? Тя земята си е хубаво, но такива като твоя шеф са забравили, че са хора и отиват нанякъде.

– Тъй, тъй. И тях някой ден ще ги отвее вятъра, щото виждам колко като него капитулираха и останаха на улицата.

– Е, недай си Боже… Не му желая злото, но по- добре да се върне към доброто, щото доброто и злото вървят ръка за ръка!

 

30.08.2014г  22,04ч.  събота

 

ГОТОВ СЪМ. ХАЙДЕ!

-Защо бе. Защо така? Не ти ли казах да си мълчиш, да не говориш много?

– Кой, аз ли Не виждаш ли какво чудо е станало?

-Ей, не ме бъзгай!

– Как да те бъзгам, Слави?

– Тъй ли? Я кажи сега, да видим?

– Ами, наща магарица роди малко магаренце, па го кръстихме … Знаеш ли, как?

-Ами не. Казвай, де?

– Сла-ви, като теб.

– Ей, сега се майтапиш?

– Как  да се  майтапя? Истина ти казвам.

– Ей, ей…

– Защо като мен?

– Защо  ли? Защото реве постоянно и не може да спре.

– Ой, ой. Горкото, то…

– Какво, горкото ,  то? То си е магаре. Да си реве? А ти като не си, защо ревеш?

– Как да рева, брат? Аз си казвам истината. А от истината, хората ги боли.

– Такава била работата, значи?

– Казвам истината право в очите на  тия, дето я крият.

– Е хей…

– Да.Право куме в чьорни очи. Не се страхувам от никой и нищо.

– Браво на теб, Слави. Браво.

-Ами, на който не му харесвам, прав му път. Не мога да ги търпя ония,лъжци и подлезурковци.

– Просто нямам думи, мой човек.

– Нямай си! А аз ще си остана такъв, какъвто съм. Ще си казвам истината, пък нека ме мразят,ония, нечестивците.

– Да можех да бъда като теб, но не мога.Страхът още ме гони.

– Не се страхувай! Ела при мен ще ти помогна да премахнеш този страх!

–  Готов съм. Хайде!

15.09.2014г. 13,03ч понеделник

 

И ДА СЕ ЗАБРАВИМ, КОИ СМЕ

– Ей, не мога да те позная. Станал си един, такъв.

– Какъв бе, Зари?

– Не  се ли досещаш?

– Откъде  да се досещам?

– Гледай го, нашия. Пък и не се досеща! От ония, дето се правят на това, което не са.

– Такава  ли била работата? Аз съм си аз. А ти кой си?

– Аз ли? Аз съм от ония, дето вървят по правия път.

– Аха. Сега се досещам. Ти май си много праведен?

– – Е, не чак толкоз, но съм доволен от себе си.

-Май се самооценяваш? Дай път на другите! Нека те  да те оценят!

– Не става въпрос за оценка, а за човек на днешното време?

– Ами, какво е днешното време?

– Какво ли? Един голям хаос.

– Ей, май си прав.

-Прав съм, не съм крив.

– Виждам. Тялото ти е атлетическо. Я, какви бицепси?

– Тренирам Филка. Третирам, та  да  имам повече сила.

– Ами, силата от мускулите ли ти идва?

– Да бе. Нали сега, те са на мода.Виждаш ли  ги, ония?

– Кой?

– Ами, тия дето много бият.

– Аха… Биячите, значи?

– Да, същите..

– Ами ти да не си станал от тях?

– Аз ли? Какво говориш? Да ти приличам на такъв?

– Не бе, Зарка. Ония са агресивни и отмъстителни. А ти си един, тихичък, добряк.

– Е,  радвам се, че  ме  слагаш в тази група. Мерси, Филка.

– Какво ти, мерси, Зарка. Казва се благодаря. Нали си българин.

– Е, има място за извинение. Прав си. Май, ние българите  забравихме езика си!

– Ето, разбра ли? Примешихме се с другите и започнахме да говорим и пишем на забравен български език.

– Така, така. Май трябва да си го припомним! Ей, Зорка, на какъв език ще  говориш с децата си, а?

– Ами и те започнаха да  говорят на чужди езици. Виждаш ли ги в  нета. Дори не пишат на нашият, родният, български език.

– Ех, Филка… Стана ми тъжно на душата. Вместо да се гордеем, че сме синове  на велики българи. Че имаме велико минало и наш роден, български език, то виждаш ли накъде вървим?

– И на мен ми стана тъжно на душата..

– Хайде да си вървим, че да не започнем да  роним сълзи и да се забравим кои сме!

27.09.2014г  22,23 ч.  събота

 

ХАЙДЕ СЕГА, ОСТАНИ СИ СЪС ЗДРАВЕ

-Брей брей… Голям си тежкар, Жорка! Тъй както си се издикисал, човек не може да те познае!

– Кой, аз ли, тежкар? Толкоз време не съм се чуствал като човек, а сега, малко се  поопаричих и  реших да се издикисам.

– Тъй значи? За другите не мислиш.

– Как да не мисля, Валка?  Мисля и още как.

Казва, казвай да те чуя?

-Ами, вчера например.

-Какво вчера   например?

– Вървя си значи по главната. И…

– Чакай, чакай! Вървиш си и не виждаш.

– Как да не виждам? Виждам и още как.

-Аха… Така значи?

-Чакай бе, чакай! Не ми даваш думата да се доизкажа.

–   Така ме е отвял вятъра, че не знам на кое небе съм.

– Е хей… Ти и на небето ли отиде?

– Не на небето,  Жорка. Още съм на земята, но   вече не ми се живей.

– Такава ли била работата? Как да не ти се живей? Животът си е хубав, но още има кой да го трови.

– Кой бе, Валка?

– А, бе, ония дето се  перчат много.

– Не   разбирам, щото има много от тях . Печелят на гърба на другите и затова се перчат.

– Тъй е Валка.  Сега и аз се перча. Казах ти, че си поизкарах малко парички и реших да се издикисам. Знаеш, ходих като някой просяк. Нямах пари и за хляб.

– Тъй,тъй… Тежки времена настанаха. Но не за всички. Някой не си знаят парите,а други като нас се радват, като  си изкарат някой лев.

– Прав си Жорка. Много си прав. Имаме ли малко парички, веднага им намираме място.

– Намираме им, Валка. И после пак сме същите. Но поне здраве да си имаме. Пък все някога времето ще се промени и ние ще се издикисваме. Пък  домовете ни ще се пълни с храна и ще се усмихваме от сърце.  Стига сме думали!Хайде сега, остани си със здраве!

25.10.2014г 18,50ч петък

 

БАЙ ГАНЬО НА ПАЗАР

За бай Ганьо ли думаш? Той май още не   е тръгнал да странства. Онзи ден го видях на пазара. Нарамил дисагите, вирнал глава и спира пред сергията. И какво мислите. Ами мръщи вежди, върти мустак с ръка  и  дума  на високо.

-Ей, ти, нямаш ли от онуй, сладичкото,  та да си похапна!

Зарзавадчийката   го гледа слисано , а той продължава.

-Не ма ли чуваш, толкоз? Питам , къде ти е онуй, сладкото?

Жената пак го  поглежда   и клати глава.

А бай ти Ганьо я гледа нахално в очите и замахва с юмрук.

-Май не ма разбираш? Искам от най- едрото грозде !Дай тук, сам ше си избера!

И без да пита бърка в щайгата и избира един едър грозд.  Взема го в ръка, пооглежда го от всички страни,   откъсва едно зърно, лапва го,  млясквайки с уста, после още едно и наново започва да нарежда.

-Туй вие тук, дето продавате, не видите ли гроздето си?  А холъм, няма да ви дам никакви левчета, дето продавате такова грозде!Хем не е сладко, а аз търся сладко грозде. Та кат го гледаш, лигите ти да капят.  Кат го хапнеш, мед да ти е на душата.

И го пъха в торбата.

-Виж го туй грозде? Едро е зер, но хич го няма. Сладос, сладос няма, щото временцето е едно такова… Дъж въли ,слънце пече. Водите надойдоха и заляха земята.Как искаш гроздето да е сладко. Хайде, остани си със здраве, па  пак ше са видим!- и наново нарамва дисагите.

За миг от  устата му излиза  такава благословия, че онзи бабаитин от съседната сергия  го поглежда,  но бай ти Ганьо нали си е Ганьо,  вдигна юмрук заканително и тръгва по пътя си.

3.11.2014г 21,20ч понеделник

 

ТРЕНИРАЙ ЗА ЗДРАВЕ

„Разбира се, че се чувствам добре. Тичам тук, тичам там. Тренирам комплексно – спортно ходене и крос. От дългото стоене на опашките по магазините, краката ми се превърнаха в стандартни пружини, готови всеки момент да се изстрелят на опашката на някой автобус. Тъй, че няма грешка в това.

Тренирам и тенис. Но тенис-корт сама си направих. Ще ме попитате как? Ами, че това е най- лесно. Опъваш мрежата по средата на всекидневната и мяташ топчето ту на едната, ту на другата страна. Тъй, че вместо да ходиш да се молиш на този, на онзи  и да даваш парите си дето ги имаш в излишък, преминаваш на собствено задоволяване на страстите си.

А, бе, тенисът бил голяма работа! Така въртиш бухалките, че и мъжът ти ако много знае, може да полети вместо топчето. Изобщо тенисът ми създава голяма радост. Тренирам с котката в къщи. Тя ме зарежда с повече енергия. В момента е рефер и противников играч. Стои до мен и ме наблюдава. Щом изпусна топчето, хвърля се и пада такава борба, че не се знай кой ще победи. А да нали съм по-опитен играч, го хващам и запращам в мрежата. Така е в тениса. Побеждава по-силният. Не искам да се хваля, но бягането и тенисът усъвършенстват моето атлетическо телосложение. А и водата ме закалява и бетонира. Хлорната вар бетонира зъбите и гърлото ми, и май ще се наложи да взема длетото, за да поизчукам и изкъртя плаките от тях, които са се образували с години. Виж, ако тръгнат по бъбреците, още по-добре! Няма да пия хисарска вода. Хлорната вар ще ги дезинфекцира. Ето защо, ще пия само натурална вода. Ще пия и ще се наслаждавам от приятния и вкус.

Ей, чакай, чакай, май забравих нещо! Ах, да, дето бягам за здраве, се превърнах в силна личност. Ако някой извънземен ме погледне, ще види моята прозрачност, в която само червеното циркулира. А мен така ме е подхванал планинският вятър, че дърпа яката на нестандартната ми блузка. Да не би да съм виновна, че е толкова скъпа, хем и вносна, па и шевовете и пред куп за грош. Така е… Но кой да му мисли толкова? Ще я оставя в гардероба, за по-черни дни. Най- добре е да облека старата си блузка, оная, дето остана от баба ми, та да не мисля, че тегелите и криви, конците висят.

Тогава ще тичам за здраве, след минаващия автобус, който нарочно не спира.

 

И ТОГАВА, ШАПКА НА  ТОЯГА

-Здрасти аркадаш. Как я караш?

– Да кажем тип, ама топът хич го няма.

-Ай, ай, недей тъй бре човек! Не думай за топа, щото ако та гръмне, не знам тогаз.!

-Какво като ме гръмне? Ще си отида и толкоз. Без това вече не ми се живей.

–  Виж го, ти, нашият! Такава ли била работата? На много хора вече не им се живее.

– Ох, ох и пак ох… Няма кой да ме чуе и да си охкам.  Кой може да ми помогне!

– Тъй, тъй.  Няма кой да ти помогне. Хората толкова се озлобиха, само тук таме ще намериш някой, ама и  той не може да се оправи. И какво ще ти помогне такъв?

– Право думаш аркадаш. Удари единия, а за другия не думай!

– Хайде, бе, защо да ги удрям? Като ги гледам тъй залухани. Приличат на чучули от зеленчуковата градина.

– Нека да не говорим за другите! Да видим първо нас. Не видиш ли и ние на какво сме заприличали?

– Да,да… Прав си. Светът се промени, вместо за добро, става още по- лошо. Вместо да си подадем ръце като приятели, станахме като зверовете в гората.

– Къде ли е тази подадена ръка? Всеки я дърпа, за да не остане  у теб.

– Ами, нали аз ти я подавам?

– Знам, че ти  си добър приятел. Става дума за другите.

-Аха. Разбира се. Да  не мислим за другите!

– Как да не мислим? Нали, те са виновни за нашето време.

– Защо, те да са виновни?

– Ами защото не мислят за другите. Гледат само себе си

– Съгласен съм с теб, аркадаш.

-Е, съгласи се най- после.

– Как да не се съглася. Нали ги гледам.

– И аз ги  виждам, но не мога да направя нищо. Времето е толкова тежко,че е  трудно да се живее.

– Да. Това ний си го направихме. Забравихме себе си, че сме хора.

– Съгласен съм с теб.Ако си помагахме в трудни моменти, нямаше да е така.

– Разбирам. Виждаме, че другите страдат и какво? Помагаме ли им с нещо?

– С нищо, разбира се. Ако  им помагаме в този труден момент, то животът ни щеше да бъде изпълнен с много усмивки.

– Знам, че усмивката и тази, която премахва  напрежението и те прави щастлив.

– Е, хей. Проумял си истината!…

– Може ли да не я проумея! Та усмивката е над всичко. Тя прави живота по- лек. Пък и ти дарява и здраве.

– Да, да… Така казват хората.  Пък и аз го казвам.

– Браво на теб. Трябва да се научим да се усмихваме и тока животът ни ще стане по- лек.

– Хайде, ще си тръгвам и ще се науча да се усмихвам. И тогава шапка на тояга.

Петък 11,58ч  4.12.2014г

 

ТРЯБВА ДА ВНИМАВАМЕ, АРТЛИК!

 

-Ей, баджанак. Ти да не…

– Какво да не,  артлик?

– Как какво?

– Не видя ли оная кучка на улицата! Като те гледах…

– Ей, какво си ме гледал?

– Гледаше я така, чак зъркелите ти ще изтекат.

– Такава ли била работата?

– А пък аз си мислих нещо друго.

– Аха… Виж го ти нашия! Мислил си нещо друго. А какво е то, ако не е тайна?

– Всички казват така. Ако не е тайна. И накрая,  от този на онзи, от онзи на другия и…

– Прав си баджанак. За хората няма тайни.  Виж. Навъдили са се едни клюкари.

– Е, най- после си дойдохме  на думата. За клюкарите, де.

– От този на онзи, от онзи на другия и…

– И ти сега. Внимавай, че да не ми излезе думата!Хората ще си рекат, виж го  тоя!

-Прав си артлик. Туй ще си остане между нас.

– Какво пък. Не е ли красива, кучката?

– Красива, не красива, тя пак си остава животно. А животните не са клюкари. Поне те не могат да говорят и одумват.

-Значи такава била работата? Е, че не могат, не могат.

– Не те ли знам какъв си?

-Какъв съм?  Я не обиждай!

-Кой те обижда бе,  артлик? Нямам ти вяра, мой човек.   Знам, че като си тръгнеш от тук, устата ти няма да спре, докато не кажеш всичко.

– Е, добре де.Като си рекъл, че съм такъв, мисли си!

–  Как да не си мисля. Като те виждам как одумваш хората. Този бил такъв, онзи бил онакъв и още,  още. Няма спиране устата ти.

– А ти все се криеш и шушнеш нещо. Не знам какво, ама не е за добро.

– Ей,ей, чакай , че твойта уста все бълва нещо. Можеш да  направиш човек най- черен.

– Какво искаш да кажеш?

–  Че от твойте приказки, хората ще ме одумват още повече.

-Знаеш, за тях спиране няма. Като те  хванат на мушката,   ставаш за посмешище.

-Тъй е. Никой не иска да разбере  какъв си, а по- лесно е да те одумват.Тъй, че помисли, преди да кажеш нещо. Щото последствията могат да те осолят и да те направят най- черния.

-Да, трябва да внимаваме, артлик. Много да внимаваме…

2.01.2015г 15,05ч събота

 

ЧАО, БРАТ

-Ей, ей… Чакай, чакай? Къде така?

-Аз , ли?

– Ами, кой друг?

– Ти май ме бъркаш с друг?

– Не, не. Същият си.

–  Какво пък съм?

-И се правиш на тиха вода недопита.

– Не те разбирам,  брат.

– Как да не ме разбираш?

– Виж го ти, нашият!

– Ами, тъй… хайде казвай! Слушам  те!

– Забрави ли, когато се правеше на дръж ми шапката?

–  Каква шапка? Какви пет?

– Чакай, чакай! Дай да се разберем!

– Хайде, де. Това искам.

– Сега, спокойно !

– Стига си дрънкал! Казвай!

– Като те гледам такъв, как да ти кажа!

– Сега пък, какъв съм?

– Агресивен, брат. А- гре- си- вен…

– Какво пък. Хич не съм такъв.

– Май не искаш да ти се казва истината, а?

– Ей, ей, недей така!

– Това да не   е лъжа, брат?

– Че съм нетърпелив, да. А за агресивен…

– Виж го, нашият! Не бил агресивен. Затова, че налиташ на бой, не е ли агресия?

– На  кого съм налитал?

Не се прави на разсеян! Постоянно биеш жена си и не си бил агресивен, а?

-Чакай, чакай!

– На това, агресивност  ли му викаш?

– И още как? Това май е станало на мода?

– Е, брат?

– Ами, агресията и побоя над  жени?

–  Да, да. Нещо ми става бе, човек. Като ми причернее пред очите, не помня нищо. И после, жената стене на земята.

– И какво?

– Агресия такава. Как не ти дожеля за мен, бе мъжо ?  Да биеш една беззащитна жена, вика тя.  – Милата … Дори не ми каза една обидна дума.

– Та, тя да не като теб. Груб, агресивен.Имаш добра жена, а не знаеш защо я биеш.

– Така е. И аз не знам. Май времето ме е подело, че заприличах на  другите.

– Съгласен съм теб. Трудни времена. Пари няма. Хляб не можеш да си купиш. Хората се изродиха. Станаха агресивни.

– Видя ли сега? А ти си тръгнал да ми  викаш агресивен.

– Не се оправдавай!  Човек си е такъв, какъвто си е.  Вместо  да се замислиш как да се промениш, ти се оправдаваш.

– Хайде, хайде, да се омитам, че както съм настръхнал  и ми е кипнало всичко… Чао, брат.

17.01.2015г. 131 10 ч. събота.

 

НЯМА, НЯМА, ХАЙДЕ!

-Охоооооо. Кого виждам?

– Да не би  да се познаваме с теб, брат?

– Какъвв брат съм ти?Хайде, хайде. Май се припознах? Помислех те за друг.

– Помислил си ме за друг. За кой, ако не е тайна?

– Ами за Порката.

– Ама, че име?

– Името си е име. Сложихме му го, щото много си порка.

– Не те разбирам, брат.

– Порка, значи си  пийва повечко и като си пийне, да не си до него.

– Защо да не си до него?

– Става безобразен. Виждал ли си как се въргаля свинята в калта?

– Аз съм градски и не съм виждал.

– Значи , си градски? Ако не си виждал, ще видиш.

-Да не би  дами говориш за оня, от махалата?

– Никаква махала. Той живее до нас и постоянно е с чашката.

– Каква чашка, приятел?

– Сега, ти станах приятел…

– Хайде, извинявай. Не съм от ония.

– Кои ония?

– Ами, като ги хванат бесните, не знаят какво правят.

– Такава ли била работата? Такива като него под  път и над път.

-Ех,  брат. Народа се изроди и не знае на къде да  хване.

– Прав си. Не ми се иска да е така, ама…

– Не ги ли виждаш? Обикалят като гламави по улиците и се търсят някой да ги утеши.

– Да, ама…

– Какво да, ама?

– Да си седнат на задните части и да кротуват. Да мислят, да мислят и много да мислят, що е тъй.

– Прави си, брат.

– Един мислил, мислил и вече го няма.

– Да, да. От много мислене глава боли.

– А ,бе. Всичко е много просто, ама ние сме едни… Сами си правим да ни е тъй.

– Така, така. Не можем да не мислим. Щото онзи, моят комшия изяде и изпи парите и сега е на улицата.

– Времената станаха такива, времената… Някой намират утеха в алкохола. Мислят, че тъй ще забравят неволите си.

-Ще ги  забравят, но скоро ще си идат на оня свят.

– Там поне няма да мислят.

– Няма да мислят… но….

– Какво но? Ами техните деца?

– Техните деца да му мислят, че са гладни, че са жадни.

– Ох, ох и много ох…

– За охкани си е, брат, за охкане. Всички се объркахме. Не знаем какво да правим.

-Ами да се хванем за ръце и да   тропнем по едно хорце. Щото ще забравим по- лесно мъките.

– Ще ги забравим, ама само на хорото. А после?

– После пак. И всичко се върти около нас.

– Съгласен съм теб. Ама  дай да се стегнем и да намерим изход, щото ако стоим тъй и се вайкаме, и намиране утеха в алкохола, няма  да ни бъде.

– Да. Всичко започва от долу и върви нагоре. Тъй, че човек какъвто си е и ако не се промени, остава си такъв. Какво можеш да чакаш от такъв човек?

– А когато човек се качи на върха, пада бързо, щото такъв е бил още от първите стъпала. Алчния си остава алчен.  Все му се увиждат пари и играят пред  него невероятен танца.  И той играе заедно с тях.

– На такива хора им викат вълци. Значи овълчили са се, брат.

– Е, хайде, време е да си тръгвам, щото както сме са се разбъбрили, ще съмне.

– Няма, няма. Хайде…

31.01.2015г.  събота, 19,15ч.

 

ДОКОГА  ЩЕ Е ТАКА?

– Тъй ли?  За какво говориш?

-Аз ли?

– Същият, без разлика.

– Ей, чакай, чакай!

– Защо да чакам.

– Ами да ти кажа нещо.

– Какво нещо,  бе  Страхи?

– Ами  нещо, дето не поже  да знаеш.

– Аз ли? Какво пък сега?

– И питаш отгоре на всичко.

– Как да не питам, като  не се досещам.

– Аха, ами онзи  ден?

– Чакай, чакай. Май се досещам.

– Е, и…

– Какво е и?

– Айде, да не  се  бъзгаме!

– Добре бе, Страхи.

– Сега да си дойдем на думата.

– Целият съм слух.

-Видя ли го, онзи? Дето се прави на разсеян.

-Май не  се досещам.

-Абе, онзи, от горния етаж.

-А, такава ли би работата? Май става въпрос за Баровеца?

– Ей, най- сетне  се сети.

-Да бе. Ти бръщолевиш такива глупости, че никой  не може да те разбере.

-Не се занасяй !

– Как да ти кажа по- добре? Ами знам, че и аз съм си виновен. Питам те, без да ти кажа за кого става дума.

– Е хей.. Най- сетне се сети нашия.

– Тъй кажи, де.

– За Баровеца става дума. Има три апартамента. Дори и на морета. И три  леки коли.

– От къде толкоз пари, бе Страхи?

– Теб питам, брат.

– Който си има вуйчо владика с повече мангизи.

– Аха, разбирам.

– Вземаш наготово, купуваш и вече си  Баровец.

– Най- сетне ме разбра.

-Ами, това е лесно за разбиране.

– Хайде и ние да си търсим някой с повече мангизи!

– От къде такъв? Нащи роднини са все бедни. А и честни.

– А ония с мангизите, за честни ли ги имаш?

– Не брат. Сега е времето на далавераджиите. Крадеш ли, имаш. А не крадеш ли, гол си като пушка. Дори и хляб нямаш да се нахраниш.

– Тъй е. Не знам докога ще е така?!!

7.03 2015 г. Събота  22, 57ч.

 

ПЪК СИ ПОМИСЛИ

Гледам го аз, нашият и не мога да повярвам. Върви си той по главната, навири глава, като че ли светът е негов. До вчера ходеше гладен и жаден, пък виж го сега . На тежкар се пише. Сложил тези ланци на врата си, черните очила, не може  да го познае човек. Ама, аз го познах. И още как. Май отнякъде нещо е копнал! Дотегнало му, значи. Какво пък. Се гладен и жаден не може да се ходи.  Осафери се нашия. Аха. Знам го, аз. Събра се с ония, бунтарите значи и сега ела го виж. Знамето носи. По митинги е пръв. Сигурно някой  големец срещна и той му даде палката да командва другите. Значи, така си изкарва паричките, нашият. Тъй де, нали и той е човек. Но хората казват, че  не си ли човек с главно „Ч”, значи не си човек.  Не знам, той от кои пада. С малко или с голямо „Ч”. Че стана  байрактар, стана.Че големците го слушат, така е. Май е от  ония, дето много шушнат.  А ,знаем ги, ние. Викат им доносници. Слухтят и се врът навсякъде, за  да чуят нещичко по- тъй и право там. При ония, с дебелите вратове. И тогаз, шапка на тояга. Ни лук ял, ни лук мирисал. Пъха си паричките в джоба и му става благо на душата.  Няма глад и мизерия. А пък, ние сме си виновни. Дето допускаме  такива като него. Можехме да му помогнем тогава, когато имаше нужда, а го оставихме в ръцете на вълците.  И сега,  и той се увълчи. Гледа нагоре и не му пука за другите. Виж ги Янакиеви. Неговите комшии. Жената легна на легло. Охка и пъшка,   нямат парички за лекарства.А той, нашия минава покрай тях и  дори едно „Добър ден” не им казва. Вместо да почука на вратата им. Да види как е болната жена и това  не прави.  Това ли ти е. Дори и комшиите си вече не поздравява. А да не  говорим за бездушието му.  Забрави се, той, забрави. Тъй е. Когато човек, като него развява знамето. Забравя за другите. Какво мислите, гони властта. Властта е сладка, защото носи пари. А имаш  ли и двете, забравяш за другите.

Хайде, останете си със здраве, щото много думи издумах. Пък си помислете!!!

8.03.2015г. неделя 11,56ч.

 

ТОГАВА ПРАВО В ПАНДИЗА

-Хайде, мой ,човек!

– За къде да бързаме?

– Ами, ти май не  се сещаш, че ес уговорихме?

– Е хей, приятел, добре, че им напомни. Бях забравил.

– Така си и мислих. Къде ти е ума човек?

– А, бе, взеха ми го ония, дето звъннаха по телефона и ми казаха да приготвя 2000 лева,  щото някой ударил с колата майка ми и в болницата трябва ад внесем парите. Дори ми  са обади и лекарят, който ще я оперира.

-Но нали майка ти е в Германия?

– Там е и не мога да се обадя.Казаха ми, че  ще изпратят човек, за да ги вземе и да ги даде на доктора.

– Я не им вярвай. Не гледаш ли телевизия. Навъдили са се едни,  такива…

– Какви едни такива, приятел?

– Ами, такива, дето са се организирали и мамят хората.

– Аха, нали ги наричат телефонни  измамници?

– Да, да, такива.

-Изглежда, че си попаднал на такива .

– Айде де… Недей така!

– Да не се уплаши?

– Как да не се уплаших?

– Те са крадци и убийци.

–  Ей, ей, по- полека!

– Не трябва да се плашиш, а да се увериш. И като се увериш.

– И какво?

– Ами, да ги предадеш. Хайде, нали си ми приятел, ще ти помогна.

– Много ще е трудно. Изграждат си цели вериги.

– Знам. Работят тук и в чужбина. А ти си се замислил откъде знаят за  майка ти. За тях няма прегради.Може  да имат и досници. Парите какво ли не правят. А и те…

-Хайде, ще ги пробваме.  Не се знае колко хора са излъгали.

– Да, чувам, че най- много лъжат старите хора. Какви ли не лъжи не измислят.  Звънят на телефона, докато им донесат парите и после, дим да ги няма.

– Хубавото е, че по телевизията  че  говорят за  тези измами. Нека хората да знаят и да се пазят. Защото съзнанието ни трябва да бъде винаги будно.

– Хайде! Стига сме говорили, а д тръгваме, да ги разобличим. И тогава, право в пандиза…

13.03.2015г. 29,47ч. петък

 

ДА БЯГАМ, ЗАЩОТО НЕ ЗНАМ

-Ей, човече. Къде  бягаш така? Все едно, че някой те гони.

– Как да не ме гони. Знаеш ли? Гладът ме гони. Тресе ме и не мога да си намеря място.

– Тъй ли? А аз си мислех…

– Какво си си мислил? Коремът ми е празен. Да имам какво да си хапна, ама няма?

– Защо бе, човек?

– Как защо? Толкова време не мога  да  си  намеря работа, а казват, че  ме мързи.

– Ех, брат. Много ех… Тя наща стана една…

– Как да не стане, като ония отгоре на няколко месеца си увеличават заплатите, а за нас, бедните , какво да говорим.

– Прав си брат. Нямам думи.

– Как ще ги имаш, като ни затвориха устите и не можем да говорим.

– Да, ама и ние сме едни. Допуснахме чуждите да ни командват, а за нас не  ни остана нищо.

– Да. Де да  беше онова време!… Но не се усетихме. За бързо завъртяха далаверите, продадоха  всички безценни неща, дори и нас продадоха на пазаря, и  сега сме с пръст в устата.

– Ами, да се захващаме на работа! Да отидем при тях и да им кажем, че е време  и те  да се захванат  на работа. Защото работата прави човека силен .Нито гладен, нито жаден. А когато е силен, няма геле.

– Разбирам те, но те дали ще ни разберат? Човек, когато  е сит и има всичко,забравя за гладните.

– Така е. Нали ги виждам ония, с дебелите вратове , с едрите туловища.  И отгоре на всичко, те поглеждат с яростен поглед и какво ли искат да ни кажат?

– Май, да си гледаме наща работа, да не  се месим в тяхната.

–  И аз така мисля…

–  Разбира се. Въртят си опашката  , а тя е станала толкова дълга, че стига чак до горе.

– До горе, до долу, вече е време да им я  отрежем. И тогава, нека да   разберат какво е   болка. Както ние вием от болка. Сърцето ме боли, брат. Сърцето и  стомаха, защото е празен.

– И още ще е празен, ако си мълчим.

-Тъй, тъй… Да бягам, защото  не  знам. Като ме хванат бесните, не   мога да си представя, какво ще им сторя.

17.03.2015г  19,37ч  вторник

 

ТЕЖКО ВРЕМЕ, ТЕЖЕСТ ЗА ХОРАТА

 

Вървя  си значи, аз по улица „Иван Вазвов” и чувам една авторитетна дама  крещи с пълен глас. Спирам и се заслушам.

-Не те ли е срам, ма? Такива като теб не знам защо живеят?

До нея  стои дружката  й и замахва с юмрук. Дамата продължава да крещи.

-Не я ли виждате оная, в колата? Заприщила пътя на линейката и хич не и пука.

Дружката  я гледа   мърморейки  нещо под носа си. Дамата продължава да вие с дрезгавото си гласче и около нея се трупат няколко  непознати.   Гледат със съжалителен поглед и гласът на единият  реже като трион и се забива право в сърцето на пространството около тях.

-Нейната мам…. Повишава глас,  той   и  в очите му се появява сълза.

Дамата го изглежда с  неразбираем поглед и започва наново да крещи.

-Не се ли срамува от себе си, оная,  в колата  бе? Каква майка я е родила? В линейката човек умира, а тя се разпростряла по пътя  и отгоре на всичко, не и   дава да мине.

Оная в колата най- сетне прави завой и се скрива от погледа.  А дамата продължава да завишава децибелите си. Приближавам   до нея и започвам да  и говоря спокойно, за да я успокоя.

-Не се ядосвайте! Вие сама можете ли да управите света. Оная, в колата си знае своето и вашият  глас не стигна до нея.

Тя ме гледа ядовито и тръгваме. С нас и нейната дружка.

-Ето, до къде  сме стигнали? Забравихме, че сме хора. Дано, човекът  в линейката  все още е жив- продължава тя.

Става ми жал за нея. Наистина, хората се промениха. Станаха безжалости и агресивни. А кой ги прави такива? Времето разбира си. Тежко време, тежест за хората.

15.04.2015г. 12,45ч., вторник

 

 

НЕ ЗНАМ КАКВО МЕ ЧАКА

-Кога бе? Кога най- после ще спреш?

– Аз ли? Май не ме разбираш?

– Тъй ли? Много добре те разбирам. Ама ти май не си наясно с някой неща.

– Аха. Защо мислиш тъй? Аз….

– Ей… Споко! Да не те обидих?

– Не, не. Нали си ми приятел? Обичам те брат.

– Мерси Ашка. Знам, че ме разбираш.

– Така е. Не  се досещам защо  ми каза  да спра? Какво съм направил?

– Аха. Защото бързам толкова ли? Ами, времето ме кара  да бързам.

-Сега си дойдохме на думата. Разбра ли, че съм прав?

– Прав си, не си седнал.

– Не тъй, бе  брат! Толкова съм съсипан, че не ми се говори.

-Аха, виж го, ти, нашия! Затова ли си се забързал?

-Бързам, защото ако закъснея,  ще остана  на улицата. Отивам на интервю за работа.

– Желая ти успех. Макар, че трудно стават тия  неща.

– Да. Знаеш ли на колко интервюта ходих. И все ме режат.

– Тъй ли?

– Да. Търсят се младоци На някой места така ги сменя. Назначат ги пробно на работа и като изтече срока от три месеца, шиткат ги и после други кандидати. И така до безкрай.

– Ех…  Докъде стигнахме! И казват, че другите  са   им  виновни.

– Да, ама ако те назначат на работа, водят те на четири часа. Вместо една година,   стажът ти е на половина.

– Тъй им е добре. Плащат ниски осигуровки, а печалбата в джоба.

– И когато дойде време за пенсиониране, годините не ти стигат.

– Аз имам един познат. Осигуровки изобщо не му плащат. А щефкинята се разпространила с фирми извън България. Работниците  да му мислят. Стажът им не върви. Само дето им дава заплата. Така ги подлъгва да и  работят.

– Тъй е.

– Да ,ама ако гъкни някой, веднага го пъди. А той горкия не може да направи нищо.

– Парите какво не правят…

– Да бе. Колко ревизии и направиха. Предупреждават я. И пак си е тя.

-Жал ми е само за моят познат. Толкова години  работи при нея и никакъв стаж.

– Наистина. За жал е човекът. Да си търси друга работа.

– Да. Решил е да си търси, но вече е над петдесетака. За такива като него трудно се намира работа. Пък виж и мен, не знам как ще си изкарам стажа. А за пенсия…

–  А и мен? Не знам какво ме чака…

 

21.04.2015г  19,12 ч вторник

 

АЙДЕ, ЧАО ЗАСЕГА

-Ай, ай, какво  правиш, бе човек?

-Я си гледай работата. А чупка от тук!

– Е хей, май не помниш когато?

– Какво когато? Дори не те познавам.

– Тъй ли? Аз пък много добре те познавам.

-Ей. Не  ме занасяй! Дори не съм виждал физиономията ти.

– Я си спомни! Тогава, до магазина…

– Какво до магазина? Я  се разкарай, щото както ми е кипнало…

– По- полечка, мой човек! Аз искам да си поговорим като стари познати, а ти казваш, че не  се познаваме.

– Слушай, тръгвай си по- скоро, че ако ми накипи, не знам какво ще  стане!

– Ех, какви времена настанаха! Да не помним нищо.  Тогава говорихме толкова много. Дори ми каза, че нищо не ти върви. Спомни ли си сега?

– Аха, да, да… Извинявай. Така ме е завъртяла шайбата, че само това ли да помня?

– А,сега… Най- после си спомни. Аз исках пак да си поговорим, а ти…

– Не разбра ли, че нямам време за излишни приказки? Бързам да изкарам някой лев, щото семейството ми гладува.

– Такава ли била  работата?Днес има много като теб. Гладни, жадни. Скитат по улиците, ровят по казаните, а някой дори просят.

– Тъй, тъй. Ти дори ги съжаляваш, а ония, дето не си знаят парите, не им идва на ума. Гледат отвисоко, щото забравиха какво е глад и мизерия…

-Дано дойде по- добро време, че тия дето нямат да им се напълнят джобовете и да помнят, когато са били бедни Айде, чао засега.

24.04.2015 21,20 ч. четвъртък

 

ОХ, МНОГО МЕ БОЛИ

„Ей, какви времена настанаха”. Да им се радваш, та да не можеш да им се нарадваш! А пък за хората да не  говорим. Станали са едни, не можеш да ги познаеш Ще  ме  попиташ, защо така говоря, ли? Ами, как да не говоря Слушай сега какво ще ти кажа! Случи ми се случка, да не можеш да повярваш. Ще ме  попиташ, каква, та толкова ми е  разтревожило? Как да не ми  тревожи?  Виждаш ме, нали? Жена, като всички  други. А особено ако не си младо маце. Какво от това. Нима всяка възраст не е хубава  а, кажи де? Особено, ако си съхранил себе си. Времето те люшка ту на една, ту на друга страна, но ти пак си си ти С какво си се променил Освен външност, но душата си остава същата. Нея никой не може да я промени, освен теб.  В душата е истината.      Ако  разбереш, няма да бъдеш такъв. Просто ще  си останеш такъв,  какъвто си се родил. Нали, детето се ражда добро, прохожда и в един момент поумнява. Но като  поумнее и му дойде акъла, тогава ела го виж!

И така, да си дойдем на думата. Вървя си значи, аз към автобусната спирка. Бързам,  да не закъснея за  срещата с една приятелка.  А, още малко стигам на спирката и кого мислите- автобусът, който ми трябваше?   Спрял е на спирката.. Доближих се до него  и  помолих шофьора  с ръце да ме изчака за секунда. И… просто не искам да си спомням. Шофьорът тръгва пред мен и маха с ръка. А сега ,де… Какво ще си помислите? „Ето, до къде стигнахме, нали?” Въпреки, че го помолих, той   ме помисли за някаква будала и продължи. Това е истински човек, нали? Ами, ако бях паднала на земята пред него? Пак ли щеше да продължи?  Просто, такъв си е човечецът. За чуждата болно не го боли. Нали  си караше колата, и сякаш беше неин господар А да не говоря, колко като него си карат автобусите така, сякаш карат картофи. Правостоящите се люлеят в нея, сякаш беше панаирна люлка. Така е, като си мълчим или  не търсим отговорност на  такива, като тях.

Ох, много ме боли. Но какво мога да направя сама, след като другите си мълчат!

9 май 2015г. 20,38 ч. събота

 

ГОРКИЯ

Как да не се възхищавам на тия, дето стоят и кибичат като ненормални. Кибичат,ако не знаете   какво значи това   – ами стоят. Гледам аз оня,  дето се подсмихва под мустак и се чудя: „на кого ли се подсмихва?” А то да знаеш, на оная шантавата, дето стои на пътя, вдигнала пола,   само не и й се виждат същностите и зяпа мъжурлята.

Мисля си, дали някой ще и обърне  внимание! Да, бе, май  има такива зяпачи, дето акъла им фърчи по чуждото, а не гледат своето. А тая, кукумявка  не я ли виждам. Окото ми няма да мигне за такава, ако ще да е най- голямата красавица. Ами, нали знам колко са слаби  ангелите на някой мъже… Гледат, ала не виждат.Мислят само под полите на чуждите. Възхищавам им се. Браво на тях. Като си нямат акъл ще отидат при тая. Не мислят, завалиите. Гледат само да е чуждо. Мислят чуждата за ярка. Ама и ярката пак си е кокошка. Ох, ох, какво ли мисля за тия. А тоя срещу мен, така е опули зъркелите си и от устата му сякаш мед капе. Облизва се и сучи мустак. Аха, май дърпа крак към нея. А де, де… Горкия. Май му е мерак? А нея вижда каква е. Сульо отива при  Пульовица. Какво да се прави. Мерак братче, мерак. Нали сега му е паднало. Е хей, май друг ще я хване. Ето го и този. Тича към нея. Хваща я за ръка и тръгват в храстите. А нашият човечец остава с пръст в устата  и плюе на земята така хамалски, че косата ми настръхна. Дано не се затича и той, па тогава не знам…

21 май 201521,32ч  четвъртък

нигата на Мари Шуан

 

ОТКРИТ УНИВЕРСИТЕТ ПО ПРИРОДНИ ЗНАНИЯ

ПРОГРАМА \“ ОВЛАДЕЙ СЕБЕ СИ\“

 

Първа лекция

 

ЧОВЕКЪТ – ТВОРЕНИЕ НА СВЕТЛИНАТА

 

На двадесет и четири часа, сутрин преди изгрев слънце от Космоса към земята се подава енергия, която захранва цялата Природа. А Природа, значи Живот. След физическата смърт енергията се отделя от тялото и се слива с околното пространство и се превръща от един вид в друг.

И така, от Космоса енергията се приема от човека, като част от цялата Природа. Рецепторите на кожата или детекторите първи я приемат и по пътя на нервните окончания чрез импулс се насочват към Центъра на мисълта, който се намира в епифизата – жлезата, чийто етиопатология не е открита. Тя е малка капсулована жлеза, в която не може да се проникне и изучава. Тук се намира и Центъра на вярата.

Центъра на мисълта разпределя мислите на чисти и нечисти. Чистата космическа мисъл съдържа озон, а нечистата радий.

А сега да продължим да разглеждаме пътя на енергията, изпратена от слънцето. Част от енергията попаднала в Центъра на мисълта се излъчва в околното пространство, а друга част от нея пак чрез импулс по пътя на кръвта се насочва към депата, т.е. вътрешните органи.

Всяка мисъл има форма на сфера.

S – ще отбележим скоростта на мисълта

M – масата

S sf – скорост на сферата

КМЧ – космическа мисъл чиста

КМН – космическа мисъл нечиста

КМЛ – космическа мисъл любов

КМНе – космическа мисъл неверие

Да вземем за база, че S на КМ = 1/100 от сек., а то да представлява

100 на квадрат като маса. А от горното стана ясно, че когато космическата мисъл е чиста, съдържа озон, а когато е нечиста – радий.

От тук следва:

1КМЧ = 100.100 на квадрат sf On (озон)

1КМН = 100.100 на квадрат sf Rd (радий)

1КМЛ = 100.100на квадрат.10 на квадрат sf (On.)

1КМНе.100.100 на квадрат.10 на квадрат sf  (Rd.)

От тук следва, че ако от Центъра на вярата лампичката светне, това означава, че ние сме проявили вяра и пътя на насочване на енергията е отворен. Обратното, ако тя не светне означава, че ние сме проявили неверие и пътя на енергията е затворен. В такъв случай, тя не може да влезе в нашия организъм, а спира още горе и тогава нищо не може да ни помогне, освен ако ние сами не се преборим с неверието.

Когато лампичкта светне – в такъв смисъл сме проявили вяра, енергията както казахме отива в депата, т.е. вътрешните органи. Тя запълва клетките им. Но тъй като всеки орган има свои пулсации, като част от общата пулсация на целия организъм, а той е част от пулсацията на цялата ВСЕЛЕНА, а тя е част от пулсацията на целия Космос. Това е една непрекъсната взаимозависимост, която никога не може да бъде спряна или разкъсана. И така, като отделните органи пулсират, т.е. се свиват и разпускат, така преработената енергия по индукция се насочва към периферията му и образува енергиен двойник, който го обвива като воал. Но тъй като всичко е един кръговрат и съществуват енергийни центрове на тялото, наричат ги чакри. И така концентрираната (преработена) енергия, преминава през съответния център и излиза извън тялото. Сега тя образува енерго-информационно поле, което обгръща цялото физическо тяло, във формата на яйце. Тук е цялата информация за дадената личност – физическо и психическо здраве, емоционален потенциал, мисли, чувства, сетива. Или е целия багаж, който носи със себе си. Това енерго-информационно поле е индивидуално за всеки човек, но информацията, която носи, може да се предава на околните, защото съществува земния магнетизъм. Ние самите не можем да бъдем затворена система, поради тази причина. Енергията от информационното поле попива в нашите дрехи, в нашето и чуждото пространство. По точно в нашия дом, град, държава, в която живеем, а и в целия свят. Това са Акашиевите записи, т.е. информацията, която е натрупана през вековете и нашето време. А ако съумеем да я прочетем, ще се върнем години назад и ще разберем как са живели нашите предци, времето, техните култури и пр., без да четем от книгите. Както се казва в пословицата: \“Няма скрито покрито”. Всичко излиза на бял свят\“. Ето защо трябва да мислим много, когато вършим нещо, още повече, когато казваме нещо. Защото изречените мисли се превръщат в думи, които имат голяма сила. Да не говорим за действията. Всичко се запечатва около нас и после се завръща с двойна сила срещу нас. Сега вече знаем, защо времената могат да станат тежки или леки, а не че животът е тежък. Той е много красив и е такъв, какъвто ние си го направим. Не е необходимо да казваме, че Бог така казва, а да си помислим, че ние самите се наказваме чрез своите мисли и действия. Провидението е Учителят, който дърпа ушите ни за непослушание и казва: \“Внимавай! Бъди по-добър и давай любов на човеците, животните растенията, цветята, дърветата, камъните! Давай любов и на малката тревичка, която я желае! Защото всички те са част от голямата любов на Твореца. Ако дадеш любов, ще получиш любови и обратното, ако направиш зло, ще намериш зло.

 

Втора лекция

 

ПСИЕНЕРГИЯТА, ИЛИ ЕНЕРГИЯ НА МИСЪЛТА

Във Вселената съществува Единен информационен център, който приема и подава енергия по микровълнов път, на принципа на телепатични сигнали. Както вече казахме, в човешкия мозък се намира „Центъра на мисълта”, който има функция да разпределя мислите на чисти и нечисти, следствие което енергията тръгва по пътя на кръвта и се настанява в клетките на органите. Да си представим само, какво ще стане, ако излъчваме само нечисти мисли? Нечистата енергия (токсична), а тя съдържа радий, се настанява в клетките и започва да ги руши. А щом като клетката е непълноценна, съответно настъпват изменения в органите и те започват да се изразходват, т. е. да боледуват. Тук веднага можем да си зададем въпроса: „Какво представлява лечението на екстрасенсите?” Екстрасенс, значи човек с завишена чувствителност, или със силно поле на излъчване. По-точно, със силно електромагнитно поле. При своето лечение, те използват енергията на мисълта, чрез силата на Любовта. Ето защо, за да помогнем на някого, да отнемем болката му, значи да дадем голямо количество Любов. Това се казва, да направиш Добро. А седемте висши Космически енергии, които правят чудеса са: Любов, Сила, Вяра, Истина, Чистота, Свобода и Мъдрост. Седемте кръга или седемте стъпала, по които трябва да тръгнем и вървим уверено. Какво представлява пирамидата? Знания, Опит и върхът Мъдростта. Всичко започва от Знанието, от което се натрупва Опит, а Мъдростта сама идва. Това трябва да помним и винаги да търсим Мъдростта!

Всяка мисъл гради форма. Колкото по-съвършен е човешкият разум, толкова по-съвършени форми гради. Да вземем художниците, музикантите. Колкото по-голямо въображение влагат, те творят и създават съвършени форми. Ще вземем следния пример: Искаме да изградим къща. На лице е идеята. Изграждаме плана и правим проучване. Всичко става чрез мисъл-форма. Когато всичко в мисловен план е готово, превръщаме го във физична величина. Ето как  двата свята Духовен (Мисловен – мисъл-форма) и физичен, са паралелни и не могат един без друг, за да има разбиране между двата, т. е. да има хармония и да не живеят в противоречие. Това ще стане като влагаме разум в мисълта си. От тук става ясно, че каквато мисъл-форма се вложи, такава ще се материализира, т.е. ще се превърне във физична величина. А каква е нашата мисъл? Това са желания, недоброжелания, идеи, обещания – изпълнени и неизпълнени, форми на отмъщения, заклинания, закани, лъжливи елементи. Това е нашият Ноев ковчег – Нещо, Обединяващо, Единната, Вселена. Ковчег – мисъл-форма, която е градеж на нашата Карма. Сам по себе си Ной значи Нещо, Обединяващо, Безкрая. Чертичката отгоре е понятие за безкрай.

Като пътеводител на Кармата се явява Желанието, което ще рече, че духовното ни ниво се гради чрез желанието ни да творим. Ако ние не желаем да се учим, да се усъвършенстваме, ако не желаем да сме добри, да лъжем, да мамим, да крадем и всички други пороци, а те са разкрити в Десетте Божии заповеди. А също и да даряваме много Любов, това се нарича Желание. Убийствата и самоубийствата също са наши Желания.

По закона на Кармата, чрез Провидението, което е нашия Учител, не спазваме закона на Доброто, а то е Кармата, ще страдаме ако не в момента, то след време. Първо се дава болката, а тя е тази, която кара сетивата, т. е. сърцето да страда. По пътя на нервните окончания чрез нервен импулс, болката се предава на съзнанието. То я преработва чрез размисъл. Тъй като тази мисъл идва от състраданието, то тя преминава по пътя на пречистването от токсините на нечистата мисъл, следствие което страдащият придобива голяма сила. Силната мисъл, изгражда сила у човека, както казва Фройд: „Силният Аз”.

От друга страна осъзнаване на болката, изчакването й да премине, поражда търпение, а то от своя страна изгражда силата на духа (волята). Честите страдания правят човека силен и от тук се изгражда състрадание към другите. След като човек знае що е болка, той ще прояви състрадание, а то изгражда Добродетел. Човек, който не знае що е страдание, той не може да проявява Добродетел. Този, който не може да съчувства на другите, не може да притежава качеството.

 

Трета лекция

 

МИСЪЛТА И ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦЕНТРОВЕ

 

Мисълта има форма на сфера, в която са поместени седем такива, една в друга. В центъра на всяка сфера има петънце, което променя степента на светенето си. Ако нашата мисъл е чиста, то е светло-прозрачно. Образно казано, космическата енергия представлява светлина, която се отразява чрез нашата мисъл и от там и нейната степен на светене. Ако мисълта ни е нечиста, петънцето е черно, подобно на катранено вещество, което закрива светлината.

Знаем, че цялото ни тяло е съставено от клетки, а всяка от тях се състои от ядро, в което е заложено генетично Доброто и Злото. Има още и енергийни канали, които са запълнени с енергията на Духа. Те представляват множество нишки (апарата на Голджи), които се виждат под микроскоп и течна материя (плазмата), която е живата материя, така наречената енергия на Живота. Това са трите вида енергия – твърда (ядрото), въздушна (на импулса или Духа) и течна (на Живота).

Всяка информация подадена отвън се подава на подсъзнанието, която по индукция се предвижва към съзнанието, което я преработва и осъзнава. Човешкият мозък е йонизиращ слой от атоми и молекули настанени в килийки, а те от своя страна поставят началото на отделните центрове. Човек е този, който сам може да развие все повече нови центрове, стига да пожелае.

ИНФОРМАЦИОННИЯТ КАНАЛ представлява съвкупност от центрове и се намира по протежението на целия гръбначен стълб – от първи гръден прешлен (най-изпъкналия след шийните) и стига до опашната кост. Към него се включва шията и главата.

 

ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦЕНТРОВЕ

 

ПЪРВИ – СЕКСУАЛЕН. Намира се в основата на опашната кост и дава информация за сексуалните органи.

ВТОРИ – КОРЕМЕН. Намира се на два пръста под пъпа и дава информация за коремните органи – тънки, дебело и право черво, апендикс, перитониум, коремна аорта и вагус (най-големия човешки нерв).

ТРЕТИ – СЛЪНЧЕВ СПЛИТ. Намира се на нивото на стомаха и дава информация за стомаха, дванадесетопръстника, част от дебелото черво, панкреаса, черен дроб, жлъчка, слезката, диафрагмата.

ЧЕТВЪРТИ – СЪРДЕЧЕН. Намира се на нивото в основата на сърцето и дава информация за белите дробове, сърцето, гръдния вагус, гръдната аорта, трахеята.

ПЕТИ – ЕМОЦИОНАЛЕН. Намира се в основата на шията, там, където е кладенчето. Дава информация за щитовидната жлеза, гласните струни, част от трахеята, гръкляна, сънната артерия, зъбите и челюстите.

ШЕСТИ -ТРЕТО ОКО, ЕПИФИЗАРЕН. Намира се между веждите и дава информация за очите, синусите, епифизата, хипофизата, носната кухина и ушите.

СЕДМИ – КОСМИЧЕСКИ. Намира се на темето, където е голямата фонтанела и дава информация за всички части на мозъка и съответните сетивни центрове.

ЕНЕРГО – ИНФОРМАЦИОННОТО ПОЛЕ, може да се нарече енергиен или астрален двойник, който променя цвета си според настроението и състоянието на човека. Той се нарича и аура, която свети като спектъра на слънцето. Белият цвят означава светлина, чистота. Хора, които я притежават, са се отдали на духовен живот.

ЖЪЛТИЯТ – Божествената Любов. Това са хора, близо до Бога.

ЗЕЛЕНИЯТ – означава творчество, ползотворност, работоспособност. Притежават я хора с голям енергиен потенциал.

ОРАНЖЕВИЯТ е цвят на страстта. Човек, който притежава този цвят, силно обича и силно мрази.

СИНИЯТ е на философската мисъл. Притежават го хора, които гледат с мъдрост към висините.

ВИОЛЕТОВО – РОЗОВИЯТ цвят е цветът на Космическата Любов. Притежава я влюбчивия и обичливият човек.

ЧЕРВЕНИЯ е цвета на огъня и резерва. Това са хора непримирими.

 

Четвърта лекция

 

БОЛЕСТИТЕ ПОКАЗАТЕЛ ЗА ДУХОВНА ХАРМОНИЯ

В духовен аспект болести не съществуват. Във физически, те са резултат от натрупана Карма. Карма – значи деяние. Понякога могат да се явят следствие на други фактори – време, пространство, атмосферно влияние, надморска височина, социално-битови фактори и предизвикателства от страна на другите.

За да се избегнат, необходимо е човек да ги неутрализира със Силата на мисълта, чрез Доброто и Любовта. Те са светлината, която обгръща мрака, т.е. злото.

Болестите, от които страда съвременното човечество, са три вида: физически – такива, които засягат тялото, сърдечни – които засягат чувствата и умствени или психически.

Каквато и да е психическата болка, тя предизвиква страдание, което се отразява на психиката. Всяко неразположение, скръб, мъка, влияят на целия организъм.

Тъй като болестите са видими и невидими, физически и психически, ние трябва да се научим да се справяме с тях. Няма човек на земята, който да не страда от нещо, или от някого. Следователно, болестите са следствие от нещо. Необходимо е да се лекуват чрез отстраняване на причината, било то битова или обществена. Ако не бъде отстранена, човек цял живот ще боледува, колкото и да се лекува, независими при лекар или лечител. Ето защо трябва да се научим да се справяме с несгодите и емоциите, иначе нищо не може да ни излекува. Необходимо е да неутрализираме злото в себе си по пътя на Доброто, Етиката и Любовта. Както се казва: „Любовта е най-пряката пътека към всяко сърце. Доброто може да разтопи злобата и отчаянието.”

Кой в крайна сметка боледува психически? Който непрекъснато недоволства. Влиза в противоречие със себе си и околните. Не може да владее чувствата и емоциите си. Не знае какво иска. Такива хора се наричат глезени. Те не желаят никой да им протворечи, а ако някой се осмели – тежко му. Този човек е конфликтен и всезнаещ.

От тук следва, че болестите са следствие от делата на хората.

 

БОЛКАТА КАТО СЪЩНОСТ

Има различни видове болки. Всички сме свикнали при появата им да посегнем към таблетката лекарствено средство, без да се замислим: ”Защо сме получили болка и какви последствия има вземането на таблетката?”

При първият симптом за болка, необходимо е да потърсим причината за нея. Много лесно е да се лекува следствието, без да се отстрани причината.

Време е да си помислим за химичните лаборатории на организма – жлезите с вътрешна секреция. В началото те започват да боледуват функционално, т.е. излизат от нормалния си биоритъм.

И ако на време не открием това и започнем по енергиен път да хармонизираме техния ритъм, няма да допуснем да боледуват органите. Степените на болестния процес са:

0 към I – когато е нарушен биоритъма на органа

I –ва – функцията на органа е нарушена

II-ра – поява на възпалителен процес

III-та – истински болестен процес, наличие на допълнителни образования – тумори, кисти, калкулози (камъни) пясък и пр.

Стресът е номер едно за всяко заболяване. От една страна човек боледува, защото се страхува, че ще се разболее. Това е причината за всяка човешка драма. Под заповед на физическото съзнание, ние даваме направление към Интуитивния си Аз, който отреагира, като отправя сигнал към дадения орган, към който е отправено съответното направление на мисълта. Да вземем следния пример: „Една жена заболяла от рак на гърдата. Установило се, че нейната майка починала от същото заболяване. От този момент жената започнала да мисли, че и тя ще се разболее от рак на гърдата и наистина се разболяла. В случая тя си направила самосугестия, т.е. самовнушение. Не фамилната обремененост, а самовтълпението и свършило своята работа. И всичко допира до „Синдрома на Страха”. Масово човечеството боледува от този синдром. За него не са необходими симптоми, а мисли и то с последствия. Втълпиш си и готово.

Стресът от своя страна атакува щитовидната жлеза, която регулира захарта в кръвта, а също така калциево-фосфорната обмяна. От тук са изшипяванията и коксартрозите. Калцият намалява в кръвта и се натрупва под формата на депа и обратното изразходване на костите. Защото под въздействие на имунната защита, се активират обменните процеси, за да може организма да навакса нужното. В тази ситуация, е необходимо да вземем храни съдържащи повече калций и фосфор – като мляко, сирене, риба, корени от коприва, маруля, листа от орех.

Щитовидната жлеза приема чувствата, преработва ги и ги превръща в енергия, а от там ги предава на другите жлези и органи.

В човешкият организъм стават енергийни процеси. Съществуват канали, по които тече енергия. Всеки канал отговаря на даден орган. Клетките на органите се захранват с енергията от обменните процеси в организма. Тази енергия се нарича жизнена и се настанява в мрежестия апарат. Ако сме изразходвани от ежедневните грижи, притеснения и пр., които са стресови моменти, енергията в каналите започва да се изразходва, т.е. става самоизяждане на клетките и остава само мрежестия апарат. Но тъй като вече в него не тече жизнена енергия, той склерозира и се наблюдават множество провлекла, подобни рак, с множество крачета. Това всъщност е раковата клетка. Затова традиционната медицина смята, че човек е предразположен към рак, но не знае, че енергийното изразходване на клетките, е причина за него. Ако умеем да се съхраним, като преодоляваме емоциите, няма да се изразходваме и още млади да се чувстваме отпаднали.

По някого се случва човек да се оплаква от много болки, а в действителност да няма никакъв болестен процес. Започва да взема купища лекарства и пак без резултат. Отива в лекарския кабинет, започват изследвания, а няма болестен процес, защото няма промяна в изследванията. Той просто не е болен. Както казахме, че около нас е енерго-информационно поле, а то е полето на сетивност и някой от нас е развил по-силна сетивност. Чрез това поле приема чужда информация и болката на друг човек.

 

Пета лекция

 

КАК УМЪТ УПРАВЛЯВА ТЯЛОТО

Преди да се научим да владеем мисълта си, трябва да разберем нейната сила и важност, а не нещо възприето от някого. Трябва да сме убедени, че лошите мисли ни вредят, а добрите пренасят полза. В най-съкровената част от съзнанието ни трябва да залегне убеждението, че мисълта е вечна. Че е господар на съдбата ни и всеки миг има дял в решението й. Трябва да упражняваме правилен контрол на нашите мисли и тогава ще получим без усилие, всички хубави неща. Ако злоупотребим с нейната сила, чакат ни лоши неща. Следва, че силата на мисълта е всемогъща в човешката дейност.

Ще си позволя да дам този пример: Професор Гейтс прави следния опит. Прекарва дъха на даден човек през тръба, изстудена в лед. За да превърне във водни капки летателните частици от излишния въздух, прибавя родопсилен йод. Същият смесен със сгъстени водни частици, не дават видима утайка. Когато обаче човек се разгневи, до пет минути по тръбата се явява кафява утайка, която показва наличие на химично вещество, дължащо се на душевно вълнение. Това химично съединение дадено на хора и животни, причинява възбуда. Голямата скръб, като тъга по загубено дете, дава силна утайка. Мъката – възчервена утайка.

Опитите показват, че душевните вълнения, които се дължат на дразнения, зложелания или угнетения, произвеждат в тялото вредни вещества. Някои от тях са крайно отровни. Приятните вълнения произвеждат химични съединения, които са източник на енергия.

Опитите пък на Джак Лоб от Чикагския университет показват, че мисълта произвежда явления, подобни на електричеството. Частиците на живата материя, се променят от положителни на отрицателни и обратно под влияние на мисълта. Това прави сравнението на мисълта с „Телеграма на мозъка.” По-вярно, разширява познанието ни за влияние на мозъка върху телесните ни прояви.

Хубавите мисли дават безкрайно много сила, отколкото отчаянието и мрачното настроение. Тук искам да вмъкна една мисъл: „Веселостта е вечна смазка на ума, тя е именно, която премахва скърцанията и неприятните преживявания.” Веселият човек не се изтърква или изхабява така скоро както човек, чийто настроение разсипват крехката й част и напълно я разстройват.

При поддържане на здравето и при лекуване на болестите, веселото настроение е най-важният фактор – казва доктор Сандерс.

Силата му принася полза, като някое добро лекарство. Не е някаква изкуствена възбуда на тъканите, която се последва от реакция и по-голямо изхабяване, както е случая с много лекарства, а влияние, което дава живот и което стига до всяко кътче на тялото.

То дава блясък на погледа, червенина на бузите, пъргавина на походката и подтиква всички скрити сили, които крепят живота. Кръвта обикаля по тялото по-свободно, кислородът стига до клетките, здравето цъфти и болестта бяга.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Смехът лекува. Заместете нервирането, ядосването и мърморенето с весело настроение!

Хармонията, здравето, хубостта, успехът – това са истинските неща. Обратното на тях са въображението и измислиците. Да не позволяваме нищо да ни смущава и да посрещнем с най-голямо спокойствие всичко, което ни се изпречи на пътя. Нищо не допринася за здравето и щастието ни толкова много, колкото спокойния ум. Когато умът е спокоен и несмущаван, всяка функция се извършва правилно и естествено. Навсякъде в тялото царуват здраве и равновесие. Спокойният ум може да свърши безкрайно много работа, отколкото смущавания и разстроен ум.

На слънчевия човек успехът от работата идва самичък. Всеки обича да има работа с приятни и весели хора. Несъзнателно се отдръпваме от намусения, груб, сърдит човек, независимо колко е способен. Предпочитаме да имаме работа само с весели хора, защото те развеселяват обстановката и я правят приятна и хармонична. Затова усмивката да не слиза от устните ни, но онази, силната, дълбоко от сърце.

 

Шеста лекция

 

ДЕЯНИЯ И ЗАБОЛЯВАНИЯ

Човек не се замисля, защо боледува и какви са причините за болестните процеси. Ако се проявят такива, първото, което ще направи, е да отиде в лекарския кабинет, да му се направят изследвания и да се потърсят функционалните или органични заболявания. Намерят ли се изменения, започва се лечение с таблетки и пр. средства. Никога не се замисля, че тука има някаква причина, за да боледува. Че Кармата е номер едно, за неговите оплаквания.

От множеството ми наблюдения като лечител, чрез разговори и регресия, чрез направена диагностика на Кармата, съм установила много от причините за нашите заболявания. Тук ще си позволя да разкрия някои от тях, с цел да помогна на много хора, които ще осъзнаят своите деяния и така ще си помогнат, ако не искат да боледуват.

1. Ако системно не можем да владеем себе си, т. е. страстите си – боледуват коремните органи.

2. При непочитане на родителите си – заболява кожата.

3. При обида на приятели, съседи, непознати – заболява жлъчката и от там черния дроб.

4. Когато в нас витаят лоши мисли, т.е. злият демон се е настанил в тялото ни – боледува щитовидната жлеза (стрес, който води до невроза, невралгия, мигрена).

5. Когато лъжем и мамим системно – боледуват костите.

6. Правим ли зло на някого – боледуват половите органи.

7. Искаме ли да забогатеем лесно, боледуват крайниците.

8. Когато даваме лъжливи обещания, боледуват тазовите органи.

9. Когато лъжем и мамим някого за пари – боледуват бъбреците, пикочните пътища и пикочният мехур.

10. Когато непрекъснато се пренагаждаме – боледуват ставите.

11. Когато лицемерим и по природа сме лицемери – боледуват ушите.

12. Жаждата за власт кара да боледува сърцето.

 

ЗАЩО НАШЕТО ПОКОЛЕНИЕ БОЛЕДУВА ОТ ГЛАВОБОЛИЕ

Защото е пренаситено с чужда енергия, по-точно негативна. Тя идва от натровената атмосфера – едно. Две от нечистата ни мисъл. И три – от нашите ръце, т.е. от необмислените наши творения (заводи, фабрики, които натравят въздуха около нас) и др.

Както казахме в една от лекциите, цялата информация се настанява в енерго-информационното поле. То е полето на сетивност и именно тук е информацията за нашите болестни процеси. Чрез него чувстваме присъствието на човека като същност. Чрез него се привличаме и отблъскваме. А чрез сетивата си, които също са в това поле, чувстваме собствените си и болките на другите. Ето защо, трябва да правим равносметка на своите деяния. Ако сме обидили някой, да искаме прошка. Защото прошката е елексирът, от който ни става благо на душата и се чувстваме пречистени и спокойни. Обидата е бацил, който се настанява в съзнанието и се разпространява в цялото ни тяло. Това ни кара да почувстваме болката от нещото, което я е предизвикало. За да не се настани в нас този бацил, необходимо е да отидем при човека, който сме обидили и да си простим.

 

Седма лекция

 

ПЛАНЕТИТЕ – БАЗОВА ЕНЕРГИЯ

Всяка планета е базова енергия или принцип в природата на човека. В същността си, здравето е хармонично и ритмично взаимодействие – обединение на тази енергия. Болестта е следствие неравновесие на тези енергии. Нарушение на хармонията. Тя може да има телесни прояви, т.е. телесните органи да не действат хармонично или е нарушено равновесието между функциите им. Може да имат умствени прояви, когато различните  психични  енергии  изпадат в конфликт – нарушен баланс. Умствените болести, са причина за физическите. Те нанасят много по-голяма вреда на болния и заобикалящата го среда.

Чрез радиестезични изследвания можем да проверим кои планетарни енергии ни липсват или кои витамини. Недостига на енергия в психиката е същият, както липсата на витамини в организма. Съществуват десет психични енергии, наричат ги планети.

СЛЪНЦЕ – символ на воля, целеустременост, импулс за живот.

ЛУНА – развито подсъзнание, силни спомени, склонност към създаване на навици.

МЕРКУРИЙ – логично мислене, възможност за духовно общуване.

ВЕНЕРА – желание да си привлекателен, да се свържеш с другите социално, да общуваш, да се привързваш.

МАРС – физическа енергия, смелост, импулс за физическо осъществяване.

ЮПИТЕР – сензации във всички посоки.

САТУРН – чувство за ред, дисциплина, време и граници, премисляне, работоспособност.

УРАН – оригиналност, стремеж към новото и модерното, нужда да се разчупят старите традиции и проявява на собствена уникалност.

НЕПТУН – желание за по-съвършен свят, духовни идеи, любов към каузата, всеотдайност.

ПЛУТОН – стремеж да се отстрани и преобрази онова, което е вредно за организма.

 

МЕТОД ЗА УСТАНОВЯВАНЕ

 

ДИАГРАМА НА ПСИХИЧЕСКИТЕ ЕНЕРГИИ

Начертаваме един кръг, който се разделя на 10 части. Във вътрешната страна на кръга, се вписват десетте планети (енергии) с букви, във всяка разделена част от кръга. Най-горе е Слънце, най-долу Луна. От Слънцето на дясно се вписват Юпитер, Венера, Сатурн, Нептун, а от Слънцето на ляво, Уран, Марс и Меркурий. В средата на кръга се записва Да и Не. Работи се с махалото. Започваме от Слънце. Ако махалото се завърти по посока на часовниковата стрелка, значи Да. Ако е в обратна – Не. Но преди това задаваме въпрос: ”Липсва ли ни или не, дадената енергия?”

За хора, които боравят с лява ръка, понятията са обратни. На ляво е Да, на дясно е Не.

Като установим каква енергия или планета ни липсва, необходимо е, да я възстановим. Примерно ни липсва Венера – любов, трябва да я потърсим и т.н.

 

Осма лекция

 

РАДИЕСТЕЗИЯТА – КАТО МЕТОД ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ

Думата радиестезия, се състои от две части – ради – значи изпускане на лъчи, естезия – чувстване, усещане.

Раздвижване на багетата или махалото при пресичане на една вълна, не е нищо друго, освен реакция на организма, причинено от въздействието на тази вълна върху него на това, става осезаемо.

 

МЕТОДИ НА РАБОТА

 

1. ФИЗИЧЕСКИ (ДИРЕКТЕН). При него боравим директно със самата вълна. Багетата или махалото играят ролята на истински детектор на вълната, който реагира при появата на резонанс и индукция между тях.

При този метод се намираме на мястото, където ще изследваме.

 

2. МЕНТАЛЕН (МИСЛОВЕН ИЛИ ИНДИРЕКТЕН). Чрез мисълта извикваме обекта и го изследваме. Знае се, че мисловният процес е реална вибрация на електромагнитните частици. Те си взаимодействат и допълват.

 

ПРИ РАБОТА НА ДВАТА МЕТОДА ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ:

1. Не трябва да влагаме собствена мисъл. Да използваме метода на безмълвието!

2. Необходимо е да оставим вълните да говорят сами по себе си!

3. По време на работа трябва да бъдем концентрирани!

4. Въпросите, които задаваме, трябва да бъдат точни и ясни!

 

ИЗПОЛЗВАНЕ РАДИЕСТЕЗИЯТА В МЕДИЦИНАТА

 

КАРТА НА ЗДРАВЕТО

1. Температура

2. Пулс

3. Кръвно налягане

4. Кръвна картина – всички показатели

5. Урина

6. Най-добро лечение или лекарство

а) оптимално въздействие

б) дозировка

в) време на ползване

7. Степени на заболяване

а) от 0- I

б) I- ва

в) II- ра

г) III- та

е) последствия

 

КАРТА НА БОЛЕСТНИТЕ ПРОЦЕСИ (СКЕЛЕТНА)

НАЧИН НА РАБОТА

При предварително начертаната карта на здравето, споменаваме отделните органи. Започваме от главата и стигаме до крайниците.

Тук, който не е запознат с устройството на тялото, необходимо е да вземе Атлас на човешкото тяло!

Започваме с махалото да изследваме по отделно всички органи. Щом се завърти на дясно над някой орган, това ще рече, че има болестен процес.

Когато изследваме кръвна картина, урина и др. показатели, необходимо е да знаем какви са нормалните показатели!

 

ВОДЕН ИЗТОЧНИК

1. Трасе на контура – обсег

а) ширина

б) дълбочина

в) дължина на водния поток

2. Вид на източника.

а) река

б) езеро

в) море

г) океан

д) басейн

е) канал

3. Дълбочина и дебелина на водния пласт

4. Добра ли е за пиене или заразена

5. Състав и терминалност при минералния извор

6. Подходящо място за сондиране и какви пластове ще се срещнат

7. Силата на водното течение.

 

НАЧИНА НА РАБОТА

Заставаме с махалото или багетите на мястото, което сме определили. Започваме да броим от едно, две и т.н., като същевременно можем да отброяваме с един крак така, докато багетите започват да се кръстосват или махалото да се върти.

 

КАРТА ЗА СДЕЛКА, СРЕЩА, СЪБИТИЕ

1. Информация за сделката.

2. Дата и къде ще се състои.

3. Договорни страни.

4. Може ли да се разчита на партньора (от какво да се предпазим и от кого).

5. Как да постъпим – чрез интуицията

6. Трябва ли да се състои

7. Ще имаме ли успех или не

8. Да пътуваме ли

9. Как да се предпазим от неуспех – чрез интуицията.

 

КАРТА ЗА ОТКРИВАНЕ НА ОТКРАДНАТИ КОЛИ.

1. Пътна карта на града, ако е село – описание.

2. Място на живеене – улицата, от което е изчезнало.

3. Описание на лицето или колата.

4. Проследяване по картата – пътна мрежа, магистрала, селата наоколо.

5. Краен пункт с проследяване на събитието.

 

НАЧИН НА РАБОТА

Работи се с махалото. Започва се от начален пункт. От там по картата. То показва, от къде е минало превозното средство. Къде е спирало. Докато се завърти там, където се намира откраднатата кола. Сега е ред да питаме: ”Тук ли е колата?” Махалото ще отговори със завъртане по посока на часовниковата стрелка.

 

Всички методи упоменати до тук, не служат за вземане на пари от хората, които са изпаднали в беда, а само да им се помогне или да помогнете на себе си!!!!!!!

 

Девета лекция

 

ТИ СИ ГОСПОДАР НА НАСТРОЕНИЕТО СИ

Уравновесен е онзи, който не се оставя да му заповядат настроението, а действа на здрави начала.

Когато станете сутрин с лошо настроение и се чувствате обезсърчени от неприятни неща, които ви предстоят, твърдо решете, каквото и да стане, този ден ще бъде „Един Божествен ден” за вас. Тогава, вместо да настъпи предполагаемата несполука и загуба на деня, ще постигнете безкрайно много, отколкото бихте постигнали, ако се отдадете на угнетеното си настроение.

Човек е лениво животно и когато срещне трудности, изпада в изкушение да заобиколи трудното място. Не изоставайте, нито не се плашете от работата! Не заобикаляйте трудностите, но и не тръгвайте право срещу тях!

Гневът, сърденето, завистта, унилостта, киселото настроение, лошите мисли, грижите, трябва да бъдат прогонени от мисълта ви завинаги! Те са същински демони на тялото, които увреждат ума, разстройват тялото, т. е. клетките. Пречат и на кръвообръщението. Отровите, които произвеждат, са смъртоносни. Мачкат и късат нервната тъкан. Разстройват така функциите на тялото, че оставят от волята само сянка. Прогонват надеждата и препречва пътя на висшите подбуди, намаляват умствената способност. Трябва да ги изгоним от живота си! Ако постигнем това, ще създадем на волята си естествени условия на развитие.

Ако сте мрачни с лошо настроение или отчаяние, имате навици да се безпокоите и тревожите за разни неща или нещо друго ви пречи на развитието, никога не ще се отървете, докато мисълта ви е ангажирана постоянно с него. Ако променим нишката на мисълта си за нещо приятно като отправяне погледа си към някое произведение на изкуството или нещо хубаво в природата. Ако прочетете нещо полезно от някоя книга, лошото ви настроение ще изчезне веднага. Както, за да стане човек весел, трябва да се смее. Когато се чувствате зле, мислете за чуждото главоболие! Когато главата ви се пръска, продължавайте да вярвате, че слънцето грее. Когато облаците са толкова дебели, че нито един лъч не може да го пробие, вижте слънцето.

Едничкото лекарство против леността е работата. Единственото средство срещу себелюбието е пожертвователността. Единственият лек против безверието е да се отърсиш от съмнението. Единственото лекарство срещу страха е да се хвърлиш срещу някоя страшна работа, преди да са те побили тръпки.

Церът срещу лошото настроение е да си предизвикаш добро настроение, което да ти грабне цялата мисъл.

Не хаби излишно енергията, която ти дарява Животът! Съумей да я овладееш! А как ще стане това? Когато съумееш да се овладееш, т.е. да обуздаеш страстите си. Тъй както се бориш с хищника, който иска да те погуби. Той ще ти устройва капани, но ти навреме ги усещай! Така няма да можеш да бъдеш в ръцете му и той няма да може да те владее. Духът е над всичко. Той е цялата Вселена. Той говори и пее с онази космическа песен, която кара сърцето да пее и лети. Той ще ти разкрие тайните на Космоса, ако съумееш да работиш за неговото усъвършенстване.

Лети чрез своя дух! Не жали сили за духовното си обогатяване! Казвай винаги истината, макар това да ти струва скъпо! Не жали себе си! Работи и не се поддавай на меланхолия и скептицизъм! Върви уверено! Не влагай двусмислица в думите си! И тогава ще получиш дара, който не всеки притежава. Не се страхувай! Ако решиш да се върнеш назад, ще видиш един път, по който вървят хора бавно, клатушкайки се ту на една, ту на друга страна. В тях е бесът, който ги кара да скачат и вият от болка. Те са изчадие на дявола, който ги е обладал.

Подай им ръка! Те имат нужда от духовно пречистване. Бъди им приятел и добър другар! Не забравяй, че си се врекъл да служиш на Доброто и Истината! Бъди искрен и самокритичен!

Освежи нечистото си тяло с благовонен елей! Ще станеш съвсем нов, както новата пролетна природа да бъде спасена. Но ти не я чуваш. Мисълта ти е нечиста. Скоро ще се разбунтува и няма да има местенце да се сриеш. Мисли, много мисли!.

 

Десета лекция

 

ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ МЕДИТАЦИЯ И КОНЦЕНТРАЦИЯ

Преди да разгледаме методиката, ние трябва да знаем какво значи „ Влез в нивото” или „Влез в Алфа ниво”. Това е една от мозъчните схеми, вид електрическа енергия, произвеждана от мозъка. Може да бъде измерена чрез електроенцефалограф. Ритмите на тази енергия се измерват в цикли за секунда (СРЕС ). Над 13 СРЕСА се нарича Бета вълни, от 7 – 14 Тета вълни, под 4 – Делта вълни.

Когато сме събудени напълно, работим и общуваме, ние сме на Бета ниво или в пълно съзнание. Когато мечтаем или заспиваме, но още не сме заспали или се събуждаме, но още не сме се събудили, ние сме в Алфа ниво – наречено вътрешно съзнание. Когато спим, сме на Тета ниво.

Практикувайки метода Медитация, ние можем да влезем в Алфа ниво по желание и да останем напълно будни.

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТЕЗИ НИВА НА УМА?

Когато сме на Бета ниво или напълно будни, не изпитваме никакви различни усещания от тези, които ежедневно пораждат възможността за безкрайност.

В по-дълбоките нива възможностите се ограничават до:

Мечтание, края на спането.

Животът ни е научил да действаме повече на Бета, а не на Тета или на Алфа ниво.

Когато се научим да медитираме правилно, ще можем да използваме ума си по специален начин. Ще действа духовното, т.е. интелигентността. Медитацията в същност е релаксация (пълно отпускане на цялото тяло, мускулите, органите, системите и правилно насочване на енергията по каналите). Чрез нея ние можем да намерим облекчение при главоболие, или да се научим да вършим много неща, които ни струват големи усилия на волята като: отказване от цигари, отслабване, подобрение на паметта, по-ефективно учение, подобряване на зрението, изобщо лекуване на всички видове заболявания.

Трябва да знаем, че петте сетива – осезание, слух, обоняние, зрение, са само част от сетивата, с които сме се родили. Има и други, наречени сили или усети.

Целта на метода е да тренираме и събудим тия сили. Той ни учи как да се развиваме, да опознаваме себе си. Той е метод за управление на съзнанието. Учи ни как да помагаме на другите. Чрез него се увеличава коефициента на интелигентност (КИ).

Умът генерира електричество на ниска честота, той получава и складира повече информация. Затова трябва да се държи буден по време на медитация в тази честота, която повече съответства на мечтание или спане, отколкото на практична активност.

КАК ДА МЕДИТИРАМЕ? Чрез медитацията ние изпадаме в „Ниво на ума”, където ще сме способни да освободим въображението си за решаване на проблеми. Това, което се открива при медитацията, е спокойствието. Колкото повече медитираме, толкова по-дълбоко навлизаме в себе си. Твърдостта и схватливостта, която ще имаме във вид на вътрешен мир, са толкова силни, че нищо не може да ги наруши. На Алфа ниво е характерно, че ние не можем да пренасяме нашите лоши чувства и грижи с нас.

НАЧИН НА ДОСТИГАНЕ НА АЛФА НИВО

ПЪРВИ МЕТОД

Лягаме по гръб и затваряме очи. Поглеждаме нагоре зад миглите под ъгъл 20 градуса. Тази позиция на очите кара мозъка да произвежда Алфа вълни. През интервал от 2 секунди, трябва да броим от 100 до 1. При по-продължителна практика, можем да влезем и в по-ниски нива – Тета. Когато започнем да излизаме от медитацията, трябва да си кажем на ум: „Аз бавно излизам. Чувствам се съвсем събуден. Едно, две – пригответе се да отворите очите си. Три – отворете ги. Четири, пет – вече са отворени.

ВТОРИ МЕТОД

Сядаме на стол, като леко си опънем краката, но малко свити в коляното. Тялото да хлътне в таза. Главата се държи добре балансирана (не отпусната). Отпуснете първо лявото стъпало, ляв крак, дясно стъпало, десен крак, докато стигнете до гърлото, очите и накрая косата. Преди това си изберете едно петно срещу вас, около 40 градуса на нивото на очите. Може и тавана. Гледайте, докато клепачите ви натежат и затворят. Започваме да броим по горе казания начин. Така, докато отворим очи.

ТРЕТИ МЕТОД

Стойка „Лотос” – може с вдигнати или спуснати на скута ръце. Методът е същия като другите два. При тази стойка мажем да използваме изчистване на тялото. Вдигаме нагоре ръцете си. С представа и въображение, поемаме в ръцете си космическа енергия, във вид на кълбо. След това разтваряме ръце и прекарваме енергията през цялото си тяло – отгоре до долу. Така го обливаме с много светлина.

А можем да си представим, че стоим под душ от светлина и я вливаме в тялото си Преминава през всички вътрешни органи и системи. Изчистваме всички клетки.

ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ КОНЦЕНТРАЦИЯ

Концентрацията като метод е вътрешна нагласа на организма. Чрез нея можем да вдигаме и сваляме кръвно налягане, да премахваме всички видове болки и др. Древните мъдреци я наричат „Метод на самовглъбяването”

МЕТОДИКА

Най-удобно е да седнем, в стойка „Лотос” и в краен случай прави, ако болния е в кризисно състояние. Отправяме погледа си в една точка в стената, ако сме в стая. Това ще рече, че я виждаме такава, каквато е, без да мислим за нейното съдържание. Можем да гледаме в картина на стената, леглото, парното, без да мислим за тяхното съдържание, както казахме по-горе. Трябва да запомним, че е необходимо да гледаме без да мигаме и изпадаме в безсмислие.

Това е метод, който колкото повече усъвършенстваме, толкова по-големи ще бъдат наши успехи.

 

Единадесета лекция

 

ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВНУШЕНИЕ (САМОВНУШЕНИЕ) И КОМАНДА \“АЗ СЪМ ЗДРАВ\“.

Ако позволяваме на ума си да подхранва мрачни мисли и отчаяние, то тялото незабавно се отзовава – боледува. Прочели сме или сме чули, че нещо е вредно. Веднага отчитаме вътрешно: \“Значи аз греша?\“ Не е ли по-добре да се впрегнем на работа за насочване ума към бодрост, сила, смелост и здраве?

Страхът е една от главните причини за заболяванията. Той действа като отрова на тялото, последиците от които се проявяват по различни начини. Съумеем ли да го премахнем, отстраняваме причината за разстройствата и признаците им постепенно изчезват.

Ако здравето ни е нарушено, значи сме пренебрегнали природните закони и без да е необходимо да сме лечители, можем да направим твърде много за себе си, да станем здрави и силни. Болестта се дължи на неправилно хранене и отделяне на отпадъци в организма.

Да вземем следни пример: Страдаме от лошо храносмилане, имаме не здрав апетит, хроничен запек. При жените неправилна менструация. Когато краката и ръцете са вели, това е признак на лошо кръвоснабдяване. Слухът и зрението ни са засегнати, имаме шум в ушите, неясно виждаме без очила, имаме лош дъх в устата и сме склонни към грипове. Станали сме по-раздразнителни, нервни, всичко ни дразни. Кожата ни е повяхнала и бледа, устните напукани, ноктите се чупят. Следствие всички тези оплаквания, нашето самочувствие е на ниско ниво. Ето защо е необходимо да се лекуваме чрез самовнушение. Това ще стане, като отправим мисълта си към нашето вътрешно Аз, което може да осъществи внушение на онази част на ума, която контролира вътрешните органи и управлява цялото тяло. Това трябва да правим авторитетно и смело, без да влагаме двусмислие и съмнение. След като утвърдим този метод на концентриране на ума, трябва да се научим да мислим правилно и за добро. Да виждаме себе си в \“Окото на собствения си ум\“ така, както искаме да сме. После мислим, че сме това, което искаме да сме, като че ли вече сме този \“Нов и силен човек\“. Говорим на себе си и нареждаме на инстинктивния си ум това, което желаем да върши за нас. Настояваме да изгради нови клетки, и тъкани на тялото, да изхвърли старите и износени материали. Той ще се подчини и ще заработи като наш разумен и добър помощник. В това няма нищо странно, защото Аз нарежда на инстинктивния ум да изпълни правилно и добре задълженията си. И като живеем правилно и природосъобразно, ние даваме на този ум материал, с който той да работи и създаваме условия за желаните резултати.

Говорейки на инстинктивния си ум като на жив човек, казваме точно и ясно какво се иска от него, без колебание, настойчиво и ясно. Ето така: \“Слушай инстинктивен ум! Искам да се захванеш за работа и да поставиш всичко наред! Дотегнаха ми всички тия болки и болести. Решил съм да се освободя завинаги от тях. Поглъщам здрава, чиста храна и стомахът ми е достатъчно силен, за да я смели. Настоявам де се погрижиш за нормалното й смилане! Пия достатъчно вода, за да има за нуждите на тялото ми и искам да се погрижиш за редовното смилане на отпадъците и за тяхното отстраняване! Веднага се залавяй енергично за работа! Казваме си: \“Аз съм здрав, силен. Здравето ми укрепва всеки ден с вяра, енергия – системно и радостно.

Споменахме за природосъобразен начин на живот. Неговата най-съществена страна е духовното съвършенство. Можем да го постигнем чрез създаване на необходимите качества, спазване на някой изисквания и прилагане на съответни методи и практики.

Подсъзнанието обхваща и най-малките неосъзнати автоматични действия, безусловните рефлекси – автоматично управление на всички вътрешни органи. Чрез вегетативната нервна система, те управляват функциите на всички вътрешни органи, цялата неосъзната дейност на човешкото тяло. Подсъзнанието командва всяка клетка, орган, система на организма, асимилацията, дисимилацията, кръвообръщението, растежа, отделните процеси, дишането.

Съзнанието е субективно отражение на обективната действителност. То обхваща интелектуалната дейност, включва сетивното и абстрактно познание, емоционалната сфера, творческите идеи, вдъхновението, изобретателската мисъл и открития, свръхразвитите сетива на екстрасенсите.

Съзнателната команда \“ Аз съм здрав\“, повторена многократно в подсъзнанието като управляем метод, може да действа нормализиращо, оздравяващо на всички заболели органи и нарушените им функции. Всяко заболяване е следствие нарушената дейност на клетките, тъканите и органите от външни фактори, на тяхното неправилно управляване от подсъзнанието и нарушена ръководна роля на съзнанието.

Следователно, всяко клетъчно смущение и заболяване може да се лекува чрез правилна или съзнателна дейност, която да направлява подсъзнанието по такъв начин, че то да внесе ред и хармония в клетъчната функция. Това подпомага същественото лекуване на всяка болест с изключение на тези, нуждаещи се от хирургична намеса. А напоследък се говори за \“Операция без скалпел\“. Тя отдавна се практикува от филипинските лечители. Операцията може да се избегне, ако навреме се открие причината и се лекува. От значение е профилактичните прегледи, направени по радиестезичен метод – Биолокация.

 

Дванадесета лекция

 

ХРАНАТА И МОЗЪКА

За да може мозъкът да функционира правилно, необходимо е да бъде снабден достатъчно с хранителни вещества. На първо място, това са наситените мастни киселини. Освен хранителните си качества, те са най-добри защитници от тромби и артериални нарушение.

КОИ СЕМЕНА ГИ СЪДЪРЖАТ?

Това са лененото семе, слънчогледовото, маслиненото и това, което се добива от пшенични кълнове.

В ежедневните ни храни, трябва да има част от тези съставки! Могат да се приемат под формата на салати и други форми.

Известно е също, че в мозъчните клетки се намират фосфорни съединени.

КЪДЕ ИМА ФОСФОР?

Има в пшеницата, краставиците, соята, граха, цветното зеле, целината, гъбите, яйчения жълтък.

Необходимо е веднъж дневно да се използват упоменатите продукти!

За нормалната функция на мозъка, важна роля играе сярата. Тя е необходима за насищане с кислород на мозъчните клетки, в процеса на дишането.

ТЯ СЕ СЪДЪРЖА :

В стафидите, лука, чесъна, морковите, карфиола, дивите и градинските ягоди, краставиците, кокосовите орехи.

Други вещества, от които се нуждае мозъкът, са цинка и медта. Най-добър източник на цинк е пшеницата, а на мед – орехите.

За добрата функция на мозъка е необходим и калций. Установено е, че при липсата му, както при децата, така и при възрастните, води до необуздани истерии. Той се съдържа в зелените листа на зеленчуците, прасковите, ябълките, гроздето, вишните, портокалите, ягодите, френското грозде, прясното мляко.

Има нужда и от желязо и манган. Желязо се съдържа в зеленчуците, синапа, ментата, френското грозде, малините, в листата на глухарчето и яйцата. Манган се съдържа в магданоза, ментата, цикорията, сливата, тиквата, суровия жълтък (суров белтък никога не използвайте), защото неутрализира биетина, един от витамините в група Б.

При липса на някой от хранителните продукти, настъпват изменения в мозъчните клетки, а може да се промени трофиката (храненето), което предизвиква трофични изменения от непълноценното хранене.

ПРИЧИНИ:

1. Блокаж на вратните прешлени – влошава се притока на кръв, енергия и се влошава инервацията към главата.

2. Травми в областта на главата, врата и гръбначния стълб.

3. Влошена инервация на горните крайници.

4. Склеротични изменения в кръвоносните съдове (разширени вени на долните крайници), хемороиди, непълноценно хранене на очите с кръв, исхемична болест на сърцето (стенокардия) изменения на аортата.

СТРЕСЪТ Е НОМЕР едно за спазмите на кръвоносните съдове, нервните окончания и мускулите.

НАЧИН НА ЛЕЧЕНИЕ

1. Премахване на стреса чрез психоанализа, психотерапия и сугестия.

2. Даване на успокоителни чайове.

3. Пшеничен зародиш – съдържа Вит. А, Вит. Е и Вит. ПП.

Дава се така: 1 супена лъжица от него, 1 чаено лъжичка мед или захар и 2 супени лъжици кисело мляко. Взема се пъти на ден на гладно.

4. Да работим с цялото тяло – главата, врата, гръбначен стълб, кръстната област, (кръстен нерв), тазобедрената област, долни крайници. Да изчистим задържаната енергия по центровете, да нормализираме притока на енергия по меридианите.

От тук става ясно, че да имаме на лице болестни процеси, причина за тях е най-вече психиката. Ето защо трябва за се грижим за мозъчните клетки. Да им подаваме необходимото количество храна и нужните витамини.

 

Тринадесета лекция

 

ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Водата има изключително важно действие. Тъй като голяма част от човешкото тяло е изпълнено с депа от вода. В случай, че се намали тяхното количество, организмът започва да боледува. Влагата от водата регулира топлината на тялото. Липсата я охлажда, а завишеното количество сгорещява организма. Човек трябва да живее в хармония с природата и слънцето, за да има комфорт неговия дом – неговото тяло. Водата е едно от най-мощните средства, което поддържа здравето на човека. Горещата, пречистена вода, приета глътка по глътка, ускорява потното отделянето, чрез което се извличат излишните отрови от клетките Тя освобождава от напрежението нервната система и действа стабилизиращо, тонизиращо и общо укрепващо. Затова е необходимо да се приема определено количество – литър, литър и половина вода дневна доза, за да поддържа влагата в тялото. Изгубили се, кожата се изсушава и загрубява. Човек става отпуснат и раздразнителен. Водата изчиства вътрешните утайки в организма, които са причина за редица заболявания. Тя е добър проводник на магнетизма. Затова при болестно състояние, се препоръчва приемане на голямо количество вода – чрез горещи чайове.

СЪВЕТ: Приемайте сутрин на гладно по 1 чаша топла вода. Тя освежава.

 

Четиринадесета лекция

 

ЛЕЧЕНИЕ С ЦВЕТОВЕ

ЧЕРВЕНОТО е освежителна и съживителна енергия, която стимулира физическото тяло. То се препоръчва при инертност, физическо изтощение, нарушено кръвообръщение – за ускоряване на пулса и кръвното налягане, страхове, тревоги, настинка, треска, недохранване, анемия, слабеене, слаба менструация.

ОРАНЖЕВОТО разведрява емоциите и създава чувство за радост от Живота. То се препоръчва при: умствен ступор, слабо запаметяване, душевна отпадналост, заболяване на белите дробове, (бронхит, асма) емоционално напрежение, мускулни спазми, схващане, болни бъбреци, хемороиди.

ЖЪЛТОТО излъчва оптимистична, весела енергия, които влияят на нервната система – стимулира ума. То се препоръчва при: депресия, умствена летаргия, стомашно неразположение, лошо хранене, запек, чревни оплаквания, отслабен слух, кожни заболявания, страдания на черния дроб.

ЗЕЛЕНОТО е ободряващо средство, едновременно отпуска тялото, охлажда кръвта и освежава, стимулира нервите. То се препоръчва при: високо кръвно налягане, язва, главоболие, нервно разстройство, раздразнителност, циреи и мускулно напрежение.

СИНЬОТО е енергия на надеждата и ведростта. Оказва успокояващ ефект върху нервната система и мисловната дейност. Препоръчва се при: възпаление на ушите и очите, възпаление на гърлото, ларингит, спаднал глас, инфекции, гадене, диария, гастрит, силна менструация, ожулване на кожата, порязване, изгаряне, ужилване, сърбеж.

ИНДИГОВО – освежава съзнанието от страхове, тревоги и ненужни задръжки. Препоръчва се при: анестезия (обезболяване), болкоуспокояващо средство, заболяване на очите, ушите, носа и гърлото, пневмония, температура, кожни болести, умствена свръхвъзбуда, мании.

ВИОЛЕТОВО – енергия, прочистваща кръвта, успокоява нервите, устремява ума и духа към възвишени цели. Препоръчва се при: невралгия, ишиас, пърхот, и други болести на окосмените части на главата, заболяване на бъбреците, пикочния мехур, ревматизъм, невроза, душевно разстройство, безсъние.

 

ПРАКТИКА

Това лечение се практикува така: могат да се нарежат на лентички или кръгчета съответните цветове, които се слагат на табло от бял картон. Трябва да бъдат нечетен брой. Цялото табло може да се налепи и по време на лечението да стои пред очите на болния.

Също по време на това лечение, болният може да стои в стая, чийто стени са боядисани със съответния цвят. В дома се препоръчва стените да бъдат разноцветни.

Може и да се въздейства чрез визуализация, като болният си представи съответния цвят и мисли за него.

 

Петнадесета лекция

 

ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЛОДОВИ СОКОВЕ

Нашият организъм се състои от милиарди клетки, които се нуждаят от жива храна, която можем да получим единствено от соковете. Те съдържат ензими, които са сложни вещества и способстват за смилане на храната и поглъщането й в кръвта. Твърди се, че абсорбират раковите клетки, т.е. образуванията. Ензимите са чувствителни към високата температура от 47 градуса. При по-висока температура стават инертни процеси и човек се отпуща като в гореща вана. При температура 54 градуса, те се унищожават. В семената могат да бъдат в спящо състояние и при благоприятни условия да запазват качествата си стотици, хиляди години. В труповете на доисторическите животни в северната област на Сибир и други места на земята, през ледниковата епоха преди 50,000 години, са намерени големи количества от тях. Тези ензими се активират, щом температурата на тялото се активира. Това показва, че могат да бъдат запазени при по-ниски температури.

От тук става ясно, че храната трябва да бъде жива или органична, за да могат солите и минералните вещества да могат да бъдат усвоени от човешкия организъм, за да има храна за клетките и тъканите.

Слънчевите лъчи изпращат по растенията милиарди кванти енергия, активизирайки ензимите, преобразувайки неорганичните вещества в органични.

Нашият организъм се състои от кислород, въглерод, водород, азот, калций, калий, фосфор, сяра, натрий, магнезий, желязо, мед, хлор, флуор, силиций, манган. Ако в храната, клетките и тъканите нямат нужното количество от тях, те се натравят от токсините, които се появяват.

По пътя на радиестезични изследвания както казахме, можем да определим техния недостиг и да внесем чрез зеленчукови или плодови сокове това, което ни липсва в организма. Всеки може да направи справка кой зеленчук или кой плод какво съдържа и също какъв вид витамини.

Трябва да знаем, че на болния можем да дадем това, от което има нужда т.е. му липсва. Едно прекрасно средство е лечението със сокове. Те трябва да се приготвят предварително със сокоизтисквачка, защото плодовете съдържат много целулоза, която дразни стомашната лигавица, а от там и червата! Соковете трябва да се дават в чист вид! Не трябва да се разреждат.

 

Шестнадесета лекция

 

ЧРЕЗ МУЗИКА

Лечението чрез музика трябва да бъде деликатно. Да се подбира такава музика, която да не дразни болния. Да не предизвика у него отрицателни емоции. Да бъде пусната тихо, защото силната музика създава силни вибрации в организма. Понякога може да се засили, според желанието на болния. Предварително трябва да проучим каква музика обича. А ако лекуваме себе си или желаем да се заредим с енергия, трябва да сме на ясно с тези неща. Преди да започнем лечението, трябва да разгледаме нейното въздействие върху нашите сетива и ако има благотворен ефект, тогава да я включим за лечение.

Необходимо е да знаем, че мажорните тонове действат оптимистично, радостно. Човек получава от тях чувство на удовлетвореност и щастие. Те може да се използват при депресии, отпадналост, тежко боледуване придружено с дълго лягане на легло, при оперативни рани. Те действат директно на клетките, които започват бързо да се възстановяват. Следва, че може да се използват при всички видове заболявания, при които имаме енергиен недостиг. А може и когато  няма заболяване, а да се използва при зареждане с енергия, когато се чувстваме много отпаднали. Трябва да се използва ръченицата, игривото хоро, веселите детски песнички, закачливи хумористични песни. Изобщо музиката на живия ритъм.

Минорните тонове действат успокоително. Те могат да се използват при завишено вибрационно ниво на организма. При възбуда и стрес, високо кръвно налягане, остри възпалителни заболявания, инфекции по дихателните пътища и всякакъв друг вид инфекции. Изобщо всички видови заболявания от възпалително естество.

КАКВО Е НЕОБХОДИМО?

Да застанем на любимото си място в къщи. Сядаме и се отпускаме максимално (метода на блаженството) – да ни стане приятно на цялото тяло. Преди това сме пуснали избраната музика. Затваряме очи и се пренасяме в царството на музиката. През цялото време я слушаме, за да можем да бъдем напълно релаксирани (отпуснати). Така стоим 15 минути и медитираме.

 

ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ КАМЪНИ, ДЪРВЕТА, ЦВЕТЯ И ЖИВОТНИ

Съществуват два вида камъни, дървета, животни и един междинен – неутрален. Едните подават енергия, другите издърпват, а третите и подават и издърпват.

Ако се чувстваме отпаднали, това ще рече, че сме енергийно изразходвани, тогава чувстваме люлеене в лодка, замайване и чувство на безтегловност. При това състояние ще използваме тези, които зареждат с енергия. От камъните кристалите и техните подобни. От дърветата – бор, ела, дюля, вишна, слива, лозница и други. От животните – кучето.

Когато сме заредени с енергия ще почувстваме напрежение в очите, главоболие, огън по цялото тяло, особено след големи неприятности. От камъните трябва да използваме песъчливите, от животните – котката. От дърветата – чемшир, праскова, кайсия и други.

НАЧИН

С КАМЪНИ – сядаме по същия начин на любимото си място и вземаме в дясната си ръка необходимият камък. Можем да съчетаем и с музика. Методът е същия като лечението с музика.

С ДЪРВЕТА – заставаме с гръб към него с подпрени плешки. Крайниците ни да бъдат леко разтворени на земята. Ръцете ни да бъдат отпуснати надолу. Тогава ще почувстваме пулсациите на пръстите. Понякога може да се почувства топлина, боцкане, студ.

ЧРЕЗ ЖИВОТНИТЕ – можем да ги държим на болното място в ръцете си или допрени до нас. След прекаран инфаркт, трябва да държим котка в ръцете си или върху сърцето.

ЧРЕЗ ЦВЕТЯТА

Като енергиен балансьор в дома ни, можем да използваме стайните цветя. И те като камъните и дърветата са два вида и един междинен.

Във всяка стая е необходимо да имаме от двата вида – плюса и минуса, а може само неутрални. Защото ако имаме само от един вид, можем да се чувстваме или много възбудени или много отпаднали.

НАЧИН НА УСТАНОВЯВАНЕ ВИДА НА ЕНЕРГИЯТА

Вземаме махалото и го поставяме в дясната си ръка. За работата с махалото има много информация. Отиваме до това, което ще използваме за зареждане и питаме, дали зарежда или издърпва енергия т.е. (+) и (-). След като установим, ще го използваме според даденото направление – подаване на енергия или издърпване.

ИЗВОД: Всичко е енергия и ние трябва да се научим да я използваме и владеем! А след това да я насочваме правилно в нашия организъм!

 

Седемнадесета лекция

 

БИОЛОКАЦИЯТА КАТО МЕТОД НА ДИАГНОСТИКА

БИО – значи биологична

ЛОКАЦИЯ – информация или система на информация чрез биологичното поле.

Сигналът за нарушен ритъм на даден орган се приема от рецепторите на кожата. Тъй като електрическите частици на клетките трептят с определена честота, при сигнал „Опасност”, те завишават или занижават своя биоритъм. Следствие трептението им се излъчват микровълни. В отговор на това се получават пулсации на пръстите на ръцете, които приемат вибрациите (трептенията) на електрическите частици, според честотата на излъчените микровълни. Методът е ясен и точен и не изисква някаква апаратура, а да съумеем да се настроим на съответната вълна, като сами започнем да се усъвършенстваме, за да развием своята сетивност, и да разберем, че тук няма никаква мистика. По този начин ще се научим да приемаме сигналите на болката и да умеем да я различаваме. Защото чрез полето на информация, приемаме сигналите на всякакъв вид болка и сигналите идващи отвън. И още нещо – да се научим да мислим правилно, за да не замърсяваме въздуха около нас. Също така да си помислим за нашите деяния, особено негативните, които причиняват болка на другите. В случая може да има болестен процес в организма ни, но е възможно да сме приели чужди страдания под формата на болка, по- точно, чужда Карма (Закон за следствията на човек от неговите действия).

Чрез метода „Биолокация”, правим пълен обход на всички органи. \“Обход е понятие за диагноза. Там, където има болестен процес, на пръстите се чувстват различни усещания. Тъй като се излъчва статично електричество и се долавя от рецепторите на кожата (най-чувствителните частици), под форма на пулсации на пръстите. В този случай електрическите частици имат свой интензитет то:

а) при възпалителни изменения – тумори, инфекции, температурни състояния и др., те трептят с ускорена честота. На пръстите се чувстват силни пулсации.

От физична гледна точка, се вижда наслоена атомна маса, а от анатомична-биологична.

б) при порезни и оперативни рани, коксартроза, фрактури (счупвания) на костите и др., честотата на електрическите частици е занижена.

От физична гледна точка, се вижда липса на атомна маса, а от анатомична-биологична.

в) интоксикираните клетки се виждат като негативи.

 

ПРИ КАМЪНИ В БЪБРЕКА ИЛИ ЖЛЪЧКАТА – по време на диагнозата, по сухожилията на ръцете се чувства напрежение, болка и се има усещането, когато хванем в ръката си камък, и го стиснем.

ПРИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПРОЦЕСИ – се чувства силна топлина в дланите, горната част на ръката. Може и по гръбначния стълб, ушите, бузите и цялото тяло.

ПРИ ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ – чувстваме в дланите си, сякаш сме взели футболна топка, която свиваме с ръка и наново я отпускаме.

ПРИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ТУМОРИ – се чувства силна топлина по цялото тяло, чувство на гадене, прилошаване. По някога може да се чувства студ.

ПРИ СРАСТВАНИЯ – чувстваме, че ръката ни сякаш потъва в мрежа и леко се съпротивлява (отскача).

ПРИ ЕНЕРГИЕН ДИСБАЛАНС – чувства се студ по цялото тяло, отпадналост.

ПРИ СТРЕС- се чувства силно напрежение в главата и сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, чувство на страх, прилошаване.

 

Осемнадесета лекция

 

МЕТОДИКА „МАГИ” ИЗГРАЖДАНЕ ОБРАЗ В РАМКА

Целта на тази методика е, да изградим един идеален образ за себе си. Нашето ежедневие така ни е понесло, че забравихме, че съществуваме. Станахме автомати и полуавтомати с изкривени лица и набръчкани чела. Прегърбени и уморени. Апатични и отпуснати.

При методиката „Маги” се използва медитация, концентрация, представа и въоръжение (визуализация). За да изградим идеален образ за себе си, необходимо е да сме на ясно какво не харесваме в себе си.

ПЪРВО

Правим външен оглед. Примерно, имаме излишни килограми, намръщено и неприветливо лице, което отблъсква другите. Бръчки по лицето, ненужни очила и др.

ВТОРО

Правим вътрешна характеристика. Това ще рече, че имаме много пороци. Това са черти, които не харесваме в себе си.

ПРИСТЪПВАМЕ КЪМ РАБОТА

1. Медитираме по един от методите.

2. По пътя на въображението си представяме една рамка, в която можем да се поместим. Това е рамката, в която живеем в момента. Гледаме нашия образ в тази рамка, застанали срещу нас самите. Започваме да изброяваме качествата, които не желаем да притежаваме, т. е. не харесваме в себе си.

ВТОРО

1. Започваме да дялкаме излишното от себе си, както искаме да моделираме изящна статуетка.

2. Работим с мисъл чрез изграждане на форма. Изглаждаме бръчките. Ако сме с прошарена коса, виждаме се като млади с естествената си коса – руса, кестенява, черна.

След като вече сме готови пристъпяме към:

ТРЕТО

Изграждаме вътрешна характеристика. Това ще рече, работим с отрицателните си качества. Не трябва да се щадим! Трябва да бъдем безкомпромисни спрямо себе си, ако искаме да имаме добър резултат!

ЧЕТВЪРТО

Ние сме съвсем нови. Освобождаваме се от рамката, т.е. излизаме от нея и чрез представа и въображение се настаняваме в дясната й страна. Виждаме се такива, каквито желаем да бъдем – нови, свежи, с пречистено тяло, свободни и истински.

По метода „ИЗГРАЖДАНЕ ОБРАЗ В РАМКА”, можем да изградим и плануваме дадено събитие, което ни предстои. Само, че поставяме събитието или човека, с когото ще се срещнем в рамка. В случая оглеждаме срещата как ще започне. Въпроси и отговори, които предполагаме. Трябва да се подготвим за неочаквани събития и атаки. Необходимо е да бъдем сигурни, че тя ще свърши в наша полза. След това да изведем събитието извън рамката и да очакваме така подготвени денят. Когато тръгнем, не трябва да изпитваме страх, а спокойствие, че човекът срещу нас е с нашата същност и все пак, и той е човек. Винаги трябва предварително да подготвим всяка среща и събитие. Да се научим да се справяме с неочакваното. Трябва да развием бързите си реакции и интуиция, защото това ще ни помогне да се справим с всички неочаквани неща и бързо да излезем от тях и неудобните ситуации. Да влагаме много разум в дадени моменти и така ще се съхраним.

 

Деветнадесета лекция

 

МЕТОДИ НА ИЗЧИСТВАНЕ

Когато човек предава черни мисли чрез полето на сетивност се чувстват негативни вибрации под форма на напрежение, отпадналост, люлеене, гадене.

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ, АКО СМЕ В ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО?

1. Да открием източникът и да се отдръпнем от него – чрез усета от човека, който е близо до нас.

2. С мисъл и въображение да си поставим лявата ръка върху ямката в основата на шията и да направим троен пас (завъртане) по посока на часовниковата стрелка. Още един път същото и един троен пас в обратна посока на часовниковата стрелка. Първият път завишаваме вибрационното поле, а втория път занижаваме (принципа на вихрите).

2. По същият начин си представяме и виждаме кибритена кутийка (като ясен образ). Вземаме я в лявата ръка, с дясната я отваряме и вземаме една клечка. Цакаме и виждаме как гори, и пак по пътя на представата, правим с нея огнена стена. Също можем да направим двоен обръч около себе си.

КАК ЩЕ СТАНЕ ТОВА?

Пак по пътя въображението, държим запалената клечка с дясната си ръка, като правим обръч от ляво на дясно. Започваме от фонтанелата (горната част на главата) и обгръщаме цялото тяло до крайниците и пак нагоре, докато се върнем в началото. После повтаряме същото от ляво на дясно. Можем да направим двоен обръч. След горните направени обръчи, правим още един обръч, като започнем от фонтанелата, пред гърдите, крайниците, гърба и свършим на фонтанелата. Това е метода на „Кръстосания обръч”.

 

КОГАТО СЕ ПРИБИРАМЕ В КЪЩИ?

1. Тъй като сме замърсени от чужда енергия, необходимо е да я изчистим, като започнем от първи енергиен център и завършим на космическия. Методът може да бъде директен или чрез визуализация.

КАК ЩЕ НАПРАВИМ ТОВА?

1. С дясната ръка правим два тройни паса (кръга) на дясно и един троен в обратна посока. Както казахме, че това е „Принципа на разширяване на телата при загряване и свиване при изстудяване”

2. Преди да влезем в къщи, по възможност да стъпим на земята с леко разтворени долни крайници и да постоим 10-15 минути. Пръстите на ръцете ни да бъдат насочени надолу. Ще почувстваме как изтича енергия.

3. Да застанем плътно с гръб допрян до дърво от рода на праскова, кайсия, чемшир, ако се чувстваме натоварени и нервни. Бор, ела, лозница, ако се чувстваме отпаднали. В първият случай сме заредени с много енергия – позитивна или негативна, а във втория сме енергийно изразходвани.

Още веднъж да си напомним, че през деня получаваме изключително много енергия, която е чужда, това всъщност е информация, която не ни е нужна и трябва да я освободим.

4. Когато се приберем в къщи, трябва да застанем под душа, за да се изчистим окончателно от чуждата енергия.

5. Ако сме напрегнати, да седнем на любимото си място, да пуснем любимата си музика, по възможност по-тихо. Долните ни крайници да бъдат леко свити и да отпуснем коленете си, колкото си може по-свободно. Да се облегнем, като гърба ни да е допрян в областта на плешките. Гръдният кош да хлътне в коремната кухина. В дясната си ръка да държим камък, който издърпва енергия. Това ще разберем чрез махалото. Когато се върти по посока на часовниковата стрелка, значи подава енергия, а в обратната – издърпва. Това ще свали напрежението и ще се почувстваме бодри.

Ако се чувстваме отпаднали, ще търсим камък, който зарежда с енергия, а ако сме възбудени, който издърпва енергия.

 

Двадесета лекция

 

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГЕОПАТОГЕННИТЕ ЗОНИ

През тридесетте години на 20 век, в Германия доктор Ернест Хартман открива, че земните лъчи, подобно електромагнитните, се появяват като обособена мрежа с определени размери и ориентация. Той я нарича „Глобална квадратна мрежа” Тя се проявява като ленти на излъчване с ширина около 12-20 см., разположена в посока север-юг и изток-запад. Разстоянието на лентите е 2 м. – север-юг, 2,5 м. – изток-запад.

Първите сведения за земните лъчения идват от Франция и Швейцария, където физикът Луи Тюрен прави опити за обяснението им като биофизичен феномен. Установено е, че ако човек лежи или стои върху пресечните точки от мрежата на Хартман, настъпват редица заболявания.

– Ако пресечната точка е в областта на главата настъпват – световъртежи, повишена възбудимост, психически смущения, отпадналост сутрин.

– Ако тя е в областта на основата на шията, настъпват увреждания на слуха и зрението, базедова болест, световъртеж, сърдечен удар, нарушаване работата на чакрите.

– Ако пресича гърдите, настъпва рак на белия дроб, заболяване на стомаха и жлъчката, рак на гърлото.

– Ако е в областта на корема – отслабват метаболичните процеси, заболяване на бъбреците, жлъчката, пикочния мехур, сърдечен удар.

– Ако е в основата на корема, настъпват увреждания на двигателната система: долни крайници, колена, стъпала, подпухване на ставите, лошо владеене на крайниците.

В случай, че пресечната точка се намира на кръстовище – стават пътно-транспортни произшествия.

 

МЕТОД НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Работи се с махало или багети. Махалото се взема в дясната ръка и се тръгва по линията на мрежата. Там, където махалото се завърти по посока на часовниковата стрелка значи, че има пресечна точка. Ако се работи с багети, те се кръстосват. Ако има геопатогенна зона, на това място се чувства голямо напрежение, промяна на вкуса, сърцебиене, главозамайване, гадене, световъртеж и още някой други усещания, които са индивидуални

 

КАК ДА ИЗСЛЕДВАМЕ ТЕРИТОРИЯТА НА ИЗЛЪЧВАНЕ?

Пак с махалото и багетите. Тъй като геопатогенните зони са места, където на дълбочина се кръстосват водни жили, подземни пещери, които излъчват отровни газове, необходимо е да се неутрализират.

Необходимо е да измерим територията – дължината и ширината, изобщо целия обсег.

На това място може да се постави пирамида, да се засее кестен, акация. Да се направи градина с формата на купол (могила) – принципа на пирамидата по изчисление. Да се постави аркова конструкция.

В дома – под леглото, където е главата и крайниците, могат да се поставят квадратни плочки, може и по средата на леглото, за да се неутрализират негативните лъчи.

Методът на изследване трябва да се усъвършенства, за да може човек да си помогне сам, след като предварително е запознат с тези знания.

 

Двадесет и първа лекция

 

МОИТЕ СЪВЕТИ

1. Когато сте много изморени след изминалия ден, седнете на любимото си място и поставете до себе си ваза с здравец! Той ще ви зареди с енергия и ще ви освежи.

ПРИ ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

1 Върху китката на дясната ръка, откъм венозната част, поставете листо от здравец и го завържете. Така да престои 2 часа.

2. ПОХВАТИ

а) при кризисно състояние, наред със здравеца, поставете дясната си ръка върху главата (голямата фонтанела), а лявата върху сърцето.

б) поставете лявата си ръка върху челото, а дясната върху главата.

Този похват може да се използва и при главоболие.

в) вдигнете крайниците си нагоре, дясната си ръка поставете върху челото в основата на окосмената част, а лявата в основата на сърцето. През това време си представете, че виждате цифрите 130 на 80 или 120 на 80.

г) поставете дясната си ръка върху челото, а с лявата с палец и показалец, притиснете ямките в основата на двете си очи до носа.

ПРИ НИСКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ

1. Поставете ръце върху хълбоците си, където са двата бъбрека. Постойте 15 минути и после ги отдръпнете.

Този похват може да се използва при преумора, тежест в очите и отпадналост.

2. Една супена лъжичка сок от лимон, поставете в една чаша преварена вода. Действа стимулиращо, тонизиращо и при болки във вените.

Когато пиете вода от чешмата, задължително подръжте чашата в ръцете си няколко минути. Така леко се променя PH и тя става по-пивка!

ПРИ ГЛАВОБОЛИЕ

1. Концентрирайте погледа си върху голямата фонтанела 15 минути. Това ще рече, да гледате без да мигате, като си представяте, че сте над главата си и я гледате отгоре.

Този метод е чрез визуализация и насочен поглед към дадено нещо. Може да се постигне след продължителни тренировки.

2. Поставете двете си ръце в основата на черепа, в двете страни под ушната мида и повдигнете главата си с възглавничките на пръстите си. Палците поставяте в изпъкналата част на челюстите си. Така 5 минути. След това поставяте двете си ръце върху слепоочията и притискате силно, докато започне да пулсира главата. Отпуснете рязко и дишайте дълбоко.

Този похват се използва при главоболие предизвикано от невралгия, невроза и мигрена.

Необходимо е да се знае, че когато се концентрираме, от време на време трябва да насочваме погледа си към щитовидната жлеза. Тя се намира в двете страни в основата на шията, там където е кладенчето.

Състои се от два лоба (дяла) – ляв и десен.

ПРИ УСКОРЕНА СЪРДЕЧНА ДЕЙНОСТ

Лягаме по гръб и поставяме двете си ръце леко свити в пръстите върху основата на шията, там където е кладенчето, а лявата върху основата на сърцето. Дишаме бавно и равномерно, като задържаме повече въздух в раменете. Така, докато се нормализира ритъма на сърцето.

ПРИ ЗАБАВЕНА СЪРДЕЧНА ДЕЙНОСТ

Поставяме пръстите на лявата си ръка върху дясната, там, където чувстваме пулсациите на сърцето (мястото за измерване на пулса). Дишаме равномерно по горе упоменатия начин. Така, докато почувстваме, че ритъма на сърцето се нормализира.

ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА ИМУННАТА СИСТЕМА

Поставяме палеца и показалеца на дясната ръка в двете страни на носа (два пръста по-надолу от основата му), там където е най-изпъкналата му част и с въртеливи движения пет минути по посока на часовниковата стрелка и 5 минути в обратна посока, докато се получи затопляне. След това поглаждаме точките 5 минути с леки движения.

ПРИ ЗАПУШЕНИ НОЗДРИ

1. С леко свити пръсти на дясната ръка на разстояние около 30 см. от носа, мисловно насочваме космическа енергия, а ние говорихме за нея. Така 15 минути, докато се отпуснат.

2. С палеца на дясната ръка разтриваме мястото, което споменахме по-горе. Така 15 минути, докато се отпуши. След това лягаме на обратната страна, за да може да се освободи ноздрата.

ПРИ БОЛКИ В СЪРДЕЧНАТА ОБЛАСТ – СТЯГАНЕ, БОДЕЖИ

Сядаме на стола, леглото или дивана. Поставяме дясната си ръка върху плешките, с отворена длан, която гледа нагоре, а лявата ръка поставяме отпред, в основата на сърцето. Така, докато отзвучат бодежите, болките, стягането и пр.

ПРИ ХЪЛЦАНЕ

Поставяме дясната си ръка със свити пръсти върху епигастрияма (под лъжичката). Така леко притискаме и дишаме продължително (вдишваме, издишваме).

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПОДОБРЯВА САМОЧУВСТВИЕТО И ВЪНШНОСТТА

1. Когато се чувстваме много уморени, лягаме по корем на пода. Протягаме силно ръце. Ако искаме, можем да се търкаляме. Това можем да правим два пъти на ден.

2. Затваряме очи. Произнасяме нещо от този род: \“В небето ярко слънце грее. Над мен сияе небето. Природата е спокойна. Тя управлява света. Аз като дете на природата, се намирам в хармония с Вселената.\“

3. Ако имаме къщна работа, сядаме на стола, като седяща египетска статуя. Слагаме ръцете си върху бедрата, с длани надолу.

4. Бавно напрягаме пръстите на краката, а след това го отпускаме. Правим го бавно, като се повдигаме нагоре с всички мускули на тялото, докато стигнем до шията. След това правим кръгови движения на главата, като че ли е футболна топка. Трябва да повтаряме на своите мускули: \“Отпочивайте спокойно!\“

 

Двадесет и втора лекция

 

КРАТКА ИСТОРИЯ ВЪРХУ НЕТРАДИЦИОННОТО ЛЕЧЕНИЕ

Нетрадиционната или алтернативна медицина датира от най-дълбока древност. Хората, които са правели чудеса, са се наричали магове, магьосници, врачове. Още от времето на богомилите е бил известен Василий маг, по-късно брата на Симеон, Боян магът. Ако се върнем във времето и влезем в историята на човечеството – в библията ще узнаем за чудесата, които е правил Учителят над Учителите – Исус Христос.

Досега никой не се е замислил, че чудесата, които правят тези хора, не са чудеса, а нещо, което се постига с много знание и опит. През вековете тези лечители, както ги нарича народът – народни, защото в своята практика те използват нетрадиционни методи на лечение, оперират без скалпел – както филипинските оператори.

 

ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ БИЛКИ

Едно от най-разпространените нетрадиционни лечения е билколечението или фитотерапията. За да го използваме, ние трябва да знаем много за билките. Част от лечителите използват космическият канал, от където им се разкриват редица билки. Необходимо е да се знае, че ако се получи такава информация, тя трябва да се провери от книгата за билки за действие, показание и противопоказание. Необходимо е да се вземат няколко вида билки и да се съчетават така, че да са две противоположности. Това ще рече – една успокояваща, друга стимулираща. Преди това трябва да се консултираме с лекар или лечител, за да установим причината за заболяването. Примерно: ако имаме постоянно главоболие, необходимо е да се намери причината, а тя може да е предизвикана от стрес, който атакува щитовидната жлеза и от там една непрекъсната дразнимост на нервните окончания отиващи към главата. В този случай трябва да подадем храна на жлезата, за да я успокоим, защото тя предизвиква завишен тонус на вегетативните нервни окончания и накрая да лекуваме последствията. При разстройство на жлезата се получава сърдечна невроза, струма (гуша), кисти и възелчета, възпаление на нервните окончания, спазъм или атрофични изменения по тях.

Чрез биолокация е необходимо да проследим ритъма на съответния орган, който е засегнат и неговите вибрации. Да проследим вълната на здравето чрез линиала на Тюрен (за него не сме говорили). От там да направим обход на всички органи и системи и тогава да пристъпим към билколечение.

МОИТЕ РЕЦЕПТИ

НЕВРАЛГИЯ И МИГРЕНА

1. по равни части бъз, мащерка, дилянка, синя тинтява, мента, коприва

2. маточина, риган, дилянка, синя тинтява, лайка

3. анасон, дилянка, синя тинтява, червен е жълт кантарион, лайка

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Завира 450 грама вода и прибавяме 2 щипки (с трите пръста) от билките. Предварително ги поставяме в марля, за да не се прецеждат след това. Чакаме да кипне и изваждаме веднага билките. Разделяме чая на три части. Пие се 3 пъти по 100 грама 2 часа след храна. Към всяка част слагаме по вкус захар, мед и едно резенче лимон, когато чая изстине, защото когато е топъл, се губи витамин \“Ц\“, който стимулира организма, отпуска кръвоносните съдове, спада кръвното налягане, премахва умората и главоболието.

Към тази рецепта можем да прибавим и следното: върху китката на дясната ръка (откъм венозната част), да се постави орехово листо или шума (предварително да се напръска с вода, за да омекне). Така да престои 20 минути и след това да се свали. Ръката с листото може да се привърже. Листото съдържа йод в чист вид и е необходимо за щитовидната жлеза. За нея можем да приемем следното:

1 буркан кисело мляко

6 счукани ореха без костилките

половин лимон

1 аспирин

150 гр краве сирене

Цялото количество се разбърква в купа и се разпределя на три части.

То се взема като храна три пъти. Прави се попара с малко водичка и 1 препечена филийка хляб.

Млекото и сиренето внасят белтъчини и калций, лимона – витамин \“Ц\“, орехите – витамин Б6, който тонизира нервната система. Може и една маруля. Тя съдържа фосфор. Аспирина тонизира организма и кръвоносните съдове.

 

ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОРГАНИЗМА

Много болести ни спохождат поради прекомерно консумиране на мазнини, захарни изделия и месо. Стомахът се претоварва и не може да се справи. Резултатите са маса ненужни вещества, които замърсяват храносмилателната система, жлъчният мехур, бъбреците, задстомашната жлеза и кръвоносната система, по-точно съдовете. Често се оплакваме от главоболие и болки в черния дроб. Прибягваме към лекарства, без да се опитаме да изчистим организма си.

КАК СЕ ПРАВИ ТОВА?

Сутрин, на гладно, трябва да изпием 100 грама хладка вода, като се прибави към нея един лимон (15 грама). После наново се пият сокове от ябълки, моркови, касис, през един час по една чаша. Да се храним не е необходимо. На следващият ден пак се повтаря, ако се чувстваме добре. Ако усетим слабост, виене на свят, трябва да започнем да се храним. В никакъв случай не трябва да консумираме солено, сладко и пържено. След няколко дни болките в ставите, главата и вътрешните органи ще изчезнат. Ще се почувства лекота в цялото тяло, ще се разтоварят килограми. Тогава трябва да опитаме да регулираме храненето си, като в него има много зеленчуци, плодове, кисели и млечни продукти и съвсем малко от това, което натрупва организма най-вече мазнини – пържено, сладкиши и пасти.

ПРИ ГЛАВОБОЛИЕ

Преди всичко трябва да пречистим организма си, в това число съдовете, които се замърсяват от нечисти вещества. След това да използваме настройка от дилянка (валериана), листа от лавандула, горски ягоди, жълт кантарион, мента, лайка. Да прекарваме повече време сред природата, на чист въздух преди лягане. Повече да ходим. Да не забравяме доброто настроение и емоции.

КАК ДА ПРИГОТВИМ НАСТРОЙКАТА?

Вземаме по една лъжичка от билките и ги заливаме в литър вряща вода. Оставят се да врат няколко минути. Изстудени се прецеждат. Пият се по четвърт чаша два пъти на ден.

НЕРВНО СЪРЦЕ. ПРЕКОМЕРНА УМОРА

За премахване на болки в сърцето е добре да се пие от горната настройка.

Препоръчват се и успокоителни бани. Ако нямаме вана, можем да ги правим на краката.

РЕЦЕПТИ

1. борови иглички, шишарки, клонки, да се накиснат, колкото да се покрият и да се поставят да врат половин час. Престояват 12 часа. Отварата трябва да бъде кафява на цвят. Сипва се половин литър на четвърт вана за краката. Много добре действа ваната от валериана. Може да се прибави към горната отвара. Това премахва главоболието, болките в сърцето, понижава кръвното налягане.

Може да се направи отвара от орехови листа и лайка, но не е необходимо да стоят толкова часа.

БРОНХИТ

На една чаша прясно мляко, се прибавя една супена чаша конски босилек. Изварява се добре и прецежда. Пие се четвърт част преди лягане много горещ.

ХРЕМА

В леген с много гореща вода се добавя отвара от лайка и се стои над парата. Крайниците се поставят в легена със същата отвара. Изваждаме ги, когато водата изстине, изтриваме ги и ги обуваме в груби чорапи. Преди лягане изпиваме чай от калина с мед.

СПАДНАЛ ГЛАС

Половин чаша семе от анасон се залива в половин литър вода. Оставя се да ври 15 минути. Семената се изваждат и се добавя чаша мед и се оставя да кипне. Сваля се и се прибавя коняк или водка – 2 лъжици. Пие се по една супена лъжичка на половин час.

ЗА УКРЕПВАНЕ НА ЗЪБИТЕ И ЛОШ ДЪХ

Листа от малина, дъб или орех и мента – равни количества се нарязват ситно и се слагат в бутилка. Заливат се с горещ, винен оцет и се оставят три дни.

ПРИ ЗЪБОБОЛ

Нарязваме на ситно скилидки чесън, увиваме в чиста марля и се поставят на китката на ръката откъм болния зъб. Мястото се намазва с крем, за да не се получи изгаряне.

Парче сланина се поставя върху бузата, където е болният зъб. Стои 15-20 минути.

В ухото от страната на болният зъб се поставя листо от жиловник.

ПРИ ХЕМОРОИДИ

Вземаме на едно яйце белтъка и прибавяме едно зърно син камък (този, с който пръскаме лозниците). Смесваме ги и ги разбъркваме добре, за да се разтвори синият камък, докато стане кашица. Намазваме го на памуче и поставяме върху поразеното място. Стои цяла вечер.

ПРИ НАВЕХНАТО

На един памук поръсваме спирт (чист, за горене или ракия) и го поставяме върху навехнатото място. Отгоре слагаме найлон, за да държи по-дълго време влага. Ако е крак, обуваме го с чорап и така да престои едно денонощие. Никога не се слага студен компрес. Той е враг номер едно.

СЪНОТВОРНО

500 гр. морска сол, 1 с.л. хвойна

Слагат се във ваната и се престоява 30 минути.

КОСОПАД

150 гр. корени от коприва

50 гр. корени от сапуниче

50 гр. черупки от лешник

Варят се в един литър горещ оцет, докато остане до половината. Сместа се втрива в косата вечер, докато косопада изчезне.

УПОРИТА КАШЛИЦА

100 грама борови връхчета врат в един литър вода и 100 грама захар, 30 минути. След това се прецежда и се прибавя 1 чаена лъжичка нишъдър, 2 супени лъжички пепел и се пие 4 пъти по една кафяна чаша на ден.

ПРИ ЕКЗЕМА

Накиснете поразеното място със смес от следната настройка:

смрадлика – листа и клонки

корени от бял оман

орехови листа

корени троскот

Слага се по равно количество от билките. След като засъхне мястото след банята, намажете със следната смес:

орехово масло

печатарско мастило

сок от узряла капина

ПЯСЪК И КАМЪНИ В БЪБРЕЦИТЕ

1. Изцеждаме сока на един лимон и прибавяме половин чаша хладка вода и пием няколко пъти на ден.

2. Половин чаша смес от сока на морков, цвекло и краставица – пие се 3-4 пъти дневно.

Камъните изчезват в течение на няколко дни в зависимост от размерите и количеството.

УСПОКОИТЕЛЕН ЧАЙ

бъз, мащерка, дилянка, теменуга, иглика, анасон.

ПРИГОТВЯНЕ

460 грама вода завира и се пускат 2 щипки (с трите пръста) билки. Врат 5 минути, прецеждат се и се пият 3 пъти по 150 грама преди ядене, с 1 кафяна лъжичка мед плюс резенче лимон (слага се, когато чая изстине).

СЪРДЕЧНА НЕВРОЗА

тинктура от глог (от аптеката)

сутрин 20 капки

обяд 20 капки

вечер 15 капки + 15 капки тинктура от валериан + 15 капки от люта мента.

ХЕМОРОИДИ, КАМЪНИ, СЛАБИТЕЛНО, КРЪВОЧИСТИТЕЛНО

див спанак (червен дива лопода)

1. корени – при хемороиди и камъни

2. външно – циреи, рани, като лапи.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ

2 щипки от нарязаните корени се прибавят към 160 грама вряща вода и врат 5 минути. Свалят се от огъня и така, докато отварата изстине и се прецежда. Пие се 3 пъти по 50 грама след ядене.

Когато използваме лапите, листата се нарязват на ситно, към тях се прибавя малко свинска мас и се налага върху засегнатото място. Прави се 2 пъти дневно. Така, докато раната заздравее!

СИНЯ ТИНТЯВА – действа стимулиращо, при бъбречни заболявания, апетито възбуждащо, стимулира сърцето.

ПРИГОТВЯНЕ

10 цветчета се поставят във вряща вода и врат 5 минути. Свалят се и се чака да изстине. Приема се 3 пъти по 50 грама след ядене.

ГРЪМОТРЪН – действа при възпаление на простатната жлеза, при възпаление и камъни в жлъчката и бъбреците.

ПРИГОТВЯНЕ

3 шипки (с трите пръста) от билката се поставят в 160 грама вряща вода и врат 5 минути. Свалят се от огъня и се пие 3 пъти по 50 грама след ядене.

МАГАРЕШКИ ТРЪН – при мъжка и женска импотентност, миома на матката, действа стимулиращо.

ПРИГОТВЯНЕ

7 цвята се поставят в 360 грама вода и врат 10 минути. Свалят се от огъня и се захлупват с похлупак. Стоят още 2 часа. След това се прецеждат и се пие 3 пъти по 150 грама 2 часа преди ядене.

КАНЕЛА

РЕЦЕПТА

1. Може да си дъвче три пъти на ден по 1 листо.

2. 2 щипки ситно нарязани листа киснат 24 часа, като се заливат преди това във вряла вода (150 грама). Взема се 3 пъти по 20 грама на гладно.

3. ЖЕН-ШЕН – стимулира централната нервна система, увеличава газообмена, при физическа и умствена преумора, повишава работоспособността, при продължителни заболявания, при намалено действие на половите жлези, при неврози, невралгии, хистерии.

РЕЦЕПТИ

1. По едно коренче под езика след ядене.

2. 2 пъти по половин флакон (при готова фармацевтична форма) на ден.

3. 1 кафяна лъжичка от билката кисне 1 час в 400 грама вряла вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден.

КАНЕЛА – действа кръвоспиращо, спазмолетично, противомикробно, при косопад, циреи, бяло течение, изкълчване, нараняване, менингит.

РЕЦЕПТИ

1. 1:100 канела плюс бяло вино стои 20 дни и се пие за засилване на сърцето и воднянка на долни крайници.

2. Външно – отвара 1:10 при падане на косата (втрива се веднъж на ден) – 7 дни.

3. 20 грама счукани стръкове плюс 20 грама камфор или 20 грама ракия, киснат 10 дни. Разтрива се врата и главата.

4. 1 супена лъжичка листа плюс 200 милилитра вряла вода се киснат два часа и се пие по 1 винена чаша.

ПОВЕЙ – при хемороиди.

7 пръчици с дължина около 10 см. от клончето, се заливат в 360 грама вода и се слагат да врат 15 минути. Изваждат си и стоят с похлупак два часа. Прецеждат се и се пие 3 пъти по 100 грама на гладно.

ГЛУХАРЧЕ – действа при бъбречни заболявания и импотентност у мъжа.

1. Стръкчетата заедно с листата се попарват във вряща вода и след това се нарязват като салата. Прибавя се щипка сол, малко оцет и олио. Салата се консумира по време на ядене.

2. 2 щипки нарязани на ситно стръкчета и листа, се прибавят към 160 грама вряща вода. Ври 5 минути и се прецеждат. Пие се 3 пъти по 50 грама след ядене

Потопени сме в материалния свят.Технологиите превземат работните ни места,нахлуват в  бъдещето, но не са в състояние да предскажат докъде ще доведе този технологичен скок.Основни източници на познания и информация са книгите. Те отстъпват пространство на колосално количество информация и познания,които циркулират във виртуалната интернет среда.  Навлизат в домовете ни и започват да диктуват нашия живот. Дори най-големите футуристи визионери виждат сериозен процес на „демистификация“ на най-съкровените чувства и мисли на човека- любов,вяра,духовно ниво.Мистичното,неочакваното,необяснимото сякаш не живеят тук.Но те не само съществуват,а и отстояват своето право на съществуване,защото в тях е закодирано вечното човешко стремление към непознатото,неизученото,необясненото.Балканите са едно от най-мистичните места на Европа и света.И това има своите дълбоки основания не само в географското положение,но и в народите,които населяват тези земи,независимо дали са българи или румънци.

Lucian Blaga / Лучиан Блага/ /1895-1961/ е румънски философ, теолог и поет.Огромен отпечатък върху неговата мисъл и творчество оказва родната му Трансилвания- земя на легенди,митове,приказки и тайнства.От защитата на доктората си в университета на Виена /1920/ през 30- те години на 20 век, Блага развива метафизика на културата,която  същевременно е и метафизика на неосъзнатото.

Той тръгва от румънското село,като сакрално място,където космоса се слива с вечната природа.Според него, именно там се формира фундаменталния характер на културата.Философ на култура от висока класа, Блага утвърждава голямата роля на взаимодействието между пространството -времето /хоризонта/ и висшия дух.От тази изходна точка, той разкрива основното значение на съдбата за формирането на румънския дух.

За него,музикалния фолклор на родната му страна може да бъде определен,като меланхолия на душата.

Блага има забележителна дипломатическа кариера- бил е румънски посланик във Варшава,Прага,Виена,Берн,Лисабон.През 1937 година е избран за член на Румънската академия на науките Той е един от най- големите екзистенциалисти и анти-рационалисти в европейската философия на 20 век.За него, „румънската“ мисъл е неразривно свързана с ортодоксията на източното православие.Той е и голям поет- майстор на меланхоличната поезия.Номиниран е и за Нобелова награда ция и забрава.по литература.По време на комунистическия режим, изпада в пълна изола

Чрез мистиката на своята мисъл,Блага разкрива мистицизма в румънския светоглед.

Георги Караджов

 

Личностите формират възприятията ни за света,независимо че в демократичното общество, мнозинството взима най-важните решения.Защото новото,неочакваното,иновативното се ражда трудно и трябва време,за да се възприеме от хората.Първоначално, то се изгражда в съзнанието на отделни хора.Те го приемат за свое и започват реализацията му на практика.Постепенно увличат след себе си останалите,като доказват ползата му за тях.Така „тайно“ и „полека“ народите израстват качествено в духовно и материално отношения.Неусетно, новаторското малцинство завладява съзнанието и представите на средно-статистическото мнозинство.И така, новите идеи стават част от масовото съзнание,което дори „забравя“ за техния първоизточник.Българската и румънската история са богати на личности.Представям ви Ана Бландиана.                                                      

Ana Blandiana/Ана Бландиана/ /1942/ е румънска поетеса, есеист и политическа фигура.Родена е в Тимишоара.Баща й е свещеник,прекарал години в затворите на комунистическа Румъния.Загива при катастрофа седмици,след като е освободен при генерална амнистия.1959 година дебютира,като поет в антологията „30 млади поети“.1960 година се омъжва за писателя Ромул Росан.

През 1963 година тя отново публикува поезия след 4 годишна забрана,защото е дъщеря на враг на народа.През 964 година е публикувана първата и стихосбирка „Първо лице множествено число“.

Става известна в цяла Румъния със стихотворенията си „Петата на Ахил“/1966/ и „Третата тайна“/1969/.1967 година се заселва в Букурещ.

През 1975-77 година е библиотекар в Института за изящни изкуства-Букурещ.1976 година за първи път нейни творби са преведени на френски език.1978 година по специална покана участва в Първия международен фестивал на поезията в Париж.През 80 те години започва да пише остро критична поезия срещу режима в страната й.Сред най- известните й творби са „50 поеми“/1970/,“Октомври,ноември,декември“/1972/,“100 поеми“/1991/

След румънската революция се включва във фондацията „Отворено общество“ и започва борбата си за гражданско и демократично общество в Румъния.1994 година създава и оглавява неправителствената фондация „Граждански алианс“,която се бори с последиците от комунизма.

Публикува много поетични творби,които са преведени на 16 езика.През 2017 година е 12- тия лауреат на наградата на фондация „Грифит“за забележителен принос в поетическото изкуство.

Животът и делото на Ана Бландиана силно напомнят приноса на големия български творец и общественик Блага Димитрова.Затова си „позволявам“ да „нарека“ Ана Бландиана румънската Блага

 Георги Караджов  

 

за пътя към успеха и мечтите за бъдещето

 Тайбе Юсейн, Биляна Дудова, Евелина Николова и Миглена Селишна записаха историческо постижение на Европейското по борба. Първите две са златни медалистки, докато вторите  се окичиха с отличия със сребърен блясък.  

За първи път в историята на женската ни борба, страната ни има 4 финала.

Успешните ни спортистки застанаха пред камерата на „Събуди се“ по NOVA и разказаха за пътя към успеха, както и за мечтите си за бъдещето.

 „За първи път в историята на женската борба ние сме на 4 финала“, разказва Тайбе Юсеин.

„Наистина съм може би лидерът, заради опита ми. Старо куче съм. На 27 години съм. Европейската титла ме зарадва. Ако миналата година някой е решил, че съм спечелила случайно, сега затвърдих успеха. Станка Златева е велико име. Сравненията между мени нея не са много реални обаче. Тя се е борила в друга категория и все още моите успехи не са това, което тя е постигнала. За момента, да, след Станка аз съм най-успешната. Всички искат и аз искам много от себе си. Много съм амбициозна. 2016 година ми бе най-лошата година. Бях на дъното. Струва си всяка минута в залата за удоволствието, което изпитваш на почетната стълбичка. Няма такова удоволствие да пуснат химна в твоя чест“, допълни Юсеин, която сподели, че мечтае за олимпийска титла.

Евелина Николова сподели, на свой ред: „Наричат ме юнакът, може би, защото съм борбена съм и не се отказвам. И съм македонка. Последните години бяха трудни за мен. Имах застой и този медал върна увереността, апетита и жаждата за победа. Първоначално среброто го приех като неуспех, бях готова за финала. Но след това пренаредих нещата. Прецених, че ми остава малко за златен. Само спортист минал през такива неща може да разбере цената на успеха и на неуспеха. А тя е висока. Цената за този медал и за предните е да спазваш правилата и режима. Иначе не става“.

 „Дамата си е дама. Независимо какво работи, една жена винаги трябва да бъде поддържана с хубав маникюр, с хубава коса, да носи женствени дрехи. Аз съм маниак на тема маникюр“, казва още Николова, която е и шампионка по сумо, а в бъдеще мечтае за медал от Олимпиадата.

Биляна Дудова е нарината „лъвицата“ на националния тим. А защо?

 „Това, че ме наричат лъвица, значи, че на тепиха се боря като лъвица и давам цялото си сърце. Освен това съм зодия Лъв. Никога не е било лесно при мен. От малка съм се справяла с трудности. Преди много години загубих майка ми, точно на Коледа, на 25 декември, точно в моите ръце. Бях сломена от живота. Но се радвам, че успях да намеря сили. Реших, че ще продължа да се боря заради нея. Всяка титла и медал посвещавам на нея. Тежкият ми житейски път ми помогна в спорта. Всеки път, когато ми е трудно се сещам за кого го правя всичко. Вдигам високо глава и продължавам напред“, казва Дудова, която е устремена към световна и олимпийска титла.

„За първи път се случва да имаме две втори и две шампионки и едно пето място. С ред и дисциплина контролирам нещата, Понякога повишавам тон. С годините обаче все по-рядко. Те просто изпълняват нещата. Това, че някой плаче, не значи, че е слаб, а че дълго време е бил силен“, обясни треньорът Петър Касабов.

„Предполагам ме наричат жената-котка, защото съм от най-бързите. Бъркали са ме за гимнастичка. Може буи съм по-прибрана и скоромна,. Не обичам да се вдига шум около мен. Това е трудно, да, при все успехите“, коментира Миглена Селишка, която се стреми към класиране на Игрите в Токио през 2020 и медала.

https://gong.bg/oshte-sport/drugi-sportove/multimedia/video/borkinite-proslavili-bylgariia-za-pytia-kym-uspeha-i-mechtite-za-bydeshteto-539867

 

Цели поколения българи са създавали и надграждали традиции в различни занаяти, но след индустриалната революция през XIX в., серийното производство

 

 

Автор: Камен Колев

на стоки постепенно избутва от пазара ръчно изработените шедьоври на майсторите от малките работилнички. Днес на много от тези занаяти се гледа като туристическа атракция, а други са напът нацяло да изчезнат от нашите земи.
Според наши етнолози, девет от традиционните български занаяти днес са на изчезване.

Яхнаджийство 
се свързва с извличането на сусамово олио и тахан. Този занаят е бил широко практикуван през XVIII и XIX век. Маслодайната култура се отглежда в света от 1600 г. пр. Хр.
Увековечена е и в приказките на Шехерезада – прочутата реплика „Сезам, отвори се!“ е свързана със сусама, чието английско наименование е Sesame. Отразява свойството на растението да разтваря кутийките си със семенца, когато узрее.
Макар някога отглеждането на сусам у нас да е било традиционен поминък, днес е сведено едва до няколко села в Ивайловградска област. И въпреки че е близък до българския вкус, таханът също не е много популярен у нас. Мнозина го свързват с известната тахан халва, която обаче често се приготвя не със сусамова, а със слънчогледова паста.

Тюфекчийството,
наричано още пушкарство, е занаят на ръчно изработване, украсяване и орнаментиране на огнестрелно и хладно оръжие. Бижyтepът Антoн Мapинoв e eдин oт мaлкoтo мaйcтopи в Бългapия, кoитo все още практикуват този занаят. Роден е в Силиcтpa, къдeтo ce oбyчaвa при мecтeн мaйcтop да прави бижута. Пo-къcнo ce мести във Велико Търново.
Запалва се случайно по гpaвиpaнeтo нa opъжия, след като получава paзpeшително зa пpитeжaниe нa личнo opъжиe. Купува си пиcтoлeт и в интернет попада нa aмepикaнcки caйтoвe нa мaйcтopи гpaвьopи.

“Кaтo видях кoлкo ca кpacиви нeщaтa им, ce зaпaлих и peших дa oпитaм и aз. Мaлкo пo мaлкo cи кyпих инcтpyмeнти, някoи oт тях ce нaлoжи дa ми бъдат доставени oт САЩ, дocтa са cкъпи”, paзкaзвa Мapинoв.
Друг наш майстор тюфекчия е Александър Гевгалов от Казанлък – потомствен оръжейник. Той пък е гравирал оръжия за арабския свят, инкрустирал е и личния подпис на Михаил Калашников върху образци от автомат „Калашников АК-47“.

Мелничарството
с право се счита за един от най-старите български занаяти. В древността у нас масово били използвани ръчните хромелни мелници, за което свидетелстват стотици подобни мелници, намерени в пещерите.
Хромелни мелници били открити в царските жилища в първата българска столица Плиска. В древните български столици Плиска, Преслав и Царевец са открити голям брой мелнични камъни е диаметър 60-70 см. Предполага се, че някои от тях са използвани във вятърни мелници.
Първата валцова мелница във Видин е построена през 1899 г. През 1903 г. във Видин се построяват още две такива съоръжения.
Днес в България работят около 50 мелници за брашно, предназначено за търговски цели.

Сарачество
Името на този занаят произлиза от арабската дума сарач – седло. Майсторите изработвали впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули.
Като основен материал се използват кожите от едър рогат добитък, овце, кози и свине. Днес изделията на сарачите могат да се видят само на специализираните занаятчийски панаири и в някои наши етнографски комплекси.

Шапкарство
Макар и да нямаме вековни традиции за носене на шапки като руснаците и англичаните, в миналото у нас броят на шапкарските ателиета е бил значителен. Преди 1940 година в столицата е имало 18 ателиета за шапки, а в Русе – над 35.
През 1946 г. обаче излиза закон срещу незаконното забогатяване, който засяга банкери, депутати и шапкари. Така на шапкарите е забранено да практикуват занаята си и те се преквалифицират в шивачи.
Много от тях са изгорили калъпите си и занаятът е започнал да се губи. Когато Хрушчов слага меката мъжка шапка, и у нас започват да се изработват такива. Един от най-старите ни шапкари е Георги Колев от Добрич, който се занимава със занаята повече от 70 г. В „Десант“ сме разказвали подробно за този уникален човек, който събира в тетрадки подписи на най-известните си клиенти.
Най-забележителната личност, посетила дюкяна му, е кинорежисьорът Франсис Форд Копола.

Бубарството
се свързва с отглеждането на копринени буби и производството на коприна. У нас се е практикувало още през VII-XI век, но особено силно се развива в края на XIX век. Ако в началото на ХХ век България е произвеждала 1250 тона копринени пашкули на година, но днес този традиционен поминък е почти изчезнал у нас.

А е имало времена, в които хиляди български семейства са се издържали от бубарство. През 1927 г. например над 2 милиона лева са влезли в българските домакинства с отглеждането на повече от 2038 т сурови пашкули.
Пак в онези години в държавната хазна са постъпили 176 милиона лева от износа на 550 тона сухи пашкули. Даже и в годините на икономическа криза през 30-те години на миналия век отглеждането на копринени буби е било по-доходно от житото, царевицата и гроздето.

До 1989 г. бубарството дава поминък на повече от 50 000 души при мощно държавно субсидиране на цените на суровините. Така произведените в България платове и дрехи от естествена коприна са били евтини и висококонкурентни на световния пазар.
С политическите и икономическите промени след 1989 г. и бързата приватизация на държавните дружества, които се занимават с бубарство, отрасълът е почти унищожен. Много от фирмите за копринени буби са затворени, други са разграбени и унищожени. Трети са обявени в несъстоятелност.

Гайтанджийство
Гайтанът е плетен вълнен шнур, с който се украсяват традиционните народни носии, изработени от аба. От практично средство за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени дрехи, тези шнурове се превръщат в сложна рисунка. Първоначално се изработват ръчно. По-късно се използва чекръкът, а производството се механизири.

Силно развитие гайтанджийството получава по време на Възраждането и особено през ХІХ век. След Освобождението българските гайтани продължават да се търсят на турския пазар и това продължава до Първата световна война.
Главни центрове на гайтанджийството са Карлово, Калофер, Казанлък, Габрово, Сопот, Котел, Сливен, Пирдоп.
Заради силната конкуренция на фабричните изделия занаятът запада.

Калайджийството
е занаятът, при който се полага специално покритие върху метални съдове, които имат пряк контакт с огъня – джезвета, казани, тави. Тъй като бързо оксидират, се налага медните съдове да се посребряват или калайдисват. Бакъреният съд се поставя на огъня да обгори отвън и отвътре, като се държи с големи клещи. После с малко сярна киселина и памук се обтрива цялата повърхност и се залива с вода.

В калая се добавя нишадър, който го разтваря, после се добавят солна киселина и цинков прах. Съдът се поставя отново на огъня да се нагрее. Тази процедура се повтаря, докато се калайдиса хубаво целият бакър. Ако работата е качествено свършена, съдът издържа цяла година преди повторно калайдисване.

Мутафчийството
пък се свързва с отглеждането на кози, от чиято козина се произвежда основната суровина. Най-напред се извършва требене – с ръце се прави подбор на козината по цвят и дължина на материала. После козината се разчепква върху дървена дъска, а после се преде на чекрък.

При тъкането има два основни мотива, с които тъканта се украсява – „миши учишки“ и „котешки зъбки“. Натуралният ефект при тъкането се постига чрез съчетаването на естествените цветове на козината – бяло, сиво, кафяво и черно. Занаятът запада катастрофално след Кримската война.

http://www.desant.net/show-news/35597

Малцина у нас знаят нещо за наследниците на писателя, летописеца, публициста и революционера

автор:Продрум Димов

Мнозина свързват името на Захарий Стоянов преди всичко с неговите уникални „Записки по българските въстания“ и с участието му в националноосвободителните борби. Но вероятно малцина познават, изключвам специалистите-историци, в детайли водещата му роля в историческото Съединение на Княжество България с Източна Румелия. Преломно събитие, осъществено с цената на малко жертви на 6 септември 1885 г. пред очите на изненаданата и явно пораздразнена Русия, пред шокираната, но дипломатично сдържана Европа. А предполагам, са още по-малко онези, които са се занимавали с проучване на корена и наследниците на забележителния български писател, самобитен летописец, страстен публицист и революционер.
За съжаление Захарий Стоянов все още не е заел своето подобаващо място в националната ни история, в литературата и публицистиката ни. Как да си обясним например факта, че в съвремието ни отсъстват национални тържества и чествания, посветени на годишнини от появата му на бял свят или пък на толкова преждевременната му внезапна кончина на 2 септември 1889 г.? Освен това не по-малко недоумение буди и обстоятелството, че в компетентните ни научно-исторически и литературни среди вече десетилетия наред стоеше неуточнена годината на неговото рождение – 1850 или 1851. Има ли родолюбив българин, който да не более и за съдбата на неговата гробница в Русе? Колцина пък знаят за нещата, свързани с неговите наследници, внуци и племенници. 

Въпроси, които не без основание чакат своя отговор

И понеже сме изправени пред реалната угроза да загубим българския идентичен корен (нещо, към което доста целенасочено се стремят сега мнозина наши известни „доброжелатели“), ми се ще да хвърля малко светлина върху малочисленото, но интересно присъствие на потомци от рода на Захарий Стоянов в Пазарджик. Сигурно се броят на пръсти онези наши съграждани, да не говорим за страната, които знаят, че инж. Храбър Стоянов, живеещ на ул. „Константин Величков“ 28, е близък родственик – внук на този именит апостол от Априлското въстание. Неговият дядо Вичо, роден през 1875 г., е брат на Захарий – първородният син на Стоян и Йова Далакчиеви от с. Медвен, Котленско. Семейството има още 5 деца: Тодорка, родена през 1854 г., Марко (1856). Той през 1895 г. става кмет на Медвен. Другите наследници на родителите са Васил (1859), Жечка (1865) и Господин (починал на 13-годишна възраст). Но майката умира и овдовелият баща се задомява с младата католичка Рада, която му ражда още един син – Иван.
От 1883 до 1889 г. Вичо, дядото на Храбър, живее с младото семейство на Захарий и Анастасия Стоянови в Русчук (Русе), Пловдив и София. Той бил 

образован за времето си човек

– завършил гимназия в Разград, колекционирал вестници и периодични издания, излизали от Освобождението до 1940 г. Най-маловръстен от първия брак на баща си е Вичо, който имал четири деца: Захарий (взел името на най-големия си чичо), Стоянка, Здравко (роден през 1907 г. – баща на Храбър) и Живка.
Самият Храбър е роден през 1942 г. в Чирпан, но детските си и юношески години прекарва с родителите си в Димитровград. Завършил МЕИ в София. От 1970 г. живее в Пазарджик, където се изгражда като талантлив специалист и авторитетен стопански ръководител. Тук заедно със съпругата си Милка създават чудесно семейство, в което, стопляни от възрожденския пламък на рода, израстват двете им деца – Десислава и Момчил. Дори и имената им внушават силното желание на родителите 

никога да не угасват здравите народни традиции

Но да се върнем в последните дни на август 1889 г. Председателят на Народното събрание Захарий Стоянов, в нов европейски костюм и лъскави черни обувки, потегля с младата си житейска сподвижница Анастасия, вече бременна, с влак за Париж. Там го очакват вълнуващи преживявания, свързани с откриващото се Първо световно изложение, посветено на 100-годишнината от избухването на Великата френска революция. Забележителното юбилейно събитие се ознаменува и с рязането на лентата на уникалния емблематичен за френската столица монументален гигант – Айфеловата кула.
Уви! Не било писано да ги изживее… На 2 септември 1889 г. край брега на Сена най-неочаквано угасва завинаги неуморимият ревностен строител на младата следосвобожденска България. Фердинанд получава в Евксиноград телеграмата от френската столица за кончината на Захарий Стоянов. Хвърля пренебрежителен поглед върху тъжните й редове и я захвърля с нескрито безразличие на слугите. Починал е 

някакъв си недодялан и необразован селски овчар…

Ала за Анастасия, злощастната дъщеря на баба Тонка Обретенова, се занизват най-черните дни в живота й. Единствената нейна утеха е Захаринка, която се ражда на 16 април 1890 г. в Русчук. Но и на дъщерята, както и на бащата, било писано да се прости с този свят в далечна чужбина – в Германия. Много десетилетия тя живее там и свързва живота си с немския инженер Вили Громбах. За нещастие съпругът й е заловен от нацистите и разстрелян в лагера на смъртта „Дахау“. Овдовяла, тя се грижи за двете си деца – дъщерята Хилда и сина  Харалд, които прекарват живота си в Аугсбург, близо до Мюнхен. Там дочаква своя сетен земен ден тяхната майка, която починала на 8 октомври 1988 г.
Макар че животът й преминава далеч от родината й, сърцето й копнее непрестанно за българската земя, която е посещавала неведнъж. През 1985 г. Захаринка гостува отново в България и участва с неописуемо вълнение в тържествата, организирани в Пловдив по случай едновековния юбилей на Съединението. Присъства на откриването на паметника, ознаменуващ великото историческо събитие. В тези незабравими празнични дни тя гостува и в гостолюбивия дом на Милка и Храбър Стоянови в Пазарджик. Неповторими мигове – сълзи, вълнения, умиление. Те 

остават завинаги запечатани на безмълвните

но много красноречиви фотографии. В ръцете на скъпата гостенка потрепват пожълтелите листове на отколешни издания на биографията на Христо Ботев и „Записките“, носещи примамливия дъх на епохата на ненадминатия летописец.
Сетне с много писма Захариевата дъщеря изразява голямата си благодарност към своите родственици в Пазарджик за топлото и незабравимо пребиваване под южното небе на своя роден баща. Тези писма на Захаринка, както и множество редки снимки, юбилейни вестници, книги, и днес се пазят в този пазарджишки дом като скъпи реликви, за да се предават като свещен завет от поколение на поколение.

Захарий Стоянов

Паметник на Захарий Стоянов в Русе

 Паметна плоча в Париж, поставена от признателния български народ на бул. „Сен-Мишел“ 31 във френска

  Интересни  картини показват хората в техните салони над 100 години