Monthly Archives: май 2019

Винсент ван Гог до брат му Тео бр.222

ВИНСЕНТ отпътува към своите звездни светове! В масовата представа той е фиксиран като един неуспял приживе психотичен художник,популярен с това, че е отрязал ухото си в шизоиден пристъп,(което не е вярно, или поне – не е точно така),че е живял дълго с проститутка в Хага,че след като приживе е успял да продаде една-единствена своя картина- само няколко десетилетия след смъртта му неговите картини достигат баснословни цени…
… Несъмнено странно явление е, че на артистите, поетите, музикантите, художниците –
дори и на щастливците – не им върви в материалните дела.
Това отново ни изправя пред вечния въпрос –
- животът видим ли е за нас в неговата цялост?
Или преди смъртта ние виждаме само едната му половина?
Художниците, които са починали и са погребани, говорят чрез своите творби
на следващото поколение – или на няколко поколения след тях.
Това ли е всичко или има и още нещо?
В живота на един художник смъртта може би не е най-тежкото нещо,
което може да му се случи.
За себе си мога да кажа, че не знам нищо за това
Но гледката към звездите винаги ме кара да мечтая така просто,
както ме карат да мечтая черните точки, които върху географската карта
представляват градове и села. И защо, казвам си аз,
блещукащите точки на небосвода да са по-малко достъпни
от черните точки върху картата на Франция.
Ако ние взимаме влака, за да отидем до Тараскон или Руан,
не взимаме ли смъртта, за да отидем до една звезда.
В това съждение едно е несъмнено вярно – докато сме живи,
ние не можем да стигнем до една звезда,
както и когато сме мъртви, не можем да вземем влака.
И така, не ми изглежда невъзможно холерата,
пясъкът в бъбреците, плевритът и ракът да са небесните средства
за придвижване, както параходите, омнибусите и железниците
са средствата за земно привижване.
Да умреш тихо в дълбока старост
е все едно да стигнеш до звездите пеша.
Арл, 9 юни 1888 година
Vincent
http://svruhestestvenoto.com/index.php?option=com_content&view=article&id=146&Itemid=173

Художничката Елън С. Пихлер бр.222

Елън С. Пихлер
Елън С. Пихлер
Художниката  Елън Пихлер е роден в Грац и израснала в Тирол. Открива любовта си към рисуването, рисуването и креативния дизайн още от детството си, и оттогава се отдава на това изкуство.
След като завършва архитектура  в Инсбрук, тя  отива да живее под наем  в старата фабрика в Лоден, за да работи по своя проект “Големи отпадъци и рециклиране”. В студиото си, тя започва да променя и възражда стари мебели и предмети чрез цвят, тъкани или колаж.
С течение на времето се обръща отново към живописта и скулптурата. Тя  е приета в Академията за изкуство и дизайн в Грац, където  е отличена с отличие, майсторски клас за скулптура и живопис.
В работата си  се занимава интензивно с темата “човек и изцеление”, особено в емоционалното и емоционално поле. Става дума за създаване на символ за един много личен момент на човек, например под формата на картина, портрет, тяло или обект, която е настроен с голяма чувствителност към нуждите и изискванията на хората.
От 2003 г.  живее в стопанството си близо до Грац и намира ежедневното си вдъхновение в мощната енергия на вулканичната земя на Щирия
Избрани произведения:
в мълчание

в мълчание 
© Ellen C. Pichler
щастлив чар

щастлив чар 
© Ellen C. Pichler
schilf.jpg

тръстика
портрет c

портрет 
© Ellen C. Pichler
Robin.jpg

Робин 
© Елън С. Пихлер
Бианка Negra
biancanegra 
© Елън С. Пихлер
авторизиран превод Мария Герасова

ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИ МИНЕРАЛИ БР.222

Analcim Аналцим- предимно бял, но също жълт и с плътно червен цвят. Аналцимът настъпва хидротермално в кухините на мехура на базалтите и други основни изливи.
андалузит Андалузит- Много прости кристали с дебели колони с почти квадратно напречно сечение с предимно червеникаво-сив цвят, често трансформирани и покрити с люспи от слюда. Характерни метаморфни минерали, които се срещат при слюдяните шисти, гнайси и гранити, също в пегматити и кварцови жилки.
stibnite Антимонит- Кристали, лепкави към игловидни, често леко вълнообразни, извити към извити и усукани. Много перфектно призматично деление. Цветно оловно сиво със силен метален блясък, сглобени греди с матово и черно. Битие хидротермално.
апатитапатит-Кристали, които са късо до лунни и с ниска повърхностна площ, или дебели и дебели (например в Алпите). Базална секреция. Водни или мътни, безцветни или различно оцветени, като жълтеникаво зелено и маслено зелено (аспержов камък), синьо-зелено (мороксит), лилаво, тухлено червено и др. Основният носител на фосфорна киселина е в минералното царство. Събитие: като смесена част от различни видове вулканични скали, като спътник на желязна руда, пегматитична към хидротермална на цепнатини и в кухини, но също и седиментна или метасоматична.
 Ð°Ñ€Ð°Ð³Ð¾Ð½Ð¸Ñ‚арагонит-Арагонитът се формира най-вече до c-оста, опъната до иглести кристали, които често показват концесия; Цветът варира значително от безцветно до бяло, жълто, червеникаво, зелено, синкаво, сиво до черно. Диференциацията срещу калцит се прави чрез проба на Мейген. Появата е предимно хидротермална в пукнатини и мехури на млади магмени скали, във вени и като агломерация на горещи извори. Популярното име е “Eisenblüte”.
 Augitаугит- Кристали с къси колони с осем странични очертания, обикновено тъмнозелени или тъмнокафяви до черни, добро разцепване след повърхност на призмата. Общият аугит съдържа повече желязо от алуминий, Fassait е авгит с повече алуминий, диопсидът е железен и алуминиев аугит. Авгитите, съдържащи натрий, са жадеит и егирин. В допълнение към моноклинните аугити, има и ромбични аугити: енстатити, бронзити и хиперстени.
Augites се срещат главно като смесени части в основни магмени скали.
 Ð°Ð·ÑƒÑ€Ð¸Ñ‚азурит- Кристалите обикновено са много богати на площ, kurzsäulig или dicktafelig на тъмно синьо (глазура синьо!) Цвят. Залежите са свързани със зоната на изветряне на Cu руди в близост до карбонатите.
 авторизиран превод Мария Герасова

 

Доктор Джо Диспенза бр.222

 Как мислите променят тялото ни физически, лекуват или ни разболяват

Материализирането на събитията във вашия живот започва на квантово ниво.
Д-р Джо Диспенза (Joe Dispenza) е един от първите, започнали да изследват влиянието на съзнанието върху реалността от научна гледна точка. Неговата теория за взаимовръзката между материята и съзнанието му е донесла известност след излизането на документалния филм „Ние знаем какво прави сигналът“.
Ключовото откритие, направено от Диспенза, се заключава в това, че мозъкът не отличава физическите преживявания от душевните. Грубо казано, клетките на сивото вещество изобщо не отличават реалното, тоест материалното, от въображаемото, тоест от мислите!
joe dispenza
Малцина знаят, че изследванията на доктора в областта на съзнанието и неврофизиологията са започнали с трагичен опит. След като Диспенза бил блъснат от кола, лекарите му предложили да поставят имплант на гръбначния стълб, който можел да доведе до болки за цял живот. Само така според лекарите той можел отново да ходи.
Но Диспенза решил да хвърли предизвикателство на традиционната медицина и да възстанови своето здраве с помощта на своята мисъл. Само след 9 месеца терапии Диспенза се изправил на крака. Това послужило като импулс за изследване на възможностите на съзнанието.
Първа крачка по този път станало общуването с хора, преживели опит на „спонтанна ремисия“. Това е спонтанно и невъзможно от гледна точка на медицината изцеление на човека от тежко заболяване без прилагане на традиционно лечение. При допитване Диспенза изяснил, че всички хора, преминали през подобен опит, били убедени, че мисълта е първична спрямо материята и може да излекува всякакви заболявания.
Невронните мрежи 
joe dispenza 3
Теорията на д-р Диспенза твърди, че всеки път, преживявайки някакъв опит, ние „активираме“ огромно количество неврони в мозъка си, които на свой ред влияят на нашето физическо състояние. Именно феноменалната сила на съзнанието, благодарение на способността към концентрация, създава така наречените синаптични връзки – връзките между невроните. Повтарящите се преживявания (ситуации, мисли, чувства) създават устойчиви невронни връзки, наричани невронни мрежи. Всяка мрежа се явява определен спомен, въз основа на който нашето тяло в бъдеще реагира на подобни обекти и ситуации.
Според Диспенза цялото наше минало е „записано“ в невроните мрежи на мозъка, които формират начина, по който възприемаме и усещаме света като цяло и негови конкретни обекти в частност. По такъв начин само ни се струва, че нашите реакции са спонтанни. Всъщност повечето то тях са програмирани от устойчиви невронни връзки.
joe dispenza 4
Всеки обект (стимул) активира една или друга невронна мрежа, която на свой ред предизвиква определени химични реакции в организма. Тези химични реакции ни карат да действаме или да се чувстваме по определен начин – да бягаме или да останем на място, да се радваме или да се натъжим, да преживеем еуфория или да изпаднем в апатия и така нататък.
Всичките ни емоционални реакции не са повече от резултат на химични процеси, които се дължат на създадените невронни мрежи и се основават на миналия ни опит. С други думи, в 99% от случаите ние възприемаме реалността не такава, каквато тя се явява, а я интерпретираме въз основа на готови образи от миналото.
Основното правило на неврофизиологията звучи така: нервите, които се използват заедно, се съединяват. Това означава, че невронните мрежи се образуват в резултат на повтаряне и укрепване на опитаа. Ако опитът дълго време не се възпроизвежда, то невронните мрежи се разпадат. По такъв начин навикът се образува в резултат на периодично „натискане“ на копчето на една и съща невронна мрежа.
Така е формират автоматичните реакции и условните рефлекси – все още не сте успели да помислите и осъзнаете какво се случва, а вашето тяло вече реагира по определен начин.
Силата на вниманието 
Само си помислете: нашият характер, нашите навици, нашата личност се явяват само комплект от устойчиви невронни мрежи, които ние във всеки момент можем да отслабим или укрепим благодарение на осъзнатото възприятие на действителността. Концентрирайки вниманието осъзнато и избирателно за това, което искаме да постигнем, ние създаваме нови невронни мрежи.
Преди учените смятаха, че мозъкът се явява статичен, но изследванията на неврофизиолозите показват, че абсолютно всеки дори най-малък опит предизвиква в него хиляди и милиони невронни изменения, които се отразяват на организма като цяло.
В своята книга „Развийте мозъка си: науката за промяна на вашето съзнание“ Джо Диспенза  задава логичния въпрос: ако с нашето мислене предизвикваме в организма определени негативни състояния, то няма ли това аномално състояние в крайна сметка да стане норма?
joe dispenza 22
Диспенза е провел специален експеримент за потвърждение на възможностите на нашето съзнание. Хората от една група в продължение на един час всеки ден натискали пружинен механизъм с един и същи пръст. В другата група трябвало само да си представят, че го натискат. В резултат пръстите на хората от първата група заякнали с 30%, а на втората – с 22%.
Такова влияние на чисто мислена практика върху физическите параметри е резултат от работата на невронните мрежи. Така Джо Диспенза е доказал, че за мозъка и невроните няма никаква разлика между реалния и мисления опит.
А това означава, че ако отделяме внимание на негативните си мисли, нашият мозък ги възприема като реалност и предизвиква съответни изменения в тялото. Например болести, страх, депресия, изблик на агресия и т.н.
Откъде са греблата 
Още един извод от изследванията на Диспенза се отнася до нашите емоции. Устойчивите невронни мрежи формират неосъзнати модели на емоционално поведение, тоест склонността към едни или други форми на емоционално реагиране. На свой ред това води до повтарящ се опит в живота.
Ние настъпваме едни и същи гребла само защото не осъзнаваме причината за тяхната поява! А причината е проста – всяка емоция се „усеща“ вследствие на отделянето на определен набор от химични вещества в тялото и нашият организъм просто става в известен смисъл „зависим“ от такива химични съчетания. Осъзнавайки тази зависимост именно като физиологическа зависимост от химичните вещества, ние можем да се избавим от нея.
Необходим е само съзнателен подход 
Диспенза използва в обясненията си последните постижения на квантовата физика.
„Защо да чакате някакъв специален момент или началото на Новата година, за да започнете кардинално да променяте своето мислене и живота си към по-добро? Просто започнете да го правите още сега: престанете да проявявате често повтарящи се ежедневни негативни моменти от поведението си, от които искате да се избавите, например кажете си сутрин: „Днес никого няма да осъждам“ или „Днес няма да хленча и да се оплаквам на всички поред“ или „Няма да се ядосвам“…“
Старайте се да правите нещата в друга поредност, например, ако първо сте измивали лицето си, а после – зъбите, направете обратното. Или вземете и простете на някого. Просто така. Счупете обичайните конструкции! И ще почувствате необичайни и много приятни усещания, ще ви хареса, да не говорим вече за глобалните процеси в тялото и съзнанието, които ще приведете в действие. Започнете да привиквате да мислите за себе си и да говорите със себе си като с най-добрия си приятел.
Изменението на мисленето води до дълбоки изменения и във физическото тяло. Ако човек се замисли, безпристрастно гледайки се отстрани :
Кой съм аз?
Защо се чувствам зле?
Защо живея така, както не искам?
Какво трябва да променя в себе си?
Какво именно ми пречи?
От какво искам да се избавя?
…и т.н.
и почувства остро желание да не реагира както преди или да не направи нещо както преди, това значи, че той е преминал през процес на „осъзнаване“.
Това е вътрешна еволюция. В този момент той е извършил скок. Съответно личността започва да се променя, а новата личност има нужда от ново тяло. Така протичат спонтанните изцеления: с новото съзнание болестта повече не може да остане в тялото, тъй като се променя цялата биохимия на организма (ние променяме мислите си, а това променя набора химични елементи, участващи в процесите, нашата вътрешна среда става токсична за болестта) и човек оздравява.
Зависимото поведение (тоест адикция към нещо: от видеоигри до раздразнителност) може да се определи много лесно: това е онова нещо, което ви е трудно да спрете, когато искате.
Ако не можете да се отлепите от компютъра и навестявате социалната мрежа всеки пет минути или разбирате например, че раздразнителността пречи на отношенията ви, но не можете да престанете да се дразните – значи имате зависимост не само на ментално ниво, но и на биохимично (вашето тяло изисква отделяне на хормоните, отговорни за даденото състояние).
Доказано е научно, че действието на химичните елементи продължава за период от 30 секунди до 2 минути и ако продължавате да изпитвате едно или друго състояние по-дълго, трябва да сте наясно, че през цялото останало време вие изкуствено го поддържате в себе си, провокирайки с мисли циклично възбуждане на невронните мрежи и повторно изхвърляне на нежелателни хормони, предизвикващи негативни емоции – тоест вие сами поддържате това състояние у себе си!
С други думи, вие доброволно избирате своето самочувствие. Най-добрият съвет за такива ситуации: научете се да превключвате вниманието си на нещо друго – природа, спорт, гледане на комедия и изобщо на всичко, което е способно да ви отклони и превключи. Рязкото префокусиране на вниманието позволява да се отслаби и потисне действието на хормоните, отговорни за негативното състояние. Тази способност се нарича невропластичност.
И колкото по-добре развиете това качество у себе си, толкова по-лесно ще ви бъде да управлявате своите реакции, което по веригата ще доведе до множество изменения във вашето възприятие на външния свят и вътрешното ви състояние.Именно този процес се нарича еволюция.
Тъй като новите мисли водят до нов избор, новият избор води до ново поведение, новото поведение води до нов опит, новият опит води до нови емоции, които заедно с новата информация от околния свят започват да променят вашите гени епигенетично (тоест вторично).
А след това тези нови емоции на свой ред започват да предизвикват нови мисли и така вие развивате самоуважение, увереност в себе си и т.н. Именно по такъв начин можем да усъвършенстваме себе си и съответно – своя живот.
Депресията също е ярък пример за зависимост. Всяко състояние на зависимост говори за биохимичен дисбаланс в тялото, както и за дисбаланс в работата на връзката между съзнание–тяло.
Най-голямата грешка на хората е в това, че асоциират своите емоции и модели на поведение със своята личност. Така и говорим: „Аз съм нервен“, „Аз съм слаб“, „Аз съм болен“, „Аз съм нещастен“ и т.н. Хората смятат, че проявата на определени емоции идентифицира тяхната личност, затова постоянно подсъзнателно се стремят да повтарят схемата на реагиране или състоянието (например физическата болест или депресията), сякаш убеждавайки се всеки път кои са те.
Дори ако самите те силно страдат от това! Огромна заблуда. Всяко нежелателно състояние при желание може да се отстрани, а възможностите на всеки човек са ограничени само от неговата фантазия.
И когато искате да измените своя живот, представете си ясно какво именно желаете да измените, но не изработвайте в ума си „строг план“ за начина КАК ИМЕННО ще се случи това и за възможността за „избор“ на най-добрия за вас вариант, който може да се окаже съвсем неочакван.
A caring community
Достатъчно е вътрешно да се отпуснете и да се опитате да се зарадвате от душа на това, което още не се е случило, но със сигурност ще се случи. Знаете ли защо? Защото на ниво квантова реалност това вече се е случило, при условие че ясно сте си го представили и от душа сте се зарадвали. Именно от квантово ниво започва материализирането на събитията.
Хората са свикнали да се радват само на нещо, което „могат да пипнат“, което вече се е реализирало. Но ние не сме свикнали да се доверяваме сами на себе си и своите способности към съ-творение на реалността, макар че правим това всеки ден и основно – на негативна вълна.
Достатъчно е да си спомним колко често се реализират нашите опасения, макар че тези събития също са формирани от нас, само че без контрол… А когато изработите у себе си способността към контрол над мисленето и емоциите, започват да се случват истински чудеса.
„Най-главният ни навик трябва да стане навикът да бъдем самите себе си.“
Джо Диспенза
И още Диспенза съветва: никога не преставайте да се учите. Информацията се усвоява най-добре, когато човек е удивен. Старайте се всеки ден да научавате нещо ново – това развива и тренира вашия мозък, създава нови невронни връзки, което на свой ред може да променя и развива вашата способност към осъзнато мислене, което ще ви помогне да моделирате вашата собствена щастлива и пълноценна реалност.
Автор: Хермина Тот
https://magnifisonz.com/2018/11/13/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B4%D0%B6%D0%BE-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5/

Що за хора са мормоните? бр.222

Те са единственото религиозно течение, възникнало на американска земя. Дълго време са били преследвани, често са били иронизирани. Днес обаче в редиците на мормоните крачат и много известни личности – Мит Ромни например.
default

 

Стотина мъже и жени присъстват на църковна служба в центъра на Манхатан. Тя се провежда във величествена белокаменна сграда точно срещу Линкълн сентър и Нюйоркската опера. От покрива на сградата над Манхатан се извисява ангелчето Морони, свирещо на тръба – символът на “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. Помещението е с голи стени, в него няма да откриете нито един кръст. Защо ли? “Ако майка ми е умряла от нож, аз няма да тръгна да си окачвам ножове в хола”, обяснява един от присъстващите и уверява, че мормоните предпочитали да съхранят спомена за живия Исус.
При мормоните църковната служба е просто meeting - среща. Млада жена взима микрофона, за да разкаже какво духовно изпитание за нея е било преждевременното раждане на племенницата й, а бащата на детето споделя с аудиторията как на втората си среща с бъдещата му съпруга е ял стари макарони, от които после му прилошало. Няма никакви духовни лица, които да водят службата. Присъстващите са предимно семейни хора с деца. Повечето мъже носят тъмни костюми и бели ризи, сложили са вратовръзки.
Прави добро!
Ein Mormone missioniert

Млад мормон-мисионер в действие

Сред посетителите се забелязват и няколко тъмнокожи, което си е истинска новина в една страна, в която все още има религиозни храмове за бели и тъмнокожи. Централният момент в “срещата” е поднасянето на хляб и вода (мормоните не пият алкохол). Хлябът и водата олицетворяват за мормоните Божията плът и кръв. Накрая всички изпяват една песен за Божията любов – мормоните вярват, че последователите на Христос са длъжни да предават тази любов, вършейки само добрини.
Това, че мормоните трябва да правят само добро, е един от централните елементи в тяхната вяра. И наистина – нито една друга религиозна общност в Америка не дава толкова много пари за благотворителна дейност, сочат официалните статистически данни.
Едва ли обаче има друг по-ярък отличителен белег на мормоните от тяхното мисионерство. Мисионерските им пътешествия превръщат младежа (обикновено на възраст около 19 години) във възрастен, в зрял човек. Винаги по двама те обикалят от врата на врата, за да вербуват нови последователи. При мъжете мисионерството продължава обикновено 2 години, а при жените – 18 месеца. Мнозина от тях определят времето, посветено на мисионерство, като едно от най-вълнуващите неща в живота си въобще.
Фалшивият екстаз е чужд на мормоните: при тях не пеят чернокожи изпълнителки с пищни ханшове, както в южните американски щати, и никой не танцува необуздано на улицата със светото писание в ръка, както правят евреите на един от своите религиозни празници. Но също и ритуалите са кът при мормоните: те не използват кадилници с тамян иили празнични звънчета, не коленичат и не носят религиозно облекло. С изключение може би само на прословутите им боксерки, които обаче и без друго не се виждат.
Като всички останали американци
Mitt Romney 2008

Един от най-известните мормони – Мит Ромни

Не всички мормони са с републикански убеждения. По-скоро консервативно е отношението им по някои от най-горещите обществено-политически теми в момента: абортите и еднополовите бракове, които мормоните отхвърлят. Мормонската вяра е единствената, която е възникнала в Америка, а не е внесена отвън. Затова звучи малко парадоксално, че техните последователи дълго време са били преследвани в САЩ – но не заради проповядваното от тях многоженство, което междувременно е отхвърлено, а от чисто егоистични подбуди и прояви на нетолерантно отношение.
Днес “Църквата на Исус Христос на спасителите от последните дни” постепенно излиза на светло. А заедно с това се оформя по-ясно и образът на хората, от които е съставена религиозната общност на мормоните: млади семейства, възрастни двойки, вдигащи много шум деца. Те са бели, но също така чернокожи или латиноамериканци, имат малко странни религиозни разбирания и се наричат помежду си “братко” и “сестро”. Тоест, едни съвсем нормални американци.
https://www.dw.com/bg/%D1%89%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-16262796

Александрия – люлката на древните цивилизации бр.222

Александрия е пристанищен град на брега на Средиземно море в Северен Египет. Основан е през 331 г. пр.н.е. от Александър Велики. Днес е вторият по големина град и основен икономически център в Египет, простиращ се на около 40 километра по крайбрежието на Средиземно море. Александрия е най-голямото морско пристанище на Египет, което обслужва 80% от вноса и износа на страната, важен индустриален център и туристическа дестинация.
Port of Alexandria
В миналото Александрия е важен център на елинистичната цивилизация и остава столица на римската и византийската цивилизация в продължение на 1000 години, докато мюсюлманите не завладяват Египет. Елинистична Александрия е известна с великия фар – днес на остров Фарос, който e едно от седемте чудеса на древния свят. Голямата библиотека на Александрия също е едно от притегателните места в древността. По време на Римската империя градът заема второ по големина и значение място и също така е известна арена на много исторически събития, чиито герои са Клеопатра, Юлий Цезар, Марк Антоний, Гай Октавий и други.
port
Site of Pharos lighthouse
Цялата тази митична история на древните цивилизации, дали началото на съвременността ни, е потопена на морското дъно след поредица от земетресения, цунамита и други природни катаклизми. 1600 години по-късно на света му става ясно, че този мултикултурен музей, съхранен на дъното на Средиземно море, все още пази спомените от древните цивилизации. В края на 18 век градът се радва на икономически подем, което го извежда на челните места в световната икономика. Превръща се в основен корабоплавателен и търговски център, който има своето значение и до днес. След този подем днешният египетски град започва малко по малко да възстановява отлежалите на средиземноморското дъно исторически богатства.
https://pateshestvenik.com/alexandria-egypt/

eastern-harbour Roman Amphitheater TheGraeco-RomanMuseum

През 90-те години на миналия век започва проект под ръководството на Висш съвет за антиките, който има за цел да проучи потъналите останки и да изведе това, което има историческо значение. От изследването на Източното пристанище на Александрия става ясно, че може да се направи цялостна картина на потъналата кралска резиденция. Открити са 1300 находки и са направени общо 6 зони с голямо историческо значение.
national-museum-exponat
С помощта на ЮНЕСКО известната в древността библиотека на Александрия е възстановена с модерна такава и днес жителите и гостите на града могат да се докоснат до библиотека “Александрина”, която грижливо пази някои от древните ръкописи.
Alexandria-Library Alexandria-Library2 Bibliotheca Alexandrina
Съвременна Александрия има над 40 религиозни сгради, които са притегателна сила за туристите. Музеите представят много от потъналите исторически съкровища, доказателства за древните цивилизации, които са се развивали на това място в миналото. Белегът на арабската култура е изключително голям и това също е част от чара на средиземноморския град.
AbuAbbasal-MursiMosque Alexandria National Museum ElAttareenMosque2 ElAttareenMosque3 Fort Qaitbey Mosque of Abu Abbas al-Mursi station
ИЗТОЧНИК: BRITANNICA
https://pateshestvenik.com/alexandria-egypt/

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ В ПАРИЖ БР.222

Един от символите на града е построен през 1612 г. по заповед на Мария Медичи, вдовицата на Анри IV. През XIX в. архитектът Жан-Франсоа-Терез Шалгрен я обновява.
Люксембургската градина
Един от символите на града е построен през 1612 г. по заповед на Мария Медичи, вдовицата на Анри IV. През XIX в. архитектът Жан-Франсоа-Терез Шалгрен я обновява
Днес представлява комплекс от дворец и парк, официална градина,
Люксембургската градина
Днес представлява комплекс от дворец и парк, официална градина, “английска” градина, гора, поляни и овощна градина и минаващи през тях пътеки.
В Люксембургския дворец заседава Сенатът на Франция.
Люксембургската градина
В Люксембургския дворец заседава Сенатът на Франция.
Операта „Пале Гарние“ е проектирана от Чарлз Гарние.
Парижката опера
Операта „Пале Гарние“ е проектирана от Чарлз Гарние
Представлява красив нео-бароков дом на операта и балета. Построена е между 1862 и 1875 г.
Парижката опера
Представлява красив нео-бароков дом на операта и балета. Построена е между 1862 и 1875 г.
Внушителна е както външната фасада с множество статуи, инкрустации и релефи, така и вътрешността й, за която някои казват, че е най-красивата сграда в света.<br><br /><br /><br /><br />
 
Парижката опера
Внушителна е както външната фасада с множество статуи, инкрустации и релефи, така и вътрешността й, за която някои казват, че е най-красивата сграда в света.
„Обществените костници“ представляват костница, където са съхранени останките на около 6 милиона души.
Парижките катакомби
„Обществените костници“ представляват костница, където са съхранени останките на около 6 милиона души
Катакомбите се появили след протест на парижани против голямото гробище в града. Така всички кости и черепи били преместени тук.
Парижките катакомби
Катакомбите се появили след протест на парижани против голямото гробище в града. Така всички кости и черепи били преместени тук.
Коридорите са дълги около 2 км и се намират на около 20 м под улиците на Париж.
Парижките катакомби
Коридорите са дълги около 2 км и се намират на около 20 м под улиците на Париж.
„Музей д'Орсе“ е бивша железопътна гара, разположен е на левия бряг на река Сена. Открит е като музей на 1 декември 1986 г.
Музеят Орсе
„Музей д’Орсе“ е бивша железопътна гара, разположен е на левия бряг на река Сена. Открит е като музей на 1 декември 1986 г
В музея са изложени творби на френското изкуство от периода от 1848 до 1914 г., включително картини, скулптури, декоративни изделия и фотографии.
Музеят Орсе
В музея са изложени творби на френското изкуство от периода от 1848 до 1914 г., включително картини, скулптури, декоративни изделия и фотографии.
Неговата колекция на произведения на импресионисти е сред най-богатите в света.
Музеят Орсе
Неговата колекция на произведения на импресионисти е сред най-богатите в света.
Музеят Орсе
Неговата колекция на произведения на импресионисти е сред най-богатите в света.
Освен дом на известното „Махало на Фуко“, това е и най-известната гробница във Франция.
Пантеонът
Освен дом на известното „Махало на Фуко“, това е и най-известната гробница във Франция.
В криптата на някогашната църква „Свети Женевиев“ намират покой велики французи като Виктор Юго, Жан-Жак Русо, Декарт, Емил Зола, Пиер Кюри, Мария Кюри, Александър Дюма-баща и др.
Пантеонът
В криптата на някогашната църква „Свети Женевиев“ намират покой велики французи като Виктор Юго, Жан-Жак Русо, Декарт, Емил Зола, Пиер Кюри, Мария Кюри, Александър Дюма-баща и др.
Пантеонът е ярък представител на неокласическата архитектура, а след Френската революция е превърнат в национален паметник.
Пантеонът
Пантеонът е ярък представител на неокласическата архитектура, а след Френската революция е превърнат в национален паметник.
Хълмът Монмартър е свещен за парижани. До римокатолическата базилика „Сакре-Кьор“ водят извити калдъръмени улички.
Базиликата „Сакре-Кьор“ и Монмартър
Хълмът Монмартър е свещен за парижани. До римокатолическата базилика „Сакре-Кьор“ водят извити калдъръмени улички.
Хълмът е втората по височина точка в града след Айфеловата кула и от стълбите пред църквата се открива гледка към Париж.
Базиликата „Сакре-Кьор“ и Монмартър
Хълмът е втората по височина точка в града след Айфеловата кула и от стълбите пред църквата се открива гледка към Париж.
Базиликата е построена в романско-византийски стил от 1874 г. до 1914 г.
Базиликата „Сакре-Кьор“ и Монмартър
Базиликата е построена в романско-византийски стил от 1874 г. до 1914 г.
Един от най-известните монументи в Париж се намира на десния бряг на река Сена, в центъра на 12-ъгълна конфигурация от 12 булеварда - площад „Шарл дьо Гол“.
Триумфалната Арка
Един от най-известните монументи в Париж се намира на десния бряг на река Сена, в центъра на 12-ъгълна конфигурация от 12 булеварда – площад „Шарл дьо Гол“.
Триумфалната Арка
Един от най-известните монументи в Париж се намира на десния бряг на река Сена, в центъра на 12-ъгълна конфигурация от 12 булеварда – площад „Шарл дьо Гол“.
Намира се в западния край на прочутия бул. „Шанз-Елизе“.
Триумфалната Арка
Намира се в западния край на прочутия бул. „Шанз-Елизе“
Възложена е за изпълнение от Наполеон Бонапарт през 1806 г. след победата при Аустерлиц.
Триумфалната Арка
Възложена е за изпълнение от Наполеон Бонапарт през 1806 г. след победата при Аустерлиц.
https://dariknews.bg/v-snimki/zabelezhitelnosti-v-parizh-koito-si-struva-da-vidite-snimki-22448/21

Кой наистина е написал Корана бр.222

Мюсюлманите вярват, че Коранът е бил разкрит устно от Бог на последния пророк Мохамед, чрез архангел Гавраил
Николай   Кир 
Коранът, свещената книга на исляма. Религия, която все по-често влиза в остро противоречие с модерния свят. Тази седмица един ислямски духовник от Катар предизвика глобално възмущение със съвети как точно мъжът трябва да бие жена си. В Корана наистина има текст, който дава основание за това. Но липсват каквито и да е уточнения за точната процедура на боя. Наистина ли обаче написаното са думи на пророка Мохамед?
Мюсюлмански духовник показва как да се бият съпруги
Мюсюлманите вярват, че Коранът е бил разкрит устно от Бог на последния пророк Мохамед, чрез архангел Гавраил. Това е станало в продължение на 23 години. От 22 декември 609 г., когато Мохамед бил на 40 г., до смъртта на пророка през 632 г.
За мюсюлманите всяка дума в Корана е свещена и не подлежи на промяна, а само на тълкуване. Мнозина от тях смятат, че лично Мохамед е написал книгата или дори че тя е съществувала винаги и пророкът само я е донесъл на хората.
Историческата истина обаче е по-различна. Мохамед не е можел нито да пише, нито да чете. Всъщност няма никакви доказателства той да е смятал да състави книга със своите откровения.
Думите и действията му били запаметени от хората край него. Всеки път, когато пророкът получавал божествено откровение, той го казвал дословно на своите последователи, е те го помнели. Тези, които можели да пишат пък записвали казаното на каквото имали под ръка – от глинени плочи, до пергамент от камилска или козя кожа.
Важен факт е, че древният арабски е имал множество различни диалекти. Също така думите променяли значението си в зависимост как се четат. Т.е. написана по един и същи начин дума, произнесена различно, променяла значението си.
След смъртта на пророка Мохамед, първият халиф Абу Бакр поема ръководството на мюсюлманската общност. Няколко години по-късно бунт води до смъртта на много от сподвижниците на пророка, които запаметявали думите му.
Според легендата, тогава Абу Бакр решил да събере откровенията на Мохамед в една книга. Той създал съвет оглавяван от Зайд бин Табит, на когото възложил да събере всички различни записи на казаното от пророка.
Самият Зайд бин Табит познавал Мохамед и бил от тези, които запаметявали откровенията, така че можел да сравнява истинността на различните версии. С него работел и друг сподвижник на пророка, Умар ибн Ал-Хатаб. Освен това поне двама свидетели трябвало да потвърдят, че написаното или казаното са били думи на пророка, преди то да бъде включено в компилацията.
След смъртта на Абу Бакр работата по създаването на Корана продължила под ръководството на втория халиф, Умар. След неговата кончина със съставянето на свещената книга се заели дъщеря му и една от съпругите на пророка. Същевременно властта над мюсюлманите била поета от третия халиф – Утман.
По онова време ислямската империя вече се разпростирала извън Арабския полуостров и се изправяла пред все по-силното влияние на други религии и култури. В отговор халифатът става все по-консервативен.
Утман решил да създаде съвет, които да стандартизира Корана през 650 г. сл. Хр. Там било постановено, че единственият арабски диалект, на който трябва да бъде четена книгата е курайският. И от компилацията от преписи и записи, създадена при управлението на предходните два халифа, била съставена книгата Коран. Всички други версии на пророчествата на Мохамед били събрани и унищожени.
Всъщност подобно на християнката Библията и Коранът представлява сборник от правила, които последователите му да следват и установява специфичен социален ред.
Съвременната Библия е съставена през 325 г. сл. Хр. от Манихейския събор, под ръководството на император Константин. Тогава са признати само 4 евангелия от стотици. Като всички останали са обявени са ерес, която е трябвало да бъде унищожена.
Влиянието на Римската империя в т. нар. Нов завет е видимо. И тъй като римското право е в основата на съвременните правни норми, Библията противоречи в по-малка степен от Корана на модерния обществен ред. В същото време свещената книга на исляма произлиза от общество, което е съществувало в сурова среда и непрекъснат недостиг на ресурси, където царяло правото на силата. Това се е отразило и на написаното в Корана, който подобно на юдейския Танах, изглежда варварски и необяснимо жесток от съвременна гледна точка.
https://www.vesti.bg/lyubopitno/koj-naistina-e-napisal-korana-6094545?fbclid=IwAR393ROQnfcQuU_ZXSSMs9aTFwCwAPa1TLVWXw-3pwQJgnUqXS-IRo1Qz5A

Може би най-старият Коран в света бе открит в… Бирмингам бр.222

Страниците били част от колекция от над 3000 книги и документи от Близкия Изток и преседели неразпознати повече от век в библиотеката на университет
Може би най-старият Коран в света бе открит в... Бирмингам

И

зточник: ЕПА/БГНЕС
Фрагменти от вероятно най-стария Коран в света бяха открити в Бирмингамския университет, съобщи Би Би Си.
Според радиовъглеродното датиране ръкописът, написан на овча и козя кожа, е на най-малко 1370 години, което го нарежда сред най-старите съществуващи текстове от Корана.
Източник: ЕПА/БГНЕС
Страниците били част от колекция от над 3000 книги и документи от Близкия Изток, събрана през 20-те години на миналия век от Алфонс Мингана, проповедник, роден в Мосул (днешен Ирак). Той бил спонсориран да пътува, за да събере колекцията, от Едуард Кадбери, част от известна британска шоколадова династия
Ръкописът преседял неразпознат повече от век в библиотеката на университета, докато не привлякъл вниманието на докторант.
Последвало радиовъглеродното датиране в специализирано звено в Оксфордския университет. Тестовете показали със сигурност от 95%, че текстовете са написани между 568 и 645 г.
Тези фрагменти ни връщат до люлката на исляма, тъй като се смята, че пророкът Мохамед получава откровенията, залегнали в основата на Корана, между 610 и 632 г. – годината на смъртта му, казва експертът по християнство и ислям проф. Дейвид Томъс.
Те вероятно са писани от съвременник на Пророка, продължава проф. Томас. Авторът може дори да е познавал Пророка, вероятно го е виждал и е слушал проповедите му, може дори да го е познавал лично.
Източник: ЕПА/БГНЕС
Ръкописът е написан на ранна форма на писмения арабски. Той се нарежда сред най-старите в света, защото радиовъглеродното датиране посочва период, в който изследваният обект е създаден, а в различни частни и държавни колекции съществуват още няколко ръкописа от същия период. Затова е невъзможно да се посочи кой точно е най-старият.
от интернет Vesti  22  юли 2016