От диво животно тези кучета са се превърнали в любим домашен любимец по целия свят. Произхождат от Нова Гвинея и се отличават с характерните звуци, които издават и които приличат на пеене.

Снимка: Aubord Dulac / Shutterstock

Произхожда от Холандия. Има добри ловни и охранителни способности. Среща се рядко – на света са останали около 3400 броя от тях. Има дълга козина и здраво тяло. Достига до 49-54 см височина и тегло до 25 кг.

Снимка: Lee319 / Shutterstock

Произхожда от Унгария. Кучетата от тази порода обикновено тежат между 8,2 и 13 кг и са високи между 38 и 48 см при холката. Козината е средно дълга и къдрава, по-къса по краката и лицето. Мудито е обикновено куче-пастир, но се използва и за пазач на стадата и ловец на гризачи.

Снимка: cynoclub / Shutterstock

Лагото романьоло е порода кучета, чиято родина е Италия. Смята се, че тя е предшественик напудела и португалското водно куче. Някога те са използвани предимно за лов на пернат дивеч, но днес са предпочитани домашни любимци и търсачи на трюфели.

Снимка: Jne Valokuvaus / Shutterstock

Високи и стройни, отлични ловджии, тичат изключително бързо (до 64 км / ч). Използвани са за лов на газели.

Снимка: Aneta Jungerova / Shutterstock

Тайландския Риджбек е бил развъждан със специална мисия, а именно ловът на кобри. Това е рядко срещана порода с изключителни ловни и охранителни качества. Външният им вид е впечатляващ с добре развитата си мускулатура, клиновидна глава ищръкнала нагоре опашка.

Снимка: Lenkadan / Shutterstock

Породата е получена при експеримент при кръстосване на немска овчарка с европейски вълк, имал за цел да създаде порода, обединяваща най-добрите качества на двете породи. През 1982 става национална порода на Чехословакия, а през 1999 е призната от МФК.

Снимка: Marben / Shutterstock

Сравнително малка порода и принадлежи към групата на шпицовете. Лундехундите се използват от повече от 1600 години за лов на кайри по норвежкия бряг. Техните компактни нокти позволяват нападането на гнезда по клифове и пещери.
 

Снимка: Professional photo prop / Shutterstock

Учени събраха огромно количество данни, когато космическият апарат New Horizons прелетя край Ултима Туле (486958 2014 MU69) през януари тази година. Първото изследване, публикувано по темата, потвърди, че това е до голяма степен непокътната реликва от зората на Слънчевата система. Нещо повече – Ултима Туле е първият обект с толкова древен произход, който човечеството посещава с космически апарат.

MU69, разположен в пояса на Кайпер, е със сравнително стабилна орбита от формирането на Слънчевата система преди 4,5 млрд. години досега. Освен това той така и не се е доближавал твърде много до Слънцето – температурата му не се е покачвала повече от 60 келвина (-213 по Целзий). Дори не се е срещал с други космически обекти, които да променят повърхността му значително.

Учените описват Ултима Туле като космическо тяло с плоска форма, чийто диаметър достига 30 км. Съставено е от два обекта с неравни размери, които са се съединили. Плоската форма наподобява тази на Атлас и Пан (спътниците на Сатурн). До момента не сме попадали на друг подобен обект в орбитата на Слънцето.

Двете части на Ултима Туле не са се сблъскали една в друга. Напротив, съединили са се сравнително плавно и бавно (вероятно със скорост няколко метра в секунда). „Срещата“ им не е предизвикала каквито и да било деформации по повърхността на обекта. Подобно „нежно“ съединяване е почти невъзможно да се случи днес и най-вероятно се е случило по време на колапса на космическия облак, който в края на краищата се е превърнал в Слънчевата система. Да, по повърхността му има следи от малки астероиди, но като цяло са рядкост.

MU69 се върти около оста си на всеки 16 часа. За съжаление, без наличието на спътници, учените не могат да измерят неговата маса (и съответно плътност).

Източник: Science

https://www.obekti.bg/kosmos/prvite-rezultati-ot-ultima-tule-svyat-nepromenen-ot-razhdaneto-na-slnchevata-sistema

Shutterstock

Живеем в свят, в който всекидневно сме атакувани от най-различни дразнители. Животът сякаш препуска покрай нас с шеметна скорост. Как в тази жестока действителност да намерим време да си поемем дъх? Тялото ни реагира на този стил на живот и последиците може да се изразят във физически или психични заболявания. Предразположението към състояния като бърнаут (мозъчно прегряване), депресия и стрес драстично нарасна в последните години. Много е важно да намерим някакъв отдушник за себе си и да се опитаме да избягаме от всекидневното напрежение. За целта съществуват различни възможности, сред които упражненията по осъзнатост.

Какво представляват упражненията по осъзнатост (майндфулнес)?

Упражненията по осъзнатост датират от времето на будизма. При тези упражнения става дума за фокусирано внимание и осъзнаване на всичко, което възниква в настоящия момент: мисли, образи, звуци, усещания, емоции, преживявания и т.н. За разлика от медитацията тук не се прави опит за постигане на пълно спокойствие и се допускат негативни чувства и мисли. Целта обаче е те постепенно да се преобразуват в положителни принципи и идеи. Във всяка ситуация, дори и най-безизходната, може да се открие нещо добро. Тъй като с упражненията по осъзнатост човек се намира тук и сега, вниманието му трябва да бъде освободено от осъждане, оценки, анализи и мнения, тоест от мислещия ум, от миналото и от бъдещето. Необходимо е то да бъде отворено, приемащо, неангажирано и изследващо настоящето без предразсъдъци и без усилие.

Как се отразяват упражненията върху тялото ни?

Много експерти са на мнение, че упражненията по осъзнатост извършват истински чудеса с тялото ни. Те противодействат особено успешно на психични заболявания, като например депресии. Хора, които страдат от гранично личностно разстройство, също се повлияват благоприятно. С упражненията по осъзнатост човек се научава да управлява физическата и психическата си кондиция. Така не след дълго той постига подобрение на общото си душевно състояние, което на свой ред води до повишаване качеството на живота.

Упражнения за всекидневието

Седнете по турски на пода и контролирайте съзнателно дишането си. Трябва да почувствате осъзнато всички части на тялото си (крака, ръце, корем, глава, тил, сърце…) и да изпитате съответните емоции. Ако ви се налага да чакате по-дълго пред някой кабинет или гише, може да използвате времето, за да тренирате собственото си търпение. В стресови ситуации просто изключете за кратко и размишлявайте върху чувствата си в момента. При това е напълно в реда на нещата да изпитвате и негативни емоции. Тези прости хитрости ще улеснят всекидневието ви, а в дългосрочен план дори ще заздравят социалните ви компетенции, ще успокоят нервната ви система и ще калят характера ви. Здрав дух – здраво тяло.

https://www.obekti.bg/nauka/uprazhneniyata-po-osznatost-podobryavat-kachestvoto-na-zhivota

Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан, пълен с камъни, и пита студентите: Според вас този буркан пълен ли е?

Те казват: Да, разбира се!

Той взема други, по-малки камъчета, и ги слага отгоре, те влизат в празнините между големите камъни, и отново пита: А сега пълно ли е?

Студентите казват: Да!

Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: А сега какво ще кажете?

Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен!

Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за водата има място.

Професорът казва: камъните – те са нашето здраве, семейство, деца, приятели. Дори, ако човек губи всичко и има само това – пак може да се чувства пълен и щастлив.

Малките камъчета са значимите неща – кола, къща, работа.

Пясъкът и водата – това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.

Обаче, ако вие първо напълните буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ви стигне мястото за по-големите камъни. Ако отдавате времето си за дребни неща, няма да имате време за по-големите във вашия живот.

Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка.

https://www.obekti.bg/chovek/pritcha-za-vazhnite-neshcha

Може би сте се чудили защо имената на две толкова далечни една от друга страни се различават само в две букви. Едната се разпростира на цял континент, прочут със своите кенгурута, коали и какви ли още не чудати животни, а другата, в сърцето на Европа, ни е дала Моцарт, виенските валсове, и не по-малко известните шницели и щрудели. И все пак, защо имената им звучат така сходно?

Да започнем с Австрия. На немски името ѝ звучи като Österreich („източната държава“, от Osten – изток и Reich – държава, империя). Това име Австрия получава от херцогство Бавария (което, както знаем, е част от Германия) заради географското му разположение.
 
А какво да кажем за Австралия?

Още преди епохата на т.нар. Велики географски открития, хората от Стария свят смятали, че от другата страна на екватора трябва да има някаква неизвестна южна земя или „тера австралис инкогнита“, както звучи това на латински. Първоначално името било дадено на всички земи на юг от екватора, докато Лаклън Макуари, управител на Нов Южен Уелс, препоръчал Австралия като официално название на континента (от лат. australis – „южен“).

Като цяло, на въпроса за това какво общо има между Австрия и Австралия може да се отговори, че и двете страни са получили имена си от посоките на света. Въпреки това:

• Тези имена идват от различни езици.

• И означават две различни посоки.

Затова и фактът, че звучат сходно, се дължи по-скоро на случайността.

https://www.obekti.bg/chovek/zashcho-avstriya-i-avstraliya-imat-tolkova-podobni-imena