ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА
Leave a reply
Monthly Archives: септември 2019
АРХАИЧЕН
Днес, кой в България използва църковно-славянския език? Средновековните френски и английски са „приоритет“ на професорите и преподавателите по средновековна френска и английска литература.Латинския е бил „английския“ на късната античност и средновековието, а днес се използва от едно просветено и отлично образовано малцинство.Дори в люлката на демокрацията- Гърция,твърде „сложния“ старогръцки,на който творят великите Хераклит, Платон, Аристотел,Омир е заменен с новогръцки, за облекчение на масовия гръцки читател.Какво губим и какво печелим с това „забравяне“ на нашите корени и идентичност?.Едва напоследък, започваме да си задаваме тези въпроси.Защото, искаме или не, ние сме функция на мислите,идеите,езика на нашите, дори най- далечни предци.Може би далече, в „архаичните“ времена се крият корените на сегашните ни несполуки и проблеми,както и средствата за тяхното разрешаване.
Аlbino Pierro /Албино Пиеро/ /19.11.1916- 28.03.1995/ предпочита миналото пред днешния ден.Роден е в Турси,провинция Матера /Базиликата/ Майка му умира,когато е много малък.От ранна възраст страда от болест,която довежда до прогресивното му ослепяване.Често е принуден да седи в „сянката“ на дома си,вместо да посреща слънцето сред природата.Многопътува.Посещава Таранто, Салерно, Удине,Новара, но се установява в Рим /1939/.Завършва философия в Римския университет.През 1959 година „става“ известен.Излиза книгата му „Земята,която помним“ на диалекта,наречен от него „турсийски“, по името на родното му място.Той съзнателно се отдалечава от модерния италиански език, „натоварен“ с драматизма на всички романски езици.
Пиеро успява прецизно да „изгради“ и „възпроизведе“ езика и атмосферата на своето детство.Възкръсналите по този начин спомени вселяват в душата му тъга и мъка за изгубената връзка с родните му място и земя.
През 1976 година получава най- голямата поетична награда на Италия- „Кардучи“ на името на големия поет и нобелист, Джозуе Кардучи.През 1986 и 1988 година е много близо до получаване на Нобелова награда по литература. В 1996 година с решение на Градския съвет, родния му Турси е наречен „Градът на Пиеро“.Превеждан е на английски, френски, португалски, испански, румънски,холандски,гръцки.
Пиеро „възражда“ „архаичните“ времена.
Георги Караджов
ФИЛИПОПОЛИС
Бащата на великия Александър Македонски Филип Македонски е цар на Македония. От 359 до 346 година,като македонски цар води 11 войни в южната част на Балканския полуостров.Прославя се като майстор във воденето на война и новатор в тактиката на военните действия.
342 година преди новата ера превзема от тракийското племе одриси Евмолпия /първото известно име на Пловдив/.Преименува го на Филипопол.През следващите 6 години до смъртта си -336 година води две войни с Атинско-тиванския съюз и Спарта,като се готви за голямата война с Персия.
Едва ли за тези 6 години е бил често в Пловдив.Не е известно и да е отделил значителни средства за развитието на града.Когато превзема Евмолпия тя е вече процъфтяващ тракийски град.Всички твърдения,че той е създал или градил Пловдив са манипулации.
Все пак влиза в историята на нашия град с най-старите документирани военни учения в Тракия.Според летописци той нареждал да изнасят на скалите на Таксим тепе /при днешното музикално училище/ стол /трон/, от който наблюдавал ученията на войските си в полето в подножието..Това се случвало в равнината между днешния хотел „Тримонциум“, Аграрния университет,Сточна гара и квартал „Въстанически“.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА СЕСИЯ НА ТЕМА
“ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ – ВЕЛИК ПЛОВДИВЧАНИН, СТРОИТЕЛ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ”
На 26 септември 2019 г. (четвъртък) от 10:00 часа в конферентната зала на Градски дом на културата „Борис Христов” ще се проведе юбилейна научна сесия на тема „Иван Евстратиев Гешов – велик пловдивчанин, строител на съвременна България”. Във форума ще вземат участие: чл. кор. Константин Хаджииванов – зам. председател на БАН, Александър Държиков – зам.кмет „Култура и туризъм” на Община Пловдив, доц. д-р Даниел Вачков – директор на Институт за исторически изследвания на БАН, проф. Йорданка Гешева от Институт по исторически изследвания и гл. ас. д-р Стефан Шивачев – директор на Регионален исторически музей – Пловдив. Събитието се организира от Община Пловдив, Българска академия на науките, Регионален академичен център – Пловдив и Регионален исторически музей – Пловдив по повод 170 години от рождението на Иван Евстратиев Гешов – министър-председател на България (1911 – 1913 г.), депутат в 13 народни събрания, директор на Българска народна банка (1883 – 1886 г.), председател на БАН от 1898 до 1924
Пламен Четелязов
ПЛАТОН
Платон е баща на философията.Диалозите му са сред най- забележителните творби на античната литература.Основен герой в тях е великият философ и негов учител Сократ.Точно, процесът срещу него оказва изключително въздействие върху Платон.Сократ е осъден на смърт от „достопочтените“ атински граждани за отстояване на собствените си убеждения.Платон е един от неговите защитници,които не успяват да го спасят.Може би това е била основната причина „бащата на философията“ да създаде своя модел за идеална държава,който се дискутира и коментира до днес.Едни го приемат,други отхвърлят,но той поставя фундамента за съвременното разбиране за държавата и отношенията й с нейните граждани.Платоновите мисли и послания отекват през вековете.
Francesco Pagano /Франческо Пагано/ /1748-1799/ е роден в Бриенца, в южната италианска провинция Потенца /днес Базиликата/.Учи в университета „Федерико II“ -Неапол.На 20 години става специален лектор по морална философия в университета,като започва и самостоятелна юридическа практика.Придобива световна известност с произведението си “Saggi politici”- „Мъдри политици“/1783-85/,в него използва историята на кралство Неапол, за да се обяви срещу прилагането на мъчения при наказателните разследвания и смъртното наказание.
Следващия му труд „Размишления върху наказателния процес“/1787/привлича вниманието и суперлативите на „Le Moniteur Universel”- основния ежедневник на революционна Франция.
1794 година-върха на терора във Франция, защитава Винченцо Галиани,Винченцо Виталини,Емануеле де Део, обвинени че са организирали заговор срещу неаполския крал Федерико IV.След осъждането им на смърт е лишен от преподавателско място,арестуван и изгонен от кралството /1796/.
Връща се през 1799 година,за да създаде конституцията на Неаполитанската република.Тя прилича в много отношения на Френската конституция /1793/,но носи и оригиналния почерк на своя автор.С нея се въвежда „Съвета на ефорите“, който да съблюдава приложението на законите и тяхното съответствие с конституцията.Това е първообразът на институцията Конституционен съд.След падането на републиката е арестуван,осъден и обесен.Пагано е енциклопедична личност- превежда произведения от гръцки и латински, пише 6 трагедии и една комедия,изследва римското частно право..
Може би не е случайно,че остава в историята,като „Платон на Неапол“.
Георги Караджов
ПЛОВДИВ
Пловдив се намира на 42.1500015 географска ширина е 24.7500000 географска дължина.Територията му е 101 981 кв.м..Най- ниската му точка е на 130 м. надморска височина, а най-високата – котата на Младежки хълм 285.5 м. надморска височина.
Единственият географски паралел,който пресича България,казано на шега, е чисто пловдивски.Той минава през града.Горе-долу на същата географска ширина в България са Царево,Пазарджик,връх Мусала,Рилския манастир,с.Цървена ябълка,община Кюстендил.Оттатък границата в Пиротско има друго село Цървена ябука на сръбски.А още по на запад е Рим.
Пловдив е най-старият жив град в Европа.Обявен е за петия най-стар град на планетата,който е непрекъснато обитаван.
Той е по-стар от Рим и Атина и е съвременник на Троя и Микена.Заедно с Фаюм в Египет и Сидон в Ливан вече 8000 години е обитавана и устроена територия.
Най-древните следи от човешко обитание в чертите на Пловдив са открити на Небет тепе.Те датират от 6 хилядолетие преди Христа.На този хълм има циклопски зидове.Те са направени от грамадни камъни с неправилна форма, които прилягат едни към други,сякаш са били в друго агрегатно състояние,когато са се напасвали един към друг.
В поречието на река Марица се намира най-големия басейн на подземни води в България.Запасите му са трудно изчислими.Най-високо разположената градина с цветя и зеленчуци в нашия град е на самия връх на Джамбаз тепе, в двора на известната керамичка Ана Гребенарова. Използва се и до днес. Прилича на Мачу Пикчу и се намира на 210 метра надморска височина.
Младежкият хълм е първият пловдивски хълм, обявен за защитена територия. Още през 1970 година, южната част на хълма с площ 30 дка е приела статут на природна забележителност.Тук се намират редки за нашата флора растителни видове- четинеста звъника,подуточашково клинавче, румелийска жълтуга.
по книгата на Николай Илчевски “Пловдив най най на най най”
Следва
Долмени, менхири, кромлехи – „вълшебните камъни“бр.227
Долмени, менхири, кромлехи – древната мъдрост на предците, са тайнствени постройки от камъни, разпръснати из цял свят, които няколко хилядолетия пазят тайните на своя произход и предназначение.
Подобни съоръжения се срещат в Русия, Украйна, Абхазия, Англия, Франция, Италия, Ирландия, Испания, Индия, Ирак, Сирия, Корея, Япония, Северна Америка, Северна Африка.
Официалната наука определя възрастта на мегалитите от 3 до 5 хиляди години (меден, бронзов век), но редица изследователи смятат, че някои каменни съоръжения са на повече от 10 000 години и се отнасят към неолита.
Кой е построил „селища“ от долмени, „алеи“ от менхири, „астрономически обсерватории“ от кромлехи? Атланти? Жреци? Хора великани? Циклопи?
Геолозите са определили странна закономерност: при съпоставяне на схеми на разпространението на мегалитите с геоложки карти, повечето от съоръженията се оказали на линията на геоложки разломи.
Долмените представляват голяма каменна плоча, поставена хоризонтално върху каменни опори, или каменна затворена кутия с отвор с кръгла (най-често), триъгълна или квадратна форма. В някои долмени са се съхранили каменни „врати“, затварящи отворите (теглото на отделните е до 200 кг).
Една от версиите за строителството на долмените е метод за слепване от пясъчно-глинена циментираща маса, която излизала на повърхността от местата на пукнатини в земята.
Менхирите са огромни, вертикално поставени в земята каменни стълбове с височина от 3 до 20 метра (най-големият тежи 300 тона). Откривани са както единични, така и групови менхири – овални, правоъгълни дължи линии и алеи (от няколко десетки до хиляди камъни). На някои менхири има орнаменти и барелефи.
Кромлехите са няколко поставени вертикално в земята продълговати камъни (менхири), образуващи една или няколко концентрични окръжности. Понякога в центъра на такива съоръжения се намира друг обект – скала, менхир, долмен.
Легендите гласят, че мъдрецът и вълшебникът от келтските митове Мерлин с левитация е доставял камъни с тегло до 50 тона от Ирландия за строителството на Стоунхендж.
Грандиозните монументи свидетелстват, че древните строители са притежавали знания за архитектура, астрономия, математика и геология.
В разположението на каменните „алеи“ на менхирите се проследява ясен геометричен план, някои каменни редици, протегнали се на километри от запад на изток, постепенно се сближават един с друг по сложен математически закон, описван от параболична функция.
Върху много мегалити има следи от механична обработка – вдлъбнатини и канали, кръгли отвори.
Как и защо са били построени долмени, менхири и кромлехи? С какви инструменти са обработвани камъните преди хилядолетия? Кой е издигнал тези грандиозни съоръжения? Как строителите са успявали да пренесат на десетки и стотици километри камъни, тежащи много тонове, и да ги издигнат?
Отговорите на тези въпроси и до днес остават загадка. Съществуват много версии – от митове до научни хипотези. Ето най-интересните от тях:
* Кромлехите са мегалитни обсерватории на древни цивилизации. Възможно е по положението на мегалитите да са определяни слънчевите и лунните затъмнения, дните на лятното и зимното слънцестоене. Изследователи са установили, че Стоунхендж и други мегалити генерират високочестотни колебания и електромагнитни вълни. Тяхната активност нараства при изгрев и залез на слънцето, а също така се усилва в дните на пролетното и есенното равноденствие.
* Кромлехите са култови съоръжения на друидите – келтски жреци, място за поклонение пред духа на природата.
Долмените пък са смятани за „домове“ за принасяне на дарове за боговете и духовете на предците.
* Долмените са места за погребване на родовите старейшини.
* Долмените са светилища, места за поклонение на Слънцето.
* Долмените са места, където се съхраняват духовете на велики предци.
* Долмените са места за „заточение“ на жреци оракули.
* Долмените са акустични устройства – средства за предаване на информация. Измервания са показали, че резониращата честота за долмена монолит е 2,8 херца.
* Долмените са медитационни камери-резонатори в силови места. Възможно е долмените да са служили на древните народи като камери за постигане на състояние на самадхи.
Менхирите са смятани за храмове, място за извършване на приношения.
* Менхирите са астрономически часовници от каменния век. Карнакските камъни (в Бретан) са разположени така, че показват положението на Слънцето в определено време на годината.
* Менхирите с изображения на хора в маски на животни и птици са символи на религиозни култове.
* Менхирите на индианците с две глави (човек и животно) са символи на древното толтекско умение за нагуал и тонал.
Възможно е нашите предци да са използвали долмените за практикуване на изкуството сталкинг – „преразглеждане на личната история“ – един от пътищата, водещи към главната цел на толтеките – свободата.
Мегалитните съоръжения са своеобразни каменни книги на древните, в които са шифровани данни за Земята, Слънчевата система и Вселената. Възможно е в древни времена хората да са умеели да се ползват от знанията за специални генериращи структури на мегалитите, с които в наше време се занимава науката ениология – забравена наука от древността, наука за процесите на енергоинформационния обмен във Вселената
https://megavselena.bg/dolmeni-menhiri-kromlehi-vylshebnite-kamyni/
Познават ли животните своите баба и дядо?бр.227
Слонове. Pixabay.com
Бабите и дядовците са почитани в много човешки общества. Но разказите за стари времена и грижите за внуците изглеждат като очевидно човешки черти. Дали тези класически поведенчески модели на дядовци и баби наистина са ограничени до Homo sapiens?
Дали и някои животни познават своите баба и дядо така, както хората?
За повечето видове на Земята отговорът е недвусмислен. „Обикновено няма баби и дядовци за животните“, казва Мирка Лахденперьо, биолог от университета в Турку, Финландия. Дори и животът на дадено животно да се припокрива с този на неговите баби и дядовци, повечето видове се разпространяват така, че да избегнат конкуренцията за ресурси. В този смисъл шансовете малките да се натъкнат на баба или дядо са слаби.
Но има няколко забележителни изключения, главно сред бозайници, които живеят в сплотени социални групи. В книгата си „Социалното поведение на по-възрастните животни“ (Johns Hopkins University Press, 2009), канадският зоолог Ан Иннис Даг описва маймуните лангури в Индия, при които по време на вражда със съперничещи маймуни, по-възрастните жени се смесват със своите дъщери и внуци.
Лангурите баби имат определена задача – те агресивно защитават децата на групата срещу атаки от хора, кучета и съперничещи маймуни. Някои женски лангури дори се отнасят към внуците си по специален начин, като ги лекуват при получени рани и синини, когато играят твърде грубо с други млади индивиди.
Много видове китове също пътуват в семейни групи, които включват баби и внуци. В групата на кашалотите, според Даг, старите женски индивиди се грижат за младите, докато майките им се гмуркат за храна.
Бабите косатки често отговарят за своите внуци и могат да живеят десетилетия след като престанат да се размножават. (Най-старата известна косатка, наричана „баба“, умира през 2016 г. на повече от 100 години.) През 2015 г. в списание Current Biology се появи статия, в която авторите предполагат, че старите косатки помагат на потомците си да оцелеят в трудни времена, защото си спомнят най-добрите места, в които може да се намери храна.
В стадото на слоновете също цари матриархат. Малките обикновено се раждат в групи, водени от техните баби, които могат да живеят до около 80 години.
„Женските в стадото образуват близки връзки“, казва Лахденперьо, „и си помагат, за да отгледат малките си“.
В едно проучване от 2016 г. в списание Scientific Reports, Лахденперьо се опитва да определи дали има еволюционни ползи от „бабата на слона“. Тя анализира записи от полузатворени групи от азиатски слонове, работещи за дървообработващата промишленост в Мианмар. Някои възрастни женски все още живеят в групи с майките си, докато други са преместени в различни райони.
Лахденперьо установява, че малките слончета на младите майки имат осем пъти по-висок шанс да оцелеят, ако техните баби живеят близо до тях, отколкото ако са другаде. Когато майките на слончетата са по-възрастни и по-опитни в отглеждането на бебета, този благотворен „бабин ефект“ почти изчезва, дори ако действителните баби са все още наоколо, пише тя.
„Не е съвсем ясен механизмът с който бабите слонове помагат на неопитните си дъщери“, казва Лахденперьо.
„Има анекдотични доказателства, че те могат да помогнат при растежа на малките слончета, като им избират най-хранителните листа. По-вероятното предимство обаче идва от мъдростта и опита, натрупани от баба слон по време на дългия й живот.
Например, ако едно слонче затъне в калта, бабата може да бъде по-успешна в подпомагането му, отколкото неговата майка, защото е виждала и преживяла повече подобни ситуации“.
Всъщност, най-много доказателства за ползите от баба и дядо има при бозайниците. Но през 2010 г. изследователи съобщават в Current Biology, че в колонии от насекоми от вид листни въшки (Quadrartus yoshinomiyai), по-възрастните женски защитават своите роднини, след като са престанали да се размножават.
И проучване от 2007 г. в списанието Evolution установява, че при вид птица от семейство Acrocephalidae, по-възрастните женски понякога помагат на своите потомци да отглеждат пилета.
А какво да кажем за дядовците? Изследвания при хора през последните десетилетия показват, че един жив дядо може да подобри психичното здраве на внуците и да подсигури други показатели за благополучие, пише Лахденперьо. „Няма доказателства за нещо подобно в животинското царство. Мъжките животни рядко се социализират със собственото си потомство, да не говорим за по-нататъшните поколения. Мъжките индивиди обикновено се фокусират върху възпроизводство на собственото си поколение и не предоставят толкова много грижи на следващите поколения“ казва Лахденперьо.
https://megavselena.bg/poznavat-li-zhivotnite-svoite-baba-i-dyado/
Изследване: бр.227
Може да има дори по-подходящи за живот екзопланети от Земята
Търсенето на обитаеми екзопланети се оказа доста досадно нещо. Въпреки че бяха открити куп скалисти планети, орбитиращи на точното разстояние от звездите си, по-нататъшното разследване досега не дава нищо друго, освен безплодни отровни скали, заливани от смъртоносни звездни ветрове.
Но според ново изследване, използващо компютърно моделиране за пресъздаване на условията, които биха могли да съществуват на различни видове екзопланети, там може да има места, където животът да се чувства дори по-добре, отколкото на Земята.
И всичко това има общо с океаните.
„Нашата работа е насочена към идентифициране на океаните на екзопланетите, които имат най-голям капацитет да приютят обилен и активен живот в голям мащаб“, обяснява геофизикът Стефани Олсън от Чикагския университет.
„Животът в океаните на Земята зависи от издигането (възходящия поток), който връща хранителни вещества от тъмните дълбочини на океана до слънчевите части на океана, където живее фотосинтетичният живот. Точно тези са условията, които трябва да търсим на екзопланетите. „
Олсън и нейният екип използват софтуер, наречен ROCKE-3D, разработен от Института за космически изследвания Годард на НАСА за моделиране на скалисти екзопланети. Те моделират редица различни екзопланети, за да проучат кои биха били най-вероятните за развитие и поддържане на живота въз основа на океанската циркулация.
Така откриват, че по-плътната атмосфера в комбинация с по-бавните темпове на въртене на планетата и наличието на континенти, са предпоставки за по-силен поток на издигане от дъното към повърхността на океаните. „Това е изненадващо заключение“, казва Олсен. „То ни показва, че условията на някои екзопланети с благоприятни модели на циркулация на океана могат да бъдат по-подходящи за поддържане на живот, който би бил по-обилен или дори по-активен от живота на Земята.“
Знаем, че солените океани вероятно са извън Слънчевата система. Тук, в допълнение към Земята, знаем също, че Марс някога е съдържал огромни количества вода. Има вода и на някои от луните – Европа, Енцелад, Калисто и Ганимед са сред големите луни в Слънчевата система, които изглежда имат течни океани.
Тези близки светове обаче не отговарят на критериите, за да приютят живот, определени от изследването. Марс е сух и има тънък слой атмосфера, а изброените луни също нямат атмосфера; в момента също не сме сигурни за континенталния им статус.
Но има много повече екзопланети в галактиката, отколкото има луни в Слънчевата система. Миналата година учените пуснаха оценка, че до 35 процента от всички известни екзопланети, по-големи от Земята, трябва да са богати на вода.
Досега първият критерий в търсенето на обитаеми екзопланети е дали една планета е в „обитаемата зона“ – където температурите не са толкова горещи, че течните океани да се изпарят, нито толкова студени, че да замръзнат.
Това ново изследване добавя някои параметри, които биха могли да бъдат използвани при бъдещи търсения и дори може да информира развитието на инструментариума, оптимизиран за откриване на споменатите параметри.
„В нашето търсене на живот във Вселената трябва да се насочим към подмножеството от обитаеми планети, които ще бъдат най-благоприятни за големите, глобално активни биосфери“, казва Олсън, „защото това са планетите, където животът ще бъде най-лесен за откриване – и където неоткриването ще бъде най-смислено обяснено“.
Изследването е било представено на конгреса по геохимия на Голдшмид в Барселона. Публикувано е в изданието ScienceAlert.com
https://megavselena.bg/izsledvane-mozhe-da-ima-dori-po-podhodyashti-za-zhivot-ekzoplaneti-ot-zemyata/
Шумерите – един от най-загадъчните народи в историята бр.227
Изображение на великия зикурат в Ур. © Bill Corbet
Антония Михайлова
В южната част на съвременен Ирак, между реките Тигър и Ефрат преди около 7000 години се заселил загадъчен народ – шумерите.
