Щастието се дава на онзи, който е победил страха си  

Не се привързвай към постигнатите резултати.

Те ще те отклонят от Пътя и ще ти пречат да вървиш напред.

Винаги имай в запас някакво бъдещо приключение, някакво ново увлечение.

Никога не извръщай глава, когато си изправен пред трудност. Обезоръжи я с търпение и с радост.

Обръщай се и оглеждай изминатия път. Не се плаши. Винаги събирай плодовете на миналия си опит и така умножавай своето съкровище.

Това, което ни носи щастие, може да ни причини и тъга. Не бъди роб и мъченик на своите страсти. Научи се да ги надмогваш. Тогава радостта ти ще е по-голяма.

Дай на другите възможност да обичат и да съществуват, защото те са толкова значими, колкото и ти.

Другите блестят като звезди в небето. Всеки от тях е уникално слънце, първична светлина.

Щастието е преди всичко състояние на духа, различен начин да погледнеш на света. То идва при нас, защото страстно сме го пожелали, съгласно закона за привличането и хармонията, които управляват Вселената.

Щастието се дава на онзи, който е победил страха си да живее и да възприема живота като една свещена искра в нескончаемата поредица на епохите.

Дарявай Щастие, но не искай другите да ти го върнат.

Не се бори, не се опитвай да разбираш, да анализираш. Забрави се в радостта като дете.

Какво търсиш ти? Щастие? Любов? Покой на духа?

Не ги търси на другия край на света, ще се върнеш разочарован, огорчен, отчаян.

Потърси ги на другия край на самия себе си, в дълбините на сърцето си.

Дyгпa Pинпoчe е лама, съгласно тибетската будистка традиция. Пpиeмa в продължение на тpийceт гoдини пoceтитeли в бyдиcтĸия мaнacтиp Haгapĸoт, в пoднoжиeтo нa Xимaлaитe.

Toй e съратник нa Дaлaй Лaмa и пpeз 1959 г. тpъгвa заедно c нeгo в изгнaниe cлeд нaшecтвиeтo нa ĸитaйcĸитe вoйcĸи. Дyгпa Pинпoчe e признат за „Maйcтop нa aфopизмитe”, защото oтгoвapя нa вcичĸи въпpocи тoчнo и пoyчитeлнo. „Bceĸи oт cъвeтитe дeйcтвa нeзaбaвнo – ĸaзвa тoй, – ĸaĸтo cтpeлaтa ce зaбивa в цeлтa.”

Дyгпa Pинпoчe по интелигентен начин успява да обори всякакви пpeдpaзcъдъци и неотстъпно ce cтpeми дa paзвeнчaвa вcичĸи илюзии, ĸoитo движaт човечеството и от там cвeтa.

http://chetilishte.com/%D0%B4%D1%83%D0%B3%D0%BF%D0%B0-%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5/

Преди да ти помогна да откриеш сродна душа, ще трябва да създам душа у теб, което е много по-трудно. Може да си физически силен, но това не означава, че имаш душа.

Душата е просто семе; нямаш действителни души у себе си, само възможности. А без душа хората започват да търсят сродни души. Само душа може да привлече друга душа. Ако имаш душа, непременно някоя ще бъде привлечена към теб; ще намериш сродната душа.

Но човек никога не мисли така. А идеята, че си силен, може да се превърне в препятствие, защото силният мъж обикновено е и по-първичен. Това е нашата идея за силата – мъж, който прилича повече на животно.

Всеки път, когато видя снимка на Мистър Вселена просто съм объркан – не мога да видя красота, изглеждат изключително грозни, само мускули и нищо повече. Приличат повече на животни, отколкото на хора. И това не е дори здраве, защото всички те умират рано и то заради опасни болести поради простата причина, че насила вкарват телата си в определен шаблон. Не обичат телата си, телата им са напрегнати. Докато станат на 40, са на границата със смъртта и стават жертва на ужасни заболявания, нелечими, защото самите те са ги създали.

Насилвали са телата си, манипулирали са ги. Успели са, но на огромна цена. Силата според обичайния начин на виждане означава агресивност. А жената има нужда от повече нежност, не от агресивност. 

Мо и Софи били женени от 12 години. Една нощ, докато били в леглото, Мо казал: „Повдигни нощницата си!“

Софи не отговорила.

Мо опитал отново: „Хайде, бъди добро момиче! Повдигни нощницата си!“

Софи отново не отговорила.

Мо излетял от стаята, тряскайки вратата. Софи станала и я заключила. В продължение на половин час Мо кръстосвал всекидневната. Тогава се върнал към спалнята, натиснал дръжката на вратата и видял, че е заключена.

„Отвори вратата!“ , умолявал той. „Съжалявам. Отвори вратата!“

Софи не отговорила.

„Ако не отвориш вратата, ще я разбия.“

„Виж ти моя атлет! Не може да повдигне една нощница, но ще разбие вратата!“, изкрещяла тя.

Затова не знам колко си силен. Може би си способен да разбиваш врати – това няма да помогне. Ще трябва да научиш другото изкуство. 

Може да си агресивен, може да се преструваш, може да се интересуваш по-малко от любовта и повече от завладяването на една жена. Има много хора, които продължават да правят това – продължават да броят колко жени са завладели. Има също и жени – сега само на Запад, но скоро ще се среща често и на Изток – които продължават да броят сякаш любовта е въпрос на количество.

Мъж правил любов с жена и я попитал „С колко мъже си била?“. Последвало дълго мълчание. Мъжът попитал „Чу ли ме?“. Тя казала: „Чух те, но броя в момента.“

Има хора, които продължават да броят: колко жени са завладели, колко мъже са завладели. Ако се интересуваш от завоеванието, не се интересуваш от любовта. И когато бавно, бавно животът започва да се изплъзва от ръцете ти, когато смъртта започне да чука на вратата ти, се плашиш. Внезапно осъзнаваш, че си изпуснал нещо красиво.

Любовта е едно от най-великите изживявания в живота и много я пропускат. Може да се размножават, да възпроизвеждат деца, може да са се оженили много пъти, но любовта е изцяло друг феномен. Има нужда от голяма чувствителност, има нужда от душа. И когато времето отмине и енергиите започнат да помръкват и смъртта наближи, изпадаш в паника. 

Две възрастни дами си говорели над оградата. Първата се похвалила: „Излязох със стария Кейн и трбяваше да го зашлевя два пъти.“

„За да го накараш да спре?“, попитала приятелката й.

„Не, за да го накарам да започне…“, засмяла се първата.

Нещо е винаги възможно. Едно нещо, от което имаш нужда, е: вместо да търсиш сродна душа, стани душа, стани по-съзнателен. Когато любовта не е съзнателна, е просто страст, похот и нищо друго – красиво име за грозно нещо. Когато любовта е съзнателна, само тогава е любов. Но колко хора са съзнателни. Когато любовта е медитативна, само тогава е любов.

И медитативна любов ще привлече енергия на медитативна любов. Получаваш само това, което заслужаваш, запомни го, нито повече, нито по-малко. Винаги получаваш точно това, което заслужаваш. Съществуването е много честно и много справедливо. Затова ако не получаваш сродна душа, няма да помогне, ако трескаво я търсиш.

Вместо това погледни навътре. Пропускаш нещо у себе си – липсват ти качествата, свързани с любовта. Не си нежен, не си чувствителен, не си съзнателен. И не знаеш как да даваш без да искаш нещо в замяна. Искаш да използваш нечие друго тяло, а никоя жена не е щастлива, ако е използвана – мрази това.

Милиони жени мразят съпрузите си поради простата причина, че се чувстват използвани сякаш са просто машини за успокояване на твоята сексуална страст, за да можеш да имаш спокоен сън нощем. Никоя жена няма да те уважава, ако се чувства използвана. Всяко същество е край към себе си.

Никога не използвай жена, никога не използвай мъж, никога не използвай никого. Никой не е средство за твоите цели. Уважавай – любовта е споделяне, не е използване на другия, не е опит да изтръгнеш нещо от другия. Точно обратното, тя е да даваш искрено, с цялото си сърце без каквато и да било причина, просто заради самото удоволствие от даването.

И тогава изведнъж ще откриеш един ден, че си намерил някого, с когото енергиите ви са в хармония, в съзвучие. И е красиво изживяване дори да откриеш един-единствен човек, с когото да се чувстваш в съзвучие.

Тогава любовта достига най-високия си връх. Не е вече сексуална, тя е чиста молитва. А когато любовта е молитва, си открил сродната си душа. Но ако любовта ти е страст, не можеш да откриеш сродна душа, можеш само да откриеш тялото на някоя жена. А тялото няма да ти помогне, няма да удовлетвори копнежа ти. Имаш нужда от съзвучието с душата, с вътрешното създание.

https://chetilishte.com/%d0%be%d1%88%d0%be/

Сватбата е чудесно събитие, което запечатва любовта между двама човека.

Близки роднини и приятели пък дават всичко от себе си, за да направят още по-прекрасно събитието.

Понякога обаче… стават малки гафове, които със сигурност не са предвидени, но пък именно те добавят уникалност на щастливото семейно събиране.

Сватбеният ден е специален за всеки човек, никой не иска той да протече с някакви сериозни проблеми, които са свързани с организацията, самите гости или пък с някой от младоженците.

Ако обаче нещо такова се случи, то трябва да се опитаме да гледаме на нещата от тяхната смешна страна, защото почти винаги може да открием позитивното в нещо не особено приятно.

Дори на кралските особи може да изпитат неудобство по време на сватба. Миналата година на сватбата на принцеса  Юджини и Джак Бруксбанк не липсваха забавни моменти. 

В деня на сватбата времето не беше особено… кралско.

Оказа се доста ветровито, което развали от пълното удоволствие на всички присъстващи, но пък даде доста “материал” на много медии. 

Елегантно облечените дами изпитваха някои сериозни затруднения, защото повечето от тях се опитваха да се предпазят от неудобен момент, в който да им се види бельото. 

Вятърът не пощади херцогинята на Кейбридж, чиято красива цикламена рокля се развя, а Мидълтън се опита да я придържи, за да не се получи нещо като… онзи култов момент на Мерилин Монро.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/neudobni-svatbeni-gafove-zapechatani-na-snimki-6100944

Ценна глинена плочка с пиктографски знаци на 7000 години е открита при археологически разкопки край село Рибен в община Долна Митрополия, съобщава БНТ.

Находката може да се окаже свидетелство за най-старата писменост, намерена досега в световен мащаб, твърдят специалисти.

Керамичният фрагмент с пиктографски знаци е открит случайно при проучване на римска крайпътна станция.

„Селището, което е преди това, е от 5000 години преди новата ера и обхваща период от каменно-медната епоха – единствен за световната история. Каменно-медната епоха е чисто балканска“, посочва директорът на Регионален исторически музей – Плевен, д-р Володя Попов.

На Балканския полуостров до момента има около стотина фрагменти със знаци, които според него говорят за протописменост, доста по-ранна от тази в Шумер и Египет. Намерената край Рибен плочка е убедително доказателство за това, смята музейният директор.

„Тези пиктографии са кодифицирана информация“, категоричен е Попов.

Засега обаче ценната плочка не може да бъде видяна от неспециалисти. Това ще стане едва след националната конференция на Археологическия институт на БАН в началото на следващата година.

Снимката е илюстративна.

https://www.kmeta.bg/kraj-dolna-mitropoliya-otkriha-naj-starata-pismenost-v-sveta?fbclid=IwAR3ZHVfzZH6t6jh8_OTw9hAM7LrIacKwrDO7gA52o0wGXiVgKUA-dyVjt3I

На днешния 21 ноември през 1871 г. в Пловдив е роден Панайот Пипков – композитор. Композирал музиката на „Химна на Св. св. Кирил и Методий“ по известна като „Върви, народе възродени“. Когато пише музиката е учител в Ловеч. Това е най-значимото дело през целия живот на композитора. На 9 май 1901 г., слушайки как негов ученик рецитира стихотворението на Стоян Михайловски, в главата му се ражда мелодията, която идеално подхожда на текста и го допълва до съвършенство. В изблик на гениалност композиторът начертава петолиние на черната дъска.

 ПЛОВДИВЧАНИНЪТ, КОЙТО ПОВЕДЕ НАРОДА КЪМ ВЪЗРАЖДАН

В творческо вълнение той чупи тебешир след тебешир, стараейки се да превърне мислите си в ноти и да не пропусне това велико вдъхновение. След време Панайот Пипков споделя: „Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути, обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.“ Наличието само на две ръце не попречва на Панайот и той успява да опише музиката, звучаща в главата му на петолинието, за да може тя да вълнува своите сънародници столетия напред. В междучасието класът запява прясно композираната хорова песен и цялото училище се струпва пред класната стая, заинтригувано от настъпилото оживление. Директорът Христо Бръмбаров също е на върха на щастието си. „Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше петокласно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас.“ Директорът също допринася за утвърждаването на химна, давайки идеята той да бъде изпълнен на следващия празник, почитащ светите братя Кирил и Методий. Още на следващата година химнът „Върви, народе възродени“ започва да се пее масово из цяла България на празника на славянската писменост и култура.

Панайот Пипков е един от композиторите от т. нар. „Първо поколение“. Но той не е просто композитор. Неговата творческа натура не би могла да бъде ограничена само дотам. Автор на стихове, (понякога към собствената си музика), хорист и диригент на хорове и оркестри, капелмайстор , акордьор на стари пиана, учител по музика и актьор в няколко театрални школи в Пловдив и в София. Играе и в Театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на Министерството на народната просвета и заминава да учи музика в Милано, където развива таланта си в местната консерватория между 1893 и 1995. След краткото италианско странстване композиторът се връща в България. След срещата му с Гоце Делчев създава текста и музиката на „Стига вече!“ – Химн на Македонския народ. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-и пехотен Троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“. Автор на много популярните песни „СЛАДКОПОЙНА ЧУЧУЛИГА“, „КОГАТО БЯХ ОВЧАРЧЕ“ и „ДЕ Е БЪЛГАРИЯ“. Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.

Дунавската флотилия е първообразът на съвременните военноморски сили на България. Понастоящем военноморските сили на България са с централен щаб във Варна и са един от трите вида въоръжени сили в структурата на Българската армия наред с Военновъздушните сили и Сухопътните войски.

Дунавската флотилия е създадена на 31 юли 1879 в град Русе на река Дунав от руски флотски офицери. В първоначалния й състват влизат 4 парахода, 7 парни катера и 5 гребни лодки, използвани в Руско-турската война и подарени на България от Русия. Заедно с корабите, новосъздаденият флот получава и полева ремонтна работилница за тяхната поддръжка.

Първоначално корабите имат руски екипаж от 7 офицери и 58 долни чинове, но с първия наборна Българската армия към флота са зачислени 145 български новобранци. Първият командир на българския военен флот е капитан-лейтенант Александър Конкеевич, който изпълнява длъжността от 1879 до 1882. Първият български морски дипломат е флотският офицер на българска служба лейтенант В. Шишмарьов, който участва в заседанията на Европейската Дунавска комисия в периода 1881 – 1882.

През 1930 в двора на Флотската казарма, където е бил щабът на Дунавската флотилия, е издигнат Паметника на моряка, чийто надпис гласи „От тук започва българското морячество“. През 60-те години на 20-ти век паметникът е разрушен, а през 1999 е възстановен в непосредствена близост до Военния клуб. Оттогава по създадена вече традиция всяка година тържествата по случай основаването на Военноморските сили на България започват от Русе.

През войните

Първото участие на Българския флот във военни действия е по време на Сръбско-българската война от 1885. Към 1885 Дунавската флотилия и Морска част разполагат с 4 парахода, 2 миноноски, 7 парни катера и 4 шлепа. Параходите са дооборудвани с по две 4-фунтови оръдия, катерите – с по 2 скорострелни оръдия, а миноноските освен скорострелно оръдие получават и по две прътови мини.

• Дунавската флотилия превозва над хиляда войници и доброволчески роти като подкрепления и прехвърля коменданта на Видинската крепост капитан Атанас Узунов от Русе във Видин. Доставя муниции, оръдия и стрелково оръжие, патрулира по реката, участва в разузнавателни и контра-разузнавателни действия, извършва транспортна дейност.

• След отзоваването на руските офицери от България, командването на флота се поема от български офицери.

• Флотилията снабдява обсадената Видинска крепост с храни, снаражение и материали. Един от катерите осигурява и комуникацията между крепостта и командването в София чрез писма и телеграми през Калафат.

• Известието за българската победа и края на войната в обсадената Видинска крепост също е донесено от флотилията.

• Катерът „Стефан Караджа“ пленява 2 противникови съда, които представляват и първите бойни победи на съвременния ни военен ни флот.

  През Балканската война 1912 – 1913 личният състав на Дунавската военна флотилия формира първите кадри за новосъздаващите се български флотски формирования на Мраморно море и Българския беломорски флот. Военните моряци от Дунавската флотилия минират новоосвободените български акватории по новите ни южни граници и продължават да извършват военно-транспортната дейност между българските дунавски пристанища и крепости.

  През Междусъюзническата война от 1913 поради заплаха да попаднат в плен, корабите на Дунавската военна флотилия по заповед на Главното командване се самопотопяват в р. Дунав.

  През Първата световна война военните моряци защитават българските брегове по река Дунав. След войната Дунавската военна флотилия охранява речната граница, обучава български моряци и офицери. Флотилията е ликвидирана през 1961.

  Национална роля и значение

  Дунавската военна флотилия и съпътстващите я техническо-ремонтни, снабдителни и осигурителни институции и служби дават възможност на Княжество България да положи основите на бъдещото си морско развитие. Наред с военните и транспортно-държавните си задачи, Флотилията играе важна роля и за техническото ограмотяване на българите.

  • На 9 януари 1881 към Дунавската флотилия е създадена машинна школа за подготовка на флотски техници. Тя е предшественик на създаденото по-късно Морско училище и на сегашното Висше военноморско училище в Русе „Никола Йонков Вапцаров“.

  • На 4 ноември 1883 командирът на Дунавската флотилия докладва във Военното министерство в София, че е събрал и подредил няколко стотин предмета в първия в България Морски музей в две от залите на тогавашните флотски казарми в Русе.

  • На 2 декември 1883 за нуждите на Флотилията в Русе се създава първата в България хидрометеорологична служба.

  • През 1883 – 1884 към Дунавската флотилия е създадена минна част, която приема на въоръжение първите за страната ни 25 броя мини. За минни заградители са приспособени катерите „Ботев“ и „Левски“.

  • През 1884 българското правителство закупува и първият военен кораб, яхтата „Александър I“.

  • На 28 февруари 1884 се сформира и първият флотски духов оркестър с капел-майстор Франц Минарик.

  • В началото на 1885 се планира създаването и на първата в България Морска библиотека и първото флотско Техническо дружество.

  • През 1885 е построена Флотската кула в Русе, която е изградена и като наблюдателен пост на моряците от Дунавската флотилия, и като метеорологична станция. И сега в сградата се помещава хидрометеорологичната станция на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав – Русе.

    • На 12 ноември 1897 Военният флот е разделен на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна.

    • На 13 януари 1899 Дунавската флотилия и Морската част са обединени във Военноморски флот с щаб във Варна.

    • На 25 май 1916 българският флаг е вдигнат на подводницата „Подводник No 18“, което дава началото на подводното дело в Българския флот.

    • На 19 август 1991 Военноморският флот е преименуван на Военноморски сили.

    • На 2 април 2004 България става пълноправен член на НАТО.

     http://insiderguide.me/bg/