Един от най-успешните кметове на Пловдив Христо Г. Данов /управлявал в периода 01.02.1897- 01.07.1899/ е обезсмъртен от населението по уникален начин. С решение на общината Сахат тепе е преименувано на Данов хълм, заради идеята на този кмет / и заради усилията му/ да се залесят хълмовете.
Първата българска фабрика за монтажни елементи /гайки и болтове/ е създадена и заработва в Пловдив.
Единственият в България църковен стенопис, който не съдържа образи на светии е в църквата „Св.Богородица“ Лицата са на светски личности от XIII век. Една от сцените увековечава мига, в който църковния събор в Лампсак през 1234-35 год. признава съществуването на Българската патриаршия и възнесението на патриарх Йоаким II при царуването на Иван Асен II.
През 1952-53 год. по инициатива и с благословението на тогавашния пловдивски митрополит Кирил, по-късно Патриарх Български, църквата „Света Богородица“ била изографисана от професорите Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и Васил Захариев. Кожухаров и Гюдженов са възпитаници на Парижката академия за изящни изкуства и отговаряли за стенописите, а Захариев,който завършил Академията в Лайпциг бил отговорник за декорацията на храма. Заедно с тях работили и други видни пловдивчани, като Златю Бояджиев и Димитър Куманов.
Благодарение на тяхната съвместна дейност църквата била изографисана с ликовете на видни български дейци, дали своя принос за църковната независимост, като митрополит Методий Кусев, Натанаил Пловдивски, Иларион Ловчански, Панарет Пловдивски, Паисий Пловдивски, Екзарх Антим I, Екзарх Йосиф, Авксентий Велешки, епископ Иларион Макариополски и на родолюбивите българи Драган Цанков, Стефан Богориди, Гавраил Кръстевич, П.Р.Славейков, Тодор Бурмов, Йоаким Груев и др., които заедно с духовенството също посветили живота си за независимостта на българската църква.
Орнаментите не били правени по шаблон, а поотделно. Използвани били основно плетеници, лозници, древно християнски символи и др.В това отношение църквата се характеризирала с изключително изящество.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“