ЗА ДА ИМАШ ПРЕТЕНЦИИ КЪМ ОСТАНАЛИТЕ
ТРЯБВА ДА СИ ПОКАЗАЛ НЕЩО В ЖИВОТА,
Вашият коментар
Месечни архиви: януари 2020
Митичен храм IIв. под мозайката на базиликата снимки
УНИКАЛНО
Единственият безпартиен академик в България по време на комунистическия режим е роденият в Пловдив Емил Джаков- основател и директор на Института по електроника на БАН и баща на проф.Боян Джаков.Емил Джаков е роден и израсъл в къщата с кулата над Античния театър в Пловдив.Той е син на архитект Стефан Джаков- карловския сирак,който изгражда една от най-известните сгради в Пловдив.Освен многото си ангажименти и постижения в България Емил Джаков няколко години е заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания-Дубна Русия.Синът му Боян Джаков днес е професор във Физическия факултет на Софийски университет.На негово име е именуван Института по електроника в София.
Най-бързият автомобил,създаван в България, е сглобявания в Пловдив-„Булгаралпин“ през 70 те години на 20 век.Първите бройки са сглобени в края на 1967 година,когато ефектния спортен автомобил „Алпин“ вече е абсолютен хит в Европа и Америка, а неговото производство в България става повод за национална гордост.През 1968 година два състезателни автомобила „Булгаралпин“, управлявани съответно от екипите на Илия Чубриков и Никола Чубриков,Атанас Тасков и Атанас Агура за първи път взимат участие в рали Монте Карло.
Известният български режисьор Васил Мирчев през 1969 година посещава Кинофестивала в Кан,като стига дотам с личния си автомобил.Булгаралпинът му взел разстоянието между София и курортния френски град за16 часа.Цената на „Булгаралпин“ в края на 60 те години е била 8200 лева.Произведени са само около 100 броя.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“
И ВСЕ ПАК
СКЛАДЪТ НА “ОДРИН“ 8 Е ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА
от Парашкева Иванова
Пловдивският Административен съд за пореден път отхвърли жалбата на собствениците на разрушения тютюнев склад на ул. „Одрин” 8 , с която те искаха съдът да отмени заповедта на началника на РДНСК, с която е спряно разрешението им за строеж.
Бизнесмените Александър Николич и Георги Бранеков, чиято собственост е компанията „Одрин 8” ЕООД не са съгласни с решението на инспекцията и са поискали то да бъде отменено като незаконосъобразно. Заповедта на началника на РДНСК е от 19 август 2016 година и с нея той отменя строителното разрешение, издадено на фирмата на 15 декември 2010 година и презаверено 2014 година от главния архитект на Община Пловдив.
Според РДНСК и Окръжна прокуратура – Пловдив жалбата на Николов и Бранеков е неоснователна. Според Главният архитект на общината обаче тя е основателна.
В мотивите си съдът сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че сградата не само е част от ансамбъла по ул.“Иван Вазов“ и ул.“Цанко Дюстабанов“, включена в териториалния обхват на Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив“ , но и още през 1975 година е обявена на самостоятелен паметник на културата. Впоследствие поради серия от грешки, допуснати при изготвяне на документи в Националния институт по паметници на културата и кадастралните планове на района, сградата не е описана като паметник на културата. Според съдия Дарина Матеева обаче това не означава, че тя е загубила значението си като исторически обект и припомня, че тълкуването на приложимите норми следва да се извършва в духа на закона, чиято цел е да бъде защитено културното наследство.
Според нея премахването на склада е несъвместимо с установения статут на недвижима културна ценност и прави липсата на съгласуване с Министерството на културата на издаденото в тази връзка разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, е несъответствие със закона.
По тази причина съдът решава , че има несъответствия и нарушаване на императивни норми на закона , поради което издаденото разрешение за строеж е „административен акт, с издаването, на който законността е накърнена радикално, поради което същото е нищожно”.
Това е второ разглеждане на заповедта от Административен съд, след като жалбата веднъж стигна до Върховен Административен съд, който го върна за ново разглеждане.
Четири години след разрушаването на склада, руините все още не са разчистени. Бъдещето му все още не е ясно.
Александър Николич и Георги Бранеков са категорични, че са имали право да съборят склада, защото той не е бил паметник на културата. Двамата бяха оправдани от Окръжния съд в Пловдив за разрушаването на сградата на 3 март 2016 г. Мотивите на съда бяха, че според представените в съда документи, сградата няма статут на паметник на културата. В момента делото е на втора инстанция. Утре делото ще се гледа в Апелативен съд – Пловдив.
През 2010 година бизнесмените са имали договор с веригата „Хилтън“ да издигнат хотел на същото място.
https://plovdivtime.bg/nasledstvo/i-vse-pak-skladat-odrin-8-e-pametnik-kulturata-8395/?fbclid=IwAR3CakNQywowV_j4zU4j4YCJb1bMDxzSpeI7p_8vc1HbUV4xH0dPIJcl8HU
ИМА ПЕРИОДИ, В КОИТО МЪЛЧАНИЕТО ГОВОРИ ПОВЕЧЕ
Разговор на Ирина Кирилова с Блага Димитров
През 1990 година поетесата Блага Димитрова беше кандидат за народен представител в района на Хисаря, Калояново и Съединение. Това интервю е направено по време на радиопредаване с нейно участие.
– Г- жо Димитрова, благодаря ви, че се съгласихте да участвате в нашето предаване. Защо избрахте да бъдете кандидат за народен представител в Хисарски район?
– Радвам се, че мога да говоря сега, а не да викам, както по митингите. Защото не се получава такъв тесен конткат, както, когато говориш отблизо. Аз бях поканена да се кандидатирам в София, в квартал „Лозенец”. Сама избрах Хисаря и принадлежащите към него селища. Всяка година по няколко пъти идвам тук. Обичам природата, мекотата на климата, нежността на въздуха. Хората са приветливи, пейзажът на душата им е отражение на външния пейзаж. Той е вдъхновил Вазов да напише стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти.”
Наистина тук е райски кът. Надявам се, че срещите и разговорите с местните хора ще носят тази ведрина и топлота, каквато все повече липсва в нашия живот. И наистина през всички села, през които минах, аз срещнах тия ведри лица, усмивки и отворени души. Благодаря им!
– Какво ви харесва у хората от този район?
-Те са открити и откровени,както е отворена равнината им, както е светло тяхното небе. Те говарят с мене без задръжки, без лицеприятие и това е най- хубавото.
– Вие сте човек, чийто книги се издават в чужбина. В повече от двадесет страни четат произведенията ви. Бихте ли казали нещо за неиздадените ви книги?
-Те се натрупаха доста много. Десетки ръкописи имам, връщани от издателствата, забранявани от цензурата. Най- ми е мъчно за спряната ми книга, писана в съавторство с моя съпруг – литературния критик Йордан Василев. Това е третият том на книгата за Елисавета Багряна. В нея има една картина на културния живот на България през тридесетте години и началото на четиридесетте на ХХ век. Също ми е мъчно много, че пиесата „Богомолката” не можа до сега да бъде поставена в никой театър, защото беше забранена. Има и друга пиеса – „Въпроси”, предназначена за телевизията. Тя също не беше поставена, без да се обясни защо е спряна. Имам стихосбирки, които чакат реда си. Една сатирична поема „Кубиада”, една друга поема за отсичането на дърветата в София – „Спомен за тополите”, сатирични стихотворения….Един роман „Урания”, който е фантастичен и в същото време разкрива и много реални несгоди на нашия живот, беше върнат от издателство „Български писател” заради острата критика в него на нашето общество. Очаквам да видят бял свят всички тези произведения. Дано да съм жива! Защото това са все едно рожби, които искаш да видиш излезли и попаднали в ръцете най- после на читателите.
– От Клуба за гласност и демокрация ли започна пътят ви в политиката? Или това беше съчетание на политика и поезия?
– В 1988 година на 8 март точно се създаде Комитет за защита на Русе. Това беше началото за участието на нашата интелигенция в силната съпротива срещу живковизма Аз се включих в първите двеста души, които създадохме този екологичен комитет за защита на Русе. После на 3 ноември 1988 година беше създаден Клубът за подкрепа за гласност и преустройство. Учредителите му бяха осемдесет души – видни професори, писатели, философи, художници – изобщо будната българска интелигенция. Много вълнуващо беше това наше спояване в една обща дейност, с една обща вдъхновяваща идея за освобождаването на България от този непоносим живковски режим.
– А среднощните ви обаждания и връзката ви с радиостанциите на Запад вдъхновяваха ли ви?
-Това беше за мен едно решение, което трябваше да взема просто за един миг. През един спокоен уж ден през ноември 1988 година телефонът позвъни и ми се обадиха от радио „Дойче веле.”. За първи път в живота си аз чувах глас отвъд границата и трябваше за един миг да реша. Моето решение беше: нямам право да мълча, тъй като Българското радио не ми даваше възможност да кажа своята дума. Щом като ме питат, аз съм длъжна да защитя името на българския интелигент и изобщо на България и да кажа, че ние не спим, ние не сме навели глави под тиранията, че действаме. Това беше моето решение по чехли вкъщи. И от там нататък започнаха да ми се обаждат и от други станции. Следващото обаждане беше от БИ БИ СИ / Лондон/, за което дадох първото си по- голямо интервю с голямо вълнение. За първи път вдигах глас, за да чуят българските слушатели. По- нататък и от радио „Свободна Европа” започнаха да се обаждат. Не е ставало нужда аз да въртя някакви телефони, защото те ме търсиха и аз бях винаги готова да отговоря на въпросите им. Времето го изискваше и колкото и да се противопоставя политиката на поезията, аз смятам, че в тия тревожни и решителни за България моменти политика и поезия за мене бяха едно.
– Наша слушателка пита ще върнете ли незаконно взетите хонорари за възхваляването на сталинизма и комунизма преди десети ноември 1989 година?
-Този въпрос засяга един проблем, твърде сериозен за нашата литература. Аз започнах своето писателско дело като млада студентка още в първите дни след девети септември 1944 година с голям възторг. Дори стигах до еуфория от свободата . Писала съм с голяма искреност тия мои първи стихотворения и не се отказвам от тях, защото те са писани с чисто сърце и с чиста вяра. Поезия има, когато човек не лъже и разкрива най- дълбоката същност от своята душа. Но както казва Милован Джилас – „От вярващия става еретик.”Аз от дълбока вяра преживях много разочарования. Очите ми се отвориха и продължавам по същия начин искрено да пиша за това, което животът и възрастта ми откриха. Гьоте казва: „ Змията, ако не си смени кожата, умира.Ум, който не сменя своите възгледи е мъртъв.” Аз не искам да имам мъртъв ум и затова моите произведения отразяват цялостното развитие на съвремнните движения – социални, политически, икономически. С книгите си един писател не манипулира. Той прсто говори със своите читатели и ако те му повярват, ще възприемат неговите чувства, неговите възгледи.. Всеки сам при четенето определя своята позиция.
А за това, дали трябва да връщам хонорарите на държавата, аз не получавам нито лев хонорали от бюджета на държавата. Възнагражденията на писателя, когато книгите му се търсят, идват от печалбата, от продажбата на книгите. Освен това мои произведения са филмирани и донасят на държавата много валута, защото и двата ми филма, писани по моите романи- „Отклонение” и „Лавина” получиха високо международно признание и награди. Те обиколиха света. Но по едни наши закони на авторите на сценарии не се дава нито цент от получените валути. Така че, ако има някой да ми връща, то трябва държавата да ми върне, но аз няма да държа сметка за това и няма за искам да ми се връща. Не за пари се пише, не за пари се работи. Всеки, който с истинска грижа за словото е поел перото, той знае, че не за единия хляб се пише.
– Какво ще правите с доходите си? В швейцарска банка ли ще ги внесете или ще ги дадете на детски домове, пита следващият ни слушател.
– И този въпрос ме смущава не затова какво ще правя с парите, които ги нямам, а затова , че много се е развило у нашите хора меркантилното чувство, това пресметливо отношение за пари, за доходи…Това беше насаждано с десетилетия, че интелигенцията получава много пари. Това разделяше хората от полето и заводите от хората на писалищната маса. Еднакво ценен и еднакво тежък е всеки труд. Затова нека да не си броим парите. Аз живея в един стар апартамент на моите родители, полуразрушен от бомбардировките, възстановен с техните скромни средства. Аз нямам вила, а старата ми кола „Лада” служеше през най- тежкия ми период на „Клуба за гласност и демокрация”. Сега пък служи на Съюза на демократичните сили.
– Още един въпрос от телефона: Кога сте била по- искрена – преди да влезете в „Комитета за гласност и демокрация”, или сега?
– Смятам, че този, който ми задава въпроса, е разгърнал моите книги. Даже да не ги е чел, щеше да види моето развитие. Имам книги, кито доста преди създаването на клуба разкриват същите възгледи и същото критично отношение към нашата действителност.
– Блага Димитрова е обичан и възпитан човек, казва следващата слушателка и пита как се отнасяте към кандидата за народен представител на БСП за този район Васил Михайлов?
– Моето отношение към моя съперник, уважавания артист Васил Михайлов, е, че той е голям актьор и особено неговия Дантон за мене е незабравим. И напоследък все по- често застава пред очите ми с революционния огън, с мощния си глас и аз си казвам:”Странно защо сме изправени един срещу друг, когато няма какво да делим?” Неговото място е при народа, а не да крепи с огромния си талант рухващата тирания.
– Г-жо Димитрова, това бяха въпросите про телефона! Да продължим с моите! Кои хора сте имали предвид за герои в романа „Лице”
– Мога да призная, че този роман е почти документален. Това е съдбата на една моя близка приятелка – Юлия Огнянова и нейния любим, загинал по време на съпротивата срещу фашизма – Петър Богданов. Останалите подробности от романа са наблюдения, изживявания от моя собствен живот. Всичко е документално – изключването на студентите през 1956/ 1957 година с точни съдби, биографии на младежи, на които по този начин е бил пресечен пътят и цялата им биография е била преобърната. Романът затова беше посрещнат на нож от официалната критика. Беше забранен и пратен в „затвора за книги”, където пролежа цели девет години наред с Библията, с „Фашизма” на Жельо Желев, с епиграмите на Радой Ралин и с „Дневника на Богдан Филов”.
– Кой се страхува днес, г-жо Димитрова?
– Страхът е толкова дълбоко насаждан в нашия народ, с толкова плашила, със закани, че той трябва дълго време да се изкоренява. Във всеки един от нас има заложен страх. Аз виждам с голяма радост, че се освобождаваме от страха и от равнодушието, от апатията, вдигаме чела и ще успеем най- после действително да се изправим, да се почувстваме като хора, когато окончателно прогоним страха. Нека да не се заплашваме взаимно, защото това е старата инерция от тия четиридесет и пет години.
– Вярвате ли, че времето не прощава на никого нищо?
-То е така. Всеки от нас го е изпитал. Особено го изпитват тези, които не са били отговорни там, където ги е поставил животът.
– Разговаряме за поезия и политика с вас като кандидат за народен представител. Бих искала да изтълкуваме заедно с вас бащиния ви завет: „Мълчание, заредено с дойстойнство.” Необходимо ли е това точно днес?
– Ооо, има периоди, в които мълчанието говори повече от всякакви думи. Ние преживяваме тежък период и тия, които много викаха и много говориха, сега се срамуват от думите си. А мълчанието, например на Атанас Далчев, и досега ечи в душите ни със своята голяма смелост и голямо човешко достойнство.
– И да завършим с едно ваше стихотворение. Все пак ние всички ви знаем като поетеса!
– Ще ви прочета „Почти пророчество”, писано през 1977 година.
Ще удари часът на словото, когато съвсем не очакваш.
Ще прогърми правдата,
както пролетен дъжд над ламаринен покрив.
Ще потекат реките на думите нагоре, нагоре,
обратно към извора.
Ще заридаят дърветата
и с отсечени пръсти ще докоснат звездите.
Ще се раздвижат камъните и всеки ще затежи на своето място.
Ще възкръснат цветята и всяко ще въздъхне със своя дъх.
Ще се разтворят гробовете
и черепите пробити ще забият като камбани великденски.
И ще се потърси възмездие за всички лъжи.
Но то ще бъде не кръвопролитно,
а кръвопреливно чрез резеца на словото.
– Благодаря ви! Блага Димитрова- кандидат за народен представител от Съюза на демократичните сили беше наш гост днес, уважаеми слушатели!
Документален запис от 8 юни 1990 година
На Ирина – с най- добро настроение,
Благодарение на вашето умело и топло ръководене на предаването!Благодаря!
Блага Димитрова
8.VI. 1990 г.
Хисаря
БЪЛГАРИЯ ПОМНИ БР.233
И СЛАВИ ДЕЛАТА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ГРАЖДАНИ, ЗАСТЪПНИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА КАУЗА
По случай 180 годишнината от рождението на Юджийн Скайлър (1840 – 1890)
През 2020 година България отбелязва 144-та годишнина от Априлското въстание 1876 г., което разкрива пред света величието на българския дух и воля за свобода след 500 годишно турско робство! Кървавият подвиг на българите оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.
Априлското въстание (20 април ст.ст., 1 май нов ст.) 1876 г. е своеобразен връх в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането със задача да извоюва свободата на България от Османската империя. Народният бунт за независимост е еманация на българския дух и намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
Хиляди знайни и незнайни герои отдадоха живота си за отвоюване на нашата свобода и независимост и възстановяване на бъларската държавност.
Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.
Пророчески се оказаха думите на Георги Бенковски от 2 май 1876 г.:
– Моята цел е постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заздравее; вече никой няма да може да спре Русия да освободи България – нека тя да заповяда!
Изпратената от Христо Ботев телеграма на 17 май 1876 г. (29 нов стил) до френския „Ла Републик Франсез“ („La Republique Francaise“) и швейцарския вестник „Журнал дьо Женев“ („Le Journal de Geneve“) известява на европейските държави, че „отиват на помощ на въстанали братя българи, които отдавна се борят със своите петвековни тирани за своята човешка свобода и народни права. Телеграмата отразява и вярата на Ботевите четници, че европейските образовани народи и правителства ще да им подадат братска ръка.
Само една година след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. Русия обявява война на Османската империя, на 3-ти март 1878 г. се подписва Санстефанския мирен договор и на политическата карта на света за трети път се възражда за нов живот Държавата България!
През 1876 година е съществувала огромна опасност героичните подвизи на участниците в Априлското въстание и четата на Христо Ботев, както и жестокостите на турците, да бъдат напълно прикрити и забравени. Такива намерения е имала Османската империя и затова не е допускала нито един чужденец (дори и с дипломатически статут) през първия месец след масовите избивания, като е разчитала на ужаса от погрома на въстанието и безропотното мълчание на раята.
Създадена е Международна анкетна комисия за разследване на турските зверства над българското население.при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.
Едни от най-великите хора на епохата изразяваха защитата си за българската кауза.
Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, княз Ото фон Бисмарк, Уилям Гладстон, княз Алексей Николаевич Церетелев, Джанюариъс Алоуишиъс Макгахан, Юджийн Скайлер, граф Николай Павлович Игнатиев, Хорас Мейнард, Чарлз Дарвин, Лев Николаевич Толстой, Фьодор Михайлович Достоевски, Иван Сергеевич Тургенев, Дмитрий Иванович Менделеев, Константин Иречек, Уолтър Беринг, Иван дьо Вестин, Жул Верн, сър Едуин Пиърс, Всеволод Михайлович Гаршин, Василий Иванович Немирович-Данченко, художникът Василий Василевич Верещагин, Иван Сергеевич Аксаков, Оскар Уайлд, журналистите Емил Жирарден, Жан Петри и Жан дьо Вестин, полският художник Антони Пиотровски рисувал Баташкото клане след повече от едно десетилетие, тримата пратеници на френския седмичник „Илюстрасион“ – военният журналист Людовик Ригондо заедно с художниците Пол Кауфман и Л. Е. Петрович, българските студенти и преподавателите от Роберт колеж, и др. са само част от имената на най-видните представители на тогавашния европейски свят, които застават зад справедливите искания за свобода на българския народ.
Всички тези и стотици други хуманисти изиграват огромна роля за възстановяване на българската държавност и за възникването на Третата българска държава, за появата на България отново на политическата карта на света!
Жестокостите на турците след Априлското въстание не остават скрити за света. Сведенията за тях дават първи дипломатическите представители на чуждите страни в империята и журналистите на големите европейски вестници. Анкетните комисии, които обикалят въстаналите области, отразяват в своите доклади потресаващите факти на жестоката трагедия.
В повече от 200 европейски вестника са публикувани над 3000 статии, доклади и репортажи, разкриващи истината за потушаването на българското въстание. Тази истина е толкова страшна, че дори официална Европа е стресната, а дори и през XXI век е ужасяващо да се четат публикациите и донесенията от онова жестоко време.
Правителството на Бенджамин Дизраели защитава целостта на Османската империя и се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи. Въпреки пламенните призиви на стотици интелектуалци в защита на българите, той омаловажава жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Бенджамин Дизраели не само омаловажава кланетата, но и заявява, че българите са не по-малко отговорни за тях. Тези твърдения са опровергани и манипулацията е разобличена от свидетелствата на стотици очевидци и докладите на много дипломати, журналити, политици, писатели, художници, учени и други видни интелектуалци от тази епоха.
Тук трябва да подчертаем разобличителната сила на статиите на Христо Ботев по политически и обществени въпроси, които разобличаваха фалша и лицемерието и отстояваха справедливото решение на източния въпрос, с което ще се решат и много други социални, международни и икономически въпроси.
Нека да приведем няколко конкретни факти и доказателства, които и днес служат за пример как смело трябва да се разобличават лъжите и манипулациите на властите и да се отстоява истината, да се защитават онеправданите и да се воюва срещу подтисничеството под каквато и да е форма:
1) Княз Ото фон Бисмарк, публична реч пред Райхстага на 5 декември 1876 година: След извършените злодеяния на черкезите в България, за Османската империя вече няма място в Европа.
Ото фон Бисмарк казва и друго: Аз съм убеден, че Русия няма да ви остави в беда и ако трябва, ще действа със сила, тя ще извади меча. А ние сме нейни приятели и ще я подкрепим.
На Железния канцлер Бисмарк принадлежат и думите: На Балканите трябва да гори огън, за да може Германия да топли ръцете си.
2) Великият революционер Джузепе Гарибалди изпраща нарочна телеграма, с която изказва съчувствието си към българския народ. На 17 август 1876 г. от остров Капрера Гарибалди пише:
„Батак беше с 9 хиляди жители, сега са 1300. На 7 хиляди човешки същества е изгаснал животът, но къде се намираме, не се ли свършват още завоеванията на ятагана, на содомството, на кола, на горилището, на безчестното от всякакъв вид“.
3) Уилям Гладстон пише през есента на 1876 г. брошурата „Българските ужаси и Източният въпрос“, а през април 1877 г. я преиздава със заглавието „Уроци по клане или изложение за конфликта между Портата и България през май 1876 г.“
4) Оскар Уайлд написва „Сонет за клането на християните в България“ (On The Massacre Of The Christians In Bulgaria),
5) Тургенев създава романа „В навечерието“ („На кануне“). По повод Баташкото клане той пише сатиричното стихотворение „Крикет в Уиндзор“.
6) Виктор Юго, реч пред парламента на Франция, произнесена на 29.08.1876 г.: Необходимо е да обърнем внимание на европейските правителства на един малък факт, който те не забелязват. Този факт е: Унищожение на един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един свидетел – целият свят. Правителствата виждат ли го? Не! Кога ще свърши мъченичеството на тази малка, но героична нация?
В Германия, Англия, Франция, Русия, Италия, Австро-Унгария и САЩ се надига огромно възмущение срещу Портата. Политици, писатели, учени се обявяват в защита на българите. Организират се събрания, митинги и парламентарни дебати. Жестокостите на турците след Априлското въстание 1876 г. не остават скрити за света.
Благодарение на такава ярка защита на българската национална кауза, се поражда мощна световна реакция, която дава основание на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на Турската империя. Благодарение на нейния успешен победоносен край България получава своето Освобождение от петвековното турско робство!
Сред плеядата изтъкнати чуждестранни граждани, застъпници на българската национална кауза, е и Юджийн Скайлър (Eugene Schuyler, 26.02.1840 – 16.07.1890) – американски политически деец и дипломат, който по времето на Априлското въстание 1876 година заема поста на легационен секретар в посолството на САЩ в Цариград и на генерален консул в турската столица
Юджин Скайлър (Eugene Schuyler, 1840-1890), генерален консул на САЩ в Цариград (Истанбул), (bulgaria-embassy.org)
Юджин Скайлър е американски учен, писател, изследовател, журналист и дипломат, един от първите трима американци, които получават докторска степен от американски университет (Йеил, 1861). Скайлър е първият американски преводач на Иван Тургенев и Лев Толстой, бил е дипломат в Москва и Санкт Петербург.През юли 1876 г. специална анкетна комисия с участието на руския консул в Пловдив княз Алексей Церетелев, секретаря на американската легация Юджин Скайлер и кореспондента на в. “Дейли Нюз” – Джанюариъс Макгахан, посещава районите на въстанието. Княз Алексей Церетелев заедно с Юджийн Скайлър написват протокол от разследванията и изработват проект за автономията на България.
Оценявайки по достойнство проекта за автономията на България, разработван от княз Алексей Церетелев и Юджийн Скайлър, трябва да подчертаем и ключовата роля на граф Николай Павлович Игнатиев за подготовката и подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 година. Нова светлина върху тези събития, обилна светлина хвърля неиздавания ръкопис на Симеон Радев „Дипломатическа история на Освобождението на България”:
Симеон Радев. Дипломатическа история на Освобождението на България (неиздаван ръкопис). Съставители Ива Бурилкова и Цочо Билярски. Издателство „Скайпринт”. С., 2016, стр. 580. ISBN 9789543901173.Симеон Радев работи върху този си труд в продължение на две десетилетия и ползва документите в архивите и библиотеките във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Вашингтон, Санкт Петербург, Москва, Брюксел и Букурещ. В книгата е отразен сблъсъкът между Русия и останалите Велики сили по българския въпрос, дипломатическите борби около Източния въпрос, дипломатическата история на Освобождението на България, възторга на българския народ от Освобождението. С прецизност и откровеност е разкрит образа на граф Николай Павлович Игнатиев, една от най-значителните исторически личности, играли изключителна роля в продължение на няколко десетилетия при решаването на Източния въпрос. Симеон Радев подчертава: „В твърде голяма мярка, България дължи нему своята свобода.”
Друг интересен момент в отразяването на Априлското въстание 1876 г. представлява факта, че за инициирането на Специалната анкетна комисия огромен принос имат и българските студенти и преподаватели в Робърт колеж в Истанбул през 1876 г. По това време Османската империя се поддържа със заеми от съюзниците й Франция и Великобритания и българската общност с основание се притеснява от пристрастие и манипулация от техните правителства. Великолепната реч на Виктор Юго ярко и красноречиво показва това.
Поради тези причини, българите в Истанбул се обръщат за помощ към консула на САЩ Юджийн Скайлер, който приема да оглави независимо разследване заедно със своя приятел, американския кореспондент Джанюариъс Макгахан и двамата тръгват за България. И посещават много райони, опустошени при погрома на Априлското въстание 1876 г.
Резултатите от техните наблюдения, беседи и анкети са публикувани още тогава и продължават да се публикуват в по-ново време, което е един много положителен акт за съхрание на историческата памет.
Ще посочим само две от по-новите публикации, които нагледно илюстрират нестихващия интерес на съвременниците към дейността на Юджийн Скайлер и Джанюариъс Макгахан за отразяване на жестокостите на турците към въстаниците и мирното население и разобличаване на опитите за омаловажаване на трагедията на погрома на Априлското въстание 1876 г.:
Юджийн Скайлър и българите. Изследвания и документи. Веселин Трайков, Петър Шопов, Майкъл Петрович. Издателство”Наука и изкуство”. С., 1987, стр. 190.
В това изследване са вкючени много документи, сред които Докладите на Юджийн Скайлър за османските беззакония по време на Априлското въстание 1876 г.:
– Предварителен доклад на Юджийн Скайлър за събитията в България от 10.08.1876 г.
– Доклад на Юджийн Скайлър за събитията в България – пълен текст, от 20.11.1876 г.
Книгата съдържа много писма и статии, както и личните позиции на авторите.
Джанюариъс Макгахан. Турскитезверства в България. Издателство „Skyprint”. С., 2017, стр. 352. ISBN: 9789543901364.И двамата автори на настоящата статия сме родени и израснали в село Жребичко, община Брацигово, област Пазарджик (в миналото селото е било в състава на Пловдивска област), където получихме и основното си образование в любимото училище „Антон Иванов”.
В нашето училище в Жребичко, както и в домовете на местните жители от борческото село, портретите на националните кумири Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Георги Раковски, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Панайот Волов, Васил Петлешков, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев и десетки други стояха като икони.
Затова при работата върху настоящата тема бяхме най-много впечатлени от прецизната информация на Юджийн Скайлър и Джанюариъс Макгахан и другите участници в анкетните комисии, които са отразявали жестокостите на турския погром над мирното население и въстаниците в нашия роден край, в това число в Батак, Перущица и др.
Ние добре познаваме историята на Априлското въстание 1876 г. в нашия край и въпреки това бяхме силно развълнувани и потресени да видим как са вилнели башибозукът, редовната войска и мюсюлманското население при опустошаване на селото.
По това време Жребичко е било смесено село с 90 български, 40 турски и 2 цигански къщи, 1 черква и 1 училище.
Селският въстанически отряд на Жребичко е от 82 въстаници с 38 пушки и осигурил 100 коня за нуждите на въстанието.
Всичките 90 български къщи в Жребичко са изгорени, но няма изгорена нито една турска къща. Убитите българи са 47 души, но няма убит нито един турски жител на селото. Има и много заточени въстаници в Диарбекир и на други места, като участникът в Априлското въстание Никола Кузев, прадядо на професор Илия Пеев, който след освобождаването от заточение на остров Родос (1876-1878), за здравето на сина си Стефан Кузев, построява параклиса „Свети Илия” на едноименния връх край селото, където всяка година се прави традиционния събор в чест на Свети Илия – покровител на село Жребичко.
Екзарх Антим I провежда независимо разследване и е изпратил Атанас Шопов (панагюрец) да събере данни за размера на злодеянията в Пловдивско и Пазарджишко. Той писал на екзархийския секретар Георги Груев, че като минал през селата Аликочово, Козарско, Бяга, Жребичко, Корията (Равногор) и Радилово ги видял съвсем разорени. „Всичките тия села, писал Атанас Шопов, са обрани и изгорени“.
В докладите на Юджийн Скайлер за турските зверства по времето на Априлското въстание 1876 г. има и пълен Списък на селата, които изцяло или частично са били разрушени от редовните войски, башибозуците и мюсюлманското население в Пловдивския санджак (sitebulgarizaedno.com):
Ветрен (Хисарджик) — 350 къщи, 1 черква, 1 училище. Изгорени от Хасан бей 156 къщи и училище с ценни книги и ръкописи. Убити 40 души.
Карамусал — 140 къщи, 1 училище, 1 черква. От башибозуци от Татар Пазарджик и Инели всичко било опожарено. Убити 50 души.
Карабунар — опустошен от доброволци, заминаващи за София.
Аджели — 60 къщи опустошени, 150 турски лири платени на Мехмед Али бей от Татар Пазарджик, за да не ги изгори.
Шекларе — 60 къщи, 1 черква, 1 училище. 43 къщи опожарени от войската на Хасан бей и башибозуците. 17 души убити.
Калугерово — 193 български и 32 цигански къщи. Опожарени 153 български и 19 цигански къщи. 37 души убити.
Церово —- 170 български и 20 цигански къщи, 1 черква, 1 училище. Опожарени 63 български и 4 цигански къщи. 45 души убити. 20 момичета задържани дълго от войниците и изнасилени.
Серт Орман — (български — Церовска гумна) – 120 къщи, 1 черква, 1 училище. 53 къщи опожарени от черкезите и башибозуците от Ихтиман. 27 души убити.
Дере Орман — (български — Ричне гумна) — 30 къщи, всичките опожарени и разрушени от Хасан паша. 3-ма души убити.
Славовица — 158 къщи, 1 черква, 1 училище. 14 къщи изгорени от Хасан паша. 29 убити.
Динката — (Динк кени) 60 къщи, 1 черква, 1 училище. 53 къщи изгорени от башибозуци. 32-ма души убити.
Лисичево — 168 къщи, 1 черква, 1 училище. 64 къщи изгорени от башибозуци. 55 души убити. Много момичета били изнасилени, докато ги закарвали към Пазарджик.
Щърково (Гилделар) — 130 къщи, 1 черква, 1 училище. 45 къщи изгорени от башибозуците. 5 души убити.
Калаглари — смесено село. 143 български и 15 турски къщи. Изгорени 112 български и 8 турски къщи поради близостта им до българските къщи. Изгорени от башибозуците, когато жителите били в Панагюрище. Убити 37 души.
Джумая — смесено село. 110 български къщи, останалите турски и цигански. Всички български къщи опожарени, след като обитателите избягали. 30 души убити.
Брацигово — 450 къщи, 10 изгорени от башибозуците. Убити 52.
Кормая — 113 къщи, всички изгорени от турците от съседните села. 67 убити. Извършени много изнасилвания и някои отвличания. Една жена е била насилствено помюсюлманчена.
Радулово — 158 къщи, 1 черква, 1 училище. Всичките изгорени от башибозуците на Мехмед Али бей от Пазарджик. Убити 36 души.
Бяга — смесено село. 65 български, 43 турски и 7 цигански къщи. Една черква, 1 училище. Всички български къщи опожарени от турците от същото село. Убити 9, от които 8 деца, на които отрязали ръцете и други части на тялото.
Жребичко — смесено село, 90 български, 40 турски и 2 цигански къщи, 1 черква, 1 училище. Всички български къщи изгорени. Убити 47.
Аликоч — (на турски Али Ходжа) 68 къщи. Всички изгорени от башибозуците на Али бей. 68 убити.
Козарско — 95 къщи, 1 черква, 1 училище. Всички опожарени. Убити 47 души, като децата били измъчвани по най-различен начин.
Попинци — 125 къщи, 1 черква, 2 училища. 26 къщи изгорени от Хафуз паша, убити 66 души.
Бяла — 70 къщи. Изгорени 6. Всичките останали опустошени. Черквата „Св. Георги“ ограбена от юзбашията Хамил, който бил изпратен да пази селото. 53 убити.
Баня — 160 къщи. 60 изгорени от Хафуз паша. Убити 13 души.
Мечка — 120 къщи. 80 къщи, черквата и училището изгорени.
Петрич — 339 къщи. 322 къщи изгорени от Юсуф ага от София. 85 души убити.
Стрелча — смесено село. 350 български и 50 турски къщи. Изгорени 330 български и 37 турски къщи. 67 българи убити чрез страхотни мъчения.
Копривщица — 2500 къщи. Изгорени 5 дъскорезници. Всички къщи оплячкосани. 52 убити.
Клисура — 830 къщи, 1 черква, 2 училища. Всичко изгорено от Тосун бей, 232-ма души убити.
Синджерли — 120 къщи, 1 черква, 1 училище. Всичко изгорено от Тосун бей. 35 души убити. Не е вярно, че това село е било запалено от своите жители, както твърдят турските сведения. На 28 юни колибите, построени отново от жителите, били опожарени от турците.
Старо Ново село — 300 къщи, 1 черква, 1 училище. Всичко опожарено. Убити 106 души.
Елшица — 90 къщи. Изгорени 52, убити 6 души.
Узун герен — 120 къщи. Всичките опожарени. Убити 13 души.
Краставо — 80 къщи, 1 черква, 1 училище. 70 къщи опожарени, останалите разрушени. Убити 12 души.
Айваджик — 60 къщи. 53 изгорени, 4 убити.
Ерели — 122 къщи, 1 черква, 1 училище. Всичко опожарено от Тосун бей, убити 38 души.
Кепели — 88 къщи. Изгорени 49, убити 42 души.
Саръ гьол — 64 къщи. Изгорени 49, убити 31 души.
Поибрене — 336 къщи. 294 други сгради в съседство. Опожарени 199 къщи и 140 други сгради. Убити 13.
Панагюрище — 3000 къщи, 3 черкви, 3 училища. Опожарени 2 черкви, 2 училища, 400 къщи. Убити около 2000 души, от които 769 от самия град.
Перущица — 400 къщи, 2 черкви, 2 училища. Всичко опожарено. Около 1000 души убити.
Белово — 158 къщи, 2 училища, 2 черкви, частично опожарени от турците, гората запалена от въстаниците.
Батак — 780 къщи, 1 черква, 3 училища. Всичко опожарено. 5000 души убити.
Бойково — 59 къщи, 55 опожарени. Училището също. Черквата ограбена, убити 13 души.
Дядово — 100 къщи, всички оплячкосани. Опожарени от брата на Ахмед ага.
Сотир — Опожарено. 4 души убити, един учител убит и тялото му изгорено.
Лясково — плячкосано, 1 убит.
Елешница — 123 къщи, 1 черква, 1 училище. Опожарени 119 къщи, 21 убити.
Пастуша — 20 къщи, всички изгорени.
Яси Кория — (Яса кушла) 140 къщи, 1 черква, 1 училище, всичко опожарено.
Доганово — смесено село. 70 турски и 10 български къщи, всички български къщи изгорени.
Касаплъ — 30 къщи и всичките изгорени.
Ешик Асли — 80 къщи, всичките изгорени.
Елли дере — 50 къщи, 1 черква, 1 училище, всичко изгорено.
Сараджа — (Сагир ходжа) 34 къщи, частично опожарени.
Голай — 25 къщи, всичките изгорени.
Текир — 21 къщи, всичките изгорени.
Лестинико — 120 къщи, всичките изгорени, убити 20.
Аладжалар — 20 български и 5 цигански къщи, всичките изгорени.
Кара Иляз — 46 къщи, всичките изгорени.
Кула — 16 къщи, всичките изгорени.
Акаджи — 58 къщи, всичките изгорени.
Ляхово — 47 къщи, всичките изгорени.
Царацово — 40 къщи, почти всичките изгорени.
Кавак дере — цялото изгорено.
Казаха ми и за три или четири други села, които също са били изцяло изгорени, но не можах да науча подробности. Много други са били плячкосани и изцяло разрушени. В този район ограбени и разрушени са били четири манастира— „Св. Теодор“, близо до Перущица; манастирите на Панагия и Безсребренници („Св. Козма и Дамян“) близо до Кричим, както и манастирът „Св. Николай“ близо до Калугерово. Във всички от трите манастира има и убити. В района на Сливен има едно село разрушено — Бояджик — 140 къщи, 1 училище, 1 черква. Всички къщи, без 20, са били изгорени. Убити 170 души според официалните турски данни, но броят вероятно е много по-голям.
Турците, които са най-виновни за кланетата, за зверствата и заслужават най-сурово наказание, наказание, което би имало много полезни последствия за реда, спокойствието на страната
Аз съм, сър, с голямо уважение,
Ваш покорен слуга Юджийн Скайлър
В този списък може би много читатели ще открият своето родно място и също като нас ще се развълнуват от видяното и прочетеното в проучванията на Юджин Скайлер.
Съвременните социолози, историци и други изследователи могат само да се възхищават на прецизността и добросъвестността на Юджин Скайлер и вземат пример от него за пълнотата и искреността на проучването през 1876 година. Анкетното проучване чуждестранните комисии през 1876 г. и докладите на Юджин Скайлер са модерен урок по честност и народолюбие за политиците и държавниците както в България така и в Европа и по целия свят!
В България приносът на Юджин Скайлер за отстояване на нашата национална кауза се оценява както в миналото, така и сега, за което свидетелстват следните доказателствени факти:
Заслугите на Юджийн Скайлър са оценени от младата българска държава. Председателят на Народното събрание, Антим I, изпраща телеграма на 7 април 1879 г. (20 април н. ст.) със следното съдържание:
„По времето когато европейската дипломация опитваше със всякакви средства да прикрие страданията на Българската Нация следствие от турските жестокости извършени преди две години, чрез Вашия прочут доклад Вие извадихте истината на светло и помогнахте да се поправи злото.
Свободната Българска Нация бърза да Ви благодари сърдечно за Вашето велико дело и да Ви увери, че Вашето име ще заeма видно място в историята на Освобождението на нашата нация“.
На 9 юли 2018 г. Министерството на външните работи на Република България награди посмъртно Юджийн Скайлър почетен знак „Златна лаврова клонка“ на МВнР, във връзка с 140-та годишнина от Освобождението на България. Наградата е получена от г-н Скайлър Грант, наследник на Юджийн Скайлър. (МВнР (mfa.bg).
На името на Юджийн Скайлър има кръстени улици във Варна, Панагюрище, Пловдив и София, както и връх в Антарктида.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Сега е много модерно да се говори за Евразийска концепция на културата и и Евразийски мост, който да свързва културата и духът на човечеството. Всъщност Евразийството се е зародило в България сред руската емиграция през 20-те години на XX век и през годините претърпява много метаморфози и трансформации. В продължение на един век съдържанието на Евразийството и Евразийския мост непрекъснато се обогатява и разширява, влага се нов смисъл и ново разбиране, като то се разпростира върху икономиката, журналистиката, политиката, дипломацията, естетиката, литературата, изкуството, в т.ч. киното и театъра, науката, философията и народопсихологията.
Имаме пълното основание да смятаме, че кълновете и първообраза на Евразийството и Евразийския мост се появиха много по-рано в народностното съзнание в България и света, именно през Априлското въстание 1876 година, за което свидетелстват поне четири научни доказателства:
Първо: Темелите на Евразийския мост се положиха с посланието на Георги Бенковски от 2 май 1876 г.:
– Вече никой няма да може да спре Русия да освободи България – нека тя да заповяда!
Второ: Евразийският мост продължи да се изгражда чрез онзи повик на българския народ, който с телеграмата на Христо Ботев от 17 май 1876 г. (29 нов стил) до френския в. „Ла Републик Франсез“ и швейцарския в. „Журнал дьо Женев” възвести на света, че е въстанал срещу петвековния поробител, че не иска да бъде вече рая покорна, че очаква от европейските образовани народи и правителства ще да му подаде братска ръка.
Трето: През 1876 година плеядата от чуждестранни хуманисти, едни от най-великите хора на епохата, изразиха ясно и категорично защитата си за българската кауза и по този начин построиха цялата конструкция на Евразийския културен и духовен мост.
Това беше и техният общочовешки принос за възстановяване на българската държавност и за възникването на Третата българска държава, за появата на България отново на политическата карта на света!
Българският народ ще запази спомена за тази плеяда от будители и ще продължи да тачи паметта на онези благородни чуждестранни граждани, които отразиха както героизма на българите, така и жестокостите на Османската империя към един народ, дръзнал да отстоява своята свобода и независимост!
Четвърто: Тази световна реакция дава основание и право на Русия да се активизира за решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. тя обявява война на Османската империя. Със Санстефанския мирен договор, подписан около 17 ч. на 3 март 1878 година (19 февруари стар стил), на картата на Европа вече съществува държавата България!
Пето: Подкрепата на народния бунт на българите срещу Османската империя през Априлското въстание 1876 г. и разобличаване жестокостите на турците от световната демократична общност показа на света нещо съвсем ново, нямащо аналог в историята:
– Българи, руснаци, американци, англичани, германци, поляци, чехи, французи и много други народности, ръководени от своя хуманизъм и алтруизъм, помогнаха заедно на един поробен от Османската империя народ да се възроди от жестокия див фантатизъм, да се изправи от руините, пожарищата, насилието и убийствата, създаде отново своя самостоятелна държава.
Това е може би най-важният урок от 1876 година за днешния свят: Социалната синергия от съвместните действия на десетки народи притежава огромна съзидателна енергия, която трябва да се използва за конструктивни и прогресивни цели в глобалния свят на нашето съвремие през XXI век.
Стотици чуждестранни граждани, дипломати и учени, държавници и политици, писатели и художници, си подадоха дружно ръка и изиграха ролята на коректив на своите правителства, разобличиха жестокостите на 500-годишните поробители в Османсата империя и благоприятстваха за победоносния ход на Освободителната Руско-Турска война 1877/1878 година, благодарение на което се възроди Третата българска държава!
Първостепенен дълг на съвременното поколение българи и на следващите поколения български граждани, е да съхрани паметта за първостроителите на Евразийския духовен и културен мост през 1876 година, който беше построен на територията на новосъздадената държава България.
Подкрепяме предложението на Фондация „Васил Левски“ от 23.12.2019 г. Денят на Априлското въстание 1876 г. да получи статут на официален празник, който още от тази година нататък да бъде отбелязван тържествено на датата 20 април.
Такива официални празници има в десетки държави: День памяти и скорби, Русия; Memorial Day, САЩ; Remembrance Day, Великобританияц Jour du Souvenir, Франция; Дан примирја, Сърбия; Volkstrauertag, Германия; Dodenherdenking, Нидерландия и мн. др.
В България Денят на Христо Ботев и загиналите за свободата на Отечеството се чества на 2 юни още от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на поета-революционер, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.
Получавайки статут на официален празник, Денят на Априлското въстание 1876 г. още по-добре ще способства за симбиозата между двете паметни исторически събития, които са заели трайно място в националното ни самосъзнание и ценностна система.
Вечна слава Вам герои, за Вашата саможертва за възстановяването на нашата държава, за свободата и независимостта на нашата скъпа Родина Република България!
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев
Капитан от артилерията о.р. Илия Стефанов, Магистър по история
МОРСКИ ПРАЗНИК НА ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА БР.232
НА КАПИТАН III РАНГ О.Р. НИКОЛА ФИЛИПОВ КОЛЕВ
– Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.
– Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли.
Уилям Шекспир
Деветдесетгодишният юбилей на капитан III ранг о.р. Никола Филипов Колев ще остане в паметта на неговите приятели и съграждани от Ловеч като Морски празник на Театралната сцена!
1) Капитан III ранг о.р. Никола Филипов Колев
Каквито са делниците на хората, такива са и техните празници. Делниците на моряка, драматурга, писателя, поета, художника и музиканта Никола Филипов преминават между морето, театъра, книгите, картините, музиката, вдъхновението и творчеството. Дните и годините му са изпълнени с мечти и хрумвания, които претворява в поезия и проза, а неговите „хрумки” могат да бъдат възприети като съставни единици на креативността и творческата интелигентност.
ЮБИЛЯРЪТ И НЕГОВИТЕ КНИГИ
Николай Филипов е роден в Ловеч на 15 януари 1930 г. Писателската дарба на Никола Филипов се появява още в ученическите години и се развива през житейския му път като курсант, морски офицер и театровед.
Завършва мъжката гимназия „Христо Кърпачев” през 1948 г. Същата година кандидатства във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров” във Варна. Приет е за курсант по специалността „Корабоводене” и приравнен към 46-випуск (1948 г. – 1951 г.).
2) Курсант главен старшина Никола Филипов, помощник взводен командир на двата студентски взвода от Морско училище на лагера „Джанавара“ през 1950 г.
След завършването на Морско училище и дипломирането си на 09.09.1951 г. е произведен в офицерско звание лейтенант. Служи като командир на бойни части 1 и 4 и помощник командир на базов тралчик във Военноморска база Варна в състава на Отделен дивизион базови тралчици.
През 1952 г. е редактор на отдел „Бойна подготовка” във вестника на Военноморските сили „Димитровска вахта”. Сътрудничи на радио Варна със стихове и очерци за военните моряци, публикува във вестник „Народно дело” и др.
От 1953 година Никола Филипов със заповед на Командващия ВМС адмирал Бранимир Иванов Орманов е назначен за преподавател по навигация във Военната академия в София. През 1955 година се демобилизира със звание капитан III ранг от запаса.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1966 г. със специалност „Театроведство”. Работил е като драматург в Троян, в Ловеч, Монтана и като директор на театъра в Добрич.
Капитан III ранг о.р. Никола Филипов е един от учредителите и дългогодишен председател на секцията на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище, създадена по инициатива на вицеадмирал о.р. Илия Попов от Ловеч и утвърдена от Общото събрание на 31 май 2002 година.
Капитан III ранг о.р. Никола Филипов в творческата си дейност се интересува от театър, музика, изобразително изкуство, философия, психология и психотерапия, литература, астрономия и мореплаване. Неговите произведения имат собствена драматургия. Морето и Любовта го зареждат с енергия, които претворява в книги:
1) Никола Филипов. Стихия морска. Шаржова поема. РИК „Сафо”. Ловеч. 1998, стр. 44.
2) Никола Филипов. Чеда на морето. Стихосбирка. РИК „Сафо”. Ловеч. 1998, стр. 50.
3) Никола Филипов. „Алманах на възпитаниците на морско училище, родени в Ловеч и Ловешко” в съавторство с капитан Йото Йотов. 2006.
4) Никола Филипов. Малкият голям свят. Палави разкази. 2009.
5) Никола Филипов. Пътека от любов. Роман. Издателска група „България“. С., 2011, стр. 260.
За този роман през 2011 г. му бе присъдена литературната награда на Община Ловеч „Ловешки меч”. Романът има второ издание през 2016 г.
6) Никола Филипов. Амфитрита. Роман. Предговор на Илия Пеев: Ваяния от слово за младежката любов и мечтите на Амфитрита и Божидар от рибарското селище край Бургаския залив Ченгене скеле. Издателство „Изида”. С., 2016, 160 стр. ISBN 978-619-704-062-3.
7) Никола Филипов. Третият човек. Роман. РИК „Сафо”. Ловеч, 2017, стр. ISBN 978-954-784-133-8.
8) Никола Филипов. Антон Страшимиров. Последни писма. Сборник. Издателство „Български писател”. С., 2017, стр. 103.
За творческия свят на Филипов е характерна синестезията, при която възприятията са свързани едни с други, т.е. смесено възприятие, сетива, които възприемат съвместно. Неговите герои виждат музиката, чуват цветовете, усещат вкуса на думите, а в книгите му буквите шепнат на читателя, нотите летят пред очите му и цветовете имат вкус.
Синестезията вдъхновява артисти и учени, хората на изкуството, литературата, музиката, математиката. Синестезията подобрява както коефициентите на интелигентност (логическа IQ, емоционална EQ, духовна SQ), така и паметта.
Героите в произведенията на Никола Филипов са обикновените хора и творците от неговия „малък голям свят” – моряци, учители, писатели, поети, музиканти и художници, артисти, офицери, лекари и др. Такива бяха и гостите на юбилейното тържество в негова чест, затова с пълно основание можем да кажем, че тържеството беше и своеобразен празник на синестезията, на учителите, които са ни научили да четем, да пишем и да разбираме смисъла на словото, на художниците, които са превърнали думите в цветове и образи, на музикантите, които са трансформирали словото в звуци, на артистите, които са превърнали словото в емоция и неповторимо преживяване.
ЮБИЛЕЙНИЯТ ПРАЗНИК
Юбилеят по случай 90 години от рождението на капитан III ранг о.р. Никола Филипов Колев, театровед, поет и писател, член на Съюза на Българските писатели, беше организиран от Регионална библиотека „Професор Беню Цонев” – Ловеч. Матинето в чест на юбиляра се проведе на 18 януари 2020 година в бар „Ловеч” до Покрития мост.
Водещ на празника беше Албена Йончева от РБ „Професор Беню Цонев”, която представи житейския и творческия път на юбиляра.
Юбилярът представи поименно всички негови гости, които присъстваха на събитието – учители, поети и писатели – членове на СБП и СНБП, офицери от запаса, артисти, художници, музиканти, лекари, приятели на юбиляра, като разказа за всеки един от тях кратки биографични данни и неговите житейски резултати, творчески и научни постижения. Феноменална памет на 90-годишен творец!
3) Юбилярът представя всички свои гости
По този начин всички гости станаха активни актьори в театралния спектакъл на достолепния драматург Никола Филипов. Впечатляващото поименно представяне на гостите и техните приветствия към юбиляра превърнаха тържеството в красив съвременен театрален спектакъл, в незабравим обмен на духовни енергии между актьора и публиката – публика от актьори!
Това своеобразно театрално представление приобщи към себе си различни изкуства, което беше и едно от неговите достойнства, чрез което се засвидетелстваха уважението и почитанията към драматурга и твореца Никола Филипов.
Удоволствието от наблюдаването и участието в този театрален спектакъл, посветен на 90 годишния юбилей на капитан III ранг о.р. Никола Филипов беше всеобщо и видяхме на практика как „Изкуството не възпроизвежда видимото, по-скоро го прави видимо.“ (Паул Клее).
Сред гостите на тържеството бяха писателят Кольо Станчевски и Емилия Казакова от издателство „Български писател”, дейци на културата и ръководители на военно-патриотични организация, сред които полковник о.р. Мирчо Раевски, Почетен председател на Областния съвет на СОСЗР-Ловеч със съпругата си Мария Раевска, секретаря на АВМУ, секция Ловеч, капитан-лейтенант о.р. Константин Матев и други приятели на юбиляра.
За творчеството на капитан III ранг о.р. Никола Филипов говори академик Благовеста Касабова – литературен критик и писател.
4) Академик Благовеста Касабова, литературен критик и писател
Артистът Стоян Георгиев изпълни откъси от книгите на Никола Филипов.
Синът на рожденика, известният софийски нотариус Станислав Филипов, прочете много прочувствена импресия „За баща ми”.
5) Станислав Филипов чете прочувствената импресия „За баща ми”
Председателят на СБП Боян Ангелов, поет и философ, прочете Поздравителен адрес до писателя, театроведа и драматурга Никола Филипов.
6) Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели
В приветствието си Боян Ангелов постави акцента върху творческите послания на флотския офицер, вдъхновени от морските вълни и театралните сцени, които на пръв поглед са несъвместими. Никола Филипов притежава таланта да пресътворява живота в словесност и да вдъхва на своите поетични и белетристични творби неотразими духовни превъплъщения.
Боян Ангелов връчи на Никола Филипов нагръдния знак „Златен Пегас“ на СБП и луксозната поетична антология „България – Любов“, издание на издателство „Български писател“. С издадената през 2016 година антология, събрала вдъхновението на поети и поетеси от различни поколения, авторският колектив си е поставил за цел да подтикне съвременните български граждани да погледнат нагоре, където сияят съзвездия от незабравими слова. Две от тях се наричат Отечество и Любов.
Пишейки за Любовта, поетите възкресяват надеждата, че в света винаги съществуват и красиви неща. А тирето между България и Любов е мостът, по който обичта към Отечеството се влива в обичта към любимия или любимата и обратно.
Съвсем закономерно думата Любов беше ключовата емблематична дума на цялото тържество – „Пътека от Любов” се казва единият от романите на юбиляра, претърпял две издания, а романът му „Амфитрита”, чието продължение читателите очакват с трепет и нетърпение, е Апотеоз на Моряшката Любов, един невероятно красив художествен принос в световната любовна литература и маринистиката.
В тази връзка, ръководейки се от разбирането, че 90-годишният юбилей на флотския офицер Никола Филипов ще остави траен духовен знак не само в ноосферата над Ловеч, а ще има и национален интелектуален отзвук в културния ни живот, искаме да подчертаем, че е време и в България да нарасне интереса и значението на Маринистиката в художествената литература. По тази тема от няколко десетилетия в чужбина се организират международни конференции, защото морето, вълните, щормовете и корабите не са само символи, метафори и алегории, защото маринистката лирика не е само художествен феномен. Ролята на маринистиката в художествената литература нараства, защото проблемите на морето са станали отдавна национална морска политика на развитите морски държави и заемат трайно място в тяхната държавна литература за морето и България следва да вземе пример от тях.
За реализирането на подобно начинание силна мотивация дава и обявеното на 5 декември 2017 г. от ООН Десетилетие на науките за океана в интерес на устойчивото развитие (2021 г. – 2030 г.). Нека от юбилейното тържество в Ловеч, посветено на морския труженик Никола Филипов, тръгне идеята за организиране на Национална конференция с международно участие „Ролята на маринистиката в художествената литература”. В Ловеч и Ловешка околия са родени над 100 морски офицери за Военноморските сили и Търговското корабоплаване, за които през 2006 година капитан III ранг о.р. Никола Филипов в съавторство с капитан I ранг о.р. Йото Йотов издадоха специален алманах.
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н инж. Илия Пеев, автор на предговора на романа ”Амфитрита”, заедно със съпругата си учителката Йорданка Пеева, поздравиха юбиляра и му подариха картината „Устрем” с образа на Амфитрита от варненската художничка Сияна Струнчева (sss-bg.com), нарисувана по тяхна молба специално за 90-тия рожден ден на капитан III ранг о.р. Никола Филипов.
7) Картина „Устрем” с образа на Амфитрита. Художник Сияна Струнчева
8) Поздравлението на семейство Пееви към юбиляра Никола Филипов
Семейство Пееви връчи на юбиляра Поздравителен адрес с образа на Свети Николай Чудотворец от Варненския вълнолом и отправиха към рожденика вълнуващо послание:
„Уважаеми капитан Филипов,
Нека картината „Устрем” Ви дава нови духовни сили за продължението на романа за красивата, вечната и святата Моряшка Любов на Афмитрита и Божидар.
Морската раковина от залива Ченгене скеле към картината „Устрем” звъни с музиката, мъдростта и словото на рибарското селище (λ: 27.5319, φ: 42.4365).
Вие само слушайте и записвайте!”
Морската част от юбилейното тържество беше емоционално наситена с цикъл от незабравими песни за морето и моряшката любов в изпълнението на ловешкия бард майор о.р. Милен Тотев, заместник председател на СОСЗР-Ловеч, който връчи на рожденика и Поздравителен адрес от Национална асоциация”Сигурност” област-Ловеч заедно със СD ”Популярни фронтови песни”.
9) Ловешкия бард майор о.р. Милен Тотев
От академичния състав на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” във Варна юбилярът Никола Филипов получи Поздравителен адрес и Плакет на Морското училище, които бяха връчени от капитан далечно плаване Димитър Лалев, Председател на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище, секция Ловеч.
10) К.д.п. Димитър Лалев, Председател на АВМУ-секция Ловеч
Секретарят на Клуба на дейците на културата – Ловеч, поетесата Алина Стоянова, прочете Поздравителен адрес от кмета на града г-жа Корнелия Маринова и Поздравителен адрес от КДК, на който Никола Филипов е един от създателите.
11) Поетесата Алина Стоянова, Секретар на КДК-Ловеч
Писателят и общественик, запасен сержант Венцеслав Пейков, член на СБП, поздрави своя приятел и му подари икона с образа на Божията Майка с Младенеца, част от колекцията на неговия баща, свещеник и много близък приятел на Никола Филипов, което силно развълнува юбиляра.
12) Венцеслав Пейков с иконата на Божията Майка с Младенеца
Краеведът Димка Буюклийска се завърна в детските си спомени и младежките серенади, като поздрави своя съученик Никола Филипов с изпълнение на устна хармоника, на което той отвърна с подобен поздрав, за участниците в тържеството.
13) Краеведът Димка Буюклийска и Албена Йончева, водещ на празника
Полковник о.р. Гриша Генов, председател на СОСЗР-Ловеч, поздрави юбиляра и му връчи паметни отличия: Грамота и Поздравителен адрес от СОСЗР-Ловеч, заедно с картина, Грамота от Военния клуб-Ловеч, Грамота от председателя на Областния съвет на СОСЗР-Ловеч бригаден генерал о.р. Христо Тихинов.
14) Полковник о.р. Гриша Генов, председател на СОСЗР-Ловеч
Майор о.р. Георги Велев, секретар на Областния съвет на СОСЗР и председател на клуб ”Култура-СОСЗР”, награди рожденика с Грамота от Областния съвет на Националния Отечествен съюз.
Поетесата Екатерина Пенчева, която е сред първите читатели на ръкописите на Никола Филипов и редактор на неговите произведения, поздрави рожденика със свое авторско стихотворение.
15) Поетесата и редактор Екатерина Пенчева
Топли думи на благодарност към капитан III ранг о.р. Никола Филипов отправиха:
– Поетесата и преводач Алтенка Сапунджиева с псевдоним Латинка–Златна, носител на Почетния знак на град Ловеч, Почетен член на СОСЗР-Ловеч;
– Поетесата Нели Виткова;
– Наталия Осенска – секретар на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните в България;
– Краеведът, поет и писател запасен сержант Кирил Петров;
– Писателят капитан о.р. Боян Тодоров;
– Запасният сержант Вихрен Венков, писател и бивш военен кореспондент;
Юбилярът Никола Филипов отправи сърдечни думи на благодарност към Недка Банкова, която полага постоянни грижи за неговото здраве и добър физически тонус, към неуморния организатор Петър Дойчинов, към домакините от бар”Ловеч Вася и Владимир Резнякови. Специални бяха поздравленията на рожденика към майор о.р. Николай Василев, началник на Военния клуб-Ловеч и заместник-председател на Областния съвет на СОСЗР, който вложи цялото си старание да заснема събитието и да общува с гостите, представяйки ги един с друг, което способства за много топлина и сърдечност в общуването по време на празника.
16) Юбилярът Никола Филипов с част от гостите си
Юбилейното тържество завърши с музикални изпълнения на Милен Тотев и изискан коктейл.
снимки номер 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Пеев
