Monthly Archives: юни 2020

РОДНИЯТ ДОМ НА ПРОТО-ЕВРОАЗЙЦИТЕ Е ТРАКИ БР.236Я, ДАКИЯ И ЧАСТ ОТ БАЛКАНИТЕ

Нов прочит на историята за произхода, развитието и преселението на първите евроазийци закономерно се осъществява в съвременната наука. Известни учени стигат до извода, че тяхната родина са Балканите.
Картата отразява преселението на евро-азийските народи, както е по-редно да се наричат,
след Черноморския потоп около 5600 г. пр.н.е.
 
Учените установяват, че още преди 10 000 години техният Роден дом – Homeland е Балканският полуостров и част от Южна Европа. В Световния Атлас на народите е посочено и тяхното разселване според времето до земите населени с: 1. Анатолийци; 2. Гърци, Илири, Италики, Келти и далече в Азия Токхари; 3. Германи, 4. Болто-Славяни и Индо-иранци; 5. Кимери. 
Обърнете внимание, че с червената линия е оградена и част от шелфа на Черно море край българските земи. Авторите на статиите и на картата много добре са проучили, че там Черноморският потоп (около 5600 пр. Хр. - датиран от Jones & Gagnon през 1994 г.) е наводнил огромни територии и вероятно е потопил и високо развити поселения на хора, създали първата в Европа цивилизация, установена  преди 7800 г. пр.н.е. Затова в “Книгата на древните Бълг-Арии” се използва названието “евроазийски народи”. Основни 13 научни ресурси на новата теория намерете Тук.
.
 
.
Всеки човек, всеки народ не може да избира своята родина,
но има свое право да нарече родина, там където се роди, живее, твори и създава поколение. Тази максима важи и за хората, създали на първата цивилизация на Европа и света, живели по доказани научни сведения по нашите земи преди 10 000 години. Родени са в страна, наречена отдавна Ария, а после според летописеца Херодот е наречена Тракия и една част от тях са останали там, а други след хилядолетни странствания в Евроазия са се завърнали при своите родни братя през 680 година. А това според аналого-историчния анализ и достоверните антропологичните данни* означава, че те са един народ, съставен от арийци-траки-българи и живеят в страна наречена Бълг-Ария. 
.
Изследванията на плеада учени: проф. Уилям Райън, проф. Уолтър Питман, подводният археоалог Боб Балард (откривателят на потаналия лайнер “Титаник”) и проф. Дейвид Антони, - от САЩ, археологът сър Колин Ренфрю и геофизика проф. Робърт Шох – от Англия, антропологът Мишел Луи Сефериад – Франция, археологът проф. принц Шигеоши Микаса – Япония; проф. Петър Детев, проф. Ханриета Тодорова, проф. д-р Петко Димитров, доц. д-р Христо Смоленов – БАН, инж. д-р ТН Йордан Бояджиев, проф. Стефан Гайд и антропологът проф. Йордан Йорданов – България и книгата на изследователя от САЩ Харалд Харман „Загадките на Дунавската цивилизация” стигат да извода, че това е земята на най-древната цивилизация.
Археологическите находки на Варненския халколитен некропол и в широкия ареал около него доказват, че край него е съществувал обединителен, научен и култов център на старите европейски народи, наречен “Култура Варна”, възникнал преди около 7800 г. В широкия ареал около него са живели много народи, принудени да мигрират поради Черноморския потоп (около 5650 г. пр. н. ера) в посоките и при походите на траките през VІ-ІІ хилядолетия. И всеки поход символично е воден от техния обожествен вожд Дионис /според римски историци четирима със същото име/.
Картата на свързаните високо развити култури с център земите около халколитната Варна. А древното селище, крепост или град “Така наречената Варна” на картата на Световния Атлас е отбелязана в акваторията на Черно море, там където е била легендарната столица на първото црьство блгаское, преди потопа около 5650 г.пр.н.е. 
.
Новите научни изследвания установяват, че този европейски център създава Азиатския център, приет досега като родина на индо-европейските народи в Северна Индия и Иран. За тяхната история е записано: “Индоиранските народи или арийци -  на санскрит: आर्य ārya [1]; др.-инд. ā́rya-, авест.airya-, на староперс.- ariya [2]) са група индоевропейски народи, говорещи индоирански езици. Те са създадени от протоевропейци в края на III хилядолетие пр.н.е. и се свързват с редица исторически източници, както е посочено в мащабното генеоложко изследване Масив на евроазийската миграция, отразена в и в двете карти на световния Атлас тук.
Балканите и част от Южно Европа, включително и шелфа край Варненския халколитен некропол отново е обозначен като Homeland = Роден дом на първата в Европа и света цивилизация от 7800-7600- г.пр.н.е., която се развива и създава нови  средища на цивилизацията след Големия черноморски потоп.
Твърденията на споменатите учени и на други техни колеги подробно се развити в тази електронна “Книга на древните Бълг-Арии”.
.
Знанията, сказанията на Ведите, подвизите на героите, закони и обичаи на древните арийци са предавани устно от поколение на поколение. Тази строго спазвана традиция е наречена шрути – това, което е чуто, запомни. Ведическият глагол шрути/слути е идентичен със старо-българския слушам. Историческите събития са отразени в пураните, което в превод означава древности. Пурана идва от пурва-първо, значението е – това, което беше първо ( миналото). 
Славните събития, дела и постижения на арийците и прото-траките по достойнство са отразени от древните летописци, но по вина на българските историци много от написаното е покрито от патината на забравата. Едва през последните десетина години у нас и в чужбина се засили интересът към приноса им в световната цивилизация и земите, където те трайно са населявали, бяха наречени “Стара Европа”.
.
Още едно доказателство за теорията, че първите арийци са родени
по българските земи и части от Балканите
.
На 29 юли 2016 година списание Science /представящо най-новите открития в областта на науката по света / съобщи, че проф. Йоахим Бургер (Joachim Burger) от университета в Майнц – Германия и колегите му са изследвали черепи и скелети на древните фермери от Иран – (област Zagros 10 000 г.пр.н.е.) и доказват, че всъщност европейците не са произлезли от тази група от земеделски производители от гледна точка на генетиката. 
Това означава, че веригата на миграции на първите арийците и на прото- европейската цивилизация се движи от България и Балканския полуостров през Анатолия, близо до бреговете на Черно и Мраморно море в посока на изток – към Египет, “Плодородния полумесец” – Шумер, Индия и Иран.
И напълно съответства на теориите на Цицерон в “Същността на боговeте” за тракийския обожествен вожд Дионис, който покорил Средна Азия и Индия, достигнал Египет и е наречен там Озирис.
А според Ариан, походът на Дионис е причината за развитието на древната индийска цивилизация. Той разказва, че преди Дионис, местното население било номади, непознаващи цивилизацията и градовете. Обличали се с кожи, ядели сурово месо. Тракийският бог ги научил да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. За походите на тракийците свидетелстват и Филострат, Еврипид, Хигинис, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон.
По тази тема, трябва да се спомене, че в Индия и Иран все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство, подобни на днешните жители на България.Те обаче са част от българите, които се преселили в Средна Азия и остават завинаги там. Ето няякои от тях: Калашите,Нуристанците и Пашаите.

.

.

Причини за преселението на Бълг-Арийте

 1. Арийците и наследниците им траките са били най-много бройния народ след индийците, имали са по 7-8деца и е настъпвал недостиг на храна 2. Изтощаване на плодородната земя 3. Неблагоприятни климатични промени  4. Заразни епидемии 5. Системен тормоз на номадски племена 6. Военна заплаха от силни врагове 7. Черноморският потоп. (Повече по тази тема).

.
Всяка година артефакти и открития оборват приетите и установени схващания в световната история и наука. Защото в Българските земи, в Дакия и част от Балканите са открити: Най-древната Дунавската писменост, тук е Началото на световната техническа революция с най-старото обработено злато, добив и ювелирна изработка на скъпоценни камъни, Направа в големи количества на инструменти на труда и оръжие, Високи интелектуални познания в математиката, геометрията и метеорологията, използване на колелото при направа на грънчарски съдове и при превозните средство – каруцата и колесницата и още и още. Всички тия разкрития събарят устоите на досегашните исторически представи за развитието на световната цивилизация.
.
А сега разрешете ми едно лирическо отклонение. Както се изисква от добрата съвместна творческа работа споделих по-горе написаното с члена на редколегията на Паметта на българите проф. Георги Бакалов. С него бяхме от дълго време лични приятели и той често бе мой съветник при моите журналистически изследвания на историческа тема. Когато беше директор на Държавния архив по моя молба той направи необходимото, за да могат всички българи, пръснати по света, чрез електронните технологии да получат сведения за свои наследствени имоти и за родословието си. Тази дейност продължава и сега.
Когато за пореден път се видяхме, макар вече да беше сериозно болен, както и преди ми отдели много внимание. Но важното в случая е, какво накрая каза:
- И аз съм убеден, че ние сме ранни еднородни арийци, траки и българи. В това ме убеждават и последните резултати на колегите антрополози, езиковеди, етнолози. Ех, защо, защо, зает с административни и куп други задължения, поради и болести, не ми остана време да работя за това основно положение в българската история. Ние сме от четвъртия клон на прото-индоевропейските народи, подчертавам прото в смисъл на по-стари, на по-предишните. Щото съм убеден, че тези народи първо се зараждат тук, у нас и на Балканите, създават високо развита цивилизация и чак по-късно отиват в Египет, населяват Шумер, Индия, Иран, земите на Памир и след като създават известни в световната история няколко самостоятелни държави се завръщат в първородината си, днешната Дунавска България. Затова се обръщам към колегите си: До кога, Боже, ще робуваме на погрешното наименование ”индоевропейски народи”, тъй като исторически, езиково и генетично е вярното “евроазийските народи”! Защото, да ги питаме, младите шумерски и индоирански култури, съответно от по на 4000 и 3000 години, могат ли да родят своята майка – старата Халколитна цивилизация на възраст 10 000 години. Все едно е, да сложим каруцата пред коня. В тая цивилизация, моля те, още по-настойчиво изтъкни значението на Варненския некропол и на умните хора, живели тук в древността и които наистина и аз съм убеден, че са създали ”Царството на световния разум”. Да, да – така е. Доказано е. Ние сме наследници на това общо човешко Царство! – с тези негови заветни думи завърши последната ми среща с историка и благородника Георги Бакалов. С някакво предчувствие само успях да издумам: – Приеми моята голяма благодарност. Тя няма давност! (Разговорът се състоя на 13.06.2012 г., той почина на 22.06.2012 г.).
Така по негова препоръка създадох електронните книги “Древната култура  Варна” и “Книга на Бълг-Ариите”.
http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:407608

. МАЕСТРО ГЕОРТИ АТАНАСОВ (1882–1931) БР.236

  

Георги Атанасов, наричан Маестрото, е основоположник на българското оперно творчество. Автор е на шест опери — нещо почти невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски оперети, които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейност, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др., но творческите му интереси почти изцяло са насочени към операта. Условията, при които работи Маестро Атанасов — второто и третото десетилетие на века, — са изключително трудни и цялото му творчество е плод на безкрайната му любов към музиката.
С много усилия и жертви той успява да завърши своите шест оперни произведения, които не само поставят началото на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години задоволяват нуждата от български оперен репертоар.
Забележка:  Първата българска оперна творба е „Сиромахкиня“ от Емануил Манолов. Макар и недовършена. За първи път е играна на любителска сцена през 1900 г. в Казанлък. За разлика от нея обаче произведенията на Маестро Атанасов в този жанрЖАНР (фр. genre — род, вид) вид музикално произведение, което е свързано с определено практическо предназначение. Възниква при определени социално-исторически условия и се определя от: кръга от образи и съдържанието… More имат значително по-висока художествена стойност и траен сценичен живот. Ето защо той с право е назован родоначалник на българското оперно творчество.
От шестте му опери, три са на битова и три на историческа тематика. Трите битови, особено „Гергана“ и „Цвета“, издържаха суровия изпит на времето и си извоюваха право на траен живот в репертоара на оперните ни театри. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно той акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите на драматургичното изграждане. Неговото оперно творчество се отличава с подчертана мелодичност, тясна връзка с народното звукотворчество и достъпен музикален език. В усилията си да създаде българска национална опера и да събуди патриотични чувства у слушателите композиторът поставя винаги на първо място в произведенията си темата за любовта към отечеството.
Маестро Георги Атанасов е роден на 6 май 1882 г. в Пловдив. Детството му е съпътствувано от мизерия и недоимък. Той от малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15 години Атанасов постъпва с помощта на един свой роднина в Букурещкото музикално училище. Тук прави и първите си композиционни опити. Той не успява да завърши училището и се завръща в България. По-късно заминава за Италия — град Пезаро, където постъпва в музикалния лицей „Росини“ като ученик на Пиетро Маскани. Оттогава у него пламва и любовта към оперното изкуство. След като завършва лицея „Росили“ с титлата „маестро ди музика“, Атанасов започва работа като военен капелмайстор в България, на която длъжност остава до края на живота си. Титлата „маестро“ той поставя пред името си и така то остава завинаги в съзнанието на хората.
Първата си опера — „Борислав“, Маестро Атанасов написва през 1911 г. по едноименната драма на народния поет Иван Вазов. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет — „Гергана“, — която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведения у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери: „Запустялата воденица“, либретото е от композитора-песенник Александър Морфов, и „Цвета“ — по сюжет на нашумялата тогава драма „Македонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински. Останалите две опери на Маестрото отново са с исторически сюжет — „Косара“ (1926) по либрето на Боян Дановски и „Алцек“ (1930) по либрето на Петър Карапетров. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна, отколкото битовите му опери, композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.
Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското изворче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а така също и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригентДИРИГЕНТ (фр. (diriger — управлявам) музикален ръководител на хорови и оркестрови състави, оперни и балетни спектакли в тяхната концертно-изпълнителска дейност. Световно известни диригенти са Леополд Стоковски (амер.), Фуртвенглер (нем.), Артуро… More.
На 49-годишна възраст маестро Атанасов развива много тежка форма на диабет, което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931 г. в Италия. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.
Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта,  Държавно издателство „Музика“, София, 1976
Произведения
Маестро Георги Атанасов е автор на:
6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети:
1911 – „Борислав“ – по едноименната историческа драма на Иван Вазов, който обаче отказва на маестрото сътрудничество за либретото на операта, поради което негов автор е Никола Попов;
1917 – „Гергана“ – по поемата на Петко Славейков, „Изворът на белоногата“, по либрето на Любомир Бобевски;
1922 – „Запустялата воденица“, либрето на Александър Морфов;
1924 – „Цвета“ – по „Македонска кървава сватба“ на Войдан Чернодрински, който е автор на либретото (до 1929 г., операта е носела същото име);
1926 – „Косара“ – по либрето на Боян Дановски;
1930 – „Алцек“ – по либрето на Петър Карапетров.
1916 – „Моралисти“ по либрето на Стоян Миленков; първата българска оперета за възрастни
5 детски оперети:
1909 – „Болният учител“
1911 – „За птички“
1912 – „Самодивско изворче“
1915 – „Малкият герой“ (изгубена)
1920 – „Златното момиче“
маршове, детски песни, китки за духов оркестърОркестър е голяма инструментална музикална група. В зависимост от броя на инструменталистите той може да бъде камерен, стандартен (около 80 души) и голям (104 и повече), като има строги пропорции… More, 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др.
Информация от сайта https://www.operasofia.bg/component/k2/item/2543-strashnata-sadba-na-maestro-georgi-atanasov
Страшната съдба на Маестро Георги Атанасов
Композиторът си отива от този свят от завистта на своите „колеги”
„Ако има гений на завистта, той непременно е българин!” Това заключение е на Елин Пелин. Преди него, в своя „Речник на живия български език” Найден Геров тълкува така думата завист: “Яд и досада, които усеща някой, кога гляда другого да е по-добре на нечто от него.” Възрожденецът илюстрира формулата с две поговорки: “Дето доброто нещо, там и завистта често” и “Завистта е люта болест”.
Всички строители на Нова България са усещали ударите на завистта и често пъти това е било причина и за техния край. Един от тях е композиторът Маестро Георги Атанасов.
Животът на композитора е тежък, изпълнен с лишения и много удари от завистниците на теговия талант. Роден е на 6 май, 1882 г. в Пловдив.
Георги е само на две години, когато родителите му се разделят. Бащата заминава за Беломорието на гурбет, а майката остава в Пловдив, за да се грижи за сина си. На 14 години юношата остава сирак. Така той опознава нуждата, а бедността го съпътствува през целия му живот.
Едва седемгодишен пее в ръководения от диригентите Георги Байданов и Емануил Манолов катедрален хор към църквата ‘Св. Богородица, като най-малкият хорист в него. Когато веднъж му попада за малко китара, бързо се научава да свири на нея. След като си я вземат, той обсипва майка си с горещи молби да му купи друга, ала бедната жена няма толкова пари и решава да му купи окарина. С този примитивен струнен инст-румент Георги свири по цял ден в махалата под Небет тепе.
Шанс да го чуе, има големият композитор Панайот Пипков – автор на химна „ Върви народе възродени” – за славянските първоучители Кирил и Методий. Върнал се наскоро от Италия, където завършва Миланската консерватория, Пипков оценява таланта на момчето и му разрешава да свири на неговото пиано. Той е и виновникът, който успява да склони вуйчо му, офицерът Спас Георгиев- настойник на малкия Георги, след смъртта на майка му, да го изпрати да учи музика.
Едва 15 годишен Атанасов поема към Букурещ, където се записва в Музикалната консерватория. Без достатъчно пари, без добро познаване на езика, Георги успява да се пребори със спънките става един от най-добрите ученици в Консерваторията. Явява се на изпит, за оркестрант в Букурещката опера, който издържа успешно и тази му работа го осигурява материално, за да продължи своето образование. В продължение на 4 години и половина Георги Атанасов учи курса за тромбонисти и тъкмо, когато трябва да се дипломира, между България и Румъния избухва дипломатически конфликт, заради убийството на румънския министър председател Михаяну. Всички български студенти са депортирани. Между тях е и Георги Атанасов.
Младият музикант се озовава в родния си град, без да е завършил своето образование. Тук известно време дава частни уроци, включва се в Пловдивското певческо дружество и в музикално трио, участва в концертни програми. Още в Букурещ, диригентът Валини, му препоръчва да учи оперна композиция в Италия, но за там трябват много пари. Вуйчо му, който е напуснал армията, продава имотите, които има на село и успява да му осигури необходимите парични средства, с които Георги поема към родината на Верди и Росини.
В Миланската консерватория, учебните такси са неимоверно високи, а и неговата възраст е над пределната за кандидатстване. Това го кара да се запъти към град Пизаро на Адриатическо море, където постъпва в музикалния музей “Росини”, чийто директор по това време е световно известният Пиетро Маскани. Записва композиция и контрапунктКОНТРАПУНКТ (лат. punctum contra punctum — точка срещу точка). 1. Съчетание на две или повече самостоятелни мелодии в единство. 2. Музикално-теоретична дисциплина (полифония)…. More.
Бедният студент е принуден да моли българският монарх Фердинанд, да бъде подпомогнат с държавна стипендия, за да продължи музикалното си образование. Но тя му е отказана. Той спи по плажове и приятели и живее в крайна мизерия. Намират се отзивчиви италианци, които го подпомагат материално. И така 2 години и половина Георги учи в Пизаро. Неговата настойчивост и упоритост, в края на краищата са възнаградени и той завършва успешно Консерваторията, като получава с дипломата си и званието “Маестро ди музика”. При завръщането му в България това звание “Маестро” ще стане неделима част от неговото име. Завръща се в Пловдив през 1903 година. Отбива военната си служба като музикант- тромбонист във военно-духовата музика на 9-ти пехотен Пловдивски полк с капелмайстор Спас Софиянлиев. Отличното му музикално образование и липсата на военни капелмайстори са причина да замине за Хасково, където създава духовия оркестърОркестър е голяма инструментална музикална група. В зависимост от броя на инструменталистите той може да бъде камерен, стандартен (около 80 души) и голям (104 и повече), като има строги пропорции… More на 4-ти резервен полк през месец декември 1903г. Още в първите месеци на 1904 година полкът е предислоциран в Карлово и получава името 28-ми пехотен Стремски полк. Заедно с него се мести и духовата музика на полка. В Карлово Маестрото престоява само 4 години и през 1907 г. той е преместен като капелмайстор на 21-ви пехотен Средногорски полк в Пловдив.
Макар и кратко, неговото присъствие в Карлово оставя колоритна диря в съзнанието на местните хора и полага основите на организирания музикален живот в китния подбалкански градец . Тук той се влюбва и жени за местната девойка Ана от стария карловски род Банялиеви, която му ражда три дъщери. Дарбата на Маестро Георги Атанасов не може да се побере в рамките само на бойните маршове. Той твори и други музикални творби. Създава своята първа оперетка “Учителят е болен”. Първото му голямо музикално- сценично произведение е операта “Борислав”, написана по едноименната драма на народния поет Иван Вазов. Произведението вижда бял свят през 1911 година. Операта е посрещната с възторг от интелектуалци като Иван Вазов, Стоян Михайловски, проф. Иван Д. Шишманов, Стоян Заимов, Евгения Марс и др. Неговите колеги не му прощават успеха. На 6 март 1911 г. във в. „Реч” някой си Т. Астарджиев пише унищожителна критика за премиерния спектакъл: „Българската оперна дружба представи снощи в народния театър новата опера „Борислав”, композирана от г-н Г. Атанасов. Популярният сюжет на този музикален труд бе възбудил още от рано любопитството на столичани, които с нетърпение очакваха представлението на тази опера. „Борислав” не оправда толкова тези очаквания. Операта „Борислав” не може да има претенциите за българска опера, защото елементите на националната музика са толкова слабо застъпени, че те дори се губят в общия ансамбълАНСАМБЪЛ (фр. ensemble — заедно) 1. Съвместно изпълнение на певци и инструменталисти. 2. Малък състав от изпълнители. 3. Художествен колектив с отделни състави — хор, оркестър, танцова трупа, напр. ДАНПТ… More.” След продължителни сравнявания с музиката на „Тоска”, „Селска чест” и др. опери Т. Астарджиев погва с отрицателни думи и изпълнителите. Единствено благи думи пише за изпълнението на тенора Стефан Македонски.
Тази критика на Т. Астарджиев, вероятно това е псевдоним на някой от завистниците на Маестро Георги Атанасов, предизвиква диалог между композитора и членовете на Българската оперна дружба. Маестрото сяда зад пианото и свири пред своите колеги откъс след откъс от клавира на „Борислав”, после те обсъждат чутото и така бавно, но унизително за композитора стигат до извода, че той не е преписвал от италианските майстори. Срамен момент за съвременниците на Маестрото и тъжен за самия него, който обръща вярата му в хората. Обичта му към родината обаче остава непроменена.
От 1914 до 1920 година Георги Атанасов служи в София като капел- майстор на Гвардейската духов оркестърОркестър е голяма инструментална музикална група. В зависимост от броя на инструменталистите той може да бъде камерен, стандартен (около 80 души) и голям (104 и повече), като има строги пропорции… More ( първият симфоничен оркестърОркестър е голяма инструментална музикална група. В зависимост от броя на инструменталистите той може да бъде камерен, стандартен (около 80 души) и голям (104 и повече), като има строги пропорции… More у нас). С нея той изнася общо 97 симфонични концерта в градското казино на столицата, което го утвърждава като един най-изтъкнатите български диригентиДИРИГЕНТ (фр. (diriger — управлявам) музикален ръководител на хорови и оркестрови състави, оперни и балетни спектакли в тяхната концертно-изпълнителска дейност. Световно известни диригенти са Леополд Стоковски (амер.), Фуртвенглер (нем.), Артуро… More през 20-те години на миналия век. Включва в програмата музикални произведения на класиците: Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс, Чайковски, Хайдн, Мусоргски. Между участниците и солистите в оркестъра са такива големи музиканти, като Панчо и Любен Владигерови, Саша Попов и други. През периода 1920-1923г. е капелмайстор на военно-духовата музика на Военното училище.
Той е един от създателите на оперното изкуство у нас. През 1917 година завършва втората си опера “Гергана” по поемата на Петко Рачов Славейков “Изворът на белоногата”. Още същата година операта е поставена от Кръстю Сарафов в “Оперната дружба” и спектаклите преминават с голям успех. Следващата опера на Маестрото е “Запустялата воденица” по либрето на известния български композитор и офицер Александър Морфов, брат на оперната прима Христина Морфова. През периода 1922-1923 г. работи като диригентДИРИГЕНТ (фр. (diriger — управлявам) музикален ръководител на хорови и оркестрови състави, оперни и балетни спектакли в тяхната концертно-изпълнителска дейност. Световно известни диригенти са Леополд Стоковски (амер.), Фуртвенглер (нем.), Артуро… More на оркестъра на Софийската опера.
След деветоюнския преврат 1923 г. Маестрото е уволнен, като диригентДИРИГЕНТ (фр. (diriger — управлявам) музикален ръководител на хорови и оркестрови състави, оперни и балетни спектакли в тяхната концертно-изпълнителска дейност. Световно известни диригенти са Леополд Стоковски (амер.), Фуртвенглер (нем.), Артуро… More на операта, под предлог, че е симпатизант на БЗНС. Непрекъснатите интриги, които плетат около него зложелателите му, го принуждават да се затвори в себе си.
През 1924 година той завършва четвъртата си опера “Цвета”, а малко по-късно написва своята великолепна “Македонска кървава сватба” по текст на Войдан Чернодрински. Поставена на сцената на Кооперативен театър, тази творба е посветена на борбата на бъл-гарите в Македония против турското робство и има блестящ успех.
През периода 1926- 1931г. отново е капелмайстор на оркестъра на Военното училище. Същевременно създава операта “Косара”, която бележи нов момент в творчеството му и пренастройва неговата лира от битова на историческа тема. През 1930 г., ражда поредната си перла в своята музикална огърлица шестата си опера “Алцек”. Освен на опери, Маестро Георги Атанасов, е автор на пет детски оперетки като Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), на бойни маршове, солови песни, китки за духов оркестърОркестър е голяма инструментална музикална група. В зависимост от броя на инструменталистите той може да бъде камерен, стандартен (около 80 души) и голям (104 и повече), като има строги пропорции… More, 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др..
Като капелмайстор на военно-духовия оркестърОркестър е голяма инструментална музикална група. В зависимост от броя на инструменталистите той може да бъде камерен, стандартен (около 80 души) и голям (104 и повече), като има строги пропорции… More на 21-ви пехотен Средногорски полк Маестрото взема участие във войните за национално обединение. През Балканската война, в паметния боя на връх Средногорец, в Родопите призивните звуциЗВУК — слухово усещане, предизвикано от механични трептения и вълни на пъргави тела. Човешкото ухо възприема звуци с трептения от 16 до около 20 000 хц. В музиката се използват… More на бойните маршове, изсвирени от неговите военни музиканти са онази могъща сила, която кара воините от полка да забравят за смъртта и да отблъснат многократно превъзхождащия ги противника. Не случайно славният командир на полка, легендарният полковник Владимир Серафимов, с чувство на гореща признателност благодари на капелмайстора за моралната подкрепа, оказана на бойците в решителните мигове на боя, когато положението виси на косъм.
Изтощен до краен предел от неуморния си, упорит труд, като диригентДИРИГЕНТ (фр. (diriger — управлявам) музикален ръководител на хорови и оркестрови състави, оперни и балетни спектакли в тяхната концертно-изпълнителска дейност. Световно известни диригенти са Леополд Стоковски (амер.), Фуртвенглер (нем.), Артуро… More и композитор, отвратен от критиките на своите зложелатели той заболява тежко от диабет, който прераства в туберкулоза. По съвет на лекарите заминава за слънчева Италия, за да се лекува. Там получава помощ от института „Про ориенте. Болестта му обаче вече е в напреднал стадий и на 17 ноември 1931 година умира в санаториума “Лаго ди Гарда” , още ненавършил 50 години.
По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в България. От Италия до Бургас с параход, а оттам до столицата с траурен влак, Маестро Георги Атанасов е препогребан в София през февруари 1937 г.
Посмъртно получава всенародно признание за своя музикален талант и творчество , като един от най-популярните военни капелмайстори и създателите на българската опера .
https://school.misterj.eu/lessons/5-7grade/5/maestro-atanasov/?fbclid=IwAR2yQ4MY4kKUv8fSe-bG9Qb4gGG_KwyA6IFVL3PSLtuwmWeszW743_OycW8

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН – КАТОЛИЧЕСКИ СВЕТЕЦ

На 15 март 1998 година папа Йоан Павел II обявява за блажен българския епископ Евгений Босилков. Това става с тържествена церемония в базиликата “Св. Петър” в Рим. Отец Босилков е първият български католик, канонизиран от Светия престол. Той става мъченик на вярата, след като е арестуван, инквизиран, “съден” и убит от комунистическата власт през 1952 година.
 
Новият блажен е роден на 16 ноември 1900 година в крайдунавското село – сега град Белене. Той произхожда от католическо семейство. Родителите му, потомствени земеделци, го кръщават Винченций. 11-годишен, бъдещият духовен глава на българските католици постъпва в Духовната семинария в близкото село Ореш. След това учи в Белгия и Холандия. През 1919 година Винченций Босилков се посвещава в монашество в ордена на пасионистите, приемайки името Евгений. Пет години по-късно защитава докторска дисертация в Папския източен институт в Рим.
Той оглавява католическата общност в България през 1947 година, когато е назначен от папата за владика на Никополската епархия. На отец Босилков се пада жребият да води паството си в тежки времена. Комунистите все повече засилват преследванията и репресиите срещу религията, като най-суровите мерки се прилагат срещу католиците. В съответствие с новия Закон за вероизповеданията, който не допуска в България да проповядват чужденци, през 1949 г. е експулсиран папският пратеник. Заедно с него си отиват и всички чуждестранни свещеници и монахини.
Католическите училища, сиропиталища и болници са затворени, сградите “национализирани”, мебелировката разграбена, библиотеките изгорени. Тайните служби се опитват да вербуват католическите свещеници от българска националност за доносници, като разчитат да използват дори тайнството на изповедта. Нито един от духовниците обаче не продава своите енориаши.
Въпреки заплахите, епископ Босилков продължава да проповядва из католическите селища в страната. По повод насилствената “колективизация” на селяните той открито напътства вярващите от амвона: “Назад към земята! Ние обичаме тази земя, на която сме се родили и която ни е приютила. И когато ви казвам “Назад към земята!”, имам предвид не само вашата нива, вашата къща, вашия двор, вашите мисли, но и вашата Църква, вашата Вяра и вашите Християнски скрижали”.
Властите са изумени и, разбира се, започват да се готвят за разправата. А до страната вече достигат вестите за разстреляните или “безследно изчезнали” католически духовници в Украйна, Молдова, Румъния. От Ватикана на няколко пъти подканват отец Босилков да напусне родината си, осигуряват му и виза, но този път той не се подчинява дори на Рим. Като всеки истински пастир епископът иска да сподели съдбата на паството си и – ако е необходимо – да се пожертва за него и Вярата. Призори на 16 юли 1952 година в дома на отец Босилков е извършен обиск (търсят оръжие и радиопредаватели ?!), след което той е вкаран в Софийския затвор. Със себе си арестантът взема само чифт бельо, епископския кръст и Библията.
Заедно с него са арестувани още 39 духовници. Малко по-късно са затворени нови 10 свещеници. Така започват двата антикатолически процеса, чиито жертви са обвинени в шпионаж за Ватикана и подбудителство към контрареволюция. Делата се водят по съветски образец – със “служебни защитници” и с побоища и инквизиции след заседанията, на които обвиняемите не се признават за виновни. В крайна сметка четирима от тях, воглаве с епископ Босилков, са осъдени на смърт чрез разстрел, останалите 46 – на общо 430 години строг тъмничен затвор и “поправителен труд” в различни концлагери.
Смята се, че отец Босилков е екзекутиран в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 година, но гробът му не е известен. Близките му разбират за това около седмица по-късно, когато племенницата му отива да му занесе в затвора кошница с храна. Полицаят отказва да вземе кошницата и връща на девойката личните вещи на жертвата – две ризи и едно расо. Десетки български католически семейства днес пазят като светини парченца от тях в своите домове.
Другите трима разстреляни духовници са Павел Джиджов, Камен Вичев и Йосафат Шишков. Очаква се в близко бъдеще те също да бъдат канонизирани за блажени.
Новата икона на блажения Евгений
“Придружаван съм от изкупителни мисли от небето, проследявам картини, разказващи за благодат, гласове на смъртта ме нараняват.” Една неопределена смесица, едно бързо наслояване на светлина и мрак, на омраза и любов, на преследване и невинност. Като притегателен център сред всичко това стой той, монс. Евгений Босилков – смиреният и смел епископ, начетен, силен и обикновен, открит и приятен, любящ и горд от неговата България.
http://www.pamettanabulgarite.com/page/prviyat-blgarin-katolicheski

РЕЦЕПТИ БР.237

  55526827_2234535280149474_3782553491151519744_n
ТИКВИЧКИ БЮРЕК
 Рецепта за готвене на Бюрек от тиквички - продукти, начин на ...

 Продукти

тиквички
250 гр. обезсолено сирене
яйца
1/2 връзка нарязан на ситно копър
1 ч.ч. брашно
1 ч.ч. галета
1 ч.ч. олио

Начин на приготвяне

Тиквичките се режат на филии по дължина с дебелина 1 см. Пържат се и се поставят върху кухненска хартия, за да се отцедят от излишната мазнина. Сиренето се намачква с вилица, размесва се с копъра и едно яйце. Част от сместа се поставя върху изпържена тиквичка, затваря се с втора и така се приготвят всички тиквички. След това се овалват последователно в брашнояйца и галета. Пържат се в сгорещено олио по 2 минути от всяка страна. Могат да се поднесат със заливка от кисело мляко, копър и чесън.
ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ СЪ СИРЕНЕ И ЯЙЦА  НА ФУРНА
  Рецепта за Пълнени чушки със сирене и яйца на фурна от Александра ...

 Продукти

12 чушки (червени и зелени)
350 г краве сирене
4 яйца
олио
сол на вкус

Начин на приготвяне

Почистете чушките от дръжките и семките и леко ги посолете отвътре.Разбийте яйцата и ги разбъркайте с натрошеното сирене. Ако е необходимо сместа да се сгъсти, се добавя и 1 с. л. брашно.Напълнете чушките със сместа и потопете отворите им в чинийка с брашно.Подредете ги в намазнена тава и ги полейте с тънка струйка олио (или зехтин).Изпечете чушките в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 30 минути или до готовност.
МИШ МАШ

Миш маш с чушки, домати, сирене и яйца - Рецепта | Ezine.bg

 Продукти

чушка/пиперка 1 кг
домати 1/2 кг
сирене 100 грама
яйца 4 броя
олио 1 кафена чашачушка/пиперка 1 кг

Начин ан приготвяне

Първата стъпка от рецептата за миш-маш е подготовката на зеленчуците. Измивате чушките, почиствате ги от семките и ги нарязвате на едри парчета. Обелвате доматите и ги настъргвате на едро ренде.
В тенджера, или в дълбок тиган сгорещявате олиото и добавяте нарязаните чушки. Запържвате ги при непрекъснато бъркане докато омекнат. След като чушките омекнат добавяте и настърганите домати, оставяте сместа да ври на слаб огън, докато водата на доматите изври.
След това добавете разбитите яйца и натрошеното сирене, а в случай, че сиренето не е достатъчно солено може да добавите и сол. Миш-машът трябва да поври още няколко минути, като го разбърквате от време на време
Преди сервиране може да поръсите миш-маша със ситно нарязан магданоз.
 ХРУПКАВ ПАНИРАН ПАТЛАДЖАН

Хрупкав паниран патладжан - Рецепта | Gotvach.bg

Продукти

патладжани - 2 бр. (средно големи)
яйца - 3 бр.
панировка - 1 пакет сух
брашно
олио
сол

Начин на приготвяне

Нарязвате патладжана по дължина, осолявате го и оставяте да му излезе черната вода, след което го изцеждате хубаво.
Разбивате яйцата и започвате да го панирате като първо потапяте всяко парче в брашно, изтупвате хубаво да падне излишното и потапяте в яйцата и накрая обилно овалвате в сухата панировка.
Пържите в загрято олио до златисто. Хрупкавият паниран патладжан е много вкусен.
подбра Мария Герасова от интернет 

ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА БР.236

Живот след смъртта или задгробен живот е метафизична концепция, означаваща продължаване на съществуването под някаква форма след физическата смърт.
Различни форми на идеята за живот след смъртта включват:
Вяра в „отвъдното“ (рай, ад, и т.н.): След смъртта, мъртвият (или неговата душа) се озовават в друг свят
Вяра в призраци: духът на мъртвия продължава съществуването си в този свят под формата на призрак
Вяра в прераждането или метемпсихоза: душата се връща на земята в друго тяло (в растение или животно)
Вяра в живи мъртъвци: след смъртта, трупът оживява (зомби, немъртъв)
В различни религиозни традиции съществуват многобройни погребалните ритуали, в които се поднася храна на мъртвите.
http://hiddentruth.site/%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be%d1%82-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d1%81%d0%bc%d1%8a%d1%80%d1%82%d1%82%d0%b0/

БРАКЪТ БР.236

В България започват да се правят все повече изследвания във връзка с половото равенство8 . Интересно социалнопсихологическо изследване (проведено по това време с 500 млади българи – момичета и момчета студенти) извежда следните резулатати: Жените са високо амбициозни, активни, разглеждат себе си наравно с мъжете. Мъжката част от изследването е по-пасивна по отношение на кариера, позиция, издигане. Те наблягат основно на традиционната роля на мъжа в семейството. Момичетата студентки изразяват по-прогресивни, модерни възгледи, силно „за” полово раванство в името на по-добро , пощастливо семейство и общество, крепящо се на него9 . Друго социалнописхологическо изследване на тема „Ролята на децата в източноевропейското семейство” посочва нагласите към полови роли, брак и деца в седем източноевропейски държави – Българи, Чехия, Източна Германия, Унгария, Полша, Русия и Словения, използвайки информации от 1994 г. Резултатите показват, че България и Унгария са най-традиционните на фона на всички останали изследвани държави. Те изключително променят отношението към институцията „брак” и създаване на деца10 . Въпреки новите ветрове и посоки от ценности и поведение, в света на българката продължават да имат сериозно място семейството и децата й. Доминиращ тип семейство става нуклеарното (семейство от едно-две поколения), което води до засилване икономическите и функционалните противоречия в него. Засилва се самостоятелността на всеки член от семейството и семейната структура; семейството става все по-„отворено” на външните въздействия и опит, все по-високо е образователното равнище на 8 Динкова, М. Бракът като представа, ценност и реалност. Доклад от емпирично социологическо изследване, „АССА-М”, 1997. 9 http//www.ingentaconnect.com/contnt/rouutledg/cjys/2001.000001/art 00002 10 http//cat.inist.fr?aMotelie=afficheN&cpsitt=16155942 9 родителите и на следващите ги генерации. Все по-чувствителни са промените в сексуалното поведение на следващите поколения11. Отслабва традиционната роля на бащата, нараства трудовата заетост на жената, стремежът й към професионална реализация. Родителският авторитет вече не е абсолютен и по-трудно се поддържа. Налице са две противоречиви тенденции в развитието на българското семейство12: от една страна, към запазване на традиционните ценности, а от друга – към промяна и по-бързо адаптиране към новите условия, които ежедневно променят неговия цялостен начин на живот и социален облик. Цялостната криза на обществото довежда до обедняване на по-голямата част от семействата. Според данни на Програмата за развитие на ООН през 1995 г. близо 4/5 от българското население живее под социалния минимум, а 2/3 под жизнения минимум. Това се отразява на качеството на отношения между партньорите, както и на предпоставките за свързване/оставане с партньора в случай на конфликти. Според резултати от проведеното от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) емпирично-социологическо изследване за семейството и ценностната система на българина най-силно е застъпено мнението, че именно материалното състояние на семейството е определящо – 88 %. Силно уязвими и засегнати от социално-икономическите рискове са т.нар. „непълни семейства” (семейства с един родител). Започват да се наблюдават и по-чести втори бракове, живот с деца от различни бракове, „дом майка и дете”, защото лошото икономическо положение и 11 Андреев, М. Семейството като фактор на социализацията в педагогическата социология. С., НП, 1988. 12 Стоянова, К. Семейна и социална политика (проблеми, приоритети, провеждане). С., Горекс Прес, 1997. 10 безработицата не позволяват условия на спокойно и нормално отглеждане на деца, а и има много семейства с един родител след развод или смърт на единия партньор.
.https://ejournal.vfu.bg/en/pdfs/Ganka_Ivanova.pdf

Българин значи мъдър,бр.236

  знаещ човек, така започва писмената история на волжките българи.

Държавният строй на древните българи се основава на една цялостно изградена обществена йерархия
1. Духовенство – колобри.
2. Войнство – боили, таркани, багатури, багаини.
3. Труженици – занаятчии, земезделци, скотовъди
Върховната власт осъществява Царят-Жрец, носещ свещената титла Канас Ювиги от Бога владетел. По право българският престол е принадлежал на Свещената Династия ДУЛО, защото носи името на свещената арийска прародина ТУЛЕ – със значение на  Богоустановен ред.
Канът управлява с помощта на Шестте Велики боили, произхождащи от най-знатните родове, наречени УКЕЛ, но по правило принадлежат към колобърското съсловие. Заедно с Кана те съставляват Съвета на Седемте – върховният орган на управлението на САРАКТА (Царството).
Италианският философ Юлиус Евола отнася управлението на българските царе-жреци към изначалната Арийска цивилизация, свързана с митологичната представа за Златния век.(4). Затова българите имат основание да се считат за народ от Първото Слънце.
Древните българи са били достойни войни, защото са влизали в двубой с веруюто “победа чрез смъртта”, описва Юлиус Евола.
2. Тохари = Тох Ари (Племена на Богинята-Майка. Езикът им се раздалечил от българския, когато хилядолетия наред са живяли на Изток.
3. Маджари – т.е. Мизи-Ари, Мизийски Арийци, а също “Мизи, които са наследници на Арийците” 
от пометта на българите

Археологическо откритие бр.236

  на 1600-годишен удължен череп с камък, обвити в Мексико

Ако формата на главата вече не беше достатъчно странна, както е за човешкия череп, на 1600-годишния череп също така се случи случайно да има пълен набор от камъни, инкрустирани зъби, които да вървят заедно с очарователната му личност.Това откритие е направено близо до древните руини на Теотиуакан в Мексико и определено шокира всички, които са част от екипажа, направил това увлекателно откритие.
Предполага се, че жената е била на 35 до 40 години, когато е починала, типична за човек през този период от време и според официалните лица, тя е била погребана с 19 буркана, които са били поставени стратегически около тялото й като предложения, за да се гарантира, че душата ще отиде в по-добро място след заминаването му.
Досега най-странната част от това откритие бяха странните пиритни камъни в зъбите й. И двамата бяха инкрустирани в горните й предни зъби и според древните текстове това беше ясен знак, че жената е била от някакъв вид роялти.
Маите обичаха стоматологията и непрекъснато ще се опитват да покажат статуса си в обществото, като добавят колкото се може повече „лъскави скали“ към техния вид, за да се откроят.
Друг забавен факт за това е, че зъболекарите, които анализираха зъбите, също заявиха, че зъболекарят на Мая, който работи върху жената, също ясно знае как да работи, без да удря пулпата вътре, което прави процеса някак безболезнен в по-голямата си част.
Просто отговорете на това: Защо древното благородство е искало да направи черепите си възможно най-удължени? Искаха ли да изглеждат възможно най-близо до извънземните същества, които считаха за по-висши?
Трябва да разберем, че тези древни цивилизации не бяха толкова рудиментарни, колкото си мислехме, че преди няколко години беше направено изключително причудливо откритие под храма на оперената змия в Теотиуакан, където беше открит огромен басейн, пълен с течен живак.

https://alienstar.net/archaeological-discovery-of-1600-year-old-elongated-skull-with-stone-encrusted-teeth-in-mexico/

 

Фрея / Фрея Богинята на красотата бр.236

Фрея (Фрея) скандинавската богиня на любовта, красотата и войната

Фрея е сестра на Фрей, дъщеря на Niord и Nerthus или алтернативно известна като Skadi. Фрея беше преди всичко (ще обясня по-късно защо) се омъжи за Одур (летния Бог и олицетворението на слънцето) и имаше две дъщери Хнос и Герсеми (имената им бяха използвани, за да наричат ​​всичко красиво и обичано). В Германия се идентифицира и с Фрига, но в скандинавските страни (Норвегия, Швеция, Денмарканд Исландия) те се състоят от две отделни Божества. Красавицата на Фрея беше изключително уважавана и на нея бе дадено царството Фолкванг (едно от царството на падналите воини), където управляваше. 
 
Фрея е покровителка на вещицитеи вещиците, и формата на магията, която практикували, е наречена Сейдр. Легендата гласи, че само жени могат да се научат и практикуват Seidrand, Бог Один е бил облечен (или дори променен) с жена, за да научи този начин на магия. Seidr е описан като шаманска форма на магията и основните практики включват заклинание чрез скандиране, контакт с духове и мъртви, гадаене и виждане в бъдеще. Влизайки във фаза на транс се казва, че те прехвърлили силата на враговете в собствените си воини. Накрая Фрея има дълбока любов и връзка с феите.
Фрея като кралицата на валкириите (известна още като валкири)
Фрея освен с красота беше известна и със свирепите си умения в битката. Тя поведе Валкириите в битка, докато претендираше за половината от героите, които бяха убити. В тази си форма тя е известна като Валфрея. Тя е изобразена с шлем, докато е въоръжена с щит и копие. Душите на избраните герои бяха пренесени във Фолкванг, където се забавляваха. Легендата гласи, че половината от героите останали във Фолкванг, докато другата половина отсядала с Один във Валхала. Валфрея беше призван да защитава воините в битка и да ги лекува от фатални рани. Следователно този аспект на Богинята може да бъде призован, когато искате защита, помощ в борбата със злото и да изцелите вашите близки. Фрея е грижовна богиня и с удоволствие ще ви помогне в каузата ви, особено ако сърцето ви е вярно и имате праведна кауза.
Фрея и Одур, стремежът да намери любимия си човек 
Фрея добре познава мъката, с която се сблъсквате, когато сте далеч от любимите си хора. Тя е символът на смелостта и постоянството и това е причината. Любимият й Одур, 
олицетворението на слънцето и символ на страстта, внезапно напусна страната на Фрея един ден. Природата тъгуваше с нея, докато плачеше за загубата на любимия човек. Нейните сълзи от скръб, които паднаха върху камъни, се преобразиха в злато, а сълзите й, които паднаха в морето, станаха кехлибарени. Решена да намери любимия си човек, тя се скита по света и далеч успя да го намери и отново да бъде до него, под цъфтящата мирта.  
Бризингамен, огърлицата на Фрея – емблемата на звездите
Докато Фрея беше в подземното царство на джуджетата, Сварталфахайм, тя наблюдава четири джуджета да изковат прекрасно колие, изработено от злато и скъпоценни бижута, Бризингамен, емблемата на звездите. За да се сдобие с това съкровище, Фрея попитала джуджетата какво искат в замяна. Както може би се досещате, Фрея трябваше да „спи“ с джуджетата, за да се сдобие с това съкровище, което по-късно омагьоса допълнително с магията си. Фрея заема Бризингамен на Тор, когато олицетворява Фрея в Йотунхайм (родината на гигантите). Освен джуджетата, Фрея била известна и като съпруга на много богове: Один (небето), брат й Фрей (приятният дъжд) и Одур (слънцето). Локи я обвини, че е “обичала” и се е омъжила за всички Богове.   
Символи на Фрея
Фрея носеше соколгарб, който позволяваше на носителя да лети като птица (потенциално свързана с шаманската практика на Сейдр  и изкуството на „летенето“, което се използва за описание на астралната проекция и пътуването до повишено ниво на съзнание); следователно соколът е един от нейните символи. Тя кара колесница, която е нарисувана от котки (две от тях), символи на плодородието, чувствеността и магията и има златен глиган, наречен Хилдисвини, символ на сила и плодородие. В допълнение, пеперудите са свещени за Фрея и те се наричат ​​кокошки на Фрея. Фрея има силна връзка със злато и скъпоценни камъни. Изгори кехлибар и използвай мирта, за да я призовеш, тъй като и двете са свещени за Фрея.

https://www.magicalrecipesonline.com/2012/04/freya-freja-the-scandinavian-goddess-of-love-beauty-and-war.html

РЕЛИГИЯТА БР.236

Религията е организирана система от вярваниякултурни системи  и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. Много религии имат свои митологиисимволи и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на света. От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа хората извеждат практически правилакато моралетикарелигиозно право или желателен начин на живот. Според някои оценки в света съществуват около 4 200 религии. 
Много от религиите имат организирано поведениедуховенство, дефиниции за членство или съпричастност, свещени места и текстове. Практикуването на дадена религия може да включва също ритуалипроповеди, почитане или поклонение пред  Бог или божестважертвоприношениятрансинициациипогребални службибрачни церемониимедитациямолитва или други страни на човешката култура. Вярата в истинността на религиозните „истини“ не се базира на никакви наблюдения получени на базата на научния метод от повторими опити в контролирани среди, както са всички научни теории, на които са базирани съвременните науки – биология, химия, физика и медицинскияте науки.
Истинността на много религии се обляга на невъзможността да се даде доказателство за отсъствие на нещо – т.е. не можем да докажем, че нещо не съществува, например летящото спагетено чудовище.
Понятието религия понякога се използва като аналогично на вяра, система от вярвания и дори набор от задължения.  В същото време, по думите на Емил Дюркем, религията се различава от личната вяра по това, че тя е „нещо, крайно социално“ Според глобална анкета, проведена през 2012 година, 59% от хората по света са религиозни, а 36% са нерелигиозни, включително 13% атеисти, като делът на религиозните намалява с 9 процентни пункта спрямо 2005 година.  Средно жените са по-религиозни от мъжете.  Някои хора следват няколко религии или множество религиозни принципи едновременно, независимо от това дали съответните религиозни системи традиционно позволяват синкретизма
„уважение към свещеното, почитане на боговете“
Произходът и първоначалното значение на латинската дума не са изяснени, като съществуват различни хипотези. Една от тях, присъстваща още в текстове на Цицерон, я свързва с представката за повторение re- и глагола lego („чета“) в смисъл на „избирам“, „преглеждам“ или „разглеждам внимателно“.Съвременни изследователи,като ТомХарпър  и Джоузеф Камбъл, предпочитат да извеждат religio от ligare („обвързвам, свързвам“) – така с представката re- се получава „свързвам отново“, значение, популяризирано от Августин Блажени в неговата интерпретация на Лактанций. 
Според филолога Макс Мюлер думата religio първоначално има по-тесен смисъл и означава само „преклонение пред Бог или боговете, внимателно обмисляне на божествените неща, пиетет“ Според Мюлер много други култури от тази епоха, като тези на Древен ЕгипетДревна Персия и Древна Индия, имат подобен подход, като за тях това, което днес наричаме религия, би било просто „закон“. 
Много езици имат думи, които обикновено се превеждат като „религия“, но се използват в по-различен смисъл, а в някои езици изобщо няма такава дума. Например, санскритската дума „дхарма“ понякога се превежда като „религия“, но означава и закон. Първоначално в средновековна Япония също има единство между „имперски закон“ и „закон на Буда“, като тези източници на правото започват да се разграничават по-късно  В иврит няма точно съответствие на думата „религия“, а юдаизмът не разграничава отчетливо религиозна, национална, расова и етническа идентичност. 
Определения 
Има множество определения за понятието религия, като тук са разгледани само няколко от тях. Типични речникови определения на религия са „вяра в или почитане на бог или богове“  или „служба и почитане на Бог или свръхестественото“ В същото време много изследователи разширяват определенията като „вяра в бог“, тъй като те не могат да обхванат цялото многообразие на религиозната мисъл и опит.
Антропологът Едуард Бърнет Тайлър определя религията като „вярата в духовни същества“  През 1871 година той смята, че стесняването на дефиницията до вяра във върховно божество, съд след смъртта, идолопоклонничество и така нататък, би изключило много хора от категорията на религиозните и по този начин „има недостатъка да идентифицира религията с определени следствия, вместо с по-дълбокия мотив, който лежи под тях“. Той също така твърди, че вярата в духовни същества съществува при всички известни общества.
Основоположникът на интерпретативната антропология Клифърд Гиърц дефинира религията като „система от символи, която действа за установяването на мощни, всеобхватни и дълготрайни предразположения и мотивации у хората чрез формулиране на представи за общ порядък на съществуване и обличайки тези представи с такова излъчване на действителност, че предразположенията и мотивациите изглеждат единствено реалистични“. Позовавайки се изглежда на Тайлъровия „по-дълбок мотив“, Гиърц отбелязва, че „имаме много малка представа как, в емпиричен смисъл, се извършва това конкретно чудо. Знаем само, че то се извършва, ежегодно, ежеседмично, ежедневно, за някои хора почти ежечасно; и имаме огромна етнографска литература, която демонстрира това“.[22] Богословът Антоан Вергот също акцентира върху „културната действителност“ на религията, която той определя като „съвкупността на езиковите прояви, емоции, действия и знаци, които се отнасят към свръхестествено същество или свърхестествени същества“. Той разглежда понятието „свръхестествено“ като всичко, надхвърлящо силите на природата или човешките възможности. 
Социологът Емил Дюркем, в своя влиятелен труд „Елементарни форми на религиозен живот“, определя религията като „единна система от вярвания и практики, отнасящи се към свещените неща“, а под „свещени неща“ разбира нещата, които са „обособени и забранени – вярвания и практики, които обединяват в една морална общност, наричана Църква, всички, които се придържат към тях“.  Религиозните вярвания, митове, догми и легенди са изображенията, които изразяват природата на тези свещени неща, както и приписваните им качества и сили 
В своята книга „Разновидностите на религиозния опит“ психологът Уилям Джеймс дефинира религията като „чувствата, действията и опитът на отделните хора в тяхната самота, доколкото те се разглеждат сами като намиращи се в отношение към това, което могат да смятат за божествено“  Под „божествено“ Джеймс разбира „всеки обект, който е богоподобен, независимо дали е конкретно божество или не“,  към който индивидът се чувства подтикнат да реагира с тържественост и сериозност. 
Отзвук от определенията на Уилям Джеймс и Емил Дуркем може да се открие също в текстовете на Фредерик Фере, който определя религията като „начинът на човек да оценява най-всестранно и интензивно“.  По сходен начин за богослова Паул Тилих вярата е „състоянието да си крайно ангажиран“ което „е само по себе си религия. Религията е субстанцията, основата и дълбината на духовния живот на човека“  В края на XVIII век Фридрих Шлайермахер дефинира религията като „усещане за пълна зависимост“. Неговият съвременник Георг Вилхелм Фридрих Хегел остро се разграничава от този възглед, определяйки религията като „Божествения дух, самоосъзнаващ Себе си чрез крайния дух“.
Когато религията се разглежда в смисъла на „свещено“, „божествено“, интензивно „оценяване“ или „крайна ангажираност“, става възможно да се разбере защо научните открития и философската критика не притесняват задължително нейните последователи 
 Уикипедия