Неотдавна в нашия и европейския печат гръмна новината, че в България е намерено най-старото изображение на свастика в света. Ставаше дума за глинена паница от врачанското село Алтимир, датирана от 5 – 4-о хил. пр. Хр. (каменно-медната епоха).

        

Разбира се, всеки запознат с влечението на масовата журналистика (а вече и на масовата археология…) към сензацията и хроничната липса на желание у пишещите братя да проведат задълбочено проучване с право се е усъмнил в обективността на тази информация. Находката безспорно е изключително ценна и впечатляваща, но Свастиката от Алтимир далеч не е най-старата в света. Всъщност, както ще видите по-долу, в България са намирани свастики, с хилядолетия по-стари от алтимирската, датиращи още от епохата на ранния Неолит (7 – 6-о хил. пр. Хр.).

 

 

Фрагмент от керамичен съд със свастика от Деветашка пещера, Ловешко. Ранен неолит.

Но не сензациите и меренето на хилядолетия са предмет на тази публикация. Дали Свастиката е изключително български символ, който нашите предци са разнесли по целия свят сред най-широк кръг от култури и общности или е архетипно познание, заложено в човека от Създателя, е въпрос, който всеки би могъл да изследва сам за себе си. Факт е, че тя се използва от почти всички народи на планетата и все пак най-продължителна и системна употреба свещения знак има тук, на Балканите.

Казанлъшката култова масичка от средния Неолит се публикува за първи път в Интернет.

Тази скулптура на птица върху кост от мамут е украсена с красива и сложна свастика. Намерена е в голямото палеолитно находище в Мезин, Украйна (всъщност не чак толкова далеч от Балканите и е най-старото официално известно изображение на Свастиката. Датирана 10 000 г. пр. Хр

Безспорно нашите деди са изповядвали своя култ към Слънцето и Светлината, чиито символ се явява Свастиката, от най-дълбока древност. Но, както ще се види по-долу, Свастиката не е само Слънце. Тя съдържа познание за Вселената и извечна мъдрост за живота в нея. Надали ще се намери друг народ на планетата, при който познанието за свещения знак да е втъкано до такава степен в бита и философията му.

От ранния Неолит през каменно-медната, Бронзовата и Желязната епохи, Античността и Средновековието, през османското владичество и до наши дни, във времена на възход и упадък дедите ни са изобразявали Свастиката навсякъде в бита и ритуалите си в търсене на небесно покровителство и енергия за живот и съзидание. През последните 10 000 години прадедите ни са изобразявали великия слънчев символ върху всички възможни материали – камък, глина, дърво, тъкан и т. н. Правили са го с постоянство, творчество и въображение, създавали са нови и нови типове свастики, предавали са познанието на поколенията, за да достигне то и до наши дни, извезано върху традиционните български носии от всички етнографски области.

Глинен печат от Кратово (Македония), Неолит.

Хаджилар III (Мала Азия), каменно-медна епоха.

Хаджилар II A (Мала Азия), каменно-медна епоха.

 

Керамичен фрагмент, сел. могила с. Капитан Димитриево. Източник: http://photosafaribg.com/

Уникална керамична паница със стилизирана свастика от НАИМ – София. 

 Тракийски апликации за конска амуниция от Луковит и Бъйчени, Румъния. Източник: http://thracian-art.artstudies.bg/index.php?p=items&rubrika_id=2&searchword=&limit=10&offset=0

 

Медната врата на раннохристиянската църква Св. София в Константинопол, дн. Истанбул, построена върху старо тракийско светилище

 Мозайка от трако-римската вила Армира край Ивайловград.

Сребърен статер на тракийското племе дерони, 500 г. пр. Хр. Източник: http://www.bulgaria-is-alive.com/koreni-5.html

Разновидност на свастиката (triskelion, триквестер) върху каменен блок от Плиска. Прочут по света като “келтски”.

Монета на тракийското племе Дерони. Изт.: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/12/29/apolon-derainos.462908

Обреден хляб с “трикрака” свастика. Може да се види в Смолянския музей.

Знамето на о-в Ман (Isle of Man).

  

Думата Свастика произлиза от санскрит. су асти и означава буквално „да бъде добро”, св. рода пожелание за благополучие, благосъстояние и щастие. Неслучайно използвам думата щастие, защото тя е твърде близка по звучене и смисъл до „суасти”. Дали тази любима наша дума (+ типично българската наставка за ж. р. – КА) не е съхранила името на обичания символ от дълбока древност до наши дни?! 

 

 Ръкав от кюстендилска сая със свастика

 

 Куфаловска носия, Солунско. Бургаски музей. Благодарен съм на Цанка Велева – www.zvezdichka.blog.bg – за прекрасните шевици, които ми изпрати! 

Сред народа символът на Свастиката е познат като Колото (колелото, Слънцето), кръсташка или просто Слънце (‘Малото Слънце’ в самоковско). А в руския език Свастиката е ‘Коловрат’ – въртенето на Слънцето.

Обреден хляб “Крива Кръсташка”, гр. Панагюрище. Източник: Маринов, Д. 1914

Особено значима е традиционната употреба на Свастиката като орнамент върху Хляба. За народ, създал пословицата „Никой не е по-голям от Хляба”, това е красноречиво признание за огромното значение, което българите са придавали на свещения символ и за дълбоката вяра в силата му.

Хляб “Светец” за Прокопи Пчелар – с. Медковец, Ломско. Източник: Маринов, Д. 1914

Хляб за Тодоровден (раздава се за здраве на конете) – с. Пашакьой, Къзълагачко. Източник: Маринов, Д. 191

Обредни хлябове със свастики от кърджалийския музей.

Различаваме свастики, които се въртят по посока на часовниковата стрелка (надясно) и сувастики, въртящи се обратно на посоката на часовника. Съществуват различни интерпретации за символиката им, но най-общо първата символизира съзиданието и обновлението, а втората – разрушителните сили, които унищожават старото, за да дадат път на Новото. Или двете заедно изобразяват пълния кръговрат на живота и енергията във Вселената.

Изключително интересен и многопластов символ от народната ни шевица – Свастиката и Сувастиката ведно.

 

Малцина знаят, че великият наш цар Калоян е бил погребан с дреха, украсена с “обратни” свастики:

Затова е неуместно да се говори за ‘добра’ и ‘лоша’ Свастика в зависимост от посоката на въртене. Само единството между двата символа ни дава пълната картина за противоположностите, от които се ражда Животът. Нищо във Вселената не е статично, динамиката и развитието са вечни, а промяната винаги предстои. Съзиданието следва разрухата и унищожението е обещание за ново творение. Това космическо познание Свастиката ни помогна да съхраним.

Свастиката върху това безценно послание от вр. Острец поражда енергиен вихър, който се материализира в оплождащ фалос или змия на мъдростта.

 Нима предците ни са знаели, че звездните завихряния на Млечния път образуват галактическа Сувастика?!

 http://prarodinata.blog.bg/history/2012/12/01/kosmicheskata-svastika-na-bylgarite.1026373

Казват, че няма как копието да надмине оригинала. Но понякога е достатъчно то да предложи нещо различно и отрезвяващо, за да заблести със собствена светлина.

В рок музиката кавър бандите обикновено не се радват на голямо уважение, но да направиш собствена версия на чужда песен и да я превърнеш в хит е умение, присъщо на най-великите.

Същото важи и когато говорим не за една песен, а за цял албум.

Понякога големите имена в музиката се решават да изоставят за малко собствените композиции и да намерят вдъхновение в материала на други, не по-малко велики от тях.

Обикновено при разработката от големи майстори, кавърите стават толкова различни от оригинала, че добиват съвсем нова стойност – макар че феновете невинаги са доволни, когато любимата им група изостави собствените си песни за сметка на чужди.

Албум изцяло с кавъри си остава малко или много риск за големите имена, но съществуват достатъчно примери, че такова начинание може да пожъне голям успех.

Затова днес си припомняме няколко от най-страхотните албуми на същински легенди, съставени изцяло от кавър версии.

Rage Against the Machine – Renegades (2000)

Rage Against the Machine има само четири издадени албума, но това не пречи да бъде една от най-качествените и комерсиално успешни банди от своето поколение.

Четвъртият от тези албуми съдържа изцяло кавъри – и вдъхва нов живот на песни на Боб Дилън (Maggie’s Farm), Брус Спрингстийн (The Ghost of Tom Joad), Rolling Stones (Street Fighting Man) и други известни и не толкова известни имена.

Rage Against the Machine боравят максимално фриволно с материала и лесно песните могат да бъдат сбъркани за техни собствени. Албумът достига платинен статут едва около месец след излизането си и до днес си остава последното издание на Rage Against the Machine, които оттогава се събираха и разделяха на няколко пъти.

Джон Ленън - Rock ‘n’ Roll (1975)

Какво се получава, когато авторът на част от най-великите композиции, които въобще някога ще чуем, реши да заложи изцяло на кавъри?

Последният самостоятелен албум на Ленън (следващите два са заедно със съпругата му Йоко Оно) някак простичко и непретенциозно отдава почит на негови любимци от 50-те и 60-те.

Албумът е записан в Ню Йорк в период, когато той и Оно са разделени и съдържа интерпретации на Чък Бери, Сам Куук, Фатс Домино и други легенди. Ленън влага достатъчно от своя стил в изпълненията, но остава докрай верен на оригиналите, а версията на всеизвестната Stand By Me бързо става фаворит на почитателите му.

Дейвид Боуи - Pin Ups (1973)

Боуи беше феномен във всеки аспект от своя живот и своята музикална работа и няма как да не е вълнуващо да чуем в негова разработка поредица от песни, оказали въздействие върху стила му.

Pin Ups е записан в момент, когато изпълнителят бележи комерсиален връх и е замислен като тотална противоположност на останалите му албуми.

Целта на Боуи е да се прицели повече в американския пазар и да запише песни, които са популярни във Великобритания, но не и в Щатите. Избрани са композиции на The Who (I Can’t Explain), на Жак Брел (Port of Amsterdam), две песни на The Yardbirds и един от бисерите в албума – See Emily Play на Pink Floyd.

Боу демонстрира колко комплексен музикант е и успява да отведе всяко от парчетата в някаква собствена посока. Специално внимание заслужава и интерпретацията му на Where Have All The Good Times Gone на The Kinks.

Той записва и White Light/White Heat на Velvet Underground, но за съжаление не я включва във финалната селекция.

Metallica – Garage Inc. (1998)

В трудния период за траш гигантите между Reload (1997) и St Anger (2003), те решават да си вземат почивка от писане на музика и да сътворят нещо съвсем различно.

Може би заради липсата на големи очаквания от страна на феновете и на самите музиканти, като краен резултат се получава един приятен страничен проект с качествени кавъри.

Metallica подхваща песни като Die, Die My Darling, Astronomy, Turn the Page и превърналата се в култова Whiskey in the Jar, за да ги пресъздаде със своя мощен китарен звук.

Garage Inc. става и причина доста фенове на Metallica да открият за пръв път оригиналните изпълнители на въпросните песни.

 https://youtu.be/wsrvmNtWU4E

Rolling Stones – Blue and Lonesome (2016)

Една от най-великите банди в историята отдавна е на етап, в който може просто да се наслаждава на миналите си успехи.

Преди 4 години обаче британците се решиха на нещо ново – първи техен албум изцяло с кавъри, в който да се върнат към най-ранните си блус корени.

Това все още си остава най-новият албум в богатия каталог на Stones и включва песни на блус класици като Уили Диксън и Литъл Уолтър.

Записан през една маратонска студийна сесия само за три дни, Blue and Lonesome спечели “Грами” за най-добър традиционен блус албум.

Робърт Плант и Алисън Краус - Raising Sand (2007)

Случва се същинска икона в някой жанр, на ранна или не толкова ранна възраст, да се хвърли в някой личен проект, който няма нищо общо със създаденото до момента.

Но изглежда колкото по-известен е музикантът, толкова по-трудно е да избяга от сянката на досегашния си успех. За щастие, случаят с Робърт Плант, един от най-великите рок фронтмени, е различен.

Легендата от Led Zeppelin обедини сили с кънтри певицата Алисън Краус, за да запише поредица от блуграс/американа класики и резултатът надмина всякакви предварителни очаквания.

Дуото взе цели пет награди “Грами” за проекта си.

Guns N’ Roses – The Spaghetti Incident? (1993)

Последният от деветдесетарските албуми на Guns съдържа интерпретации на пънк и рок класики като Raw Power на The Stooges, Hair of the Dog на Nazareth и Attitude на Misfits.

Бандата успява освен качествена музика да създаде и скандал, като включва бонус песента Look at Your Game, Girl, чийто автор е известният зловещ сериен убиец Чарлз Менсън (който освен всичко друго е и неуспял музикант).

Названието на албума пък идва от случай, в който бившият барабанист на Guns N’ Roses Стивън Адлър складира наркотиците си в хладилник с италианска храна и ги нарича “спагетите”.

https://webcafe.bg/musiccafe/neveroyatnite-kavar-albumi-zapisani-ot-rok-legendi.html?utm_source=lifestyle.bg&utm_medium=native&utm_campaign=incontent

https://www.glami.bg/poli/?highlight=2250634&thp=d&gclsrc=aw.ds&&gclid=Cj0KCQjwv7L6BRDxARIsAGj-34oN9Uj9bn-mfQ0hw0Lcix63vL5KNzfUXKOMf0ec-436RlwmA9Lxr4kaAhucEALw_wcB

  на Адриано Челентано и Клаудия Мори в текст и снимки

СВЪРЗАНОСТ

През лятото на 2014 година легендарният италиански актьор и музикант Адриано Челентано и съпругата му Клаудия Мори отпразнуваха своята златна сватба – 50 години заедно в законен съюз, резултат от който са три деца – Росита, Джакомо и Росалинда, станала известна на широката публика след участието си в драмата “Страстите Христови” на Мел Гибсън. По-рано тази година Челентано, който е най-продаваният италиански певец на всички времена, навърши 76 години. Клаудия – също като него изпълнителка и актриса, участвала в няколко от режисьорските му проекти – навърши 70. Известността и славата на Челентано и Мори са съизмерими с тези на най-успелите им колеги в Холивуд, но едно нещо ги отличава от повечето звездни двойки, а и не само.

При все всички превратности на съдбата и непостоянната, фриволна природа на артиста, каквито са и двамата съпрузи, Челентано и Мори са заедно вече 50 години! Една половинвековна любовна история, започнала през 1963 година на снимачната площадка на комедията Uno strano tipo, която заслужава да бъде разказана, а защо не и екранизирана в жанра на романтичната комедия…

Когато се срещат за първи път, докато снимат Uno strano tipo, в който Челентано изпълнява главната роля (едновременно на самия себе си, вече абсолютна звезда на музикалната сцена, и на обикновен жител на малко градче, който прилича дотолкова на Челентано, че е използван като негов дубльор-имитатор), взискателната италианка не остава кой знае колко впечатлена от бъдещия си съпруг, считайки сценичния му имидж за твърде скандален.

Челентано обаче остава пленен от 20-годишната по това време актриса, изявяваща се предимно в кино мюзикъли, въпреки че по това време има връзка с друга жена – Милена Канту – която скоро изоставя. Той всячески се опитва да спечели благоразположението и предизвика интерес от страна на Клаудия, сблъсквайки се е непоколебимия й отказ да пренебрегне скрупулите си и да свали гарда пред обожавания от жените актьор.

Точно тя обаче става причината за инцидент, който я принуждава да му обърне по-специално внимание. Докато са в един от снимачните павилиони, поради невнимание от нейна страна става късо съединение, стъкленият покрив на постройката се взривява и парченца от него издраскват лицето на Челентано. Притеснена, Клаудия засипва Адриано с извинения и се съгласява да пият кафе заедно. Само час по-късно двамата вече се целуват страстно в гримьорната.

Но и след случилото се италианската красавица продължава да спазва дистанция, тъй като все така се придържа към първоначалното се убеждение, че Челентано е ненадежден. След края на снимките на филма Адриано успява да склони Клаудия да дойде на негов концерт, давайки й билет за първия ред. На финала на шоуто той изпълнява романтична балада, след която се обръща персонално към Мори пред очите на цялата публика, за да й се обясни в любов. Това полага началото на тяхното невероятно пътешествие, продължаващо до ден днешен.

Адриано Челентано и Клаудия Мори сключват брак на 14 юли 1964 година в 3 часа сутринта, за да се изплъзнат на папараците, преследващите ги на всяка крачка, като дори успяват да се скарат, тъй като тя не харесва вратовръзката, която той си е сложил. Година по-късно се ражда най-голямото от трите им деца.

Челентано е живо доказателство за правилото, че артистите, постигнали така желаните слава и известност, имат труден характер, поради което и Мори мъдро решава да пожертва кариерата си в името на брака им. Тя не само го прави баща на три деца, но става негова морална опора и в живота, и в творчеството му. Тя се нагърбва с ролята на негов мениджър и импресарио, и заема ръководния пост в семейната звукозаписна компания Clan Celentano, която двамата основават, за да престанат да хабят нерви и време в пререкания с продуценти и издатели.

През годините Клаудия влага неизтощима енергия в това да организира и съблюдава ангажиментите му, като не веднъж му помага и да преодолее тежки душевни кризи.

Веднъж до местните фоторепортери достига мълвата, че недалеч от железопътната линия на Брианца Челентано е легнал върху релсите, възнамерявайки да се самоубие. Те се стичат на гарата незабавно, но по същото време там идва и Клаудия, която започва да го гълчи и умолява да стане от релсите. Настояването й е чуто в последния възможен момент, когато влакът вече се чува и вижда съвсем близо. Челентано се надига и двамата се помиряват пред обективите на репортерите, в чиито архиви до днес се пазят документалните кадри от случката.

Друга зрелищна сцена се разиграва покрай подготовката му за снимките на филм, в който Челентано трябва да танцува. Актьорът решава да репетира директно на мястото на снимките – в най-оживената част на града, при което, както може да се предположи, се превръща в абсолютна атракция, ставайки причина за многобройни задръствания и леки пътнотранспортни произшествия. Също така очаквано премиерата на филма преминава при оглушителен успех, без на продуцентите изобщо да им се налага да отделят бюджет за реклама.

Клаудия Мори изиграва роля и за победата на Челентано на Сан-Ремо през 1970 година, излизайки с него на сцената (всъщност първото място в това издание на песенния конкурс е присъдено на тях двамата (Adriano Celentano e Claudia Mori). Тя изпълнява беквокалите на песента Chi non lavora non fa l’amore – един от най-известните шлагери на Челентано, като през цялото време го гледа в очите и държи за ръката. През цялото следващо десетилетие Сан-Ремо остава във владение на един единствен изпълнител – Адриано Челентано, който има и едно второ, и едно трето място в Сан-Ремо, но от издания, предхождащи това от 1970 година (с песните 24 mila baci и Canzone).

Едно от най-големите сътресения в брака на Челентано и Мори настъпва по време на снимките на лентата Il Bisbetico Domato (Укротяването на опърничавата) от 1980 година, в която Челентано си партнира с Орнела Мути. Двамата започват бурна авантюра, заради която Мути се развежда със съпруга си – актьора Алесио Орано, очаквайки същото от Адриано.Челентано подготвя всички необходими за развода му с Клаудия документи, но в последния момент ревизира решението си и решава да остане при нея. Клаудия търпеливо чака завръщането му, повтаряйки едно и също във всяко интервю: “Това е само една случайна изневяра – при всички случаи не дава основателен повод за развод. Тя може и трябва да бъде простена. За мъжете тези забежки са нещо естествено – също както автомобилният механик не може да остане равнодушен, когато види нова кола”. В крайна сметка търпението й е възнаградено. Адриано се връща при нея и публично се извинява на жена си и децата им за постъпката си.

Днес семейство Челентано живее в уютна вила, намираща се на около 100 километра от Милано. До входа се издига статуя на Клаудия Мори, поставена насред красив фонтан. Звездната двойка страни от светската суматоха и прекомерното внимание, водейки почти отшелнически живот. Клаудия все така е влюбена в своя съпруг по същата причина, която е изрекла преди много, много години: “Никога не съм срещала по-интересен човек от Челентано”

Между тези две фотографии са изминали 50 години – половин век, през който любовта между този мъж и тази жена не само не е намаляла, а напротив…

Още за Половин век заедно – приказната любовна история на Адриано Челентано и Клаудия Мори в текст и снимки | LifeStyle Framar.bg от F 

https://lifestyle.framar.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8

Наблюдавайки в инфрачервени дължини на вълната, изследването GLIMPSE разкри спиралната структура на Млечния път.

НАШАТА ГАЛАКСИЯ има две основни спирални рамена (Scutum-Centaurus и Perseus), прикрепени към краищата на дебела централна лента. Две второстепенни оръжия (Норма и Стрелец), където възниква образуване на звезди, лежат между основните оръжия.

Йозеф Хохола е чешки капелмайстор – един от музикантите, положили основите на българското професионално музикално изкуство след Освобождението. Поводът да си спомним за неговия принос е, че на 18 август се навършиха 175 години от неговото рождение.

Йозеф Хохола е роден в Старо село Храдик, днешна Чехия. Първоначалното си образование получава в католическо училище, след това учи контрабас в Прага, в частната Военна музикална академия. Негов преподавател е Павлис, директорът на учебното заведение. След завършването си свири в разчлични оркестри на Австро-Унгарската империя – три години е оркестрант в Будапеща и работи с големия диригент Карл Рихтер, след това ръководи частен оркестър “Карл Мюлер Бергхаус” в Ница и Лугано.

През 1878 г. е поканен да заеме поста на директор в бъдещото музикално училище в Лясковец, в новоосвободена България. В същото време княз Дондуков – първият комисар на княжество България, чрез генерал Шелейховски влиза във връзка с руското посолство във Виена със задачата да се наберат музиканти за духови военни оркестри у нас. Точно частната военна академия на Павлис в Прага предлага свои възпитаници за тази задача. И тъй като идеята за музикално училище в Лясковец не се осъществява, защото Велико Търново не става столица на страната, задачата, за която е ангажиран Хохола, се променя – той организира и ръководи съставения от 20 чешки музиканта духов оркестър. Чехите пристигат на 1 март 1879 г. във Велико Търново и първата проява на първия военен духов оркестър е в края на месеца, когато свирят на Учредителното събрание, при провъзгласяването на Александър I Батенберг за княз на България и подписването на Търновската конституция. И на Гергьовден духовият оркестър има изява, а на 21 април, с указ №34 на Българската земска войска, се обявява зачисляването му към армията. По-късно Първи пехотен софийски полк и чехите, заедно с  капелмайстора си Йозеф Хохола, се преместват в София.

Оркестърът участва във всички важни събития, участва и в Сръбско-българската война през 1885 г. Тогава Хохола композира и пиесата “Боят при Гургулят“, съставена от популярни песни, маршове, мелодии, военни сигнали от това време. Това е първата българска оркестрова пиеса и тя става изключително популярна  сред слушателите. Докато е капелмайстор на духова музика, Хохола обучава много български младежи да свирят на различни инструменти, които впоследствие се включват в новосъздадените духови военни оркестри в цялата страна. През 1892 г., след като напуска Софийския военен духов оркестър, той организира  представителния за страната Гвардейски оркестър, който фактически е първият симфоничен оркестър у нас. Хохола дава насоката на неговото развитие, с неговите изяви пропагандира класическата и популярната музика пред слушателите на многобройни концерти.

След пенсионирането си през 1904 г. той остава да живее в България. Умира на 5 декември 1918 г.

И днес не трябва да забравяме делото на Йозеф Хохола – неговите заслуги към българската музика и за възпитаването на вкуса на българския слушател.

 https://bnr.bg/horizont/post/101334355/spomen-za-iozef-hohola-sazdatelat-na-gvardeiskia-orkestar-v-kraa-na-xix-vek?fbclid=IwAR1hnMOucfTnIH5Kdf-TmNugD2_2BFK7g67HowYRv8eocKdbt52yqrGunPA

 Парче сланина, лук и 50 мл истинска ракия

Добрата стара сланина, с която са израснали поколения българи, се оказа не само, че е вкусно мезе за зимните дни, но и има способността да укрепва имунната система. Това нейно качество е свързано с арахидоновата киселина, която способства за понижаване нивото на холестерина, повишавайки защитните функции на организма през зимата.

Тази киселина е необходима за изработването от организма на химични съединения, отговорни за нежелани имунни и възпалителни реакции.

Ако добавите към сланината и лук, който съдържа 36 елемента от таблицата на Менделеев и изпиете 50 мл истинска ракия, която е пълна с витамини и притежава в малки количества съдоразширяващи свойства, така вие ще получите коктейл от минерали, витамини, киселини и мощно лекарство. Но важно условие е да го употребявате с мярка.

Малките количества мазнина са полезни за сърцето и кръвоносните съдове. Сланината регулира съкращението на мускулите на вътрешните органи, както и на сърцето, като поддържа тонуса на кръвоносните съдове.

Тя също е много полезна и за пушачите, защото консумирайки я в малки количества, организмът им ще се обогати със селен. А този микроелемент укрепва имунната система и предотвратява окисляването на организма. Така вредата, причинена от тютюнопушенето, поне частично се намалява.

http://www.desant.net/show-news/51594

При проблеми с черния дроб и жлъчния мехур често лекарите поставят диагноза холецистит. Старите знахари лекували този проблем с много лесна рецепта от народната медицина.

Взимат се 1 кг измити необелени картофи, заливат се с 6 литра вода и се варят в захлупена тенджера в продължение на 4 часа. След това леко се посоляват и без да се отцежда водата, картофите се намачкват на пюре, което трябва да е доста воднисто.

Тенджерата се оставя да престои няколко часа, така че пюрето да се утаи на дъното. Върху него се образува прозрачна течност и именно тя се използва за лечение на холецистита.

Тя се изсипва много внимателно (може и да се отдели с черпак). От нея се приемат по 2 с.л. три пъти на ден половин час преди хранене в продължение на един месец.

Тази картофена терапия обновява прекрасно черния дроб, извежда излишните течности от организма и нормализира без странични ефекти отделянето на жлъчен сок.

http://www.desant.net/show-news/47598

  на неизвестен досега елинистичен обект край бургаския квартал Крайморие

“>

През юли завърши първият етап от разкопките на укрепен елинистически обект от II-I в. пр. Хр., разположен на нос Чироза в източната част на землището на бургаския квартал Крайморие. Разкопките са финансирани от Община Бургас, Националния исторически музей и Регионалния исторически музей Бургас, и са извършени от съвместен екип на двата музея. Проучванията са ръководени от проф. д-р Иван Христов от НИМ със заместници д-р Милен Николов, директор на РИМ – Бургас, и Маргарита Попова – НИМ. 
Укреплението е имало площ от 800 кв. м. и е било защитавано от каменна стена и голям ров с дълбочина 1.3 м и широчина близо 4 м. Обектът е локализиран от проучванията на бургаския археолог Константин Господинов.

Датирането му е възоснова на намерения керамичен материал. При 260 обработени керамични фрагмента 40% са от тракийска керамика – съдове, работени на ръка, с пластична украса и излъскана повърхност.

Останалите фрагменти са от амфори, дъна и стени на местни и вносни купи, червенолакова керамика с релефна украса. Сигурен маркер за датиране на обекта са дръжките, дъната от коски амфори и керамичните фрагменти с предполагаем произход от района на древен Пергам.

Откриването на рова и проследяването, макар и в първоначален етап, на каменния зид дават възможност на специалистите  да допуснат първо, че на нос Чироза е бил изграден поредният късноелинистически укрепен център, синхронен с вече известните такива при Приморско (м. Фармакида), с. Синеморец, с. Бродилово и с. Извор. Съществува вероятност обаче тесният зид и ровът да са маркирали теменоса на крайморско светилище.

В акваторията на носа проф. Иван Христов локализира античен обект, представен от разнородни материали с широка датировка. Благодарение на навременната намеса на кмета на Община Бургас г-н Димитър Николов и директора на РИМ-Бургас е осигурено финансиране за комплексно проучване на обектите както под вода, така и на сушата.

Така от 30 юни до 7 юли в източната и югоизточна акватория на нос Чироза са проведени подводни издирвания, финансирани изцяло от Община Бургас. В резултат са открити археологически структури и находки на площ от 2 декара, които са картирани.

Същевременно са извършени и геофизични проучвания и батиметрично заснемане на морското дъно, благодарение на подкрепата на Центъра за подводна археология (ЦПА) в Созопол.

От проведените подводни огледи и геофизични изследвания могат да бъдат направени следните предварителни заключения:

Върху подводна тераса, развиваща се източно от нос Чироза на дълбочина до 4 метра, са локализирани няколко разсипи от камъни. Водолазният екип успя да заснеме множество обработени каменни блокове с различна големина и форма. Прави впечатление откриването на голям брой фрагменти от гръцка строителна керамика (солени и калиптери), римски тегули и имбрекси, както и някои цели късноантични керемиди. При подводните огледи водолазният екип успя да събере от морското дъно около 100 керамични фрагмента, половин каменен гръцки щок от котва, каменна бойна топка, няколко сравнително добре запазени амфори.

Предполага се, на този етап на подводните проучвания, че обектът в подножието на нос Чироза е обхващал площ от 2000 кв м.

Представените подводни проучвания през 2020 г. се явяват вторите в района само за една година. В периода 17-23 февруари 2020 г екип под ръководството на д-р Найден Прахов проведе геофизично сканиране и 2 водолазни огледа в района на Рибарското пристанище в залива Ченгене скеле и при о. Св. Анастасия.

В средата на август започнаха и същинските подводни разкопки на подводния обект, финансирани изцяло от Община Бургас. Те се ръководят от проф. Христов и д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология към Министерството на културата и гл. ас. в НАИМ-БАН. За резултатите от тях широката общественост ще бъде информирана след приключването им.

Проучванията са реализирани като съвместен проект на РИМ-Бургас и ЦПА, в рамите на програмата им за сътрудничество при проучване на миналото на бургаското крайбрежие.

http://www.desant.net/show-news/53913