След Освобождението на Пловдив на 4.01.1878 год. в града се изгражда първата българска военна болница.Тя поема на практика щафетата на съществуващата до момента турска военна болница в същата част на града /където е и сега/,която по време на войната е доразвита,като руска.
Разположеното в къщата на Йоаким Груев и още няколко къщи в градаq болнично заведение за военнослужещи е известно по време на войната,като „руската военна болница“.Първата заповед за създаване на българско военно лечебно заведение е издадена през 1889 год.от полковник Сава Муткуров,тогавашен министър на войната.И определя като такава болницата в Пловдив.Първоначално тя разполага с 80 легла за „долни“ чинове и осем за офицери.
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“
След Съединението Пловдив за няколко години е най-големият град в България с 33 032 жители,срещу 30 428 жители на София.След това административния център набира много по-бързо население заради предлаганите възможности и изкушения,като столица.
Преди и по време на Освобождението, Пловдив е третият по големина български град след Русе и Варна.Според данни от 1880 год.в града живеят 24 053 души.
Доста по-късно според преброяването от 1946 год., Пловдив е вторият по големина град в България със 126 563 души срещу 366 801 за София.
Пловдив е най „пъстроцветният“ от етническа гледна точка град в България.В него освен българи живеят и турци ,гърци, арменци, евреи, и цигани..
По книгата на Николай Илчевски „Пловдив най най най най най“
Международното списание „Сияние” Ви предлага пълния текст на Документа:
- Письмо Президенту Республики Болгария Господину Румену Радеву № 243 от 07.11.2020 г.
Вапцаровска премия „Морето и Машините” – подкрепящо писмо до Президента на Република България, Санкт-Петербург (ново)
https://voennabiblioteka.start.bg/?preview=on#b_100020
Публикации на професор Илия Пеев
1) Вапцаровска премия „Морето и Машините” – подкрепящо писмо до Президента на Република България, Санкт-Петербург (ново)
1 VAPTSAROV 2019 000 STATII 6 D 11 RU PISMO
Нова международна подкрепа за учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и машините” за стимулиране развитието на науките за морето, образованието и възпитанието на морски кадри, постижения в областта на безопасността на корабоплаването!
На 31 Октомври 2020 година в Санкт-Петербург се проведе онлайн Международна научна конференция „XII Лазурски четения” в памет на професор д-р Александър Фьодорович Лазурский (1874-1917), доктор на медицинските науки, създател на науката за характерите.
Конференцията прие резолюция за подкрепа на предложението за Вапцаровска международна премия „Морето и машините”.
Председателят на Организационния комитет на Международната конференция „XII Лазурски четения” професор д-р Владимир Юрьевич Слабинский, Д.М.Н., който е Президент на Международната асоциация „Позитивна Динамическа Психотерапия” и Ректор на АНО ДПО „Петербургска школа по психотерапия и психология на отношенията” изпрати до Президента на Република България господин Румен Радев Подкрепящо писмо за премията № 243 от 07.11.2020 г. Писмото е подписано от всичките 23 участници в Международната научна конференция „XII Лазурски четения” – учени от 4 държави – Русия, България, Израел и Украйна - лекари, психолози, психотерапевти, офицери от Военноморските сили и Военновъздушните сили, представители на Военнокосмическата академия на РФ, специалисти в областта на авиационната, морската и космическата медицина и психология, психологията на екстремалните ситуации, бедствията, кататастрофите и спасителните операции.
Международното списание „Сияние” Ви предлага пълния текст на Документа:
- Письмо Президенту Республики Болгария Господину Румену Радеву № 243 от 07.11.2020 г.
Вапцаровска премия „Морето и Машините” – подкрепящо писмо до Президента на Република България, Санкт-Петербург (ново)
Пояснение: Читателите могат да се запознаят с пълния текст на предложението за учредяване на премиятна в списание „Литературен свят”:
Електронно списание „Литературен свят”:
Предложение за учредяване на Президентска награда Вапцаровска международна премия „Морето и Машините”
Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
https://literaturensviat.com/?p=153350
Електронно списание „Литературен свят”. Издателство “Фльорир”. С., 2018, брой 112, 16 декември 2018 г. Събития). ISSN: 1314-2046.
Главен редактор:
Мария Спасова – Герасова
се бори с политиката на Мидхат паша
Видният патриот увлекателно разкрива героичното минало на народа ни по време на турското робство.
Автор: Атанас Коев
На 13 януари се навършват 115 г. от смъртта на Пандели Кисимов – талантлив журналист, публицист и книжовник от периода на нашето Възраждане и първите следосвобожденски години на Княжество България.
Видният български възрожденец е роден в старопрестолно Търново през 1832 г. в семейството на търговеца Хаджи Георги Кисимов. Първоначално момчето учи в родния си град и помага на баща си в търговията. Когато става 18-годишен Пандели Кисимов постъпва в неговата кантора, а впоследствие се отделя като самостоятелен търговец.
През 1853 г. открива книжарница в родния си град, а след това прави опит да създаде собствена печатница, но не успява в това си начинание.
Той не остава безучастен към освободителните борби на народа ни и взема дейно участие в подготовката на въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., както и на Хаджиставревата буна в 1862 г. След неуспеха на бунта емигрира в Румъния, където първоначално става учител в Плоещ. През 1868 г. се установява да живее в Букурещ, като активно се включва в живота на българската емиграция в румънската столица, а когато се създава БРЦК Кисимов се включва в него.
През 1869 г. изявеният търновец се свързва с Добродетелната дружина на „старите“ и в продължение на две години редактира нейния орган, вестник „Отечество“, в който публикува свои статии, стихотворения и новобългарски творби. Сътрудничи на редица български издания от този период-вестниците „Дунавска зора“, „Цариградски вестник“, „Народност“, „Македония“, „България“, „Български книжици“ и др.
Когато през 1872 г. турският султан обявява амнистия, Пандели Кисимов се възползва от нея и се завръща в родния си град, като започва да се занимава с рударство. Обикаля непрекъснато из България и пътува до турската столица Цариград. Тъй като по това време е привърженик на дуализма, става автор на Мемоар до султана, с който се иска дуалистично управление на Османската империя. Той обаче остава без последствия.
Руско-турската война (1877-1878 г.) заварва видният търновец в Букурещ, където печата свои статии за териториалните граници на България и за освободителната мисия на Русия на Балканите в списание „Славянско братство“ и във вестник „Българин“.
След освобождението на страната ни от турско робство Пандели Кисимов работи първоначално като прокурор в Апелативния съд в Русе, а след това е съдебен служител в Търново и в София. По време на Стамболовото управление (1887-1894 г.) се обявява открито срещу антируската политика на правителството. Заради това през 1890 г. е арестуван и изгонен от България.
В продължение на четири години живее в Букурещ, където се занимава с публицистика, издавайки свои писма и брошури. Когато Стамболов пада от власт търновският възрожденец са завръща в България и се установява в София.
През последните години от живота си Пандели Кисимов се отдава на писането на мемоари, като в периода 1897-1903 г. работи усилено върху труда си „Исторически работи“, отпечатан в четири части. В него той разкрива политическите си възгледи и позиции, своя патриотизъм, както грешките и пристрастията си.
Видният търновски възрожденец умира на 13 януари 1905 г. в София, оставяйки ни богато публицистично наследство.
В статиите си той се изявява като добър журналист и полемист – пише остро срещу политиката на Мидхат паша и срещу проекта му за сливане на турските училища с българските, увлекателно разкрива героичното минало на народа ни по време на турското робство.
http://www.desant.net/show-news/51889
за възпитанието на детето
Мария Монтесори формулира своите заповеди като кратки сентенции, изключително лесни за запомняне. Те са съвсем прости, но в тях е заложена много мъдрост.
Ако родителите искат да затвърдят връзката си с децата и да я развиват, така че детето им да израсне развита и хармонична личност, е добре поне веднъж годишно да си препрочитат тези правила.
1. Децата се учат от това, което ги заобикаля.
2. Ако едно дете често е критикувано, то се учи да съди.
3. Ако едно дете често е хвалено – то се научава да цени себе и и другите.
4. Ако детето ви расте във враждебна среда – то се учи да се бори.
5. Ако сте честни с детето си – то ще израсне честен човек.
6. Ако едно дете често бива осмивано – то ще израсне срамежливо и свито.
7. Ако едно дете живее с чувството за сигурност – то ще има вяра в другите.
8. Ако едно дете често е порицавано – то често ще изпитва чувство за вина.
9. Ако едно дете често среща одобрение – то ще се научи да цени себе си.
10. Ако сте снизходителни към детето – то ще се научи на търпение.
11. Ако често се веселите с детето – то ще изгради доверие във вас.
12. Ако едно дете живее в атмосфера на приятелство и добронамереност – то ще се научи как да открива любовта.
13. Не говорете лошо за детето – нито в негово присъствие, нито в негово отсъствие.
14. Съсредоточете се върху развитието на добрите качества в детето, така че за лошите да не остане място.
15. Слушайте внимателно какво говорят и ви питат децата ви и винаги им отговаряйте.
16. Уважавайте детето, дори когато греши, грешките са поправими – не е важно дали ще бъдат поправени веднага или след време.
17. Бъдете готови да помагате във всяка ситуация на дете, което търси и опитва.
18. Помагайте на детето си да развива своите способности от най-ранна възраст. Правете това с търпение, грижа, разбирателство и любов.
19. Във възпитанието на детето винаги се придържайте към основния принцип, а именно – показвайте му най-доброто от себе си.
Мария Монтесори е италианска лекарка и световноизвестна педагожка. Вдъхновявайки се от трудовете на Е. О. Сьоген и Фридрих Фрьобел, създава възпитателен метод, основаващ се главно върху развиването на усещанията. Монтесори широко използва привлекателни материали за свободните, индивидуални дейности, благодарение на които детето укрепва своето зараждащо се “Аз”. От нейните съчинения по-важни са “Научна педагогика” (1909) и “От детето до юношата” (1948). Снимки: tangischools.org и thechildrenshouse.sc
http://www.highviewart.com/cvetno/zlatnite-printsipi-na-mariya-montesori-za-vazpitanieto-na-deteto-3723.html