Характерна за нашето съвремие е „златната среда“.Понятието, въведено от великия римски поет и мислител Хораций  дефинира състоянието при което, ние сме в относително равновесие със себе си и околната среда.Нещо повече, той поставя като основна цел на всеки човешки живот, постигането на „златното сечение“ на нашите материални и духовни цели.Изразът придобива такава популярност, че се използва и дори днес,с променен смисъл.За съжаление, в нашия живот неочаквано възникват събития и изпитания,които ни извеждат от това „блажено състояние“ на света, и ни хвърлят в зоната на несигурността.В този случай е още по-важно да сме в състояние да можем да предвиждаме тези драматични събития,за да сме способни по-добре да се справим тях.

 Германският астроном F.K.Thielmann /Тилман/1951/ се прочува със своите предсказания на екстремални събития в космическото пространство.Той е световно признат експерт в предсказването на експлозии на звезди,възможни ядрени реакции в атомните ядра,ниво на активност на силно нестабилните ядра.

Неговите изследвания покриват всички най-важни процеси,които се случват в звездите- от влиянието на ядрото върху звездната еволюция, през формирането на тежки елементи в космическото пространство до химическата еволюция на галактиките.Защото се оказва, че за да опознаеш екстремалното и необичайното, трябва да си запознат с всички особености на научната сфера,в която работиш.

Неговите изследвания достигат до дефинирането,предсказването и моделирането на най-екстремалните космически събития,които носят информация включително за бъдещето на нашата планета-избухвания на супер нови звезди и космически източници на рентгеново лъчение, колапса на супер нови и хипер нови звезди,сливането на неутронни звезди.Това са най-тежките за изследване сфери на астрономията и астрофизиката,за които дори няма разработени адекватни теоретични модели.

Пионерските му открития получават световно признание.Получава медала „Ото Хан“/1978 год./,става член на Американското физическо общество ,награден е с най-голямата награда за изследвания в астрофизиката на САЩ „Ханс Бете“/2008 год../.2020 получава най-голямата световна награда по астрофизика, на името на великия Карл Шварцшилд- най- големия астрофизик на 20 век.Може би научния свят осъзнава, че в сегашния свят на пандемии и катаклизми, точно пионерите и иноваторите в изследването на екстремалното и необяснимото, ще бъдат нашето спасение в буквален смисъл. Защото за да се справиш със сериозния проблем, просто трябва да се „гмурнеш“ в него.

Георги Караджов

https://modivo.bg/c/muzhe

  се бори с политиката на Мидхат паша

 

Автор: Атанас Коев

На 13 януари се навършват 115 г. от смъртта на Пандели Кисимов – талантлив журналист, публицист и книжовник от периода на нашето Възраждане и първите следосвобожденски години на Княжество България. 

Видният български възрожденец е роден в старопрестолно Търново през 1832 г. в семейството на търговеца Хаджи Георги Кисимов. Първоначално момчето учи в родния си град и помага на баща си в търговията. Когато става 18-годишен Пандели Кисимов постъпва в неговата кантора, а впоследствие се отделя като самостоятелен търговец.

През 1853 г. открива книжарница в родния си град, а след това прави опит да създаде собствена печатница, но не успява в това си начинание.

Той не остава безучастен към освободителните борби на народа ни и взема дейно участие в подготовката на въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., както и на Хаджиставревата буна в 1862 г. След неуспеха на бунта емигрира в Румъния, където първоначално става учител в Плоещ. През 1868 г. се установява да живее в Букурещ, като активно се включва в живота на българската емиграция в румънската столица, а когато се създава БРЦК Кисимов се включва в него.

През 1869 г. изявеният търновец се свързва с Добродетелната дружина на „старите“ и в продължение на две години редактира нейния орган, вестник „Отечество“, в който публикува свои статии, стихотворения и новобългарски творби. Сътрудничи на редица български издания от този период-вестниците „Дунавска зора“, „Цариградски вестник“, „Народност“, „Македония“, „България“, „Български книжици“ и др.

Когато през 1872 г. турският султан обявява амнистия, Пандели Кисимов се възползва от нея и се завръща в родния си град, като започва да се занимава с рударство. Обикаля непрекъснато из България и пътува до турската столица Цариград. Тъй като по това време е привърженик на дуализма, става автор на Мемоар до султана, с който се иска дуалистично управление на Османската империя. Той обаче остава без последствия.

Руско-турската война (1877-1878 г.) заварва видният търновец в Букурещ, където печата свои статии за териториалните граници на България и за освободителната мисия на Русия на Балканите в списание „Славянско братство“ и във вестник „Българин“.

След освобождението на страната ни от турско робство Пандели Кисимов работи първоначално като прокурор в Апелативния съд  в Русе, а след това е съдебен служител в Търново и  в София. По време на Стамболовото управление (1887-1894 г.) се обявява открито срещу антируската политика на правителството. Заради това през 1890 г. е арестуван и изгонен от България. 

В продължение на четири години живее в Букурещ, където се занимава с публицистика, издавайки свои писма и брошури. Когато Стамболов пада от власт търновският възрожденец са завръща в България и се установява в София.

През последните години от живота си Пандели Кисимов се отдава на писането на мемоари, като в периода 1897-1903 г. работи усилено върху труда си „Исторически работи“, отпечатан в четири части. В него той разкрива политическите си възгледи и позиции, своя патриотизъм, както грешките и пристрастията си.

Видният търновски възрожденец умира на 13 януари 1905 г. в София, оставяйки ни богато публицистично наследство.

В статиите си той се изявява като добър журналист и полемист – пише остро срещу политиката на Мидхат паша и срещу проекта му за сливане на турските училища с българските, увлекателно разкрива героичното минало на народа ни по време на турското робство.

http://www.desant.net/show-news/51889

подбра Мария Герасова

Снимка: pixabay.com / geralt

Законът за чистото съзнание

Законът за чистото съзнание или чистата потенциалност ни учи как да осъзнаваме истинската си реалност – тази на чисти съзнания. На нашата същност е присъщо да бъде безкрайна и неог­раничена. Тя е чиста радост, чисто знание и безкрайно спокойствие. Изхождайки от нея, ние сме в перфектно равновесие и постоянно блаженство. Когато живеем, изпълнявайки този закон, се прехвърляме от света на формите в този на чистата потенциалност, където осъзнаваме себе си като част от всичко, което e. Излизаме от границите на егото си и разбираме, че то не е нашата истинска действителност. Започваме да се ориентираме спрямо вътрешната си природа на създатели, а не спрямо тази на обектите около нас. Съществувайки така, ние със смирение и скромност одобряваме всеки един от хората около нас, защото виждаме в него себе си.

Приложението на този закон става чрез медитация и приемане на настоящия момент, под което разбираме отказ да съдим и критикуваме както хора, така и събития от заобикалящия ни свят. Практикувайки Закона на чистото съзнание, ние осъзнаваме изцяло изобилието на Вселената, нейното многообразие и богатство.

Законът за даването

Законът за даването активира в живота ни безкрайния процес на взаимообмяна на енергия. Всичко, което обичаме да даваме и получаваме и което възприемаме под някаква форма или чувство, е енергия. Когато я даваме, а едновременно с това и получаваме, ние ставаме част от вечния танц. В тази космическа връзка ние се превръщаме в енергия и се осъзнаваме като част от нея.

За да отдаваме обаче, трябва да имаме какво. Затова трябва да отворим сърцата си и да започнем да даваме първо на себе си, да позволим на любов­та да тече през нас, за да можем да я споделим с другите. Няма как да прелеем “от пусто в празно”. Изпълвайки себе си с любов и съпричастност, ние полагаме основа, от която да черпим.

Най-добрият начин за активиране на Закона за даването е да започнем да споделяме с всеки, с когото влезем в контакт. Дали това ще стане под формата на положителна мисъл, пожелание към човека срещу нас, или под формата на малък подарък или комплимент, няма значение. Важно е даването да става от дълбокото усещане за вътрешното Аз, от измерението на нашето чисто съзнание, където знаем, че човекът срещу нас е отражение на нас самите.

Законът за кармата

Законът за кармата ни дава възможността съзнателно да започнем да правим всеки избор в процеса на развитието си. Моята лична интерпретация на кармата се доближава до тази, която всички преди мен са направили. И това е напълно разбираемо, изхождайки от факта, че тръгваме и стигаме до едно и също място – кътчето на хармония и свобода вътре в нас самите. Всяка една мисъл, която въведем в полето на чистата потенциалност, в даден момент се превръща във физическа реалност.

Желанията, които не можем да изпълним, и стремежите, които не успеем да задоволим в този живот, се изпълняват или насън, или в някой от следващите ни животи. Това се случва до момента, в който еволюираме до степен на съзнанието, в която успеем да успокоим его умовете си и да спрем да създаваме безсмислени желания, продукт на нашия обусловен от предразсъдъци и външни мнения ум. Така излизаме от колелото на Самсара или така наречения цикъл на смърт-живот – прераждане и т. н.

Сливането с битието и възможността да бъдем наблюдателни и внимателни в настоящия момент ни позволяват съзнателно да избираме следващите си преживявания. Винаги, когато правя избор, аз се стремя да си отговоря на въпроса: “Как това би могло да промени бъдещето ми и как ще повлияе на околните решението ми?” Като следвам обрат­ната връзка и изучавам възможните последствия, правя най-добрия възможен избор, който ще донесе благополучие на мен и всички останали наоколо. Друг девиз, който неотклонно ме съпътства, е: “Не прави на някого това, което не искаш той да направи на теб!” По този начин избирам път или решение, което няма да нарани съзнателно никой от хората около мен. Когато следваме тези два принципа, създаваме за себе си добра карма, която не нарушава невидимия закон на Любовта.

Активирането на Закона за кармата става чрез вслушване в сърцето, което винаги ни дава положителна или отрицателна обратна връзка, когато сме пред прага на избор в живота си. Ако чувството е на дискомфорт, означава, че това, което смятаме да направим, няма да ни заведе в правилната посока, или най-малкото ще удължи пътя към откриването на истинското ни Аз. И обратното, чувството за топлина и комфорт е сигурен знак, че това, което сме решили със сигурност, е правилно и ще ни доведе по-близо до крайната ни цел.

Законът за приемането

Законът за приемането (за най-малкото усилие) гласи, че всеки момент от настоящето е такъв, какъвто трябва да бъде. Светът сам по себе си е такъв, какъвто е. Единственото, което се иска от нас, за да спазваме този закон, е да приемаме света и всеки момент от настоящето с тази му зададеност и да не се противим на Вселената в нейната тоталност. Правейки това, ние позволяваме на по-дълбоката си духовна същност да се слее с този момент и да извлече от него решението на даден проблем. За да осъществим приемането, следва да не обвиняваме никого, включително и себе си, за положението, в което сме. Така всяка ситуация, интерпретирана от умовете ни като “неприятна”, може да бъде превърната в чудесна възможност за научаване и дори създаване на нещо ново и красиво. Възприемането на реалността, каквато е, ни дава възможност да приемем целия заобикалящ ни свят като учител и съветник по пътя на собствената ни духовна еволюция. Всяка създадена ситуация следва да пос­рещаме, без да се съпротивляваме, защото това е загуба на енергия.

Законът за желанието

Законът за желанието се основава на съществуващата в пространството енергия и информация. И тъй като същността на човека е духовна, следва желанията да бъдат внимателно заявявани, след което Вселената има грижа за реализирането им. Законът се постига по-лесно посредством медитация, при която се формулират желанията. Тази прилагана във всички краища на Земята форма на връзка с Полето на чистото съзнание е широко популярна и твърде ефективна. За да дадем възможност законът да се приложи, трябва да се откажем от зависимостта от резултатите и последствията и от желанието да контролираме нещата. Следва да оставим Вселената сама да подрежда детайлите, след като ние сме очертали желанията си.

Когато следваме всеки един от тези закони заедно или поотделно, даваме възможност на творческия потенциал в нас или на чистото ни съзнание да се развият. Разбирането и прилагането им в тяхната цялост е възможност да се докоснем до дълбоките нива на познанието. То е условие за по-хармоничен и пълноценен живот.

Автор: Георги Жеков / Drugata Realnost

http://www.highviewart.com/cvetno/duhovnite-zakoni-na-zhivota-2371.html?fbclid=IwAR2AYHpLEAP3lCaoDp6sJR9PH24wwfuvkMI288osnE9xLQGWZB4uaRD0gS8

  за възпитанието на детето

Мария Монтесори е италианска лекарка и световноизвестна педагожка. Вдъхновявайки се от трудовете на Е. О. Сьоген и Фридрих Фрьобел, създава възпитателен метод, основаващ се главно върху развиването на усещанията. Монтесори широко използва привлекателни материали за свободните, индивидуални дейности, благодарение на които детето укрепва своето зараждащо се “Аз”. От нейните съчинения по-важни са “Научна педагогика” (1909) и “От детето до юношата” (1948). Снимки: tangischools.org и thechildrenshouse.sc