Принцът на Филипопол властвал от замъка си на върха на тепет
Деспот Алексий Слав създал своя държава, която управлявал като цар
Император Анри Фландърски дал на българина дъщеря си за жена и зестра – града под тепетата
Владението се простирало между Българското царство, Латинската империя и Епирска Византия
В земите на самодържеца от династията на Асеневци била и Асенова крепост
На върха на Небет тепе - там, където туристите днес се разхождат сред руини, покрити с графити и изпочупени бутилки, се виждат останки от цитадела. Към нея има уникална потерна - таен тунел в скалния масив, който води на север. Наблизо са още водохранилището, квадратната кула, бастионът - останките им с нищо не загатват за величието на тези строежи в миналото. Ала вероятно точно тук е погребана владетелска резиденция от Средновековието, допускат археолозите.
Кой обаче е живял в нея? Таен документ от архивите на Ватикана е напът да разплете една от големите загадки на Небет тепе.
Водохранилището на Небет тепе е в основите на донжон – една от хипотезите за хълма
Два неизвестни досега документа от секретния папски архив във Ватикана хвърлят нова светлина върху личността на деспот Алексий Слав, от българската царска династия на Асеневци. И придават нова светлина на отношенията между българи и латини през първата половина на XIII век. „Става дума за две писма от кореспонденцията на папа Хонорий III (1216-1227) до клира на Латинската Константинополска империя Романия. В първото Алексий Слав е наречен „принцът на Филипопол“.
Това писмо разказва как през 1217 г. е убит, и то по много жесток начин, католическият архиепископ на град Филипи. Римската курия и лично папа Хонорий III обвиняват за това „Слав, принцът на Филипопол” – така е бил известен той в римските анали. От второто писмо разбираме, че убийците са българи. Така на практика го обявяват за persona non grata в Латинската империя, в чиято територия е била държавата на деспота. Фактите са разгледани обстойно в студията на историка д-р Калин Йорданов.
„Случаят „S., PRINCEPS PHILIPPENSIS“: Две новооткрити писма на папа Хонорий ΙΙΙ от 1217 и 1218 г. като извор на отношенията между Алексий Слав и латините“, разказа за „Марица“ археологът проф. д.и.н. Виолета Нешева.
Тя е един от водещите български учени с голям принос в проучването на средновековния град в земите ни. Именно проф. Нешева и екипът й откриха гроба на деспот Слав в Мелник преди 8 години. Тленните останки на владетеля днес са изложени в мраморен реликварий в Музея за история на Мелник. Документите от Ватикана ни дават основание да предположим, че археологическите разкрития на Небет тепе са именно от резиденцията на деспот Слав, допълва Нешева.
Болярската къща в Мелник – дворец на владетелите на града; първи строителен етап – деспот Слав
Алексий Слав произхождал от династията на Асеневци. След смъртта на цар Калоян в държавата настъпва смут и още тогава Слав е сред претендентите за трона. Изместен от узурпатора Борил, Алексий Слав единствен му се опълчил. С измама Борил отнел земите му и тогава Слав, с подкрепата на латините, създал свое княжество. Управлявал го като цар-самодържец според историческите извори, макар и с титлата „деспот“, дадена му от най-успешния латински император в Константинопол Анри Фландърски.
Историята ще запомни Алексий Слав като една от най-ярките личности на политическата сцена на Балканите през XIII век. Владенията му били като остров, вклинен между Българското царство, земите на Латинската империя и Епирска Византия. Земите му, които той сам определя като държава, се простирали от Пирин до Западните и Централните Родопи, на изток от долината на Струма, а в определен момент – и до река Вардар, с град Струмица (днес Р Северна Македония), и до град Сер (днешния Серес в Гърция).
Каква е връзката му с Пловдив?
„През нощта на 1 август 1208 година до Пловдив Борил понесъл тежко поражение от латините. Тогава в лагера на император Анри Фландърски се появил Алексий Слав. Латинският владетел го приел в палатката си в присъствието на най-прочутите барони и рицари. Дал му за жена невръстната си дъщеря - неизвестна по име фландърска принцеса, и го удостоил с титлатата “деспот”. Като зестра Слав получил Филипопол и неговата област”, твърди проф. Нешева.
Ето защо във ватиканския документ Алексий Слав е наречен „принцът на Филипопол“. Новите извори категорично сочат, че именно той е бил владетелят не само на областта, но и на града Филипопол. Доскоро хипотезата за евентуалното притежание на града от деспот Слав се игнорираше от историците по една причина – Пловдив е бил силно западнал и обезлюден, след като цар Калоян го разрушава в 1205 г. Макар че тогава градът е административен център на Филипополското дукство на Рение дьо Три (1204-1206), който сам го напуснал. Дори военните действия срещу българите през 1208 г., при повторното му превземане от латините, се водели извън града.
“Задавала съм си въпроса какъв е този териториален анклав между България и Латинското царство? В чии земи и под чие владение е бил по онова време Пловдив (Филипопол)? Кой го е управлявал? Историците нямат конкретен отговор на този въпрос. Документите от Ватикана обаче показват, според мен категорично, че по това време Пловдив принадлежи на деспот Слав, даден му от латините, заедно с близката Асенова крепост. Което означава, че владетелят е имал своя резиденция тук, най-вероятно на Небет тепе”, твърди проф. Нешева.
Въздушна снимка на Небет тепе ясно показва основите на мащабен градеж
Славна епоха Цитадела и водохранилище на два етажа
Тезата за средновековен замък с донжон, който се намирал на Небет тепе, се доказва и от водохранилището, открито от археолога Христо Джамбов през 60-те години на миналия век, което вероятно е било в основите на донжон. Тази необичайна теза лансират в своя научна публикация и братята археолози Румен и Росен Иванови. Статията им е озаглавена “Укрепената владетелска резиденция в средновековния град Пловдив“. Тя излезе през 2015 година в „Журнал за исторически и археологически изследвания“ на Шуменския университет.
В 60-те доц. Христо Джамбов, бивш директор на Археологическия музей в Пловдив, при разкопки открива водохранилище на тепето. Оказва се, че то е най-голямото в цяла България. Събирало водите от околните сгради и археологът го локализира в кулата, чиито останки могат да се видят и днес. По-интересен факт обаче се оказва, че водохранилището не било едноетажна сграда, а многоетажна. Защо е така, археологът не е обяснил. И така до 80-те години, когато синът му доц. д-р Иван Джамбов пръв заговаря за средновековен замък в България.
Другата версия: замък на кръстоносците
„През 1976 г. усилено се работеше по проучването на уличната мрежа на Трихълмието. Участвах в разкопките като наблюдател на средновековния културен пласт. Той излизаше изпод калдъръмените настилки, на около 50-60 см отдолу“, разказва доц. д-р Иван Джамбов, дългогодишен преподавател по история и археология в ПУ. Изводите са, че средновековният град (XII век) бил в ръцете на византийци и българи. Временно са го обитавали и кръстоносците, в първата половина на XIII век, допуска археологът. Находката обаче води към тезата, че тук има части от замък, от типа на западноевропейските. Такива, каквито ги има във Фландрия и Франция.
Цитаделата на средновековния град,построена някъде в началото на XIII век обаче, е най-точната формулировка за мястото. Средновековното водохранилище, намерено от баща ми – Христо Джамбов – само потвърди тази хипотеза“, категоричен е доц. Джамбов.
През 1335 г. сръбският болярин Стефан Хрельо Драговол обновил Рилския манастир и построил отбранителна кула
Подобие на Хрельовата кула стърчало над града
В Средновековието у нас се появили много кули от типа „пирг“, еквивалент на западните донжон, кийп и бергфрид. Те съчетавали едновременно две функции – жилищната и отбранителната. Донжоните понякога били част от крепостна стена (Аневското кале при Сопот), в други случаи ги градили и като свободно стояща кула, както е в Цепина и Мелник. Всеки донжон разполагал с дървено или каменно стълбище. Понякога в приземния му етаж имало водохранилище. Така отбраняващите се не оставали без вода и кулата била независима дори при продължителни обсади.
Останките на Небет тепе също са от донжон, твърди екипът на доц. д-р Иван Джамбов. Доказва го водохранилището, то било вкопано в терена, засводено и обмазано с хидрофобна мазилка. Наличието на колони по надлъжната ос подсказва, че сградата се издигала във височина.
Аналогично е водохранилището в Мнеакос, допълват археолозите Румен и Росен Иванови. Доц. Христо Джамбов навремето също описва находката си като водохранилище и добавя, че етажите над него са били изписани отвътре, което го доближава до прочутата Хрельова кула на Рилския манастир, където също има стенописни изображения.
Проф. Виолета Нешева: Българският велможа превърнал държавата си в остров на стабилността.
- Проф. Нешева, преди 8 години направихте едно голямо откритие – гроба на деспот Алексий Слав. А какви са доказателствата за това?
- През юли 2012 г. заедно с археолозите ас. Цветана Комитова, д-р Здравка Коркутова, Владимир Петков и ас. Методи Златков открихме фамилна гробница с четири камери. Там са погребани според антропологическите и археологическите данни 40-45-годишен мъж, съпругата му – над 20-годишна, и двама негови потомци от мъжки пол, съответно на 3-4 години и на 20-25 години. Мястото на гробницата е в южната част на специално изградена площадка край апсидната стена на възпоменателния параклис „Св. Троица” на Деспот-Славовия манастир „Св. Богородица Пантанаса”. Това категорично я определя като ктиторска. Въпросът е кои са покойниците. Скоро ще излезе от печат моя книга под надслов „Манастирът „Св. Богородица Пантанаса – последен пристан и мемориал на деспот Слав от българската царска династия на Асеневци”, в която учени и любители на историята ще намерят най-подробна информация за тях.
Заключението - естествено, във вид на хипотеза, е, че погребенията са извършени едновременно. И то в резултат на физически насилствена смърт в периода около битката при Клокотница в 1230 г. между българския цар Иван Асен II и владетеля на Епирска Византия Теодор Комнин. Покойниците са деспот Алексий Слав, втората му съпруга Петралифина, дъщеря на шурея на Теодор Комнин - Йоан Петралифа, който е с норманско-сицилианско потекло, и двама синове – млад мъж с неизвестно име от първата му съпруга, дъщерята на император Анри и малко момче от брака му с Петралифина.
- Твърдите, че ще запомним деспот Слав като голям строител. А кое го свързва с Пловдив?
- Българският велможа превърнал държавата си в остров на стабилността – при цялата несигурност наоколо – като извършил огромно по размах фортификационно, жилищно и църковно-манастирско строителство. Макар и в руини днес, то е особено ярко изявено в културното наследство на двете му столици – Цепина и Мелник.
Що се отнася до връзката на деспота с Пловдив, несъмнено доказателство са коментираните нови латински извори. Вярвам, че при едно задълбочено научно търсене в бъдеще ще се открият или идентифицират вече открити материални следи, свързани с живота в този град по времето на най-продължителното сепаратистично владение на Балканите през XIII в., каквато е държавата на Алексий Слав. В това отношение са изключително важни изследванията, които прави историкът д-р Калин Йорданов за Филипополското дукство.
Църква “Св. Троица” с ктиторските гробове – въздушна снимка
- А как ще коментирате находките на Небет тепе?
- На хълма са разкрити и идентифицирани вече немалко архитектурни структури. Така че според мен за археолозите – проучватели на града, тази задача е едно бъдещо предизвикателство. В редица публикации се коментира възможността владетелският дом в Цитаделата на Небет тепе да е представлявал жилищно-отбранителна кула от типа “донжон”. При изследването на строителната дейност на деспот Слав в Цепина и в Мелник ние сме установили, че такива кули са били предпочитаният от него архитектурен обем за резиденция. Това се вижда и в последния му пристан, който той е изградил като свой мемориал – манастира „Св. Богородица Пантанаса“.
Така че напълно резонно е Алексий Слав да е резидирал и във Филипопол в подобен дом.
https://www.marica.bg/plovdiv/plovdiv-prez-godinite/taen-dokument-ot-arhivite-na-vatikana-razplita-golqma-zagadka-na-nebet-tepe
Начело в списъка на авторите на поеми на шахматната дъска, безспорно се намира шахматния гений от Рига- Mikhail Tal /Михаил Тал/1936-1992/.Той е шахматистът, с най-много партии в сборниците за най-блестящи шахматни партии на всички времена.И това не е случайно- креативния му гений създава блестящи образци на шахматната игра,които се отличават с нападателен и силно комбинативен стил.Импровизацията и непредсказуемостта са признати за най-силни черти на неговия талант.Осмият световен шампион по шахмат и до днес мами въображението на почитателите на великата игра,които го наричат галено „Миша“.И нещо изключително- той държи рекорда за най-дълъг период,в който не е претърпял загуба на шахматната дъска- 23.10.1973-16.10.1974 година,когато постига 46 победи и 49 равни мача подобрен чак през 2018 година.
вече капитан-лейтенант от шведски произход на руска служба Иван Крузенщерн до император Александър I.В него, той обосновава необходимостта от околосветска експедиция,която да положи основите на търговията с кожи с Руска Америка /Аляска/, да установи търговски връзки с Китай и Япония, да укрепи икономическото сътрудничество с Южна Америка и провери възможностите за създаване на руска колония на територията на днешна Калифорния.
