Бюст на гръцкия философ Платон, римско копие.

Хуманитарните науки (или хуманитаристика) включват науки, които изучават човека чрез аналитични, критични или свързани с предположения методи. По използваните методи те се отличават от природните науки, които използват емпиричните подходи.

Хуманитарни науки са литературата, историята, философията, религията, визуалните и театрални изкуства, музика, както и изучаването на древните и съвременни езици. Понякога към тях биват включвани и антропологията, теренните изследвания, науките за комуникацията и културните изследвания, въпреки че те по-често биват възприемани като социални науки.

Учените в областта на хуманитаристиката се наричат хуманитаристи.

Уикипедия

НАПИСАНА ОТ САНФРАНЦИСКИ И ЗАПАДНОАМЕРИКАНСКИ АРХИЕП. ЙОАН (ШАХОВСКИ)

1.

Чудесното лежи в основанието на всичко и на последните граници на всички неща. То се съдържа в творението и съставлява истината за неговото висше битие. И падението на човека е именно излизане от чудесността.

В земното време чудесният свят няма свое пълно изражение – тук, в историята, той се достига само чрез тайнозрението, и не толкова че учи, колкото вдъхновява човека чрез вярата да прекосява границите на света. И колкото повече човекът е вярващ в Живия Бог, толкова повече чудесният свят се открива за неговото съзнание.

Всъщност човекът желае да живее само с чудесното. За което свидетелстват не само вярващите в Бога: невярващите също искат да видят в чудесното висшия смисъл на своето съществуване и последната дума в човешката история; те също се стремят към чудесното. В критична за народа си минута невярващият в Бога председател на министерския съвет открито свидетелства вярата си в чудото: „Вярвам в чудото, защото вярвам във Франция“ (Пол Рейно, в речта си от 21.5.1940 г.). А един още по-далечен от вярата в Бога човек казва: „Народите на нашата страна станаха способни на велики дела и на чудеса в творенето на новия живот“ (реч на Молотов от 27.10.1939 г.)… Може да се приведат още много такива примери, и от различни области на живота, за устремяване на невярващи към света на чудесното. „Чудеса на техниката“ и „чудеса на науката“, „чудеса на изкуството“ и „чудеса на природата“, „чудеса на творчеството“ – навсякъде слушаме как безсмъртната човешка душа тъгува, крещи за висшия, за чудесния свят, дори и когато изповядва материализма. Човекът не желае да изчезне в материалистическото всекидневие. Чудесното го привлича с едно високо, макар и неясно освобождение. Дори и без да дава свобода, то дава нейния образ.

„Чудеса на науката“, „чудеса на творчеството“ – всичко това са искри от същия този древен, похитен от Прометей, небесен огън… Даже на най-материалистическия човек се привижда през цялото време духовното видение, че е способен да се издигне над земята, да стане „господар на живота“ и негов „творец“, че възможностите му са безкрайни… Това, което Бог е обещал и което Той дава на човека – висшето осъществяване на битието в чудото на безсмъртието – същото това човекът си мисли да придобие със своята лична или колективна сила, без Бога… Такава е една от проекциите на падението на човека.

В религиозната област грехът се изразява в това, че хората търсят повече чудесното, отколкото Бога. Ирод, желаейки да види Иисус, „… се надяваше да види някое чудо да стане от Него“ (Лука 23:8). Има хора, изискващи чудеса за своята вяра („… иудеите искат личби“; 1 Кор. 1:22). Ако не срещат „чудеса“, то в тях го няма и чувството за близост към висшия свят. Силата на чудесното се приема от тях като „Deux ex machina“ – нещо, което външно ги приближава към висшия свят. Друг път хората жадно търсят в света знамения и чудеса, без да разбират, че идването на лъже-христа в света, „по действие на сатаната“, ще бъде (и вече се извършва) „с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса“ (2 Сол. 2:9), и че можеш да бъдеш и най-праведният човек на земята, като Йоан Кръстител, и да не си сторил „никакво чудо“ (Иоан 10:41). Обичайно такива хора искат още в този век да стане въздаянието на праведните и да се въздаде на грешните за злините им: потвърждаването на този закон ги укрепва във вярата, а нарушаването му ги отдалечава от нея. За тях, още не знаещите тайната на богоосиновяването и на кръстното следване на Господа Иисуса Христа, е казано: „… ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате“ (Иоан 4:48).

Вниквайки в психологията на тези хора, разбираме защо Спасителят неизменно се е противил на стремленията им и е отхвърлял техния път за единение със Своята истина. „няма да се даде личба на тоя род“ (Марк 8:12). Бог иска да направи човека безкористен син на Своята небесна правда, а търсещите само „чудесността“, а не и последната правда, искат да бъдат роби на заслепилата ги необходимост. Тях вярата и любовта към Господа и Неговите заповеди не ги удовлетворяват. „С вяра ходим, а не с виждане“ (1 Кор. 5:7) на тях им изглежда безсолно, недостатъчно – те не се предпазват от лъжливите „видения“ и „откровения“. Явяват им се всякакви сънища и мечтания, като им се внушава мисълта, че особени откровения ги извисяват над останалите хора. Тези феномени на „прелестта“, на себепрелъстяването са добре изучени в духовната наука. Души, които само се боят от Бога (по смисъла на Иак. 2:19), но нямат любов, се съгласяват да приемат Царството Божие, но в това съгласие ги няма елементите, от които то се състои – няма я любовта към Бога и към всичко, сътворено от Бога, няма го осъществяването на евангелските блаженства, плача за себе си и радостта заради Христовата истина. Тази вяра не въвежда в Царството Божие и не за нея е донесъл на земята вест Синът Човешки. Тя обаче е привлекателна с това, че е безкръстна. Вместо Кръста Христов, вътрешното ни умиране в Бога и възкръсването на човека, в нея има само чудеса. Christian Science призовава именно в тази посока.

Както има невярващи в Бога, но усещащи под една или друга форма чудесното, така има и „вярващи“, които „не вярват в чудеса“, не се съгласяват, например, да възприемат свръхестественото навлизане на Твореца в света, нито раждането на Богочовека от Дева или Неговото възкръсване в плът… На тях им се струва, че светът е създаден от Твореца само като от Архитект, след което – и досега – е оставен в пределите на математическите, геометрическите, механическите и пр. „естествени“ закони, и едва ли не всичко, което се извършва в света, се извършва само по тези изучавани от земната наука закони. Такава е вярата на „деистите“, които вярват в Бога абстрактно, и съвсем слабо отличаващата се от нея вяра на „теистите“, които вярват в Бога по неопределен начин. И едните, и другите „признават“ Бога, но не познават духа на богоосиновяването, не познават служението на Бога в Дух и истина.

Има и други желаещи да проживеят живота си без да безпокоят с каквото и да било своята душа, приемайки веднъж и завинаги установената от самите тях номенклатура от ценности и истини. За такива хора всичко трябва да бъде „понятно“, да бъде „обяснимо“. Съществуването на велико и тайнствено мироздание е за тях неудобно и дори болезнено – то ги смалява, ранява ги и ги убива. От Евангелието такива признават само привичното, приетото в ежедневието на житейските отношения, „понятното“. Откъдето произхожда и известното и толкова далечно от истината твърдение, че науката „отрича чудесата“, че „науката противоречи на вярата“… Човекът се бои от посегателства над своя автономен живот даже от страна на Небесния Отец! Способен е да сметне за такова посегателство дори Божия зов, дори Христовата заповед.

Вярващият в Сина Божи човек обаче знае, че всичко в света е чудесно – в творението, в промисъла и в изкуплението. И че всичко в света е дивно – в действието и в указанията, в предупрежденията и утешенията от Духа Утешител!

Във висшата наука материята все повече стои пред човека като неразгадана тайна на чудесния живот. В науката се откриват такива бездни, такива простори на материята, че и самото понятие „материя“ (като нещо „материално“ – по стария смисъл на думата) изчезва. Понятието пък за енергия докосва вече границите на духовния свят…

Представителите на астрофизиката свидетелстват за бездните вече не на безкрайно малки, а на безкрайно големи светове – и в съзерцанията на учените понякога се чувства такова благоговение пред чудесата и тайните на Божия свят, че сърцето се въздига с нова сила към славословенето на Господа Бога и на Неговите дивни чудеса… Тук е венецът на истинното знание, което, според апостола, не възгордява, а назидава (1 Кор. 8:1).

Само от свидетелството на учените за тайнствеността и чудесността на света обаче душата все още не може да стане знаеща Бога. Както при духовните съзерцания, така и в случая с наблюдаването на хармонията на физическия свят в човека трябва да има сърце, жадуващо за правда (Мат. 5:6). И за едно такова сърце изводите на съвременната наука са, разбира се, непосредствен път към Бога. Приемането на духа на вярата обаче идва само чрез Христос. Той е единствената Двер към Отца.

2.

Светът е чудесен. Независимо дали ние му се удивляваме в малкото или в голямото, той ни изумява. Дали обаче нашето удивление ще бъде празно или плодоносно – това е нещо, което зависи вече от самите нас… Тук е областта на нашата свобода.

Успоредно с чудесността, съзерцавана чрез научното знание, пред нас се открива и великата „художествена“ чудесност на творението. Всичко в света е неповторимо! Всичко, до най-малкия атом, е произведение на Величайшия Художник.

Чудесността лежи не само вън от нас. Още повече тя е в нас. Слънчевите, радостните чувства, обземащи ни след мрачни, болезнени или убийствени душевни преживявания, нима това не е чудо? А любовта и милостта, а великодушието, жертвеността, чистотата, мъдростта, светлото мъжество и дълготърпението – нима всичко това не са чудесно блестящи духовни елмази и лъчи от обкръжаващия ни, а живеещ и в самите нас Вечен Живот? А молитвата, преобразяваща с духовен огън нашия разум, сърце, нашия възглед за живота, нима и това не е чудо? Много, много е онова, което може да каже живата душа за тези истински чудеса, които тя вижда около себе си в света и които съзерцава радостно в себе си. Жив е Господ и жива е душата ми! – възкликва старозаветният пророк (срв. 1 Цар. 20:3), а заедно с него и онзи човек, който вижда чудесното.

В Бога нищо не е случайно – всичко е чудесно и е промислително. В Бога всяко явление в света се превръща в удивително, възвисяващо. „Естественото“ става по-високо от естествено, прозрачно за вечността… В Христа Иисуса всеки човешки живот става нещо повече от естествено. Духът изправя всички лице в лице пред тайната на Бъдещия век.

В чудесния свят обаче има и още една чудесност и това е сиянието на неповторимо-личното осиновяване на човека от Бога. Много чудеса се извършваха чрез апостолите в света (срв. Деян. 19:11). В Кана Галилейска „Иисус тури начало на чудесата Си“ (Иоан 2:11), на чудесата на осиновяването на човека. Истинното чудо е явяване на истината. Прозорец и врата към висшия свят, излизане към автентично съществуващото.

Чудесното трябва да се укрива. „Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци; тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение“ (Мат. 11:25). Търсачите на лъжливи чудеса се препъват в истината. Предпазвайки слабото, болното човешко зрение от прекалено ярката Светлина, Господ укрива истинно чудесното в света от много очи, а по този начин укрива и Самия Себе си. Погледът обаче, който е насочен към простотата на Истината, умът, който е очистен от лъжемъдруване, сърцето, свободно от лъжевярата, виждат цялата чудесност на битието.

Утешението на Светия Дух е сладка беседа на Бога Отец с децата, реч на Отца… Нея „другите“ не я слушат. Или пък, слушайки, не разбират.

Този, който обича Бога, не търси чудеса, защото той вече ги е намерил, като е обикнал Бога. Вместо чудеса, вярващият търси в Бога все повече чистота и дълбочина – все повече Христова премъдрост и любов.

Господ е бягал от непрестанни изцерения и насищане на хората с хлябове. Укривал е и укрива и до наши дни Своето могъщество над света, откривайки го на хората само като явяване на Своята милост.

Апокрифните сказания безсмислено искат да придадат на Спасителя много повече чудотворство от онова, което се е явило в Него: те заставят Него, Младенеца, от глина да извайва врабчета и да ги оживява, и да върши други, подобни на тези „външни чудеса“… В Евангелието обаче е явена цялата божествена мяра на чудесността, нейната дълбочина и чистота.

Не отделните явления, а целият свят на чудесното е пред нас и целият той е в нас. И колкото по-малко ние пресмятаме тази чудесност, толкова повече я виждаме. Търсейки единствено послушанието към Божието Слово, ние откриваме тази чудесност на света и постигаме откритата ни любов. Във Верността към Словото се очиства нашата воля. Като не търсим чудесното, ние биваме обкръжавани и застигани от него.

Чудесното не обвързва нашата воля, не поробва въображението. Ние сме свързани само с Христовата любов и знаем, че само тя е превъзмогнала Закона.

Мъдрото сърце живее с чудесното – неразумното се опиянява от чудесничеството. В света има много, много „лъжливи чудеса“! Злото идва и то вече е дошло „… с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса“ (2 Сол. 2:9). И човекът, който търси необичайност и новост повече от правдата Господня, лесно вярва на неистинни духове и възприема слугите на лъжата като свои вождове, а празните си сънища – като откровения.

Фарисеите са изисквали слизане на Сина Божи от Кръста, за да повярват. Това чудо те продължават да изискват, макар сега да са още по-малко способни, отколкото тогава, да повярват в истината на Този, Който е бил разпнат и възкръснал.

И ние знаем, че най-великото чудо на Христовото милосърдие – възкресяването на Лазар – е било начало на Голготата: „Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса… От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият“ (Иоан 11:47, 53).

Никакви феномени нямат силата да убедят човека в каквото и да било истинно, ако неговото сърце не е готово да приеме Истината.

Историята ще завърши с това, че звярът и „лъжепророкът, който бе вършил личби пред него“ (Откр. 19:20), ще бъдат заловени. Едва тогава ще се разсее докрай цялата тази призрачна чудесност, която прелъстява хората, която поставя върху тях печата на звяра – емоция, която е недостойна за човека. Тогава ще се разкрие истинската чудесност – като истина за цялото творение.

Превод: Борис Маринов

* Иоанн, еп. Сан-Францисский „Чудесное“ – В: Вестник ВСХД, 38, 1955, с. 10-15 (бел. прев.).

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,70547/view,article/

https://modivo.bg/p/guess-teniska-s-iaka-i-kopcheta-m1rp66-j1311-bial-extra-slim-fit

ЩЕ ВИ НАКАРАТ ДА СЕ ВЛЮБИТЕ В ЕЗИКА

Арабският език приписва специфични етапи на процеса на влюбване. От древната суфийска поезия и обожаваната история на Layla и Majnum (от рода на Ромео и Жулиета) или, в модерно време, чувствената поезия на Низар Кабани и душевното пеене на Файроуз, тези сцени са вдъхновили безброй писатели и художници. Тук изследваме всички осем на свой ред.

Ал-Хава – лихва

Този етап е, когато любовта все още е само мимолетна представа, може би усетена през първите дни на съкрушение. Коренът на думата означава „да духа“, което предполага, че чувствата все още вероятно бързо се променят с вятъра. Любовта може да расте или бързо да умре.

Ал Сабва – Желание

Вторият етап е, когато има взаимна и приятелска наслада на компанията на другия. Тази дума има конотацията да искаш някого, макар и все още със сдържаността на игривия флирт. Става въпрос повече за физическо привличане и не предполага връзка.

Алекс Мелън / © Културна екскурзия

Al-’Alaqah – Приложение

Това е, когато има дълбока привързаност към другия; това, което съществува между двете страни, вече може да се счита за действителна връзка. Коренният глагол на тази дума означава „да се привърже към“ или „да се вкопчи в“, което означава, че връзката между двойката е достигнала зависимост.

Ал Калаф – Дълбока обич

Четвъртият етап е, когато любовта започне да боли или да причинява определени нива на страдание. Това количество любов сега предизвиква физически реакции и е подобно на английската поговорка „Обичам те толкова, че те боли“. Мнозина свързват тази дума с чувството на надутост.

Al-’Ishq – Обожание

Това описва усещането, когато надуването правилно се овладее, разпространи се обилно в сърцето. Корените на тази дума притежават конотации като „да се вложиш в“, „да се покриеш в„ и дори „да станеш сляп за„. Това е най-високият етап на приятната страст, преди любовта да стане по-тъмна, по-смислена. Любовта сега е всепоглъщаща.

Алекс Мелън / © Културна екскурзия

Ал-Найва – Сърце

Този етап носи известна доза тъга от прекалено влюбване. Тази дума първоначално идва от арабския за „спасение“, което означава, че чувствата са толкова безнадеждни и болезнени, че влюбените се нуждаят от спестяване. Достигането до този етап обаче може да позволи на двете страни да се отворят напълно и да участват в дълбоки разговори за своята уязвимост.

Алекс Мелън / © Културна екскурзия

Al-Wodd – Любезност

Седмият етап е, когато след излагане на мъката и уязвимостта си, двете страни са в състояние да изразят най-чистата форма на любов и да покажат истинско общение помежду си, след всички страдания и сърдечни болки, през които са преживели. Влюбените вече са и най-добрите приятели. Този етап има и конотации на деликатност и нежност, тъй като всяка страна се е научила да защитава и обича уязвимите недостатъци.

  https://bul.lvltravels.com/these-8-stages-arabic-romance-will-make-you-fall-love-with-language-news-007103

  КОИТО САМО ГЕРМАНЦИТЕ ЩЕ РАЗБЕРАТ

Карнавалът в Германия не е обикновена афера – германците изтеглят всички спирки, за да се уверят, че това е грандиозно, лудо и незабравимо събитие. Някои традиции са общи за всички карнавали в цялата страна, докато някои са характерни за конкретни региони. Ето един поглед на причудливите, щури и смешни традиции, които оставят не-германците да си чешат главите в объркване.

Различни имена

Въпреки че карнавалът се провежда в цялата страна по едно и също време, той преминава под различни имена в различни региони. Докато местните жители на Рейнланд празнуват Карнавал, хората в части от Бавария, Берлин, Саксония и Бранденбург празнуват Фаширането. В много други части на Германия, както и в други страни в Европа, туземците наричат ​​карнавала си Fastnacht.

Началната дата и час

Карнавалният сезон започва в Германия на единадесетия ден от единадесетия месец на годината (11 ноември) точно в 11.11 часа, макар че този ден е белязан от малки тържества. Причината за това не е известна със сигурност, но една теория предполага, че това може да има нещо общо с факта, че 11 се счита за närrische Zahl (безумно число).

Жени, облечени като вещици © Efraimstochter / Pixabay

Хопдиц се пробужда

На 11 ноември, 11.11 часа, Йестерът се събужда от горчичен съд и доставя отвратително, обиждащо Нарреншелте („Скорбата на Жокера“). Кметът на града често отговаря на речта, ритуал, характерен за Рейнланд. В края на карнавала, сред много драматични ридания е изгорено произведение на Йестера и останките му след това са погребани.

Карнавален джестер © Efraimstochter / Pixabay

Глупакът вика

Всеки карнавал има своя вик на Фол или Войн, който е предназначен да се хори в хор на всеки няколко минути без никаква причина. В Кьолн, разкривачите крещят Kölle Alaaf! (Да живее Кьолн!), А Дюселдорфър вика Хелау! Военният вик в части на Бавария и Северна Германия е Ахой! докато викът на избор в Берлин и Хайделберг е Хайо!

Рязане на вратовръзка

В четвъртък преди Пепелна сряда жените, облечени като вещици, откъсват вратовръзки на мъжете, на които се натъкват! В някои региони мъжете се компенсират с целувка.

Карнавална украса © Ханс / Пиксабай

Буря на кметството

През 1824 г. миещите жени на Бон сформират комитет, който да протестира срещу мъжкото господство в карнавалите. Днес жените щурмуват кметството, за да символично да заявят своето законно място по време на карнавала. Избрана принцеса на жените на шайбите представлява интересите на жените.

Büttenrede

Büttenrede е карнавална реч, изнесена на опакована публика от подиум във формата на барел от Büttenredner (оратор). Речта, изнесена в стихове за римуване, критикува страната, обществото, политиците и управниците в плачевно изражение, с щедра доза хумор.

Прасен мехур

В някои части на Южна Германия хората в клоунски костюми дразнят хората със свински мехури, висящи от пръчки, изпращайки хора да крещят и да бягат.

Карнавал “глупак” © Efraimstochter / Pixabay

 https://bul.lvltravels.com/11-carnival-traditions-only-germans-will-understand-a-667487

Мъжката девица

В Кьолн три важни карнавални фигури – принцът, селянинът и девицата – винаги се играят от мъже. Девицата носи спорт с гладко лице, плитки и красиви момичешки дрехи и развява целувки в тълпата.

Сламени мечки

В определени региони на Южна Германия хората се обличат в огромни мечешки костюми, направени от слама по време на карнавала. Въпреки че причината за това не е очевидна, тази традиция може да се проследи до Средновековието.

Всички сме чували за изумителните пейзажи на Салар де Уюни, спокойните води на езерото Титикака и оживения градски живот в центъра на Ла Пас, но какво ще кажете за някои от по-малко известните забележителности на Боливия? Тази изключително разнообразна южноамериканска нация може да предложи много повече от обичайните добре познати акценти – достатъчно, за да задържи любопитния пътешественик за месец или повече. Прочетете нататък, за да откриете осем страхотни неща за вършене, които са извън пресечения път в Боливия.

Дегустация на вино в Тария

Малко пътници стигат до този слънчев средиземноморски град в южната част на страната, който се чувства по-скоро като Аржентина, отколкото от Боливия. С възхитителен спокоен темп на живот, постоянно топъл климат и няколко големи листни плаца, заобиколени от отлични ресторанти и кафенета, това е идеалното място за бягство от туристическата тълпа. Още по-добре, Тария е дом на изненадващо уважаваната винарска индустрия на Боливия, така че си резервирайте дегустационна обиколка и разгледайте най-добрите лозя и вино, които страната може да предложи.

Лозе © jill111 / pixabay

Яздене в Тупиза

Красиво малко градче, сгушено в суха пустинна част на разширените високопланински равнини на страната, Тупиза вероятно е най-известна като алтернативна отправна точка за обиколките на Салар де Уюни. В действителност има много повече от това. Като последно място за почивка на Butch Cassidy, околните пейзажи на badlands напълно си заслужават ден или два от вашето време. Най-добрият начин да го проучите е точно както са го правили в добрите стари времена, на гърба на надежден коня. Конни турове продължават няколко часа и обикалят грандиозните кебради, каньони, долини и реки в района – преживяване, което ще ви накара да се почувствате като истински каубой, който изследва дивия запад.

Яздене близо до Тупиза © Джонатан Худ / Фликр

 Трекинг в Сората

На кръстопът между Ла Пас, езерото Титикака и зловещата Кордилера Реал, причудливият град Сората е рай на треккер, който получава далеч по-малко внимание, отколкото заслужава. Това очарователно малко селце има просто достатъчно туристическа инфраструктура за приятен престой, преди да преходите, за да разгледате близките заснежени планини и буйни залесени долини. Наемането на водач на по-дълги експедиции е силно препоръчително, тъй като не е рядкост да ходите с дни в края на живописна природа, без да попадате на нито един турист. Блис.

Трекинг близо до Сората © Goulevitch Jérémie / Flickr

Поход на езерото Титикака в уединение

Искате ли да се насладите на спокойните води на езерото Титикака без туристическите тълпи на Исла дел Сол? След това облечете туристическите ботуши и свалете от утъпканата пътека, минавайки покрай езерото от Копакабана до малката рибарска общност на Ямпупата. Походът отнема пет часа, давайте или вземайте и върви успоредно на езерото, осигурявайки непрекъснат изглед към блестящите му води. В края на пътя, вместо да завивате и да се връщате обратно, платете на местен рибар, който да ви преведе до Юмани на Исла дел Сол.

Езерото Титикака © Педро Секели / Уикипедия

Разгледайте небесните йезуитски църкви в региона Чикитана

Не много хора стигат до източната низина на Боливия, а по-малко все още изследват района на Чикитана. Поредица от причудливи малки селца със зашеметяващи йезуитски църкви образуват възхитителна верига, която може да бъде проучена в продължение на няколко дни. Защитените от ЮНЕСКО къщи за поклонение са основната атракция, въпреки че топъл климат, приятелски настроени местни жители и много малко международни туристи само добавя към приключението.

Йезуитска църква в Сан Хавиер © Bamse / Wikipedia

Следвайте по стъпките на Че Гевара

Преживейте последните дни на този спорен революционер, чийто образ е бил отпечатан върху повече тениски, отколкото всеки друг на планетата. Че Гевара е заловен и убит в Боливия и точното място на смъртта му, както и някои реликви от последните му дни могат да бъдат посетени от обществеността. Валегранде и Ла Хигера е мястото, където се е разиграло действието, регион, който също е благословен с изумителна природна природа и вижда само повод за посетители.

Статуя на Че Гевара на мястото на неговата смърт © Augusto Starita / Wikipedia

Вижте някои по-малко известни национални паркове

Боливия разполага с множество невероятни национални паркове, някои от които са доста добре проучени. Други обаче виждат много малко посетители и са добре и истински извън пресечената следа. Например Ноел Кемпф понякога може да бъде посетен само с частен чартър, докато в град Саджама се вижда само един местен автобус пристига на ден.

Национален парк Саджама © ch images / Wikipedia

 https://bul.lvltravels.com/8-non-touristy-things-do-bolivia-a-422804

Паркът Буен Ретиро, или просто Ел Ретиро, е един от най-големите паркове в Мадрид. Името, преведено на английски, означава „Парк на приятното отстъпление“. Исторически той е принадлежал на Испанската монархия, преди да бъде превърнат в публично пространство в края на 19 век. Въпреки че е разположен точно в центъра на града, неговите големи размери и сложни алеи, засенчени от вековни дървета, предлагат перфектната обстановка за бягство от забързания градски живот. Разпространен на своите 350 декара, Ел Ретиро е популярно място за местните жители, които търсят място за отдих и да спортуват.

Първата стъпка към изграждането на Ел Ретиро е направена през 17-ти век, когато граф-херцог Оливарски дарява част от земята си на крал Филип IV. Тогава Оливарес беше решен да построи вила в помещенията, за да угоди на краля. Мястото се оказа отличен избор, тъй като беше заобиколено от дървета и по това време беше леко в покрайнините на града. Изграждането на самия парк е поръчано десет години по-късно от същия този граф-херцог, проектиран от градинския дизайнер Козимо Лоти. Езерцето “Estanque del Retiro” се превърна в важна характеристика на дизайна, заедно с други елементи на Ел Ретиро: параклисите и широките пътеки, заедно с някои от изящните му скулптури. По онова време паркът е домакин на много пиеси и опери за роялите и за техните гости и се казваше „Световното чудо на изкуството на времето“. Ел Ретиро се счита за един от последните произведения на ренесансов стил в Испания.

Ел Ретиро е домакин на няколко международни изложби, тъй като е бил отворен за публиката през 19 век. През вековете са построени няколко особености, паметници и забележителности, включително голямата статуя на крал Алфонсо XII, известният Кристален дворец, проектиран от архитект Рикардо Веласкес Боско, Фонтанът на падналия ангел и Пасео де ла Аржентина – впечатляващ „статуя пешеходна пътека“, украсена с кралски скулптури на крале, построени около 1750 година.

Днес паркът е домакин на няколко публични събития и дейности, включително годишен панаир на книги, концерти и куклени представления за деца. El Retiro предлага и зона за упражнения, различни спортни кортове и наемане на гребни лодки край езерцето. Паркът е отворен за публика през цялата година от 7 до 22 часа. През лятното време работното време се удължава до полунощ.

https://bul.lvltravels.com/history-buen-retiro-park-1-minute-page-412700