Живков е арестуван на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с „домашен арест“. Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.
През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.
На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.
Привлечен е като обвиняем и по делото (Дело № 3) за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави, заедно с още 21 бивши заместник-председатели на Министерския съвет и секретари на ЦК на БКП.
Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело № 2) за подпомагане на международното комунистическо движение.
Делата срещу Тодор Живков са прекратени с неговата смърт.
https://youtu.be/7kh5MkeWvaY
Тодор Живков умира на 5 август 1998 година в София. Според официалната информация на БТА, той издъхва в 20:05 след триседмична мозъчна кома. Правителството отхвърля настояванията на семейството му и на Българската социалистическа партия той да бъде погребан с държавни почести.
https://www.senzacia-bg.com/2021/02/1997.html
Откриха най-голямата винарна от византийско време (ВИДЕО) 11.10.2021 17:04 15469 Снимка: Pixabay Сподели Сподели Сподели Сложно съоръжение за производство на вино, най-голямото от византийския период, откривано досега в света, е намерено от археолози край град Явне, на 24 км от Тел Авив, съобщиха от Израелската служба за антики. Комплексът е произвеждал около 2 милиона литра годишно от легендарното регионално вино, известно като “газа” или “ашкелонско вино”. Оттук то е било товарено на пристанището и изнасяно в цялото Средиземноморие. Според археолозите това е бил най-големият подобен комплекс в света по онова време. Град на 6 хилядолетия в Западните Родопи зарадва археолозите с впечатляващи находки (СНИМКИ) Този археологически сезон екип от Националния исторически музей проведе за втора година редовни археологически проучвания на обект от и… Прочети повече Разположен в централната част на страната, на няколко километра от морския бряг, преди около 1500 години Явне е бил важен град, по думите на археолога д-р Джон Селигман, един от водещите учени в проучването заедно с д-р Ели Хадад и Лиат Надав-Жив. Той е бил еврейско селище по време на библейските времена и ключов град след разрушаването на Йерусалим през 70 г. след Христа. 1500-годишният обект обхваща складове за отлежаване и продажба на виното, пещи за приготвяне на глинени амфори, използвани за съхранение на напитката, и десетки хиляди непокътнати глинени съдове или фрагменти от тях. Ферментацията на гроздов сок до вино е била доказан начин в древността за избягване на заболявания, причинявани от замърсена питейна вода. При разкопките, продължили две години, на същото място са били открити преси за вино и от персийската епоха на възраст 2300 години.
https://www.actualno.com/interest/arheologicheska-senzacija-otkriha-naj-goljamata-vinarna-ot-vizantijsko-vreme-video-news_1654365.html
Историята на науката е дял на историята, изследващ развитието на науката и научното познание и нейното отражение върху културата, икономиката и обществения живот. Голяма част от изследванията в областта на историята на науката си поставят за цел разбирането на същността и начина на функциониране на науката, както и на наличието на обща насока в нейното развитие.
Науката е тяло от емпирични, теоретични и практически познания за естествения свят, създадени от учени, които отразяват наблюдението, обяснението и прогнозирането на реалните явления.
Преди думата учен да влезе в широка употреба през 19 век изследователите на природата се наричат природни философи. Докато емпиричните изследвания на естествения свят са били описани още от класическата древност (например от Талес и Аристотел) и от Средновековието (например от Ибн ал-Хайтам и Роджър Бейкън) научният метод и съвременната наука започват да се развиват в ранния модерен период, и по-специално научната революция в Европа от 16-и и 17 век
От 18 век до края на 20 век историята на науката, особено на физическите и биологичните науки, често се представя като прогресивно натрупване на знание, в което истинските теории заменят лъжливите вярвания . Някои по-нови исторически интерпретации, като тези на Томас Кун, са склонни да изобразяват историята на науката по отношение на конкуриращи се парадигми или концептуални системи в по-широка матрица от интелектуални, културни, икономически и политически тенденции. Тези интерпретации обаче срещат опозиция, тъй като те описват и историята на науката като
от уикипедия
При различни поводи беше казано, че духовното развитие, към което се стреми духовнонаучното движение, трябва да доведе човека до жива взаимовръзка с цялото му обкръжение. Много неща в света, заобикалящ човека, които са изпълвали нашите предци с почитание, са станали мъртви и трезви. Много хора са станали отчуждени и безразлични например към нашите годишни празници. Именно градското население има само оскъдни спомени за това какво са означавали Коледните празници, Великден и Петдесятница. На днешното човечество вече му липсва онова мощно чувствено съдържание, което нашите предци са изживявали в празниците, понеже са знаели взаимната им връзка с големите факти на духовния свят. Хората днес очакват студено и трезво Коледа, Великден и особено Петдесятница. Но ще дойде друго време, изпълнено с живот и реалност, когато хората ще стигнат до истинското духовно познание за целия свят. Днес се говори много за природни сили, но почти не се говори за същества, които стоят зад тези природни сили. Когато се говори за природните същества, днешният човек смята това за връщане към едно древно суеверие. Че думите, които са употребявали нашите предци – когато са твърдели, че гномите, ундините, силфите и саламандрите са реални, – се основават върху реалности, се счита за суеверие. Това, което хората имат като теории и представи, в известен смисъл е безразлично, но ако чрез тези теории те се изкушават да не виждат някои неща и да прилагат своите теории в практическия живот, тогава нещата започват да показват своето пълно значение. Нека да вземем един гротескен пример: Кой вярва в същества, които съществуват във въздуха или във водата? Когато 84 например някой каже: «Нашите предци вярваха, че има гноми, ундини, силфи и саламандри, но всичко това са фантазии!», ни се иска да отговорим: «Запитайте веднъж пчелите». И ако пчелите биха могли да говорят, биха отговорили: «За нас силфите не са суеверие, защото ние много добре знаем какво получаваме от тях!» А този, чиито духовни очи са отворени, може да проследи коя сила привлича пчелите към цветето. «Инстинктът, природната сила», както отговаря човекът, са празни думи. Същества са тези, които насочват пчелите към цветето, за да търсят там храна и сред целия пчелен рояк, който хвърчи да търси храна, работят същества, които нашите предци наричат силфи. Навсякъде, където се докосват различните природни царства, съществува възможността да се проявят определени същества. Например в Земята, където се докосват скалите с металните жили, се намират особени същества. При изворите, където мъхът покрива камъните и с това растителното царство докосва минералното царство, също се намират такива същества. Определени същества се въплъщават в цветчето, където животно и растение се докосват при контакта на пчелата с цветовете и там, където човекът влиза във връзка с животинското царство. Не става въпрос за обикновеното докосване. Не когато например касапинът заколва телето, или човекът се храни с месото на животните, не в нормалното протичане на живота, там това не става. Съществата се въплъщават там, където в извъннормалното протичане, както при пчелите и цветето, природните царства се докосват като чрез излишък на живот. Такива същества се въплъщават особено там, където човешката душевност и човешкият интелект са свързани с чувствата на човека към животните, както например при овчаря и овцете.
подбра Мария Герасова
