*С*Т*И*Х*О*В*Е*Т*Е*

РЕЗЕН СЪДБА

Тясно в душа стана,

въздух изпука и замря,

мечти на километри се простряха,

не достигат съдби до тях.

Трудно заобръща се душа

скърцане,

от съдби смазани,

покрива дни,

бъдеще

в зъби нечии се замята,

на живот сладост потече,

по алчна, мазна,

без сърце, гръд!

Тътен на сърца задумка,

като тъпан на мегдан,

гневни непокорници подхваща,

сътворява хор из небеса.

Бесни облаци разнасят

мълнии на души,

сърца точат кърви,

в юмрук души свити,

по площади търсят

свойте съдби!

Тясно в душа на мечта е,

въздух не стига за утра,

в нощ на съдби

сал изстрел

на душа непокорна

проблясва,

водейки със себе си

нова бъднина.

БОЛКАТА

От любов боли,

като вятър,

докато край теб минава,

по душа сълзи,

спомени не заличават.

От любов боли,

сърце в стъпки цяло,

в мечти по спомен,

все така кърви,

умаляло!

От любов боли,

на мечти из буря,

тъга по теб,

все там седи,

вихър усуква и пили,

сърцето оцеляло.

От любов боли,

там,

на душа във вихър,

мечта

в спомен седи

суче,

суче

сили не пести

стиснала

сърце примряло,

на любов пътеки,

из мечти дорде реди,

в спомени люляно.

СЛУЧАЙНОСТ

Една любов случайна,

мълния ударила сърца.

Една любов тъй временна,

че свива гнездо в душа,

една любов изплетена с мечти

и разбити в тях сърца,

една любов случайна,

дни от хиляди утра.

Един случаен ритъм

на трепнало сърце,

и гърчеща се в щастие

из това безвремие

душа из небеса.

Един случаен блясък

и избор на съдба,

и ръкавиците сърце опазили

в душа да е все мечта.

предоставя Мария  Герасова

Днес, мнозина от нас искат да приличат на звездите от малкия и големия екран.Но сякаш по-често се идентифицираме не с действителните актьори,актриси, творци, а с техните герои, пресъздадени на кино или телевизионния екран.Колко често си задаваме въпроса какво е да създадеш един образ,твърде далечен от твоята същност и все пак толкова убедителен,че да грабне човешкото въображение…

Днес, най-много гледаме филми с  героите от вселената на комиксите на Марвел или тези във фентъзи жанра.Но дали популярността и касовия успех са гаранция, че ще ги гледаме след десет,двайсет или трийсет години? 

Защото има класически филмови образци, издържали присъдата на времето и останали в златния културен фонд на човечеството.В тях, режисьори,актьори,сценаристи са оставили най- доброто от своето „второ аз“- азът на творчеството,фантазията, въображението.Сред тази плеяда творци, достойно място заема големият швейцарски  актьор Бруно Ганц /1941-2019/- една от легендите на киното в германоезичния свят..

Преди да блесне в киното, Ганц си завоюва легендарен статут в театъра,където прави епохално изпълнение на Фауст от едноименната пиеса на Гьоте /2000/, под режисурата на един от най-големите театрални режисьори на нашето време, Петер Щайн.

В киното, той също не върви по отъпканите пътеки.Започва активно да работи с двама от най-значимите представители на режисурата на 20 век- Вим Вендерс и Вернер Херцог.

Играе една от главните роли в шедьовъра на Херцог- „Носферату“/1979, а след това създава образа на ангела във вълшебната приказка на Вим Вендерс- „Криле на желанието“/1987/.През 2004 год. създава най-убедителния образ на германския диктатор Адолф Хитлер в киното.

Получава най-големите награди за кино в германоезичния свят.През 2012 година, на негово име е наречен дори астероид.Играе и други изключителни личности- Антоан дьо Сент Екзюпери,кардинал Стефан Вишински, Зигмунд Фройд….

Но независимо от мощта на второто,творческо аз, Бруно Ганц остава един от най-уважаваните и обичани партньори и личности в театъра и киното на 20 век

Автор: Георги Караджов