Откъс от книгата „Дневници & делници“ от Татяна Лолова

… Ей ги звездите, светят си. Една след друга, една до друга, цялото небе е на тях.

Накъде ли продължава това небе? Ми след тия звезди какво ли има нататък? Сигур пак звезди. Ама де им е краят, Боже? Имат ли край, както човекът си има? Че отвъд това небе е другото, и третото, и седмото, ами след него?

Там ли седи Бог, или има още нещо?

Какъв човек ли е тоя Господ, човек ли е, или е нещо друго?

Така да остави място за всички в небето, за всичките души. И никоя душа да не се загуби. Е, хей, чак от преди хиляда години и повече!

Земята може да побере само телата, душите не може, та затуй той тъй хубаво го е измислил и сторил небето.

Кажи ми, Боже, кажи ми, бе – умре ли?

Тъй ли ще ме оставите тука, да си умра от любопитство?

Нищо по-лошо нема от човешкото любопитство, тъй ме мъчи, тъй, че ми иде да се пукна!

Щом след тия звезди има други, и още по-други, значи има и други земи. Ако ги има, дали има и там хора, дето си умират също като тукашните и душите им си отиват в техните звезди… Вода ли пият, бе, Боже, онейтам хора, хляб ядат ли? Мъчат ли се и те, преди да си умрат, имат ли си гробище? Някой от тях ходи ли да седи на тяхното гробище, както мене, кажи, Боже, че много ме мъчи любопитството ми, още от малка…

Или горе звездите със звездите се срещат!

Чудна работа е тая, по-чудна от нея няма!

Не знам какво има, ама кача ли се на небето, тръгвам със звездата си да я видя, барем додето мога.

Питала съм и жените, пък те ми викаха: „Побъркваш се, Тъжино!“

Само тебе питам, Боже, кой те създаде, имаш ли си баща, майка имаш ли си?

Пък що ли хората ги е страх от смъртта? Ами тя е път за голямото небе, дето се не види, и голям път трябва да е, накъде ли води?

Като си умра я, свършва се и старото ни село.

Само новите хора ще останат в него, пък ний, старите, ще ги чакаме горе да си проживеят живота на земята и да дойдат при нас.

Сега животът друг стана. Младите не вярват, ама това не е до вяра или невяра. И да вярваш, и да не вярваш, разпорежда се друг с тебе, щом ти свърши животят на земята.

Ами ти, Тъжино, сега ти е часът!

Сбогом, мое село!

Тъй те оставям, къщо, утре, който дойде в тебе, със здраве да си живее.

По тоя път ходех на нивата, там ми останаха ръките.

Сбогом, мой път!

Ти, моя сенко, да останеш тука, повика ли някой, да му се обадиш!

И сърцето си оставям.

С мене си вземам очите.

Душата ми трябва оката да е.

 https://www.jenatadnes.com/hora/in-memoriam-tatyana-lolova-tajina-samichka-svyat-kato-tsvyat/

подбра Мария Герасова

   неразгадаема мистерия на 3700 години

Годината е 1908-а. Италианският археолог Луиджи Перние изследва минойския дворец в античния град Фестос, намиращ се на гръцкия остров Крит (смята се, че дворецът е бил убежище на брата на цар Минос – Радамантис).

Там той се натъква на един уникален артефакт – диск със странни символи по него. Учените смятат, че той е създаден през XVII в. пр. н. е. Диаметърът му е 16 см. и е изработен от печена глина. Съдържа 45 тайнствени символа, които се повтарят общо 242 пъти.

Заедно с диска е намерена и таблица с надпис на критско линеарно А писмо (т. нар. Линеар А е писменост, използвана от древните жители на Крит. Линеар Б на свой ред представлява писменост на ранен гръцки език, разчетена в средата на миналия век от английския филолог Майкъл Вентрис. Линеар А не е напълно разшифрован, макар че е частично транскрибиран на базата на характеристиките на Линеар Б).

Какво означават символите на диска и каква е тяхната функция?

Макар от откриването на артефакта да е изминал повече от век, до ден днешен никой няма категоричен отговор на този въпрос. Една от най-популярните хипотези гласи, че става въпрос за кодирано текстово послание с неизвестно съдържание. Повечето археолози са на мнение, че използваната писменост няма аналог в древността. Други предполагат, че дискът от Фестос всъщност представлява геометрична теорема, а трети смятат, че е настолна игра или обект с религиозно предназначение.

Символите са разположени спираловидно към центъра на диска, по посока на часовниковата стрелка. Любопитна подробност е, че те не са издълбани, а щамповани в меката глина, след което тя е била изпечена на висока температура.

Според някои учени, символите са били поставени върху диска с помощта на изненадващо развита технология, сравнима с печатната преса на Йоханес Гутенберг, създадена в средата на XV в. Един от тях е носителят на „Пулицър“ Джаред Даймънд, според когото тя не е придобила голяма популярност и не се е разпространила извън пределите на Крит по една проста причина – била е създадена в неподходящ момент от историята.

Докато повечето експерти са единодушни, че символите върху диска от Фестос са някаква форма на древна писменост, никой няма представа как трябва да бъде разчетен надписът. Нещо повече – сред археолозите няма консенсус дори по въпроса в каква посока трябва да се чете той.

Според едни, началото е в центъра на диска и посланието е написано отвътре навън. Други пък смятат точно обратното – че надписът започва от външната част на диска и върви в спираловидна посока към центъра.

Повечето символи, изобразени на диска от Фестос, представляват лесно разпознаваеми обекти – като растения, животни и оръжия. На места има следи от корекции, вероятно направени от създателя на диска.

Обикновено се смята, че артефактът е минойски заради сходството на някои символи с тези върху други предмети, за които се знае със сигурност, че са с такъв произход. Златният пръстен на Maвро Спилио, открит в Кносос през 1926 г., например, има спирално разположен надпис на линеарно А писмо.

Върху една бронзова секира, открита в пещера на остров Крит, пък има 15 пиктографски знака, които приличат много на тези върху диска от Фестос (макар че нито един от символите не съвпада напълно).

Видният английски археолог Артър Джон Евънс (откривателят на Линеар А) обаче изказва друго предположение. През 1909 г. ученият отбелязва, че между символите върху диска от Фестос и минойските йероглифни знаци има сериозни различия. Той обръща специално внимание на човешките фигури и техните контури, както и на изображенията на кораби. Френският историк и експерт по въпросите, свързани с Древна Гърция Густав Глоц на свой ред твърди, че глината, от която е направен дискът, изобщо не е от остров Крит.

И все пак какво може да представляват символите?

Някои археолози ги сравняват с египетските йероглифи и са на мнение, че всеки отделен знак представлява цяла дума. Други не са съгласни с това твърдение и смятат, че символите са букви от отдавна забравена азбука. Има и трета хипотеза – всеки знак е сричка или звук, които образуват думи само тогава, когато са групирани правилно.

Големият проблем, пред който са изправени учените, изследващи диска, е, че засега няма с какво да съпоставят символите, за да разшифроват поне част от текста, което превръща разгадаването на мистерията в невъзможна задача.

Любители археолози от цял свят не спират с опитите да дешифрират посланието, изписано върху древния артефакт. Много от тях са оптимисти, че мистерията скоро ще бъде разгадана. Повечето учени обаче не споделят този ентусиазъм. Според тях, това няма как да се случи, освен ако не бъдат открити още надписи, съдържащи символите от диска.

Истината е, че всяко предполагаемо разшифроване на посланието без външно потвърждение, т.е. без успешно сравняване с друг надпис, няма как да бъде прието за окончателно. Пример в това отношение е световноизвестният Розетски камък, открит в края на XVIII век, благодарение на който учените днес могат да превеждат текстове, съдържащи древноегипетски йероглифи.

Дискът от Фестос се съхранява в археологическия музей в Ираклио на остров Крит. И до днес той си остава една от най-големите загадки на археологията. По тази причина никак не е изненадващо, че има хора, според които в него е закодирано послание от извънземна цивилизация или е портал към друго измерение. Някои пък са убедени, че дискът е създаден не къде да е, а на митичния изчезнал остров Атлантида. Дали един ден тайните на древния артефакт ще бъдат разгадани – това само времето ще покаже.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/nerazgadaema-misteriia-na-3700-godini-6129160

Защо едни от най-древните племена, оцелели в продължение на хиляди години, са застрашени от изчезване

Русалин Венев

овешката дейност променя напълно облика на нашата планета. Ние изсичаме гори, прокопаваме дълги тунели, създаваме пътища и издигаме огромни сгради. Всичко това често има много негативен ефект върху флората и фауната.

Застрашени от изчезване обаче са не само стотици видове животни и растения, но и някои от най-древните племена, които до неотдавна са били напълно откъснати от света.

Акунцу

До 80-те години на миналия век стотици представители на това племе живеели спокойно в района на Рондония, в северозападната част на Бразилия. Те ловували и отглеждали различни земеделски култури в малките си градини. Плодородната земя обаче привлякла вниманието на животновъди и дървосекачи.

Тъй като конституцията на Бразилия защитава земите, на които живеят племена като Акунцу, те решили да заобиколят законите по един брутален начин – като избият местното население. В резултат на последвалата вълна от насилие, която някои изследователи определят като геноцид, десетки хора били безмилостно убити.

Днес едва четирима представители на племето са все още живи. Изчезването му е на практика неизбежно, тъй като обичаите на Акунцу не позволяват бракове с външни лица.

Джарава

Това племе, населяващо Андаманските острови в Индия, спокойно може да бъде окачествено като излязло от машина на времето. Неговите представители, които днес са едва около 400, живеят по почти същия начин като техните предци преди хиляди години.

В миналото тези хора са били отвличани и затваряни в клетки, за да бъдат показвани като атракции в редица европейски градове. Те също така са били принуждавани да участват в т. нар. „човешки лов“, при който са били преследвани от ловци, въоръжени с пушки.

Днес съществуването на Джарава е застрашено от автомагистрала, пресичаща района, който обитават. Въпросният път привлича много туристи, искащи да видят как живеят хората от племето. В същото време бракониери все по-често навлизат в богатите гори на Андаманските острови, нанасяйки огромни щети на местната флора и фауна, които са основен източник на храна за местните жители.

Ливонци

Тази етническа група, основният поминък на която е риболовът, се заселила по източното крайбрежие на Балтийско море (на територията на днешна Латвия) преди приблизително 4000 години.

След векове на кървави войни и принудителна асимилация, днес има едва около 400 нейни представители. Повечето от тях живеят в град Мазирбе, считан за културна столица на ливонците.

По официални данни, само петима души все още говорят ливонски език, който, обаче, може да бъде изучаван в някои университети в Латвия.

Нукак

По данни на ООН това племе, което е част от коренното население на Колумбия, е застрашено от почти неизбежно изчезване.

Продължителните сражения между бунтовници и правителствени сили, търговията с кокаин и земеделската дейност нанесоха непоправими щети на тропическите гори в южната част на страната, които хората от племето Нукак някога обитавали.

Сега повечето представители на тази група живеят в бежански лагери, а по-младите отчаяно се стремят да загърбят традиционния си начин на живот. Приспособяването към външния свят обаче крие сериозни заплахи, тъй като имунната система на тези хора едва се справя дори с обикновената настинка.

Правозащитни организации изчисляват, че след като Нунак за пръв път влизат в контакт с външния свят през 1988 г., около половината от тях починали.

Ел Моло

Никой не е сигурен какъв точно е произходът на това племе, обитаващо югоизточните брегове на езерото Туркана (известно преди с името Рудолф), намиращо се в Кения.

Техният основен поминък е риболовът, но езерото постепенно пресъхва, а и става все по-замърсено, алармират еколози.

Това стана причина за избухването на няколко огнища на холера в района. Освен това, в продължение на дълги години Ел Моло водят сражения с други племена, при които загиват голям брой хора.

Днес Ел Моло наброява около 800 души. Техният език вече е мъртъв, като децата изучават предимно английски. Основният източник на приходи за Ел Моло е търговията с различни предмети, изработвани от тях, които продават на турист

Батак

Преди близо петдесет хиляди години, представителите на това племе се установили на територията на филипинския остров Палаван, където започнали да ловуват и да отглеждат различни земеделски култури.

Днес земите, които обитават от дълбока древност, са застрашени от безразборното изсичане на гори. Мерките, предприети от правителството за опазване на околната среда, също застрашават съществуването на Батак. Въпросните мерки включват забрана на някои от дейностите на племето, свързани с отглеждането на ориз, който е основната храна на тези хора.

Изправени пред проблеми като висока детска смъртност, ниска раждаемост и недохранване, единственият начин, по който може да им бъде помогнато, е като им се разреши да се грижат за своята земя по начина, по който са го правили в продължение на хиляди години.

С‘аоч

По време на жестокото управление на Червените кхмери, представителите на това племе са били екзекутирани за това, че говорят на родния си език.

С‘аоч били прогонени от крайбрежните региони, които обитавали, а днес живеят в югозападна Камбоджа, където само десет старейшини все още говорят този език.

Френският лингвист Жан-Мишел Филипи полага големи усилия, за да го предпази от изчезване, но това е изключително трудна задача. Причината е, че повечето хора от С‘аоч нямат желание да го изучават, тъй като живеят в крайна бедност и това ги принуждава да напускат своите домове, търсейки по-добър живот в други райони на страната, където се говорят други езици – основно кхмерски, но също така и френски и английски.

https://www.vesti.bg/sviat/15-tajni-koito-krie-edna-ot-naj-drevnite-strani-6132536

Днес всички ние ядем пилешко и риба. Това не е наше откритие: същото се е консумирало и през Средновековието. С разликата, че тогава са хапвали особено много птици и в частност… гълъби. 

Десертите не били особено популярни през Средновековието. Имаме предвид, за простолюдието. А за благородниците, те се сервирали между всяко ядене, като един вид “почивка”. Това, което те са хапвали е било подобно на днешния марципан.

Колкото и странно да звучи, млякото е много основна съставка в средновековните рецепти. Само че – не животинското, а бадемовото. То е било предпочитано, защото е можело да се използва по време на пости.

Печивата, особено хлябът са се консумирали изключително много. 

Още едно важно уточнение. Кой е един от най-големите грехове, поне според Тома от Аквино? Закуската! Ако запсчнете деня си с храна, може да се  окажете подвластни на един от смъртните грехове – чревоугодничеството. 

https://www.vesti.bg/galerii/foto/kakvo-e-imalo-na-srednovekovnata-trapeza-7431/35884084

 не е бил стриктно привърженик на палео диетата

Учени пробват съдържанието на стомаха на Ледения Оци през 2010 г. в Болцано, Италия. Ново проучване съобщава, че последното хранене на Оци вероятно е било козирог и е било с високо съдържание на мазнини.

( М. Самадели / Археологически музей на Южен Тирол/Eurac)

ОТ  МЕЛИСА ХИЙЛИ ЩАТЕН ПИСАТЕЛ  12 ЮЛИ 2018 Г., 13:05 Ч. PT

Ако си мислите, че древният алпийски пътешественик, известен като Оци – и често познат просто като Ледения – се е захвърлил на диета от фуражни треви и горски плодове, ще сгрешите.

Изчерпателно ново изследване на съдържанието на стомаха му разкрива, че Оци, който загина преди около 5300 години в планина в Източните Алпи на Италия, е починал с корем, пълен с тлъсто месо, няколко цели семена от растението лимец и може би малко от козе мляко или сирене – всичко изядено само няколко часа преди да умре.

Съдейки по остатъците от растителни спори, открити в червата му, Леденият човек може да е тръгнал от дома си с подвижна храна от пушено или сушено месо, увита в големите, груби листа на папрат.

Не беше лош пикник за перипатетичен член на примитивното общество на ловци-събирачи-земеделци. Имаше следи от билки, може би използвани за овкусяване на месото или хляб, приготвен от зърна, които сега бихме нарекли „древен“. Месото идва от козирог – вид див коза, известен още като щайнбок – и благороден елен, и двата в изобилие в района.

Толкова за убеждението на някои изследователи, основано на ранен анализ на косата му , че Оци е бил вегетарианец.

Близо половината от това, което е останало в стомаха му, е мазнини от месото, което консумира. Тази мазнина щеше да придаде на последното му ястие луксозния вкус на бекон.

Месото на мускулите и сърцето би доставило засищащите свойства на протеина. Това беше гориво, подходящо за суровите условия на дебнене, лов и евентуално овчарство на животни в студените високи Алпи.

Снопчета мускулни влакна, открити в стомаха на Оци, са от последното му хранене, твърдят учени.

(Франк Майкснър / Институт за изследване на мумиите/Eurac Research)

След време тази мазна, месоядна диета вероятно щеше да запуши артериите на Otzi и доказателства, че този процес вече е в ход, идват от по-ранни изследвания. Но тъй като Iceman е малко вероятно да оцелее в нещо, наподобяващо съвременна старост, това вероятно нямаше да е смъртта му. (Оценява се, че е бил на около 45 години, когато е починал и вероятно е надживял повечето от съвременниците си.)

Както се разбира в опаковката на храната, папратът е по-спорен избор: може да причини кървене и анемия при поглъщане.

Но това, което уби Оци в крайна сметка, изглежда е била стрела в гърба. И случилото се в някакъв момент след смъртта му – или умишлено погребение, или окончателно случайно падане в ледниково дере – накара останките му да бъдат замразени и мумифицирани до откриването им от туристи през 1991 г.

Д-р Грегъри С. Томас , кардиолог от MemorialCare Heart and Vascular Institute в Лонг Бийч, който е изследвал древни екземпляри, за да открие корените на сърдечните заболявания, нарича Отци „най-добре запазената древна мумия, откривана някога“. Най- новите открития , докладвани четвъртък в списание Current Biology, ще вдъхнови учените “, за да погледнете в последните хранения на мумии от други древни култури”, каза той.

Томас, който не е участвал в изследването, добави, че проучването ще помогне да се отговори на вековни въпроси от универсален интерес: каква е идеалната диета и как това, което ядем, влияе върху нашето здраве, енергия и способност да оцелеем в пространствата и времена, които обитаваме?

Запазен в лед в продължение на хилядолетия и размразен само за от време на време добре планирано проучване, Otzi даде на съвременния свят най-добрия му шанс да изследва ежедневните реалности на живота през епохата на халколита . Протягайки се от приблизително 3500 до 2300 г. пр.н.е., този бурен период бележи прехода на Южна Европа от примитивно земеделие с каменни оръдия на труда към цивилизации, които изковават метали, разширяват търговията и въвеждат сложни съвременни общества.

Мумифицираните останки на Iceman са били интензивно проучени и по-ранни проучвания вече са дали някои улики за диетата му. Но тези анализи се фокусираха върху съдържанието на долните черва на Iceman, до голяма степен усвоените остатъци от храна, изядена поне осем часа по-рано, включително месо от елен, зърнени храни и плодове.

Тези проучвания също така показаха, че Iceman е бил заразен с чревен паразит, наречен камшик, и че е непоносимост към лактоза. И те помогнаха да се проследи повратен момент в здравето на зъбите на човечеството: въвеждането на въглехидрати, получени от зърно, които вероятно са отложили захари, причиняващи кариес, върху зъбите на Iceman.

Новият анализ стана възможен благодарение на откриването на стомаха на Айсмен, който необяснимо мигрира нагоре по време на процеса на мумификация.

Пробите, взети от стомаха на Otzi (вляво) и стомашно-чревния тракт (в центъра и вдясно), се рехидратират във фосфатен буфер, за да бъдат анализирани.

(Франк Майкснър / Институт за изследване на мумиите/Eurac Research)

Изследователи от Института за изследване на мумиите в Болцано, Италия, където се съхраняват останките на Айсмен, забелязаха неуловимия стомах, когато преглеждаха компютърна томография през 2009 г. Това предизвика интензивен анализ на съдържанието му. Екипът, ръководен от Франк Майкснър и Алберт Цинк , използва методи, вариращи от микроскопско наблюдение до геномен анализ.

Последното хранене на Otzi, заключиха авторите, е „добре балансирана комбинация от въглехидрати, протеини и мазнини, перфектно адаптирани към енергийните нужди на неговия преход на голяма надморска височина“.

Инструментите, използвани в новото проучване, дадоха на Майкснър и Зинк способността „да изследват ДНК, протеини, въглехидрати и мазнини до атомно ниво“, каза Томас. „В миналото можехме да надникнем в микроскоп и да разгледаме месото на древна храна. Но не можахме да изследваме ДНК например, за да определим кое животно е и коя част от животното.

Констатациите предизвикаха нов кръг от развълнувани бърборене сред онези, които изучават древните човешки култури, за да разберат произхода на сърдечните заболявания.

„Той ще се нуждае от мазнините като източник на енергия и съм сигурен, че щеше да ги изгори“, каза д-р Антъни Хийгърти , кардиолог и професор по медицина в Университета на Манчестър в Англия. Анализите на костите на Оци показват, че начинът му на живот далеч не е заседнал и включва дълги разходки по хълмист терен.

„Интересно е, че сканирането на Ледения човек показва голяма калцификация в артериите и аортата, което показва напреднало състояние на атеросклеротично заболяване“, каза Хийгърти. В крайна сметка той умря насилствено, но „той също беше застрашен от сърдечен удар“, спекулира Хийгърти.

Томас не е толкова сигурен.

Месото, открити в корема на Ледения човек – сърцето и мускулното месо на козирога и благородния елен – “бяха както диви, така и постни”, каза той. И скорошни проучвания, включително изследвания върху сърдечно-съдовото здраве на хората от Цимане Боливия, предполагат, че когато става дума за сърдечни заболявания, може да има значение съдържанието на мазнини в месото, повече от консумираното количество.

Докато фермерът-фуражист Цимане яде приблизително същия процент протеин, както в типичната американска диета, съдържанието на мазнини в месото, което ядат, е около половината от това, което се намира в хранените във ферми животни в Съединените щати, каза Томас.

И накрая, дори на тогавашната напреднала възраст от около 45 години, Оци изглеждаше „спортист за цял живот“, за когото 10 000 крачки на ден „вероятно биха били почти загрявка“, каза той.

„Ловец на препитание, основната му задача би била да намери храна за себе си, а ако имаше семейство, и за тях“, отбеляза Томас. Ежедневните му усилия „също така биха защитили сърцето и здравето му като цяло“.

 https://www.latimes.com/science/sciencenow/la-sci-sn-otzi-last-meal-20180712-story.html

Партеногенезата – известна още като девствено раждане – е вид асексуално размножаване, при което яйцеклетката на жената може да се развие в ембрион без сперматозоиди. Тя се забелязва при някои гущери, акули и дори при водните дракони. Сега обаче учените откриват, че калифорнийските кондори също могат да се размножават по този начин, съобщава Сара Харисън за Wired.

Популацията на калифорнийския кондор е намалява опасно много – до 22 индивида през 80-те години. В опит да спасят критично застрашените животни, учените улавят останалите кондори и започват програма за размножаването им, която все още е в действие. С толкова малък генетичен фонд и крехка популация, тяхното отглеждане трябва да бъде внимателно планирано и документирано, съобщава Сара Джанг за Atlantic.

Когато учени от Алианса за дивата природа на зоопарка в Сан Диего преглеждат генетичните данни на птиците, те откриват нещо озадачаващо: две малки мъжки пилета, известни като SB260 и SB517, не носят генетични данни от нито един мъжките екземпляри в програмата, съобщава Джейсън Бител за National Географски. Те публикуват констатациите си тази седмица в Journal of Heredity.

„Това наистина е невероятно откритие. Въобще не очаквахме доказателства за партеногенеза и просто ни удари в лицето“, казва в съобщение за пресата съавторът Оливър Райдър, генетик от Алианса за дивата природа на зоопарка в Сан Диего. „Открихме я, само защото правихме нормалните си стандартни генетични изследвания, с които доказваме родителството.“

И двете пилета кондори за жалост умират преди да достигнат полова зрялост, но други партеноти – като домашни пуйки, гълъби и кокошки – обикновено умират още преди да се излюпят. SB260 живее само две години, преди да умре в дивата природа през 2003 г., вероятно от недохранване. SB517 е необичайно малък и остава в плен, докато не умира от инфекция на краката на почти осем години през 2017 г., съобщава Wired.

„Те със сигурност не бяха, да кажем, най-добрите екземпляри от вида си“, казва Демиън Чапман, биолог от Mote Marine Laboratory and Aquarium, пред Atlantic.

Калифорнийските кондори могат да живеят до около 60 години и Райдър казва, че самата партеногенеза би могла да доведе до ранната им смърт. Младите птици може да са развили генетични мутации, които са им причинили основни проблеми, тъй като не са имали генетичното разнообразие, което би се добавило от ДНК на друг родител, съобщава National Geographic.

Дребнозъба риба трион

Партеногенезата е рядко явление, но някои доказателства сочат, че женските, способни на такова нещо, се възпроизвеждат по този начин, когато наоколо няма партньори, което може да се случи, когато популацията е застрашена. Учените подозират, че това е тласнало критично застрашената дребнозъба риба трион към партеногенеза в дивата природа. Поради тази причина е по-често срещано женските в плен да се размножават безполово, защото е по-вероятно да нямат партньори в заграждението си.

Но в озадачаващ обрат на тази теория, женските калифорнийски кондори, които са снасят сами двете яйца, са живели с мъжки, съобщава National Geographic. Те се чифтосват с партньорите си преди и след раждането на партенотите, оставяйки екипа да си задава въпроса: Защо тези птици ще са се възпроизвели асексуално? Изследователите все още нямат отговор, но работят върху него.

„Едва сега имаме генетичните инструменти, за да разгледаме случая в детайли“, казва Райдър на Исак Шулц за Gizmodo. „Преди партеногенеза наистина беше идентифицирана, като видяхме, че женските, които не са били настанени с мъжки, имат потомство. Но сега знаем, че кондорът може да има потомство, докато е заедно с мъжки, от което възниква въпросът: „Това става ли по-често, отколкото си даваме сметка?“

Вероятно да, съобщава Wired. Екипът засича тези два партинота, докато преглежда генетичните им данни, но може да има още като тях. Тези раждания са се случили два пъти, в различни часове и с различни жени, така че това може да бъде повтарящ се феномен, казва Райдър пред Wired.

„Приживе те дори не са разпознати като партеноти… определено вее държим очите си настрани всеки път, когато получим партида кръвни проби за тестване“, казва Райдър пред Gizmodo.

Райдър се надява, че някои партеноти, родени в миналото, са минали без екипът да забележи и са станали здрави възрастни, което може да е от полза за вида в бъдеще, казва той пред Wired. Защото за вид, който е толкова застрашен — сега с популация от около 500 индивида — всяко ново яйце е от значение.“

https://www.chr.bg/zhivot/kalifornijskite-kondori-iznenadvat-ucheni-s-dve-devstveni-razhdaniya/