” Отвори душата си към хората –

ще намериш път към сърцата им”

Посвещавам на теб, скъпи приятелю, своето откровение. Искам да оставя част от себе си и моя Бог в тази книга. Сърцето ми струи като извор, за да измие всичко нечисто, останало в душата ти.

Любя те Човеко мой, с цялото си сърце. Нека истината за един Макрокосмос и Микрокосмос стигнат до теб! Истината, дадена от Духовните учители.

Светлина да озари погледа ти и твоята мисъл се превърне в птичка, за дитне там, където е истинското й гнездо!

Бог е в мен, край мен и около мен. Моят Бог е Свободата, Истината и Чистотата. Три лъча Светлина, които обединени дават Правда. Сърцето ми е в твоите ръце и тупти с ритъма на цялата Вселена. Кой може да го спре? Всичко е Вечност, един кръговрат, един Космос, едно начало без край. Върху това начало се замислям. Кой, кога и защо? Няма покой сърцето ми. Превръщам се в огън и търся, търся, търся… В пламък, който никога няма да угасне. Жадувам за онзи сияен връх, който се нарича Мъдрост. За онзи висш Разум, който ни учи да бъдем Добри и Истинни.

Падам на колене пред теб и се моля:

“Бори се да възтържествува Истината, Свободата и Любовта, в името на Доброто!

• Стана чудо, за което не бях мислила. По необясним начин, в будно състояние, аз се намерих на Бачковския манастир. Посрещна ме монах, в коридор от колонада. Стигнахме пред ниска, колкото ръста ми врата. Тя се отвори сама и аз влязох. Монахът остана отвън. Изненада. Беше огромна, светла зала. Но къде е олтарът, иконите и нито една свещ? Много белота и мраморен под. Тръгнах. Стъпките ми бяха бавни, кънтящи и приглушаваха ушите ми. Вървях, вървях, сякаш нямаше край. За малко да се сблъскам с бялата, варосана стена. Невероятно!

  Появи се кафява, дървена рамка, колкото големината на вратата. От нея слезе Той – Беловласият Старец, сияещ от светлина. Очите му искряха от любов, а словото Му нежно, галеше душата. Беловласият Старец с лъчезарната усмивка – така Го нарекох.

  По тялото ми пролазиха тръпки на щастие. Коленичих пред Него. Исках да целуна нозете Му. Той постави ласкаво десница върху рамото ми и ме накара да стана. Разговорът беше мисловен и лесно разбираем. Да, нямаше грешка! Пред мен бе Бащата на Вселената и аз трябваше да давам равносметка за своите деяния. Първото, което ми беше на ум да кажа:” Господи, аз съм толкова грешна, че не съм достойна дори да целуна нозете Ти!”

  – Стани чедо! – каза Той. Виждаш ли това? – и посочи към себе си. То се нарича Тяло на Славата. Ти можеш да го притежаваш. Готова ли си да дадеш живота си в името на Доброто?

  И аз задавам същия въпрос на теб, приятелю: „Готов ли си?” Знай, за Него е необходима сила, твърдост и воля. Пълно себеотричане, целеустременост и всеотдайност. Ако Го пожелаеш – тръгни! Не се жали! Нямаш право де се връщаш назад, защото там са тълпите, които носят тежък товар. Те навярно не желаят да Го имат, може би?…

  Виждаш ли Го? То сияе. Трябва да Го заслужиш с много работа и труд! Ти си на път.

  Мисли, много мисли! Това сияние те кара винаги да бъдеш нащрек. То може да те озари и Тялото да бъде твое. От теб зависи.

  И Старецът продължи:

  – Стани чедо! – този израз ми беше втълпен. Кажи три свои желания!

  – Но те са много, Господи.

  Той настояваше да кажа само три от тях. По същия начин мисловно Му отговорих и тръгнахме по обратния път. Моите желания не ще споделя с теб, но за тях, той изрече следното:

  – За първото ще ми дадеш химикал!

  И наново тръгнахме По средата на залата се появи катедра и Старецът застана зад вея. В лявата страна върху й, се виждаше чаша с бистра вода.

  – А за второто – продължи Той. Един литър троянска ракия, ще я поставиш в пет литрова дамаджана!

  Катедрата изчезна, както беше се появила и ние продължихме към вратата. Близо до нея се спряхме и Той извади бял лист, на който пишеше нещо. Прочете няколко имена, между които Елена – името на моята дъщеря. Тогава тя беше на десет години.

  – А за третото…

  И в този момент, перпендикулярно във въздуха се появи рокля, в масленозелен цвят, с платка, тесни ръкави и леко в трапец. Сякаш беше определена за мене.

  – И трябва да я оставиш на чудотворната икона в манастира, а тя е на Богородица.

  През това време чух гласа на майка ми:

  – Мимо, няма ли да ставаОтворих очи и всичко изчезна. Не можах да изляза от залата. Разказах всичко на майка си и я упрекнах, че не ми даде да изляза навън. Още същия ден тръгнах да изпълнявам молбата на Стареца. Не искам да споделям за трудностите, за обиколките из Пловдивските улици. Накрая намерих плата в магазина, срещу Централни хали. Троянска ракия не можехме да намерим. Един ден съпругът ми донесе, като твърдеше, че е от този край, но дали е такава, не беше сигурен. Не знаех какво да правя. Помолих се за съновидение, да ми кажат, мога ли да занеса тази ракия? Вечерта сънувам. Намирам се в хола и върху масата, празна, стъклена, петлитрова дамаджана. Наливам ракията и тя се превръща в червено вино. Сутринта станах и казах на майка ми:

  – Можем да я занесем, защото червеното вино показва, че е същата, която търсим.

  Тръгнахме към манастира и изпълнихме поръчението на Стареца. Беше ми леко на

 Разбира се. Мислите имат свои елементи, които се реят в етера. Етер, значи въздух, пространство. Той е наситен с различни енергии, наречени елементи. Това е вашият Астрален или мисловен свят. Те са елементи на желания, недоброжелания, идеи, частици от неизпълнение обещания, които са основа на вашето съвремие.и се материализират в мухи, които непрекъснато ви пречат. Има и форми на отмъщение. Те се материализират в комари. Елементи на неудовлетворение, закани, лъжи, заклинания (клетви), които се материализират в оси и непрекъснато ви жилят. Забележете как във вашият дом е тихо и изведнъж се появява някой муха, която кръжи и започва да ви пречи и нервира? Това значи е влязла нечиста мисъл у вас, а нейният притежател се намира на друго място. За мисълта няма прегради, както ти казах. Тя се движи със скоростта на мигновението и отива към мястото на предназначението си. Ако за теб в един момент мислят много хора с не добро мисълта те намира и започва да те притиска. Кръжи в дома ти, както и мухите, които се материализират.– Ето каква била работата?– Така е. Вие непрекъснато отправяте клетви, лъжете, отмъщавате си. Сами си материализирате животинките на вашия Ноев ковчег. Н – нещо, О – обединяващо, Е- единната, В – Вселена, ковчег е мисъл – форма, която е градежа на вашата Карма. Търсите го материализиран, а той е сред вас, във вашето пространство. Ной – значи Н – нещо, О – обединяващо, Й – безкрая.Трябва да знаете, че нищо не остава в това пространство. То се материализира. Колкото повече желаете дадено нещо, изграждате мисъл-форма чиято субстанция е етерна. От силното желание се завишава градуса на мисловната енергия, следствие това се предизвикват вихри, които го охлаждат. От там се сгъстява пространството между молекулите и атомите и на лице е сгъстена материя.– Това ще рече, Учителю, че в двата случая имаме енергия, но в първия – разредена, във втория – сгъстена.– Да, Мария. Етерната субстанция или енергия е първична. Ако се материализира, тя може да се превърне в друг вид – да се сгъсти или разреди, според ъгъла на вашето виждане.– Учителю, би ли ми казал, какво представлява времето?– Времето с неговата троичност – минало, настояще, бъдеще, има само едно измерение – настояще. Останалото е спомен или една неизвестност, която говори за вашето съществуване.Понасям се с него в пространството и се приобщавам към всеобщия полет на звездите.Време, Живот и Вечност. Вяра, Надежда и Любов – вплели троична десница в безкрайната Вселена. И пак Време, свързано с движението, пространството и човешкото съзнание. Преминало през онова съзнание на хилядите мислители, получава своята характеристика. То е пътеводна звезда към безкрая. Една одухотворена субстанция, която обгръща цялата Вселена. Барометър, сочещ пътя, който трябва да извървим. Един голям Учител и организатор, изграждащ нашия самоконтрол и самодисциплина, в този свят на хаос.С духа, времето се слива с полета на птичето ято, отлитащо към далечни страни, за да даде храна на странстващата душа.В пространството, то е неизчерпаем източник на енергия, която ни зарежда в очакване на трепетната минута, за нещо по-добро и красиво.Времето е Вечното колело на Живот – без начало и без крайавтор Мария Гераова / Мари Шуан/

АНТИНОСТ

Образованието води началото си от праисторията, когато възрастните обучават младите хора в знания и умения, считани за необходими в тяхното общество. В първобитните общества това традиционно се постига устно и чрез имитация както показват антропологични изследвания. Разказването на истории предава знания, ценности и умения от едно поколение на друго. Когато културите започват да разширяват познанията си отвъд уменията, които могат лесно да бъдат научени чрез имитация, започва да се формира формалното образованието. Училища съществуват в Шумер през 3-тото хилядолетие пр.н.е.[5], както и в Египет от времето на Средното царство.[6]

Платон основава академия в Атина, която е първата институция за висше образование в Европа.[7] Град Александрия в Египет, създаден през 330 г. пр.н.е. става наследник на Атина като интелектуална люлка на Древна Гърция. През 3 век пр.н.е. в Древен Египет е построена и голямата Александрийска библиотека. Европейските цивилизации претърпели срив на грамотност и организация след падането на Рим в 476 г.[8]

Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.) е най-влиятелният древен философ на Китай в провинция Лу, чиято образователна гледна точка продължава да оказва влияние върху обществата на Китай и съседите ѝ Корея, Япония и Виетнам. Той събира ученици и търси владетел, който да приеме неговите идеали за добро управление, но хе успява. Аналектите на Конфуций са записани от последователите му и продължават да оказват влияние върху образованието в Източна Азия в съвременната епоха.