Monthly Archives: февруари 2022

РЕЦЕПИ БР.256

Рецептите
За да бъдеш елегантна
1. Поемай малко количество храна.
2. Консумирай голямо количество пресни сокове.
3. Яж, колкото да не си гладна.
4. Спри да се храниш тогава, когато ти е най- сладко.
5. Движи се с изправена глава и леко подтичвай.
6. Веднъж, а може би и два пъти медитирай.
7. Вечер, задължително прави упражнения за релаксация.
8. Не консумирай тлъсти и тестени храни.
9. Лягай си навреме, най- късно в 22 часа.
При високо кръвно налягане
Кромид лук Лукът се обелва и се настъргва на ренде. Изтисква се с марля и сока се пие 3 пъти дневно, половин час преди ядене. Първи ден- 3 по 5 капки. Всеки следващ ден се увеличава с една капка, докато се стигне до 10. След това започваме да намаляваме с по 1 капка, докато стигнем до 5 и спираме. Рецептата се прилага трикратно през 15 дни.
При екзема
Накиснете поразеното място със смес от: Смрадлика- листа и клонки   2 брой 2 Корени от бял оман Орехови листа Корени от троскот След като мястото засъхне след банята, намажете със следната смес: Орехово масло, печатарско мастило, сок от узряла капина.
Упорита кашлица
80 рама борови връхчета врат 30 минути със 100 грам захар в 1 литър вода. След това се прецежда и се прибавя 1 чаена лъжичка нишадър, две супени лъжичка пепел от бяла върба. Пие се 3-4 пъти по една кафяна чашка на ден.
Пърхот 
лъжички пепел от лоза 2 лъжички хума 3 лъжички припечени стрити жълъди Цялата смес де залива в 200 грама чист спирт. Косата се маже всяка вечер, докато изчезне пърхота. Косопад 150 грама корени от коприва 50 грама корени от сапунче 50 грама черупки от лешник Варят се в 1 литър силен оцет, докато остане наполовина. Отварата се втрива в косата вечер.
 Мария Герасова

СЪВПАДЕНИЕ БР.256

Съвпадение на имената, които се срещат в България и по света
БУДА бог , хребет на планината Витоша
МУСАЛА боздуган на бог Баларама , връх в България
БУТАН кралство, южно от Хималаите, село в България
 МАГУРА   град в Бангладеж, название пещера в България     
ШИПКА проход в Тибет, проход в България
ТУНДЖА река в Индия, река, която разделя Странджа от Сакар
КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ?
 Мария Герасова

Неутрино бр.256

Неутриното е елементарна частица, която няма електрически заряд, няма почти никаква маса, пътува почти със скоростта на светлината и преминава през обикновена материя без почти никакво взаимодействие.
Всъщност, всяка секунда, около 100 милиарда слънчеви неутрино преминават през всеки квадратен сантиметър от тялото ви, като по същество изобщо не взаимодействат с вас. Те преминават през материята, сякаш тя не съществува.
За частиците неутрино, произведени от слънцето, ще е необходима стена, дебела около една светлинна година (~1016 м) и направена от олово, за да задържи половината от тях. Ето защо засичането на неутрино е предизвикателство, изискващо огромни по обем детектори или силно концентрирани лъчи от неутрино частици. Най-големите детектори за неутрино се намират на километри под земната повърхност, където хиляди тоново свръх чиста вода и десетки хиляди фотоумножители се опитват да уловят тази призрачна частица.
 https://naedin.click/bonkers-science-facts/

„Поклон, народе мой!“ бр.256

   мобилизацията на армията за Балканската война

 
Над половин век след Освобождението, българският народ, „разкъсан“ на пет части по силата на Берлинския договор, не престава да копнее за своето национално обединение. Направили първата крачка към заветната цел през 1885 година, нашите предци водят десетилетна жестока борба за българщината в поробените земи. Чети кръстосват Македония и Одринско, смели мъже загиват в неравни битки с враговете, въстанията са удавяни в кръв. През 1911 година политическото ръководство на Царство България решава да постигне обединението на българския народ чрез военен съюз с другите балкански държави. Със Сърбия и Гърция са подписани два отделни договора, а времето не стига, за да се изготви такъв и за Черна гора.
Времето за действие настъпва през септември 1912 година. Около пладне на 17 септември цар Фердинанд подписва указ за обща мобилизация. Вестта е посрещната с ураган от възторг.
Един от съвременниците на мобилизацията – военният кореспондент кап. Спас Икономов пише:
„Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм.“

Един българин от Харманли, чието име е останало неизвестно, пише в едно писмо:
„Мобилизация! Очите ми са пламнали от свещена жар. Хубаво е да се живее при съзнанието, че всичко даваш за свободата на роба. Заглушен съм от урата на юнаците! Колко живот! Как искам тези блажени моменти да не ни напускат. Пътят от Харманли до Търново–Сеймен е задръстен от запасни, които оглушават околността с нескочаемо ура. Дивно въодушевление! Колко е силно желанието да се мре за свободата на роба!
И има ли по-велико от това?
Ето, Иван се хвърля към мен и цел червен, с целувки ме поздравява с мобилизацията. Благодарих му, благодаря и на Бога и на този, който я обявява. Ето, почвам живота си, ето чувствам се вече в елемента си. Ще се бия, ще воювам за роба, за Македония, ще се жертвам, ще изгоря в свещения пламък! Прости, това съм аз! Дай там всичко в услуга на народа ни, нека изпълним свято човешкия си и граждански дълг. Целуни Бебчо и му вдъхни стремеж към величественото в живота, и нека той ни надмине. Бивакът пак зарева, войниците ми са неузнаваеми, в тях вулкан бумти и това виждам божественото у човека, кога се жертва за другите. Има ли по-възвишено от това?“
Момент от мобилизацията.
Подофицер Тодор Стойчев от 21-ви пехотен Средногорски полк споделя:
„Към 3 часа следобед, когато се намирали на плаца, всички тръбачи в полка изсвирили отбой. Войниците видели как бързо пристигнал един писар от щаба със записка в ръка, която предал на дружинния командир. От щаба съобщавали „ България обявява обща мобилизация“. Като чули тази многоочаквана радостна вест, все едно, че бил хвърлен камък на пчелен кошер. Гръмнало „ура“ до небето, захвърчали фуражки във въздуха…През тази нощ никой не помислил за сън. Тичали от рота на рота. Прегръщали се другарски и викали „ура. И нито един не пускал пушката от ръцете си…Най-после се съмнало. Почнали да пристигат от селата запасните войници с гайди и кавали.Всички под строй, командвани от запасни подофицери, техни другари, окичени с цветя.“

В първите часове на 18 септември звънът на хиляди камбани по цяла България възвестява настъпването на този паметен ден в живота на нашия народ. Млади и стари мъже за два часа се стягат за път и се отправят към казармите на своите полкове. В едно село кметът решава да отложи до сутринта биенето на камбаната. Селяните първо му теглят един хубав бой, след това с викове и песни тръгват към полка си.
Командирът на 21-ви пехотен Средногорски полк полк. Серафимов пише в дневника си:
„18 септември – Пловдив, до вечерта се явиха 6273 запасни долни чинове“.

Руският кореспондент Т. Олгенин (псевдоним на Антоан Олгински) описва трогателни сцени:
„Аз видях шестдесетгодишни старци, дошли при военните власти с воловете си и с възрастните мъже от семейството си, да искат – не да молят, а настоятелно да искат, – щото и те, старците, да бъдат зачислени в обозите, воловете им да бъдат взети, а синовете им, внуците им да бъдат веднага пратени на границата. Аз видях и жени –  майки и съпруги, – които да изпращат своите синове и мъже с твърдостта и спокойствието на древните римлянки. Аз видях сцени на невероятен подем и на почти епични самоотричания и самопожертвувания.“

Народът е обзет от небивал подем. Един беден човек спира на улицата немски кореспондент и му казва:
„Аз нямам нищо друго освен коня си, но го давам с радост, ако може да отиде срещу вековния подтисник.“

Хиляди мъже, студенти в Берлин, Париж, Прага, Виена, Брюксел, Петербург се връщат, за да се включат във войната. Бежанците от Македония и Одринско се завръщат дори от Америка, а заселилите се в България се организират в чети. Една от телеграмите до комитета в София гласи:
„Какво правите, 500 души чакат заповедта ти; разпореди пушки и патрони; не забравяй и мен.“
6-ти пехотен полк напуска София.
Вестта за мобилизацията заварва много мъже на гурбет извън България. Те получават писма да се завърнат.
Вдовица пише на сина си:
„Мили ми синко, ти остана сирак за моя подкрепа, сега дойде време и ти като баща ти да отидеш на бойното поле срещу същия враг… за освобождението на България“.

Съпруга пише на мъжа си:
„Мили ми мъжо, трябва да се явиш веднага в полка, ще загубиш само един ден, за да ни прегърнеш. Аз ще се моля за тебе…да не оставяш осем сирачета…Не се мъчи да мислиш за тяхното бъдеще..Ако не се върнеш, знай, че твоята памет ще ме придружава до гроба…“

На война отиват и опълченците от Руско-турската война през 1877-1878 г. Те заявяват на руския публицист Василий Немирович-Данченко:
„Ние сме длъжни да дадем пример на младите.“

Документирани са случаи на деца-доброволци. След строя на 53-ти пехотен полк върви малко момче. Един млад офицер се спира и го погалва по главата. Казва му да се върне вкъщи.
– Не искам да се върна. Запишете ме доброволец.- отвръща момчето
– На колко си години? – пита подпоручикът.

Момчето е в първи прогимназиален клас, само на 11 години. Повторно отказва да се върне вкъщи.
– Майка ми знае, че съм тръгнал с вас. – повтаря то.
– А баща ти? – пита офицерът.
– Той е убит в Македония. – глухо отговаря момчето.

Малкият Йордан е зачислен в полка. Впоследствие той се проявява като много смел войник при атаката на Одрин и е награден с кръст „За храброст“.
Двадесет години след мобилизацията неизвестен участник в нея споделя спомените си на страниците на списание „Нашата армия“. В броя от 3 октомври 1932 година четем:
„Затворете очите си. Затворете очите си за един миг и се пренесете двадесет години назад, в онова веме, когато един-единствен път, българският народ бе обладан от една мисъл, една идея и гореше от тръпно опиянение и възторг. Спомнете си дните на мобилизацията. Те са като сладък сън, заровен в сянката на едно скъпо минало.
Тогава, като че се беше надигнал не повик за кървава отплата, а зов за сватбена радост. Камбаните биеха. Конни стражари на кариер летяха от село на село и носеха радостната вест. По улици и мегдани се викаше „ура“, удряха се калпаци в земята, в запушени кръчми лееше се руйно вино, чуваха се буйни песни, ехтяха гърмежи от пищови и кримки….

Диплеха се дрехи, беряха се цветя, стягаха се каруци, хълцаше стара майка, но кой ти гледаше, когато отвън подсвирваха другари, свиреха гайди и гъдулки, блъскаха се немилостиво тъпани, виеха се кръшни хора…..
Проверка на редиците.
Като листа от вихрушка, като буен порой се спуснаха всички към близкия град. Вървяха безспир ден и нощ, вървяха не, летяха с крилата на едно велико опиянение.
Около казармите, в казармите, из двора им гъмжеше като в разсърден кошер. Селяци се викаха, набори се търсеха, вик, закани, глъч….Пред комисиите се тълпяха хора с уволнителни билети, без билети, служили, неслужили, здрави, болни, даже и жени… Да, казвам жени, защото при нас пристигна група селяци, водени от една ентусиазирана жена, послушница в манастир, която искаше, молеше, плачеше да бъде зачислена за санитарна на бойната линия….

Командири, ключари, фелдфебели, изправени като съдебни пристави, пред купища оръжие, облекло, снаряжение, раздаваха на всекиго по един военен знак да личи, че е от редовете на славната, но бедна българска войска. Никой не се сърдеше.

– Строй се!

Пъстроцветни тълпи от фигури с кожухчета, антерии, ален пояс над съдрана куртка, фуражка с половин козирка, рунтави калпаци, селски торбички, ямурлуци, малки кончета с хамути до коленете, ездачи с пискюллии джамбазки гемове, саби, завързани с канап, ятагали- цяла мозайка,панаир, обаче у всички гореше пламък в очите, готови да се понесат върху крилете на славата….“

Василий Немирович-Данченко дава емоционално, но вярно обобщение на мобилизацията:
„Всичко беше дошло в казармите, за да сложи пред олтара на Отечествто и сили, и здраве, и имот, и живот.“

Разказът за мобилизацията на българската армия би бил непълен без думите на големия военен историк и педагог Петър Дървингов, по това време майор от Генералния щаб:
„И когато на 17 септември 1912 година в качеството ми на офицер от Щаба на армията съдбата бе определила с един другар да получа заповедта за мобилизация, подписана от министъра на войната, генерал Никифоров, и да я шифрирам, за да се предаде лично на телеграфната станция в столицата на България, аз можах да видя къси часове след това, как мъртвите десет думи на заповедта раздвижиха с някаква мистична сила цяла България. Съвременници на тоя съдбоносен ден от историята на нашата Родина, ние всички знаем какво представляваше свободното Отечество в тоя и следващите дни. Като че ли един непоносим товар се смъкваше от гърба на всички българи. Като че ли едно срамно петно предстоеше да се изтрие. Целият български народ, всички до един се почувстваха като една душа, едно тяло, едно сърце.
България беше вече вдигната на крак, за да освобождава братята от Македония и Тракия. И всеки бързаше да се яви на своето място, в своята част. И всички в това единодушие, решени непременно да сломят неприятеля, се почувстваха вдъхновени от най-искрени пориви за борба и от най-твърда вяра в победата: обучението в казармата им беше дало вярата в себе си и другарите си. И за три дни изникнаха като феникс от пепелта страшните полкове на България.
Българската бойна слава.
Земята трепна под дружния крак на мобилизираното Отечество. Всичко, поне това, което се отнасяше до мобилизацията в нейната техническа същина се извърши по часовник и по установения план. Гордите полкове на България, макар и не най-добре облечени и стъкмени, под прикритието на мобилизираната гранична стража и конницата, на седмия ден и по-рано, вече се движеха към пределите на Турция. Железниците работеха като в един ад и превозваха войските към определените им зони на съсредоточаване.“

Българският народ изпраща своите синове в свещената борба за обединението си с благословия. В полковете се отслужват молебени, думите на запасния подпоручик Отон Барбар обрисуват този на Шести пехотен Търновски полк в София:
„По време на молебена една стара жена с черна забрадка на главата си, може би майка на някой войник, се доближи до стоящия пред голямата група офицери командир на полка, целуна го по челото, благослови го и му подаде китка цветя. Явно беше, че и командирът не познаваше тази жена, но под влиянието на момента прие благословиятеа и китката. Тази тъй проста и няма сцена трогна стоящите наблизо офицери и в очите на някои заблестяха сълзи.“
ВИЖ ОЩЕ: КНИГАТА НА ОТОН БАРБАР „МОИТЕ СПОМЕНИ ОТ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ“
Подпоручикът от Тринадесети пехотен Рилски полк Васил Коларов обобщава прекрасно случилото се по време на мобилизацията:
„Българският народ отиваше да занесе свобода, дето имаше робство, правда, дето господстваше безправие, култура, дето цареше варварството.“
https://bulgarianhistory.org/mobilizacia/

Шифъра на Теотиуакан все още не е дешифриран! бр.256

Въпреки че Теотиуаканос са умели художници, те така и не успяват да разработят своя собствена писменост. Или може би са го направили, но все още не сме стигнали до дешифрирането й.
Знаем много малко за писмеността на Теотиуакан, с изключение на факта, че е базирана на глифове. Изследователите постулират, че Теотиуаканос е могъл да използва истмийската писменост, древна писмена система в Мезоамерика. Откриването на истмийски надпис върху маска в стил Теотиуакан подкрепя това предположение.
За съжаление, истмийската писменост остава неразгадаема до днес. Това е една от основните причини да знаем толкова по-малко за тази прославена цивилизация дори днес.
https://naedin.click/teotihuacan/

Тайните тунели под пирамидите на Луната и Огнената змия бр.256

 Това е може би един от най-завладяващите факти за Теотиуакан – откриването на тайни тунели, със скрити съкровища.
В Теотиуакан са открити не един, а два тунела – един под пирамидата на Луната и по-скорошен в Цитаделата, точно под пирамидата на пернатата змия.
Археолозите откриват много неща при неотдавнашните разкопки – керамика, миди, статуи, скъпоценни колиета, ножове от обсидиан и дървени фигурки. За какво са били използвани тези тунели можем само да предполагаме.
https://naedin.click/teotihuacan/

На плаж през 18-ти Век бр.256

През 18-ти и 19-ти век дамите не са можели просто да облекат банските си и да се затичат към морските вълни, както го правят днес. Имало е определени крайбрежни етикети, които трябва да се спазват и да се поддържа приличие. Да бъдат видени в банските им костюми от представители на срещуположният пол е било нещо нечувано, невиждано и недопустимо.
За да помогне на жените да запазят своята скромност и достойнство, е разработено просто изобретение, наречено „машина за къпане“. Машината за къпане прилича на дървена съблекалня, често срещана на плажовете, но по-голяма по размер, издигната на колела и със стъпала, водещи към вътрешността. Жената, която ще се къпе, влиза в малката стая на машината, докато е на плажа, облечена в уличните си дрехи. В уединението на машината тя се преоблича в дрехите си за къпане, които са изключително скромни в сравнение с днешните стандарти и поставя ежедневните си дрехи в повдигнато отделение, за да останат сухи.
След това машината за къпане се въвежда във водата от коне, а понякога и от човешка сила. След като кочияша се отдалечи, къпещият се може да излезе от машината, използвайки врата, която гледа далеч от любопитните очи на плажа. Някои машини дори са оборудвани с платнена палатка, която може да се спуска във водата, създавайки частна зона за къпане за плувкинята. Плувкините обикновено са ескортирани от силна жена, чиято работа е да помага на дамата да влезе и излезе от машината и след това да се върне обратно в нея. Ако къпещата се не можеше да плува, около кръста й се връзва здрава връв, която е прикрепена към машината, за да се гарантира, че няма да бъде отнесена от теченията.
След като къпенето приключи, тя се връща в каретата, изсушаваше се и отново се преоблича в ежедневните си дрехи. Докато се преоблича, къпещата се може да сигнализира на кочияша с малко флагче, че е готова да се върне обратно на брега. След това каретата е изтегляна обратно към брега.
Машините за къпане дебютират във Великобритания около 1750 г. и се разпространяват в Съединените щати, Франция и Германия. Изобретението често се приписва на Бенджамин Бийл, квакер и производител на ръкавици и бричове, който живее в Маргейт, крайбрежен морски курорт в Англия. Всъщност има доказателства за съществуването на машината за къпане поне петнадесет години преди това, но Бенджамин Бийл допринася за дизайна на машината за къпане.
В най-ранните дни, преди да се наложи викторианското благоприличие, всъщност е било съвсем нормално както мъжете, така и жените да плуват голи. Тъй като моралните ценности се променят, голото плуване и дори смесеното къпане стават неприлични. Законното разделяне на зоните за къпане приключва във Великобритания през 1901 г. и машините за къпане намаляват бързо. С премахването на законите за къпане, мъжете и жените често започват да бъдат виждани да се возят заедно в тези машини и в началото на 20-те години на миналия век машините за къпане изчезват напълно.

Мистерии: Древните самолети на инките бр.256

В Южна Америка, на териториите, върху които се простирала някога империята на инките, продължават да се откриват малки златни фигурки, наподобяващи самолети. Какъв е бил прототипът за създаването на тези произведения не е известно.
Древните индианци, населяващи територията на провинцията Толима в Колумбия създавали в продължение на стотици години подобни изделия. Според специалистите те са на възраст между 1200 -1500 години. За съжаление се е запазила много малко информация за културата и живота им. Учените предполагат, че тези фигурки били използвани като шноли и украшения за ушите и носа, но не могат да дадат обяснение защо формите им приличат толкова много на самолети.
Първоначално тези изделия били смятани за брошки и други украшения. В очите на непредубедените изследователи тези златни фигурки изглеждат по различен начин – умалени реплики на самолети и други въздушни превозни средства.
 През 1969 година американският ювелир Емануел Стауб дал за изследване притежаваната от него крилата фигурка на свой приятел-известен зоолог, ръководител на обществото за изучаване на необяснимите явления. Ученият веднага разбрал, че фигурката няма прототип сред животинския свят.
В същото време няколко авиационни експерти, с които ученият се консултирал, заявили категорично, че това е модел на летателен апарат. Било установено също,че фигурката е на повече от 1000 години. Хората изработвали тези фигурки, са живели на територията на днешна Колумбия, но произведенията им са били намирани не само в Колумбия, но и на територията на Коста Рика, Венецуела и Перу.Дали това са наистина модели на летателни апарати решили да проверят двама германци-Ангулд Енбом и Петер Белтинг – медик и офицер от въздушните сили. Те решили да построят увеличени копия на летателните фигурки и да ги изпробват в полет. Избрали две, които приличали най-много на самолети. Построените копия били 16 пъти по-големи от оригиналните, съхранявайки пропорциите и особеността на формата им.
Резултатът се оказал зашеметяващ. Радиоуправляемите модели изпълнявали сложни фигури от висшия пилотаж.
https://dariknews.bg/novini/liubopitno/misterii-drevnite-samoleti-na-inkite-1633971

Какъв е щастливият брак? бр.256

В Университета на Мичиган и Университета Рутгерс, САЩ, са изследвани 400 двойки, които живеят заедно от 39 години. Експериментът предполагал, че за известно време двойките ще си водят бележки един за друг и за себе си: какво ги дразни и какво изглежда като хубавото на това, да живеят заедно, пише радио Sputnik, цитирано от Агенция “Фокус”.

Първо се оказа, че мъжете ценят психологическата хармония повече от жените. В началния етап това е психологическа съвместимост, която с течение на времето се развива в душевен комфор

Второ – проучването потвърди нещо, което всички и така знаят: „щастлива жена е щастливо семейство“. Това е, когато в къщата има уютна атмосфера, когато и съпругът, и децата усещат женска топлина върху себе си. Успешният брак е този, в който една жена е по-щастлива от мъжа. Така решиха американските изследователи.

Но експериментът показа също, че с възрастта жените по-открито споделят за себе си с мъжете, а съпрузите, напротив, стават по-потайни

мъж жена влюбени
Gulliver/Getty Images
И най-неприятното – настроението на съпругата се влошава, ако съпругът е болен и тя трябва да се грижи за него. И настроението на съпруга не се влошава, когато жена му е болна – децата се грижат за нея, а той живее така, както е живял.

За да проверят сами дали всичко това е вярно, хората трябва да се оженят. Не да живеят заедно, а именно да се оженят. Същите американски психолози обръщат внимание на момичетата: съжителството намалява наполовина вероятността да станете истинска булка. Причината се крие в разликата във възприемането на факта на простото съжителство. Жените вярват, че това е стъпка към брака, а повечето мъже смятат, че това вече е брак и семейст

мъж жена легло
iStock/Getty Images
И още: според многобройни наблюдения, съвременните мъже са готови да се оженят около 22 месеца след началото на романа. Ако на 23-ия месец нищо не се случи, шансовете на жените се стопяват бързо.
От друга страна, една жена може и да не изживява дълъг романс с мъж: той ще й направи предложение бързо. Според науката това се случва, когато човек психологически е узрял, за да създаде семейство. В този случай той често предлага брак не на онази, която е обичал през целия си живот, а скорошна позната.

Оттук и всички истории за „бяхме заедно, а той се ожени за моята приятелка“. Да, точно в момента, когато той се е решил, до него не сте били вие, а вашата приятелка (ако вярвате на американското проучване). Неговата задача сега е да направи една жена по-щастлива от себе си.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/kakyv-e-shtastliviiat-brak-2205692

Какво представляват антиоксидантите бр.256

  и какви могат да са ползите от тях за вашето здраве

Вероятно сте виждали думата „антиоксидант“, споменавана стотици пъти в статии и реклами за храна. Търсене в Google на термина генерира зашеметяващите 132 милиона резултата. Но какво точно представляват антиоксидантите, как те повлияват на вашето здраве и кои са най-добрите начини да ги консумирате? Ето няколко основни факти за тях.
Какво представляват антиоксидантите?
Антиоксидантите са молекули, присъстващи в организма и открити в растителни храни, които противодействат на оксидативния стрес. Накратко, оксидативният стрес възниква, когато има дисбаланс между производството на свободни радикали, които увреждат клетките  и способността на организма да противодейства на техните вредни ефекти.
Свободните радикали се образуват като страничен продукт от нормалния метаболизъм и в резултат от физически упражнения, излагане на слънце и замърсители на околната среда като смог и цигарен дим. Оксидативният стрес, предизвикан от свободните радикали, уврежда здравите клетки и се смята, че играе роля при различни заболявания, включително рак, диабет, болест на Алцхаймер , болест на Паркинсон и сърдечни заболявания . Оксидативният стрес също влияе негативно на стареенето.
Антиоксидантите по същество служат като телохранители за защита на здравите клетки от атаките на свободните радикали. По този начин те помагат да се поддържа правилната физиологична функция и пазят здравето ви.
Топ източници на антиоксиданти.
Съществуват стотици, ако не и хиляди вещества, които действат като антиоксиданти, от витамин С до флавоноиди и полифеноли. Широка гама от храни на растителна основа осигуряват антиоксиданти, така че те са лесни за намиране. Някои от най-добрите източници включват плодове, какао, билки и подправки, боб, артишок, ябълки, ядки и семена, череши, тъмни листни зеленчуци, кафе и чай, пълнозърнести храни, грозде , домати , картофи и сладки картофи, авокадо и нар.
Как да увеличите приема на антиоксиданти?
За да приемате по-широк спектър от антиоксиданти, както и витамини, минерали и фибри, е редно да се стремите към разнообразие от растителни групи храни с различни цветове. Например, включете купа зеленчуци на закуска, две на обяд и две на вечеря, в допълнение може да добавите купа плодове на закуска и друга като част от междинна закуска.
Друг начин да увеличите приема на антиоксиданти е да замените преработените храни с такива на растителна основа. Заменете сладкишите за закуска с купичка овесени ядки от зелени тиквички, покрити с плодове и ядки. Вместо сандвич, пригответе си бързо ястие с щедра основа от зеленчуци с боб, кафяв ориз и подправено с гуакамоле. Направете си лека закуска с плодове с ядки или зеленчуци с хумус. И задоволете желанието си за нещо сладко с тъмен шоколад. Може да поръсите канела в сутрешното си кафе и задължително пийте големи количества вода или чай с богати на антиоксиданти билки и парченца плодове. Освен това, изборът на храни, богати на антиоксиданти, може изцяло да повиши хранителните качества на вашата диета.
Твърде много антиоксиданти чрез добавки могат да бъдат вредни
Целта обаче не е да се заредите с възможно най-много антиоксиданти. Има множество хранителни добавки с високи дози антиоксидантни в тях, но те не са най-добрият начин да защитите тялото си. Всъщност някои изследвания свързват употребата на високи дози бета-каротинови добавки с повишен риск от рак на белия дроб при пушачи. Приемът на високи дози чрез добавки на антиоксиданта витамин Е е свързан с повишен риск както от хеморагичен инсулт (вид инсулт, причинен от кървене в мозъка), така и от рак на простатата.
Най-добрият начин за консумация на антиоксиданти е чрез пълноценни храни на растителна основа. Това е отчасти защото антиоксидантите действат в синергия един с друг и с други биоактивни съединения. С други думи, те са една от основните съставка в сложната рецепта за защита на вашето здравето.
Антиоксидантите са важен аспект на проактивното хранене и могат да помогнат за забавяне на стареенето и хроничните заболявания. Поради тези причини те могат да ви помогнат да изглеждате и да се чувствате по-добре. Но антиоксидантите не са лек за всичко и те не трябва да се използват под формата на добавки за лечение на медицинско състояние без надзора на вашия лекар. За да се възползвате най-добре от предимствата на антиоксидантите, набавете си ги от пълноценни храни или продукти, направени от пълноценни хранителни съставки – това е и най-вкусният и задоволителен начин да получите дневната си доза.
https://naedin.click/antioxidant/