Диригентът в музиката е като режисьора във филмовото изкуство. Не случайно симфоничните  оркестри звучат по различен начин, дирижирани от големи диригенти. А произведенията на гениалните композитори сякаш се „раждат“ отново за слушателите, при различните интерпретации на диригентските колоси на нашето време.

Малко известен факт е, че гениалния руски композитор и пианист Сергей Рахманинов /1873-1943/, остава името си в историята на диригентското изкуство. Като страстен почитател и интерпретатор на великия Рихард Вагнер, прилага на практика неговите идеи .За пръв път въвежда модерното разпределение на инструменталистите в оркестъра и дирижирането от диригент, изправен пред оркестрантите по време на концерт.

Може би най- атрактивния и известен диригент на нашето време е венецуелеца Густаво Дюдамел /1981/.Той е най-младият в историята дирижирал Новогодишния концерт на Виенската филхармония /2017/, както и оркестъра на Метрополитен опера при представлението на операта „Отело“/2018/.Колегите му го определят като „най-добрия разказвач“ на музикални истории, възхищават се на феноменалната му музикална памет и тънкото познаване на възможностите на изпълнителите, с които работи. Получава музикалния „Оскар“- „Грами“ за записа на прочутата 4 та симфония на Йоханес Брамс, звезда на Алеята на славата в Холивуд /2019/.Превръща Лос Анджелеския симфоничен оркестър в „най- креативния и следователно най-добър в САЩ“.

Гениалният композитор, пианист, органист Феликс Менделсон-Бартолди /1809-1847/ е най- големият реформатор на диригентското изкуство. Великият Гьоте го сравнява по талант със самия Моцарт. Той създава и става главен диригент на първия професионален симфоничен оркестър, в историята на музиката- Гевендхаус оркестър- Лайпциг. Преоткрива за широката публика творчеството на великия Йохан Себастиан Бах /1829/.Създава първото професионално висше учебно заведение за музика- Консерваторията на Лайпциг.

За щастие на българите, най-нашумялото име на жена-диригент в наше време е на пловдивчанката Деляна Лазарова. Спечелила десетки престижни отличия, като цигуларка, тя се насочва към дирижирането и печели първия международен конкурс за млади диригенти „Сименс-Хале“/Манчестър-2020/.В момента е асистент-диригент на сър Марк Елдър-главен диригент на Оркестър „Хале“ /Манчестър/ и на Кристиан Мачелару- главен диригент на Националния оркестър на Франция.

Това са част от „героите- музикални режисьори“ в историята на музиката.

 Георги Караджов

Музиката и театър се срещат в оперния спектакъл. Въздействието на оперното изкуство е неразривно свързано с постановката му на музикална сцена.

Най-големият оперен режисьор на 20 век, е великият италиански филмов

режисьор и сценарист граф Лукино  Висконти /1906-1976/.Потомък е на  прочутата благородническа фамилия- миланските херцози Висконти. Започва чиракуването си в киното, при „бащата на филмовия магически реализъм“ Жан Реноар- син на великия френски художник Огюст Реноар. Като филмов режисьор създава шедьоври на световното кино, като „Гепардът“, “Залезът на боговете“, „Смърт във Венеция“. А като близък приятел на

легендарното сопрано Мария Калас, заедно създават класически оперни постановки- „Травиата“/1955/ и „Ана Болейн“/1957/ в „Ла скала“. Незабравима е неговата „Фалстаф“ на Верди във Виенската

опера под диригентството на големия  . Ленърд  Бърнстейн.

Негов асистент е може би най- известния оперен режисьор в историята-

италианеца Франко Дзефирели /1923-2019/. Той поставя може би най-прочутата постановка на „Тоска“ от Пучини в Ковънт Гардън-Лондон /1964/ с Мария Калас и Тито Гоби.След като придобива световна слава, като оперен постановчик, създава филмовите класики- „Ромео и Жулиета“/1968/ и „Укротяване на опърничавата“ /1967/ с 

 Ричард Бъртан и Елизабет Тейлър.

Според критиците и меломаните, великия Джакомо Пучини /1858-1924/ е най-големият драматург сред оперните композитори. Не случайно неговите „Бохеми“, „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“ са в класацията на 10- те най- изпълнявани оперни произведения в историята. Самият той е третият най- изпълняван оперен композитор след Верди и Моцарт.

Роберт Уилсън /1941/- експериментален театрален и оперен режисьор ,драматург, хореограф, танцьор, художник, скулптор, звуков и светлинен дизайнер е най- почитаният оперен постановчик на нашето време. Извоюва световна слава с поставянето на иновативни музикални произведения от големи съвременни композитори. Прочутата му постановка на операта „Айнщайн на плажа“ на големия 

 композитор Филип Глас продължава 5 часа. Тя е изградена на принципа на колажа и поразява с много бавното оперно действие, иновативност и екстремни пространствени и времеви размери. Театралната му постановка- „Животът и времето на Йосиф Сталин“ продължава 12 часа. Той буквално променя смисъла и формата на думите в своите спектакли.

Така симбиозата между операта и театъра ,създават безсмъртни произведения на изкуството на 20 век.

 Георги Караджов

 Говорът е преобладаващото средство за комуникация между нас .Може би затова сме свикнали да преценяваме интелигентността на човека срещу нас, по езика, с който комуникира.

Но имаме и други сетива- едно от най-важните от тях е слухът. А в него пред нас се разкрива света на музиката. В нея има не по-малко мисъл и интелектуално усилие.

Големият испански тенор  Алфредо Краус /1927-1999/ отстъпва по популярност на знаменитите Карузо Джили, Павароти, но има запазено място в пантеона на оперното изкуство. Още в началото на кариерата си, взима трудното за всеки творец решение, да ограничи до определен брой на година, своите изпълнения. Решението отнема от неговата популярност, но допринася за дългата му кариера- чак до неговите 70 години. Точно оценява възможностите на своя глас и затова се превръща в най- големия Вертер, от едноименната опера на Масне на нашето време. Същият Вертер,, прочутия герой от роман на Гьоте.

Загадъчният Артуро Бенедети Микеланджели /1920-1995/ е обявен за „най самотния и саможив“ сред гениалните пианисти на 20 век. Ритуалите му на сцената стават легендарни. Но това му позволява да постигне звук на инструмента си, непостижим за големите му конкуренти. Според големия

диригент Серджиу Челибидаке- „Микеланджели създава цветове, той не е просто пианист, а диригент.“

Самият Челибидаке /1912-1996/, румънец по произход, е съ-диригент на Берлинската филхармония с великия Вилхелм Фуртвенглер /1947-1952/.След отстраняването на последния напуска филхармонията. Неговата идея- фикс е „трансцеденталното изживяване“ на музикалното произведение, по време на концерт. Може би под влияние на дълбокото му познаване на дзен-будизма, затова е подозрителен към записите на дирижираните от него оркестри и произведения. Независимо, че някои от тях се превръщат  в най- добрите в историята на музиката на 20 век.

Великанът в джаза, американеца Майлс Дейвис /1926-1991/ е наречен „пионер на музиката на 20 век“, „принц на мрака“ и „Пикасо на джаза“. Той е основната причина наред с

Дюк Елингтън,  джаза да бъде възприет, като едно от най- важните направления в историята на музиката. Неговото комбиниране на различни музикални стилове е в основата на направлението „фюжън“ в музиката .В него, хармонично се съчетават най- различни музикални стилове- класическа музика, рок, поп- електрическа музика, кънтри….Признат е за един от най- иновативните творци на всички времена.

Да „интелектът“ в музиката има значение

Георги Караджов