ДА СЕ ЗНАЕ БР.259
Вашият коментар
Месечни архиви: май 2022
По-добре ли е за женското куче, ако има поне едно котило бр.259
Снимка: iStock
Дебатът „за“ или „против“ кастрирането е често срещана тема за обсъждане между собственици на домашни любимци. Това е чувствителна област, в която, за съжаление, продължава да има много неизвестни, а именно това поражда различни истории и митове, често – почти напълно опровергавани от страна на ветеринарни лекари и специалисти. Защо хората им вярват – не бихме се наели да кажем. Но едно е сигурни – всички сме ги чували.
Едно такова популярно твърдение гласи, че ако имате женско куче и поне веднъж го оставите да има малки, дори и само едно котило преди евентуална кастрация, ще добави години към живота му. Ако и вие сте го чували, то със сигурност се питате дали лишаването на вашата женска от потомство всъщност не би имало отрицателен ефект върху здравословното й състояние в бъдеще? Ако е така, то се надяваме да продължите да четете, за да видите какво ни казват фактите по въпроса.
https://dogsandcats.bg/kucheta/podobre-li-e-za-zhenskoto-kuche-ako-ima-pone-edno-kotilo
таг женско, куче, котила,
БРАКЪТ КАТО ЦЕННОСТ В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА БР.259
Българското семейство преминава през различни трансформации през отделните исторически периоди и играе основна роля в запазването на
българския род и култура. България, принадлежи към европейските народи,
но българското семейство, и по-конкретно това на Средновековието и
Следосвобожденска България носи своите специфики и е доста по консервативно от северно европейското семейство.
Сведенията за най-ранните форми на семейството в българските земи са оскъдни. Славяните носят със себе си матриархат и задругата, формират задруги, семейни общини и по-големи групи, в което участват семейства от няколко поколения, които колективно стопанисват средствата за производство и продуктите за потребление
Задругата се определя като предна степен на семейството, което възниква на основа на груповия брак ,към отделното семейство на съвременния свят.
В средновековна България формите за сключване на брак са представени от М. Арнаудов като кражба на жената, купуване на жената и приставане. Християнизацията поставя по-официално свързване и акцент върху отделни права и задължения за мъжа и жената. Според Хаджийски основните чувства между мъжа и жената са съпружески дълг, преданост към взаимните интереси, приятелство, взаимна подкрепа при създаването на деца.
Често жената има ръководна роля и е в позиция на дирижиране на всички семейно-битови въпроси, ако мъжът е в чужбина. Възпитанието на децата, създаване на атмосфера на задушевност, топлина и любов се приемат като задължения на жената.
https://ejournal.vfu.bg/en/pdfs/Ganka_Ivanova.pdf
таг бракът, българска, култура, българско, семейство
ПОНИЧКИТЕ БР.259
По-възрастните читатели сигурно помнят “потребителските“ еднодневни екскурзии до пограничните румънски градове в Голямата криза след Промените. Народът на Добруджа масово се юрна на север хем нови хоризонти да види, хем да си купи нещо за хапване или някаква дрешка от спестените социалистически левчета. И понеже държавата вече я нямаше, хитри и предприемчиви бели и мургави българи набързо се окопитиха за луда печалба и организираха ежедневния трафик със своите мини бусчета или раздрънкани москвичи и лади.
Да си призная и аз не останах встрани от тази транспортна еуфория, защото и моето семейство се бореше с кризата на празните магазини и рафтове. Направих няколко курса до Галац, Тулча и Констанца с наши семейни приятели. Не помня вече какво сме пазарували като алъш-вериш, понеже всеки носеше нещичко за продажба или размяна на стока срещу стока, както е било в далечната древност.
Случката, която се е запаметила в моята биологична памет, като доста емблематичен спомен, е от едно завръщане с ферибота от Галац. Преди да се кача с колата на платформата, взех си от павилиончето топли понички. След мен на опашката се беше наредила лека кола с Добричка регистрация – баща, майка и две деца на около 7 и 12 години. Момичето беше по-малкото дете. Като ме видяха с поничка в ръка да закусвам прав до колата, на децата изглежда внезапно им се приискало от моята закуска и майката изтича обратно до павилиончето да им купи по две-три понички… Направи ми впечатление, че докато момчето лакомо заръфа своята закуска, момичето я огледа смръщено, дори гнусливо, и на висок глас каза:
Мамо! Ама как може тия румънци да правят понички от черно брашно!? Майката беше влязла в чакащата кола и май не чу въпроса. Тогава момчето, като видя, че сестричката му още оглежда поничките си от всички страни, подкани я с пълна уста:
Хайде яж, лапай, ако си гладна! Много питаш!
– Що да не питам? – наежи се момичето на брат си. – Искам да знам… Ти пък като много знаеш… ти ми кажи, защо румънски те понички са черни?
Защото… Абе, и да ти го кажа, малка си още, няма да го разбереш… Момичето най-после беше захапало своята поничка. Тупна ядовито с крак по земята, преглътна хапката си и отговори, видимо засегната:
Брееей!… Малка съм била!… А кой от двама ни знае наизуст докрай стихотворението ,,Опълченците на Шипка“? А? – Добре, добре! – вдигна театрално ръце в знак на помире ние братчето: – Виждам, че изведнъж си пораснала…
Кажи ми тогава, защо техните понички са черни? – върна се пак на въпроса си малката питанка.
Слушай тогава, щом искаш да знаеш!… Ако Добруджа беше цялата наша, българска, както е било някога, всички понички щяха да бъдат бели! Разбра ли го?
– Малко… А защо Добруджа не е цяла?
Не знам!… Яж си поничката, ще изстине!… Голяма питанка си! Но като видя, че няколко души с интерес следяха разговора на двете деца, момчето, може би за да се похвали с историческите си знания, допълни: Питай великите сили, защо Добруджа не е цяла?
Отговорът на брат й май не й се хареса, защитно последва уточнение:
Ти откъде го знаеш? Виждал ли си тия… велики сили? Зная го… Това е история… Пише го в нашите учебници!
А, кой пише такива… глупави учебници? Земята може ли да се дели, за да правят от нея черни и бели понички? След последното питане на малката Бърборана последва спонтанен смях и кратки, одобрителни коментари от групата на чакащите да се вдигне бариерата на ферибота.
– Абе тия деца… тия наши деца – помъчи се да надвика гласовете някакъв ухилен господин – се раждат готови политици за парламента, бе!
– Не политици, а патриоти! – допълни друг глас.
Румънският полицай, който мълчаливо си седеше на стола и внимателно слушаше разговора на двете деца, само се усмихна. Той може би разбираше малко или добре български, затова се усмихна. После като чу звънеца от капитанския мостик, вдигна бариерата.
Планимир Петров
таг поничките, промените, Добруджа
Много често допускани досадни и дразнещи грешки бр.259 9
|
Марла Ръниън бр.259
Марла Ръниън (1969) Разболява се от т.нар. „синдром на Старгарт“ на 9-годишна възраст и неговото прогресиране я прави практически сляпа. Това не ѝ попречва упорито да следва мечтите си и да стане трикратен шампион по бягане на национални първенства, носител на множество златни медали от олимпиади и изобщо един от най-добрите бегачи в света. Марла се състезава наред с напълно здрави спортисти и ги побеждава. С постиженията си доказва, че хората с увреждания могат да бъдат пълноценна част от обществото и истински победители, стига да го позволят на себе си.
https://woman.bg/novini/9-veliki-lichnosti-s-uvrezhdaniya-koito-promeniha-sveta.64660.html
таг Марла Ръниън,,сляп, „синдром на Старгарт“
РЕЦЕПТИ БР.259
Пълнено печено пиле с кайма и картофи на фурна
Продукти
1 пиле
250 г кайма
2 картофа
1 ч.л. червен пипер
1/2 ч.л. черен пипер
1 ч.л. чубрица
сол
олио
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват и се сваряват. Нарязват се на дребни кубчета.
Каймата се запържва в тиган с олио, докато се раздроби. Към нея се добавят подправките, картофите и всичко се разбърква много добре. С получената плънка се напълва суровото цяло пиле и се зашива с подходящ конец. Поставя се в дълбока тенджера и се залива с подсолена вода, докато го покрие. Вари се на умерен огън до пълната готовност на месото. След това пилето се изважда внимателно, разшива се, поръсва се с червен пипер и чубрица и се разрязва. Сервира се, декорирано с пресни зеленчуци според сезона.
Коктейлни хапки
продукти
-
франзела – 1 бр.
-
крема сирене – 1 пакетче
-
домати – 1 – 2 по – малки
-
колбаси – парчета кръгъл луканков салам /чоризо/
-
кашкавал
-
Начин на приготвяне
-
Франзелата се нарязва на равни по-тънки филийки. Намазват се с крема сиренето.
Кашкавалът се нарязва на еднакви кубчета, а доматите на шайби.
Върху всяка намазана филийка се слагат последователно шайба домат, резен салам и кубче кашкавал.
Хапките се закрепват с помощта на клечка за зъби и се поставят в хартиените кошнички. Нареждат се в подходяща чиния или поднос.
- ТАГ пълнено, пиле, кайма, картофи
РУДОЛФ ЩАЙНЕР БР.259
В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос. Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
С епохата на материализма в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса, чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите, нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н. Днешната астрономия не признава каквато и да е връзка между човешкото физическо тяло и Космоса; тя изобщо не допуска, че в основата на пространствените отношения, констелации и т.н. лежат не физически, а духовни връзки.Обаче все пак в човешкото същество пулсират именно духовно-душевни сили, които са сплотени около Аза. И духовното наблюдение установява не една компактна сила, а необозримо войнство от духовни Същества, които се изявяват във формите на съзвездията, в движенията на т.н. подвижни звезди, в излъчващата се светлина от звездите и т.н.
Всичко онова, което живее в звездите като отражение на духовните Същества, се намира по отношение на човека в такава взаимна връзка, каквато, от друга страна, съществува между физическия човек и необходимите му хранителни вещества от земния материален свят. И затова човекът застава в най-близки отношения с Космоса именно тогава, когато осъществява нещо от това, което можем да наречем тайна на Луната.
Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна метаморфоза. Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск. Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: наполовина, четвърт и т.н. Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната – намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието. После цикълът отново стига до Пълнолунието.
Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи навън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление. Но по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие.
Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас. И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е моментът на Новолунието… Сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна, а тази страна или „фаза“ е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
Или иначе казано, веднъж Луната надвисва над нас в своя цялостен физически облик, а друг път – в своя цялостен духовен облик. Така че ние сме непрекъснато поставени в ритмичната смяна между физическата и духовна изява на Луната.
Рудолф Щайнер. Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството – трета лекция, изнесена в Дорнах, 21 април 1924
ТАГ Рудолф Щайнер, мистерийна мъдост
Медицината в Древен Египет бр.259
Имхотеп (ок. 2750 пр.н.е.) е висш чиновник от времето на III египетска династия. Той е навярно първият гений, за чието съществуване има достоверни данни. Имхотеп e бил върховен жрец, астроном, мъдър съветник, архитект, лекар и първосвещеник, предполага се, че има заслуги за въвеждането на календара. В по-късните епохи е почитан като бог на лечението, а гърците пренасят култа към него и го свързват със своя бог на медицината – Асклепий. Имхотеп бил един от малкото хора с неблагороден произход, които били обожествени. Древните египтяни изпитвали към него такова уважение и възхищение, че по-късно го обявили за покровител на писарите. (http://bg.wikipedia.org/wiki/Имхотеп)Нивото на развитие, постигнато в областта на медицината в Древен Египет, е доста изумително. Откритията, направени по време на разкопките, изумили както археолозите, така и историците, тъй като нито един историк не очаквал една толкова силно развита технология у цивилизация, живяла 3,000 години преди новата ера.Било разкрито, посредством рентгенови анализи върху мумиите, че в Древен Египет е била практикувана мозъчна хирургия. При това тези операции са били провеждани с помощта на високопрофесионални техники. Когато били изследвани черепите на мумиите, които са били подложени на операция, можело да се види, че оперираните страни са били разрязани много правилно. Били открити дори зараснали черепни кости, което доказва, че тези хора са живели след мозъчната операция.Друг пример пък са някои лекарства. Благодарение на бързия напредък в експерименталната наука през 19-и век бе направена и голяма крачка в областта на медицината. Откриването на антибиотиците бе едно от най-големите постижения, направени през този век. Думата ,,откритие“ обаче не е много правилна, защото много от тези техники вече са били известни на древните египтяни.По време на разкопките били разкрити също така и множество медицински техники и инструменти, използвани от древните египтяни преди 5,000 години, освен тези за мумифициране. Можем да изброим множество подробности във връзка с това:♦ Жреците, заангажирани с медицина в Древен Египет, лекували всички видове болести в своите храмове. Точно както днес, египетските доктори са се били специализирали в различни сфери на медицината. Всеки един доктор притежавал свой собствен клон. От очни лекари до зъболекари, множество специализирани лекари оказвали услуги на народа.♦ Лекарите в Древен Египет били ръководени от държавата. Ако пациент не успеел да се възстанови или умре, то държавата разследвала причините и определяла дали методът на лечение, който бил използван от доктора, противоречал на правилата или не. Ако по време на лечението бил допуснат някакъв пропуск, това се установявало и докторите били наказвани в рамките на закона.♦ Всеки един храм притежавал добре оборудвана лаборатория, в която били приготвяни и съхранявани лекарства.♦ Първите стъпки на фармакологията и примери за употреба на превръзки и компреси датират от времето на Древен Египет. Папирусът на Смит описва как лепкави ленти, направени от лен, са били използвани за лечението на рани. Ленът също така бил и идеален материал за извършването на превръзки.♦ Археологическите открития са разкрили подробна картина на медицинската практика. Освен това били открити и имената и титлите на повече от 100 лекари, специализирали се в собствените си сфери.♦ В релеф на стената на храм в Ком Омбо имало направена дупка, а в нея била поставена кутия с хирургически инструменти. Тази кутия съдържала голяма метална ножица, хирургически ножове, триони, сонди, шпатули, малки куки и клещи.♦ Използваните техники били многобройни и разнообразни. Счупвания и пуквания били съединявани, били използвани шини и отворени рани били зашивани. Счупвания, излекувани с голям успех, могат да бъдат забелязани при повечето мумии.♦ Въпреки че по мумиите не били открити никакви следи от хирургически шевове, в папируса на Смит (който изцяло е посветен на медицината) съществуват 13 справки за шиене на рани. Това показва, че египтяните са умеели правилно да зашиват рани, при което бил използван ленен конец. Иглите по всяка вероятност са били направени от мед.♦ Египетските лекари са можели да правят разлика между стерилни рани и инфектирани такива. Те използвали смес от козя мас, масло от ела и счукан грах за почистване на инфектираните рани.♦ Откриването на пеницилина и антибиотиците бе направено относително неотдавна. Древните египтяни обаче използвали първия органичен вариант на тези терапии. Нещо повече, египтяните били запознати с различните видове антибиотици. Те пишели рецепти, подходящи за различните видове болести.http://www.kamennataepoha.com/kabatas_devri_02_b.ph
Лекарите-магове натрупвали знания в т. нар „школи на живота“ – едновременно храмове, болници и университети. Там те научавали всичко, което им било необходимо, за да пазят човешкото здраве. Лечението в Древен Египет било смесица между медицина и богослужение.
В Египет натрупва медицински знания и самият Хипократ, най-великият медик на древността. Той отишъл в долината на Нил през 458 г. пр. Христа и останал там на тригодишно обучение. По-късно наученото Хипократ предал на западните цивилизации.
Много изрази, използвани днес, са доказателство за това, че съвременната медицина дължи невероятно много на Египет. Така например, думата „фармация“ идва от pharmaki, което на египетски означава „този, който гарантира сигурност“. „Фармаки“ е и едно от 300-те имена на бог Тот.
